www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: FreshBreeze в Юни 10, 2005, 11:11:04 am
-
Милички, вчера се зачетох във Форумите на БГ Мама, даже се регистрирах. Почувствах се доста особено... Във форум "Искам бебе" почти всички истории са: мм нещо ми закъснява, тестът е отрицателен, какво ли става .. и хоп - бременност, или пък "а бе тоя месец някак чувствам, че е станало, имам еди какви си симптоми"... проследя историята - бременност.
Направо бях започнала да забравям, че може да става и лесно!!! Във форумите за проблемно забременяване колко такива темички има, пък после - цикъл :cry:
Ободрих се от четенето там :wink: Е, разбира се, не ме подмина задължителния въпрос - а защо при мен (при нас) не става, мамицата му...
Също са много сладки мадамите, дето се тръшкат като за световно след 2, 3 или представете си цели 8 месеца неуспешни опити!! Аз като си помисля, че навършихме две години...
Успехи на всички!!!
-
Ех, Фреш...
Защо ми напомняш...Другия месец и при нас стават 2 години, а този става една година от как съм с вас... :(
Алиа_алиа е написала в дир-а нещо за "искам бебе". Същото се отнася и за мен-понякога им се ядосвам, че са толкоз непросветени, а понякога им завиждам, че така наивно, бързо, лесно, неразбрали, неосъзнали, нямали време да разкажат, да премислят забременяват. Някои хора само да помиришат възглавница и забременяват, други са много специални-положили глава на възглавницата, първо сънуват ада в реални размери, а после се събуждат бременни.
Мари :(
-
Мен ми харесава в "Искам бебе" как сладко отговарят:
В: "Какви изследвания направи след спонтанния аборт? "
О: "Взеха ми на следващия ден кръв и секрет. "
Е, това е отговор :lol: Искам и аз да знам толкова само :wink:
-
Ако искате ми вярвайте, но аз никога не съм си мислила, че ей така хоп и след няколко месеца ще съм бременна. Незнам защо, но сякаш подсъзнателно съм знаела, че ще имаме проблеми. Още на 5 месец се бях ошашкала и ходих на доктор, на 8 м. мъжа ми направи спермограма, е и к'во от това, какво като се шашкам от самото начало, ето вече 2г. и половина минаха.
А въпроса "защо точно на мен" вече отдавна не си го задавам :(
-
Някои хора само да помиришат възглавница и забременяват, други са много специални-положили глава на възглавницата, първо сънуват ада в реални размери, а после се събуждат бременни.
Мари :(
Мари, миличка, мисля че трябва да се занимаваш с повествование, толкоз добре ти върви... :D :D
Целувки! 8)
-
Мен ми харесава в "Искам бебе" как сладко отговарят:
В: "Какви изследвания направи след спонтанния аборт? "
О: "Взеха ми на следващия ден кръв и секрет. "
Е, това е отговор :lol: Искам и аз да знам толкова само :wink:
Сигнусче, да! Или пък например като се споделя кой откога пробва и правил ли е изследвания - "...ми накрая отидох на гинеколог и се оказа, че ми няма нищо...".
Сладки са мацките :wink: Ма като гледам са и по-младички ...
-
Ако искате ми вярвайте, но аз никога не съм си мислила, че ей така хоп и след няколко месеца ще съм бременна. Незнам защо, но сякаш подсъзнателно съм знаела, че ще имаме проблеми. Още на 5 месец се бях ошашкала и ходих на доктор, на 8 м. мъжа ми направи спермограма, е и к'во от това, какво като се шашкам от самото начало, ето вече 2г. и половина минаха.
А въпроса "защо точно на мен" вече отдавна не си го задавам :(
И аз така. Може би защото още от началото съм с нередовен м. и все съм пила хапчета и съм мерила температури. Но все пак се надявах да стане до половин година, да ама не!
-
И аз винаги съм си знаела, че ще имам проблем.
Колкото до питанките в искаме бебе- ако нямахме проблеми, не четяхме толкова и ние щяхме да сме същите, или почти същите
-
Колкото до питанките в искаме бебе- ако нямахме проблеми, не четяхме толкова и ние щяхме да сме същите, или почти същите
Няма спор :wink:
Искаше ми се и в нашата темичка "дългоочаквана бременност" да има по-често разписали се - дочакали :D
-
Ако искате ми вярвайте, но аз никога не съм си мислила, че ей така хоп и след няколко месеца ще съм бременна. Незнам защо, но сякаш подсъзнателно съм знаела, че ще имаме проблеми. (
И аз така. Винаги съм била сигурна, че ще имаме проблем. Незнам защо. Просто знаех, че ще бъде така. Вече минаха 3 години откакто сериозно се занимаваме с проблема и засега нищо.
