Отдавна мислех да пусна такава тема, но сега съм провокирана от Фоксчето. 
Мили момичета, вие които вървите или сте извървели трудния път на стерилитета, най-добре знаете колко фина и чувствителна е душата на хората, които също вървят по този път.
Също толкова фина и чувствителна е душата на осиновените деца. Моля ви – щадете душите на децата ни, нашите също, и мислете какво казвате, особено с добро чувство. От   необмислените комплименти най боли.
Моля ви - всякакви въпроси, относно осиновяването - задавайте на нас, не на децата ни. Питайте нас и се стремете децата ни да не чуват въпроси от сорта на:
"Кога я/го взехте", "На колко беше", "Лесно ли се адаптира" и пр. Тези въпроси не биха могли да обидят някого, макар, че нездравото люобопитство не винаги е приятно, но децата ни могат и да не са въведени изцяло или изобщо в историята на осиновяването си. Не ги поставяйте в гадни ситуации

Ако на някого моите думи се виждат крайни, имайте предвид, че всяко едно от долните изречения съм чувала аз лично по адрес на моето дете, пред моето дете, поне три пъти


1.Възхищавам ви се, че сте направили този благороден жест – да осиновите дете.
Напълно споделям с казаното от Фоксче – осиновяването е спасение на нашите животи и в този смисъл нищо благородно няма в това да осиновиш дете. На следващо място, изричайки това, излиза, че едни благородници са „взели“ едно второкачествено същество, което иначе кой знае каква съдба го е чакала...

2. Това дете е голямо късметлийче, че вие сте негови родители.
Първо дали ние сме добър късмет за детето, само господ знае и времето ще покаже. Второ представете си жена, която дълго е чакала да има детенце и най-накрая осиновява – помислете логично кой е късметлията... Какъв живот бихме живели ние без деца... уверявам ви, че повечето майки, които осиновява дете се чувстват наградени от бога с най-големия дар. Късметлийте сме ние, родителите и ако наистина искате да ни кажете нещо хубаво – кажете ни това:
"Щасливци сте с такова прекрасно и хубаво дете". Ако пък го кажете пред децата ни – от това по-хубаво няма 

3. Детето прилича на вас
Ние осъзнаваме, че това трудно може да бъде вярно. Осиновявайки дете ние категорично не очакваме да видим себе си у него. Ние харесваме различията си, не държим да сме еднакви

4. Платихте ли нещо, колко точно?
Напълно безмислен въпрос, дори и да е така, този който е платил подкуп, едва ли ще си признае.
На следващо място не е ваша работа
На още по-следващо място – такъв въпрос изключително обижда хората, които съвестно са си изчакали, изминали са процедурата и са си осиновили по законния ред

5. Виж какво хубаво дете, пък нищо че е осиновено!
Тъй като нееднокартно съм го чувала за моето момченце, затова го и пиша тук. Коментар и обяснения мисля, че не се налагат, но все пак... Изоставените деца не са "второ качество" деца по презумпция - абсурд е че въобще пиша такова нещо, но след няколко чути от мен неща се налага...

6. Сега като си осиновихте, ще видиш, че ще си имате и свое!
Едва ли  познавате историята на стерилитета на въпросната двойка. Възможно е майката осиновителка да е без тръби, бащата да е напълно стерилен и забременяването да е напълно изключено. Осиновеното дете не е лекарство за стимулация, нито хапче за успокоение. Подобно изказване мен лично изключително ме обижда и заради думата „свое“. Сина ми е МОЙ СИН, независимо от начина, по който е дошъл при нас. Ако някога родя биологично дете, то ще бъде точно толкова истинско (друга често употребявана дума по наш адрес), колкото и сина ми.

7. Болно ли е от нещо детето?
Осиновените деца не са второ качество деца. Те са деца като всички останали. Когато срещна майка с родено от нея дете, не ми хрумва да питам болно ли е от нещо.

