Здрава,Успешна и усмихната седмица от нас 

Първо честит празник на патерица на всички носещи името Йордан и производните му! И разбира се на всички празнуващи днес! Да ви се слави името!
На всички останали пожелавам на първо място здраве. Послушни и мили дечица също така.

Нека са честити,здрави и щастливи всички носещи името Иван и производните му!
Весела,неуморна и красива да ни е седмицата през деня, а вечер червено вино и приятна семейна обстановка да сгрява душите ни.

Здрава и весела седмица от нас.
И честито на всички именници - вчерашни и днешни

и тазседмичното четиво за родители:

http://www.segabg.com/article.php?id=631082

Хубава, здрава снежна седмица!
Много претенциозно и лицемерно четиво с неясна цел, за мен.Все пак, авторът пише за "Венити Феър", а не за някоя местна малотиражка, сиреч не е пълен професионален провал, а и начинът на живот, който описва е характерен за определени среди със стандарт на живот над средния.Освен това, описаното е в диаметрална противоположност с това, което мъчи нашето образование, макар и тук то също да прави децата нещастни, само дето ги прави и апатични, и ги оставя недоучени и неподготвени за света на конкуренцията. Това в общия случай,разбира се.
 Аз си спомням гимназиалните си години точно по два начина- от една страна всичко вън отучилище- купоните ,приятелите, дивотиите, но от друга помня как учителите ми преобърнаха лекия неприязън и страх, който носех към училището от основното. Попаднах в един микрокосмос, в който не ти се бяга от час, защото ти е наистина интересно и защото този, който стои пред теб те впечатлява с личността и интелекта си и ти искаш да вземеш от него всичко,което можеш.

Не виждам нищо лошо да изсвириш нещо хубаво 1000 пъти пред публика, ако това ти харесва. По-лошо е да си счетоводителя, а пък да искаш да свириш. Или обратното. Статията е полезна, защото те кара да се замислиш къде са границите, зад които и добрите намерения стават болни и самоцелни. Но е прекалено мизантропски написана, поне за моя вкус. Подобна идея, представена гениално, и още по-мрачно де - http://www.youtube.com/watch?v=UdvIUHw31js.

и тазседмичното четиво за родители:

http://www.segabg.com/article.php?id=631082

Чета една книга в момента. Теория на избора от Уилям Гласър.
Има хубави нещица написани там по темата.

Както винаги казвам, има нормални граници, които трябва да се спазват и това правило важи винаги.

С малко закъснение искам ад поздравя всички с новата година , както и отминалите именници !  Всички да са живи и здрави !  Много сполука и късмет!

Аз си купих Найджел Лата- "Прочети това преди децата ти да те побъркат " -коментирана е в  темите назад и тогава проявих интерес , забавна и интересна  е. Препоръчвам я , макар да не съм я прочела още, но ми допада стила.

статията си има плюсовете и минусите. има неща за размисъл в нея. аз лично се впечатлих от този абзац:

Само че никакво село не може да те уреди в единствената детска градина, която ще ти гарантира място в онова начално училище, което е бързата писта за онази гимназия, която ще даде на детето ти поне 50% шанс да се класира за онзи университет, който ще му осигури живот, дето си струва живеенето.

защото, според мен, добре отразява текущата нагласа на родителството в Бг.

и затова си записваме децата две години по-рано за училище и будуваме пред вратите на училището и затова в него има 30 паралелки по 40 деца и затова децата са стресирани и затова и т.н........

Още вчера я прочетох, така някак приземяващо ми подейства.
Ами всичко е в надпреварването...аз се интересувам, чета, подстрекавам се,
но не съм амбициозна майка, честно, дори понякога се срамувам от това.
Искам да са здрави, възпитани също и да успяваме да ги мотивираме да се доказват
в нормални граници, но какво ще се случи в бъдеще има 1000 компонента още.

ей това споделям и аз. искам да са щастлива, но как ще го постигнат/ем идея нямам

Ох, незнам, объркана съм по въпросите: да планираме бъдещото на децата и да ги подтикваме да полагат усилия да изпълняават нашите планове,за да ги видим един ден успели хора или само да ги насочваме и да им помагаме да открият какво умеят най-добре и какво биха искали да правят.Второт някак по ми допада. Свързвам го с нещо което прочетох някъде скоро - да не се стремим към успех, а към щастие.

Мисля, че при всяка нация има подобни залитания. В Щатите купуват къщи в кварталите с най-престижни училища и натискат децата да имат сто извънкласни занимания, за да натрупат добри биографии до кандидатстването в колеж. За Япония съм чела, че ако едно дете не попадне в "правилната" детска градина, има малки шансове да се подготви за приемни тестове и продължи в "подходящите" училища на всяко ниво.

Отново искам да ви препоръчам този блог на Джанет Лансбъри (на английски). Философията на възпитание и отглеждане е на две унгарки. Допада ми заради уважението към децата и вродената им любознателност и способността им да учат и изследват света, и заради схващането, че притежават мотивацията да учат и да се трудят върху неща, които им харесват.

Първият линк е към статия, която препоръчва лятото като време за игра, на всяка възраст, и нищо за учене.
http://www.janetlansbury.com/2012/08/a-summer-to-forget/
http://www.janetlansbury.com/tag/intrinsic-motivation/

Аз точно така си прекарвах летата и си спомням игрите и свободното време с благодарност към родителите си - имах връстници, които се прибираха за по няколко часа, за да си прочетат книгите и да си изсвирят етюдите.

Успешна седмица и от мен!
Здрави да са всички и малки и големи

Аз точно така си прекарвах летата и си спомням игрите и свободното време с благодарност към родителите си - имах връстници, които се прибираха за по няколко часа, за да си прочетат книгите и да си изсвирят етюдите.

Аз също се връщам с носталгия към моите лета... игри, игри и пак игри.

Според мен да научиш детето на труд е едно от най-важните неща,просто ми е мъка като гледам 5-годишни излегнали се на дивана и всичко им се пренася и отнася и 2-3 къщи народ се върти около тях като нивеляшки.Родил се е поредния принц или принцеса ли що ли ?

Според мен да научиш детето на труд е едно от най-важните неща,просто ми е мъка като гледам 5-годишни излегнали се на дивана и всичко им се пренася и отнася и 2-3 къщи народ се върти около тях като нивеляшки.Родил се е поредния принц или принцеса ли що ли ?

Ти гледаш 5 годишни, аз имам пример с 10 годишен младеж, който казва - Някой да ми даде чаша вода  Вържи ми обувките, загащи ме и т.н

Аз не съвсем по темата, но...търся извън яслени занимания за деца.
Ясно е, че на ясла няма да тръгнем скоро, но се чудя къде да го водя вече, да се занимава с нещо.
За София имате ли идея, какви занимания има? Гледах за ателие Пиленцата към Френския институт, но ми е скъпичко. ЗА Двореца на децата, някой има ли идея?

