Страници: 1 2 3 4 5 6 [Всички]   Надолу

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Депресия
« -: Декември 13, 2009, 13:46:09 pm »
Момичета,днес се роди детенце на моя приятелка,и то много добра,която за съжаление не живее в България...почувствах се толкова щастлива и объркана,също така днес разбрах,че моя съученичка ще има бебе и пак се почувствах по същия начин,а в момента съм тъжна...не ми се плаче,но ми е тежко,тежи ми че аз толкова много искам да си имам детенце,а дори трябва да пия противозачатъчни 3-4 месеца.. и се мразя за това,че се чувствам по този начин,не им завиждам,поне не с лошо,просто толкова ми се иска да бъда на тяхно място,че изгубвам всякаква надежда...
Исках просто да споделя...
Активен
*

    isho75

  • ****
  • 533
  • Вярвай в чудеса
Re: Депресия
« Отговор #1 -: Декември 13, 2009, 13:53:45 pm »
Хей не се отчайвай,защото отчаянието ще те погуби.Горе главата и си кажи СЛЕДВАЩАТА ЩЕ СЪМ АЗ.Трябва да живееме с надежда.Сестра ми има две деца,всичките ми приятелки имат а аз съм с два неуспешни опита инвитро и не съм се отчаяла.Просто си казвам следващеят път всичко ще е наред и аз ще имам дете.Така че никакво отчаяние.Ние сме следващите.
Активен
Да заповядаш на себе си е най-голямата власт
http://misli.hit.bg/thedreams.html
*

    evro

  • *****
  • 5167
  • Мъдростта се побира в две думи Търпение и Надежда!
Re: Депресия
« Отговор #2 -: Декември 13, 2009, 15:00:17 pm »
chin, това не е депресия... :hug2:
Това е тъжен етап от живота ни, хубавото е че рано или късно пролетта ще почука на вратата, ще покълне надеждата и в утробата ни се заражда живот. Само още малко, потърпи...
Активен

Те осмислят живота ни!

Ако опитът ми е от ползва поне за един човек - това е смисъла на присъствието ми (отново и понякога) evro_angelova@yahoo.com
*
Re: Депресия
« Отговор #3 -: Декември 13, 2009, 15:09:01 pm »
Много Ви благодаря момичета,яд ме е,не чувствам че това е нормално да реагирам така,тя ми е приятелка,трябва да съм щастлива и бях и както бях в следващия момент се сринах..не е присъщо за мен и това ме очуди..
Активен
*

    crow

  • *****
  • 2670
  • Вяра имам ... мира нямам!
Re: Депресия
« Отговор #4 -: Декември 13, 2009, 16:01:34 pm »
Това състояние е нормално за жени минаващи през стерилитета. Ужасно е, но се случва на почти всички ни. Бъди силна и вярвай в успеха си !
Всички ще успеем.
Активен
"I'll follow him to the ends of the earth," she sobbed. Yes, darling. But the earth doesn't have any ends. Columbus fixed that.
*

    sonyas

  • ***
  • 224
  • Живота е хубав, защото е красив!
Re: Депресия
« Отговор #5 -: Декември 13, 2009, 17:48:53 pm »
Мила, бъди силна, не се отчайвай само така можеш да продължиш напред. Да, пътя през който минаваме е много труден и мъчителен, но този тъй очакван ден ще дойде скоро. :hug2:
Активен

Това, което прави живота интересен е възможността да осъществим мечтите си! Животът не се измерва по броя на вдишванията, а по миговете, които спират дъха ти.
*
Re: Депресия
« Отговор #6 -: Декември 18, 2009, 12:49:41 pm »
    chin въпреки,че съм с едно детенце,аз се чувствам по същия начин.Предстои ми ин витро процедура и незнам от притеснение или от претърпяната наскоро операция,но нещо се случва с мен.Аз също първоначално съм много щастлива,но след това-незнам...чувствам се гадно,завиждам,а не искам да е така.Дори и вкъщи съм изнервена.Незнам как ще се справя с този етап от живота си.
Желая на всички весело изкарване на Коледните и Новогодишни празници и дано новата 2010 е нашата година  mc101
Активен

*

    Zai

  • ****
  • 955
  • Вкъщи сме вече 4 заека!
Re: Депресия
« Отговор #7 -: Декември 18, 2009, 12:54:40 pm »
Chin, всички се чувстваме така. Не се депресирай, и нашият ред ще дойде. Напълно разбираемо е това, което чувстваш. Не всеки ще те разбере, но ние те разбираме прекрасно. И ти ще гушкаш твоето бебче, не бъди тъжна!
Активен

 
Спермограма - задължително с морфология по Крюгер и САМО в клиника по репродуктивна медицина!
*
Re: Депресия
« Отговор #8 -: Декември 18, 2009, 13:53:24 pm »
Много Ви благодаря момичета...дори мъжа ми не ме разбира,той като че ли гледа на нещата много по-повърхностно,иска ми се и аз да съм като него,когато му казах,че ще трябва да пия 3 месеца противозачатъчни реакцията му беше : ами нищо,нали се обичаме пък...а аз вътрешно направо бях се сринала.... Всички ще гушкаме своето бебе,защото Господ вижда и няма да остави усилията ни невъзнаградени
Активен
*

    isho75

  • ****
  • 533
  • Вярвай в чудеса
Re: Депресия
« Отговор #9 -: Декември 19, 2009, 16:58:15 pm »
Мъжете са такива,просто не им се връзвай.Горе главата три месеца ще минат без да ги усетиш,важното е после всичко да е наред.Стискам ти палци.
Активен
Да заповядаш на себе си е най-голямата власт
http://misli.hit.bg/thedreams.html
*
Re: Депресия
« Отговор #10 -: Януари 16, 2010, 10:16:48 am »
Мила Чин, както ти е писала Евро, това не е депресия...
Това са емоции, при това твоите емоции, надявам се вече ги наблюдаваш от страни и си дала път на по-добрите мисли :bighug:

На сто процента си представям как си се чувствала. Преди няколко седмици с огромно учудване усетих, че ме връхлитат същите вълнения ... защо ... не разбрах ... дори почувствах неприязън към самата себе си ... не можех да си представя, че мога да завиждам така.
Роди се много чакано бебе на най-близки наши хора. При съобщаването на новината, освен огромното щастие, което изпитах, усетих как усмивката ми започна да се стопява, а аз самата да се смалявам на кълбо и цяла вечер потънах в мълчание. Ужас, срамота, ами аз имам едно дете :oops: Какво се случва в мен? Мисля че разбрах какво - в такъв момент с огромна сила усещам какво е щастието да се роди дете и в същия момент идва убийствения страх, че това може да не ми се случи. Тези мисли не ми помагат, но кой може да контролира мислите си? Те идват и си отиват... а ние трябва да продължим напред!

А за мъжете, оф, много мога да разказвам. Определено друг тип мислене, преживяване и т.н. Само два примера - Моичкият вика "Да разбира се, отиваме на лекар и виж там всичко квото трябва да направим - цветна снимка и т.н., ама да не ме карат пак там в някакви чашки..." . Когато ни съобщиха, че теста след инвитро е ------, седнахме в кафето срещу болницата, някои хора си купиха вестник и го изчетоха от-до, а аз се съдрах от рев...

Така че Чин, не подтискай емоциите си, изживявай ги, но не забравяй по какъв път си тръгнала, не се отклонявай и няма как да не стигнеш до края... Успех!
Активен
*

    sonyas

  • ***
  • 224
  • Живота е хубав, защото е красив!
Re: Депресия
« Отговор #11 -: Януари 17, 2010, 21:05:57 pm »
Снежи миличка много ме просълзи това което си написала  :hug2:  :cuddle:, това е самата истина, кога ще чувстваме радост и щастие всички ние
Активен

Това, което прави живота интересен е възможността да осъществим мечтите си! Животът не се измерва по броя на вдишванията, а по миговете, които спират дъха ти.
*
Re: Депресия
« Отговор #12 -: Януари 18, 2010, 09:16:48 am »
Соня, не "кога", а "когато" :crossfingers: yahoo_17
Активен
*
Re: Депресия
« Отговор #13 -: Януари 18, 2010, 22:45:28 pm »
Благодаря Ви момичета,че ме разбирате и не ме упреквате както правя аз самата... Благодаря,че има хора като вас ... :) Да ви кажа сякаш малко се поуспокоих,сега съм 3 месеца на терапия с противозачатъчни и влизам по-рядко тук,чета по-малко,а така и се депресирвам по-малко... Аз ЗНАМ,не просто вярвам,а знам,че ще имаме дечицата,за които мечтаем с цената на всичко ...
Благодаря Ви още веднъж,че ме разбирате,защото аз на моменти не мога да се разбера :)  :bighug:
Активен
*
Re: Депресия
« Отговор #14 -: Януари 23, 2010, 16:20:43 pm »
Привет и от мен.Най-после реших и аз да се включа в темата,а не само да чета.Напоследък забелязвам и у себе си подобни чувства ту на гняв,ту на някака завист.Чувствам се адски гадно като разбера ,че поредната ми колежка или приятелка е родила или бременна.Особено като започнат с техните препоръки или подмятания от рода "какво чакате "и т.н Аз не съм завистлив човек ,но вече толкова силно желая детенце,че по тв.като ги гледам се разплаквам-и си мисля,че съм  станала лош човек или някаква "сврака"дето гледа се в чуждото  :(А по професия съм учител и непрекъснато около мен са дечица и хем са близо до мен и хем са далеч.Понякога ме обземат едни такива песимистични мисли и емоции.........Незнам момичета ,но поне се успокоявам ,че след поредния неуспех може би и други жени чувстват такива противоречиви емоции.....Дано това е последният път,когато се чувствам така....Дано не съм станала "лоша"
Активен

*

    isho75

  • ****
  • 533
  • Вярвай в чудеса
Re: Депресия
« Отговор #15 -: Януари 23, 2010, 17:44:37 pm »
Май-всички изпитваме тази завист към хората,които ни заобикалят.Постоянно край мен или чувам,че на някоя колежка или сестра и или приятелка или снаха,че са бременни.Или някоя колежка забременява и се побърквам.,постоянно се питам,защо на мен се случи да се боря за дете,какво толкова съгреших,че господ ме наказва толкова много да страдам и да се тормоза,че каквото и да правя за детенце то все не идва :BangHead:.Направо се побърквам и се чудя дали съм станала голям егоист или просто съм изпаднола в състояние от,което незнам дали ще изляза :balk_149:.Опитвам се да успокоявам сама себе си,но май не се получава :oops:.
Активен
Да заповядаш на себе си е най-голямата власт
http://misli.hit.bg/thedreams.html
*
Re: Депресия
« Отговор #16 -: Януари 29, 2010, 17:26:31 pm »
Да, и аз си казвам същото напсоледък "Дано не съм станала лоша".
Днес една колежка ми сревира че е бременна и трябва да и търся временен заместник.
Хем се зарадвах, хем ми стана болно. Не и завидях точно, а по-скоро на мен ми стана болно. Замислих се, че тя е с 4-5 години по-малка и е бременна, а аз не.

Цял ден се ровя в нормативна уредба за бременност и майчинство и ми се плаче. Искам следващият път да правя тези провери за себе си.

