При мен всичко е наред, докторът не откри нещо притеснително. една кратка терапия предписахме за подсигуряване и мое успокоение и така.
Гадния бебешки пубертет отдавана дойде и при нас. Чак такива 40минутни истерични кризи, каквито описвате, нямаме, но знае ли се
Но ситуацията, описвана от Мешко, при нас е почти ежедневна. Прибираме се от разходка, ествствено аз нося съоръженията за играта, както и накупени някакви неща от супера, и като се заинати диването, че няма да върви, като се тръшне на земята, а най-обича, когато съм най-натоварена, да каже "носи ме" и ей тези последни 20 крачки до нас сме ги извървявали и за час! Нищо не помага в кризисните ситуации, нищо - поне при нас. Нито да обясниш със спокоен тон, нито молба, нито заплаха, нито игнор, нито скарване, нито шамаросаното дупе. Имам чувството, че детето напълно се изключва от околния свят в това си състояние и по никакъв начин не можеш да му повлияеш, докато не отмине. Лашкам се м/у различни опити в това да се държа адекватно и да дам най-добрия си принос във възпитанието, но истината е, че нямам идея как точно трябва да се държи човек. Интересното е, че преди да имам деца, имах доста конкретни виждания и теории за родителството и възпитанието на децата, в момента знам много по-малко от когато и да е било. Може би - хайде, да не е веднага като закове на три, но все пак след тази възраст на един по-ранен или късен етап, се очовечват и се получава по-ползотворна комуникация - съдейки поне децата на приятелите ми, които са на по 4,5,6 и т.н. И особено по племенниците, израстнали пред очите ми - много преди Мона да се роди, съм се възмущавала и озадачавала как е възможно 3ма души да обличат едно 2-3годишно дете, как се позволяват такива тръшканици и изобщо що за разглезени деца. Сега обаче, няколко години по-късно, в същите тези деца има голяма промяна в добра посока. А и аз вече съм имала неведнъж опита как трима души слагаме памперс на моето дете.
Също сме много агресивни. Скубем, бием, с голяма сила, даже озлобление и като питбул - не пуска. Най-вече към нас, но усещам, че ще се прехвърли и към околните деца. Преди време беше пусната тук специална тема за агресията в малките деца, че е плод преди всичко на недобро родителско възпитание. Тогава се изказах само на теория, това, което съм чела в разните книги, но сега, след като вече и ние достигнахме тази възраст, отчитам, че тази агресия се появи съвсем естествено и спонтанно - разбира се, че не подстрекаваме у дома това поведение и не сме му дали тласък. На този етап не приемам, че това е критерий да обявиш едно дете за "лошо, злобно", или "зле възпитано". Просто явно се изисква не малко време да се насложат малко по малко пластовете на възпитанието и да се "заличи" тази първичност (не случайно след като симона хубаво ни е разказала играта, баща й възкликва - това дете ли е, животно!
).
