0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Историята на моето раждане
« -: Януари 31, 2012, 15:09:51 pm »
Днес, на 31.01.2012г. трябваше да се роди нашият дългоочакван син.

Пиша доста късно след раждането на рожбата ни, но ми трябваше време да се поотърся от всичко, което ни се случи....

И така, на 05.12.2011г. се роди момченцето ни - Димитър - 1700гр., 44 см., в края на 32 г.с.

Благодаря на Господ, че ни спаси с бебенцето !
Благодаря на Зачатие !
Благодаря на д-р Александров и екипа му !

На 18.12.2011г. спечелихме безплатна процедура от Коледно желание - в АГ Варна - щеше да ни е третата. С много надежди и трепет започнахме процедурата, имахме доста критични моменти, но накрая беше факт - най-после бях бременна, и този път всичко беше наред.
Наслаждавах се на всеки момент от бременността си, радвах се на коремчето, говорех на бебчо, понякога плачех от щастие и умиление. Мъжът ми постоянно ми повтаряше - "колкото по-дебела ставаш, толкова повече те обичам..." Миличкият !
Имах една страхотна бременност, без кървене, без повръщане, без контракции...и така до 24 г.с.
Тръгнахме на почивка от Варна към Трявна, още първата вечер прокървих доста обилно. Лежах един ден и се върнахме във Варна, как - не питайте...Оттам директно в АГ Варна, при д-р Александров - диагноза - плацента превия маргиналис. Нищо страшно, каза док, повече лежане и всичко ще е ОК.Дата - 08.10.2011г.
Лежах си аз, но кървях през няколко седмици - къде по-обилно, къде по-оскъдно.
На 15.11.2011г. изкървих доста силно и се наложи да ме приемат на 8 етаж в АГ то. Оттам се започнаха мъките.
Успяха със системи да спрат кървенето, но изключеха ли ги, отново кървях. Затова останах денонощно на системи кормагнезин, инжекции 3*1 но-шпа и гинепрал. Въпреки всичко, през няколко дни прокървявах. Лежах, не ми даваха да ставам да се мия, да се къпя, дори се хранех легнала. Но търпях, усещайки ритниците на бебчо и имайки подкрепата на съпруга ми...Как само го чаках да дойде вечер...Дните и нощите се сливаха, почти не спях, все ми се плачеше...
За отношението на персонала не ми се говори, за професионализна на докторите също ...Постоянно ми брояха седмиците, за да ме отрежат...
Една сутрин , на 30.11.2011, след поредното прокървяване, завеждащият лекар поиска да ме прегледа вагинално!!! При моя отказ, отиде, и доведе д-р Александров, за да му се оплаче, как не съм разрешавала...Останали сами, д-р Александров ме посъветва да се махна час по-скоро от АГто, да заминавам за София. Но, кървейки, това не беше осъществимо, затова се преместих в Майчин Дом. Грешка, както се оказа после.
Сложиха ме на системи отново,  на легло, кървенето спря на третия ден. Дежурен беше д-р Максим Яков - на 03.12.2011 ми спря системите и ме остави на хапчета магнерич. Още вечерта получих първия голям кръвоизлив, спешно ми преляха една банка кръв и една плазма, виках мъжа ми при мен, едва изкарах нощта. На 04.12.2011 вече и системите не спираха кървенето. Д-р Александров беше далеч от Варна, д-р Кисьов също. Звънях на Танев и Николов от АГ Варна, не успях да се свържа с тях. Имах доста болзенени контракции, не спирах да кървя обилно. Към вечерта се закротиха нещата, но заспивайки, към 22 часа, започна втория кръвоизлив. Нещо не можа да го спре.
Отново дежурен беше д-р  Максим Яков. От 22 часа до 2 през нощта се мота , без да предприеме нищо, и едва тогава ме транспортираха към АГ Варна.
Бях почти в безсъзнание. Борех се да не припадна до родилната зала. Видях съпруга ми, целуна ме, сваляйки ме от носилката, а аз му казах – „спокойно, всичко ще е наред”.
Вече в родилната зала само си казах кръвната група и се молех час по-скоро да заспя...Нямах сили да се боря повече...05.12.2011г.
Събудих се в реанимация, около мен се суетяха много хора, веднага разбрах, че нещо не  е наред. Попитах – какво е станало – и разбрах – за да ме спасят, са ми махнали матката.
Не мога да опиша шока, който преживях, и още преживявам. Незная дали и кога ще се справя с това.
Казаха ми, че детенцето е с инфекция, било е с трикратно завита пъпна връв – мъчело се е доста, заради моята кръвозагуба.
Болките на тялото ги оставям настрана, душата ми кървеше повече. Видях мъжа ми на втория ден в реанимация – пуснаха го за малко – плачеше...
Било е адска нощ – след като са извадили бебето, са започнали да махат плацентата ми, при което съм изкървила много. Доктора се е паникьосал и са започнали да звънят на всички завеждащи – главния на болницата, главния на отдел Гинекология, главния на отдел Родилен. По техни думи са направили всичко възможно , за да спасят матката ми, но вече са били на косъм да ме загубят и е трябвало да я махнат... Къде е истината, никога няма да разбера...Фактът си е факт обаче!
За дните след това – ужасът продължи.
Лежах на етаж с бебета, а не бях видяла моето. Даваха ми по малко информация, но това далеч не ме успокояваше. На третия ден слязох да го видя – плаках – много. Не ми даваха гаранция, че с него всичко е наред, или ще бъде наред, само казваха, че правят всичко възможно. Мен ме наблъскаха с антибиотици, да се презапасят против инфекция, и на петия ден ме изписаха. Бебчо остана в неонатологията.
Ходихме всеки ден за сведения, всеки ден различни, ту се радвахме, ту плачехме. И дойде денят – 23.12.2011г., когато влязох отново в болницата, за да го храня няколко дни и ако се получи, да си го приберем. Бореше се малкото Митаче, искаше и той да се прибира!
На 28.12.2011г. ни изписаха.
Вече повече от месец сме си вкъщи.
Слава Богу, засега всичко с бебчо е наред, предстоят ни прегледи, но се молим Господ пак да ни закриля!


