Няма тема, браво, хайде аз да я свърша тази работа

Нека е слънчева, топла и да са здрави малки и големи

Днес в нашата ДГ ще си правят маскен бал, използвайки като повод Хелоуин. Та, Деси беше много развълнувана днес, занесохме тиква със свещичка, която с татко й вчера издялкаха, костюм и фотоапарат, за да ги снимат. Така че довечера ще има да разказва.

Аз докато се чудя и ти ме изпревари 
Зрава и топла седмица за всички!
Ние днес си занесохме есенния макет от природни материали, малките бяха в еуфория, един през друг обясняваха какво сме направили заедно 

Абе и аз от 8 часа чакам, друг път по две, а сега до 11 часа няма тема, та викам я да взема да пусна

Тъй, тъй, че ако чакате мен до 5 часа щях да се чудя  то затова и досега не съм пуснала де 
Ако някой иска да види произведението ми, долу е, малко кофти качество, но снощи се сетих да снимам с моя телефон, довечера ще сваля и от на мъжа ми, че там са по-хубави.

Здрава и успешна седмица на всички и от мен!

При нас денят започна с инцидент, най-после "успях да изпусна" Дани и той падна от спалнята. Все си мислех, че с този начин на спане - накрая точно така ще стане и не съм особено изненадана, но не знам какво решение да измисля, че да не се повтори случката. След много ранната му закуска се гушнахме да си доспим в моето легло /както обикновено/. Да, ама аз явно съм била много уморена и съм заспала дълбоко, а той като се е събудил, по изключение не е започнал да пее и да ме скубе, ами тихомълкъм се е тркалял по спалнята. И търкаляйки се и опитвайки се да пълзи - аз се събудих от едно отчетливо "туп" и последвал мощен рев. Огледах го детайлно, не се вижда засега поне да се е ударил и мисля, че ревът беше от уплахата основно. Гушнах го и за 3 мин. забрави и взе да се хили, предполагам че ако все пак нещо някъде го боли - нямаше да кротне толкова бързо. Много се надявам да е така де...

Оттук нататък обаче, си остава проблемът "какво правим" и нищо не ми идва наум Да не го взимам повече при мен - означава напрактика аз да не спя изобщо. Предвид, че близо месец съм съвсем сама с него и ще бъда още две седмици /баща му не е в СЗ/, не мога да се лиша и от без това малкото сън, който имам. Да "обезопася" спалнята - небъдна работа, тя е с размер 2х2 метра и е висока почти 80 см...какво ще да е това нещо, с което да я оградя така, че да няма възможност швъкливо бебе да пада от нея... Да рискувам още падания от тази височина - изобщо пък не е вариант, това не са 15 см все пак. Няма и чалъм да долепя кошарата му до моето легло примерно, с кеото да му отрежа вякакъв "път за бягство", нито вариант да обясня на Дани, че трябва да си спи в неговото легло без да ме вдига по 20 пъти на нощ...егати безумната ситуация!

Намрънках се за "добро утро"  , моля да ме извините, ама някъде трябваше да си споделя тревогите.

Леле, мими26, разкош!!! Оправи ми деня  

Стефи, утре снимки да ни пуснеш.

Слънчева и здрава седмица за всички!!!

Здрава и слънчева седмица!
Мими,кви са тез красоти
Стефи,страхотно изкарване на Деси на бала!
Жбрул,предполагам че нищо му няма на младежа.Май почти няма бебета,коита да не са падали от креватче,кошара или спалня.
Аз в Четвъртък започнах някакви лекарства за крака,от които се сдобих със зверски болки в корема и вчера стигнах и до  Пирогов.След няколкочасови прегледи и изследвания ми праснаха една инжекция и ме пратиха вкъщи по-живо и здраво.Днес вече съм по-добре.Пак боли,но се ядва.
Хубав ден на всички!

JBrul, съвсем по график! 
първото падане от леглото/дивана обикновено се регистрира точно на възраст около 8 месеца.

Освен ако майка ти не е пълен идиот (като мен) и ти създаде условия за падане още на 4 месеца  

Jbrul, по-тежки възглавници, за да не се захлупи, ще свършат работа за обезопасяване.

Парси, оправяй се бързо!!!

JBrul, съвсем по график! 
първото падане от леглото/дивана обикновено се регистрира точно на възраст около 8 месеца.

Хаха ми да кандидатствам за наградата "най-примерна майка", щом всичко го върша по график и навреме. Сега злобно кръжа с рулетката аз и ако ще да изпотроша мебелите - ще намеря как да залепя пустата кошара до спалнята. Дето се вика, като съм тъпа - за компенсация съм упорита поне 

midge Падането се осъществи, след като дребният човек е успял да се покатери върху доста тежки възглавници, които пък са подпряни с гърбовете на два трапезарни стола. Като се е бутал и ръчкал...достатъчна дупка е направил, че да се изхлузи оттам. Смятай пък аз как съм спала като заклана, че да не усетя нищо преди падането  Имах идея да монтирам от тези решетки за легло, които са за по-големи дечица, но се оказа невъзможно, понеже те са за легла със стандартна височина, не за "тронове" като моята спалня...

Абе важното е, че не се е ударил, на другото - все ще му намеря цаката.

Да бъде топла, здрава и късметлийска седмица за всички

Жбрул, Ники два пъти пада така от спалнята преди да стане на 1 година и повече не потрети. Научи се, че като стигне ръба, трябва да се върне. Нашата спалня е нисичка обаче

Парси, бързо оздравяване ти желая

Благодаря, момичета 
Jbrul, и ние сме с ранни падания - още на 6 месеца Дани направи първи полет, след 3тия знаеше как да пада 
Освен да сложиш малко възглавници и одеала на земята, като пада да пада на меко.
Парси, дано се оправиш бързо!

Мдам, спокойно, всички са падали, нищо им няма, поне не видимо

Деси, баща й много от рано започна да я "тренира" как се слиза, ама това сериозно, и детето много успешно след като стигнеше до ръба обръщаше дуепето и слизаше успешно. 8м. е добра възраст за започване на тренировките, все пак си зависи от детето де, няма нищо универсално и тук, но Деси на тази възраст се изправяше по мебелите и можеше да стои правичка вече. Виж Еленка тя е друга работа, уж по-светната, уж нам си к'во, доста време слизаше с главата на долу, ама дебела се оказа, та нищо й няма
Та, какво исках да кажа. Възглавници за 8-9м. бебе не вършат работа, както си се убедила сама. На тази възраст са вече доста мобилни, дори лазят, така че барикади не вършат много, а започвай с тренировките

Ще пуща Стефи теми, понеже аз сутринта се почудих дали или, па реших да изляза. Мислех ако още дремете тогава да пусна.
Мими, ей такива кадърни и умеещи майки да знаеш как лошо ще ги гледам аз след време Ми така де, не всички сме с чевръсти пръсти, аз например съм президент на клуб "Ръцете ми пречат". И ако има 5-6 такива майки като теб и ко прайм. Да ми се срами детето.
Jbrul, ако все пак не разрушиш къщата с местене на детското легло, пробвай наистина да постелиш нещо плътничко отдолу. Аз например обещах на едни приятели един китеник, че на тях детското легло им се получи високо и ги е страх момата да не се изтряска на пода. Та прерови бабини, мамини гардероби и застели нещо.

Много се радвам, че вече освен да Ви чета мога и да пиша в темата на мамите.
Нашия Жорко засега е доста кротък, кърмя го на три часа - такъв режим му беше създаден в болницата. Той по принцип сам си се буди, но понякога се успива и се чудя да го будя ли... страх ме е да не пропуснеме хранене, сигурно всички сте минали по този път, а също се притеснявам и по колко изяжда, но всеки път в памперса има ако. 

Искам и да питам след секцио слагали ли сте колан за прибиране на корема и какъв, от къде се купува?

Миси, добре дошла! Щастлива съм да те "видя" тук!
Да ви е здрав и все така кротичък малкия мъж!
Ако качва добре детето, според мен няма смисъл да го будиш.

Миси,много се радвам да те видя в тази темичка!
Аз Ива не съм я будела за хранене,щом спи значи не е гладна,ма...та му на режима.
Аз след секциото носих колан,от тези дълбоките ластичните гаши.Моя беше от много финно безшевно бельо и определено имаше ефект от носенето.

Привет и от нас

Хубава седмица ви пожелавам!
Да няма болни, пък другото ще го наредим

Тема тази сутрин се чудих да пущам ли, ама викам да не съм всяка седмица аз. Иначе рано, рано се бях засилила

Мими, прекрасни неща сте сътворили с децата. И аз като Пешек ще се сърдя на такива майки

Рано ни е да падаме от спалнята, ама ще започна тренирането овреме

Ние добре си изкарваме в Банско. Времето е страхотно и едни дъъъъъълги разходки правим. Вчера ходихме до лифта.
През уикенда гърци бяха налазили Банско. Навсякъде бяха, пфууууу много викат тези хора. Всяко второ вовиченце в хотела се казваше София
В петък се прибираме, в събота ще пътуваме за Плевен. На сватба сме, да видим как ще е организацията. Ще взема майка ми с нас да гледа София, пък аз ще прихождам за кърменето.

Миси, добре дошла
Аз не будех София за ядене. Тя много спеше и често закъснявахме с храненето. Но пък като огладнееше я чуваше целия квартал. Акушерките в МД ми казаха да не се притеснявам, че пропуска ядене.
Няма как да разбереш колко изяжда, но щом е спокоен и пълни памперсите, всичко е наред.
Поне аз не се вкарвах във филми да цедя, за да видя колко яде. А и като отидете на консултация наддаването ще даде отговор на въпроса ти - Да будиш или не
Това е моят опит, другите ще кажат как е било при тях
Колан носих малко, защото беше много жега и ме спарваше. Месец след секциото започнах да го слагам, беше на приятелка ортопедичен.

Миси, добре дошла.
Само един път събудих Ники за ядене и горчиво съжалявах после. Ми да ти кажа, мен ако някой ме събуди в 2 часа посред нощ и иска да ям пържол...и аз ще рева, да знаеш

Относно колана - не съм със секцио, но знам, че коремните мускули по-бързо ще се възстановят, ако не се придържат изкуствено. Обаче може да съм в грешка, някой по-опитен да се включи.

Миси,добре дошла и от мен!
Аз Митко не съм го будила за ядене,защото имам неприятни спомени какво ми докара това будене с баткото.Според мен детето ако е гладно ще си се събуди само.

Здравей Миси! Честито и тук
И аз не съм будила за хранене и не съм носила колан. За колана съм чувала същото като Вени. Успех!

Миси, добре дошла в тази тема. За буденето, бях чела, че ако спи повече от 4,5 часа някъде трябва да събудиш. Но аз май само веднъж будих, понеже направи 5 часа и нещо сън. А вечер и без това си пиеше млякото без да отваря очи. Но аз не съм кърмила, кърмачките да кажат как трябва. А за това колко яде, ако имаш хубав бебешки кантар направи контрола. Те май и педиатрите правят. Мериш преди и след хранене. Всъщност д-р Даскалов преди да родя ме посъветва именно това да си купя, а не стерилизатор. Но не ми потрябва.

Хубава, слънчева и здрава седмица!
Ние отпразнувахме първия си съзнателен Хелоуийн на карнавал в Докторската градина. Направихме си един миниатюрен тиквен фенер.Дребният изпадна в еуфория и викаше навред: "Тика! Дай тика!"/тиква/.
Жбрул, ние по принцип си се  гушкаме и чат-пат падахме.Единственото, което ни помагаше, а и до сега се ползва за всеки случай,са одеала и/или възглавници пред леглото.

Mиси, аз също не съм будила за хранене, нито когато кърмех, нито когато минах на АМ. Още когато ми донесоха Дани в стаята обаче, акушерката ми каза, че веднъж на 24 часа е нормално бебето да направи по-дълъг интервал между храненията и да не се тревожа, ако се случи това. За мое огромно съжаление - той и до ден днешен не прави подобен интервал, но това е друга тема.  Също така, не съм носила никакви стягащи колани, гащи, /или както се наричат там/ след секциото. Носех си съвсем нормално бельо, коремът ми е прибран...да не кажа залепнал за гърба направо. Специално питах Д-р Даскалов, дали да слагам подобни неща, отговорът беше категорично "не" и с това за мен въпросът се изчерпа.
Пешек , аз чинно си купих и везна още като си дойдох с бебето у нас, ама и на мен не ми потрябва за каквото я купувах. Сега го тегля на нея за "лично инфо", а той й цъка копченцата...т.е. все някакво приложение й намерихме 

Мерси за съветите с леглата и лупингите от тях. Да застеля нещо покрай леглото - едва ли ще помогне особено, повтарям - говорим за легло високо 80 см. все пак, върху каквато и подложка да се ръсне - все си е падане отвисоко. Отделно, че нямам особено желание къщата ми да заприлича окончателно на катун, достатъчно кошарки, люлки, столчета и всевъзможни дивотии прескачам и сега. Съжалявам, ако звуча възмутително коравосърдечно, но все пак не само Дани обитава това жилище...бива и аз да мога да го ползвам В светлината на днешните събития обаче и след мощната разходка по нервите ми на любимото ми детенце цял ден, та до одеве - в главата ми изкристализира една единствена мисъл: "той спи в кошарата". Не очаквам да постигна мигновен успех, но смятам сериозно да се заема с това, дори с цената на поредица безсънни нощи. Те и сега са такива, поне да има някакъв смисъл. За момента - "спечелих на първи тур", той истерясва 10 мин., аз устисках да не хукна да го утешавам, за разлика отпреди месец обаче - нкарая се тръшна и си заспа сладко-сладко. Преди, това реване - беше безконечно наистина, явно има някаква промяна в момента и ще гледам да се възползвам, че после - не се знае "кой - кого".

Mиси, аз също не съм будила за хранене, нито когато кърмех, нито когато минах на АМ. Още когато ми донесоха Дани в стаята обаче, акушерката ми каза, че веднъж на 24 часа е нормално бебето да направи по-дълъг интервал между храненията и да не се тревожа, ако се случи това. За мое огромно съжаление - той и до ден днешен не прави подобен интервал, но това е друга тема.   Също така, не съм носила никакви стягащи колани, гащи, /или както се наричат там/ след секциото. Носех си съвсем нормално бельо, коремът ми е прибран...да не кажа залепнал за гърба направо. Специално питах Д-р Даскалов, дали да слагам подобни неща, отговорът беше категорично "не" и с това за мен въпросът се изчерпа.
Пешек , аз чинно си купих и везна още като си дойдох с бебето у нас, ама и на мен не ми потрябва за каквото я купувах. Сега го тегля на нея за "лично инфо", а той й цъка копченцата...т.е. все някакво приложение й намерихме  

Мерси за съветите с леглата и лупингите от тях. Да застеля нещо покрай леглото - едва ли ще помогне особено, повтарям - говорим за легло високо 80 см. все пак, върху каквато и подложка да се ръсне - все си е падане отвисоко. Отделно, че нямам особено желание къщата ми да заприлича окончателно на катун, достатъчно кошарки, люлки, столчета и всевъзможни дивотии прескачам и сега. Съжалявам, ако звуча възмутително коравосърдечно, но все пак не само Дани обитава това жилище...бива и аз да мога да го ползвам В светлината на днешните събития обаче и след мощната разходка по нервите ми на любимото ми детенце цял ден, та до одеве - в главата ми изкристализира една единствена мисъл: "той спи в кошарата". Не очаквам да постигна мигновен успех, но смятам сериозно да се заема с това, дори с цената на поредица безсънни нощи. Те и сега са такива, поне да има някакъв смисъл. За момента - "спечелих на първи тур", той истерясва 10 мин., аз устисках да не хукна да го утешавам, за разлика отпреди месец обаче - нкарая се тръшна и си заспа сладко-сладко. Преди, това реване - беше безконечно наистина, явно има някаква промяна в момента и ще гледам да се възползвам, че после - не се знае "кой - кого".

  ще му дойде времето на всичко.
Ичвинявай, досмешава ме като те чета и си спомням, за моите, "абсолютно същи терзания" пред времеееееееее
Не се впрягай толкова, най-добрия вариант наистина е, с цената на безсънни нощи, да научиш сина си, къде му е мястото за спане . Ако може разбира се.

Дъщеря ми тази нощ, след 04ч спа при нас, защото се се страхуваше да заспи, заради лоши съниша. Не че от 1 год  и 3 мес не спи в собствената си стая сама

Миси, добре дошла при нас.
Мими, браво за проекта, супер е. В нашата градина май не съм чувала да има подобни неща.
Стефи, пусни някой снимчица от партито. Мен така ме е яд, че ми иде да си ръвна задника чак. На Алекс костюма за хелуин не успя да пристигне, всъшност май въобще няма да пристигне. Загубил се по трасето Англия-България. Горкия дракула. АВяра беше една малка ревяща вещица. Пфуууууууууууу как пък веднъж не застанаха за снимка тез диванета не знам. Отиде ми празника, отиде ми замисъла, ама карай здраве да е, за догодина, ще се подготвя поне 3 месеца по рано.

albenanedelcheva, случва се да сънува детето кошмари в 4 часа. Ама да седне и да почне да мрънка "тате, пате дай пате". Понеже се сетила че с гуменото пате заспа, наред с плюшената менажерия. И остави това ами въпросното пате се движи в комплект с мече, понеже заедно ѝ ги подариха. Та ей такива забавления снощи си имахме. Но истината е че откак мишката ни изяде бибата, почти не се буди нощем. Мята се из леглото, спи с глава на спалнята и ме побутва, но не се буди.

albenanedelcheva и аз се смея сега, защото както и каквото съм написала - звучи егати зловещото  Опитвам се /предполагам като всички/ да отговоря на всяка нужда на детето си, но определено не ми се ще да си отгледам един лигльо, който да ми спи в леглото докато се ожени, понеже аз го имам за "много специален". "Специален" е, защото е мой и е нормално да е така, но се опитвам да не се увличам в тази посока честно казано. Тази вечер, си позволих да опитам да "си премерим ината" с него, защото вече не е на 2 месеца, не е с рефлукс и колики, вече много по-добре знам и разбирам кога, какво и защо прави... След двучасово "приспиване" - метнах го в леглото му и го оставих да си реве с чиста съвест, понеже вече беше чиста лигня и гьовезлък от неговоа страна. Последвалото заспиване - само ми доказа, че не съм се излъгала в преценката си точно днес, точно в тази ситуация.
Ако имах бегли съмнения даже, че е тревожен, или не му е добре - нямаше да процедирам толкова "хард", признавам си. Но малко по малко се надявам, спането в моето легло и разиграванията сред нощ да станат с "реален повод", не "на общо основание", както е към момента.

И опредлено - всяко нещо е с времето си. Не мисля, че ей сега "хоп-троп" за седмица и Дани ще стане "примерно спящо детенце", но малко по малко - трябва да му покажа, че не всичко и винаги може, и е приемливо и ще стане. В крайна сметка - аз не съм родител само за да угаждам на всякакви капризи, а и да го науча на нещо това дете и малко самостоятелност и ред кое след кое следва и кога - хич не е излишно да започне да ги схваща постепенно. Както лека полека се научи да се вози на задната седалка с гръб, така ще се научи и да си заспива без аз да ставам на маймуна. Не е лишен от гушкане, нежност и цялото внимание на света през 90% от денонощието - значи няма какво толкова да се видиотявам, на всеки опит за рев от негова страна.

За протокола - 3-и час спи с едно мрънкане за биберон. Рядък случай в "неговата практика", значи "моята практика" от днес - май не шЪ да е съвсем погрешна. А дано!

Ние утре сме на хелоуин парти в един детски клуб, подготвили сме се с маска на извънземно. Въпросната всяка нощ ме плаши зловещо, защото фосфоресцира в тъмното и всяко ходене до кухнята за изхвърляне на памперс или пиене на вода през нощта, ми докарва нервни тръпки
Цяла вечер се звъни на входната врата, ние всеки път се обаждаме по домофона и питаме учтиво на английски кой е и кого търси. Нито веднъж не разбрахме, а аз чак към 10 часа се досетих, че това са деца, чакащи за лакомство

Миси, добре дошла
Със Симеон кърмех на 3 часа, но съм закъснявала няколко пъти и е имал пауза 4-4.5 часа между храненетата. С Борис се кърмим на повикване. Той сам си направи в последствие режим на 3-4 часа. Разваляхме го доста често, че доста пътуване му се събра, но след 2 седмици се нормализира.
За коланите - със Симеон не съм носила, бързо се възстанових, но корема се прибра много бавно.
С Борис след второто секцио сложих колан може би на втората седмица. Имах тежка операция и колана ми помагаше да намали болката и да мога да ходя по-изправена. Освен това така можех да обувам дънки например, без колана усещах материята болезнено. Бях си купила на Чико колан-гащи с опора за гърба.

Ние все още се аклиматизираме в Брюксел. Време почти не ми остава... Естония ми липсва всеки ден

Жбрул,много ме разсмя с това тъпа, но затрова пък упорита. Помислих си, че ако верно беше така, по-лоша комбинация не може да има ... и се сетих за енда позната . Мъжа и казваше, че искал тъпа и послупна жена, амане била послушна. Ивана не е падала, защото не спеше при нас, но за сметка на това се скъса да си бие главата къде ли не. Таман обезопася нещо и се окаже, че друго не съм.В детската градина ще започнат да си мислят, че я бием.
Като говорим за падане, баща ми като бебе е паднал от люлката и си продължил да спи на пода. Баба ми каза, че се събудили на сутринта и се шашнали, че не си е в люлката, докато не го видяли да спи сладко сладко на земята .

Днес беше Хелоуин и ми я върнаха от детска градина все едно някаква дрога от тези дето те карат да се движиш са и дали. Как не се спря това дете. Не пожела да хапне абсолютно нищо - точно една хапка шунка е яла ( понеже това и е любимото, та не издъжа да не пробва) и е пила 3-4 глътки мялко. Така си и легна без въобще да е вечеряла. Утре ще си имаме сериозен разговор колко бисквитки тъпкани със захар и колко други боклуци са и разрешили да яде, че беше така. Сложих я в леглото 20 минути по-късно от обикновено като се бях приготвила, че няма да спим,защото иначе по това време се прозява, а сега още вилнееше из къщи. Обаче пък тя ме учуди и си легна като друг път и дори не си говореше в леглото, а заспа моментално.

Ultra, ти бая си ги разочаровала тези деца. Кой знае колкоса се чудили кой не знае какъв ден е днес. Аз както винаги раздавах бонбони - това ми е любимо. Преди това бяхме в магазина на пазар и имаше всякакви маскирани, но Ивана въобще не обърна внимание.  Само не ми се мисли,че догодина вече няма да мога да я държа да не знае за това обикаляне за бонбони. От сега съм измислила стратегия да ходим само на нашата улица и после да се ядат на части, като някои може и да хванат крачка докато никой не ги пази.

Боби

Но истината е че откак мишката ни изяде бибата, почти не се буди нощем.
Мята се из леглото, спи с глава на спалнята и ме побутва, но не се буди.

Пеше значи е време и у нас да дойде "любимата" на Митко катерица
и да вземе среднощния бар на Калина...

Добра среща тази седмица, здрави деца и спокойни майки!

Жбрълче, Дани е малък мъж с характер,
но моята малка маймунка за две години е приспивана
точно 2 или 3 пъти - няма обед, няма вечер!Давам мляко и излизам!
В мига в който навърши две, отказа да заспива в леглото си.
Опипва с ръце че е вътре, захапва шишето с уста, набира се,
прескача преносима кошара и пристига с бойна крачка при нас!
Казва "Мамо пим долу" (мамо ще спим долу(дивана) гушва ме
и за пет минути е в страната на сънищата, вече не я и местя!
А така ме гали докато заспива, няма такова чувство...
Порастна ли, изплаши ли се нещо или свободния и дух вече
не можем да го вържем да спи на тясно...
Но истината е, че бебенцето ни е вече е малко момиче
и заявява желанията си гласно, а на мен хич не ми се иска да стават големи!

Вчера и нас ни посетиха дечица, подарих им мъфини...
А те бяха така изненадани, че им давам топло, топло лакомство!
А на мен ми стана малко тъжно, спомних си за времето
в което се обличахме в народни носии и пеехме лазар и как не пропускахме къща.
На Коледа дядо ни правеше коледарки, на който баба слагаше колачета,
а на нова година бяхме сурвакари...и как с трепет сме чакали тези дни!
Хубаво е да познаваме и чуждите култури и празници, но май позабравихме нашите!

Миси, добре дошла!
За мен няма по-щастлив ден последно време от раждането на вашия син!
Така се почувствах и го нарекох да е здрав, да е силен и борбен като вас с Ники!

Относно колана, аз не съм носила, не изпитвах нужда. Ще си призная,
страхувах се мускулите на огромния ми корем да не се отпуснат още повече!

Хубав ден, аз направо се унесох тази сутрин!    

Днес се включвам след една будна нощ, Криси вчера падна като тръгвахме от градината и си е понатъртил ръчичката, та цяла нощ мрънка че го боли. 2 пъти се взимахме и връщахме в леглото, на 10мин ставах да държим ръчичка, търсим играчки, бършем сълзи и т.н. В 4 вече след поредното взимане се кротна и заспа. Сутринта ми каза: "Махай се, аз още ще спя, като се наспя ще те извикам" 
Мари, нашата градина е по някаква Еко-програма http://www.zvezdichka.com/?page_id=267 - изключително много запознават децата с природата и от години имат и програма "Здравословно хранене". Днес ще е изложбата с подготвените макети по случай Деня на морето. Хелоуин не празнуват и аз съм мнооого доволна от факта. Нещо не ми допада цялата история... И аз мисля като Мишето, че си имаме достатъчно хубави празници и традиции, но това е друга тема.

мдам и аз като мишето снощи се замислих, колко беше хубаво когато с носии и кошнички лазарувахме, в моя край се наричат лазарки момиченцата в този ден, облечени в носии обикаляхме и задължително трябваше да ни дадат освен всички лакомства и сварено яйце, не знам защо, но така беше И коледарчета и сурвакарчета сме ходели, голяма емоция беше... Но така е, за съжаление времената се менят. Снощи моите с комшийчетата общо 5 броя обикаляха из блока само, облечени, маскирани и с торбички. Събраха толкова сладкария, че ще имат за 1 г. напред Жекова, чакаме те на гости

Да си кажа и аз, че никога не съм будела за ядене. Деси толкова трудно заспиваше, че всяка минута ми беше бонус, какво остава зорлян да я будя А Еленка щом огладнееш си "казваше" детето. И като малката Калина знае от самото начало какво иска и какво не. Колан не съм носила и след двете операции, не съм имала проблем.

Ох това с преспиването и заспиването на децата е толкова индивидуално. И двамата ги гледам по един начин, а в крайна сметка резултата толкова различен. +
Алекс не знам какво е да го приспиваш или седиш до него докато спи. Точно както Мишето е казала, къпя, давам мляко, гася лампа и излизам. До 5 мин. дете спи, това до 2 год. Но Вярааааааааа, Вяра е такъв неизчерпаем източник на енергия, чудя се от къде може да я взима в такова изобилие. При нея не минава тоз номер. Иска да гуши, да седиш до нея, да й говориш и не винаги и това помага за да заспи.
И ние едно време сме лазарували и коледували, също така и още други такива ритуали. В нашите села, в района все още продължават традициите + новите. Нек им е шарено на децата.
Аз държех много да създам празнична атмосфера, заради мен самата. Това ми е най-мечтания подарък, който съм получавала и някога ще получа, не че много ми е зор иначе.

Здравейте мами,
вчера почнах да ви чета...ама като гледам не сте спали май, пак понаписахте посред нощите  
стана ми интересно за тренировките за падане от леглото  , ни почнахме такава още от 4 месец,по желание на единия младеж разбира се ....че много активно почна да набира задните обороти  

пускам нашето клипче  
http://www.vbox7.com/play:44edd5c0f7

като нахраня дечурлигата, ще се върна да чета назад  
на всички здрава и усмихната седмица!

За ядене не съм будила. Почти от самото начало си направи режим на 4-4.5 часа, а не на 3 часа. Колан също не съм носила, поради твърденията, че е по-стимулиращо за мускулатурата да се справя сама. Шкембето ми се прибра около година след раждането, а малко по-късно се върнах на килограмите си от 7 клас  За съжаление беше свързано със стрес от тръгване на работа, малчо на ясла, болести.

Живеем в Бистрица и си имаме лазарки, каледари, сурвакари... Правят и купен на Сирни Заговезни. В селото има много добра танцова и певчевска група и много от децата посещават заниманията. Още от яслата правят опити да ги учат на ръченица и хора  Това вероятно си е инициатива на лелите, които са бивши танцьорки.

