Дидке слънчице,и тук ти казвам,че може и да е някакво моментно объркване .......може би това не е край!Понякога хората под влияние на силни емоции казват неща ,които в действителност немислят!Пригърщам те миличка. :bighug: :balk_21:O, аз колко пъти съм казвала, че не го обичам и в конкретната ситуация това е било самата истина. За момента, разбира се. И той на мен също.
След почти 8 годни, мъжа с който живея ми каза, че се мъчи с мен..
Разделихме се....ей така, все едни никога нищо не имало.
До вчера ми казваше "обичам те", но днес всичко се преобърна и най-тъжното е, че си е мълчал и дори явно ме е съжалявал за да ми казва, че ме обича.
Във вторник трябваше да си подавам документите за инвитро..
Света се срина за мен...
Питам се, как така се случва, че до вчера сме били най-близки, а днес.. днес казва, че се измъчвал с мен.
Диана, аз съм оптимист. Мисля, че тове една криза, породена от напрежението, което изпитвате в момента, мисля, че ще премине.
Диде, мъжете са много странни същества.
Такива моменти са част от пътя към щастието.Да, определено бяхте прави.
Щастието да си родител.
Аз отново ви благодаря за подкрепата. :DДиде, много се радвам, че така се развиват нещата при теб.Браво. :bighug:
Всичко върви добре за сега, дори подадохме документите.
Дай Боже любов и разбирателство, както се казва.
На моята възрат ми е някак трудно да си представя друг мъж до себе си, по-скоро изобщо не си го представям.
мъжа с който живея ми каза, че се мъчи с мен..Сега видях темата, ама ще се застъпя за младежа (мъжка солидарност - кво да се прави).
И накрая - не се хвашай за думата. Може да е искал да каже че вчера не е спал добре, пък да се е получило това. Седнете, вземете си една бутилка червено вино, и се разберете като зрели хора.
Сега видях темата, ама ще се застъпя за младежа (мъжка солидарност - кво да се прави).
Та в тоя ред на мисли всички се мъчим с половинките си. Едва ли има 100%-ово сходство в характерите между всеки 2-ма човека от там и търканията и проблемите. Ако това е имал на предвид то съвсем го разбирам - ти по принцип си блага душица, ама знам ли как го юркаш да мие чинии и да хвърля коша (примерно). Те тези неща се натрупват и накрая избиват по средата на нищото. А и понякога като вземе думата мъжа в желанието си да се пребори за социалните си права в семейството почва да ръси простотии (тва го знам от личен опит :oops:). Веднъж мъжа като вземе думата почва да говори за каквото и да е - все пак рядко успява да я вземе - и като я вземе за малко и се "н@сир@" (с извинение пред Ултрата - щото е по свенливичка), пък и нали сме мъже и не щем да се оправдаваме и обясняваме (още по малко да се извиняваме) и ей отиде коня у ряката.
пък и нали сме мъже и не щем да се оправдаваме и обясняваме (още по малко да се извиняваме) и ей отиде коня у ряката.Ей това важи на 100 % за мойто мъжко :lol:
...Аз загубих всичко, дори и мечтите си.Здравей, bezime. Ситуацията, в която си изпаднала е тежка и е нормално да се чувстваш в безтегловност и изгубила всичко. Обаче човека е жилаво и гъвкаво животно със способност да се приспособява в какви ли не ситуации. За съжаление на много хора (и от двата пола) се случва да попаднат на неподходящия човек. Ако си достатъчно разумна, за да погледнеш на положението му от прагматичната страна, може да видиш в случая шанс да се отървеш от неподходящия, за да се отвори възможност да срещнеш подходящия. И не се отписвай толкова лесно, защото голямата част от мъжете не гледат на нас като на инкубатори. Пълноценната връзка между двама души е много повече от създаването на дете. Ще се появи човек, който ще оцени теб самата, а след това, дай боже, и мечтата ти ще се завърне. С помощтта на истински обичащ те човек до себе си и с възможностите на съвременната медицина нищо не е загубено, докато го искаш.