Моля модераторите да преместят поста ми, ако не е за това място!

Без значение какво ти се случва и колко лошо ти изглежда днес, живота продължава и утрешния ден е по-добър !
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #1 -: Януари 31, 2012, 15:14:13 pm »
Бог да ви закриля от тук нататък, мило момиче - и теб, и детето ти! само това успявам да кажа в момента...
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #2 -: Януари 31, 2012, 15:21:03 pm »
Аз нямам думи, нямам... Дано това са всички изпитания който е трябвало да преживеете.

*

    Lisko

  • *
  • 5448
  • Липсваш ми Бари:)
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #3 -: Януари 31, 2012, 15:23:15 pm »
Сисе, бъдете здрави и Бог да ви закриля.
*
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #4 -: Януари 31, 2012, 15:24:16 pm »
Настръхнах...
Бог да ви закриля и Богородица да ви пазят! Нека всичко лошо е вече зад гърба ви!
*
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #5 -: Януари 31, 2012, 15:25:41 pm »
Кой може да каже... Поклон мила.
Цената на това да си майка на сина си Димитър.
Цената на това Димитър да има своята майка.
Напук на всичко и всички и двамата успяхте - нали!?
Бог да ви закриля
На 23.01.2014 в 10,49 Нора пое първата си глътка въздух.
*
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #6 -: Януари 31, 2012, 15:32:29 pm »
И аз не знам какво да кажа, освен от тук на сетне всичко да е наред, малкото Митаче да порасне голям и здрав Димитър, и вие да му се радвате.
*

    Misty

  • ***
  • 273
  • "Най-хубавото предстои!"
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #7 -: Януари 31, 2012, 15:58:42 pm »
Siska81 :youwoman: !!!
Кураж мила!!!Нека БОГ да е с вас и да ви закриля!
Защото ако Господ не упази, никой не може...
ВЯРВАМ!!!!че всичко ще е наред!!!


*
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #8 -: Януари 31, 2012, 16:00:35 pm »
Наистина не знам какво да кажа..съжалявам,че е трябвало да преживееш подобно изпитание,разплака ме ! :youwoman:
Бъдете здрави и много щастливи,дано няма повече такива премеждия !


*
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #9 -: Януари 31, 2012, 16:01:24 pm »
Покъртителна история...
Важното е, че сте и двамата живи и здрави, и сте си вече вкъщи.
Много здраве и късмет ви пожелавам занапред.




"What other people think of you is none of your business" - Paulo Coelho
*
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #10 -: Януари 31, 2012, 16:02:49 pm »
Не знам... направо са за убиване!!!
Най - важното е че сега сте добре!
И аз нямам думи  :(!






При жълтеница у новороденото не се дава да се пие глюкоза, защото излишният  билирубин не се отделя с урината, а с изпражненията.
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #11 -: Януари 31, 2012, 16:08:35 pm »
Сис, догодина по това време ти пожелавам изобщо да не се сещаш за перипетиите, през които сте минали!

