Чудя се нащо...Не е ли странна тази промяна във вашия живот и в живота на детето..Имате ли време да се опознаете, преди то да дойде да живее при вас...Струва ми се страшно..ако се разплаче..и не знаеш защо плаче...Не знаеш ако тръгне да бяга-дали ще спре...Мен лично ме плаши цялата отговорност..Сигурно трябва голямо търпение и много любов...Гледам тези личица на красиви дечица...и се опитвам да си отговоря на въпроса дали имам тази смелост... Аз не ги познавам, ще мога ли да ги обичам?[/color]Време за опознаване има-един месец, но на нас не ни беше необходимо, още когато го видях и ме гушна, аз разбрах. Същото се получи и с таткото. Веднага се върнахме обратно в РДСП-то и подадохме молбата за осиновяване. Двете седмици докато чакахме да мине делото и се приберем в къщи ми се сториха две години. Идваше ми да опъна палатка пред дома, защото в селото нямаше ни хотел ни квартири. Теди се е родил месец преди последният ми неуспешен инвитро опит. Доц.Маркова и д-р Александров ме посъветваха да приключа с инвитро-опитите и да помисля за осиновяване. До тогава не бях се замисляла за това. Благодаря им от сърце! Сега вече всичко което правим има смисъл, Теди ни върна обратно към нормалният живот. Живот и здраве след година две ще помислим и за сестричка.
Аз станах също мама от 4 месеца на едно прекрасно момченце Даниел.Сега вече е на 11 месеца.Да ви кажа,няма по голямо щастие от това да гледаш едно малко човече,кaк расте.Който още мисли по въпроса за осиновяването,не се колебайте,прекрасно е!Честито Мия, да Ви радва малкия Дани и бъдете мнооооооооооого щастливи !!!
Аз станах също мама от 4 месеца на едно прекрасно момченце Даниел.Сега вече е на 11 месеца.Да ви кажа,няма по голямо щастие от това да гледаш едно малко човече,кaк расте.Който още мисли по въпроса за осиновяването,не се колебайте,прекрасно е!
Честито Мия! Голямо щастие е това, знам аз :lol:
Хайде регистрирай се, да обменяме опит. Тук поне пет, шест момичета са в процедура на осиновяване и съвсем скоро отбора на майките драстично ще се увеличи.