Момичета, знам че темата е за емоционални, но пък там не ми е удобно да пиша и реших тук да я пусна. Ако модовете решат - нека я преместят.
Просто не знам какво да правя вече. Вярвам че всички вие го изпитвате, но ако някоя го е преборила - моля ви, кажете ми как става тоя номер. Вече нямам сили, нямам нерви и не знам какво да правя. Този път ме удари здраво тая мръсница депресията
Моят син, да ми е жив и здрав, вече месец и нещо ме разбива психически. Никога не съм изпадала в живота си в такива състояния - да искам да го пребия от бой и да не спирам да го целувам. Всяка нощ е едно и също. Не иска да се храни, заспива, после през нощта почва да реве за ядене и това е от 3 до 6 редовно. Има един спокоен момент към 7-8, след който заспива и успявам да поспя до 10 часа сутринта. Вече нямам сили за нищо. Нищо не ми се прави, да не говорим, че и секса взе да куца здраво. И само като си помисля, моя мъж иска второ дете - ми аз с едно не мога да се справя, пък какво остава за друго.  Това означава да ме приберат в лудницата
Как мога да го накарам да си яде млякото??? Всяка вечер се борим, има дни, в които пие по 100на мл и се кротва. В други и 20 не мога да му дам. Тази вечер ревах с глас. Не е изял и един мл. Рева около час, защото на смени се пробвахме с баща му да го храним и накрая го оставихме в леглото, понеже и на двамата ни ни идеше да го удушим. Просто не знам вече на кой свят съм Да не говорим че за капак има алергичен обрив, защото аз по невнимание реших, че мога да дам кисело мляко, в което се оказа че има ягоди.
Оплаках ви се, поне малко ми олекна... Но вече не знам какво да правя....

  Гане,съкровище!Пробвай с диня,бе душа!Айде,стегни се!Рано ти е още за лудницата! :lol:Но пък ,ако ти се наложи..имам връзки там!

Можеш, можеш
Гане аз съм така от 3 месеца, откакто взеха да се оглеждат. То е дебнене с шишетата, хранене на заспало. Снощи госпожицата изяде 60 и заспа. Излишно беше да опитвам повече , въртя се,  категорична - не. Тва 60 ядене ли е какво е? И аз съм ревала като теб за това, че не мога да я нахраня, но реших вече колкото яде толкова. Като изгледнее ще яде (точно така и нагласихме режима де - над 4 часа и никви грижи). Да ама в 4 часа през нощта реши да си ги търси. Давах вода не става, биберон не става, отидох и разбърках 100 и си допи точно колкото остави неизпито вечерта. Естествено после заспа до 8 и нещо, ама да не си мислиш, че аз спах. Тъкмо приключихме и се унесох и между 5 и 6 се събуди господина ... И така е почти всяка вечер. Пък ти за секс питаш... какво е това? Аз лягам като застреляна не можеш ме мръдна с топ.
Ще си нагласи режима детето, не е само той така, спокойно Помоли мъжът ти да те отмени малко! Поне в едно от нощните ставания за да подремнеш. И се успокой, Алекс е толкова сладък, като те ядоса попей му малко, поговори му. Те са много хитри и сладки

Гане,
Любовта ти към Алекс е най-важното нещо!
Поплачи си колкото ти се иска, но НЕ изпитвай вина, че те е яд на детето. Нормално е да се чувстваш така. И аз съм имала такива моменти, в които ми се е искало да изчезна, всичко това да не се случва на мен.....
Моят съвет е да не насилваш Алекс да се храни. Нека яде толкова, колкото иска. Явно причината е в зъбоникненето, а не е болест. Това е просто период, който ще отмине.
 

Момичета, то не е от вчера така. Почти всяка вечер от много време е по тоя начин. Кога го излъжем, кога не...
Мъжа ми става да помага и то много, ама не е работа тая работа. Аз не мога да се наспя. То като мрънка или реве - за какъв сън иде реч.
Дони, и пея, и приказвам, и го закачам, и го чакам само малко да затвори очи... Не става братче, тва дете ще кажеш, че има радар за шишето. Ако дам залъгалка - няма проблеми. През деня що-годе яде прилично, ама нощем ми разказва играта. А не мога като легна и да заспя веднага. То ме налягат едни мисли, то е чудо И се въртя, и се чудя кво да правя.
А днес пазарувахме балони, разни гирлянди, маркери, за рожденния ден. Целия ден тука се разправям с тържеството и търся идеи, а накрая ми дойде в повече тва Седнах, поревах, моя ми се посмя и това е. Да видим нощес каква ще я правим
Пък ако се отслабваше от тея нерви - голям кеф щеше да ми е, ма на - не мърдат пустите кила

няма ли възможност мъжъ ти да си вземе малко отпуска и да си поспиш и починеш. как ще я караш така, пази си нервите.ох много трудно с тези деца. при мен няма такива работи,моята е голяма, но почват други проблеми- агресия, налита на бой над другите деца в квартала и т.н.може да се стори на някой безумно, но лично аз с второ дете не бих се справила. наистина има жени,които раждат тепърва на моите години /вече са 35/, но аз се чувствам ,че нямам нерви.едно,че работата ме е адски изнервяща,мъжъ ми е доста зает,още едно бебе ще ме довърши.без това на този етап понякога едва се здържам да не крещя, а още Ели е само на 2 г.
И аз утре ще ходя в карнавалния магазин да купувам украса за рождения  ден.
 Горе  главата,ще се справиш.