От друга страна видях и как неприятно се изненада шефът и и как се държат с нея като с предателка и ми стана мъчно за нея. Не бих искала да ме третират така мен ако един ден не дай си боже ми се случи.
Активен


*

    Zai

  • ****
  • 955
  • Вкъщи сме вече 4 заека!
Re: Депресия
« Отговор #17 -: Февруари 02, 2010, 14:16:35 pm »
Раши, няма никой да се изненада неприятно - само приятни изненади те чакат! Ето такива -> :babyflips: :babyflips: :babyflips:
При нас също имаме 3 колежки в майчинство, забременяха една след друга и мен ме скъсаха от култовите въпроси "Айде, вие какво чакате!". Щеше ми се да трепя хора. После и на двама колеги им се родиха бебета - пак същата песен. Гледам да не им обръщам внимание.
Горе главата, всичко ще бъде наред! :bighug:
Активен

 
Спермограма - задължително с морфология по Крюгер и САМО в клиника по репродуктивна медицина!
*
Re: Депресия
« Отговор #18 -: Февруари 10, 2010, 19:28:30 pm »
Здравейте,момичета... влизам все по-рядко,пия си Ок и си пасувам и сякаш се чувствам по-добре като знам по-малко...Но като гледам и вие сте се сломили,а не трябва...
На моменти явно препатквам,имам чувството,че не правя нищо,че тъпча на едно място и се побърквам,чувствам се адски безсилна и непотребна,а не искам и не мога да го подтисна това чувство..но пък се вижда и светлина в тонела,др месец ми е последен на противозачатъчни и след това с нови сили ще драпаме напред...
Съвета ми е - четете по-малко,особено обременяващи теми,не си слагайте допълнително и други неща,мислете по-положително и когато нещо е на път да ви ядоса или нарани много просто си кажете : Боря се за по-важни неща от това,така че... майната му на всичко!
Активен
*

    isho75

  • ****
  • 533
  • Вярвай в чудеса
Re: Депресия
« Отговор #19 -: Февруари 13, 2010, 19:29:58 pm »
Не мсля,че е лесно да кажеш майната му,когато става въпрос за твоето щастие.Минава един опит инвитр-не успешен,втори и той-не успешен и започваш да се чудиш.Защо аз,какво толкова съгреших,че господ ме наказва,защо точно на мен се случва това и вече си изпяднал в отчаяние.И колкото и да се опитваш да не мислиш за това,аз всяка вечер като се лягам само това ми е в главата и се чудя!Ще изпитам ли и аз това щастие да стана майка на едно прекрасно бебче а защо не и на две,но когато се събудя реалността ме вряхлита и ме удря с все сила,а болката е ужасна.Кажи ми при това положение как да кажа майната му и да продължавам напред.
« Последна редакция: Февруари 13, 2010, 19:31:32 pm от isho75 »
Активен
Да заповядаш на себе си е най-голямата власт
http://misli.hit.bg/thedreams.html
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Депресия
« Отговор #20 -: Февруари 13, 2010, 23:24:55 pm »
Аз мисля, че Chin имаше предвид "майната му на всичко останало, което не е свързано с борбата ми". Т.е. да не отдаваме значение на другите дребни дразнители и да не позволяваме разни хора и случки да ни вгорчават допълнително и без това вгорчения живот.
А за останалите чувства съм абсолютно съгласна. Наистина реалността ме връхлита всяка божа сутрин и ставам от леглото със свито от страх сърце... и така не знам докога...дано да се свърши скоро :?
Активен
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: Депресия
« Отговор #21 -: Февруари 14, 2010, 00:07:19 am »
isho75,на това нямам отговор...ако го намеря,ще си спестя и на себе си много неща,исках да кажа друго-аз не се ядосвам за маловажни неща вече,като например,че някой се опитва да ми лази по нервите на работа,от злобни коментари и въобще от всякакви дребни неща,които по принцип могат да ме сломят....
Относно темата за бебчета и това дали ще стана майка-не успях да кажа майната му и съм много уязвима,но всичко друго е на заден план!
sixsens,точно това имах предвид :)
Активен
*

    isho75

  • ****
  • 533
  • Вярвай в чудеса
Re: Депресия
« Отговор #22 -: Февруари 14, 2010, 13:43:36 pm »
С това съм напълно съгласна.На заобикалящите ме дразнители отдавна съм им казала "майната им" те вече не магят да ме сломят.Вече разбрах,че само човек с моето положение може да ме разбере напълно.
Благодаря ви момичета,че поне вас ви има та болката ми е споделена и разбрана. :balk_81: :balk_81: :balk_81:
Активен
Да заповядаш на себе си е най-голямата власт
http://misli.hit.bg/thedreams.html
*
Re: Депресия
« Отговор #23 -: Февруари 23, 2010, 23:57:22 pm »
zdraveite, mnogo dalgo tursih smelost da se registriram i da spodelq no nai nakraq namerih kuraj. az sum na 23 . kogato bqh na 20 zabremenqh no tui kato bqh malka bqh obarkana a i priqtelq mi mi kaza 4e ne e gotov i napravih abort. 6 meseca po kasno se omujih za sa6tiq muj i otnovo zabremenqh no se okaza izvanmato4na. i taka dve godini v opiti dokato 4udoto stana minalata godina-april, no za ne6tastie- spontanen abort v vtoriq mesec, i taka ve4e po4ti godina se opitvame, obikolila sum vsi4ki lekari v varna i vse su6toto, prosto ne stava. moq golqm i seriozen problem e psihologi4eski. samo dokato se setq i vednaga zaplakvam, pla4a po4ti postoqnno i mnogo ama mnogo me booli, nemoga da se razhojdam za6toto navsqkude ima maiki s deca i prosto nemoga. vsi4ki mi kazvat 4e kato sprq da go mislq 6te stane, no az nemoga , tova mi e postoqnno v glavata i daje v momenta neoga da preglutna- imam buca na garloto. prosto nemoga da kaja MAINATA MU i te razbiram prekrasnoooo.
naistina te razbiram.
mnogo molq ako nqkoi moje da mi kaje kak da se spravq s emocionalniq si problem da mi kaje
blagpdarq

От Модератор: Пиши на Кирилица или ползвай КРЕДОР!
« Последна редакция: Февруари 24, 2010, 13:04:03 pm от rally_pat »
Активен
*
Re: Депресия
« Отговор #24 -: Февруари 24, 2010, 00:19:05 am »
Цитат на: KREMIMARINOVA в Февруари 23, 2010, 23:57:22 pm
zdraveite, mnogo dalgo tursih smelost da se registriram i da spodelq no nai nakraq namerih kuraj...
mnogo molq ako nqkoi moje da mi kaje kak da se spravq s emocionalniq si problem da mi kaje
blagpdarq

Креми, дано във форума откриеш надежда и почерпиш кураж от други хора с подобни проблеми. Много от нас са открили Зачатие точно в моменти на отчаяние.

Тук освен че има утеха и емоционална подкрепа, се научава много за  изследвания и лечение на стерилитета. А успоредно със знанието се придобива и увереността, че за повечето проблеми има разрешение. Във форума за лекари и клиники по стерилитет има теми конкретно за Варна.

Пиши на кирилица - в прозореца за коментар има бутон за фонетична клавиатура.
Активен
*
Re: Депресия
« Отговор #25 -: Февруари 24, 2010, 08:28:48 am »
Уфф така е KREMIMARINOVA!Не може да махнем с ръка и да не го мислим при положение ,че го искаме толкова  много.Съжелямвам ,че ти е минало толкова много през главата ,а си на 23год.Но с надежда и подкрепата на човека до теб всичко се преодолява!Имай вяра и потърси компетентен лекар!Емоционалните ни преживявания ,за жалост не се лекуват лесно, но пък една прегръдка и разбиране винаги помагат! :bighug:
Активен

*

    evro

  • *****
  • 5167
  • Мъдростта се побира в две думи Търпение и Надежда!
Re: Депресия
« Отговор #26 -: Февруари 24, 2010, 10:36:05 am »
Цитат на: KREMIMARINOVA в Февруари 23, 2010, 23:57:22 pm
zdraveite, mnogo dalgo tursih smelost da se registriram i da spodelq no nai nakraq namerih kuraj. az sum na 23 . kogato bqh na 20 zabremenqh no tui kato bqh malka bqh obarkana a i priqtelq mi mi kaza 4e ne e gotov i napravih abort. 6 meseca po kasno se omujih za sa6tiq muj i otnovo zabremenqh no se okaza izvanmato4na. i taka dve godini v opiti dokato 4udoto stana minalata godina-april, no za ne6tastie- spontanen abort v vtoriq mesec, i taka ve4e po4ti godina se opitvame, obikolila sum vsi4ki lekari v varna i vse su6toto, prosto ne stava. moq golqm i seriozen problem e psihologi4eski. samo dokato se setq i vednaga zaplakvam, pla4a po4ti postoqnno i mnogo ama mnogo me booli, nemoga da se razhojdam za6toto navsqkude ima maiki s deca i prosto nemoga. vsi4ki mi kazvat 4e kato sprq da go mislq 6te stane, no az nemoga , tova mi e postoqnno v glavata i daje v momenta neoga da preglutna- imam buca na garloto. prosto nemoga da kaja MAINATA MU i te razbiram prekrasnoooo.
naistina te razbiram.
mnogo molq ako nqkoi moje da mi kaje kak da se spravq s emocionalniq si problem da mi kaje
blagpdarq

Пиши на кирилица!

Потърсете специалист или клиника по стерилитет.
http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=blogcategory&id=167&Itemid=52
Активен

Те осмислят живота ни!

Ако опитът ми е от ползва поне за един човек - това е смисъла на присъствието ми (отново и понякога) evro_angelova@yahoo.com
*
Re: Депресия
« Отговор #27 -: Март 02, 2010, 14:52:51 pm »
ох, момичета при мен не е депресия, а гняв и "плачливи" изблици. Психиката ми още не може да понесе факта, че има неща които са ИЗВЪН МОЯТА ВЛАСТ (а си мислех, че вече съм свикнала с тази мисъл). Дори е извън властта на докторите, на медицината, на цялата тази необятна информация и знания натрупани до момента в световен мащаб дори ако се погледне.
Никой не може да ме убеди, че няма причинно-следствени връзки за това едно събитие да не е факт, но и никой доктор не си признава в прав текст, че медицината просто не е напреднала толкова, че да може да помогне на всички на 100%.
Ей тази несигуност и това стреляне на посоки (разбирай инсеминациите), които ми предстоят просто ме изкарват извън релси. Правя ги защото логиката ми го изисква, но всички мои сетива и дори и интуицията ми крещят: "Излишно е. Няма да стане. Не е открита причината още. Как ще преодолееш една пречка, като не знаеш каква е." Бях се хванала като удавник за сламка за едно нещенце, ама ти то не е Причината.

Много е тъпо, защото аз тепърва трябва да започна с АРТ процедурите, а вече съм тотално изхабена и изтощена емоционално и психически. Как ще стане изобщо си нямам и на идея.

Просто не мога да се примиря с факта, че разните му там мънички клетчици, биохимични процеси и комуникацията между отделните системи ... просто там някъде нещо не е както трябва, а това мъничко нещенце ми преобръща цялата психика и дори ритъмът ми на живот. И аз се чувствам безсилна и докторите и те се чувстват безсилни.

Луд да станеш - малко е.

П.С. Малко ми олекна след като си го споделих. Дано да не ви натоварвам излишно и вас. И вие си имате ваши проблеми на главата.
« Последна редакция: Март 02, 2010, 14:57:29 pm от Magdalena78 »
Активен
Не съм пушила от 10/02/2014 (отказвам ги на сила)
*

    Zai

  • ****
  • 955
  • Вкъщи сме вече 4 заека!
Re: Депресия
« Отговор #28 -: Март 02, 2010, 15:30:29 pm »
Маги, аз те гоня по темите :) ама да ти кажа все пак - с 11% провизорно (може и повече да станат след малко добавки) сте идеални за инсеминация. Ние сме с 5% и в други ден съм на инсе. Колко вярвам, че ще стане, е друг въпрос... Надявам се да не съм те разстроила аз с нещо.

Наистина при мъжкия фактор нещата са с много въпросителни, но това не трябва да те отчайва. Може по-трудно да стане, но ще стане!

Успех и стиснати палци! 
Активен

 
Спермограма - задължително с морфология по Крюгер и САМО в клиника по репродуктивна медицина!
*
Re: Депресия
« Отговор #29 -: Март 02, 2010, 16:42:44 pm »
Zai, благодаря ти. И аз вече се стягам за инсеминации, дано това да е решението при нас. Успех ти пожелавам и на теб.
И не си ме разстроила, просто и аз си имам изблици на безсилие, но гледам бързо да ми минава.
Активен
Не съм пушила от 10/02/2014 (отказвам ги на сила)
*
Re: Депресия
« Отговор #30 -: Март 03, 2010, 18:49:44 pm »
Магдалена 78, както сама си забелязала твоето не е депресия, а ярост от безсилие. Защо не спреш за малко да се измъчваш, че не всичко и винаги ще бъде под твой контрол. Остави спокойно да мине инсеминацията и ако не се получи, събирай сили за по-тежки процедури. Няма нужда да се чувстваш изхабена и изтощена емоционално, в живота има и други неща. Прави каквото трябва, а пък да става каквото ще!
Стискам палци скоро да се похвалиш с добри новини.
Активен
*
Re: Депресия
« Отговор #31 -: Март 03, 2010, 19:12:05 pm »
Цитат на: Zai в Март 02, 2010, 15:30:29 pm
Маги, аз те гоня по темите :) ама да ти кажа все пак - с 11% провизорно (може и повече да станат след малко добавки) сте идеални за инсеминация. Ние сме с 5% и в други ден съм на инсе.

