www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Осиновяване на дете => Темата е започната от: Зеленоочка в Юли 16, 2004, 13:29:27 pm
-
В случай, че вече сте направили абсолютно всичко възможно за да имате свои деца, бихте ли осиновили.
Моят отговор е ДА
-
Мисля, че ДА. По този повод предполагам сте гледали да го наречем "рекламата" на предаването на Ани Салич -там има едно толкоооооооова сладурско дете с едни хубави очи и тръпчинки :) . Всеки път като го гледам и ми става и едно хубаво и едно тъжно, че някой се е отказал от толкова хубаво детенце.
-
Разбира се !
Но това е последния вариант след като опитаме всичко останало!
:ballons:
-
И аз съм ЗА ,но да съм опитала всички възможни начини!
Даже ще продължавам да се боря!
Моя позната 10години прави опити ,след като си взеха бебче от дом за деца се успокои и след година забременя.
А пък неможете да си представите как само си приличат децата ,съдба!!!
-
И аз ДА. Не мога от сега да определя при какви условия ще го направя, но мисля че когато му дойде времето ще знам че това е правилният избор.
-
Подкрепям напълно мнението на Тия.
Моят отговор също е Да.Разбира се първо ще опитам всички варианти да си имам свое и тогава ще мисля за осиновяване.Ние с моя мъж сме обсъждали и варианта да осиновим дете дори и да си имаме свое.Но затова още е рано.
-
Знаете ли кое ми се вижда много тъпо? Че самата процедура по осиновяването е супер сложна, мудна, бюрократична, недомислена ... Хората чакат с години за осиновяване, децата чакат с години по домовете ... Търсят се връзки, дават се подкупи. Невероятна работа! :(
-
Моя позната 10години прави опити ,след като си взеха бебче от дом за деца се успокои и след година забременя.
А пък неможете да си представите как само си приличат децата ,съдба!!!
Това ми напомня опита на мои близки - и те така 11 години нямаха деца, а уж вси4ко им е наред, няма при4ини да нямат деца. Осиновихе бебенце и само след 3 месеца жената забременя! Децата им са с разлика 16 мес. и са много близки, и при тях има дори физи4еска прилика! Май в някои слу4аи е въпрос на психи4еска нагласа от страна на партньорите, а?
-
Знаете ли момичета, много е труден избора, защото и там не са малко нерви, средства, чакане, ходене по мъките! Има и много родители, които с такава любов отглеждат децата си, но остават дълбоко наранени, обидени и изоставени, когато след време децата им разберат истината и започват едно търсене на "истинските родители"? Какво означава истински родител?!! :!: Това е въпроса? Вярно е, че има деца, които постъпват така и със собствените родители! Не знам! :? :?:
-
Със съпругът ми все още нямаме дете след четири години брак. Темата осиновяване все по-често се появява в разговорите между нас. В процес сме на пълни изследвания, но решихме, че дори и да имаме дете, не искаме то да расте само и при всички случаи ще си осиновим. Ако резултатите /не дай си Боже/ са негативни за нас, тогава мислим да осиновим две дечица, които да отгледаме и възпитаме с много любов.
-
Гласувах с ДА! Ама наистина, ако няма друга възможност да си имаме собствено, дори и с донорски.
Да ви разкажа за едни мои познати. Женени са от десетина години и нямат дете. Преди около три подадоха документи за осиновяване с условия - да е бебе, да не е от ромски произход.
Та викат ги преди около месец, че им намерили момченце на година и половина и те отишли да подписват вече. Там им казмат, че детето не било на година и половина ами на седем месеца и че имало някакъв проблем с белите дробчета. Те почти просълзени, че ги е огряло казват, че няма проблем, че е със заболяване и в последния момент преди да подпишат има казват, че ромче!!! Те се отказват и губят права за второ гледане през тази агенция. Сега ще пробват наново през друга.
/Съжалявам, ако има някакви неточности в разказа ми, но го знам от второ лице./
-
Да. И то съвсем малко бебе, за да не изпусна нищо от майчинството!
-
... ДА, даже си мисля, че дори и да имаме две или три наши, като поотраснат, ще им осиновим братче или сестричка! Мисля, че е хубаво да дадеш шанс на едно слънчице!
-
А гледахте ли предаването "Имаш поща"-аз вчера го гледах и бях потресена.Имаше едно момиче на 24г.,което е било осиновено като бебе.Родителите му се развели,когато станала на 2г. и майка и се оженила пак,като от втория брак ,тя родила свое детенце.От този момент,тя напълно изолирала осиновеното детенце и го дала на сестра си тя го гледа,въпреки че и тя имала свое дете.Горкото момиче каза,че се е почувствала употребена от осиновителката си и толкова мъка имаше в очите и.Въпреки всичко,тя им беше благодарна,че са я взели и не е живяла по доможете,беше много щастлива ,че леля и я е отгледала.
Питам се обаче как са стигнали до това положение осиновителите. :( След като са преживяли мъката от чакането на чудото,решили са се на тази важна стъпка-да вземат детенце,гледали са го как от малко вързопче,се превръща в човек пред очите им,черпили са сили и щастие от него........ и изведнъж майката ражда собствено дете и забравя?!? 8O Честно да ви кажа направо ме дострашава за самата мен-и аз ли мога да се превърна в такова чудовище,дали мога да стигна дотам-не ми се вярва,но и тази майка сигурно е мислела,че не би го направила,а ето...Изобщо от снощи ми е много криво и си мисля-"Боже ,дано каквото и да става,да запаря човечността си и да бъда добра" :cry:
-
Споко Зори, никога няма да се превърнеш в нещо такова. Има големи егоисти, но ти не си от тях. Нали гледаме по новините, че има и хора, които проявяват много по-голяма жестокост към децата си ...
И аз гледах предаването и ми стана много мъчно за момичето. А беше много симпатично и добро. Намерила е майка в лицето на своята леля - според мен тя е нейната МАЙКА. Не знам дали не е имала пък много голям късмет да я осинови точно сестра й :)
-
Да.Имам син на 2 години и 3 месеца.Имах тежка бременност,изпълнена с много страхове,породени от предишна,завършила меко казано трагично.И понеже имам здравословни проблеми/с щитовидната жлеза/,а не искам детето ми да остава само,имам желание да си осиновим още едно дете.В момента още не е настъпил момента, но си мисля,че рано или късно,след като го искаме,ще го направим.Какво по-хубаво от това да промениш съдбата на едно изоставено дете!
-
Аз също бих си осиновила. Усещам, че в себе си имам повече любов. Щом не става със собсвено детенце, защо да не даря любовта си на едно малко човече което се нуждае от нея. Опитите не могат да продължават до края на живота ми, но пък с това борбата за собствено няма да престане.
-
Абсолютно съм сигурна, че ако не мога да имам мое дете ще си осиновя, само ме притеснява тъпата процедура, която протължава с години.
Как може да искаш да помогнеш и пак да те спират някакви си бюрократи.
Аз незнам и какви са точно условията и не знам ако случайно ми се наложи ние нямаме наш апартамент, а може би тове едно от условията!