Здрава и усмихната седмица и от нас!
Миси, много се радвам да те видя тук Аз също не съм будила за хранене и колан не съм носила, по препоръка на д-р Даскалов
Темата със спането ми беше болна до преди няколко месеца Малчо спеше по 15-20 мин и се будеше и това продължи до година и три месеца Сега спи спокойно по обяд без да се приспиваме, но вечер не иска да ляга, докато не види, че и ние лягаме!
Мими26 много красиво творение наистина

Честит първи ноември - Ден на народните будители!


За спането, заспиването и всичко останало - ясно, че си е до самото човече. Аз се опитвам понякога да "подбутна" Дани в някаква посока, не защото мисля, че мога и трябва да му налагам каквото и да било, а за да не го подпомагам поне в усвояването на "кофти привички". Обикновено - няма проблем със заспиването му, защото го слагам да легне когато очевидно му се спи т.е. не е да го натискам да спи "по график", или защото на мен така ми оттърва в момента /примерно/. Снощи обаче, почти два часа ме разиграва. Спи му се, едвам гледа, но няма и няма. Нося го в кошарата - реве, гушвам на спалнята - извива ми се като змия в ръцете, измъква се, започва да ми се хили, после пак се опитва да ревне. Проверих памперса, дадох вода, мерих температура - ОК е. Занесох го обратно в хола, викам си хайде пък , може да не му се спи независимо как ми изглежда на мен. Естествено взе да киселее още повече и хайде обратно в спалнята, хайде всичко отначало - няма заспиване, а лигнята по 100  Е, в този момент вече ми причерня, майка, майка, ама и аз имам някакъв предел на нервите все пак. Оставих го в кошарата и излязох, после какво стана - вече споделих. Събуди се после към 2 само, за да яде и пак си заспа без драми и така до 7 за следващото ядене.

Сутринта го оставих на спалнята да лази и го дебна аз...Мята разни неща от леглото, надзърта да види къде са паднали, ама не се пробва да си ги взима  Стига до ръба и спира там. Сигурно още му е пресен споменът от вчерашното падане и затова беше по-внимателен, но ще пробвам каквото Стефи ме посъветва за "тренировките".

Много обичам да го гушкам, много ми е хубаво да ми спи в леглото, знам че това време ще отмине като миг, че докато се усетя - вече няма да е малко бебе, което умира да се прилепи до мен и нищо друго не му трябва, ако е гушнат. От друга страна обаче, опитвам се да се озъптя в тази насока, защото без да се усетя и ще се окажа с големичко дете, за което да спи другаде освен в леглото ми - не е опция. Ни така, ни иначе и ми е много трудно "да нацеля златната среда"  Снощи ме гриза съвестта, че го оставих сам и разреван да заспи, сутринта ме гриза пък, че пак съм го взела в леглото...откачалска история 

Хубав, слънчев и усмихнат ден на всички!

Ох, това с приспиването ни е минуса от липсата на биба. Преди особено на обяд си искаше бибата сама и като кажех отивай в леглото, си отиваше детето и обикновено заспиваше. Сега понякога заспива и сама на обяд, но рядко. Ама и аз съм скорпи като нея т.е. инат и пробвам. Ако вече изобщо не иска да лежи, лягам до нея и пеем "нане, нане". За моя радост обаче вечер приспива само и единствено тати, по желание на клиента  .

Реших, че няма да будя Жорко за ядене и тая нощ и аз успях да поспя - яде в 00,00, после в 4,00 и 9,00 часа. Но след храненето в 9.00, което продължи някъде около час, изобщо не можа да заспи, мрънка, въртя се, отваря уста и иска още, успях да го залъгвам известно време, но в 12,00 му дадох пак да суче.

За колана, май ще пробвам с колана на мъжа ми - той има такъв - медицински, който е за дискова херния и не толкова за прибиране на корема, колкото че много ме боли кръста.

Снощи ме гриза съвестта, че го оставих сам и разреван да заспи, сутринта ме гриза пък, че пак съм го взела в леглото...откачалска история 

Хе хе - и аз имах подобни терзания, но минаха, когато става дума за инат.  За съжаление обаче ние тази нощ бяхме много криви и не сме спали почти.  Ивана снощи цяла нощ се буди и плаче. Разнасяхме се, ту в нашето легло, ту в нейното,но беше много крива. Заспи и пак се събуди с плач. Добре, че Андреа вече спи непробудно и става само за едно ядене, че не знам какво щях да правя. Не можах цяла нощ да разбера какво и има, но беше явно, че не е от инат, защото тя вече такива не прави и щом плаче през нощта, значи нещо я тревожи. Днес сутринта я гледам, че си бъркаше в устата и май пак зъбче и излиза. Обикновено като е така поне 2-3 нощи не спи спокойно, а трябва да се носим и успокояваме, та се готвя за следващите два дена да съм на линия. Тази сутрин реши да не си пие млякото, а да плаче, че храня Андра, въпреки, че седях до нея и и бях дала закуска. В крайна сметка помъкнаме чашата с млякото с нас за детската градина и като влезнахме там и я дадох и си я изпи цялата, а и успяхме да хванем да има още закуска, че да не стои гладна. Следващата нощ,ако се събуди ще и дам детски парацетамол, да не се мъчи, че ми е жал като я гледам така. През деня се разсейва и днес като я остаив в градината беше ок , макар и малко крива, но през нощта явно се концентрира върху това, което е притеснява и се чувства още по-зле.

Боби, дано да й минава на Ивана "кривото" по-скоро, че да се ходи на работа, да се гледат две деца и двете бебета напрактика...аз каквато съм "калпава направа" - щях да съм предала Богу дух вече.  Иначе, нормално през нощта /или във времето, в което не те занимава друго/ - да се изострят всички болежки и да те дразнят до степен влудяване. При възрастните е така, а за дете какво остава... Не, че и мен не ме боля гръб, не ме въртя дископатията, не ме хапа невралгията цял ден, ама... като постоянно нещо друго правя, защото няма как - не забелязвам толкова. Ей вчера като седнах с чаша вино, уж да разпусна - то място не мога да си намеря, всичко ме боли, всичко ме дразни 

Гузната ми съвсет се поуталожи и днес набрах кураж за "втори сет". Нещата приключиха за няма и 3 минути  Много му се спеше, нахраних го на спалнята, почти задряма - слагам в леглото и щрак - няма да спя, ще плюя биберона и ще скимтя жално. Оставих го, излязох от стаята, разпищя се качествено, изчаках всичко на всичко няма и две минути. Върнах се мила и гукаща, наместих го в леглото, дадох малко водичка, биберона, играчката и въпреки, че не беше заспал - излязох. Не последваха истерии, заспа си и сега спи. Надявам се само - това да не са просто някакви съвпадения и все пак да съм улучила момента и възрастта за подобни изпълнения от моя страна. Ако се окаже, че съм си тормозила детето за нищо и все пак е имал проблем и аз съм правила така - не знам как ще се понасям. 

albenanedelcheva, случва се да сънува детето кошмари в 4 часа. Ама да седне и да почне да мрънка "тате, пате дай пате". Понеже се сетила че с гуменото пате заспа, наред с плюшената менажерия. И остави това ами въпросното пате се движи в комплект с мече, понеже заедно ѝ ги подариха. Та ей такива забавления снощи си имахме. Но истината е че откак мишката ни изяде бибата, почти не се буди нощем. Мята се из леглото, спи с глава на спалнята и ме побутва, но не се буди.

Пете, при нас е много тежък случая.
Гореописаното от теб, го имахме като екстра тази нощ. Има една менаджерия от плюшени животни, които заемат половината легло. Обикновено оставям 2 -3 от тях за гушкане. Е, тази нощ реши, че иска всичките /при второто събуждане, да отбележа/. Мрънкане, рев, събуди и бебето, 2 часа присивах и двамата.

Преди около 1 месец, положението беше трагично, будеше се по 2- 3- 4 пъти на нош, /спи сама в стая от 1годишна възраст/ идва при нас, връщам се с нея в стаята й, чакам да заспи отново, реве понякога, на въпроса защо, отговаря, че не знае, разказвам приказки посред нощ.... просто не ми се говори на темата /на психолог я водих заради нощните изпълнения/, на сомнамбул съм се превърнала.
Преди 1 мес преместихме Калоян при нея, за да не е сама, Отначало всичко беше супер, престана да става и идва при нас, или поне само по един път за пишкане, след което постоявам при нея, казвам лака нощ и се връщам обратно.
И ние си помислихме, че сме решили проблема
Е, да ама не.
От известно време, се буди отново по няколко пъти, не иска да заспи без мен, въпреки, че брат и спи при нея.... Следват нощтни циркове...

Сори, за дългите обяснения, ама вече чакам да стане на 18 и да се изнесе от къщи, че да се спи човешки

Миси, честито бебенце!
Искам само да вметна, че понеже той е все още много мъничък и нямаш потвърждение, че наддава правилно, според мен през деня е по-добре да го храниш на 3 часа, тоест, ако спи повече, да го събудиш като стане време за кърмене.
като направи 3-4 месеца, вече може да го оставиш сам да си прави режим.
Това го казвам, имайки в предвид моя опит.

Поздрави и целувки на малкия бебок

Албенче, и при Мартин има много дълги периоди, когато се буди нощем и вика баща си - в повечето случаи не е с рев и страх (само 2-3 пъти е плакал горко по половин час, без да може да каже  какво има), но твърдо настоява баща му да спи при него. тази година, няколко месеца подред сме се редували да спим при него - за да си спестим среднощното разхождане из стаите и местене на одеала, направо един от нас лягаше да спи в неговата стая (имаме там едно голямо легло). и като спи някой при него, всичко е спокойно.

Здравейте!
Моля, препоръчайте добър стоматолог, с лека ръка в София. Падна ми пломба  .

Smaraidi, аз ходя ето тук: http://dentapro.bg/ и съм много доволна.
Иначе на Раши съпругът е стоматолог, попитай я

Боби, дано да й минава на Ивана "кривото" по-скоро, ........

Оказа се, че никакви зъби не и растат, а явно е било от това дето се е натъпкала със захарни боклуци. Затова пък нещо е яла вчера, което я направи цялата в обрив и то не обикновен обрив, а екзема ( АД). Така и не разбрах от какво, защото менюто си е същото и всичко на неог е яла. Единствено, че имаха чашка смесени плодове (круша, праскова и череша били вчера) и казаха, че те варират и може да не е яла преди същото, та може от чершеата да е, защото другите ги е яла. Бях забравила, че тя имаше подобен обрив като малко бебе. Сега целите и крака са в пъпки и я мазах с Aquaphor, дано да помогне да не я дразнят. Странното е, че не личи да я сърби.

Тази нощ пак имахме изпълнения. Първо като я сложих да спи след 5 минутки се разплака, та ходих успокоихме се и като започна да си разглежда някаква книжка ми стана ясно, че нищо и няма. „Изгубих“ книжката и пак проведохме процедурата по казването на лека нощ и слагането в леглото и тогава вече заспа. После пък в 4:00 отидох да и сменя памперса, че няколко пъти сутрин е мокра. Това я събуди и реши, че няма да спи,  а ще иска да я нося. Хубаво, носихме се гушнати,пяхме песничка, ама не дава да легнем заедно, иска аз да седя, а тя да спи на рамото ми. В крайна сметка като се уверих, че нищо и няма я оставих в леглото, казахме си пак лека нощ, тя спокойна и аз се глася да ли лягам. Обаче започна да плаче пак и вече реших, ченяма да продължава това, защото беше станало 5:00. Отидох при нея и без да я вдигам я гушнах и казах, че трябва да си легне, че през нощта няма да се разхождаме и т,н. Тя обаче се нервеше и ми буташе ръцете да не я гушкам, а в същото време иска да я вдигна и плаче. Обаче аз вече си знаех урока с вдигането от преди малко, така че обясних каквото обяснявах и излезнах. Таман да си сменя мнението, че сигурно съм сбъркала ( понеже такава истерия настана, че за малко аз да се разрева) и тръгнах към стаята,тя пък взе, че си легна сама и заспа. Беше минала една минута само. Значи пак е започнала да прави инати, а не както казах вчера, че вече не правела. Обаче аз може да не спя една седмица, но през нощта няма да си разглеждам книжки, каквото ще да става. Нито пък ще се разнасяме, че така и е скимнало. Не иска да се гушкаме,а иска  аз да я нося. Дори иска да ходя, ако седна и се започва мрънкане. Е, няма начин да не го поощрявам това. Преди това пък Андреа не искаше 40 минути да заспи, защото мъжът ми 2 нощи подред и дава повече храна от колкото през нощта я храним ( сбъркал бил) и сега и беше явно нервно, макар да не изглеждаше гладна. Сега ми остава още един час да спя, ама се разсъних и затова дойдох да се оплача.
При вас как мина следващото лягане?

Като сме още на тема сън да кажа какво забелязах аз. Няма значение колко и кога точно е спала през деня, вечер в 21,30 вече ѝ се спи. Вчера на обяд трудно заспа, пробуди се, гушнахме се и продължи да спи. Повече от 3 часа сън удари. После имахме гости, радва се, показа си номерата, но към 20 часа взе да гледа унесено. Явно още не се е нагласила по новото време. Та малко ми е интересно как може да спи 3, та и 4 часа през деня и все пак да си запива в същия час вечер. Случвало се е и обратно - дремне 40 минути на обяд, но пак не ляга по-рано вечер. Дали пък толкова ѝ е силен режима се чудя?

Пеше,явно организма й си иска повече сън.И Митко като си е вкъщи спи по 3 часа следобяд,а вечер най-късно в 22ч. е заспал.

Мдам, и аз си мисля, че при заспиването може и да има известна доза глезотия, но през нощта и аз като мишето не мисля че се глезят.
Моята истина е че, след като детето се е събудило по никое време и плаче или дори само иска нашето присъствие при себе, значи има основателна причина. За целта си имаме едно надуваемо легло и един от двамата отива и ляга при тях.
Опита ми показва, че тези епизоди до около третата година отминават. Поне при Деси беше така. Ели още се буди поне 2-3 пъти през седмицата нощем и идва при нас. Не се оплаквам, напротив, толкова е хубаво да си я гушна и да ми чопли пръстите Сигурна съм, че няма да го прави до 18г.
А това с режима е доста относително, при децата той е толкова динамичен, че няма смисъл за по-незначителни неща да се напъваме да им създаваме, защото тъкмо го научиш и хайдеее то си го променя и всички усилия отиват на вятъра

Здравейте момичета,

Днес бяхме на педиатър и малко се поуспокоих. Но, все още ми е гадно! Дано нямаме повече епизоди със захласване. Иначе Никол е с нисък хемоглобин, но докторката каза, че не е анмеична и дори каза да не давам витамини и т.н. Само Апетон, за да увеличи апетита. Декември пак ще пускаме изследвания да видим дали е качила хемоглобина. Аз междувременно мисля да и давам дроб и червено цвекло пък дано помогне.

Смараиди, ако искаш да те пратя при мъжо, казвай и ще ти пусна телефона му на ЛС.

За нощния сън. И Никол се буди често. Струва ми се, че ние и пречим обаче.

Ей за тези безсънни нощи мечтаех...не ви разбирам...

Мише, кое точно не разбираш? Че живи хора, пък макар и родители също се нуждаят от сън ли?  Мечтала съм да не мога да спя, заради детето, а не от мисли защо то не идва и не идва... И в двата случая - нуждата ми от някакъв сън е все пак физиологично предопределена, искам не искам - не мога да не спя и да съм адекватна, само защото така ми се щяло на мен. Ще ми се, ама не става, с това - не се "свиква". Или можеш да я караш с малко сън, или не можеш и като не можеш - ти се отразява зле и на здравето и на цялото поведение. За мое съжаление - аз съм от втория вид хора. Не ми е драго, ще ми се да бях като Лиса и след 4 часа сън да съм напълно "заредила батериите", ама не съм. И не мисля да се извинявам и да се чувствам виновна, поради този независещ от мен факт.
Говорим си за спането и спането на децата, защото това ни е на дневен ред на някои. Коментарите по въпроса - не означават, че ако някоя от нас имаше възможност за такъв вид избор - би избрала да спи като пор, вместо да не спи, защото детето не я оставя. Ами и още 3 като Дани ще гледам, даже още по-неспящи от него и ще се радвам да ги имам. Но дали ми е "леко", или "тежко" физически и дали търся някакви решения по въпроса - няма отношение лъм радостта ми от детето и това, че го имам все пак.

Откакто е роден - 4 пъти го оставих да пореве за няколко минути, най-дългия и последен - 10 мин. и ми се сви душата яко, но категорично тогава си рева от лиготия и да и това го има понякога, при по-големи вече бебета, или деца. Невинаги е това - работата на майката е да преценя кога, от какво, защо и дали все пак... При най-малко съмнение, че нещо тормози детето ми - не бих позволила да изохка, не да го оставя да реве, че видите ли да мога да си поспя аз

За нощния сън. И Никол се буди често. Струва ми се, че ние и пречим обаче.

  няма да питаме защо и как

Аз мисля, че не всички деца могат да се приучат на режим.
Въпрос на темперамент и характер.
Моите успях да ги приуча на "строг" режим :)не беше трудно
Още от неонаталното ми казаха, че ще бъдат кротки бебета.
Оказаха се прави.
Много по-лесно е за семейството, когато децата имат схема, дори те са по-спокойни, когато си знаят какво следва - малко или много под час.
Но: Смятам, че всяка майка най-добре си познава децата и преценката как да ги възпитава си остава нейно право и задължение  .
Което не пречи другите да споделят как е при тях...

Жбрул,щом заспива за няколко минути, значи много добре си преценила ситуацията. Не виждам никаква причина да се оправдаваш за това. Аз лично вече смятам да игнорирам коментари, чиято единствена цел е да ми кажат как си обичам детето по-малко, от колкото те тяхните. Това е абсурдно дори да си го помисли човек.

Мдам, и аз си мисля, че при заспиването може и да има известна доза глезотия, но през нощта и аз като мишето не мисля че се глезят.

Стефи, съгласна съм с това. Ивана се събуди защото я изкарах да и сменя памперса. Разбира се, че не се глезят през нощта,ако се събудят. но често се успокояват и се минава на вълна заспиване и тогава може пак да стане каквото и при заспиване вечер. То се вижда дали заспива  почти моментално, като види, че не му се разрешава нещо или не.

Цитат на: Раши в Ноември 02, 2011, 17:16:43 pm

За нощния сън. И Никол се буди често. Струва ми се, че ние и пречим обаче.

  няма да питаме защо и как

Стефи,а моят опит показва,че понякога тези периоди не преминават и до 11 година.Просто децата имат периоди когато имат нужда да се гушнат при мама.Но и колкото по-големи стават толкова по-нови номера измислят за да дойдат в леглото при нас.Аз съм нямала проблеми до 5-6 годинка на Ива,но сега е друго,явно ще си наваксва за миналите години когато без проблеми си спеше на леглото.

аз съм се събуждала от страшни сънища и съм бягала при мама и татко на доста съзнателна възраст - сигурно 10-12 годишна вече...

И аз така, само че моите мама и татко никак не го толерираха. Редовно се будех от кошмари, палех лампите в цялата къща и заспивах пред спалнята  , а сутрин ми се караха.
Когато Тони започна да се плаши нощем, се научи да си взима възглавницата и да идва при нас. В един момент осъзнахме, че вече го прави по навик. Обяснихме му, че вече е голям и не може да спи на спалнята, но винаги може да дойде, ако нещо го е уплашило. Обикновено му даваме чаша вода и го водим за ръка до стаята му. Случва се все по - рядко.

Според мен е твърде относително понятието "строг режим". Вчера, когато споделих с моя позната, че бебето ми не е свикнало на ръце, получих 20 минутна тирада, колко коравосърдечна майка съм била и че причината за този пропуск се кореняла в това, че не съм си гушкала детето достатъчно....

Под строг режим визирам точно определени часове за хранене, сън и разходка.Ако ми се налагаше някъде да изляза, съобразявах с този режим, за да не се изнервят децата, ако е станало време за хранене, а аз съм в банката например:)
Знам, че детството не е казарма, но аз имах нужда от подреденост, за да се справя.

Аз не приемам това за "строг режим", още по- малко за "казармен"  .

Имаме ли новини от Лиса?

:(Тъкмо седнах да пиша Мише, че сме добре и децата се събудиха. После Алекс падна и си сцепи много зле веждата. Допреди час бяхме в спешното и е с 4 шева. Можеше и да го лепят но доктора каза, че и при шевове и при лепене все ще има белег, но при лепенето оставал по-голям. Затова и избрах да му причиним голям страх и стрес:( Ужасно беше. Едва го удържахме със Светльо и сестрата. Попаднахме на мил доктор и аз се изпотих 13 пъти пък незнам той как не му заши и устата от мятане и кривене.
След 5 дни ще му махат конците...не ми се мисли:)

Иначе, здрави са децата. Д-р Бърди пак ни излекува за 3 дни. Жив и здрав да е. Операцията на Никол е насрочена за понеделник. Ако мине, мине, ако не...когато е:)
Не ми остава време да ви пиша и чета, че вчера в нас имаше "3 вида" майстори и се опитвам да съм в услуга на всички:) Слава богу от единия край му се вижда края:) Утре слагат мазилката и махат скелето, после се местят от другата страна:) Ще ходя и в общината да пускам молба да поорежат малко дърветата, които ни пълнят улуците с листа, и от които слънце не влиза в домовете ни. За жиците оплетени в клоните не ми се мисли как ще ги разплитат:).
Хубава да ви е седмицата на всички и да сте здрави:)

Аз все се измъчвам от гузно чувство, че детето спи при мен, но няколкото ни опити да спим в отделни легла завършиха с безсънни нощи и за двама ни. Засега я караме гушнати и ако има нещо просто се галим и успокояваме без да има нужда да ставам.
Когато Йосиф беше съвсем малко бебе бях на мнение, че режимът е излишен,но с времето се убедих, че спазването на що-годе една и съща рутина всеки ден се отразява добре и на моята организация, а и детето я възприема добре- знае кое след кое следва и си го изпълнява и си мърмори как сега ще спим, после следобед ще отидем в парка и т.н..
Ох,Лисе, днеска нещо витае във въздуха!Моят хубостник се обзаведе с огромна, кървяща цицина докато го гледаше баба му и ги заварих и двамата в истерия, та се чудих кого първо да успокоявам!
Бързо да се оправя лисанчето!

Под строг режим визирам точно определени часове за хранене, сън и разходка.Ако ми се налагаше някъде да изляза, съобразявах с този режим, за да не се изнервят децата, ако е станало време за хранене, а аз съм в банката например
Знам, че детството не е казарма, но аз имах нужда от подреденост, за да се справя.

За каква казарма може да става дума, след като изледване след изледване непрекъснато потвърждават и препотвърждават, че за децата да имат някакъв режим на спане и рутина през деня е възможно най-полезното нещо. Не само, че не им правиш лошо, а им правиш добро.
Аз лично се придържам стриктно само към часа на лягане,а през деня я оставям да заспива по различно време, защото както изглежда ще е като майка си и няма въобше да спи. За сега спи, но малко по малко намалява. Мъжът ми ходи да я вози с колата, че да заспи следобяд, но в градината си спи без проблем като гледа другите деца. Аз съм против това возене, но пък е нещо ужасно, ако не е спала - цяла вечер е крива и хленчи и въобше не и е добре. Храненето е горе-долу еднакво, защото огладнява по едно и също време, но пък яде колкото иска и ако не иска не яде. Няма да седна да и тъпча в устата, ако не е гладна, а не знам дете умряло от глад, защото само се е уморило . Андреа пък яде по всякакви различни времена и от както се приучи да заспива по едно и също време, съм се отказала да я храня по часовник. Гледам уж да започвам деня по едно и също време, но и това варира с около час. Последната новост е, че започна съвсем различно да яде. Сутрин повече, но на по-рядко, а вечер по-малко, но по-често, а е на АМ, не я кърмя, че да кажеш, че има по-малко кърма или нещо от сорта.
 
Лиско, поискай да му сложат малко лидокаин да не го боли катo ги махат. Не е вредно такова мъничко количество. Моята вежда е лепена и белег нямам, а на сестра ми лепиха брадичката и тя също няма белег, та не знам защо така са ти казали. Дори на нея отказаха, защото там не се лепяло, но нашите чак  с връзки натиснаха да я залепят точно заради белега.

Теди, благодаря ти:) Дано Йосиф да е забравил вече и да е добре:)

Тъкмо с една приятелка сега си говорих та и разказвах за случката и как в съседната зала докато шиха Алекс спасиха живота на един човек. Тъкмо като си тръгвахме излезе единия от лекарите и каза на друг, че са го спасили и има сърдечна дейност.
Та нашето беше нищо в сравнение с този случай. Дано е добре човека. Ама ми стана едно...никакво.

Сега вече няма да бъркат Алекс и Дани:)))))))))

Лис, дано бързо се оправи момчето.
Ама и чувство за хумор си имаш, не е като да нямаш

Ох, Лисо, ти си направо от желязо. И нервите ти и те са от желязо. Исках да се оплача, но сега не мога вече.
И моят син е болен и температурата не му минава от събота - поддържа ниска. Утре ще го водя при лекарката, че днес вече си беше тръгнала, когато се обадих. Само като стъпи в медицинския център и почва да реве неудържимо. Та ще трябва да се запася с търпение.  
Иначе днес бяхме на детски фризьор. Първите пет минути рева като магаре, но поне не мърда. Жената си го подстригваше. Следващите пет минути се загледа в детското на екранчето пред него.   Стана по-бързо и по-лесно отколкото си го представях. Чаках да го подстрижат, че да го снимам за календара, но вчера се обзаведе с много голяма цицина. Ще изчакам още малко.  
На моя син се стараем да му спазваме режима от яслата. Така или иначе е свикнал с него. Ако искам да ми е мирна главата, това е най-лесното. Иначе ми прави впечатление, че вече не е чак толкова уморен вечер и съответно го слагам да си ляга по-късно. Баща му обича да си въобразява, че бил ужасно уморен и го слага по-рано. В резултат на което детето се събужда доста по-рано на сутринта и едва изчаква да стане време за обедния сън.

жасмин, хъркат раши и мъжът й. Иначе как ще се буди детето по няколко пъти на нощ?!  

Приятна вечер и всички болни деца да оздравяват!

Имаме ли новини от Лиса?

Ей за тези безсънни нощи мечтаех...не ви разбирам...
Дори сега четейки ви се опитвам да пресметна колко часа сън
ми се събират, просто свикнах с това да спя малко и толкова!
Не го мисля, това е искам и утре да е така, и в други ден.
Лятото през повечето време живях сама с децата на Юг ,
случвало се е да заспивам в едната стая с единия
а на сутринта да се събуждам в другата...
Безброй варианти и от най-различно естество зъби, страх...или просто
нужда някаква, но и през ум не ми е минало, че се глезят!

Мишанта, отдавна си ни убедила, че си "майка - светица"....

Просто всичко е въпрос на характер и нерви според мен. Мишето е блага, блага. 

Просто всичко е въпрос на характер и нерви според мен. Мишето е блага, блага. 

и млада, млада...

аз на такоз нещо не бих издържала дълго.

джаме, и да, и не. То и аз не съм от най-дъртите, но понякога не ми издържат нервите и на мен.

албена, по-рано ще спиш спокойно. Като почне да си води гаджетата вкъщи, поне ще си спокойна, че знаеш къде спи. Странно ми е в Германия как тийнеджъри на по 13-14 години си водят гаджетата вкъщи. Родителите предпочитат така отколкото да не знаят къде са замръкнали. Разбирам го, но пак ми е странно.

Хихи, аз добре, че съм дърта и коравосърдечна...та си имам оправдание да тероризирам детето. Ма то пък ми го връща тъпкано. Дето се вика - квит сме. 

Препоръчайте ми крем за белези от който сте доволни но за малки деца (ако има такъв).
Знам, че за големи хора има някакъв ефикасен но му забравих името за да му прочета листовката.
Може да е бабина рецепта също. Иска ми се белега да остане възможно най-малък, тънък.
Ще се консултирам и с педиатъра на децата разбира се.

контрактубекс, ама трябва редовно мазане и продължително втриване - при пресни белези.

Мише, аз под глезотии имам предвид да не заспива. Да иска да скача по леглото, да бърбори. Обикновено като поплаче малко заспива по-бързо. А плаче защото съм ѝ казала да спи или не съм дала някоя тракаща твърда играчка, или тати го няма да ѝ целуне нещо си там ударено. Ей такива неща. Иначе кошмарите са друга работа. Хленчи насън, не дава да я гушна и да ѝ продумам. Тогава помага взимане на ръце и внимателно събуждане. Сутрин още се буди по старото време. Днес в 6 часа имаше 1000 работи да казва на баща си. После си правихме инвентаризация на частите на лицето. Дори в момента да ми се спи, само като я слушам как нарежда "мама - бибити (нос, как пък го научи това), Ики - бибити" и т.н. и така по няколко пъти и аз много непедагогично почвам да се хиля.
Лиси, бързо да се оправя Алекс. Но не разчитай, че дълго ще ги различаваш по веждата. Много е малък още и може да изчезне. Брат ми като си сцепи веждата е бил по-голям, но сега почти не личи. Е, аз си имам белег за спомен от разбито чело, но там историята е друга.
Деси, дано леко мине прегледа при лекарката и да се оправя Кай.
И всички болни да оздравяват бързо и да се порадват на топлото време.


