И що така? 6-ти септември мина, а гледам, гледам, ... няма месечна тема.
И няма кой да щракне катинара на августовската. Тук нямам права да заключвам теми.

Успешен старт на всички деца, на които им предстои нова учебна година в училище или в детска градина! Желая им лесна и бърза адаптация, както и много постижения! 


Сега да споделя, не да се оплача, а да споделя. (Преди години си бях забранила да се оплаквам и да споделям неприятни неща, защото бях разкритикувана, че явно не мога да си гледам децата.)

Днес дъщеря ми се преби, разби си муцуната и сега е обезобразена. На шест години и половина е; кара добре колело на две колелета от началото на лятото. Обаче, ей нА, днес имало да се случи. Падна с колелото, при това, странното за мен е, че падна върху устата си. По-логично ми се вижда, падайки да се подпреш на ръце и да си нараниш ръце, колене.... Но моята щерка, завивайки пада и си забива устата в асфалта.
Резултат: в Спешния център зашиват горната устна. Устната и е толкова подута, колкото не може да си представите. Носът и е подут. Имаха съмнения за счупен нос, но рентгеновата снимка ги отхвърли.
А предните и зъби са изпопадали. Дори и самият горен венец е наранен. Утре ще я водя на консултация при стоматолог, да каже, как е ситуацията с липсващите зъби и венеца. Опасявам се, да не би и новия постоянен зъб, който наскоро изби, да не е и той счупен. А другите, които паднаха са млечни, но кога ще се появят постоянни там? .... утре ще ми кажат.

Лошото е, че не може да се храни. Ще се върнем към бебешкия период и ще мине на пюрета, каши, кисело мляко и т.н.
Таза вечер се опитах да и дам само вода със сламка. Но то горкото и със сламка не можа да пие, защото не можа да си затвори устните около сламката. Та съм и давала със спринцовката от Нурофена.
Сега я гледам, като спи, че си е затворила устата и диша през носа. Дано по-скоро започне да намалява този оток на устната, та поне да може по-лесно да пие айран. Дори ме е страх да и дам пюре с лъжичка, защото не искам да допирам лъжичка до горната и устна, където е шита.

И представете си, тия гадове в нашия Спешен център не използват упойки. Шият без упойка.
На нея и е за втори път да я шият в Спешното. Преди две години си беше порязала ръката с нож и пак я шиха без упойка. Горкото дете. Доколкото знам, има Лидокаин на спрей, но те не ползват такива работи. ...

Имаше и другото гадно нещо - отношението на персонала! Мразя държавните болници!
Инцидентът става, докато децата са с баща си. Той ми звънна да отивам направо в Спешния център, че да поема едното дете. Търча аз и звъня на звънеца, който е на вратата на Спешното. Звъня на пожар, но никой не отваря. А в това време чувам плача на детето си от вътре. Представете си, какво ми е!
Най-после отваря сестрата и се опитва с тялото си да ме спре. "Дъщеря ми е там вътре!" - казвам и аз.
А оная ми казва: "И какво от това?!?"   После с делови тон ми каза: "Изведете другото дете."

Е, мразя държавните болници! За кой ли път пак ги мразя! За съжаление, в Русе в 8 вечерта частната не работи.

та така ...
Дано не Ви спохожда този ужас. Сещам се за момченцето на Инке Тинке, че имаха подобен инцидент преди време.

Как без упойка шият бе Маги?! И то дете  В нашата държавна, каквото ще да е - няма подобни изцепки. Баба ми, точно когато се роди Дани - падна и така си разпра лицето (челото особено), че първо се наложи да посъберат грубо тъканите с "телбода", че тогава правиха вече фините шевове. Над час я шиха, отоците бяха все едно я е блъснал камион, челно. Аз питах тогава, ако трябва да ида да купя препарат за анестезия - отговориха ми, че те си имат. Бяха изненадани, че предлагам дори и допускам, че биха я шили без упойка...

Ама и ти си много "мека Мара" и благ човек, не си падаш по вдигане на панаири. Трябвало е хубав скандал да направиш, да видиш как ще извадят и упойки и всичко тъпанарите!  Дано няма трайни последствия за лицето и зъбките. Желая скорошно оздравяване! И сама знаеш, че няколко дни - гладна няма да умре, като я боли и е отекла - течности, айрянче със сламка да пие - стига на първо време. Пък и това са лицеви кости, яко натъртени, болят си и иска време да попремине. И обезболяващи й давай, че то не се търпи лесно такава травма.

Маги, бързо да се оправя каскадьорката и да няма сериозни последствия! 
А това за шиенето без упойка нямам думи 

А това, че е паднала от колелото, случва се и на големи. Наскоро колегата ми идвайки на работа паднал от колелото си и е със счупена ключица, сега 1 месец ще му е обездвижена ръката. Та няма значение колко си опитен или неопитен...

Бързо оздравяване!

Бързо да се оправи милото дете!Ако искаш пробвай хомеопатия - капки и за мазане Траумил. Георги си е разбивал и той устата и зъбите ,а веднъж си смаза крака на една люлка и с Траумила много бързо се оправи подутото и кръвоизлива.
 В Пирогов също зашиха Жорето без упойка. Не позволили на баща му да влезе, вързяли го и му зашили ухото.
  Ние пък сме с Никола в Окръжна болница, а имахме резервация за Гърция от вчера .

За отока нашия зъболекар каза да охлаждам за да помогнем да спадне по-бързо. Според мен и сладолед може, така и от вътре ще охлажда. Моят син яде кисело мляко на втория ден, но не беше толкова сериозно. Много гадно за тия в спешното. Нямам думи просто. Дано някой тях така да закърпи  Веднъж ми се случи да питам с упойка ли ще е нещо за мен, погледнаха ме с ей такива очи  и ми казаха, че не сме в миналия век и разполагат с каквито искат упойки и обезболяващи.

Кокиче, бързо да минава! Ужасно е това

Зори, какво му е на Никола? Бързо да се оправя! При предното ви влизане в Педиатрията, ни бяхме в Токуда, а в петък пак бяхме на крачка от приемане. Дано да ни се е разминало. Много тежък ларингит ми направи Тео отново

Здраве и успешна учебна година на всички ученици!!!

Горкото дете, колко ли е стресирано. Дано да се оправи бързо.
Ама и тия в спешното много им прасна работата откакто решиха, че не трябва да ги търсим за щяло и нещяло. Няколко пъти сме търсили услугите им през годините и преди не е имало проблеми. Сега са станали отвратителни. Вярно, че работата им е тежка, натоварена, ниско платена и неблагодарна, ама защо да си го изкарват на пациентите. Насила никой не ги е вързал. Това не е хранителен магазин, където  недоволната продавачка да ти се муси и да ти се репчи като я питаш нещо. Тук става въпрос за здравето и живота на човешко същество.  За белите държави съм чувала, че пред детския кабинет има играчки. Идват, слагат му упойката и тогава го вкарват в кабинета да му махат сливиците. Кога ли ще стигнем това ниво на здравеопазване? (въпроса е риторичен)

Леле, Кокиче, много неприятно и ужасно травмиращо за детето Как може такова нещо, особено за дете Дано се оправи бързо, давай арника. При нас в рамките на две седмици Мила си сцепи и главата и брадата. Главата се размина без шевове, но брадата е с 3 броя. Сложиха й упойка, тетанус, внимателно беше всичко, пуснаха ме в операционната с нея, изобщо без стрес. Тя че си рева, си рева, ама то това беше друго. И една стотинка не са ми взели за всичко това.

Мислех, че рязането и шиенето на деца без упойка са останали далеч в миналото.
Преживявала съм го лично. Бях на четири - мога да опиша в детайли дори манипулационната - така ми се е забил тоя спомен.

Отокът ще спадне - аз съм шита над горната устна. Сега имам само един симпатичен белег.
Не мога да разбера защо го правят, при наличието на "модерни" упойки. Аз не съм лекар и не разбирам, но и не разбирам защо трябва да причиниш такъв ужас на малко дете, та да го помни цял живот.

Иначе аз толкова много съм падала от колело, че челото ми се е сдобило с два рога 
А едното ми рамо стана игленик от инжекции.
Обаче, след няколко дни - пак на колелото 

Кокиче, бързо да се възстановява детенце. Голям ужас сте преживели!

Зори, бързо да се оправя Никола.

Ние снощи се завърнахме от Гърция, чудно изкарахме, ама бързо мина една седмица. Извадихме късмет с един лош ден само.
Днес ще ходя до новата градина на София в Банско, да видя какво да подготвям и от другата седмица ще имаме ученичка/както тя се изразява/.

Здраве за всички и успешен старт на учебната година!

синьо кокиче, бързо възстановяване на малката хубавица и дано да няма поражения върху постоянните зъби.

Зори, бързо да оздравявате

Аз засега не съм срещала лошо отношение от лекари в спешните кабинети в София. Даже напротив. Били сме само в Пирогов, в хирургията и в травматологията, и в Детската белодробна клиника. Много добро и адекватно отношение към детето.

Много Ви благодаря за подкрепата.   

Детето ми няма вид на травмирано. Като изключим това, че е обезобразена, иначе си е същата. В кондиция е. Вчера излизахме на площадката. Вместо обичайното, да вземам колелото или тротинетката, си взе да бута количката с един плюшен Коколино вътре.

Ходихме вчера при нашата зъболекарка. Каза, че на 20-ти ни иска пак и ще я диспансеризира и ще я следи на шест месеца. Ще и прави тест за виталитет и т.н. За сега отокът пречеше да се видят нещата добре.

Проблем е това, че и без това си имаше хрема и кашлица, и това допълнително усложнява нещата. Трудно и е да се издухва.

Върнахме се към периода на захранването. Тази сутрин и правих пюре от круша и и го давах с лъжичката на Нуби за захранване. А вчера за обяд и за вечеря пи крем супа със сламка.

А иначе, Жбрул, не съм чак толкова "мека Мария", но когато отидох, мисля, че вече беше зашита. Това се случи с баща и, а аз дотърчах в последствие. Както писах, чаках някой да ми отвори вратата и чувах, как детето ми плаче от вътре. А гадната сестра ми вика: "И какво от това?" !!!!

В къщи, като коментирахме с мъжа ми, той ги защити едва ли не, като казва, че упойката щяла да наложи още едно убождане, а така минала само с един бод.

Според него, аз се лигавя, като въобще отварям темата за упойка. А така, той иска дъщеря му да бъде "мъжко момиче".

Слънчев и топъл септември пожелавам на всички!
Нека са здрави децата, за да са щастливи родителите 
Синьо кокиче, вярвам, че тежкото е минало и предстои веселата част! Звучиш доста по-спокойна вече и се надявам да е така!

За шиенето без упойка - без коментар!

А за таткото и "мъжкото момиче" - ами....... нека е мъжко момиче дъщеричката му, ама без да я шият без упойка! Има си други начини, но........мъж де - хич не се учудвам 

Бързо оздравяване на малката!

Зори, дано се оправяте бързо и вие!

Ние сме на градина отново, макар че Злато тази сутрин ми каза: "Мамо, омръзна ми да ходя всеки ден на градинка" )))) Хахахахь! Зор му е да стигне дотам, щот му се спи на гадинката 

Синьо кокиче бързо да се оправи детето ви пожелавам...относно упойката,ако е бил един шев наистина няма смисъл от упойка,защото трябва да я убодат поне на три четири места и чак след това да я боднат още два пъти за единия шев,лидокаин спрея не върши работа в случая,а и повярвай ми от личен опит ти казвам не боли толкоз без упойка...не,че ги защитавам,не ме разбирай грешно просто наистина са спестили повече убождания на детето...инак и аз може би бих реагирала като теб като стане въпрос за детето ми,но в случая това е по-разумното колкото и страшнода ти се вижда отстрани не е толкоз болезнено...бързо оздравяване

Да, де, и аз на това се надявах, на Лидокаин спрей. Но баща и каза, че не са я пръскали с нищо.

