Семейство, дом и свободно време > Дом и хоби
Моята Градинка 3
Osiana:
:lol: Радиация не е имало, слава Богу!
Би трябвало да изглежда така, като цъфне:
Много ми харесаха черните лалета, Дани!
Двоен нарцис може и да сте виждали, ама троен не сте! :lol:
Danny S:
Черните ги купих като луковички есента от "стрелицията". Не очаквах че ще са наистина такива, като на пакета. А това пъстрото ти лаленце ще стане разкошно!!! Да не пропуснеш да качиш снимка като цъфне!
Osiana:
Фрезия
/freesia/
Всички познават цветарските фрезии – едни от предпочитаните за букети цветя. По-малко известни са градинските фрезии, подходящи за слънчева градина със завет.
Прекрасната ароматна фрезия слязла от високите плата на Кейптаун в Южна Африка. Отначало са използвали само няколко вида, но поради големия интерес към тази култура е започнала усилена селекционна дейност. Днес се разпространяват над 200 сорта с разнообразна багра, едрина и на цвета. Голям дял от оранжерийните площи в Холандия и Франция са заети с фрезия.
Чародейната фрезия е много капризна към светлината, не понася кисела почва и засоляване, има претенции и към влагата.
В почвата фрезията оформя по няколко яйцевидно-конични луковици. Луковица е дребна, покрита с тънки свтлокафяви люспи. Листата са линейни, 15-20 см. Дълги и 1-1-1,5 см широки, с изпъкнала централна жилка; стъблото е голо. Цветовете са 2-5, разположени в едностранно, слабо разклонено съцветие. Цветовете са силно ароматни, фуниевидни, 3-5 см дълги, като тръбичката на цвета е тясна при основата и силно разширена по-нагоре. Баграта им бива бяла, различни нюанси на жълто, оранжево, червено, лилаво. Интерсно е да се знае, че семената на жълтите сортове са по-едри, а на сините – по-дребни. Семенните кутийки са малки, тригнездни, с много тъмнокафяви семена.
Фрезията проявява високи изисквания по отношение на светлината. Когато тя не достига, растенията се изтеглят и грозно се разкривяват. Към топлината изискванията се променят. По време на растежа оптималната температура е 8-12oС, при бутонизацията 12-15oС. Ако температурата в този период е доста по-висока, растежът е буен, а цъфтежът се забавя. Температура под 9oС също влияе потискащо. Трябва да се знае,че деформациите, които се получават от неправилен температурен режим, са пагубни.
Растенията са многовзискателни и по отношение на високата въздушна влажност. В началото тя трябва да е над 50%, а по-късно се намалява. При по-висока влажност на въздуха има опасност от поява на сиво гниене. Почвите, в които се отглежда фрезията, трябва да са леки, пропускливи. Сместа се съставя от торф или добре разложен оборски тор, чимова почва и пясък. Важно е да се знае, че не понася засоляване, както и кисела реакция. Киселинността се коригира, като в смеската се включва малко негасена вар или тебешир.
Размножаването става чрез семена и вегетативно.
Семената се засяват от средата на април до юни в сандъчета с почвена смес от листовка, чимовка и тор. При температура 20-22oС масово поникване става след 25 дни. Във фаза 1-2 листа се пристъпва към пикиране, след което растенията се държат в парник. През лятото е необходимо ежедневно поливане, ежеседмично подхранване с минерални торове /10л вода по 5г амониева селитра и калиев фосфат; във втората половина на лятото се увеличава количеството на последния /. Растенията се пресаждат, като температурата се поддържа 8-10oС / през ноември-декември /. Ако растенията не цъфтят, тя се снижава до 5-7oС. Растенията зацъфтяват след 8-9 месеца. Цветовете се берат, когато най-ниско стоящият цвят не се е отворил.
Отрязаните стръкове фрезия могат да запазят декоративните си качества до 10 дни при температура 2-3oС. Във ваза може да удължите трайността им, като във водата поставите 45-50г захар на 1л вода.
Osiana:
Минзухар
Обича сенчесто, сухо и проветриво място.
Минзухарът е сред първите пролетни цветя, които даряват земята с красотата си. Според легендата то е и помощник на Св. Валентин в изразяването на любовта и желанията. В градините то приветства зараждането на нов живот и разбуждането на природата. Минзухарите се срещат в природата по високопланинските склонове, по поляните, в Средна и Южна Европа.
У нас те виреят в цялата страна. Познати са повече от 180 видове и сортове в разнообразни окраски - жълта, лилава, бяла, синя. Има и видове с пъстра окраска и преминаваща от тон в тон.
Този вид растения развиват луковица. Зелените им линейни листа излизат на снопчета от безцветни или жълтеникави влагалища. Цветовете са единични или по два, значително едри, изправени нагоре, с форма на звънче, като в долната си част постепенно преминават в тръбичка. Достигат до 10 см височина и цъфтят рано напролет от март до май.
Отглеждат се различни хибридни сортове на вида Crocus vernus. У нас са познати около 10 вида минзухари, от които заслужава отглеждане в цветарството и приложение в зелените площи видът C. verluchensis. Видът е невзискателен и се среща в ливадите и каменистите места из цялата страна. Цъфти към края на пролетта.
Минзухарът се размножава чрез клубенолуковици. В началото на лятото, след прецъфтяването и засъхването на надземните части, се изваждат от почвата и се просушават на сенчесто, сухо и проветриво място. Образувалите се детки се отделят от големите. Засаждат се отново през есента (септември-октомври) на 6-8 см разстояние едно от друго и на 7-8 см дълбочина.
Изискват леки песъчливи почви и слънчево местоположение.
Osiana:
Нарцис
/Narcissus/
Семейство-Amarylliadaceae/кокичеви/
В древногръцката митология съществува легенда за нарциса. Веднъж синът на речния бог - красавица Нарцис, минавайки край реката се навел да утоли жаждата си. Виждайки отражението си той се влюбил в него и умрял от любовта си. Боговете се смилили над него и го превърнали в цвете.
Това цвете има безброй подвидове. Освен това селекционерите непрекъснато експериментират с него. Новите сортове имат по-едри цветове, по-стабилни дръжки, по-разнообразни багри на цветовете – бели, кремави, жълти с различна интензивност.
Различните видове цъфтят от март до май и достигат от 20 до 60 см височина. Като останалите луковични растения, нарцисът се размножава чрез стари и нови луковички, които трябва да се садят през есента на дълбочина 10-15 см. Обича слънце или полусянка и вирее във всяка градинска почва.
За разлика от лалетата и зюмбюлите, нарцисите могат да останат до 5 години на едно и също място, без това да се отрази на цъфтежа и развитието им.
Въпреки че цветето се отглежда главно като градинско, то е подходящо и за стайно.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия