www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: Viarvam в Октомври 04, 2006, 20:44:52 pm
-
Здравейте моми4ета,
при мен стимулацията с Пурегон не даде резултат миналия цикъл, но аз бях в такъв стрес, поради това 4е се подготвях за един професионален конкурс , 4е просто бе невъзможно да стане нещо :lol:
Успях конкурса :D :D, което ще динамизира доста кариерата ми, но сега пък по4ти ме е яд, щото бебеправенето, обективно не е най-подходящо взето обтоятелствата. Но пък ми писна от 5 години все така да се разкъсвам между желанието да съм задоволена в професионален план и това да имам дете. Сърцето ми се къса...
Реших 4е каквото ще да става - няма да прекъсна протокола - ще направим предвиденото инсе и каквото Бог дал !
За въпросната промоция се "борихме" 190 4овека от цялата страна за 35 места. Никога не съм имала по-тежки изпитания, не просто изпити, тоест много вложих и много са тези които биха искали да са на мое място, а аз някак след бурната радост съм като 4е тъжна... Сигурна съм 4е ако бях спе4елила в другата борба - срещу стерилитета, щях да съм ЩАСТЛИВА истински...
Имали ли сте такива противоре4ия и как се справяте?
-
Мога само да ти кажа, че след 5 години борба - даже и за кариера нямах желание. Сутрин не ми се ходеше на работа, чак. Исках само деня да свърши по-бързо, за да се прибера в къщи и да си страдам сама.
Ако наистина искаш дете - кариерата ще се вмести някак в плановете ти. Просто дойде ли детето - всичко си идва на мястото. И желанието за професионално утвърждаване, и самочувствието... Всичко. Просто тогава се чувстваш като завършена жена.
-
Благодаря ти Гане, винаги си на линия.
ДА наистина искам дете, затова няма да прекъсвам плануваните стъпки...
Кой знае пък, може би не е станало досега и поради това, 4е ме беше все страх да не бъда фрустрирана, нереализирана социално и професионално майка ! За мен това бе от зна4ителна важност, може би заради моето собствено детство, не знам.
-
Не мисля. Просто не си била готова за това решение. Когато спре да ти се ходи на работа и единственото нещо, за което мислиш е как да преживееш поредния отрицателен тест, значи си готова. Колкото до фрустрирана или нереализирана - повярвай ми, няма нищо по-хубаво на света от детската усмивка. Деня, в който ти се усмихнат за пръв път, абсолютно безкористно, само на теб, сякаш ти си цяла една вселена... тогава разбираш, че нито един професионален успех не може да се сравни с тази чиста, детска усмивка.
Пожелавам ти късмет и много сили в новото ти начинание! :D
-
Здравей, напълно нормално е да искаш кариера. Когато започнах да ходя по лекари и осъзнах, че пътя ще е дълъг оставих развититето си на заден план. Намирах си НЯКАКВА работа, която с удоволствие ще напусна при бременност. Но в един момент нито бебе, нито хубава работа. Преди година започнах нова работа, която ме прави наистина щастлива. Развивам се успешно, издигам се. Толкова много ми харесва, чувствам се пълноценна. Успоредно с това продължавам борбата със стерилитета. Оказа се, че може да имаш и двете. Просто намерих вътрешно равновесие и душевен мир. Пожелавам ти успех и с работата и с бебеправененто. Всичко ще си дойде на мястото един ден, сигурна съм. Не се отказавай:)
-
Аз също съм доволна от мястото където работя и работата която върша. Истината е обаче, че имах още поне 2-3 предложения за още по-хубава работа, по-висока длъжност, но разбира се и по-големи отговорности. Не приех нито едно от трите за да мога да отделям повече време за изследвания и манипулации. Мисля си, че след като така желаното дете се появи, ще имам по-голямо желание за кариера и лично развитие и ще наваксам пропуснатото.
-
В момента работя нещо, което не ми харесва особено, но живея в малък град и това е най доброто, което мога да намеря.
Ходих на няколко интервюта за по-добра работа в други градове, но винаги се отказвах, защото когато работиш с нови хора и имаш повече отговорности е трудно да вземаш отпуски, да излизаш в болнични и т.н. А при сегашната ситуация на целенасочено бебеправене, изследвания, манипулации, АРТ, приоритет има безпроблемното излизане от работа. Вече мисля, че съм съгласна да работя и посредствена работа, ако това е цената на детската усмивка и думичката "мамо". :(
-
Всеки сам избира приоритетите си. На този етап моят е да имам ДЕТЕ, а не кариерата.
-
От 3 години се борим упорито за бебче. Преди това не бяхме узрели за такова решение. Работех много, даже по 24 ч., няма събота, неделя, няма отпуски, непрекъснато проекти, срокове, командировки... Раздавах се максимално. Естествено, чудесна кариера, чувствах се добре, докато не дойде момента, когато се оказа, че бебеправенето ще бъде труден и мъчителен процес. Бях свикнала, че мога да постигам всичко, което съм решила, независимо колко много трябва да вложа от себе си, но ето, оказа се, че бебеправенето ще зависи изцяло от други хора (лекарите) и сигурно от Божията воля. И въобще нещата няма да са под мой контрол, както е било винаго до този момент. Освен, разбира се, да се съхранявам психически и физически и да намирам необходимото време за поредното ин витро. Не искам кариера без бебче. Поставих работата си в някакви рамки и не правя никакви компромиси с бебеправененто. Знам, че никога няма да бъда щастлива нито аз, нито съпругът ми, дори да имаме най-зашеметяващата кариера, когато се прибираме вечер и няма кой да ни подаде ръчички да го гушнем.
-
Аз съм поставена пред същата дилема. И аз досега отдавах приоритети на работата. Още повече,че аз работя и извънредно, просто професията ми е таква,че позволява и частна практика. Излишно е да казвам, че целия ми ден ми преминава в работа, излишно е да споменавам за преумората, нервите, напрежението. При такова състояние, започнах опити за бебе. Ами неуспешни засега. Незнам дали са от преумората, липса на време или от огромното напрежение. В момента си лекувам възпален яйчник и докато трае лечението отново съм активно натоварена с работа. Семейството ми и половинката ми се сърдят и обвиняват, че все отлагам и все се товаря, а аз все обещам, че ще се освободя от ангажиментите си. Но честно на моменти мисълта за дете така болезнено ме пронизва и се усещам, че тези моменти зачестяват. Та аз още 30-40 год. ще имам възможност да работя и да градя кариера. Но уви няма да мога да правя деца след толкова години.
Затова "Viarvam" те съветвам да си решиш на първо време въпроса с детето, след това пак ще имаш възможност за работа и за кариера.Е вярно трудно ще е, но кариера така или иначе се прави трудно, поне докато я правиш ще знаеш за какво я правиш и покрай нея ще си изживееш много положителни емоции с децата.
Защото сега при мен само работа, работа, напрежение, отговорности.Единствено ме стопля усмивката на половинката, защо да не ме стопля и усмивката на прекрасната ми принцеска или малкия юнак. Дай боже да стане така!!!:-)))
-
Viarvam, това е една везна, която ти не можеш да наклониш на където искаш. Би трябвало да искаш да запазиш равновесието. Знам ,че те тормозят разни мисли (кое да избереш?,дали е правилен избора ти?), но приеми че това не са две дини под една мишница, а са две отделни цели които могат да вървят и ръка за ръка. Ти си силна и можеш да се бориш. Ще се справиш, но трябва да си повярваш. Все пак :youwoman: и можем всичко :goodluck:
-
Миличка, убедена съм, че всички тук знаят за какво точно говориш, но всеки си прави разчет на приоритетите. Сигурна съм, че искаш да имаш бебе, затова не се притеснявай да преследваш целта си. Кариерата си е кариера, но животът назад не се връща, затова го изживей пълноценно. Когато усетиш малкото да мърда в теб, а после и като видиш усмивката му, ще разбереш, че всичко това си е струвало. А пък и аз смятам, че всички тук сме способни млади дами и ще се справим и с двете :D така че действай с работата смело, а като дойде бебока така или иначе ще я отложиш за известно време.
Успех!
-
Първо поzдравления zа спечеления конкурс!
Не се чувствай виновна, че професионалният ти успех ти носи такова удовлетворение. Може би точно от такова приzнание имаШ нужда, zа да успееШ и в борбата със стерилитета. А когато нуждата ти да станеШ майка се превърне в смисъл на живота ти, теzи въпроси Ще намерят прост и едноzначен отговор.
Успех!
