Тази вечер по новините ме изненадаха с тази много лоша новина 

Mлада жена почина след ин витро процедура

Мир на праха на момичето и съболезнования на близките.
Каква е истината обаче?

Жалко за момичето! Бог да я прости и дава сили на близките й!
А истината едва ли ще се разбере...

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4130178

Всичко крие рискове, може да има, а може и да няма лекарска грешка, това май няма да разберем! Жалко да младата жена и за съсипаните животи на близките и!
Това е риск, които всички сме поели при лечението ни!

Тъкмо пристигам на работа и отварям да видя новините и - БУМ! Потресена съм
Дано ситуацията се изясни за доброто на семейството на момичето и на всички ни
Тъкмо тези дни си мислех за това колко е трудно да обясниш на неинформирани хора, че ин-витрото не е опасно и не е лошо, а и въпреки този случай продължавам да го вярвам, защото всяко нещо крие риск - дори ежедневните дейности!
Жалко за момичето, дано семейството и се съвземе

Съболезнования на семейството на починалото момиче и нека Бог им даде сили да понесът тежката загуба.Поклон пред паметта и.

В информираното  съгласие, което подписваме  изрично пише за евентуален лош изход, включително и смърт.  Това е положението
Затова ако чувстваме и най-малко неразположение  след пункция  не трябва да си мълчим, а да споделим веднага на  лекарите.
Март месец  при пункция после вече долу в тоалетните  видях, че от мен тече локва кръв, тръгнах си, едва се добрах до нас. На другия ден   чух, че по спешност са спасявали  пациент. Аз бях вече добре,  дадох си сметка, че можеше да съм аз спешната, разминах се с навикване от мъжа ми.
Страха ми дойде, като ленах за следващата пункция.......

Март месец  при пункция после вече долу в тоалетните  видях, че от мен тече локва кръв, тръгнах си, едва се добрах до нас. На другия ден   чух, че по спешност са спасявали  пациент. Аз бях вече добре,  дадох си сметка, че можеше да съм аз спешната, разминах се с навикване от мъжа ми.
Страха ми дойде, като ленах за следващата пункция.......

Тара, а каква е била причината за кървенето при теб?
Аз съм си мислила, че рискът е само от хиперстимулацията + риска от пълната анестезия.

Цитат на: Тара в Юни 10, 2014, 14:02:01 pm

Март месец  при пункция после вече долу в тоалетните  видях, че от мен тече локва кръв, тръгнах си, едва се добрах до нас. На другия ден   чух, че по спешност са спасявали  пациент. Аз бях вече добре,  дадох си сметка, че можеше да съм аз спешната, разминах се с навикване от мъжа ми.
Страха ми дойде, като ленах за следващата пункция.......

Тара, а каква е била причината за кървенето при теб?
Аз съм си мислила, че рискът е само от хиперстимулацията + риска от пълната анестезия.

На теория това са най-честите рискове.... иначе на мен Димитрова ми обърна няколко пъти внимание и за риска при пункция да се пробие кръвоносен съд с иглата ако не внимават или ако шавам, като думите и бяха :"Недай боже да ми се случва..."
И се оказа, че е била права, защото въпреки конската доза упойка (накрая анестезиолога е отказал да слага още) едвам са ме пукнтирали - шавала съм през цялото време След пункцията ме разпитваха защо така, а аз нито спомен нито идея имах, да не говорим че ми беше трета пълна упойка в живота и досега не са ми споделяли да съм я понасяла така...

Освен кръвоносен съд, иглата може да засегне и черво, което е още по-опасно.

Съболезнования на семейството .Да почива в мир  !

Напоследък една такава черна , тъжна  картина от лоши новини ...

Информирано съгласие се подписва едва ли не преди всякакви тип манипулации и процедури и не само при ин витро .
Дано този случай не даде негативна нагласа   в обществото към АРТ  и не  стане причина  жени да се откажат да сбъдват мечтите си .

Дано почива в мир!тъжно ми е на мен напоследък  наистина все лоши новини се чуват.вярвам ,че  поне за напред  ще се поучим  че е добре да се изследваме преди да правим било то операция или ин витро.ако ние не се грижим за себе си то кой друг ще бъде?