Кокиче, много съжалявам за тази неприятна случка и се надявам, че няма да има дълготрайни последици!

Полека-лека започва адаптацията към обичайния режим на живот, след една седмица отново на училище - вече ще ставаме повече ученическите майки и се надявам на раздвижване на темата и в тази посока.

midge,с повръщане и разстройство и температура беше, но днес ни изписват вече. Той също беше на крачка от ларингита,но овладяхме бързо нещата и тъкмо се оправи и този вирус му се лепна.Само 2дни оцеля здрав.
 То сега баш започват ларингитите и лошо ми става. Никола миналата година от септември до декември ми направи 5 ларингита.

Маги, ужас! Дано бързо да се възстанови, за да може да се храни детенце.
И дано да не останат трайни последствия.
Не искам да коментирам нито болници, нито спешни центрове...

Зори, и вие да се оправяте бързо!

Зори, дано това да е било и да е дълго здрав! Предлагат ли ви някаква профилактика за тези ларингити? Аз не успявам да намеря отговор на този въпрос. Личната предложи да направим курс с Фликсоназе за 1 месец, но май си го изсмука от пръстите малко. Ще се консултирам с УНГ първо. Това ни е 3ти за последните 2 месеца, а е лято После не ми се мисли и на мен.

Здравейте в новата тема. Тя си е ученическа и както казва jam - учениците стават все повече.
Моята ще е в ПГ 5 (произнася го като беге 5 ). Днес по собствена инициатива започна да пише букви. Аз не съм много фен и нямам желание да я уча да пише още, но то се присеща на моменти. Справя се с някои букви - почти четими са. С и И ги пише обратно, ама все ще се научи де, има много време, пък и тъй или иначе няма да я учат да пише печатни букви. Вчера пък искаше да чете. Ама то така е - довели сме я на море, пък не стоим на плажа от тъмно до тъмно За сега обаче много бързо ѝ омръзва, надявам се и когато трябва да го прави да не е така.
Маги, дано бързо и без щети да се оправи малката!
Зори, вие също да оздравявате и тази зима по-леко да я изкарате!
Всички много боледуващи дано са го израснали вече този период!

Днес и моят синковец злополучно тръгна на американска детска градина (preschool). Уж се бяхме уговорили да го оставя, а се разплака лошо, и се наложи да стоя няколко часа с групата, само и само да кандиса да поиграе с децата и учителките. След две седмици пътуване из Европа с антураж от един дядо, четири баби, вуйчо и леля, не ще да се отлепи от мен. Май не прецених добре момента, но сега почва учебната година. А и ще ходи три дни по три часа, не е като да го хвърлям там целодневно. Детето не говори и не разбира английски и му е трудно, но вярвам, че с времето ще научи думичките и ще свикне с веселбата и правилата там. Засега категорично отказва да ходи пак, а аз обяснявам надълго и нашироко, че всички деца ходят и ще му хареса. Трогателно е да наблюдавам привидно смелата му физиономия, пречупения гласец и разстроения поглед, когато просто иска да си тръгне.

Пожелавам приятна учебна година на всички ученици и родителите им!

Ха, Цигу, да не ти е казал като моята на мнория ден сутринта - „е нали вчера бях“.
Дано бързичко свикне.

цигу, на моя приятелка (също в САЩ) детето така тръгна на градина без да знае 1 дума на английски, а следващото лято беше забравило българския вече...

колкото до тъгуването, като си спомня как цяла година детето ми влизаше с плач "маммааааааа" и излизаше с плач "маммаааааа" от яслата....

Здравейте и от мен! И аз пожелавам спорна година на децата и да са по-здрави.

Тази година и за нас е тежка по отношение на болести. През юни Нико ми направи бронхоспазъм бяхме в детска белодробна. Много добри лекари са и съм им благодарна. Но, откъм хигиена и отношение към пациента има много още да се желае! Бяхме на алерголог. И алергия откриха и сега сме на лечение няколко месеца.
 
Цяло лято детето не ходи на градина, понеже ни казаха да я пазим и да ходи на чист въздух. Пуснахме я на море с баба и - взехме си я с вирус от там. После на Велинград с моите родители, айде пак се върна болна. Опазихме я с две думи! Само от морето с нас се върна здрава, но ние се бяхме забили в една къща в Странджа и си готвехме и т.н. Явно където има много хора, са болести мърсотия, ужас!

Дами, кажете някакви изпитани мурафети за подсилване на имунитета.

На детска градина дребната тръгва в понеделник и чака с огромно нетърпение Вече ще бъде втора група и е много горда, че ще е кака!

Хубава седмица на всички ви!

Раши и аз като Мишето давам мед, но смятам и пчелен прашец да взема, че уж продължителното му даване помага при алергии.

Раши и моята Вера много боледуваше и правеше бронхоспазми често в болница не сме влизали слава богу някак го израсна към 5-6 годишна....инак от март до октомври нон стоп на някакво противоалергично бяхме,но така и не открихме към какво е алергична бе малка за тестуване после пък отшумя  и аз промивах носа по няколко пъти дневно с физиологичен разтвор и от септември давах бронховаксом за три месеца по десет дни и така докато стана на 6 г. след това не съм давала никакви ваксини и не боледуваме вече така...

Привет момичета,

Успех на всички ученици през новата учебна година.
Моята щерка, набор 2007, ще започне на 16.09, втори клас.

Маги, пожелавам на вас и детето бързо въстановяване, това което описваш за спешното, е безумие.
На Българската здравна система и лекарите, имах възможност и аз да се "насладя" това лято..... Радвам се, че не живеем в БГ.... 
А с каска ли караше детето?, Козирката би трябвало да стопира... Тук всички деца, карат колелета задължително с каска, която помага изключително в такива случаи. Вкл. и на моите деца.

Поздрави

Хе-хее, много Ви благодаря! 

Зори,  радвам се, че сте по-добре и вече в къщи.
Зори, я кажи, случайно твоят Жорко да е сниман на реклама в Хиполенд? Днес ходихме с дъщеря ми да избираме раници за нея и за брат и, та вътре има на една реклама едно момче, което много ми прилича на твоя син.


