www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Осиновяване на дете => Темата е започната от: Marie в Юли 19, 2006, 17:40:34 pm
-
Момичета,
преборвам се с още един комплекс в момента. Така имам нужда да чуя мненията ви-каквито и да са, от най-глупавите до най-умните, от най-позитивните до най-негативните. Искам да поговорим малко за това защо търсените деца за осиновяване трябва да са белички и българчета.
Животът ми раздава ритници, ама и аз не се давам. Много съм проклета! Съпругът ми не е българин, обаче за сметка на това живеем в трета страна. В изречението се опитах да вложа максимална доза хумор, ако не сте усетили. Чета тук историите на Фуси, прочетох законите. В България не мога да осиновя дете, защото не живея там. В държавата на мъжа ми-същото. С международно осиновяване ще стигна пак до кривата круша, защото през 2-3 години се местя от държава в държава, докато тръгне този доклад, докато ме проучат хората едно хубаво и аз ще съм стегнала багажа отново. Хубавото на това местене е, че някои държави са по-бедни, с по-несъвършенни закони, с повече бебета родени и изоставени. Обаче, разбира се, не са белички...Пък гледам по форумите, масово хората се натискат за себеподобни деца...Не се подигравам с никой, не ме разбирайте погрешно. Просто съм изправена пред дилема: или си променям начина на живот (който между другото е вълшебен и уникален като изживяване) и се закотвям в една страна или се преборвам с комплекса "поне да прилича долу-горе на мен, за да не приказват хората"...Цяла година при мен в офиса идва Мин. Китайче. Малко, сладко, нежно, гальовно, умно, усмихнато китайче. Не мога да ви опиша колко е красив, а колко любов има в него-за това вече наистина думи не ми достигат. Върви ми приказката с Мин. Той, за разлика от другите деца наоколо, е общителен и сам търси да направи контакт. Разправяме се, смеем се, закачаме се, аз му се карах веднъж, той ми се извинява...Имаше рожден ден, правиха му парти, искаше да ми разкаже всичко-и колко деца дошли, и какви подаръци получил. Подарих му един химикал, щото друго нямах под ръка, а той го разнасяше като сурвакница из целия офис, щастлив до безумие...Комуникирането ми с това дете беше невероятно дълбоко...Отделно преди година пък правих торта за рожден ден на 6 годишно азербайджанче. Един Мартин-истинска звездичка. Никога не е имал торта преди това, не знаеше какво е да духа свещички. (Майка му има други приоритети). Играхме, лудяхме на този рожден ден... След 3 дни го срещеме на улицата с майка му, ние в едната посока, а те- в другата. Разплака се! Искаше да го пуснат да дойдел с нас. А дори не знаеше ние накъде сме тръгнали, не сме го примамвали с никакви обещания, просто искаше да тръгне с нас, защото знаеше, че ще има игра и внимание. А пък онзи ден пратих картичка на един приятел: снимка на едно чернокожо момиченце. Това беше най-слънчевата усмивка, която някога съм виждала у дете, най-блестящите очички, които мога да си представя, най-красивият шоколадов цвят и най-милото послание към държащия картичката, изписано на лицето на това дете: "Моля те, обичай ме, аз съм дете!"...
Ей такива работи има в моята проста глава...
Има ли сред вас такива, които ще ме разберат?
-
Миличка Мари, отдавна чакам да се появиш пак, липсваше ни чувството ти за хумор. :lol: Аз поне си мисля, че ние българите конкретно сме много ограничени в това отношение. Като гледам тук германките - женени за всякакви шарени - черни, жълти... Нямат предразсъдъци, че това дете ще е с единия крак в единия свят, с другия - в другия. А децата са деца... Единствено можеш наистина да ги обичаш. По-прекрасно нещо няма на света. Без значение дали са бели, черни, жълти... Каквото и да решиш - само можеш да спечелиш. А какво говорят хората - нали знаеш, майната им на хората, не живeeм за тях. Ако едно такова решение ще те направи щастлива - дерзай! Важно е как се чувствате вие с мъжа ти, а не какво мислят хората. Каквото и решение да вземеш - пожелавам ти късмет и много много щастие! :youwoman: :balk_602:
-
А3 те ра3бирам напьлно. Ние обмисляме с мьжа ми да си осиновим дете, ако с ин витрото нищо не стане. Нямаме нищо против да е а3иат4е, негьр4е и така нататьк. Ние сьщо сме смесен брак. Каквото и да е детето,то ще е наше и ние ще го оби4аме сьщо толкова много. Ние го приемаме 3а сьвсем нормално.
-
Мари,
ние със съпруга ми също сме смесен брак, аз бих осиновила дете без значение от етническата принадлежност и расата, дори предпочитам да се различава от нас, за да е и така ясно, че е осиновено, за да няма "доброжелатели", които да му съобщават тази новина :D. Както Ганка е написала - детето си е дете, най-важното е, че си готова да дариш майчина ласка и любов на едно невинно създание, сигурна съм, че цветът на кожата и формата на очите нямат никакво значение в такъв случай. А хорски мнения и догадки винаги ще има.
-
Според мен много хора искат себеподобни деца не толкова заради себе си, колкото заради самите деца. Децата по-трудно преживяват това, че са различни. Имам приятелка, която е самотен родител на 2 страхотни хлапета, които са негърчета като баща си, а тя е бяла. Тя ми е разказвала, че в къщата и са се проляли много сълзи по този въпрос, защото другите деца са говорели неща от рода на - "Тя не ти е майка и не може да те обича защото ти не си като нея". Знаете колко жестоки са децата... За мен също цвета няма значение, както и за много хора като нас, но си мисля дали така ще е и за децата...
-
А хорски мнения и догадки винаги ще има.
Рали, много си права. Искам да вмъкна нещо, което лично мен ужасно ме натъжи, а хем си мислех, че вече нищо не може да ме изненада. Хората по природа са ужасно жестоки и никога не се замислят какво могат да причинят, или пък се замислят, но го правят нарочно от чиста злоба. Като в онази приказка "Не сакам на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле".
Моя "приятелка", която знае през какво съм минала, как задните ми части са били целите сини от инжекции, как не можех да ходя от болка след процедури и която ми даваше съвети да си намеря друг да свърши работата на моя мъж, след като забременях е казала в компания - "Тя нещо много странно така изведнъж забременя". А милата ми свекърва доиде на летището със снимки на мъжа ми като бебе да сравни да не би да съм кривнала от пътя или да сме осиновили някое дете в чужбина. Хората, които живеят в чужбина или далеч от роднини, приятели, познати, винаги ще са подложени на риска да се говори зад гърба им. Така че каквото и да се направи, все ще ги има приказките... :?
-
Моя "приятелка", която знае през какво съм минала, как задните ми части са били целите сини от инжекции, как не можех да ходя от болка след процедури и която ми даваше съвети да си намеря друг да свърши работата на моя мъж, след като забременях е казала в компания - "Тя нещо много странно така изведнъж забременя". А милата ми свекърва доиде на летището със снимки на мъжа ми като бебе да сравни да не би да съм кривнала от пътя или да сме осиновили някое дете в чужбина.
О, свещена простотия! 8O
-
Мари, възхищавам ти се.
Ти вече си напълно готова. Направи го! То те чака някъде там да му подадеш ръка и да го заведеш в Неговия дом. Подари му всичката любов в сърцето си.
-
Аз също съм се замисляла по този въпрос , защо хората- визирам повечето българи, не са по - освободени , защо не спрат да се бъркат в личното пространство, защо допълнително усложняват и без това усложнения ни живот. Не съм живяла в чужбина , но ми се струва че там тези неща се възприемат по-либерално от хората.
П.С. Анджелина Джоли изобщо не ми се струва комплексирана.Поздрави!
-
Момичета, толкова много ви обичам...
Ами какво да кажа...Никога не съм предполагала, че един ден ще разсъждавам над подобни теми...Мразя да ме претискат в ъгъла и да нямам решение. Не търпя подигравки, пък ако ще и да ми ги сервира собствената съдба. Мисля, че един силен родител, истински, интуитивен, инициативен, разбиращ, подкрепящ, искащ, може да даде на детето си всичко. Може да се пребори с комплексите-и своите, и на детето си и на хората наоколо, да надмогне ограничеността на ситуацията, на възможностите, на простите хора, да гледа на света като на неговия, собствен свят. Човешките възможности са неограничени, вярвам в това. Вярвам също, че и човешкото щастие е неограничено, стига само да го искаш.
-
И аз съм на мнение, че ние, българите, сме с ужасно много предразсъдъци на тази тема. А прословутата ни "етническата толерантност" е всъщност един голям сапунен мехур, базиран на скрита агресия с расистки привкус. Тук, където съм, хората са наистина по-освободени на тази тема, вероятно защото и обществото е наистина мултикултурно. Гледах един филм за осиновяването и хората, които показваха, нямаха нищо против да си осиновят дете от Камбоджа или другаде, без да ги е грижа дали има гени и заложби на генийче. Потресе ме една жена, която имаше пет осиновени деца и всичките с недъзи. Тя нарочно подбирала точно такива деца, защото те имат най-голяма нужда от обич и помощ. Чувствах се абсолютно нищожество, след като видях филма. Тази жена нямаше една песъчинка от моето образование например, но е много пъти по-естествено благородна, хуманна и лишена от фалшивия интелектуален снобизъм. И аз съм объркана на тази тема (още повече след филма), защото освен, че съм българка и снобизмът ми май е в повече. Ние все искаме най-здравото, най-доброто, най-перспективното. Искаме в повечето случаи детето да донесе със себе си много повече неща, отколкото ние притежаваме, за да може да компенсира неизвестния си произход. А тук хората не искат да вземат от детето нищо, но имат много да му дадат - много топлина и обич. Предполагам, че във форума повечето момичета са сигурно по-широко скроени от мен на тази тема, но ако все пак съм засегнала някого с обобщенията си - моля да ме извини.
P. S. И понеже стана дума за етническите предразсъдъци като пречка да осиновим дете се питам: кога българи ще започнат да осиновяват циганчета например? Защо тях въобще не ги слагаме в сметката, когато си търсим дете да осиновим?! Признавам си, аз не бих си осиновила циганче. Но не мога да посоча нито една разумна причина за това. Всичките са в областта на глупавите предразсъдъци. Е, достойна ли съм да имам дете в такъв случай? Нали и те са живи същества?! Защо да "направим компромис" за дете от Африка, но не и за дете циганче от БГ? Пак, моля да ме извините за обобщенията, защото предполагам, че повечето от вас нямат този предразсъдък. Просто говоря откровено за себе си.
-
Мари, миличка, много добре си го решила. Децата са деца, без значение от цвета на кожата. И аз усилено мисля по въпроса за осиновяване след моя миссед. Не ме интересува какъв цвят ще бъде, искам само да знам, че вкъщи ще кънти детски смях и ние ще бъдем щастливи да дадем бъдеще на една невинна душичка.
Миха
-
По въпроса за осиновяването на циганче си имам собствено мнение. Докато в осиновяване на китайче, камбоджанче или нигерийче може да се види някакъв особен тип екзотизъм, то безработните, мръсни циганки, помъкнали големите си кореми са ни ежедневна и близка гледка. Не че няма хубави и умни деца сред циганчетата, но ако осиновя такова дете ще се чувствам сякаш поощрявам майка му, която го е оставила, а и целия им лентяйски род да продължават да се плодят като мишки.
-
По въпроса за осиновяването на циганче си имам собствено мнение. Докато в осиновяване на китайче, камбоджанче или нигерийче може да се види някакъв особен тип екзотизъм, то безработните, мръсни циганки, помъкнали големите си кореми са ни ежедневна и близка гледка. Не че няма хубави и умни деца сред циганчетата, но ако осиновя такова дете ще се чувствам сякаш поощрявам майка му, която го е оставила, а и целия им лентяйски род да продължават да се плодят като мишки.
:good_post:
-
Аз също не бих искала да осиновя циганче, но моя съседка си осинови. Трябва да ви кажа, че не съм виждала по-любвеобилно дете. Винаги когато ме види, тича да ме целуне за добро утро или за приятен ден. Разтопява ми сърцето !!!
-
Чета, че 80% от интелекта се формира до 4-годишна възраст на детето, след това се надгражда. Циганчетата никой не ги занимава с разказване на приказки и разкриване чудесата на света. Няма и кой да им отговаря на вечните въпроси "защо". Затова ги възприемаме като безнадеждно тъпи, но едва ли все още може да се говори за генетична предопределеност към по-нисък коефициент на интелигентност. Може би ако са отгледани в подходяща среда още от мънички, няма да се различават съществено от другите деца. В крайна сметка при циганите мен ме притеснява манталитетът, а не цветът на кожата...
Всеки родител иска неговото дете да е най-прекрасното, умно и съвършено - не се укорявайте, че и вие го искате. Това си е нормален първосигнален стремеж, благодарение на който сме оцелели. А способността за компромис с високите изисквания и философското разглеждане на евентуалните бъдещи проблеми е признак на израстването ни като Човешки същества.
-
Ние с моето мъжле сме решили да си направим двечки, след което като станат на 15-16 да ги сдобием със сестричка - осиновена, китайче. И без това ще е трудно ако ще да е международно осиновяване, така че при правилен разчет на времето ще я свършим тази хубава работа. Сега за дечицата от ромски произход, мой състудент беше такъв. Семейството му обаче бяха решили да имат само 2 деца, и майка му и баща му бяха образовани. Много начетен младеж беше и доста по-възпитан от някои други мои състуденти. До колкото знам стана прокурор. Така че семейната среда е определяща, а не произхода поне според мен. Твърдо обаче искам китайче! Решила съм го!
-
Здравей Мари, отдавна не си писала. Мисля, че това за детето и майката го беше споделя и преди, явно доста те е впечатлило. За мен важното е ти да приемеш, че ще гледаш дете неродено от теб. Имам предвид всички ни, не само теб. Всичко останало, както казва един познат е суета.
Май доста въпроси се въртят в главата ти , на които търсиш отговор, които сама ще решиш. Нали?
-
И аз мисля като Ултра.
Нормално е да искаме децата ни да бъдат здрави.
Нормално е да искаме децата ни да бъдат красиви, умни и добри хора.
Най-смешното е, че за нас вероятно те винаги ще бъдат такива.
Не бива да се укоряваме, че искаме всичко това. Травмата от дългата борба със стерилитета е достатъчно силна, за да си позволим съзнателно - нова травма - отглеждане на едно болно или увредено детенце или детенце, с различен етнически произход, в случаите в които произхода е проблем. Не отричам, че има и такива хора - силни и благородни, които биха направили такова нещо, но аз например не съм от тях и ясно си давам сметка за това.
Много много съм се питала какъв е моя отговор на тази дилема. Първо осиновяването е много сериозен акт и човек ясно трябва да си даде сметка са собствените си сили - без да се надценява. Сега ще бъда абсолютно честна, пък си мислете каквото щете за мен:
1. Нямам сила да осиновя детенце, за което знам предварително, че е с увреждания или е болно.
2. Нямам сила да осиновя циганче, защото не съм убедена, че ще справя с отношението на околните към детето ми. Аз самата имам проблем с приемането на циганите. Нашето осиновено детенце ще знае от самото начало, че не е родено от нас, ще има нужда от утеха и уверения че е обичано и желано. Не съм убедена, че дори да успея да преборя моите собствени предрасъдъци и резерви по отношение на циганите, ще се справя с лошотията и предрасъдъците, на хората, които ще срещне.
3. Нямам проблем да осиновя дете от турски произход, дори сме си говорили с мъжа ми, че ако детенцето е на родители мосюлмани, ще спазваме ритуалите и празниците и на двете религии.
4. Нямам проблем да осиновя цветнокожо детенце или азиатче, защото отношението на обществото към такива деца е относително дружелюбно.
Като човек, който много е мислил по темата, а откакто си подадохме документите, общо взето само това ми е в главата, мога да кажа следното:
Убедена съм, че в 8 от 10те случая (и аз съм между тях), хората осиновяват, защото ТЕ искат да имат дете. В повечето случаи, поне в моя е така, осиновяването въобще не е никакъв акт на благородство, а по-скоро начин взаимно да се спасите - осиновителите и едно същество, което също се нуждае от помощ. Добре е човек ясно да си дава сметка, че осиновява в основна степен заради себе си, за да не каже един ден на детето си: "Аз толкова много направих, а ти как ти ме отплащаш". Не трябва да се търси благодарност за това, което си направил заради себе си. Осиновеното от нас дете не ни е длъжно с нищо.
Защо аз искам да осиновя дете:
1. Защото искам да имам дете. Имам страшно много любов, която искам да дам на едно същество. Защото искам да обичам.
2. Защото сега съм млада и сега искам да съм майка. Сега съм във възрастта, в която мога да дам най-доброто от себе си.
3. Защото искам да се съхраня относително нормален човек, а виждам, че почвам да первам на тема забременяване и деца. Искам да бъда нормална майка, а не да припадам при всяка хрема или да си лигавя детето до безсъзнание.
4. Защото не виждам рационална причина да хвърлям повече пари за фоликулометрия, изследвания, прегледи, изчисления на овулация, прегнил, инсеминации, и тем подобни, след като всички тези средства могат да отидат например за образованието на едно вече родено детенце
E тва са обърканите и хаотични мисли на кандидатосиновителката Фуси..... :lol:
-
Убедена съм, че в 8 от 10те случая (и аз съм между тях), хората осиновяват, защото ТЕ искат да имат дете. В повечето случаи, поне в моя е така, осиновяването въобще не е никакъв акт на благородство, а по-скоро начин взаимно да се спасите - осиновителите и едно същество, което също се нуждае от помощ.
При раждането е същото.
Хората раждат, защото те самите имат нужда да дадат обичта си на някой, както и амбициите си.
Раждаш и се спасяваш себе си, реализираш се, продължаваш човечеството.
-
Фуси мила, много точно си го написала :kiss:
И аз съм си мислила повечето от нещата, за които пишеш. За съжаление все още не съм убедена, че имам силата да се изправя срещу предразсъдъците (моите собствени :oops: и тези на обществото), за да мога да дам на осиновеното дете всичката сила, от която ще се нуждае. Аз самата съм на прага на срив, а как бих могла да съм силна пред детето? :oops: :oops: :oops:
А и никога няма да мога да си простя, че не съм родила детето на съпруга ми (защото проблемът е в мен, не в него), че ако не съм била аз, той е можел да има собствено дете. Затова на този етап съм готова по-скоро да се хвърля с главата надолу в поредния рискован опит да забременея (защото няма какво да се лъжем, всичките тези стимулации не са безобидно нещо :?), отколкото да приема факта, че не мога да забременея :(
-
А и никога няма да мога да си простя, че не съм родила детето на съпруга ми (защото проблемът е в мен, не в него), че ако не съм била аз, той е можел да има собствено дете.
Е сега те набих! :bighug:
За тия думи! :lol: Виж сега какво ще ти кажа, драга ми Копринке, при нас проблемът е мъжки фактор. Човекът, който настояваше за поне един опит ИКСИ (щото аз и за един се дърпах), беше съпругът ми. Предполагам също от същото чувство за вина. Обаче, пропускаш и един друг супер важен момент:
Детето, независимо дали рождено или осиновено, е САМОСТОЯТЕЛНА ОТДЕЛНА ЛИЧНОСТ, която заслужава уважение. Децата не са наше продължение или наше копие, или наша собственост. Те са си отделни и различни хора. Не е справедливо да очакваме от тях да повтарят добрите ни черти или да приличат на нас. В този смисъл разликата в рожденото и осиновеното дете е само в гените. Убедена съм, че децата не се обичат различно
П.С.
А ако роденото от мен дете ще наследи гените на леля ми Муца - много благодаря!!!!!
-
Ако трябва откровено да споделя, аз също не бих осиновила циганче. Нямам предразсъдъци по отношение цвета на кожата, а по скоро по отношение на природните дадености и заложби на тази раса. Вярно е, че много голяма част от интелекта се придобива, но също така е вярно, че генетичният материал си казва думата рано или късно.
Изобщо, колкото и недобре да звучи, имам нетърпимост към простотията, а пък тази мърлява циганка с големия корем дето по-горе я описа Рони така точно, хич не ми се връзва с идеята за природен интелект.
Бих се замислила сериозно за осиновяване на азиатче или дете от друга раса, включително и турско дете, но не и циганче. Вярно е, че децата са си деца и трябва да бъдат обичани еднакво, обаче аз лично не мога да надмогна в себе си подозрителността към тази част от населението :wink:
-
Убедена съм, че в 8 от 10те случая (и аз съм между тях), хората осиновяват, защото ТЕ искат да имат дете. В повечето случаи, поне в моя е така, осиновяването въобще не е никакъв акт на благородство, а по-скоро начин взаимно да се спасите - осиновителите и едно същество, което също се нуждае от помощ.
При раждането е същото.
Хората раждат, защото те самите имат нужда да дадат обичта си на някой, както и амбициите си.
Раждаш и се спасяваш себе си, реализираш се, продължаваш човечеството.
Нали! Нали! Нали!
Уррррраааааааа! Кажи ми, че не съм емоционален изрод :balk_21:
-
А и никога няма да мога да си простя, че не съм родила детето на съпруга ми (защото проблемът е в мен, не в него), че ако не съм била аз, той е можел да има собствено дете.
Е сега те набих! :bighug:
За тия думи! :lol: Виж сега какво ще ти кажа, драга ми Копринке, при нас проблемът е мъжки фактор. Човекът, който настояваше за поне един опит ИКСИ (щото аз и за един се дърпах), беше съпругът ми. Предполагам също от същото чувство за вина. Обаче, пропускаш и един друг супер важен момент:
Детето, независимо дали рождено или осиновено, е САМОСТОЯТЕЛНА ОТДЕЛНА ЛИЧНОСТ, която заслужава уважение. Децата не са наше продължение или наше копие, или наша собственост. Те са си отделни и различни хора. Не е справедливо да очакваме от тях да повтарят добрите ни черти или да приличат на нас. В този смисъл разликата в рожденото и осиновеното дете е само в гените. Убедена съм, че децата не се обичат различно
П.С.
А ако роденото от мен дете ще наследи гените на леля ми Муца - много благодаря!!!!!
Благодаря Фуси :kiss: Май наистина имам нужда някой да ме набие :oops:
Колкото до съпруга ми, той за нищо не настоява, оставил ме е аз да решавам на какво съм готова да се подложа и на какво - не. Именно затова ми е трудно да кажа "край, до тук бях", защото решението пак ще е мое. А виждам как страда всеки път като разбере, че пак нищо не е станало :(. Той си мълчи, но аз го познавам много добре :(
Знам, че детето си е дете, независимо кой го е родил. Просто не съм сигурна, че ще се справя аз. А винаги съм мислила, че осиновеното дете има нужда от много повече обич и подкрепа, нещо, което не съм сигурна дали ще мога да му дам :oops: :oops: :oops:
Иначе и аз не бих искала да осиновя циганче. За друга раса не съм мислила даже, но може би по-лесно ще приема в сравнение с циганчето :oops: Все пак и аз си мисля, че гените са си гени, независимо от възпитанието.
-
Фуси, всички ние сме егоисти в една или друга степен.
Раждаме от егоизъм, осиновяваме от егоизъм. Аз от егоизъм не мога да се реша на стъпка осиновяване. Не се чувствам готова да загърбя желанието си да преборя стерилитета, желанието да видя две чертички, точица, пулс, човече.
Смятам се за поне средно интелигентна и не мисля, че с този си начин на мислене, съм емоционален изрод.
Прегръщам те и ти желая мъничко ваше копие да ви прегръща с най-чистата детска любов на света. То ще прилича на вас, независимо дали ще го родиш, или ще го вземеш за ръчичка от временния му дом.
възхищавам се на силата ти!
-
Не се чувствам готова да загърбя желанието си да преборя стерилитета, желанието да видя две чертички, точица, пулс, човече.
И аз съм така :?, много точно си го написала :kiss:
-
П.С.
А ако роденото от мен дете ще наследи гените на леля ми Муца - много благодаря!!!!!
Сигурно това е друга леля, а не тази която аз познавам и боготворя !!!!! :bighug:
-
:balk_600:
Не, разбира се, леля ми, която познаваш, наистина е ПРЕКРАСНА
-
Мари, както винаги постинга ти е много много добре написан.
Днес сутринта, вървейки с майка ми /която е на гости за няколко дни при мен/, видяхме една бяла жена хванала за ръчичка едно мулатче /беше нейното дете/. И тогава майка ми /която смея да твърдя е жена с много опит и страшно ерудирана/ ми каза : "Как след години тази майка ще обясни на детето си защо то е по-различно?". Защото Мари децата са лоши, много лоши помежду си...
И колкото и да казват всички, че са страшно толератни - няма такова нещо. Всеки един прикрива под една или друга форма собствената си нетърпимост към другата раса или ругата религия. Аз лично /казвала съм го и друг път/ считам , че принудата да живееш с дете от друга раса е проява на егоизъм. И човек наистина добре трябва да се замисли какво точно ще даде на едно такова дете. Защото всеки се чуства най-добре сред себеподобни в това съм абсолютно убедена. И това че ще се грижиш за дете с друг цвят на кожата или друга религия изобщо не го приемам като алтруизъм, напротив това е нашето Его - да принудиш някой, който е различен от теб, да живее с теб.
Тук е мястото да разкажа стария изтъркан виц /не разказвам вицове добре / :
"Едно негърче /моля модераторите да не ме дисквалифицират, защото добре знам, че негър е расистка дума/ решило, че от сега нататък ще е бяло /омръзнало му да е черно/. Намазало се от горе до долу с бяла боя. Като го видели неговите роднини го набили много здраво.
- Е от един час съм бял и вече мразя негрите!".
Така че както има една приказка - всяка жаба да си знае гьола. Може би мисленето ми е по- консервативено, вероятно не виждам нещата както и Вие, но смятам че всеки трябва да помисли добре преди подобна крачка.
Успех! :)
Елена, много точно си го написала. Може би в другите страни да не е така, да няма проблеми когато детето е от различна раса. Може би там обществото да е свикнало с това, да е по-толерантно от нашето, но тук не така. А колкото и да не ни се иска да го признаем, реалностите тук са такива и трябва да ги отчитаме преди да вземем решение. Въпросът не е само дали ще обичаме осиновеното дете, а как ще се чувства то, когато другите деца не го приемат, защото е различно. Да, децата могат да бъдат много жестоки понякога. Не защото са лоши, за защото са откровенни и не са свикнали като големите да мислят за последствията от казаното. И защото всяко дете се учи от това, което се говори у дома по тези проблеми. Та при наличието на толкова консерватизъм у нас не можем да очакваме, че скоро нещата ще се променят съществено.
-
Елена_д, разбирам гледната ти точка. Разбирам гледната точка на всички, които пишат по темата. Просто моят случай се различава много. Аз съм от България (черничка и вредничка), мъжът ми е от друга държава (бял и висок), живеем в трета страна (като тази трета страна я меним през 2-3 години). Детската градина, училището, детегледачките, които ползват нашите колеги с деца са все интернационални. Там едно с едно няма подобни деца-всичките са смесени бракове и от най-различни нации. Там всички родители са еднакво отговорни за възпитанието на децата си, говори се и се работи с децата, които обиждат, удрят и т.н. През нашите очи светът е малък и всички хора са еднакви: мечтаят за едни и същи неща-за слънчев ден, за дом, за приятели, за възможности..., чувстват по един и същи начин и болката и обичта. Разбира се, детайлите са важно нещо, но ние лично смятаме, че човешкото качество "адаптивност" прави хората по-силни, по-можещи, по-знаещи. Разбира се, за семействата, които цял живот живеят в един град, с едни и същи съседи, в едно и също жилище, ситуацията е съвсем различна. И най-вероято се действа по друг начин.
Много въпроси има, много трябва да се мисли, аз просто исках да ви разкажа колко хубави са китайчетата, азербайджанчетата и чернокожите деца. Аз просто искам бебе. Да, за себе си го искам. Мисля, че съм в правото си. При мен проблемът е откъде ще успея да си го взема с по-малко проляти сълзи и по-малко юмруци в корема. Не мога да понасям повече удари в тази ми Ахилесова пета-коремът... Не знам дали ме разбирате... Просто разсъждавам. Обичам да си имам планове за евакуация на душата, аварийни изходи...Всичко се случва по белия свят, много важно е да си адаптивен, ако не искаш да се затриеш сам преди да ти е дошло времето за това.
Мари
-
Просто моят случай се различава много.
Права си Мари, при теб ситуациата е доста по-различна и бих казала по-оптимистична като перспектива. Можеш само да си щастлива от това.
За съжаление когато живееш в един град, бил той и София, не е толкова просто да не отчиташ фактора "околна среда", защото шансовете тя да се промени драстично са нищожни.
Щом се чувстваш готова за тази стъпка, направи я. Това си е много лично и трудно решение. Ние тук можем много да си споделяме и обменяме мнения, но най-важното е ти да си убедена в решението си.
-
Просто моят случай се различава много.
Права си Мари, при теб ситуациата е доста по-различна и бих казала по-оптимистична като перспектива. Можеш само да си щастлива от това.
Ама, ПКопринкова, ние не сме разбираме нещо...Не мисля, че моята ситуация е по-оптимистична като перспектива от на когото и другиго да било. Ако живеех в България, щях да си кандидатствам по процедурата, да си чакам реда, да ме проучват и т.н... Но не живея. За сметка на това пък ти си си там. И държавата ти дава този шанс-да осиновиш българско дете. А пък на мен този шанс ми е отнет. В случая исках да покажа, че и по-трудно да става, и по-заплетено, и по-ограничено от закони, правила, регулации и т.н., имаш ли адаптивността заложена в себе си, ще се намери изход.
-
Мари, извинявай ако ти е прозвучало грубо :?. Имах предвид оптимистична от гледна точка на средата, в която живееш - по-широко скроени хора и по-толерантно общество, възможност за промяна на страна и обкръжение.
Да, от твоя гледна точка, тук поне си знаем законовите процедури и макар и несъвършени, те работят (поне на теория). И ако само това беше проблема, наиситна ние тук сме по-добре.
Но мисля, че проблемът далеч не е само в бюрокрацията и заплетеността на процедурите. Да беше само това, нямаше въобще да се притеснявам и щях да се боря. За мен по-големия проблем (от моята си гледна точка) е как ще се справя след евентуалното осиновяване. Защото добри или лоши, процедурите все някога ще свършат, но обществото ни едва ли ще се промени много. И колкото и да е дълга една процедура по осиновяване, тя все някога свършва, а после цял живот ще трябва да се борим с другите проблеми, за които писах.
-
Аз просто искам бебе. Да, за себе си го искам. Мисля, че съм в правото си. При мен проблемът е откъде ще успея да си го взема с по-малко проляти сълзи и по-малко юмруци в корема. Не мога да понасям повече удари в тази ми Ахилесова пета-коремът... Не знам дали ме разбирате... Просто разсъждавам. Обичам да си имам планове за евакуация на душата, аварийни изходи...Всичко се случва по белия свят, много важно е да си адаптивен, ако не искаш да се затриеш сам преди да ти е дошло времето за това.
Мари
Не знаеш как те разбирам. В темата си за ада бях псала нещо подобно:
"Свикнах с мисълта, че по някаква причина, господ не позволява да имам собствено дете, о.к.! Човек трябва да мисли позитивно и да гради върху това, което му се дава."
Не мога да ти кажа - направи това или онова - нямам право, но мога да споделя какво на мен ми минава през празната глава и как аз съм постъпила.
Подадохме документи за осиновяване, защото това ми се вижда истинското решение.
А ако е писано изобщо (в което напоследък силно се съмнявам) някой ден, евентуално ще родя и аз.
-
Имах предвид оптимистична от гледна точка на средата, в която живееш - по-широко скроени хора и по-толерантно общество, възможност за промяна на страна и обкръжение.
Няма такова нещо. Корпинке, мисля, че това са собствените ни страхове, които вменяваме в евентуалната реакция на евентуалното общество. Вярно е че тук имаме по-консервативна култура и общество, ама все пак не сме в средните векове, де. А и от нас зависи как ще живеем, дали ще се съобразя със своето светоусещане или с това на лелките от градинката.
П.С.
С този пост се самономинирам за категорията "на всяко гърне мерудия":
-
Имах предвид оптимистична от гледна точка на средата, в която живееш - по-широко скроени хора и по-толерантно общество, възможност за промяна на страна и обкръжение.
Няма такова нещо. Корпинке, мисля, че това са собствените ни страхове, които вменяваме в евентуалната реакция на евентуалното общество. Вярно е че тук имаме по-консервативна култура и общество, ама все пак не сме в средните векове, де. А и от нас зависи как ще живеем, дали ще се съобразя със своето светоусещане или с това на лелките от градинката.
П.С.
С този пост се самономинирам за категорията "на всяко гърне мерудия":
Фуси мила, не си "на всяка манджа мерудия". :kiss:
Да, права си, не бива да плащаме както аз го наричам "данък обществено мнение". Но за нас като големи хора е ясно, а как ще го обясниш на детето си? И как то ще се справи с другите деца - тук визирам написаното от elena_d? Ето това много ме притеснява :?
-
Така, както ще обясниш на рожденото си дете:
- ако е високо, защо му викат върлина
- ако е ниско, защо му викат джудже
- ако е слабо, защо е щека
- ако е пухкаво, защо е прасчо
- ако е отличник, ако е двойкаджия, ако, ако, ако
За нищо нямаш 100 процента гаранция, не се страхувай :balk_21:
-
Така, както ще обясниш на рожденото си дете:
- ако е високо, защо му викат върлина
- ако е ниско, защо му викат джудже
- ако е слабо, защо е щека
- ако е пухкаво, защо е прасчо
- ако е отличник, ако е двойкаджия, ако, ако, ако
За нищо нямаш 100 процента гаранция, не се страхувай :balk_21:
Благодаря Фуси :balk_21:
Ами не знам, все още не мога да се реша. На този етап, както го е написала и white, не искам да се откажа от мечтата да имам собствено дете. Но за съжаление все по-често се замислям, че може и да нямам този късмет :(
Колкото до детскя присмех на недостатъчците - изпитала съм го на собствен гръб като дете (аз бях върлината от твоя пример, и до сега не мога да го преодолея :oops:). И до сега майка ми не знае за това. Как съм се справяла само аз си знам. И все пак поне не съм се чувствала нежелана и необичана в собственото си семейство. Знам, че сигурно, ако съм споделяла повече с майка ми, съм щяла да имам подкрепата й, но така съм устроена от малка... (тя и сега не знае за проблемите ми, не защото не пита, а защото аз не искам да й кажа всичко :oops:) А какво би станало с едно осиновено дете, дали би споделило или би се чувствало нежелано и необичано, защото му се подиграват и би крило това от целия свят? И дали аз съм човекът, който ще може да му помогне? :?
-
Последно по темата. За съжаление, повечето мнения звучат ужасно расистки, но този път с фашистки привкус. Уж много, много, много, толкова много всички ние искаме дете, а не спираме да подбираме... А написаното, че Холи Бери била емоционално изхабена заради цвета на кожата си, и то даже и с Оскар е най-голямата глупост, която съм чела. Хора от различните култури не само живеят заедно, но и се женят, имат си деца и на повечето хора не им пука много за това. Даже намират черните за секси, а тийновете масово подражават на прическите на черните от остров Джамайка например. Не можете да си представите какво самочувствие и положение в обществото имат успелите черни. Подобно нещо може да напише само човек, който гледа на мултикултурността отвън. А мнениятата, че трябва да се борим с предразсъдъците на обществото, за да осиновим циганче, са много удобно извинение. Ние даже мислим хипотетично какво ще му обясняваме, като тръгне на училище и съучениците му почнат да го питат защо е циганче. А дотогава даже може да не живеем в БГ. Ако реша да осиновя циганче, въобще няма да ми пука за предразсъдъците на обществото, защото преди това ще съм преборила собствените си. Не ми дава мира мисълта, че искам дете, но продължавам да подбирам...
P. S. Цветът на кожата е природна даденост, а не манталитетът. Манталитетът е продукт на средата и обкръжението, то е следствие от цивилизационните и културни модели, според които живеем и много други фактори, които родителите могат да наложат на новата душа. Едно дете циганче, осиновено от родители българи, даже и със средно образование, няма да има почти нищо общо по манталитет с връстниците си от махалата. А тук, като чета, всички са добре образовани.
-
Последно по темата. За съжаление, повечето мнения звучат ужасно расистки, но този път с фашистки привкус. Уж много, много, много, толкова много всички ние искаме дете, а не спираме да подбираме...
И не виждам нищо лошо в това.
И понеже сам страшно изнервена от целия днешен ден, няма да си подбирам приказките този път.
Аман от псевдо демократи.....ама само на теория, щото не им стиска да направят нищо на практика
Поздрави от фашистката Фуси
-
Фуси, наистина с най-добри чувства към теб, но понеже ти си адвокат и точно ти не бива да го казваш с лека ръка. Ще дойде време, когато и в БГ циганите ще съдят българите за расистки глупости. И е много възможно някой циганин да те помоли да го защитаваш в съда. Просто права на човека! Така, както е навсякъде по света.
-
Те вече ги съдят. Има спечелени дела и в това също не виждам проблем. Но да бъдат наричани расисти хора, които искат да си осиновят здраво, дете от нецигански произход, е простоо...... както съм нервна, какво ми идва да напиша.....И аз с най-добро чувство.
Няма да се чувствам виновна, че не съм Раймонда Диен или Мартин Лутър Кинг. Тва е
-
Jasminass,
аз като домакиня на темата искам да те помоля да намалиш тона. Определянето кой е расист и кой е фашист е висша форма на интелект (ако имаш факти и данни за това, разбира се), обаче още по-висша форма на интелект е да разбереш защо отстрещният така разсъждава. Всъщност да излезеш от собственото си тяло и ум и да влезеш в тялото и ума на събеседника си е една от най-висшите форми на интелект. Не се изживявай като съдница, много те моля. Искам да ти кажа, че в основата на човешките приказки и действия седи Природата на първо място, а не Интелектът. Най-естествено нещо е да искаш свое дете, със свои гени, а ако не може-то тогава най-близкото до това. И пак Природата е тази, която ме кара да се приспособя към ситуацията и да намеря път да оцелея психически. Не знам дали разбираш и от природни науки както разбираш от фашистска философия и драматични постинги...
А по повод това пророчество:
Ще дойде време, когато и в БГ циганите ще съдят българите за расистки глупости.
Нямам търпение да дойде това време аз. Да имаме равни права! Те да ме съдят за расистска обида, а аз да ги съдя за откраднатия ми електромер! И тук, преди да се хванеш за запетайките, подчертавам дебело, че вече не говоря за малки, невинни, сладки дечица, на които искам да бъда майка, говоря за един много сгрешен механизъм на българското общество като цяло и едно много грозно подлагане пред Европейския съюз в името на някакви благини, разбира се.
Мари
-
Marie, ако извинението ми ще те накара да се почувстваш по - добре - ето, извинявам се, но без да разбирам за какво. Ти сама каза, че приемаш всякакви мнения. Аз с теб лично не съм имала никакви добри, нито лоши форумски взаимоотношения и точно затова намирам иронията ти за изключително неуместна. Никъде в изказаните от мен мнения не наричам Фуси по никакъв начин, те не се отнасят за нея, а за общия тон на написаните мнения. Те звучат расистки, но не защото (както го извъртя Фуси, защото това не съм го казала никъде) тя искала здраво и бяло бебе - за това никой никъде не я вини. Звучат расистки по отношение на циганчетата. Фуси сама написа за себе си, че е фашистка. Аз просто отбелязах, че като адвокат трябва да е по-внимателна в изказванията си на тази тема. Никъде не оспорвам правото и да си има, каквото си иска дете. Явно излишно се вдига повечко пара. Съжалявам, Marie, но щом пусна тема с подобно съдържание, е трябвало да си наясно, че тя по принцип предизвиква повечко дискусии, и то с различна окраска. Много хора са чувствителни на тази тема. Не ми е приятно да цензурират поведението ми, без да има нужда от това. И аз мога да кажа много неща за твоите постинги и да си направя извод от тях за теб, но не го правя. Така че, бъди така добра и не внушавай неща за мен, без да ме познаваш. Разсъжденията ти за интелекта и "природните науки" са косвена обида. С най-добри почитания.
-
Ами Jasminass, освен да ти кажа, че прилагаш несправедливо двойни стандарти, друго не знам. Значи аз косвено или директно те обидих, а пък ти нито косвено, нито директно не обиди никой като намекна за фашизъм, открито обвини в расизъм, спомена, че големи глупости са написани, че се извъртат думи и т.н...И то "в повечето мнения"!...Излишната пара я вдигаш ти. С думи като расизъм, фашизъм, внушение, цензура, вдигане на пара, закани за последно вклЮчване...И на Елена_д мнението е различно, но е поднесено с грижа и с идея да размишляваме всички заедно, а не с определения за расизъм и фашизъм. Значи иронията в моя постинг я улови, а самоиронията от болка на Фуси не я видя?
Аз просто помолих да намалиш тона. Освен за природните закони, да те питам разбираш ли от писане? Защото думите са много силно оръжие. С тях можеш както да погалиш човек, така и да го ритнеш по топките! "Расизъм" и "фашизъм" са много силни думи, от които много хора ще се обърнат в гроба си! Затова просто ги остави тез тежки думи и дай отначало с нещо градивно, нещо, което води до размисли, до интересна дискусия, нещо, което ще впечатли участниците в темата и ще им промени мирогледа, ако това се налага и те го искат.
Но без обиди. Казах ти: опитай се да се поставиш в кожата на просяка, за да разбереш защо проси.
-
Marie, с теб можем да си играем на думи до безкрай, но каква полза. От думи като "расизъм" и "фашизъм" никой няма да се обърне в гроба, а много хора си го признават директно (вж. мненията на ironic_, Grace, моите). Излез на която и да е улица в БГ и попитай минаващите българи дали те са готови да си осиновят циганче. Сигурно можеш да предположиш какъв ще е отговорът. Тъжно е, но ние смятаме циганите за по-долна, по-низша категория хора, а за това има само една дума и тя е "расизъм". Предполагам, че и аз съм расистка на тема "осиновяване на циганчета", щом не съм готова да го направя. Това не означава, че който иска бяло и здраво дете е расист. Но когато има колебания и притеснения по отношение на циганчетата, като по-низш материал - това е расизъм. Няма друга дума. Marie, ти, ако искаше да се ограничим в разсъжденията си само с трите споменати от теб етноса, трябваше да го кажеш в началото. Абсолютно нищо против теб нямам, казах го вече. Не съм коментирала негативно предложената от теб тема по никакъв начин, защото смятам, че е много актуална. Знам също така, че в БГ обществото все още не е достатъчно развито по отношение на много теми. Ако трябва да съм честна, ще ти кажа, че ако тази тема, така дефинира, я поставиш тук, където съм аз, и то пред колегите ми, не съм сигурна, че ще погледнат добре на нея, защото излиза, че някой може да има съмнения за някой етнос. Тези неща никой не ги поставя под съмнение и хората нямат колебания по отношение на тези неща. А думата негърче например не се използва, защото е приета за обидна - определя ги по цвят, а това априори се смята, че е без значение. Хората са много чувствителни на тази тема. Разбирам обаче, че за БГ тази дискусия е полезна и образователна, защото може да помогне на хората да преодоляват предразсъдъците си, макар и бавно. Предполагам, че и занапред ще се срещаме по разни теми и затова не искам да има недоразумения и лоши помисли между нас двете. Пак казвам - темата за БГ е много подходяща и не смятам, че трябва да има цензура от твоя страна. Ако имам проблем или недоразумение с някое от момичетата предпочитам да го реша с него лично - не виждам защо трябва да се намесваш като трето лице и да иронизираш казаното от мен. Включих се в темата ти по две причини: 1) от уважение към теб, защото всички "сме в кюпа" по един или друг начин и 2) от уважение към темата, защото е подходяща за размисъл. Тъжно е обаче, че, щом образованите хора имат толкова предразсъдъци, то какво остана за останалите. Поздравления за темата! А от писане разбирам даже повече, отколкото можеш да си представиш. Мир! Мир! И Любов! И повече бебета!
-
Jasminass,
аз незнам ти къде живееш, но на местата по света, където поне аз съм била, които никак не са малко - е нормално хората да се определят и по цвета на кожата, нещо повече, ние в БГ сме доста по-либерални в това отношение - няма да забравя когато учех в САЩ какъв формуляр ми се бе наложило да попълвам - та в него имаше отделен въпрос за расовата принадлежност с изброени опции черен, кок-ейжън (т.е. бял), хиспаник (т.е. латино произход) и т.н., това че негър не се употребява не е за да се избегне дефиниране по признак цвят на кожата, а просто защото се счита за обидна дума. Що се отнася до етническите/расови предразсъдъци - такива съществуват и във всички останали държави по света, да не говорим за Европа, визирам по-специално Франция, Великобритания, Германия, Италия. Да не би там да няма отявлено различно отношение на белите нейтивс към придошлите араби/чернокожи/азиатци. Не ми казвай, че отношението на българите към ромското малцинство е особено по рода си и няма аналог, това е смешно, ако го твърдиш. Етически/расови предразсъдъци винаги е имало и ще продължава да има, това не е специфика на българската действителност. Конкретно на въпроса ти - аз бих си осиновила дете от ромски произход, стига да е бебе и стига да е здраво, нямам предразсъдъци относно етническата принадлежност на детето като такава. Веднага ще обясня защо - ако детето е мое от бебче ще имам възможност да формирам определни навици и да изградя възпитание така, както считам че е редно като родител и както бих го направила за своето биологично дете. Не бих осиновила дете от ромски произход, което вече е с относително формирано възпитание, поведенчески навици, маниери - те биха били пречка да нямам предразсъдъци към детето, надявам се разбираш, какво имам предвид. Именно оттук и идват предразсъдъците на българите като цяло към ромското малцинство - те се дължат не на етническата принадлежност на тази малцинствена група, а на харктеризиращите я особености като начин на живот, манталитет, отношение към общоприети ценности и т.н. По-простичко казано, ако на теб неколкократно са ти отваряли съседната на шофьорската врата, докато си в автомобила си и чакаш за зелена светлина на светофар и са ти вземали чантата, едва ли би била така отворена към поведението на тази група хора в бълг. общество. На мен това ми се е случвало точно три пъти, оттогава пътувам заключена, със затворени плътно стъкла, е това в държавата където ти живееш - случва ли се ежедневно?!И никой нищо не прави по въпроса; и това не съм само аз; и това не е на един единствен светофар в София!!!!
-
rally_g, това казах и аз, че малките циганчета все още нямат много общо с ромския манталитет и зависи ти какви правила на поведение и какви културни модели ще им наложиш. Предполагам, че тогава то няма да има много общо с децата от махалата. Иначе съм съгласна с теб, че наистина във формулярите се пита за цвета на лицето, но предполагам, че е за статистики. Факт е, че за това не можеш да говориш открито в негативен план, което пък вече е една крачка напред на обществото. Не съм казвала обаче, че никъде няма предразсъдъци - едва ли някой може да го твърди?! Говорех за нашите предразсъдъци към циганчетата, като обект на осиновяване. Не че не знам откъде идва това. Пак казвам - темата е много добра за размисъл, защото ни подтиква да осъзнаем собствените си съмнения и колебания в това отношение, а това е стъпка към тяхното преодоляване. Успех на всички!
-
затова българите са съгласни да осиновят африканче или азиатче, защото никога не са живели с африканци и азиатци. и не искат циганче, защото са живели с цигани! Всички хора харесват себеподобните си, Не виждам нищо ненормално.
Както сигурно африканците не искат да осиновят европеиче. Представи си африканско семеиство, в разгара на семеиния празник, танци и веселби, но ... в ъгъла стои европеиското им дете и нищо не му трепва с сърцето и не само не му трепва, ами ги гледа и ги презира, и ги обвинява - "защо ме посадихте тук".
Няма значение кожата, очите,..., значение има това, че е различно! Хората в природата си, не са расисти, те просто не обичат различните. А децата го и показват. Възрастните успяват да го прикриват някак. А истината, според мен, е че не можем да се обичаме всички, трябва да сме само толерантни.
Представи си на зелената ми моравка, дето и дядо ми я подстригвал, да доиде да се изпикае някои, и после да ми обясни, че тои бил африканец и за него било нормално да пикаят на зелена морава. Ами веднага намразвам африканците, на следващата секунда. Обаче после ме обвиняват в расизъм, защото мразя африканците. А африканеца не бил расист, тои ме обичал, а ми пикаел на моравката, защото му се пикаело, а те така си правели в Африка.
Като дете съм учила в три европеиски държави. Бяла съм, със сини очи, външно не се различавам от другите деца. Обаче децата ме скубеха по опашките, защото бях различна. Те нямаха опашки, подстригваха ги късо, за да не им правят опашки сутрин. Моята пък, българката, ме разкрасяваше с опашки. Никои не искаше да играе с мен, защото аз не играех игрите им, не говорех добре езика им и не ги разбирах. В повечето случаи си играех сама. Имам позната, която е сменила пет държави, сега има някаква форма на психоза, страх от общуването с хора. Бяла е, със сини очи, образована, интелигентна. Но е била 5 пъти различна! Твърде много за едно дете!
Интересното е, че децата са склонни да приемат болните деца, но да не са различни от тях, съжаляват ги, но не ги отблъскват.
Обаче, Мари, ако детето расте в такава среда, където всеки е различен, то не е различно, то е същото като другите, цветно.
Затова, направи го, и целуваи ръцете на съдбата, че пак ти е отворила врата.
Не ти пиша, Мари, защото те обичам. Сега ти написах, пак защото те обичам, ако мога да ти помогна някак си! Успех и не се замисляи много! :)
-
Ех, Пипе, Пипе, ако знаеш как ми липсваш...
Много добре ми дойде тази сутрин, смях се на глас! Тъкмо се поразсеях от Jasminass-овото обсебване на темата! :lol:
Уф, то и аз от много време се чувствам нито кон, нито магаре. Откакто преди години единствена аз не се прехалосвах по оставената от някаква змия кожа на една зелена моравка от типа, който ти описваш. Другите такова прехалосване му удариха, ах, каква красота, ах, това биология било, ах, как умело се измъкнала змията без изобщо да си повреди кожата... пък аз хем гладна седях нея вечер от страх, хем змии сънувах. По моите географски ширини са ме учили: змия ли е, требва да се трепе. Пък тези със зелената моравка си я прибраха кожата в едно чекмедже. За спомен.
Права си. В среда, където всички си различни, едни различно дете не би се чувствало различно.
Jasminass, просто те помолих да намалиш тона. Няма да се съглася никога с теб, че повечето мнения звучат ужасно расистки с привкус на фашизъм. Хубаво пишеш, надъхано, наострено, но ако можеше тази цялата енергия да я излееш по по-нежен начин, по по-загрижен начин, щеше да имаш по-голям успех тук. Не знам дали забеляза колко хора се оттеглиха от темата, защото ти от "затрогваща" я обърна на "политиканска". Не беше уместно тема, започнала с описание на една мила картинка с едно малко китайче, нещо много лично споделено като чувство с останалите, да се обърне накрая на обяснения какво е расизъм и къде точно видя привкуса на фашизма. Не беше уместно да поставяш на едно ниво жени, които се борят ежеминутно със здравословни проблеми, с лошо функционираща здравна система, със собствените си комплекси, с безсърдечието на обществото към проблема им, с партията на Сидеров и белите качулки на ку-клукс-клан в Америка. Е, да, малко крайно ти звучи това, нали? Да, ама е все в диапазона на расизма и фашизма, които ти въведе като думи в тази тема! Някак си човек, който е в перманентно състояние на болка, приема по-успокоително нежната дума (която в последствие да го накара да се замисли), а не жлъчния плесник. Само това ни липсваше досега-не само бездетни, ами и расистки на всичко отгоре! И с това набито око, дето го имаш, как не видя, че уроците по "в" и "извън" България са неуместни също! Думите са много силно оръжие. Да! Ето сега тези мои думи ще те накарат са пощурееш: ще отговориш, задъхано и остро, ще се разровиш назад да ми търсиш постингите, да ме видиш коя съм аз такава, че си позволявам да ти говоря на теб така! На теб-дето си сред не-расисти, сред колеги, дето такава тема няма да я погледнат добре, дето разбираш от писане, дето си на висока трибуна и от нея ни обясняваш на нас какво е расизъм, колко е лоша думата "негър" (аз до колкто помня, в България все още не е обявена от БАН за обидна дума) и т.н...И аз искам мир и лЮбов! И повече бебета! Но ти залагаш много лоши бомби с тез силни думи! Просто ми избоде очите с тези две думи. За другото претенции нямам.
-
Marie :good_post:
:youwoman:
:bighug:
-
Искам да си поясня позицията.
Аз съм свободомислещ човек. Толкова много, че заради това се карам с безкрайно консервативната ми половинка, който смята, че всички гейове и прелюбодейци трябва да се разстрелват и че черните трябва да се благодарят задето са дошли белите да ги смъкнат от дърветата.
Нямам предразсъдъци и не си внушавам, че съм от по-висша раса. Мнението ми за хората не се формира на базата на цвета на кожата, а на това, което въпросния човек е направил и прави с живота си.
Ако видя образован, добре облечен и работещ циганин, който си плаща осигуровките ще го уважавам, както кой да е българин. Само че досега не съм видяла такъв.
В България има неравенство. Но то не е непременно в ущърб на ромите. Твърде много неща им се позволяват, които никога не биха позволили на един българин. И аз искам да не си плащам тока. Всъщност, целия ми квартал да не си го плаща. И да набием инкасатора като дойде. Обаче аз си плащам тока в срок, защото ако не го направя ще ми го спрат.
Аз имам право да не желая да осиновявам циганче, ако смятам, че няма да ми е комфортно да отглеждам такова дете и никой няма право да ме кара да се чувствам виновна за това. Уважавам чуждото мнение, но побеснявам, когато някой се опитва да ми го натрапва, още повече с назидателен тон.
-
Jasminass, дълго, много дълго си отлагах изясняването на позицията. Ще ти кажа аз защо съм настроена расистки и фашистки - не желая да петня например паметта на дядо ми,загинал от турска ръка, чието име виси на паметник. Не желая да осиновя циганче, защото миналата година щяха да пребият баща ми, че не ги пуска да се качат на покрива му да го ремонтират, за което му взеха и 800 лева. Не желая бременната циганка да яде моите пари, а аз да не мога да си пусна едни хормони по здравна каса. Не съм расистка, нямам проблеми нито с бели, нито с черни, нито със жълти, камо ли с цигани. Ама искам собствената ми държава да не ме дискриминира. Не искам да стоя в чужбина, защото живота ми тук е нормален.
Живея в Германия и тук не се разрешава даже да се говори за такива неща, защото хората ги е страх. И на митинг на неонацистите имаше за 20 човека, 200 полицаи да ги пазят. Точно от страх да не се върне нещо. Но тук никои не се меша - турците с турци, сърбите със сърби. Така си живеят и капсулират. Единствено чернокожите са на почит. Белите и жълтите доста се женят за тях. Сигурно е основателна причината да го правят. Само че тук държавата търси начини да ги интегрира и не е мащеха за своите. Прави всичко възможно всички да са равни пред нея. Без значение цвета на кожата им.
-
Напълно подкрепям мненията на Ганка и Ироник. Не съм живяла в чужбина, но познавам доста хора били там за по-дълго време, имам и приятелка, която живее в Германия. Тя също не смее много да говори, но веднъж ми сподели, че и до сега семейството на съпруга й (немец) не я приема, защото е българка. Тя е руса, със сини очи и по нищо не се различава външно от германките. Но свекърва й, а и колежките покрай нея не я приемат, защото не е родена там, това е единствената причина. И тя е депресирана до такава степен, че детето й не знае български, защото тя не смее да му говори на родния си език. Толкова по въпроса за толерантността на обществото на запад.
Аз също уважавам циганин, който не краде, работи и си плаща сметките. Но съм на мнение, че българите у нас са дискриминирани, не циганите. Защото ако българин не си плати тока, му го спират в точно определения срок, а циганина се води малцинство и го чакат години наред. И защото и моето семейство не веднъж е било потърпевшо от кражби именно от цигани. И не мисля, че интеграцията се състои в това ние да им плащаме, а те да си живеят безгрижно. Трябва всички да сме равни пред закона. Питам се само в "демократична" Германия колко време щяха да търпят циганин да краде, да не си плаща сметките и да строи катуни насред центъра на града им например? Едва ли щеше да изкара повече от няколко часа.
Толкова по темата за фашизма.
Иначе съм съгласна, децата не са виновни, но винаги е трудно да си различен, и то не само заради цвета на кожата. Различието има много измерения.
-
Първо искам да споделя, че мои роднини преди повече от 20г осиновиха първо българче, момче и след това циганче, момиче. Може би защото жената е малко черничка. Момичето стана много хубава девойка и в момента е бременна за втори път. Семейството което осинови деца, е средно статистично. Може би голям дял е изиграл факта, че жената работи в "Дом, майка и дете". Според мен една жена решава да осиновява дете след 25 годишна възраст. Дотогава тя е формирана като характер и мироглед и едва ли една дискусия ще предупредели решението и за това дали да осинови циганче или каквото и да е дете от друга народност.
-
Жасмин, пак са най-добро чувство, казвам каквото мисля. Дори не питам ти би ли осиновила дете циганче (отказвам да казвам ромче, защото нищо обидно не виждам и не влагам в думата циганин). Не мисля, че е коректно да задавам такъв въпрос на човек, който разъсждава по въпроса са осиновяването само теоретично. Да ти кажа, разсъжденията ти са чисто воайорски (не влагам обиден смисъл).
Аз, която толкова надувах бузи и се биех в гърдите, че ако не успея с първото си ин витро, веднага ще подам документи за осиновяване, като опря ножа до кокала, бая се замислих. Никога няма да забравя, как през главата ми мина мисълта "Боже, никога не съм вярвала, че ще стигна дотук." Чак след като премислих 100 пъти готова ли съм, ще се справя ли и как, чак след това подадохме документи.
Та, това, което исках да кажа е - Не давай акъл на останалите и недей да ми излизаш с клиширани фрази за правата на малцинствата, преди сама да си направила каквото и да било в тази посока. И не сме всички в кюпа драга, защото аз и други момичета вече сме подали документи, Мари и още няколко сериозо мислят по въпроса, а ти ни анализираш отстрани, че и ни назидаваш как точно да го направим.
Между другото, като юрист, който работи в НПО, съм консултирала доста цигани и хора в неравностойно положение, за да подпомогнат именно делата си за дискриминация. Имам приятели цигани, така че така че баш ми дреме, ако някой ме нарича расистка или фашистка. Аз за себе си съм спокойна. Но адски ме е яд от подобни изказвания, защото момичета, които кандидатстват за осиновителки, не стига и другите им травми, ами започват да се чувстват и гузни и виновни, че имат претенции към децата, които ще осиновят. Абе яяяя...."Джа те кере!" (на чист цигански)
А другата тема, имаме ли право да вземем "различното" (по цвят, раса, религия или каквото се сетите) дете в нашата среда, наистина ме вълнува. Гледах един филм на тази тема - Чернокожо 7годишно момиченеце беше осиновено от семейство на бели, много добре образовени хора, без други деца. Жената беше адвокат по човешки права, мъжът беше архитект. Сега, няма да разказвам подробно филма, но общо взето осиновителката, решавайки, че след като се бори за правата на малцинствата, сама трябва да направи нещо конкретно, взе чернокожото момиченце от приемното му чернокожо семейство и го посади в интелектуалната си възвишена белокожа среда. Естествено детето нъобще не се чувстваше на мястото си, поради което осиновителите се преместиха да живеят в негърски квартал, където пък те бяха абсолютно изолирани и въобще стана чудесна боза.
ВЪОБЩЕ не съм привърженик на макисмата "всяка жаба да си знае гьола", но смятам, че ако човек реши да осинови "различно" от себе си дете, трябва да премисли всяка стъпка по 200 пъти и да си даде сметка, че с акта на осиновяването, решава живота на още едно човешко същество. И ако ние сме готови да се борим за промяна на обществените нагласи и предрасъдъци, не е сигурно, че осиновеното от нас дете ще има същото желание и хъс. Защото, ако съучениците на осиновеното от мен циганче го наричат - циганско копеле, моите обяснения за човешките права, равенството между хората и старомодните обществени нагласи и предрасъдъци няма да свършат работа. С това бих могла да се справя, само ако съм абсолютно вътрешно убедена в правилността на решенията си и имам пълната подкрлепа на семейството ми.
-
А другата тема, имаме ли право да вземем "различното" (по цвят, раса, религия или каквото се сетите) дете в нашата среда, наистина ме вълнува. Гледах един филм на тази тема - Чернокожо 7годишно момиченеце беше осиновено от семейство на бели, много добре образовени хора, без други деца. Жената беше адвокат по човешки права, мъжът беше архитект. Сега, няма да разказвам подробно филма, но общо взето осиновителката, решавайки, че след като се бори за правата на малцинствата, сама трябва да направи нещо конкретно, взе чернокожото момиченце от приемното му чернокожо семейство и го посади в интелектуалната си възвишена белокожа среда. Естествено детето нъобще не се чувстваше на мястото си, поради което осиновителите се преместиха да живеят в негърски квартал, където пък те бяха абсолютно изолирани и въобще стана чудесна боза.
ВЪОБЩЕ не съм привърженик на макисмата "всяка жаба да си знае гьола", но смятам, че ако човек реши да осинови "различно" от себе си дете, трябва да премисли всяка стъпка по 200 пъти и да си даде сметка, че с акта на осиновяването, решава живота на още едно човешко същество. И ако ние сме готови да се борим за промяна на обществените нагласи и предрасъдъци, не е сигурно, че осиновеното от нас дете ще има същото желание и хъс. Защото, ако съучениците на осиновеното от мен циганче го наричат - циганско копеле, моите обяснения за човешките права, равенството между хората и старомодните обществени нагласи и предрасъдъци няма да свършат работа. С това бих могла да се справя, само ако съм абсолютно вътрешно убедена в правилността на решенията си и имам пълната подкрлепа на семейството ми.
имаме ли право да направим едно дете нещастно? защото, ако детето е различно, винаги обществото ще го пренебрегва или наи/ малкото непрекъснато ще го провокира да докаже принадлежността си.
Ние не можем да имаме деца, не можем да осиновим в БГ, защото мъжът ми е немец, не можем да осиновим в Германия, защото аз съм българка. Можем след 2 години борба да вземем южноафриканче или азиатче. За нас няма значение цвят на кожа, коса,.... Но, това дете ще е различно, и ще го усеща, в училище, на улицата, в погледите на хората. Ще го дърпат по опашките, а то дори няма и да разбере защо. Винаги съм искала детето ми е да е щастливо. А собствения ми егоизъм, ще го направи нещастно. И когато ме попита "защо ме осинови, защо ми причини това", сигурно ще си пръсна черепа.
Като в капан съм. Няма решение.
-
Любител съм на кафето, даже малко към наркомания отиват нещата. Така че, хората с псевдоними Кафе, по презумпция са ми симпатични :lol: :lol:.
Миличка, не вярно, че нямаш избор. Можете тук да кандидатствате, само ми дай знак, че искаш, ВЕДНАГА ще проверя за детайлите - и ще действаме! Обещавам ти пълно съдействие.
Нещата винаги се подреждат
-
Не съм расист,но въпреки това никога не бих осиновила циганче от България.Причините са много:живея извън страната,местим се на всеки 2 години,отделно и масата документи които трябва да се попълнят.НО,ако живеех в бг-честите привиквания,правото на само 3 виждания,средствата които се изразходват и накрая"дарението").
Гледах един филм от време оно.По времето когато американците завземат земята на индианците.Опожарени палатки,остават само 3 живи (макар и ранени)индианци и успяват да избягат и да се спасят.Единият от белите мъже чува детски плач и започва да търси.Намери едно индианче-пеленаче и го взе със себе си.Отнесе го на жена си -която имаше 3ма сина,но отгледа момиченцето като свое.Съпругът и беше убит от индианците.Изминаха мнго години ,бебето се превърна в прекрасна девойка(която не приличаше на индианка) и един ден пред вратата им застанаха 3ма индианеца.Искаха си я обратно.Тя не знаеше,че е осиновена,но предпочете да остане при семейството си.Няколко дена по-късно започна атаката на индианците(девойката вече знаеше,че от индианско потекло) ,един мъж я нарече "сестро",разбра,че той й е истинският брат.Но тя го уби,за да защити семейството ,което я е отгледало,след което тя дълго плака и напусна.
Не искам осиновеното от мен "циганче" да има подобна съдба.Защото в България всичко е възможно.
Затова бих предпочела да осиновя негърче или азиатче5-6 годишно,чийто родители са пострадали по време на някакво бедствие.Искам то да знае и да помни родителите си и да разбира какво правим за него,да ни обича за това че сме му подали ръка в критичен момент и продължаваме да се грижим за него.
А за хорските приказки-те никога не свършват.
Дори и да му подхвърлят нещо,детето ще има готов отговор от преживяното.
А ако нещо ни подхвърлят на нас -бих ги унищожила с едно изречение:
Само хора с голямо сърце и смелост са способни да извършат подобна постъпка.
-
Мари, за китайче се подготви с една солидна сума и 2-3 години чакане. Там от страната от която е мъжът ти нещата стават бавно и с пари.
-
"Моля те, обичай ме, аз съм дете!"...
Всичко се крие в това просто изречение!Нямат значение расата,пола или вероизповеданието на детето.Всичко е заключено в самият акт на осиновяване или по точно в решението,че си готов за това.Защото за мен осиновяването е СВОБОДА.Човек се е преборил с предрасъдъците - своите и на околните.И вече е сбоводен - готов да дари и получи любов!А всяко дете е заслужава!И всяко общество трябва да се гордее с тези семейства,дарили с любов и грижи изоставените деца.
-
Да Naiema, от всиько казано тук, твоето мнение отразява наи-ясно, това , което мисля.
Но много ми е мъьно, ье изписаното в темата потвърди до каква степен расизма се е сраснал с българския манталитет, даже сред интелектуалната прислойка на населението, ьиито представители има в този фоум безпорно. Но аз разбирам приьините- политиката на положителна дискриминация водена от БГ "държава", не само не интегрира циганите, но подклажда и омразата на българите. Рали, права си- във Франция има расисти, но обикновенно това не са интелектуалците, а бедните духом или материално "бели" жители. Именно защото се дразнят, ье африканците живеят от социални помощи . Не искам все още да мисля дали ще осиновя "цветнокожо" дете, но толкова искам 1 ден и в България хората (поне по -голямата ьаст) да заживеят по-добре и да нямат предрасъдаци, заради мургавата или ьерна кожа...
Момиьета, ние сме посестрими по съдба, не трябва политиьески или расови позиции да ни отдалеьават. Много целувки, и дано войната между евреи i miusulmanes свърши бързо!
-
Но много ми е мъьно, ье изписаното в темата потвърди до каква степен расизма се е сраснал с българския манталитет, даже сред интелектуалната прислойка на населението, ьиито представители има в този фоум безпорно.
.....толкова искам 1 ден и в България хората (поне по -голямата ьаст) да заживеят по-добре и да нямат предрасъдаци, заради мургавата или ьерна кожа...
Момиьета, ние сме посестрими по съдба, не трябва политиьески или расови позиции да ни отдалеьават. Много целувки, и дано войната между евреи i miusulmanes свърши бързо!
Чудесни пожелания!
Можеш да започнеш със себе си -осинови си ромче и положи основите на етническия мир в България!
Успех!!!
-
Fussii :youwoman:
-
Fussi :wink: ще помисля по въпроса, ако му дойде времето... Засега ще продължавам да работя доброволно в 1 асоциация, която организира събития и събира помощи тук, за децата от българиските домове за сираьета- били те с мургава или бяла кожа :))
-
Да точно това имам предвид :lol:.
Първо помисли, след това говори, пиши и пр..
Успех във всичките ти начинания :lol:
-
Fussi, с изказването си по-горе, съвсем не целях да те засегна лиьно теб; не бих могла- сьитам, ье изпитанията около желаното от теб осиновяване са предостатъьно травмиращи. Но както и да е, виждам ье темата се превръща в обяна на реплики , но възприятията веье отказват да уьастват; така ье я напускам. Много успехи и на теб :D
-
Много истини има написани в темата, и много хубаво написани. Станаха много и не мога да ги цитирам.
Аз съм писала и друг път - ще си осиновя азиятче или негърче с голям кеф - точно щото искам от самото начало да е ясно, че става въпрос за осиновяване - с истината напред мисля, че най-добре ще се подредят нещата. Въобще не ми дреме какво щял да си мисли Х или У. Ама вие вярно ли за това, че децата щели да му се подиграват? Аз съм сигурна пък, че много ще им е интересен/интересна и ще е много популярен :D На мен въобще не ми е пукало за разни подмятания от деца - затова си мисля, че едно дете ако расте с много любов и в сигурна среда, ако изгради само високо мнение за себе си, няма да има проблем с подмятания в училище, пък и едва ли ще има толкова подмятания, не и от стойностните деца.
Имам много приятели и роднини, които живеят в чужбина. Имам доста наблюдения от голяма европейска столица - там всичко е много космополитно и хората са много нетолерантни помежду си, а ако си добър професионалист, бързо напредваш в кариерата и колегите ти те приемат отлично, нищо че си българин. В метрото се забавлявам, като гледам хората и се опитвам да определя на коя раса черти носят - толкова смесени гени от различни раси има :D
Сега, обаче за циганите - много искам някой ден да се интегрират, да имат равен шанс да започнат работа, да са образовани и т.н. Никой да не ги дискриминира. Обаче, междувременно, съм докарана до лудост от сегашната ситуация - по всики споменати причини - не може да не мога да се кача в трамвая, щото там 5 цигани така са умирисали всичко, че целият ден ми отива на кино, както казва Ганка един преглед през касата да не мога да мина, щото за да се покриват големите разходи за здравеопазване, социални помощи и т.н. за циганите, които са професионални безработни, дето им викат, та всички тези пари са от моите данъци и осигуровки и за мен не остават пари за качествени публични услуги. Пословичния пример за тока - да не говорим. Не съм съгласна първия въпрос на всеки циганин да е: държавата много малко пари ни дава, не ни стигат и т.н. Да не говорим, че хич не съм съгласна да ме обират на улицата, като освен че ще ми откраднат вещите, ще ме набият или ще ме изнасилят. Не съм съгласна да ми откраднат чантата от колата. Въобще не съм съгласна с техния начин на мислене, например да раждат деца, за да ги продадат. Не съм съгласна и да рискувам ПТП всеки ден, щото по улиците на столицата е пълно с каруци!! Някак не може ли правилата да важат за всички?? Хич не съм съгласна с тези работи и съм докарана до лудост, която ми пречи да разсъждавам по темата нормално. А съм докарана от лудост от безсилие. Единственият защитен механизъм за мен е, да гледам да съм по-далече от циганите. Да не ползвам много много градския траспорт. Да минавам на другия тротоар, като видя джебчийките пред Гудис на Съдебната палата. Да си купувам жилище възможно най-далече от гетата им. Желая им всичко най-хубаво и успешна интеграция, обаче нямам сили да се занимавам с тях дотогава. Не съм задълбавала в четива колко от чертите на характера и най-вече манталитета се формират от гените и колко от възпитанието, но някак мисля, че този манталитет, който така ме влудява, няма да изчезне при първото поколение, възпитано в друга среда.
А и както писа някой - не искам да поощрявам практиката да се правят безразборно деца и после да се изоставят, щото ако може друг да се грижи за тях. (Е, най-добре държавата, да не се спират родителските права, респ.помощите :x)
Иначе с другите раси нямам проблеми. Има ли друга група етнос, който да води живот като циганите? Това, че едно африканче ще си пада по афро ритми - супер, и аз си падам по тях :D Ще има нестандартни ситуации, но те само ще обогатят живота ни :D
-
Сега, обаче за циганите - много искам някой ден да се интегрират, да имат равен шанс да започнат работа, да са образовани и т.н. Никой да не ги дискриминира. Обаче, междувременно, съм докарана до лудост от сегашната ситуация - по всики споменати причини - не може да не мога да се кача в трамвая, щото там 5 цигани така са умирисали всичко, че целият ден ми отива на кино, както казва Ганка един преглед през касата да не мога да мина, щото за да се покриват големите разходи за здравеопазване, социални помощи и т.н. за циганите, които са професионални безработни, дето им викат, та всички тези пари са от моите данъци и осигуровки и за мен не остават пари за качествени публични услуги. Пословичния пример за тока - да не говорим. Не съм съгласна първия въпрос на всеки циганин да е: държавата много малко пари ни дава, не ни стигат и т.н. Да не говорим, че хич не съм съгласна да ме обират на улицата, като освен че ще ми откраднат вещите, ще ме набият или ще ме изнасилят. Не съм съгласна да ми откраднат чантата от колата. Въобще не съм съгласна с техния начин на мислене, например да раждат деца, за да ги продадат. Не съм съгласна и да рискувам ПТП всеки ден, щото по улиците на столицата е пълно с каруци!! Някак не може ли правилата да важат за всички?? Хич не съм съгласна с тези работи и съм докарана до лудост, която ми пречи да разсъждавам по темата нормално. А съм докарана от лудост от безсилие. Единственият защитен механизъм за мен е, да гледам да съм по-далече от циганите. Да не ползвам много много градския траспорт. Да минавам на другия тротоар, като видя джебчийките пред Гудис на Съдебната палата. Да си купувам жилище възможно най-далече от гетата им. Желая им всичко най-хубаво и успешна интеграция, обаче нямам сили да се занимавам с тях дотогава.
Много добре и точно написано, напълно съответства и с моята позиция по въпроса :D
-
След много изписано по темата, да взема и аз отношение.
Много добре ми звучат мненията на повечето момичета. Разсъжденията на Фреш са като моите.
За осиновяване и аз мисля, но според мъжа ми е рано и ще си имаме наше дете. Дали съм готова да осиновя различно дете-не знам. Не знам готова ли съм да осиновя изобщо. Много ме е страх...страх, че ако осиновя няма да мога да го възпитам достатъчно добре...че няма да мога да имам дете...че ще живея безсмислено, без да дам любовта си на поне едно дете...че не съм достатъчно добра за да осиновя или дори собствено дете да отгледам.
Дори тази тема отворих едва днес, защото досега ме беше страх от емоционално натоварените теми на Мари-страх, че няма да мога да не се разплача.
Не знам дали някой ден ще имам дете, по някакъв начин - моля Бог да ми даде сила да направя каквото трябва, за да се случи това.
Момичета, прегръщам ви. И благодаря на Бог, че поне вас имам.
-
Фрешо, бог си!!! Обичам те!
Midge
мързи ме да влизам регистрирана
-
Мидж, и аз те обичам бе, Мила, ама къде изчезна?
Питам, питам за теб, на някоя среща няма ли да дойдеш и т.н.
Като имаш време логни се и пусни поне някоя бележка :D :D