-
Браво на момичето! :balk_16:Превърни професионалното си издигане в позитивна тяга в борбата за малкото човече!Ще се справиш,не бой се!Дори мисля,че така "залисана" професионално,няма да ти минават мрачни мисли за другата борба!Успех и много щастливи мигове! :balk_21:
-
Бях свикнала, че мога да постигам всичко, което съм решила, независимо колко много трябва да вложа от себе си, но ето, оказа се, че бебеправенето ще зависи изцяло от други хора (лекарите) и сигурно от Божията воля. И въобще нещата няма да са под мой контрол, както е било винаго до този момент.
Защо ли ми звучи много познато?!
-
Благодаря ви моми4ета за съветите и за поздравленията.
Аз наистина икам вки4ко - да не работя само за едната заплата, а да имам професия, която да ми носи социално признание и ли4но удовлетворение. От труга страна не мога дори за миг да си представя да си изживея живота без да отгледам детенце 8O
Около мен има доста жени постигнали и двете неща, бившата ми директорка има 3 деца ( последното го е родила на 40) и 2 брака, възхищавам им се безкрайно , но се питам как правят това?
Ако беб4о се бе явил слу4айно, щеше да е по-лесно : нямаше да имам избор. Но аз не исках това, знам какво е родителите да се лишават заради теб , знам и от обкръжението си какво е да имаш депресирани родители, които не дамо не са се реализирали, но не могат да го преодолеят и просто да възпитават децата си с лиубов. Но понеже много планувах и умувах, ето ти сега - борбата е по вси4ки линии, кариера, бебеправене... Изтощетелно е, но така е трябвало...
Но не се съмнявайте, искам много, но ако не си поставяме високи цели няма и да имаме големи успехи :lol:
Дерзайте вси4ки вие, еманципирани и независими моми4ета, които сте в подобна на моята ситуация :D
-
Бях свикнала, че мога да постигам всичко, което съм решила, независимо колко много трябва да вложа от себе си, но ето, оказа се, че бебеправенето ще зависи изцяло от други хора (лекарите) и сигурно от Божията воля. И въобще нещата няма да са под мой контрол, както е било винаго до този момент.
Защо ли ми звучи много познато?!
Аз си мисля, че това е основният ни проблем, на повечето момичета тук.
Всичко в живота си сме контролирали и сме се намирали решения, защото сме били достатъчно силни. Но на този фронт, явно силата не помага. А когато си свикнал да държиш контрола и изведнъж нещо ти попречи, се чувстваш без почва под краката си. Аз поне, така се чувствам.
-
Ами повечето от нас се борят за всичко сами, свикнали сме да разчитаме на себе си, защото сме мъжки момичета. Вярно не без помощ от мъжете си. Но това, което е уж запазена марка само за нас жените, изведнъж се оказва извън нас и не можем да го контролираме. Все едно някой ни е издърпал килимчето под краката и ни е оставил да се чудим за какво иде реч. А всички знаем колко е трудно една жена да се реализира сега, каква е българската действителност и през какво сме принудени понякога да преминаваме. Вярно, победите ни са по-сладки когато са по-трудно извоювани, обаче това, което е извън нас и с което не можем да се справим сами ни прави ужасно безсилни. Учим се от малки да сме "оправни", да можем всичко и изведнъж... нещо, което не може да направим. А когато зависиш от някой друг, безсилието е невероятна спирачка за ентусиазма. Въпреки това не се отказваме да имаме едното и другото :)
-
Гане, знаеш ли аз пък си мислех 4е в България е по-лесно някак. щото като имаш деца можеш да раз4иташ на родителите, а тук е толкова сложно, няма места в градините, добрите гледа4ки са малко и скъпи...
Пък като излезеш от университета си на 24, ( безработицата за 20-25 годишните тук е 22 процента, а за ниско кфалифицираните 40, знам 4е БГ политиците обещават реки от мед и масло в Евро Съиуза, но действителността е малко по-друга ), докато намериш работа по специалността пък и на стабилен, безсро4ен договор станеШ на 28-29. После пък ако искаш да растеш в кариерата и си без деца, не те вземат щото знаят 4е към 30те ще по4неш да мислиш за деца, ако пък ве4е имаш не те искат щото ще отсъстваш и няма да приемаШ да стоиш в офиса до 20 4аса. Затова и тук средната възраст за 1во дете е 30 години, а в България това се с4Ита за третата възраст :D
Аз имам късмет 4е не съм в 4астния сектор, но съм изклиу4ение.
А може пък и в България да ве4е така, поне в по-големите градове. Ех не е лесно за нас жените, никъде :D Но както казах, който няма смелост не успява !
-
Котаранка, Ред Моника - дотолкова ми е познато, това което сте писали... аз просто не мога нищо повече да добавя... При мен ситуацията е същата...
Добре, че поне по отношение на излизането от работа не ми се създават проблеми... само казвам, че ще закъснея, или ще отсъствам по-дълго време... Това е достатъчно :lol:
-
Гане, знаеш ли аз пък си мислех 4е в България е по-лесно някак. щото като имаш деца можеш да раз4иташ на родителите, а тук е толкова сложно, няма места в градините, добрите гледа4ки са малко и скъпи...
Пък като излезеш от университета си на 24, ( безработицата за 20-25 годишните тук е 22 процента, а за ниско кфалифицираните 40, знам 4е БГ политиците обещават реки от мед и масло в Евро Съиуза, но действителността е малко по-друга ), докато намериш работа по специалността пък и на стабилен, безсро4ен договор станеШ на 28-29. После пък ако искаш да растеш в кариерата и си без деца, не те вземат щото знаят 4е към 30те ще по4неш да мислиш за деца, ако пък ве4е имаш не те искат щото ще отсъстваш и няма да приемаШ да стоиш в офиса до 20 4аса. Затова и тук средната възраст за 1во дете е 30 години, а в България това се с4Ита за третата възраст :D
Аз имам късмет 4е не съм в 4астния сектор, но съм изклиу4ение.
А може пък и в България да ве4е така, поне в по-големите градове. Ех не е лесно за нас жените, никъде :D Но както казах, който няма смелост не успява !
Viarvam, за съжаление не е така. От собствен опит знам за какво говоря. Навремето, в далечната 2000 година, когато вече се бяхме събрали с мъжа ми да живеем заедно и течаха плановете за сватба, кандидатствах за работа. На сравнително хубаво място, но абсолютно безперспективна - работа за машинописка, с гръмката титла - технически сътрудник. Няма да забравя на интервюто шефа ми тогава ме пита как така съм се преместила в града. Казвам - ми женя се след 3 дена. А той веднага - а как стои въпроса с децата. Ми викам - никак не стои. Все още нямаме. А аз си правех планове да забременявам и правехме опити. Обяснението беше, че като съм толкова млада (26 годишна) имало опасност да ги оставя в най-неподходящото време и да изляза в майчински.
В България за съжаление има един голям Параграф 22 - не те вземат на работа, защото нямаш достатъчно опит, а опит няма как да придобиеш, ако не си на работа. И така си се въртиш в кръг.
Градините са еднакво скъпи и в БГ и в чужбина. На родители няма как да разчитам - майка ми работи и освен аз да бачкам за по-голяма заплата, а тя да взема майчинство - не виждам друг вариант. Освен всичко друго сме в различни градове. А на свекърва си и котка не бих поверила, за съжаление. Така че си е еднакво трудно навсякъде.
-
Мога само да ти кажа, че след 5 години борба - даже и за кариера нямах желание. Сутрин не ми се ходеше на работа, чак. Исках само деня да свърши по-бързо, за да се прибера в къщи и да си страдам сама.
Колко познато ми звучи само... Като добавим и обилно измиване сутрин на очите със студена вода да не си личи, че съм плакала ... всяка сутрин ...
Предложиха ми по-висока позиция и по-високо заплащане, които отказах да ми е спокойно и да си остана в сянка и да не поемам нови отговорности за да мога да отсъствам от работа често. Каква кариера ... Добре, че работя в страхотен екип и имам страхотни шефове ... Досега да ме бяха изхвърлили на друго място - бременните и майките имат защита от закона спрямо работодателите, а жена правеща ин витро е уязвима отвсякъде ...
-
а жена правеща ин витро е уязвима отвсякъде ...
Даже всяка двойка бореща се с безплодието е уязвима, защото през ден се налага да ходиш на доктор и то не в твоя град....
-
а жена правеща ин витро е уязвима отвсякъде ...
Даже всяка двойка бореща се с безплодието е уязвима, защото през ден се налага да ходиш на доктор и то не в твоя град....
Затова не си публикувам снимката и избягва да се идентифицирам. Не, че не ме изхвърлиха от моя си отдел, за който бях единствената влязла с конкурс, когато правиха редукция на персонала. Ама, нямаше как, да не разбере шефката ми- отпуски, болнични, на които пишеше "заплашващ аборт", включително бяха в течение на лекарствата, които ползвам...
