Спокойна седмица за всички.

Мини, дано се оправя бързо Преслава.

Мише, как си? Махнаха ли ти конците? А бандата във вас как е?

Но, в БГ мъжете са Адски нетолерантни към жени шофьори ! Като види че си жена, вместо да ти направи път гледа да те изблъска направо...ужас е. Мислех сега заради лепенката "бебе в колата" ще са по-внимателни...къде ти!

аз все си мисля че е 22.03 - първа пролет

Въпреки всичко, се радвам, че имам шофьорска книжка и при нужда мога да се кача на колата и да отида от А до Б, примерно.

twin, това е и моята скоромна цел...
Дори на Нова година бях сложила такъв късмет, е падна ми се!
Всички зевзеци ме зподозряха, че е белязан независимо , че той бе последния останал!

Но Джам е права за толерантността, а аз от сега си знам,
че ще бъда, хайде не лош, но притеснителен шофьор.

тук има момичета с деца на по 6 години
колко седмични теми трябва да има в случая- според календарната година, според това в ясла, в градина или в предучилищна ли са ...

наистина, замислете се
тук има момичета с деца на по 6 години
колко седмични теми трябва да има в случая- според календарната година, според това в ясла, в градина или в предучилищна ли са ...
не мисля, че трябва постояно да искаме, нужно е да сме благодарни на това, което имаме
ако за доста от вас всичко вече е само разстройство или запек има детето, с какво мляко да го храни и кога да излиза на разходка, има момичета които все още мечтаят и се борят, представете си, че ще дойде момента в който като натиснат бутона Непрочетени публикации, цялата първа страница ще е с нови отговори в различни теми на подфорум Дългоочаквана бременност ...
благодаря, че ме прочетохте

Цитат на: mini в Март 21, 2011, 15:11:14 pm

тук има момичета с деца на по 6 години
колко седмични теми трябва да има в случая- според календарната година, според това в ясла, в градина или в предучилищна ли са ...

Ааа, и училищна, що ме дискриминираш ся, лоша модераторке!?
Ето, днес дъщеря ми има две шестици и няма на кого да се похваля, тюх.
Ще си отворя една тема аз, само да ми я търнете!

 Това, че има доста по-големи деца не пречи тук да се дават адекватни съвети и мнения.

Цитат на: Елфи в Март 21, 2011, 15:19:02 pm

Цитат на: mini в Март 21, 2011, 15:11:14 pm

тук има момичета с деца на по 6 години
колко седмични теми трябва да има в случая- според календарната година, според това в ясла, в градина или в предучилищна ли са ...

Ааа, и училищна, що ме дискриминираш ся, лоша модераторке!?
Ето, днес дъщеря ми има две шестици и няма на кого да се похваля, тюх.
Ще си отворя една тема аз, само да ми я търнете!

И мен,и мен!Елфова отваряй бързо темата да има с кого да си обменям опит,че и съвети да ми даваш.Май започваме трудната възраст.
Да и ние днес имаме шестица-на контролното по математика-детето перфектно умножава с двуцифрено число.

И нещо друго искам да споделя надявам се никой да не реагира остро за това, нали идеята е да споделяме  Много остро реагирате. Ето сега този едва ли не подигравателен тон и аз и аз и пр. Ами по този начин наистина отбълсвате новите момичета. Отварят темата,погледат реакциите и си казват "ами наистина не сме за тук". Кофти си е. Вие си се познавате пишете си от години и е нормално да се шегувате така помежду си, но за един нов човек във форума...

знаеш ли, ileini - и в живота е така. като се включваш във вече изградена компания, нормално е отначало да си малко по-неуверен, по-свит, първо да се поослушаш, поогледаш, да свикнеш с хората и начина им на мислене и изразяване, пък полека-лека се адаптираш, престрашаваш и се отваряш и ти - ставаш част от средата. същото е и във форумите. защо с обвинителен тон се оплакваш, че ние тук се познаваме и сме лоши към новаците? аз определено не виждам такова нещо, просто си внушавате. но не може да искате цялото внимание на света, само защото сте новаци. единствените случаи на раздразнение от новаците се показват, когато те идват и започват да задават животрептущия им въпрос на деня, без да си направят труд малко да прочетат преди това - защото може да се окаже, че въпросът е обсъждан подробно десетки пъти. същото раздразнение ще наблюдаваш и в подфорумите за стерилитет. форумите са направени за това, за да остане писмена следа от въпросите и отговорите, за да могат идващите по-късно да намерят знанието вече написано.

