Здравейте, Боряна
Прекрасна идея. Гледала съм Ви в новините, а сега още повече Ви харесвам!
Малко се поразмечтахме тук за поредици, защото знаем, че темата е необятна, но Вие като журналист ще можете да прецените къде да бъде акцентът. Единственото, което Ви моля, е да поднесете информацията така, че да бъде максимално полезна на хилядите семейства, които още не са открили своя репродуктивен специалист. Т.е. според мен най-важна е темата "Откъде да почнем?". Намерят ли веднъж пътя, хората си го извървяват, но лутането отнема ужасно много ценни години.
Малко идеи в тази посока:
1. Имаме ли проблем - според дефицинията за стерилитет, ако опитваме вече година и не се получава, отговорът е ДА. Ако сме над 35г, срокът на изчакване е 6 месеца.
2. Ако имаме проблем, какво правим?
2.1 Спермограма - евтино и не боли (такъв е подписът на едно момиче тук
)
2.2 Изследвания на жената
И двете се правят в СПЕЦИАЛИЗИРАНА клиника по стерилитет. За спермограмата е много важно да се прави не в Майчин дом, не в Цибалаб и не в лаборатория, където позволяват да им занесете вече отделен еякулат, това изкривява резултатите. Изследванията за жената пак ще ги назначи репродуктивният специалист, обикновено след обстоен разговор и преглед.
3. Как да намерим такава клиника - тук в сайта има списък
http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=blogcategory&id=167&Itemid=52Ето и добра статия по въпроса
http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=736&Itemid=15До тук първата стъпка е направена, нататък са важни доверието в избрания лекар, късметът и малко помощ и от Господ.
4. Тук обаче и държавата може много да помогне - с пътеки не само за инвитро, с пътеки и за мъжки стерилитет, с финансиране на повече от 1 опит на пациентка, с информационни кампании, с какво ли още не.
======
Една друга плоскост - най-често срещаните грешки, забавящи диагностицирането и правилното лечение (това е само мое мнение, консултирайте го с лекар, специалист в областта):
1. На пациентите - не смеем да признаем проблема дори пред себе си, не говорим дори в семейството. С времето и подмятанията "какво чакате" още повече се удавяме в чувството си за непълноценност и задълбочаваме психогенния фактор.
2. На мъжете - спермограмата масово им се вижда много страшно нещо. Отново основно продиктувано от страха да не би да излезе, че не съм истински мъж, насаждан с поколения. А дори да има проблем, той нерядко е лечим, ама първо трябва да се открие. И, противно на нагласите на тъжи, свекърви и махленски клюкарки, в тази работа виновен няма, както не търсим вина, че сме настинали например. Има битка, която да бъде спечелена заедно от двама души и техния лекар.
3. На гинеколозите - не знаят, че съществува такова нещо като репродуктивна медицина, камо ли кои и къде са центровете.Не насочват навреме пациентите си.
4. На гинеколозите - още по-лошо, знаят, че има репродуктивна медицина, но предпочитат да експериментират със стимулиране на овулацията с клостилбегит. А ако има мъжки фактор или жената няма проходими тръби, или лигавицата й е твърде тънка, това е съвършено излишно и вредно, изчерпва ненужно яйчниковата функция без никакъв шанс за успех.
5. На неспециализираните лаборатории - често резултатите, особено на спермограми, са фалшиво добри и не хващат правилния проблем.
===========
Иначе, за мен - аз съм от щастливките, имам прекрасно бебе, желая този късмет на всички! Борихме се 5 години, но 4 от тях бяха лутане, ненужни изследвания, лабораторни грешки, надежда и сълзи всеки месец. После открих този сайт, образовах се и така открихме своя лекар. Благодарение на д-р Владимиров, след 1 година и 3 инсеминации бях бременна. Сега съм щастлива мама на 11 месечно момченце и наесен очакваме още едно човече, този път естествено забременяване. Явно при нас, освен медицинските фактори, който методично отстранявахме, е имало и психогенен такъв.
Ще чакам с нетърпение предаването, още веднъж Ви благодаря за инициативата!!!
Сдружение “Зачатие”