А най-любимото ми от цитирания форум беше нещо от сорта: Отидох на гинеколог и се оказа, че ми няма нищо, а просто съм бременна в 5 месец.....
Незнам как го правят тези хора, но и аз искам така... :(
-
Сладки са мацките :wink: Ма като гледам са и по-младички ...
Еее тук да не са старички :D Важно е в крайна сметка на колко се чувствам...пък и важен още повече е крайния резултат---бебе :D Аз и в двете влизам...първо се регистрирах в бг-мама и по-късно научих този форум и влезнах и тук :D И не съм много млада ама не съм и стара :D
-
Е то като сме тръгнали, и аз да кажа, че от самото начало ме съмняваше, че ще стане бързо работата ... Май се наплаших след операцията ми от миома през 2000г. Мъжо (още беше само гадже) в началото се дразнеше, че му давам зор да бебеправим и правя трагедии, като пропуснем някой месец ... ама сега сигурно ми е благодарен, че спестих малко време :wink: :wink:
То пък според изследванията нищо ми няма ... ама знам ли защо така това чувство, че ще е трудно...
-
А аз от много мислене вече съм вманиячена на тая тема. Даже преди няколко дни го казах и на мъжа ми и му дадох зор да действа по-бързо с нещата, които трябва да направи, че да не се изнервям допълнително. Но сега в началото на това лято за първи път имам чувството, че е дошъл и нашия ред да се порадваме.
А в същото време снаха ми редовно ме занимава с разни дребни проблеми около нейната бременност (чака второ дете). И като ми каже "Нали знаеш как е", ми идва да й фрасна един.... Ама последния път й казах "Не, незнам как е, но се надявам да разбера" и тя млъкна като попарена
-
Аз пък обратно...мислех, че ще стане бързо...ама защо съм била такава патица ей на и да ме питате немога да ви кажа. Та лошо е да летиш в облаците и да те свалят с един шамар ама и това се преодолява. Сега се борим за плувците, че да видим до къде ще я докараме :D
В началото дори спорехме с мъжо, че аз искам момчета а той момичета...ама сега ако ни питаш ще има един и същи отговор и от двамата...каквото и да е :oops:
-
Аз пък никога не съм очаквала, че ще стане от първия или втория месец, но пък изобщо не подозирах, че ще имаме проблеми :(
Като стана въпрос от колко време опитваме ... ми от 8 месеца на практика :cry: Но при нас може само с тежката артилерия, добре, че и така поне може :P
Година и половина не предприехме никакви мерки, после след спермограма се оказа, че няма как да стане изобщо, след още година се оказа, че може ин витро - абе да видим изобщо ще стане ли някога или не - аз вече почвам да гледам философски на нещата - този живот ми е даден да го живея, не да се тормозя :wink:
-
Абсолютно, Дони, някой го беше казал много хубаво, че няма задължителни неща в живота, които трябва да свършим. Все пак ни е само един, и на мен не ми се ще след 10г. като се обърна назад да видя само болката и мъката която е изпълвала дните ми :(
Така че ако е писано да имаме деца ще имаме, ако не, няма. И не си мислете че съм се примирила, не, просто ми омръзна да бъда тъжна гледайки бременните жени по улиците и другите деца, и с болка плахо, плахо да помечтавам за моето малко съкровище, което искам :cry:
-
За тъжното - и аз вече не съм тъжна, даже напротив - май напоследък станах по-веселичка. И уж се старая да гледам позитивно :lol:
Но мисля много. Почнах и да сънувам ПАК на тая тема и така.
Но понеже съм краен оптимист всяко сутрин като стана се опитвам да се зареждам положително.
А вманиачаването е на подсъзнателно ниво, май.Хем се опитвам да мисля за друго, хем все това ми е в главата.
Но от 1 Юли съм решила да го ударя на уволнение по този въпрос до септември, та да живнем малко - никакви мерения на каквото и да е.
Все пак е лято.
Поне се надявам да бъде лято, че както върви отива към есен... :wink:
-
сега като споделя това, сигурно ще ми отпадне номинацията за най-знаещ в клуба, но преди близо 2 години, когато най-после с мъжо се назлъндисахме и решихме, че е крайно време да се сдобием с наследник, аз бях убедена, че просто сядаме (т.е., лягаме) и го правим.
даже бях планирала кога точно да го направим, че да ми е най-удобно за бременността, сезони, дрехи, почивка, че и така да се роди детето, че да му е удобен за празнуване рождения ден... и др.подобни планировки...
смех, смех...
-
сега като споделя това, сигурно ще ми отпадне номинацията за най-знаещ в клуба, но преди близо 2 години, когато най-после с мъжо се назлъндисахме и решихме, че е крайно време да се сдобием с наследник, аз бях убедена, че просто сядаме (т.е., лягаме) и го правим.
даже бях планирала кога точно да го направим, че да ми е най-удобно за бременността, сезони, дрехи, почивка, че и така да се роди детето, че да му е удобен за празнуване рождения ден... и др.подобни планировки...
смех, смех...
Ами май всички сме минали през този период на планиране. Ама явно това е едно от нещата дето стават с перфектен план, ами май е точно обратното.
Няма как да ти отпадне номинацията, щото си най-знаещата :balk_172: щото много си чела.
-
бях планирала кога точно да го направим, че да ми е най-удобно за бременността, сезони, дрехи, почивка, че и така да се роди детето, че да му е удобен за празнуване рождения ден... и др.подобни планировки...
Хехе, същата работа и аз! Ама абсолЮтно същата. Много държах и на зодията. :lol:
-
Някога, някога, много, много отдавна и аз бях ново момиче в бг-мамма.
Регистрирах се, единствените ми познания се изчерпваха, че секс за бебе се прави около средата на цикъла.
Честна дума.
А и бях подочула, че има някакви тестове забременност.
Бих искала да си бях останала ново момиче в бг-мамма.
Да не науча толкова неща, да не се докосна до голямата болка тук и в дира.
Някои от вас са ме питали защо пиша в бг-мамма?
Защото там няма мъка.
Всъщност като се замисля, благодаря ти Боже, че ми изпрати това изпитание, защото когато успея един ден ще оценя безценния дар да имаш дете от обичания човек...
-
:a_cat_02: А пък аз съм много тъжна, защото ми отложиха ин витрото за началото на септмеври. Трябваше да го правя през юли. Онзи ден бях на УЗД и хоп - киста. На всичкото отгоре правя всичко възможно да изглеждам супервесела, защото не искам да натоварвам околните и не искам да гледам погледите им пълни със съжаление. Единственият, на когото мога да кажа как се чувствам е мъжът ми, но гледам да не прекалявам, че току виж му писнало в някой момент - все пак от 2 години го влача по лекари.
-
:a_cat_02: А пък аз съм много тъжна, защото ми отложиха ин витрото за началото на септмеври. Трябваше да го правя през юли. Онзи ден бях на УЗД и хоп - киста. На всичкото отгоре правя всичко възможно да изглеждам супервесела, защото не искам да натоварвам околните и не искам да гледам погледите им пълни със съжаление. Единственият, на когото мога да кажа как се чувствам е мъжът ми, но гледам да не прекалявам, че току виж му писнало в някой момент - все пак от 2 години го влача по лекари.
Джорджи, не се ядосвай, може пък да е на късмет :) На голям късмет!
От сърце ти го желая !
Ей го къде е септември :D
-
Сигнусче, все се надявам това да е месеца - защото много ми се иска да родя едно телче - май е любимия ми месец. Мама е родена тогава. Тя беше най-разкошния човек за мен, а си отиде на 50 години. Все ми се иска да имам детенце, което да прилича на мама.
-
Ще имаш, миличка, ще видиш. И ще си най-прекрасната майка!
-
Ако искате ми вярвайте, но аз никога не съм си мислила, че ей така хоп и след няколко месеца ще съм бременна. Незнам защо, но сякаш подсъзнателно съм знаела, че ще имаме проблеми. :(
Аз също бях като теб.. някак си го усещах..
Когато спряхме да се пазиме преди повече от 2,5 години, моя мъж малко се страхуваше.. те мъжете все ги е страх, но аз му казах, че ще мине най-малко година преди за забременнея...е, мина, несамо 1 година... и някакси аз продължавам да предчувствам, че скоро няма да се случи.
-
Аз също очаквах да имам проблем защото съм имала ранчика, полипи, в резултат кюретаж. Но очаквах да са механични проблеми, а не с хормоните. Преди години ми бяха правили изследвания на хормоните, поради съмнения за кисти, но тогава всичко беше наред. Ето защо засилих гаджето да започнем опитите, а не да чакаме да изплатим половината ипотека на жилището ни както той искаше. Сега вече стигнахме половината, ама бебе няма както беше по неговия план. Но напоследък ми се струва, че няма зашо да се навивам излишно. Реших да направя следващи месец цветна снимка и антитела, за да изключа възможни проблеми. И ако всичко е наред ще я карам по-спокойно. Така де, с всичко досега съм се оправяла, та на едни хормони ли ще се дам?