п.п Контакттубекс май беше за възрастните, Лис.

контрактубекс, ама трябва редовно мазане и продължително втриване - при пресни белези.

витамефрен помня аз за белези, но консултация задължително

Ще прочета и ще се консултирам и за двата:) Много благодаря:)

Мише...ти си знаеш:)

витамефрен помня аз за белези, но консултация задължително

не, това е най-вече за дезинфекция и по-бързо зарастване на рани, не за белези.

Лисе, на нас педиатърката ни препоръча на Bioderma - Cicabio creme, но го ползваме сравнително от скоро и не мога да кажа има ли ефект. Надявам се да има, че и на Габи белега е на лицето, до окото е и се вижда, особено като плаче, става много червено.
И да свършват неволите Ви, да минава операцията на Никол, да е успешна и повече да нямате такива тревоги!

И аз съм в графа неспящи и леко изнервени мами, но здрави да са дребосъците, другото минава и се забравя. Малчо тази есен е все с болежки, след 10 дневен курс с АБ направи кратка почивка и вдигна много висока Т, така 3 дни и нищо друго. После още няколко дни почивка и го заболя крачето, ортопеда каза вирусен артрит било, в резултат на предното боледуване, с нурофен само се разминахме. А сега е със сополи, трети ден вече, всеки път има доста материал, като чистя с помпичката, но нищо друго му няма видимо. Направо изумявам как ги кара едно по едно, надявам се поне това да е последно.

джам не споря, на мен ми беше изписано след като си пробих пъпа   но ми беше обяснено, че повлява добре белези

Само от любопитство, имаше ли проблеми после, че обмислям подобни идеи...за ужас на мъжа. Единствено ме спира идеята за болката след пробиването.

Само "контрактубекс" съм ползвала от споменатите, след секциото... Сега, че почти не личи вече къде е рязано и до рождения ден на Дани - едва ли ще остане изобщо и следа - факт. Но дали е от този препарат, или просто съм случила на кожа - нямам хабер   Едва ли е неподходящ за деца, защото като му четох листовката си спомням, че основното "активно вещество" беше екстракт от лук и ми се е набило в съзнанието, предимно заради скептицизма ми, че изобщо ще има файда от това нещо. Ама чинно мазах почти 2 месеца де.

Да оздравяват болните и да няма нови пожелавам!:D

Цитат на: mini в Ноември 02, 2011, 23:42:24 pm

джам не споря, на мен ми беше изписано след като си пробих пъпа  но ми беше обяснено, че повлява добре белези

Само от любопитство, имаше ли проблеми после, че обмислям подобни идеи...за ужас на мъжа. Единствено ме спира идеята за болката след пробиването.

Жаси сериозна ли си? Ти си раждала естествено все пак, все ще те е боляло и едва ли е било малко, та сега на един пъп ще се плашиш... Не съм си пробивала пъпа, само ушите, ама всичките ми дружки са с пробити пъпове и две с обеци на езика /това вече е боляло доста де/, ама тези с пъповете твърдят, че било "нищо работа". Естествено - прави се в съответното читаво студио и спазване на стриктна хигиена.

Ели, аз нямам проблемна кожа в никакъв аспект и затова - "не съм мерило" наистина. Пък и невероятно за диване като мен - не съм имала и сериозни наранявания досега, че да сравня как биха зарастнали без мазане, или при мазане с различни неща... Само секциото ми беше някаква по-така "травма", ама аз пък като гущер го преживях - без никакви несгоди и видими последствия. 
При всички случаи... да ползвам "любимата фраза" на всеки дипломиран медик  - ако не помага, няма и да навреди третирането на белег с някакво подобно мазилце.
Идеята на всичките, независимо от названието им е да хидратират и подхранват кожата на макс, за да подпомогнат оптимално процеса на регенериране на тъканите. В тази връзка - едва ли някой от тези препарати, съдържа нещо противопоказно за деца, но все пак лекар е най-добре да каже.

Жаси сериозна ли си? Ти си раждала естествено все пак, все ще те е боляло и едва ли е било малко, та сега на един пъп ще се плашиш... Не съм си пробивала пъпа, само ушите, ама всичките ми дружки са с пробити пъпове и две с обеци на езика /това вече е боляло доста де/, ама тези с пъповете твърдят, че било "нищо работа". Естествено - прави се в съответното читаво студио и спазване на стриктна хигиена.

ДА бе, и аз така се навивах онзи ден за бразилска кола маска, ела да видиш как ми се изправи косата от болка. Отговорно си казвам, че кола-маската ме боля повече от раждането. защото при едното поне упойка предлагат, при другото - нъцки.

Отговорно си казвам, че кола-маската ме боля повече от раждането. защото при едното поне упойка предлагат, при другото - нъцки.

Е, ти си лесна значи бе - боцват ти една спинална и ти пробиват пъпа, пък ако си хитра да си пуснала и косми тогава - изкарваш и едно скубане по съвместителство... Така де, да не се хабИ анестезиопогът за един пъп само.

Както ти е казала Мини и без това ще ти пробият пъпа с локална анестезия, едва ли едно боцване за обезболяването те плаши, или е нещо нетърпимо. После и да имаш дискомфорт в зоната за няколко дни - едва ли е нещо нетърпимо, а пък като си помислиш за моренце с едно хубаво бижу на пъпа и ще ти минат всякакви неразположения

Пъпа си пробих преди 15 години. Тогава уреди за това нямаше
Пробиха ми го с крива игла(май е зе операции) и аз като видна лигла нямаща никакъв праг на болка нищо не разбрах.
Нямаше и обици за тази цел та се украсих с една халка-хахахах

Лис, бабини илачи за белези -  преварена мас с невен. Но и с това мазане редовно трябва.

Лис, откога ви мисля...
Дано се оправи бързо малкия и всичко с Никол мине по план. Нямат край тревогите ти... На мен ми е шита главата преди 6 години, тук в спешното, но изкарах късмет да е пластичен хирург на смяна, та не се налагаше с нищо да мажа после, но знам че има ефикасен крем, който струва около 40лв. Пластичните хирурзи имат мостри. Закарай Алекс като махат конците при такъв, може да ви отпусне една. Ако ти трябва невен с мас, мога да ти дам малко. Имам от баба, дано тази година да е направила пак.
Много искам да ви видя...
Вени, аз си пробивах пъпа преди десетина години - не са ми слагали упойка, но въобще не боли. Още не съм си сложила пак обецата, че нещо корема в момента не е най-стегнатата и привлекателна част от тялото ми (то какво ли ми е стегнато де  )

да кажа за белезите, че контратубекса като цена качество е най-удачен и става за деца, мазала съм Деси с него. Онова другото скъпото, дето е 70 лв. да ви кажа в никакъв случай не е по-ефикасно мазило. След първата операция мазах с контратубекс, почти се заличи, след това на същото място резнаха за секциото, не съм мазала и вече след второто секцио реших пак да мажа и тогава използвах дерматикс, не си струва парите, така мисля. Но и аз като брулята не съм критерии, защото кожата ми е супер "свинска" много бързо зарастват всякакви рани и белези почти не ми остават.

Тъй, тъй, зарастват ви раните викате. Ми а честито! Па кат станете на мойте и повече години, пак ще си говорим. Сериозно, преди бързичко ми зарастваше всичко. Без да въди гной или някакви проблеми да има. А съм имала котка, която активно тормозех и тя не пестеше ноктите. Но сега ... едно ожулване на китката си личеше няколко месеца. Та и това може да има значение.

Така е, Пешек, за наше съжаление, ЕГН-то е най-важният фактор за кожата май   Аз съм си цепила носа на 1 годинка, по дължина, като дете имах много симпатичен белег, с годините изчезна почти напълно. Обаче всяка банална драскотина вече ми оставя траен и видим белег, за лапарото и секциото да не говорим - избледняха, но си личат много.

Лис, целувка на Алекс. Ей, нямат край вашите приключения. Ще имаш много истории да разказваш някой ден на внуците

За режима на децата - точно като ema2 съм. Винаги съм гледала да спазвам максимално еднакъв режим, така самите деца са най-спокойни. Абсолютно всичко друго съобразявам с това.

z22, много е сладко Жорито на новия аватар. Харесват ми снимките ти.

Права си Пешек, колкото е по-млад човек /или малък/ - толкова по-бързо и лесно му зараства всичко и то без следа, било рани, било счупване. В този ред на мисли - Лиско поне няма защо да се тревожи за детенце, скоро пак няма да ги различават с брат му

За "режима" на детето и аз се опитвам да правя като вас. Той като си има някакви часове и порядки кога се яде, кога се спи, кога се играе - нареждам си всичко около неговия график, защото мисля, че за него самия е най-добре така и това му дава сигурност и спокойствие. Но пък ви е ясно, че при бебета на тази възраст "режимът" е чисто нов всяка седмица   Точно хвана някакъв ред и се наглася и аз по него и Дани хоп - измисли си нова програма. Като стана на 4 месеца и нещо - взе да яде на 6 часа примерно и да спи преди обяд и следобед в някакви определени часове. От две седмици насам обаче - като се почна едно ядене на 4 часа, денонощно   - все едно новородено имам у нас. Спането също стана "оле-мале". Преди обяд - не се спи, следобед придремва, после в 6-7 така се накривява, че няма как да не го сложа да дремне за 30 мин. до час... Оттам нататък става страшно и няма заспиване поне до 10 часа, таман заспи и се събуди пак да яде и цяла нощ е подобен екшън. За капак - взе да се буди съвсем рано сутрин и изобщо не схващам кога се наспива това дете, при все че сега се движи в пъти повече от преди и няма и няма умора ей! Та сега се опитвам да се наглася и към настоящия му график, ама хич не ми се получава добре, признавам си  

Ели, тази снимка направо се чудя за смях ли е, за сълзи ли...то бива, бива, ама като си неграмотен и не знаеш как се пише, поне сложи табела "3 в 1" преписвайки от пакетчето.

абе и аз мислех, че при децата кожата регенерира бързо, но Марти вече 2 години си носи един белег от дълбока драскотина на бузата, който не се заличава. мазах го доста упорито. не е било инфектирано.

жасмин, хъркат раши и мъжът й. Иначе как ще се буди детето по няколко пъти на нощ?!  

Ей, Парсич, Блу, не се шегувайте с кака ви  

Лисе, бързо да му минава на дребния!

Лисе, съжалявам за неприятното падане. Дано бързо да се оправи детенцето.
За безсънните нощи -аз и друг път съм казвала, че с Мия като бебе тазкива не съм имала, обаче миналата година имаше един период от няколко седмици, в които се събуждаше в 3, 4 сутринта. Беше изключително трудно за мен, защото аз съм си легнала в 1, а тя става в 3 и после на сутринта трябва да съм на работа. Беше ми много изморително, а и аз съм от хората, които се нуждаят от повече сън, за да са във форма. Не знам дали бяха кошмари, не се е събуждала с рев. В тази връзка има ли деца, които спят с включена нощна лампа? Мия все още спи с такава. Ако я загася, става по някое време и си включва голямата, затова предпочитам да оставям малката включена. Когато сме спали заедно в една стая, не е имало никакъв проблем да спи на тъмно, но като е сама явно се страхува. Иска ми се вече да го преодоляваме това, но без да й нарушавам съня по възможност.
За режима, аз си имам дете с ясно изразени желания и разбирания от първия си ден, та тя сама си беше направила такъв. За мен беше по-трудно да се наглася към правене на едни и същи неща в точно определено време, ама постепенно свикнах. По природа съм различна от нея в това отношение, харесват ми нещата да стават по-импровизирано, да се възползваш от нещо, които ти се случва на момента, но Мия е друга работа. Тя се чувства спокойна, когато знае какво и кога ще се случи, та се съобразяваме с това.

Привет, да зарастват бързо раните на дечицата. И ние в клуба с цицините от вчера. Едно детенце я бутнало в градината, паднала по гръб и е ударила главата в цимента на терасата. Цицината е с внушаващи размери...
Вчера направихме снежинки и гирлянд с цветчета от цитрусови кори и мъниста. Занесохме ги на госпожите и много и харесаха подаръка. Моника щастлива, днеска трябва пак да правим нещо от темата с коледната украса, за да впечатлим отново госпожата  .

Мони има белег на нослето, захапа я един дакел. Собственичката продължава да го пуска при децата, защото той и бил нейното дете. Скоро време ще хвърчи и дакела и собственичката!!! Само да видя още веднъж кучето да се вре и да ръмжи на децата!!!
То и моето куче ми е като дете, ще взема да го пусна при нея...

Наскоро чух от един лекар, че режимът е хубаво нещо, стига да не се прекалява с това. Всеки ден ядене точно в 8:00, 12:00 и 20:00 не е на добре. Нарушиш ли, организмът страда, както и разни гладуващи диети и т.н. Малко, здравословно и редовно е най-добрия вариант според него. Аз съм на същото мнение.  Без тъпчене и гладуване. С минимална консумация на боклуци...до колкото е възможно.

Ей, Господ ми е свидетел, че покрай детето се чувствам пълен и завършен идиот вече  Само аз съм такава калпава майка, която не може да си разбере бебето и да схване той какво и защо прави и това си е. Ако щете ми вярвайте, ама наближи ли време в което уж се очаква да спи - косата ми настръхва и се изправям на кътни зъби. Покрай Дани - добих впечатлението, че това да заспиш и да спиш е най-трудното нещо на света. Не знам вече какво не опитах по въпроса и ВИНАГИ го слагам да спи, когато съм 100% убедена, че му се спи и не става и не става.
Допреди малко киселя, криви се, търка очите, зачервени са вече аха, аха ще заспи прав в проходилката. Нося в спанята, докато се наведа да го сложа в кошарата и почнаха зверските писъци. Викам хайде, ще го гушна, да не го тормозя, да не реве...еми 40 мин. ме рита, скуба, хили се, рева, пак се хили, лази по спалнята и по мен, клюмва му главата, притваря очи и пооочти ще заспи - все едно с шило го бодеш и пак се навдига и пак мрънкоч и цирка отначало. Нищо му няма, нищо не го боли, не е гладен, жаден, мокър, наакан, не е насила да го карам да заспива, а на него да не му се спи... Сложих пак в кошарата - истерията вече беше по 100, не е рев, ами писъци.