8. Ще ви бъде благодарно един ден
Осиновените деца дължат благодарност и уважение на родителите си точно колкото и тези, отгледани от биологичните си създатели. Благодарността не се презюмира, тя се заслужава. Простия факт на осиновяването не означава, че детето непременно трябва да благодари.

9. Осиновихте ли - оооо много съжалявам, че така се е получило
Това мисля също не се нуждае от обяснение. В интерес на истината чула съм го само веднъж и така се потресох, че направо онемях... а на мен това трудно ми се случва 

10. Не сравнявайте непрестанно съдбата на нашите деца със злочестата съдба на децата в институциите. Ако получите такъв порив - горещо ви моля, не го правете пред децата ни!!!

Мами осиновителки, добавяйте още

За пореден път помагаш много. Благодаря.

Фуси, браво! Много полезна тема!

Фуси, 

Аз все още не съм осиновила детенце,след един месец трябва да е готов доклада ни,но ве4е 4увам:"Ще видиш,4е ще забременееш след това и ще си имаш твое"!Само,4е аз не го правя заради това!Осиновеното ще е мое!Не бих искала да 4увам останалите неща,за които Фуси пише,но едва ли ще ми се размине. През изминалите 11 години ми лепваха:"Айде,бе какво 4акате?" и 4есто пъти не знаех как да отговоря,особено в на4алото.За съжаление в тази държава всеки пита то4но за това,което не му влиза в работата.

Ми ти всичко си казала, какво да добавя? 
Единственото, което мога да добавя е, че ако някой трябва да е благодарен в нашето семейство, това е Дара - за това, че майка й 8 години ходи по лекари, за това, че 6 месеца бях в критическата, без да съм в нея, за това, че 4 месеца бях на системи всеки ден и лежах, за да я задържа. А най-благодарна трябва да бъде на брат си, който като дойде в нашето семейство, вместо да намери една истинска майка, завари едно подобие, лежащо 4 месеца на дивана и чак сега започна да разбира, какво е майка, но той го изтърпя и в момента е най-добрия брат на света. При тази светлина, кой трябва да е благодарния?

Аз мисля че темата заслужава да се ковне!

Fussii 

Фани, както винаги прекрасна тема 
Изтръпнах като се замислих, че сигурно и аз съм изтърсила някога подобен "комплимент"...

Отдавна мислех да пусна такава тема, но сега съм провокирана от Фоксчето. 
Мили момичета, вие които вървите или сте извървели трудния път на стерилитета, най-добре знаете колко фина и чувствителна е душата на хората, които също вървят по този път.
Също толкова фина и чувствителна е душата на осиновените деца. Моля ви – щадете душите на децата ни, нашите също, и мислете какво казвате, особено с добро чувство. От   необмислените комплименти най боли.
Ако на някого моите думи се виждат крайни, имайте предвид, че всяко едно от долните изречения съм чувала аз лично по адрес на моето дете, пред моето дете, поне три пъти


1.Възхищавам ви се, че сте направили този благороден жест – да осиновите дете.
Напълно споделям с казаното от Фоксче – осиновяването е спасение на нашите животи и в този смисъл нищо благородно няма в това да осиновиш дете. На следващо място, изричайки това, излиза, че едни благородници са „взели“ едно второкачествено същество, което иначе кой знае каква съдба го е чакала...

2. Това дете е голямо късметлийче, че вие сте негови родители.
Първо дали ние сме добър късмет за детето, само господ знае и времето ще покаже. Второ представете си жена, която дълго е чакала да има детенце и най-накрая осиновява – помислете логично кой е късметлията... Какъв живот бихме живели ние без деца... уверявам ви, че повечето майки, които осиновява дете се чувстват наградени от бога с най-големия дар. Късметлийте сме ние, родителите и ако наистина искате да ни кажете нещо хубаво – кажете ни това:
"Щасливци сте с такова прекрасно и хубаво дете". Ако пък го кажете пред децата ни – от това по-хубаво няма 

3. Детето прилича на вас
Ние осъзнаваме, че това трудно може да бъде вярно. Осиновявайки дете ние категорично не очакваме да видим себе си у него. Ние харесваме различията си, не държим да сме еднакви