-
Всичко в живота си сме контролирали и сме се намирали решения, защото сме били достатъчно силни. Но на този фронт, явно силата не помага. А когато си свикнал да държиш контрола и изведнъж нещо ти попречи, се чувстваш без почва под краката си.
:good_post: Точно така е !!! За съжаление. И аз съм свикнала да постигам всичко в живота си труд и упоритост. Когато срещнах тази трудност си казах "няма начин и с това да не се справя" ,но уви... :balk_144: И въпреки всичко надежда има докато човек е жив. Дори и да искаш да се предадеш и да се примириш - не може ! Майчинския инстинкт е невероятно силно нещо. :BangHead:
-
Вярвам, мила! Най-напред честито за спечеленото място! Аз съм убедена, че няма място за тъга, защото ти предстои И борбата със стерилитета да спечелиш! Ще бъдеш хем добра майка, хем изявена професионално жена със самочувствие! Аз смятам, че двете неща-добра кариера и майчинство, са съвместими, стига жената да е умна и находчива. Ако фирмата ти е голяма и стабилна, ще можеш и отпуск да вземеш за процедури, лечение, в болнични да излезеш, после ще си ползваш майчинство. После все ще се спогодите с бабите или детегледачките за през деня, а вечерта ще си пълноценна майка във вихъра си. Аз си мисля, че не е важно колко на брой минути прекарват децата с майките си, а колко от тези минути са магия и истинска връзка майка-дете. Една умна жена, винаги може да комбинира нещата и да намери сили и за двете!
Успех в новата работа и скоро да се похвалиш и за другата спечелена битка!
Мари :D
-
Не съм сигурна, че нещата зависят само от нас, умни или не, въпроса е как приемат честите ти липси на работното място. (Вярно, не за всеки това е проблем, ноооо за голяма част мисля, че е).
-
"Ама, нямаше как, да не разбере шефката ми- отпуски, болнични, на които пишеше "заплашващ аборт", включително бяха в течение на лекарствата, които ползвам..."
Alia-Alia, мисля 4е след 1ви 01 06 в това отношение нещата и в БГ ще се променят, защото законодателството ще трябва да е съобразено с европейското, ако ли не , 2 ще бъдат съдебните истанции към които Ще може да се прибегне, и те повярвяй не си поплиуват, в Лиуксембург и в Страсбург.
Защото това, 4е на болни4ния ти пише мотива и 4е работодателя ти го вижда, е напълно незаконно тук- противоре4и и на конституцията, и на кодекса на труда и на няколко евро директиви против дискриминацията. УЖАС нямам думи просто 8O ЗА това което ти се е слу4ило в банановата ни още република.
Мари, много ти благодаря за насър4енията, аз наистина ме4тая да създам такава интензивна и пълноценна връзка с моите биологи4ни или осиновени деца :D
-
Viarvam, не знам в коя чужбина си, но изобщо не мисля, че с дете в България е по-лесно. защо? първо, защото детските ясли и градини вече са един малък мит - в София се чакало по 2-3 години да ти дойде ред на детето за прием в такова заведение и бъди така добър да го взимаш не по-късно от 17 часа, което при софийските задръствания означава излизане от работа в 16 часа - кой дава така?
второ, защото за гледане на дете се плаща 160 лв месечно, с което ще му купиш само памперсите. детските храни и пюренца са точно 2 ПЪТИ по-скъпи от там, където вероятно живееш, при доходи 10 ПЪТИ по-ниски. дрешките, обувките, играчките - също.
трето, работодателите основно вече са частни и желаят да обичат само млади несемейни без деца, по възможност до 30 години и с 20 години стаж, ако може...
четвърто, законодателство трудово и да има, никой не го бръсне, освен в държавните учреждения, за разлика от там, закъдето сме се запътили. но не си мисли, че на 1 януари 2007 с магическа пръчка ще станем добри и законоспазващи - няма да станем, това е сигурно.
колкото до дилемата деца или кариера (може да е деца или да си поживеем още малко) - за човек, който забременява проблемно или е на възраст, подобен въпрос не би трябвало да стои изобщо, щом така или иначе иска деца.
човек никога не знае колко време ще му отнеме борбата за дете, за да я отлага прекалено във времето и да се мъчи да я планира - това от личен опит. и нещо друго - колкото си по-възрастен, толкова по-трудничко се гледат деца, мда...