При нас морфологията е около 6-8% и направих три стимулирани инсеминации. Лекарят ми смяташе, че има шанс да стане.
Активен
*
Re: Депресия
« Отговор #32 -: Март 03, 2010, 23:44:07 pm »
Ще кажа нещо може би доста клиширано,но и много вярно момичета " Чудото се случва,когато съзнанието спре за миг и е в покой" Повече вяра,кураж и търпение момичета...всичко си заслужава... :bighug:
Активен
*
Re: Депресия
« Отговор #33 -: Март 07, 2010, 02:13:55 am »
Привет бъдещи мами,

опитайте се целенасочено да изгоните негативните мисли от главата си,почивайте пълноценно,доставяйте си малки удоволствия :),иначе се задейства т.н. психическа бариера,която стопира забременяването.Обяснението е много просто-вследствие на създалият се стрес се повишава нивото на пролактина-дори да е моментно е спирачка.
Успех на всички!
Активен
*
Re: Депресия
« Отговор #34 -: Март 07, 2010, 10:36:55 am »
Цитат на: Salma в Март 07, 2010, 02:13:55 am
Привет бъдещи мами,

опитайте се целенасочено да изгоните негативните мисли от главата си,почивайте пълноценно,доставяйте си малки удоволствия :),иначе се задейства т.н. психическа бариера,която стопира забременяването.Обяснението е много просто-вследствие на създалият се стрес се повишава нивото на пролактина-дори да е моментно е спирачка.
Успех на всички!

 :good_post:

Когато видях поредният среднощен постинг в темата, си казах ето още някой е изпаднал в тъжни размисли, но ... прията изненада - оптимистично настроение и свежи послания.
Успех и на теб!
Активен
*
Re: Депресия
« Отговор #35 -: Март 09, 2010, 22:48:18 pm »

Здравейте момичета и аз съм изпаднала в една депресия че няма на каде повече всички мои приятелки родиха през няколко дена ще кажеш че се бяха наговорили.Радвах се за тях но и ме болеше много като ги слушам как са надебелели как се чустват и т.н стигнах до момента в които отказвах всякакви срещи с тях просто неможех повече да се натоварвам психически с това при положение че знам че не мога да забременея. Сега започват да ме канят на бебе а на мен сърцето ми се къса не ме разбираите погрешно нито им завиждам нито злобея просто ме боли .Скоро се надявам че и аз ще се сдобия с дете преодоляла съм това че ще стана родител чрез осиновяване но докато се случи явно ще сам си в депресия  :balk_144:
Активен
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Депресия
« Отговор #36 -: Март 10, 2010, 00:01:32 am »
 :bighug:
Щом се чувстваш зле, не ходи! Не си длъжна на никой за нищо. И аз съм така, доста често изпадам в такива състояния. Когато ми е криво, не се виждам с никого. Така си съхранявам психиката, не мога да си причиня болката, която изпитвам, при срещата си с бременни...Наистина не става дума за злоба или завист, ни най-малко! Сигурна съм, че момичетата тук го разбират.
Пожелавам ти скоро да се срещнеш с твоето слънце! И не се чувствай виновна! Аз отдавна вече не се съобразявам с хората, никой не може да ми изживее болката и да ми държи сметка. Който не го разбира и не уважава чувствата ми, прав му път. Нямам нужда от приятели, които само се правят, че разбират и се сърдят за такива неща. Моите са наясно и ме подкрепят. Не се сърдят, че рядко ходя да видя бебетата им, не ми говорят за шишета и памперси като се видим :D Благодарна съм им за това.
Активен
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: Депресия
« Отговор #37 -: Март 11, 2010, 16:56:10 pm »
sixsens благодаря ти имах нужда от подкрепа
Активен
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Депресия
« Отговор #38 -: Март 12, 2010, 01:19:22 am »
Цитат на: miloto81 в Март 11, 2010, 16:56:10 pm
sixsens благодаря ти имах нужда от подкрепа
Няма защо :D Затова сме тук, да си помагаме! Не се притеснявай да споделяш, тук никой няма да те съди за чувствата ти.
Успех!
Активен
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: Депресия
« Отговор #39 -: Март 12, 2010, 16:53:32 pm »
sixsens прочитайки постинга ти осъзнах колко огромна нужда съм имала да чуя точно това, особено втория абзац :D
 :bighug:
Активен
*

    Raissa777

  • *****
  • 1672
  • Засадиш ли горчиви плодове-няма да береш сладки.
Re: Депресия
« Отговор #40 -: Март 31, 2010, 23:26:40 pm »
Сега прочетох всичко в темата и ме хвана яд...защо чак сега започнах да чета във форума? Има толкова като мен...
Отговорът е, че не можех. Преди просто не можех. Психически толкова се бях сринала, че се страхувах дори от постове на бременни. Гледах си само в календарчето...
Даже и това спрях в тоталния момент на отчаяние.

Някак при мен нещата дойдоха от големите очаквания. Бях чела , че след противозачатъчни много лесно се забременява.

Моя мъж започна да говори за дете още съвсем в началото на връзката ни. Аз първоначално се стреснах, толкова рано...Но после се съгласих, какво по хубаво  :)
Познавахме се от 4 години,преди да се съберем.. толкова го обичах.
Той е с 10 години по-голям от мен, родителите му чакат внуче от много време..въобще тези очаквания ми се стовариха на главата.
Моя мине не мине време ми обясняваше как всичките му приятели имат деца...и т.н.

Е, спрях противозачатъчните. От всичко което бях чула/прочела си мислех, че едва ли не от първата вечер ще забременея.
Е, не стана точно така. Занизаха се месеци... лекари, процедури,изследвания,следене на овулация, хормони, инжекции и т.н.
Месеците минаваха ли минаваха...нищо не ставаше.

Започна да става някак напрегнато вкъщи. Сякаш на подсъзнателно ниво се обвинявахме, аз него, че не може да ми направи дете, че не ми помага по никакъв начин..нито ме подкрепя, едва го накарах след 10 месеца да си пусне спермограма и т.н. , а той мен, че не мога да му родя така.
Не знам, нищо не сме говорили...просто усещането стана такова. Студено едно.
Карахме се често, секс по график...

И в един момент всичко се срина.
Откриха ми хиперфункция на щитовидната жлеза, казаха ми, че 2 години ще се лекувам...и минимум 6 месеца да забравя за дете.

Е...това беше върха.
Не само че не се срещах с бременните/родилите ми приятелки , аз не исках изобщо да виждам бременна жена...малки деца и т.н. По пътя ми от работа към вкъщи всеки ден ревах, защото минавах през една детска градина...
На финала си смених маршрута.

При следващият въпрос, "кога ще ми родиш дете?"
направо ми се зави свят... казах - изобщо няма да е скоро! Близката година забрави!

Божа работа.

2 месеца след тези случки забременях случайно. 10 дни след предполагаемата ми овулация. От левият яйчник...
Като се има предвид, че лекарите ми бяха казали, в месеците с ову от ляво да се пазя...тъй като лявата ми тръба е повече от 2 пъти по-дълга от нормалното и възможността за извънматочна е много голяма.

Последното ми изцепление,
Моля се наистина да е последно!
беше на 8ми Февруари. Имах закъснение 8 - 10 дни ( не съм била никога с редовен и точен цикъл ...) . От тестове вече имах фобия и отказвах да си направя. Реших, че направо на преглед ще отида. Знаех, че съм бременна...усещах го...или адски силно го желаех, знам ли.
На прегледа, коремен ехограф, ми казаха, че няма нищо. Даже, че скоро ще ми дойде, защото матката ми била удебелена...
Излязох от кабинета, качих се в колата и тръгнах към вкъщи...скапана.
По пътя видях жена, да бута бебешка количка. Разревах се с глас...
Влязох в първата аптека, ревяща, да си купя тест.
Бях решила да го направя, да видя поредния отрицателен и да се напия здраво!

Направих го и го отворих веднага...бях сигурна че ще е отрицателен и не чаках минутите. Виждах как се оцветява лека полека втората черта. Започнах да рева още по-силно, защото реших, че до такава степен съм откачила, че халюцинирам...нищо не виждах, ръцете ми трепереха...тотално полудях.
Седнах, изпих една чаша вино, изпуших 2 цигари и 30 мин се мъчих да се успокоя, за да отида на втори преглед.
Лекарите до ден днешен не знаят как съм забременяла с тези нива на хормоните.

Идеята на романа , който написах е, че едно е да знаеш, друго е да разбереш!
Поне на 3 отчаяни жени съм обяснявала, че докато не се успокоят нищо не може да стане...няма да забременеят..
Понеже тялото им е под стрес, понеже деца се правят с любов, а не по график...понеже Бог решава кога да ни даде и т.н.

А когато аз бях в тази позиция, какво ти спокойствие?!?!
Да се успокоява някой друг. Аз просто не можех да спра да мисля...да се съжалявам, обвинявам и така нататък.

Спирам, че стана адски дълго  :)
Всичко ще се подреди, просто иска време.
Активен
*
Re: Депресия
« Отговор #41 -: Април 01, 2010, 08:36:06 am »
Раиса,напълно съм съгласна!Аз също го поднавам чувството ,за което пишеш.И аз не исках сега да отида на лекар,но мъжо ме накара,той вярваше че е станало чудото ,но аз вече се бях отказала.Беше ми писнало от вечните отрицателни тестове,сълзи ,отчаяние.... :bighug: :bighug: :bighug:  Гуш на всички и напълно съм съгласна с теб :hug2:
Активен

*

    Raissa777

  • *****
  • 1672
  • Засадиш ли горчиви плодове-няма да береш сладки.
Re: Депресия
« Отговор #42 -: Април 01, 2010, 13:45:54 pm »
 :bighug: :hug2:
Активен
*

    isho75

  • ****
  • 533
  • Вярвай в чудеса
Re: Депресия
« Отговор #43 -: Април 04, 2010, 14:26:25 pm »
 :bighug:
Честит празник момичета.
Честито и се наслаждавай те на бременноста си.
Активен
Да заповядаш на себе си е най-голямата власт
http://misli.hit.bg/thedreams.html
*
Re: Депресия
« Отговор #44 -: Април 04, 2010, 20:39:57 pm »
Христос Воскресе, момичета... пожелавам на всяка от вас да сбъдне най-голямата си мечта- да има дете...
Активен
*

    Iffi.13

  • ****
  • 641
  • НАПРЕД И НАГОРЕ !!!
Re: Депресия
« Отговор #45 -: Април 15, 2010, 19:58:28 pm »
Депресия и СТРАХ ! Страх ме е. Миналата година по това време с такова възторжено очакване проследявах номерата на одобрение от фонда, а сега.... сега дори не си знаех входящият номер на втората молба. До онзи ден... Честно ви казвам, наистина не исках да го знам и не така и не го проверих от декември до сега, НОООО мама... ах тези майки... не издържала душата и се обадила да пита. Е, ох, обади ми се да ми съобщи кой номер сме. И вече знам... поне първите две цифри от четирите запомних, другите не съм. Гледам с УЖАС, как бързо се доближават получилите заповедите до нашето номерче, и изпадам в ПАНИКА. Нормално ли е? Нормално ли е толкова много да искам детенце, и толкова да ме е страх от нов провал? Чета колко нови радости споделят момичетата от получените заповеди, а аз плача като магарица...От страх  :( Срам ме е.
Активен
*

    crow

  • *****
  • 2670
  • Вяра имам ... мира нямам!
Re: Депресия
« Отговор #46 -: Април 15, 2010, 20:31:28 pm »
 Ифи, не си само ти. И мен ме е страх от нов провал :( Не знам как ще преживея пореден отрицателен тест :( Малко хора разбират страха ни. Може би само тези, които са преживели неуспех от ин витро. Нито един отрицателен тест не мога да сравня с този след ИВФ :(
Активен
"I'll follow him to the ends of the earth," she sobbed. Yes, darling. But the earth doesn't have any ends. Columbus fixed that.
*
Re: Депресия
« Отговор #47 -: Април 15, 2010, 20:46:06 pm »
Ифи, миличка, и мен ме е страх. Страх ме е утре от теста, че може да не се е получило (а ми е само първи опит), че нямам симптоми. Знам, че ще го преодолеем, щом сме започнали, но... свиват ни се сърчицата.
 :bighug: :bighug: :bighug:
Активен
"Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството..."
Нийл Армстронг
*
Re: Депресия
« Отговор #48 -: Април 15, 2010, 20:56:43 pm »
Истината е че когато пуснах тази тема не очаквах да срещна разбиране, по-скоро малко упреци и доза безразличие. Не знам дали да ме радва или натъжава,това че се присъединиха толкова много момичета със сходни като мен чувства. Благодаря Ви затова че не съм сама поне в емоциите си и съжалявам, че толкова много жени се чувстват като мен. Въпреки това аз имам огромна вяра и знам, че всички ще успеем... Понасяйте загубите с високо вдигната глава момичета, дори тази загуба да е от най-величествения противник - природата, така победата ще е по-сладка!
Активен
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Депресия
« Отговор #49 -: Април 16, 2010, 02:15:35 am »
Цитат на: crow в Април 15, 2010, 20:31:28 pm
Ифи, не си само ти. И мен ме е страх от нов провал :( Не знам как ще преживея пореден отрицателен тест :( Малко хора разбират страха ни. Може би само тези, които са преживели неуспех от ин витро. Нито един отрицателен тест не мога да сравня с този след ИВФ :(
Напълно подкрепям. След два неуспешни опита, на втория дори не се стигна до трансфер, което е още по-страшно, повярвайте, направо изпитвам ужас от провал. Ами ако пак стане така, ами ако никога не успея? Докога ще имам сили? Много такива въпроси си задавам.
Наистина болката след неуспех от ин витро е коренно различна от тази, при цикъл или тест след закъснение примерно и т.н., т.е, когато не е правен АРТ. Аз по принцип не правех тестове всеки месец. Безсмислено е. Само ако съм имала закъснения или ако се е налагало да пия някакви лекарства. Два пъти съм имала големи закъснения и съм била убедена, че се е получило и болката беше голяма при негативните тестове. Но след ин витрото......не мога да го опиша...чувстваш се обречен....свършен...съсипан....обезумял и не знаещ накъде да поемеш.
А когато на втория опит доктора ми каза, че от 13 хубави ембриона на 5 ден не е останал нито един, който да ми върне 8O просто бях като попарена. Честно ви казвам момичета, може да звучи пресилено, но все едно ми съобщи смъртна присъда....Не знам как се чувства човек, на който са му казали, че страда от тежка болест,/дано никога не науча наистина/, но ми се струваше, че точно това са ми казали и не се знае дали ще оживея. Дано не обидя някого с това или да изглежда, че омаловажавам страданието на хората с тежки заболявания, но наистина така се почувствах в онзи момент. Главата ми забуча, призля ми и помислих, че сърцето ми ще се пръсне. Направо горях, не ми стигаше въздух, чувствах се обречена и обезумяла...не мога да го опиша...просто някакъв първичен страх, че това е краят за мен....че може би никога няма да успея, защото в случаи като нашия е просто въпрос на късмет и брой опити...
Извинете за объркания пост и многословието, но от тогава не съм говорила за това толкова емоционално. Минаха почти 3 месеца, провеждаме лечение и скоро пак сме на ринга, но сега просто е друго. Умирам от страх и ужас, дори не мога да си представя ако пак не стане нищо, ако пак има проблем с ембрионите и пак не стигна до трансфер....Сигурно ще го преживея, но след всеки неуспех частица от мен си отива безвъзвратно. При първия опит пак имаше страх, но по-различен. Водех се относително лесен случай - нлада, с хубави яйчници, но без тръби - песен. Да, ама нем уж много яйца, накрая малко ембриони, отрицателен тест. Решихме, че стимулацията трябва да пооправим. Казах си - нормално, все пак първият път е изстрел в тъмното. Вторият път вече като коригираме нещата, всичко ще е наред. Та за следващият опит също не ме беше много страх, само нормалното притеснение преди АРТ. Е, сега вече е друго..излязоха и скрити проблеми при нас, нещата вече не са толкоа прости и никой не може да каже защо не става, дали лечението ще помогне и т.н. Амиии, какво да ви кажа, на моменти си мисля, че ще полудея, друг път съм оптимист, в трети момент съм като безжизнена купчина...или като оголен кабел....познато ви е, нали?
Ифи, няма какво да те е срам, мила! Всички сме така, за жалост :?
Chin, няма друго място, на което да получиш по-голямо разбиране и подкрепа, мила. Само хора в нашето положение могат да разберат чувствата и емоциите ни. Нали знаеш - сития на гладния не вярва. Абсолютно всички чувства, които описваш в началото на темата си съм ги изпитвала и продължавам да ги изпитвам и знаеш ли, нито ме е срам, нито се чувствам виновна. Който иска да ме съди, ама е много лесно да го направи някой, който не е минал през този ад. За мен мнението на такива хора не е важно и определящо. Който дойде и ми поеме болката и кръста от плещите, да ги носи вместо мен, да ме съди!
Активен
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*

    crow

  • *****
  • 2670
  • Вяра имам ... мира нямам!
Re: Депресия
« Отговор #50 -: Април 16, 2010, 06:24:53 am »
Сиксче ,
Много ми е мъчно :(
Искам само да допълня, че съм имала отрицателен тест и след ИНСЕ и не мога изобщо да го съпоставя с болката от неуспеха на ин витро опита ми :(
Водя се неизяснен стерилитет, но повярвайте - вече изобщо не се надявам на нормално забременяване :( Съзнанието ми е толкова обременено, че със сигурност дори не допуска тази идея :( После си казах, че може да успея с АРТ. Опитах по-лекия вариант - ИНСЕ. Не стана. Казах си "Имам резервен вариант. Там картите ми са по-силни". Ин витро. Всичко тръгна отлично. До денят, в който направих теста - всичко беше минало повече от добре. Дори си повярвах.

След неуспеха ...
Едва ли бих могла да облеча с думи състоянието, в което изпаднах. В главата ми се въртят мисли от сорта: "Щом не стана с ин витро, с какво вече да опитам ?" И дали с този моят неизяснен стерилитет - варианта ин витро е решение ?

Опитвам се да намеря смисъл в други неща и да забравя. Искам само мир и спокойствие. Трябва да има начин, да забравя ...


Активен
"I'll follow him to the ends of the earth," she sobbed. Yes, darling. But the earth doesn't have any ends. Columbus fixed that.
*
Re: Депресия
« Отговор #51 -: Април 16, 2010, 14:32:43 pm »
Оххх незнам приятелки.Наистина много трудно се търпят тези терзания и моменти ту на радост,ту тъга.След втория спонтанен аборт се чувстваам още по-зле.Вярно,в самото начало стават,но....Отиват си и мечти и вс.става на пух и прах.Сега случайно разбрах ,че моя много добра приятелка е бременна в 5месец, даже не ми се е похвалила......а аз веднага се похвалих е сега пък на всички трябва да обяснявам ,че бебе няма вече...Истината е ,че трябва обаче да не се отказваме и тъй...вече немога и думи да намеря,толкова ми е тежко :balk_144: :balk_145:
Активен

*

    Iffi.13

  • ****
  • 641
  • НАПРЕД И НАГОРЕ !!!
Re: Депресия
« Отговор #52 -: Април 16, 2010, 17:28:28 pm »
Незнам какво да кажа.... Благодаря, че удряте по едно рамо в такива моменти. Иска ми се да мога да събера в шепи болката на всяка една от нас и да я плисна в безкрайният космос, току виж природата се чукнала по главата, че ВСЕКИ има право на мъничко щастие. Целувам ви, момичета, и вярвам в успеха на всяка една! 
Активен
*
Re: Депресия
« Отговор #53 -: Април 16, 2010, 22:34:20 pm »
Момичета, не се отказвайте, знам, че е много тежко, знам ...

Преди 10 години, когато бях много невежа по въпросите на стерилитета и методите за справяне с него, реших (а и никой не ме разубеди, в т.ч. и лекарите), че моят единствен и 100%-ов ход е инвитро. Втурнах се с такава увереност и ... се сгромолясах с гръм и трясък :( Доста дълго време бях убедена, че нямам друг шанс.

Смятам, че инвитрото е неизбежно, там където проблемът е тубарен, или където трябва активно да се подпомогнат плувците. Но във всички или почти всички други случаи, съществуващият проблем си стои и пречи и по време на инвитро. Така си обяснявам аз успеваемостта на тази АРТ - и не, там съвсем картите не са по-силни.
Гардже, на теб не знам какво да ти кажа, знаеш, че няма неизяснен стерилитет, все трябва да има причина. А и ти много бързо заряза инсетата.

Прегръщам ви всички, трябва ни много сила в тази борба, но по-добре да търпим сега временни поражения, отколкото след години да се упрекваме, че сме се предали :grouphug:       
Активен
*
Re: Депресия
« Отговор #54 -: Април 18, 2010, 10:25:42 am »
Цитат на: Snegina в Април 16, 2010, 22:34:20 pm
...няма неизяснен стерилитет, все трябва да има причина.... трябва ни много сила в тази борба, но по-добре да търпим сега временни поражения, отколкото след години да се упрекваме, че сме се предали :grouphug:       
не съм съвсем съгласна..неизяснен стерилитет има,защото има още много механизми които не са познати на науката и докторите колкото и да са добри немогат да обяснят някои неща/говоря от личен опит/..казвам го не за да навлизам в спорове,но мога само да дам надежда на тези които вярват че техния път е инвитро/икси -има шанс!!аз направих само едно инсе и не съжалявам..причините не бяха ясни,защото и ние си останахме неизяснен стерилитет ,но в последствие се оказах права /доверявайки се на интуицията си/-сега знам,че и да бях правили още 20 инсета-все тая!!!при нас помогна тежката артилерия,затова момичета не се отказвайте,но и слушайте вътрешния си глас,дори да се налага да спорите понякога с лекаря -за успеха е нужно да вървите с доктора си съка за ръка!за другото съм съгласна-не се отказвайте и пробвайте докато стане,по един или друг начин-важен е крайния резултата!!
Активен
"Любовта е състояние,при което е невъзможно да си щастлив без щастието на друг човек."-Робърт Хайнлайн!!!
*

    crow

  • *****
  • 2670
  • Вяра имам ... мира нямам!
Re: Депресия
« Отговор #55 -: Април 18, 2010, 13:26:00 pm »
 Аз също вече вярвам, че има неизяснен стерилитет. Снежи, аз изследвах всичко, което на лекарите им щукна и всичко, което щукна на мен. Питай ме вече, какво не съм изследвала... Ами всичко е наред. Слава Богу, здрави сме. Стреса ми е вече в много голяма доза. Не мога да изключа психологическият фактор. А историята познава много двойки без деца, които след осиновяване - забременяват. Или които след родени бебчета ин витро, само няколко месеца след раждането - забременяват спонтанно. Това, ако не е психологически фактор ...
Дори при двойки с изяснена причина, лесно преодолима с АРТ - не е задължително да се получи. Според мен е възможно в тези моменти И липсата на спокойствие да оказва ефект.
Познавам няколко двойки, които имат изяснена причина за стерилитет, но изобщо не знаят какво представлява АРТ процедурата в детайли. Дори мислят, че ин витрото е 100 %сигурен метод. Е, за тях наистина ин витрото донесе 100% резултат. За моят очевидно болен мозък обаче, не носи (засега).
 Депресията е тежко бреме. Не съм и подозирала колко здраво може да се вкопчи в мен. Много трудно ще се окопитя и се надявам да имам сили да отгледам детенцето си със здрави нерви (някой ден).  
Активен
"I'll follow him to the ends of the earth," she sobbed. Yes, darling. But the earth doesn't have any ends. Columbus fixed that.
*
Re: Депресия
« Отговор #56 -: Април 18, 2010, 14:03:08 pm »
Миличка, ти току-що посочи една от причините за твоя "стерилитет" (даже не искам да го нарека така) - психологическия фактор, депресията - и това ако не е изяснена причина, здраве му кажи.

Ти обаче си стъпка напред - това оптимистично жълто аватарче ми показва, че има слънчице на твоята улица :wink:

Наистина, и аз не бих искала да споря, но на всички е ясно, че това, че медицината за съжаление не "улавя" всички причини за незачеване или неизносване, не означава, че ги няма... и много експерименти и налучквания се правят на наш гръб.

Депресията - искаме ли да е наш приятел, трябва да решим (оф-ф-ф, голяма отговорност!) - ние творим живота си ... или мислите, че всичко е писано там горе? Това, че в момента имаме проблем не може да се промени, но какво да бъде отношението ни към него, избираме сами. За мен голяма роля изиграха книгите на Вадим Зеланд, за да прозра поне мъничко (надявам се) как да се доближа до желанията си.

