www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Нашите дългоочаквани деца => Темата е започната от: blue_sky в Ноември 15, 2015, 22:20:47 pm
-
С пожелание за много нови бисери на нашите прекрасни деца.
Линк към старата тема: http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=48507.0
-
Моята второкласничка съм я оставила на самотек и изобщо не и поглеждам тетрадките, но онзи ден бавачката ми ми каза да видя какво е писала по Околен свят и с баща и се скъсахме да се хилим. Абстрахирайте се от паравописа и краснописа ;)
(http://i1353.photobucket.com/albums/q670/gery_k77/razni/th_DSC_2655-2_zpstvmcftgm.jpg) (http://s1353.photobucket.com/user/gery_k77/media/razni/DSC_2655-2_zpstvmcftgm.jpg.html) (http://i1353.photobucket.com/albums/q670/gery_k77/razni/th_DSC_2654-2_zpszcn9fz8h.jpg) (http://s1353.photobucket.com/user/gery_k77/media/razni/DSC_2654-2_zpszcn9fz8h.jpg.html)
И после само мъжът ми да гледа да се оплаче, че не е случил на жена :)))
-
:) децата са най-безпристрастните свидетели на нещата.
-
Снощи - Константин си ляга, следа малко се връща в хола.
- Вижте, няма смисъл да губим време с "гладен съм, ака ми се, пие ми се вода..." С една дума - СТРАХ МЕ Е!
-
Разказала съм "бисера" за извънземните (писала съм го в старата тема) на една позната.
Днес тя идва на гости. И го подпитва.
- Чудя се, ако дойдат извънземни, кой ли ще вземат?
- Е как кой, най-умните, за да им разкажат всичко за Земята!
- А от вашето училище кой ще е?
- Ами аз и Преслав... а, не, не ... чакай... Преслав още не е съвсем готов - не съм му дообяснил за атомите и молекулите :lol:
****
Тео, естествено, винаги иска това, което батко му държи или яде.
- Мамо, на мен са ми позволени повече неща отколкото на него. Но има едно нещо, дето, нищо, че съм по-голям и на мен все още не ми позволяваш. И на двамата не ни е позволено.
- И какво е то?
- Подсказвам - започва с П и завършва на М.
- ??? не се сещам, предавам се...
- Ами не ми позволяваш да... Пресичам пешеходната пътека саМ.
-
Мъжът ми си "цъка" нещо с дистанционното на телевизора, пробва някакви функции.
Малко по-късно Коко решава, че иска да гледа на ДВД едно от тържествата в ДГ.
Диска, обаче, не иска да тръгне.
- Тате, само ЗА ПРОТОКОЛА, ти си виновен! :lol:
-
Бисер 1:
Сутрин, единият станал, другият не още. Отивам да го побутна да се събужда. Обръща се към мен и:
"-Мамо, може ли още пет минутки, чу току-що играя билярд с един приятел!".
Бисер 2: от тази сутрин. Подариха ни мед с пчелни пити вътре и при отваряне на буркана се чува възглас: "Ехааа, в меда има баклава!".
-
Ники ляга малко след 20 часа и „хваща“ от сериала „От местопрестъплението“. Тя по принцип си играе нещо и само ни пречи, та си мислех, че не го отразява. Е да, ама не. Трампила там нещо си с една приятелка в ДГ и получила в замяна лупа. Тя играчка ама ... И като започна да „разследва“ това дете ... А снощи я заварих с едно найлоново пликче на ръката (ръкавица било) и с него хваща разни неща да ги разследва. И нарежда на баща си да пише името на престъпника - Игъл Лигъл (това как го измисли). Съчини му и точен адрес - улица и №, телефон. Измисли му и жена, деца, брат, жена и деца на брата ... Абе, цялото семейство. Само не разбрахме какво му е престъплението на тоя Игъл Лигъл :lol:
-
Ох, сладката детективка :)
Това ми напомни за Мони - и той се е вживял в ролята на полицай. Един ден разговарям с баба му по телефона и обяснявам как Мони вече е голям човек (че нали говори, храни се и се облича сам, и т.н.). Той отстрани обаче ме репликира:
- Мони не е чивек (човек). Мони е пицай (полицай).
Та така - полицаите явно не са хора :)
-
Малка поправка - Ингъл Лингъл било името, то как да го запомниш това :lol: А престъплението било, че сложил ластик на врата на Пухче (плюшеното мече от Зачатие) и нея (момиче е мечето) я заболяла глава. :lol:
-
Пеше, в най-продуктивната възраст е навлязла вашата госпожица. Очакват ви още безброй интересни серии и нови "сериали". Поздравления!
-
Аз искрено се забавлявам с филмите и сценариите, които съчинява. Само че е много строг режисьор - първо тя си казва репликата, после ми нарежда какво да каже моят герой / героиня. И тежко ми и горко, ако променя дори думичка или не уцеля тона :lol:
-
Само така!
