0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Осиновеното дете в къщи - месец първи
« -: Януари 18, 2008, 16:21:28 pm »
Във връзка с цитирането на тази тема в други форуми и електронни издания без съгласието на мамите, махам имената на децата от нея.


Пиша тази тема в чест на едни от най-близките ми приятели, на които предстои да осиновят сладко момиченце на година и малко. Животът на децата в институция се отразява върху тяхното психическо и емоционално развитие, независимо от това колко дълъг е бил престоят им там. Естествено колкото по-дълъг е животът в институция, толкова и по-тежки са пораженията.

Осиновихме Н.  доста по-мъничък, за да мога да съм докрай полезна на приятелката ми със съвети – какво да очаква, как ще реагира детето, когато смени дома си, как ще приеме шока, как ще се адаптира.
Когато осиновихме сина ни, имах огромна нужда някой да ми каже - „Ако детето реагира така, това означава че ...., и ти трябва да направиш това...“. Имах хиляди въпроси, на които майките около мен не можеха да отговорят адекватно, защото техните деца не бяха живели и миг в институция. Отговорите на всичките ми различни въпроси звучаха по един и същи начин „Няма проблем, ще го израсте и ще му мине – всичко се забравя“. Това за съжаление не работи

Обръщам се към вече осиновилите мами, пишещи тук, предлагам ви следното – нека да се опитаме – максимално сбито и кратко, без емоция и драма, да опишем според нас най-важните проблеми на децата ни, породени от живота в институцията и как сме ги преодолели. Как премина адаптацията им. Аз бих дала половин царство, ако имах нещо подобно под ръка, когато се появи Н.

Тъй като осиновителките, пишещи тук са твърде малко, аз обещавам да допълвам темата, с опит от други форуми и относно осиновяването на по-големи деца


Започвам аз:

b]Н - престой в институция -  7м и половина. [/b]

Общо състояние:

Проблем- първата седмица не издаде звук - нито плач, нито смях, нито гукане. Пускаше
само криви усмивки.
Преодоляване
Изпълняване на железен почасов режим, изпълнен с обичайно повтарящи се действия. Всяка сутрин, обед и вечер нещата, местата за игра и разходка, миризмите, гледките са едни и същи. Детето общува с не повече от 5 души постоянно. Много гушкане, люлеене на ръце. Важно за мен детето да свикне да бъде докосвано, милвано, да има чест телесен контакт. Гушкам го голичък, милвам телцето, опитвам с лек масаж, само ако му е приятно. Често говорене с тих глас, вкл. монотонно четене на книжка (при нас беше приказки за джунглата), дори не е важно да е детска, въпросът е да свикне с постоянния глас. В първия момент, когато детето реагира и издаде звук и загука, се отзовах моментално. Пак много спокойно, усмихнах се, погалих го и заговорих тихичко.
Важно за мен беше да оставям детето и да си почива от мен, от звуци, от картини. Не съм го засипвала в началото с играчки и пр.

Проблем- детето е унило и омърлушено, спи под час като войник
ПреодоляванеСледвам режима, наложен от самото дете, той и без друго е железен. Пускам тиха музика, занимавам го  с цветни играчки. Много гушкане и целуване, ама много, то слава богу друго и не ти се иска да правиш.  В началото по главичката и челцето, първите дни, гледам да не го целувам право в лицето. Мисля, че трябва да се уважава телесната неприкосновеност на детето и да не го гнявим нон стоп безразборно. В началото, поставям детето да седне в мен и го гушкам от към гръбчето. Целувам го по главичката, вратлето, раменцата. Говоря тихичко непрекъснато.  След седмица или две, след като съвсем се отпусне си позволявам гушкане лице в лице и целувки по лицето. Още в самото начало много успокоява плътна прегръдка, в която детето е гушнато отпред - лице в лице, но главичката е  на рамото ви, галене по тила и гръбчето.
Всеки път щом се срещнат очите ни – изразявам много ясно тиха, радостна емоция.

Проблем - изоставане в двигателното развитие - не може да сяда, телцето е отпуснато, трудно се преобръща, мускулите са като кашкавал
Преодоляване
Викане на специалист рехабилитатор в къщи за оценка на двигателното му развитие и назначаване на евентуални упражнения при установено изоставане
В момента, в който рехабилитацията стане излишна се прекратява. За да влезе във форма, на Никола му бяха необходими 3 седмици по 2 сеанса с рехабилитаторка и разбира се всеки ден упражнения в къщи, под формата на игра.
Последва записване на плуване за бебета. Постоянно повтаряне на упражненията във вода.

Проблем -  не може да яде с лъжица
Преодоляване
След неуспешен опит за хапване с лъжица още първия ден , реших да не го насилвам с нищо. Първата седмица пиеше само от шише, докато посвикне с новостите. После започнах хранене с лъжичка, както си е по книгите за бебета.

Проблем - не е ясно с какво е захранено - от дома имам  твърде противоречива информация
Преодоляване
След еднодневен стрес и куп грешки, започнах класическо захранване все едно не е бил захранван изобщо до този момент.


Кризисни моменти през първия месец

Криза - първа разходка с количка - шок и ужас. През първите няколко разходки, детето е замръзнало от ужас, не се оглежда, гледа право напред и е доста напрегнато.
Преодоляване
Първите разходки са кратки, по едни и същи маршрути, по възможност без много хора, коли и силни шумове. Количката ми е с местеща се дръжка, така че в началото детето ме вижда праз цялото време. Периодично спираме да се гушнем и да го погаля.
Постепенно разходките се увеличават, мога да преместя дръжката на количката, така че детето да пътува с гръб към мен и да си гледа свободно, без да ме вижда.

Криза -.Детето изпадна в истерия при идването на рехабилитаторката у дома. Вида на бялата престилка, според мен начина на докосване и събличане, както и миризмата на болница го докараха до истеричен рев, посиняване и гърч.
Преодоляване
Масажа се прекратява, в момента, в който на детето му стане неприятно. Аз го гушвам веднага и не го пускам докато не се успокои. Жената си тръгна моментално.
Втората рехабилитация направихме у майка ми - различно от в къщи място, хем познато, хем не мирише на болница. Нататък при процедурите, рехабилитаторката е без бяла престилка, а с моя широка риза.
« Последна редакция: Март 17, 2009, 18:47:22 pm от Fussii »
В очакване ....
*
Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #1 -: Януари 21, 2008, 13:11:20 pm »
Продължавам темата с редактирани постове от бг мамата по същата тема.
Позволявам си да го направя по следните причини:
1. Много от момичетата, пишещи тук и интересуващи се по темата не четат в мамата
2. Събран и конспектиран материала на едно място, мисля, че ще е полезен на всички


Пълния текст на темата и на постовете на всички мами, можете да видите тук:
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=258787.0


За цялата тази тема безкрайни благодарности на мамите от бг маммата - Мама Галя, нашето Фоксче, ДарЗаМен, Д-ива, Ивка, Февруари, Мираааа, Дарена и всички останали, които споделиха опита си и наблюденията си, за да помогнат на всички нас
[/color]
« Последна редакция: Януари 21, 2008, 16:45:35 pm от Fussii »
В очакване ....
*
Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #2 -: Януари 21, 2008, 13:21:46 pm »
П. - престой в институция -  6 месеца.

Общо състояние - Родена 2.400кг., не можеше да се застоява седнала въобще,не произнасяше никакви звуци.Месец след това,спокойно започна да стои седнала и да се изправя придържайки се за кошарата.

Режима на хранене и спане -  променихме,две седмици след престоя и във къщи.

Разходки - Возеше се във количка без проблеми,но отказваше да спи във нея.

Сън - първата вечер спа непробудно.След това почти всяка вечер приблизително по-едно и също време се буди за вода,Това продължава и до ден днешен.

Социални умения - Винаги е била контактна,свикнала е да е заобиколена от много хора,дори и непознати.Обожава децата,а най-вече бебетата.
« Последна редакция: Март 17, 2009, 18:35:19 pm от Fussii »
В очакване ....
*
Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #3 -: Януари 21, 2008, 13:24:56 pm »
Н - престой в институция - 6 месеца

Общо състояние - без проблеми.Обръща се по коремче ,дори правеше много сладички опити да пълзи.

Режим на хранене и спане - От дома ни дадоха лист със дневен режим,но той бързичко си остана само лист хартия-детето имаше други виждания по въпроса.

Разходки - Количката беше нещо ,в което стояхме около минута и се извиваше на мост-решение разходки на терасата за 5-10 минути.Първа разходка в полу - легнало положение и много приказки от моя страна-след половин час заспа.