Прегръщам Ви много силно :bighug:

А в чисто физиологичен план реших да започна прием на сребърна вода, да видим ...  
« Последна редакция: Април 18, 2010, 14:34:21 pm от Snegina »
Активен
*
Re: Депресия
« Отговор #57 -: Април 18, 2010, 18:01:02 pm »
Онзи ден момичета гледах в "На кафе" певицата Цветелина.Та тя говореше именно за силата на мислите-даже каза и наименованието на науката ,но не го помня.Трябва да си променим мисленето ,да мислим позитивно и т.н.Аз много вярвам във психологичния фактор,на е много важно да си наложим хубави мисли
Активен

*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Депресия
« Отговор #58 -: Април 18, 2010, 18:19:38 pm »
Споделям мнението на любопитка. Затова се нарича неизяснен, не защото няма причина, а защото може би не е открита от науката още, знам ли...
За психологическия фактор ще си позволя да не се съглася напълно. Разбира се, че оказва влияние, но в никакъв случай не смятам, че това тъкмо е причината да не се получи при двойките с неизяснени причини. И ще ви кажа защо.Ами когато са започвали опитите за бебе, тези двойки не са били обременени от мислите за стерилитет, нали? Не са и предполагали дори. Вероятно и не са били вманиачени в мислите за бебе. Обикновено до първата година опити, човек не се притеснява толкова, нито се напряга с мисли за стерилитет и т.н. Говоря от личен опит. Аз след 10-тина месеца опити започнах вече да се притеснявам леееекичко, но не и да се депресирам и да изпадам в състояния, подходящи да бъдат описани като психологически фактор. С две думи, през този период за тези двойки психологическия фактор не е съществувал, но все пак не са забременяли, нали? Каква е тогава причината? Нека се замислим над това.
А депресията не е доказана причина за стерилитет, доколкот знам. Доста жени с клинична депресия и куп психологични заболявания си забременяват без проблем. Просто стерилитетът не е една диагноза, а съвкупност от много такива и множество фактори допринасят за резултата. Менталното състояние безспорно играе роля, но според мен не решаваща и определяща успеха или неуспеха.
Снежина, права си, че човек сам избира как да се отнася към проблема, но в същото време не си права. Това е твърде лесно да се каже, но прекалено трудно да се осъществи. Емоциите трудно се поддават на контрол. Освен това, проблемът стерилитет е твърде всеобхватен и засяга почти всички сфери на живота ни, та няма как да го изключим от мислите си и да се правим, че всичката ни е наред. Особено пък, когато АРТ е единствения шанс да се зачене, повярвай, тогава само за това живееш, само когато ти предстои процедура или си започнал такава, се чувстваш жив и полезен. На мен стерилитета ми се отрази на всичко, загубих си работата, приятелите /толкова са били такива де/, не мога да си търся нова работа, защото постоянно съм по болници, в процедури и т.н. Всяка една стъпка в живота си, която предприема е абсолютно зависеща от проклетия ми стерилитет. Не мога да планирам нищичко....
Та, в този ред на мисли, повярвай, съвсем не съм си избрала аз така да се чувствам, нито желая депресията да ми бъде спътник. Да постигнеш онова равнище на душевен мир и хармония е направо изкуство, за някои професия. Не можем сами да се правим с това, поне след един определен момент.
Мили момичета, вярвам, че всяка една от нас ще успее! Трудно е, тежко е, но ние сме заедно, подкрепяме се и си помагаме. Когато някоя падне духом, другите ще я вдигнат. Ще си плачем заедно, ще се гневим заедно, ще се радваме заедно. Това е нашата терапия :D
Успех на всички!
Активен
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*

    crow

  • *****
  • 2670
  • Вяра имам ... мира нямам!
Re: Депресия
« Отговор #59 -: Април 18, 2010, 18:30:42 pm »
 Като споменавам психологически фактор, съм далеч от мисълта "Мислите за бебе, пречат".
Аз говоря за стрес в живота като цяло. Аз поне съм много непоскойна натура. Все бързам, намирам за какво да се тревожа и прочее. Говоря за напрегнато ежедневие. Иначе в началото, когато започнах да правя секс - даже се страхувах от точно обратното. Да не взема да забременея!  :oops: :oops: :oops: Тогава какви притеснения съм хвърляла ... ама нейсе. Неоснователно е било :(

 Сиксче, права си че тук намираме много опора. И аз загубих голяма част от приятелите си. Тяхното ежедневие ми е чуждо :( Обичам си ги, но някак вече нямаме допирни точки. Преди два дни се видях с мой много добър приятел и съпругата му. Чакат второ дете. Жената се мръщеше, че тя не искала второ, ама мъжът й "я излъгал". После не спря да подпитва и от всяка моя дума извърташе към "като имате бебе" еди какво си ... Като видя, че не "подемам" да говоря за това, си позволи да ме пита как съм с хормоните  8O Без изобщо да сме им говорили, че се борим за бебче. След това взе да пита за щитовидната ми жлеза... Накрая не издържах и казах "ВСИЧКО ми е наред". Не мисля, че е загрижена точно за мен. Не ми е приятелка, дори мисля че не й харесва, че с мъжът й сме приятели от 15 години. Ами как да ми е лесно да се виждам с подобно обкъжение ? И без това се мъча да не мисля за проблемите ни, излизаме със стари приятели, които не знаят за проблема, точно за да се разтушаваме и какво ... Ами по-добре да се виждам с приятелките ми от форума :) Благодаря ви, че ви срещнах, че с някои се познаваме лично, че всички са толкова страхотни и чувствам всяка една от вас, близка като сестра !
Хайде пак си изплаках болката :)
« Последна редакция: Април 18, 2010, 18:41:00 pm от crow »
Активен
"I'll follow him to the ends of the earth," she sobbed. Yes, darling. But the earth doesn't have any ends. Columbus fixed that.
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Депресия
« Отговор #60 -: Април 18, 2010, 18:36:48 pm »
Гардже, разбира се, че стреса като цяло оказва негативно влияние. Но хората, които нямат репродуктивни проблеми да не би да нямат стрес в ежедневието си? Всеки си има някакви проблеми и притеснения. Просто при нас наред с другите фактори, стреса вече се явява "черешката на тортата". Не твърдя, че няма връзка и едва ли не, да не му обръщаме внимание, но нашето състояние е затворен кръг малко. Не можем да изключим стреса, невъзможно е просто. Да ограничим - да, но доколко? Нямаме деца - това ни докарва стрес, стреса ни докарва дотам да нямаме деца....и какво става? Омагьосам кръг, от който няма излизане, а отделно си вървят злободневните проблемчета, безпаричието, притеснениятра дали ще си запазиш работата, дали ще си плащаш кредита...
Но такива проблеми имат всички, но не всички имат стерилитет. Ако само това пречеше чааак толкова, всички щяхме да сме бездетни.

П.С. Не знам дали ме разбирате какво искам да кажа. В никакъв случай не бива да пренебрегаме психиката. Но нека не си вменяваме сами допълнителна вина, мислейки, че ето на, много съм депресирана и затова не става. Това си е направо безумно, защото няма изкарване от тоя филм, стигнем ли дотам. Още повече си увеличаваме стреса по този начин. Опитваме се да мислим позитивно, ама нека не сме утопични. Нормално е да изпитваме страх, тревога и т.н. И тези чувства и емоции ТРЯБВА  да се преживеят, трябва да ги оставим да излязат от нас. Без да прекаляваме, разбира се. Ако не можем да се справим сами, да потърсим помощ.
« Последна редакция: Април 18, 2010, 18:40:36 pm от sixsens »
Активен
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: Депресия
« Отговор #61 -: Април 18, 2010, 19:00:03 pm »
Много си права crow!Май тук повечето сме едно и също мнение за "приятелите",а и най-интересното е ,че всички разбират и са "компетентни".Аз пък по повод сп.ми аборт този месец чух отговора,че "то както ме боляло корем било сигурно ,че ще го загубя" и още подобен род тъпотии.Или абе ще си направите ново ,уфффффф яд ме е ,че има такива нетактични хора.Ограничавам се вече ,а и съм решила да спра да коментирам,освен тук пред вас,че като нищо ме обявили ,че ми е станало фикс идея и т.н.Моята тайно бременееща приятелка пък днес каза ,че нямало за какво да се хвали ,не било голяма работа това ,че чакат бебе 8O"кво толкоз?"
Цитат на: sixsens в Април 18, 2010, 18:36:48 pm
Гардже, разбира се, че стреса като цяло оказва негативно влияние. Но хората, които нямат репродуктивни проблеми да не би да нямат стрес в ежедневието си? Всеки си има някакви проблеми и притеснения. Просто при нас наред с другите фактори, стреса вече се явява "черешката на тортата". Не твърдя, че няма връзка и едва ли не, да не му обръщаме внимание, но нашето състояние е затворен кръг малко. Не можем да изключим стреса, невъзможно е просто. Да ограничим - да, но доколко? Нямаме деца - това ни докарва стрес, стреса ни докарва дотам да нямаме деца....и какво става? Омагьосам кръг, от който няма излизане, а отделно си вървят злободневните проблемчета, безпаричието, притеснениятра дали ще си запазиш работата, дали ще си плащаш кредита...
Но такива проблеми имат всички, но не всички имат стерилитет. Ако само това пречеше чааак толкова, всички щяхме да сме бездетни.

П.С. Не знам дали ме разбирате какво искам да кажа. В никакъв случай не бива да пренебрегаме психиката. Но нека не си вменяваме сами допълнителна вина, мислейки, че ето на, много съм депресирана и затова не става. Това си е направо безумно, защото няма изкарване от тоя филм, стигнем ли дотам. Още повече си увеличаваме стреса по този начин. Опитваме се да мислим позитивно, ама нека не сме утопични. Нормално е да изпитваме страх, тревога и т.н. И тези чувства и емоции ТРЯБВА  да се преживеят, трябва да ги оставим да излязат от нас. Без да прекаляваме, разбира се. Ако не можем да се справим сами, да потърсим помощ.

Активен

*
Re: Депресия
« Отговор #62 -: Април 18, 2010, 19:15:14 pm »
Аз имах пред вид точно депресията след неуспешен опит, защото това коментирахме, и точно това сме изпитали всички тук за жалост  :(

Лично при мен съмненията, че ще имам проблем със забрем.  ме споходиха още в момента, в който започнахме опитите и ... ме държаха 6 год. :oops: Не знам - или имам пророческо виждане, или с мислите си предизвиках събитията, или ...?

Емоциите също не са наш добър съветник, но ... дъра-бъра, лесно е да се каже ...



 
Активен
*

    Raissa777

  • *****
  • 1672
  • Засадиш ли горчиви плодове-няма да береш сладки.
Re: Депресия
« Отговор #63 -: Април 18, 2010, 20:38:53 pm »
Аз съм съгласна с Гарджето. Не от друго...истории много съм слушала най-различни.
И съм имала познати вманиячени в забременяването и съм им казвала успокой се...къде ти!
Аз толкова истории слушах и четох за проблеми със зачеването, че някак имах усещането, че това ще се случи и на мен. От друга страна пиех противозачатъчни, които ме подсещат друго.
Моите вярвания са малко странни и не искам да ви обременявам, но едно от нещата е, че някак още от малка знам, че абортът е много голям грях. И винаги много съм се пазила да не ми се случи изненада...на неподходяща възраст и с неподходящата половинка. Наистина много ме беше страх.
Та за противозачатъчните, чела съм на много места, че когато ги спреш се "хваща" много бързо. Даже ги предписват с лечебна цел. Аз си мислех, че едва ли не на първия ден без хапчета - ще съм бременна! И някак толкова се вълнувах, а то какво стана. Много бързо се зарибих, може би защото очаквах че така ще стане. Още на 4-5 месец вече имах лекар, който ми следеше фоликулите... И много бързо се депресирах.. и тези тестове - на финала имах фобия от тях.
Започнах със стимулации...нищо. Изследвания - излязоха разни работи, но не гарантиращи стерилитет. Инсе - пак не.
 Все си мислех, че си натоварвам психиката много с постоянното мислене и тези скапани планове! Сега със сигурност установявам, че те ми съсипаха година и половина от живота. Лекари, сметки, какво ще се пие, кога ...кога е време за секс, след "времето" секс не ми се прави изобщо...после сед теста мразя себе си и мъжа ми...него повече.
И единия глас казва - успокой се! А другия - ти луда ли си ?!?! И просто не можех да се успокоя! Даже самото "спокойно" ме дразнеше адски много, а камо ли да ми го каже някой.
Поне в това отношение аз бях внимателна. За проблема знаеха двете ми най-близки приятелки и аз нямам никакво съмнение, че те ще са на ниво във всяка ситуация.
 