Извинявам се, че се включвам в темата на вече мамите  . Исках само да споделя, че изборът на градина, училище, извънкласни занимания не е гаранция за успех в живота. Била съм в градината най-близо до работа да на майка ми, начално училище - най-близо да дома, никакви извънредни уроци и натиск от родителите ми за определено обучение. Успях да вляза в най-елитната гимназия в града ни и в университет по мой избор. Поканиха ме и учих докторантура по много иновативна тематика. Благодаря на родителите ми, че не са ме натискали и всеки избор и грешка съм правила сама. Харесвам работата, която сама си избрах И не съм с нищо по-умна Вманиачавям се само в опазването на бебчето ми сега.
Виждам около мен примери на амбициозни родители - децата се водят в най-елитните градини и училища, но стават претоварени и дори агресивни. Учението не върви. Записват ги на балети, спорт и т.н. но пряко волята им. Пътуват постоянно, нямат време и сили за детските игри. Сякаш са нещастни и неудовлетворени - и децата и родителите.
Дано бебето ми се роди живо и здраво и да му дам и на него свобода и подкрепа - не се заричам де Едно е да планираш, друго е да се сблъскаш с реалността.

Нещо за малките в София, безплатно и културно, в центъра.
http://sofia.czechcentres.cz/14/benka10/

Някой иска ли да посетим заедно? Че аз ще заведа дребос.

Според мен да научиш детето на труд е едно от най-важните неща,просто ми е мъка като гледам 5-годишни излегнали се на дивана и всичко им се пренася и отнася и 2-3 къщи народ се върти около тях като нивеляшки.Родил се е поредния принц или принцеса ли що ли ?

А да знаеш каква гледка са 12-13 годишните?Прибираш се от работа надвечер и то те чака в леглото по пижама с лаптопа на краката.Вижда те и ти казва-Мамо здравей какво ще вечеряме?Ти цял ден си бил на работа и то даже е яло,зашото няма кой да му сервира.Абе мързелива нация расте!

bebe_2013, много добре казано...

jasmin_veni, благодаря за линка! ние сме любители на Къртичето, бих го завела на прожекция в събота или неделя от 11 часа и парти след това!

ние май ще посетим по-късната, ще видим. Че не знам, дали ще успея да го приспя после.

Събота, може би от 11 или от 13(по-реалистичен час). Може би трябва да се обади човек да си запази място? Сигурно в събота и неделя ще има много мераклии.
По темата от статията, исках да кажа всъщност, че много често избор направен на 14 години придопределя житейския ти път. Поддръжник съм на обучението в елитни гимназии. Навремето съм учила в квартално основно училище, но тогава нещата бяха други. Понеже и аз работя в сферата на образованието имам  поглед върху това, което се случва в българските училища и, повярвайте ми, изборът на основно училище в наши дни е точно толкова съществен, колкото и този на гимназия. Предполагам и с ДГ има някакво значение, но за там не знам-ние сме аутсайдери в тази система, което все по-малко ме притеснява.Държа да уточня, че частно в България много рядко е равносилно на качествено, което в Англия и САЩ не е така.
Всичко това не значи, че одобрявам изготвянето на сериозен работно-учебен график за 5-годишни!Колкото по-дълго децата имат време за игри, толкова по-добре!
Знаете и мнението ми за т.нар. "ранно езиково обучение"- ясли с чужд език и пр.- болни родителски мераци без доказателства за траен ефект.
Просто си мисля, че изборът на училище може да подпомогне и свободното време, т.е. колкото повече работа вършат в клас, толкова по-малко ще им се налага да вършат извън. Дете на наши приятели сега е 2-ри клас в 134-то училище и там децата изобщо не си носят учебниците вкъщи- каквото има да учат го учат там.

Аз съм леко разочарована от мероприятието в чешкия културен центът, съботно. Само да ви предупредя, че ако очаквате да си купите плюшено къртиче и най-вече книжката, за която ние имахме огромно желание - не се продава в събота и неделя, само в делничните дни. Голямата плюшена къртица не се появи, както е по програма и децата бяха разочаровани. А, да и си носете листа и моливи, филмастри и пастели /е, вече може и да има, но ние като бяхме нямаше достатъчно, някакви жалки останки и децата се бутаха и изчакваха за едно моливче/. Колко струва една кутия моливи? Ами не е културно така.
Иначе в залата за прожекции е топло и филмчето е хубаво.

За пациентите на д-р Масларски да споделя, въпреки, че може и да е споделено - преместил се е в новата кардио болница на Околовръстно шосе, Сити Клиник.

Хубава седмица от мен, мили момичета и деца.

п.с. Статията, Джаме, верно има минуси, ама има и над какво да се замисли човек.

за любителите на пиратите:
http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=16122&sid=3

Нине, благодаря за отзива! а имаше ли парти след прожекцията и какво представляваше?

Как става приемът при д-р Масларски в новата клиника и къде точно се намира тя? Часове записват ли се, на какви телефони?

jam, имаше "парти" - безумно силна музика и една какичка от аниматорите, която показваше на всичките три песни все един и същ сложен танц и на всички дечица им писна още на първата и какичката остана да си танцува сама. Песните не бяха тип съвсем детски, очаквах, че ще са и някакви мелодии от самото филмче, а и че в партито ще се включи аниматор с костюма на къртицата, който костюм седеше на витрината, а после изчезна и така и не се появи сред децата.
С две думи, изисквайте повече активност от аниматорите.
На мен ми хареса филмчето, разнообразието за детето и все пак успяхме да скалъпим рисунка. А, има и изложба на картини с къртичето, които са хубави.

При Масларски, както сам се изрази, пиле не може да прехвръкне. Не е като във Вита, на рецепцията те пресрещат веднага. Става със записване на час. Цените са ...ъ... добри. 60 лв. е прегледът. Туй то. На нас, дано не се налага често, поне сега ни е на една ръка. Болницата съвсем скоро се очаква да сключи договор с НЗОК. Добра е, а и доколкото чувам са дръпнали добри лекари в различни области, ще имат и лаборатория, имат и много модерна апаратура.
Клиниката се намира, ако идваш от посока Младост, съвсем малко преди кръговото на Драгалевци. Точно след магазин Айко и с/у комплекс Царско село. Записва се час на телефоните, обявени на сайта. Аз много упорито звънях и не ми вдигаха, след което се обадих да сигнализирам /на някакъв офисен телефон/, че нещо не е наред. Оказа се, че всичко е ОК, но май тогава нещо организацията е била ... зле, с телефоните. Щото аз два поредни дни звънях.

Сити клиник всъщност се помещава в сградата, където преди беше магазин Малечко.

Точно така, White, а след това го направиха някаква автокъща и в крайна сметка клиниката.

Nina, благодаря!

ох, добре си бяхме свикнали ние при Масларски във Вита, а сега... ще видим зор.

И на нас ни беше навик, но сега ни се спестява много, много време. Което ще се компенсира от друго, но какво да се прави. Иначе Околовръстното е бързо и лесно шосе. И паркирането не е проблем. Автобус 111 минава оттам.

Връщам се на темата с децата, по статията пусната от jam. През почивните дни бяхме в книжарница. Исках да си купя една книга, но си харесах и още една. Малката през това време ме помоли да идем за стикери до един детски магазин и й обясних, че ще иде, но има много играчки, дядо Коледа също и е донесъл много нови и ще се ограничим само със стикерите. После, преди да стигна до касата се отказах от едната книга. Малката ме попита защо и аз й казах, че не ми се дават толкова пари. Всъщност идеята ми бе, че така или иначе след няколко дни имам рожден ден и роднините ме питат какво искам - ще си поръчам книгата.
Когато излязохме навън малката ме погледна много тъжно и каза - мамо, много съм лоша. Купуваш ми играчки и не ти останаха пари за книга. Е, обясних й, че първо не е лоша и второ изобщо случая не е такъв. След което тя ми каза - добре, мамо, но да ти кажа пак за играчките - аз съм дете и много, много обичам играчки. Все пак съм дете.....
Познавам си детето, отношението му към света и хората и към настоящия момент нямам грам притеснения, но аз ще се постарая колкото се може повече време да прекара в детския сват, на играчки и игри.

Честита Нова Година на всички.
Най-вече здраве и повече настроение ви желая.

Аз съм възможно най- не амбициозната майка, която познавам.
Старая се децата само да са щастливи и горе -долу да спазваме програма, дадена от училище .

За Боби няма нужда да правя каквото и да е.Той сам се научи да чете, сам си търси книги в библиотеката, сам се интересува от новините по света и технически новости. Наистина по това прилича на мама .
Антъни се интересува само от изкуство, телевизия и електронни игри.С часове може да седи и прави "арт" - независимо дали рисуваме или някакъв друг проект. Същото е и с телевизията.
 Математиката му е досадна и я прави по задължение. Разбира се, разчита на брат си да му помага в тази област .

И така.
Статията е спорна, но на мен по-скоро ми хареса идеята, която се формулира: Оставете децата да бъдат щастливи.

Аз смятам , че с добро семейно възпитание всяко едно детенце ще намери своя път в живота. Разбира се не подценявам важността на училището и добрите резултати там. Не би трябвало да бъде фикс идея, обаче.

Поздрави на всички и целувки за малките.

Снощи бяхме на гости на децата на наши колеги. Момчетата са на 21 и 23г, малкото съм го гушкала в работата, когато беше на 3-4г и го водеха след градина в офиса. Колко стара съм няма да казвам  , но жестоко се изкефих - малкия учи в Кулинарната академия в Добрич (май не е точно името) и ни готви гурме манджи, а големия е инж. вече намерил работа по специалност на 1/2 работен ден и останалото време мърчандайзер. Ми разкошни деца - щастливи, с грейнали очи и сами избрали какво да правят. Издържат се сами, макар и в семейното жилище... Родителите са в къща на "село" вече (направиха си къщичка в Костинброд). Дай Боже на всеки родител такива деца. Та така за нашите амбициите... Да са здрави, за им дадем основното възпитание и морал, а другото си е от тях.

дай Боже, midge!

Примерът, който дава midgе e страхотен, право в целта - според моите разбирания. Да, наистина - дано даде Бог на всички родители да видят щастливите и удовлетворени от себе си и от живота деца.

Много съм съгласна с midge и ema2! Единственото, което бих добавила (и постоянно напомням на себе си) е, че всички деца (включително и ние, когато сме били такива) съзнателно или подсъзнателно "копират" нас. Нашето отношение към света, към близките хора, към работата и т.н. Та в този ред на мисли каквото и да се опитваме да изградим у нашите деца, най-ефективно би било с личен пример.
Да са ни живи и здрави и все така да ни радват! 

А пък аз доживях първата "училищна" критика,детето ми не знае цифрите до 10.Вчера учителката и написала цифрите на картончета, а от мен се искало ако имам време разбира се да сложа броя на точките според числото  .И горкото дете си дава кураж че има срок до другата седмица а не до петък.След това следва изречението от учителката,е то и догодина има време да ги научи  ,та хем има време хем ги не знаела.Аз лично не напъвам детето си излишно ако има интерес обеснявам пишем букви и числа,чете доста от буквите,има доста творческа памет и все прибавя нещо от себе си не иска да учи на изуст а тя да си съчинява,обаче тази критика ми дойде в повече.Не знам дали ще ме разберете правилно но ме е яд на стереотипите в образуванието,не се оправдавам,ама лично нямам проблем дали към момента детето ми знае или не числата до 10,има достатъчно време сега трябва да си играем.
Онзи ден приятелско дете наборче брои на масата до 100 ама така отегчи всички и малки и големи,похвално е това но за всичко си има време и място според мен.

ако още не сте купили това на детето си - запишете се в списъка за годишните номинации "Клуб Лоша майка 2013"!

http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-2259969/iPotty-gadget-lets-toddlers-watch-videos-iPad-toilet-training.html

хахахаха якооо, моите са като на последната снимка, защото Елена реши че е голяма и махна и седалката за тоалетната вече

Ей тва е, ся като са ни големи децата и не са ходили на такова... Трябва да си посипя със сол главата

Ето защо не можем да се научим да ходим в тоалетната!Трябвало ни гърне с държач за айпад, предполагам и айпад трябва!

Делица, все пак помогни му да  научи  цифрите до десет на това сладурче.
Разбирам как се чувстваш, защото и на мен на края на първи срок ми дадоха един лист/репорт карта/ и вътре на Антъни всички оценки бяха "задоволително". Стана ми направо неприятно от факта, че все пак учителите имат някакви критерии и той изостава.
Те точно така и ми казаха - "всичко е нормално, но все пак е малко по-назад от другите".
Може би затова вашата учителка ти е направила забележка - хем да не се обидиш много, хем да си знаеш на какво да работиш.
И аз малко го понатиснах Антъни да работи повече, да кажем 10 минути на ден повече. И веднага имаше резултат

Момичета, мога ли да ви помоля да дадете по едно лайкче за моето момченце?
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=397182267034167&set=a.395402613878799.95480.163129237106139&type=1&theater&notif_t=like

Цък на линка и после харесвате снимката!
Много ви благодаря 

А пък аз доживях първата "училищна" критика,детето ми не знае цифрите до 10.Вчера учителката и написала цифрите на картончета, а от мен се искало ако имам време разбира се да сложа броя на точките според числото  .И горкото дете си дава кураж че има срок до другата седмица а не до петък.След това следва изречението от учителката,е то и догодина има време да ги научи  ,та хем има време хем ги не знаела.Аз лично не напъвам детето си излишно ако има интерес обеснявам пишем букви и числа,чете доста от буквите,има доста творческа памет и все прибавя нещо от себе си не иска да учи на изуст а тя да си съчинява,обаче тази критика ми дойде в повече.Не знам дали ще ме разберете правилно но ме е яд на стереотипите в образуванието,не се оправдавам,ама лично нямам проблем дали към момента детето ми знае или не числата до 10,има достатъчно време сега трябва да си играем.
Онзи ден приятелско дете наборче брои на масата до 100 ама така отегчи всички и малки и големи,похвално е това но за всичко си има време и място според мен.

При нас пък точно обратното. Брои над сто на бълг., до десет на английски и немски. Независимо какво прави, дали реди пъзел или се храни, през 10 мин. пита "а колко е 9+3?, 12+12?, 10-2?" От няколко дни темата е "защо безкрайност е най-голямото число, какво следва след това?" Никой не го подтиква, дори се опитвам да отвличам вниманието към по-детски занимания...
И запомня всичко наизуст. Играем разни сценки от приказки, и само ако сбъркам някоя реплика, или сменя думичка от приказката - веднага ми прави забележка.

Да Ема всичко е заради някакви критерий,началото на промиване на мозъци е поставено "цифрата на числото 1 е..........." а че не е ясно какво е цифра и какво число няма значение папагалчета.Разбира се,че ще научи цифрите,тя ги знае в общи линии но със сигурност няма да си тормозя детето още от сега,само защото някой някъде е решил,че трябва на 5 да повтаря като папагал "цифрата на числото 1 е..........."
http://az-deteto.bg/ima-li-razlika-mezhdu-tchislo-i-tsifra/8053/view.html

като прочетете коментарите,става ясно ,че и на девет  годишните им е мъгла това с цифрите и числата, и защо ли защото някъде назад във времето е било по-важно да повтарят като папагали "цифрата на числото 1 е..........."