Нали знаеш, че всичко от тук нататък ще е ОК!  :wink:
През каквото е трябвало да минете, вече  сте минали!

Много здраве, здраве, здраве, здраве ....... ви пожелавам!
И целувки и гушки на малко-голямо Митаче!  :bighug:
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #12 -: Януари 31, 2012, 16:13:51 pm »
Сиска, нямам думи...
Желая ти от все сърце да загърбиш всичко лошо, а малкото Митаче да порастне един здрав и силен Митак!
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #13 -: Януари 31, 2012, 16:16:45 pm »
Сиска, прегърни мъничкото ухание на живот. Болката ще мине все някой ден. А виновните за това ще ги съди Господ.
Вярвам, че хубавото тепърва ви предстои.
Бъдете безумно щастливи.


"Нищо на света не е същото щом някъде там, неизвестно къде, една овца, която не сме виждали, е изяла или не е изяла една роза..."
Антоан дьо Сент Екзюпери
*
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #14 -: Януари 31, 2012, 16:31:53 pm »
Дано всичко лошо е зад гърба ви...
Нека само мигове на здраве, щастие и късмет сапътстват семейството ти!


*
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #15 -: Януари 31, 2012, 16:35:24 pm »
Бъдете щастливи и здрави.След всичко през което сте минали, само хубави моменти да ви предстоят.Жив и здрав да е малкия Митко,упора да ви бъде в живота.
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #16 -: Януари 31, 2012, 16:38:22 pm »
Боже, тръпки ме побиха. Радвам се, че вече е зад гърба ви и ви пожелавам само хубави неща от тук натам.


  
*
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #17 -: Януари 31, 2012, 16:46:02 pm »
Нека Бог ви закриля, Сиска. Жив и здрав да е Димитър, а вие да сте много щастливи с него.
     
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #18 -: Януари 31, 2012, 16:59:58 pm »
Сисе, целувки и прегръдки от нас.
Нека Господ ви пази.
А на борбено Митаче, пожелавам най-щасливо детство, много здраве и късмет!

*

    nimika

  • *
  • 3357
  • Да сме усмихнати , добри и слънчеви!
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #19 -: Януари 31, 2012, 17:23:02 pm »
Сиси , вярвам , че всичко лошо  е останало назад  и сега ви чакат само хубави мигове с малкото съкровище !
Бъди силна  и ведра заради него      !
Господ да е с вас  и да ви закриля !Малкия  да расте здрав , а ти да забравиш и загърбиш случилото се !
 :bighug:


пп. настръхвам и се  разплаквам при всяка такава история .


*
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #20 -: Януари 31, 2012, 17:26:22 pm »
Мило момиче, много си преживяла,дано всички изпитания са зад гърба ти!
Желая на теб, на малкото ти момченце и на съпруга ти много здраве и щастие!

*

    Eille

  • *
  • 916
  • Понякога мечтите се сбъдват двойно!
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #21 -: Януари 31, 2012, 17:30:00 pm »
Сиси, малкото Митаче има страхотни родители, а пред вас е цялото време на света, за да се радвате на детето си. Наистина хубавото тепърва предстои, а времето малко, по-малко ще намали болката. Прегръщам ви цялото прекрасно семейство.


*

    Vali :)

  • *****
  • 1376
  • Вярата и надеждата винаги са с мен!
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #22 -: Януари 31, 2012, 17:39:35 pm »
Siska,нека ве4е само хубави спомени изплуват в мислите ти.
Ще те 4акам на патеката за незабравими разходки с Мита4ето:)))


Д-р Стаменов,обичаме ви!
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #23 -: Януари 31, 2012, 18:39:04 pm »
Дори след толкова време, историята ти пак ме разплака Сисе...
Само здраве ви желая от тук нататък, нека Бог ви пази,всичко хубаво е пред вас,малкото борбено Митаче ще изпълни дните ви с радост  :bighug:
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #24 -: Януари 31, 2012, 19:49:18 pm »
 :bighug: :bighug: :bighug:

*
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #25 -: Януари 31, 2012, 22:00:17 pm »
Боже мой, колко мъка сте преживели!! 
Сисе, да ти е жив и здрав малкия Димитър!
Бъдете щастливи тримата заедно и дано по-скоро всичко лошо остане зад гърба ви! :bighug:

Re: Историята на моето раждане
« Отговор #26 -: Януари 31, 2012, 22:24:14 pm »
Миличка дано всичко лошо е вече зад гърба ви! Много здраве и щастие за семейството ви! Малкото Митаче е голям герой от първата си глътка въздух! Да расте здрав, силен и умен, да е гордост на мама и татко!
Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!
*
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #27 -: Януари 31, 2012, 22:51:43 pm »
Сиска  :bighug: :bighug:
Дълго плаках след като прочетох за ужаса който си преживяла!
Думите са слаби...
Да ви е  жив и здрав Димитър!
*
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #28 -: Януари 31, 2012, 23:02:17 pm »
Сиска, дано занапред само хубави неща да ви се случват! Честита рожба!

