Здравейте,

Дълго мислих преди да пусна тази тема, тъй като не ме бива особено да общувам във форуми и не зная дали ще съумея да облека в думи всичко, което ми е на сърцето в момента...
Но имам нужда да споделя и да потърся съвет...

Накратко за мен. На 43 години съм, мъжът ми е на 46г. За добро или за зло, но така се случи, че животът или Бог или Който Там отговаря за тези дела ни събра късно - едва преди 3 години.
Почти веднага т.е. няколко месеца след запознанството ни започнахме да работим за бебе. Нито той, нито аз имаме деца от предишни бракове/връзки.

Имам зад гърба си 4-5 биохимични бремености, един мисед в 8 г.с. (естествено забременяване), три неуспешни инсеминации и наскоро едно неуспешно ин-витро. Проблем реален не се установи нито при мен, нито при него. При ин-витрото - 3 добри ембриончета т.е. положението не е супер-зле, пред вид възрастта ми. Но бебе няма.

Сега си блъскам главата и се чудя кой път да поема...

Отново в безконечната спирала на процедурите? Ново ин-витро? С неясен резултат, но с ясна финансова страна? И със шанс за успех под 10% на моята възраст?
Или да си преструктурирам живота и да приема, че може би ни предстои и живот без дете/деца...
Емоционално съм зле. Времето минава и не зная дали след година-две няма да съжалявам, ако не се реша на още един опит след месец-два...
Наистина, не зная какво да направя и си блъскам главата и мира нямам...
Живот без дете ме плаши. Това, че няма да преживея първи стъпки, детски рождени дни, първокласник, училищни емоции и т.н. ме ужасява.

Бих била благодарна, ако се включат жени в подобно положение...
Кога си казахте - Стоп, до тук бях. Или продължавате докато можете с цената на буквално всичко?

Бих искала да попитам също така - знаете ли дали има групи за емоционална подкрепа или да ми препоръчате психолог? За София става въпрос.

Извинявам се, ако постът ми е объркан... от мислите е. Те също са ми много объркани...

Ann Marie ,отговор на въпроса до къде да продължиш може да намерите само ти и твоя партньор .Но според мен докато един от двамата иска да продължи ,не се отказвайте.Много от нас тук се борят години наред аз от 10 ,сестра ми се бори 19 години и на 40 успя най накрая да стане майка .Безброй са препятствията и лишенията ,които сме изтърпели.Сестра ми стигна до момент в който си каза край спирам ,но успяхме да я убедим да опита още веднъж и резултата е на лице .Има си две невероятни момченца.Повярвай ми ,че когато дойде финала ,се забравя абсолютно всичко и разбираш ,колко много си щял да изгубиш ако не си го направил.Борбата е наистина сериозна ,обратното познавам и хора които си казаха ние ще живеем без дете,моето наблюдение е ,че няма щастие при тях ,това стои като сянка по между им .Аз лично също съм си задавала въпроса и съм на мнение ,че докато не направя всичко възможно не бих се отказала .Така ,че най доброто което можете да направите е да седнете и да поговорите много сериозно дали искате да продължите.Не забравяй ,че има и други варианти като осиновяване например ,но човек трябва да узрее за този момент.Не очаквай някой да ти каже спри или продължи ,отговора е само в твоето сърце.
Каквото и да решиш ти пожелавам огромен успех .
Колкото до психолог тук има таква тема.
http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=49054.0

В клиника Надежда винаги са имали психолог, при това доста добри:) Не знам ти къде си правила процедури, но тия 4-5 биохимични бременности не са нормални.....имаш и друг пролем , а не е само от качеството на яйцеклеткте,което е разбираемо предвид годините. Отиди там кдето обръщат внимание на всичко,а не на последо място имуногични и генетични проблеми...
В форума имаше психолог в емоцинални проблеми, ако ти се пише там. Ако не, направо отиди. Не е чак толкоз скъпо имайки предвид товара на един живот без дете.....За мен живот без дете е живот без хоризонт, но и аз бях на крачка да се отказвам от борбата и да започвам от началото някйде далече и сама....При една добра организиране на прегледи и лечение и разбира се без да жалиш пари сигурна съм , че и ти ще успееш. Забрави за 10% успевмаеност....това не е баш така....накрая има успели и неуспели....независимо от процентите.....и да не забравим ,че е и малко прашец от Господа:)
Пожелавам ти успех!