Delica аз честичко питам, има ли нещо в което изостава, за да поработим малко. Идеята на това е не да превърнат детето ти в папагал, ами под формата на игри и песнички да получи някакви знания по основни неща като цифрите и буквите и когато започне да учи този материал, да е запознато и да не му е трудно. Така децата са по-стимулирани да работят. Така от малки свикват да помнят и след това по-лесно успяват да се справят с материала. Не мисля, че с лошо е подходила жената, напротив. Според мен това, да водиш занятия с деца и да информираш родителите за случващото се с детето им е съвсем нормално нещо. Незнам кое те ядосва. Да повечето деца, включително и моето се надпреварват да научат все повече и повече неща и да получат одобрението на родителите. Аз я подкрепям, щом има желание. Не е ясно какво е цифра и число, ама от там идват въпросите в главичката му, търси отговори и така се учи. Особено в диалог между родители. Например снощи се върна от англииски и в колата ми каза, че иска бананче. Пошегувах се, кажи ми го на английски и спираме в магаина. Последва едно пъшкане, измъдри I. Продължих, какъв е глагола. Какво е глагол? Думата с която вършиш нещо, харесваш, обичаш... 

Например снощи се върна от англииски и в колата ми каза, че иска бананче. Пошегувах се, кажи ми го на английски и спираме в магаина. Последва едно пъшкане, измъдри I. Продължих, какъв е глагола. Какво е глагол? Думата с която вършиш нещо, харесваш, обичаш... 

lidia, с най-добри чувства - прекаляваш малко

освен това, не е този начинът да се учат малки деца на език. не пренасяй твоя опит от курсовете по английски върху детето. методиките при малки деца са съвсем други.
тоя тип тренировки са безсмислени.

Аз гледам да обяснявам, ако прояви интерес към нещо. Дори на безумни и сложни въпроси, които със сигурност няма да разбере още, гледам да намеря отговор. Вече знае, че енциклопедията знае повече от мама   и там се търси информация.

Накратко против съм агресивността с която се случват нещата.Това е смятам се за достатъчно разумен човек за да не си оставя детето математически непросветено например.Много обичам "специалните" умени на деца до 6г но статистиката показва друго за 13-18 годишните.

Аз съм категорично против деца в градинска възраст и начални училищни класове да "изучават" англйски и други чужди езици, както и да се учат да са компютърно "грамотни"!
Лидия, извинявай, но независимо дали му пееш на английски, или му говориш, детето си повтаря като папагал, до момента, до който не започне да осмисля това, което чува. А според мен започна да осмисля, когато знае най-напред българските букви, може да чете на български и да пише на български. В противен случай няма как да говорим за транскрипция, правопис на чужд език и прочие, а не схване ли това- то си е папагал отвсякъде. Детето си има детство, което трябва да изживее, а за езиците и компютрите има цял живот!
От много "надарени" деца в градината и в 1 клас, накрая на 12 години не може две изречения да напише без грешка, не знае къде се слага -ЪТ, запетая, ако няма "6" не знае "ш" ли е, "щ" ли е или пък "ШТ" и не може да го напише правилно и прочие.
Айде няма нужда...

Delica, напълно съм съгласна с теб, но се чудя на вашата госпожа. Говорила съм по темата с нашите госпожи и с една позната начална учителка - всички са категорични, че никаква подготовка предварителна не е необходима, напротив - по-добре да оставим всичко на госпожите, защото има риск децата да се объркат по-нататък - нито с четене, нито с писане, нито с математика. В момента се занимавам с тяхното образование само при проявен интерес към нещо и то на достъпен за тях език, а интереса го провокирам не с цел учене, а с игра предимно - ако има интерес има, ако не минаваме на друга игра Момичета, като чета за части на речта, цифри и числа, смятане до 100 - какво ще правят децата от 1 до 3 клас За всички тези неща моите спомени са, че съм ги учила на чин и с черна дъска с тебешир пред мен Отдавна беше, но това са ми спомените (вярно, че четях на 4-5, но в края на първи клас целият клас четеше така, че голяма полза от това не знам да има)

Абсолютно и нашите госпожи като на Дони, изрично са ни казали да не учим в къщи децата, няма нужда, каквото е заложено в програмата за предучилищна те го правят там. Иначе и аз като Дони, само при проявен интерес обяснявам. Дори не знаех, че на 5г. трябва да знае каква е разликата между цифра и число.

Момичета, като чета за части на речта, цифри и числа, смятане до 100 - какво ще правят децата от 1 до 3 клас

И на мен това ми е голямата чуденка. И притеснение, дали няма да загуби интерес точно когато трябва да ги учи тези неща...
Споделих и с учителките в градината тези си мисли. Съветите на всички са - щом му е интересно на детето - нека си смята и пише, не го спирайте...
Абе не ми се струва много нормално на 4 год. да си говорим за хиляди, милиони, милиарди и трилиони...
Не знам кое е правилното.

Сега няма да седна да ви се оправдавам тука, като някое девойче 3 клас.  Всеки има право на мнение и в зависимост от това и характера на детенцето да прецени реално какво му е нужно, има ли смисъл, има ли желание и т.н. Както казах, снощи просто се пошегувах, но въпреки това, девойката сътвори изречението. И аз се учудих.
Питала съм госпожите, има ли проблем. Честичко ми казват, че се справя много добре и ме питат, дали се занимавам допълнително с нея в къщи. Еми отговора е НЕ, колкото и да ви е странно. Просто с влизането където и да е, тя си тръгва с нова книжка. Иска да чете, иска да попълни задачите от учебника за 2 клас на кака Иви, който баба и и е подарила. Иска като мен, да чете и английските приказки. Общо взето, аз нямам време да се занимавам с нея. Тя взима книжка, тетрадка или каквото и да било и ме кара да и проверя какво е направила като госпожите или да и напиша задачи или ме изпитва по английски по нейните думи. Понякога се сърди дълго, защото все знам повече от нея. Как да кажа, децата са много различни. Мнението на госпожите е, че трябва да поддържам интереса и, щом има желание. Не е лишена от игри, напротив. Има много нови приятели и в английската група и в спорта. Излизаме с тях и семействата им, ходим на свободна пързалка с другите деца и няма да ви казвам какъв невероятен кеф е за децата. Решили сме и на ски да ги качим заедно живи и здрави тази година. Цяло лято изкара със съседчетата и колелета и ролери навън. Общо взето, важното е хората да се чувстват добре с това което правят. А моето дете иска да ходи на английски като съседчето, иска да спортува, иска нова рокля, за да се чувства харесвана, както всяко едно дете. Никой от преподавателите не ме е питал, какво ще прави 1 клас. И никой не е на мнение, че ще и е скучно или ще знае всичко. И да, искам да запиша детето си в училище от висок клас със сериозен човек, който ще се занимава с тях. И да, мисля че това е много важно за децата. И не, не мисля, че правилното отношение и начин на поднасяне на материала, ще ги натоварва повече.Напротив, мисля си, че ще им е в голям плюс. Та така, това е моето мнение, това е моето дете и неговият характер, това са неговите интереси и неговият живот. Никой не ангажирам с горенаписаното и не казвам, че прави нещо грешно, напротив. Сигурна съм, че всички тук сте грижовни родители и искате и правите най-доброто за децата си. Да на 16-18-20 моето дете може да попадне в лоша среда и да стане неграмотен тъпагъос, ОК, това няма как да го знаем, но аз както и сега ще се старая да дам каквото мога, тя да се чувства добре и да поддържа интересите си в дадена област. 