4. Платихте ли нещо, колко точно?
Напълно безмислен въпрос, дори и да е така, този който е платил подкуп, едва ли ще си признае.
На следващо място не е ваша работа
На още по-следващо място – такъв въпрос изключително обижда хората, които съвестно са си изчакали, изминали са процедурата и са си осиновили по законния ред

5. Виж какво хубаво дете, пък нищо че е осиновено!
Тъй като нееднокартно съм го чувала за моето момченце, затова го и пиша тук. Коментар и обяснения мисля, че не се налагат

6. Сега като си осиновихте, ще видиш, че ще си имате и свое!
Едва ли  познавате историята на стерилитета на въпросната двойка. Възможно е майката осиновителка да е без тръби, бащата да е напълно стерилен и забременяването да е напълно изключено. Осиновеното дете не е лекарство за стимулация, нито хапче за успокоение. Подобно изказване мен лично изключително ме обижда и заради думата „свое“. Сина ми е МОЙ СИН, независимо от начина, по който е дошъл при нас. Ако някога родя биологично дете, то ще бъде точно толкова истинско (друга често употребявана дума по наш адрес), колкото и сина ми.

7. Болно ли е от нещо детето?
Осиновените деца не са второ качество деца. Те са деца като всички останали. Когато срещна майка с родено от нея дете, не ми хрумва да питам болно ли е от нещо.

8. Ще ви бъде благодарно един ден
Осиновените деца дължат благодарност и уважение на родителите си точно колкото и тези, отгледани от биологичните си създатели. Благодарността не се презюмира, тя се заслужава. Простия факт на осиновяването не означава, че детето непременно трябва да благодари.

9. Осиновихте ли - оооо много съжалявам, че така се е получило
Това мисля също не се нуждае от обяснение. В интерес на истината чула съм го само веднъж и така се потресох, че направо онемях... а на мен това трудно ми се случва 

Мами осиновителки, добавяйте още

10. Прекрасно дете - със сигурност е от Български произход.

Ясно като бял ден е ,че простотията не ходи по гората, а по хората.Обаче,как отговаряте на такива неща? Ако има някой отговор, моля да сподели.

Здравейте,
след като прочетох всички болки, душевни страдания и разсъждения по темата ...
Аз също съм майка осинвителка. Никога до сега не се почувствах нито по-малко майка нито повече. Мила мамо /пиша и се обръщам към тази майка , която има тези страдания/, аз също съм се измъчвала от толкова и още толкова въпроси и накрая аз стигнах до едно решение - ще обесня на дете си,  това че е осиновено не като нещо страшно, което се е случило, а като нещо много приятно, като нещо забавно, като нещо нормално, защото всичко на този свят се случва. Както има котенца и кученца, които живеят в домовете ни -далеч и разделени от биологичните си родители, като е и при хората. Това е нещо нормално. Аз мисля, че ние се плашим повече от това какво и как ще кажат и направят хората, от колкото от това, че ние можем и ще се справим.

Айде да си призная греховете, понеже познах себе си в трета точка 
Фани, знаеш отношението ми към осиновяването. Аз не правя разлика между осиновено и родено от жената дете. Раждането е физиологичен процес и не те прави майка. И какво да направя, като първото нещо, което си помислих като видях Колето, беше че си приличате. Винаги съм го казвала съвсем чистосърдечно, точно както казвам, че дъщеря ми прилича на мен, че детето на еди кой си прилича на таткото...
Взимам си бележка и се спирам веднага, дано не съм те обидила. Приеми най-искрените ми извинения.

 Темата е доста деликатна.
Точно заради чувствителните ни души.
Вярно е, че има и хора, които произнасят въпросните реплики със зле прикрита злоба.
Но не трябва да съдим толкова строго.
Защото има хора, които  произнасят  няколко от горепосочените реплики съвсем добронамерено.
И фактът, че не знаят , че това дразни, е защото не са минали през болката да не можеш да заченеш и всички произхождащи от това решения в живота ни.
Просто ние сме прекалено чувствителни.

