Семейство, дом и свободно време > Дом и хоби

Моята Градинка 3

<< < (116/197) > >>

Osiana:
Зюмбюл
/Hyacinthus/

Зюмбюлът е едно от най-популярните и най-обичани цветя в българския двор.
Наречен е на името на прекрасния юноша Хиацинт от гръцката митология.
Народите от Западна Европа са го внесли от Западна Азия преди повече от три столетия и веднага са започнали да го подобряват. Днес съществуват множество соротве, отличаващи се от оригинала с едрите си съцветия и цветове и нежните и разнообразни багрите – сини, виолетови, бели, розови, морави...

Цъфти от края на март до май. Достига 20-30 см височина.
Зюмбюлите дават семена, но се размножават по вегетативен начин – чрез отделяне на дребните луковички. При някои сортове обаче размножаването става твърде бавно, понеже се образуват много, но дребни луковички. Затова използвайте малка хитрост – преди засаждането цепнете дъното на старата луковичка кръстообразно. Засаждането трябва да стане през есента.
Зюмбюлът не е придирчиво цвете – той може да расте и на слънчеви места, и на полусянка. Добре е луковиците му да се изваждат всяка година след прецъфтяването и веднага да се засаждат на ново място, като се заравят с около 12 см пръст.
След засаждането разхвърляйте върху насаждението едра слама или листа от дървета. Те ще ги предпазят от измръзване през зимата.
Освен като градинско цвете, можете да използвате зюмбюла и за получаване на цвят вкъщи още през зимaтa.

Съвет на градинаря:
Пазете зюмбюла от силните обедни лъчи! Като се образуват дъщерни луковици (детки), те се отчупват внимателно и се съхраняват отделно. Детките цъфтят обикновено на втората-третата година, когато се садят в лехи.
 

Osiana:
Кокиче



Кокичето (Galanthus nivalis) е най-ранното пролетно цвете с бели, увиснали цветчета, които се отварят под снега. Широко се отглежда видът галантус нивалис (Galanthus nivalis) и накои други видове като Ophelia, Flore Pleno и Pusey Green Tip, както и Lutescens, който е с жълти шарки.
Цъфти през февруари-март, но през някои години започва да цъфти още през декември.

Размножава се чрез луковици, които се изваждат от почвата след засъхването на листата (обикновено за нашите условия през юни), просушават се и през лятото се държат в сухо помещение. През септември-октомври се засаждат на постоянно място на дълбочина 6-10 см, където остават в продължение на няколко години.
Изисква леки градински почви и слънчево изложение, но се развива добре и на сянка.
Използва се за засаждане на тревни площи, в алпинеуми и скални групи и за рязан цвят.
Поддава се на форсаж.
 

Osiana:
Лале

Любимо пролетно цвете!
Лалето принадлежи към род Tulipa. Повечето представители на рода, който включва около 120 вида, са азиатски и малка част – европейски. Името идва от турското название на тези красиви цветя (tulipa означава тюрбан), които масово са култивирани в турските и персийските градини.

В Холандия, втората родина на лалетата, те са пренесени като екзотичен вид. Интересът който предизвикват по онова време, бързо прераства в истинска „лудост по лалетата”. Лалето станало обект на спекула. Наложило се държавата да издаде специален декрет, за да се прекратят спекулациите и цените да спаднат.
Възпявано от поети, рисувано от художници като символ на любовта, лалето и днес е любимо на всички пролетно цвете, поради което е обект на внимание от страна на селекционери и производители.
В декоративното градинарство се отглеждат хиляди сортове, които се различават по дължина на дръжката, форма и багра на цвета, пригодност на форсаж и др. Според формата и баграта на цветовете лалетата са класифицирани в следните 7 групи:
Простоцветни късноцъфтящи:
Цветовете са елегантно изтеглени, с цилиндрична форма  и различни багри, украсяващи цветоносно стъбло с височина до 60 см. Всички сортове са подходящи за парково отглеждане.
Примерни сортове: “Aristokrat”, “Baccuhus”, “Luis XIV”, “ Queen of Night” и много други не по-малко красиви.
Ресничести:
Сортове от тази група са пъстроцветни с много фино нарязани крайчета на периферията. Имат екзотичен вид, напомнят орхидеите. Украсяват паркове и градини.
”Bellflower” с розов цвят;
”Maja” с жълт свят;
”Noranda” с червена багра.
Зеленоцветни лалета:
Пъстроцветни с частично зелена багра на перигона , който понякога е леко асиметричен. Подходящи са за зацветяване на открити площи, както и за получаване на рязан цвят.
”Hummingbird” е с патешкожълта багра със зелен кант;
”Greenland” има млечнорозов цвят със зелена багра от външната страна на перигона.
Лалета Рембрант:
Това са двубагрени сортове, които някога са били високо ценени ( наречени са на имено на известния художник, който първи ги нарисува), а сега са почти на изчезване, тъй като пъстролистието предизвикано от вируси е било силно застъпено. Развиват се само сортовете, които са пъстроцветни мутации, което се познава по цветните пламъци, появяващи се закономерно във всички цветове на насаждението.
”Montgomery” – цветът му е бял с червени пламъци;
”San Marino” – червен цвят с жълти пламъци;
”Cordell Hull” – кървавочервен с бели пламъци.
Папагалови:
Оригинални, причудливи цветове с къдрави перигони. Тези качества се предават само при размножаване с луковици. Въпреки че те са получени от сортове с прости цветове при кръстосване с други сортове, папагаловите черти не се запазват. За рязан цвят и за групово засаждане.
”Black Parrat” – с кафяво-червен цвят;
”Bird of Paradise” – червен с жълт кант;
”Red Champion” – отвътре перигонът е червен, отвън – розово-червен, силно нагънат. Дънцето е кремавобяло с кант, тичинковите дръжки сиви, а тучинките черно-пурпурни.
Кичести късни:
Тук се включват сортове с кичести цветове, подобни на божура, затова ги наричат и божуровидни. Високи са до 60 см. Препоръчват се за цветни лехи и паркове.
”Uncle Tom” – с много кичест кадифено тъмно-червен цвят;
”Eros” – пастелнорозов;
”Bonansa” – карминеночервен с жълти краища.