Гане... ако има някакъв начин - да се махнеш от къщи поне за 2-3 дни? пише си го и по книгите - идва момент, в който родителите не издържат на нервното и физическо натоварване, и тогава е в интерес на детето да намерят някой да ги отмени поне за малко, за да починат и поемат въздух.
аз вече имам нужда от това отдавна, а съм с 5 месеца по-назад от теб.

и ми е идвало да го набия много пъти, и скърцам със зъби да не викна, та ми се пукат пломбите, и рева истерично, и казвам "не мога повече така". не мисля, че това е грях, просто е неизбежно да се скапеш, ако си гледаш бебето сам, особено, ако се случат и проблеми.

Мартин също периодично ме прави на маймуна с яденето. тази вечер отново имаше индианските ритуали с полагане в леглото като малко бебе, слагане на биберон в устата, пускане на сешоара, внимателно издърпване на бибата и бързо пъхане на шишето на нейно място. тоя пиниз пробвала ли си го? лично мое изобретение от престоя ни в болницата, когато изобщо не искаше да яде - не само вечер.

но все пак, при вас вероятно си е реакция от зъбите. защо просто не се откажете от идеята да го храните вечер, ако упорито отказва, и да се примирите с мисълта, че известно време ще ви буди нощем да яде? в крайна сметка, пак ще си вземе нужното като храна, а вие ще спестите доста нерви.

когато сме изтощени, изнервени и разнебитени, е много трудно да изпитаме радостта и щастието от факта, че имаме дете. а точно ние имаме особено право да изпитваме тази радост. няколко пъти, като съм се замисляла, си казвам - какво стана? толкова исках и лелеях това дете, а от както то се роди, съм изпитала толкова малко моменти на радост и щастие с него? защо така, за какво беше всичко? и си давам сметка, че като се изключат тревогите заради болести, които не са в моята власт, останалото е поради умора и съсипия...

издърпване на бибата и бързо пъхане на шишето на нейно място. тоя пиниз пробвала ли си го?  болести, които не са в моята власт, останалото е поради умора и съсипия...

Да, дори съм пробвала с шишето с водата, започва вода, която я пие малко и докато се усети я сменям с мляко.

Jam, като ти чета кря на постинга все едно аз съм си написала вчерашните изказвания пред мъжа ми.Докато ходихме на разходка с Габи точно същите въпроси си задавах на глас и му давах отговорите, а той ме гледаше слисано и ме опита накрая:"Ама ти нали толкова чете и толкова искаше,как така не си подготвена за тия неща?А защо си изморена, то не е толкова трудно?"
И като си помисля, че Габи е само на 3 месеца не ми се мисли по-натам какво ще става.
Аз м/у другото наивно казвах преди да се роди дъщеря ми, че всичко ще е предизвикателство и ще го преборвам лесно, а след 1 година ще има номер две.Всички само ми обясняваха да почакам да видя как ще е и после да говоря, я аз не та не ще имаме и второ, че не искам тя да е сама.
Ела сега ме питай искам ли 2.Май ще трябва някой доста да ме увещава.А как е издържала майка ми с нас двете със сестра ми с 2 и малко години разлика не ми е ясно!!!!!!!!!!!
Явно предизвикателството да си родител си иска голям резерв от нерви, ако не си се подсигурил с 1-2 баби.Ама аз понеже не изтрайвам някой да ми се обяснява какво да правя и тва с особено едната баба няма как да ми се случи.
БРРРРРРРРРРРР, пак се оплаквам.Май ми стана навик.

Не се притеснйавай Гане,
и Цветомила го имаше тоя период и моята хубавица се цупеше и не искаше да яде. В здравите нерви е истината.
Я като се наспите, дръннете една шайба и елате да поиграят децата.