Играчките-потресох се -даваме три броя -две гумени и една гризалка - загребва с ръце и ляга върху двете гумени,за да играе с гризалката/така една седмица/.

Хранене - Вълчи апетит и супер скоростно изяждане,тревога че ще хукна да храня някой друг-решение паничка с дръжка,която той държи.След два месеца вече пуска паничката и си играе с пръстите ми и забавихме темпото до нормалното/според моите виждания/.

Къпане - Паника от мивката в банята-решение повечко мокри кърпи и при всеки удобен случай наблюдение как тате или мама си мият ръцете и очите-вече позволява да измием очичките. И аз ще се включа,ако се сетя за нещо друго.
« Последна редакция: Март 17, 2009, 18:36:31 pm от Fussii »
В очакване ....
*
Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #4 -: Януари 21, 2008, 13:27:05 pm »
Б - престой в институция - 1 година

Общо състояние - роден с т.нар. "вълча уста". На годинка тежеше 8 кг.Не можеше да произнася никакви звуци,имаше специален режим на хранене.След операцията по затварянето на небцето,имаше вероятност да ползваме услугите на логопед,не се наложи.сама се впрегнах и упражнявахме заедно изговарянето на звуци,думи а по-късно и изречения.Не можеше и да се застоява прав.На годинка и 1 мес.вече вървеше.

Режима на храненето и спането го променихме след около две седмици престой във къщи.

Спане - Първата нощ у дома,спа непробудно.След това отказваше да заспива сам в кошарата,биваше разнасян от мен или от татко си на ръце гушнат докато заспи.След може би три месеца,човечето разбра,че вече може да се успокои и сам заспиваше в кошарата си.

Разходки - Отказва количка. Разходките ни бяха,с носене на ръце,категорично отказваше да се вози в количка.Купих ме колело тип-рикша,в него му беше интересно и нямахме проблеми.

Социално общуване - от непознати се плашеше,бягаше и не искаше да контактува със деца.
« Последна редакция: Март 17, 2009, 18:39:00 pm от Fussii »
В очакване ....
*
Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #5 -: Януари 21, 2008, 13:32:14 pm »
М - престой в институция година и половина

Д - престой в институция - 9 месеца


Спане - при поискване - детето първоначално се води от режима, които е следвало преди това, постепенно си изгражда нов режим съобразно нуждите на организма и в съответствие с дневните нови шумове, съпътстващи вече живота му.

Хранене - в бетонен режим, като захранването дори и при Милен /на 1,6/ започнах от начало - не приех на доверие захранването от дома.

Разходки - Детска количка - не е истина колко много ги беше страх и двамата от този уред за инквизиция. Много игра и ползване на количката не по предназначение, докато влезе в употреба за разходка.

Играчки - Голяма грешка която аз направих, а може би и вие правите - бърз опит за наваксване с играчки.
Милен три-четири месеца поред се опитваше да изчовърка картинките от чаршафа си. Най-любимата играчка му беше 10 литровата бутилка от минерална вода с три ореха в нея. С останалите играчки мога да отворя детски клуб.

Здравословно състояние и студоустойчивост - може и да е индивидуално, но и при двамата /в различни домове са били/ се забелязва трайно предпочитание към по-хладни помещения и неспокоен сън при по-висока температура. Използвах тази им студоустойчивост за да ги закаля, а не наложих прочетената в дебелите книги температура за отглеждане на деца. /всъщност, опитвах се и с двамата по една седмица и се чудех що не спят, въртят се и се тръшкат - всичко си дойде по местата, като намалих температурата. Сега моржове и пингвини са добре дошли у нас/

Хранене - Вълчи апетит - познато.
Давам мое си чисто лаишко обяснение.Храненето е емоция, храната се възприема не само вкусово а емоционално. Нашите деца са гладни за емоции. За това ядат като невиждали, дори когато коремчетата им са пред пръсване. При Милен глада трая около година и половина. При Митко продължава - като позатихне - ще пиша.

Къпане
страх от вода/пристрастеност към вода - минах с двамата и през двете ситуации. Милен не даваше да се намокри, за къпане да не говорим. Къпех го гушнат в мен, писъците му огласяха софийското равно поле. Не съм го насилвала, но все пак това е нещо, без което не можехме да минем. Първите месеци - само къпане гушнат в мен, после стъпил в леген, коритото стоеше като играчка в детската стая за да види че не хапе. Мина повече от половин година докато се престраши да се изкъпе - а дори и сега като му сипя вода на главата реагира негативно. Но пък ходи на плуване, което си е напредък.

« Последна редакция: Март 17, 2009, 18:39:23 pm от Fussii »
В очакване ....
*
Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #6 -: Януари 21, 2008, 13:38:32 pm »
И -Престой в институция -  2 г. и 10 м.

Кучето - Ден първи - той тръгва с голям кеф от дома, но стигайки в къщи се сблъсква с кучето - голям рев - той реве и майка му реве, на почивки. Когато кучето лежи няма проблем, когато тръгне да се разхожда обаче, истерията е пълна.
Какво направихме: Оставихме нещата така, баща му започна да го учи да гали кучето, до сега само той му дава гризинки за награда. Резултат - три дена по-късно не му обръща внимание, три месеца по-късно са големи приятели. Междувременно имаше опити да го срита, да го удари с топката, да го нарани. Обясняваме, че е живо същество и не трябва да се държи така с него - не помага, баща му му се скарва - помага и вече не го прави.

Говоренето - когато го видяхме за първи път детето знаеше три думи - "да", "не" и "няма". Постепенно трупа речников багаж. На края на първия месец направи първото си елементарно изречение. Борим се с проблема.

Нощно напикаване и най-вече наакване - спря от самосебеси - обяснихме му, че е голям и не трябва да го прави повече и лека-полека спря. Трудното беше да махнем памперсите - той ги чувстваше като някаква награда или преимущество - явно са им слагали памперс само в специални случаи, но го убедихме, че е голям, а големите деца не ходят с памперс. Изобщо добре, че ни е добро детето, че...

Яденето - отказва да яде каквото и да е, освен хляб и солети. Пробвам дори с детска кухня, може да е подобна на кухнята в дома - отказва. Справяне с проблема - баща му го убеди, че трябва да яде. Не знам как, но Исак има огромно доверие на баща си. Детето не дъвче, а само гълта храната (не важи за хляба и гризинките), това води до повръщане, когато има по-голямо парче. Аз, застанала срещу него дъвча с отворена уста и повтарям дъвчи като мама, дъвчи като мама. Първо дъвче с предните зъби, после започва и със страничните. До ден днешен свинското, като е по-сухо, го складира в бузите - тук даваме по малко и командваме гълтай, докато видим празна уста. В дома беше най-ящното дете с огромни бузи, у дома започна да предявява претенции и вече няма огромни бузи. Нищо, аз и без това не харесвам огромните бузи. Хлябът лека-полека го ограничихме и вече и сам не го иска, иначе в началото за хлебче умираше. Сам отказа шоколада, когато му дойде в повече.

Режимът - спазваме режимът от дома горе-долу, като изместихме вечерното лягане за 9-9,30-10 часа, в зависимост от това, кога почва да търка очите. Има дни, в които не го слагам да спи следобяд, но това го притеснява, различно е и той не се чувства добре.

Пишкането - това беше най-трудното - първо на гърне, като го питахме постоянно. Не правеше разлика между пишкане и акане - двете му бяха еднакви. После спряхме да го питаме, два дена стиска от ставането сутринта, до лягането на обяд (понеже тогава го слагаме на гърнето) и от ставането следобяд до лягането вечерта. Как се справихме - давахме му да пие много вода - напишка се няколко пъти, но после започна да си казва. Как минахме на тоалетна - купихме от тези, скъпите шарени стълбички - много му хареса да е самостоятелен и да може сам да си я слага и да прави, каквото и когато си иска. Проблем - по едно време ходеше до тоалетна през 10 минути . Кое помогна най-много - ходеше с баща си в тоалетната винаги, когато той пишкаше и виждаше, как го прави той.

Бариерата - всеки път, когато се опиташ да му направиш забележка и/или да говориш сериозно с него за нещо, което трябва да прави, той пуска бариерата. Измъкване от дупката няма - само трябва да го оставиш на мира и той сам излиза от там, но не помни нищо от това, което сте говорили. Как се справихме - не сме, като се справим ще пиша. Само бариерите понамаляха, но не защото той се промени, а защото ние спряхме да се опитваме да говорим с него, а просто казваме - нещата трябва да станат така - това го разбира, ама аз не съм привърженик. Явно за сега ще го караме така.

Лъжите - постоянно лъже - или защото не разбира, какво го питаш, или защото не иска да ти отговори, или за да ти угоди и да ти отговори това, което искаш. Любимото му е да повтаря последните ти думи - обикновено те са отговора на въпроса, който задаваш. Не сме се преборили - учим се кое е лъжа, кое истина. От време на време сам казва, че лъже, като го попиташ, от време на време не. Учим се, че като не знае отговора на някой въпрос трябва да каже "не знам", че не всеки въпрос има отговор - това не го разбира, но аз съм тъпа, но упорите. Като го преборим ще пиша.

Смученето на пръста - започнахме да се мажем с горчив лак - резултат - пръстът не е деформиран при нокътя като преди това, за сметка на това е направо до кръв изяден в по-горната му част. Говорим всеки ден преди лягане да не се смуче - той казва да и отново го прави. Лепихме лепенка но не на пръста, ами с нея залепяхме пръста за ръката - в резултат не смучеше пръста, но му се обели кожичката на ръката и спряхме, той естествено пак започна да го смуче до кръв. Как се преборихме - баща му не издържа и му се скара, каза му че големите мъже на правят така. Спря. Още не мога да разбера, как успява баща му да го убеди в толкова много неща. Май това се нарича любов
« Последна редакция: Март 17, 2009, 18:39:53 pm от Fussii »
В очакване ....
*
Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #7 -: Януари 21, 2008, 13:54:05 pm »
И, престой в специализирана институция  4 години и 1 месец

1. Запознаване с родителите - Контактите още в периода на опознаване са трудни. Тя е затворена и отблъсква опитите ни да се доближим, във всеки един аспект.
Пее песнички, макар почти да не се разбират думите, мелодията е ясна.
Все пак, след месец редовни посещения, тя прекарва с мен повече от два часа, на фона на началните ни 15 минути. Доближава ме, позволява да я докосвам, усмихва се.
Но предпочита баща й (бъдещия) да я носи.
Какво правех: Не я насилвах да стои и миг повече от желаното от нея. Ако времето бе недостатъчно, просто влизах в групата с нея. Говорех й независимо, че тя даваше вид, че не ме слуша. Рисувах, разказвах, наблюдавах какво буди интереса й.

2. Влизането у дома беше травматично, макар по пътя тя да беше много щастлива и усмихната.
Миг след прекрачването на прага, започна да плаче и надава безутешни писъци, викайки: Дома, дома...
Какво ми идеше да направя: да ревна и аз...
Какво направих: Пратих таткото с нея навън и звъннах на Теа. Тя се опита да ме успокои и да ми даде един практичен съвет, който по-късно използвах: терапевтичната прегръдка.

3. Плаченето продължи със седмици, почти непрекъснато, само интервалите ставаха все по-големи.
Какво правех: Гушках я и й казвах, че е нормално да й е мъчно, да си поплаче, че аз съм до нея и винаги ще бъда до нея и т. п. успокоителни думи, но и давах да правото да страда за изгубения живот. Единствения, който познаваше.

4. Спря да се храни. Отказваше всякаква храна.
Какво направих: Реших да не я насилвам, но когато почти пет дни не беше слагала храна в устата си, се уплаших наистина. Тогава взех един банан, нарисувах му лице, папионка и ръце и го оставих до нея. След малко ядеше...
Освен това, понеже продължаваше да плаче по-рядко, когато сме навън, ходехме много на разходки и винаги носех раница със сандвичи, нещо сладко, сок и вода. Докато ходехме, често проявяваше желание да се храни... вървешком.
Не познаваше вкуса и името на много храни. Постепенно привикваше към нещо и искаше само него, отказваше всичко непознато. До ден днешен се учим да дъвче месото.
Давах й да опитва от всичко с уговорката, че само опитва, ако не й хареса, ще го изплюе веднага и седях с шепа до устата й. До ден днешен е така с новостите.

5. Спеше зле, буйствайки. Първите дни по режим от "дома". Лягане в 20.00 и ставане в 5.00 - 6.00. После започна да измества този режим. Оказа се, че детето е от късно лягащите. Правеше много забавно нещо: искаше да си ляга по 50 пъти дневно, след две минути ставаше и казваше - наспах се. Решихме, че така изпробва свободата да го прави, когато си иска.
Първата нощ се събудих от странен шум и така открих как бясно се върти.
Какво направих: Уплаших се страшно. Не знаех какво й е. Помислих си, че нещо й става, докато не видях, че е с отворени очи...
Лека полека, с разговори разбрах, че така се е приспивала.
Месеци наред спях с едно око и ухо, държейки ръката си на главата й. Щом започнеше да се върти, я галех. После разбрах, че това не зависи от притеснението й или друга емоция, а просто е рутинен навик, който я унася. Спрях да я тормозя и даже го обърнахме на шега. Сега я пазаря с хитрост: иска дълга коса, а с въртенето й се оплита страшно. Но знам, че надали ще отшуми скоро. Както тя казва: Така съм свикнала.

6. Говорене: с изненада установих, че детето не е просто мълчаливо, а не умее да говори. Имаше крайно малко думи в речника си, а други беше научила неправилно. Месеци наред само аз я разбирах.
Какво направих: не спирах да й говоря. По цял ден у дома говорех, дори и мислите си казвах гласно. Упражнявахме се на срички, обръщайки го на игра. Четях й книжки, към които тя не проявяваше никакъв интерес, но аз упорито четях, докато не започна да се заслушва лека полека.

7. Двигателно развитие: подобно на дете на годинка и половина. Вярно, тя е дюстабан от най-тежките, но въпреки това, падаше на всеки десет крачки, за тичане и дума не можеше да става.
Какво направих: много разходки, оставих я да тича, да пада, да се ожули, да става и само няколко месеца по-късно беше неузнаваема. При всяка възможност да ходи на пясък или трева (тревата по-рядко, заради кърлежите) я събувам боса да ходи колкото може повече.

8. Къпане Страх от водата и банята. Писъците " Не, студено" ме наведоха на някои мисли...Изпадаше в паника от душа.
Какво направих: Няколко седмици се къпахме като на село, с канчета и легени. Лека полека, включих чучура... Влизах с нея и го обръщахме на игра с пяна и вода. След около месец, пуснах душа и вече не я беше страх.

9. Пишкане - Отказваше да пишка на друго място, освен в гърнето у дома. Изпадаше в паника и плачеше.
Какво направих: Пишкахме навън. Тундра болшая, казват...

10. Познаване на света: Това беше едно от най-големите предизвикателства за мен. Започнахме почти начисто. Като база на знание имахме само: "дома", лелите и много малко други понятия. За сравнение - може би двегодишно дете расло в семейство знае приблизително толкова, може би и по-повече.
Какво направих: Обяснявах. Говорех. Друго решение няма.

11. Страхове: Всичко извън "дома" я плашеше. Страха беше наш спътник дълго време. Шумове, хора, животни, коли, сгради, всичко извън четирите стени, беше страшно.
Какво направих: Нищо, бяхме винаги с готовността да изоставим дадено място или събитие, ако това предизвика страх в нея, както и редовните обяснения и говорене.
« Последна редакция: Март 17, 2009, 18:40:52 pm от Fussii »
В очакване ....
*
Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #8 -: Януари 21, 2008, 16:51:27 pm »
М - престой в интитуция година и половина

Проблем  - ритмично клатене. Изключително важен проблем, споделян от всички майки на осиновени дечица, с престой в институция над година.
Психологът с който се консултирах го определи като „успокояващо” движение или действие. Децата отглеждани в институции са лишени от гушкането необходимо на всяко нормално дете за да се чувства, спокойно, щастливо и „обгрижено”. В дома от който взехме Марти се падаха по 5 деца (до 3 години) на една леля, които се хранят, играят, спят, боледуват …. едновременно.
Преодоляване (трудна работа) – гушкане, погалване, многократно обяснение в обич, подлагане на възглавница пред главичката, внимателно сменяне на позата в спящо състояние, даване на водичка, играчка за гушкане …. Случвало се е по 10 пъти на нощ в „трудни” периоди. Отшумява чак сега когато Марти е на 3 години и 6 месеца

Проблем - Емоционален период на адаптация (рев при извършване на рутинни действия – спане, миене, къпане …) в семейна среда което и да е дете да му смениш живота ще се чувства по този начин
преодоляване - изграждане на чувство на взаимно доверие, обич, самостоятелност ....