-
И аз да се запиша в тази весела тема. :P
Сутринта Марти иска да вземе книжка на български в детската градина (ние живеем в Австрия). Аз му обяснявам, че госпожата не може да им я прочете. А той – ние тогава ще я разглеждаме на немски. :lol:
Преди няколко дни в магазин за играчки гледаме нещо просто с баща му и Марти се спря на нещо дето и ние сме му купили за Коледа.
И той – искам това да ми купите, искам го.
Аз – Ами може пък Дядо Коледа да чуе и да ти донесе такъв подарък.
Той – Вие ми купете това, пък той ще ми донесе И нещо друго. :lol:
-
Записвах го в тефтера, писах началото и във фейса, но вече завършихме общото коледно стихотворение. Или както обича да казва преди рецитация:
Дами и господа, представяме ви .... стихотворението:
Коледна нощ
Коледа е и с шейната
Дядо Коледа пристига.
Той с големия чувал
тъкмо се е налетял ( :lol: )
Тайно, тайно през комина
десет елфчета ще минат.
Идват те от север чак
вкъщи щом настъпи мрак.
Вижте ни елхата с топки
и звънчета и джуджета,
И еленчетата с хлопки,
Рудолф, даже и Комета
теглят чудната елха,
обикалят през нощта.
Тичат бързо без да спрат
куп играчки да дарят,
да зарадват те децата
в коледната нощ пресвята. (това последното словосъчетание го „зае“ от една песен.)
В червено отбелязах моето „творчество“, а в синьо нейното.
Поне успява да намира рими :lol:
-
Ти цяла поетеса си имаш вкъщи, Пеше!
-
Оставихме Тео за няколко дни при баба му и дядо му.
- Коко, сега, мамо, ще използваме докато брат ти го няма и на спокойствие ще "потренираме" диктовки и четене...
- ХА така... Затова ли го ЗАРЯЗАХМЕ?!? За да тормозите мен...
-
Пеше,страхотна поетеса :)
Неда,уникален е Коко пу-пу :lol: :lol: :lol:
-
Излизаме навън. Повтарям няколко пъти -"шапката, шала, ръкавиците".
- Мамо, стига де... Нали не отиваме на Северния полюс?!?
- Не, ама и към Южния не сме тръгнали...
- Шегуваш се, нали? Не вярвам наистина да си мислиш, че на Южния полюс е много горещо!
:oops: :oops: :oops:
-
Уникален, браво! :lol:
-
Браво на Коко :)
Наш Мони е далеч от тези изпълнения, но пак успява да ме разсмее с някой бисер
Един от днес: играе си с топчета сирийчета. Обяснявам, че са малки и да не ги оставя на земята да не ги глътне Теди. Никаква реакция. За да привлека внимание, повтарям. Той ме поглежда и с досада казва "Забрах (разбрах)".
-
По време на рекламния блок, поредният щастливец, разказва как ей така вървейки си купил билет и спечелил ... Х лв.
Нашият ме поглежда и "Мамо, искам утре да ми купиш такъв печеливш билет!".
-
Бацила=Варицела (имат в групата). :D
-
А,на времето наш Гого разправяше,че тази шарка бил хванал,щото бил пипал "лютива шишарка".
-
- Коко, можеш ли да ми обясниш - каква е разликата между ходенето до тоалетната в 19ч. (ходи сам), и това преди лягане (21ч, моли да бъде придружен)?
- Е, как каква? Точно 2 часа е...
-
Неда, събирай му ги тия бисери и издайте книга някога :)
-
А,на времето наш Гого разправяше,че тази шарка бил хванал,щото бил пипал "лютива шишарка".
:D :D :D
-
По време на рекламния блок, поредният щастливец, разказва как ей така вървейки си купил билет и спечелил ... Х лв.
Нашият ме поглежда и "Мамо, искам утре да ми купиш такъв печеливш билет!".
В то3и контекст - купуваме си и ние от те3и билетчета от време на време и Божидар, като ги види, вика - "Искам да печеля милЬОните!" и даваме му да търка и само се кефи и вика - "Спечелих, спечелих мильоните!". Та дано пък силата на думите подейства и да се похваля тука - може да не е с милиони, ама поне няколко хилядарки, че да си покрием кредитите ;)
-
А при Калоян доста време "миньоните от филмчето бяха "мильоните " .
Та пусти Милиони - все за тях иде реч :lol:
-
А при Калоян доста време "миньоните от филмчето бяха "мильоните " .
Та пусти Милиони - все за тях иде реч :lol:
И при нас все още е така :lol: да видим кой ще се похвали с милионите ;)
-
Браво на Коко :)
Наш Мони е далеч от тези изпълнения, но пак успява да ме разсмее с някой бисер
Един от днес: играе си с топчета сирийчета. Обяснявам, че са малки и да не ги оставя на земята да не ги глътне Теди. Никаква реакция. За да привлека внимание, повтарям. Той ме поглежда и с досада казва "Забрах (разбрах)".
ами така де, защо трябва да повтаряш :lol:
Освен всичкото говорене по цял ден (просто не спират да говорят нашите деца :lol:), вече съвсем на място казват на баща си: "спокойно" и "търпение, тате" :lol:
-
Хаха, Марси, доживяхме децата да ни възпитават :) И мен ме хваща в крачка някой път с "Защо хвърляш? Ти сърдит на мене?" и други такива корекции на поведение от моя страна...