От толкоз много хора тук, дето я мислите, та моята щерка доста бързо се възстановява!
В събота и в неделя отокът на устната беше ужасен, детето изглеждаше страшно! В понеделник започна малко да спада, а във вторник устната и почти си е върнала нормалния размер! 
Когато нашата зъболекарка ми каза, че на 15-ти няма да и личи, че нещо е преживяла и ще си отиде на първия учебен ден, почти не и повярвах, но явно ще излезе права. Носът и е доста посинял, все още, а като отвори уста, се виждат раните вътре по венеца, но ще се оправи и това.

Албенка, не беше с каска, за съжаление. Имат каски, но не винаги ги слагат. Тук е адски топло и каската им спарва главите.

Инцидентът се случи по време но концерта на Кока кола Енерджи. По нейни обяснения, искала по-бързо да стигне до концерта, но един вид силната музика я разконцентрирала  и като завивала рязко и пада ... Цитат по памет и по смисъл:  "Тъй като чувах песента "Покажи на тия хора, как са мяташ", и аз се метнах от колелото!"    Така го разказа на учителките си, когато наминахме през градината.

Мише, ти си душа човек, но аз пък съм доста по-сурова в сравнение с теб. Ето какво имам предвид:

- Мамо, ти защо не ми сложи дълъг клин .... - Мамо, защо не ме хвана... Виноват Майка съм, това е!

В подобен случай аз отговарям: "А ти защо не внимава? Утре, като искаш, си обуй клин. Трябва да знаеш, че няма да съм винаги до теб, за да те хващам! Сама си избери: или ще падаш всеки ден и ще бъдеш в рани, или ще внимаваш повече и ще гледаш, къде стъпваш и как стъпваш!"
Така им говоря аз на децата. Ако щете, смятайте ме за жестока и безсърдечна майка, но това са ми принципите.

Иначе, относно подсилващи работи, давам мед, давам прополис, от скоро давам едни китайски хранителни добавки на Тиенс.
Това с бронховаксома го правихме преди две години цялото семейство. Е, нямаше кой знае какъв ефект. Чудя се, да взема тая година пак ли да взема? Но си беше сериозна цифра за трите месеца, че и за четирима човека. Освен да взема само за децата.


И ако позволите, да Ви покажа детския кабинет и нашата стоматоложка:
http://sveta-apolonia.bg/gallery
Може пък някоя и друга русенка да прояви интерес. Там децата отиват с удоволствие.

Кокиче,браво на детето за бързото възстановяване.А за Жорето - снимаха го веднъж за играчките на Thinkle stars само.Супер случайно стана и после му подариха от играчките им таблет.От него взе,че сам се научи да пише и чете
 Ох,този вирус е ужас. След Никола ,се разболя баща му,а сега и аз.Дано Жорето опазим.

Зори, не е малък Никола. Моята щерка вече ходи от август. Първите две седмици беше леко кривене и мрънкане и реване, но вече няма никакъв проблем.
При сина ми беше сутрин реване за мамааааа или тати дори и повече от година след започването. Сега вече е голям и дори сам си отива на горния етаж в предучилищната група.

А за Жорето - снимаха го веднъж за играчките на Thinkle stars само.Супер случайно стана ...

  Браво на мен! Познала съм го! При това никога не съм го виждала на живо!
Аз често ходя в Хипо и друг път съм го заглеждала, но си мислех, че се припознавам.

Дано се адаптират успешно децата Ви! Стискам палци! 

При дъщеря ми беше много труден и дълъг период. А за брат и беше по-лесно, защото ги водя и двамата в една градина, а той е по-малкия.

Сега вече и двамата ходят с ентусиазъм. И двамата са горди, особено дъщеря ми, че е в ЧЕТВЪРТА група вече!

Маги, четох ви и много съм я мислила твоята щерка.Радвам се че бързо се възстановява.Травмата ще мине и замине, дано зъбите са наред и няма проблем с постоянните.

Зори, дано малкия бандит се оправи и стига с тия болести.

Ние растем и дебелеем, както казвам аз.Малката е сладкиш.Спокойно и лъчезарно дете, само за щипане.С големи кълки и раздава големи усмивки.Но и си избира на кой да ги даде

Здрасти,

Мишанта, М-и, Алекс, мерси за съветите! Ще взема наистина да давам мед!
За Бронховаксон ще питам доктора, че сме на сума ти други лекарства по схема.

Днес сме на село при детето и утре пак на работа, ама поне си я видях и ми е по-спокойно!
Пак е пуснала леко сополи ... Аман.
От другата седмица като тръгне на градина, не ми се мисли

Лека вечер!

Привет. Успешна учебна година на всички ученици -малки и големи! Яворчо тръгна на ясла от миналата сряда и плаче ли, плаче. Толкова е тъжен, стресиран, дори при баща си не иска да стои. Не спи спокойно. Честно казано, смятах, че ще му е по-лесно. Той е страшно усмихнат, ведър, лъчезарен. Много обича да си играе с всякакви неща, контактен е и си мислех, че ще се адаптира сравнително бързо. Да, ама не. Всяка сутрин влиза с рев, излиза с рев. Понякога ревял през цялото време, друг път успявал да се заиграе, но отказва да хапне каквото и да било там и продължаваме да ходим само до обяд. Толкова ми е мъчно за моето усмихнато момченце, което в моемнта дори рядко ни се усмихва. моля споделете колко време е продължила адаптацията ви в яслата? Мия не е ходила на ясла и макар, че беше изключително свито и залепено за баба си детенце, свикна с градината буквално за 3 дни. Тя се противеше преди да отиде, иамше истерий вкъщи и по пътя, но там беше най-доброто дете. А с Явор точно обратното.

meshko106, нашата госпожичка е на ясла от средата на юли. Имах уговорка от септември да се върна на работа и ми се искаше да е посвикнала дотогава - да не са всички промени наведнъж. Ако има някакво значение изобщо - яслата е частна - в държавна не ни ''приеха'', уви.

Продължава да плаче сутрин - къде ѝ се спи, къде е гладна - у нас не ѝ давам да закусва първо защото  там си им дават закуска, второ защото не ме привлича опцията да станем всички час по рано само и само да може вкъщи да яде - събуждам, правя кафета за нас, мляко за Малечка, пием всички на крак, обличам (е, таткото сам си се облича, де  ) и се мятаме на колата.
Привечер като я взимам, обаче, е друго дете - наядена, наспана - няма от нея по-доволна. Миналата седмица се кри зад пързалката да се прави, че не ме вижда, после "не ме чуваше" че викам да си ходим и продължи съсредотОчено да бута някакво камионче...

Иначе е спокойна, доволна, нарича какичките по име, носи ми дрехи за ''дина-дина'' да обличам, обувки да ''бу-ууя, бу-ууууя''.

По всяка вероятност си зависи и от детето и от ''госпожите''. Дай му малко време на детенцето - дано скоро да се адаптира!
И дано да са спокойни всички хлапета и да влизат с усмивка в яслите/градините/класните стаи. А и ние покрай тях да си поемем въздух. Че иначе като цял ден го мислиш и се шашкаш - ни работа върви, ни нищо.

 

Здравейте момичета, от известно време съм се затъжила за вас. И все да намина, да намина и ето, че наминах.

Кокиченце, много съжалявам за случката с детенцето. Дано бързо преодолее травмата и всичко да мине!

Кристина стана на 7 годинки и тръгна в първи клас. Онзи ден ми поадна нещо за дечицата на Зачатие и макар да не съм тук последно време, си спомних как тук бяха първите ми вълнения около детето.
Тя всъщност си е детенце на зачатие. Така я мисля аз.

Тръгна на училище с голям ентусиазъм. Участва в програмата по откриване на учебната година. Всичко и харесва, като започна от важните неща и стигна до храната, която не е чак толкова малковажна.
От вчера у нас започна да идва и учителката й по английски и вече имаме яснота по графика, за да съчетаем училището с английския и плуването.

Някои зная, други не ме познават - имам си още една Карина, на 1,4, която разбира се веднага подходи с ентусиазъм към учебните пособия на сестра си. 
Кристина проговори много рано, с изречения и като голям човек. Преди няколко месеца си мислех, че малкото 'кюфте' няма да е като как си, но то реши да ни изненада. Хора, към настояшия момент това магаре говори като дърт човек, няколко пъти повече от сестра си. С което не ви се хваля, оплаквам се 

Поздрави на всички, бъдете здрави, желая прекрасен старт на всички ученици и на  малчовците в градините! ПОжелава ви хубава, пъстра и топла есен!

meshko106, Стефан беше на Явор на възрастта като тръгна на ясла и две седмици, беше голяма драма, тръшкане, ритане и си говземах на обяд. След тия две седмици го преместиха в групата в която беше ходила Ели и той взе да влиза като у дома си, нямаше драми нито рев, явно му беше познато мястото. Но чак да не яде и да е тотално променен, или пък да реве през цялото време не се е случвало, нито с него нито с Ели. Тя свикна доста бързо 3 - 4 дена беше до обяд, но тя беше на 13 месеца.

Nina, успех на Кристина в училище, да и върви по вода!

Мешко, ние бяхме голяма драма с яслата. Дадох я на 1г9м - много дълго време плака и не искаше да ходи, и което беше по-притеснителното не спеше наобед изобщо, а в къщи вечер беше ужасен кошмар, защото беше изморена и крива, и въпреки това пак не искаше да ляга, даже не искаше да седне на леглото си  В чудо се бях видяла, по цели нощи само придремваше и плачеше, разнясяхме се, играехме и какво ли още не - все по малките часове. Бях почнала да търся частна ясла с надеждата, че нещо може да се промени като се промени мястото. В един момент някак свикна, примири ли се какво незнам, но просто престана да прави такива неща, сега вече даже ходи с желание мога да кажа  Ще отмине, търпение трябва и постоянство, и дано да е здравичък, за да походи повечко без прекъсване, така по-лесно ще привикне   

Нинааа, много се радвам да те видя тук! Ха добре дошла! 

Някой от Вас да знае, дали има опасност някаква за едно двумесечно бебе, ако бъде настанено в току-що ремонтиран апартамент? Няма да има миризми на бои, защото тия наши приятели, от чието име се интересувам, са фенове на тапетите. Т.е. навсякъде е с тапети. Ще мирише на нови мебели, нов ламинат,  и т.н

Та чудят се хората, дали това би навредило нещо на бебето им?

Много се радвам за тях! Много близки приятели са ни. Днес сме на РД у тях на момченцето им, което става на четири!
А бебето, което чакат, беше с термин вчера, но още не се е появило. Изчаква да мине РД на брат му! А майката е на 40 години!
Радвам се за тях! Написах го, за да дам надежда на всички, които са около 40-ти!

Едва ли би имало някакъв проблем. Ако е съвсем ново строителство нека си купят едно влагомерче, продават се към термометрите обикновено и просто да проверят влажността да не е много висока. А ако е стар ремонтиран не виждам какъв проблем би имало.

А ако е стар ремонтиран не виждам какъв проблем би имало.

такъв е, да.
благодаря!

С усмивка:
http://www.adme.ru/zhizn-semya/20-fotografij-dokazyvayuschih-chto-rastit-detej-nelegko-no-ochen-veselo-769610/

Успешна и весела нова учебна година за всички дечица !

Голям смях

Напомни ми за случката с киселото мляко вкъщи

Руми, голям художник си имаш вкъщи!

Meshko, все едно си описала моето дете. Голяма драма беше при нас, не се хранеше и не спеше, което го правеше нервен и агресивен. Аз бях много търпелива, но един ден детето ми беше цялото посинено и надрано и мъжа ми вече не издържа. В яслата имаше и втора ясена група и настояхме пред директорката детето ни да бъде преместено. Разликата беше огромна, сестрите положиха огромни усилия, но за около 2 седмици успяха да го накарат да се храни и да спи. От тогава и малчо започна да ходи с удоволствие и мрънкаше през почивните дни, че искал да е на ясла  . Лятото, със сборните групи, ходеше при предишните си госпожи, но вече нямаше проблеми.
Та извода ми е, че е много важно госпожите какви усилия ще положат, за да приобщят децата в началото.