Цитат на: lidia в Януари 11, 2013, 09:44:21 am

Например снощи се върна от англииски и в колата ми каза, че иска бананче. Пошегувах се, кажи ми го на английски и спираме в магаина. Последва едно пъшкане, измъдри I. Продължих, какъв е глагола. Какво е глагол? Думата с която вършиш нещо, харесваш, обичаш... 

lidia, с най-добри чувства - прекаляваш малко

освен това, не е този начинът да се учат малки деца на език. не пренасяй твоя опит от курсовете по английски върху детето. методиките при малки деца са съвсем други.
тоя тип тренировки са безсмислени.

Да ясно ми е това, просто исках да видя реакцията 

 И аз да се включа: не пришпорвам детето си с нищо, и нашите госпожи май са на този принцип, поне за тази година - първа подготвителна или предучилищна, незнам как е точно да се каже /5 годишни/. Работят си с децата по програмата със съответните помагала, но не ги товарят с очаквания непременно да запомнят и повтарят всичко. Мисля, че това е правилно. Много се страхувах да не им насядят още от сега усещането, че обучението е тежко и неприятно време. Може би следващата година, последна преди първи клас, бих приела вече за нормално да ни се обръща внимание, ако детето се затруднява с възприемането на определен вид информация и поизостава от другите дечица. Но това трябва да става много деликатно. Пази боже детенце още в предучилищна възраст да остане с впечетлание, че е "изоставач" и да започне да се възприема като по-различно от другите. Те миличкте са толкова крехки още и чувствителни. Трябва всячески да бъдат поощрявани и да вярват, че могаг, че са умни, че имат успехи.

И при нас работят по програмата, без да имат изисквания за допълнителна подготовка, но самата програма е доста странна. В програмата за първа група учат за прости изречения  , ми има 3 годишни деца, които не могат да говорят добре и не ми се вижда нормално да учат граматика под каквато и да било форма.

Е Лиде, спокойно де, теб кой те напада, ние по-скоро се изказвахме по повод случката с детето на Делка
И нашите деца ходят на английски, на спорт, карат ролери, ски от 3 годишни и т.н., не сме ги оставили съвсем на самотек и изобщо не сме искали да се засягаш

Въх,само мойто ли е на самотек?Не по мое желание разбира се,но това дете нищо не го влече-нито английски,нито песнички,нито приказки,нито рисуване с моливи,нито пластелин...едно огромно НИЩО.Вече взимам да се притеснявам като ви чета

Неда, Лидия, ако на децата им е интересно нещо, не виждам никаква разумна причина да бъдат умишлено забавяни. Според мен, нашата роля е да им покажем най-различни неща, пък те да си решат кое от тях им допада, и дали. И после да насърчаваме тези им интереси, но без да залитаме в крайности. Като ми беше интересна математиката и астрономията, мама ми купуваше сборници и книги по темата, но никога не е седнала да ме изпитва или да ги чете с мен. Това ми се вижда умерен подход.

Мишле82, не си права, че осъзнаването на чутото се случва едва с овладяването на буквите. Но това ще го разбереш от личен опит малко по-късно, просто детето ти е още мъничко.

Въх,само мойто ли е на самотек?Не по мое желание разбира се,но това дете нищо не го влече-нито английски,нито песнички,нито приказки,нито рисуване с моливи,нито пластелин...едно огромно НИЩО.Вече взимам да се притеснявам като ви чета

parsi, едва ли е съвсем нищо... с какво обича да играе детето?

parsi,  и аз си мисля, че надали е нищо. Моя калпазанин, не блести с нищо, дето се вика още се напикава, ама като заговори за коли, а от скоро и за динозаври, целия светва. Стефан не говори още правилно, размества буквите в половината от думите, например думата "кърпичка" звучи като "пъркичка", "Велизар" е "Левизар" и разни от сорта, но може да каже "трицератопс" и "брахиозавър".

Мишле82, за езиците само ще ти кажа, че не се ли използват се забравят, това от личен опит. Завършила съм езикова гимназия с руски език - от тук би следвало, че руския го знам перфектно, е да ама не. Руски не ми се налага да използвам, музика на руски почти не слушам, филми на руски не гледам и резултата в момента е разбирам всичко на руски, но дума не мога да обеля. Така, че ученето на език е свързано с постоянно "облъчване" с него под каквато и да е форма (музика, филми). Колкото до малките деца, на тях не им е нужно да знаят граматика за да учат език, честно да ти кажа и на мен не ми трябва (не че не съм учила), карам по звучене, както ми звучи най-добре и се справям прилично. Моите ходят на английски. Не съм нещо вманиачена, просто когато се при сетя и подпитвам, как се казва еди кое си на английски и те ако са учили казват, ако не аз им го казвам, ако запомнят добре, ако не здраве да е. Освен това като поискат детско, детското върви на английски, просто да свикват с ритъма на езика. Ако някой от тях се е метнал на мен, ще му е лесно да учи езици, но знам че без английски специално в наше време няма управия.

'айде олях се... 

Неда, Лидия, ако на децата им е интересно нещо, не виждам никаква разумна причина да бъдат умишлено забавяни. Според мен, нашата роля е да им покажем най-различни неща, пък те да си решат кое от тях им допада, и дали. И после да насърчаваме тези им интереси, но без да залитаме в крайности. Като ми беше интересна математиката и астрономията, мама ми купуваше сборници и книги по темата, но никога не е седнала да ме изпитва или да ги чете с мен. Това ми се вижда умерен подход.

Мишле82, не си права, че осъзнаването на чутото се случва едва с овладяването на буквите. Но това ще го разбереш от личен опит малко по-късно, просто детето ти е още мъничко.

Съгласна съм с теб, че в крайности не бива да се изпада. Щом е любознателно детето и има желание и определени интереси, естествено, че няма да му казваме "сега си малък, не ме питай". Детето ми може да е малко, но майка ми е начална учителка и мнението ми се формира малко и като наблюдател на ситуацията с децата в тази възраст, интересите им, родителските амбиции и реално постижимото.
И аз съм била дете, което в детската градина четеше на децата в групата, знаех таблицата и можех да пиша (основно писма на майка си), но английски започнах да уча по учебна програма в 4 клас. Както и всички вие, предполагам. И не съм повтаряла като папагал, ами съм можела да записвам чутото и да го разбирам. Сега имам чувството, че учебните програми са доста натоварени с излишна за възрастта подготовка и основната грамотност на децата някак си я няма. Просто не остава време за нея...