-
Освен всичкото говорене по цял ден (просто не спират да говорят нашите деца :lol:), вече съвсем на място казват на баща си: "спокойно" и "търпение, тате" :lol:
Като му се скарам, че нещо може да се удари примерно и ка3ва с един пренебрежителен тон "Няяяяма, спокойно!".
-
Оооо, имахме период в който особено лесно се разплакваше. Аз повтарях „Спокойно! Дишай!“. И естиствено не след дълго, когато ѝ се карах за нещо чух „Спокойно! Дишай!“ :lol:
-
Никак не е смешно, но не можах да се въздържа...
Поредната вечер, в която Константин иска някой да отиде с него в банята (да си мие зъбите) преди лягане.
Започваме конско на тема "самостоятелност". Баща му споменава "докато не започнеш да правиш поне това сам, не виждам смисъл да коментираме отиване на зелено училище през пролетта". Изслушва ни внимателно.
- Добре... Знам, че ме обичате, усещам го още от когато бях бебе. Знам и, че ми се карате за мое добро. Но това, тази вечер, ПРЕЛЯ ЧАШАТА. Искам да си помислите хубаво и двамата, и ако продължавате да не ме разбирате - ще ми се наложи да си търся други родители. Вие знаете ли колко хора без деца има?
Не се сдържах и прекъснах пледоарията му с изблик на смях... :oops: :oops: :oops:
-
Право е детето. Такова възпитано и умно и аз бих го взела. :lol:
-
ох, неда, голяма е скица тоз Коко, ама пък и ние как не се научихме да ги разбираме тия деца :lol:
В къщи ситуацията е същата с Деси, виж с Еленка нямам проблем да я разбера :lol:
-
При нас е
- И защо си ме родила изобщо, само да ми се караш ли?
На което след първоначалния шок, започнах да отговарям с „Да, точно за това те родих“
-
Пеше, то и твоя отговор си е един родителски бисер. Ще го запомня, ако близнаците като проговорят решат да ме цакат с някакви подобни въпроси.
-
Хоупче, моето отдавна съм го научила какво е ирония и обикновено я разпознава, та не е проблем, че съм го казала.
-
Да,де,и в нашта къща иронията и шегата са на почит.Баткото вече ги владее до съвършенство.Обещавам скоро някой бисер.
-
Днес с Марти играем на играта "измисли дума която започва със звук..." Аз задавам У, а Марти каза Усмивка на дете. :-) Много мило ми стана :-)
-
Константин изведнъж си протяга крака и спъва брат си, без да иска.
- Коко, мисли малко, мамо! Този мозък за какво ти е?
- Миии, за красота!
- ?!?!
- Представи си, ако нямах мозък - каква смачкана щеше да ми е главата, като спушена топка...
-
Я, каква хубава темичка, записвам се и аз тук, макар, че моята щерка е на 10 :) продължава да ни усмихва с остроумните си бисери. Пресен от понеделник:
,,Колко лош трябва да е бил този човек, за да измисли да се ходи на училище цели 5 дена, а само два да се почива?"
-
- Тео, искаш ли краставичка?
- Даааа.
Подавам му, а той ми бута ръката, викайки "Нееее"
Константин - Да ви кажа честно, и аз не ги разбирам вече бебета в днешно време"...
-
Изумява ме логиката им понякога:
Вървим , спира разглежда по земята си нещо и идва при мен:
-Мамо , видях една буболечка , ама й забравих името - като твоята зодия !
Мен веднага ми светна отговора , но информация за вас - аз съм зодия Телец , а той говореше за Божа кравичка .
Кравичка- Телец ...
-
Да споделя и аз един бисер, по повод забележката ни към използването на "пикльо" :)
Прибираме се с дъщеря ми след яслата с такси. Шофьорът груб, намръщен, шофира лошо. Слизаме и малката коментира:
-Чичкото не кара хубаво, а карам му се.
-Добре, мамо - ѝ казвам и ме напушва на смях.
Тръгва по стълбите и слушам: "Ей, чичко, ти 'ащо караш лошо?! АААААА - и се обръща към мен - "Мамо, кАжи го пикльо", аз: "Не!"
Минава малко напред и слушам: "Ей, чичко 'ащо караш лошо! ААААА, малко пикльо!"
Естествено не се сдържах и прихнах да се смея :lol:
-
Въвеждам нова дума "прекрасен" (досега сме използвали "красив" и "хубав").
казвам: Вие сте прекрасни дечица!
Цвети: На тате Краси ??!
:lol: прекрасни идва от тате Краси
-
Татикрасните те :)
-
Аз пък имам "експедит " у дома :lol:
Отиваме в Странджа и обяснявам на Калоян , че ще вървим из планината , ще види различни дървета , буболечки , изворче на река , пещера ...
Той си приготвя шапка , раница , багаж и екипиран в цялата си прелест показва една малка торбичка и заявява :
-Тук ще събирам камъчета , листа , отломки у други интересни неща :) ! Аз ще бъда експедит !
Изследване - изследовател , аналогично -от експедиция - експедит .
-
Бебешки бисер на Кирето:
На пясъчника у дома край лицето му избръмча голяма муха и той изплака уплашен.
Аз го успокоявам, като завършвам с думите:"Играй си,махни я тази муха!"
А той милия се изправя и започва да и маха любезно усмихнат с ръчичка като за поздрав.
Нали все им казваме, махни на този, помахай на онзи.
-
Ще публикувам някои думи , за да не ги забравя някой ден:
Гагазин- магазин
кода - вода
зунунън-телевизор
котоунка минджа - костенурка нинджа
Мион - Симеон ; Дегоя- Дебора (това са деца от детската градина)
гагадина- градина
момоет- самолет
бъцкачти коуи- блъскащи коли
товека - отвертка
папаям- правя
никам/нищъм - искам/ не искам
кочика- кокошка
аоха- муха
аоса- оса
мане- мале
ме мене - на мен
-
Не мога да преценя дали е бисер или просто комична ситуация,
но още се смея и реших да ви я споделя :P
Самотна кутия сладолед седи във фризера и решавам да изненадам децата
и слагам в чашки с гръб към вратата, обаче бях разкрита!
Влиза Калина след нея Митака и чувам зад гърба си :
Калина - Сладолед.......
Митака - Мамоооо, ти си най - мил., доб.., слад... ка!
-
Момчетата и татко им излизат, аз имам работа.
Симеон: Мамо, ние излизаме по МЪЖЕ
Татко им: Няма да ходим по мъже. Излизаме по МЪЖКИ :)
-
Може и да съм го писала и преди, но - при нас излизането е „по женишки“. Това когато сме двете. И обича да правим разни неща така „по женишки“. Даже понякога казва на баща си:
- ти не го разбираш това, това са женишки работи.
-
Който познава моето дете знае, че е маниак на тема возене на градски транспорт във всичките му форми и любимите му играчки са влакове, автобуси, трамваи, тролеи. Непрекъснато ги бълнува дори.
Та в тази връзка:
На 2 г. и 4 м.
Аз: Мама обича Дани и тате.
Дани: Яз обичам автобуса.
А едно от любимите му филмчета е "Маша и Чечока" :lol:
-
Пътуваме за Гърция и аз обяснявам, че набижаваме границата и сега отиваме в друга държава. Ние живеем в България, а другата държава се казва Гърция. Ани, която обича да повтаря след мен, потвърждава:
- Ние живеем София, България, сега отиваме в другата България :D.
Говорим си за роднинските връзки.
Аз: - Какъв е Пепи на мама?
Пепи: - Син.
Ани: - Аз съм синка.
-
Говорим си за роднинските връзки.
Аз: - Какъв е Пепи на мама?
Пепи: - Син.
Ани: - Аз съм синка.
:lol: :lol: :lol:
Едно дете на площадката казва на Дани (тогава беше на 2 г.): "Ти си бебе."
Той от своя страна: "Яз не съм бебе. Яз съм Дани."
-
Данаил, аз с две чинии в ръцете (салата и пържени картофи), а той с купичка сос за картофите и ще вечеря. Обяснявам, че ще сложа по една вилица във всяка чиния за да му е по-удобно да яде.
Той: "Няма нужда, аз картофите ще си ги взимам с ръце."
Аз: (предусещайки нежелани мазни петна някъде) : " Мисля, че с вилица ще ти е по-удобно все пак."
Той: "Ръцете са вилиците на живота мамо." (съобщено с тон, все едно ме уведомява, че навън е вече тъмно)
Ами....взех да се смея от сърце, майната им на няколко мазни петна някъде, ако ги има изобщо. :D
-
Двегодишният сополанко ми прави забележки относно правоговора :)
Лягаме за следобеден сън.
- Мамо, ке (къде) е тате?
- На работа е.
- Мамо, ке е бате?
- Чете книга.
- Мамооо, не ка (така). Ей ка : ке е бате - бате кОла (в хола). Ко паИ бате - бате те (чете) нига (книга)...
-
Ми право е детето, пита те къде е, не какво прави :lol:
-
божке, и тоз мозък като брат си...
-
"Четем конско" на Коко. Редуваме се - ту аз, ту баща му. В един момент и двамата замлъкваме за няколко секунди.
Константин поема шумно въздух и с най-артистичния глас оповестява:
- Драматична пауза...
-
Двама "дървени философи" вкъщи ми идват малко в повечко :lol:
Константин нещо ме ядосва. Нервно казвам:
- Коко, ако продължаваш така ще си изпросиш сериозно наказание! Нито зелено училище ще видиш, нито празненство за рождения си ден!
- Няма да си празнувам рожденият ден?!? Това НЕ е наказание, това е... ОБИДА!!!
***
- Тате, ко де (яде) бате?
- Дъвка.
- Нееее, бате НЕ де дъка - бате дъчи (дъвчи) дъка! Тото (защото) НЕ гъта (гълта)...
-
Минаваме покрай Арена Аремеец и Деси казва: Аууу на 27 март говорещия с кучета ще е тук, искам да отида. Елена, да не остане по-назад също чете плакатите и казва: Веселин Маринов на 50 години...
Баща им обобщава - значи да купя един билет за говорещия с кучета и един за Веско Маринов? :lol:
-
Аааа, това е за темата "бисерите на нашите мъже" :)
-
А Руми, тая тема мисля, че ще я напълня.
Нямаше ме три дни, идвам си питам децата как е било в училище, как са се справили и т.н.
Елена казва - бях на косъм да ми пишат двойка по домашен бит и техника.
аз - е какво толково, защо?
тя - ами трябваше да занесем листа, кестени, всякакви есенни неща, защото ще правим кутийки и да ги напълним.
аз - добре, защо не каза на тати, да съберете?
тя - казах му, ама той каза, това са глупости, за какво са ти тия неща :lol:
-
Хахахаха, Добри направо разбива конкуренцията :lol:
-
Мда, моят мъж хич не може да се мери с него. Той само "безобидни" изцепки има, например учи ги на песничката за ръчичките:
- Едната мие другата, а пък двете дупето
Представям си как се обяснявам в детската градина откъде ги учи детето тези неща :)
-
Като сме започнали да ви разкажа как беше научил Деси, на 3-4 г. примерно, че баща й е космонавт, а майка й играе на въже в цирка, детето наистина вярваше че това работим :lol:
И имали някакво представление в ДГ, артистите питат всяко дете какво работят родителите му, 2/3 не знаят, малки деца, а нашата става и гордо заявява какво работят мама и тате :lol:
Госпожата беше много впечатлена от професиите ни :lol: :lol:
Това е съвсем прясно от събота:
Бяхме на сватба, най-добрия приятел на баща им, на нас съответно ни е весело, лигавим се, забавляваме се, сватбата го предразполага, отиваме в ресторанта, сядаме на масата и Деси се изпъчва, подпира ръце и с най-деловата физиономия която можете да си представите в едно 10 годишно казва - Мога ли да ви помоля нещо - да, разбира кажи, маме - Моля ви, дръжте се прилично и спрете да ме излагате, достатъчно вече ме изложихте!
:lol:
-
Уникални, Стефи :lol:
-
Стефи, хахаха! :lol:
С майка ми ядем карфиол и тя подканя мадмоазел Злояда да яде и тя от него.
- Хайде, бабо, хапни си! То прилича на броколи. Нали него го обичаш?
- Ама аз това броколи не го обичам.
-
Здравейте!
Митко, единият от близнаците, започна вече с бисерите от преди 2-3 месеца, едва навършил 2 години.
Ето някои:
Карам му се, че бута пластмасовата масичка, на която вечерят лятото вън на двора с брат му и разлива храната и на двамата. Няколко пъти го моля да спре и накрая казвам:
"Стига вече. Не прави така.Къде се намираш ти?"
Отговор:
"Ву Бугария!"
Ха сега, де?! В България си е детето, ще си прави каквото ще.
Пак се карам :) Да спрат да скачат по спалнята, че ще я оправям за сън.
Последната ми реплика е:
"Трябва да спрете, разбрахте ли, разбрахте ли, раз-брах-те ли?"
Митко:/сяда си на дупето и ме гледа право в очите/ "Мити забра /разбра/, стига повтаря, мама!"
Пак онемях, какво да правя.
Пак преди сън, но този път баба им оправя спалнята, а аз се пресягам за нещо наоколо:
Митко: "Мамо, пази си, печиш, баба паи спалнята за сън!"
Кирето за сега е по-скромен като количество произведени бисери, но пък някои са доста оригинални:
Опитвам се да хапна набързо скоро след прибирането ни в къщи, а те - около мене и двамата. Катерят се по мене, по съседните столове, искат да опитат от всичко на масата.
Аз възмутена: Е, човек не може да седне да хапне спокойно, веднага ще накацате по него...
Кирето /с хитра усмивка/: Муи, муи....му-ХИ, кацаме!
И за да не ощетя батко им от към представяне в темата:
Разказва ми нещо от училище, ама някаква дреболия я раздува дълго, дълго и аз кимам, кимам и за да го спра вече, казвам:
-Разбрах, разбрах те добре!
А той си отнася доволен, че съм го изслушала, дупето към дивана и добавя:
-Разбра ми болката....
Ей така забавно си живеем ние у дома!
-
Константин, след първия си ден, прекаран у дома напълно сам:
- Лелеее, не знаех, че е толкова готино да си достатъчно голям, за да стоиш сам вкъщи. Разполагаш с неограничено време за писане на домашни, без никой да те пита през 2 мин. "готов ли си?"; пускаш си телевизор, без никой да ти казва "намали звука"; ядеш когато си гладен, а не когато всички трябва да ядат...Жалко, че вие сте ПРЕКАЛЕНО ГОЛЕМИ, за да усетите всичко това...