Руми, много е сладък!

Мешко, моят син плака от ден 1 в яслата до края. В началото по цял ден, спираше само, за да хапне и продължаваше. Целодневния рев продължи поне месец, а след това си плачеше всяка сутрин. Не е спирал да се храни обаче и си спеше там, но след дълго приспиване от персонала.
От първия ден в детската градина приключи драмата, като отрязана с нож. И не от нещо обективно, а просто сутринта отиде и не гъкна.
Дано да е по-кратко при вас, че е голяма мъка и за детенце и за вас. Успех!

Айде, пак аз!
Моята щерка имаше бронхиална астма, която я беше израснала вече, или поне аз така си мислех.
Но предната нощ направи такъв сериозен бронхоспазъм, та си позволих да извикам Спешната помощ - нещо, което направих за пръв, от както имам деца.
Биха и солу медрол (урбазон) и се успокои и заспа. Преди това от спазмите да кашля, чак повърна.
Тя преди това си беше диспансерна и по НЗОК всеки месец и вземах Пулмикорт и Спирокаст.
Преди година някъде и ги спрях на моя глава, защото я виждах излекувана вече.

Сега, смятам тази седмица да я водя при детски пулмолог в Токуда. Преди две години я водихме в Токуда, но тъй като беше събота, нямаше детски пулмолог, а просто дежурен педиатър.
Моля, ако някой има отзиви, да сподели.
Рових се назад във форума и гледам, че през далечната 2007-ма сте коментирали д-р Гизова и д-р Куфарджиева. Да де, но времената се менят и предполагам, сега може да има и друго име в областта на детската пулмология.

Приемам мнения също и за Варна, че ми е по-близо.

Благодаря Ви!

Кокиче, Мини беше водила Стефи при д-р Рада Маркова Тук. От няколко места съм чувала много добри отзиви за нея. Ако искаш пиши на Мини, да ти каже подробности.

Руми, много сладък художник 

Моята девойка утре тръгва на градина в Банско. Много иска да ходи, да видим до кога ще има мерак 

Ники, мерси много!  Ще и пиша на Мини, да.

Руми, според мен това не е художник, а е новото рекламно лице на Верея!

Благодаря ви, момичета Аз по-скоро лакомник мисля, че е

И той щеше да тръгва утре на ясла, но почна да кашля. Ще ходим и ние при д-р Маркова, че много необясними тези негови кашлици...

Днес е 6-ти ден на Марко в градината и го оставих в добро настроение и без да плаче. Много съм облекчена.

Имаме късмет с добри учителки (2 на група от 10 деца), които ги занимават с куп интересни игри. Имат си рутина и трите часа са предвидими и отлитат много бързо. У дома обсъждаме какво правят, кое му харесва, какви ги вършат другите деца... Четем книгите вече на английски и с баба си учат думички заедно, че и на нея й е крайно време да проговори.

На майките, които могат да си позволят плавен и бавен преход на децата от къщи към градината, горещо препоръчвам 2-3 дни седмично по няколко часа в началото. При нас това дава отличен резултат.

На майките, които могат да си позволят плавен и бавен преход на децата от къщи към градината, горещо препоръчвам 2-3 дни седмично по няколко часа в началото. При нас това дава отличен резултат.

Аз също смятам така да пусна Жорко. В началото само сутрин, горе-долу около месец така, в зависимост от това как се адаптира. Така и на мен ми се струва по-добре. Но пък на едното приятелче на Жорко, с което ще са заедно, директорката казала на родителите, че е най-добре 2-3 дни да е на такъв съкратен режим, че после свиквали и не искали да стоят по цял ден. Ще споделя как е при нас като започнем. За сега плановете са ноември да го пуснем.

Мишо беше 4 месеца по 3 часа сутрин като закусва ще и обядваше вкъщи и не можа да свикне. След смяната на групата и огромния стрес, който беше преживял в първата, за 2 седмици свикна да ходи по цял ден, да се храни там и да спи във втората. После в почивните дни искаше да ходи на ясла.
Така че, за мен извода е, че не само в детето е проблема.
Не пожелавам на никоя мама да изживее моите емоции.

Нашата наперена мома днес отиде за първи ден на градина, 1-ва група. Има стаж в яслата, там ходеше с удоволствие, но пък лятото/5 месеца/ си беше в къщи. Вчера нямаше търпение да мине денят и да дойде така очакваното УТРЕ. Сутринта стана, облече се и с усмивка тръгна. Усмивката и ентусиазма се изпариха на влизане в сградата. Влезе с рев - мамааааа, мамаааа и те така.
Ще видим след обяд като я взема как ще е настроението.
В яслата /беше на 1г. и 9м./ адаптацията беше лека. Плачеше сутрин, но с този рев - Ако мине номера, ако не мине, ще ходя. иначе там си беше спокойна, хранеше се, спеше и играеше. Все висеше с едно момченце до последно /взимах я около 18 часа/, ако него не го бяха взели, си доиграваше и солидарно изчакваше някой да вземе Калоян  И Калоян караше майка си да ни изчакват, да не оставала сама София 

Мишанта, от позицията на обикновен, необръгнал човек и майка - твоите очаквания са напълно разбираеми.

За съжаление, моите скромни наблюдения от учителския състав в родината показват, че той е по-различен. Хората там са силно обръгнали емоционално и морално. За тях, детето не е цветето на живота, а поредната досадна овча бройка. Не съм видяла досега никъде истинска елементарна загриженост за живота, здравето или душата на дете, проявена от работещ в сферата на образованието - ни учител, ни предучилищен педагог, ни обслужващ персонал, ни ръководни кадри.
И то не говоря за отношение към подрастващи, а за малки деца.

Онзи ден на родителската среща, една майка се оплака. На детето й му прилошало в занималнята. Обадили й се да идва да си го вземе и учителят изкарал детето навън, на двора (уж то така поискало). И го зарязал там само, да чака майка си. Дете на 8 години. Седяло е повече от 1 час само на двора, в лошо здравословно състояние. Никой не се е поинтересувал как е, там ли е още, дошъл ли е някой да го вземе... Напълно в нарушение на закона, дорде не речете. Да не говорим за нарушението на човещината.

Ами нищо не ме учудва вече...преди 3 г. като бе във втори клас дъщеря ми се подхлъзнала в тоалетната и си ударила главата,дясното слепоочие,обадиха ми се и докато отида поне госпожата се сетила да вземе сняг от двора,защото не намерили лед та не бе чак толкоз посиняла...естествено направи комоцио и 10 дни не бе на училище,г-жата нямам спомен да се е обадила да пита как е,но пък по съседски деца и изпрати учебниците и домашните да не изостава...голяма загриженост те не и даваха да чете и да гледа тв тя уроците ....от тази година е в ново училище и бях приятно изненадана от учителката и по немски от предишното училище,която се обади да и честити имения ден и да и пожелаеуспешна учебна година...

Привет и от мен . Нема ме няколко дни, че влязохме в нов ритъм - Жорко на градина, аз на работа, и ми се взе акъла 

Първия ден Жорко тръгна с голям ентусиазъм. Мислех да го прибера от ДГ на обяд и така 2-3 дни, след което да го пусна за цял ден, именно за да му е по-лека адаптацията. Той обаче беше спокоен и госпожите ме посъветваха да не го взимам на обяд. Изкара цял ден и беше много доволен.
На втория ден го заварих да ме чака хлипащ и сам. Като ме видя избухна в плач. Явно е решил, че няма да дойда и да го взема. На третия ден вече не искаше да ходи на ДГ. Четвърти ден нямаше, защото потече река от сополи и вдигна лека температура. Дето се казва - навлязохме в цикъла на градинските сополи 

Мише, много неприятна ситуация с твоята племенница. Дано всичко е наред с пръстчето.

Привет и от мен Не сте ни забравили, нали )

Вече на канадска земя от близо 4 месеца и мога да споделя впечатления. Започвам от най-пресния случай, днес.
Днес се сблъскахме с канадската здравна система. Сутринта Ники казал на баща си, че го боли ухото. Почистил го таткото с памучна клечка, капнал капки и нямал Т и го пратил на училище. Два часа по-късно ми звънят от училището, че детето е зле, с боли в ухото. Докато стигна и температура, но не като отитна, а 37,5. Детето лежеше в стая с възрастен, на дюшече и го успокояваха. Бяха го нагушкали преди това, бяха пели песнички и те така...Взимам го аз, давам Нурофен, на 10 опит да се свържа с някоя клиника - частна или държавна-ям греда и се занасяме до поликлиниката. Която днес не работи. Тук нямаме още личен лекар и педиатър.  Айде в Уок-Ин клиника без запазен час и чакане над 4 часа. При приема беше с 37,1, след 4 часа се влоши рязко, болките станаха непоносими и вдигна над 38 Т. Видя ни лекар и вика няма отит. Какво е станало. Тъпа история, ама ей на, случва се. Влязла е вода в ухото (вчера бяхме на плуване, катастрофален първи опит), наш Ники си е изкривил пръста от зор ама е достигнал тъпанчето и с нокти го е надрал. Ама солидна драскотина. И тази сутрин с памучето сме го закачили и власинка памук е останала в раната. И започва инфекция в ухото от цялата история. Та сега 3 вида антибиотик - орален и два локални+адвил за болката. Та съм с раздвоени чувства от канадската система сега. Чакането беше ужасно, но лекарства, за които бих платила над 100лв. в Бг ми се оказаха без пари тук. Явно до някаква възраст са освободени дребчовците.

Иначе от училището съм доволна, той е в предучилищна група, всеки ден в една адженда на ученика ми пишат какво са правили и той как се е справил, с две-три думи. Пращаме две закуски+кутия за обяд, топли се храната, забранени са сладките неща, пеят песнички, рисуват, изрязват, абе занимават ги с френски.

Мише, дано бързо се оправи детето и да няма последствия за пръстчето!
Аз също мисля, че гледат на децата ни като поредната бройка.
София е в нова градина от тази седмица. Когато я взимам никога не идват да ми кажат как е минал денят. Ще каже някой, твоя работа е да питаш. Питам, всеки ден питам, но с 2 думи ми казват, че било добре. Вчера бях на родителска среща, с охота ни прибраха парите за помагала. Дойде моментът за въпроси от страна на родителите. Та от дума на дума разбрах, че първите три дни са били доста тегави за София. Ревяла е почти по цял ден, но пък се справяло отлично с храненето, обличането и събличането. Редяла кули от конструктор, абе доста неща измъкнах.  Но родителска среща няма всеки ден. Детето ми прекарва повече време с тях, от колкото с мен. Трябва да ми дават обратна връзка. Е, да, ако набие някой ще ми кажат. Но, ако се е случило нещо хубаво, не.

Меци, започва се сополената сага и при вас.
Снощи доста твърдо заявиха, че се връщат болни деца при нас. Да видим...

По въпроса за госпожите в ДГ или училище, аз лично не бих генерализирала, защото явно съм късметлийка в това отношение. Но е факт, че и аз тръгнах с тази нагласа, когато приеха Деси в държавната ДГ и си мислех, че няма да получавам никаква информация, за разлика от частната в която всеки ден по 15 мин. ми обясняваха подробно как е било детето. Е, и двете й госпожи бяха повече от словоохотливи, дори едната понякога ми идваше в повече, защото толкова подробно ми разказваше, че и характеристика правеше на детето, в което няма нищо лошо де, все пак съвсем правилно беше преценила моята принцеса Сега с Ели също нямам забележки.
В частната занималня, където ходи Деси от миналата година също им е прекрасна госпожата. Всеки срок им прави подробна писмена характеристика по поне 10 показателя, отделно всеки ден като я взимам си говорим по 10-на мин. за детето. Ама това сигурно е, защото умея да предразполагам хората да говорят с мен хахаха, шегувам се, въпрос на късмет е явно

По въпроса за госпожите в ДГ или училище, аз лично не бих генерализирала, защото явно съм късметлийка в това отношение...

Ще подкрепя това. Не знам дали и ние като Стефи трябва да се отнесем към късметлиите. Но учителките в детската градина, включая и директорката бяха чудесни, педагози и най-вече човеци.
След дълги колебания от моя страна къде да запиша Кристина да учи, при все, че имахме възможност да я запишем в едни от най-добрите /отварям скоба тук - най-добрите на думи/ училища, ние избрахме основното училище в съседния квартала, като наред с това, че там ще са голяма част от децата от градината, близо е, реномето на учителката е превъзходно, то и човещината, строгостта и най-вече приятелството й с учениците, наклониха везната за не толкова реномираното училище. Т.е. аз за сега оставам оптимист. Дано да е по-дълго време.

Мише, случилото се е ужасно, важното е детето да няма травма и да се възстанови изцяло.

Ако би могъл човек да се абстрахира от "нормалните" си страхове, за нашата действителност, че може да навреди на детето си ако направи забележка, би било донякъде облекчаващо. Най-малкото класният ръководител е трябвало да се поинтересува! Отвратително поведение на училищното ръководство.

Пък за случая на Джам съвсем нямам думи. 

Пък за случая на Джам съвсем нямам думи. 

само ще допълня, че по "случая на Джам", нашата учителка, пред която майката сподели случилото се, изобщо нито се впечатли, нито се трогна, а моментално тръгна да защитава и оправдава колегата си. просто първосигнална реакция.

много се радвам за онези от вас, които са имали късмета, но това са изключения. повечето се вписват в  картинката, която аз описах. и няма как да е различно. то цялото общество там се вписва.

Мише, много неприятен инцидент. Дано всичко да е наред с детенцето и да няма последствия. За учителите мога да кажа, че наистина има и изключения, но са рядкост. Нашата класна се обажда, дори миналата седмица Мия беше 2 дни вкъщи поради стомашно неразположение и госпожата се обади да попита как е. Но като учител и педагог смятам, че хич я няма. Тя е от хората, които ще изспаднат или в паника или в истерия, не може да овладее ситуация както трябва. Миналата година имаше една учителка в занималнята, която беше страхотна. Тя заместваше класната, когато отсъстваше, а то беше доста често. В тези моменти Мия ходеше с голямо удоволствие на училище и от тази г-жа получавах страшно много информация като обратна връзка. Много ми се искаше тази година да ходи на занималня при нея, но се оказа, че тя поема първи клас и няма да води занималня. От детската градина имам примери в двете крайности -от пълната и тотална безотговорност и безразличие, до чудесно отношение и искрена загриженост. Въпрос на късмет да попаднеш в хубава  градина.  Да кажа, че с яслата имаме напредък. 2 дни подред беше плакал само влизайки вътре, след това се успокоявал и излизал спокоен на обяд. За съжаление след тези 2 хубави дни, започна да кашля, та 4 дни беше вкъщи. Днес ще видим колко време е плакал. Но как ще го накарат да яде там, представа си нямам.
jasmin_veni много се рдавам да те видя пак тук, и още повече се зарадвах на второто ви чудо. Всичко най-хубаво ти желая.

Моето дете вече е „гуляма“ и се уговорила с баща си да няма вече „маханици“, направо на входната врата на градината искала да я остави. Даже на входа на двора искала. Понеже тя е вече на втори етаж, ПГ5 и изобщо ... голяма е, какво знаете вие .
С учителките като е топло и ги намирам отвън си говоря доста. Зимата е малко по-сложно и за мен, да вляза и за тях - трябва да оставят децата сами в стаята, та да си бъбрят с мен, дето детето ми не е имало никакви проблеми през деня и с майката на онзи там палавник, дето пак се е сбил, счупил нещо или се напикал. Ами няма как да стане, трябва да измислят някаква друга система за обратна връзка. Едната госпожа я имам във фейса и си чатим и там ако нещо искам да питам. И тел. ѝ имам. Тя на 2 пъти ми се е обаждала по странични поводи и винаги започва с „не се притеснявай Ники е добре, аз за друго те търся“.

Кокиченце, за Варна мога да ти препоръчам моя приятелка, работи в частен център. Тя е и педиатър, и се занимава с такива неща. Много внимателна с децата. Тук може да я откриеш

за тези , които  считат , че  би им помогнало и би било интересно - А. Шейфър  ,   препоръчвана като специалист  в детската психология.
Разговаряйки  с директорката в детската ни градина  , сподели , че ще се постарае   някой от персонала  да  присъства .

https://www.facebook.com/events/1522677721277514/

Гане,
благодаря ти много.    Този линк ще си го запазя за в бъдеще.
Ходих до Плевен при един доц. - детски пулмолог. И синът ми върви по стъпките на астмата, та съжалявам, че не го взех и него. Всъщност, от доктора съм доволна. Ще спазваме сега предписанията му.

Но от Плевен не съм доволна. Подлъгах се по това, че ще спестя време, че пътят е само 160км, а не - 200км, както е до Варна. Сгреших!
Пътуването беше отвратително. До Варна го правя за час и половина, а до Плевен - за три часа. А и градът не ми хареса, адаш, извини ме.


Мише,
как е детенцето с пръста? Всички я мислим.

И аз ще се присъединя към късметлиите. И двете ми деца имат късмет с учителките си. Веднъж в ДГ Михаела си беше ударила главата с малка рана. Учителката после ми звъня, да се поинтересува.

Наскоро синът ми се беше ударил в ДГ и видях, че учителката беше много притеснена. После самата аз и звъннах да я успокоя, че всичко му мина. Свестни са учителките.


П.П. Хайде, някой с права тук, да хлопне катинара и да си пуснем тема за октомври.

айде, хлопвам, пускайтец