Не знам за условията, но знам, че след всички опити да имаме свое, ако не стане ще си осиновя дете, ако имам финансовата възможност даже две деца. Обожавам децата, готова съм на всичко за да имам дете.
-
as sam sa da.
predi 2 god. si osinovih mom4enze i sega ako imam kasmet ste si osinovia oste edno detenze.
kasano 4esno makite i problemite s koito se sblaskah po vreme na opitite da si imam svoe ne mi donesoha tova udovolitvorenie kakto moeto mom4enze i sega se pitam saslujavase li si tova in-vitro,sasto sam se ma4ila.ta deteto te pravi mama ne bremenosta.niama tvoe i 4usdo dete.as daje ne mislia 4e sinat mi e osinoven tolkova mnogo go obi4am i si mu pravia komplimenti sastoto sa men si e moeto nai-nai-krasivoto,umni4koto,dobri4koto.....mom4enze.
osinovenite de4iza sa podarak ot diado gospod tova e nai hubavoto nesto koeto sam polu4ila v tosi jivot!
-
Аз също съм за осиновяването, ако се наложи. В момента чакам моята първа рожба, но живея с мъжа ми и неговата 15 годишна дъщеря и сме едно щастливо семейство. Въпреки нейните 15 години аз я чувствам близка, като част от моето семейство и няма значение това, че аз не съм нейна майка. Плача и се смея с нея, споделям живота и и тя нейния с мен, така както аз съм живяла с моите родители и всички сме щастливи, а това е най-важното. Искам да кажа на всички, които се страхуват какво ще кажат децата им когато разберат, че са осиновени, че болка ще има, но тя е моментна. Благодарността, че някой те е отгледал и е посветил живота си на тебе без да е длъжен да го прави, че е дал името и любовта си за теб прави връзката между деца и родители много по-силна отколкото при нормалните условия. Казвам това от опит. Аз безкрайно много обичам своите осиновители, благодарна съм им и за мен те са единствени. Моето дете ще носи името на моя баща, като знак за дълбокото ми уважение и признателност. За радост, никое дете не помни раждането си, така, че не може да страда от това. Смятам, че болката остава само в майката, но дългите години на любов и грижи заличават това. Няма гаранция, че собствената ти кръв и плът ще е това, което искаш и за съжаление примери в това отношение има много.
-
ДА.
Бих обичала и чуждо, неродено от мен дете и съм сигурна, че това ще ме направи щастлива. Знам, че обичта и отговорността към едно дете са нещата, които те правят МАЙКА, а не самото раждане.
И все пак ми се иска повече от всичко да почувствам вълшебното усещане да нся детето си в себе си, да усещам как расте, да му дам живот.
-
Ако се окаже, че не мога да имам свое дете, веднага бих осиновила - без да се замисля. Още не съм семейна, но вече съм категорична, че трябва да отгледам поне едно дете. Обаче искам да е бебче, за да се насладя на всеки миг от усещането, че си майка - от раждането (или поне малко след това) до зрелите години на малкото човече. Мисля, че и приятелят ми смята като мен, но ще си проличи, когато заживеем заедно ...:)
-
Да бих искала да осиновя дете,но след като сме опитали всичко с мъжа ми.Но и да имаме собствено дете пак бих осиновила.
-
Да! Не само че бих, но в момента съм и в процедура
Предприехме тази стъпка, макар, че все още имаме реални шансове да имаме свое детенце.
Просто не искам да полудявам и да се фиксирам в корема си, да живея в болницата и да следя като откачена ще ми дойде ли няма ли да ми дойде
Единственото което искам е да имам детенце
Не можете да си представя колко щастлива съм откакто взехме това решение
-
Да! Не само че бих, но в момента съм и в процедура
Предприехме тази стъпка, макар, че все още имаме реални шансове да имаме свое детенце.
Просто не искам да полудявам и да се фиксирам в корема си, да живея в болницата и да следя като откачена ще ми дойде ли няма ли да ми дойде
Единственото което искам е да имам детенце
Не можете да си представя колко щастлива съм откакто взехме това решение
Лично на мен ми звучи грозно осиновяването да се приема като краен вариант. Моля ви не се обиждайте!
Вярно, и аз много бих искала детенце с моите очи, с усмивката на мъжа ми... Ако имахме сили и средства щяхме да сме в две процедури едновременно - инвитро и осиновяване. Но дори и да родя някой ден, пак ще искам да си осиновим. За момента инвитро процедурата ми се струва по-ясна и поносима, докато осиновяването е тромаво, с връзки и куп неясноти. Но ще скоча и в тая тъмна дупка!
-
Да де, точно това казвам и аз :D
Ние сме на по 33 години с едно неуспешно икси. Имаме още варианти бол. Точно защото не искам да се чувствам "принудена", затова решихме да си осиновим детенце, вместо да се мъчим "до последна капка кръв" и докато станем на по 43 години.
За да бъда докрай честна, трябва да кажа, че първо нашият проблем е мъжки фактор и второ при вземането на решение за осиновяване не бяхме съвсем единодушни. Т.е аз настоявах твърдо за, а мъжът ми искаше да опитаме с донорска инсеминация.
В крайна сметка, решихме да започнем процедурата по осиновяване, а пък по-натам ако решим ще опитаме и с донорско инсе. Така или иначе искаме повече от едно дете.
Но откакто смев процедура имам чувството, че планина се стовари от гърба ми - много съм щастлива
-
Не е чак толкова тромава процедурата. Хората в агенцията са много милил Документите си ги събрахме за 1 месец и то защото се мотахме, иначе може и за 10-тина дни да ги подготвиш.
Сега чакаме, но 2 мои близки двойки осиновиха дечица за по-малко от половин година
-
Не е чак толкова тромава процедурата. Хората в агенцията са много милил Документите си ги събрахме за 1 месец и то защото се мотахме, иначе може и за 10-тина дни да ги подготвиш.
Сега чакаме, но 2 мои близки двойки осиновиха дечица за по-малко от половин година
Само ако знаеш как ме окуражи!!!
Мои познати чакаха две години... Ще ти пиша бележка :D
-
ами аз май не съм регистрирана тук, та може и да не може да ми пратиш бележка
ето ти мейла ми
fanetodav@yahoo.com
Дано дамога да ти бъда от полза, особено ако си от София - поне адреси и телефони на агенции и институции мога да ти дам
-
ами аз май не съм регистрирана тук, та може и да не може да ми пратиш бележка
ето ти мейла ми
fanetodav@yahoo.com
Дано дамога да ти бъда от полза, особено ако си от София - поне адреси и телефони на агенции и институции мога да ти дам
Е, не съм от София, ама ти пратих бележка на fussi, ще ти пиша и на мейла. Много ти благодаря предварително!
-
да, винаги сам имала желание да си осиновя дете. преди 20 дни родих първото си дете, но желанието за осиновяване остава.
-
Ами аз съм за отговора по-скоро не - защото ако ще го правя след като нищо друго не мога да направя си мисля че доста ще съм дръпнала с възрастта напред - а в момента изобщо нямам сили и желание за това.
Толкова предадена се чувствам че за всяко нещо трябва да се боря със зъби и нокти и да го получавам /ако изобщо някога го получа/ чак след като вече ми се е отщяло ... писнало ми е от това и си мисля че докато приключи епопеята собствени деца ще съм толкова уморена от всичко, че направо ще съм готова за пенсия.
Естествено това е лично мнение.
Винаги съм мислила, че е много благородно да осиновиш дете ... може би, ако вече бях родила 2-3 мои, да ми дойдеше на акъл, да осиновя и едно-две сладурчета, но при така стеклите се обстоятелства не съм склонна да го ползвам като утешителна награда или заместител. Но аз съм човек на крайностите - силно любя и мразя, така че не ме четете много, а и в момента съм в криза ... та въобще не ми обръщайте внимание. :oops: :oops:
-
я горе главата!
Мрачните мисли на никого не помагат! Не го мисли в момента. Като ти помине болката, пак помисли върху варианта осиновяване
На нас това съвсем не ни е последния влак. Сравнително млади сме, имаме още шансове, но решихме и в момента ни проучват - ставаме ли или не за родители :lol:
И пак мисля, че спокойно мога да кажа, че осиновяването, а и раждането на едно дете до голяма степен си е егоистично желание. И не виждам нищо лошо в това.....
Хайде, бързо излизай от дупката!!!!
-
Ние след 3 неуспешни ин витро опита си подадохме документите за осиновяване и в края на този месец-началото на другия очакваме да ни впишат в регистъра. Нямаме търпение да ни впишат и определят по скоро като подходящи родители на някой сладур. Успех на всички!
-
От 3 години правим опити не са много но въпреки това се замисляме но не знаем как от каде може да се получи най точна информация
-
Точна информация за какво? За процедурата по осиновяване ли?
-
(Да какви са изискванията да станеш осиновител коиса инстанциите който трябва да минеш иъответно къде има такива домове ако си осиновяваме дете искаме да е бебче
-
доста подробно какво трябва да се направи за начало. Виж една от темите в тозифорум - май и точно така я бях кръстилал Виж там съм се опитала да опиша подробно към кого и как трябва да се обърнеша, и други момичета са публикували теми за това.
-
здравейте и от мен.Ние с мъжа ми вече сме одобрени за родители и сега чакаме.Искам да ви кажа че от както започнахме процедурата по осиновяване сме в облаците и двамата и нямаме търпение да ни извикат за някое сладерче.Ние също имаме шансове за наше, но не мисля че трябва да се вманиачаваме в това да бъде наше биологично, защото то пак ще си е наше и ще го обичаме не по малко.УСПЕХ НА ВСИЧКИ
-
разбира се че бих осиновила дете и не разбирам повечето от вас които казват да но след като сме опитали всичко какво ви притеснява какво ще кажат хората,родителите ви,съседката или че няма да е взело правия ви нос например.не можем да избягаме от консерватизма си и това е.Колко от вас ще ми отговорят че е повече майка тази която е родила, а не тази която е отгледала.мисля че почти няма да има такъв.иначе изцяло разбирам тези които искат да е българче и да е здраво дете.Все пак си има генетична наследственост, с болното дете се заробват поне още два живота.Аз лично надали ще имам мое дете,при положение че искам да съм точно с този мъж но не бих се поколебала и за миг.Парадоксалното е че той не иска.е стискайте палци да изтърпя всички болки всякакви хормонални намеси и какво ли още не заради общественото мнение. :ask:
-
мога да ти кажа само, какъв отговор получих, когато казах, че ние ще си осиновим детенце, макар, че сме правили само 1 икси и все още имаме време да опитваме. Тогава, а и сега, тезата ми беше, че аз не съм втрещена във собствените си гени и за мен това няма особено значение.... за мен е важно просто да бъда майка. Та отговора беше нещо в смисъл:
"Щом е така, значи нямаш никакво самоуважение и тежко и горко на детето, което ще осиновите!"
Та какво да ти кажа миличка..... хора разни....
Стискам ти палци
-
Леле, направо онемях! Как е възможно такова изказване!!!
-
Fussii, нещо преиначаваш нещата :twisted:
:evil: :twisted:
Ти беше изпаднала в някакво самоунижаващо се състояние, твърдеше, че си гадна, долна, жалка, незаслужаваща да имаш собствено дете!!!!!!
Ами ако ти самата не се самоуважаваш, кой искаш да те уважава?
Дори собственото ти дете, което съм сигурна, че ще имаш един ден, ако разсъждаваш така, няма да те уважава!!!!!
И доколкото си спомням вие бяхте с лош мъжки фактор и искаше да осиновите дете, аз си загубих времето и енергията да те убеждавам да направите донорска инсеминация, преди да пристъпите към осиновяване евентуално, защото така никой няма да знае, ще си бъде ваше дете, ще изживеете всеки миг заедно от зачеването, бременността, раждането и т.н.
И след толкова доводи, ти се тръшна, че гените ти били жалки!!!!!
Ами как да те уважавам, как детето ти ще те уважава?
И реакцията ми беше звучен шамар, да се освестиш, да спреш да се самосъжаляваш, да се бориш!!!!!!
И ти сега така преиначаваш нещата!!!!
Е, срам нямаш!!!!!
-
Не си спомням да съм споменавала имена, но явно си се разпознала.
1. Не изкам да се карам, да споря да коментирам повече, но когато ме нападат, и то злобно, обикновено се защитавам. Изобщо не съм се тръшнала, че гените ми са лоши, просто смятам, че е ако се боря за тях "до последна капка кръв", ще изпусна много от времето, в което мога да бъда пълноценна майка. Това че не се втрещявам в себе си, не значи,че не се харесвам.
Ето буквално за какво става въпрос, за да няма повече спекулации - това е от форума в дир-а, темата е http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=probzab&Number=1944824492&page=&view=&sb=:
Това е само извадка от нея:
----
Fussi
много си права. Само дето аз не виждам нищо чак толкова ценно в моите гени, че да настоявам за тях.
А по принцип напълно съзнавам, че осиновяването не е лесна работа - просто отиваш и хоп готово. Убедена съм че е тежка процедура, както формално процедурно, така и емоционално
-------
Lali:
Е, щом не виждаш нищо ценно в себе си напълно си права, че не си струва да раждаш.
Човек, който не уважава себе си, няма да намери уважение и у другите.
Тежко и горко на това дете, което ще осиновите, ако ти не се самоуважаваш.
----------------------------------------------------------
2. Както виждам Lali наляво и надясно раздава отрезвителни шамари, но по принцип е много лесно да говориш от позицията на абсолютната истина и да виждаш света само в бяло и черно. За мен това е признак на незрялост и не зависи от това на колко години си.
3. Мисля, че е добре да се прави разлика между прямост и грубост, между честност и обикнована лошотия. Човек може винаги да каже какво мисли, без злоба и без да раздава правосъдие
Това е последното нещо, което пиша по тая тема, защото няма да хабя никаква енергия за отрицателни емоции.
-
Ти си единственият пораженец, който съм срещала досега, който не вижда "нищо ценно в своите гени".
Не се отказвам от нито своя една дума, изречена към теб /между другото имаше преди това и една твоя тема в Зачатие, тази в Дира е продължение или обратното - ако на някой му се занимава, може да извади линка/.
Само едно нещо не можах да разбера, защо те е толкова страх от донорска инсеминация /не казвам да я направиш! само питам/, след като и съпругът ти доколкото си спомням иска, защо не си съгласна на половин ваше дете, на преживявенето на зачеването, на тайството на бременността, на това прекрасно усещане - раждането, а толкова държиш да осиновиш едно чуждо дете с незнайно колко "качествени гени"?
Опитай се, моля те, сама да си отговориш на този въпрос.
За мен има два възможни отговора: или премълчаваш нещо от живота си, или наистина си един пораженец?
Приключвам темата и аз, не си струва, но с една молба, друг път като ме цитираш, цитирай ми името, а не анонимно.
-
1. Не цитирах името ти в началото, защото не ми се влизаше в дребнави нападки.
2. Относно пораженството - тук съм абсолютно честна и преди да ме оцениш за пореден път, просто помисли, че е възможно да има и други гледни точки освен твоята. Възможно е и двете да сме прави, възможно е и двете да гррешим, а според мен истината е, че всеки е прав за себе си. Точно защото смятам себе си за борец, искам сама да управлявам живота си (доколкото ми е по силите), а не външните обстоятелства да ме лашкат в една или друга посока. Точно защото имам себе си за борец, а не за пораженец, приемам засега неуспеха на 5 годишната ни борба със стерилитета и въобще нямам намерение да се дам. Нямам никакво намерение отново да влизам в омагьосания гръг овулация - цикъл - овулация и пак така. Да следя температурата си непрекъснато, да се вглеждам във всяко трепване на тялото ми, да плача, да се страхувам, да се надявам, да падам и пак да ставам.
5 години съм живяла по този начин и точно защото не съм лигава глезла се казах - До тук! Човек трябва да знае къде да спре.
Желанието ми да бъда майка е толкова силно, че точно в момента, знаеш ли колко ми пука дали ще е точно мое копие?
Желанието ми е да бъда майка на едно същество с пълното значение натази дума, а не да да има едно същество,в което непременно да разпознавам себе си.
Изобщо не ме е страх от донорската инсеминация, просто не виждам смисъл в нея.
Много пъти съм писала, вече се повтарям, подали сме документи за осиновяване, а от април или май започваме и смесено - донорски инсета (половин материал от мъжа ми, половин донорски ). Така или иначе искаме повече от едно дете.
А относно това - дали крия нещо от живота си - каквото и да кажа е все едно - ти вече имаш изградено мнение
-
Удовлетворена съм, имаш позиция и я защитаваш!!!
Само не ме нападай друг път анонимно. Изправи се срещу мен или когото и да било и се бори.
Успех, каквото и да предприемеш. :balk_21:
-
И на теб успех и много късмет!Виж след малко в емоционални проббеми
-
За мен има два възможни отговора: или премълчаваш нещо от живота си, или наистина си един пораженец
За съжаление Fussii смятам че все пак Лали се оказа права с това си изречение. В случая си премълчала нещо от живота си. Решението ти според мен е продиктувано от любов към мъжа ти, и тъй като той е споделил колко трудно ще бъде за неговото его да те гледа как бременееш от друг мъж, ти си решила да пожертваш своето его за да не го нараниш. Желая ви успех от все сърце. Този спор между теб и Лали щеше да бъде безсмислен ако се знаеха обстоятелствата по от рано. :balk_21: :bighug:
-
Аз пак твърдя, че става въпрос за различни концепции (не казвам,че моята е вярна!!!!)
Аз смятам, че се изисква сила да можеш да спреш навреме. Може би не съм успяла да обясня какво точно съм преживяла. Естествено, че не съм приела тези варианти само и само за да задържа ТОЗИ мъж до себе си. Не е чак толкова специален, пък и не е единствения мъж, който съм видяла, че да умирам от ужас,че ще го загубя ....
Въпросното решение е продиктувано основно от огромното ми желание да бъда майка. Това е единственото нещо, което винаги съм искала от както се помня - честно! Имала съм желания, които са се променяли, които съм загубвала с течение на времето, но това - не. Другото са допълнителни обстоятелства, с които аз се съобразявам или не
Има и трети вариянт, както ме посъветва съвсем насериозно една приятелка: "Аре стига бе, колко му е нямаш проблем да намериш един безплатен донор и готово!!! После - ура! Ти успя скъпи!!!!! По-борбена ли щях да ти се струвам тогава
-
Добре де, какво пречи човек да има и собствени деца, и осиновени. Според мен е много благородно! Особено за тези от нас, започнали репродукцията малко по-късничко и с проблеми, но които мечтаем за 3 деца?
Да не се връщам назад да видя автора, но който каза: парите, дето ще ги дам за 3 ин-витро, мога да ги дам за отглеждане на дете - много ме впечатли това и го намирам за много благородно!
Успех на всички и неща има повече деца, които се радват на родителската грижа - собствени, осиновени, какво толкова.
-
Добре де, какво пречи човек да има и собствени деца, и осиновени. Според мен е много благородно! Особено за тези от нас, започнали репродукцията малко по-късничко и с проблеми, но които мечтаем за 3 деца?
Да не се връщам назад да видя автора, но който каза: парите, дето ще ги дам за 3 ин-витро, мога да ги дам за отглеждане на дете - много ме впечатли това и го намирам за много благородно!
Успех на всички и неща има повече деца, които се радват на родителската грижа - собствени, осиновени, какво толкова.
Напълно подкрепям мнението ти Фрешчо...мен обаче ме притеснява въпросът:Дали осиновеното детенце е здравичко?, но не съм запозната и сигурно им правят изследвания, преди да се осинови...защото представям си само как... какво ли не пият тези биологични "майки"...за да ги махнат.А и какво ли здравословно хранене правят...Знам, че никога няма гаранция, но все пак...разбирате какво имам предвид...
Успех на всички бъдещи мамчета!
Желая здрави дечица на всички!
-
Данидан, разбирам те напълно ... сигурно когато реално се заеме човек с тази процедура, такива реални страхове го нападат... Но предполагам има някаква предистория - защо е оставено за осиновяване, какви са все пак родителите? Предполагам има и медицински оценки за здравословното им състояние?
Сигурна съм, че всички тези въпроси имат разрешение :D
-
на бебетата. Това, което знам със сигурност е :
1. В самото заявление за осиновяване има графа, в която попълваш изричното си желание да осиновиш здраво дете.
2. Доколкото знам, когато ти "предложат" (малко гадничко звучи ама....) детенце, от дома са длъжни дате информират подробно за здравословното му състояние.
3. Ти имаш право да заведеш педиатър, който да прегледа детенцето.
Не мисля, че това е осъдително, напротив, абсолютно нормално е хората да искат да осиновяват здрави дечица. Травмата от дългогодишна борба със стерилитета е достатъчна, че да идкаш да си спестиш по-нататъшни мъки и борби.
Разбира се не можеш да си 100 процента сигурен, тъй като някои болести могат да се прояват след известна възраст. Но рискове винаги си има, не можеш да се подготвиш за всичко, обаче това важи и за рождените деца, нали?
-
Ау за кола ли говорим или за деца? Каква е гаранцията, че детето, което ще заченеш и износиш ще бъде здраво - има много деца, които се раждат с малформации или заболявания, които не могат да се предвидят - и то от хора, които ги желаят - ще ги захвърлиш ли тогава?
Аз гледам малко по-различно на осиновяването - за мен е важно да можеш да създадеш условия за добър живот на малкото съкровище до теб, т.е. и ти и партньора ти да сте готови да приемете бебето в семейството и да се грижите за него като свое - това е решение, което узрява във времето и не може да се вземе ей така - взима се и от двамата и по-нататък е ясно.
-
Аз гледам малко по-различно на осиновяването - за мен е важно да можеш да създадеш условия за добър живот на малкото съкровище до теб, т.е. и ти и партньора ти да сте готови да приемете бебето в семейството и да се грижите за него като свое - това е решение, което узрява във времето и не може да се вземе ей така - взима се и от двамата и по-нататък е ясно.
Абсолютно съм съгласна с теб, точно затова, съм убедена, че решението за осиновяване не бива да се взима само емоционално, а и с главата. Много съм мислила по въпроса, адски се страхувах дали ще го обичам, дали родителите ни ще го обичат, готова ли съм за такова нещо, осъзнавам много ясно каква отговорност е.
Точно затова съм съвсем честна със себе си и знам, че бих искала да отгледам здраво детенце и затова искам да сведа рисковете до минимум.
Естествено, че не дай боже да има някакъв проблем, като лъв ще се боря да се справя с него и през ум не ми минава че нормален човек може да осинови дете и когато се появи проблем, да каже , а не извинете, вземете си го обратно.
-
Всички сте прави...очаквах точно така да ми отговорите и наистина никога няма 100% гаранция...
Fussii, благодаря за обяснението.Наистина и аз мисля, че важното е да бъдем майки..дано да сме и на здрави дечица!
Успех на всички!
-
Аз смятам, че се изисква сила да можеш да спреш навреме. ...... Естествено, че не съм приела тези варианти само и само за да задържа ТОЗИ мъж до себе си. Не е чак толкова специален, пък и не е единствения мъж, който съм видяла, че да умирам от ужас,че ще го загубя ....
Има и трети вариянт, както ме посъветва съвсем насериозно една приятелка: "Аре стига бе, колко му е нямаш проблем да намериш един безплатен донор и готово!!! После - ура! Ти успя скъпи!!!!! По-борбена ли щях да ти се струвам тогава
Еее, Фуси, язък-развали хубавата картинка. Ама верно, че си е голяма работа човек да умее да спре навреме, дори и като ги дрънка врели-некипели. Виж сега, не те познавам и не съм обръщала досега внимание на постингите ти и личността ти. Преди малко в "Емоциите" прочетох нещо много хубаво от теб. Написано много добре, стегнато, стройно, по конец вървеше разсъждението. Една много артистична формула приложена посредата-две противоположни мнения облечени в едни и същи думи. Че и правопис добър... Викам си: "а бе как не съм го забелязала досега това хубаво момиче"... Я, да ходя да прочета още нейни мнения, че ми напълни сърцето...И се местя тука, тръгва добре и изведнъж хоп! Фуси пропуснала момента да спре...Нито те анализирам, нито те коментирам, просто ти препоръчвам да си барнеш малко този постинг и да го попромениш. Човек като е афектиран и какви ли не глупости изрича, добре че можем да си трием постингите след това.
Поздрави и най-добри пожелания,
Мари :roll:
-
нещо не сме се доразбрали май :lol:
Просто исках да кажа, че ако изобщо става дума за компромис, то в основата му не лежи желанието ми да задържа мъжа си на всяка цена. Беше написано в отговор на:
За мен има два възможни отговора: или премълчаваш нещо от живота си, или наистина си един пораженец
За съжаление Fussii смятам че все пак Лали се оказа права с това си изречение. ... Решението ти според мен е продиктувано от любов към мъжа ти, и тъй като той е споделил колко трудно ще бъде за неговото его да те гледа как бременееш от друг мъж, ти си решила да пожертваш своето его за да не го нараниш. Желая ви успех от все сърце. Този спор между теб и Лали щеше да бъде безсмислен ако се знаеха обстоятелствата по от рано. :balk_21: :bighug:
А примера, който посочих е просто за илюстрация, че има хора всякакви и изходи от проблемите всякакви. Аз не съм тази, която ще съди който и да било. Просто изходът за мен е друг - вече съм го описала
-
Ами СОРИ
Не се оправям с цитатите исках да цитирам само Starlet :( , не Lali
-
Травмата от дългогодишна борба със стерилитета е достатъчна, че да идкаш да си спестиш по-нататъшни мъки и борби.
Разбира се не можеш да си 100 процента сигурен, тъй като някои болести могат да се прояват след известна възраст. Но рискове винаги си има, не можеш да се подготвиш за всичко, обаче това важи и за рождените деца, нали?
Ето това е точно в десятката! :good_post:
-
нещо не сме се доразбрали май :lol:
Фуси, не ми докарвай вода от 9 кладенеца. Разбрах, че си адвокат. :) Вземи си редактирай въпросното изречение-"Не е чак толкова специален, пък и не е единствения мъж, който съм видяла, че да умирам от ужас,че ще го загубя .... ", че е много грозно и не ти прави чест. За твое добро ти го казвам. Ако те чуе мъжът ти какви си ги наговорила тука, няма да му стане приятно. А сте пред прага на нещо голямо и светло в живота си. Не го прекрачвай този праг с мисли от подобен род.
Мари
-
... да задържа ТОЗИ мъж до себе си. Не е чак толкова специален, пък и не е единствения мъж, който съм видяла, че да умирам от ужас,че ще го загубя ....
Въпросното решение е продиктувано основно от огромното ми желание да бъда майка.
Другото са допълнителни обстоятелства, с които аз се съобразявам или не
Туй не е точно така, нали?! Щото ако е... То не че много двойки не си откарват така с години, ама ми домъчня за тебе като го прочетох. За тебе, не за мъжа ти.
-
Наистина последно по темата, че вече ставам досадна.
ЕСТЕСТВЕНО, че обичам мъжа си, стествено че държа на него. Вие най-добре знаете каква психика се изисква за да се запазиш относително нормален, докато се бориш със стерилитета. Как според вас бих минала през всичко това с човек, когото не обичам.
В "Емоционални проблеми" бях писала, че искам да отгледам дете точно с него, а не с някой друг.
САМО се опитах да обясня, че желанието ми да осиновим дете не е продиктувано от това да го задържа навсяка цена. Само това
-
Фуси, аз те разбрах. Въобще нямаш предвид, че този мъж не е много специален за теб, а че решенията ти са взети трезво, а не от страх и емоционална нестабилност за връзката ви.
Поздрави :D
-
САМО се опитах да обясня, че желанието ми да осиновим дете не е продиктувано от това да го задържа навсяка цена.
Fussii такова нещо нито съм твърдяла нито имам намерение да твърдя. Моля те да не ми преписваш думи които не съм писала и дори мислила. Постинга ми е базиран не твоите думи и имам в предвид че е доста благородно да вземеш такова решение при условие че проблема не е в теб. Ако гледаме от егоистична гледна точка ти можеш да бременееш и родиш и да изпиташ тази радост от раждането, но това ще носи духовна мъка на съпруга ти, поне това са думите му предадени от теб. Хайде стига вече с този развален телефон. Повтарям отново радвам се за вас, постигнали сте компромисно решение и за двама ви. Решението ви е прекрасно според мен. Успех и в двете начинания с които сте се захванали. Дано си имате и двете бебчета които искате :bighug: :balk_21:
-
ЕСТЕСТВЕНО, че обичам мъжа си, стествено че държа на него. Вие най-добре знаете каква психика се изисква за да се запазиш относително нормален, докато се бориш със стерилитета. Как според вас бих минала през всичко това с човек, когото не обичам.
В "Емоционални проблеми" бях писала, че искам да отгледам дете точно с него, а не с някой друг.
САМО се опитах да обясня, че желанието ми да осиновим дете не е продиктувано от това да го задържа навсяка цена. Само това
Прощавай!
Дай лапа! :sunshine:
-
Аре стига, че се разкиснах
Цуфки
-
Много ми хареса вчера постинга на Фуси в "Емоц. проблеми" и се замислих сериозно за пръв път дали бих си осиновина дете.Почуствах се някакси "леко" ,като си представих,че всъщност бих могла ...Какво толкова? Обаче аз бих искала детето да е малко по-големичко .може би 7-8 годишно за да осъзнава всичко.Е не всичко,но да знае отначалото ,че аз не съм истинската му майка,че го взимам за да стане мое дете и да не се налага след време да му обяснявам много. Това е някакъв изход все пак.Ако минат още 5,6..7 години ,а те така бързо се търкалят-ужас ! 8O
-
Абе не е лесна работа, всеки трябва да реши за себе си и най вече ако е възможно да прецени собствените си сили - докъде и с какво може да се справи.....
Аз например си мисля, че с едно по-големичко дете по-трудно бих се справила. Представям си, че това ще е едно същество, с жестока травма - от това, че е било изоставено, от това, че е раснало в група, вероятно със смазана индивидуалност, вероятно с непрестанен страх и съмнения дали е обичано, дали пак няма да бъде изоставено и хиляди, хиляди страхове, с които, според мен, човек може да се справи, но това изисква, поне година, две, да си неотлъчно до него. И то не само да си физически до него, а и да работиш с него, докато успееш да изтриеш страховете му, да извадиш наяве способностите му, въобще да го накараш да се почуства обичано и сигурно в себе си. Не знам, може би не е точно така, може би много го мисля, може би много усложнявам нещата, ама така смятам.....
Аз и затова предпочитам да осиновя по-малко детенце - до 2, 3 годинки...
-
еей, Fussii, ти си страхотна, не се страхувай за нищо. Важното е че имаш силна воля да направиш това осиновяване, това значи че съдбата ти те води. Взела си правилно решение и ти благодаря че пишеш тука толкова откровено за да ни помогнеш и ние да вземем решенията си. Много късмет!
-
винаги съм искала да осиновя дете, преди 3 дни подадохме документи за осиновяване на две деца. Това е толкова хубаво - пълна къща със смях
-
Мария, желая ти бързи резултати, много смела жена си!!! :D
-
Мария, желая ти бързи резултати, много смела жена си!!! :D
Мари и аз се присъединявам към пожеланията на mini_mouse. Скорошен успех в начинанието :balk_21:
-
Браво. Стискам палци да стане бързо, бързо.
Успех
-
Отговорът ми е Да. Бих си осиновила дете още сега, ако зависеше от мене. Но мъжа ми смята , че това е все едно се отказваме да се борим за наше, макар че за мен не е така. Аз съм изсрастнала с още две сестрички, имам сестра близначка и винаги съм искала да имам голямо семейство, поне две деца, може и три. Така че дори да имам свое не бих се отказала да осиновя някой ден, когато убедя и съпруга ми в това.
-
Момичета ние също след 5-6 години борба със стерилитета решихме
да си осиновим, въпреки че имаме възможност чрез арт процедури да имаме наше, но и аз като фузи смятам , че най важното за мен е да бъда майка, независимо дали ще бъде наше биологично или ще си осиновим.Преди 3 месеца ни одобриха и сега чакаме, но това чакане е ужасно и много се надявам някой от вас да ми каже има ли начин да стане по бързо.Много ще съм ви благодарна ако ми помогнете.Желая на всички да получат това за което мечтаят от цялото си сърце.
-
Извинявайте госта съм аз
-
Тути, навремето още го водихме този разговор! Всичко опира до добър адвокат с добри връзки.
-
heart здравей обади ми се ако можеш, щото на мен ми откраднаха телефона и ти нямам номер а моя номер е същия
-
С удоволствие бих осиновила, ама най много ме притеснява бюрокрацията в нашите държавни институций.
-
Здравейте всички във форума.Аз съм нова тук.Твърдо съм да за осиновяването защото аз и съпругът ми сме в процес на такова.Опитала съм и ин витро но неуспешно.Така че това ще е шанса да имаме едно малко слънчице в къщи.Според мен да си родител не е само да създадеш едно дете а най- вече как ще го отгледаш.Поздрави на всички.
-
преди време видях в парка две момиченца, едното азиатче, другото африканче, да си играят. нещо се случи и двете започнаха да викат "мамо". Мама се появи, като бяла, руса европеика. Много красиво беше. Аз имам по- малко от година опити. Мъжът ми не е български гражданин. И трудно ще осиновим българче, въпреки че много искам. Но нямаме проблем за африканче и азиатче. Въпреки, че и там е голяма бюрокрация..... Но ще се борим. :lol:
Успех на всички!
-
И аз съм с две ръце за осиновяването и докато изчитах темата, на моменти имах чувството, че аз съм писала постингите на Фуси:). Защо ли чак сега съм я видяла! Фуси, поздравявам те за това толкова благородно ваше решение и ти желая скоро да си имате едно мъниче вкъщи. Напълно те разбирам, когато пишеш, защо в крайна сметка сте се решили на тази стъпка. Защо трябва да изживяваме всички тези мъки, моменти на отчаяние, разочарованието всеки месец, здравословните последствия от хормоналните стимулации при АРТ само и само да имаме собствено дете, обезателно носител на нашите (съпруга и съпругата гени)!!!Толкова жалко ми се струва. Понякога се питам защо си причиняваме това. А това, което ми изглежда най-трагичният момент от цялата тази одисея в борбата със стерилитета, че в един момент, след години на терзания, неудовлетвореност, отчаяние и нови надежди, се оказва, че половината ни живот е изминал и ние да - ставаме, евентуално, родители, но с цената на какво и на каква възраст и колко години сме прекарали в такава тежка борба, дори се питам дали победата - раждането на собствено дете - е толкова сладка? Нали желанието да си майка, веднъж появило се, се засилва все повече, превръща се при хора с нашите репродуктивни проблеми дори във фикс идея, защо да не се порадваш на това прекрасно чувство - осиновявайки детенце, едно безкрайно красиво и благородно дело, а междувременно, ако има желание - борбата би могла да продължи. За себе си знам - на 26 години съм, няма и две години от нашите неуспешни, уви, опити, но бих подала документи за осиновяване веднага. Искам да съм майка сега, когато съм още емоционално устойчива, ненапрегната, неизморена от една такава тежка борба, а не след десет години, например, когато картинката би била съвсем различна. За съжаление, за моя съпруг, когото безкрайно обичам, гените са от огромно значение:(. А според мен, това не е съвсем така, иначе как се обясняват случаи на гениални родители, а деца - с посредствени интелектуални заложби. Наред с това все още нямаме поставена диагноза - причина за безплодието и, което играе срещу мен - нормалните му показатели, защото ако бе установен проблем при него, мисля, че бих имала повече шансове да го убедя. Общата идея на посланието ми е - разбирам всички момичета, които, както много точно го бе формулирала Фуси, намират сили и знаят кога да спрат.
Моля се и аз да успея да убедя съпруга си в идеята за осиновяване, тепърва започвам борбата със стерилитета, но като че ли тя няма край - като че ли все ще има нещо, което не са ти изследвали, нови открития за фактори, влияещи на безплодието, защото, този проблем, освен всичко друго е и възможност да се правят пари - при това доста доходоносен бизнес и като всеки такъв се развива непрекъснато, като козметичната индустрия, например, все нови и нови продукти излизат и ти се внушава, че са по-добри, по-революционни от старите, че трябва да ги опиташ и ти - като удавник за сламка, защото става въпрос за нещо - дълбоко заложено в човешката (особено женската) същност - желанието да станеш майка, с цената на всичко се хващаш за всеки нов "лъч надежда", а би могло да бъде толкова лесно - приемаш фактите, съдбата, орисията, както искате го наречете и ставаш майка по-другия начин, осиновяваш. И си мисля, че хора, проявили такава сила на волята, смелост и благородство са много по-щастливи, спокойни и удовлетворени в живота си от нас непрекъснато борещите се със стерилитета. И да добавя и още нещо, за което най-вероятно ще бъда засипана с критики от повечето момичата във форума, такова благородство и смирение рядко остава незабелязано от Бога - ако не прати собствено чедо на такива двойки, то им праща благодатта на един действително радостен, спокоен, пълноценен живот.
Та така, аз вече се изморих от тази борба, а тепърва започвам, пък и не съм сигурна дали бих подложила здравето си на толкова рискове при една арт процедура, предполагаща солидна стимулация, особено когато няма тубарен или мъжки фактор, нито гаранции за успех. Но това съм аз, разбира се. Моля ви, стискайте ми палци, мъжът ми също да почувства, това което чувствам и аз, моля се за това ежедневно, както и за всички момичета в моето състояние.
Пожелавам успех на всички вас.
-
Rally_g здравей.Прочетох твоето писмо и пред очите ми се изнизаха последните 6 години от живота ми.Ти си на този етап който аз бях тогава.През януари 2001год ме оперираха за апендицит или поне за това влязох.След излизане от упойка видах на корема си 13 шева.Не мога да ти опиша какъв шок беше това за мен.Оказало се че имам спукани кисти с гнойна течност които перфорирали апендицита.Със съпруга ми все още се пазихме.Извикват гинеколог който ми "обелва" яйчниците.Но това го разбирам от сестрите.Той така и не дойде да ме види в отделението.Казаха да спрем да се пазим и че с обелени яйчници много лесно мога да забременея и че така ще се изчистят кистите.започнахме опити .мина една година и нищо.И от там започнаха моите мъки.Оказа се че гинеколога не само ме е обелил ами направо ме е пренаредил отвътре.Образуваха се големи страствания,запушени и изместени зад матката тръби.изобщо нещо страшно.Последваха две операции за да ми отстранят срастванията но не успяха на цяло.Казаха че имам 2-3% шанс за забременяване чрез ин витро.Започнах процедурата тъпчеха ме с хормони но действие направо никакво.Накрая доктора сам ме посъветва да се откажа защото не гарантираше и тези 2-3% които ми даваха.И така не стигнах до края.Но в мен остана ужаса и шока който изживях.Единствената ми утеха беше съпругът ми.Бях се превърнала във ходещ труп.Отслабнах ,не можех да спя ,нито да се веселя изобщо апатия отвсякъде.Дори си помислих за развод защото си мислех че нямам право да го лиша от неговото право и възможност да има свои деца.
Но той беше първия който ми каза че спираме ходенето по всякакви доктори и операции и че ще си осиновим.Повече не можел да ме гледа как страдам, защото това беше станало за мене както ти казваш фикс идея.И за коя жена няма да е след толкова години без дете.Сега съм на 29г. но времето тече.При последната операция 2004год. ми казаха че ако до 2-3 год. не забременея трябва да ме изчистят нацяло.Това не излизаше от главата ми.Вече минаха две години и момента наближава.
И така със съпруга ми започнахме да вадим документи.Днес ги подадох и другата седмица започва проучването.Но в мен е притеснението от родителите му които все още не знаят,защото те държат на гените както казваш ти.Споделих опасенията си с него още в началото но той ми отговори,че не го интересува какво мислят те,че сме важни ние двамата,защото сме семейство.И аз му вярвам защото за 10 години откакто го познавам а от 6 сме семейство смятам че съм го опознала достатъчно.Дори ме остави аз да направя избора за пола на детето и изобщо всичко което е необходимо да реша аз.
Съжалявам че съпругът ти не мисли като теб.Искам само да ти дам съвет че ти трябва да отстояваш своето.И да помислиш най вече за себе си а не само за това че той иска така, Защото каквото и да направиш от тук нататък всичко ще се отрази най вече на теб.И физически и психически.Смея да кажа че даже повече е психически защото задържаш много неща във себе си които не би казала дори и на него.Изобщо ние жените сами си носим кръста.Не искам ти или която и да е друга да минава по бодливия път на болка и страдание по който сме минали мисля предостатъчно жени.
Желая ти щастие ,любов, здраве и успех каквото и да направиш. :balk_50:
-
Иве, и аз от все сърце ти желая след всички тези страдания да намериш най-доброто за вас решение и да бъдеш родител в най-скоро време:).
Аз не задържам нищо в себе си, всичко си казвам така, както го чувствам и мисля, но все пак всички хора не сме еднакви, не е и нормално да мислим по един и същи начин; е моят любим, не мисли като мен, това не го прави по-неправ от мен, в неговите очи вероятно аз не съм права; но аз и не настоявам, някой вече бе писал по темата, че за такова благородно дело, трябва да узрееш, насила - не можеш да заповядаш, това са емоции, чувства, няма как. Разбирам и неговата логика, той се страхува, че никога не би могъл да бъде пълноценен баща на дете, което знае, че не е негово, не бил сигурнен дали ще го обича - да егоистично е, звучи дори гадно, но пък е откровен поне. А аз за себе си нямам никакви съмнения и това ми усещане се затвърди преди няколко дни. Бяхме с една позната, която има момченце на годинка и 2 месеца почти. Наложи се да ми го остави за кратък период от време, вярвате ли ми, че се влюбих за 40 минути в това същество, то не е мое, дори не сме чак толкова близки с майка му, не ми е роднина, виждам го за пръв път след раждането му, а ежедневно мисля за него с любов и си спомням мъничките му розови ръчички и трите зъбчета и звънкото му гласче докато се опитваше да говори. Това само за някакви си 40минути прекарани в самостоятелни "грижи" за бебо и аз бях готова да си го прибера вкъщи, ако майката не го искаше (за щастие случаят не е такъв, момичето си е много грижовна и добра майка). Това ме убеди, че бих обичала едно същество, пък и дори да не съм го родила аз; когато чувстваш, че едно такова малко човече е зависимо за всичко от теб, това те привързва, дори не усещаш как и кога се влюбваш в него/нея.
-
Здравей отново Рали, извинявай ако съм те обидила не това е било целта ми.Не упреквам съпругът ти напротив реакцията е нормална.Ти сама каза разни хора разни идеали.Мисълта ми че мъжете като цяло са по трудни в това отношение.Но за всяко нещо си има време.Ако не си претърпяла хирургическа намеса внимавай много ако се стигне до там.Доколкото видях от профила ти ти си от София.там има специалисти.Последната ми операция беше в Маймин дом -София при доктор Божилов.Той наистина е дабър поне за мен.Помогна на братовчедка ми която 10 год. нямаха деца и тук я заблуждаваха отвсякъде.А сега има момченце на 5г. и е бременна отново.
Колкото до съпругът ти сигурна съм че е добър човек както и ти.Имате ли уважението,вярата и любовта си сигурна съм че всичко ще се подреди по един или друг начин.Важното е да се държите двамата.
Имам позната която е майка на осиновено момче.Той вече е на 18г.
Когато са го осиновявали навремето и нейният съпруг се е притеснявал така но тя ми разказа че дори когато са го взели в къщи е минало малко време докато мъжът и се отпусне да се радва напълно.И до ден днешен нямат свое дете вече са и възрастни но затова пък сина им не е почувствал да е осиновен и че не го обичат като собствено дете.
надявам се и занапред да се засичаме във форума.Още един път се извинявам ако съм те засегнала.
До скоро.
-
Иве, не си ме засегнала ни най-малко, не се притеснявай:)
Благодаря ти за пожеланията
-
В подфорум приемното семейство поставихме много въпроси и за осиновяването,надяваме се да вземат повече хора отношение по тези две теми.
-
Аз съм на 20 години и от 18-годишната си възраст знам,че ще си осиновя дете. И то без значение дали ще имам собствени деца (надявам се, разбира се, да имам) , въпреки това искам и да си осиновя. Не държа детето да е мъничко бебе, не държа да е българче, единствено не искам да е ромче по съображения, които няма да споделя сега... Но аз ще си осиновя едно от онези самотни, малки момченца и момиченца, които гледат с жадни, големи очи към вратата дали ще се появи мама и в техния живот. Ще дам щастие на детето си, то ще знае че е осиновено и че го обожавам и ще получи цялата любов която заслужава!
-
Аз много искам да си осиновя детенце и ако можех, още днес бих си взела.Много съжалявам, че преди три години, още като установихме проблема, не бях по-настоятелна да подадем документи.Но мъжете трудно узряват за тази идея. Страх ме е от бюрокрацията и дългото чакане.Дано поне с осиновяването ни потръгне.Започваме да подготвяме документи и се надявам скоро да гушна едно малко слънчице.
-
Страх ме е от бюрокрацията и дългото чакане.
:flower:Преди три дни чух по наше варненско радио(простете,ако съм сбъркала някоя цифра),как директорката на дома за осиновяване в кв."Виница" коментираше,че в в момента чакали над 1600 варненски семейства за осиновяване(за тази година)Каза,че през минали години се осиновявали около 150 деца на година,а през последните няколко около 40.Това било така,защото водели много- добра програма със самите майки,които в последствие не оставяли децата си.Та една от причините,не е само в бюрокрацията ,за да се чака толкова много.От друга страна имам познати ,работещи във въпросният дом,които са споделяли,че повечето деца са най-вече от цигански и турски произход...Та и тази причина допълнително забавя процедурата...Не е лесно,никак даже... :heartbeat:
-
Здравейте реших и аз да пиша в тази тема, и да кажа моето мнение по въпроса. Аз съм убедена че искам да осиновя дете и ще ви кажа как го усетих. Когато ми казаха че трябва да ми правят лапаро ( а аз никога не съм била под упойка даже) се притесних доста не можех да спя мислех какъв ще е резултата и т.н , но най-странното беше че когато излезнах от упойка лекарят го нямаше при мен бяха майка ми и съпруга ми ,говорих си с тях и те доре ме попитаха неискам ли да знам как е минала операцията ,аз им казах че не ме интересува защто ако не аз ще си основя дете.
Засега ме притеснява това че не живея в България .
Искам само да ви кажа най-важно е здравето на обичаните ни хора и това да сме щастливи не смятам че едно дете което не съм го родила аз ще го правим ние или то нас по-малко щастливи.
Целувам ви момичета и бъдете много щастливи
-
Бих осиновила дете без никакви скрупули, дори и да имам свое. Дотук добре. Вълнува ме обаче въпросът, ако остана сама, т.е. без партньор, мога ли да го направя...
Също така искам да споделя за един случай. Близки приятели на моя колежка 10 г. се опитват да имат деца. Наскоро тя сподели, че осиновили. Само че... чрез позната, която работела в болница. Направо сключват сделка с родилката, която и без това смята да остави детето после. Платили й някаква сума, разбира се. И веднага оформили документи заедно с адвокат, за да няма впоследствие проблеми с майката. Явно и така става?!?!
-
Става... в България :x
Но скоро ще спре да става.
-
Добре де, а ако съм без мъж, мога ли да осиновя дете?
-
Извинявам се за въпроса не на място. Видях, че има такава тема и ходих и в БГ мама - там има достатъчно информация. Сега се успокоих, че няма никакви проблеми! Успех на всички :bighug:
-
Аз го направих и продължавам с опитите да забременея. Да искаш да си майка и да обичашза мен не е само да родиш. Успех момичета!!!
Заслужавате го!!!!