Проблем - Множество боледувания от различен характер, веднага след взимането от дома
преодоляване – отшумяват постепенно в домашна среда

Проблем- Хранене без лъжица/ Или по-точно не може да се храни с прибори – пие храната от купичката (лесен начин да се справиш с много деца едновременно)
преодоляване – превключи автоматично, прие го като нова игра

Проблем- Страх от водапреодоляване – с включване на играчки за вана в къпането. Сега има страст към басейните

Проблем- Рани по тялото, най-вече дупето и кръст причинени от малкия брой памперси полагащи се на едно дете в институция
преодоляване – с промяна на хигиената и консумативите

Проблем- Подтискащо послушен и изпълнителен – стреми се да се хареса на всички
преодоляване – децата са много интуитивни и адаптивни и усещат възможния предел на допустимите граници в поведението си

Проблем- Мъчително преживяване на разделите (дори и на тези за по 15 минути)
преодоляване – все още не е щастлив като се разделяме, но го приема и знае, че винаги се връщаме за него. Не бива да бъде лъган и подвеждан – трябва да знае точния срок на взаимна липса. Детето научи дните на седмицата покрай нашите командировки. Новото е, че вече усеща липсата на баба си и дядо си, както и на госпожите от детската градина и приятелчетата си.

Редом с негативните страни на престоя в институция има и някои положителни неща, които не мога да подмина:
- Изграден железен режим на хранене и почивка (на който аз много държа) осигуряващ му спокойствие и душевно равновесие и хармония – лягане в 20:30/21:00, ставане в 7:00, следобеден сън от 13:30 до 15:30/16:00
- Яде всичко, има апетит, няма отношение към храните „боклуци” (зрънчо, чипс и т.н.), не е фен на шоколада (от шоколадовите яйца го интересува само играчката. Естествено вече има "любими" храни, но не претендира да се храни само с тях, просто се радва като са на дневен ред. Не се храни между „храненията”, обожава плодове и зеленчуци.
« Последна редакция: Март 17, 2009, 18:41:15 pm от Fussii »
В очакване ....
*
Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #9 -: Януари 21, 2008, 17:03:32 pm »
Б - престой в институция  8 месеца- точно.

Общо състояние - недоносен, роден 1,550 кг. Бил в кувьоз месец и половина . Не е обдишван. Стои отпуснат в паячето, има петно на темето отзад- косичката, не може да сяда, но мускулатурата не е отпусната. В дома е правена гимнастика на детето, към него е имало прикрепена сестра. Мнението на моя приятелка детски лекар- когато го прегледа беше, че е много добре оформено бебе в много добро състояние. Обгрижвано добре. Имаше шум на сърцето- който отшумява.


Първата нощ - спа, като агънце. През деня - гледа уплашено, кротък. Спинка, храни се добре - детето има режим и беше научено да стои само. Продължава да се усмихва на гостите, когато дойдат и го закачат, смее се от сърце на хората. Когато остане сам не роптае. Много скоро се научи да сяда.

Хранене - Можеше да яде с лъжичка. Имах подробна информация с какво е захранен. Получих и съвети с какво да храня детето. Мина без проблем на млечна кухня.

Разходки - Бил е разхождан с количка в дома и на разходка реагира много добре- весел, доволен- както всяко дете- искаше разходка. Бях посъветвана, че бебето трябва винаги да вижда майката, когато е още бебе в зимната количката / не споря, че е правилно/ и може би затова беше много спокоен, доволен на разходка.

Социални умения - Много усмихнат, слънчев, толкова лъчезарен. Смее се с глас. Много бързо се адаптира и емоционално и физически. Имаше малко да наваксва.
---------------------

Д - престой в институция - 4м и половина

Общо състояние - Недоносена - родена 1650кг. Била е в кувиоз почти 3 месеца. Когато нашето слънце дойде в дома ни беше с размерите 5кг и 44см. Може да се каже че почнахме от самото начало като при новородените. Не си държеше главичката изправена.
Преодоляване - имаше нужда от много гимнастика. Адаптира се доста бързо у дома. Спинкаше и се хранеще като по часовник. Много бързо прие новото АМ и добре го понесе.За един месец наддаде 1,100кг.

Разходките   - без проблем. Малко по-малко се научихме да си държим главата изправена, да сядаме, да ядем с лъжичка и естественно на много дяволиики. Не съм имала помощ от баби и сами с таткото си я гледаме. Голяма помощ ми бяха съветите в Бг-мама.

Храна и дневен режим - от дома получих само режима на хранене и сън. Храната и АМ с което ги хранят беше от помощи и не се намира по нашия пазар. Направих консултация с педиатър и аптекар кое е най-доброто АМ /тогава беше Аптамил/ и с него започнахме.

Страх от болници - Ние все още изпадаме в ужас при вида на бяла престилка.
« Последна редакция: Март 17, 2009, 18:41:56 pm от Fussii »
В очакване ....
*

    peti_pati

  • ****
  • 746
  • Обещах на Марианче-догодина на днешния празник
Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #10 -: Януари 23, 2008, 13:49:30 pm »
Фусинка,

ти си злато :bighug:.
Чета и попивам всичко, че малко ни остана до заветния момент на идването у дома.
Ще се включа и в темата след време живот и здраве :D.
Намерихме нашето синче.
*

    peti_pati

  • ****
  • 746
  • Обещах на Марианче-догодина на днешния празник
Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #11 -: Февруари 27, 2008, 12:11:27 pm »
Ами ето изтърколи се цял месец от както сме си у дома :D - пожелавам на всекиго това щастие!
Е, не може и без проблеми, разбира се. Първите 2 седмици бяха доста тежки :( - не можехме да свикнем с режима му - въпреки, че от Дома ни бяха дали дневния му режим, той изобщо не съвпадаше с режима на малкия в действителност :?. Хубавото поне беше, че се хранеше добре.

Най-големия ни проблем беше заспиването - очевидно в Дома им бяха оставяли шишето с храната в леглото и той беше заспивал с него :x. Та първите 10-тина дни беше доста изнервящо за него, че не си намира шишето и след 30-40 минути несъзнателно смучене, се разреваваше.
Опитах със залъгалка, но той не я хареса (нали всяко бебе си има любима форма на бибата :?). Пробвах с втора, с трета ... и се отказах. Изтърколиха се и няколко дни и той се поуспокои - намери си и заместител за смучене :lol: - чаршафчето на одеалцето си :D. За сега това го успокоява и няма да правя веднага опити да го отучвам от този вреден навик :?. Като гледам как бързо се променя предполагам, че и сам ще престане.

Иначе и до сега има моменти, когато не мога да разбера какво го изнервя и какво точно иска да направи, но постепенно свикваме да разгадаваме желанията и нуждите му.

ем е, че се плаши от резки движения и силен глас, както и от непознати уреди и шумове. Първите ни излизания навън не бяха особено приятно изживяване, но постепенно свикна и сега си играе в количката, а после заспива.

Когато го взехме, той беше доста слабичък и под нормата за възрастта си (6300 кг в 7-мия месец). Все още не сме догонили обичайните килограми за бебета на неговата възраст, но с гордост можем да се похвалим, че за 3 седмици качихме цели 900 грама  :lol:.
Бях се притеснила, че педиатъра ще ни се скара за бързото наддаване, но той ме успокои, че е нормално детето да си наваксва, още повече, че постепенно минахме и на обичайните за възрастта му храни (тук е момента да изкажа благодарностите си към Фуси, която много подробно ми написа кое, кога и как да се дава).

Според картона на малкия от Дома, той е имал изоставане с произнасянето на звуци и звукосъчетания, но е невероятно колко бързо се научават да подражават на звуците, които чуват.
Е, първата ни думичка не беше "мама", а "папа" (от папкам :lol:), но сутрин когато се събудим викаме първо мама :D.

Мога да изпиша още много за ежедневието, проблемите, тревогите, но и смеха и забавленията, но идеята на настоящата тема е да опишем с какви трудности сме се сблъскали и как сме ги преодолели (или все още се опитваме да преодолеем).
Намерихме нашето синче.
*

    daniski

  • ****
  • 550
  • Моят дар от Бог-Грант Даниел
Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #12 -: Март 01, 2008, 06:14:13 am »

Е, първата ни думичка не беше "мама", а "папа" (от папкам :lol:), но сутрин когато се събудим викаме първо мама :D.

[/quote]
браво,браво!
Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #13 -: Ноември 07, 2009, 14:29:10 pm »
mnogo dobre niama kak 6te ima trudnosti vse pak sa jiveli niakade drugade.no da pitam kakva e nai podxodia6tata vuzrast da se osinovi dete

От Модератор: Пиши на кирилица или ползвай КРЕДОР!
« Последна редакция: Ноември 17, 2009, 08:21:59 am от rally_pat »
*

    stela_ivanova

  • *
  • 30
  • Ако някой реши да ми пише: Skype: stela_vasileva82
Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #14 -: Януари 11, 2010, 12:29:29 pm »
Здравейте мили мами, ето, че дойде и моят ред. Най-после мога да пиша и в тази тема. Вече повече от месец Н. е в къщи и страшно много ни радва. От бебе до 4 месеца и половина е бил в институция, но сега вече е с нас. Единственият проблем който имахме е, че не можеше да си държи главичката изправена. Аз съм много упорита и го научих за 4 дни. Храненето с лъжица също беше проблем, но бързо свикнахме. Слава богу детенцето е много спокойно и почти нямаме проблеми.
Всичко му харесва, много е ведър и контактен.

Искам да Ви кажа само, че може да разчитате на педиатъра, той ще ви помогне със всичко, освен това детето само показва какво иска, така че не се страхувайте. Нашият педиатър беше ни препоръчал рехабилитация за да съм по-спокойна, но аз научих детенцето преди да стигнем до кабинета за рехабилитация. Искам само да подчертая на тези които се страхуват, аз гледам бебе за първи път и никои не ме е учил как точно да се справям.
Правете гимнастики и се грижете непрестанно за дечицата и ще имате успех.

Пожелавам на Всички да изпитат това щастие което ние със съпруга ми изпитахме - да имаме едно прекрасно детенце!
Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #15 -: Декември 30, 2010, 01:26:15 am »
Здравейте скъпи момичета,

Ето, че дойде момента, в който и аз мога да се включа с най-хубавата новина във форума, който много ми помогна, когато търсех подкрепа или отговори на въпроси, които ме вълнуват.
Имаме син! Толкова чакан и желан! Имаме син на 18 месеца, едно мъниче, което щъка напред-назад, скача, играе, бърбори ....;-))))  Не спира!!! Вече три месеца сме заедно, но промените бяха много – точно посвикна с дома в България и се наложи да свиква с дома ни в Испания, където живеем. Затова и поста ми ще е не първият, а първите три месеца у дома ;-)

Престой в институцията – 15 месеца и половина.
От първата среща до деня, в който взехме детето си у дома, ходехме всеки ден да го виждаме по няколко часа и това много ни помогна в процеса на опознаване. Независимо от това, първия ден у дома се оказа малко напрегнат – детето не спираше да снове от стая в стая, справяше се добре, имайки пред вид, че е на напълно непознато място, но трудното дойде в момента, в който легнахме да спим и започна да плаче безспирно...
Какво направих: Опитах се да го утеша в здрава прегръдка, люлеех го, галех го, пеех му.... Първата вечер някак се справихме, но плача продължи в следващите две-три седмици  всяка вечер... Дори и сега по някога приплаква, но разбира се не е същия безутешен плач.

Вълчи апетит – невероятен апетит, скоростно изяждане на храната, писъци за още... Любимата му храна е все още хляба....  Два месеца по-късно пък започна да отказва храна. Не го насилвам, ако не иска, не му и давам повече от нужното според мен. Притеснява ме факта, че не харесва храните, които според мен са полезни, тъй като има анемия, но след като преминахме през двете крайности, много се надявам да намерим едно приемливо средно положение!

Страх и писъци от вода и къпане – паника от мивката и душа. Не понасяше топлата вода, имам подозрения, че е бил къпан с доста хладка вода, да не кажа студена.
Преодоляване – след почти месечен стрес и всякакви опити за успокоение, напълних ваната и се топнах с един куп играчки и книжки за вана и го извиках да поиграем. В момента обожава водата, къпем се на душа, а след нова година тръгваме на плуване!

Писъци при смяна на памперс – единствения напредък е, че вече не пищи, а понякога вика и винаги мърмори нещо недоволно, макар и да обяснявам, че няма нищо страшно и че е нещо, което правим по няколко пъти на ден. За момента нямаме голям напредък.

Количката – категорично отказа количката, като че ли го беше страх, катереше се по нея, опитваше се да излиза, викаше и нямаше начин да го накарам да остане в нея.
Преодоляване – Опитахме триколка, по-добър вариант е за него, харесва му да кара колело – ха, ха, не знае, че за момента карам аз ;-)))) Най-удобно обаче му е гушнат. Количката остана неизползвана. Недостатъка за нас е, че трябва да го носим, пък детето расте и става все по-тежко, но иначе варианта е да го нося и да бутам количката.

Спи зле, буди се почти на всеки час – не сме правили нещо конкретно, просто бяхме до него, когато се събудеше и го успокоявахме. Сега се се буди много по-рядко, един, два пъти максимум.

Смучене на палеца – когато ходехме в дома смучеше палеца си постоянно, дори ходеше с пръст в устата, чак пръста беше деформиран. Когато го взехме в къщи, тъй като непрекъснато го занимавахме с нещо, първото постижение беше да смуче пръста си само преди да заспи. При това положение, вече не ме притесняваше, че смучеше пръстчето. Странното е, че лапаше само палчето и то само на дясната ръка. Два пъти намазах пръста му с лак, но след като с ужас установих вкуса, прекратих мазането. Като си легнем и лапне пръстчето, му го махах внимателно и продължавах да му говоря. Не знам дали от промяната, но две седмици след като се прибрахме в Испания, престана сам да си лапа пръстчето. От месец е лапал палчето само веднъж, което си е истинско постижение.

Социални умения – много контактен, обича да играе с деца, но до скоро в градинките предпочиташе майките пред децата. Негативната страна - тръгва с всеки срещнат, търси погледа и внимание от непознати.
Преодоляване - все още го преодоляваме. Опитвам се да изградим връзка, която да му помогне да има доверие в нас и в себе си. Задача, която изисква усилена и постоянна работа.
За сега е това, ако се сетя нещо друго ще се включа пак.

От своя страна искам да благоаря на всички пишещи, на всички, които споделят своя опит, своята история и така предават знанието си на останалите. Чуствах нужда да пиша  в тази тема, тъй като аз самата намерих опора в този форум. Специално искам да благодаря на Фуси, чийто съвети за мен бяха изключително полезни! Благодаря от сърце! Желая ви весели новогодишни празници и много щастлива 2011 година. На чакащите – да срещнат своето дете, на мамите – много радост и усмивки на детските лица, и здраве и щастие за всички ни!


 :bighug:
*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #16 -: Декември 30, 2010, 08:12:08 am »
Молба към модераторите...
Възможно ли е към тази тема, да има друга в която да споделим мнение.
И се извинявам, ако има такава, но потърсих и не открих.
Може също с цитат и в "Практически съвети" също ще бъде удачно.



Suerte, честито усмихнато слънчице!
Безкрайни, неповторими и щастливи мигове с вашия син!

И конкретно за смяната на памперса, може да ползваш гащи памперс.
Те се обуват и това действие, да го сложиш да легне, да е в някакъв покой
за да сложиш пампата отпада. Тях просто ги обуваш, като слипче!Само идея!
 :bighug:

Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #17 -: Декември 30, 2010, 23:37:41 pm »
Благодаря mishanta!

Благодаря за хубавите пожелания и за идеята за памперса! И аз се надявам много други дечица да намерят през новата година своето семейство и да има повече усмивки по лицата им! Защото като видя понякога погледа на сина си и си представя през какво е преминал и какво е преживял ми става много тъжно и за него, и за дечицата, които още са там...