Момичета, преди да ме навикате по повод защо изобщо пиша, като не съм претърпяла лично тази процедура...ще кажа, че съм запозната поне с рисковете при нея на теория. Много рядко наистина, някой от тях се реализира. Второ - може да има "кофти съвпадение" в смисъл - да се обади някое скрито заболяване/дефект баш след (по време на) пункция, пък после върви установявай и обяснявай какво и по какви причини се е случило, дали е било предвидимо, възможно за избягване...

Питам (защото наистина не знам), защо при пункция не се предвижда болничен престой поне до другия ден? Не е дълго, не е скъпо, не изисква медикаменти, персонал...просто си под наблюдение на мед. лица способни да преценят бързо и адекватно, дали ако изпитваш дискомфорт - той е в рамките на нормалното след подобна интервенция, или има причина за тревоги. И ако недай Боже е второто - да се реагира бързо и адекватно.

Аз след секциото, бях напълно в състояние да си ходя у дома с бебето на 24-я часа например. Много жени са като мен. Ама си седим в болницата 3-4 дни все пак, защото...не се знае, знае ли се. Не сме и специалисти в областта, трудно е да преценим коя точно болка и кървене са "в реда на нещата", кои са си за - "бЕгай в спешното през глава".
Въпреки минималния риск, аз бих останала в болница след пункция, ако ще за своя сметка. Да си вържа гащите както се казва.

Много съжалявам за жената и семейството й. Дразня се за пореден път на журналистите и заглавията, които мятат 5 за 4. Ако нямах хабер какво и що...да не ви казвам какви щяха да са ми изводите. Не четох коментари под новината по медиите, защото знам какви са. Ей на ся, как тези "противоестествени практики убиха момичето".

В информираното  съгласие, което подписваме  изрично пише за евентуален лош изход, включително и смърт.  Това е положението
Затова ако чувстваме и най-малко неразположение  след пункция  не трябва да си мълчим, а да споделим веднага на  лекарите.
Март месец  при пункция после вече долу в тоалетните  видях, че от мен тече локва кръв, тръгнах си, едва се добрах до нас. На другия ден   чух, че по спешност са спасявали  пациент. Аз бях вече добре,  дадох си сметка, че можеше да съм аз спешната, разминах се с навикване от мъжа ми.
Страха ми дойде, като ленах за следващата пункция.......

По-лошо е когато кървенето е вътрешно, не го виждаш. Аз бях така - просто се случва, статистика, като се правят много пункции, има и кръвоизливи. Лошото е, че аз не разпознах признаците и чаках да ми мине, докато всички други случаи, за които чух, са отивали веднага обратно. А не е като да не боли, болката е остра, режеща, корема се подува от кръвта, която тече вътре, следващият признак е да ти причернява, като стоиш, а аз изчаках и още един - спазми на диафрагмата от течността в коремната кухина. Меко казано ги изприщих, като отидох толкова късно, но се справиха. Доста време ни трябваше и на мен, и на екипа, а най-много на мъжа ми, докато се навием за следваща пункция...

Смисълът да отидеш някъде, ако не ти е добре след пункция, е никакъв, ако не отидеш при екипа, който ти я е правил. Винаги има риск в спешното да не разберат какво ти е правено и съответно - къде е проблема или да не знаят какво да правят. Докато екипът, който те е пунктирал, е наясно.

Жалко за момичето, много е тъжно да почине млада жена в преследване на мечтата си. Много кураж на близките!

Лимонче, аз затова и си тръгнах на своя глава, че кървенето беше външно, но  е гадно като заклано прасе се чувствах.  п.п.  На въпросната пункция се събудих още на магарето, ясно чувах "готово". Като ми казаха името вече бях с отворени очи и виждах всичко около мен, станах си сама, даже ми се смяха как си ходя.  Не знам каква беше упойката тогава, после се мерих да не би аз да съм посочила грешни килограми. 


