Jam според мен страховете винаги са провокирани от нещо. Приказките също водят до страхове, нищо че винаги са с щастлив край. Зависи кое точно ще направи впечатление на детето. Разказите също. Страх ме е от змии, защото не ги познавам, не съм ги срещала и съм слушала ужасни неща за тях. Страх ме е от паяци поради същата причина. Страх ме е от призраци поради същата причина. Ние не ги познаваме и не знаем как да се предпазим. Страх ни е да не ни нападнат, защо не го е страх някой каратист ? Защото познава видовете противници и знае как да се справи с тях.
Според мен страха основно идва от: На Пена или във филма стана така, а аз не мога да се преборя с това. Ами ако ми се случи? (Да видя призрак, да остана сама, да се срешна със змия, да видя тарантула) Според мен страховете са по голями при неуверените хора. А неуверени хора са хора, които са имали трудно детство, плашени са, оставяни са, удряни са, крещяно им е, тъпкани са и т.н. Тези деца в пубертета и дори като възрастни стават депресивни и неконтролируеми. Имат проблеми с общуването и т.н. Те са израстнали със: много си смотан, няма да се справиш, писна ми от тебе, нищо не става от тебе, станала си сто кила, като свиня си..
Ако детето се поошрява, има любовта и сигурността, има нагласата че ще стане страхотен и стойностен човек, той израства уверен в себе си. Мисли трезво и реално. Няма проблем с общуването. Той знае и е уверен, че може и ще го постигне. Знае, че другите не са с нищо повече от него и ги дели само упоритостта и труда.
Тогава приема страховете по различен начин. Хм справих се с толкова неща, пък с една тарантула ли няма да се справя. Ами ако ми падне на главата? Ее все ще измисля нещо, ще се справя. Или.
Ужас, не ми се получават нещата, ама нали съм смотана. Всички мислят така, дори собствената ми майка. Винаги съм била такава. Та аз не мога едни чинии да измия правилно, как да се справя с призрак, змия, тарантула. Те хората масово бягат от тях и не могат. Затова мисля факторите семейство, алкохол, цигари, крещане, бой, подтискане и подигравка, плашене... и още хиляди такива са жизнено и основно важни. Изключения винаги има разбира се, но основно мисля е така.
Както винаги казвам, това са мой размисли и страсти. Не съм идеална или перфектна и не укорявам никого. И аз съм пляскала в нерви и аз съм викала и аз съм се изпускала, но водена от тези мой разсъждения правя всичко възможно да ги спазвам с което съм на 100% обедена, че за детето ми това е строго положително.
jasmin_veni с паяка и аз съм така, но гледам да не го показвам на Моника. Вече се изпуснах, че не ям каймак на прясно мляко и ме видя, че го прецедих. Сега е убедена, че каймака е най-ужасното нещо на света и се цеди. Е ако ме види как крещя за един паяк, със сигурност ще закрещим следващия път дружно. Тя е дете, попива и поема чувствата. Така според мен се получават нещата със страха. за нея паяка е нещо непознато и от там нещата се нанизват на верижка. Пак се отплеснах.
та мисълта ми беше, че всичко е в главите ни и го прехвърляме на децата си. А така не им помагаме. нека им прехвърляме хубавите неща. Като видим паяк и детето е в стаята, няма нужда от циркове. Можем тихичко да повикаме някой да го изнесе, не е гърмяща змия нали
Отивам да работя, че деня си мина с тия паяци. Отново нацелихте една от любимите ми теми
Ще гледам да не пиша повече