*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #29 -: Февруари 01, 2012, 00:36:18 am »
Сиска, много, много, много здраве и щастие ви пожелавам на тримата! И аз като Съни, дори след толкова време още настръхвам, а като прочетох и подробностите.....нямам думи. Милата, доста си ми спестила....Ноооооооо, всичко вече е зад гърба ти, не се връщай назад, не тъжи! Хубавото предстои, гледай само напред, гледай в тези две малки очички, които ще са вперени в теб! Там е истината! Обичам ви!
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*

    elle22

  • *****
  • 1645
  • La donna `e mobile ;)
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #30 -: Февруари 01, 2012, 02:09:54 am »
Бъдете живи и здрави! А на малкия боец - радост и късмет в живота! Всичко лошо да е зад гърба ви!
*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #31 -: Февруари 01, 2012, 06:10:15 am »
Ако знаеш само....как съм ви мислила и прегръщала без думи, без жест!

С болката и тъгата до тук!
Митаците са особена порода смели и силни!
Сега е малък и ти го прегръщаш само,
но като вече той самия може ще ти вади
душата с памук щом каже с прегръдка-
"Мамо Обичам те, колкото целия свят!"

Пожелавам ви прекрасни мигове заедно!
Бъдете щастливи!

 :flower: Мишанта



Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #32 -: Февруари 01, 2012, 09:59:14 am »
Нека всичко, което си преживяла да остане като лош сън. Митачето има хъс за живот и вярвам, че всичко ще се нареди.

П.С. Чудех се защо изчезна от отчетната тема.
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #33 -: Февруари 01, 2012, 12:34:50 pm »
Мила Сисе, сигурно няма да се намери човек , който да не потрепери от твоята история, аз лично дори и да знаех за това , което си преживяла направо изтръпнах четейки днес твоя разказ , за миг ми прилоша дори ,само ти знаеш колко трудно ти е било , но ето че всичко е наред и сте живи и здрави с Митко, Бог да ви пази както до сега и винаги се моли на Св. Богородица да ти дава сили да продължиш напред , защото от тук нататък те чака един много бурен живот изпълнен с детски усмивки и щастливи мигове с малкото човече , което вече си има една прекрасна мама и един много силен татко!!!Целувки от мен и моето ангелче Павел!!!
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #34 -: Февруари 01, 2012, 13:02:04 pm »
Благодаря на всички, за топлите думи :bighug:

Доста си поплаках вчера, поолекна ми, днес отново ми се плаче, но като се усмихне Митачето в съня си, усмивката грейва на лицето ми!

Дай Боже да сме здрави, сплотени, и благодаря, че ви има всички вас...

Все още ужасът не е избледнял, през нощта, хранейки бебчо, спомените ме връщат към кошмарните нощи. Гледам го, и ми се плаче... Незная и аз защо - от радост, от мъка, от облекчение, от благодарност - че сме живи и сме си вкъщи!

Никой незнае какво му е приготвила съдбата, затова за себе си едно разбрах - трябва да се молим не да ни се случи нещо определено, а да имаме сили да преодолеем каквото ни е писано, и да продължим напред!


Без значение какво ти се случва и колко лошо ти изглежда днес, живота продължава и утрешния ден е по-добър !
*
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #35 -: Февруари 01, 2012, 13:16:08 pm »
Сиска най-лошото е минало! Само късмет и щастие оттук нататък! Да е живо и здраво момченцето ти!!


Re: Историята на моето раждане
« Отговор #36 -: Февруари 01, 2012, 16:40:20 pm »
Поклон! Ти си силна жена! Бъдете здрави и безумно щастливи!
*

    deep

  • *
  • 2887
  • believe in YOU
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #37 -: Февруари 01, 2012, 16:43:07 pm »
Сиска, пожелавам всички трудности да останат в миналото! Само щастие, любов и радост за цялото семейство! Малкия юнак да расте здрав и силен!

Прегръщам те и бързо възстановяване!

Хиляди гори са скрити в един малък жълъд. Р.У. Емерсън
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #38 -: Февруари 01, 2012, 21:02:24 pm »
Миличка нека Бог и Богородичка ви закрилят.И всичко това остане в миналото.Пожелавам ви най-вече да сте живи и здрави.Нека малкия Димитър да озарява дома ви с много детски смях и радост.
Ти си герой  :bighug:прекланям се пред силата ти да издържиш това ипитание :youwoman:

Re: Историята на моето раждане
« Отговор #39 -: Февруари 01, 2012, 22:50:20 pm »
Сиска, бъдете здрави и щастливи !
Заедно ще се справите с всичко !
Силна си, детето ти също :)
Прегръщам те, целувки на Митачето :)
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #40 -: Февруари 02, 2012, 10:46:52 am »
Siska, желая ви само да сте здрави и тримата, и все така сплотени.
Преминали сте през много страшно изпитание, дано никога не ви се случва отново.

А за това си толкова права
трябва да се молим не да ни се случи нещо определено, а да имаме сили да преодолеем каквото ни е писано, и да продължим напред!

Желая ви само приятни предизвикателства с малкото Митаче. Такива, за които дълго сте мечтали...
Даниел 07.06.06  Димана 05.10.07
*
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #41 -: Февруари 02, 2012, 10:51:07 am »
Сисе...от два дена влизам тук и все не знам какво да напиша...много, много съжалявам за всичко, което е трябвало да преживееш!
Ще мине време преди да се отърсиш напълно от целия ужас, но знам, че Митачето ще огрява дома ви като слънце, и ще ви помогне да гледате и вървите напред!

Поклон пред силата, която си имала да преминеш през това изпитание! А малкият Митак още отсега показва, че и той е боец като мама, права е Мишето - Митаците са много борбени и силни, без бой не се дават!

Искам да ти пожелая от цялото си сърце най-вече едно - всичко лошо да е зад гърба ти, и оттук нататък да ви предстоят само хубави неща на цялото семейство!

Бъдете здрави всички!
Прегръщам те!
:bighug:
« Последна редакция: Февруари 02, 2012, 10:53:06 am от Counterfeit »


Митко остана на 1г. 7м. и 21 дни :(
14.04.2009 - 5.12.2010
Почивай в мир, мое мило изстрадало детенце!Винаги ще те помним и обичаме!
*

    anajens

  • ****
  • 717
  • Нашето мило бебче е вече вкъщи!:-)
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #42 -: Февруари 02, 2012, 10:57:03 am »
Покъртителна история, разплака ме!!!!
Пожелавам ви Сиска, да нямате повече такива драматични преживявания и заедно да се радвате на малкото момченце и то да порасне живо и здраво и много късмет и здраве!
Дано Господ да ви пази както до сега!
*
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #43 -: Февруари 06, 2012, 22:29:15 pm »
Дано всичко лошо вече е зад гърба ти!
Нека Митко да расте здраво и щастливо дете и безкрайно да ви радва!
*
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #44 -: Февруари 08, 2012, 18:29:09 pm »
Сисе,толкова време мина,ама....не можах да не настръхна,да не ми се свие сърцето,да не заплача....Но с това до тук!
 Чакат ви само безценни мигове с малкия боец,Богородица ви пази!Целувам ви и ви прегръщам!И малките бандити пращат целувки на малкото бебенце :*

Re: Историята на моето раждане
« Отговор #45 -: Февруари 11, 2012, 16:46:37 pm »
Аз не намирам думи за нищо. Мога само да кажа - нека Бог бди над вас и ви пази. Да ви дава сила и всичко да е наред. Да сте живи и здрави и да ви се случват от тук на сетне само хубави неща.
*
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #46 -: Февруари 14, 2012, 19:51:17 pm »
Господи, Сис! Нямам думи!  :bighug:
Прегръщам те силно и ВЯРВАМ, че оттук нататък ви предстоят само хубави моменти.
Вие сте си ги изстрадали!
Обичаме ви!
"Рибата става акула, когато излезе от водата, спре движението и ухапе полицай!"

Re: Историята на моето раждане
« Отговор #47 -: Февруари 15, 2012, 13:45:00 pm »
Дано всичко лошо вече е зад гърба Ви, пожелавам Ви го от цялото си сърце през сълзи на очите. Бързо възстановяване физически и психически! Много силно прегръдки! :cuddle:
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #48 -: Февруари 15, 2012, 17:22:59 pm »
Сиси бъди силна! най-лошото вече е зад гърба ти! Гледай напред и се радвай на Митко! :bighug:
Re: Историята на моето раждане
« Отговор #49 -: Март 30, 2012, 14:40:20 pm »
Много съжалявам за това, което сте изпитали! Ужасно е...направо ме разплака. Горкото бебче, милото, как се е борело! Слава на Бога, че сте добре!
Пожелавам ви да сте живи и здрави!