Та...Откриха ми проблем със ЩЖ и ми казаха, че ще се лекувам 2 години... от които 6 месеца да забравя за каквито и да е опити за бебе.Много се сринах. Открих също, че присъствието на мъжа ми и натискът ( неосъзнат ) от негова страна също много ме е натоварвал. "Кога ще правим бебе, кога са ни дните ? "
После.. " какво стана, имаме ли резултат?"
Той не го пита с лошо...но аз имах чувството все едно ме обвинява. Все едно аз съм виновна и го разочаровам! Като му казах че съм болна, ме пита - ѝ а добре..сега кога ще превим бебе?"
Казах - няма да е скоро мойто момче. В близката година забрави...

Адски много ми олекна!
В началото много се здухвах и ревах, но после...какво да направя! Примирих се.
А след примирението - дойде успокоението. Започнах да живея нормално, да правя секс когато ми се прави ...
След 2 месеца забременях. Случайно...
Един от ендокринолозите при който ходех, след като разбрах че съм бременна ми погледна изследванията на хормоните правени седмица преди да забременея и ме попита - " сигурна ли сте, че има бременност? "
Казах - да...а той - "на лекар ходихте ли..или само от тест ?"
 

В интерес на истината, ако си следях календарчето вероятно нямаше да съм бременна. Защото ние правехме секс кажи речи до 14-16 ден на цикъла ми. После...аз не исках, някак все едно нямаше защо. А съм забременяла с късна овулация на около 20тия ден от цикъла ми.

Мисля, че инвитрото би помогнало на хора с проблемна спермограма или тръби.
Иначе би могла да избърза нещата, при двойка без реален проблем ( лечим с лекарства, операции и т.н. ) В смисъл изключвам всичко неразбираемо за лекарите или хората като цяло. Защото според мен, елементът на "съдбата" също е важен.
Активен
*

    crow

  • *****
  • 2670
  • Вяра имам ... мира нямам!
Re: Депресия
« Отговор #64 -: Април 18, 2010, 22:01:57 pm »
 Раиса, според мен наистина "съдбата" има пръст в много случаи ;) Сега да не прозвучи наивно, да уточня че не разчитам на провидението, ала нито един вид АРТ не може да гарантира успех. Ето в моят случай лекарят ми беше убеден, че с тези ембриони шанса ми е над 70%. Обаче, както каза и той "Останалото е божа работа". Говорила съм с него дали смята, че медицината не е напреднала достатъчно, за да открие нашите проблеми. Отговорът му беше, че медицината е достатъчно напреднала. "Ето прави се ин витро, решават се много заплетени случаи". Това е мнението му. Останалото е "Божа работа". А и, питам се .. наистина ли си мислим, че двойките, които забременяват без да стигнат до гинеколог дори, всичко им е наред ? Нямат нито едно разбутано хормонче, тръбите им са прави като магистрали, яйчниците им произвеждат чудни яйцеклетки и т.н. ?
Ако случайна жена, забременяла след 3 месеца опити си направи всички изследвания, операции, снимки и прочее - дали ще излязат по-добри от моите ? Едва ли.
Факта, че има забременели с лоши ембриони, на които ембриолозите не дават голям шанс и жени незабременели с перфектни ембриони - пак ме навежда на мисълта, че не може медицината да изземе функциите на провидението.

Съжалявам, ако се откланяме от темата за депресиите, затова смятам да продължим по темата в някоя по-подходяща такава. Това, в случай че отегчаваме останалите.
 Целувки на всички !
Активен
"I'll follow him to the ends of the earth," she sobbed. Yes, darling. But the earth doesn't have any ends. Columbus fixed that.
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Депресия
« Отговор #65 -: Април 19, 2010, 03:23:26 am »
Да, нека се придържаме към емоционалната страна на нещата.
Активен
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: Депресия
« Отговор #66 -: Април 20, 2010, 07:08:08 am »
Това с мисленето и немисленето за мен поне изобщо не е така. Единственото ми забременяване (за съжаление завършило трагично) е точно, когато правех тестове за овулация и пресмятах фертилни дни. Сега ще ми е много трудно да си избия от главата мисълта, че ако бях започнала по-рано с тестовете, резултатът можеше и да е друг.
А вече е безпредметно от тях.
Активен
"Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството..."
Нийл Армстронг
*

    Raissa777

  • *****
  • 1672
  • Засадиш ли горчиви плодове-няма да береш сладки.
Re: Депресия
« Отговор #67 -: Април 20, 2010, 09:26:20 am »
 :bighug:
Не се натоварвай допълнително психически...
Активен
*
Re: Депресия
« Отговор #68 -: Април 20, 2010, 10:30:55 am »
Цитат на: crow в Април 18, 2010, 22:01:57 pm
.. Останалото е "Божа работа". А и, питам се .. наистина ли си мислим, че двойките, които забременяват без да стигнат до гинеколог дори, всичко им е наред ? Нямат нито едно разбутано хормонче, тръбите им са прави като магистрали, яйчниците им произвеждат чудни яйцеклетки и т.н. ?
Ако случайна жена, забременяла сАко случайна жена, забремелед 3 месеца опити си направи всички изследвания, операции, снимки и прочее - дали ще излязат по-добри от моите ? Едва ли.
Факта, че има забременели с лоши ембриони, на които ембриолозите не дават голям шанс и жени незабременели с перфектни ембриони - пак ме навежда на мисълта, че не може медицината да изземе функциите на провидението.
немога да не се включа отново,защото темата ми е до болка позната..съгласна съм донякъде с този пост,да Божа работа е зачеването ,както ти е казал лекаря ..
да има такива които забременяват с  "лоши ембриони" ,но това не означава че други с "хубави" не са забременели защото няма причина,а просто съдбата така е решила... 8O просто това моят разум не го приема...предпочитам да мисля че тези с "хубавите",които не са забременели е защото има друга причина,която още не  е изяснена..или провалената АРТ процедура е пак защото има още неясноти в тази материя за лекарите..така на мен ми е било по-лесно да съхраня вярата си,че някой ден ще успея и ще разберат нашия проблем и пр.
 ..зачщото тогава какво трябваше да си мисля аз годините които чаках и след провалените процедури?!че Бог не иска да ми помогне да забременея ли...невярвам..с приказки от рода че е божа работа само са ми вредили /говоря за себе си/ и са ме депресирали повече.това което мога да кажа на всички момичета е да се борят за мечтите си въпреки всичко..когато се уморят да си отдъхнат колкото им е необходимо и после отново!това е моето мнение
  и не на последно място-да има момичета,които забременяват не само на третия месец от опитите,а и от първия и да това не означава че те са без проблеми /всичките/,но нека не забравяме,че зачеването е съвкупност от доста механизми и точния момент и ако нещо не е наред на девойката ,но другите неща в този момент са ок - да ще се получи от първия път,просто съвпадение,а не защото съдбата така е решила..станах многословна,моля за извинение
Активен
"Любовта е състояние,при което е невъзможно да си щастлив без щастието на друг човек."-Робърт Хайнлайн!!!
*

    Raissa777

  • *****
  • 1672
  • Засадиш ли горчиви плодове-няма да береш сладки.
Re: Депресия
« Отговор #69 -: Април 20, 2010, 10:43:13 am »
И аз имам какво да кажа по въпроса, но мисля, че целият този разговор трябва да се премести в друга тема.
Може би нещо от рода - "вярвате ли, че и съдбата има участие" или "енергиите в човека"...нещо такова.

Има адски много неща, които хората не могат да разберат и за това ги отричат. Твърде е елементарно обаче, според мен. Има и много литература по тези въпроси.

А тук, мислим е добре да спрем да спамим.
И моля ви, без агресия, обидени и т.н. Всеки има мнение и го изказва без да има за цел да нарани/обиди/натъжи и т.н.
Активен
*

    Raissa777

  • *****
  • 1672
  • Засадиш ли горчиви плодове-няма да береш сладки.
Re: Депресия
« Отговор #70 -: Април 20, 2010, 10:49:22 am »
Цитат на: sixsens в Април 18, 2010, 18:36:48 pm
Гардже, разбира се, че стреса като цяло оказва негативно влияние. Но хората, които нямат репродуктивни проблеми да не би да нямат стрес в ежедневието си?

Съгласна съм, че като цяло стреса е нещо много разрушително, но за мен едното няма нищо общо с другото.
Да...всеки има стрес в ежедневието си, в офиса, в трафика, в общуването с околните...
Но аз не мога да го сложа на една везна със стреса, през който минах. Единия го забравям след 5 минути, а другия ме натоварва психически всяка минута.   
Активен
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Депресия
« Отговор #71 -: Април 20, 2010, 12:00:32 pm »
Абсолютно съм съгласна с любопитка. Това е и моето мнение.
Раиса, аз не видях обидени, нито агресия. Ти къде ги съзря? Нека не си създаваме излишни драми...
Последните постове не са точно спам, защото нещата пак опират до чувствата и емоциите и как всеки се справя с тях, какво им влияе и т.н. Всички неща, които обсъждахме са в пряка връзка с депресиите ни. Виж, ако тръгнем да обсъждаме чисто техническата част - да, това вече ще е спам.
Активен
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*

    eganeva

  • *****
  • 4584
  • И утре е ден, но друг....
Re: Депресия
« Отговор #72 -: Април 20, 2010, 12:14:40 pm »
Raissa777, що не ползваш "РЕДАКТИРАЙ"???
« Последна редакция: Април 20, 2010, 12:20:24 pm от eganeva »
Активен
*

    Raissa777

  • *****
  • 1672
  • Засадиш ли горчиви плодове-няма да береш сладки.
Re: Депресия
« Отговор #73 -: Април 20, 2010, 19:56:57 pm »
Изобщо не Ви отива на годините агресивното писане, или може би греша.
Не ме и интересува всъщност.
Много добре виждам, вярвам и другите четящи...не е необходима агресия или главни букви.

Както и да е, все пак да отговоря, макар че не знам дали си заслужава изобщо...
Не съм ползвала "редактирай" защото в случая не ми беше удобно.
Други нервни въпроси имате ли ?

( трябваше да е с червени, а не със сини букви, за по-силен ефект  :D )
Активен
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Депресия
« Отговор #74 -: Април 20, 2010, 20:13:57 pm »
Раиса, ще те помоля да внимаваш с тона, защото никак, ама никак не е подходящ!
Какво ни отива на годините, не си ти човека, който да прецени. Аз не виждам никъде агресивно писане. Емоционално - да, разбира се. Темата е в Емоционални все пак. Разбира се, че постовете ще са малко по-разгорещени. Но никой конкретно към теб не изразява агресия, нито те напада. Това че на теб така ти се струва, може би значи, че ти имаш проблем.
Спазвай добрия тон и не създавай интриги. Темата е достатъчно емоционално натоварена, за да я нагнетяваме допълнително. Всеки има право на мнение и чувства и затова този форум е озаглавен - Емоционални проблеми, за да си споделяме емоциите.
Приятна вечер на всички!
Активен
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: Депресия
« Отговор #75 -: Април 20, 2010, 21:08:33 pm »
съжалявам, че се намесвам, но
Цитат на: eganeva в Април 20, 2010, 12:14:40 pm
Raissa777, що не ползваш "РЕДАКТИРАЙ"???
също не ми се струва по темата, нито пък много адекватно. (никого не нападам, нито защитавам)
Сега по темата...
Много пъти съм чувала да се заклеймяват лекари, които казват : ние правим каквото можем, а останалото е Божа работа. Срещнах много жени, които смятат, че лекарите са богове и трябва да им се дава точен процент успевяемост за жалост колкото и да ми се иска не е така. Аз също смятам, че всичко е въпрос на шанс, късмет и съвпадение. Много често съм се питала къде съм съгрешила, защо се раждат толкова много непланувани и дори нежелани деца на хора, които според мен въобще не са способни да гледат себе си, камо ли дете... но...явно така трябва. От цялото това нещо се научих на едно- да съм над нещата, да си налагам спокойствие каквото и да ми коства това. Преди се тревожех за изпити, работа, кой ми какво ми казал.... вече не ми пука. Според мен... всичко става с времето си, ако не става- значи все още не му е дошло времето.
« Последна редакция: Април 20, 2010, 21:11:09 pm от chin »
Активен
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Депресия
« Отговор #76 -: Април 20, 2010, 21:28:44 pm »
Eganeva, моля те, старай се по-меко да отправяш забележки!
Момичета, нека не си създаваме допълнителни проблеми и нерви, мисля, че тези, които вече имаме ни стигат :?
Активен
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*

    Raissa777

  • *****
  • 1672
  • Засадиш ли горчиви плодове-няма да береш сладки.
Re: Депресия
« Отговор #77 -: Април 20, 2010, 22:36:01 pm »
Ясно...