Жблул, никой няма да те напада, факт е че случайности на риска стават, спешно се спасяват хора, отървават се с по някой изрязян яйчник или нещо друго, но са живи.  Процедурата е бърза и краткотрайна и така бързо може да стане белята никой не е застрахован.
Не трябва да се плашат хората, но и да не си дават  реална сметка пак не е за предпочитане.
Много пациентки си ядат до късно преди пункция, защото видиш ли били там за малко и най-много да им се гади после, не си четат внимателно анкетния формуляр, а го попълват все едно е поредната бланка, където се иска да си напишат просто името.  Нямаш си и идея какви екземпляри има, щом за толкова години никъде не съм чела изискване за епилирани интимни части, което се подразбира, а сега е написано изрично.

Жалко за момичето

Съболезнования за семейството и поклон пред паметта на момичето!

Аз като прочетох новината, веднага се сетих, че в моето информирано съгласие при "рискове при прилагане на хормоналното лечение" имаше и изреченоето: "Срив в сърдечната и дихателна дейност и дори смърт". Това се случва много рядко, но го има в статистиката (знаете, че има значение и честотата на срещаните "странични ефекти" и че се записват всички случаи, станали по време на лечението с даден препарат). Никой не е писал, че пункцията е причина за смъртта.

Жблул, никой няма да те напада, факт е че случайности на риска стават, спешно се спасяват хора, отървават се с по някой изрязян яйчник или нещо друго, но са живи.  Процедурата е бърза и краткотрайна и така бързо може да стане белята никой не е застрахован.
Не трябва да се плашат хората, но и да не си дават  реална сметка пак не е за предпочитане.
Много пациентки си ядат до късно преди пункция, защото видиш ли били там за малко и най-много да им се гади после, не си четат внимателно анкетния формуляр, а го попълват все едно е поредната бланка, където се иска да си напишат просто името.  Нямаш си и идея какви екземпляри има, щом за толкова години никъде не съм чела изискване за епилирани интимни части, което се подразбира, а сега е написано изрично.

Таричка, така е, и аз съм виждала жени, които сутринта преди пункция отиват да пушат, после се хвалят как са пили малко вода или едно малко кафенце, щото, видите ли, тя била медицинско лице и знаела, че може, но на другите не препоръчвала.

Jbrul,

Не остават в болница, защото няма такъв стандарт може би. Аз като чета тук във форума, в много от клиниките и след лапароскопия си тръгват след няколко часа, което е далеч по-сериозно... аз си стоях 24ч в интензивното и чак тогава ме изправиха изобщо и след още 24ч ме изписаха... А на пункцията полежах 1-2ч след нея, дадоха ми вода и да ям и ме пуснаха вкъщи с около 300 напомняния да си лежа, да си почивам, да не оставам сама и т.н. След това ми звъняха 1-2 пъти да ме питат как съм, имам ли болки, всичко наред ли е...
Но това е както всички са писали - процедура е и рискове има. Както и ако отидеш за хляб до магазина риск има от какво ли не, ама после никой не се сърди, че не е бил предупреден или че някой е сбъркал... Тъпото е това, че наистина хората подминават подготовката преди пункцията като част от "рутината", без да прочетат съгласието, без да се информират и така... Ако може да мине по лесния начин и без изследвания, без нищо, най-добре

Таричка, така е, и аз съм виждала жени, които сутринта преди пункция отиват да пушат, после се хвалят как са пили малко вода или едно малко кафенце, щото, видите ли, тя била медицинско лице и знаела, че може, но на другите не препоръчвала.

    Чудо голямо, аз също пия по малко течности преди такива процедури,но гледам да имам към 5-6 часа без нищо.  Храна не ям, защото там вече има повече варианти да има нещо останало за по-дъгло време в стомаха.

Боби, има достатъчно теми за чесане,  където да се бистри "чудото голямо".  Хората по клиниките са същите взети от улицата, има всякакви и както обикновено  си мислят, че на тях няма да се случи. 

Незнам как се прави в другите клиники, но когато аз правих инвитро в тази клиника, тъкмо се събуждах и доктора дойде да ме види и след това два часа си стоях сама. Може би и е станало лошо и никой не е разбрал. За упойката нямах правени противоалергични тестове  и никой не ми е искал (пак да кажа, че незнам дали се изискват на другите места).
Познавах починалото момиче и ми е много мъчно за нея. Нека почива в мир!

Благодаря ви за обясненията. Стигам до извода, че по принцип не се предвижда болничен престой след пункция, защото много рядко има проблем, разчита се и, че пациентката е добре информирана и при проблем - ще е бърза и адекватна. Т.е. от финансова гледна точка - не е обосновано "да полежиш една нощ". Донякъде и от медицинска де....

П.П. Тестове за упойки преди операция - поисках сама и ги правих за своя сметка. Не са ми били препоръчвани, ама аз нали да си заложа "на сигурно" (с цялата условност на думата в тези ситуации) Много ми се искаше и преди операцията на Дани да направим такива, ама предвид технологията тук - просто беше абсурд да изтрае процедурата. Пу пу - всичко мина идеално. Приемът на храна и течности беше спрян и в двата случая, когато са казали хирурзите. Не е било някакво време особено непосилно, дори за дете.

А моите пункции (3 на брой) винаги ми ги правиха БЕЗ пълна упойка, само със седиране. Това - по мое желание, след разговор с лекарите и с анестезиолог решиха, че и така става. Нямах чак толкова много фоликули (към 8 винаги), затова беше възможно. Пукциите са процедури, при които просто не се налага болничен престой (освен при усложнения)... При лапароскопиите и хистероскопиите зависи от интервенцията - ако се прави нещо малко или ако са диагностични, също може да са амбулантни. От операция до операция има голяма разлика и не може да се обобщава...

Но аз пак да спомена, никъде не пише, че пункцията е причина за смъртта на момичето! А в тези процедури много по-сериозен е примерно рискът от хиперстимулация, отколкото от усложнения при пункцията...

Жалко за момичето, да почива в мир... 
Аз съм жив каръшки пример за усложнения при ин витро, макар и не от самата пункция. Имам 2 опита  и двата преминаха с животозастрашаващи усложнения. При първия бях със зверска вторична хиперстимулация, много бях зле, не можех да дишам, да ходя, повръщах, коремът ми беше подут до пръсване. Лежах в клиниката доста време. При втория, бременна в 9 г.с., ми се усука яйчник, получих вътрешен кръвоизлив и се озовах на 20 минути от отвъдното. В Пирогов ни спасиха с децата... Извадиха 300 мл кръв от коремната кухина. Никой не е застрахован от усложнения за жалост.

Дълго след новината се чудих какво да напиша...и сега съм объркана, защото познавам д-р Баев и загубих единия от близнаците си, дошли на този свят именно благодарение на него!!! Да почива в мир момичето! Съболезнования на родителите й! Няма по-страшна загуба от тази - родител да погребе детето си! Сигурна съм обаче, че д-р Баев и екипа му са направили всичко по силите си момичето да роди здраво бебе, а не да почине...това го знам от опит...Аз бях с много високо рискова бременност, едното ми бебе беше с хипопластично ляво сърце, направих прееклапсия и родих в 34 седмица, приета в болницата (бившата Тина Киркова, сега Св. София) по спешност! Кошмара ми беше пълен, когато в предродилна зала дежурната педиатърка започна да ме уговаря да ходя да раждам в Майчин дом...никой не иска починало бебе в смяната си...чувах страхотната караница на екипа ... леле....стана като кофти роман, SORRY, ама си е моя кофти роман с HAPPY END! Сега имам страхотен син БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТОЗИ ДОКТОР!!! Сигурна съм, че много момичета на които им предстои стимулация, пункция или дори тези, които още се лутат за да си изберат клиника четат във форумите и потреперват от ужас...няма нищо страшно в инвитрото, д-р Баев е невероятен професионалист, изключително мил и  коректен човек, отдаден 100 % на работата си,  но истината е, че никога не знаем какво ни чака! Успех на всички поели по трънливия път ИН ВИТРО!