(явно му е доскучало по някое време, щото беше измил вратата към терасата, че Тео я бил нацапал сутринта :lol:)
-
Много Ви благодаря на всички, писали в темата! :lol: Накарахте ме да се смея с глас пред екрана. :lol:
Вчера синът ми си поиска за вечеря варени яйца. Та, седи си той и си ги хапва най-обикновени варени яйца, поръсени с шарена сол възкликва:
"Мамо, много са вкусни! Ти правиш най-вкусните варени яйца! И сигурно никой не ти го е казвал до сега, нали?!"
Точно преди месец направих ключ за в къщи на 6-годишния ни син и вечерта леко притеснена, но стараейки се да звуча много сериозно и отговорно му заявявам:
"Така, от утре ще се прибираш сам. Ето ти ключа."
А той започна да танцува и да си пее измислена от него мелодия:
" :D Вече съм голям! :D Вече съм голям! :D Вече съм голям! :D"
Е, ние с баща му се тревожехме предварително, а той всъщност е много горд и доволен от отговорността и доверието, което му гласуваме. Даже сега, по някой път, като си идва, се учудва, защо съм си в къщи.
Сега, да уточня, ако някои от Вас са се втрещили. :wink: Прибирането му се изразява в това да пресече нашата уличка и да си влезе във входа ни. :wink: Така че, не бързайте да ме наковете пред ДАЗД. :wink: Работя на смени и не винаги мога да ги вземам.
-
Кокиче, и моят се прибира понякога сам от училище (вози се на автобус, прекачва се дори). И е много горд, че е голям и че му имаме доверие. Но не е за всяко дете. Като гледам съучениците му как вървят и блеят, на тях не бих им разрешила да се прибират сами. Просто моят е много наблюдателен и като че ли по акъл по-голям от връстниците си. И не, няма мобилен телефон.
Хайде в другата тема!
-
Когато си мислиш, че можеш да приспиш 2.5 годишен любопитко с една банална песничка:
- ЗАЙ-ЧЕН-ЦЕ-ТО БЯ-АЛО...
- Кой, мамо, кой?
- Зайчето, мамо
- Бялото йяйче?
- Да, бялото...
- Не чейното?
- Не, не черното.
- Ааааа... То е ма(л)ко?
- .....
- Не е гоамо?
- ....
- А бебе е?
-.....
- И ко пай?
- ЦЯЛ ДЕН СИ И-ГРА-АЛО...
- Ко гае? Топката?
- ....
- Ке (къде) е майката? Ке е таткото? Йабота? Ке е баткото? А йайчето не ходи тилище (училище)?
......
-
Не са бисери в хумористичния аспект , но са интересни детски размисли трябва и да ги запиша , защото се забравят .
****
"Вечеряме и въпрос от Калоян :
-Мамо , когато всички хора умрат , Земята на кого ще остане ?
-Няма как да умрат всички -обяснявам аз- остарелите умират , но се раждат бебета и има млади хора ...
-Не , когато всички умрат - упорства той - Земята на извънземните ли ще остане ?"
Прозвуча толкова глобално и хвърлящо в размисъл.
****
***
Калоян обяснява :
-Плача , защото не ми даваш това, което искам .
-Не може да получаваш всичко , което поискаш . Тогава да плача и аз , като ти не си послушен или аз не получа каквото моля. - обяснявам се аз .
-Възрастните не плачат за такива неща. Плачат , когато някой вече го няма - например баба ми и дядо ми - твоята майка . Или плачат за приятели , които са в друг град- надалеч и им липсват . - отвърна ми той днес сутринта. "
****
-
Говорим си на тема "как стават бебетата". Обяснявам стандартните неща - когато един мъж и една жена се обичат, те правят секс. Това е най-нормалното нещо в природата, има го при всички животни..." Константин ме прекъсва:
- Чакай, чакай малко! При животните ТОВА нещо се нарича "чифтосване" :wink:
-
Пресен бисер от тази вечер. Върбан е в болница и след градина отиваме на свиждане. Говорим си и таткото пита:
- Ти днес слуша ли в градината?
-Амиии хайде да не те тревижа....
-
душичка :lol:
да се оправя Върбан!
-
Вчера давам на племенника да пие от чашата "10 години Зачатие", а той тъкмо се учи да чете и започва да срича... "Десет години ... за... за.... ЗаЧашие" :lol:.
Обаче бързо се усеща, че не е това и пак: "За.. за..." и накрая се извиква доволен "ЗаЩастие" :lol:
Колко само е прав :P
-
Ха-ха, право е детето :D
-
От скоро ме преместиха в друг офис, а мъжът ми остана да работи в стария и сега пътувам повече, съответно тръгвам по рано и децата ги вози баща им до училище. Решението за преместване на съответните екипи, стана чрез жребий.
И миналата седмица, една вечер "нареждам" на Стефан, да не си забрави това и онова, при което той пита:
С: - Утре, пак ли сме само с тати?
аз: - да
С: - Оф, не трябваше да теглиш късата клечка, трябваше дебелата да изтеглиш. :lol:
-
- Тео, искаш ли пилешка супа?
- Мммм... не!
- И защо?
- Защото там има месо. Тео не обича месо!
- А какво искаш да обядваш?
- КИфтенце?
