www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: naha в Юли 21, 2006, 10:58:14 am
-
не знам какво съм ви направила хора,но явно на подкрепа от ваша страна не мога да разчитам или може би трябва да правя инсета или инвитро или някакъв друг метод на зачеване,които да е овенчан с неуспех или да пиша истерични постинги за това че ще слагам края на живота си ( 8O ) за едно - Бъди силна сегашния ти неуспех в следващия момент ще бъде победа...... Ако има нещо лично по добре да ми кажете защото не е чесно........и в никои случай приятно....
-
naha, мила,
точно нищо не разбрах от този пост! Ако имаш предвид себе си - аз конкретно нямам абсолютно нищо "лично" към теб. Какво те навежда на мисълта, че другите имат? :bighug:
-
Честно казано Наха и аз като Лан не схванах за какво иде реч :( Като си пуснала тема, мила поне кажи за какво става дума. И аз нямам нищо "лично" към теб....както и към другите де. Всички сме в кюпа и се опитваме да успеем по един или друг начин. Поясни за какво става на въпрос, че може да е някакво супер недоразумение, както обикновенно става като се общува по нет-а.
-
Наха, от какво е породено това чувство в теб?
лично аз не разбирам..
-
Лан мила какво да ти кажа когато за поредн път ти е дошъл мензиса и все пак си решил да не бъдеш истеричен да пишеш глупости и да казваш на целия свят колко и как не ти се живее (на пример) заради не успеха ти все пак се надяваш от някъде от някои да видиш едно съжалявам или не се предавай или каквото и да е нищо ново за тука ежедневно чета как се подкрепят новите хора, старите хора, хора дори които не са с добри намерения абе не знам може би изживявам тъжен момент и може би не всеки път искам да пиша колко и как ме боли но за човек които иска да има деца ( както всички тук) и не може е разбраемо поне малко да се надява на подкрепа.........
-
Наха, :bighug:, мисля че имаш нужда от почивка.
Всички изпадаме в дупки, повечето от нас излизат от тях.
Не се сърди на момичетата, ако знаеха, колко се нуждаеш от тях, щяха да обърнат света да ти дадат нужната подкрепа.
Усмихни се на слънцето навън. Щом искаш, ще стане.
Слънчев и усмихнат ден.
-
ами не мога да разбера защо се получава така че аз питам интересувам се живо какво става с мен с организма ми пиша мили неща надявам се за другите да успеят радвам се искренно до сълзи на техните успехи а за себе си не откивам подкрепа сякъш като кажа - Доиде ми и все е едно не съм казала нищо боли ме искам бебе искам го толкова силно боли ме за всички ви а като споделя че нищо не е станало остава незабелязано от другите... и м/у другото това че правя все още нормални опити не означава че ме боли по малко от другите когато ми доиде
-
Миличка я се стегни, не знам кой какво ти е казал, но го игнорирай! Естествено, че може да намериш подкрепа тук! Съжалявам, че и този месец е неуспешен, но съм сигурна че всяка една от нас ще има своето бебче. И ти ще имаш твоето прекрасно детенце. Кураж и не се отчайвай. Аз минах през тази фаза преди година, сега съм на етап правя каквото трябва, а да става каквото ще. Почини си лятото, непрекъснатата борба изморява! Знаеш ли как ми е леко сега в почивката, мисля само как да си сваля излишните килца и как да си нося новите дрешки! Позитивизъм му е майката и ще видиш как без да очакваш всичко си идва на мястото!
-
Ами ,мила, никой не може да знае точно как се чувстваш. На мен телепатията ми е слабо развита по природа. :(Наистина съжалявам, че и този месец не е станало, но имай кураж и сила. Ако имаш нужда от подкрепа - сподели, не заключвай моментално, че имаме нещо против теб, просто никой не е разбрал, че ти е толкова тежко! :bighug:
-
Аз......пак не схващам....явно ми се е разтопил мозъка от тази жега и съм затъпяла :lol: Майтапа на страна, но наистина пак не разбрах. ако става въпрос, че е дошъл поредния цикъл и разбираш, че отново нищо не е станало, а си се надявала - разбирам те напълно. Сега съм в същия този момент от месеца и ми е гадно (а и като ми е болезнен още повече), но идват други месеци и нови надежди. Да не би да визираш нещо, което е станало в чата и там не си получила подкрепа?!? Извинявай че питам така, но наистина искам да разбера от какво е породена тази тема :? Аз отдавна не влизам в чата, защото нямам време да седя много пред компа, а тук....нямам спомени да е писано нещо от теб по тази тема.......
Определено не си мисли че има някакъв заговор или нещо подобно и никой не те подкрепя. Мисля че няма такова нещо...дори съм сигурна. Всеки изпада в тежки и трудни моменти, в които му се иска да изчезне от света или да остане някъде сам и да не вижда никой.....или да има някой, който да казва:"Всичко ще е наред"..."Нещата ще се оправят". Няма нищо лошо в това.
-
Наха, мен лично ме боли за всяко момиче тук, независимо от начина на опитване.
Боли ме дори за тези, които "пробват от три месеца и нищо не става", защото си представям какво ги чака.
Боляло ме е когато ми идваше при естествени опити и си мислех, че много боли и че света свършва.
Обаче видях, че повече боли след неуспешна инсеминация, ама боли, та чак сърцето ти спира от болка...
А как ли боли след неуспешно ин-витро?
Радвам се, че реагираш така, защото аз например не съм много-много по утехите, нито пък искам да ми утешават, страдам си сама и мълчаливо и така успявам да стана и да тръгна напред пак...
Но ти имаш нужда от нашата утеха и аз те прегръщам и целувам, ще успееш, вярвай!
Хората сме различни...
Но пък съдбата ни тук е еднаква...
-
Наха, мисля че проблемът е в начина, по който казваш, че ти е "дошло".
Чета постингите ти и писаното в чата и почти винаги имам усещането, че не взимаш нещата навътре. С днешната ти тема тук, разбирам, че това не е така.
Но имай предвид, че хората не могат да поглеждат отвъд външните реакции на другите. Те НЕ знаят случващото се в главата ти. И за това не са виновни. За тях външния израз е вътрешното ти състояние.
Опитай да даваш по-често воля на емоциите си, ще ти бъде по-лесно и със сигурност никой няма да си мисли, че си слаба, щом показваш болката си. Всеки има право да страда и да го показва.
Дано скоро хубави новини заместят мъката в душата ти.
-
Добре аз съм свикнала да оставам неразбрана от другите но за каква почивка ми пишеш малко неумесно според мен сега виждате ли за какво става дума в един момент не искам да бъда истерична, а като кажа как се чувствам трябва да си взема "почивка" ами мерси може би няма значение аз все пак ще продължа на пред и въпреки сълзите си и нуждата да крещя все пак ще се усмихна. В тоя момент това Вземи си почивка прозвуча като излязло от човек които грам не разбира за какво става дума израз от рода на - Само се успокои и ще стане..... нищо лично уаит но аз търся малко подкрепа в тъжен за мен момент, а ти ме пращаш на "почивка" сигурна съм в добрите ви намерения и може би сгреших че започнах тази тема. Но не е подкрепата истинска когато е изпросена........
-
Моята е истинска.
Аз не съм по празните приказки.
Ама, ха, не стига, че си направих труда да те подкрепя, ами си и неблагодарна!
Не ни слагай под един знаменател всички! :twisted:
-
Мила, минала съм през 2 години опити по естествен път и едно неуспешно ИКСИ и знам, че света не свършва дотук. Знам, че и без собствени деца, ще обичам мъжа си и ще намирам сили да се усмихвам. Знам, че трябва да намираш време за почивка, иначе рискуваш да полудееш. Знам, че всеки си носи кръста и често е сам в тази борба. Знам, че никой не е длъжен да ми съчувства и да ме подкрепя. Знам, че обикновено в такива ситуации, хората не са виновни за реакциите си, а повредата е в моя телевизор. Знам, че всяка изказано мнение е продиктувано от мисъл.
Знам, че скоро ще се изправиш и ще продължиш, защото това е единствения изход.
-
Всеки дава подкрепа по неговия си начин, освен че очакваш така телепатично да знаем, че имаш нужда от подкрепа, очакваш и тази подрепа да е точно определена. Ами това просто не може да стане. Очакванията са вредни, защото безкрайно рядко се случват точно във вида в който ни се иска. Така само се самонараняваш. Смятам, че подкрепата на white е не по малко искрена от моята, от твоята или от която и да е на момиче в този форум, защото всички сме преживявали много тежко този момент. Не може да говори (и да подкрепя неискрено) човек, който много добре знае колко боли.
-
Нищо лично миличка, виж ми лентичката и ще разбереш за колко време става въпрос при нас. Имам 3 бременности и 3 спонтанни аборта. Забременях точно, когато бях спокойна и реанимирах. Уви проблемът не е само в забременяването, но и в износването. Не знам от колко време вие опитвате, но начина по който пишеш, показва че си емоционално нестабилна. Много е важно да си стабилен преди да забременееш. Това изисква време, настройка, самонагласа, сълзи, рев, минаване през депресия, апатия, мразене на целият свят и какво ли още не. Аз съм на фаза в която си умирам от кеф, когато видя бременна и се разтапям на бебче. Докато стигна до нея обаче, само аз си знам през какви състояния съм минала. И ние година и нещо, даже две разчитахме на традиционният начин, но последно правихме и инсе. Аз почивам - заслужила съм си го, след 3 години борба искам едно лято да ми е както трябва. Да не робувам на овулацията си, а на желанията си!
-
Наха мила :bighug: :kiss: Сигурна съм, че ще успееш, още повече че си толкова упорита и не искаш никаква почивка. Само се замисли, че и прекаленото натягане на пружината не е полезно. Казвам ти го от личен опит, а не на принципа "не го мисли и ще стане". Защото от пренатягането човек си докарва и други болести, които никак не помагат за решаването на основния ни проблем, повярвай ми. Понякога наистина е по-добре да спреш за малко и да се успокоиш, а после с нови сили да продължиш напред.
Съжалявам, че се чувстваш неразбрана. Може би не си писала в подходящата тема, знам ли. А мястото на емоциите си е именно тук, в емоционални проблеми.
Аз лично чета и пиша мнения по теми, където мога да дам адекватно мнение на базата на моя личен опит. Не съм лекар и не мога да давам мнение по всички проблеми. Сигурно затова съм пропуснала твоя проблем, извинявай.
-
...Но не е подкрепата истинска когато е изпросена........
Наха, нали знаеш колко те обичам, казах ти и мнението ми и чувствата ми относно идването на Мензиса и утехата. Ама наистина като ти трябва утеха просто свирни, не я мисли като изпросена и че не е от сърце. Погледни от долу колко момичета има регистрирани във форума. Ако трябва всяка да я утешава всеки път като й дойде, то ще трябва да има нов под форум "Утехи".
Целувки и не ги взимай така на вътре нещата, просто изглежда този път ти е дошло в повече
:bighug: :flower:
-
Честно казано, в "kista" където сподели, че ти е дошло, не останах с впечатление, че ти е толкова тежко. Аз например някои месеци се съсипвам от мъка, в други съм добре. Ти даже се шегуваше, че си късметлийка, че не те боли и аз реших, че просто този месец не ти е толкова трудно. Ако беше споделила разбира се, че бих те подкрепила. Това не означва, че не ми стана криво, когато прочетох, че ти е дошло. Помислих си "Пак пропиляни надежди", но не сметнах за уместно да ти го напиша при положение, че постовете ти не бяха тъжни. Мислех си "Явно го приема нормално, защо да я натъжавам сега с моите мисли?". Пък и от къде да знам дали този месец мъжът ти не е бил в командировка някъде си и въобще не сте правили опити или пък нещо друго?! Както ти казах, това което чувстваш си е първо в теб, аз (и другите) реагираме само на това, което показваш!
-
Наха, мила,....не го взимай толкова навътре това, че Уайт ти е казала да си починеш. Казано е с най-добри чувства. В крайна сметка аз по себе си съдя...в началото се бях вторачила в проблема.....стреса си казваше думата..бях изнервена до краен предел.....а сега честно казано не ми дреме.....излизат нови и нови проблеми....вече нямаме проблем само със спермограмата на мъжа ми...и какво от това. Точно в момента аз си взех почивка...не ми дреме че имам хормони да оправям или някви си възпаления....или че показателите на моя от смермограма на спермограма стават все по зле. Ще правя инвитро и толкова, то няма при мен много голям избор. И знаеш ли какво? Сега като знам какво трябва да правя и че няма мърдане съм спокойна. Както каза една моя приятелка "Няма да позволя живота да ме подминава, докато се вглежам в проблема!". Знам че всички минаваме през този етап, когато сме до болка раними, когато и най-малкото нещо може да ни разплаче и да ни направи тъжни, да развали настроениео ни. Но с времето нещата се променят и така трябва да е. Трябва да се приемат нещата спокойно без паника и стрес, защото така само сами на себе си вредим. Знам че в този момент всичкото ми писане е тъпо и е загуба на време да го четеш, но повярвай ми знам ТОЧНО как се чувстваш. Не подлагай на съмнение думите на момичетата и не търси ирония или нещо такова. Сигурна съм че всяка една от тях иска по един или друг начин да те успокои и да ти помогне да излезеш от това състояние. Състояние, в което аз много често съм попадала-на безпомощност,тъга и сълзи. С времето осъзнах обаче, че така само си вредя. И аз в момента съм на принципа ще правя каквото трябва, а да става каквото ще. Пък и трябва да си пазя здравето и нервите за бъдещето бебе ;) Защото рано или късно то ще дойде, но по-добре късно отколкото никога, нали?
Целувки:Вени
-
Ами както казва лали се опитвах да не давам израз на емоциите си от гледна точка на това да не утежнявам другите или пък да ги отекчавам но как може да не го вземам вътрешно е това вече не можах да го разбера как е възможно не знам направо добре добре както и да е всичко минава може би просто веднъж исках някои да се сети сам, а не да прося утеха както и да е не съм искала да засегна никои и към никои лично не е било насочено каквото лично имах си го изясних с човека
-
Който има нужда от изразяване на емоциите и от утешаване, нека да ги изисква. :lol:
За доброто на всички е.
-
лали докато аз плача за това че даже като хората поякога не мога да изкажа чувствата си и за това че постингите ми се бавят и сумати и хора пишат преди да ти отговоря...ти ме нападаш... абе знаеш ли в първия момент в които натиснах Изпрати вече съжалих.......... неблагодарна добре ДОБРЕ така да бъде щом казваш.... и все пак уважавам мнението ти както и на всички останали
-
Аз пак да си кажа :lol:
Прочетох въпросната тема, и ако пак не съм объркала нещо разбрах вече за какво иде реч.
Но все си мисля че това че си "късметлийка" се е отнасяло за това, че не те е боляло при този цикъл, а не че за пореден месец нищо не е станало!
Грешно интерпретирани думи според моето лично мнение. Май без да искам се оказах права, че когато се комуникира по нет-а стават доста недоразумения :?
-
еи хора опитах се да ви кажа че не искам да изпадам в истерия всеки път когато ми доиде но мисля че е в реда на нещата когато някоя от нас каже че и е дошло поне едно кураж до другия тираж да бях прочела без да мина през нападки и разни психоалналистични постинги всички сте страшно мили и аз безкрайно ви обичам но явно според повечето тука хората показващи силен характер нямат нужда от малко подкрепа айде дори и да не е подкрепа боже каква стана тя просто едно ей тоя месец ти доиде ама да видиш че другия няма да доиде щеше да ме накара да се усмихна а не като сега да плача и сумати и народ да ме гледа и да се стига до крайности
-
лали докато аз плача за това че даже като хората поякога не мога да изкажа чувствата си и за това че постингите ми се бавят и сумати и хора пишат преди да ти отговоря...ти ме нападаш... абе знаеш ли в първия момент в които натиснах Изпрати вече съжалих.......... неблагодарна добре ДОБРЕ така да бъде щом казваш.... и все пак уважавам мнението ти както и на всички останали
Наха, обичам те и те разбирам. :balk_21:
Опитавам се да те отрезвя и разсея. :wink:
Радвам се, че протестираш!
Това е твоят начин за оцеляване!
-
Чакай, бе миличка.
Както ти е писала Лали, тя не е много по утехите, по-скоро не е по сълзливите утехи - стил цун, гуш муц и т.н. Обаче, точно в тази тема, е написала един от най-милите и хубави постинги. Всеки от нас има нужда да го погалят по главичката и да му кажат „няма няма – всичко ще се оправи“, но е добре да знае, че всеки има различен начин да изрази съпричастността си и даде утеха. Ако не се научиш да разпознаваш милите жестове – все ще си неразбрана
-
:DИзвинявам се за "психоалналистични постинги" само такива ги умея. Пиша ги с най-добри чувства, наистина, въобще не искам да поучавам, прото такъв ми е начина на изразяване.
-
Рози там е работата добре си разбрала обърнало се е внимание на това а другото е останало недовидяно може би пък искам прекалено много но нали знаеш човек си мисли, че и другите са като него ако бях видяла такъв постинг щях първо да изразя съжаление за неуспеха на момичето и след това да обърна внимание на това, че с самоиронията си се опитва да скрие болката. Не съм от вчера тука и знам как се чувстват всички и колко пъти о само колко пъти не съм писъла за неуспехите на другите, но съм чела и плакала нямала съм сили да им кажа колко съжалявам, но си права не може да се очаква от другите да четат м/у редовете аз все пак ще спра да изразявам емоциите си не съм от вчера тук и не за първи път се чувствам така и не е само тук така мила и в стаята за разговори е така всеки решава за себе си никои на никои не е длъжен
-
До този момент наистина не ми беше толкова кофти от идването на м-то постинга ми беше насочен с целта да кажа, че ако не покажеш болка и тъга никои не се сеща да обърне внимание явно само на мен ми правят такива неща впечатление няма лошо различни хора както и да е аз все пак имам напредък този месец, които ме кара да се усмихна, но до тоя момент бях добре сега съм съкрошена и не става дума за телепатични способности иронията просто е неуместна и както казвате, че всички сме различни ето аз се опитвам да покажа същината си въобще не искам сълзливи истории, а да усетя че просто не съм сама без да потърся внимание; имам смелоста да си призная че грешката може и да е в мен и начина ми на НЕ изразяване мога да се извиня мога да се усмихна мога да продължа мога да плача за своя неуспех и в същото време да давам свичко от себе си зада утеша другия мога през мрака на болката си да прокарам лъч светлина от усмивката си заради нечие друго щастие и то да ми вдъхне кураж, исках поне веднъж да видя дали някои ще се сети да ми каже еди какво си без да съм била на дъното и обляна в сълзи може би сгреших съжалявам, че не спазвам на всякъде препинателните знаци и че сумати време пишех фолиукл с У .
-
Спазвай препинателните знаци!
-
:D Лали
Рози аз на тоя постинг съм отговорила много любезно и даже съм обяснила защо не ме боли корема малко по на долу.....
-
Последно по темата.
Наха, около 30 постинга има по твоята тема, стига плака, че не ти обръщат внимание. Самосъжалението на никого не помага...
Не искам да съм груба, нито да те назидавам, просто искам да ти кажа - престани да виждаш само лошото, виж подкрепата на момичетата
Лали ти казва, спокойно, обичам те, разбирам те, ти - не та не! Пак се оля в сълзи - я, малко се стегни!
П.С
Писането с препинателни знаци и без правописни грешки, улеснява другите да те прочетат и да ти обърнат желаното внимание.
-
Наха, надявам се че "проблема" вече е изяснен. Сама си отговорила на въпросите си :) Няма как хората да знаят какво ти е в главата ако не кажеш сама. То понякога аз незнам какво ми е, а какво остава за хората :) Все едно на мен да ми е тъжно,че никой не ме успокояваше тези три дена докато ми беше болезнената част от цикъла. Ми как да ме успокоят като не знаят хората :) Все едно да се засегнала сега като никой не ми е обърнал внимание че смотаните ми хормони не са наред (и те като мен), пък съм ги описала в дневника. И аз като теб не показвам много емоциите си искам сама да се справям с нещата. А и не виждам смисъл като пусна тема с какво ще ми помогне- то си е ясно че трябва да ги повтарям и да пия хапове за да ги оправям по някакъв начин. Но не е в това въпроса. Въпроса е, че както са казали хората в щастливите моменти човек никога не е сам, но когато е с болката си е сам. И това е така. Колкото и хора да ти пишат и да те успокояват, мила...сама знаеш че това няма да ти помогне много, много. Да, ще се почувстваш подкрепата и помощта, но проблема си остава. Това е...колкото и да ни е кофти....падаме след всеки удар, но после се изправяме и продължаваме. Може бавно да се прибвижваме към целта и да правим две назад а една напред....но е важно, че я правим тази ЕДНА крачка и имаме силата и волята да постигнем това което искаме.
Изтрии сълзите и се усмихни. Пък и докато се усмихваш се подмладяваш ;) Със сълзите си убиваш много малки невинни нервни клетки, които както казах вече ще ти трябват за бебето, което те чака някъде там...да му дойде времето и да се появи на бял свят.
Поздрави:Вени
-
Наха, Наха, изтривай сълзите и продължавай напред. Нямаш друг избор, истината е, че в тази тежка борба, ти, а не някой друг, си най-добрият утешител и лечител за самата себе си. Ти трябва да преодолееш този лош момент, който се е стоварил на главата ти и пак ти първа трябва да си помогнеш.
Много добре те разбирам, оооо, толкова добре. Всеки е минал през това, миличка, всеки го е изживявал, кой месеци, кой години... Неуспехът всеки месец е еднакъв за всчики ни, и мислите, и съмненията ни са еднакви. Просто ако ги споделиш, ще намериш нужната ти подкрепа, сигурна съм.
Прегръщам те и ти пожелавам скорошно възстановяване.
-
Не го казах с ирония. Това, че си разстроена и наранена не ти дава право да нараняваш някой, който само се опитва да ти помогне. Решението как да приемаш думите ми си е твое.
-
момичета мисля, че трябва да спрем. В момента каквото и да кажем само ще ядосаме Наха, а ние всички я обичаме. Наха лично аз съм имала много теми, които са били написани с много мъка и сълзи и на които никой не ми е отговорил. Мисля, че всеки е преживял нещо подобно. Но защо да се сърдя на момичетата. В един момент всеки се уморява и повярвай ми няма сили да напише и един ред дори. Аз лично прочитам поредната история и ми става мъчно тежко та една дума немога да напиша дори. И знаеш ли колко по сериозно ми се струваше когато питах за мнение за един лекар, който щеше да ме оперира и трябваше да изложа живота си в негови ръце, а никой не ми отговори, но за сметка на това всички успокояваха някой на когото му беше дошло. Така че вдигни глава и не се сърди, все пак всички сме хора - имаме и слабости. Повярвай ми: ВСЯКА ТРУДНОСТ, КОЯТО ПРЕЖИВЕЕш САМА ТЕ ПРАВИ ХИЛЯДИ ПЪТИ ПО-СИЛНА. Дано само не ни направят по-безчувствени. Успех на всички. Ако имаш нужда от помощ пиши. :kiss:
-
Мила, Наха :), ти си един изключително чувствителен и емоционален човек и имено заради това те харесвам. Досега колкото и пъти да попадна на твой постинг, разбирам че имаш изключително силна душевност и откритост. Качества, които аз страшно уважавам и съм сигурна, че ако те познавах лично щеше да бъдеш една от най-близките ми приятелки. Не си мисли, че си изпросваш нещо с тази тема, напротив. Много хубаво направи, че сподели чувствата си така откровено с нас. Сигурна съм, че малко хора биха го сторили. Например аз съм един такъв човек, винаги имам върху себе си една (колкото и смешно да звучи) "черупка" и много рядко допускам някой в моя свят. И аз съм малко като Лали, колкото да ми е тъжно, мъчно и да страдам гледам да не го показвам. От което съм сигурна, че си скъсявам живота по един или друг начин. Искам да ти кажа, че абсолютно никой тук не омаловажава чувствата ти, даже всички изпитваме подобни. Виждам колко много момичета те подкрепят и ако бях на твое място отдавна да съм забравила за сълзите и да съм с усмивка 24 карата :D. Желая ти успех и много бързо да забравиш за всички тези отчаяния и да се радваш на щастлива и успешна бременност. Целувки и прегръдки!
-
Така вече с по успокоени страсти искам да кажа някои неща първо никои ама НИКОИ не съм искала да обидя ни най-малко. Стана каша защото аз не очаквах първо толкова много постинги и едвам едвам успявах да събера мислите си, за да успея да отговоря и в бързината стана какафония.Изобщо Фусси не знам защо си мислиш, че не го оценявам едвам смогвах да напиша каквото и да било и вече имаше нови постинги. Толкова ми стана зле, че не можах да сдърза емоциите си, повече се ядосвах на себе си защото исках едно а излезна друго .Тук повечето ме познават и знаят, че никога не съм казвала нещо лошо за когото и да било. Имах труден момент направо нервна криза и за това реших да пиша в емоционалните, а не да давам отг в опити. А какво стана? не стига, че не можахме да се изясним ами и накрая пак аз излязох кривата. И Мели мила не слагам никои под никакъв знаменател най-малкото тебе. Работата е там, че аз сутринта доидох на работа влязох в саита и бях едно усмихнато и доволно момиче не ми беше толкова гадно че тъпия м-с тече като река прочетох постинга на ади ( която страшно много обичам и подкрепям с цялато си сърце) и нещо в душата ми се прекърши. Не съм искала да привлека внимание с постинга си в опити нито да търся подкрепа, но мислълта, че никои не се сети профилактично да ме попита дали всичко е наред или нещо от сорта отключи нечовешка болка в душата ми. Може би изживявам тежък момент и напрежението ескалира, но имах нужда да попитам защо никои............. от там насетне стана каша аз не можех да пиша повече плачех болеше ме от собствената си безпомощност да обясня за какво става дума . И пак ще кажа не сте ми длъжници ....Благодарна съм на всички ви и на добрите и не до там думи тук съм приела всичко отдавна за чиста монета и за това съм искренна. Безкрайно благодаря за милите думи на всички ви безкрайно много ви ценя всичките понякога сте всичко за мен.
-
Опа Лали мила аз взех, че те обърках с Мели ( да ме прощаваш и ти и тя ) толкова съм изтощена вече, че не виждам какво пиша. Извинявам се... Прегръщам те силно силно силно до болка и искам да ти кажа че когато доиде момента, в които ще имаш наистина нужда да споделиш с някои дори за това, че искаш да е слънчево, а вали за каквото и да е можеш да разчиташ на мен. Както и всички останали. Много е важно когато си готов да споделиш да има кои да обърне очите си към теб..
-
:bighug:Радвам се, че вече си по-добре!
-
Лан-и :bighug: :kiss: :bighug:
-
Всичко е добре, когато свършва добре. :D Мила naha, радвам се че вече си спокойна. :balk_21: Борбата продължава, никакво предаване! Нали знаеш падаме, ставаме и продължаваме. :D
-
Пета така е безусловно съм съгласна с теб не мога да кажа, че за мен беше добро преживяване. Поне си дадох сметка за пореден път колко различни сме хората... аз всъщност съм претръпнала от страна на идване на м-то и в кашата исках да спомена само, че има нещо общо, а не че е основното. Надявам се един ден да ме разберат и другите. :flower:
-
Наха съжалявам за неуспеха. И аз с теб се надявах този месец това фоликулче да порасне в малко красиво бебче. Мисля че ти този месец направи една огромна стъпка напред, мина без киста и спука едно хубаво фоликулче. Другия месец с още едно стъпало напред и скоро ще стигнеш до върха. Излей мъката и с вдигната глава напред по стълбичките. Прегръщам те силно с мнооого мнооого целуфффки :D. :bighug: :balk_21:
-
Наха, миличка, в темата за кистите забелязах, че имаме едни и същи проблеми. И на мене вчерашният ден ми дойде в повече и не издържам. Тази вечер за първи път влизам в "емоционалните проблеми"/досега не си позволявах да си ги призная/-и ти си тук и страдаш.Съжалявам, че тогава покрай приготовленията за път и шашкането за предстоящата снимка не отделих време за няколко мили думи.Сега те цункам , искам да ти кажа, че те чувствам много близка и с цялата си душа се надявам това да е последния месец , в който ще се чувстваш гадно.Ще видиш, че много скоро ще ни се похвалиш с нещо прекрасно!!! :bighug:
-
"Подкрепата не е истинска, когато е изпросена".
Наха, само това ти изречение е стилно от всички други. Правилно. Както повикаш, така ще ти отговорят. Ако си просиш, ще бъдат изкуствени към теб. Няма лошо, лЮбезни маниери са това, просто трябва да си готова да приемеш малко изкуствено успокояване, а не да се оплакваш и от него. Ако си тъгуваш сама за себе си, много силно, и някак си другите го разберат това, ще ти е истинска подкрепата. Ако преди това ти самата истински си успокоявала момичетата, ама истински, с цялото си сърце и душа, намерила си много, все хубави и подходящи думички да кажеш, разбира се, че тези момичета сега ще те успокоят тебе, ако са на линия. Ама не искай чудеса де...Аз, ако бях в този чат, и ти идваш и казваш "Дойде ми" няма изобщо да те прочета. Няма да те прочета, защото нищо не ми говориш като ник. И аз нищо не ти говоря като ник, затова и хич няма да се хабя да ти казвам, че ми е дошло. Колко народ сме тука, малко или много човек си създава една групичка и си гледа нея. Даже се чудя кога си написала 500 мнения, пък аз едно не се сещам. И сега не те прочетох до края, защото много трудно се чете без пукната запетайка, точка...Аз на твое място, при такива драматични постинги, поне удивителни знаци щях да наблъскам, та дано я пресоля тази тема! Та, както и да е. Исках да ти кажа да не се ядосваш за това, че хората не ти обърнали внимание. 1. Вината може да е в теб. 2. На хората никога не може да им се разчита, всеки гледа него си. Можеш да разчиташ на близките си хора и на приятелите си. и 3. Ти нали не искаш тука да станем като траурна агенция? Дойде някое момиче и каже "Въй, дойде ми!" и останалите да се прекръстват на минутата и да викат "Моите съболезнования. Опази, Боже!"?... :lol: Хайде, пожелавам ти здраве и много скорошен късмет с бебеправенето.
Мари
-
Ехееееееее ти направо ме разби................... изобщо не е било насочено към всички, а разбира се, че само към познатите ми и разбира се не е задължтелно като не искаш да пишеш по еди коя си тема още повече като е емоционална. Тези които са ме разбрали и са ми простили истерията ( надявам се да е така ) са хората, които ме познават и знаят малко или много какъв човек съм. Трудно съм изразила това, което ми се е случвало в този момент и признавам, че въобще не трябваше да е такава насоката и целта на постингите ми, но те бяха до мен и аз без да преувеличавам ще помня това през целия си живот имаше и дами, които бяха с мен и с гласовете си ( по тел. ) Уважам мнението ти макар и аз да не те познавам и да не се сещам за твои постинги и да ти кажа не си била длъжна да изказваш мнение по въпроса.......
-
Aз не смятам, че подкрепата за Наха е неискрена и изпросена. А също, че тя отправя посланието си към всички. Когато влязох в подфорума на емоционалните проблеми, аз прочетох първо нейния постинг, защото ме е заинтересувала и ми е позната донякъде.Аз ви чета отдавна, макар че скоро се регистрирах.И не ми пука, че не поставяла запетайки, и пишела фУликОл. Не разбирам какво толкова дразни някого неправилният правопис. Толкова по-съществени и трагични неща ни измъчват.А когато разбрах, че и е дошло, го възприех като личен неуспех, не намерих сили да пиша, защото сякаш себе си щях да успокоявам. Ако и аз бях пукнала фоликул след половингодишни неуспехи, щях да се надявам за бебче, дори и да казвам, че е невероятно да стане. И щях да имам нужда някой с моите проблеми-не всички- да ми каже нещо за успокоение. Нахита, извинявай!
-
Наха,случва се на всеки да се почуства наранен от другите.Понякога на човек му трябва много малко,за да преживее някой кризисен за него момент - добра дума,подкрепа и когато не я получи той се чуства предаден.Според мен ти си се почуствала точно така.И това в коплект с бушуващите хормони - и ето ти причината за този постинг.
Ами това е нормална реакция!Не можем да ангажираме хората с нашите проблеми и болки,но ни боли когато те не се сещат поне да изразят подкрепа или сачуствие.Ами хората сме си егоисти!
Късмет,миличка! :bighug:
-
Наха, :hug2: :balk_21:
-
:( Благодаря ви за подкрепата и въпреки, че не успях добре да формолирам първоначалния си постинг не сте се засегнали ( което и всъщност не беше целта ми) благодаря ви, че ви има.Домашният ми любимец беше изправен пред хирургична интервенция и това доведе до върха на нервното ми напрежение. Наема, Лилит-че благодаря на Господа, че има хора като вас. Ние почти не се познаваме, а вашите думи така стоплиха душата ми. Работата е там, че аз за 3г ( и освен засеченото жълто тяло по време на операцията ми ) не бях виждала или засичала овулация бях толкова щастлива, но след еуфорията не закъсня и кризата която, изобщо не беше свързана с бебето. Сякъш съм прокълната да не изпитам трайно щастие :( :( не смея да се зарадвам защото знам , че неизбежно и много скоро ще се случи нещо за което ще страдам. Искам да ви уверя, че уважавам мнението ви и ви зачитам като личности искренно се моля за вашия успех и ще се радвам ако за напред подържаме контакта си жив :D
-
Балми благодаря и на теб... :bighug:
-
Naha винаги съм казвала че лелката е лош съветник - повечето недоразумения възникват тогава.
И не се сърди, че не си получила утеха - повечето момичета тук изживяват разочарованието си всеки месец - знаеш ли колко са регистрираните във форума? а колко от тях споделят помежду другото някой проблем? и колко от тях са получили утеха помежду информацията, която са търсили?
Истината е, че репродуктивните технологии - имам предвид инсеминациите и инвитрото са свързани с много инвестиции - не само финансовите - сложи нерви, време, реакция на медикаменти или нереагирането на организма, свръхстимулации, излизания от работа, след като вече си излизал за какви ли не изследвания /за някои по няколко пъти/... няма да изброявам още, но факт е че тези процедури са уникални сами по себе си и затова го приемаме за естествено да подкрепим хората в този процес.
Не знам как ще го приемеш, но едно от момичетата, което най-силно те подкрепи в тази ти тема току що претърпя поредното разочарование от инсе и намери сили в себе си да ти даде безрезервната си подкрепа, а не е от словоохотливите - най-вероятно дори не е споделила за поредната лелка. Форума е за да споделяме, а не да изливаме лошото си настроение в него - може и да не съм те разбрала вярно, за което предварително се извинявам, но така виждам аз нещата. Пожелавам ти успех преди да се е наложило да получаваш утеха след неуспешна инсеминация или инвитро.
Сриващи са неуспехите, но по-важното е да се постигне успех, а ти ще го постигнеш, както и всички момичета тук :bighug:
-
Наха успокоисе мили4ка и продалйажаи само на пред.Вси4ки падаме и ставаме,но няма да се отказваме нали,само за6тото и тоя пат не се е полу4ило.Успех и имаи вярата 4е 6те се полу4и рано или касно :balk_21: :bighug:
-
Наха :bighug: :balk_21:
-
Наха миличка съжелявам че ти пиша в тази тема толкова късно но ме нямаше няколко дни!!
Ей слънчице каква е тази тема??????Какво е това отчаяние!!!!!!
Ние всички много те обичаме!!!!!! :bighug:
Нахита разбирам те напълно......лично аз вече 6 години всеки месец изживявам разочарование и след 2 неуспешно инсе направо бях изпаднала в нервна криза!!!Но се съвзех и ще продължа да се боря и вярвам че ще успея!!!!!!!!!!!!Ти също ще успееш!!!!!!
Не винаги нещата стават когато ние искаме а стават когато му дойде времето!!!!!
Хубаво е че имаш напредък!!!Този месец пукнахте фол.!!!!!Погледни от тази гледна точка!
Когато бях отчаяна баща ми винаги ми казваше тези думички...УСМИХНИ СЕ И СВЕТА ЩЕ СТАНЕ ПО КРАСИВ!!!! :balk_21:
-
"Ти нали не искаш тука да станем като траурна агенция? Дойде някое момиче и каже "Въй, дойде ми!" и останалите да се прекръстват на минутата и да викат "Моите съболезнования. Опази, Боже!"?... :lol: Хайде, пожелавам ти здраве и много скорошен късмет с бебеправенето.
Мари
Умрях от смях, ама е точно така!!!
И аз не искам да изкукуригаме до там! Малко самоирония няма да е излишна
Късмет на всички
-
До Naha и до всиьки други мои посестрими: Напред, до следващата М!..Или пък... бременност!
Как инаье ще разберем какво ще бъде, ако не вървим напред? Но и аз знам какво е усещането, когато усетя болките ниско в корема - парализирам се от страх, не смея да мърдам, за да не дойде.. И се моля на Бог, не за да забременея (не смея да моля за това), но да успея да се вдигна и да тръгна пак напред след като ми е дошло за пореден път.
-
Съжалявам naha, но постинга на Marie е много верен.
Пожелавам ти повече утеха и раzбирателство от най-блиzките ти хора (семейство и приятели) и успех в бебеправенето!