Прегръдки и много щастлива 2011 година!  :bighug:
Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #18 -: Февруари 24, 2011, 15:24:04 pm »
Добър ден, да ви се представя Диана Димова мама от 4 дни на прекрасната Иванина, все още сме в дома ходя там да я виждам по 2 пъти на ден и чакаме делото искам да ви поздравя, за това което сте направили и с удоволствие ставам член(мама) тук лек и усмихнат ден мами.
« Последна редакция: Февруари 24, 2011, 15:26:09 pm от Тенеза »
*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #19 -: Февруари 24, 2011, 15:59:29 pm »
Тенеза, само как греят очите ти!
Нека скоро бъдете заедно у дома!
Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #20 -: Февруари 25, 2011, 08:45:17 am »
Благодаря на 10.03.2011 сме на дело и на 18.03 сме у дома само да сме живи и здрави :bori_007: :bighug: :bighug:
Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #21 -: Април 20, 2011, 10:37:20 am »
  От една седмица сме вече в къщи: Взехме се болни с лекарства ,течащ нос,на втория ден от пълзенето и смученето на пръста,той се възпали и наду,правихме компреси с риванол и йодасепт-отидохме да го цепнат да изтече гвойта,останаха да ни мъчат зъбите.Успокои се спи с около час повече от режима който ми дадоха от дома,яде повече ,само ме следи и реве като ме загуби от поглед,та чак баща и се сърди.Любимо ни е да се разхождаме с количката и да пътуваме с колата.
  Момичета моят съвет е действайте според инстинкта си и нещата ще си дойдат на място.Много се дразня от всички които се чустват длъжни да дават съвети,щото видиш ли те са ги родили техните а аз не,отдавна съм ги отрязала и не позволявам да ми се меси никой.Просто си обичайте детето и му го показвайте,то ви разбира прекрасно нищо че не може да ви го каже все още.
Молете се за нещата,които желаете,но работете за нещата,от които имате нужда.
Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #22 -: Април 20, 2011, 11:26:12 am »
Мисля, че си "напипала" бързо правилния подход, така че ще имате само успехи занапред...Пожелавам ви щастие.
Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #23 -: Април 28, 2011, 17:46:44 pm »
При нас адаптацията трая точно една седмица.Може би защото беше само на 7 месеца и половина.Спазваше си режима който ми бяха дали от дома.Аз не съм се старала да го следвам ,но тя сама си го следваше.Като я взехме вече беше захранена ,но пюретата се ядяха с биберон ,а не с лъжичка.За месец се научи да яде с лъжичка.Първата разходка беше малко шокираща, но след това не искаше да се прибираме.Къпането се оказа проблем.При първото къпане се опитахме да я сложим легнала в коритото , но това се оказа най-ужасното нещо и се къпем само седнали, а сега вече сме под душа.След близо девет месеца с малката мога да кажа ,че детето само си показва какво иска и как го иска.


Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #24 -: Април 30, 2011, 07:32:07 am »
Да се отчета и аз :Dне знам дали сме имали период на адаптиране от в мига в който я взехме до сега почти два месеца.Може би ни помогна това че се виждах ме 3 пъти дневно.
Режима който ни дадоха нямаше нищо общо с това което Иви си показа и тя ни води и до днес.
Да поговорим за къпането :lol: :lol: :lol:или сме прави в коритото или сме под душа ако я накарам да седне се почва едни рев нямам думи да опиша за това аз слагам банския и се къпя заедно с нея.Тя нямаше първа разходка аз в дома си я возех с една количка и разглеждах ме околностите и сега си е така любопитна и усмихната.
Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #25 -: Май 10, 2011, 07:14:15 am »
За къпането ще ви кажа как реших проблема,просто я слагам седнала в един леген ,като дупето и крачетата се опират в двете страници,някак си чуства опора,рева първите 4-5пъти сега пляскаме във водата с ръце,опитайте може да се получи и при вас.
Молете се за нещата,които желаете,но работете за нещата,от които имате нужда.
*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #26 -: Юли 17, 2011, 18:53:47 pm »
Здравейте и благодаря за хубавата темичка –  много полезна ни беше… :)  Колебаех се дали и аз да пиша, тъй като при нас през първия месец нямаше особени проблеми…  но реших все пак да разкажа…

Престой в институция: осем месеца и половина
Престой в институция до първата ни среща: пет месеца

Здравословно състояние: родена без усложнения, здрава. На два месеца постъпва в болница с бронхит…

Проблем: подуто коремче, увеличени черен дроб и далак. Откакто ние се познаваме с госпожицата, за три месеца (от март до май) в дома са и давани 5 различни вида антибиотик, предимно заради проблеми с горните дихателни пътища и веднъж поради инфекция на пикочните пътища. Според лекуващия педиатър, това е причина за увеличението на размерите на черния дроб и далака…
Решение: Би помогнал само здравословен начин на живот, без приемане на много химии... Опитваме се да заздравим имунната система, като даваме Imunocol Perfekt (на Abopharma) (т.е., коластра) и пробиотици за нормализиране на чревната флора…

Проблем: Картинката под памперса беше стряскаща – огромни, мокри рани чак по крачетата, вечно намазана с пиоктанин…  
Решение: (това беше причината да решим да ходим всеки ден в дома…) Започнахме ние да сменяме памперсите, миехме я редовно (без сапун!), мажехме с Бочко и раните заздравяха много бързо…  
Но все още са останали сериозни следи, дори преди няколко дни в немска болница ни попитаха, дали това са белези от някакво изгаряне…  :? :(

Двигателно развитие: Месец след първата ни среща почти не държеше вратлето си изправено, поставена по корем тя не умееше да се надига на ръчички.
След като започнахме ежедневни посещения, не я държахме дълго на ръце, а давахме често възможност да стои в различни пози - най-вече по коремче – за да може изправяйки се да заздрави всякакви мускулчета (предимно на гърба и на вратлето)... и от полулегнало положение по гръб я стимулирахме да се набира на нашите показалци до седнала… Две седмици, след като започнахме срещите, тя се обърна за първи път самичка, беше много вълнуващо… :) А сега моторното развитие на момата дори изпреварва нормите за възрастта… :)

Хранене: Придържахме се към режима на дома. Не е имало някакви особености в апетита… Първоначално тя хапваше всичко като войниче, но много скоро започнахме да се храним по-бавно и да сме по-капризни…  8)

Проблем: Изведнъж започна да отказва млякото (АМ) - чудихме се и се маяхме, какво ли не опитахме…
Решение: Накрая по грешка добавих в сместа повече вода и се оказа, че сладураната просто го обичала по-разредено… :)

Спане: Като цяло никакви проблеми. Няколко нощи се събуждаше много разстроена и ако не беше в силна прегръдка, писваше веднага… - имам чувството, че беше сънувала нещо лошо, но може да си въобразявам… Иначе нощно време не се буди изобщо до сутринта и през деня спи към два до три пъти…

Къпане: Много ни помогна съветът на Аn_manisto с легена… Сега постепенно въвеждаме и подвижния душ… Като цяло обича баните…

Моят основен съвет е: настоявайте за копие от пълното медицинско досие на детето.
Нашата епикриза явно беше "проформа" и ако аз не си бях водила записки през времето на посещения в дома, нямаше да имаме почти никаква информация. Например, изписаха ни с антибиотик (кашлица, хрема, температура), а в епикризата пишеше, че детето е здраво - "гърло – розово, нос проходим" и т.н... Но най-вече ни затрудни това, че в документите липсваха всякакви подробности - резултати от изследвания, болничен престой и т.н, което в един момент се оказа проблематично.

Преди повече от седмица се увеличи лимфен възел на детето, възпали се, стана една голяма и мека подутина…  и се наложи (в чужбина) да влезем в болница… Говореше се за операция… Лекарите показаха сериозно отношение към всеки детайл, направиха много изследвания - за заболявания на имунната система, за туберколоза (заради черния дроб) и т.н.,… искаха да съставят анамнеза, а аз за голямо неудобство имах само данните, които съм записвала САМА…
Слава Богу, възпалението започна постепенно да се потушава и вече ни изписаха...  :)

Това е засега. Ако се сетя нещо друго, пак ще пиша...
Поздрави :)
« Последна редакция: Юли 17, 2011, 19:36:57 pm от Chandra »
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."

*
Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #27 -: Юли 20, 2011, 10:33:46 am »
Моето детенце - често четях тази темичка и събирах опит, и -
престой в дома 6,5 месеца. Мисля, че много добре са се грижили по отношение на физиологичното и здравословното и състояние в дома. Около дупето беше гладко и бебешко розово. Тя е родена недоносена с тегло 2 кг. Проблем беше теглото и ръста - много далече от нормите. Но и при нас наддаването е проблем. Явно ще е дребничка и слабичка.
Хранене - ужас. Затваря устата или ръмжи. Не е истина колко храна изхвърлихме. Обича само сладко плодово пюре от ябълки и моркови и бананова каша Слънчо. Ние имаме село, но пресните плодове не ги иска. Зеленчуци - абсурд. Обича попара с лъжичка.
Пораснахме малко на дължина, но килограмите гоним 6, а сме 8,5 месеца.
Двигателно - не се обръщаше когато я взехме, но тя си беше и малка. Сега пълзи с превишена скорост и иска в целия апартамент. В кошарата не иска да стои, плаче, иска да се шета из апартамента
Спането  - през деня горе, долу. Вечер, само когато и ние си легнем.
Къпането е любимо - в леген с пяна и писъци от радост.
Количката, както се е изразила една мама - уред за инквизиция. Та разходките - само с гушкане или кенгуру. Ох, как обича да я гушкат, ако може непрекъснато. А как мама обича да я гушка. Дано не се разглезим.

Непознати - рев и писъци. Никой няма право да я пипа, освен мама, тате, кака /братовчедка/, баба и дядо. Обаче горките свекър и свекърва - и от тях е рев. А те много я обичат.
Посещенията при педиатъра - и там е сълзи още от вратата.
Любима играчка - клавиатура на компютър и тя пред монитор и да щрака. Добре, че имахме стара клавиатура, че пък не става на неработещ компютър.

Въобще детенце за тези почти два месеца, мисля, че е щастливо и никога животът ми не е бил толкова хубав, както сега с нейните усмивки и сияещи очички и нейното тата, което дали е мама или тате?. Друго засега не говорим, но се смеем с глас.


*
Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #28 -: Април 14, 2012, 11:51:12 am »
Здравейте,
Няколко думи и от мен за месец първи у дома :)
Престои в институция -8 месеца.
Хранене - Следвахме приблизително режима ,които ни дадоха от дома.
Двете хранения сутрин и вечер бяха к.мляко с бисквитки ,аз замених вечрното с АМ.
Отказа да яде купени пюрета ,освен плодовите.
Започнах да му готвя,харесаха му моите манджи и така 3 седмици .
От няколко дни вече е записан на детска кухня и за сега си хапва добре ,харесва му.
Обича много каши и плодов сок .
Ние си го взехме със сопол и кашлица  и след неуспешни опити  с Макситрол в нослето и сироп за кашлица се наложи да изпишат други лекарства.
Той е изостанал доста с ваксините и имаме да наваксваме ,но докато е стечащ нос не може да стане.
Освен това си имаме 2 зъба и половина и са на път още 3 ,та явно и това оказва някакво влияние.
С къпането нямаме проблем .Аз му купих една малка ваничка с патета на дъното и явно се чувства по-сигурен като се захваща за страните.Харесва му играе си, шляпа и поради тази причина къпането се премести от стаята в банята  :)
Спането е добре като цяло. Имаше няколо вечери в които се събуди с силен плач ,но топлата мамина прегръдка го успокои.
От дома ни посъветваха да оставяме сам да заспи-изгасваме лампата и излизаме .
Това проработи няколко дни ,но после започна да плаче горчиво и дори се задъхваше и  закашляше .Мисля ,че имаше нужда да се увери ,че не е сам.
Гушках го нежно и говорех  постоянно ,че не е сам и мама и татко винаги ще са до него и не бива да се страхува и да се чувства самотен и изоставен..пеех песнички /любимата е Чико от Пуерто Рико/ :D .Постепенно отшумя започна отново да си заспива сам ,е помърморва понякога на куклата си Чико ,но в никакъв случи онзи жален и горчив плач ,които ни къса сърцето.
През деня спи по 1-2 часа сутрин и след обед.
Мисля ,че му харесва да остава "сам със себе си" понякога - и се стремя да не нарушавам личното му пространоство.Все пак е зодия рак  :)
Когато го взехме не можеше да се изправя сам в кошарата ,но компенсира за една седмица .Вече е доста стабилен лази ,умее да се катери и да се изправя сам, когато има опора.Освен това е по-балансиран в движенията си.Много,много ,много енергичен - не спира на едно място .Шило в торба стои ли ? :lol:
Говори на неговия си бебешки език все повече/особено като има и кои да му отговаря/ ,а също така вече се смее с глас.
Обича да си играе с всякакви колани от столчето ,от бънджито ,изобщо всичко,което прилича на коланче.Харесва играчките на големите -дистанционно,телефони...
За съжаление пръста е псотоянно в устата ,опитах да го заменя със залъгалка но не ми се получи и ще се борим с този пръст но нека да мине още малко време у дома.
В началото гледаше ококорено и мълчаливо по време на разходките с количка,но вече си е спокоен и отпуснат.В колата обикновено заспива .
Ами общо взето това е нашия почти първи месец у дома :)



Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #29 -: Ноември 15, 2012, 22:17:46 pm »
 Искам да споделя с Вас една щастлива случка.
Моя дългогодишна приятелка,впоследствие станах кръстница на децата и ,наскоро си осиновиха момченце на 9м.У дома е от 19.10.На втори брак е,а баткото и каката са на по 21 и 19г. :bighug:
Толкова се зарадвах ,а и обърках.Чакам всяка нова снимка.Чудесен е !
Бил кротък ,спял ...хапвал...никакви капризи.Дете-мечта !
Очаквам момента в който ще го гушна :)

На всички  :)Вас пожелавам много щастие с Избраните деца.Чудо е !
*
Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #30 -: Февруари 04, 2013, 00:15:55 am »
Изтърколиха се не един, а вече три месеца с нашето детенце. За тях мога да напиша и много и малко, но ето основните впечатления и проблеми, с които се срещнахме:

Престой в институция: една година и малко повече от един месец, а до първата ни среща: една година.

Здравословно състояние:

Роден е недоносен, но без сериозни усложнения и съпътстващи здравословни проблеми. Биологичната майка е с положителна проба за сифилис, но изследванията на детето са отрицателни. Въпреки това ще направим консултация със специалист. За целия си престой в дома не е боледувал сериозно, но появата на всяко зъбче е съпроводено с температура. Вкъщи изникнаха първите кътници, гарнирани с 40 градуса температура, от което аз почти превъртях.

Съветът ми е да разпитате персонала на социалното заведение и за най-малките подробности, които дори традиционно не се отбелязват в здравния картон. Честно казано за зъбите не бях подготвена и първоначално много се шашках.

Синът ни е отглеждан в дом от семеен тип, където персоналът наистина полага превъзходни грижи за децата. На първата ни среща видяхме едно нормално физически развито момченце: беше почти проходил, а последните дни преди да го вземем направи първите си самостоятелни крачки, на килограми и ръст също не отстъпваше на връстниците си. Храни се много добре, дори понякога го избива на лакомия  :).

Проблеми:

Първите дни след като го взехме се появи запек, което най-вероятно е резултат от  промяната. В повечето литература, която изчетох по темата проблемите в храносмилателната и отделителната системи са един от първите признаци на стрес и психическо неразположение. За съжаление въпреки желанието ми да решим проблема само с подходяща храна и течности стигнахме до лекарства. След това всичко се нормализира.

Сънят все още е много неспокоен. Първите 2-3 седмици заспиваше сам в креватчето, но след това започна да си иска да бъде гушкан и приспиван на ръце. Честно казано така и аз се чувствам по-спокойна, а и обожавам да се гушкаме. Когато проплаква през нощта и погалване по главичката го успокоява.

Все още се стряска от резки шумове: рязко отваряне на врата или внезапно повишаване на глас. Проявява се като понякога буквално подскача и веднага търси сигурност в най-близкия до него човек. Стараем се да ни вижда като му говорим и това да става с равен и по-мек тон. Научихме се да отваряме вратите изключително безшумно и го предупреждаваме, когато ще правим нещо, за да може да ни вижда.

След като минаха първите 2-3 седмици и започна да се чувства по-сигурен в новата среда започна и да проявява "магариите" си :). Понякога е доста агресивен - удря и настъпва играчки съвсем умишлено, "посяга" и на нас. Аз лично постигам успехи като обяснявам, усмихвам се и много гушкам. Понякога повтарям това, което той прави и  определено разбира и бързо се успокоява. Като изключа тези относително кратки прояви на агресия младежът е много любвеобилен и търси непрекъснат контакт с нас.

Всеки нов предмет или уред, особено издаващите шум, са източник на страх и паника, което обикновено трае 1-2 дни. Първият контакт с прахосмукачката беше изключително емоционален - хем го е страх, хем е любопитен. Не го насилваме, оставяме го сам да пожелае да огледа и пипне. По същия начин се случи и с душа. Още в дома изпитваше неистов страх и ревеше кански от него. От няколко дни сам ходи в банята и настоява да го пускаме, но все още има известно притеснение когато се стигне до къпане с него.

