www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: sunnyflower в Август 09, 2006, 18:46:54 pm
-
Здравейте мили момичета. Отварям поредната тема, която ще е изпълнена с тъга и болка и знам, че не съм единствената и знам, че ще ме разберете и затова реших да пиша та да ми олекне поне за малко.
Боли момичета и чувствам, че силите ми се изчерпват и че с всеки месец болката става все по голяма.Защо е тази мъка, с какво сме го заслужили? След 9 дни ми предстои втората ми лапароскопия и вчера ходих до лабораторията на болницата за изследвания преди операцията.Точно в този ден като че ли беше деня на бременните момичета, докато чаках да ме извикат в чакалнята се напълни само с бременни жени поне около 15 бяха и аз между тях свита в един ъгъл и ми идеше да крещя и вия от болка и безсилие.
Постоянно ми се плаче,и все се крия от съпруга си за да не ме вижда,за да не го разстройвам,и защото няма да ме разбере понеже той си преживява нещата по негов си начин.Страхувам се,че със всеки неуспешен опит инсеминация всеки месец сметките растат и всеки месец се приближавам до ин-витро а как ще намеря финансовата възможност за това, като тук където живея цените са просто ужасни и усещам как мечтата ми да имам едно малко слънчице се отдалечава заради пустите му финансови причини.Да пари се изкарват,но в момент на трудност как да стане.Всеки месец като дойде сметката за лекарства вкъщи и назрява едно огромно напрежение в нас. Невиждам светлина в тунела, всеки месец се моля и всеки месец боли ужасно след поредния неуспех. Какво ли ще открият сега на лапароскпията,дали тази гадна болест ендометриозата се е върнала наново.Нощем немога да спя,седя с отворени очи и мисля ли мисля,ако пък заспя все болници,все доктори все операции и ей такива ги сънувам.
Спомням си, че някъде в някой постинг бях чела едно мнение и си мисля, че на Лали беше.Спомням си какво каза тя тогава: "много боли след всеки неуспешен опит, но страшно много боли след всеки неуспешен опит инсеминация, а как ли ги боли момичетата след неуспешен опит ин-витро". Възхищавам се на всички вас, които намирате сили и не се предавате, защото аз май ще изляза слаба. Незнам дали се разбира всичко написано до момента,защото пиша на посоки с премрежен поглед от сълзи,пиша изливайки мъката си, може би без смисъл, без никаква яснота за което много се извинявам момичета.Дано пишейки всичко това се почувствам малко по добре днес поне,защото се чувствам изпаднала в една огромна черна дупка и чувствам как пропадам все по повече. И много други неща исках да напиша, но нещо блокирах.Извинете за глупавия постинг, но почувствах, че трябва да си напиша емоциите,защото вие сте единствените, които можете да разберете благодаря ви за което.
-
Здравей, Sunnyflower. Не мога да кажа, че разбирам как се чувстваш. Ние тепърва започваме с опитите и нямам идея колко време ще отнеме. Но ми става мъчно като чета написаното от теб.
Знаеш ли, тези дни като се рових из форума из разни по-стари теми от 2005-та и 2004-та, ми направи впечатление, че графиките на голяма част от момичетата, писали там, завършват с бременна графика по някое време на годината. Те също звучат доста натъжени и обезверени там, но съдейки по това от кои месеци са последните им (бременни) графики, много от тях вече са майки :) И това е много повече от обнадеждаващо- направо си е страхотно.
А те също са с дълги и многократни опити за бебе.
Може би Господ е решил да те поизмъчи малко повечко, за да си още по-щастлива, когато бебчето дойде.
А що се отнася до многото бременни, според мен в момента има някакъв бум на бременни жени. Следващия път като видиш някоя, вместо да ти става мъчно, погали я по коремчето, казват, че се прихваща :)
Може да стане някое чудо. preggo
-
Сънифлауър,
никак даже не е глупав постинга ти, на мен, а предполагам и на всяка от нас, переодично се случва да изпадам/е в подобни състояние на отчаяние, безнадеждност, потиснатост, депресия, както искаш го наречи. Хубаво е, че споделяш, аз те разбирам прекрасно. Място за отчаяние няма, просто продължаваш напред и толкова. Може и да се откажеш, разбира се, това също е избор, всеки преценява за себе си. Лично аз - нямам сили да го направя, защото за мен по-силни са хората, които се примиряват със ситуацията и продължават живота си, но вече без болници, хормони, изследвания, фоликуметрии, спермограми, анализи, Арт и т.н.
Борбата със стерилитета е скъпо струващо "удоволствие" навсякъде. От това, което си написала не разбирам само защо помежду ви се трупа напрежение когато пристигнат сметките за медицинските разходи? Може би е добре да поговориш с половинката си по този въпрос, в крайна сметка, борбата е обща, без значение на кой се налага да се лекува. Без да претендирам, че съм права, струва ми се, че това те натоварва още повече психически - някакво потиснато чувство, че правите всички тези разходи заради твоето лечение, което като че ли не среща разбиране от страна на партньора, права ли съм или греша? Ако е така, просто поговори съвсем откровено с него, за това как се чувстваш и т.н. Аз лично в края на една много дълга и тежка депресия, когато ми беше изключително тягостно (а и още не бях открила Зачатие), споделих с мъжа ми - казах му, че понякога сякаш се чувствам непълноценна като жена и съпруга - че не мога да му родя деца и това много ме тормози. За щастие, срещнах неговата подкрепа, нещо повече - отношенията ни преминаха на едно друго - много по-дълбоко ниво, станаха истински. Колкото и мелодраматично да звучи, той ми каза, че дори и никога да нямаме наше дете, за него ще си остана най-пълноценната жена на света - единствена и неповторима; от този момент насетне тези терзания не стоят пред мен, дори и да ги изпитвам, не ги споделям с него, защото вече не изпитвам вина, че го лишавам от потомство, той сам е направил този избор, не съм отнела правото му да си тръгне и това е истинско, чувствам го. Нещо повече, казвал ми е, че каквото пожелая ще направи, заради мен, за да бъда удовлетворена и щастлива, ако за мен е важно да имам дете - доколкото зависи от него, защото по думите му - ако аз реша да престана с борабата - той няма нищо против и би ме разбрал. Но преди да проведа този разговор съм имала много "черни" моменти, на съмнения, самообвинения и какво ли още не - а колко лесно е било - просто сядаш и говориш, изливаш си душата - изцяло, без да скриеш и частичка от това, което е вътре и ти олеква. Защо не опиташ? Не че след това болката спира, пак ми е мъчно, пак се тръшам, пак имам трудни моменти, но вече не изпитвам вина, не се самообвинявам, не се самосъжалявам, а това е голямо облекчение.
-
Съни,
всеки има моменти на отчаяние - и аз, и ти , и всяко момиче, което е тук. Важното е след емоционалния срив да възкръснем като Феникс от пепелта. Точно тези, които го могат - те успяват. Поне така мисля аз.
Колкото за бремените - надживей го, не е лесно, но им се радвай, защото утре или след месец, след година ,ти ще бъдеш /дай боже - от цялото ми сърце ти го пожелавам/ бременна - искаш ли да ти завиждат най -благородно /дори/ за това че си отишла и си се върнала от ада? Предполагам, че не. За тези 15 бременни, чакащи с теб - ти знаеш ли колко са чакали да видят двете четрички на теста за бременност, знаеш ли дали една от тях не е било момиче, пишещо тук и бременно въпреки проблемно забременяване.
За гадната ендометриоза - разбирам страха от лапарото. Но избърши сълзи, вдигни гордо глава и приеми резултата от изследването. Може пък не всичко да е толкова черно. Аз знам едно - в живота след всеки период на лоши неща, които ти се случват, идва едно завладяващо всичките ти сетива щастие! Искренно ти го пожелавам, но и ти трябва да направиш малкото усилие да се съвземеш и да продължиш напред, дори и със страх, но да правиш поредната крачка!
Избърши си сълзите и се усмихни поне заради мен - Лейдито!
-
Всичките сте прави момичета.
Zazu, пожелавам ти от все сърце никога да не стигаш до болката и мъката, която преживяваме голяма част от момичетата.Дано скоро се сбъдне мечтата ти.
Искаме ми се да вярвам в чудесата, но като че ли неуспявам след всеки месец неуспех. Със сигурност ми е писано да се мъча, и знам че после радоста ми ще е голяма, но жалкото е че в този мой живот всичко до момента съм постигнала със адска мъка и накрая си мисля че, когато и моето време дойде да бъда майчица аз няма да съм пълноценен здрав човек а ще съм една развалина от нерви.Дано не съм права, дано греша.
Рали, права си и то много права.Това адски ми тежи и измъчва, чувствам се адски виновна, че заради мен са всички тези разходи. Говорила съм със моята половинка много пъти,споделяла съм как се чувствам, но той си ги разбира и преживява нещата по негов си начин,той си страда също,но пак по негов си начин. Аз имам прекрасен съпруг и за мен той е всичко най-скъпо, и наистина незнам от какво се получава това напрежение, може би защото в момента аз останах без работа и нещата станаха по трудни, може би и защото борбата ни е доста дълга и трудна и това в един момент се отразява.При някои хора нещата стават с говорене, при нас не е точно така.Колкото повече говоря не се оправят нещата, при нас е по добре мълчание въпреки,че аз съм от хората, които обичат да говорят споделят и да си излеят душата, но при половинката ми не е така. Затова понякога е по добре да не говоря и нещата си минават от самосебе си, но аз преживявам всеки момент много тежко понеже съм изключително емоционален човек.
Лейди, може би постинга ми е прозвучал по този начин все едно завиждам на тези жени. Но с ръка на сърце не е така,разбира се,че им се радвам и дори капка завист няма в мен, но просто вчера, когато чаках между тях изпитах много голяма мъка и болка за мен самата,и нищо лошо за тези момичета.Ти си абсолютно права като казваш, че всяко едно от тях може да е постигнало бременоста си с много мъка също.
Опитвам се да вдигна глава, опитвам се да се боря и да бъда силна, но понякога неуспявам и се чувствам сама.
Искренно се надявам и моля този период когато щастието, ще завладее сетивата настъпи скоро, но защо ми е толкова трудно да го повярвам,защо се страхувам, че накрая всичко ще завърши с разбити нерви. Готова съм да дам всичко от себе си за да продължа на пред колкото и да ми е трудно на моменти.
Благодаря ви момичета.
-
Съни, писаното от теб мога да го кажа и аз за себе си.В момента съм дълбока депресия.От три години ходим по доктори.Правили са ми цветна снимка, лапароскопия,спермограми,множество стимулации, даже и две автоинсеминации.Резултата беше кухо яйце.Като един месец живях със заблудата, че съм бременна.Шокът от това беше огромен.След това решихме да си дадем почивка от половин година.Аз съм от Плевен и като разбрах за доц. Конова решихме да си направим в нейният център и имунологични изследвания и генетични.Всичко това свързано с много разходи.Тя ни насочи към друг доктор.С него се чувствах спокойна и обнадеждена.Проследи ми овулацията и ми биха Прегнил.Пропуснах да кажа, че в дотук направените изследвания нямаше отклонения и проблеми.И Прегнила не помогна, а най-лошото е, че новият ми доктор е получил инфаркт и не знам кога ще се оправи.Дано да е по-скоро.Той ми беше казал, че причината може да се окаже ендометриоза, но неможа да ми обесни симптомите и лечението.Моля те кажи какво изпитваше ти.И извинявайте ако сам ви отекчила, но имах нужда да споделя.
-
Той ми беше казал, че причината може да се окаже ендометриоза, но неможа да ми обесни симптомите и лечението.
Пишеш, че си правила лапароскопия и че досега всичките ти изследвания са били добри. Ако имаше ендометриоза - щеше да се види на лапарото, така че не се шашкай. Успех.
-
Мила Sunnyflower, няма човек тук, който да не е минал през такъв период. Аз циклично стигам до ръба на силите си, но след това събирам остатъците надежда и продължавам да правя планове за бъдещето. Ще стане при теб и при мен и при всеки от нас, който полага усилия за това. Обаче ще трябва време и пари и много търпение.. Приеми го и намери сили да продължиш. Въпросът с парите навсякъде е много труден. Видях, че си в Канада - там поне има свестни застраховки. Аз съм в Щатите и знам за какви цифри говориш, но ние с теб имаме избор - ако се наложи може да се върнем в България и там да правиме ин-витро. Изборът е много важно нещо!
Успокой се и вярвай, че всичко ще си дойде на мястото - дръж се за мъжа си и за нас. Утре ще е по-хубаво от днес.
От сърце ти пожелавам скоро ти да си една от майките в онази чакалня! А дотогава може винаги да намериш разбиране и сродна душа в този форум.
:bighug:
-
Мили момичета! :grouphug:
Мила sunnyflower! :balk_102:
Скоро ми разказаха една притча,и търсех повод да ви я споделя!
Четейки твоя постинг се сетих за нея!
"Станало така........................
На един човек започнали да му се случват само нещастия!
Загуба на родители,загуба на вече постигнато с работа имане,
останал сам и без семейство!И не знаел какво да прави!
Бил съкрушен,нещастен и не виждал път напред!
Стигнала до него мълва за старец,който давал мъдри съвети!
И той тръгнал да го търси с последна надежда за помощ!
Когато го открил,стареца му дал един сгънат лист и му казал:
"-Прочети го когато отидеш в дома си!"
Прибрал се човека отворил листа и прочел:
..........."НЯМА ВСЕ ДА Е ТАКА!".................
И с последната останала му надежда и много усилие,
постигнал всичко отново!И решил пак да отиде при мъдреца!
За да му благодари и даде дар за помощта!
Старецат обаче приел благодарностите,но не и дара!
И казал:"-Не забравяй,...........НЯМА ВСЕ ДА Е ТАКА!"
Може да звучи тривиално и много банално,но е така!
Ще бъдем щастливи!
sunnyflower :sunshine:и за миг не забравяй това!
Имаме любовта на близките си!И тази на момичетата тук!
Затова напред!Кураж и сили!
Ще минем и през ада и през рая,но ще бъдем МАЙКИ!
Желая го на всички ВИ! :grouphug2:
-
И аз в съм изпаднала в безкрайно дълбока черна дупка,мъжът който обичам безкрайно не може да има деца,двете донорски инсеминации бяха неуспешни просто съм съсипана.
Но въпреки всичко нещо дълбоко в мен не вярва че всичко ще свърши по този начин,че моето огромно желание да имам дете ще си остане несбъднато.
Приех мисълта че независимо по какъв начин ще имам дете и вече нищо не е толкова страшно.
Не се предавай!
-
Zdravei mila sunnyflower!!!!
Az sashto nemoga da pochyvstvam tova koeto stava s teb,no te razbiram mnogo dobre....da imash problem koito da te tormozi i da te kara da stradashe gadno...
Triabva da znaesh che nai vajnoto e parvo da se yspokoish,posle triabva da viarvash i da se vaorajish s vazmojno poveche pozitivna energia...samo taka neshtata se podrejdat dobre....Az ne sam imala podobni problemi,no vsichkite si problemi se staraia da reshavam spokoino,da sam maksimalno obtimist(kolkoto i vsichko da e zle) i...vinagi sam imala rezyltata koito e pone 80% ot tova koeto iskam...a poniakoga 100%...
Maika mi ne e imala vazmojnost da zabremenee 9 godini..-bolnisi...lekari...manipylasiii...vinagi sa otkrivali po nehto problemno...i v edin moment tia se e otchaiala napalno i bashta mi ia e yspokoil che shte si osinoviat dete,che tova ne e problem,vajnoto e da sa zaedno i tia da ne se izmachva poveche....Maika mi se e yspokoila ,veche ne mislela za problemite si,mislela si samo kak shte osinoviat deteto,kak shte se griji za nego...i....takmo kogato da otivat za da podavat dokymenti za osinoviavane-tia se okazala bremenna!!!I tova sam az!!!Imam i sestrichka...po malka s 5 godini!!!!
Mila moia kogato imam trydni momenti vinagi si mislia za mama i tova koeto e prejiviala togava-izvoda e che kogato e bila spokoina i zaredena s pozitivno mislene-chydoto e stanalo!!!!I pri men stava...samo kogato prodaljavam borbata si spokoino i s pozitivno mislene!!!Dori i finansovi problemi sa se reshavali taka!!!
Badi optimist!!!Otchaianieyto ne vodi do reshavane na problemi!!!Otchaivai se maksimym za chas(taka pravia az)i posle kragom i pak napred!!!!
-
Съни, така или иначе човек си има собствена Голгота, която трябва да извърви. Явно ти сега си стъпила на твоята. Знам какво е да си отчаяна, да не стигат парите, да си без работа... Да нямаш шанс за нищо. Ние с моя съпруг имахме същите моменти, в добавка с намесата на разни роднини и приятели. Ние сме същите като двойка - аз говоря много, емоционална съм, споделям повече, докато той мълчи и таи в себе си. В деня, в който за пръв път говорихме за деца - той ми каза, че знае че имам един аборт и че дори и да нямаме деца, заради мен - той ме обича и иска да е с мен, не му пречи да осиновим дете. Тогава, аз наивно си мислех, че след като съм "хванала" веднъж без проблем, то и следващия път ще е така. Ти знаеш, че не стават така нещата.... И започна нашата одисея. Ходихме при специалист, който му каза, че няма шанс да бъде баща... Изпаднахме в ситуацията аз да го успокоявам и да вярвам, че нещата ще се наредят... Изнизаха се 5 дълги и ужасни години в битка със времето, стерилитета, със самите нас. Животът ми претърпя много промени, много сътресения. Повечето ни приятели имат деца на по 3-4 години. В деня, в който отидохме да вземем бебето на най-добрия приятел на мъжа ми от родилния дом - ми дойде. Моя мъж се обърна и ми каза - Ей, пак не си бременна и ще почивам 5 дена. Вярвай ми, света беше свършил тогава... Само че като видях малкото чуденце - събрах сили и тръгнах пак напред. Миналата година останах без работа. Мъжа ми е в чужбина от 2004. Реших, че не мога повече да живея разделена с него и че с дете или без дете оставаме заедно. След като ми откриха двурога матка си мислех - край. Ето и при мен има проблем, и при него - шансовете са никакви. В България, един лекар ми каза - стара си, с тая матка и тоя мъжки фактор - събирай пари за инвитро. Е, това беше капката, която преля чашата. Както бях против заминаването - така реших, че е време и аз да питам някой друг. Заминах за Германя с идеята за инвитро там. Седмица след като съм стъпила там съм забременяла. Чакахме инсеминация. Така и не я дочаках... Така че, мила, стегни редиците и не се отчайвай. А колкото до притесненията за изхабяването - човек получава такава енергия и сили от детето си. Не можеш да си представиш колко много разтоварва. И аз имах такива притеснения, но сега съм даже по-спокойна от преди. Пожелавам ти късмет и много сили!