-
...даже бях планирала кога точно да го направим, че да ми е най-удобно за бременността, сезони, дрехи, почивка, че и така да се роди детето, че да му е удобен за празнуване рождения ден... и др.подобни планировки...
смех, смех...
Това бяха планове на моя. "Ще го правим юни или даже по-добре юли, когато сме на морето, че да се роди по топло." Е аз благодарение на първата ми гинеколожка /която е 21 или 23 набор някъде/ аз съм наясно за овулацията и температурата. Имам си проблеми от както се помня и заради хапчетата мерих температура редовно около 2 години и графиките ги знаех на изус. Даже как да се пазя според температурата. :lol:
-
Нещо ми направи голямо впечатление.
Повечето тук са започнали опитите за бебе с мисълта, че ще има проблем. И аз съм от тази групичка. Ама това ни натоварва допълнително. По принцип не съм такъв човек, не започвам да правя нещо с мисълта че няма да стане. Защо сега се получи така, не знам :(
Обаче това не е никак хубаво. Пречи според мен това психическо натоварване, още от самото начало. :(
Иначе и аз като повечето тук, знаех че за бебе трябва секс около средата на цикъла. :) Леле ........... :) :) :) Сега ми е смешно :)
-
:a_cat_02: А пък аз съм много тъжна, защото ми отложиха ин витрото за началото на септмеври. Трябваше да го правя през юли.
Мила Джорджия, не съжалявай!! Че какъв месец е юли за инвитро!!! Септември е къде къде по-добре! Пък и е скоро 8)
Ще пада яко стискане на палци през септември :wink:
-
Нещо ми направи голямо впечатление.
Повечето тук са започнали опитите за бебе с мисълта, че ще има проблем. И аз съм от тази групичка. Ама това ни натоварва допълнително. По принцип не съм такъв човек, не започвам да правя нещо с мисълта че няма да стане. Защо сега се получи така, не знам :(
Обаче това не е никак хубаво. Пречи според мен това психическо натоварване, още от самото начало. :(
Танче, и аз се замислям по тоя въпрос, ама не знам ... Преди съм си мислела, че няма да имам проблем, обаче като се подготвях за операцията, всички лекари се чувстваха длъжни да ми съобщят, че има риск да премине към хистероскопия, вярно малък, ама как се спи с тая мисъл!! Толкова ми беше тъжно, че нямам вече едно детенце, да преживея всичко по-леко... даже въобще не ме интересуваше има ли мъж до мен. (То пък съдбата си знае работата, да ме срещне със Захарчето сега:-) ). После пък всички ти намекват да бързаш, щото миомите проявяват склонност да се повтарят понякога...
От друга страна си мисля, че едва ли има някой сред нас, който не вярва, че ще има дете в крайна сметка... Аз нито за миг не се съмнявам - ако природата се закучи съвсем, разумът ще направи друг избор и пак ще сме родители :) 8)
-
Но сега в началото на това лято за първи път имам чувството, че е дошъл и нашия ред да се порадваме.
Лилия, това много ми харесва! Да ти кажа, и аз така... май след лапарото вече се успокоих, че няма причина да не става и ...много хубаво си го казала :D Даже Мъж ми каза след операцията, че съм му изглеждала по-различно, по-лъчезарно някак :wink:
-
Е, дано наистина да стане така, както го мислим. Положителната нагласа е важно нещо, а пък ние си знаем какво трябва да правим.
-
Каквото е писано това ще стане , пък всеки прави някакви опити да подобри положението си .
След месеци на търсене и мислене какво да се прави се оставих по течението , то да ме носи .
Куриоз ......ставам работодател вече на 3 момичета , които след 2-3 месеца работа са бременни . С моята счетоводителка се шегуваме , че ако иска някога да забременее трябва просто да я назнача във фирмата и всичко е уредено :lol: .
Намерих си други цели и амбиции свързани с работата и усъвършенстването в други посоки , ако стане да имам 2-ро дете някога - стане , ако не - живи и здрави .
Е сега няма само по график да правим секс я .....пък и то е ужасно поддискащо и уморяващо , всеки месец едно и също : Мъжо еди-кога си трябва да правим секс и аз да не ставам от леглото , пък ти като си имаш спешна работа - то ти е приоритет.........нали се сещате , че не само него изнервям ами и себе си .......пък тези действия клонят към тенденция => по-малко секс и удоволствия (а все пак удоволствието не е за пренебрегване)
Така че горе главата => задобрявайте другаде , а бебеправеното вие си знаете ,че имате проблеми , не ги правете и психологически , че става едно голямо блато
Поздрави и наздраве от (временно) Слънчев бряг
pipilota
-
:a_cat_02: А пък аз съм много тъжна, защото ми отложиха ин витрото за началото на септмеври.
Не се ядосвай, месецът е супер, зодията също. И аз винаги съм искала бебе -телче, ама няма. По план график иксито ще е октомври и за малко ще се измести към близнаците. Ама здраве да е, само да стане.
Успех!preggo
-
При мен пък се получи парадокс,преди години,когато не планирах бременност забременях веднага,но направих аборт по желание.
Сега не преставам да се измъчвам-защо го направих?Ето сега не мога да забременея от 2 години вече.
А в бг-мама се тръшкат,като не стане веднага,но гледам че повечето забременяват до 3тия месец опити.
Към Пипилота-миличка,незнам как се чувстват жените,които се борят за 2ро дете,но мисля,че при вас е малко по различно.Имам приятелка с 1но момиченце,сега беше решила да не се пази и каквото стане/в смисъл желанието вече не е толкова силно,знам ли./И сега е бременна вече след 3 годишни опити.Все си мисля,че при нас,които нямаме е по тежко.
ПОЗДРАВИ
-
:drunk: Огънче, благодаря ти за хубавите думи. А колкото до бебчето - пожелавам ти да е зодия Близнаци. Аз съм тази зодия. Моят мъж се притеснява понякога, че ще го осъдят за многоженство. Винаги ще имаш чувството, че имаш няколко дечица вкъщи. С нас "Близнаците" винаги е гоооолям екшън. Желая ти на теб и на всички другата година да си пишем за пелени, кремчета и т.н. бебешки нещица. :balk_118:
-
Отдавна чета какво има интересно в този сайт, тъй като се оказа, че и аз съм проблемна в забременяването :( След хиляди перипетии, който няма да разказвам, че още ми е болно и след пълна глава с информация за всичко от температурната графика, през лечение с всякакви хормонални препарати, изследвания и 3 инсеминации, а също така категорично изявление от страна на един "ужасяващо мил" доктор, че на тея години /31/, с тези яйчници, двурога матка и спермограма на мъжа ми, почти невъзможна - "нямам никакъв шанс да забременея и е по-добре спешно да се запиша за инвитро", реализирахме резултат :lol: Борихме се 5 години с мъжа ми. Аз бях уверена, че ще стане още от самото начало, Боже колко наивна съм била???!!!! Минах през ада, през който минавате всички вие. За мой късмет мъжа ми го пратиха в Германия. След като ми казаха, че съм ужасно остаряла за бременност, реших да питам тук как мислят. Докато отидем на специалист, който да ми обясни всичко, от игла до конец, се оказа че сами сме се справили. Най-големия враг на една жена, която иска дете е ПСИХИКАТА. Няма нищо по-лошо от това да ставаш и да лягаш с една и съща мисъл. За това момичета поуспокойте се малко! Трудно е, знам. Не съм спирала да си задавам въпроса защо на мен и хиляди други глупости - вие знаете какви. Стискам палци на всяка една от вас да успеете! Вярвам, че ще стане и при вас!
-
Ganka,
много се радвам, че при вас се е получило:))
Успех:))
-
Към Аманда ....Да права си по-различно е когато вече имаш едно дете и се бориш за 2-ро ......
Има и други тръпки :D сега вече положението е друго... по-спокойна съм както казах непрекъснатото отчитане на фертилните дни и уж правенето на секс през този период отмина, тази супер-цел също е на заден план ..установих че живея САМО ЕДИН ЖИВОТ и не трябва да пропускам миговете на радост и щастие с това , което имам - защото го ценя ПОВЕЧЕ .
-
Tyi kato mnogo hora mi pojelaha uspeh i qvno sa bili iskreni - zatova qvno se poluchi. I az taka - pojelavam go iskreno na vsichki jeni, koito se borqt za tova i se nadqvam da uspeqt!
-
zabravih da se registriram, taka che sega si pisha s moq nick:)
-
Ганка, наистина много се радвам да прочета, че някой е успял макар и след такава дълга борба! И за другите се радвам, дето забременяват първия месец, ама когато е след повече изпитания, или след АРТ, се радвам освен за детето, и за друго - казвам си, триумф на човека, на интелекта, на волята и желанието! (е, понякога на природата, както може би е станало при вас .. но и природата е велика сила :wink: )
-
Blagodarq ti FreshBreeze!
Hubavo e, ponqkoga kato stane po-trudno, zashtoto ni e mnogo po-sladko taka, ama i teji, zashtoto mnogo malko hora ni razbirat. Iska mi se pri vsqka ot nas da stava lesno i vsichko da e nared, no ne vinagi se poluchava vednaga. Kyde prirodata pomaga, kyde prechi... Kyde choveshkiq faktor e mnogo silen... Vajno e nikoq ot nas da ne se otchaiva i da vqrva v tova, che edin den shte byde maika! Stiskam palci na vsichki :stroller:
-
Така като чета..... реших и аз да кажа.