Преди няколко месеца, минавам през едно кафе. На една маса седи кръстницата ми(с малкото си дете) с четири много, ама много бременни жени. С усмивка на уста ми ме кани да седна при тях.
Срам ме е да кажа какво отговорих, ама ще кажа:
"Ааа, да ми надуете главата!"

После ми идеше да си отхапя езика, но тогава бях ужасена от мисълта да седна до тях, да им гледам коремите и да говорим само за бебета и раждане.

 Примерът ми може да не е много точен, просто исках да кажа, че не всички знаят какво става в душите ни. Те са я казали фразата, след 1 мин са я забравили.
 Ние, ранимите , месеци след това се тормозим заради една изтървана дума.


 П.П. Пак казвам, изключвам хората, които го правят умишлено. За щастие, те не са много.

Но не трябва да съдим толкова строго.
Защото има хора, които  произнасят  няколко от горепосочените реплики съвсем добронамерено.

Разбира се че е така 

Джаз, а не ти откъснах главата, гат ми сви снимките  , та за това ли...
Прекрасен пример за това, как изречението за приликата, ни най-малко не ме е засегнало, защото го е казал човек, с който се обичаме взаимно

Благодаря за прекрасната тема!
Много ми е полезна.
Прегръщам ви...

Това което мен откровено ме ядосваше докато подготвяхме документите беше :

"Е нееее, гена си е ген каквото и да ми говориш"

И това по повод желанието да впишем в изискванията и изцяло ромски произход. Ами аз незнам моя ген колко добър или лош е но от всички хора около нас само това слушах. Не гена ми ме е направил характера, който съм...?

5, 7 и 9 са направо... не знам как може да каже някой такива простотии. Но страшното е не осиновителите да го чуят, а дечицата
За приликата между осиновители и децата им - мисля, че наистина понякога има такава, доколкото децата възприемат маниерите, начина на хранене и мислене от родителите си, били те биологични или осиновители. Не всичко е до ген
Етикети винаги са се слагали в нашето общество - безплодни, ялови, хранениче (това скоро го чух - колко било добро детето и умно, нищо че било хранениче  ), изкуствено бебе (в смисъл от инвитро)... Сблъсквали сме се с тях, надживели сме ги и ми се иска поне децата си да можем да предпазим.
Фуси, Фоксче, да са ви живи и здрави слънчицата. Сигурна съм, че сте ги обградили с толкова любов, че да могат да понесат такива "мъдри" реплики.

не знам дали тук е мястото,препратете ме ако трябва,но искам да запитам...ако решите да не казвате на детенце,че е осиновено и ако не сте играли предварително девет месечна бременност, как се предпазвате от "доброжелатели"...така де ,имам предвид какво отговаряте на тези любопитковци като ви видят с количката...офффф дано да ме разбирате

Здравейте момичета макар че все още не съм осиновителка а още чакаща имам доста страни случки от който душата ме е боляла но ще споделя една за която съм благодарна на господ че ми прати подходящите думи в устата.Свекър ми имаше брат близнак който така или иначе нямаше собствени деца.Една от тези доброжелателки с идеята да ме пита ама незнаейки точно как да го направи ми казва:Абе аз навремето познавах и двамата братя ама непомня кой нямаше деца да не е свекър ти и да е наследтсвено.А бе да те питам направо -МЪжа ти да не е храненик? Преглътнах и с усмивка на уста и отговорих:Да ти кажа Честно свекърва ми каза че до 1 година наистина го е хранела ама после почнал сам да се храни.При което както се сещате тя не сети как да продължи-ама да е жива и здрава!

...Абе аз навремето познавах и двамата братя ама непомня кой нямаше деца да не е свекър ти и да е наследтсвено.А бе да те питам направо -МЪжа ти да не е храненик?

Това направо ме застреля   
Слънце, добре че ти е дошло бързо на ум, какво да и отговориш! 
...

Дидон, аз не знам как да те посъветвам, но ми се искаше да ти разкажа нещо, което ми се случи преди много години...
Имам една позната латиноамериканка, женена за българин -  страхотна жена -  красива (и физически и като характер) и всичко останало… Та тя, по предполагаеми причини, също се е замисляла за осиновяване… 

Един ден  се наложило да се прибере в родината за известно време, тъй като баща и се разболял сериозно... Човека за съжаление починал много скоро след пристигането и… но една нейна бременна съседка я попитала, дали ще осинови детенцето, след като се роди – жената била бедна и вече с 8 деца, нямала възможност, да гледа още едно… И така, тази моя позната останала в родината си 8 месеца, грижела се за съседката си, присъствала на раждането и веднага осиновила детенцето.

Дойде си обратно в България много щастлива и с една невероятна малка кукличка… Аз тогава си мислех, че тя спокойно може да скрие истината, тъй като 9 месеца е отсъствала от България (ами била е бременна и се е прибрала в къщи при роднините, защо не…) И я попитах, дали смята да пази в тайна осиновяването… Никога няма да забравя отговора и! Тя каза, че няма да крие, тъй като дъщеря и си има братя и сестри и не може да я лиши от тях… един ден родителите си отивали и оставали братята и сестрите...
Паднах!


Какво мога да кажа? Страхотен човек! Невероятна жена! Прекрасна майка! 

Аз...как да го обясня,за себе си изобщо не се притеснявам.Определям се като силна натура и съм преживяла и чула доста,не само в тази насока.Този въпрос ме вълнува именно зада не бъде наранено крехкото съзнание на  детенце...нали се сещате...винаги има някой,който иска да ви "услужи"...

Иначе винаги съм искала да си имам детенце от дом,още преди да съм си представяла,че има хора с репродуктивни проблеми.

В заклетата ми "кучкарска" душа отдавна се е загнездила мисълта,че всеки,който обича домашния си любимец така ,както аз, вече има едно осиновено,небоилогично дете и е длъжен да отгледа поне още едно и от своя вид...

Дай боже да сме живи и здрави и да имаме пари,да можем да осигурим едно добро бъдеще на децата си...

Аз...как да го обясня,за себе си изобщо не се притеснявам.Определям се като силна натура и съм преживяла и чула доста,не само в тази насока.Този въпрос ме вълнува именно зада не бъде наранено крехкото съзнание на  детенце...нали се сещате...винаги има някой,който иска да ви "услужи"...

Ами то точно заради тази "услуга" наистина помисли по въпроса дали не е по-добре да му го кажеш ти на детенцето-мило, нежно и постепенно, защото винаги ще се намери някой "услужлив" който ще му го изтърси в най-неподходящият момент и по най-неподходящият начин, за съжаление ние хората понякога сме толкова зли..... 
 

Това което мен откровено ме ядосваше докато подготвяхме документите беше :

"Е нееее, гена си е ген каквото и да ми говориш"

И това по повод желанието да впишем в изискванията и изцяло ромски произход. Ами аз незнам моя ген колко добър или лош е но от всички хора около нас само това слушах. Не гена ми ме е направил характера, който съм...?

Не знам, как съм изпуснала този пост, но напълно подкрепям с две ръце! И според мене това изречение също трябва да бъде добавено в онзи дългия списък!
Тя и Joe е дала предложение:

10. Прекрасно дете - със сигурност е от Български произход.

Ние също не смятаме да поставяме ограничения за етнос и аз също не обичам загрижените подмятания, че гена си е ген... 
Не можем да имаме гаранции - все едно, дали детенцето е родно, дали е българче или от друг етнос...

 
Много време мина откак пуснах тази тема. За това време много неща преосмислих, осъзнах и преживях засега първичната рана на детето ми. В началото на пътя ми към Никола - дълбоко вярвах, че той е дете точно като всички останали. После осъзнах, че е различен, но бях решила, че ще успея да го накарам да се почувства като всички останали. Още по-после, приех, че той винаги ще е различен и това го прави уникален. Сега за мен той е единствен.

Днес пиша и то точно в тази тема, защото днес за първи път прочитайки тук изключително грозни изказвания за осиновените деца, аз се засмях... Ама съвсем искрено.
Днес осъзнах, че изобщо не ме интересува какво казва някои или какво си мисли за осиновените деца. Освен, че не ми дреме, ме разсмива, а това означава, че съм уверена майка. Божке, след 3 години доживЕхме  Това означава, че вече мога ефективно да защитя сина ми от подобни реплики и да му обясня, че ще има неща, които неговия ум никога няма да побере и СЛАВА БОГУ!

Пиша това до другите осиновили мами, които вероятно отдавна са стигнали дотам, дето  съм аз сега, но искрено съм щастлива от лекотата, която чувствам сега. Сто процента ще има бъдещи реплики и изказвания, които отново ще ме нараняват заради НиколА-та, но основното няма да се изгуби 

Всичко това ми го казват сега всеки който знае че чакаме Иви у дома,нооооо аз съм пич и съм си пуснала капаците на ушите така че не ми пука кой какво казва и какво мисли.
Честит 8 ми март

Много време мина откак пуснах тази тема. За това време много неща преосмислих, осъзнах и преживях засега първичната рана на детето ми. В началото на пътя ми към Никола - дълбоко вярвах, че той е дете точно като всички останали. После осъзнах, че е различен, но бях решила, че ще успея да го накарам да се почувства като всички останали. Още по-после, приех, че той винаги ще е различен и това го прави уникален. Сега за мен той е единствен.

Днес пиша и то точно в тази тема, защото днес за първи път прочитайки тук изключително грозни изказвания за осиновените деца, аз се засмях... Ама съвсем искрено.
Днес осъзнах, че изобщо не ме интересува какво казва някои или какво си мисли за осиновените деца. Освен, че не ми дреме, ме разсмива, а това означава, че съм уверена майка. Божке, след 3 години доживЕхме  Това означава, че вече мога ефективно да защитя сина ми от подобни реплики и да му обясня, че ще има неща, които неговия ум никога няма да побере и СЛАВА БОГУ!

Пиша това до другите осиновили мами, които вероятно отдавна са стигнали дотам, дето  съм аз сега, но искрено съм щастлива от лекотата, която чувствам сега. Сто процента ще има бъдещи реплики и изказвания, които отново ще ме нараняват заради НиколА-та, но основното няма да се изгуби 

Да споделя и аз една реплика, която силно ме подразни:
"Еее нищо де ти нали знаеш, че всички деца от Домовете са с умствено изоставане..."
Чух го на третият ден, след като бяхме взели Мартин. Първо много ме засегна, после реших да го отдам на простотията на конкретния човек, но понеже още ме "яде" тази реплика я споделям тук.

Да споделя и аз една реплика, която силно ме подразни:
"Еее нищо де ти нали знаеш, че всички деца от Домовете са с умствено изоставане..."
Чух го на третият ден, след като бяхме взели Мартин. Първо много ме засегна, после реших да го отдам на простотията на конкретния човек, но понеже още ме "яде" тази реплика я споделям тук.

Същата реплика, само че леко перафразирана чух преди почти 10 години, коато за първи път заговорих пред "роднини" за евентуално осиновяване.
Сега когато вече сме на път да си вземем детето при нас, същите тези "роднини", които до миналата година уж нямаха проблем с това, че ще осиновим, сега се правят на "приятно разсеяни", че ще стават баба и дядо.
Поставям думите в кавички а вие се сетете, кои са тези екземпляри...
Но дано новото им внуче стане по-добро дете от "истинските" им, които са разлигавени до немай къде и тогава да ги видя аз каква песен ще запеят. Защото за пореден път се убеждавам, че важи поговарката " не е как съм а как ще бъда".
 

Честно казано мен не може да ме подразни нито едно от тези неща - просто не ме интересува какво мислят хората - поне тези, които биха си позволили подобни коментари. Може би това идва с годините и опита, защото и аз много се палех преди - сега просто се правя, че не ги чувам или много бързо им пресичам ентусиазма с едно сериозно - "Това май си е моя работа  " - след подобна реплика много малко са хората имащи желание да добавят нещо    . Да не ви дреме момичета - обичайте си децата, гледайте си ги и хич не обръщайте внимание на подобни подхвърляния  .

Здравейте и аз съм майка която осинови едно слънчице на 3г. и 3м. По голямо щастие от това някой да щъка до теб да те прегръща и гушка с тези малки ръчички няма. Идва момент в който и ти съмият си забравил по точно се е скрило дълбоко в теб обстоятелството че ти не си родил това дете. Живееш с неговите радости и грижи и детски проблеми. Трудно е нека майките които поемат по този път не си меслят обратното. Идват безсъните нощи страховете на детето месеците на адаптация . Но всичко се забравя с малката усмивка и смехът на детето.

Здравейте момичета,

не бива да се обиждате и въобще да мислите за подобно изказани реплики! Просто останах изумена от човешката глупост. Знаете, че на запад осиновяват и деца с физически/ умствени проблеми, вкл. от БГ, осиновяват по-големи дечица, от ромски етнос.Има семейства с биологични деца, които осиновяват при възможност (напр. на Анджелина Джоли първият син е осиновен ). Осиновява се не само при репродуктивни проблеми. Бъдете по-освободени и поставете глупаците на мястото им За съжаление в България, особено в по-малките градове, манталитетът е ориенталско-балкански. Но не само изречените реплики са смешни, а това да се засягаш от такава глупост и да я премисляш после е неадекватно. За съжаление дечицата са чувствителни и раними, но те цял живот ще се срещат с идиоти.
Ние сега се опитваме за второ биологично (след един мисед), но третото ще бъде малко момиченце от дом, след 2-3 г., и дано сме по-добре с парите тогава което е единствената тегоба

Яна,сигурно си писала с добри намерения,но твоят коментар звучи всъщност някак неадекватно

но изказани реплики! Просто останах изки етнос.Има семейства с биологични деца, които осиновяват при възможност (напр. на Анджелина Джоли първият син е осиновен ). Осиновява се не само при репродуктивни проблеми. Бъдете по-освободени и поставете глупаците на мястото им За съжаление в България, особено в по-малките градове, манталитетът е ориенталско-балкански. Но не само изречените реплики са смешни, а това да се засягаш от такава глупост и да я премисляш после е неадекватно.

Показва непознаване на проблемите и по-скоро е обиден и пренебежителен към майките,които споделят тук какво са чули,а не биха искали да чуят по повод осиновяването.

Яна,сигурно си писала с добри намерения,но твоят коментар звучи всъщност някак неадекватно

Цитат на: yana7 в Юни 18, 2014, 00:30:08 am

но изказани реплики! Просто останах изки етнос.Има семейства с биологични деца, които осиновяват при възможност (напр. на Анджелина Джоли първият син е осиновен ). Осиновява се не само при репродуктивни проблеми. Бъдете по-освободени и поставете глупаците на мястото им За съжаление в България, особено в по-малките градове, манталитетът е ориенталско-балкански. Но не само изречените реплики са смешни, а това да се засягаш от такава глупост и да я премисляш после е неадекватно.

Показва непознаване на проблемите и по-скоро е обиден и пренебежителен към майките,които споделят тук какво са чули,а не биха искали да чуят по повод осиновяването.

Напълно съм съгласна с hope-love, моля ви не пишете такива меко казано "поощряващи" постове, като си нямате представа за какво говорите!Поста на Яна е всъщност е нещо което никоя майка на осиновено дете не иска да чуе!!!!

Няколко "Успокояващи" думи и от мен. В блока в който живея има 2 семейства с осиновени деца...след около 2...3 години си родиха сами, живи и здрави момиченца. Така че....осиновете, не е грях, няма за какво да се криете...после ще сте спокойни и ще си родите и свои. И ги гледайте еднакво. Това е най-важното. Айде, Живот и здраве, който се е решил е направил едно много Голямо добро!

Габриела,Габриела, и твоите удпокоителни фуми не са много подходящи за чуване- "не е грях"?!,"няма от какво да се криете"-че кой осиновител в днешно време мисли такива неща,защо го натрапвате чрез уж успокоителните си думи.А пък това че след две три-години всеки ще ди роди друго дете-да не е някаква промоция в супермаркет от сорта на "получаваш две вместо едно"А и не е задължително осиновителите да продължават да искат другото дете.
Името на темата насочва осиновителите да споделят какви нетактични,злонамерени или жестоки дори неща са чули,а не за несполучливи опити за "успокоения", които се оказват от ония именно неща,които не бихме искали да чуваме

Gabriela, разбирам добрите ти намерения, но това, което пишеш лично на мен изобщо не ми действа успокоително и тези думи са в челните редици на това, което осиновителите не желаят да чуват. За да предприемат такава стъпка болшинството осиновители имат реални физически проблеми, поради които не могат да се сдобият с биологично дете. И в допълнение осиновеното дете е нищо друго освен собствено в най-пълния смисъл на тази дума.

Все по често, четейки подобни изказвания, като на GabrielaMineva,  се питам как е възможно да има толкова глупави хора...
Че и тръгнали съвети да дават!

Gabriela, разбирам добрите ти намерения, но това, което пишеш лично на мен изобщо не ми действа успокоително и тези думи са в челните редици на това, което осиновителите не желаят да чуват. За да предприемат такава стъпка болшинството осиновители имат реални физически проблеми, поради които не могат да се сдобият с биологично дете. И в допълнение осиновеното дете е нищо друго освен собствено в най-пълния смисъл на тази дума.

Разбира се, че осиновеното дете е "Твое"..."Мое"...или наше...да то е дете на родителите си. Може би не съм разбрана правилно. Извинявам се. Всяко дете в къщи, на масата е част от семейството. Извинявам се...ако съм обидила някой!!!

Поздравления към всички родители които са предприели тази стъпка за осиновяване ! Успех

 

11." На кого е това дете?" - дни след като съм осиновила дъщеря си на 3г е, във входа вече се е разчуло, ама имам една комшийка дето вечно не е в час. Та ме среща тя и ме пита. Сценката е пред дъщеря ми и друга комшийка, та тя я сръчка.
Същото го чуваме и от друга позната на връщане от детската площадка само че с добавката -" Ама ти кога те ожени, кога роди? "- и къде пише, че за да имаш дете трябва първо да се ожениш?
12. "Плащат ли ти?" - та аз нямах право и на детски, А на общо събрание на входа млад комшия- купонджия директно ме заплашва със социалните - децата ми ставали в 7 сутринта и той не можел да спи, видите ли, а пък на мен ми плащали по петстотин лева за всяко дете.
13. "И за какво ти беше това дете? Първо трябваше мъж да си намериш, а после да осиновяваш. Кой ще ти гледа детето?" -  това чух от моя първа братовчедка, когато се опитах да й представя дъщеря си. Е детето си го гледам аз, а нейната дъщеря на 45 няма нито мъж нито дете, аз пък си имам две слънчица и съм щастлива мама, а моята майка доживя да се радва на внуци.
14. "Не разбирам как може да се откаже от детето си" - ако нямаше майки, които се отказват от децата си, ние нямаше да бъдем майки. А какво им е коствало това само те си знаят.
15" Ами ако един ден си го потърси, какво ще правиш тогава?" - ами не знам, зависи от много неща, пък и не се знае дали ще се случи.
16."Не искам да те плаша, но познавам/моя приятелка/ много добро семейство, а пък детето какви ядове им създава" - 
Ядове създават и биологичните деца, не е лесно да си майка, както казва моята, макар че най-големите й ядове с мен бяха боледуванията ми и че не съм пълна отличничка. Какво да се прави като не бях зубър?