Гане мила, ти си герой в моите очи, ако искаш ми вярвай, аз за 3 м. съм в твоето състояние, а ти цяла година изкара. Нямам какво друго да ти кажа, момичетата са ти го казали, просто помоли някой да го гледа не за 2-3 дни, за 2-3 часа и ти отиди някъде, на разходка, по магазини, на фризьор, няма значение, някъде да си сама и да не мислиш за нощното хранене
Явно е неизбежно, всички минаваме от там. Моята принцеса от 5-6 дни не иска да яде през деня, иначе в заспало състояние вечер яде та се къса, и аз като Дони само я дебна да задреме и айде на цицата Ама какво да се  прави. Все се надявам да свикна, знам ли ... Вчера вечерта като се разциври от 6 та до 8 не спря, ама не мрънкане, реване със сълзи. е носих я, друсах я, пяхме, закачахме се, абсорбатора пусках еми нищо не помага братко, то реве и толкоз бива. Порева, порева и след това доволна ми се хили, е какво да го направиш...

В стремежа си да бъдем съвършенни в ролята ,която животът ни е отредил, може би , понякога изтощаваме докрай силите си , Гане.
  Затова си мисля ,че е нормално ,да ни навестява депресията от време на време , като знак ,че е време за "презареждане".

 

О, милите...няма лесно и това е.
Гане и аз мисля, че е най-добрата идея да излизаш някъде за по два, три часа.
Защо не вземеш жена да идва по 2-3 часа дневно да го гледа, а през това време ти да правиш нещо за себе си.И аз мисля, че ще помогне.
Успех, миличка, пиши как си!И другите.
Целувки!

Гане, явно имаш нужда от помощ. Ежедневието те подтиска. 3ащо не помолиш майка си да ви дойде малко на гости? И бе3 това наближава рожденния ден на Алекс..Нямам много свободно време, с удоволствие бих те отменила 3а по няколко часа на ден.

Гане, идеята за малко помощ не е лоша. Аз имам помощ от майка ми, която идва всеки работен ден за по няколко часа следобед и колкото и да се ядосвам, че от време на време ми раздава безумни съвети си е друго да има някой да те смени за 2-3 часа. Още повече, че мъжа ми много пътува и аз често съм сама и вечер. Иначе и Юлия снощи не искаше да яде. Хем и се спеше и ревеше, хем гладна и не заспива, абе чудо. Даже се скарахме с баща и, който се възмути защо  толкова настоявам да яде. Накрая караницата свърши с това, че му я оставих и да си призная - той се справи.
Аз да си призная през лятната отпуска съм казала, че почваме опитите за второ като по това време възнамерявам да се върна за малко на работа с цел оправяне на психиката. Пък все някак ще се оправим с две деца. То само да стане. Щом майка ми се е справила с мен и сестра ми (разликата ни е 1г. и 10 мес.) и аз ще се оправя.

... Вчера вечерта като се разциври от 6 та до 8 не спря, ама не мрънкане, реване със сълзи...

бе тя за мене е ревала пък ти песни и танци . обади се другия път да се върна - шъ опрайме нещата
гане, сигурно не съм у ред щото още нямам тия тревоги...ама наистина не разбирам защо трябва на всяка цена да го накараш да яде след като не иска. може би просто не е гладен + че го мъчат зъби. той като огладнее няма ли сам да си поиска. сестра ми във всеки случай и с 2-те така процедираше. ядене на поискване и количество колкото искат. уверявам те че нито единия нито другия се е свършил . ще ти мине депресията. ни бой ся. а мъжо е прав да иска второ вече. като им е малка разликата са на един режим (за справка племенниците )

Ми ха де, ако се бях сетила

О,милите ми майчета!Всички минават през депресии,гняв,повярвайте-ще отшумят!А що се отнася до яденето-колкото повече им налагате да ядат,толкова по-ще се противят,а другият вариант е да станат лакомници.Имам позната,която казва:"Толкова съм ревала,че не искаше да яде като бебе...сега не мога да го накарам да спре-ако знаех какъв шишко ще стане -хич нямаше да го карам да яде!"
 Просто си налагайте повечко разнообразия!
 Целувки!!! :blowingdust:

Най-добре го остави да яде каквото иска и когато иска. На една година вече има достатъчно инстинкт за самосъхранение и няма да умре от глад със сигурност.
Дъщеря ми почти не яде плодове  и изобщо не яде зеленчуци.
Тръшках се, тръшках се, пък към две години се отказах. Ами оцеля и оживя. И напук на правилата не боледува /да чукам на дърво /.

Гане, я ми конспектирай проблема си, че нещо не ми е ясен.

Значи първо имаш дете - ти по-добре от мен знаеш колко е прекрасно това и как дори само този факт трябва да те кара сутрин да се събуждаш с усмивка.
Второ, детето здраво ли ти е - здраво е. Наддава ли - да. Как му е психическото развитие - нормално за възрастта.

Еми тогава що бе, джанъм, се мъчиш да го прехранваш!