Първият път, когато забременях беше преди 7 години, тогава имах ново гадже/ с което в последствие се разделихме/. Не съм броила нито кой ден съм, нито съм очаквала такова нещо!!!!!
Помня че точноми беше свършил цикъла, когато правихме секс. Беше само този път за целия месец и направо се втрещих, когато ми закъсня.Последва Аборт.
Сега когато решихме да имаме бебе,реших че веднага ще стане!
Е не става, Август ще станат 2 години!
:balk_100:
-
Здравейте момичета !Да ви се оплача,че вие най-добре ще ме разберете :) Днес се връщам от почивка.Беше ужасно.Имах чувството,че съм на парад на семействата с деца.С мнооого деца...Едното бута количката с другото,майката влачи третото...а ние с половинката безмълвно се споглеждаме и буца засяда на гърлото ми.Как го правят?Просто исках да споделя с хора,които знаят за какво говоря.Незная вие как успявате да мислите положително и да виждате хубавото в живота.Браво на вас :balk_47: Аз не мога.Не съм толкова силна.
-
Ели_, и ние се връщаме от почивка, същите неща си мислех и аз ... да не говорим, че понеже возихме малкия племенник, на задната седалка мъкнем едно детско столче за кола - става ми хем тъжно, хем се размечтавам, като го гледам...
-
на мен започна да ми изглежда все по абсурдно да имам дете. Някак си да си бременна и да родиш живо и здраво дете за мен са супер далечни понятия. Знам какво е да си бременна и да усещаш бебчето как мърда и рита, но не мога да си представя вече да го гушкам,преобувам и т.н.При мен да забременея е лесно но да родя много много трудно
-
Миналата седмица , отидохме на сладкарница заедно с племеницата ми/4год./, много е привързана към мен и докато пътувахме седеше в мен. Като всяко дете се унася в кола и легна на гърдите ми. Едва не се разплаках, защо не мога да си имам свое?...
-
Незнам,момичета,но аз започвам да рухвам психически и никакви такива от сорта на "не му мисли много и ще видиш как ще стане,когато най-малко го очакваш.." / Нали се сещате :wink: / не помагат.Ами то няма момент, в който да не мисля и да не го очаквам.Как да спра да искам да имам дете ?Ще ходя по доктори докато ме изгонят от всички кабинети и започнат отдалече да ме връщат с "Абе не разбра ли,че няма да стане,престани вече да идваш...Остави ни намира.." :lol: :lol: :lol: :cry: :cry: :cry:
-
Аз пък живеех с мисълта, че НЕ МОГА ДА ИМАМ ДЕТЕ. По тази причина като тъп щраус се оставих на течението и разчитах на приятеля си да ме "пази", пък то нали и нямаше уж от какво да ме пазят. И хоп - забременях, когато не исках! Беше един от най-ужасните периоди в живота ми! Щяхме да се женим, колкото и да не ми се искаше "за да не опозоря семейството си"!
Тогава моята баба, за която си мислех, че най-трудно ще приеме новината ми каза, че не е необходимо да провалям живота си само защото съм бременна! Това ме изненада и аз реших, че щом тя може да възприеме аборта като нещо нормално, значи не е нещо фатално и има и друго решение освен най-елементарното!
От тогава се научих да си решавам проблемите, а не да бягам от тях, да говоря, а не да се правя, че не знам, не виждам и не чувам!
Жесток начин да се науча да не съм щраус! Не съжалявам и до сега за решението си, защото това дете, ако се беше появило на бял свят нямаше да е щастливо, бракът ми с този човек нямаше да просъществува, той и тогава се изживяваше като благодетел! Но....
Минаха години и намерих човека, с който съм щастлива, но вече осем години нямаме дете и не се знае дали ще имаме!
Това е положението!
Може да става лесно, но може и трудно. Всичко е план на една по-висша мисъл! Хората са казали "Умният се учи от грешките на другите, а глупавия - от своите" Аз за съжаление се оказах от вторият тип !
-
Ммммм, дааааа ...
И аз бях забравила, че може да стане от първия път. Но ето че при сестра ми се случи именно това :) От раз :) Да е жива и здрава и да роди здраво бебнце :)
Завиждам и съвсем благородно не на бременността, а по-скоро на незнанието.
- не знае колко време живее яйцеклетката;
- не знае защо по време на менструация не можеш да забременееш;
- не знае какво точно е овулацията;
- не знае какво е гестационна седмица.