-
Тео май не обича да дъвче :lol: :lol:
И да не е само спам, прясно от вчера:
Звъни ми Деси:
- мамо, имам проблем
- какъв проблем мами?
- голям проблем
- добре де какъв е?
- много голям проблем имам
- добре, кажи какво има, да не се удари нещо?
- не, не всички части на тялото ми са добре, но си забравих чантата с английския и несесера в трамвая. :lol:
та провеждах акция издирване на чанта в столичния електротранспорт вчера, намерих я де :lol:
-
И при нас имаше акция по издирване на раница с мокрите неща от плуването, забравена в рейса. Също се намери. :-)
-
- Тео, искаш ли пилешка супа?
- Мммм... не!
- И защо?
- Защото там има месо. Тео не обича месо!
- А какво искаш да обядваш?
- КИфтенце?
е точно така беше и моят човек доста години. "мишО" не ядеше, само кюфтенца, луканка и супа топчета. не обичат да дъвчат влакната.
-
Имам час за зъболекар и обяснавам, че трябва бързо да се приготвяме, че ще ходя да ми преглеждат зъбите.
- Мамо, ако имаш дупчици на зъбите, ще ти ги напломбят ли?
Явно доста добре съм обяснявала ползата от миенето на зъби.
-
Все по-трудно ми става с философа вкъщи...
Не помня конкретната причина, но нещо много ме ядоса.
- Коко, такъв шамар ще ти зашия, че ще го помниш цял живот.
- Виж сега, мамо... Една част от живота ми вече е минала, а аз не помня такъв шамар. Така, че... каквото и да се случи СЕГА, няма как да го помня ЦЯЛ живот, а само ДО КРАЯ на живота си.
- А ти знаеш ли какво точно е шамар?
- Ами да - погалване със засилка.
****
Към брат си (който настоява всичко САМ да върши) :
- Тео, чудесно е, че се чувстваш толкова уверен в себе си и собствените си сили. Но!!! ОТ МЕН да знаеш, че трябва да се научиш понякога да приемаш и помощ от другите. Така е в живота!
-
Лигавим се нещо с Тео, гушнала съм го с две ръце и го люлея.
- Мамо, защо ме ИЗПОЛЗВАШ като бебе?
***
- Хайде, Тео, време е да ставаш!
- Мамоооооо, имам още за спане!
-
Вчера изявиха желание да рисуват с водни боички. След малко ми казват, че са готови с рисунките, отивам да видя. На листа на Цвети гледам някаква заврънкулка, питам какво е това, а тя гордо: " Охлюв!". Добре, приех го, може да мине за охлюв. На листа на Ани нещо зелено продълговато, а да него някакво черно петно. Питам какво е това, тя: "Червей яде пържоЛ". Никога нямаше да ми хрумне подобно нещо :)
*****
Баща им: "Котето е пораснало, ето лапите му са по-големи."
Цвети клати глава с разбиране и допълва: "Да, с един метър по-големи!"
-
"Мамо, ние нямаме бебе, нали?
Само имаме тате. И мнооогооо играчкиии.
Бебето ще ми ги вземе." :lol:
Дани 3 и 1/2 г.
-
Аз я докладвах вчера и във фейса, но да ви разсмея и вас:
Ядосва ме, че яде букви като пише, не иска да мери дрехи, пък аз искам да пренаредя гардеробите. Та ѝ крещя и се нервя, а тя:
- Ииии, омръзна ми вече. Смени заплахите! Все едно и също повтаряш.
-
Играем на криеница...
"Ела да ме завиеш под одеалото на твоето легло и после да ме търсиш." :lol:
-
Обяснявам на Моника, че ходя на работа да печеля пари, а тя трябва да ходи на детска градина.Тя поглежда баща си и казва "Тате върви да печелиш парички, че мама да седи в къщи да ме гледа" :lol:
Обяснява колко приятели има в детската градина и накрая заключва "А те всички искат да ме хванат за ръка, но аз нямам толкова ръце!"
-
Как стават бебетата - преразказ на анимирано клипче:
"Има едно общество от клетки от тати. Ама те са много и много бързат, защото трябва да стигнат до обществото от клетката от мама. И приличат на попови лъжички. А пък клетката от мама прилича на цвете. И като стигнат до клетката от мама, трябва да станат приятели и клетката от мама да се съгласи да ги пусне и после става бебе. Обаче, ако "поповото" общество се държи лошо и невъзпитано, не стават приятели с обществото от мама и няма бебе! След една година може да опитат пак." :lol:
"Като порасна и като стана хирург, ще стана и ветеринарен хирург. И ще оперирам Джино, за да може да ми роди котенца."
/Джино е котаракът, който живее при баба й на село. Явно за смяна на пола го е набелязала/
-
:lol: сладури...
-
Моята девойка решава хорските проблеми. Взимам я от училище и се засичам с друга майка, която се прибира от работа и смята да си ходят веднага, без доиграване и подобни. Разбираемо, жената е била на работа, предстои ѝ да приготвя вечеря ... Николета обаче заявява:
- А тя вечерята е лесна, може да поръчате.Нали и ти работиш, трябва да има за храна.