ще ти кажа аз как бих постъпила на твое място, имайки предвид онова, което ни сподели.

бих се борила до последно (тоест, докато лекарите ми казват, че имам шанс) да имам дете със свои яйцеклетки, а след това бих се записала в листата на чакащи за донорска яйцеклетка.

не бива да се остава без деца. винаги съжаляват след това онези, които са останали бездетни, винаги. и аз съжалявам, че останах с едно, че късно започнах борбата за второ. но поне се борих дълго, преди да се предам.

при всички случаи, на тази възраст и с тази предистория, пътят ти е в специализираните инвитро клиники. прецени си добре нещата, премисли добре къде и как. не са ти много опитите, тук имаме десетки жени, успели да станат майки след 5-6-7 и повече опита инвитро.

психологът няма да реши вместо теб какво да правиш, нито ще те излекува от възрастта ти. във форума, за съжаление, психолог отдавна не консултира. аз лично не виждам особената полза от него в такива случаи. по-добре си спести парите за инвитрото.

на Ваня ще кажа, че на 43 години са съвсем в реда на нещата 4-5 биохимични бременности, защото голям процент от яйцеклетките на по-възрастните жени са некачествени и водят именно до ембриони с хромозомни аномалии, които загиват много бързо.

на Ваня ще кажа, че на 43 години са съвсем в реда на нещата 4-5 биохимични бременности, защото голям процент от яйцеклетките на по-възрастните жени са некачествени и водят именно до ембриони с хромозомни аномалии, които загиват много бързо.

Не съм съгласна  4-5 биохимични са много.....та тя какво да прави сега? да прави опит след опит без задълбочени изследвания ? ....
Аnn Marie хистеро имаш ли? А лапаро?
За мен пътя е този:
- основен ремонт , чрез хистеро и лапаро
- задълбочени изследвания
- събиране на яйцеклетки
- трансфер на минимум 3 хубави ембриони когато тялото е подготвен адекватно, а душата се намира в хармоние
Психологът може и да помогне .При всеки е индивидуално
 А, и разбира се можеш да се запишеш и за донорска или осиновяване , ако си готова...

Благодаря от сърце на всички, които ми писахте!

Валерия, да, мислила съм и за вариант осиновяване. Но това едва ли ще премахне болката ми, че нямаме наше... Ще я приглуши, но не вярвам да я премахне... Знам, че ако си осиновим детенце ще го обичаме безмерно и ще дадем всичко от себе си за неговото добро! Но болката ще остане. Това е, което ме притеснява.
Другото, което чувствам е една огромна, всепоглъщаща вина към мъжа ми. Само като го видя как се радва на деца, как им се усмихва и как им говори, сърцето ми се свива от болка ...
Тази вина е чувството, което най-ми тежи...
Никой никога не ме е упрекнал нито с дума, нито с намек, но вината си е в мен

Ваня, съгласна съм с казаното от теб, че живот без дете е живот без хоризонт. Точно така се чувствам и аз в момента - сякаш всичко, което съм, което знам и което правя е без абсолютно никакъв смисъл...

Jam, благодаря и на теб!

Мисля, че първо трябва бързо да си стъпя на краката /в емоционално отношение/ и каквото сабя покаже! И каквото Господ даде!

Ваня,

Жената не ни е описала какви изследвания има. Жената не пита какво да изследва.

Жената пита друго - дали да продължи или да се отказва. Моля те, недей да й натрапваш протокола и услугите, предлагани от една определена клиника, защото на други места се практикуват други подходи.

Темата не повод за маркетинг и реклама!

Най-важното е да се отърсиш напълно от мисли в посока на търсене на вина. Вината е в мен, в теб, в някого другиго... Няма вина в тези неща!

Дори ако след 1-2 години се окаже, че не можеш да забременееш със собствени яйцеклетки, пак има много стъпки преди осиновяването, ако държите на тези неща (а повечето хора държат). Не случайно споменах за донорската яйцеклетка, защото това дава възможност на съпруга ти да има дете от своя генетичен материал, а на теб дава възможността да изживееш пълноценно една бременност и раждане, което дава съвсем друга връзка между родител и дете.