Това последното ме провокира да пиша и аз в тази тема. Вчера ми вика - аз съм в 16 секционна седмица :) Обяснявам че се казва гестационна :) Тц - аз нищо не разбирам - дори и в момента ми се пълнят очите със сълзи :( Искам и аз да не знам ..........
-
И аз завиждам на другите за незнанието им.
Преди да забременея знаех това онова, но в много общи линии, а и честно казано - някои неща направо не си ги знаех...
Сега толкова много съм изчела, че ще ми се пръсне главата.
Много неща вече знам, ама какво от това - началото на идващата година трябваше да си имам бебче, ама няма да имам...
-
Просто незнам какво да кажа!!!! Редовно влизам тук регистрирана съм от началото на годината чета всичко което пишете момичета но рядко се включвам в разговорите ви. Незнам какво да кажа, незнам какво да добавя към вашите думи. Всичко което казвате е така но понякога си мисля че нищо и никой не е в състояние да ми помогне. При нас годините са три вече в чакане и ходене по лекари а отчаянието все по-голямо. Понякога пък има някакви проблясъци на надежда докато не дойде дата за поредния цикъл и всичко почва отначало. Немога да ви дам кураж затова и не пиша често. Но всеки ден ви чета и ви се радвам и чувствам поткрепата ви във вашите думи. Благодаря ви че сте такива оптимисти и че вдъхвате на всички останали от вашия оптимизъм. Искам и аз да съм от отбора на невежите но това никога няма да стане! Искам и аз да незнам какво е овулация и т.н.
-
На плажа...
Майка с малко детенце...
Гушка го, гали го, после легнаха двете на хавлията и започна да го кърми...
Тръгнах си... :cry:
-
Mili momicheta, ne znam kakvo da vi kaja. Iskam da pomogna na vsqka, da dam nadejda na vsqka. Znam, ubedena sym,che skoro i pri vas shte stane. Pri men stana na 5tata godina. Pojelavam vi pri vas da e po-skoro. Trudno e da ne mislish za tova, trudno e da gledash maikite s deca, no pyk i te ne sa vinovni za neznanieto si. Iskam i az da ne znaq kakvo mi ima, da ne se sybujdam vsqka nosht misleiki si, che bi moglo da byde i po-dobre, ama i sega ne e zle. Ne iskam da znam, che ima diagnozi kato dvuroga matka, kato losha spermograma, nedostatychno jylto tqlo i t.n. Iskam da sym pak onaq neveja mlada jena, koqto si misli, che moje da zabremenee ot pyrviq pyt. Iskam da moga s chista syvest da kaja, che ne me boli ot tova, che drugite imat deca... Znam, vqrvam, che shte stane i pri vas, che vypreki znaniqta, bagaja i neshtastieto, koeto nosite v dushite si shte se preborite i shte vi ogree slynceto na detskata usmivka!
-
Да-а-а, всики сме ги изпитвали тези моменти. :) Преди две седмици ми се обажда една позната, която до преди половин година твърдеше, че не иска деца, защото с мъжа и се допълвали идеално и че нищо в живота не им липсвало и ми казва - "бременна съм в 3-ти месец. А вие какво още чакате?"
Само дето не се разплаках по телефона от мъка и безсилие и измънках нещо от рода, че още правим ремонти по къщата и не ни е до дете. А вече две години ходим по мъките.
Другият случай, който направо ме разрева беше миналата година - и досега си го спомням все едно е било вчера - в четвъртък правя спонтанен аборт - рев цяла нощ, а на другия ден се обаждат най-добрите ни приятели и казват "Имаме страхотна новина - бременна съм". И аз ги поздравих сърдечно и искрено, въпреки че в гърлото ми беше заседнала буца. А сега щяхме заедно да си гледаме децата, но живота по някога е много жесток :cry:
-
А може пък да е вярна фразата "Каквото не ни убива, ни прави по - силни"...
-
Отдавна наблюдавам темата, но днес вече имам желание и да се включа.
Фирмен купон вчера - идва колежка на мъжа ми, с която сме доста близки, знаех, че ще се женят октомври и първо се зачудих на краткия срок, после разбрах, че е бременна, но не го е обявила на всеослушание. И така, виждам я вчера и отивам да я поздравя за сватбата, а тя подскача весело и ми казва, че има и друга новина. Стана ми много приятно, че реши да сподели с мен, гушнах я и й казах колко много се радвам за нея, чак не можех да се позная. Това ми е първия сблъсък с близка бременна и си мислех, че ще ми е по-трудно. Цяла вечер се въртях около нея и й се радвах - станала е много спокойна, има някаква мекота в погледа и съвсем леко заоблено коремче. В началото на трети месец е, но е доста слаба, явно затова й личи.
