Здравейте и от нас...
Искам да ви пожелая много здраве и радост през новата година.
Болните да оздравяват, палавите дечица да са пак палави и здрави най-вече.
Аз също понякога имам проблеми с Антъни, защото той има особеността да прави нещата по специфичен начин и ако не са направени както той иска, истерията е сигурна.
При нас работи само и единствено говоренето с бавен тон и глас, както и разсейването.
Откакто минаха 4 годинки стана доста по-лесно общуването, но основно аз мога да се оправям с тях най -безболезнено.Защото винаги се старая аз да се нагодя към тях, а не обратното.Опитвам се да им обръщам много внимание, ако изпаднат в истерия, им знам "цаката" отвличам вниманието с любими неща, които пазя в подобни случаи/някоя позабравена играчка, бонбони
, и пр./Защото това е период, който се израства и към 6-7 година стават съвсем различни децата.Знам го от опит.
През уикендите ги водя на плуване, в центрове да тичат и лудуват и като се върнат са толкова уморени, че нямат сила да беснеят у дома и са много кротки.Дори сами си лягат да спят следобед...
Което разбира се не значи, че не викам понякога.Но те знаят, че за да викна, значи нещата са сериозни и хич не им е приятно.
Туто, винаги можеш да се оплачеш във форума.
Но не трябва да приемаш толкова навътре коментарите.Опитай се да погледнеш нещата от друг ъгъл и да потърсиш грешките и в себе си.
Аз много се дразня, когато мои приятели, хора, които много обичам, наричат сина си/на 3 и половина годинки/ "ужасно лош", "непоносим", "идиот" и прочие епитети.
направо издивявам.Синът им е прекрасен...
Всеки път, когато се оплакват от него, им казвам да ми го дадат на мене, че аз го искам :)Сега са го пратили за една година в България.Е не ги разбирам тези хора и това си е
Е, стана малко дълго, ще ме извините:)
Поздрави на всички