Но време за губене няма. Възстановявай се емоционално, докато планираш с лекаря си стъпките по пътя за лечение.

Ваня,

Жената не ни е описала какви изследвания има. Жената не пита какво да изследва.

Жената пита друго - дали да продължи или да се отказва. Моля те, недей да й натрапваш протокола и услугите, предлагани от една определена клиника, защото на други места се практикуват други подходи.

Темата не повод за маркетинг и реклама!

Аз не разбирам от маркетинг и реклама колкото теб.
Просто споделих пътя който мисля ,че е подходящ и за мен. Боря се за второ  Ти си почвала да я напътваш, а аз продължих по твоя логика.

бих се борила до последно (тоест, докато лекарите ми казват, че имам шанс) да имам дете със свои яйцеклетки, а след това бих се записала в листата на чакащи за донорска яйцеклетка.

И аз бих постъпила така.
Изобщо, заставам зад всяка дума на jam.
Не се поддавай на отчаянието и чувството за вина, Ann Marie! Стегни се и действайте!
Ако имаш нужда от подкрепа - тук сме 


Ваня:), в темата не се обсъжда медицинската страна на проблема.

Здравей, Ann Marie
Продължавам да се боря. Докато лекарите кажат, че има шанс.
Темите за консултации с психолог в нашия форум са заключени, но може да ги прегледаш, разглеждат се сходни усещания.
Попаднах на информация за психологическа помощ в Първа САГБАЛ "Св. София". Преди около месец се смутих от факта, че съобщението го има в доста сайтове, но не и на официалния сайт на болницата. Но вече той е обновен, а информацията я има и на ФБ страницата им. Не съм си записвала час и не знам дали още има часове, но може да им звъннеш.
http://invitrobg.com/health-news/1456-bezplatni-pregledi-za-in-vitro-v-ag-bolnitza-sv-sofiya
Освен това някои репродуктивни клиники имат психолог.

Здравей, Ann Marie! Въобще не се колебай какво да правиш! Знам, че от неуспеха досега много те боли, нека болката ти действа като стимулатор. Стани, изправи се, ако трябва отърси се от негативизма, насъбран в теб и продължи борбата си за дете. И на твоята улица ще изгрее слънце! Няколкото поредни неудачи не трябва да сломят волята ти. Аз успях на 5я си инвитро опит, има много като мен, не се отказах, дерзай, ще успееш, заслужава си. Чакаме хубави новини. Успех!

И аз забременях след 5 неуспешни ин-витро процедури, от 6-ти трансфер,който беше на замр. ембриони,но когато започнах бях на 33.Между опитите имаше много изследвания,операция,паузи за събиране на пари, кандидатстване за финансиране от ФАР и общинска програма.Ако при авторката на темата нещата се изяснят и развият по-бързо-супер,но доколко е реалистично това.И аз съм за това да не се отказва и да действа,но трябва да е бързо и много добре обмислени стъпки.
Относно осиновяването,за което очевидно все още не е готова мога да кажа само,че и осиновеното дете също дава хоризонт,за който говорите и то става ваше дете и докато човек мисли обратното, по-добре да не се захваща.