-
Не съм сигурна, че нещата зависят само от нас, умни или не, въпроса е как приемат честите ти липси на работното място. (Вярно, не за всеки това е проблем, ноооо за голяма част мисля, че е).
Мари_ПЗ, ако коментарът ти е по моето мнение:
аз пък съм убедена, че зависи точно от това колко е умен човек. Може би на теб и мен критериите ни за умност са различни. За мен умен човек е този, който знае, може и иска. Човек, който има самочувствие и няма да се остави да бъде разиграван, мамен, мотан и т.н. Умен човек няма да седи да работи в миризлива фирма, в която няма да те пуснат в болнични за ин витро процедура, в която няма да те освободят един пълен ден за инсеминация, в която няма да можеш да си вземеш майчинство и т.н. Умният човек, преди още да му е дошло до главата да се жени и създава деца, отдавна да е избягал от такива условия на работа. Човек винаги трябва да се стреми към прогрес, винаги да постига повече и повече-да се квалифицира, усъвършенства, да учи още и още, да обмисля нови идеи, да търси нови начала. Когато работникът се самоуважава, то и работодателят ще го ужважава. Когато работникът се самоунижава, то и работодателят му ще го унижава. Говоря от собствен опит и от това, което гледам, че става около мен. Трябва да има револЮция в главите ни-всеки миг и по всеки въпрос, иначе прогресът отива на кино.
Хайде, със здраве!
Мари
-
Даааааа, съгласна съм с мнението. Единственото, което имах в предвид е, че за момента в България, голяма част от частните фирми, при интервю, не приемат жени, които смятат скоро да имат деца. Говоря също от собствен опит. За 1 година - 3 интервюта с финалните реплики - Много съжаляваме, но в момента ни трябват постоянни кадри.
Може би си права, че не се боря достатъчно, незнам... Може би не съм и достатъчно умна, но за мен на първо място е това да имам дете и наистина ще се боря, докато го постигна, пък ако ще да ми коства и работата. Не ме съдете, това си е мой избор.
Успех!
-
"колкото до дилемата деца или кариера", Jam скъпа, тази дилема слава на Господ пред мен не стои. Както писах по-горе, работя в държавния сектор във Франция, така 4е такъв избор е невъзможно да съществува или да бъде толериран. Моите съмнения и въпроси бяха относно това как да направя и дали въобще ще успея да имам "кариера и бебе", но това е сигурно защото някак несъзнателно бих искала успеха, който наскоро постигнах да бе, не в професионален план, а в порбата срещу стерилитета...
Колкото за ситуацията спрямо отглеждането на деца, явно наистина съм с впе4атления с давност отпреди 10-15 години, поне що се отнася до големите градове :D Но като гледах в малкото град4е, където съм родена, как пове4ето ми познати забременяха на по 22, мислех си 4е то е защото за тях няма конфликт с другите им дейности в живота.
А за градините, да права си 160 лв за БГ са страшно пари. Тук цената е 10 процента от месе4ния доход на 2мата родители - ако вземаш пове4е плащаш пове4е, според приходите. Цялата социална система е на принципа на редистрибуцията (пари4ните вноски и правата са пропорционални на заплатата), не е перфектна, но е поне социално справедлива.
Така 4е да са живи и здрави родителите ни,Гане да ме прощаваш, не вси4ки са безнадеждни :lol:
Фанта и ако има други у4ащи се - детегледа4ка на запад е страшно перспективна професия и добре платена при това, та ако не сте си избрали професия... :D
-
Така 4е да са живи и здрави родителите ни,Гане да ме прощаваш, не вси4ки са безнадеждни :lol:
Мила, за съжаление майка ми и баща ми са далеч и няма как да ми помагат. Както казах вече - на други не разчитам. Така е - не всички са безнадежден случай, но не винаги родителите имат възможност да помогнат.
-
Viarvam, имах известно предчувствие, че си във Франция.
щом си там, особено пък щом си функционер - мисля, че ще успееш да съвместиш двете дини :)
ако не е секрет, в кой град си? може и на лично съобщение...