Размножаване:
Лалетата се размножават със семена и вегетативно, чрез отделяне на новите луковички.
Семенното размножаване се практикува само като средство за създаване на нови сортове и при видове, които не образуват  или трудно образуват дъщерни луковици. Тъй като бързо губят кълмяемост, семената се засяват през есента на годината, в която са добити. Засяват се в лехи с песъчлива почва. Поникват през пролетта само след въздействието на отрицателна температура върху тях. На втората година, до средата на юни, образуват дребни луковички с диаметър до 0,5 см. Последните се изваждат след третата година. След това се презасаждат всяка година. Зацъфтяват на 5-ата или 6-ата, а за някои естествени видове дори на 7-ата година.
При вегетативното размножаване отделянето на новите луковици се извършва през юни. Малките луковички, които започват да цъфтят на третата година, се засаждат през септември на открита леха, при гъстота в зависимост от размера им.
Производството на лалета се развива в няколко направления: производство на луковици като посадъчен материал за производство на отрязан цвят, форсаж на лалета за отрязан цвят, като саксийна култура за вътрешна украса, производство на посадъчен материал за зелените площи. Във всяко от тези направления се разработват технологии на отглеждане, съобразени с осножните биологични особености на лалето и почвено-климатичните условия на района.

DivaRoza:
Ози, и моите китки цъфнаха отдавна, но нямам време за снимки! Обаче не цъфнаха всичките луковици, макар че имат листа, но има време може и да закъснеят, а може и защото са първа година;идея нямам защо така се изложиха. Най-добри са зюмбюлите, които са само 6 на брой но са доста едри и много ароматни - три сини, два розови и един бял. Има и няколко нарциса. Но от прословутите къдрави лалета цъфнаха само 7 засега тъмно червени на цвят, но хич не са къдрави. Обаче са красавици и в комбинация с останалите са едно малко бижу. А, да, има и 6 корена иглика с едри цветове, която още цъфти. Това е засега. Доста рекламации могат да се направят, но и на това съм доволна. Чудя се дали, като прецъфтят, да ги оставим да узреят луковиците и тогава да ги вадим, за да се използват и догодина?!  Ако се извадят по-рано, дали ще са годни за другата година?! Не бързам, но ми се ще след тях да сложа и няколко корена с нещо друго.
Ако може Ози да даде някакъв  (пак безплатен!) съвет!  :D

Osiana:
Розичка, ами аз знам че луковици се вадят чак като пожълтеят листата, вече като увяхнат. За да узрее луковицата и да си направи "бебета"  :lol:. Това става някъде към юни месец. Ако имаш място покрай тях както са сега така в земята не пречи да си посадиш и други цветя. Стига да има място, де.
Много ще се радвам на снимки, пусни някоя ако имаш време, така ги чаках твоите луковици... :lol:

А тук нещо интерсено за всички цветарки:

http://www.zadoma.com/index.php?APP_ACTION=ARTICLE_READ&ARTICLE_ID=524

ПП. Розичка, за луковиците, кото имат листа и не цъфтят...имам и аз няколко такива, причините може да са много, примерно млада луковица, недостатъчно светлина, студ, прекалено много вода в почвата и др. А има и некачествени луковици, които никога не цъфтят, което се среща рядко, де.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия