www.zachatie.org
Семейство, дом и свободно време => На чашка кафе и на халба бира => Темата е започната от: Мецани в Февруари 11, 2014, 16:15:52 pm
-
Напоследък все по-често обсъждаме тази тема. И със съпруга ми, и с приятели.
Доста от приятелите ми на приказки искат да емигрират, включително и ние. На практика обаче всички все още са в България ( с изключение на 2-3 души).
Ще ми е интересно да прочета и вашето мнение.
Бихте ли емигрирали? И Защо?
Имате ли своите страхове от предприемане на тази стъпка?
п.п. ще се радвам и нашите съфорумки, които живеят в чужбина да споделят как са взели решението да напуснат България. Какво им е коствало и дали си е заслужавало.
-
Аз съм емигрирала. Чрез децата си. За съжаление, те не искат да се върнат в България, защото:
- тук няма правила, а там, където има, се спазват избирателно. Удивително е как млади хора, които по подразбиране трябва да са бунтари и да са против правилата, се чувстват значително по-добре в държави с дългогодишни практики в спазването /не в писането/ на законите. Ние имаме добри закони, които се прилагат избирателно, а избирателното прилагане на закона е по-лошо и от липсата на закон.
- тук има връзки, шуро-баджанащина и ореинталски начини за развитие /подкупи/. Децата на родители без връзки се чувстват недобре тук и добре там, където развитието им зависи от собствените им качества.
- тук няма грижа за маргиналните групи хора - инвалиди, много бедни, психично болни ... децата ми не спадат в тези категории, но им прави силно впечатление как другите общества се грижат за тези хора. Което е мерило за зрелостта на едно общество.
Но Родината си е Родина. Ние сме тук не защото не искаме да сме другаде или не сме имали възможности да емигрираме, а защото искаме да направим България място, в което децата ни да поискат да се върнат.
-
Добавих в първия си пост още въпроси и ще се радвам на включване от нашите съфорумки, които живеят в чужбина.
Мели, благодаря за отговора.
И аз като теб искам да живея в Родината си и искам тя да е мястото, където ще отрасне моето дете. Но според мен е започнал един процес в нашето общество, от който няма връщане. Мисля че самите българи след толкова много години на преход, разбраха, че просто няма смисъл. Или поне повечето от тях.
Признавам си страхувам се от това какво решение да вземем и дали то ще е правилното. В главата ми са хиляди въпроси...
Страхувам се да останем и пред нас да стои едно самотно съществуване с нищожни пенсии ( ако има кой да ни ги плаща след 30 г).
Страхувам се и да оставя всичко изградено до сега и да отида в една чужда държава, за да започна едно трудно начало.
Страхувам се, да оставя баба си съвсем сама в България. Една вметка - моята майка от 20 г е извън България, а родителите на съпруга ми са от 12 г в Щатите.
Страхувам се дали ще се справим и дали трудностите няма да се отразят негативно на отношенията в нашето семейство.
От много неща се страхувам... Дали не мисля прекалено много?
Надявам се, че с началото на тази тема ще отговоря на част от въпросите си. А и се надявам да е полезна на всички.
-
Аз съм твърдо за това да пробваме. Мъжът ми, обаче, е категорично против.
Не съм много сигурна в коя точно държава искам да живея. Може би не съм се замисляла по-сериозно, тъй като на този етап няма как да заминем.
Иначе страховете ми са свързани най-вече с работата в новата държава. Какво ще работим? Как точно ще се устроим?
Примери около мен с познати колкото щеш. Едни заминаха, постояха и се върнаха. Други останаха. Ясно е, че всичко е индивидуално, но няма как преди взимането на такова важно решение да не мислиш доста. Така че, Мецо, и аз като тебе - в главата ми е пълна каша.
А за идиотщините тук до утре мога да пиша. Примерно аз и още около 20 човека сме на временни договори, защото щатните бройки са заети и не може да се раздува бюджета. Същевременно до времето преди да изляза по майчинството назначиха поне 10-на нови колеги, ама естествено, че на постоянни договори :lol:. Сега колегите ми казаха, че преди да си отиде поредния ИД е назначил още 10-на нови колеги, естествено и те на постоянни договори. Иначе щатни бройки няма...
Много ми е интересна темата.
-
С готовност ще отговоря на конкретни въпроси според собствения си опит и наблюденията ми за познати и приятели, ако предпочитате и на лични. Но това ако се придържаме към логистиката и съображения за работа, образование, визи и статут.
Забелязала съм, че разговорите за емиграция и разсъжденията относно дали и защо се емигрира са емоционално натоварени и неизбежно се стига до конфликти.
-
И аз мнго го мисля това в последно време.Моя мъж беше против, но в последно време ина него му писва и започва да се замисля.Това което ме кара да мисля за едмиграция е точно дупката в която е изпаднало обществото ни.Простотията, гъзарията, доминантноста на прости яи силния ми идват в повече.Наглостта на хората с малко повече пари и власт, абе позната картинка какво да ви обяснявам.
Това което ме спира е семейството.Много силни връзки имаме, всеки ден се чуваме помежду си, а се виждаме също така много често, прекалено биха казали някои.
Новото начало и работата не ме плашат.Мога да работя всичко докато се устроим.Да в един момент ще поискам да се върна към това което сега правя и ще е много трудно.За страна също сме мислили, но до там.Реално всичко е в главите ни.И ние като вас на етап каша.
А страната ни е толкова красива, и може да се живее прекрасно, стига да се псазват правилата.Не е толкова сложно и аз обичам правилата.
Цигу, кое ти беше най-трудно?Как си намери работа?Трудно ли е да се докажеш като специалист и това че си емигрант спира ли те по някакъв начин?Какво виждаш като плюс и минус там?
-
шест години - толкова го убеждавах моя мъж. Сега сме почти на финалната права.
За два месеца минах два курса онлайн от тамошното правителство - езикови, трети по маркетинг започвам от март. Реално за всичките пари, които са ми взели в такси, сега имам персонални агенти, които наистина работят за мен, измислят ми варианти за работа, гледат СВ, насочват към квартали и детски градини. В момента си знам тамошните права, преди още да съм стъпила там по-дбре от тукашните. С всички адреси и телефони.
В същото време, утре за ЧРД ще платя 500лв. за задължения, които не дължа и имам съответните нормативни документи за това. обаче не мога да продам имота си иначе. Загуба на нерви, време, пари.
При нас много натежа факторът държава и какво се случва тук. Искам не да оцелявам, а да живея и да, искам да уча, идея нямате колко много искам да уча. Мечтая си и за нещо по-високо, но не знам дали ще успея. Разликата е, че там мога да си позволя да уча, тук не.
А за самотата - в течение на времето се запознах с толкова хора, заминаваме една група от 10-15 човека, които в последните 3 години споделяхме повече,отколкото със семейство и приятели.
-
Ами ето, значи не е невъзможно да го убедя моя мъж. Аз между другото от време на време си поддържам темата, за да не забрави.
Мен и друго ме притеснява. Годините. И моите, и неговите. Преди няколко години на един от курсовете по английски имаше един мъж на около 50 г., който се приготвяше за заминаване за Канада, с жена си. Той ми е пример, че няма невъзможни неща. Но все пак...
Вени, вие за Канада ли заминавате? Бях се регистрирала преди години в един сайт http://www.migrationexpert.ca/immigration_canada/ (http://www.migrationexpert.ca/immigration_canada/), постоянно ми изпращаха разни и-мейли, но така ги зарязах нещата. Ти чрез кой сайт подаде документи?
Цигу, интересно ми е, ако разбира се имаш информация, без да се задълбочаваш допълнително, следното. Аз съм технолог по образование, завършила съм Технология на месни и млечни продукти. Ще ми признаят ли дипломата в Америка поне частично? Или все едно нищо нямам?
-
Цигу, кое ти беше най-трудно?
Най-трудно беше да свикна с новата страна, новия град, различния език (който говорех и в Испания, и в Щатите) и различните привички в общуването и работата. С годините разбрах, че просто е нужно време, за да свикне човек и да се почуства "у дома". А това става, когато се установят отношения с лекар, фризьор, механик, съседи и колеги. И когато човек си има любими супермаркет за храна, парк и улици за разходка, ресторант за вечеря, и площадка за децата. Един ден човек просто се събужда и се чувства комфортно и добре там, където е. И прави планове за себе си и семейството си там, където е. А после идва и ден, когато ваканциите в Бълария не свършват със сълзи и мъка заради сбогуването и раздялата, а с радост от завръщането вкъщи.
Как си намери работа?
Работа си намерих по време, когато не бях натрупала голям опит и можех да съм по-гъвкава и по-малко взискателна. Работих в преводаческа агенция 6 години, а в това време учих - денем, нощем... Това беше големият зор, а от приятели с деца зная, че с малчугани е още по-трудно. След това беше лесно и можех да избирам какво и къде да работя, за да съм удовлетворена. Но правя уговорката, че в Щатите работа има винаги всякаква, стига човек да има малко здрав разум. И възможностите за учене и доучване са безброй - откъм график, натоварване, ниво на специализация, и цени.
Трудно ли е да се докажеш като специалист и това че си емигрант спира ли те по някакъв начин?
Това на мен никога не ми е било проблем. По едно време в Испания гледах деца и роднини на семейството идваха бедни и боси, но надменни, и дори не ме поздравяваха. Но глупави и комплексирани хора има по цял свят. И в България все ще се намери някой да навири нос заради нещо. В Щатите съм работила в малки и големи компании, и никога не съм имала проблем с акцента и произхода си. Ако изобщо има значение, винаги е лесен и удобен повод да се завърже първоначален разговор. Американците са практични, гъвкави, любопитни и непредубедени хора и да се работи с тях е лесно.
Какво виждаш като плюс и минус там?
Аз не бих направила различен избор, дори да можех да върна времето. Но това е животът, който познавам и съм създала, и разбирам защо не мога да си представя нещо по-различно. Ужасява ме мисълта да се разхождам или да търся адрес в София - там винаги се чувствам малка и изгубена. Виж в Мадрид и Ню Йорк се оправям сокойно.
С интернет днес връзката със семейството е много по-лесна и редовна. Напоследък водя дневник със снимки на iPad-а и през няколко дни пращам pdf-и на фамилията, за да вижда Марко и да научава какви ги върши. Гостуват ни тук, ние си ходим редовно.
Плюсовете добре са ги изтъкнали почти всички в предходните коментари.
Още нещо ще добавя и съм писала за това и преди време в други теми. Кандидат-емигрантът някак си представя живота в чужбина като голяма саможертва, стискане на зъби и низ от лишения и компромиси. Това не е вярно. Аз в този разговор съм емигрант, но сред колеги, приятели и съседи съм си просто една от тях - още една жена в къща на същата улица, колежка в групата, и верен другар в радости и трудности. Има период на адаптация и той е труден, но полека-лека животът си върви и е щастлив и пълноценен.
Тук в района поддържаме връзка с около 20-ина български семейства. Детето ми си играе с българчета поне веднъж седмично и имам много съседи българи в радиус от 20 километра. В региона има още поне хиляда българи, някои от тях познавам периферно, други изобщо не съм виждала. Миналата година на близка приятелка поставиха диагноза рак на гърдата. Премина през операция, химиотерапия, нова операция и кошмарно възстановяване. Вече осем месеца около 30 души българи (предимно) и американци поддържаме стройна схема на готвене, пазаруване и превозване на децата й по тренировки. След химиотерапията отпразнувахме грандиозно - опекохоме цяло прасенце и поляхме събитието.
С това искам да кажа, че има България и изън България - имаме си българско село и български магазин. И доколкото поддържам силни връзки с българи на живо и с вас виртуално, не се чувствам като дърво без корен. А и вече не правя разлика между тези отношения и приятелствата с американци и хора от цял свят. Добри хора има навсякъде.
-
Цигу, интересно ми е, ако разбира се имаш информация, без да се задълбочаваш допълнително, следното. Аз съм технолог по образование, завършила съм Технология на месни и млечни продукти. Ще ми признаят ли дипломата в Америка поне частично? Или все едно нищо нямам?
Ще ти я признаят, както си го представяш, и това изисква само превод. Обаче само образованието не е достатъчно, за да започнеш работа. Ще питат какво, къде и как си работила. И ако е близко до това, което се прави тук, и кандидатстваш за работа според опита и знанията си, ще те вземат ведната.
Имам позната, която беше учила екология в Лесотехническия. И с тази диплома вече 10 години работи като environmental inspector в администрацията на щата Ню Джързи (еквивалента на държавна работа тук).
Имам обаче друга позната, която направи магистратура по маркетинг и 10 години търси работа като директор, защото й е под нивото да работи друго. И вече 10 години е безработна, въпреки американската си диплома, защото няма един ден опит. А можеше да започне по-ниско и вече да е директор с опит. :lol:
Едно семейство на около 30-33 току що дойде в района. Жената си намери страхотна работа за 2 месеца като съветник-консултант в банка (мой опит да преведа позицията на каквото зная, че се нарича в България) - образованието и опита й са от България. Знае английски, но не е учила в езикова гимназия. Основно е работила в сферата на частно пенсионно осигуряване. Явно успя много добре да напасне знанията си и опита си от работа с клиенти към работата, която си избра и взе.
Тук се прави разлика между работа (job) и професия (profession). Професиите предполагат работа с хора и риск за живота и здравето им, и са стриктно регулирани: лекари, аптекари, инженери, архитекти, адвокати, учители. Там се иска приравняване на образованието и покриване на критерии, придобиване и поддържане на разрешение за практикуване на професията в конкретния щат с изпит(и).
-
Цигу, благодаря!
Имах нужда да чуя точно това :)
Вени, звучиш толкова надъхано :) Вярвам, че ще се справите чудесно.
-
Цигу, благодаря ти!
И тука има такива дето чакат да са директори. И така цял живот. През това време нищо друго не правят, освен да чакат. Имам и аз такива познати.
Аз не мога да кажа, че сега живеем зле. Напротив. Но си мисля за бъдещето. Какво правим с 200 лв. пенсия, примерно? Ако въобще има и толкова.
-
Вени, вие за Канада ли заминавате? Бях се регистрирала преди години в един сайт http://www.migrationexpert.ca/immigration_canada/ (http://www.migrationexpert.ca/immigration_canada/), постоянно ми изпращаха разни и-мейли, но така ги зарязах нещата. Ти чрез кой сайт подаде документи?
Чрез никой :) два месеца здраво четене в бгканада, четене в официалните сайтове, на места си помагах с гугъл транслейтор, още четох, събрахме документи, преведохме и пратихме. Между временно мъжо започна от 0 да учи френски, аз горе-долу едно ниво по-високо. Докато Ники спеше или после играеше в кошарата завършихме със самоучители нървите нива, които дават приблизително А2. после вече уроци и чакане. Процедурите са мнооооого дълги и бавни, ние сме подали първия пакет документи юни 2011.
-
Вени, а има ли ограничение до 40 г. във възрастта? Имам чувството, че бях чела някъде преди години.
-
Врабчо, миналата година състудент на мъжа ми емигрира в Канада. Човекът е над 50 години, инженер, от френскоговоряща страна в Африка. Жена му е без професия. Имат и три деца, последното е родено там.
-
Врабчо, миналата година състудент на мъжа ми емигрира в Канада. Човекът е над 50 години, инженер, от френскоговоряща страна в Африка. Жена му е без професия. Имат и три деца, последното е родено там.
Благодаря, Деси! Не знам какво съм чела. Да не е за определени райони, които да речем са най-желани за емигриране? Или съм си в тотална грешка.
-
тц, възрастта дава точки, но те могат да се наваксат от езици, професия, деца, професионален опит.
-
тц, възрастта дава точки, но те могат да се наваксат от езици, професия, деца, професионален опит.
Благодаря, Вени!
Явно нещо в Шок съм чела :lol:
-
Между другото, лотарията за Зелена карта в Щатите ще се проведе само още една или две години.
След това имигранти ще се допускат по правила, подобни на тези в Австралия и Канада. Тоест според нуждите от хора с образование и опит в конкретни сфери. Не зная повече, а и не мисля, че още е ясно точно кога и как ще направят промяната.
-
Мисля, че всички кандидатстват за Квебек, но могат да се установят, където решат. Той отиде в Торонто.
-
Много интересна тема, ще я следя с интерес! Цигу, много ти благодаря за толкова изчерпателната информация, на мен ми беше много полезна.
Меци, предполагам коментара ми към Цигу ти дава отговор на първия въпрос - бих емигрирала!
Защо? По същите причини като теб и като повечето, които писаха.
Имам ли страхове? - определено, същите са като твоите. Понеже на мен ми се иска да заминем за САЩ, предвид разстоянията, наистина много ме спира раздялата с близките ми. Моят съпруг беше категорично против емиграцията допреди 2 години. Той се страхува от същите неща като мен и като повечето хора - дали ще се справим, дали няма да се наложи да се върнем и да сме пак на нулата. Той е военен и напусне ли веднъж работа - не може да се върне повече там. Това може би го спира най-много. Другото е родителите му - единствено дете е и казва, че баща му нямало да го преживее /което не ми се вярва, ама..... / По-миналата година се нави най-после да пробваме и подадохме за зелени карти. Уви - не ни избраха. Тази година имахме шанса вероятно за последен път да играем в лотарията, но не пуснах заявления. Взех да се разколебавам :? Основно заради детето. Ако бяхме само двамата - стягам куфара и тръгвам на мига.
А всъщност, именно заради детето си искам да се махнем, не искам тя да живее тук, не и ако продължава така. Както казваш и ти, Меци, започнал е един процес, от който наистина смятам, че няма връщане и оправия, за съжаление.
В главата ми наистина е пълна каша, хем искам да заминем нанякъде, хем ме е страх.... не знам. По едно време бях луднала на тема САЩ и четях като невидяла в all.bg. Обаче, някак не успях да добия еднозначна представа кое как. Което е нормално сигурно, САЩ е огромна страна и във всеки щат, че и град е много различно. Имаме много близки приятели там, които години наред ни навиваха да ходим при тях, ама моя мъж като рече - не, сакън :lol: И преди 2 години взе да ме подпитва - какво става, има ли още лотария :lol:
Сигурна съм, че ще се получи много интересна дискусия, дано се включат повече хора. Аз пиша малко хаотично, ще ме извините, ама такова ми е и в главата :oops:
П.С. Цигу, това за професиите и работата и аз съм го чувала, но не знаех кои точно специалности в коя категория влизат. Да разбирам ли, че ако съм с икономическо образование, няма да има нужда да приравнявам диплома? Завършила съм МИО бакалавър и Международен бизнес и мениджмънт - магистратура. С езикова гимназия съм преди това, но всъщност английският ми е втори език. За жалост, поради нередовна практика, доста ми е паднало нивото, но разчитам на пасивната памет и за двата езика :oops:
-
Съгласна съм с всичко, което е написала цигу, но искам да отворя една скоба - има огромна разлика дали ще заминете и започнете борбата сами, или с дете / деца /. Дали ще имате баба или друг близък роднина, на когото да разчитате за по - дълъг период от време, или не.
Неслучайно го пиша. Ние дойдохме в САЩ с дете на 2 и половина и започнахме отначало. Сами. Ако сте се насочили насам е необходимо хубаво първо да си направите сметката в цифри, после да обрънете внимание на емоционалната страна. Това е от моята камбанария.
П.П. Никога не съм била по - близка с родителите си и брат ми. Чуваме се всеки ден, споделяме си всичко. Не беше така, когато живеехме в България.
-
И аз искам да емигрираме. Винаги ни е спирала борбата за дете. Ако тепърва отидем в друга държава, започваме от 0 - работа, кариера, докато се установим и двамата на нещо постоянно... И така 10 години чакаме да забременея. Накрая, ако не стане, сигурно ще заминем.
Що се отнася до държава - Германия ми е фаворит. Ако не там - някъде другаде в Европа, но категорично не в САЩ или Канада. Не заради разстоянието, просто не ги усещам добре тези държави.
-
Бих, но не заради икономическата обстановка, а заради сънародниците и манталитета- безкрайно ме подтиска и демотивира гледането в канчето на другия, осбъждане на живота, фрази, поведение- всеки си има свой собствен живот, мироглед, светоусещане, а тук често се случва да живееш по начин, който не на теб се харесва, а на околните, да не забравяме и завистта- всичко, което ти правиш, другия го може по-добре, ама видите ли- късмет било, че точно ти го правиш, а коментиращия винаги е имал малшанс
Германия и Англия са ми страните фаворити
-
Леле, колко емигранти и потенциални такива ...
Нашето семейство също е раздвоено. Аз съм "против", а мъжът ми "за".
Мъжът ми се дразни от мръсотията и калотията тук, както и от бюрократщината.
Много се ядосва като обувките му стават целите в прах за един ден, а в друга държава примерно, може да не си ги четка цяла седмица. :lol:
Аз пък не искам да ме третират като "втора ръка" човек в някоя "бяла държава" само, защото съм българка. Не искам да се разделям и с хората, които са близки до моя манталитет и начин на живот.
Същевременно ми е мъчно обаче, че "свестните" хора си заминаха или си заминават.
И ако така продължават нещата знае ли се какво ще бъде мнението ми за в бъдеще.....
P.S. Вени, Честит Рожден Ден!!! new_birthday
Нека се сбъдне желанието ти и да се чувствате добре където и да отидете!
-
И аз в кюпа с потенциалните емигранти.Но ние сме се насочили към Германия,Австрия или Англия.В Лондон имам братовчеди,които могат да ни помогнат евентуално за намирането на работа,квартира и т.н. Предпочитам Германия или Австрия.От скоро обсъждаме тази идея.Аз съм колебаещата се.Майка ми е на години,с куп болести.Как да постъпя?Не мога да я оставя сам самичка,едно дете съм,а тя пък няма да иска да живее в чужбина.На този етап дори не сме й казали за намеренията си.В голяма дилема съм,но пък трябва да помислим и за бъдещето на детенце.Не искаме да живее в мръсотия,мизерия ,простотия.И ние с мъжа ми сме на не малко години,но пък както казва Карлсон от покрива-"в разцвета на силите си" :D Надявам се да се включат момичета,живеещи в Германия или Австрия(може и на лични).Мъжът ми е инженер,проектант,аз съм счетоводител по образование,макар и никога да не съм работила като такава.Много ми е объркано.Дано вземем правилно решение.
-
Ех, няма как да не се включа и аз. :lol:
До преди няколко години, може би 5-6 бях най-големия патриот, никакво заминаване никъде, и аз като Мели ще оправям държавата. Да ама не. Сега съм готова още утре да стегна куфарите и да тръгна, но за съжаление в държавата в която най-много ми се иска да живеем никой не говори езика, което е голям проблем според мен. :?
Преди много години имахме възможност да заминем за щатите, нямахме деца, бяхме само двамата, работата за него беше осигурена от тук, но аз се тръшнах и казах не. Сега леко съжалявам, но не съвсем, защото щатите никога не е била моята дестинация за емиграция.
И аз като повечето не искам да замина, за да печеля пари, не, просто искам децата ми да израснат в друга обстановка, да получат добро образование, каквото за съжаление в България няма вече.
Не ме плаши и това какво ще работя, директор не искам да съм, така че все нещо ще намеря, и улици мога да мета :lol:
Обаче сега пък мъжката част се дърпа и така аз само си говоря, но реално нищо не сме предприели.
-
И нашите куфари много бързо ще ги стегнем. Но не на всяка цена.
За сега мъжът ми опитва дистанционно да намери работа, беше и лятото в Лондон, но буквално се изпотрошихме двете с Алекс и той го прие като знак, че не е сега времето и се прибра.
Вторият ни вариант е да отидем с повече пари, за да предплатим къща за 6 месеца (без трудов договор и без гаранции от предишен наемодател в Англия искат обикновено предплата за 6 месеца). И през този период да търсим работа и да се адаптираме. Сега поне няма ограничения за работа.
Най ме влече Германия, но да намериш работа без немски си е доста трудно, пък за български юрист като мен да не говорим. :lol: Затова гледаме и към Великобритания.
Участваме редовно и в лотарията за зелена карта на САЩ, въпреки че не ми е мечтана дестинация, но знае ли човек.
Мен най-много тук ме дразни липсата на контрол и поддържането. Дразни ме, че парите ни за почистване се крадат от броени хора, а ние ходим в кал и прахоляк и чат пак някакви цигани метат с метлички тротоарите, докато вятъра си духа ли духа. :x
Заради пък обществените поръчки и как се провеждат в България си намразих и професията.
Сигурна съм, че навсякъде се краде, ама нашите тук определено са олимпийски шампиони.
Мога още много да пиша.
-
Преди 4-5 г. имаше вариант да замина за Англия с осигурена работа, но като седнахме и нарисувахме картината във финансово изражение преценихме, че на този етап това не е решението за нас. Тогава нямахме и дете, което също натежа като фактор. Не искахме да започваме от 0 един път, който беше вече извървян до някъде. Не го считам като грешка. Сега бих заминала само ако имам поне малка сигурност, че ще водим един нормален живот - работа, жилище, обучение за детето, елементарни забавления. Причините, поради които бих емигрирала са основно морални - не искам детето ми да живее в среда на пошлост и безнаказаност. Иначе във финансово отношение се справяме и тук и точно това ме ядосва още повече: искам да живея в България, но да се чувствам нормален и равноправен на всички човек. Ще направя всичко възможно да дам шанс на детето ми да избере къде да живе и да му осигуря добро образование, вероятно в чужбина, и се надявам да е разумно да избере най-доброто за себе си.
Вени, честит рожден ден! :happy_birthday_1:
-
На въпроса - да. Стягам куфарите веднага.
Даже имам нещо наум, дано да се случи.
И на Луната ще тръгна, ако трябва. Да живея с наведена глава не мога. Докато съм здрава и мога да работя, ще бъхтя за нещо по-добро. В тая държава не става.
Като прочета всички отговори, сигурно ще се включа с коментар - сега минах само по диагонал, че нямам време.
-
П.С. Цигу, това за професиите и работата и аз съм го чувала, но не знаех кои точно специалности в коя категория влизат. Да разбирам ли, че ако съм с икономическо образование, няма да има нужда да приравнявам диплома? Завършила съм МИО бакалавър и Международен бизнес и мениджмънт - магистратура.
sixsens, ако търсиш работа извън държавната/правителствения сектор, не ти е нужно приравняване.
Въобще, американците имат система на юнашко доверие: всеки документ се приема за достоверен, докато не се появи основателно подозрение за противното. Показва се дипломата и това е. Мисля, че при кандидатсване за магистратура, университетите проверяват дали българският университет е легитимен, но какво и къде гледат не зная.
До ден днешен всички български документи си ги превеждам аз и подписвам декларация, че преводът е пълен и верен. Апостилите и заверките ги искат в Европа. Там бремето да се докаже достоверността на документа пада върху частното лице.
Още едно уточнение: Информацията за Щатите важи само, ако човек е влязъл в страната законно. Няма по-тъжно и трудно съществуване тук от незаконното - нещо като вода газиш, гладен ходиш. Вратичките за промяна на статута са много малко и се прилагат рядко.
-
Цигу, благодаря за информацията!Това променя някои неща, досега винаги съм мислела, че ако не запиша там да уча, няма да мога да работя малко по-квалифицирана работа /нямам предвид директор :lol:/, само на база образованието и опита ми от БГ. Незаконно пребиваване в която и да е държава никога не е било вариант за мен, такова нещо не си причинявам доброволно :?
-
Мини, твоето мнение се припокрива с моето. От известно време имам чувството, че се задушавам - от масовото изпростяване, от завистта, от грубостта, ако щеш и от паркираните коли по тротоара. Не съм вярвала, че някога ще се чувствам не на място в собствената си държава, и че ще пожелая да я напусна. А такива патриотични речи съм държала....
Реве ми се, като магарица ми се реве.
Зайо, и при нас една от причините, които са ни спирали да емигрираме, е била борбата за дете.
Знаеш, че много ти стискам палци и вярвам, че ще успеете :hug2:
elle22, имам въпроси към теб :)
От включилите се по темата само ти си емигрирала с дете на възрастта на моя син.
С какви трудности се сблъскахте в началото? Ти започна ли веднага работа или се грижеше за детето? На каква възраст тръгна детето на градина и имаше ли трудности с адаптацията?
elle22, цигу, ще съм благодарна ако напишете какви здравни права има един новопристигнал емигрант (легално и законно, разбира се). До какви лекари има достъп?