Това е личното ми мнение и начина, по който бих процедирала с Дани. Не съм искала да упрекна Лидия в подхода й към нейното дете, не знам защо подскочи така, всеки има право да изрази мнението си, нали? Сега някой може да не се съгласи с мен, но това не означава, че ще настръхна и ще започна да "не се обяснявам като третокласничка", щом съм се изказала по темата, трябва да съм готова да прочета и други мнения

Понеже споменах, че преди първи клас знаех доста неща от учебния материал, а говорите за това трябва ли да имат предварителна подготовка децата преди да тръгнат на училище, мисля, че това е малко нож с две остриета. Аз в първи клас бях общо взето проблемна ученичка  , защото нищо не ми беше интересно, понеже си го знаех. Но има и друг момент- на мен ми го беше обяснявал педагог по правилния начин. От майка ми знам, че е хубаво на основните неща- четене, писане, смятане децата да бъдат учени от учителите си, а родителите в къщи да работят допълнително, но при вече преподаден материал, пак се повтарям- по правилния начин. Всеки със свои думи може да обясни нещата на детето си предварително, но често не разбира как някои неща на един по-късен етап по-трудно ще се наместят в пъзела от знания, които детето ще придобие в училище.

Пак си е мое мнение, от това което съм видяла, преживяла и което виждам и към момента.

Гери, абе да ти кажа не се притеснявам, че в първи клас, ако не упражнява английския, ще забрави това, което е научил от него в детската градина  

БЛАГОДАРЯ МНОГО НА ВСИЧКИ МОМИЧЕТА, КОИТО ГЛАСУВАТ ЗА ДАНИ! 

Джаме,ми дай му само кабели,разклонители,удължители да снажда едно с друго и не го търси,ама какво образователно в това?Пъзел или конструктор съм купила заради пусто снаждане ама тях ги погледна и дотам.Никакъв интерес.

Въх,само мойто ли е на самотек?Не по мое желание разбира се,но това дете нищо не го влече-нито английски,нито песнички,нито приказки,нито рисуване с моливи,нито пластелин...едно огромно НИЩО.Вече взимам да се притеснявам като ви чета

Парси, ако имаш предвид адашчето, то още няма 4 Какво значи самотек? Нали говорите помежду си, играете заедно, излизате заедно? Това е най-важното за тази възраст - постепенно ще се формират и интереси - на различни етапи, а може и да се променят с възрастта Ако това се окаже физиката, молекулярната биология или психологията как да ги прояви на 3 и половина Специално за английския - тази година за първи път посещаваме английски - тоест на 6. Аз съм за ранното езиково обучение, но не прекалено ранното, предвид собствените ми наблюдения, опит и конкретна преценка за моите деца. Всеки от нас си е формирал мнение по тези въпроси по някакъв начин и няма универсален подход. Ето ние всички сме толкова различни, напълно нормално и децата ни да не са по калъп еднакви и добре, че е така Но това, което пък съм сигурна, че тук всички са прекрасни родители и децата ще пораснат умни и добри хора.  

Мишле, гласувах за Дани! Успех

Лиде  


П.П. А Парси сега видях, че пак си писала, значи сте от нашата група и вие - болтове, гайки, механизми ? Има страхотни дървени и пластмасови конструктори съобразени с възрастта.

Мишле82, не си ме разбрала правилно. Не ставаше въпрос дали ще забрави ученото в детската градина, а че за ученето на език е нужно време и постоянство, както и че на децата не им е нужно да могат да пишат или да знаят граматиката за да научат език, иначе как ще научат майчиния си език

parsi, как какво образование е? Брат ми на времето това правеше и сега това прави. Асемблираше компютри, опъваше мрежи, сега поправя принтери. Има бъдеще в тая работа да знаеш .

Мишле, гласувах за Дани! Успех

Гери, аз те разбрах, просто леко с усмивка го написах. Защото за това, че като не упражняваш език се забравя съм съгласна, но някак си за големи хора. А за едно 7 годишно дете се пошегувах, че освен от градината да забрави знанията си...

Мишле, и аз не споделям твоето мнение за езиците.

Аз съм дете, което е учило английски от шестгодишна в алианса и паралелно с това и от първи клас в училище английски и руски. И те уверявам, че въпреки че първо съм научила английската азбука, това не ми е попречило да пиша правилно на български.

Но съм расла в друго време - учителите ни бяха авторитети, уважавахме ги. Сега сякаш са други нещата, контролът ли е слаб,що ли?

Когато бях на родителската среща в края на годината, учителката по френски на децата ме попита дали им говорим на български на децата. И аз това онова, ами "не много".Между нас си говорим на български.
 И тя ме посъветва да им говорим само на български удома, защото това било тренировка на мозъка - разбирането на един език,или повече,  подпомага безкрайно усвояването на друг.

Те учат френски половината ден, но само говоримо. За сега много им харесва, защото повечето неща са игри, песни и танци , точно по вкуса на Антъни.

Ема, за мен най-силните аргументи в полза на българския са детето да може да общува с роднини, особено неговорещите чужди езици, и аз като родител да имам авторитет без акцент и езикови спънки.

Имам приятели, които отглеждат добре децата си, без те да говорят добре български, но на мен все ми се струва неубедително възпитанието на чуждия език, когато родителят не е израснал с него.

Цигу, съгласна съм с теб, но поради стечение на обстоятелствата в нашето семейство децата проговориха само на английски. Много е трудно, когато ми говорят на английски, а аз трябва да им кажа на български и после обратното и става лудница. Разчитаме на ходенето в България, и оставането им за по-дълго през лятото, там проговарят след 5 дена в Българска среда.

Разбирам те и съвсем не искам да звуча нравоучително. За теб е вода под моста, на мен ми предстои. Добрите намерения не са гаранция. И по мои наблюдения летата в България работят за поддържане на българския.

Е Лиде, спокойно де, теб кой те напада, ние по-скоро се изказвахме по повод случката с детето на Делка
И нашите деца ходят на английски, на спорт, карат ролери, ски от 3 годишни и т.н., не сме ги оставили съвсем на самотек и изобщо не сме искали да се засягаш

Ааа, ще си кажете вие, ще си кажете  

Слагам по 2-3-5 усмивки, за да се разбере, че не се засягам и абсолютно добронамерено просто се включвам с мнение  .

Цигу, ние в началото тук имахме голям проблем. Алекс не говореше на никой от двата езика. Дадохме го на градина и въпреки че гледа телевизия, среща се с други хора, не искаше да говори изобщо. Тук таме по някоя дума, но като цяло ни отсвири от всякъде. И имаше една амбициозна немкиня, дето беше решила да го стресира още първия ден /той ревеше и бягаше от нея/, тя през цялото време ни обясняваше как ние трябва да наблягаме на немския, да говорим само на немски с него и изобщо да не използваме български. Да, обаче лекаря ни посъветва да продължим така - майката или този, на когото е водещия език, той да говори на него, а останалото учителите ще го свършат. В детската, в която го преместихме после бяха категорични - за да не приеме нашия акцент, нашите грешки и проблеми с езика, ние трябва да ползваме само български с него. На около две години и половина, той проговори и двата езика едновременно. И сега не можем да го спрем Основното е ти да говориш на детето на български, дори и да ти отговаря на друг език, ти продължавай да говориш на български. Така лека полека ще се насложат нещата и ще се урегулират.

parsi,  и аз си мисля, че надали е нищо. Моя калпазанин, не блести с нищо, дето се вика още се напикава, ама като заговори за коли, а от скоро и за динозаври, целия светва. Стефан не говори още правилно, размества буквите в половината от думите, например думата "кърпичка" звучи като "пъркичка", "Велизар" е "Левизар" и разни от сорта, но може да каже "трицератопс" и "брахиозавър".

