Здравейте момичета,
Реших да пиша за да потарсия помощ от хората които най-добре могат да ми помогнат, хората преминали или коита са все още в борба сас стерилитета, всички вие, които знаете колко чуствителна е душата на всеки, които върви по този пат, вие, които знаете какви са следите от раните, които оставиат всички неуспешни репродуцтивни опити. Ние с мъжът ми живеем от 6 години в Испания, в последните 3 години направихме 5 опита – 4 ин витро(икси) и един цикъл на трансфер на замразени ембриони. Всичките неуспешни. Не искам да навлизам в подробности за болката и разочарованието, които преживяхме, за неизпълнените надежди, за инвестираните емоции вав всеки опит. След всеки неуспех ми бе нужна все повече вяра, за да започнем новя опит без да го обричам предварително на неуспех...
С мъжа ми искаме да си осиновим дете от БГ, вече прочетох вав форума всичко сварзано с осиновиаване от балгарски граждани постоянно живе ещи в чужбина, но все още не ми е ясна последователността на стъпките, коита трябва да предприемем. Намерих телефона на Мво на правосадието и утре смятам да се обадя за да видя те какво сте ми препоръчат и какво трябва да направиа тук в Испания. Истината е обаче, че имам нужда от вашите съвети и опит, от вашето разбиране и напътствия за куп конкретни вапроси, които не знам доколко са важни – като напр. че все още не съм сменила фамилното си име тай като бг документите ми са все още валидни, нужна ли е обща адресна регистрация в БГ след като живеем в чужбина и т.н…. Времето тече, аз вече станах на 35 от опит на опит и ми се иска да разбера всичко, за да мога да предприема възможно най-скоро необходимите стъпки.
Много ви благодаря предварително
Моля ви се - не обърквайте момичето!!!
Нека да дава съвети само, който със сигурност знае или е минал през процедурата.
Мога да ти дам и имената на соц. работници с които съм контактувала и на директорката на дом Майка и дете в един провинциален град, където намерихме уж връзки и мислехме 4е поне там- като на наши хора, ще ни кажат, 4е няма нужда от соц. доклад от Англия, но нищо подобно.
НЯМА НУЖДА от соц. доклад от испания, защото и двамата са бг граждани. Ако единият от съпрузите е чужденец - тогава се налага въпросната процедура.
(До колкото знам, само един (или двама?) социален работник (по район) отговаря за вас и изготвя доклада…)-?? :?Eдин социален работник отговаря за вас, но трябва да направите и една среща с психолога. Мисля, че е най-добре ако идвате към България да посетите отдел Закрила на детето към който се водите и да говорите с тях - има доста разбрани социални работници, които могат да забързат процедурата.
А и последно - малко е клюка, но доколкото ми е известно готвят промени в СК и се готвят да приравнят осиновяване от българи, не живеещи постоянно в България с осиновяване от чужденци. Ако това е вярно, по-добре е да се задвижите по-бързичко.Ако това е верно, по - добре да влиза в сила по бързо, защото все пак ще има някакви ясни критерии за осиновяването на бг граждани от 4ужбина, защото сега е просто НЕВЪЗМОЖНО!!!
Успех от мен.
Вий до сега какво сте направили?
пфуууу, 4е се ядосах ....
Дано процедурата да е облекчена и най вече да пресече корупцията в тази сфера.Ех,мила де да беше толкова просто и да имахме една маги4еска пръцица,та става за 1-2 месеца ....
тест за спин- от англия, но ще го повторим в бг, 4е те искали изследванията да са правени в бг, а защо, след като сме 4ужденци???? Зна4и соц. доклад от 4ужбина, а тест за спин от бг???? 4е кой 4ужденец идва до бг за да се изследва за спин!!???
Никъде не пише, че като не си пребивавал в България повече от 180 дни, не си български гражданин. Това са пълни глупости.Наистина си права, 4е ние пак сме си български граждани, но за какво ни е това бг гражданство след като ни третират като 4ужденци, а? Дори за 4ужденците има закон, по който те си осиновяват, а за такива като нас "с гражданство, ама без права, загубени поради отсъствие от страната пове4е от 180 дни", закон няма- пращат те от тук там, едни ти казват едно други друго, за това е цялата дандания, ако имаше закон, щяхме да го про4етем,
Искрено се надявам Фусии скоро да се включи, определено има какво да изясни.
Изискването за 180-дневно пребиваване в страната не се отнася към българското ви гражданство, то има отношение към някои ваши права като български граждани, но не и към гражданството ви като такова. Има закон, който можете да прочетете.