Дотук всичко добре, ама що ми трябваще да питам къде ходи на прегледи и какви изследвания ще прави. Каза ми някаква световно неизвестна квартална клиника - аз си замълчах, все пак тя си решава. За изследванията си нямаше никаква представа - каза, че май кръв щели да й вземат. Точно тогава осъзнах разликата - тя просто е от онези, нормално забременяващите, необременени психически жени, които прихващат от непазене и евентуално спират цигарите и алкохола. Това фолиева киселина, микробиология, консултация с генетик и тем подобни са понятия от друга вселена.
Като се прибрахме бях много тъжна, а Румен си мислеше, че съм разстроена щото ни се провали екскурзията за почивните дни.
Не завиждам в никакъв случай, ама така ми се иска и аз да съм една спокойна, нежна и нищо незнаеща бременна...
-
Не завиждам в никакъв случай, ама така ми се иска и аз да съм една спокойна, нежна и нищо незнаеща бременна...
Ултра, ти ще си една спокойна, нежна и много знаеща бременна, повярвай ми.
-
Колко е хубаво, че го има този форум...
Не можете да си представите колко е ценен за мен...
Заедно сме и в радост, и в тъга...
Когато ми е тъжно влизам тук, чета си, съчувствам на някой, радвам се с малките победи на някой от вас...
На създателите на сайта и тези, които го поддържат /всички ги знаем кои са/ от все сърце, с много обич пожелание за късмет, много, много късмет...
-
Не исках да пиша тук, но вече не мога да се стърпя :(
Всички жени около мен /приятелки, роднини, близки, сестра ми/ забременяха от раз, както се казва. Някои от тях даже не го бяха планирали. Преди два дни идва в офиса бивш колега, който е на 42 години, а съпругата му е с най-много 2-3г по-млада от него. Имат момиченце на 7години. Влиза сияещ и обявява - чакаме бебе. И в следващия момент казва - кумовете ни също чакат бебе. А те са по-големи от тях. При тази новина ми идваше да ревна. Завиждах на чуждото щастие, завиждах на безгрижието и на незнанието им...и се борех с напиращите в очите ми сълзи.
-
:lol: :lol:
Ултра, за нищо незнаеща вече е късно :wink: , но за спокойна и бременна - времето е пред нас :D
Като си помислим философски, колко тежки проблеми има в живота, дето хората ги изживяват както ние тук си изживяваме, а пък ние сме в позицията "блажено незнаещи" - наркотици, инвалидност, психически болести, насилие, разводи, самота ... как ли го изживяват близките на страдащите и самите те, разбира се :!:
-
Като си помислим философски, колко тежки проблеми има в живота, дето хората ги изживяват както ние тук си изживяваме, а пък ние сме в позицията "блажено незнаещи" - наркотици, инвалидност, психически болести, насилие, разводи, самота ... как ли го изживяват близките на страдащите и самите те, разбира се :!:
Сто процента съм съгласна :)
малко оф: абе що си мисля, че имахме емотикон good posting, ровя, ровя и не намирам :balk_80:
-
малко оф: абе що си мисля, че имахме емотикон good posting, ровя, ровя и не намирам :balk_80:
Добре, че ми напомни :good_post:
-
Милички бях писала в тази тема точно когато хакнаха форума ... не му било писано на писанието ми да седи дълго :-(
Както и да е не мога да го напиша същото но в общи линии беше за това как ни наранява незнанието на близките... особено като сравним поведението им с евентуалното наше поведение като забременеем някой ден.
Две седмици след като ме кюртираха обикалях с моя близка приятелка магазините за бременни - същите тези, които смятах сама да обиколя ... термина ни беше с 2-3 дни разлика :-( Няма да казвам как се чувствах от това и колко точно ми се ревеше ... но много много гадно ми беше да съчинявам оправдания и да излизам от въпроса ХАЙДЕ А ВИЕ КОГА...
Когато ми го зададат ехидно и злобно или хора дето не ми пука за тях няма проблем - много бързо ги завирам в миша дупка. Но това не беше такъв случай - с нея сме връстнички говорили сме преди време по въпроса и си знаем че ни е време ... само че не можех да помрача щастието и и да споделя това, което ми беше свило душата. Друг е въпросът, че ми се искаше да и дам толкова много съвети, а трябваше да се огранича до "фолиева киселина и да си почиваш и пазиш много" - не за друго, а защото ми писна да ми обясняват, че не разбирам и, че понеже нямам деца, не може и да знам ... и как някой ден ще разбера ... Абе много тъпо и ясно, че ни е късно за незнанието, а и май не искам да съм ограничена и незнаеща, просто си искам моето бебче.