Мишле82, за езиците само ще ти кажа, че не се ли използват се забравят, това от личен опит. Завършила съм езикова гимназия с руски език - от тук би следвало, че руския го знам перфектно, е да ама не. Руски не ми се налага да използвам, музика на руски почти не слушам, филми на руски не гледам и резултата в момента е разбирам всичко на руски, но дума не мога да обеля. Така, че ученето на език е свързано с постоянно "облъчване" с него под каквато и да е форма (музика, филми). Колкото до малките деца, на тях не им е нужно да знаят граматика за да учат език, честно да ти кажа и на мен не ми трябва (не че не съм учила), карам по звучене, както ми звучи най-добре и се справям прилично. Моите ходят на английски. Не съм нещо вманиачена, просто когато се при сетя и подпитвам, как се казва еди кое си на английски и те ако са учили казват, ако не аз им го казвам, ако запомнят добре, ако не здраве да е. Освен това като поискат детско, детското върви на английски, просто да свикват с ритъма на езика. Ако някой от тях се е метнал на мен, ще му е лесно да учи езици, но знам че без английски специално в наше време няма управия.

'айде олях се... 

Гери, това последното, с филмчетата на английски. Моя син в момента говори немски /като имащ предвид, че изобшо от около 2 месеца, започна да говори /,  със запомнени фрази и думи само от детските филмчета . Използвани абсолютно на място.
На ясла не ходи, сестра му му говори много рядко на немски, ходим 1 път в седмицата на група с деца. В къщи говорим само на бг и правим на Дара непрекъснато забележки, че вкъщи се говори на български /напоследък и  е по лесно май на немски да говори/
така, че има смисъл от гледането на чужд език. По моя личен пример с децата.

Моят син до преди пет месеца говореше основно на български и френски, доста по-малко на немски. Сега е обратното - почти само на немски. Аз отговарям на бг. За толкова кратко време нещата се обърнаха невероятно. А държа да подчертая, че в градината половината учители са франкофони.
Съображенията ми са същите като на цигу - да умее да общува с моето семейство и да не се чувства изолиран, когато сме в България. Другото, което искам, е да се научи да чете и да пише на бг. А някой ден му потрябва езика, да го владее не само говоримо. Имам предвид, ако ще работи с него.

9 дни и нощи ни отне да се поосеферим   и реших да драсна два реда...

Ваканцията в България след повече от 6 години беше... вълнуваща, преуморителна и... ужасно кратка. Пътуването - кошмарно /децата почти не спаха по 24 часа на отиване и на връщане/, 6 денонощия адаптация, 3 дни по институции за оправяне на документи /ей тук ще се самоцензурирам  /, един ден на гости в София и един в Хасково. Да не забравя и един куп сърдити роднини и приятели, че не успяхме да ги обходим. Другият път ще направим като Ultra  .

Според мен за 6 години промяната е предимно в строителството на нови търговски обекти. Имало "направени" пътища, разправят. Е, преди да замина бяха "оправени" други, които сега заварих в лошо състояние. Компенсират се.
 Хората били обеднели. Половината ни близки наистина доста са се "свили", но другата половина е достигнала завиден стандарт на живот. Компенсират се.

Ще разкажа за това, което синът ни видя от България.

Кацайки в София, Тони успя да мерне градските светлини и възкликна: "It`s so beautiful!". Очите му се напълниха със сълзи, а хората наоколо започнаха да се подхилкват. За него България беше нещо от приказките. Роднините, идващи на гости, пристигаха именно от "небето", а го обсипваха с толкова топлина и обич... Потеглихме за Пловдив в еуфория. Скоро пристигнахме вкъщи - точно там, където го отгледахме до 2 годишна възраст. Посрещна ни баба му, подкани го да се събуе. И в този миг светът му се срина. Подът - толкова леден, колкото беше и тогава, направо го шокира. Попита дали има интернет и кабелна телевизия и отговорът го отчая още повече. Отиде да си легне с якето и дрехите - тъжен и разочарован.

Вторият ден също не беше лек. Но на третия... се срещна с братовчедка си на същата възраст -  отглеждахме ги заедно до заминаването ни. Уж не говореха един език, а се разбраха чудесно. Незрялото ни момченце стана неузнаваемо - сериозно и готино  ! Пуснахме ги сами на кино, възложихме им "други задачи" , които тук са немислими. Детето ни порасна пред очите ни! Не ми се налагаше да му напомням да си мие зъбите - правеше го преди аз да се събудя, оправяше си стаята и се държеше като мъж!Какво се случи? Просто му дадохме възможността сам да поеме "отговорност", което при нас е невъзможно. Всеки ден излизаха да играят в махалата, което при нас е невъзможно. Ваканцията се превърна в "неочаквана"  и той така се влюби в България, че не му се прибираше. Забрави за всичките високотехнологични глупости, които му се дават за развлечение между купищата домашни... И плака с крокодилски сълзи на раздяла... "Мамо, искам да живея тук, да науча български и да ходя на училище!"

В България децата все още имат възможността за истинско детство. Това е съществената разлика с мястото, където живеем. Останалото е без значение - поне за мен.

elle2, много хубав разказ, благодаря! пожелавам ти твоят син да има възможност за още много хубави български детски ваканции!

аз имам едно принципно възражение срещу емигрантите първо поколение, които говорят в къщи на чужд език и чиито деца не говорят български (изключвам смесените бракове).
не ми се вижда редно, нито добре това нещо. редовно критикувам моята най-добра приятелка от детинство, която започва да допуска същата грешка, живеейки в САЩ.
не бих го допуснала или поне ще направя всички усилия, за да не допусна такова бързо размиване и изчезване на националната идентичност. във века на глобалните комуникации, това е срамота. и не може никой да ме убеди, че след като е прекарал годините на формиране в българоезична среда и партньорът му у дома е българин, ще му е по-лесно да общува у дома на чуждия език.

Децата наистина се справят добре в двуезична среда. Това по мои наблюдения от децата на братовчедите ми. Големият е в Канада и въпреки, че уж му говореха в къщи само на бг, той отговаряше само на английски. Когато си дойдеха в България, му трябваха няколко дни да „превключи“ и пак говореше с акцент. И това лято го бяха изпратили сам, понеже вече е 10 годишен и чрез бабата му бяха взели учителка, за да се научи да чете и пише.
По-малкият ми братовчед пък е в Лондон. Там и двете му деца ходеха на българска детска градина. Според родителите, научаването на английски няма да им се размине, важното за тях беше да научат и да ползват свободно българския. Получи им се, не се е налагало на бабите и дядовците да искат преводач, за да се разберат с децата.

По повод разказа на Elle, аз имам братовчедка която сега на 20г,но емигрираха за Америка когато беше на 4-ри.Връщаха се всяко лято,те емигрираха с цел леля ми да получи възможности за развитие,сега е професор в един Университет в Масачузетс.Та мисълта ми е,че братовчедка ми не искаше да се връща в Америка и досега казва няма по-вкусно нещо от домашния вишнев сок, от пуканките на тиган и домашния тутманик.Всяка пролет заплашваше техните,не искам на скаутски лагер искам в България,още от малка е обиколила целия свят ,но винаги си я влече България.Спомням си че баба и която преподаваше българска и руска филология в ПУ я подготвяше по български спрямо учебниците за съответния клас в България,но в началото,по специфични думи ни ги казваше на английски,защото нямаше натрупан речник,и беше чувала думата на английски само,но след 1-в клас нещата се нормализираха.

elle, много хубав и искрен разказ, благодаря. Защо е невъзможно да се играе навън при вас? Мислех, че поне там има още по-тихи улици, с къщи.