Иначе малчо много бързо учи, всичко разбира, но все още не говори. Разпознава ни като мама и тате, познава и всички най-близки роднини. Той се променя с всеки ден, за което бях подготвена, но не бях и предполагала колко ще промени мен и семейството ни. Сама взех ножа и започнах постепенно да дялкам чепатия си характер  :oops:
Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #31 -: Юни 18, 2013, 11:14:40 am »
Хайде с малко закъснение да се включа и аз  :)

Престой в институция: година и два месеца

Здравословно състояние:родена недоносена с тегло 1.700 кг., изписана от дома 7.800 кг., три месеца по-късно 11.500 кг.

Двигателно развитие: На година и два месеца трудно стоеше изправена на крачетата, не можеше да си държи главата стабилно, сега не се спира на едно място и за една секунда  :)

Хранене: беше само на пасирана храна разредена с много вада давана от шише, сега хапва обща кухня с голям апетит!

Спане: От началото беше абсолютен кошмар, нямаше начин да заспи ако аз не съм до нея, а когато заспеше се будеше през 15 мин. с писък и докато не легна до нея не спираше.Сега слагам я в нейното легло което е залепено до моето тя се обръща на една страна и след 2 мин. е заспала.Спи между 11 и 12 часа непробудно!

Къпане: Първите дни в момента който види коритото и съседката идваше да види дали не я коля  :D сега не мога да я изкарам от банята.

Епикризата която ми дадоха от дома беше.... все едно съм я писала аз.Като видях за какво става дума най-нагло и настойчиво си поисках копие от здравните и картони които бяха 3бр.

*

    anajens

  • ****
  • 717
  • Нашето мило бебче е вече вкъщи!:-)
Re: Осиновеното дете в къщи - месец първи
« Отговор #32 -: Ноември 18, 2013, 15:31:01 pm »
Хайде и аз да напиша нещо тук, за нашата дъщеря Дария! :D
Престой в институция 8 месеца и половина!
Родена е 2,650 в девети месец нормално раждане, бременоста е била проследявана, раждането е минало нормално, но се е наложило да престои в ковиоз за няколко дни, за мен по неясни причини!
Когато я видяхме за първи път беше то ко що навършила 8 месеца тежеше 6,900 кг и беше 67 см.
Много добра двигателна способност имаше, стоеше права на крачетата си, обръщаше сама и пълзеше!При срещите ни в дома които бяха около 4 през месеца докато траеше процедурата по осиновяването, виждах, че детето е емоционално, усмихваше и се смееш с глас като я закачаш!Гледаше тъжно и уплашено на моменти и следеше с поглед лелките които я носиха, на нас почти не ни обръщаше внимание!
В дома ми направи впечатление, че всичко изглежда доста по добре от колкото съм си представяла, дори се чувствах малко притеснена защото, там имах чувството, че е в ясла, а в къщи няма нито толкова играчки нито такива зали за игра!Но пък има мама и тати които те гушкат с любов!
Първият ден беше много емоционален, сега като си спомня имам чувството, че се е случило с друг човек все едно не съм била аз!
По пътя беше много тиха , тя по принцип на срещите в дома не издаваше никакви звуци, нито плач, нито някакви гукания, нищо!Аз дори се притеснявах, да не би да има някакъв проблем, но те ме увериха, че си издава звуци, че чува, а щом чува значи трябва да проговори!
Като се прибрахме още като влезнахме в къщи се уплаши леко и започна да плаче, но бързо се успокоихме като и дадохме играчки, после заспа!
Още на другият ден се разболя и първата седмица премина в много рев, защото давахме лекарства, капки за нос и мерихме температури, съответно не искаше да яде почти нищо, освен адаптираното мляко и сок!Това продължи някъде около 10 тина дни,
Банята също беше проблем, плачеще силно първата седмица, но после вече започна да се забавлява, единствено до ден днешен не обича да и мием главата и пак от време на време плаче!
Съня първата седмица беше доста хаотичен, но след около две седмици започна да спи сутрин по час и половина и следобед също по час и половина!Вечер спеше доста неспокойно, върти се на всички страни и се отвива доста!Постепено се успокои, но тъкмо започна да спи добре и започнаха да я мъчат зъбите и пак отново стана неспокойна, в момента пък се е научила като се събуди през ноща и не може да заспи да ме вика и да иска да я взимам при мен, така, че половината нощ изкарваме двете в едно легло!
Храненето първият месец беше голям зор, оказа се че е доста капризна и лесно повръща, не искаше почти нищо да яде, с триста зора давах пюрета обикновено харесваше само плодовете, след около месец свикна и да яде с лъжичка, но после започнах да взимам от детската кухня и пак проблем докато свикнем с нея, също мина около месец!
Емоционално в началото си личеше , че е свикнала да се занимава сама , да заспива да си играе, но много бързо усети, че съм на разположение 24 часа в денонощието и започна да търси контакт, първите 10 дни не откликваше на името си, но много скоро започна да разбира като я викам!Това което прави най - голямо впечатление, е как се заличава тъгата в очите на такива деца, в началото като съм я снимала виждах тази тъга много ясно, постепенно още първият месец си личеше, че вече детето има друг израз в очите си!
Двигателно както споменах, беше развита добре, още на девет месеца търчеше из целият апартамент с проходилката и лазеше на всякъде, започна да се изправя по мебелите, на 10 месеца вече можеше да обикаля количката като излезем навън, а на 11 месеца правеше първите крачки, преди да навърши годинка вървеше като я държиш само за едно пръстче!Проходи на година и един месец, просто защото се страхуваше да се пусне!Много пъти се пускаше и обиколи сама цялата стая, но на другият ден пак се страхуваше да го направи окончателно!
Зъбчетата избиха на девет месеца, може да се каже , че първият зъб се показа няколко дена след като беше у дома!Много бяхме щастливи!
Като цяло мога да кажа, че детето се развива много добре, и като цяло по нищо не се различавало в развитието си от биологично родените деца в семейство, дори има някой неща по които ги изпреварваше,!
Вербалните способности много бързо разбрахме, че са нормални, буквално на първият ден, месец след като беше в къщи каза мама, но първо казваше тати, баба, дяда!Бързо се научи да маха с ръчичка за довиждане и дава целувка!Като цяло много бързо възприема и подръжава на възрастните!
През първият месец нададе 700 гр и 3 см, което за възраста и беше рекорд, тя по принцип си беше малко под нормата като я изписаха беше 7,300 на почти девет месеца!
Незнам какво точно се случвало в дома, но като цяло са се грижили добре за нея!
Не имала някакви стряскащи моменти да се плаши от нещо или от някой, единствено като се заиграе и аз влезна в стаята и я попитам, какво правиш Дари, тя понякога се е стряскала, сякаш очаква някой да и се скара, в такива моменти съм съжалявала, че я стряскам, не че съм искала, и ми става жал за малката ми душичка!Но не съм забелязала да има някакви страхове, в началото заспиваше и се будеше с плач, но това се промени много бързо, може би след около месец, днес много рядко се събужда с плач, ако не се е наспала примерно, сега се буди енергична и усмихната!Но иска да я гушкаш и най - вече това да съм аз!Понякога проявява някаква избирателност към хората , не иска да ходи при някой, но това си е характерно за малките деца!
Може би, в началото не правеше разлика между мен и някоя по - гальовна леля дето иска да я гушне, докато сега мама е просто мама и няма друга, само тя е в състояние да я успокои!Което за мен е знак, че всичко е наред!
Количката, първата разходка беше доста стресираща защото детето наистина стоеше като препарирано , без да реагира, само се усмихваше плахо ако някой я закачи, беше като малко птиченце, което очаква всеки момент някакъв страшен звяр да се хвърли към него!Но това също отмина много бързо!В началото доста спеше в количката, но постепенно престана да и е удобно и предпочиташе леглото където спеше по дълго!
Утре стават точно девет месеца от както сме заедно, точно толкова колко е престоя в институцията, надявам се, че се адаптирала вече, поне така казват, че горе долу толкова време трябва за  адаптация на детето, колкото време е бил престоят в дома!Вече сме на година и половина и промяната като гледам първите снимки е драстична!Първо сме пораснали неумоверно много вече сме 11,500 кг и 83 см, но промяната най - вече е емоционална, тя е просто вече едно дете, което по нищо не се отличава от родените в семейство деца!Обръща се към мен с мама, и всеки път като :D го каже сърцето ми прелива от неподозирана любов!Обичам я толкова много, че не бих могла да обичам повече, каквото и да означава това!:-))))))))Тя е моята любов, Дария!