Ей сега ще ти го напиша с големи червени букви - НЯМА ДА КАРАШ НАСИЛА ДЕТЕТО ДА ЯДЕ.
Един мой преподавател казваше - няма дете, умряло от глад при наличието на храна. Щом не иска, значи не е гладно и точка. Ти ако не си гладна, можеш ли насила да изядеш 2 пържоли с гарнитура? И детето така - като не иска, няма да яде.

По отношение на съня - адаптирай се към неговия режим. Щом детето заспи, полягаш и ти. Като ще будува нощем, и ти така.

Обривчето ще се излекува само, голяма работа.

Спокойно, трудното ще мине има-няма след петнайстина години. 

Гане не знам как си издържала толкова време, аз едвам издържах две седмици. Пробвай да смениш шишето, биберона, млякото. Ние така се преборихме.  и дано всичко мине по-бързо.

Джамка, всичко дето ми роди мозъка съм го пробвала. Слагам го в леглото, чакам да се укроти, па сложа залъгалката, като го видя, че я цоца и хоп - сменя я с шишето. Е не, ще кажеш радар има тва дете. И съм го приспивала на ръце, чакам го да се унесе здраво, да дам шишето, пак не става. В момента, в който усети че не е бибата и писва. Всяка вечер има оляни чаршафи, намазани нощници. Вече тениски не ми останаха дето да не са с петна.
Стефи, не се чувствам ама никак герой. Винаги съм си мислела че съм силен човек и такива неща не могат да ме прекършат. И че мога с всичко да се преборя стига да искам. Е, имало и неща дето не са в моя власт. И моя снощи така рева, пищя, като го сложихме на килима в хола и се хили щастлив и доволен, все едно никога не се е случвало да реве. То са песни, то са самолети, то са играчки, на маймуни се обърнахме.
И аз искам второ, щото уж по-лесно се гледат и никога не съм се отказвала от идеята, но нощем вече кошмари сънувам. Вярно, че никога не може човек да се почувства готов за тези неща, ама знам ли...
Майка ми няма как да дойде сега. Планираме пътуване април месец, да дойде за 10 дена тук. Работата, а и директорката й са такива, че не и позволяват да дойде, за мое огромно съжаление. Просто чакам с нетърпение да дойде вече. Колкото до това да взема някой да ми помага - не виждам такива варианти. Чакам с нетърпение да стане малко по-голям, че да го пратя на ясла. При мъжа ми има ясла за служителите им и се надявам там малко да се оправят нещата. Поне за половин ден, да мога и аз да заприличам на човек.
Ей го на днес за обяд си изяде цялото пюре от италиански манджи, заедно с едно кисело мляко, заспа без проблеми ... Е не може ли да е все така?
Лали, оставям го, ама ми писна да ставам по амнайсе пъти на нощ да се дохранваме. И аз съм човек и имам нужда да поспя

Гане, всички явно изперкваме на моменти. И цаката му наистина е да се отдалечиш за 1-2 дни, пък ако не може - и 2 часа помагат. В твоя случай конкретно за вечерното ядене си мисля, че трябва да приемете, че ще има нощно ставане известно време и това си е, явно вече не ние дърпаме конците Децата много добре усещат колко си напрегнат и ти го връщат тъпкано, така че ако таткото е по-споко, остави ги сами за една вечер, а ти спи в другата стая. Детето ще оцелее, не бой се Ние често правим така през седмицата и се редуваме - така поне едната нощ спиш спокойно (без най-първата с тати, когато слухтиш и ставаш на всяко примрънкване). Нашият тати има супер отговорна работа и е много зает през деня, но въпреки това държи да ме отменя нощем често, така че всеки друг тати може, стига да иска.

Ако имаш възможност да си наемеш жена за 2-3 часа от време на време, това е манна небесна. Аз налични баби тук нямам, но ще тръгвам на работа на 1 март и жената, която ще гледа Дани, сега идва по 3 часа, за да се опознаят и да съм я обучила добре - прекрасно е. Аз ползвам 30 мин от това време за себе си - писане тук и хапване, останалото чистя, готвя, пазарувам, стягам ново жилище и т.н., ама то и къщната работа е разтоварване от емоционалното напрежение, че трябва да си на постоянно разположение на детето си. И така останалото време си е само за игра с него, не притичваш постоянно да простреш прането или да измиеш чиниите.

И въпреки това понякога полудявам и тогава тати насила ми записва час при фризьор или ми урежда среща с приятелка и после пак си нов човек. Горещо препоръчвам да опиташ да спиш една вечер в другата стая!

Спокойно, трудното ще мине има-няма след петнайстина години. 

Ха-ха-ха, ти си мислиш така, защото си го докарала до петнайсетина години.
Край няма.

Цитат на: Мели в Януари 16, 2007, 12:46:53 pm

Спокойно, трудното ще мине има-няма след петнайстина години. 

Ха-ха-ха, ти си мислиш така, защото си го докарала до петнайсетина години.
Край няма.

Знам, бре, ама сега к`во да плашим Гането, тя да оцелее до пубертета, пък тогава, живи и здрави, пак ще помагаме. 

Ани, какво да ти каzвам да се успокояваШ, че Ще ти мине, като и ти сама си го zнаеШ  . Истината е, че имаме нужда да споделим, че понякога така желаните бебета толкова ни преуморяват психически и фиzически, че едва иzдържаме. Спасението е, да се опитаШ да не се ядосваШ като си каzаШ, че е временно и просто да го приемеШ.
То много ти се събра на тебе оЩе от преди Коледата, после полета до БГ, а там и свекито... Виж купи си успокоителен чай и дано помогне. Ако не, добави неЩо по-силно към чая  . Наzдраве и горе главата!
Най-важното е Алекс да е жив и zдрав  !

След петнайсетина години започваш да си прекарваш нощите на балкона и до телефона.

Гане, я ми конспектирай проблема си, че нещо не ми е ясен.
Значи първо имаш дете - ти по-добре от мен знаеш колко е прекрасно това и как дори само този факт трябва да те кара сутрин да се събуждаш с усмивка.
Второ, детето здраво ли ти е - здраво е. Наддава ли - да. Как му е психическото развитие - нормално за възрастта.
Еми тогава що бе, джанъм, се мъчиш да го прехранваш!
Ей сега ще ти го напиша с големи червени букви - НЯМА ДА КАРАШ НАСИЛА ДЕТЕТО ДА ЯДЕ.
По отношение на съня - адаптирай се към неговия режим. Щом детето заспи, полягаш и ти. Като ще будува нощем, и ти така.
Обривчето ще се излекува само, голяма работа.
Спокойно, трудното ще мине има-няма след петнайстина години. 

Мели, ще се запробвам да се конспектирам Ей, това ме разсмя - благодаря ти от сърце! Не съм го правила от студентските си години
Та значи - всеки божи ден, в който се събудя и му видя грейналото лице зад решетките на леглото, си казвам, че съм най-щастливата жена на света, защото имам такова чудесно дете. Детето ми се скъса да боледува за последния месец и половина и явно това ми дойде в повече, от колкото мога да понеса. Това в капак с проблемите в БГ, някак си допълнително натовари обстановката. За наддаването - не зная, защото чакам господа немците да решат, че ни е време за стандартния преглед и нямам никаква идея колко килограма сме. А тук такова чудо като детска везна не си намерих Според лекарите се развива нормално за възрастта си. По въпроса за храната - той изобщо не я иска вечер, а след има няма 3-4 часа почва да си я търси, изяжда половината и след още 2 часа почваме на нова сметка хранене. За съня ми е много трудно да се адаптирам към неговия. Просто не мога лягайки да заспя. За разлика от мъжа ми, който има този чудесен божи дар. Аз се въртя, броя и т.н., за да заспя, затова и не се опитвам да спя. Докарвам си само главоболие от тези опити.
По въпроса за трудното - сигурно като умра някой ден - тогава ще е минало

Цитат на: Lali в Януари 16, 2007, 13:09:59 pm

Цитат на: Мели в Януари 16, 2007, 12:46:53 pm

Спокойно, трудното ще мине има-няма след петнайстина години. 

Ха-ха-ха, ти си мислиш така, защото си го докарала до петнайсетина години.
Край няма.

Знам, бре, ама сега к`во да плашим Гането, тя да оцелее до пубертета, пък тогава, живи и здрави, пак ще помагаме. 

Надявам се да го докарам до там
Благодаря ви, Лали и Мели

Танче, ако разчитам на тва по-силното от билки, ще свърша в клиника за алкохолици

Гане, споко душата .... То е ясно, че оттърване от грижи няма... Ако трябва да цитирам маман...:
- когато беше малка ми се репчеше, ама нали малка, вкарвах те в пътя
- когато стана пубер - половината ми коса побеля от твойте купони и закъснения
- еййй тамън стана мома за женене - ти пък йок, няма, ама пък искам принца на бял кон
- айде сега те харизах, и пак ... "мамоооо помощ..."

С две думи - да сте живи и здрави мамчета, пък другото - то си е нормално 

Рали 

Всяка майка се зарича да не се ядосва на детето си,но се обзалагам,че нито една не успява съвсем.И аз често пъти съм излизала извън нерви,но като се сетя за една фраза на д-р Спок,няма как да не се трогна и омилостивя.Ще ви я цитирам:
 "Радвайте се на вашето бебе!Радвайте му се,защото вашето бебе неусетно ще порастне и ще напусне дома ви и тогава ще съжалявате,че не сте му се радвали достатъчно!!!.....

В този смисъл се сещам за нещо, което много помага - "Дръжте детето си за ръка, защото много скоро ще спре да ви позволява това".