Мислех, че само тук е така - не бих могла и да си помисля да ги пусна сами да пресекат улицата или да отидат сами някъде, в парка умирам от ужас, ако не ги виждам. А аз на 6 си ходех при лели и баби през 2-3 улици, но това на село през 70-те.  

Децата се справят прекрасно с няколко езика даже. Кумата ми е българка, омъжена за поляк, живеят в Германия. У дома всеки говори с децата на родния си език, само навън на немски, ако са сред немци. Всяко лято децата прекарват 1 месец тук и един месец в Полша, по Коледа също 2 седмици във Варшава. Децата проговориха по-късно, на около 2.5 - 3 години, но говорят и трите езика и преминават между тях съвсем естествено. Получи им се, вероятно в голяма степен заради езиковата среда, в която ги потапят всяка година, но и при тях основният мотив беше да общуват свободно с баби и дядовци. И не на последно място, да се чувстват у дома си в страните, които ще си останат роден дом за родителите им.

Много интересна тема, която лично ме вълнува в момента. Ние заминахме за Германия когато детето беше на 6 и половина г. не знаеше и дума немски, след няколко седмици започна първи клас и лека полека научи езика. У дома се говори само български, но забелязвам, че от известно време като си играе сам си приказва на немски. Мисля, че дапуснахме грешка като наблягахме на немския, за да се изравни със съучениците си и ми стана мъчно като видях как е написал коледната качтичка за баба си и дядо си:
 Мили babo и дyaдо, bлаgoдаrya, че pravite всичко за меn! Чесtиtа Коледа! Ot Denis 
Сега се заемаме много сериозно с писането и четенето на български, много ме е яд, че не го направех от началото, а допуснах да забрави половината букви  хем съм донесла целия комплект учебници за първи клас.

Дениса, моите и двамата примерно като се къпят си говорят на немски, правят си ролееви игри на немски, но когато са в България с роднините си, говорят само на български и няма проблем с езика. Не се притеснявай, може да има малко изоставане, но ще наваксате с ваканции у дома!

За съжаление и при нас е невъзможно да ги пусна сами да играят докато не са на поне 10-12 години. В София също не бих се осмелила да ги пусна сами.Но като бяхме в Петрич миналото лято, по цял ден бяха навън, от сутрин до вечер в махалата с децата.Първите дни стоях с тях на пейката да ги гледам, но после инструктирах нашата баба и още една и един дядо и така не беше нужно да ги наблюдавам постоянно.

Надявам се и тази година да имат такава хубава и ползотворна ваканция.

Джаме ти си права, както винаги.
Но в някои наши приятелски семейства не знам защо у дома между мъжа и жената се говори на английски, чудела съм се как и защо и съм ги питала, няма обяснение.
Може би в старанието си по-бързо да научат езика като новодошли...
и то си остава като навик.

Преди 2-3 години в нас имахме голямо събиране, около 30-40 човека. С половината на английски, с другата на български. Аз бях пийнала 2 чашки вино и отивам към една от гостенките и на ясен български език я питам нещо - спомням си, че беше дълго изречение.
Получи се, че невероятно смешна ситуация 

Тази година един от приятелите на големия ми син иска да дойде в България и да направим образователно пътешествие, надявам се да се осъществи тази идея и да успеем да му покажем някои наистина прекрасни български места.

Гане, мен говора не ми тревожи, той няма как да го забрави понеже говорим само на български (ние с баща му сме доста зле с немския все още)всеки ден говори и с баба си по скайпа, имаме и доста приятели българи тук. Писането и четенето ме притесняват, че от зор да научи немски съвсем го отсвирихме българския  срам голям, но се надявам да навакса с постоянство.

Ема, моите при майка ми в Търново по същия начин - баба ми ги следи от прозореца, те играят с други деца навън. Улицата е вътрешна, няма коли, закътана е, по цял ден на слънце. Вързани са им люлки на гаражите, в единия двор има басейн - това тук не мога да им го дам, колкото и да се старая
Дениса, щом го говори и му четете книжки, ще навакса и с писането, не се притеснявай!
А за говоренето в къщи - ние имаме правило, говори се на български, единствено ако има някой чужденец се говори на немски, но много често децата помежду си си говорятна немски въпреки опитите ни да ги спрем. А в някои ситуации просто, за да дообясним някоя дума преминаваме на немски, но това е в много редки случаи.

Мише, честита награда на Калина и Митето!

Дениса, детето говори на немски с другарчетата си. Затова, дори като се заиграе сам, пак си говори на немски. А за писането мисля, че детето не е можело да пише особено добре на български. При всички случаи няма причина да се притесняваш, че нещата са изтървани. Ще го оправите. Моят син преди си говореше само на френски при игра, сега - на немски. От вчера баба и дядо са ни на гости. И като видя, че не го разбират, превключи на бг. 

аз имам едно принципно възражение срещу емигрантите първо поколение, които говорят в къщи на чужд език и чиито деца не говорят български (изключвам смесените бракове).
не ми се вижда редно, нито добре това нещо. редовно критикувам моята най-добра приятелка от детинство, която започва да допуска същата грешка, живеейки в САЩ.
не бих го допуснала или поне ще направя всички усилия, за да не допусна такова бързо размиване и изчезване на националната идентичност. във века на глобалните комуникации, това е срамота. и не може никой да ме убеди, че след като е прекарал годините на формиране в българоезична среда и партньорът му у дома е българин, ще му е по-лесно да общува у дома на чуждия език.

Абсолютно покрива и моето мнение. И аз не мога да си представя, ние с мъжа ми, родени и  живели около 33 год в България, чиито корени и  най-близки са все още там, да си кривим езиците в къщи да говорим на немски
И не мога да допусна и да си представя, че децата ми няма да могат да говорят майчиния и бащиния си език...
И как да им говорим ние немски, с много силен акцент и често неправилно. Аз си признавам чистосърдечно, немския започнах за първи път да го уча на 33 год. Беше ми ужасно трудно, и досега ми е труден езика и не го говоря много добре. Въпреки годините курсове, въпреки, че съм взела и изпит по немски даваш ми право да кандидатсвам във ВУЗ / т. е. на високо ниво/

Дъщеря ми говори в момента и двата езика перфектно, с доста богат езиков речник за възрастта и малко грешки. В къщи само на бг, когато се опитва да ни говори на немски, я караме да го повтори на бг.
Немския й започна да става още по добър от българския, само от ДЯ, ДГ и ТВ. Оказа се, че го говори дори по-добре от някой немчета. С гордост се похвалвам, че и спряха немския подготвителен курс, заради знанията й

Калоян също проговори и двата езика.

Тъжно ми е, че Дара се идентифицира по скоро като германка. Опитваме се да и насаждаме , че ние сме българи, че сме израснали там, че баба и дядо са там, ... детето е родено тук, живее с немските традиции и обичаи... трудно е.

Бени, аз имам същия проблем - при мен и двамата твърдят, че са немци Въпреки обясненията, въпреки езика, семейството и всичко... По време на ваканцията непрекъснато питаха кога ще си отидем в къщи, имайки предвид тук