Здрава седмица и от нас, макар че мойто чудо лудо е болно.
Приятни предродилни приготовления-вълнения на всички мамета.
Как лети времето само а, ама от страни нали ...
Мойто диване отговаря на описаното от Мешко, просто докато е на ясла, се опитвам да свърша това онова, малко релакс евентуално и най вече събирам сили за и без това изстрадалата ми душа /погледнато от всякъде/. Ад голям настава, сякаш по на зле върви това дете, вместо обратното. Там е най контактното, обичливото, игривото, веселото и послушно дете, пълен антипод обаче е след 16 ч.
Лятото покрай непрестанното ни висене по батути с часове /най голямата ни страст до момента/ се научи от по големите деца да се бие. Сега неможем да излезем нормално на разходка, тича като луд щом види бебе в количка и посяга да удря, ужас, ужас ,ужас. Удря всичко и всеки наред, ся да не си помислите че го малтретираме, сигурно е период, обаче до преди 3-4 месеца, беше толкова кротък в това отношение. Все него го скубеха, блъскаха, ритаха и биеха, а той кротко и страхливо ги гледаше, криеше се зад мама и ... Явно е събирало детето лош материал на поведение и вече е решил да го прилага и той. Трудна мисия се оказва за мен, нито с обяснение, нито с шамареско, нищо не помага, най интересното е че майки и бащи също посягат да го удрят. Затова децата са агресивни, копират от нас възрастните, а ние после се чудим защо така прави това дете. Апропо да напиша, че Тони беше много наплашен от децата, защото непрестнно го удряха, скубеха, щипеха и т.н., аз обаче никога не съм си позволявала да посегна на дете, независимо че съм изпадавла в такива моменти и ми се е искало, особено когато на майката не й пука, ама изобщо.
Извенете, че стана дълго, отнесох се малко