 Розичке...... 

Искам и аз "Лунен пейзаж" 

Гане, я ми конспектирай проблема си, че нещо не ми е ясен.

Значи първо имаш дете - ти по-добре от мен знаеш колко е прекрасно това и как дори само този факт трябва да те кара сутрин да се събуждаш с усмивка.
Второ, детето здраво ли ти е - здраво е. Наддава ли - да. Как му е психическото развитие - нормално за възрастта.

Еми тогава що бе, джанъм, се мъчиш да го прехранваш!

Ей сега ще ти го напиша с големи червени букви - НЯМА ДА КАРАШ НАСИЛА ДЕТЕТО ДА ЯДЕ.
Един мой преподавател казваше - няма дете, умряло от глад при наличието на храна. Щом не иска, значи не е гладно и точка. Ти ако не си гладна, можеш ли насила да изядеш 2 пържоли с гарнитура? И детето така - като не иска, няма да яде.

По отношение на съня - адаптирай се към неговия режим. Щом детето заспи, полягаш и ти. Като ще будува нощем, и ти така.

Обривчето ще се излекува само, голяма работа.

Спокойно, трудното ще мине има-няма след петнайстина години. 

Напално подкрепям Мели,казала го е много то4но и ясно ,Гане пожелавам ти скоро да се адаптира6 кам неговият режим и пове4е разходки и игри4ки с бебока (то е ясно 4е на 4ужд граб 100 тояги са малко)след като о6те не сам го изпитала,нямам право да ти давам акал ,опитаи се да се успокои6 и следваи сажета на  Мели.Успех

Ох Гане, като ти прочетох темата все едно аз съм я писала. Ревах още щом се прибрахме от Торакс. Още в клиниката малкия плачеше непрекъснато, тогава си мислех че е рано за колики и явно детето трудно се адаптира от новата му среда. Първата вечер малкия плака 3 часа до изнемогване и аз с него. Реших че е родилната депресия, добре де но вече Тони е на 2 месеца и половина а аз съм изтощена и депресирана толкова колкото пишеш ти.
Ние сме вечно на ръце  вкъщи, мъчат го къде колики къде кой знае какво друго. Всички ми казват недей ща го научиш така и после ще ти е още по трудно, добре но на мен сърце не ми дава да го гледам как сърцераздерателно се къса да реве че чак и въздух неможе да си поеме. Смених млякото донякъде имаше ефект, пробвах всички видове капки, чайчета, масажчета по коремчето и нищо нямаше ефект а това вечно плачене и мрънкане ме пъбарква.
В началото си хапваще доста добре а сега вече и това не иска да парви с охота. Давам на поискване колкото иска, наддаваме добре на всичкия този плач и неспане, напарво се чуда как става този номер. Естествено той като неспи няма и аз как да спя, обаче вече взех да полудявам. Затова реших да правя дълги разходки че поне там мога да го друса количката на воля ида се унася за малко. Спането е здраве и растеж, а ние почти не спим и тази фраза “спи като бебе” е напълно непозната за нас. Неиздържам на това натоварване и на моменти се чувствам като лоша майка, неспособна да се опарви с едно дете, а винаги съм мислила че съм оправна. Секса е мираж от забременяването ми, липсва ми но няма как да стане. Пробвали сме но малкия веднага извисява такава гърляга все едно ревнува. Незнам дали има такива бебета като нашето, но ние спим след ядене максимум 1 час и после се започва реване мрънкане реване. Та така оплаках се и аз не ми олекна но се надявам да се справя. 

Ох!  Да се смееш ли, да плачеш ли!

ГанЮшо, ще се оправите, сигурна съм. Ти си силна и го обичаш! От това повече-здраве!

Момичета представям си колко ви е трудно, едно бебе да мрънка хленчи и реве постоянно. аз такива проблеми съм нямала до сега - Ели още като се върнахме като я слагах да спи вечерта и се събуждаше направо сутринта с нас. е имало е малки изключения но не повече от половин до един час. никога не е яла през ноща, рязко е пиела вода и е спала непробудно.Сега на 2 г съвсем не се събужда.Перденце наистина не е хубаво на ръце, по нататък как ще я караш.Ели е проявявала понякога капризи,но не съм я вземала.Винаги я оставах сама в кошарата, и заспиваше задължително сама.И сега като и дойде времето си взема възглавницата и отива и си ляга.Моето бебе е било кротко,може би и затова успях много рано още в 5 месец да се върна на работа и го пое майка ми.Ами  после като започне ходенето и тичането,падане -ставане,опити да се храни само, по няколко чифта дрехи мръсни от храните,цялата къща разхвърлена за част от секундата,бъркане в контакти, изнасяне на съдържимото от кухненски шкафове.......айде да не изброявам повече. Пазете си нервите,тепърва ще трябват

Гане, сетих се още нещо, което помага да преодолееш пика на подобна емоционална криза  - рев на близка приятелка по телефона (срам, не срам ). Писането тук също е отдушник, ама не е същото. Моята кума има детенце под 2г, така че е с пресен опит. Като ме тресеше следродилната депресия, а трябваше да се оправям съвсем сама, без баба, с тати на работа, а аз без никакъв опит, тя ми звънеше от Германия по 2 пъти в седмицата и аз докато подсмърчах, тя нареждаше няколко умни и практични съвета. Буквално ме измъкна от блатото тогава, много помага. Дано имаш такъв приятел.

