А безумния съвет: "остави го да реве" - все едно в каква ситуация, просто не го коментирам. Защото се оказа доста родители има, които не са наясно, че няма "нареваване" при някои деца. Има лиги, сополи, давене, задушаване, посиняване, но спиране - не!
Аз го казах, но нямам предвид все едно в каква ситуация. Но за има неща, с които не правя компромиси и сигурността е едно от тях. Независимо колко реве без столче няма да помръдна никъде ( освен ако не е спешен случай и трябва примерно да я карам в болницата). Никога няма да си простя, ако точно тогава някой пиян идиот реши да се забие в мен.
Боби, ти го каза, но не визирах теб, а взех повод от твоя пост. Просто при мен почти няма ситуация, в която някой "компетентен" да не ми е казвал, че ще се оправят нещата ако го оставя да реве. Това насран, с колики, не може да заспи, стреснат от нещо, кисел, след ваксини, не щял в столче, не щял в количка...ако го оставя да реве видиш ли ти, щял да се нареве, да каталяса и готоУ.
Много популярен метод за гледане на деца е "нареваването" в БГ явно и универсален, защото те реват винаги от каприз и лиготия/или от глад и съответно - или го храниш, или да си реве. И говоря за бебета, на седмици и месеци , не за деца на 5 годинки и нагоре. И затова реагирам остро когато видя подобен съвет, защото и аз съм субективна естествено и изхождам от моето си хлапе като всички майки.
По повод столчето за кола конкретно, скоро споделих личен негативен опит с това. Моето бебе, наистина буквално от раждането си е в столче за кола, защото с такова си го прибрахме от Пловдив до Стара Загора. Возеше се, спеше си, или си блееше, докато не стана на 3 м и нещо, да се ококори, очовечи и да реши, че "има претенции". Случая в който от сълзи и лиги бодито му беше подгизнало до корема, а дишането му беше с хрипове 30 мин. след като го извадих от стола и се беше прилепил като кърлеж за мен...не да го оставя, леко да го отдалеча и се разпищяваше - ме убеди, че не става и не е начинът "принуда" поне при моя син. До дете си е. Има и други като моичкия, има и по-бесни от него, има и кротки и сговорчиви - всяко си идва с характера и това, че е бебе - не му пречи да си го проявява отвсякъде. Дали за моето, дали за друго дете - все пак си мисля, че постепенното привикване към нещо - има по-добър ефект, от насилственото /изключвам някои ситуации, когато няма алтернатива/ Ако тръгва да бърка с шиш в контакта - ще го плесна, няма да обяснявам 10 дни
Понеже знам "какъв модел" е Майки на
Мънки - да го върже, да реве и да го вози - няма да стане при него конкретно. Той ревеше в старата си количка на разходка като заклан /с месеци/ и се наложи да му купят нова, че да може да излизат. Сега не реве, а какво не е харесвал в старата - никой не знае... Ама Мънки, ако иска да ви разправя.
Откакто преместих Дани със стола отпред /когато съм сама в колата/, първо тръгна да реве, после взе да му става интересно, сега зяпа през прозореца, а напоследък дори заспива. Става все по-спокоен в стола и в колата, което е целта ми. Скоро ще го местя пак отзад, но с придружител на предната седалка до мен, ако се разпищи - да има кой да седне при него и така постепенно, като свикне и отзад - надявам се да минем на схема - аз карам, той се вози отзад сам, без писъци. Да, отнема време, играчка е, ама аз затова съм го родила ... да ми отнема време и да ми направи нервите дебели, като корабни въжета. Жив и здрав да е само.
По друга темаПреди време бяхме говорили, какви медикаменти можем/е добре да имаме в себе си, в случай че децата /или някой близък/ направят остра алергична реакция /анафилактичен шок/ и сме далеч от болнично заведение.
Понеже скоро ще се пренасяме към къщата на свеки за лятото, имам рецепта за следното с надеждата НИКОГА да не се налага да го ползвам.
http://apteka.framar.bg/30018758/%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B0-%D0%B0%D0%BC%D0%BF-300-%D0%BC%D0%BA%D0%B3-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8Сътоветно, имам указания кога и как се ползва. Само го споделям информативно,
не да се купува на своя глава, без да сте се консултирали с лекар. Просто, да се знае че го има като опция, в случай че сте параноични като мен и искате да имате "застраховка" за всякакви ситуации.
Ако решите да купувате това, вероятно и вашият лекар ще ви каже как се процедира, НО и аз да си кажа, да ми е споко. Да не дава Господ, ако се случи на детето, или близък да изпадне в подобно състояние, докато тичате за "писалката" - звъните на 112, или 150 и обяснявате какво става. В стресова ситуация, ще ви е от полза компетентно лице да ви каже кое и как да правите и да имате връзка с най-близкия спешен център, а също така е важно да са подготвени, да ви очакват и да знаят какъв пациент и в какво състояние ще им докарат, ако се налага - да викат по спешност нужните специалисти. Надявам се да не съм ви развалила настроението с черни мисли за такива ситуации, но да сме подготвени за лошото пък дано само хубаво да ни се случва.