ОК, всичко съм склонна да приема. Дори, че по някаква причина не желае да спи в леглото си, ако беше това. Ама не е. Ей на и на спалнята и гушнат и пея и н'ам какво си - резултатът е същия, а му се спи. Не схващам за какво иде реч. Нито искам да му налагам нещо, нито да го "дресирам" и "дисциплинирам", просто искам да открия номерът при който като му се спи и заспива. Все едно как. И ето тука идва най-малоумната част. След като близо 40 мин. не успях да го приспя никак - върнах го в кошарата с всичките му аксесоари за сън и очаквано - започнаха зверските писъци. Ама писъци, все едно му режеш крак поне и само при този звук ме избива и мен на рев. И това нещо продължи точно 2 мин.40 сек. и се простря по корем и заспа като къпан  Е, това какво е сега?!!!

Не ми се вижда правилно и разумно всеки път като ще спи да го оставям в леглото и да креши 2-3 мин., страх ме е, че ще се почувства изоставен, необичан и от сорта. В същото време пък - по никакви други начини не желае да заспива напоследък, въпреки че ги извъртам наред и до 2 часа съм откарвала в опити да заспи, без да стигаме до истерии и писъци в кошарата - нъцки. Вече тотално изгубих представа кое е "правилно" и кое не е.

И го споделям това, не по повод аз дали мога, или не мога да спя - бял кахър това, ще оцелея. Проблемът е, че всъщност той не спи и не заспива без драми и ревове и както и да постъпя - все имам чувството, че съм в грешка. От месеци не съм ревала, ама сега седя и цивря и се чувствам най-тъпата и лоша майка на света, дето с едно дете на което очевидно му се спи - не може да се оправи. И знам, че аз някъде нещо бъркам, за да е такова положението, но не откривам къде и какво точно 9-и месец вече.

В тази връзка има ли деца, които спят с включена нощна лампа?

Да, Д+Д спят на една с много слаба светлина, с Мечо Пух. Ние също спим на подобна, за да могат да си намерят пътя до нас, ако искат. И сме на полуотворени врати, за да ни чуват, заспивайки...

Jbrul, първо няма смисъл да ревеш ти, щото и ти се натоварваш и той го усеща и се изнервя и той допълнително. Опитай да не го чакаш толкова много да му се приспи, за да го сложиш в леглото, или пък опитай да остане на проходилката - сам да клюмне и заспи там, пък ти после да го преместиш. Друг вариант е, слагаш го в кошарата или леглото, слагаш си възглавница до него на пода и така - подаваш му ръка и му приказваш тихичко, може и да го приспиш. При Мила имаше подобни истерии, не искаше да остава сама, лежали сме си по пода с баща й само и само да заспи. След това лека полека свикна и не се налага да лежим Опитай и така, може пък да проработи нещо.
П.С. И не си тъпа майка, просто детето има друго виждане по въпроса за спането и понеже не може да си каже, налага се да налучкваш Ще се стиковате един ден, рано или късно.

Jbrul, не се обвинявай, не е от теб, до деца е пак. И ние заспивахме мнооого трудно преди обед, следобяд ако сме навъм веднага заспиваха, в къщи обаче- не. Приспивах ги в кошниците за кола, като ги люлях така че да им се откачат главите   За 3 мин.бяха готови. Малко по-лесни станаха нещата като стана 1 дневен сън - само след час скачане по спалнята си лягаха в леглата. Имаха период будеха се след половин час и ако не ги хвана на момента да ги гушна, оттървахме козите, ако ги приспя наново и по 2 часа спяха. Може би към втората годинка спряха да се будят следобяд, спяха си по 2 часа в градинката и по 3 вкъщи. В събота в 16ч се започна зверско къртене отдолу, но все едно беше пълна тишина - спаха си до 17.30ч.
Вечер като малки заспиваха що-годе лесно - дам шишетата, лягах на спалнята, люлям кошарите и заспиваха. Изляза ли обаче - "Мамоооо, лягай тука". Вече си лягат сами, аз само завивам и целувам, излизам и около десетина пъти викам от другата стая "Млъквайте и заспивайте"  
Въоръжи се с търпение за има-няма годинка още и пробвай активно заспиване. На всяко заспиване се радвах, че купих люлящи кошари.

Брулче, връщаш ме 4-5г. назад, все едно Деси описваш. Не искам да те плаша, но трайно решение едва ли ще намериш. Пробвала съм какво ли не, и по ранно слагане, резултат няма, скачаше ми по главата с часове. Като по-малка съм и държала и ръчичките да не ги мята и да се разбужда, давало 2-3 пъти резултат след това не. Имаше един период в който я преспивахме на ръце, след това в столчето за хранене и возене из къщи. Към годинката имаше друг период, на обед лягаме на спалнята и аз й хващах ръцете с едната ръка и с другата силно гушната именно за да предотвратя ставането като пружинка, следваше дране 20-30 секунди, буквално и се отпускаше и заспива. Всичко това съм го прилагала след като пробвах какво ли не в продължение на часове опити да заспи. Приспивали сме я и баща разхождайки я из къщи в кенгуруто, докато капне и заспи. Сигурно е имало и още чалъми, но съм ги забравила. Траен резултат никое не даде Единственото успокоение е че ще порасне и ще мине и това, но освен да имаш здрави нерви друго не знам какво да ти дам като съвет

За лампата, ние никога не сме спали на нощна лампа, дори като спяха при нас, просто аз не мога да спя на светло, па макар и съвсем слаба да е светлината. Така че и в детската нямат нощна лампа. Толкова добре се ориентират в тъмното, че на Еленка хич не й е нужна светлина. С цялата менажерия - облечена в торба, мъкнейки възглавницата си и играчката с която е заспала и пристига

Жбрул, нормални са тия неща, не се самообвинявай. И аз съм отгледала такъв "ревтун". Ръката ме е боляла от люлеене, нема заспиване, ревове, писъци, бе голям караконджул - все облещено и все гладно  

Единствено ми спеше навън, и ако ви кажа какво кръстосване съм правила от Зорница (Бургас) до центъра (през морската) цял ден - на първия месец си върнах килограмите от преди забременяването. То, бях и млада, де, ама си спортувах здраво с количката всеки ден, само и само да спи диването  

Та, стискаш зъби и чакаш да мине и този период. После пък идват други дертове, недей се дава още в началото, де  

Момичета, опитвала съм каквото казвате - файда никаква. И кошарата се люлее, даже си купих един разтегателен фотьойл и го опъвах до кошарата му, да ме държи за ръка, ако да кажем не ще да заспива просто защото е сам. Нямаааа, започва да се навдига да буйства, спане - не. Опитвах в разлчни периоди да го слагам да спи в разлини "етапи на съненост" - при първи признаци, някъде по средата на прозявките и търкането на очи, изчаквала съм и вече да тръгне да реве за сън, че да опитваме - пак не се получва. Опитвала съм на ръце, на ръце ходейки, на спалнята гушнат...само по тавана дето не съм се разхождала още за целта - пак нищо. Все едно и също става накрая. Гане, чакала съм го да окапе и да заспи където и да било - без да се намесвам, в проходилка, в кошарата за игра, в люлката, на стола за хранене...не заспива. Просто като му се доспи много - започва да реве и да истерясва там където е, но не окапва да клюмне и да заспи и нямам друг избор, освен да го взема и да започна да се маймуня да заспи.

Стефи...ами явно ми е такова детето по отношение на съня и това е. И твоите номера съм прилагала и точно като при вас - с краткотраен успех и след седмица - "спират да работят" и трябва да се мисли друго. Дани колкото е лесен за всичко друго - ядене, пиене, игри, усмихнат, неревлив...ей с това "спане" неговото от 40% бяла коса ще ми я докара до 100% за норматив. Остави ги моите нерви в случая, докато съм жива - все ще ми ги троши с нещо, жив и здрав да е само, това ми беше ясно още когато пожелах да имам дете /а беше отдавна/. Просто истерясвам в момента, защото и той се мъчи с това спане, това  е всеки ден по няколко пъти, месеци наред и изгледи за подобрение скоро - никакви. Ако съм сигурна, че той не страда от това положение, че не му се отразява зле, че няма в бъдеще да му се отрази зле на психиката този рев и истерии - ОК. Пък аз не съм сигурна и на всяко "приспиване" се чувствам не като майка, ами като инквизитор, който го тормози нещо. Тотално психясах аз по въпроса. Дотам, че забраних на близките си дори да повдигат темата с неговото спане, кога спал, колко, как е заспал, чееее лудите ме хващат само като стане дума. 

И това, което направих одеве - е против всичките ми лични убеждения и мнения как се гледа дете, как трябва да се гледа, но парадоксално - само то даде резултат в момента. И още по-интересното е, че след "самоприспиването" с рев в кошарата - не последва обичайното мрънкане, пробуждане, въртене и разигравания както става в 99% от случаите. Спи дълбоко, няма гък, няма мърдане, няма нищо  И все пак - не ми се вижда това решението на въпроса и правилното поведение, въпреки очевидно добрия резултат засега. Или просто "не ми стиска на задника" да приложа този метод системно и да не моЕ ми издържа душичката на тези писъци и сълзи да кажем седмица, че да видя дали ще е траен резултатът, или ще е ден до пладне. Понеже съм и смотла, освен всичко друго 

Елфи - няма предаване, то и да исках да се предавам - няма как Споделям с вас, защото поне ще разберете правилно какво ми е, минало ви е през главите на всички. Ако го кажа това всичкото на някой "външен" - получвам "компетентното" заключение, че детето ми е лигаво просто и затова така правело, което в един момент почти бях повярвала де. Много съм му угаждала, все съм му обръщала внимание, все съм треперела сакън да не ревне и да не се накриви и - хак ми било ся, затова не спял. Ми той и на 1 месец така правеше, чак пък толкова да съм го разлигавила когато дори не знаеше на кой свят е - съмнявам сЪ.


Благодаря ви на всички за мненията и търпението, знам че е досадно за милиарден път някоя мама да циври за едно и също нещо тук.

Едва ли ще му отрази на поведението и психиката трудното заспиване. На Деси не забелязвам да й се е отразило Случая е едно към едно - весело, щастливо бебе, ядеше без проблем, не ревеше за нищо, ей спането..... Аз не можах да измисля начин, който да даде траен резултат, така че единственото решение е да спреш да се самообвиняваш и да продължаваш да опитваш варианти.

Ми какво да ти кажа, Алекс съм го приспивала на ръце до 1 година. Откачаха ми се ръцете да го люлея, той се прави че спи, аз друсам и в един момент уж той се унесъл, аз спирам да го клатя и той отваря очи и ми праска такава усмивка, в стил - абе разиграх ли те сега и правя ли си квото искам, че ми е идело да го метна от нейде Но просто в един момент ми писна и го метнах в леглото, зарязах го сам да спи и да видиш - за три дни се научи сам да заспива. Не че няма - мамо, ела да ти кажа нещо, мамо това, мамо онова... Просто ако детето ти е решило, че ще те прави на маймуняк, трудно може да се оправиш. В един момент ти писва, хвърляш го в леглото и чакаш да му дойде сънната муза. За жалост.

Жбрул, чета все едно за моето дете. Аз намерих трайно решение за дневния сън - купихме си една лека лятна количка /но пак с възможност за напълно легнало положение/, която ползвах само в къщи. Слагах малкия вътре и до 10 минути разхождане из апартамента, беше отмъркал  Направо се родих, още повече, че той и нощем не спеше и този навик с количката ми дойде много добре. Много пъти съм го премествала в креватчето след като заспи, някой път си е спял в количката. Може и да не беше най-правилния начин, но така откарахме почти до 2 години.

Може да пробваш и това, ако още не си 

Ние стартирахме сезона с 41 градуса
Температурата се повишаваше както всяка година. Първо почна с 38.2, докато дам Панадол и стана 39.4, продължих с Хексалгин, спадна до 38, легна да спи и след 3 часа 41
Сега редувам Панадол с Нурофен и се колебае между 37.8 и 38.6.
Дано бебето не се зарази...
В тази връзка предпочитам да не спя, защото се глезят - с това явно свикнах, а не защото слагам компреси и обливам с хладка вода.
Поне парното оправят днес, че от 3 седмици сме с разкопан хол и студени стаи...

Здравейте момичета,заради проблеми със спането ние от 6-тия месец се отказахме от кошарата и започнахме да спим на нормално единично легло.Просто дори и заспала в момента в който се навеждах да сложа Борето в кошарата и ставаше олелия.И до ден днешен заспива с някой от нас най-често с мен лягам до нея чета приказки,после тя иска да "чете" и става една.Пазим си и още един фетиш от времето на кърменето,много обича да си муши ръката в ръкавите на блузите ми и така заспива,обаче докато и извадя ръката такива чупки и пози съм правила,че се чудех кога ли ще си счупя я врата я кръста докато стана от леглото.Лошото е,че аз съм като кокошките станели тъмно и се пришпорвам да лягам,някак си от вътре се напрягам и все си мисля че закъснявам за лягане,особено сега със смяната на времето вчера се оказа,че в осем и половина съм си легнала  .Иначе като бебе съм била егати звера,майка ми казва нямаше такава клюкарка като теб.Слагала ме на двора да спя и само листо да шумне съм се изправяла в количката да видя какво става никакво спане.И в градината не спях,завивах децата през цялото време и от там си нося няколко шева на устата.Веднъж в бързината да не ме хване учителката се спънах и уцелих ръба на едно легло  .От тогава спряха да рискуват да ме преспиват и по-цял следобед тупах покривки от масите  

Jbrul, и аз съм на мнение, че е период това, и ще мине. Нашият младеж също мина през няколко периода - имаше такива, когато не искаше да спи, имаше и заспиване в 12 на обяд до към 14-15ч., но сега се "стабилизира" на стандартното от 14ч до 16ч. Ще видим докога, де  
Естествено, че не си лоша майка, това няма смисъл да го коментираме.

Като си говорим за лоши майки...ами аз какъв случай имам...ама срам - не срам, ще ви разкажа
Цветомир беше на около 9-10 месеца, вече ползваше паяк (проходилка), и по цял ден хвърчеше с него в кухнята (само там има повече свободно място). Та един ден, идва време за обеден сън, и аз го слагам да спи. Последва рев, писъци - взех го малко, после пак го сложих - е пак не ще. А го виждам, че му се спи и то зверски - но по някаква причина се инатеше. И така няколко пъти го вземах и слагах обратно без резултат, докато накрая, не знаейки какво повече да направя, му казах - добре тогава, щом не искаш да спиш, слагам те в паяка и прави каквото щеш! Той, разбира се - супер доволен, че е станала на неговата, тръгна щастлив с паяка напред-назад
Излязох от стаята за няма и 5 минути и като се връщам, какво да видя - нашият спи прав (седнал, де) в паяка, с клюмнала напред глава! Почувствах се много зле, викам си е браво беее,страхотна майка няма що, да си оставиш детето горкото да спи в паяка Чак ми се дорева, веднага се втурнах към него и си го гушнах, после го сложих да си доспи на креватчето После няколко дена ми беше криво и съвестно...  