-
И аз мисля, че е отвратително, че се пише диагнозата пред работодателя - като съм носила болнични и със "sterilitas primaria" ми е било много неприятно да го представям, това си е нахълтване в личното пространство и влизане в устите на хората :(
-
И аз мисля, че е отвратително, че се пише диагнозата пред работодателя - като съм носила болнични и със "sterilitas primaria" ми е било много неприятно да го представям, това си е нахълтване в личното пространство и влизане в устите на хората :(
От една страна, даване на храна на клюките, които в някои фирма са и доста злонамерени, не просто "чесане на езици", а тактически планирани;
От друга страна, добър повод за отхвърляне на такава служителка при поредната редукция на персонала.
-
За мен умен човек е този, който знае, може и иска. Човек, който има самочувствие и няма да се остави да бъде разиграван, мамен, мотан и т.н. Умен човек няма да седи да работи в миризлива фирма, в която няма да те пуснат в болнични за ин витро процедура, в която няма да те освободят един пълен ден за инсеминация, в която няма да можеш да си вземеш майчинство и т.н.
Мари и умен да е човек като е притиснат от време (репродуктивно) и нуждата от средства е склонен да прави всякакви компромиси и спрямо работна среда, ръководен персонал и т. н. и да го понася :( В България повечето от хората са още такива, еснафи и тесногръди егоисти :(
-
Мари и умен да е човек като е притиснат от време (репродуктивно) и нуждата от средства е склонен да прави всякакви компромиси и спрямо работна среда, ръководен персонал и т. н. и да го понася :( В България повечето от хората са още такива, еснафи и тесногръди егоисти :(
Тук е момента да спомена,че аз лично съм в това положение.Преди повече от три години се преместих на нова работа,която единствено ми дава възможност за повече свободно време.Това беше крачка назад в кариерата ми(на този етап не мога да се развивам изобщо професионално).Компромисът,който направих със себе си бе адски болезнен,но това бе решението в моят случай,а то е ,че избрах да се боря да стана майка.При мен не се получи да са съвместими двете неща.Но,не съжалявам!Знам какво искам и ще се боря за него!Така,че не всичко е розово в този живот,колкото и да си умен! :heartbeat:
-
Баракудка съкровище, Господ вижда ! Няма да те забрави !
А ина4е пак повтарям, то4но такива граждански и обществени сдружения като За4атие ще допринесат за това, ако не нашето пожертвано поколение, то поне следващите (нашите деца :lol:) да не страдат от социалната и финансова, и правна немощност на мащехата "държава".
-
Viarvam,затова се гордея с тебе! :hug2:Искрено ти се възхищавам и наистина ти пожелавам да се сбъдне най-съкровената ти мечта! :dance2:
-
:kiss: - за Баракудката и вси4ки вие, които сте тук.
-
Момичета, звъннаха ми в последния момент от предаването на Милен Цветков. Искат да правят тема днес - "Кариера или деца".
Предаването е от 17,30, но до 15 най-късно трябва да кажем иска ли някой от нас да участва. Знам, че е в последния момент и е несериозно да очаквам някой да има възможност, но ако имате желание - кажете, ще организирам нещата.
-
Ех Ултра, колко неща имам да казвам, но освен да полетя, за мое най-огромно съжаление, няма да мога да у4аствам !
Моми4ета, 4ийто 4овешки права са били нарушени, и сте били поставени пред дилемата, дано да имате възможност да свидетелствате.
Ако имате нужда от база за сравнение със ситуацията в ЕС или иуриди4ески аргументи ще остана на линия днес. Пишете ми на ли4ни, ако е необходимо, ще ви се обадя за да стане по-бързо.
-
Малко късно се включвам, но ще се присъединя към едно мнение на Ганка (ей много и се радвам на Гането - много хубави неща пише :balk_21:). След 2 години бебеправене нямам желание нито за работа, нито за кариера. Отивам насила на работа и по цял ден търся информация за нашите проблеми. Съжалявам за годините, загубени в учене, създаване на кариера и други такива. Сега бебето на на преден план. Не чувствам удовлетворение от нищо, което съм постигнала. Дано скоро дойде бебчо и се почувствам завършена жена.
-
Съжалявам за годините, загубени в учене, създаване на кариера и други такива. Сега бебето на на преден план. Не чувствам удовлетворение от нищо, което съм постигнала. Дано скоро дойде бебчо и се почувствам завършена жена.