единственото условие е да сте в България през периода на проучване, който трае ДО три месеца
А и [вие] винаги можете да прочетете Семейния кодекс и да се запознаете с процедурата, вместо да звъните по телефона и да се чудите кое е вярно и кое не. Все пак в интернет вече всичко може да се намери.
Аз разбирам, че неколкомесечен престой в България би бил проблем, но в крайна сметка това е необходимо, ако искате да ви проучат и да ви включат в списъците на чакащите. Всеки си преценява какви компромиси може да направи и доколко го устройва положението. Така или иначе деца има по-малко, отколкото са чакащите кандидати.
Българи или не, 6том живеем пове4е от 6 мес. в 4ужбина имали други норми за нас.
Моля ви се - не обърквайте момичето!!!
Нека да дава съвети само, който със сигурност знае или е минал през процедурата.
НЯМА НУЖДА от соц. доклад от испания, защото и двамата са бг граждани. Ако единият от съпрузите е чужденец - тогава се налага въпросната процедура.
Здравей Цвети, благодаря ти за линковете! (след малко ще ги погледна)
Моля те да ме извиниш, ако съм те обидила по някакъв начин! Обърнах се към тебе като авторка на поста на който отговарях, но не влагах нищо лично, повярвай ми. Аз просто се уморих, да слушам неконкретни изказвания, като: „Четете закони”, „Ако сте мотивирани достатъчно, ще стане”, „Въпрос на приоритети” и подобни… без да съществува изглед, че с това ще получа каквато и да е релевантна информация.
Знам за противоречивото мнение на служителките в различните отдели и предполагам, че и на тебе не ти е било лесно!… Но малката разлика е, че пред каквито и трудности да си се изправяла, през цялото време си била със самочувствието, че имаш права… А при живеещи в чужбина ситуацията е по-сложна, защото не е ясно на какво точно можем да разчитаме и какви са правата ни (Пък и (погледнато от човешки аспект) ми е много болно, да се делим на българи, живеещи в чужбина и българи, живеещи в България :()… Има и един друг момент – отношението към гражданите и неуредиците са изненадващи... Ние всички един ден свикваме с това положение, но първоначално ни е необходимо време да реализираме ситуацията и да се настроим… Затова те моля за разбиране…
:balk_5:
Момичета,
по (предполагам) разбираеми съображения си позволих, да отворя една нова тема, в която да се концентрираме единствено в процедурата по осиновяване. Ще се радвам, ако тук продължим да споделяме опит, да си разказваме кой до къде е стигнал и се подкрепяме… (пък ако ни е криво, защо и да не се оплачем…)
Приятен ден на всички и много прегръдки!
yahoo_17 :balk_50:
[toku chto se vurnah ot bg.mislia, che znam veche dosta,nie se borime veche osem meseza,ako te interesuva poveche,az sam nasrechta,vagno e da se registrirate,koeto pri mene veche e fact,sled tova chakateот четенето на тази тема до тук,на мен ми стана ясно само едно: ни връзки не помагат ,ни любезност ,ни дявола :?...Помага единственото ПАРАТА....
Не вярвам в доброжелателни ,съвестни и работливи социялни работници....трябва ти повече късмет от 20% за ин-витро процедурата ,за да срещаш социлен работник,който да е преди всичко ЧОВЕК :?
Е---и малоумните и рушветиите :oops:...и накрая ще ти пробутат и каквото те преценяват :x,защото Боговете ни от тъпата служба са решили,че това детее за нас :x...
А,ако отказваш ,ще ти излиза име и едва ли в слеващото бъдеще ще ти се обаждат пак :x
Да си признавам ,и на мен ми се иска да осиновя едно детенце,тъй като по-принцип искам 2 и не мога да разчитам само на ин-витро,но не знам как ще постъпя...не знам къде му е моралното?....да си плащам за детето на някой или някоя СВИНЯ,решили са да си поддържат българския стандарт по европейски или да се качвам на колата и да обиколя страната с надежда,че ще ми излиза късмета като на една моя приятелка,която преди мн. години осинови момче от едно село изоставено от Бог и "майка",която беше изчезнала по-чужбина....детето я избра и я попита: "Искаш ли ти да си моята майка?" :( Много тъжнорно поне тази история в момента има най-хубавото развитие ,който съм видяла аз през целия си живот :)Момчето е студент-отличник, с много адекватно и естествено държание в обшеството и с една дума-всички го харесват, а родителите щастливи :)
Пожелавам ви КЪСМЕТ!
dopulnenie;doklada ot cozialnia rab.vav chugbina triabva osven da e preveden na bg.,a suchto taka i zaveren vav posolstvoto na bg. sas apostil