Някой питаше за нощна лампа - Цецко така спи от първия си ден вкъщи, просто прецених, че е по-добре да е на съвсем лека постоянна нощна светлина, вместо като ревне и дотърча до стаята му, да му блесвам лампата в свикналите с тъмното очи (нали знаете като в първия момент как е неприятно и примигваш с присвити очи срещу светлината).
 Друг е въпроса, че и това май не беше правилно, защото пък сега така свикна, и ако не дай боже няма ток, става страшно - случи се веднъж да угасне тока през нощта, и той по закона на Мърфи да вземе да се събуди точно тогава - е такъв уплашен рев нададе, че не е истина просто...

Ние от раждането си имахме проблеми със съня, отдавахме но няколко причини, но така и на 100 % не се потвърдиха. Имаше период на разбирателство около 2 месеца, до като не започна зъбоникненето, е нямаше такъв кошмар. Слава богу на 2 годинки излязоха всички 20 зъба и детето от раз започна да си спи по цяла нощ, остана мъчното приспиване на обяд, та до сега. Всъщност вече преценям дали ще спи или не според това в колко часа е станал сутринта. Също ако е болен го натискам да спи, защото по някаква причина не може да спи. Не знам защо но при нас винаги в началото на заболяване  по малко и трудно спи, след това наваксва с доста дълги спанета.

Спим на лека 5W-10W лампа, от раждането. Преди и аз не можех да спя на светло, но свикнах и сега тъмното ми е дискомфортно. Тони от тъмното се бои още, та ще видим до кога ще откараме така /не ни пречи, даже напротив/ Така всеки когато му се наложи да става се справя и без светването на голямата лампа, травмираща всички останали.

При моето бебе не заспиването най ме тормозеше, при смяната на режимите, когато три спанета са му много, а две малко и така нататък до едното следобедно заспиване, което и то е променливо. Опитвах се в някакви часове да се вместя, за да си свикне, но общо взето не ми се получаваше и накрая кандисах, да спи когато му се спи. Другата причина е, когато е преуморен и до сега когато е имал емоционален или пък не доспал ден, много трудно заспива. То между другото и аз съм така, предполагам и доста от хората.Така, че като съвет, с една идея по рано да се приспиват децата. Различните фатки и техники, обаче си остават. Всеки период с нов начин на приспиване. До като го осъзная това, доста се тормозех като Jbrul

Друг е въпроса, че и това май не беше правилно, защото пък сега така свикна, и ако не дай боже няма ток, става страшно - случи се веднъж да угасне тока през нощта, и той по закона на Мърфи да вземе да се събуди точно тогава - е такъв уплашен рев нададе, че не е истина просто...

Това едно, но другото е  че мозъка не може да произвежда мелатонин, когато има светлина и сънят не е толкова ефективен.

Едва ли ще му отрази на поведението и психиката трудното заспиване. На Деси не забелязвам да й се е отразило Случая е едно към едно - весело, щастливо бебе, ядеше без проблем, не ревеше за нищо, ей спането..... Аз не можах да измисля начин, който да даде траен резултат, така че единственото решение е да спреш да се самообвиняваш и да продължаваш да опитваш варианти.

А Мия пък обратния случай -ревеше за всичко, постоянно недоволна, не обичаше да я гушкат, не харесваше да стои навън, ама пък винаги си е спяла и никога не е приспивана. Много самостоятелно бебе си беше по отношение на заспиване.
Jbrul, сигурно си го пробвала, но аз да кажа, че й пусках музика и й четях приказки от много ранна възраст. Не мисля, че това е имало някакво значение в нашия случай, но й харесваше.

Цитат на: Counterfeit в Ноември 03, 2011, 14:41:45 pm

Друг е въпроса, че и това май не беше правилно, защото пък сега така свикна, и ако не дай боже няма ток, става страшно - случи се веднъж да угасне тока през нощта, и той по закона на Мърфи да вземе да се събуди точно тогава - е такъв уплашен рев нададе, че не е истина просто...

Това едно, но другото е  че мозъка не може да произвежда мелатонин, когато има светлина и сънят не е толкова ефективен.

Точно това съм чела и аз и затова ми се ще да намеря решение на въпроса. Странното е, че ако се събуди през нощта може да обикаля апартамента, без да се притеснява от тъмнината, та дали пък другото не само навик вече. И аз не знам.

Дани не спи на светло, защото аз не мога да спя на светло и съответно - наложи му се и той да свикне. Имам една лампа нощна с тъч управление, което е на три степени. На първата - светва супер леко, без "да вади очи" и колкото да можеш да се ориентираш кое къде е сред нощ - така съм решила въпроса с осветлението и съня. Не знам колко е добро, но го давам като вариант "някъде по средата".

Да се отчета и с отсаналите номера за приспиване... Возила съм в количка и в двете налични - няма такова веселие и заспал да е - ще се събуди да се кефи. Приказки не чета, защото знам много и направо ги разказвам, накрая на мен ми се доспива от тях - на зверчето - не  И вицове разказвах и песни пях, мърках, ръмжах, мълчах, правих се на заспала, на умраяла. В последния случай Данаилич има бонус, защото ме скубе зверски и с кеф, а аз се правя, че уж не усещам, да се отегчи и да заспи, ама нямаааа

В момента изпадна в истерия за следобедния сън, реве в паяка та се къса, 15 мин. по-рано рева отгоре ми на спалнята защото искам да го приспя...да видим как ще издържа втори тур днес и като си помисля, че "най-лошото" тепърва предстои довечера ми се ще вече да е утре сутрин 

Здравейте,

Джбрулче, и ние имаме понякога драми със заспиването. Онзиден Никол не заспа изобщо следобяда и излизахме навън, въртях като шантава, и не заспа. След това започна нощния сън в 19:00   Освен това я приспивам на гърда и е много сложно да заспи ако ме няма. Добре че, купихме люлка от тези стайните, та ни спасява. Когато ме няма или не иска на леглото, Никол заспива в люлката. Не винаги заспива лесно. Има дни, в които пея и люлея до припадък и когато почти съм се отказала и разревала, и хоп тя заспива. При нас и самото пеене също помага. Има си 2-3 песни, които ползвам за тежка артилерия и ако друго не помогне и ги почвам тях, ама бавно и протяжно
Приспивала съм я и без сукане, но е трудно. Лягам на леглото слагам я върху мен, пея и люшкам цялото си тяло като гондола. Като ме заболи кръста, люшкам с ръцете, като отмалеят и те, почвам да ритам с краката, само ритмично да е и така!    
Ще приспивам и хоро ще играя! Само да е здрава, че онзи ден като ми направи захласването, беше кошмарно!

Цитат на: Counterfeit в Ноември 03, 2011, 14:41:45 pm

Друг е въпроса, че и това май не беше правилно, защото пък сега така свикна, и ако не дай боже няма ток, става страшно - случи се веднъж да угасне тока през нощта, и той по закона на Мърфи да вземе да се събуди точно тогава - е такъв уплашен рев нададе, че не е истина просто...

Това едно, но другото е  че мозъка не може да произвежда мелатонин, когато има светлина и сънят не е толкова ефективен.

Да, съгласна съм, но доколкото съм чела, нощната лампа като мощност е доста под нивото на светлина, което нарушава производството на мелатонин...Може и да бъркам, не знам. А и при нас лампата е сложена между креватчето и стената, доста навътре, и светлината по този начин е много приглушена и "разпръсната", т.е. не му свети директно в очите в никакъв случай. Не знам, не можах да намеря друг начин да го обгрижвам нощем (като се будеше за мляко като бебе, да го гушна като заплаче и т.н.), защото не мога като къртица в пълна тъмнина да действам, а пък да му светна лампата насред тъмното изведнъж - пак би му нарушило (и то рязко) мелатонинопроизводството, поне така чета
Ох, истината е някъде там, знам аз, но...какво да се прави, засега така сме свикнали, ще видим нататък дали ще променим нещо...

ПП. Да допълня само, че нощния ни сън, да чукна на дърво, е абсолютно безпроблемен от край време - още на 5-6 месеца започна да си спи по цяла нощ без да се буди, много кротко и хубаво си спинка нощем и до днес, пу да не му е уроки    

Джей, период е това с трудното заспиване. Моето дърто магаре още го приспивам на ръце. На баща си не ги прави тези номера. Само на мен. Ако някой ми каже как се отказва такова голямо дете от заспиване на ръце, направо ще черпя.

Ето нещо и от мен. Добре се посмях.
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4268611

Джей, кураж и здрави нерви! Моето диване беше същото, нищо не помагаше Имаше периоди, в които бутах количката навън разплакана от безсилие направо ми настръхваха косите, когато дойде време за сън Просто ад! То едно, че не можех да го приспя, но и като заспеше спи 20 мин и хоп буден! По едно време пробвах с хомеопатични таблетки за сън по препоръка на педиатърът, пак нямаше ефект и ги спрях! Когато стана на година и три месеца почна сам да заспива и така!

Джей, период е това с трудното заспиване. Моето дърто магаре още го приспивам на ръце. На баща си не ги прави тези номера. Само на мен. Ако някой ми каже как се отказва такова голямо дете от заспиване на ръце, направо ще черпя.

Ето нещо и от мен. Добре се посмях.
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4268611

Хе-хе ха-ха!

На вас ви е смешно, но моят мъж е един от тези. Сега вече не де, но преди да се роди Тони, много караконджулстваше. Сомнабул е, може и да се лекува, но не мога да го накарам да отиде на лекар. Два три пъти по среднощ ме е будил по този начин, е събуждаше се е по някое време, но продължавахме

Джей, период е това с трудното заспиване. Моето дърто магаре още го приспивам на ръце. На баща си не ги прави тези номера. Само на мен. Ако някой ми каже как се отказва такова голямо дете от заспиване на ръце, направо ще черпя.

Ето нещо и от мен. Добре се посмях.
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4268611

 

Perdeto, сори, не на твоя случай се смея, ама ми стана много забавно
Прощавай, сетих а онзи виц "Мило, мислих, че си ти "

Интересно ми е защо сомнамбулизмът се проявява в "такава работа", а не да измие чиниите, например  .

Парси, аз...аз! Била съм сомнамбул няколко пъти като дете, често се случва, но отминава.

Уф,на моя близка приятелка момичето й е така.Ляга си в леглото,а се събужда на първия етаж на дивана.Та тя ми споделя как си говорят докато е в това състояние,но погледът й е отнесен.Сега е на 11г. и все по-рядко го прави но като мъничка почти всяка нощ.Даже се принудили да заключват външнага врата да не излезе на улицата и да хукне нанякъде.

Counterfeit , то е вярно,че зависи от силата на светлината, но някакво нарушение пак има.Според мен ако е толкова слаба че да не нарушава, значи не е и толкова силна, че да му наруши мелатонин призводството рязко, нито да му светка в очите неприятно.
 Моят проблем е решен като на Жбрул с тъч лампа с три степени, при която първата е много слаба. Мъжът ми ставаше много рано и запиваше преди мен и се беше научил да заспива на светната нощна лампа (тази същата с 3те степени)и аз я гасях като си легна. Обаче вечно се оплакваше, че не може да спи добре. След настояване около няколко месеца от моя страна, най-после склони да се опита няколко дена да заспива на тъмно и в крайна сметка сънят  му се подобри толкова, че от тогава заспива само на тъмно. Дори той беше този, който настоя да изключим нощната лампа през нощта, когато се роди Ивана, защото аз първата седмица я държах включена. Значи слаба, слаба, но като я изключи имаше ефект, значи сигурно пак нещо пречи. Сега бебето съм го изнесла в хола, а лампата( пак такава с 3 степени) е в съвсем друга част - хола е от две стаи с форма на Г и лампата е в единият край, а бебето в другият край на Г-то, та е още по-слаба светлината, когато светна през нощта да я храня и сменям памперс. Така не и свека въобше в очите, а и започва да заспива още докато яде и после веднага в леглото и е заспала за няколко минути.

Обаче пък ако на детето ти сънят му е спокоен и спи непробудно, може би няма причина да се променя нещо. В крайна сметка то си е и до човек.

blue_sky , защо не пращаш таткото да го приспива тогава? Ако го прави достатъчно дълго може би ще свикне така, че после и ти да не го правиш.

Боби, защото невинаги е вкъщи.

Боби, защото невинаги е вкъщи.

Оф, кофти е така като на теб ти ги прави. Явно правиш нещо различно от него. При нас е точно обратното - Ивана прави номера на мъжа ми и вече само аз я слагам да спи. На него му е поверено миенето на зъби, че аз нямам нерви да я гледам 10 минути как си смуче четката, която до преди е държала под водата.
 Ако някой има добро предложение как да я науча да си мие зъбите, ще съм много благодарна. При нас винаги се приключва с ревове и писъци, че сме и ги измили насила и сме и взели четката, защото нея ако я оставиш ще си седи там цяла нощ да си я смуче. Аз пъровначално я оставях,но сега съм като някакъв от инквизитор - държа и главата и търкам 6-те зъба дето ги има докато тя пищи и направо не мога да го понасям това, но пък не може никога да не си мие зъбите, защото ще се развалят. Затова това занимание го поверих за баща и .

Б.

момичета кажете ми къде в София може да се направи тест за алергия, става въпрос за една приятелка

Блу, много весела статията. Лично на мен ми стана забавно като я четох и по личен повод..., защото и до ден днешен не мога да кажа кога точно забременях с Дани. В месеца на положителния тест - беше последното нещо, което очаквах да се е случило, защото се тюхках, как точно когато съм била в овулация - нищо не правихме с мъжа ми. В крайна сметка - за себе си реших, че Дани е резултат на някоя щастливо подранила яйцеклетка, въпреки че подранила овулация - никога не съм засичала през годините. Ето сега обаче - имало и друго обяснение, знам ли пък дали, или...

