Май само ние сме кротки при смяната на пампите
Не викаме, не се караме, не се сърдим, сега ни е интересна кутията с мокри кърпички и ни занимава много време. Освен това има ритуал - като е сменен, застава във вътрешния край на повивалника и се засилва към мен да го хвана или мята с ръка и вика довиждане на немски, щото по му е звучно и го кефи. Другото което го спира все още е, че сме до прозореца и може да гледа навън какво става, та се захласва и забравя, че трябва да вика.
Иначе уши и нос и аз чистя всяка вечер. Винаги има какво да се намери вътре, особено в носа.
Не знам дали сме във фазата на ужасните 2 години, ама има моменти, в които ми се стъжнява живота и ми иде да го метна от нейде. За пръв път миналата седмица от как е роден ме изкара извън нерви, до такава степен да се треса цялата и да не мога името си да кажа. Иначе не го е правил никога до сега. Все се разбираме с добро, ама тогава явно му беше ден.
Иначе сигурно само моето е ужасно като влезе в магазин. Почва се едно мрънкане, викане, сумтене, пищене, тръшкане, докато не започнат хорицата да се оглеждат в магазина кво е туй диване
Днес например видя на обяд едно бебе, че лази и нашия си седна на пода и тръгна да лази насред кафенето
Откри асансьорите и проявява огромна страст към тях. Днес детския кът му беше супер безинтересен, за сметка на това беше готов да изчезне с асансьора. Добре че немците са готини на моменти и си седяха търпеливо докато го докопам. В магазина рева, смъкнах го от количката и се тръшна точно в мокрото, където току що бяха изчистили и си лежа там като пич. Ей това не знам как да поправя
Игнорирам го, махам се, не му говоря, ама се е научил хитреца му с хитрец, като ме види, че съм сърдита, хваща ме с две ръце за главата, вика силно "Мамууу" и ме целува по носа. Е, как да не му се разсмееш или да му простиш
А за хиперактивността - не спира и за минута. Не знам това такова ли се води, ама ми се разказва играта по цял ден. Все е качен на някой шкаф, на диван, на стол... Главата му не може да мине от синки.
Просто кошмар....