Правиха ми стимулации с клостил сигурно 5-6 месеца. В един момент чета в профила ти не пийте.... и ти писах на лични.

Момичета, някой от Вас ползва ли домашен въздухопречиствател?
Много хубави неща пише за тях, ама се чудя дали си струва да давам 800 лв.

Мда, Япония си е Япония, какво да каже човек друго...

Да ви споделя малко да се посмеете, имаме си обожател в ДГ, едно момченце Митко, харесвал Ели, дори си менкали памперсите на обед, той искал от нейните с делфинчето, а тя от неговите Любов, какво да се прави

 Относно точките за класирането - аз пък не съм съгласна с дескриминацията по отношение на това, какъв вид ясла е посещавало детето последните 6 месеца! Какво като не е на територията на столична община! Да вземат да ме питат, защо аджеба, кисна вече цяла година в СЗ и пиля нервите на шефа, като вече над три години не съм се вяслвала на работа и кретам с мизерните 240лв "помощ"...

Колкото за породените деца и близнаците - и двете се гледат трудно, ама нали за това се борят всички в този форум! Аз се прекланям пред Лиско - не мога изобщо да си представя колко и е трудно сама с тримата, но веднъж не съм видяла да се е оплакала от нещо. Въпреки че напоследък страшно много и се насъбра. Така че, момичета, може да взимате пример от нея!

Здрави дечица и мами!

Подкрепям  nikitali

В моменти на тревога и умора винаги е пред очите ми,
с усмивката и нестихваща енергия!
А цената я знае само тя, затова е в сърцето и мислите ми винаги
с много възхищение и обич!

Цитат на: nikitali в Март 22, 2011, 14:19:10 pm

Колкото за породените деца и близнаците - и двете се гледат трудно, ама нали за това се борят всички в този форум! Аз се прекланям пред Лиско - не мога изобщо да си представя колко и е трудно сама с тримата, но веднъж не съм видяла да се е оплакала от нещо. Въпреки че напоследък страшно много и се насъбра. Така че, момичета, може да взимате пример от нея!

Здрави дечица и мами!

Подкрепям   nikitali

В моменти на тревога и умора винаги е пред очите ми,
с усмивката и нестихваща енергия!
А цената я знае само тя, затова е в сърцето и мислите ми винаги
с много възхищение и обич!

Туто, досега сама си гледах децата с изключение на двата месеца когато баща им си беше ваканция и си беше в БГ. Отсега нататък започвам малко по-малко да свиквам да ги оставям на баба им или на жената, която ще ми помага.
В болницата бях и с тримата защото и тримата бяха за болница. Майка ми изкара в болницата с нас и 10-те дни защото нямаше как да обслужвам и тримата и да ги пазя да не си дърпат системите. Втория път когато се наложи да вляза само с Никол, Алекс и Дани останаха в нас с майка ми но добре, че влязохме в петък и в неделя си тръгнахме защото иначе наистина трябваше да ги взема с мен. Освен на майка ми, на друг не мога да разчитам да остане с тях и за през ноща а и да се справи цял ден с грижите. А тя си живее в Шумен и все още работи, което пък е проблем да я ангажирам непрекъснато.
Свекърва ми много започна да ми помага откакто Дани се разболя сега последния път но за съжаление и нямам доверие да ги оставя сами с нея за повече от 2 часа. Дано се промени това защото и за мен ще е улеснение и то голямо.

Никитали, благодаря ти:)
Мише...много ви прегръщам всички:)

Туто, не ме разбирай погрешно, аз не съм се засегнала от поста ти за близнаците и детските градини. Приятелите ми са свидетели, че доста често съм казвала, че има майки с по едно или породени деца, на които вероятно им е доста трудно. Но не зная колко, как и дали е така. Трудно ли ми е? Беше ми трудно, много, ама много, докато бяхме в болницата, или по-скоро 4 часа преди да ни приемат и първите 3 дни, После като видях, че децата се оправят си позволих да се скрия, да си поплача. Факт е, че бях много изплашена, повече отколкото беше необходимо. Тежи ми, че съм винаги сама и, че след месец Алекс и Дани ще плачат от страх като видят баща си. Никол предполагам веднага ще го привика да си играят:)
Много ми е дебела главата и много сила и енергия имам когато са здрави. Обратното ме изкарва извън релси ако ще и за малко да е.
Еми...похвалих се, мога да изведа Бари:)
Спокойна и лека вечер на всички:)

Лис  
Няма такава друга жена!
Да взема за някой уикенд лисетата у нас, да се понаспиш   Като нищо ще научат някоя беля  

след 10 години ще издигнем Лиско за президент! 

Аз предлагам да издигнем на лисицата паметник на майка-героиня.  Шегата настрана, но ако понеча да се оплаквам, веднага се сещам за нея и се спирам. Сигурна съм, че всеки има трудни моменти в живота си. Важното е, че след това винаги има и хубави.

туто, мъжът ми твърди, че най-трудно било, докато станат на 6 г. После било по-лесно. Отгледал е три момчета с разлика от по 3 години. Така че, знае добре  какво говори. Сам ги е гледал заедно с жена си, която често е страдала от депресии. Извън България рядко има баби и дядовци, които активно да отглеждат внуци. Казвал ми е, че през лятото родителите му са взимали за по седмица-две само две от децата. Не искали и трите наведнъж да ги гледат. Ами, разбирам ги хората. Сега са на по 77 г. и сме ги оставили да си гледат старините. Иначе майка ми би била голяма помощ, ама е на 2000 км. Но това сме го знаели винаги. Важното е да сме здрави (и най-вече мъжът ми, че гони 50 и почват да му се обаждат къде по-леки, къде по-тежки болежки).
Така че, още няколко години трябва да постискаш зъби. Иначе и аз съм по-голяма паника от мъжа ми и той ми обяснява, че нищо му няма понякога, а на мен ми се струва, че е зле детето. В крайна сметка, като преценя, обаждам се и запазвам час за лекарката и го водя.

И сега да се похваля - най-малкият ни батко е абитуриент в петък. 

Тук пролетта дойде и децата ги изкарват навън. Аз не бързам да ходя да си го прибирам. Нека играе на въздух! Днес така се беше заиграл, че ме забеляза след около 4-5 минути. Но така се втурна към мен, ухилен от ухо до ухо, че направо се размекнах. 

Сега ще ви оставям, че кюфтета ме чакат. 


Приятна вечер и всички болни деца и родители да оздравяват!

Добра вечер  

Аз предлагам да издигнем на лисицата паметник на майка-героиня.   Шегата настрана, но ако понеча да се оплаквам, веднага се сещам за нея и се спирам. Сигурна съм, че всеки има трудни моменти в живота си. Важното е, че след това винаги има и хубави.

Деси, и аз като теб, винаги за Петина се сещам и не смея да се оплача ..

Диляна от няколко дни е много крива, а последните два дни е ужас ... Непрекъснато мрънка, плаче, трудно заспива през деня, буди се често, включително и през нощта. Започва пищене в момента, в който изляза от стаята и се ухилва до уши като ме види. Едва успявам да свърша нещо в кухнята. Като е по-топло я вземам при мен /понеже нямаме печка там/, слагам я в паяка за 20тина минути и така.

Онзи ден падна за втори път от дивана, този път с главата напред ... хем бях в стаята, за секунди стана, както се търкаляше и .. успокоих я сравнително бързо, но аз колко време треперех след това .. ужас. Че и бях сама, мъжът ми беше наряд, молех се да не се случи нещо сериозно с детето. Но нищо й нямаше де. Мими26 ме успокои, че бебетата знаели как да падат 

Аз отново съм на антибиотици, те свършват де, възпалението си го имам още. Слава Богу, че цитонамазката е добра. Лекарката каза, същата рецепта, като предишния път. Помолих да ми изпише нещо на по-нормална цена, че не ми се дават отново 70 лева .. колкото и безотговорно към собственото ми здраве да е  На този етап всичко обръщам в храна, памперси и дрехи за детето.


Оплаках ви се, отивам да поспя

но не можеш да очакваш, че някой ще ти даде път не защото си с предимство, а защото си жена макар че по-умните го правят, защото знаят, че от жена-шофьор може да се очаква всичко.

Цитат на: jam в Март 21, 2011, 11:34:15 am

но не можеш да очакваш, че някой ще ти даде път не защото си с предимство, а защото си жена макар че по-умните го правят, защото знаят, че от жена-шофьор може да се очаква всичко.

  Аз не съм на това мнение. Шофирам ежедневно в София и ми се случва по много пъти на ден - да се включвам в главен път, в задръстване или постоянен поток - тоест ще се вмъкна само ако някой ме пусне...
Шофирала съм в доста чужди държави и когато пусна мигач - задния, в платното в което искам да вляза веднага намаля ( или поне в болшенството случаи ). В БГ нарочно дават газ ! Няма такава тъпотия, а е масово явление.

По повод това, което каза Илейни...факт е, че много жени, които пишеха редовно, след като родиха - спряха. Това за мен е достатъчно показателно.
Иначе съм съгласна, че едни и същи неща се казват по ен на брой пъти и ако се чете назад това ще се избегне...но тук се намесва и фактор "свободно време", който оказва своето влияние.

Слънчева и спокойна пролетна седмица!
Лис, за мухъла някакъв специален способ ли ползваш? Защото ние живеем в апартамент със скосявания и покривът ни, явно, е започнал да тече и сме завъдили мухъл. Част от него унищожих с "Астониш", но дали е добър избор....

Лис, не помня бяха ли ви боядисани вратите, ако да - Циф (лилаво-син) супер мисля беше. С него пробвай. Пък какво ти пречи да си имаш украса на спалнята 

Цитат на: mimi26 в Март 23, 2011, 09:03:20 am

Лис, не помня бяха ли ви боядисани вратите, ако да - Циф (лилаво-син) супер мисля беше. С него пробвай. Пък какво ти пречи да си имаш украса на спалнята 

Боядисани не са Мими но са масивно дърво, което е лакирано. Притеснявам се да не повредя лака инъче и лакочистител щях да вкарам в употреба:))))))))))))
Но пък като се замисля, той Мечо Пух си идва след месец, така, че спокойно мога да върна лепенката на спалнята:))))))

Моля, кажете ми с какво да почистя лепило от стикер на дървена врата.

Цитат на: blue_sky в Март 22, 2011, 22:42:57 pm

Аз предлагам да издигнем на лисицата паметник на майка-героиня.  Шегата настрана, но ако понеча да се оплаквам, веднага се сещам за нея и се спирам. Сигурна съм, че всеки има трудни моменти в живота си. Важното е, че след това винаги има и хубави.

туто, мъжът ми твърди, че най-трудно било, докато станат на 6 г. После било по-лесно. Отгледал е три момчета с разлика от по 3 години. Така че, знае добре  какво говори. Сам ги е гледал заедно с жена си, която често е страдала от депресии. Извън България рядко има баби и дядовци, които активно да отглеждат внуци. Казвал ми е, че през лятото родителите му са взимали за по седмица-две само две от децата. Не искали и трите наведнъж да ги гледат. Ами, разбирам ги хората. Сега са на по 77 г. и сме ги оставили да си гледат старините. Иначе майка ми би била голяма помощ, ама е на 2000 км. Но това сме го знаели винаги. Важното е да сме здрави (и най-вече мъжът ми, че гони 50 и почват да му се обаждат къде по-леки, къде по-тежки болежки).
Така че, още няколко години трябва да постискаш зъби. Иначе и аз съм по-голяма паника от мъжа ми и той ми обяснява, че нищо му няма понякога, а на мен ми се струва, че е зле детето. В крайна сметка, като преценя, обаждам се и запазвам час за лекарката и го водя.

И сега да се похваля - най-малкият ни батко е абитуриент в петък. 

Тук пролетта дойде и децата ги изкарват навън. Аз не бързам да ходя да си го прибирам. Нека играе на въздух! Днес така се беше заиграл, че ме забеляза след около 4-5 минути. Но така се втурна към мен, ухилен от ухо до ухо, че направо се размекнах. 

Сега ще ви оставям, че кюфтета ме чакат. 


Приятна вечер и всички болни деца и родители да оздравяват!