Възпитанието не ми позволява да изкажа истинският си тон. И това че се старая да внимавам какво казвам, за да не обидя дякого...особено в тази тема. Аз не съм сляпа нито глупава и сама мога да предценя дали нещо е агресивно или не, особено отправено към мен.
Аз не си позволявам да правя забележки, да казвам на кой тонът му е подходящ или "никак, ама никак не е подходящ! " ,да назидавам, да казвам на кой в коя тема да пише и какво, да пиша с главни букви...много препинателни знаци и т.н.
Според мен точно в този форум следва да има много толерантност, а всъщност има много агресия .
Което хем е много странно, хем нищо ново под слънцето.
Активен
*

    Iffi.13

  • ****
  • 641
  • НАПРЕД И НАГОРЕ !!!
Re: Депресия
« Отговор #78 -: Април 20, 2010, 22:47:24 pm »
 :D Темата се превръща в бойно поле  :D Депресията преминава гръмко в агресия  :wink: Ето как бихме могли, дори от този малък ... да кажем "инцидент", да направим простичък извод, какво се случа в живота ни "благодарение" на депресията и на обърканите ни чувства  :D Отчаяние, усещането че всеки се взира в нас, че някой умишлено ни кара да се чувстваме неприятно, грешно тълкуване на това, че бременната ни приятелка или тези с деца ни отбягват... А бе, накратко, че целият свят е срещу нас  :D И ето - ставаме жлъчни, критични, неделикатни и често груби  :D Не съм насочена конкретно и лично към някой, а към всяка една от нас  :wink: Момичета, съвсем скоро очаквам да ми се обадят за заповедта  :? Дано не прозвуча като егоист, но наистина разчитам на вас  :D Няма да мога без ваша помощ, да издрапам смело към новият опит  :? имам нужда от вас, имам нужда от вашият шут отзад, за да мога да направя решителната крачка напред, но нека този шут не бъде агресивен  :wink: Обичам ви!
Активен
*
Re: Депресия
« Отговор #79 -: Април 20, 2010, 23:22:19 pm »
Цитат на: Iffi.13 в Април 20, 2010, 22:47:24 pm
:D Темата се превръща в бойно поле  :D Депресията преминава гръмко в агресия  :wink: Ето как бихме могли, дори от този малък ... да кажем "инцидент", да направим простичък извод, какво се случа в живота ни "благодарение" на депресията и на обърканите ни чувства  :D Отчаяние, усещането че всеки се взира в нас, че някой умишлено ни кара да се чувстваме неприятно, грешно тълкуване на това, че бременната ни приятелка или тези с деца ни отбягват... А бе, накратко, че целият свят е срещу нас  :D И ето - ставаме жлъчни, критични, неделикатни и често груби  :D Не съм насочена конкретно и лично към някой, а към всяка една от нас  :wink: Момичета, съвсем скоро очаквам да ми се обадят за заповедта  :? Дано не прозвуча като егоист, но наистина разчитам на вас  :D Няма да мога без ваша помощ, да издрапам смело към новият опит  :? имам нужда от вас, имам нужда от вашият шут отзад, за да мога да направя решителната крачка напред, но нека този шут не бъде агресивен  :wink: Обичам ви!
:bighug: Няма нищо егоистично в поста ти, имаш най-големия шут отзад от мен и най-голямата доза позитивизъм, която мога да ти дам... успех и дано всичко е наред :)

Активен
*

    crow

  • *****
  • 2670
  • Вяра имам ... мира нямам!
Re: Депресия
« Отговор #80 -: Април 21, 2010, 00:01:20 am »
 И аз мисля като Иффи.13 . Безспорно в тези трудни моменти сме силно чувствителни. Възприятията ни се обострят и една дума леко в страни, ни обижда. Ако трябва да бъда честна, аз също съм се засягала от нечии постове. Опитвам се да не реагирам, но не винаги това е възможно. Нека въпреки всичко си останем приятелки, защото наистина аз лично намирам много подкрепа от всяка една от вас. Призовавам ви, ако се чувстваме наранени, да не превръщаме темите в бойно поле, а да се изясняваме на лични. Убедена съм, че една усмивка върши чудеса и нещата се изглаждат по-лесно като не са на "всеослушание".
 И за да се върна по-назад в темата, ми се ще да вметна, че аз пък мисля различно от Любопитка. Не всичко е видимо и не всичко зависи от нас хората. Природата ни е създала почти съвършени и ако някъде нещичко ни отнема, не всичко е в ръцете на лекарите ни. За съжаление. ... А може би така трябва. За момента се уча да заживея с това, което ми е дадено и да се радвам на хубавите неща. А такива всяка от нас - има. Често биваме заслепени от проблема ни, но когато ни застигне някакво друго зло или усетим нечие чуждо страдание - вероятно осъзнаваме, че и ние си имаме своето щастие.
 Тази вечер предизвиках пожар. Истински. Всичко в кухнята е сажди и пепел. Опитвах се да готвя. Може би и това беше, за да осъзная колко преходни сме и колко различни са очите, с които виждаме във всеки един момент.
 С този си пост подавам ръка на всички вас и моля да си останем приятелки. Каквито винаги сме били и ще останем !!!
Активен
"I'll follow him to the ends of the earth," she sobbed. Yes, darling. But the earth doesn't have any ends. Columbus fixed that.
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Депресия
« Отговор #81 -: Април 21, 2010, 00:06:28 am »
Раиса, продължавам да не разбирам къде я видя тази агресия спрямо теб!
Забележка относно тона ти правя в качеството си на модератор! И като такъв, се налага да казвам на хората къде да пишат, ако са сбъркали темата или ако се изказват неподходящо. Това ми е работата и не я подлагай на обсъждане, моля. Щом нарушаваш добрия тон ще ти се прави забележка или си мислиш, че тук е разграден двор?
Не ме карай да заключвам темата. Срамота е, че големи хора се държат по този начин.
Активен
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: Депресия
« Отговор #82 -: Април 21, 2010, 08:09:30 am »
Ифи успех мила!Давай смело напред към целта[/ osi_9
Активен

*

    eganeva

  • *****
  • 4584
  • И утре е ден, но друг....
Re: Депресия
« Отговор #83 -: Април 21, 2010, 09:32:38 am »
Raissa777, моля те да ползваш "Редактирай".

Така по-добре ли ти звучи?
Аз може да съм в депресия, но не и агресивна.

Извинявам се на останалите, че станах повод за кавга.

Активен
*

    Raissa777

  • *****
  • 1672
  • Засадиш ли горчиви плодове-няма да береш сладки.
Re: Депресия
« Отговор #84 -: Април 21, 2010, 09:34:18 am »
Ифи
Успех ! С толкова позитивизъм няма как да не стане точно както го желаеш!  :bighug:
И все така с усмивка  :D

Crow
Жалко за кухнята, но важното е, че си жива и здрава  :)
Всеки има своя начин на мислене и въобще разбиране, приемане на нещата около него.
Моят начин съвпада с твоя, важното е да се чувстваме добре, до колкото е възможно.
Само хубави новини да се чуват  :bighug:

sixsens
аз пък така и не разбрах къде е този лош тон който ползвам...
Видях добре че си модератор, не съм се и съмнявала че ще го изтъкнеш.
А дали ще заключиш темата аз не мога да те "накарам" , а само ти.


Еганева,
Съжалявам че така съм те подразнила с двата си поредни поста.
Не знам как хем да редактирам, хем да цитирам... Извинявам се за невежеството си, но все пак не смятам че е чак такава драма.
« Последна редакция: Април 21, 2010, 09:42:28 am от Raissa777 »
Активен
*
Re: Депресия
« Отговор #85 -: Април 21, 2010, 09:38:05 am »
Цитат на: crow в Април 21, 2010, 00:01:20 am
Нека въпреки всичко си останем приятелки, защото наистина аз лично намирам много подкрепа от всяка една от вас.

Активен
*
Re: Депресия
« Отговор #86 -: Април 21, 2010, 13:14:28 pm »
здравейте момичета!вчера се чудих цял ден какво да напиша за да се успокоят страстите и все се отказвах,за да не остана неразбрана..но тъй като виждам че няколко пъти е цитирано моето потребителско име явно мнението ми е изтълкувано погрешно и е станало повод за размяната на някои реплики,та реших да обясня думите си:
в темата писах само и единствено с цел да споделя от опита си мои чуства и да бъда полезна;не съм искала да обидя който и да било, затова и постът ми е със цитат а не с обръщение към конкретен човек;грешката ми е че е трябвало явно да изтрия ника от цитата,за да е ясно че коментирам конкретни думи и мисли,които не са само на един човек ,а на много/не само потребители дори на форума/ и то не защото неразбирам тези мисли и чуства,а защото знам на мен как са ми звучали в много случаи и си представих как някое момиче ги прочита/може дори да не пише тук,просто да чете/ и се облива в сълзи с мислите "защо съдбата е против мен..какво съм сгрешила..,че Бог не ми дава този дар?!" представете си го за миг..това граничи с примирение,а има хора за които е трудно ,да не кажа невъзможно да мислят по-този начин.
 и най-вече исках да кажа на момичета на които тези думи / "Божа работа"/ биха им прозвучали не утешително а напротив ,че това че опитите за бебе до момента не са успешни,не е защото Бог така е решил...това като мисъл е смазващо/пак казвам говоря от моя личен опит,не искам да натрапвам мнението си на никой-всеки има различен подход за справяне с болката../ ,а е вероятно защото на този етап няма решение на проблема..така на мен ми е било по-лесно да понеса фактите пак уточнявам.Както лекарите казват-"ние направихме каквото можем,останалото е Божа работа",така и сигурно сте чували приказката "Бог помага ,но в кошара не вкарва" идеята ми е че нещата не са никога черни или бели..и могат да се разглеждат от различни страни...това е.
Желая успех от цялото си сърце на всички ви.
Активен
"Любовта е състояние,при което е невъзможно да си щастлив без щастието на друг човек."-Робърт Хайнлайн!!!
*

    Raissa777

  • *****
  • 1672
  • Засадиш ли горчиви плодове-няма да береш сладки.
Re: Депресия
« Отговор #87 -: Април 21, 2010, 13:58:15 pm »
Любопитке,
не вяврам че някой би реагирал зле на поста ти ...  :)
Всеки има свой начин и както ти каза - приема нещата по своему.
Но както твоето мнение не е крайно, така и на другите не е, мисля.
Под казването "Божа работа" не означава , че седейки и блъскайки си главата в стената, в един момент някой ще реши да направи нещо за теб. Или пък, че някой е твърде лош и Бог го наказва...това ми звучи повече от кошмарно.

Аз лично вярвам, че природата вижда кога човек наистина желае нещо с душата си и кога прави всичко по силите си за да збъдне мечтите си...и в един момент му го дава. Наистина вярвам, че когато желаеш нещо чисто и от дъното на душата си - ще го получиш. Кога...не знам.