Иначе - средство за отказване от всякакви лоши привички и капризи /популярно в България/ с три букви - БОЙ. Сори, просто ме избива на черен хумор напоследък, особено по темата деца/спане/приспиване. В пристъпи на безсилие обаче и това съм си мислила понякога, примерно: "Аххх ти да си на 3-4 години, да те ошамаря и да те пратя да спиш и ще ги забравиш тези номера", помагало ми е да изпусна парата и се разсмивам накрая. Представям си се просто както му се "въртя на пета" и сега, как пък точно ще го опердаша и ще го пратя да си ляга като по-голям - никак. Отделно, че не мисля че шамарите са решение в такава ситуация точно, виж в някои други - бих го пляснала по дупе, или ръчичка с чиста съвест /когато прави нещо, което го застрашава/. Ама като ми изпуши и вземат да ми минават разни такива "кръвожадни помисли" от тях ми става смешно и просто спирам да се дразня за глупости. Както сте споделили всички - и това ще мине някога. Когато му дойде времето - тогава.

rozovelka , моля ти сЪ и хомеопатичните глупости пие Дани. Файда никаква от тях естествено, по-скоро аз да се "успокоявам" и да си вярвам, че "взимам някакви мерки" по въпроса. педиатърът твърдеше, че действали с натрупване и да съм ги давала поне 2 седмици редовно и тогава щял да се забележи ефект. Еми 4-а седмица ги пие - целият форум оревах "колко много спи Дани"  , та мисля занапред да си спестя този разход.

Боби, щом си "набутала" тати да си къса нервите със зъбомиенето - той да му мисли как да го направи лесно и удобно. Ми така де, може ли пък ние все за всичко да мислим и да търсим решения, тези деца не сме си ги донесли от майкини си, общи са ни все пак. Моят съпруг отнесе веднъж скандал по повод на изказването си как ми бил ПОМАГАЛ с Дани и такъв ми се беше наперил, все едно медал трябва да му дам.  По-добре да беше настъпил пепелянка в случая, защото така цветущо му обясних, че той не ми ПОМАГА, а е ДЛЪЖЕН, че вече 4-и месец думата "помощ" му излезе от речника, като говорим за дребното същество.

момичета кажете ми къде в София може да се направи тест за алергия, става въпрос за една приятелка

Мери,зависи.То може и в лабораториите да си направиш,примерно в Цибалаб.Въпроса е дали има някаква представа от какво е алергията,защото иначе те са толкова много че сигурно ще се разори докато открие.

Боби, щом си "набутала" тати да си къса нервите със зъбомиенето - той да му мисли как да го направи лесно и удобно. Ми така де, може ли пък ние все за всичко да мислим и да търсим решения, тези деца не сме си ги донесли от майкини си, общи са ни все пак. Моят съпруг отнесе веднъж скандал по повод на изказването си как ми бил ПОМАГАЛ с Дани и такъв ми се беше наперил, все едно медал трябва да му дам.  По-добре да беше настъпил пепелянка в случая, защото така цветущо му обясних, че той не ми ПОМАГА, а е ДЛЪЖЕН, че вече 4-и месец думата "помощ" му излезе от речника, като говорим за дребното същество.

Ама аз искам детето да се научи само, ане само да го тормозим, та затова питам. Той не прави нищо различно от мен. Отиват в банята и по някое време започват да се чуват писъци и след малко ми я носи ревяща да я къпя, което пък моментално я успокоява, защото много обича да седи във ваната и да е поливана с вода докато си играе с разни играчки.
За помагането - този разговор много отдавна го имахме и също като при вас вече не я ползва тази думичка( един път се опита, но беше бързо спрян). Сега дори казва, че естествено, че щял да сменя памперси, нали му било дете. .

Боби, ако си миете зъбите заедно с нея, дали няма да стане номерът? 

И моят си смуче четката повече отколкото да си мие зъбите. Всъщност зависи в какво настроение е. Понякога се случва и да ги търка.

Джей, весела, весела, ама моят както ходи по командировки, да не вземе да прави разни работи, че и да не е разбрал. 

Цитат на: Mary в Ноември 03, 2011, 19:46:53 pm

момичета кажете ми къде в София може да се направи тест за алергия, става въпрос за една приятелка

Мери,зависи.То може и в лабораториите да си направиш,примерно в Цибалаб.Въпроса е дали има някаква представа от какво е алергията,защото иначе те са толкова много че сигурно ще се разори докато открие.

ми аз си мислех нещо по-добро от цибалаб
иначе се изразява в зачервени и подпухнали очи, понякога подути несаразмерно.
също така около устата има едни малки ситни пъпчици, които вече няколко месеца не се махат.

п.п. май трябваше да доуточна, че става въпрос за дете на 10мес., а тестове  мисля, че не се прават

Боби, спри се бе жена, на 1.4г. още малко ще искаш сама да се облича и да тръгва за ДГ Ми нормално е да си смуче четката на тая възраст, не да търка 3 мин. съвестно по часовник

Боби, спри се бе жена, на 1.4г. още малко ще искаш сама да се облича и да тръгва за ДГ Ми нормално е да си смуче четката на тая възраст, не да търка 3 мин. съвестно по часовник

Ясно ми е това. На мен ми трябва идея как да я уча т.е. с какъв подход и как да и ги измия (нали все пак трябва да се измият зъбите) и това да стане без писъци.Не мисля да я оставя да не си мие зъбите до 3 годишна, докато се научи да търка.

blue_sky , всички групово си михме зъбите ( аз , баща и и тя), че да покажем. Тя не дава да и покажеш с нейната ръка и плаче докато и ги миеш. Най я кефи да я топи под водата затова я оставям да го прави около 5-10 минути. Обаче в момента, в който реша че и стига и е време да ги измия наистина, започва да плаче, защото не иска да си я даде. Сега ми дойде идея -чудя се дали ако взема втора четка няма да стане, та да не я карам да си дава нейната на мен.

Боби, тогава я остави за момента да прави каквото иска! Ще се научи в някакъв момент, особено ако всеки път й давате пример. Моят син си е пълния набор от зъби, но понякога просто само дъвче четката, изсипва пастата от тубичката директно в мивката и прочие. Така или иначе важното е да свикне, че зъбите се мият. В някакъв момент нали ще се сменят и без това. Не мога да го дебна дали е измил всеки зъб поотделно.

Боби, ако я оставиш под течащата вода на душа и да си мие зъбите? А и наистина - пробвай с две четки, една да си я държи, с другата да мие. При всички положения, досегашният "ритуал" на нея й е познат, не й харесва и си мисля, че ще се разреве дори "по инерция" само...Може и да греша естествено, рев И по този повод - още не съм имала честта да видя, но едва ли ще се размине.

Блу, той и моя пътува често. Би било много "забавно" да ти цъфне у дома някоя дама с дете на ръце и да каже, че то е от твоя мъж, а той пък да обясни ситуацията с теория като тази в статията. Аз така и така, на една командировка се наложи да спя в една стая с колежката и то ей така насън без да знам е станало... Е, ако някоя съпруга "върже" на подобно обяснение - ще я призная!

Тони обича да е мъж пред мама и лигльо пред тати. При мен се научи сам и по свое желание да прави всичко, но пред баща му винаги има нужда от "помощ". Това е единствената конфликтна точка в семейството ни  .
За зъбките никога не съм го натискала. Той искаше сам и без помощ и публика да си ги мие, а аз ги "проверявах" след това. Ако кажех: "Аууу, тук има още за миене!", той веднага отиваше да ги доизлъска  . Вече е почти на 8 години и нещата далеч не стоят така, налага се и да си "напомняме"  .

Боби, тогава я остави за момента да прави каквото иска! Ще се научи в някакъв момент, особено ако всеки път й давате пример. Моят син си е пълния набор от зъби, но понякога просто само дъвче четката, изсипва пастата от тубичката директно в мивката и прочие. Така или иначе важното е да свикне, че зъбите се мият. В някакъв момент нали ще се сменят и без това. Не мога да го дебна дали е измил всеки зъб поотделно.

Ооо, ние паста въобще не се опитваме да ползваме, много сложно ще стане . Имаме една детска опитна, но въобще и не опитвам. 
 Зъболекарят ми каза обезателно да са измити, за да не се развалят още от сега. Аз затова ги мия след нея, че ме е страх да не я мъкнем после по зъболекари още от толкова мъничка. То пак е миене само с вода, ама поне да се махне ако нещо е полепнало.

Жбрул, тя там си играе с други играчки и не ми се иска да влачи четката по дъното на ваната , но ако нищо друго не става ще пробвам. Тя всъщност се разревава, че и я взимаме и не я оставяме да си играе. Май първо ще пробвам с  другата четка и ще докладвам утре какво е станало.

Ако някой има добро предложение как да я науча да си мие зъбите, ще съм много благодарна. При нас винаги се приключва с ревове и писъци, че сме и ги измили насила и сме и взели четката, защото нея ако я оставиш ще си седи там цяла нощ да си я смуче.

някои неща се научават с времето и с израстването. на тази възраст, искаш нещо невъзможно от детето си.

Аз пък им слагах паста (без флуор) и си търкаха зъбите без вода с четката докато седяха на гърнетата - 2 в 1  . После ходихме да се мием с водичка. Вече се мият на мивката, но знаят какво правят и нямам смукане на четки и т.н. Миенето не трябва да е насила, а трябва да го правят с удоволствие, а и без паста за мен е едно нищо. Започнахме на 6м и проблем не съм имала, освен че минахме през "Аз сам" без да дават после някой да мине, но си търкаха самички толкова колкото им кажа.

еми, Мими, ай ся да обясниш на Боби как да стане така, че и тя като каже на детето да търка, то да търка 
щото жената пита за съвет как да го направи, а не дали някой го е направил.

п.п.аз отдавна съм на мнение, че твоите близнаци са извънземни, затова ги изключвам от класациите и сравненията, дето си ги правим тук.

Mary, трябва да заведат детето на алерголог, той ще прецени какви тестове и дали изобщо тестове.
клиника по алергология към МА, частни кабинети - д-р Мустаков, сигурно има и други.

Блу, той и моя пътува често. Би било много "забавно" да ти цъфне у дома някоя дама с дете на ръце и да каже, че то е от твоя мъж, а той пък да обясни ситуацията с теория като тази в статията. Аз така и така, на една командировка се наложи да спя в една стая с колежката и то ей така насън без да знам е станало... Е, ако някоя съпруга "върже" на подобно обяснение - ще я призная!

Ох,защо заключихте онази тема в емоционални, постовете са тъкмо за там, да развеселят темата

За миенето на зъбите - аз не знаех как да мия, докато не дойе моята приятелка в нас, която е зъболекарка и за мое ОГРОМНО учудване изми зъбите на Ники правилно и на него му хареса. После вече беше лесно, просто прилагах нейния начин за миене на зъби.

Джей, да не стане като в онази история, дето мъжът бил в Ирак и жената забременяла с черно дете, докато гледала порно филм (по нейни думи). И той й повярвал. Американци ...

Аз преди време се жалвах тук за миенето на зъби. Е упорствах, упорствах. Михме си зъбите двете по 5-6 пъти на ден. Но накрая свикна за какво е четката. Вярно, че често я дъвче, ама нали навици създаваме. И понеже нашите с нея четки са на една поличка в кухнята, сега всяко миене на ръце се придружава и с миене на зъби.

Вижте какво са изобретили хората  !

www.kushsupport.com

Абееее, да си призная аз на 4-5 години бях като изядох една филия намазана с паста за зъби "Мечо" /беше една розова и вкуснааа/. Нямам спомен как и кога са ме учили да си мия зъбите, ама явно не съм го взимала насериозно щом такива неща вършех.

И като сте захванали зъбна тема, сериозно да попитам. Нали уж трябвало да се мият зъби още след появата на първия /айде на първите 4 да е/, което става много рано все пак, а в следващия момент -детето не е готово да мие зъби на тази възраст. Какво правим тогава? Рано е да го учим само, ако ги мием ние - то реве, ако не ги мием - зле за зъбите... Решението е? Дани има два зъба и трети "на път" - хич не ми е минавало през ум да му ги мия за момента, което може би е грешка, но не си представям как би могло да стане ако пробвам.

Блу, то да не ни идват до главата такива истории, че смешно из форума, ама "риалити" - хич не би било весело.

 

За миенето на зъбите - аз не знаех как да мия, докато не дойе моята приятелка в нас, която е зъболекарка и за мое ОГРОМНО учудване изми зъбите на Ники правилно и на него му хареса. После вече беше лесно, просто прилагах нейния начин за миене на зъби.

Кажи как става, че да го правим и ние.
 Те дори казват, че трябвало в момента, в който има 2 зъба един до друг, да започват да се чистят с конци, но аз въобше не мога да си го помисля това, хем знам, че е много важно.

Жбрул, за неговата възраст има едни накрайници, които си ги слагаш на пръста. А можe също и с влажен парцал да избърsваш. Аз и ги миех с този накрайник и нямаше проблем, но от както купих четка, че да свиква, че зъбите се мият и от тогава не дава да я пипнеш.

И като сте захванали зъбна тема, сериозно да попитам. Нали уж трябвало да се мият зъби още след появата на първия /айде на първите 4 да е/, което става много рано все пак, а в следващия момент -детето не е готово да мие зъби на тази възраст. Какво правим тогава?

мием ние. това правим.

то, детето, е готово да яде твърда храна още на 6 месеца, но надявам се никоя от вас не очаква, че детето на 6 месеца ще хване лъжицата и вилицата само, нали? храните ги вие.

едно дете на годинка и нещо (изключвам близнаците на мими26) още няма достатъчно развита фина моторика, за да държи правилно четката, да сменя захвата й така, че да успее да изтърка горни, долни, предни и странични зъби, камо ли да прави така препоръчваните въртеливи движения. винаги се налага да се контролира този процес.

някои неща се научават с времето и с израстването. на тази възраст, искаш нещо невъзможно от детето си.

Може би не съм се изразила правилно - не съм очаквала да година и половина да може да си ги измие сама, пък и качествено. Питах за подход как да я уча и другото което питах е как да го направим така, че като ги домивам след нея аз, да не плаче.

Боби

Хаха, Джам, моите с такава лоша майка дори късно започнаха да се оправят сами   Кво да се прави, не случиха горките на майка...

Хм, аз нямам спомен кога съм започнала да си мия зъбите. Имах четка с Доналд Дък, но повече и се радвах, отколкото ползвала. Не съм си мила редовно зъбите, ако не и хич  . Започнах в 7 клас, хвана ме пубертета и суетата  .Краен резултат без пломби на млечни зъби. На постоянни 4 броя, 2 от които мъдреци. Е, падна пломбата на единия. Родители с лоши зъби, не знам дали има значение не съм яла сладко до към 20-та си година. Пломбите са правени на 21-22 години.
След бремеността не съм ходила на стоматолог, ще ходя, какво е положението по-късно  .
Вие от колко месечни /годишни си миете зъбите?