Абе аз като забременявах и раждах знаех, че няма на кой да оставям нито за 1 ден. На баща ми за 2 часа и толкова. За седмица да оставя няма на кого.. Свекървата не иска. За това си знам, че ще ми е нанагорно, но искам да питам нещо. От както родих малкия, баткото се промени и като че ли много ревнува. Уж го обича, отива прегръща го, но после го блъска. Много често го удря по главата. Малкия плаче понякога, но за сега още не разбира явно, че баткото го тормози и търпи. Обяснявам на баткото, че му е братче, че трябва да го обича, да го прегръща. Той ме гледа, хили се, казва, че го обичал, но в следващия момент отново се надвесва отгоре му и го бута или удря. Направо не знам вече какво да го правя баткото! Дайте някакъв съвет. Не мога да ги оставя за минута заедно. Понякога се заиграват, но обикновено баткото преминава пак към "бойни" действия и се заиграва доста опасно-хвърля се и се търкаля по леглата, по пода. Страх ме е да не нарани малкия. Даже го е удрял с играчки. Опитвам се да го ангажирам с разни други занимания, но ме притеснява отношението му към малкия. Даже на 2 пъти баткото ми казва: "Ти си моя!" Явно иска да каже, че съм само негова. Мисля, че обръщам достатъчно внимание, целувам го, прегръщам го, играя с него и гледам да не ме ревнува, но явно не се справям с ревността му. Не само това, но взима абсолютно всяка една играчка на малкия и заявява, че била негова. Малкия реве.. Надявам се това да е период и да премине. Другия вариант май е консултация с детски психолог.. Не само това, но преди си казваше, че има ако, а сега спря да си казва и всичко си върши в памперса. Като го изловя и започва да ми вика: "Не съм готов! Не съм готов!". Като свърши работата си разперва тетрално ръцете настрани и вика: "Аз съм готоооов!" Юни месец става вече на 3 години, а сме си с памперс. Иначе го слагаме на тоалетна, но проблема е май заради малкия. Една приятелка имам, която имаше аналогичен случай, но те бяха махнали памперса и заради малкия, дъщеря и започна пак да ака в гащите и пак отначало..

Цитат на: Tutto_bene в Март 22, 2011, 23:02:47 pm

Цитат на: blue_sky в Март 22, 2011, 22:42:57 pm

Аз предлагам да издигнем на лисицата паметник на майка-героиня.  Шегата настрана, но ако понеча да се оплаквам, веднага се сещам за нея и се спирам. Сигурна съм, че всеки има трудни моменти в живота си. Важното е, че след това винаги има и хубави.

туто, мъжът ми твърди, че най-трудно било, докато станат на 6 г. После било по-лесно. Отгледал е три момчета с разлика от по 3 години. Така че, знае добре  какво говори. Сам ги е гледал заедно с жена си, която често е страдала от депресии. Извън България рядко има баби и дядовци, които активно да отглеждат внуци. Казвал ми е, че през лятото родителите му са взимали за по седмица-две само две от децата. Не искали и трите наведнъж да ги гледат. Ами, разбирам ги хората. Сега са на по 77 г. и сме ги оставили да си гледат старините. Иначе майка ми би била голяма помощ, ама е на 2000 км. Но това сме го знаели винаги. Важното е да сме здрави (и най-вече мъжът ми, че гони 50 и почват да му се обаждат къде по-леки, къде по-тежки болежки).
Така че, още няколко години трябва да постискаш зъби. Иначе и аз съм по-голяма паника от мъжа ми и той ми обяснява, че нищо му няма понякога, а на мен ми се струва, че е зле детето. В крайна сметка, като преценя, обаждам се и запазвам час за лекарката и го водя.

И сега да се похваля - най-малкият ни батко е абитуриент в петък. 

Тук пролетта дойде и децата ги изкарват навън. Аз не бързам да ходя да си го прибирам. Нека играе на въздух! Днес така се беше заиграл, че ме забеляза след около 4-5 минути. Но така се втурна към мен, ухилен от ухо до ухо, че направо се размекнах. 

Сега ще ви оставям, че кюфтета ме чакат. 


Приятна вечер и всички болни деца и родители да оздравяват!

Абе аз като забременявах и раждах знаех, че няма на кой да оставям нито за 1 ден. На баща ми за 2 часа и толкова. За седмица да оставя няма на кого.. Свекървата не иска. За това си знам, че ще ми е нанагорно, но искам да питам нещо. От както родих малкия, баткото се промени и като че ли много ревнува. Уж го обича, отива прегръща го, но после го блъска. Много често го удря по главата. Малкия плаче понякога, но за сега още не разбира явно, че баткото го тормози и търпи. Обяснявам на баткото, че му е братче, че трябва да го обича, да го прегръща. Той ме гледа, хили се, казва, че го обичал, но в следващия момент отново се надвесва отгоре му и го бута или удря. Направо не знам вече какво да го правя баткото! Дайте някакъв съвет. Не мога да ги оставя за минута заедно. Понякога се заиграват, но обикновено баткото преминава пак към "бойни" действия и се заиграва доста опасно-хвърля се и се търкаля по леглата, по пода. Страх ме е да не нарани малкия. Даже го е удрял с играчки. Опитвам се да го ангажирам с разни други занимания, но ме притеснява отношението му към малкия. Даже на 2 пъти баткото ми казва: "Ти си моя!" Явно иска да каже, че съм само негова. Мисля, че обръщам достатъчно внимание, целувам го, прегръщам го, играя с него и гледам да не ме ревнува, но явно не се справям с ревността му. Не само това, но взима абсолютно всяка една играчка на малкия и заявява, че била негова. Малкия реве.. Надявам се това да е период и да премине. Другия вариант май е консултация с детски психолог.. Не само това, но преди си казваше, че има ако, а сега спря да си казва и всичко си върши в памперса. Като го изловя и започва да ми вика: "Не съм готов! Не съм готов!". Като свърши работата си разперва тетрално ръцете настрани и вика: "Аз съм готоооов!" Юни месец става вече на 3 години, а сме си с памперс. Иначе го слагаме на тоалетна, но проблема е май заради малкия. Една приятелка имам, която имаше аналогичен случай, но те бяха махнали памперса и заради малкия, дъщеря и започна пак да ака в гащите и пак отначало..

Адашче, време му е на Криси за Детската градина. Изпращай го. И той ще има разнообразие, и ти ще живнеш.
Дъщеря ми от 01.04 ще остава 1 час повече . По нейно желание. Напоследък като отида да си я прибирам, ни се сърди че отивам толкова рано. Изобщо не и се тръгва, особено ако са отвън в градината с многото забавления. 
Да си призная, ако можеше и до 19 бих я оставила.

Поздрави

Момичетааа, дайте някакви съвети за махането на памперс. Имам чувството, че ще ходим с памперс до 1ви клас.
След престоя ни в болницата, нещата тотално се влошиха. С пикането се оправяме, но дойде ли време за акане, се крие и после идва и иска чисти гащи. Клечи на гърнето по половин час, слагам й памперса и до 2 минути се е изакала.
Няколко пъти успях да я издебна и свърши работата в гърнето, аз естествено плясках, поощрявах я, а тя милата беше толкова стресната, че се разплака и не спираше да повтаря "хвърли л*йното".
Подозирам,че нещо се е случило в яслата, но според тях всичко било наред, и там си сядала на гърнето .

...сутрешни кафенца, обилни обеди и следобедни закусчици...

  е не, само като си го представих и така се смях...
Това и във френския кралски двор не го е имало.
На фона на Изаура 2 (съдомиалната) дето ме изостави и мъка,
мъка с тези пиршества дето Мини описа и множеството съдове след тях за миене!

Момичетааа, дайте някакви съвети за махането на памперс...

Аз се гордея пък, че във виртуалното пространство се смята, че майките от Зачатие са много начетени, аргументират всяко твърдение и са извор на страхотно полезна информация за отглеждането на деца

Оххх....момичета, голяма мъка с тези памперси. Мен как ме натискат, бедна ви е фантазията. Карам се, цитирам д-р Додсън, обяснявам за нощтно напикаване на по-късна възраст, карам се, казвам, че аз съм майката и аз решавам, пак обяснявам... всичките баби ме натискат да го държа над легенче, да го дресирам...Не знам какво да правя.

Цитат на: Lisko в Март 23, 2011, 08:54:09 am

Моля, кажете ми с какво да почистя лепило от стикер на дървена врата.

има едни малки шишенца с препарат за почистване на лепила и дъвки. марката, мисля, беше Dr.Beckmann - те имат и други препарати за дома. предполагам, че в добре снабден магазин за битова химия или железария ще ги има. ако не тази марка, то нещо друго подобно със сигурност съществува.

Тези продукти ги има в DM. На Тракия има такъв магазин, пращай Вени в обедната почивка да провери

Аз още не пиша в тази тема, но скоро живот и здраве се надявам да започна
Чета я от известно време и доста неща понаучих. Пък дано като му дойде времето да се сетя за тях
В момента имам приятелка с бебе на 20 дни и непрекъснато и давам съвети от прочетеното тук. Тя просто си разчита, че аз ще прочета и ще и кажа. Никога не е била по форумите, ама тя е и безпроблемна
Пак тук благодарение на вас намерих инхалатор на друга приятелка в много спешен момент.
Брат ми и снаха ми също имат проблем със забременяването. Пак благодарение на пребиваването ми в този форум откриха своя лекар. Надявам се скоро да гушнем племенник 
Мога още много да пиша какво съм получила от форума. Като най-ценното за мен е, че открих много приятели. Сега като отида във Варна само с тях се виждам.
Сърдити винаги ще има, отттеглили се след раждане също. Важно е, че тук плява в писаното няма.
За шофирането няма да коментирам, че за две години обикаляне на милата ни родина, видях какво ли не по пътищата. Дано ни пази онзи от горе...
Здрави дечица и спокойни майки, пожелавам

Извинете за нахлуването

Моля, кажете ми с какво да почистя лепило от стикер на дървена врата. След като разменихме спалнята и детската останаха белезите от украсите на майка им навсякъде:)))Стените ще заличим с ремонта но вратите как да почистя:)?

Здравейте. Давах на бебка преварена вода - от чешмата. Реших да сменя и купих розовата на Девин - изворна. Трябва ли да я преварявам или направо така я давам?

привет, цветенце! отдавна не сме чели от теб, но следя във Фейсбук каква красавица отглеждаш

Jam на 2 месеца е

Цитат на: bebo79 в Март 24, 2011, 11:58:39 am

Jam на 2 месеца е

аз давах преварена вода от чешмата докъм 10-тия месец, по съвет на педиатъра.

а ако наистина те вълнуват тия въпроси, дето ги задаваш - хвани първата съвременна книга за отглеждане на бебета и прочети главата за приучване към гърне. тези книги обикновено са писани от педиатри, не от козметички, но мисля, че горе-долу ще свършат работа.

п.п. ако отглеждах детето си без наличие на памперси наоколо, и аз щях да го уча от 5-тия месец на гърне.

Но, малко се разочаровах от жената, която ми я продаде. Културна жена, с дете на 3-4 години, чист апартамент, а люлката безобразно мръсна! Цялото меню на детето за година две се виждаше върху ръкохватката на люлката. Не знам, защо така правят тези хора. Мен би ме било срам да продам на някого нещо толкова мръсно. Толкова ли е трудно да го тръкне малко с четката и малко прах за пране, еххх!  

не, Раиске, не....

1. ти търсеше не мнения от опит (ние такива дадохме и даваме постоянно). ти сама написа, че търсиш дискусия - мама и козметичката ми казват така, а в книгите пише онака - айде вие ми кажете кое е вярното и защо. това е различно от търсенето на мнения за личния опит. много различно. затуй те пратих към книгите.

2. това, че книгата е издадена 2009-та, не значи, че тогава е написана. освен това е важно кой я е писал. ако е проф.д-р бг педиатър - със сигурност отразява схващания от преди 30-40 години, гаранция. аз ти казах да прочетеш книга съвременна, от специалист педиатър. има такива преведени на български. подробно е обяснено.

изобщо, ако искаш да докажеш, че тук се заяждаме с новите мами, аз съм готова да послужа за доказателство, упражнявайки се точно и специално върху теб.

Раиса,

jasi, щом си наловила толкова екземпляри, май е време да викате фирма да напръска.
безвредно е за хора и е ефективно.

Да разведря малко темата...Току-що открих, че какото на прах действа отровно на хлебарките.
За втори път ми се случва да забравя пакетче обикновено какао и след 2 дни вътре има към 50 умрели хлебарки Явно ги привлича, обаче умират от консервантите.

ааааа, Раиска, така не се говори на хората по дискусионните форуми.  поиска съвети, получаваш ги
чувствам се длъжна да ти отговарям, защото само преди 1 ден бяхме обвинени старите кучета, че игнорираме младите майчета и не им забелязваме въпросите. е, аз те забелязвам, Раиса.
да се върнем ли на въпроса с козметичката? с какво я обидих, милата?

Съвет не съм поискала.

Щеше ми се да чуя мнения от опит

просто започна поредния спам

Цитат

Съвет не съм поискала.

Цитат

Щеше ми се да чуя мнения от опит

последно, какво искаш?  
 

Кокиче, в частната ДГ където е Ели са 10 дечица в групичката, пак толкова бяха и Деси като ходеше там. Но те нямат и капацитет за повече, помещението за спане е с 10 кошарки и няма място за повече

Нещо съм се замислила да ходим с Жорко на кожен лекар - постоянно му се появяват бенки,има вече поне 15 ситни малки .То и аз съм зарината ,ама той е на 3г. [/color]