Също така не вярвам, че жена без тръби ще забременее естествено, независимо колко време прекара в молитви или нещо друго. Но след процедура, какъв ще е резултатът - това може да се каже, че е Божа работа. Разбира се ако човека е вярващ .
Активен
*

    crow

  • *****
  • 2670
  • Вяра имам ... мира нямам!
Re: Депресия
« Отговор #88 -: Април 21, 2010, 16:54:02 pm »
 Като казвам "Божа работа" ни най-малко нямам предвид, че чакам на Бог да ми помогне. Аз правя наистина всичко по силите си. Имам зад гърба си ЦС, лапароскопия, ИНСЕ, ин витро и още десетки изследвания... Хората, които ме познават по-отблизо знаят, че и за миг не съм се оставила в "ръцете на съдбата". С постовете си по-горе исках да кажа, че не всичко е по силите ни. Вероятно в моят случай е така, защото съм с неизяснен стерилитет. Когато не откриваш причина в нищо, започваш да умуваш над невидимото... Не го пожелавам на никой ! Изобщо стерилитета не пожелавам и на враговете си.
 Както и да е. Виждам, че тъпчем на едно място. Който разбрал - разбрал. Темата наистина става силно емоционална  :P Уточнявам - никой да не чака нещата да се развият от само себе си ! Длъжни сме да се борим ! И ще успеем !
 Успех на всички !
« Последна редакция: Април 21, 2010, 16:57:14 pm от crow »
Активен
"I'll follow him to the ends of the earth," she sobbed. Yes, darling. But the earth doesn't have any ends. Columbus fixed that.
*
Re: Депресия
« Отговор #89 -: Април 25, 2010, 00:44:53 am »
Мой приятел ме убеждава, че трябва да приема ситуацията такава, каквато е. Само на мен ли ми звучи, че трябва да се примиря? Или просто съм станала прекалено чувствителна по темата? За мен в момента той е от другата страна на бариерата. И няма как да е в моята кожа или в моята глава. Не той, а аз плача вечер. Знам, че не трябва да си пълня мозъка с мисълта какво можеше да бъде, а какво се случи. Ама както написа Хайтов - едно е да знаеш, друго е да можеш, а трето и четвърто – да го направиш. Във всеки случай аз смятам да направя всичко възможно по силите си, за да променя нещата и да имам своя успешен опит. Но просто смятам, че някъде нещо ми убягва в тези спорове, които на всичкото отгоре намирам за безсмислени и в които не знам защо продължавам да участвам.
Активен
"Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството..."
Нийл Армстронг
*
Re: Депресия
« Отговор #90 -: Юни 04, 2010, 14:55:36 pm »
Здравейте момичета,
Преди две години напуснах работа заради манипулации и прегледи при специалист по стерилитет и сега съм си в къщи. Нещата страшно много се бавят изследвания, манипулации и засега никакъв краен резултат.Постепенно започнах да усещам "притискането" на четирте стени на моя дом. :( Излизам на разходки но рядко защото не обичам да съм без компания а съпругът ми и приятелките ми са на работа. :? Момичета направо чувствам че незнам на къде да поема вече-хем ми се иска да съм на работа,да се чувствам заета, хем да продължа да се боря за дете.
Питах за работа но не искат и да чуват да се отсъства  :(
Та искам да ви попитам момичета има ли от вас със същия проблем като моя-да не сте на работа и ежедневието ви да минава еднообразно и скучно и как се справяте с депресията?
Активен
 
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Депресия
« Отговор #91 -: Юни 04, 2010, 18:01:55 pm »
Мдааа, същата работа съм и аз. С тази разлика, че аз не съм напускала, а бях моментално съкратена, щом се разбра, че имам проблеми. Разбира се, оправдаха се с кризата, ама аз не съм вчерашна все пак :lol: Това се случи миналата година, месец преди втората ми лапароскопия. Абсолютно неподходящ момент да търся нова работа, при положение, че ми предстои лапаро. Мина лапарото - махнаха ми тръбите, веднага започнах да се готвя за ин витро. Айде пак не става да търся работа. То па се отложи процедурата, ама вече беше посред лято, работа - хич. Търсех, ама немаааа. Дойде есента, направих процедурата - неуспешна..... След 3 месеца се готвех за нова. Работа все още не мога да си намеря, да не говорим колко бях зле след неуспеха. Направих втора процедура - отново неуспешна. Депресия, рев...Търся си работа - няма. Отново по изследвания и лечения, да търсим причините за неуспеха.... Предстои трета процедура...И така вече повече от година...
Но слава богу, се намериха добри хора. Едно момиче тук от форума /тя си знае колко съм й благодарна/ има магазин за сувенири в нашия град. И ми се обади, че има нужда от човек, който да дава почивки от време на време. Могат да ме водят на половин ден и няма да имам проблем с отсъствията, ще се съобразяват с процедурите. Да са живи и здрави със съпруга й!/Благодаря ви!/ Вече 6-ти месец ходя от време на време, та поне не съм постоянно вкъщи сама...
Не е лесно да седиш вкъщи сама и да се депресираш. А и две години не са малко. айде няколко месеца - все ще намериш с нещо да се занимаваш. Но след определено време вече всичко ти става безразлично и апатично, мислиш само за едно и също и така в омагьосан кръг. Дано скоро се сбъдне мечтата ти и поне още 2 години да не ходиш на работа, за да си гледаш бебчето :D
Активен
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: Депресия
« Отговор #92 -: Юни 18, 2010, 14:05:15 pm »
Здравейте, момичета моята мъка е същата, чувствам се вече толкова депресирана от всичко че отидох при специалист даде билкови хапчета за успокоение , защото не смятала че съм за антидепресанти. Но положението е много напрегнато в къщи - сега обвинявам всички около себе си, като започна от съпруга си и стигна до свекърва си, всеки с нещо ми е криво, но истината е че много ми е тежко.Сега правя изследвания във връзка със започване на инвитро и ни предстоят много процедури, страх ме е , за пръв път ми е.Разбирам ви всички аз се изолирах от доста хора и вече си подбирам приятелите, но истината е че никой не ме разбира защото аз на никой не се оплаквам за това което ми се случва, само на мъжа ми и майка ми. Аз съм със стерилитет от 5 години. Надявам се силно за всички ни да ни провърви тази година.....
Активен
*
Re: Депресия
« Отговор #93 -: Юни 18, 2010, 15:03:48 pm »
Мила, защо не опиташ с психотерапевт...на мен много ми помагат такива разговори ... понякога става с по-малко срещи, понякога се налагат повечко, но при всички случаи за мен винаги е било от полза!
Успех и не му се давай на проблема  :lol:
Активен
В очакване ....
*

    delfinche

  • ***
  • 213
  • чакам те ангелче мое
Re: Депресия
« Отговор #94 -: Юли 22, 2010, 21:48:11 pm »
Здравейте момичета! Чета във форума може би вече от един месец и най- накрая се престраших и аз да напиша за себе си и моите неволи! Когато четях това,което е написала chin все едно четях мислите си. Не знам дали тук(това ли е темата) е мястото да пиша за моята история- но ще пробвам. Омъжих се 2007 и в началото всичко беше като в приказките,след 6 месеца започнах да се притеснявам,всеки месец жадувах да видя   двете чертички и да се зарадвам, но уви,не ставаше и това е .
Всичките ми приятелки  родиха, радвах им се и тайничко се надявах и на мен да се случи. Имам операция от апендисит и след това перитонит като много малка -на 2 год съм била,преди 2 години лекарят ми ме посъветва да направим цветна снимка-установи се че тръбите са ми нагънати и запушени.Полудях от притеснение, последва лапароскопия ,махнаха едната тръба,слава богу другата остана.Трябваше ми половин година да се осъзная какво е станало,дойде ми като гръм от ясно небе.Изпаднах не в депресия, ами не знам в какво.После приех нещата и сега опитваме с мъжа ,дано да стане, стискайте палци!
Искам да ви кажа ,че много ви се радвам,поклон за смлостта и силата ви и дано всичките ви мечти се сбъднат! :goodluck:
Активен
*
Re: Депресия
« Отговор #95 -: Юли 22, 2010, 22:32:28 pm »
Цитат на: delfinche в Юли 22, 2010, 21:48:11 pm
После приех нещата и сега опитваме с мъжа ,дано да стане, стискайте палци!

 :crossfingers: yahoo_17 stork-boy
Активен
*

    delfinche

  • ***
  • 213
  • чакам те ангелче мое
Re: Депресия
« Отговор #96 -: Юли 22, 2010, 23:34:23 pm »
Благодаря ти Snegina ,дано всички момичета да бъдем силни и да вярваме ,че нещата рано или късно се нареждат. :balk_102: Аз така се вдъхвам сама кураж,че е страшно когато човек изпадне в отчаяние,така че само напред! Не се отчаивайте момичета,за всичко ще му намерим начина!
Активен
*

    delfinche

  • ***
  • 213
  • чакам те ангелче мое
Re: Депресия
« Отговор #97 -: Юли 23, 2010, 14:56:39 pm »
Момичета искам да си споделя болката- от Нова година започнах да напълнявам винаги съм била около 58-59 кг 1,71 висока.Наддала съм 5,6 кг,мъжа ми няколко пъти ми намекна да отида на лекар- на стимулация съм с клостил.Притеснявам се ,а освен това от нерви ли не знам,ям и да не ми се яде.Преди 2,3 години при стрес отслабвах,сега сигурно и от егн то ли,на 30 съм
Активен
*
Re: Депресия
« Отговор #98 -: Юли 23, 2010, 15:13:36 pm »
От колко време пиеш Клостил?
По принцип не се отразява върху теглото, но знаеш, че има ограничения при приема му, нали?
А това, че похапваш повечко, вече си е причина  :wink:
Много лесно се качват килограми, свалянето е трудно  :lol:
Да, на това му се казва нервен глад.
Но ти нямаш основание за тревоги, направила си всичко необходимо, и трябва да си спокойна и уверена, че си много близо до най-мечтаното  :crossfingers: yahoo_17
Активен
*

    delfinche

  • ***
  • 213
  • чакам те ангелче мое
Re: Депресия
« Отговор #99 -: Юли 23, 2010, 17:04:10 pm »
Снежи знам ,че е от яденето,но не мога да се спра-трябва нещо да дъвча.Пия клостила от 4 месеца
Активен
*
Re: Депресия
« Отговор #100 -: Юли 23, 2010, 23:31:40 pm »
Делфинче, аз също напълнявах докато опитвах, но предполагам, че по-скоро от дуфастона след овулация. Сигурно и на теб са ти изписали дуфастон или утрогестан.
А за депресията.... Ами изпадала съм в крайни форми на отчаяние. Блъскала съм си главата в пода докато се задъхвах от рев /била съм сама в къщи/, говорех си на глас с ..Господ. Питах, крещях напосоки защо аз, с какво съм се провинила че съм така наказана. Вървях по улиците, плачех и си говорех почти на глас. Чувствах се лоша, когато страдах след всяка следваща новина за нечия бременност. Една година се оказа, че докато регистрирам неуспех след неуспех около мен - приятелки, колежки, роднини, близки или познати общо 30 жени чакаха 34 бебета в рамките на 4-5 месеца разстояние. Това ме съсипваще емоционално. Където и да отидех около мен все бременни с които няма начин трябваше да контактувам и хем им се радвах, хем плачех, виех от болка когато останех сама. И за себе си открих че единственото лекарство /пак казвам лично за мен/ е да действам. В момента в който започвах да планирам следващи процедури или изследвания си стъпвах на краката и макар че продължавах да плача /често в мига в който напуснех сградата очите ми започваха да плачат, въпреки че им забранявах/ се измъквах от състоянието на депресия и отчаяние, което обаче се завръщаше след поредния неуспех и така до моите две чертички. Тогава депресията се смени със страх-ОГРОМЕН.Ще задържа ли бременността,бебето добре ли ще е,а когато прокървих за една нощ свалих 2 кг. от ужас че всичко свърши и може никога да нямам втори шанс. Сега също имам много поводи за страх и притеснение, но е друго, защото всеки ден до моето сърце тупка едно мъничко. И знам, със сърцето си знам че всички които сега отчаяно мислите че това няма да ви се случи, ще гушкате по едно или повече малки човечета,но няма как да ви убедя в това докато не се случи. Но ще се случи. Вярвайте и нито за миг не позволявайте отчаянието да застане между вас и борбата за вашата мечта. Сега когато имам дете и от този ъгъл поглеждам назад към извървения път установявам, че тази борба ми е дала повече от колкото ми е взела. Срещнах невероятни жени във форумите в които четях и пишех. Някои от тях са понастоящем моите приятелки, защото тези които имах преди стерилитета не можаха да ме разберат и вече сме просто добри познати. Стерилитета ме направи борбена и уверена, че аз мога да се боря и мога да побеждавам. Станах по-смела и пряма в контактите си с хората. И не ми пука кой какво щял да каже не зависимо за какво. Докато се борех криех проблема си, а сега сякаш си търся поводи да разказвам за своята борба и чрез моята история малко да ограмотявам околните.
Активен
*

    delfinche

  • ***
  • 213
  • чакам те ангелче мое
Re: Депресия
« Отговор #101 -: Юли 24, 2010, 11:46:29 am »
Раши много хубаво си го написала,знам,че след всички мъки ще стане чудото.Заредила съм се с оптимизъм и надежда :DДано и при мен да дойде щастието :rainbow:
Активен
Страници: 1 2 3 4 5 6 [Всички]   Нагоре