:hug2:Така е Бебчо,но ако не е работата,съвсем ще изперкаме!Едва ли има някоя от нас да се чувства удовлетворена от постигнатото до сега, щом няма бебче! :heartbeat:Всеки намира различен начин да се справи с депресията...А,до колко успяваме е друг въпрос...Така че,горе главата! :rainbow:
-
Преди години като се събрах с моя мъж бях студентка в 3 курс ТУ. Майка ми е раждала на 20 и 28 г. и не пропускаше всеки удобен момент да ми повтаря как трябва да завърша, да се установя някъде и да се докажа. Тя ме е родила и после с триста зора е завършила висшето си образование. Минаха години. Послушах я, нали ми е майка (не я съдя). Решихме да си имаме бебе - да ама не. :( Не се знае ако веднага сме опитали дали щеше да се получи, но шансовете със сигурност са ми били по - големи.
Сега като се обърна назад не съжалявам, нямаше да съм толкова добра майка каквато ще съм сега. Болката беше огромна, но си струваше.
Не мога да разчитам на никой за отглеждането на бебчето, но дори и да ме изхвърлят от работа честно да си призная не ми пука. Бебока е най-голямата ми мечта. Работа бол, а след като имам нужния ценз и стаж вече има много мъдри работодатели, които да го оценят.
Представям си другия вариант - на 45 г. прекрасна работа, много добро финансово положение и самота самота самота. Това е моя кошмар.
-
Малко късно се включвам, но ще се присъединя към едно мнение на Ганка (ей много и се радвам на Гането - много хубави неща пише :balk_21:). След 2 години бебеправене нямам желание нито за работа, нито за кариера. Отивам насила на работа и по цял ден търся информация за нашите проблеми. Съжалявам за годините, загубени в учене, създаване на кариера и други такива. Сега бебето на на преден план. Не чувствам удовлетворение от нищо, което съм постигнала. Дано скоро дойде бебчо и се почувствам завършена жена.
Ех, Бебе :balk_21: Казвала съм ти - ще стане. Рано или късно ще стане. Няма да ни подмине. Не знам дали четеш Куелю, но той казва така - Ако искаме нещо много силно, цялата Вселена ни съдейства. Е, сигурна съм че един ден ще имаме всичко - и бебета, и хубава кариера, и любов, и щастлив живот. Просто няма начин да няма начин :balk_77: Само трябва да запазим силите и борбения си дух! :balk_602: :balk_21:
-
Здравейте и от мен
Аз в момента получавам много по-добро предложение за работа и възможност за кариера. Цял живот съм се борила, от 18-годишна работя, учила съм и съм работила, сама съм се изградила като личност, специалист, инвестирала съм в себе си, курсове, образование и пак и пак. Спомням си, как само до преди година мечтаех да работя там където ми предлагат сега, не смеех даже да мисля, че мога да работя там. Не съм кандидатствала- те ми се обадиха. Но..., от 2 месеца правя опити за дете. С ендометриоза бях, на 34 години съм, имам жилище, имам прекрасен приятел, имам добра работа (засега) и искам дете.
Какво е това чувство което те кара да обърнеш приоритетите си, мисленето си, стремежите си? И как едно такова чувство може да е толкова силно, че да загърбиш години усилена работа и труд, борба за оцеляване...? Е, случи се и с мен.
Много хубава тема, благодаря ви, помогна ми...
-
Баракудка, сигурно си правя, че ако не беше работата съвсем щяхме да изперкаме :)
Гане :balk_21: Не съм чела нищо от Коелю (а отдавна се каня, ама все чета за туй пусто забременяване :balk_71:) Ще взема да прочета най-накрая нещичко от него, преди да съм забременяла и да започна да чета за бременност, раждане и бебешки работи :babyflips: Цунки :balk_21:
-
Бебе, аз преди време, малко след деня на снимката, в който ми бяха казали, че имам двурога матка и ще е ужасно трудно да забременея, след като ми се бяха струпали една камара проблеми и гадости и си мислех, че света ми свършва ... прочетох една негова книга, която ми помогна ужасно много. Казва се "Вероника решава да умре". Впечатли ме ужасно много, може би защото бях стигнала вече до дъното, защото и аз мислех за глупости :oops: и вече не виждах пътя... В книгите му има толкова много неща, близки до душите ни, че волно или неволно ни помагат.
Колкото до работата - в интерес на истината и тя не ми помагаше толкова. Просто исках да се прибера, да се затворя и... да умра...
-
Просто исках да се прибера, да се затворя и... да умра...
:heartbeat:Гане,ако знаеш колко си права за съжаление...Колко пъти съм си го мислила само...Ама драпам,не се отказвам...Друг изход няма... :flower: