www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Нашите дългоочаквани деца => Темата е започната от: albenanedelcheva в Юли 08, 2019, 22:56:30 pm
-
Здравейте момичета,
След дълъг размисъл си позволих да отворя нова тема, тъй като дългоочкваните деца на много от нас са вече тийнейджъри и темата ще ни е полезна, без да намесваме и занимаваме с нея тези, които са още далече от тези проблеми :lol:
Та с една дума, моята дългоочаквана /13 години/ и след дълга борба, родила се дъщеря....вече е пубер :D и ми вгорчава живота само както тя може.
Крясъци, пълно противодействие, мания за пълна самостоятелност, снобизъм....
Давайте съвети, как се справяте с тийнейджърите си и най-вече с проблема смартфон. Тук децата на възрастта на дъщеря ми са масово нон стоп с хендитата.
Аз не мога да го приема за нормално, явно много изоставам :D.
мили модератори, аз бих желала темата да е закована и да се пише постоянно в нея, както в темите Нашите пораснали деца, ако сметните обаче че не е умесно и няма интерес, ок
Сърдечни поздрави на всички
-
Ехаа вече има тема за пуберите! Много хубаво! Аз още нямам личен опит, то нали затова мога да съм компетентна...
Преди време един приятел, гледайки прохождащия мъник, носталгично каза: "Гледай го какъв е сладур, запомни го, защото само тези спомени ще те крепят през пубертета. Хванеш пушката, прицелиш се, пък си спомниш какъв сладур е всъщност..."
-
Преди време един приятел, гледайки прохождащия мъник, носталгично каза: "Гледай го какъв е сладур, запомни го, защото само тези спомени ще те крепят през пубертета. Хванеш пушката, прицелиш се, пък си спомниш какъв сладур е всъщност..."
аз съм на този етап, само дето изразът е "какъв сладур БЕШЕ всъщност"...
сега имам едно мързеливо, лъжливо, нагло и агресивно същество, което стиска юмруци от гняв, че са го хванали в лъжа или че са му показали грешката в задачата по математика.
Албена, не знам.... ясно ми е, че ще дойдат някои "успешни" родители и ще кажат, че те проблеми нямат никакви с децата си. ние с тебе сме изтеглили късата клечка.
-
Днес малкият така ме перна, че ми излетяха очилата. В този момент ми се върнаха думите на майка, която с жал и леко отчаяние ни казва, като се случи нещо да се озъбим ' ех, къде са сладичките ми деца и кои са тези, които ми се зъбят насреща'.
Спомените ми от пубертета на брат ми са, че просто майка беше вдигнала ръце. Занимаваше се толкова, колкото да е жив и здрав и да не се забърква с отрепки. Аз нямах проблеми, не ми остана ред, че сме с 1г и 8м разлика.
Като иска да се прави на важна- супер. Мълчиш. Отговаря- ако не е важно не казваш нищо, на какво ще отговаря. И това ще мине.
-
Jam, такива "супер успешни" родители не познавам - ако се прави някой на такъв е друга работа. Това е като с "то мойто, знайш ли, проговори на 3 месеца - каза "аааммааа"" - демек "мама" казало на 3 месеца. Подобни изцепки съм имала. Моите и двамата от сега са с характер и ме влудяват с инати, та ги мисля - как ще е в пубертета? Моля се само да попаднат на добра компания и да го израстат по-бързо, безопасно и неусетно. Ще ви чета в тая тема - ако имате съвети преди да стигнем до този етап да действам ;)
-
Има един момент, в който някой, някъде натиска едно копче и на другия ден в детската стая се събужда непознат малък човек с претенции за възрастен. Клепаш и се чудиш - ама, кой ми взе доброто, послушно, възпитано, умно и трудолюбиво дете!? Скъсах си з*дн*к* да направя от него човек, а насреща ми се блещи индивид, който си мисли, че вече е много голям и всичко разбира.
Понякога броиш до 1-2-3-5-100..., понякога призоваваш всички светии да ти помогнат да запазиш спокойствие, понякога крещиш, че чак комшийските деца започват да мият чиниите, без някой да ги е карал.
Съвети не мога да давам, че и аз не съм от майките, дето ги пишат по поучителните книги и статии. Стисках зъби и си повтарях - и това ще мине :lol: И то мина. Ама от по-умни хора знам, че при всеки периодът е различен.
-
Има един момент, в който някой, някъде натиска едно копче и на другия ден в детската стая се събужда непознат малък човек с претенции за възрастен. Клепаш и се чудиш - ама, кой ми взе доброто, послушно, възпитано, умно и трудолюбиво дете!? Скъсах си з*дн*к* да направя от него човек, а насреща ми се блещи индивид, който си мисли, че вече е много голям и всичко разбира.
Много правилно си описала Елфи.
Явно не ни оства нищо друго, освен да стискаме зъби... дано не се потрошат от сискане :D
-
на въртележката, която ту е горе, ту е долу, се качват не само нашите деца с техните хормони и настроения, но и самите ние.
преди няколко дни бях напълно убедена в епитетите, които използвах три постинга по-нагоре. сега е слънчице, душичка мамина и толкова добро дете.
днес сме горе, утре сме долу. може би ще помогне, ако добре запомним това и се утешим с това в моментите на силно отчаяние. и дано да има слънце между облаците!