Ann Marie, ще ти разкажа накратко моята история. Ще обърна внимание, че имаме разлика във възрастта, но не и в количеството извадени яйцеклетки. Борбата започнах, когато бях на 26 год., няколко месеца след като се омъжих. Оказах се с непроходими тръби, но за съжаление, това се оказа най-малкия ми проблем. Използвах три пъти ФАР като при два от тези опити вадех по една единствена яйцеклетка, а при третия - три ... На двата опита не стигнахме до трансфер, на единия имахме, но едва на втори ден. Като цяло се оказа, че яйцеклетките са ми некачествени и многооо малко количество. Първият шамар, който ме свлече из основи - уж млада, а с диагноза ИЯР ! След четвъртия неуспех бях готова да се запиша в донорска програма. Взехме документи, попълних ги /ще вметна, че моят мъж беше категорично против./. Занесох ги на доктора, но той отказа да ми ги приеме, каза, че вярва, че имаме още шанс да се получи с мои яйцеклетки. Исках да усетя как нося плод в себе си, независимо с чий генетичен материал е ... Прибрах си документите вкъщи, но и за миг не помислих да ги изхвърля. Последваха още 3 опита, като в последните два събирах яйцеклетки, защото ни трябваше бройка, за да ги изчакаме да се развият до пети ден. Стимулираха ме с Клостилбегит и за мое огромно учудване извадихме два пъти х 3 зрели и качествени яйцеклетки, които замразявахме. Е,  станах и на 32 год. След като вече имахме 6 яйцеклетки пристъпихме към размразяване и оплождането им. Всичките се деляха добре, като в крайна сметка една беше с две ядра и не беше качествен ембрион. Развиха се 5 ембриона до 5 ден.Направихме трансфер, като ми  върнаха два, а останалите три замразихме. Разликата м-у този и предните ми опити беше, че аз си бях казала, че повече няма да опитвам, а ще съберем пари и ще направим последен опит с донорски яйцеклетки , ако и сега не се получи - т.е. бях се успокоила психически, че все пак имам алтернатива ... Получих зацапване на 7 ден, помислих че ми идва МЦ, направих кръвен тест, който беше положителен. В крайна сметка бях бременна и на 15.05.2014 год., след тежка бременност се родиха близнаците ни 
Бях многословна, съжалявам за което, но целта беше да ти кажа, че пътят и борбата са дълги и трудни, но понякога се случват и чудеса. А това до кога да продължиш само ти и твоят партньор може да прецените. Аз не съм на принципа бебе на всяка цена, защото това понякога ни изгубва по пътя, но докато човек има сили и средства, и не на последно място шанс, и вяра, според мен би трябвало да продължи ...
Успех ти желая независимо по кой път ще тръгнеш !!!

Само да ви кажа, че съм тук и ви чета и всяка една ваша дума обмислям дълбоко...
Благодаря ви много, много! Само това исках да ви кажа...

Всеки избор и решение според мен трябва да се прави информирано и обективно по възможност, а не емоционално, макар да знам колко трудно е последното. Предвид възрастта и досегашните ви неуспехи мисля, че най-разумно е състоянието да се оцени от специалист, ако е необходимо и да направите допълнителни изследвания, но да не губите време.
Аз също не съм привърженик на идеята за биологично дете на всяка цена. И най-добрия специалист не може да гарантира дали и кога ще се случи. Ние се отказахме поради здравословни причини.
Относно осиновяването ще потвърдя написаното от hope - детенцето е ваше в истинския смисъл на тази дума и дава толкова пълнота, цвят и закачливост на живота, както предполагам и биологичното дете. Но за да се направи тази крачка трябва да сте готови и двамата, иначе не я правете.

По повод емоционалната страна, не виждам полза от психолог, ако аз сама на себе си не съм готова да си помогна.
Още на старото място, когато бяха "Надежда", след пункция в просъница ми беше натрапено да слушам за битовите проблеми на някой от Русе. Събуждам се и виждам психоложката Деси се оплаква на санитарката .  Е, как да стане после на трансфер тя да ме успокоява, че и аз да не съм от захар, направо минах на тема саксии.

Сега пък засичам Ваня в "Надежда", която консултираше тук и беше от тази страна. Ами, явно не ми допадат психолозите, има нещо невербално, което ме отблъсква.  Всичко преразказано от учебниците, аз мога да стигна до същия извод като ходя на открито да ми се проветри главата, да почета книга, че да ми се оправи фокуса, да отворя форума тук, чаша вино, хобита  и всякакви неща, които ми оправят настроението.

Кога си казахте - Стоп, до тук бях. Или продължавате докато можете с цената на буквално всичко?

Аз след 6-ти неуспешен опит - бях на 39 год.
Има моменти, в които забравям, че детето ни е осиновено.

Момичета, ще ме извините, че използвам темата с този въпрос, но наистина ми е важно да знам ...

Имам ли право да кандидатствам по фонда с 3 инсеминации + 1 ин-витро при положение, че имам навършени 43г. / в края на тази година правя 44/?

Или директно ще ме отрежат въз основа на възрастта?

Момичета, ще ме извините, че използвам темата с този въпрос, но наистина ми е важно да знам ...

Имам ли право да кандидатствам по фонда с 3 инсеминации + 1 ин-витро при положение, че имам навършени 43г. / в края на тази година правя 44/?

Или директно ще ме отрежат въз основа на възрастта?

аз мисля, че фондът финансира до навършване на 43 години, но все пак, - попитай в темата за фонда

не, за съжаление нямаш право

Валерия, да, мислила съм и за вариант осиновяване. Но това едва ли ще премахне болката ми, че нямаме наше... Ще я приглуши, но не вярвам да я премахне... Знам, че ако си осиновим детенце ще го обичаме безмерно и ще дадем всичко от себе си за неговото добро! Но болката ще остане. Това е, което ме притеснява.

не съм психолог, но според мен, ако наистина мислиш, че това ще стане, не би следвало да осиновявате. Осиновеното дете е ВАШЕ. Ако вие го гледате и въпреки, че го имате, ви боли, че си нямате ВАШЕ дете, значи не сте го приели за такова.
Иначе и аз като Джам мисля, че не трябва да се отказваш.

Горе-долу бях в твоето положение. И също си мислех дали осиновяването ще премахне болката /при мен/ от факта, че не съм усетила бременността и раждането.
От момента, в който осинових, нито за миг не се сещам за бременности и раждания и собствено дете. Безкрайно съжалявам, че не съм го направила по рано. И безкрайно много се радвам на всички бременни жени, и интересното е, че без грам болка обсъждам с тях проблеми около прегледите им, около кърмения  . Бих казала неведоми са мислите и чувствата на майчиното сърце и душа, независимо как е станало майка.
И моето мнение е да не се отказваш от още един опит, но мисля, че и не пречи да мислите и в посока осиновяване, може пък тази алтернатива да освободи психиката около инвитрото.  И аз не съм привърженик на живот без деца

Аз съм кандидат осиновител и страховете и притесненият ми са страшно много, това е съвсем нормално. Но за да се реши човек да осинови трябва добре да премисли дали е готов на това, защото не е за всеки. Не е редно да се осиновява дете само за да кажеш, че си родител без предварително да обмислиш какви трудности ти предстоят и как бихте се справили с тях и то в чисто емоционално отношение. Осиновеното дете ще си е ваше и би трябвало да го приемате като биологично свое, а не да гледате като на чуждо, просто физически няма да сте го създали вие. Имам възрастни познати, които нямат деца и не са искали да си осиновят - ценя тяхното решение и ги уважавам заради това. Аз обаче не мога да си представя живота без деца, за това и след последното неуспешно инвитро си подадохме документите за осиновяване. Въпреки, че взехме това решение в деня на теста, смея да твърдя, че не е импулсно решение, защото след това със съпруга ми и всички около нас обсъждахме темата, както и по време на проучването ни си отговорих на много въпроси и вярвам, че това е правилното решение за нас и бъдещото ни дете/деца. В същото време не сме се отказали от процедурите и продължаваме да се борим. Знае ли човек може всичко на куп да ни дойде и ще е супер.

Здравейте отново.
Малко ъпдейт от мен.

Докато събирахме средства за второ ин-витро, забременях спонтанно. Радостта ни нямаше предел.
Видяхме и чухме силно биещо сърчице миналата седмица. Казахме си, че този път Господ ни се е усмихнал....но не би!
Вчера, точно седмица след прегледа за сърчице, се установи, че ембриончето е спряло да се развива в 9 седмица ......
На болката ми в момента няма предел. ... Не зная как ще преживея това...отново, точно две години след предишното ми забременяване, завършило по същия трагичен начин....
Не мога да спра да плача, момичета, и само се моля да заспя и да е минало време... да е отшумяла тази болка. Изключително тежък миг. На никого не пожелавам да преживее това - безумна радост, и след няколко дни такава скръб...
Лошото е,че аз вече нямам надежда... И годините, и явно шансът не са на моя страна....
Пожелайте ми кураж и сила, за да премина през всичко това...защото не знам как ще оцелея..

Желая ти кураж и не се отказвай!

Не се отказвай.Дано дойде време,когато тези тежки мигове ще ти изглеждат като лош сън.