-
След дълго подскачане на едно място с някакви особени стъпки, я питам какво е това.
Тя отговаря:
- ХОРОдни танци
- Кой ти показа тези танци? :)
- БОСКожата.
-
виж децата как бързо напредват в ДГ :lol: :lol:
Моето голямо прекрасно момиче, което наистина има страхотно чувство за хумор:
- Мамо, прочетох обява за кастинг за "Красавицата и звяра", мисля с Ели да се явим - аз за красавицата, тя за звяра. :lol:
Това след като "звяра" я беше ступал отново :lol:
баща им им обяснява за някаква научна статия която е чел, за илюзорни материи, частици, античастици, материя, антиматерия и т.н. и тя казва:
- Ели, разбра ли, аз съм частица, а ти си античастица :lol:
-
Тео се ядосва на Константин:
- Батко! Ще те накажем! Няма да гледаш телевизия и... няма да пишеш домашни!
-
Марто развълнуван, след коледното тържество в ДГ:
- Аз като си видях подаръка и толкова се зарадвах и толкова отдавна си мечтая за този циклон, направо от хиляда години си мечтая... Направо съм щастлив! И сърцето ми стана толкова щастливо, че подскочи и отиде при мозъка да се радват заедно!
-
Говорим за животните.
Питам: - Как се казва детето на кравата?
Пепи: - Кравче.
Аз: – Коя е майката на пиленцето?
Ани: - Кокошката.
Аз: - А бащата?
Ани: Кокош.
Трябав по-честичко да си припомняме :).
-
Марти след ДРЗ:
Аз сега като имам балон на Зачатие и тениска на Зачатие, значи съм от отбора на Зачатие!
-
ми право е детето, от отбора е :D
-
Те бяха страхотен отбор, а Деси им беше страхотен треньор. :lol:
-
Моника докато разказвам поредната приказка с принцеси и тя ме пита "Мамо ти втората ми майка ли си?".Щях да падна, ходих да и показвам снимки като бебе, че е все с мен :lol:
-
Нашият единият като пораснел щял да стане Бог./казано на бързо между другото, докато обува чехли да влезе в тоалетната/.
Другият го причаква и скача върху него със заплашителното и нетърпящо възражения:
- Опустошен, ли си, опустошен ли си, опустошен си, нали?
- Опустошен, да, но ЖИВ! /отговаря бъдещия Бог, в унисон с идеята за безсмъртието на боговете/
/участниците в сцената са близнаци на 4 г. и 5 месеца, сами - сценаристи, режисьори и актьори в ежедневния домашен театър, на който ние сме волю или неволю редовни зрители/
-
я да съживя малко темичката.
Диалога е между майка ми и Елена:
майка ми: Ели, какво ти е бабо?
Ели: В много лошо настроение съм и съм изморена...
майка ми: Защо бе бабе, какво има?
Ели: как какво, четох и утре пак трябва да чета...
:lol: за протокола, Елена мрази да чете и почти няма сила на земята която да я накара, нито с добро, нито с лошо става, но не знам как успях това лято да я убедя, че трябва да прочете поне част от задължителната литература. :lol:
-
Уффф, Стефи, това ми е проблем и на мен. Излиза ми с лафа „това съм го гледала на филм/анимация/театър ...“ и ме побърква. Прочете някоя приказка, „Роня дъщерята на разбойника“ и „Математически фолклор“, нямат нищо общо с препоръчителната литература, но поне прочете нещо. Сега се е захванала с „Топ мистериите на България“. Купих книгата за мен, но понеже е от любимия ѝ влогър, чете по малко.
-
Марто какво тегло изтегли с "Патиланците"... не знае какво е белило, полог, вършидба. Направо с превод чете.
Бисера от там е:
- Добре де, кажи сега честно кой, КОЙ, ще си кръсти детето Дяволинчо?!
-
Нашият единият като пораснел щял да стане Бог./казано на бързо между другото, докато обува чехли да влезе в тоалетната/.
Другият го причаква и скача върху него със заплашителното и нетърпящо възражения:
- Опустошен, ли си, опустошен ли си, опустошен си, нали?
- Опустошен, да, но ЖИВ! /отговаря бъдещия Бог, в унисон с идеята за безсмъртието на боговете/
/участниците в сцената са близнаци на 4 г. и 5 месеца, сами - сценаристи, режисьори и актьори в ежедневния домашен театър, на който ние сме волю или неволю редовни зрители/
Божкеее, чак сега виждам този уникат! какво гледат тия деца бе?! :lol:
някакви нови попадения има ли?
-
Джам, аз пък сега видях твоя въпрос. Четем "Древногръцки митове и легенди" и разни от сорта "Митически чудовища" - то от тях май тръгна всичко, че половината древногръцки дзвер е там. Иначе гледат каквото се гледа на тази възраст, но с превес - подбрани филмчета от дискове и по-малко - по телевизията. Е, в унисон с темата попаднахме на един анимационен филм "Херкулес", който изгледаха хиляда пъти. Та от там божествено-героичната тема. /смях голям е у дома/