Гане, аз за съжаление не мога да пиша от личен опит, но мисля, че наистина приятелско отзивчиво рамо в такъв момент би ти помогнало малко да освободиш парата :?Сигурно имаш приятелки, на които да се обадиш за разтуха?? :?И на мен можеш да пишеш или се обадиш/ама е безумноскъпо удоволствие да звъниш до Бг /- бих се радвала Даже бих те отменила с огромно удоволствие/ама пак пустото разстояние е проблем/ - и аз бих искала да гушкам и се радвам на бебе, дори да е мрънкало От моите впечатления като страничен наблюдател наистина виждам, че е трудно гледането на дете и на моменти умопобъркващо
Изпращам ти 

Ей, Гане, от Брюксел до тебе колко км са? Ако мога да дойда поне на едно кафе да излезем да се разсееш
Съвет не мога да дам - надявам се скоро ти да ми даваш на мен Пожелавам ти да имаш силички да издържиш този натоварващ момент и мъникът скоро да си създаде нормален дневен режим.

Благодаря ви момичета, от сърце. Приятелки тук имам, мога да се обадя и да им помрънкам Но най-ми е хубаво на мама да си мрънкам, тя ми вдига настроението. За съжаление от едно известно време няма нет и ми е по-трудна комуникацията с нея, но се надявам скоро да се оправи проблема. Явно ме налегна носталгията по дома, проблемите в БГ и самотата тук, та това всичко ми дойде в повече. А и колко е хубаво да можеш да направиш първи рожден ден, прощъпулник, питка за зъбче и още хиляди неща заедно с мама. Много ми беше мъчно, че цялата си бременност изкарах далеч от нея, а сега и малкия расте далеч от тях. Предполагам всичко това ми дойде в повече.
Гале, благодаря ти от сърце! Пък разговорите с България не са чак толкова безумно скъпи. Цената на 1 минута е даже понякога по-евтина от градски разговор.
Бебе, не знам мила, ама може да се провери. Мисля че е близичко. Ще се радвам да се видим. Ако ти се пътува. Милото сега е в командировка в края на месеца, та ще сме сами 4 дена. Винаги си добре дошла

Благодаря ви момичета, от сърце. Приятелки тук имам, мога да се обадя и да им помрънкам Но най-ми е хубаво на мама да си мрънкам, тя ми вдига настроението. За съжаление от едно известно време няма нет и ми е по-трудна комуникацията с нея, но се надявам скоро да се оправи проблема. Явно ме налегна носталгията по дома, проблемите в БГ и самотата тук, та това всичко ми дойде в повече. А и колко е хубаво да можеш да направиш първи рожден ден, прощъпулник, питка за зъбче и още хиляди неща заедно с мама. Много ми беше мъчно, че цялата си бременност изкарах далеч от нея, а сега и малкия расте далеч от тях. Предполагам всичко това ми дойде в повече.
Гале, благодаря ти от сърце! Пък разговорите с България не са чак толкова безумно скъпи. Цената на 1 минута е даже понякога по-евтина от градски разговор.
Бебе, не знам мила, ама може да се провери. Мисля че е близичко. Ще се радвам да се видим. Ако ти се пътува. Милото сега е в командировка в края на месеца, та ще сме сами 4 дена. Винаги си добре дошла

Гане, дано намериш вярното за теб решение, което ще ти помогне като успокояваща терапия Аз съм уж само на 500км от майка ми и от приятели и близки, а ми се струват безкрайни като ми натежи - така, че разбирам идеално как напрежението се трупа в теб неусетно и ескалира!
Радвай му се, гушкай го докато ти дава, че днешните порастват бързо - момченцата още повече ...Не знам дали има по-голямо щастие- поне аз така го усещам....Друг е въпроса, че мога да гушкам само чуждите деца за сега....А виждам как моят мъж се разтапя като прегърне бебето на сестра си - и ми става тежко, че не е негово
Так, че и едното, и другото е трудно- не е въпроса само да се създаде, износи и роди дете....После почва също друга трудна част!!!Разбирам те е те подкрепям!!!Ще се справиш!!

Гане, далече си да му се не види  Тук винаги ще се намери на кой да оставиш бебо за няколко часа и да си починеш. Аз мога само да ти кажа, че духом съм с теб и се моля много скоро да отмине този момент. Сега покрай Рождения Ден ще се разсееш  А лятото като си дойдеш се записвам в списъка с гледачките под №1 

Гане, знаеш ли, на това твойто му викам аз - "Синдром на

отличника".

Аз страдам от същата болест, макар, че нямам дете. Иначе казано - искам да съм прекрасна домакиня, къщата ми да мирише на ароматизатори, свещи да горят на подходящите места, покривките да са колосани, кучето ми да е изкъпано, чаршафите ми да скърцат, всеки ден да има различна топла и вкусна вечеря. В същото време да съм страхотен професионалист, да пиша най-задълбочените проучвания, да намеря финансиране за сдружението, да пиша проекти. Освен това искам да се виждам с приятелките ми, да ходя при Ултра и да гушкам Симеон, да се кискам с Нети, да си дрънкам до базсъзнание с Кристи. Междувременно, звъня в РДСП-тата, да им напомням, че искам да осиновя и да не ме забравят, като между разговорите си гледам календара и смятам кои изследвания кога да направя за предстоящото ми ИКСИ. А, да, забравих, че също искам да съм страаааашно страстна секс богиня, която побърква мъжа си, да изглеждам фантастично, маникюрът ми да е поддържан, косата на шест, кожата ми да блести.
Опитвам да правя това всеки божи ден...наистина.
В резултат си лягам  в 2 часа, ставам в 7, будя се защото естествено предишния ден не съм свършила и половината от горното. Нервна съм, нападат ме страхове, че съм лоша домакиня, глупава съм, за нищо не ставам и на нищо не приличам.
Плача, защото мечтата ми за бебе никак не се материализира, макар че полагам страхотни усилия и опитвам всичко.
Просто трябва да се примирим, че не можем да сме "Челник в труда и в дома домакиня"!
Много важно, че покривките ми няма да колосани, а на дрехите на Алекс ще има и някое и друго леке. Обривът ще мине,  детето днес няма да яде, но утре ще навакса. Остави го да поплаче дълго, без да го дондуркаш (и не ми казвай, че като имам дете щи видя... )
Не можем да сме съвършени, а ситуациите около нас перфектни и красиви. Не може и няма да бъдат

Подари си един ден за теб. Наеми жена за няколко часа и престани да се притесняваш, че няма да се справи като теб. Иди на фризьор, оправи си ръцете, купи си парцал. Първият път няма да стане, вторият също, но на третия съм сигурна, че ще успееш.

А с второто дете, съм сигурна, че ще си се чудиш на акъла.
Прегръщам те много, много и те целувам по разплакания нос.

Галюшо, аз съм сигурна, че ти ще си най-прекрасната и добра мама на света! Че съвсем скоро ще озари дните ти детска усмивка. Просто знам, че колкото и трудно да е, трябва да сме малко по-търпеливи и нещата ще станат!

Ники, надявам се мила, лятото да разхождаш коремче вече, а не да си детегледачка на Алекс 

Фусинко,  Цял живот ни учат на тоя синдром. Това не се забравя лесно. Знам че не мога да бъда съвършена, но пък нали това е човека - винаги се стреми към съвършенство. Надявам се, че някой ден ще престана да се стремя към това И аз съм маниак като ми дойдат гости, всичко да е подредено както трябва, чашите да са един комплект, чиниите да са еднакви, да са достатъчни за всички, да е със салфетки, да имат пръстени салфетките, па да е украсена масата с разни неща... Пък милото ми обясняваше един ден - Абе кво толкова си се зашашкала, голяма работа, че не са един комплект.
Не знам, обичам всичко да е подредено, да е нагласено, да ти е уютно. Сигурно съм луда, щото има жени дето не им пука. Ама такава съм Като ме хванат бесовете и се развихря из къщи, да изчистя, да подредя малко по-така и моя ме пита - гости ли ще имаме... Изобщо... въобще....
Сигурно си права за второто. Като ходихме първия път по спешност в болницата и ни питаха това първо дете ли ни е, ни казаха, че често се случва с всички родители. При първото се шашкат, полудяват, а с второто са много по-спокойни и уверени. Ама докато не го изпитаме - не вярваме
Пък аз съм сигурна, че ти скоро ще имаш тревоги подобни на моите и тогава и аз ще те цункам по разплакания нос и ще ти предложа приятелско рамо да си поплачеш

За наддаването - не зная, защото чакам господа немците да решат, че ни е време за стандартния преглед и нямам никаква идея колко килограма сме. А тук такова чудо като детска везна не си намерих

Крайно време е да ни дойдете на гости, пък и да се премерите. 

Ми то ние се уговаряме за тва гости от векове Дано тази седмица успеем

Ай да видим