-
Здравейте мили момичета,
Благодаря ви, че сте ми писали и че всички ми давате кураж и сили, но да ви призная днес съм много по зле от вчера.Снощи по незнайни причини се развихри страхотен скандал между мен и мъжът ми не съм очаквала,че човека когото обичам може да ме нарани така, чух толкова грозни думи, обиди и нападки че ми идеше да умра и болката да свърши. Знам, че той преживявя нещата по негов си начин, но защо излива всичките си нерви върху мен, той неможе да разбере тежкото състояние в което се намирам, той говори само за себе си,че той е изморения,че той работел и че аз съм лошата която не го разбира и подкрепя,а аз му дадох всичко,всичко, което можех да дам,дадох всичката си любов а той не я разбира и не я оценява. Играе си със мен като ми казва тежки и лоши думи и ме докарва до лудост да викам от безсилие а после казва "ти нали ме познаваш защо се вързваш" а аз страдам ли страдам.Искам само малко съпричасност с болката, но не той е уморения който по цял ден работи а аз си клатя краката и съм пей сърце, аз съм лошата,която трябва да се променяла.Останах без работа в момента, в чужда държава съм, в която дойдох без да знам грам език,изкарах по голяма част от времето си да уча за да проговоря този език и накрая успях кандидатсвах и ме приеха в колеж, но за него това не е нищо.За него аз съм мързелива,без амбиция и хъс и сега и безплодна се оказах с две думи провалих се и като съпруга и като майка защото немога да бъда такава. И въпреки всичко, аз го обичам и за мен той е всичко най скъпо,за мен той е живота и ако живея е за него за нашето семейство.Може би това е моментно състояние,но доста зачестиха от както поведохме тази тежка борба. Аз знам,че ме обича и въпреки всичко написано по горе от мен аз пак мога да кажа че е добър съпруг и че немога без него и знам че всяко това идва от тази отчаяна борба и се събира ли събира и се казват тежки думи които не са истина. Незнам какво да правя,само едно знам 'НЕИСКАМ ДА ЗАГУБЯ СЕМЕЙСТВОТО СИ' а съм безсилна вече, дадох всичко от себе си,единственото което неможах да дам са материалните неща.
Сърцето ми кърви и това ме убива.
-
Мила Съни благодаря ти за отговора.В такъв случай излиза , че нямам проблеми.Може да се окаже и на психична основа.Ние живем със родителите на мъжа ми.Нямаме сериозни проблеми, но аз съм много емоционална и от най-малкото се притеснявам.При нас положението същото,мъжа ми е по-мълчалив и не умее да ме успокои, а аз имам нужда от това.В същото време той не иска да излезем на квартира,защото няма да можем да си го позволим парично. В омагщьосан кръг и в дълбока депресия.Стигам до извода, че ако си осиновим нещата ще се оправят.Аз нямам нищо против, но ме е страх да говоря със съпруга ми,защото той смята, че е твърде рано за това.
-
sunnyflower :flower:,мила,ти в нищо не си се провалила!
Нито като съпруга,нито като майка!
Никой не е виновен за този неуспех!
Запомни това е БОРБА,водена от двама!
И ако имате нужда от почивка,дайте си я!
Проблема с който тук всички се борим или събира,
или повярвай ми разделя!А това не бива да се допуска!
Аз минах през това,и когато го осъзнах щях да умра!
И не защото бебето не идваше,а защото губех НЕГО!
Всичко се промени когато спрях да искам това на всяка цена!
Това не е отстъпление,напротив сега съм по-сигурна от всякога,
че ще станем родители!Искам любов,а не ПЛАН за действие!
Затова спрях,когато съберем сили,започваме пак!
И не е важно в кой е проблема,той е общ!
Ако ще имаме дете,то трябва да има МАМА и ТАТЕ!
МАМА :heartbeat:и ТАТЕ :heartbeat:,които се обичат!
yahoo_17Тези мои думи,не са съвети,те са моя опит!
И той не е панацея,просто го споделих!
И незная дали ще ми повярваш,но ТОВА МЯСТО е :babydust:!
Откакто съм с вас момичета,имам много повече ВЯРА! :rainbow:
:grouphug2:
-
Sunny мила,
много ми е мъ4но за теб! Рали много правилно ти е казала да говориш с оби4ания от теб мъж, за да разбере той какво 4увстваш. Това е помогнало в нейния слу4ай, защото 4овека до нея е 4ул и разбрал какво е в душата и . Но като те 4ета имам 4увството 4е твоята половинка не иска да те 4уе и разбере (при условие естествено 4е си говорила с него), защото е прекалено зает със собствените си изживявания и мъки които го изпълват и му пре4ат да поме 4уждите пък били те и на най-оби4ания 4овек. На мен това ми се е слу4вало- да реагирам така егоисти4но и да не мога да споделя и да опитам да помогна на най-оби4аните си хора, въпреки 4е се мразех за това , просто понеже аз самата се с4итах за най-ощетената от съдбата. За жалост реализирах 4е съм егоистка, когато наистина повярвах и разбрах 4е рискувам да изгубя мъжа си. Аз си дадох сметка 4е го пренебрегвах и бях егоистка спрямо него, когато разбрах 4е ще го изгубя. Другата при4ина да те обвинява така и да не те разбира би могла да бъде, дано не съм права, е това 4е се отдале4ава от теб.
Но ти щом не искаш да го изгубиш, недей да се примиряваш - търси си работа; свържи се с други българи ако е възможно за да си по-малко самотна и колкото и мъжа ти да не е приказлив не се затваряйте в мъката си; не прекъсвай комуникацията. Знам 4е писаното от мен може да е объркано, даже нахално, но не искам да те наранявам , а да ти помогна някак (аз също живея в 4ужбина, ако имаш желание да ми пишеш на ли4ни когато имаш нужда, ще се радвам).
-
ddi_mar, нямаш място за притеснение,щом при направената лапароскопия не са ти открили ендометриоза значи наистина нямаш.
mishanta, в очите на моя съпруг съм се провалила във всичко, колкото и да давах,давах,давах от себе си за да докажа безрезервната си любов, накрая излязох неразбрана и сам самичка в тази борба, защото борбата е моя, той участва само финансово без никаква съпричасност а само упреци и нападки за хиляди други неща и глупости. Явно съпричасността му е вътре в него само че аз искам да я усетя. За мое огромно съжаление и с огромен страх си мисля че ние ще сме от двойките които няма да оцелеем,а ще завъши с дълбока трагична раздяла.Страх ме да си го помисля дори. Хиляди пъти съм му казвала,че искам любов,обич и разбирателство че това е важното за мен което ме поддържа силна и да се боря, но не той не го разбира.
Viarvam, Опитвала съм да говоря с него по хиляди начини, но винаги съм оставала неразбрана,а най много да изляза виновна и аз да съм тази която неразбира.Нестава с разговори при нас, незнам какво да правя вече. Права си,че той е прекалено зает със собствените си изживявания и говори само за себе си като най изстрадалия човек. Страх ме е да си помисля че се отдаличава от мен и не ми се вярва,защото ми е казвал че много ме обича и че без мен неможе, но когато започне да се държи по този начин се питам така ли е наистина.Снощи например ме докара до лудост, просто неиздържах и откачих започнах да плача и крещя и накрая направих глупост взех един нож и му казах, че ще си срежа вените, той се изплаши и започна да ме успокоява,после когато си легнахме той ме прегърна за секунди и ми каза " Ти незнаеш колко много те обичам" и се обърна на другата страна и това беше. Моя отговор беше "покажи го защото не го виждам". Днес сутринта сякаш не ми беше казал тези думи снощи,държа се засегнато и обидено защо така съм се държала снощи и колко лоша съм била без да се замисля че той ме докара до това състояние и ако се помъча да му обесня той ще ми каже " Че аз какво съм направил"
Не съм спраяла да си търся работа,защото не съм от хората които обичат да си стоят вкъщи, но понякога не става така лесно а е нужно време. Нима това е причина да се отдалечи от мен. Аз треперя над него,добре ли е,как е, винаги се грижа за него,хиляди пъти съм му казвала че живота си бих дала за него, но явно тази борба ни взе всичките сили и нерви, незнам какво ще стане накрая, Обичам го, без него бих умряла.
Съжалявам момичета попрекалявам с писането, но болката ми е огромна.
-
Sunny,
не знам какво то4но трябва да направиш във вашия слу4ай, но едно знам - НИКОЙ, НИКОЙ не залужава да си прережиш вените заради него !
Колкто и да го оби4аш, колкото и да ти е трудно сега да вярваш 4е живот без голямата лоиубов има - това е така. Аз се разделих с една голяма лиубов, която ми изневери, но живота продължи и срещнах друга...
Мисля 4е е добре да продължиш да се градиш като ли4ност, знам 4е лесно не се намира работа, но който търси намира! и може би е добре и ти да се погрижиш пове4е за себе си, а не да се фокусираш през цялото време върху неговото благоденствие. Кой знае той може да реализира тогава какво става , когато по4увства 4е може да те изгуби... както казах от ли4ен опит говоря , не ме мрази...
-
sunnyflower :balk_122:само едно ще ти кажа,имате труден период!
Подайте си ръка,влез и ти в неговите мисли!
Те,мъжете, се притесняват и го изживяват,не по-малко от нас!
И не ставайки,те също получават част от този комплекс-безплодие!
Неудовлетвореността от неуспеха ги прави лоши!
Болката, лошите мисли и думи,не са добър съветник!
Лошата дума оставя такава рана и не се забравя!
Спестете си поне това!Имате много по-важна задача!
Да се съхраните!Малкото ЧУДО ще има нужда от вас!
Разговора,спокойния разговор,помага повече от всичко друго!
Обидите,не са помогнали на никого!
Ако трябва не го провеждайте сега,изчакай да отмине бурята!
И после,на спокойна от объркани мисли глава,ще изясните всичко!
Общуването е в основата на всеки успех!
Пожелавам ти го най-искренно! :grouphug2:
-
Sunnyflower, аз съм съгласна с мишанта. Според мен това при вас е труден период и е много важно да намерите начин да минете през него и да се съхраните. Според мен мъжът ти те обича и просто преживява нещата по свой начин. Опитай се да го разбереш. Сега той е единственият, който ви издържа - нормално е да го притеснява финансовата страна. Той също се чувства нереализиран и безсилен, че не може да ти помогне, въпреки че се опитва по неговия си начин. На мен ми се струва, че ти сама се обвиняваш, обаче истината е, че няма виновни - проблемът е общ и трябва да си помогнете взаимно да го решите.
Разбирам и теб, че се чувстваш ужасно - без работа и бореща се за дете и имаш нужда от допълнително внимание. Лошото е, че като си в чужбина той е единствения човек, който може да ти даде това, а той самият в момента има нужда от същото.
Била съм в същата ситуация - и аз съм си стягала багажа, викала и заплашвала - но това до нищо не води. Простете си вчерашните думи и си поговорете - покажи му и ти, че го обичаш и че оценяваш това което прави за вас. Обясни му, че сега си пред операция - изнервена си и имаш нужда от него.
Трябва да застанете от една и съща страна срещу проблемите си, а не един срещу друг. Много успех ти желая, знам че преживяваш ужасен период.
-
Sunny,
Първо трябва да се успокоиш ...,което знам ,че е адски трудно!
Мисля,че напрежението, в което живеем всички ние ,които искаме рожби порваля всичко.То е в основата на конфликтите с половинките ,независимо какав е поводът за спречкването.Имаме нужда от подкрепа и разбиране за всичко в такъв период и когато не го получим..ставаме много раними.Изпитвам го известно време по себе си и отчитам,че съм раздразнителна и нервна дори за незначителни неща.
Инстинктът на всяка от нас да стане майка ни кара да се измъчваме всеки месец на определеното число и тази мъка да рефлектира на начина ни на поведение към най-близкия.
Далеч съм от мисълта,че те са безгрешни,но в повечето случаи позволяваме на отчаянието и на наранените си души да ръководят отношенията ни ,а не бива!!!
Гадната ситуация всеки месец ,когато ти идва и когато чувстваш,че всичките ти надежди отиват на вятъра .....и другите проблеми-злободневните са две различни неща.Колкото повече позволяваме на едното да влияе на другото толкова повече пречим на сговора и рабирателството...а те несъмнено на любовта.
Затова мила, се успокой...прави неща,които те зареждат позитивно или ако не желаеш,поне си наложи да не анализираш до болка проблемите,защото така им позволяваме да вземат превес и засилват у нас жените чувството ,че сме неразбрани.
Пожелавам ти успех и помни,че само това ,което не е дошло,само то не е отминало!
-
sunnyflower, това е широко разпространен проблем, мъжът ти просто "не те вижда", "приема те за даденост", аз му викам "жена - гардероб в къщи". Сега да не си помислиш, че ти се подигравам, това състояние го има във всички къщи, дали е е за 1-2 минути или продължава с месеци, т.е. и на мен ми се е случвало. На мнение съм, че когато продължава дълго, трябва да се вземат кардинални (аз съм по нетрадиционните и кардинални) мерки. :D
Първо - спираш да се възприемаш като непълноценна за това, че не работиш! Когато ти се възприемаш като пълноценен човек и се чувстваш добре, така те възприемат и околните. Това включва спиране разговорите за работа, оплакванията, въобще - всичко.
Второ, постараваш се да се "промениш" - прическа, дрехи, грим, усмивки.
Трето - намираш си най-добър приятел, някой, който те цени. Малко ревност, ще го накара мъжът да си спомни колко те обича и да ти го показва също така.
Не казвам да изневеряваш, не! Просто да си имаш контакти, приятели и самостоятелен живот, извън връзката ви.Така да се каже най-лесният начин един мъж да те приема за даденост е да си мисли, че ти живееш само и едниствено заради него. Така се чувства и "задушен".
Пожелавам успех , мила! :bighug:
-
Viarvam, aко ти е изневерил, значи не е голямата ти любов. Човек не изневерява на голямата си любов! Аз поне така смятам ... :)
Sunnyflower, ще ти пиша на лични.
-
Ironic, по-скоро аз не бях неговата голяма лиубов :D
Лан, много по-директно и смело си предала и моя съвет -
наистина Съни, ТОЙ не трябва да смята, 4е живееш за него и 4рез него; погрижи се и за себе си - ти също го заслужаваш!
-
Skapa sunnyflower,ne mi haresva tozi egoizam ot strana na sapryga ti....za sajalenie mi napomnia na bivshia mi sapryg.... :(
ne se dava lesno savet za takiva neshta...razbiram-obichash si go....no...da se izmachvash taka i da stradash...v edin moment moje da se prevarne vav vid mazohizam...za sajalenie...
Az do izvestna stepen biah stignala tova nivo s bivshia si sapryg...i s moeto tarpenie i razbirane za vsiako neshto....toi zapochna da se prevrashta v sadist...(razvedena sam ot 11 godini,jiviah s nego-10)
Kogato se omajih,zabremeniah na 4-tia mesets i vsichko beshe ok...no parvato emosionalno naraniavane doide mnogo skoro,sled kato se rodi deteto,toi mi kaza- "Ako ne beshe zabremeniala oshte 2-3 mesesa,shtiah da te izhvarlia kato mrasna ialova kychka...!!!"
Izvini me no maje koito postapvat kato tvoia sapryg i kato bivshia mi-tova sa slabi i kompleksirani hora...
Ot 1godina i polovina jiveia s dryg maj v Holland-ne viarvah che moje da ima takiva prekrasni vzaimootnoshenia maj-jena....
Hybavo e da se vaorajish s povechko optimizam i ambisia,zastoto bolkata i otchaianieto moje da sasipe vsichko....za sajalenie...
Skapa moia-optimizmat i a,mbisiite shte ti pomognat po lesno da si namerish i rabota,zashtoto ako si podtisnata i izlachvash negativizam-nikoi niama da te vzeme na rabota...sledi obiavite,opitai neshto i po internet-pone v chyjbina tova e lesno...e vsiko nachalo e trydno...Yspeh mila!!!!Badi silna!!!Jenata e kato tsveteto-koi bi haresval tsvete poviahnalo i bez miris???Varni si svejestta i aromata!!!! :ballons: :blowingdust:
-
Скъпи момичета, всички сте толкова прави,всяка една от вас ми е дала страхотни съвети и е споделила личното си виждане от собствен опит за което ви благодаря от цялото си сърце.
Ох ще ми е трудно да отговоря на всяка по отделно за това ще се опитам да напиша в едно. Проблема е, че той вече знае че аз живея за него, и че без него немога.Тук в далечната и чужда държава си нямам никой освен него и той знае че няма къде да отида и може би затова си позволява повечко от нормалното,защото знае силната ми любов и привързаност защото винаги съм била чиста и до болка откровенна с него и сега си сърбам попарата.
От както сме семейство 3 години почти от първия миг в който го срещнах аз заживях за него,защото той ме извади от дълбоката депресия в която бях,защото миналото ми за съжаление не е никак розово. Винаги съм го разбирала, винаги съм му помагала с каквото мога,никога не съм протеворичила, винаги съм била сългасна с него и в един момент излиза,че всичко това той не го е оценил,защото както някой по горе беше казал, той ме счита за даденост.Занм, че е нормално да го притеснява финансовото ни състояние,но и мен ме тревожи и точно защото сега съм без работа съм се стегнала до шия и не смея и един сладолед да си купя за да спестя всяко левче за лекарства и процедури, но и това не се вижда а само упреци колко съм мързелива и кога ще намеря работа.Аз съм му подала ръка от първия миг от както сме заедно и го разбирам до болка,но това нетрябва ли да става от двама души, взаимното разбирателство или само от единия. Моя съпруг е с изключително тежък характер и трябва да имаш желязни нерви,такъв съм си го избрала и такъв си го обичам, но понякога прекалява.Той е вечно недоволен все от нещо, и за всичко аз съм виновна ей това боли ужасно.И приказките не помагат защото той си пее една и съща песен,аз така, аз онака.Днес ми се обади и ме пита защо снощти така съм го ядосала а всичко тръгна от него от лошото му настроение и нервите които той реши да си изкарва на мен. Ех момичета, то накрая ще излезе,че само недоволствам от него, но ми е тежко защото нямам подкрепа.Обичам си го и знам че и той ме обича много,но ни дойде в повече, е един ден този ад ще свърши и тогава всичко че си е по старому, но просто трябват още много нерви до тогава.В името на семейството ми съм готова на всичко, защото хубавите ни могове заедно са много повече от лошите,защото той наистина ми е дал много в този живот, дал ми е любов и обич много, но наистина съжалявам че се повтарям тази борба да станем родители ни изспи всички нерви. Е аз май ще се наложи да бъда по силна и да изтърпявам всеки тежък момент в името на по доброто бъдеще с едно малко слънчице изпълващо живота ни. Мъжете като че ли са по слабохарактерни от нас в такива моменти и са готови да изрекат неща които не са вярни в момент на слабост.Господ да ни пази и закриля всички нас и дано постигне мечтите си скоро с по малко нерви и тревоги.
Благодаря ви момичета.
-
sunnyflower,
приветствам това, че искаш да си силна и сама да водиш борбата. Аз много се възхищавам на силните хора. Само се моля когато си имате детенце нещата да се променят, защото семейството е много важно за едно дете. Просто като си те представих с един прекрасен силно врещящ бебешор, изнервена до крайност и мъжът ти пак в този глас: "Аз така, аз иначе, ти си такава, аз поемам цялата тежест!". Дано ти издържи психиката ,мила, защото ако сега се чувстваш без личен живот и сама казваш, че живееш заради него, с едно детенце само можеш да промениш стериотипа и да "живееш заради детето". Тогава мъжът ти освен "жена даденост" ще чувства и отчужденост (цялата любов няма да отива при него). Много, много се надявам да греша...
-
sunnyflower, понеже нямам много време в момента за писане на отговор, а и момичетата са те подкрепили доста пространно, искам да ти кажа само едно нещо, което си помислих, докато четох развитието на историята с мъжа ти -
изключително рядко е междуличностните проблеми и невървенето на отношенията в една двойка да се дължат на стерилитета. обикновено си има друга причина... та не си мисли, че ако забременееш, всичко между вас ще е цветя и рози.
-
sunnyflower :balk_102:,два или три постинга написах в твоята тема,
но jam с две думи даде акцента!И провокира и мен да помисля!
Наистина е важно да изчистите това м/у вас,преди БЕБЧО да дойде!
:grouphug2:
-
Съни, ще си позволя и аз да ти дам съвет. Не се опитвай да спасиш брака си, спаси себе си, т.е. опитай се да живееш първо за себе си, а след това за него. Във време с финансови проблеми, несъмнено и в брака се появяват сътресения. Потърси си работа, опитай се да добиеш някаква самостоятелност. Не залагай на сълзи и разбиране, промени нещо у себе си /направи си кичури примерно/, почуствай се желана. Мъжете са еднакви по цял свят, не очаквай че ще прочете мислите ти и че ще разбере какво точно очакваш от него. Бъди силна, мъжете не обичат героини от сълзлив сериал. Принцесите и принцовете са в приказките, ти потърси твоя комфорт.
Успех в борбата със стерилитета!
-
Мъжете са по-големи егоисти от нас. Не че искам да плюя по другата половина на човечеството, но това е факт. Рядко мъж е готов да направи за жена това, което една жена за един мъж при това без да търси благодарност за това. Sunny историята ни е позната на всички ни или поне на голяма част от нас. Убедена съм, че се обичате много и ще се обичате винаги така, просто съм склонна да подкрепя момичетата, че тези проблеми не се решават с преодоляването на проблема с бебето, защото един проблем замества друг, финансите трябват на всеки един етап. А на мъжете понякога трябва да им се обяснят като на първокласници основни положения в живота, без сълзи и викове - просто спокойно. Дори и да не реагират на момента - разбират, но малко по-късо - трябва време за осмисляне. Поговори с него, той ще те разбере, защото те обича! А много скоро ви пожелавам и едно малко слънчице да изгрее в дома ви (пък защо не и две) :D
-
Съни мила, такъв мъж с тежък характер,дето не оби4а да говори за проблемите си или ако говори то е за да обвинява най-ве4е съпругата си е баща ми. Аз знам 4е съм взела неговите егоисти4ни недостатъци и навика другите да се грижат за мен, а аз да не виждам болката ил. Но откакто осъзнах това, след като заживях без родителите си, и най-ве4е след проблемите с мъжа ми, прявя вси4ко възможно да се отдале4а от лошото в мен (преди не бих у4аствала в форум пропит с толкова болка и 4ужди мъки например).
Майка ми има и винаги е имала работа, но тя пе4елеше по-малко и той я обвиняваше непрекъснато, 4е той изпитва цялата фамилна подръжка на гърба си. Майка ми е родила 2 деца (мен и брат ми), но тежкия характер с изблици на гняв, на обвинения от този тип - 4е тя е мързелива и тн не спряха - 4ак след 20та ми година посмях да кажа на баща ми колко не4естно, неуместно и болезнено е това за нас децата пък и за майка ми.
Така 4е да Джам е права, децата няма да решат проблема между вас.
Но пък от друга страна майка ми винаги ми е казвала 4е ако може да върне времето назад би направила същия избор- защото баща ми е мъжат на живота и , защото за изживели мноооого щастливи моменти и защото ни има нас, децата и... Това е- в на4алото се ядосвах на безсилието и да живее без него, на липсата и на гордост или ако искаш самоувереност; но после разбрах 4е има такива хора- способни на безусловна преднаност и себеотрицание в името на лиубовта; майка ми е от тях и аз и се прекланям...
-
Сънифлауър,
четох отговорите, които си получила след развитието на проблема с мъжа ти, съгласна съм с всички момичета - с Лан, с Джам, с Евро, с Вярвам.
Винаги съм смятала, че всеки човек заслужава съдбата си, поне онази част от нея, която зависи в известна степен от собствения му избор. Историята, която Вярвам е споделила за своето семейство е много показателна, хората сме различни, аз не бих приела моят съпруг да ме "тъпче", независимо колко го обичам, независимо, че съм зависима от него напълно; не се заблуждавай в съществуването на единствената и неповторима любов - любовта е чувство като всички останали, има нужда от грижа, за да расте и цъфти; ако непрекъснато се злоупотребява с него, рано или късно си отива. Събуждаш се един ден и си казваш - ето, свърши се, сърцето ми е готово да обича отново, но не този човек. Това е така, защото Бог е създал човека за щастие, това е състоянието към което ние хората непрекъснато се стремим (естественото ни състояние) и рано или късно откриваме. Не е естествено някой да те тормози и ти да го обичаш безкрай, все някога ще се съвземеш. Чувствата не са константа - променят се с времето и се повлияват от отношенението и на двамата партньори към тях.
Сега за хората и за различния им избор - това, че на мен ми се струва несправедливо една жена да живее заради мъжа си, заради децата, не означава, че и за теб или друга е по същия начин. НО всеки си носи последиците от избора - щом си решила, че си готова да обърнеш гръб на всичко остнало заради любовта си към съпруга - значи трябва да се примириш и с болката, която ще изпитваш, обидите, които ще трябва да търпиш, обвиненията, нараненото достойнство и гордост и т.н. Интересното е, че мъжете чувстват това, знаят го и го приемат, а понякога слабостта на жената до тях ги дразни; мъжете също могат да търсят различни неща у жената - едни искат тя да мълчи, да ги слуша за всичко, да няма мнение различно от неговото; други харесват силните жени, които се борят с живота, имат мнение, упорстват, проявяват характер; разбира се, има безброй комбинации на тези варианти. Може би проблемите с половинката ти идват от това, че той желае да си силна - прояви характер, вдигни достойно глава и му кажи, че не позволяваш подобно отношение и че просто няма да го толерираш без значение, че си на дъното, че искаш да си с него, но не на всяка цена..., може би това е последният ти шанс да спасиш брака си. Другият вариант е просто да се примириш и да търпиш ли търпиш. Всичко в случая зависи от теб и да, Джам и Лан са прави - това няма нищо общо със стерилитета.
Успех
-
Какво друго мога да кажа момичета освен да се съглася с вас защото сте прави.
jam, аз не живея в приказка с мислите, че всичко ще е цветя и рози, нито се заблуждавам, че след появата на детенцето всичко ще се оправи, защото знам че след един проблем винаги идва друг.Ние сме заедно с моята половинка от 8 години а от 3год. сме семейатво и просто го познавам много добре и знам от какво идва основния проблем сега, знам че не е от стерилитета ( той само като че ли допълнително подклажда) Основния проблем е, че неработя в момента и не вкарвам нищо в семейния доход, за което аз не съм виновна,а и не съм спряла да търся работа защото е много важно за мен.Но той просто е нетърпелив и обича да пришпорва и много да мърмори за всичко, дори постоянно за себе си мърмори как нищо не бил направил, как искал това да направи и като му се вдигнат нервите аз съм най удобната да излее всичко върху мен с обиди и нападки.Знам, че ако намеря работа няма да е така, е разбира се ще има и други сдърпвания то без тях неможе, но няма да е същото. Просто с две думи, половинката ми е от хората, които много обичат да мърморят и недоволстват за всяко нещо и знам как е било преди между нас знам от какво е и сега.
Но наистина това което знам най-добре е че той ме обича и се страхува да не го напусна,защото много пъти ми е казвал "ти ще си със мен завинаги нали" , не е от хората които да показват чувствата си много,въпреки че поняко се изтърва.Плакал е казвайки ми, че никой не го е обичал колкото аз него.Нашите отношения са добри,но има такива периоди в които той попрекалява. Принципно за всичките ни години са се случвали много рядко, но сега зачестиха именно от проблема "безработна" заедно в комбинация с други неща.
evro,искам да го направя искам да започна да живея за себе си, ще ми е трудно, но някак си трябва да го направя,защото знам, че това ще ме направи силна а аз искам да съм такава.
cygnus , знам че ще ме разбере, но няма да ми го покаже, вътре в себе си ще го запази и знам че на много моменти той се усеща че прекалява, но пак не си го признава а само идва при мен с думите "Ти за звяр ли ме мислиш,аз лош ли съм"
Viarvam ,аз имам може би съдбата на майка ти, но и аз като нея бих казала, че сега ако се върна в началото пак бих се омъжила за него,защото аз имам един неуспешен брак зад гърба си и знам какво беше тогава,какво е сега въпреки че както Джам казва не е цветя и рози.
Рали, права си съпругат ми усеща слабоста ми и затова прекалява,той на няколко пъти ми е казвал че се държи така със мен за да ме научел да бъда силна, но незнам това ли е начина,явно това му е подхода.Точно това започнах да правя от вчерашния скандал, колкото и да ми е трудно започнах да се държа на ниво, не му говоря много,отговарям кратко с няколко думи, не го и закачам и той сам пита дали не му се сърдя.Трябва ми много сила, но ще я събера.
Момичета неудобно ми става да ви занимавам повече с моите проблеми а то като че ли темата се изчерпа вече,защото всички ми казахте много важни неща.
Като заключение ще кажа само: Благодаря ви,получих ценни съвети от които ще се възползвам.Ще започна от себе си,да поправя себе си.Любовта между мен и съпругат ми е голяма,колкото и странно да звучи след всичко написано от мен по горе, но е така защото се познаваме доста дълго и сме преминали през много,но хубавите ни моменти са много повече.Знам,че това е криза която ще отмине,и пак ще си продължим по старо му.Знам че с идването на детето, няма да е розово но няма да е същото по простата причина че съпругат ми е расъл без баща и е страдал много.Знам че един без друг неможем, въпреки че аз го показвам а той не.
Благодаря ви мили момичета, от все сърце.
-
Миличка, според мен големият проблем на твоят мъж е, че много го е страх да не те загуби.Аз съм минала през същото така че те разбирам.
Любовта е най-важна снея ще се справите със всичко. Само да ти кажа, че ния нямаме деца от 14 години, но въпреки всичко се обичаме.
Неуспешното инвитро преживях трудно, но нямах избор.