Благодаря на всички, които се включиха :)
-
Зайо, и при нас една от причините, които са ни спирали да емигрираме, е била борбата за дете.
Знаеш, че много ти стискам палци и вярвам, че ще успеете :hug2:
Знам, Меци :bighug:
Тук, в Зачатие, има много положителна енергия :grouphug2:
-
И мен ме интересуват здравните права и достъп до лекар за нас и за детенце,детски градини и т.н.,специално за Германия и Австрия.Ще съм благодарна за всякаква информация.
-
Да, за германия и аз ще следя с интерес :)
-
И ние с моя съпруг сме мислили да имигрираме и то в САЩ, защото той е ходил там два пъти на бригада от университета и знае как стоят нещата там. Мислехме да кандидатстваме за зелена виза, но аз му казах това, което чувствам а че в друга страна бих живяла само за да работа и след време бих се върнала. При мен е фактора патриотизъм и не мога да си представя да живея далече от България и то за цял живот. Бих издържала макс.2 години, така го усещам аз лично. Но в последствие решихме да се пробваме с частен бизнес, който не провървя, за което до някъде се радвам, защото това не беше нашата сфера. Но от миналата година след като се разбра, кои ще ни управляват, изпитах едно непознато чувство за мен а това, че бих се махнала от страната си. Направо се ужасих и не можех да повярвам, че изпитвам това чувство. Като гледам явно няма да го направим, заради мъжът ми също, който не може да е далеч от роднините си, с което всъщност аз проблем нямам. Карам го поне да сменим града, да се махнем от тази ужасна София, пълна с цигани а и вече претъпкана с бежанци, кражби, кучета и още куп неща...но просто как да сме далече от неговите роднини!!! Стана доста дълго но ми се искаше да споделя мъката ми за нашата страна и как ни кара да мислим за други държави да бягаме. :balk_133: :balk_144:
-
Мини, твоето мнение се припокрива с моето. От известно време имам чувството, че се задушавам - от масовото изпростяване, от завистта, от грубостта, ако щеш и от паркираните коли по тротоара. Не съм вярвала, че някога ще се чувствам не на място в собствената си държава, и че ще пожелая да я напусна. А такива патриотични речи съм държала....
Реве ми се, като магарица ми се реве.
Това все едно аз съм го писала. При последния разговор на тази тема /за ситуацията около нас/, се разревах истински. Не искам да повярвам, че децата ни ще израстнат в тази обстановка. Не знам дали след време ще си простя, че не съм се опитала да им подсигуря нещо по-различно...
-
Мдам и на мен честичко ми се реве от тия неща :(
Както съвсем основателно отбеляза и elle22, емиграцията с деца е доста по-трудна, във всякакъв аспект. Може би, мен това ме плаши най-много, как логистично и финансово бихме се справили, при положение, че няма да имаме помощ отникъде /откъм гледане на детето имам предвид/. То не че сега имаме, като изключим от време на време някоя неделя, но реално през седмицата, докато сме на работа, а детето е болно примерно, големи схеми въртим с мъжа ми. Но тук таксите за ДГ са доста по-ниски и поносими все пак и можем да работим и двамата. А в САЩ например, доколкото знам таксите са жестоки и за да работим и двамата, а детето да е на ДГ, трябва да докарваме бая доход. Наши приятели, чието дете се роди там, работеха единия само нощем, другия само денем, за да гледат детето. Не че няма начини, но все пак...
Интересно ми е и друго - все пак сменяш държава, климат, децата в началото боледуват ли повече, докато се климатизират? Някой попита за здравните услуги, достъпа до тях, цени? За САЩ ми е основно питането, там знам, че си зависи и от осигуровките, които плащаш, но всяка информация ще е полезна. Бих се радвала и на инфо за други страни в Европа. САЩ не ни е единствен вариант.
-
Не искам да повярвам, че децата ни ще израстнат в тази обстановка. Не знам дали след време ще си простя, че не съм се опитала да им подсигуря нещо по-различно...
въпросът е доколко "нещото" е различно. и какво реално можем да осигурим. имам известни съмнения относно сливането с околната среда при по-големички деца емигранти (не родени в емиграция и отраснали рамо до рамо с местните връстници).
-
Ще ви пиша за здравни осигуровки и градини в Германия, но по всяка вероятност утре.
И все пак не знам дали съм най-добрият пример, защото мъжът ми не е българине и тук си е у дома.
-
Не искам да повярвам, че децата ни ще израстнат в тази обстановка. Не знам дали след време ще си простя, че не съм се опитала да им подсигуря нещо по-различно...
въпросът е доколко "нещото" е различно. и какво реално можем да осигурим. имам известни съмнения относно сливането с околната среда при по-големички деца емигранти (не родени в емиграция и отраснали рамо до рамо с местните връстници).
jam, съгласна съм, че точно в това е въпроса.
Ще дам елементарен пример - живеем в страхотен нов блок, близо до агенцията за бежанците. Не можете да си представите какво е наоколо от началото на мин. лято насам....То не са боклуци, то не са тумби, изхождания по полянките...Устата ме заболя да повтарям на детето, че това, което вижда ежедневно не е правилно. Ми не вярвам, че държавата не може да измисли механизъм, с който да контролира по някакъв начин случващото се. Не вярвам в някоя друга европейска столица да се допусне подобно нещо. И за да не ме нападнете, че чакаме всичко наготово от държавата - не е така. През месец организираме почистване на междублоковите пространства, иначе досега да сме се заринали. Ама взе да ми писва. И да ми се реве от всичко това.
Наскоро гледахме някакъв филм, как трябва да си пазим природата, и детето коментира "ама те само невъзпитаните деца и бежанците си хвърлят боклуците кадето им падне"...
Ще ме извините, всъщност се отклоних от темата.
-
Аз ще дам по-различно мнение. Аз не искам да емигрирам, дори ме убеждават да работя и живея в по-слънчево място от това, а аз се дърпам. Отказах предложението.
Да, една от причините определено е, че тук имам нужда от лекарска помощ.
Другата причина е, че все пак заниманията на половинката са тук.
Ако се прежаля да го направя ще е след време, когато имам дете, когато половинката може и ако изобщо може. И при всички случаи ще е с временен характер, например след като започне застудяването във Варна, т.е. за да се радвам постоянно на слънцето.
Някакси аз все още бих се борила с вятърните мелници тук.
-
Замисляла съм се, а и виждам че доста мой познати - дори и едно момиче от форума с което се виждахме два пъти и ходихме при една и съща АГ остана в чужбина :)
Замисляла съм се но ще ми е доста трудно ако остана в чужбина и започна от 0.
Винаги съм харесвала страната ни, София но това което ме кара да мисля за живот извън страната
е липсата за възможност и реализация, а и вече 7ма година не мога и да си намеря работа тук в София , тук са приятелите ми и въпреки това искам да имам по добър живот дори и БГ...
-
Не съм емигрирала и не искам да емигрирам. Много обичам всичко тук и ми се плаче как се съсипва. Плаче ми се като ви чета. Иска ми се да можем да променим нещо, а не децата ни да се пръснат по света. Всички умни и прекрасни хора стягат куфарите. Дано има повече хора, които мислят по този начин, защото така България отива в историята след по-малко от половин век. Има много такива примери... Не може да не може бе хора!
-
Не съм емигрирала и не искам да емигрирам. Много обичам всичко тук и ми се плаче как се съсипва. Плаче ми се като ви чета. Иска ми се да можем да променим нещо, а не децата ни да се пръснат по света. Всички умни и прекрасни хора стягат куфарите. Дано има повече хора, които мислят по този начин, защото така България отива в историята след по-малко от половин век. Има много такива примери... Не може да не може бе хора!
:good_post:
-
Дони, до преди една година мислех точно като теб. Отказвах да повярвам, че "..Не може да не може ". Ходих на протести, писах прочувствени речи от страницата си във фейсбук. И какво? Едно голямо нищо, както всеки път.
В един момент се осъзнах и видях, че просто наистина няма да може да се оправи положението. Не и с такива политици. От ден на ден вярата ми, че ще се случи нещо добро и позитивно за тая страна се изпарява.
Кое да ме обнадежди:
- че председателката на Комисията за защита на личните данни е придобила през 2012г 64 имота?
- че известни журналисти отиват в партия, спонсорирана от КТБ, и в която се замесва името на медийния магнат Пеевски?
- че Атака са в тайна (вече явна за всички) коалиция с ДПС?
- че ВМРО предвижда коалиране с другата партия/движение на Пеевски "Без цензура"?
Други примери няма смисъл да давам.
-
Не съм емигрирала и не искам да емигрирам. Много обичам всичко тук и ми се плаче как се съсипва. Плаче ми се като ви чета. Иска ми се да можем да променим нещо, а не децата ни да се пръснат по света. Всички умни и прекрасни хора стягат куфарите. Дано има повече хора, които мислят по този начин, защото така България отива в историята след по-малко от половин век. Има много такива примери... Не може да не може бе хора!
:good_post:
Нали го знаете онзи виц.
Песимистът казал: Е по-лошо не може да стане!
Оптимистът отвърнал: Ааааа, може, може!
Та, Дони, може, може! Нали знаеш аз защо съм тук и какво правя 10 години. И ти, и всички, които сме се събрали, учредили сме Зачатие и работим упорито години наред ... И, като теглиш чертата, какво се получава. Никакви идеи не могат да се виреят, ако зад тях не стоят яки капитали. Само лобистки интереси се защитават, популяризират и влизат в сила, нищо друго. Безобразно, брутално, прегазвайки всичко по пътя си.
-
Така е в цял свят, не сме изолирана ситуация. Трябва обществен натиск за конкретни задачи, конкретни искания, милиони такива. Медийните клоуни не ме интересуват, а те заемат 90% от медийното (и facebook) съдържание. Като цяло българите са много честни и стойностни хора, но ни навират в очите боклука. Той се вижда и смърди и по улиците, и в училищата и в цялото общество (това което дразни мини). А нормалните хора са се свили и си траят. Всеки ден трябва да променяме нещо и някого към по-добро, всеки, всяка минута. Добрите сме повече!
-
Мецо, абстрахирай се от тия политически и корупционни игри - има ги по цял свят, не се заблуждавай.
Не си мислете и че навсякъде другаде хората са много по-културни, възпитани, цивилизовани, не хвърлят боклуци и се усмихват на всеки срещнат.
-
Дони, искрено ти се радвам на оптимизма, които имаш. Наистина. И аз съм голям оптимист, но в случая си наложих да бъда реалист.
Нормалните и стойностни хора, които биха работили за благото на тази държава няма да стигнат до челните места в политиката, защото днешните хиени няма да им позволят.
Няма как да не те интересуват медийните клоуни - те са лица, които успешно манипулират обикновените хора. В по-голямата си част медиите какво са - платени статии, платени коментатори, платени хейтъри, платени писачи по големи форуми, платени статистики....
Джам, ясно ми е, че политиката е мръсна работа и че всичките тия игри ги има навсякъде. Може би не са така явни, знам ли.
-
Естествено, в политиката не отиват само почтени хора, дори по-скоро много рядко отиват. Според мен силата е в неправителствения сектор, но независимия такъв, не този със спонсори. Ето ние сме един много много малък пример за това. Нямаме гръб, няма пари зад нас, само гол ентусиазъм и труд. Обаче само това е начина за гражданско общество - всичко останало е пазар и лоби. Трябва да го разберем най-после, но трябва да е преди да е късно.
-
Дони, ние ( визирам Зачатие) сме изключение, за съжаление.
В днешно време никой не иска да работи за без пари. Не го ли виждаш?
-
самоцензурирах се :) Много идеалистичен пост написах :)
-
Ама знаете ли каква е разликата между политиците в БГ и в Западна Европа? Че като омажат нещо, онези си подават оставката (може и на съд да ги пратят), а нашите продължават да си безчинстват безнаказано. :x
-
Всички умни и прекрасни хора стягат куфарите.
Всъщност не, стягат куфара по-смелите. Масово България е представена навън от мургави, напористи хорица. Умните и способните се губят на този фон.
Всеки ден трябва да променяме нещо и някого към по-добро, всеки, всяка минута. Добрите сме повече!
Така мислех и аз преди 10 години - започваме от нещо малко, но го правим всички. Например да не пресичаме на червено. И така лека полека оправяме всичко. Е, не става. Единици сме тези, които спазваме правилата...
Не си мислете и че навсякъде другаде хората са много по-културни, възпитани, цивилизовани, не хвърлят боклуци и се усмихват на всеки срещнат.
Всъщност, не е точно така. Хората са еднакви, да, но навън правилата се спазват, защото неспазването им води до солени глоби и наказания. Тук няма контрол.
Известно време работех като контролен огран. Какво ми казаха веднъж, когато хванах хора в нарушение - коя си ти, бе, момиченце, сега ще се обадя на шефа ти и ще изхвърчиш или по-лошо. Ако няма полицай до мен, какво да направя?! А и да има, пак същото.
Ама знаете ли каква е разликата между политиците в БГ и в Западна Европа? Че като омажат нещо, онези си подават оставката (може и на съд да ги пратят), а нашите продължават да си безчинстват безнаказано. :x
Има един виц за изпълнението на европроект за построяване на мост в Германия, Белгия и България (първите две са условно подбрани). В Германия ще направят осветителните стълбове вместо през 15, през 16 метра, ще откраднат парите за един стълб и готово. В Белгия през 17 метра, ще откраднат пари за два стълба и готово. У нас като дойде комисията да види моста ще кажат - дойде реката и отнесе моста, дайте пари за още.
Виц, виц, ама е истина. У нас корупцията е безконтролна и повсеместна, а колкто е по-високо в йерархията, толкова е по-мащабна и безкрупулна. Само си помислете защо се появиха бездомни кучета, защо оставиха циганите да правят каквото си искат и да тормозят хората, защо премахнаха БДС за храните и започнаха да ни тровят с палмово масло, а колко тонове рапично сме изяли пакетирано като слънчогледово олио и т.н. Систематично се съсипа държавата, за да могат отгоре безконтролно да преразпределят. Как една Сърбия, която преживя толкова войни, пак е по-добре от нас...
Старите българи умно са си докарали княз от Германия. Лошото е, че сега и да си вземем управници от там, бързо ще ги развалим. Не виждам как ще се оправят нещата...
Много песимистично за рано сутрин :(
-
Всички умни и прекрасни хора стягат куфарите.
Всъщност не, стягат куфара по-смелите.
Зайче, тъкмо вчера си мислех, че стягат куфарите по-слабите.
По-лесно е да заминеш, отколкото да останеш.
Аз бих емигрирала ..... на село (или в малко градче).
Мен ме изнервя живота в големия град. Искам да си имам къщичка в планината,
интернет и работа от вкъщи.
Ще ходя с колата един път в месеца в големия град да си начеша крастата за мол, кино и кафенца :lol:
-
Ех, Смайли :D Накара ме да се усмихна :D
-
Ама знаете ли каква е разликата между политиците в БГ и в Западна Европа? Че като омажат нещо, онези си подават оставката (може и на съд да ги пратят), а нашите продължават да си безчинстват безнаказано. :x
не като омажат, а като стане прекалено публично, че ги омазват. което рядко става прекалено публично и то най-често е поръчково - справка, Строс-Кан.
и цензура си прилагат здраво, и сичко както си требе. справка - Саркози.
разликата е друга. и тя е, че хората там са достатъчно добре платени, за да съществуват нормално и да не им дреме прекалено колко точно лапат политиците. а тук, понеже сме бедни и мизерстваме, все си мислим, че сме бедни щото политиците ни лапат. и като спрат да лапат, ще цъфнем. а това КАТЕГОРИЧНО не е така!
и препоръчвам на кандидат-емигрантите за Великобритания да прочетат този разказ на наша съфорумка, ако са го пропуснали:
http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=49573.msg1038811#msg1038811
-
Зайче, тъкмо вчера си мислех, че стягат куфарите по-слабите.
По-лесно е да заминеш, отколкото да останеш.
Смея да не се съглася с това. Ще се обоснова защо.
Хората сме различни и имаме различни причини, които биха ни накарали да емигрираме. За едни причината да напуснат страната е финансовият фактор, за други - желанието за спокоен и уреден живот, за трети - бъдещето на децата, за четвърти - професионално развитие, за пети - любов, за шести - самото предизвикателство и т.н. Истината е, че хората емигрират най-често заради първите три причини.
Не е лесно да се вземе това решение. Не е лесно да изоставиш родителите, приятелите, дома си, и всички останали неща, с които си свикнал и обичаш. Това решение се обмисля и се изстрадва.
Емигрирането в нашия случай не е слабост, а отказ да се води борба с вятърни мелници.
Джам, снощи прочетох разказа на нашата съформука. И не ми хареса прочетеното. Всякаква информация ще е полезна в тази тема, и хубава, и лоша.
-
Зайче, тъкмо вчера си мислех, че стягат куфарите по-слабите.
По-лесно е да заминеш, отколкото да останеш.
Смея да не се съглася с това. Ще се обоснова защо.
Хората сме различни и имаме различни причини, които биха ни накарали да емигрираме. За едни причината да напуснат страната е финансовият фактор, за други - желанието за спокоен и уреден живот, за трети - бъдещето на децата, за четвърти - професионално развитие, за пети - любов, за шести - самото предизвикателство и т.н. Истината е, че хората емигрират най-често заради първите три причини.
Не е лесно да се вземе това решение. Не е лесно да изоставиш родителите, приятелите, дома си, и всички останали неща, с които си свикнал и обичаш. Това решение се обмисля и се изстрадва.
Емигрирането в нашия случай не е слабост, а отказ да се води борба с вятърни мелници.
Меци, наистина, въпрос на гледна точка.
Лесно е да заминеш и да се отдадеш на по-уреден живот.
А и пътеките са вече утъпкани. Знаеш какво да направиш.
Да, без трудности не може - раздяла с роднини и приятели, търсене на работа, общуване с чуждоземци.
По-трудно е обаче да останеш и да се бориш за правата си, срещу неправдата, с мизерията, с мръсотията. Нали, ако беше лесно, нямаше да има толкова заминали и кандидат-заминаващи.
-
Мисля, че за да си стъпиш на краката в чужбина и да се почустваш "у дома" трябва да минат десетина години. Ако имаш и малко дете е още по-сложно. Братовчед ми замина за Белгия преди 12 години, с уредена работа, с жена си. Решиха се да имат дете на деветата година. За второ и не помислят.
-
да, Кристал зачекна нещо, което и аз щях да напиша. По правило емигриралите никога няма в прав текст да кажат че е много трудно, че започваш не от нулата, а от минус 5 например, защото винаги си така или иначе 2-ра ръка човек.
Тези неща остават някакси на заден план, а изпъква представата за материалното благополучие, чистите улици и уредения начин на живот. ОК, но каква цена си платил реално? Колко години ти е отнело реално да се интегрираш?
Това което забелязвам при хора, които са живяли дълги години в чужбина е, че някакси те остават разкъсани между БГ и другата страна. Живели са в чужбина, приспособили са се към начин на мислене, начин на живот и т.н. Решават в един момент да заживеят в БГ и отново изживяват същия културен шок, който са изживели в чужбина при пристигането си там.
Тези хора наистина остават разкъсани между 2-те страни, осъзнавайки ясно предимствата и недостатъците на всяка една от тези 2 дестинации.
-
А каква цена би платил оставяйки тук?
Никъде няма лесно, който се опитва да убеди другия е пълен лаик.
Въпросът в къде ще избереш да ти е трудно - дали в държава с прилагащи се закони, чисти улици и минимално ниво на престъпност и безработица или в Бг.
Снахата на зет ми сега подава молба до социалните в Шотландия да отпуснат къща на майка й, за да й гледа децата. Което значи, че бабата почти няма да плаща наем и пак да кажа - не апартамент, не стаичка - къща. А тя снахата да не мислите, че е шотландски гражданин - тц. Просто живее там седма година, родила е две деца на Шотландия, които да бъдещи данъкоплатци, общината й плащаше бавачка след първата година, за да може тя спокойно да ходи на работа.
И това е само пример. Някак преглъща шотландския език да ви кажа, при така уреден живот.
-
....
По-трудно е обаче да останеш и да се бориш за правата си, срещу неправдата, с мизерията, с мръсотията. Нали, ако беше лесно, нямаше да има толкова заминали и кандидат-заминаващи.
Смайл, това е така, всички го знаем, но по-интересното и любопитното специално за мен е какво точно предлагаш да направим и как да се борим.
Както зайо беше написала по-горе и аз си мислех, че като спазвам всички правила, от елементарните до не толкова, възпитавам децата си на това някак нещата ще потръгнат. И аз си мислех, че след като 10г. се борим със зъби и нокти за една мъничка част от хората с проблеми - репродуктивните такива, някак ще успеем да променим нещата... Да продължавам ли, защото мога, е не се промениха, поне аз не виждам промяната която ми иска, а не съм максималист, повярвай ми. Напротив, виждам още по голям упадък и деградация на обществото ни и започвам да се чувствам като динозавър в това общество.
Да, опитваш де градиш нещо, да направиш нещо добро и то само и единствено от чист алтруизъм, без грам комерсиална мисъл и какво става, виждаш че ти ако махнеш с ръка и кажеш - край, до тук бях, целия този труд отива по дяволите, защо? Защото други идиоти патриоти и алтруисти няма.
Иначе то хубаво си говорим тук, но истината е че за повечето от нас е малко късно или поне не на този етап. Може би, когато децата ми порастнат и дай боже решат да учат в чужбина, тогава бих тръгнала с тях, не знам...
-
А, джаме, не е винаги поръчково. Понякога и сами се издънват. И не на чак толкова високо ниво. Гърмят и по-дребни риби. Поне в Германия. :lol:
Смайл, не знам защо си мислиш, че навън всичко е цветя и рози. Ами, не е. Както каза меци, има правила и се спазват. Иначе никак не ни е лесно да оставим всичко и да тръгнем. Може и да съм слаба. Нека е така! Но не виждах изход. Беше точно като борбата с вятърните мелници.
И не, не съжалявам нито за минута. Пак бих постъпила така. Не че не обичам България. Но при тези обстоятелства не мога да си представя да живея там.
Аз пък съм дете на големия град. И София е моето място. Мръсно, претъпкано или каквото друго било. Ами, само един роден град имам и го обичам. 8)
-
От моята камбанария, хич не е по-лесно да решиш да тръгнеш нанякъде. Всъщност те нещата не се делят на лесно и трудно, а на трудно и по-трудно, така да го кажем. Пак казвам - това е моето мнение, по отношение на моето семейство.
Ами много по-трудно ще ми е да замина, определено си трябва смелост, защото освен трудностите от емоционален и финансов характер, при емиграцията има и риск, не малък при това, да не успееш да се интегрираш, да се наложи да се върнеш и тогава.... тогава може да ти е още по-трудно тук. Та да поемеш този риск си иска смелост, определено. Особено ако избереш по-далечна дестинация.
Ако остана тук, ще ми е трудно, да, ама то аз и не помня някога да ми е било лесно, та.... Но в крайна сметка какво, ще си бачкаме като волове както досега, ще оцеляваме някак, пуснати по течението /вече се усещам, че наистина губя съпротивителни сили и все повече ме влече да се пусна наистина по това течение и просто да съществувам физиологично/, свикнали вече на този живот. Не мисля, че това е по-трудно, отколкото да рискувам да загубя всичко, да зарежа всичко и да тръгна нейде да си диря късмета.
Истината за мен е, че тук борбата, за която всички говорим е чисто на ниво физическо оцеляване, в масовия случай. Вече мина времето на духовната борба, просто защото не ни стига ресурса за нея, имаме ресурс основно /с малки изключения/ да се борим да оцелеем - буквалното, тривиално, материално оцеляване. Когато едвам изкарваш месеца, когато все си на тръни да си платиш сметките и да сложиш храна на масата, когато се притесняваш, ако някой в семейството се разболее от един прост грип, дали ще изкарате месеца, тогава за какви други борби говорим? Кой в това положение има време, енергия, че и желание, да се бори да оправя държавата?
Другото, което ми прави впечатление - масово се говори как емигранта бил втора ръка човек, т.е. така ни възприемали местните. Има го това, но не навсякъде. Прави ми впечатление от коментарите тук, а и от разговори с познати, които живеят в различни държави, че това отношение към българския имигрант и имигранта въобще, го има предимно в Европа, по-специално в Колониална Европа, ако мога така да се изразя. И това си е в голяма степен исторически обусловено. В САЩ доколкото ми е известно, не е така, това също е исторически обусловено. Не казвам, че всички трябва да се юрнат натам, разбира се. Просто искам да подчертая, че не бива да се генерализира. Разбирате ли, страшното не е в това, че в Германия, Франция или Белгия ще ни имат за втора ръка хора. Страшното е, че в собствената ни родина ние сме третирани така.
Някой назад каза /мисля Жаси беше/- не искам да оцелявам, искам да живея. Елфа рече - с наведена глава не мога да живея..... Това е моя мироглед, не желая да се примирявам, да свеждам глава и да оцелявам. При положение, че знам, че мога повече, че съм направила необходимото, поставила съм основите, за да постигна повече, ами сори, не искам да се задоволявам просто с кретане и оцеляване. Не искам! Не желая детето ми да играе в същия филм, а то ще играе, че и в по-страшен даже. Както каза и Меца, макар още да съм далеч от възрастта за пенсия, страхувам се от деня, в който ако доживея да се пенсионирам, ще се чудя как да оцелея и ще трябва да висна на ръцете на детето си.... Пази Боже...... А това същото дете, ще трябва да блъска яко, за да плаща, наред с вашите деца, нашите пенсии и помощите на оня етнос, дето не ща да го споменавам.....
Мнем, не искам това и ще се опитам да направя всичко по силите си, за да избегна тоя сценарий. Ако ние не успеем да се махнем, ще се съдера от бачкане, за да изпратя детето си поне навън /разбира се, ако и тя го иска/. Лошото е, че взех вече да се съмнявам, че ще ми е по силите, като гледам какво става и с какви темпове затъваме, след 15-тина години може и да не мога да си позволя детето ми да учи в чужбина. И пак се връщаме към сценария :? Второ дете ли каза някой? :lol: :lol: :lol:
Сигурно звуча налудничаво, но напоследък все такива мисли ми се въртят и си блъскам главата и нищо не измислям.
-
Сикс, в Немско децата масово се издържат сами, като работят. Неслучайно българските студенти са втората по численост група след китайските. Не го мисли чак толкова още от сега!
-
Деси, благодаря за инфото! Но дори и така да е, поне в началото пари си трябват.
Истината е, че толкова песимистична не съм била никога досега.
Патриотичните речи съм ги държала и аз допреди няколко години. Все надежди имах, че ето видите ли, малко по малко, стъпка по стъпка, всеки като положи малко усилие и ще станат нещата. Да, да, ама не, както казваше известния журналист Петко Бочаров..... Напоследък все повече имам усещането, че живея в едната част /познайте коя :wink:/ от Божествена Комедия на Данте :lol: И неминуемо ми изплува така популярната фраза - "надежда всяка, тука оставете....."
П.С. Хахаха, чудни петъчни мисли..... май трябва да си пия хапчетата или направо да ида да се гръмна, че да не се мъча :lol:
-
Знаете ли, в духа на различните възпитания и отношения родители-деца...
90% от хората, които знаят за нас ме питат кой ще гледа майка ми/баща ми като заминем. И това страаашно ме дразни, защото се налага да обяснявам защо точно не смятам, че аз и брат ми трябва да ги гледаме. Не ми се впуска в детайли, но само ще спомена, че раздялата с тях ми е по-скоро стимул да замина :) Та хората ме гледат все едно съ нацонален предател :?
а за годините, защото споменахте....от групата, която имам като приятели, също кандидат-емигранти, ние сме май най-младите. Всички останали са в диапазон 35-45г. Познавам адвокати, с апартаменти, оставили кариери и то солидни, заминали на 40г. И сега са буквално подмладени от новите изживявания.
Та момичета, възрастта не е пречка, ако желаеш.
-
Мен мисълта да оставя родителите ме спира.Не става въпрос ние да ги гледаме...На години са вече и започват болести, не искам в края на живота си да се чустват сами. Имаме родител, болен от рак. Без наша помощ няма да стане, не става въпрос за пари. А какво още ни чака откъм болни родители- май така ще е от тук нататък...
-
Знаете ли, в духа на различните възпитания и отношения родители-деца...
90% от хората, които знаят за нас ме питат кой ще гледа майка ми/баща ми като заминем. И това страаашно ме дразни, защото се налага да обяснявам защо точно не смятам, че аз и брат ми трябва да ги гледаме.
важен въпрос са ти задали. ти не можеш да го осмислиш правилно, защото родителите ти още са сравнително млади, а както подразбирам от намека - не се имаш с тях.
но въпросът виси със страшна сила за по-възрастните хора.
-
Някой назад каза /мисля Жаси беше/- не искам да оцелявам, искам да живея. Елфа рече - с наведена глава не мога да живея.....
и там ще навеждаш глава, даже много повече.
-
Зависи, Джам. Зависи от страната, която избереш, зависи от личностните и професионални качества на човек. Най-близките ми хора са емигранти от много години и никой от тях не е навел глава за нищо.
-
За възрастта да, jasmin_veni, мисля същото. Зависи от приоритетите. Мои много близки приятели заминаха за САЩ преди 8 години на по 38 години, обезверени, без работа тук с подрастващо дете.
Преди месец се чухме и въпреки цялото бачкане са по-щастливи от всякога, дори на мой въпрос къде сте в момента ми отговарят "ами, у дома". Детето порасна и сега е студент в Мичигански университет, което нямаше да се случи с работнически заплати в България, няма начин като няма хляб да си мислим за философия.
А масовото българско училище хм, детето на познати в шести клас и от две години не е изпитвано устно по история, защото госпожата нямала време да насмогне на 15 души в клас. Ами циганите, почнало да пее цигането посред час и урока се проваля, други две се скарали и пак по сред час си тръгнали навън.
Слушам разговор между майка и дъщеря, как щерката се оплаква на майката, че вече едвам издържа 15-годишния си син финансово, а майката;- "като не можеш, маме не се притеснявай то ще си хване пътя" 8O
Стах ме хваща от това оскотяване.
-
най-големите неразбирания идват от липсата на точна дефиниция. :lol:
вие какво разбирате под "навеждане на глава"?
напълно изправена глава може да има само човек, който работи за себе си и е способен да е изцяло финансово, политически, емоционално и институционално независим. във всички останали случаи, навеждане на глава под една или друга форма има. шефовете са еднакви и в България и в чужбина.
не знам какво очаквате.
-
Джаме, това за шефовете, ще ме прощаваш, ама не е баш като да са еднакви и тук и в чужбина. А и някой правилно отбеляза - да уточняваме чужбината. Тук манталитета на работа е ориенталски, в по-голямата си част, бизнес етика на места тотално липсва, да не говорим за бонуси, заплащане за оувъртайм, бенефити за семейства с деца.
Да, ако имаш родители, които са помагали и са те издържали, възрастни, действително е трудно.
Но варианти има - хосписи, частни домове за възрастни хора, болногледачи, а и винаги има оставащи тук роднини.
-
Сиксе, :good_post:
47 Smiles, да специално за мен и съпруга ми ще е по-лесно, защото ще имаме помощта и подкрепата на неговите родители. Но повечето хора няма при кого да отидат и наистина започват от нула и лесното според теб, не е никак лесно.
Казвате да се борим. Как?
Каквото се иска от мен като гражданин на тази страна го правя - спазвам правилата и плащам данъци. Когато не съм съгласна и искам промяна - ходя на протест и призовавам хората да се събудят.
На 36 г съм и помня прекрасно всяка една година от прехода, помня всеки "спасител". И се чувствам излъгана.
Какво ще е бъдещето след 10-20 г в България на фона на демографската криза, която ни тресе? Отговорът е ясен, като бял ден - пенсионери, цигани и бели роби, които няма да успяват да покриват всички пера в социалния сектор. Сега не е кой знае колко различно. Имаше преди време една статистика, не мога да я открия, но ще дам линкове към статии от пресата. Та към 2012г населението в България се състои от:
2,2 млн. пенсионери: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1631376
800 000 - 1,2 млн цигани ( никой не може точно да ги преброи), чийто брой се увеличава: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=752010
1,2 млн на социални помощи: http://www.politika.bg/article?id=35574
13,4% от населението са деца от 0-14 г
1 млн българи, напуснали страната ( приблизително).
2,15 млн са работещите българи, които с данъците си трябва да покрият нуждите на по горе посочените групи.
Не искам дори да си представям как ще се променят цифрите след 10 години.
-
Джам, не мисля, че са сравними нещата. Съгласна съм с Меца, от много неща зависи.
Пък и да спазваш законите, правилата и да се съобразяваш, не мисля, че е навеждане на глава, особено като знаеш, че това работи наистина. Не като тука, пак сме наведени, спазваме правилата, ама полза - ЦЪ....
Най-много мразя някой като ми каже - "ама ти какво си мислиш, че "там" /къде е това там, не се уточнява/ ще цъфнеш и ще вържеш, че ще дойде всичко наготово?" Ми не, не си мисля така, да не съм идиот? Нищо на готово не чакам, аз и тука не чакам, зер. Нямам големи очаквания, не мисля, че навън е цветя и рози, нито че някой ще ми постели червения килим и реки от мед и масло ще потекат. Но мисля, че бих имала шанс да живея по-добре, отколкото тук. Това е ключовата дума - да имаш шанса, възможността да постигнеш нещо с труда си. Нещо, което тук вече тотално липсва за повечето хора. Преди може и да го е имало в някаква степен, таях и аз надежди, че и тук можем, та затова и не си хванах куфарите за чужбина, когато имах тази възможност /вече съжалявам/. Но към днешна дата - не смятам, че има перспективи в тая пропадаща държава. Болно ми е, че го казвам, но така ги виждам нещата. С което разбира се, никого не искам да задължавам да изрази съгласие. Всеки знае своята истина. Всеки се стреми към различни неща, малко или много, има различни приоритети и т.н.
-
вие какво разбирате под "навеждане на глава"?
Аз искам, ако не нагоре, то поне напред да мога да гледам. Така го разбирам аз.
-
Джам, тъй като в темата се заговори, че емигрантите ги приемали като хора втора ръка, навеждането на глава го свързах именно с това.
-
вие какво разбирате под "навеждане на глава"?
Аз искам, ако не нагоре, то поне напред да мога да гледам. Така го разбирам аз.
А, баш, взе ми го от устата! Тука се навеждаме над хляба и нататък - не можем и да си помислим. Става дума за елементарно достойнство, Джам. Съобразяване и навеждане винаги и навсякъде има, разликите са в цената, която плащаш.... Аз просто искам да живея достойно с труда си. Не искам да се скатавам, да лентяйствам и някой да ме дундурка. Искам с възможностите си, с труда си да работя, да се развивам, да водя един нормален живот. Правилно казва Тара, като няма хляб, не можем да мислим за философия. Тук в БГ живота ни преминава в ежедневна борба на битово ниво, поне моят е така... :( Просто си съществуваме, а животът си минава покрай нас. Ами не ме устройва, мерси!
П.С. Меци, малка подробност - от всичките тия цифри, дето цитира, белите роби познай кои ще са...... децата ни..... :(
-
Всеки разбира нещо различно, всеки има някакви очаквания, представи, информация... доста хора живеят с превратни или непълни представи за живота на емигранта. а и едва ли може да има пълни такива...
Меца, специално вашият случай пък е най-лесен и аз винаги съм се чудила защо стоите тук. Лично за мен, патриотизмът никога не е бил фактор. Нямате някаква незаменима работа, велик бизнес, нямате "котви" да ви задържат (ангажименти към възрастни или болни близки роднини), детето ви малко, близката ви рода е прокарала пъртината и на практика само ще се съберете...
аз виждам, че сте стегнали куфарите, тази тема е явно за последно надъхване от твоя страна - имаш го :)
за останалите, не мисля, че е точно така... честно, какво толкова очаквате да постигнете с труда си навън, освен ако не сте с търсена и високо платена квалификация, професия и най-вече опит (зъболекар, лекар, ИТ-специалист, специализиран инженер)?
работата като административен персонал (ако изобщо успеете да се докопате до нея) няма да ви донесе кой-знае колко по-добро материално състояние. може и обратното да стане даже. в това отношение, специално Сикса има много илюзии, струва ми се.
здравеопазването, виждаме, не е цъфнало вече и там. даже е и по-зле. за образованието също не твърдят чудеса (базовото, не университетското). няма да отварям изобщо въпроса за средата и вписването в нея. за децата ви, отраснали там - да. за вас - не.
е да, улиците ще са чисти (ама пак зависи къде ходите, щото мръсотия и гета има навсякъде, просто туристът рядко минава от там). е да, в някои страни и ще ви спират на пешеходната пътека, за да минете.
п.п. колкото до "втората ръка хора" - има огромна разлика дали слушаш отзиви на емигранти в САЩ, които са си емигрантска държава и манталитетът е на отвореност към различните. макар че и там ще сте втора ръка, но няма да ви дадат да го разберете така лесно.
не е такъв случаят в страните от стара Европа. там никога няма да станеш част от местните. ще си общуваш с други емигранти и това е.
-
Едно време и аз категорично отказвах да замина и такива теории развивах, ама от позицията на готината си заплата, осигурен дом и добър стандарт. После пък стана още по-добре, поради други обстоятелства...
Обаче пък животът е един такъв интересен. Като се озовеш с празен хладилник и 20 лева ти се струват цяло богатство, друга песен запяваш. Детето пък не ща изобщо да го намесвам.
-
Джам, явно не си даваш сметка колко хора живеят на ръба на оцеляването и какво значи за тях да живеят достойно. Не, не е къща 200 м2, две нови коли от магазина и почивка на Хаваи 2 пъти годишно, примерно.... Аз илюзии за нищо нямам, от тоя живот вече /независимо къде/ очаквания кой знае какви - нямам. Ако стане по-добре - добре дошло. Подготвям се повече за зазляване, честно казано.
Недей да гледаш от собствената си камбанария, на база твоя доход, примерно, който струва ми се смяташ за средно статистически, срещащ се обичайно из страната. В голЕма грешка си. Не знам какво те кара да мислиш, че имам някакви илюзии, още по-малко пък - какви са те, ще се радвам да споделиш, ще ми дадеш друга гледна точка. Всяко мнение би било полезно за мен. Но аз си знам как и с колко живее семейството ми на месец, въпреки че работим и двамата, а мъжът ми на 2 места :? Ако имаме шанс някъде да сме по-добре /мдам, за жалост финансовата част ми е един от основните фактори, колкото и тривиално и плебейско да е/, съм склонна да опитаме. Пък като добавим и другите фактори...съвсем.... Задушавам се вече, честно....
Хайде, стига съм ви отегчавала с тия черни мисли, извинете ме, ако съм досадила. Днес е денят на влюбените! Да идем и да се напием :lol: :lol: :lol:
П.С. Елфо, днес все ми взимаш думите. Точно това имах предвид, но не исках така да го казвам, щото не съм била досега в позицията на "готина заплата и добър стандарт", а не искам да обидя някого.
-
ами Елфи, шарен свят.
един иска навън, щото няма работа и хладилника празен. друг иска навън, щото тук улиците мръсни, а хората лоши. тези хора различно търсят. и различно гледат.
ако си от някое родопско село, бачкаш на черно в Холандия и се свираш като скот, за да пращаш пари у дома, а ти ядеш хляб и сирене на вестник в стаичка 3 на 3 с още двама съквартиранти.... това е един случай. мисля, че за такъв не говорим.
тук, като гледам, предимно обсъждат хора, които имат някакъв уреден дом и бит в България, но смятат, че със същите усилия, в чужбина ще постигнат повече - в материален план. има и такива хора, които не смятат, че ще постигнат повече в материален план, а в духовен план.
та нека не смесваме тия три гледни точки в една, щото става каша.
вървете, поработете, вижте и елате тук да докладвате. друго, каквото и да си говорим, ще е вятър. човек е склонен да се отваря само за оная информация, която му отърва на вече изграденото възприятие.
-
Джам, явно не си даваш сметка колко хора живеят на ръба на оцеляването и какво значи за тях да живеят достойно. Не, не е къща 200 м2, две нови коли от магазина и почивка на Хаваи 2 пъти годишно, примерно.... Аз илюзии за нищо нямам, от тоя живот вече /независимо къде/ очаквания кой знае какви - нямам. Ако стане по-добре - добре дошло. Подготвям се повече за зазляване, честно казано.
Недей да гледаш от собствената си камбанария, на база твоя доход, примерно
чакай малко! изобщо не говорим за моя доход, нито нещо мъдрувам въз основа на него.
говорим за твоя доход ТУК и очаквания твой доход ТАМ. сравнени, разбира се, с твоите разходи ТУК и твоите разходи ТАМ.
тоест, сравняваме твоя краен баланс ТУК и ТАМ. с твоята професия, квалификация, опит и възможности.
казано простичко: ако ти си една административна помощничка във фирма тук и изкарваш пари Х, които ти позволяват да поддържаш някакво жилище, храна и облекло (изобщо не говорим за почивки на Хаваите), какво те кара да се надяваш, че ако успееш да си намериш работа на същата длъжност в Германия, Великобритания или Франция, примерно, ще имаш възможност за нещо повече? аз твърдя, че положението ти няма да е много по-различно.
-
Немога да насмогна да изчета всичко, тъкмо наваксам и вие набирате скорост :lol:
Навремето и аз бях патриот, за много неща съм си блъскала главата в държавната стена, но не това беше причина да имигрирам първоначално. Заминах заради мъжа си!
След по-малко от две години се прибрахме, яхнали бял кон :lol:, защото аз бях много нещастна в Лондон. Семейството, приятелите, хората, балканите.... знаете как е :)
Останахме в БГ около година - годината, в която съм работила най-много, получавала финансово най-малко и виждах близки и приятели за по-малко време, отколкото когато бяхме в чужбина. И всичко се влошаваше още повече, докато чашата преля.
Куфарите и обратно - най-доброто ни решение :wink:
Никак не е лесно да се почва отначало, нито тук, нито в България, но поне тук знаеш, че си струва. Усилията ти се възнаграждават, ако си постоянен и знаеш какво искаш.
Колкото за здравето на обществото - масата и тук, и България са един дол дренки. Но тук има и разнообразие, и сме се научили и на хигиена на общуването :wink: Това последното като го приложиш в БГ и ти викат, че много си се променил :lol:
-
Джам, не само ти, много хора ни се чудят защо сме още тук. Няма да изреждам причините, заради които сме останали. Все още не сме взели решение. И много се страхувам от Решението. Аз съм изключително емоционален човек и смятам, че това вреди на преценката ми.
Темата я пуснах, защото смятам, че освен на мен, би била полезна и на хора, които са в същата ситуация като мен.
-
....
По-трудно е обаче да останеш и да се бориш за правата си, срещу неправдата, с мизерията, с мръсотията. Нали, ако беше лесно, нямаше да има толкова заминали и кандидат-заминаващи.
Смайл, това е така, всички го знаем, но по-интересното и любопитното специално за мен е какво точно предлагаш да направим и как да се борим.
Преди всичко живейки праведно (ако щете в християнския смисъл на дума). Да спазваме законите на страната, дори и да не сме съгласни с всички от тях; да помагаме на другите и на околната среда – кой както и с каквото може; да не правим неща, от които бихме се срамували.
Резултатите обичайно не закъсняват.
Стефи, точно вие от Зачатие сте постигнали много в тази насока. Защо го подценявате?
Смайл, не знам защо си мислиш, че навън всичко е цветя и рози. Ами, не е.
Не всичко е цветя и рози, но явно е по-хубаво, щом се предпочита масово или ...?
47 Smiles, да специално за мен и съпруга ми ще е по-лесно, защото ще имаме помощта и подкрепата на неговите родители. Но повечето хора няма при кого да отидат и наистина започват от нула и лесното според теб, не е никак лесно.
Не казвам, че е лесно, а че е по-лесно!
Темата е наистина тежка....
-
И аз като 47 Smiles исках къщичка на село, ако може родопско. Риба от язовира, гъби и билки от гората. И да си живея богоугодно.
Ама като се сетих, че ще минат някакви наглеци и ще ми откраднат животните, ще ми вземат зимнината и ако се засечем, като нищо да ме пребият и взе че ми мина. Сега уж правят някакви показни акции в тази насока, ама като си тръгне жандармерията, мургавите братя пак ще атакуват. :(
-
И аз не мога да насмогна да изчета.
За по-лесното и по-трудното: ако някога заминем, това определено ще е по-трудното решение за нас. Имаме дом, имаме добър живот тук. Но както казах и преди, за мен водещо нещо е бъдещето не само на детето, колкото и егоистично да звучи, но и нашето бъдеще.
Моите родители живеят в малък провинциален град. Да не кажа изключително бедно, но бедно. Нямат собствено жилище, така се стекоха нещата. Работят, майка ми е медицинска сестра, взима 300 лв. заплата, баща ми и той работи, понякога взима някаква заплата. Много ми е мъчно за неосъществените им мечти, за всичките очаквания, за вярата през всичките тези 20 и кусур години. Спазвали и спазват всички закони. Какви пенсии ще вземат въобще не ми се мисли...
Та болната ми тема на мен са пенсиите. Не са мръсните улици.
Сега сме млади, ще бачкаме, криво ляво, гладни няма да останем. И пак говоря за моето семейство. Но какво ще се случи след 10-20 години? Ще взимаме 200 лв. пенсия, ако има и толкова и ще се радваме, че все пак взимаме нещо ли?
Приятелката на свекърва ми за 5 години трудов стаж в Америка взима 500$ пенсия. Бабите ми за 30 години трудов стаж взимат по около 300 лв. пенсия /не знам с точност цифрите/. Как въобще да ги сравнявам нещата?
Не се надъхвам, защото както казах мъжът ми все още е против заминаването, а просто си разсъждавам.
За родителите: да, изключително трудно е да се разделиш с всички близки. На Жоро леля му почина миналия месец. Единственият й син е в Австралия със семейството си от повече от 10 години вече. От няколко години беше трудно подвижна и почти никъде не излизаше. Майка му на мъжа ми й пазаруваше и ходеше да й помага. Нито веднъж не съм чула лелята да се оплаква от живота си, просто го приемаше и даже беше с много ведър дух. Но децата й са добре там. Може би това я крепеше. Не знам...
А това с къщичката на село е особено приложимо за някое селце във Врачанско или там в района селце. А скоро и по други места :(
А сетих се и още нещо. Джам, казваш, че родителите на Меца са отъпкали пътя за тях. Да де, ама преди 10 или там преди колкото години са заминали и те са били в позицията на да започнеш от нулата в нищото. Аз поне знам подробности, тя ми е разказвала.
-
Мисля, че темата би била по-полезна ако се казваше " Къде е най-добре да емигрираме?" . Явно повечето клонят натам.
-
Екстра си е така темата :D. Всеки споделя мнението си и на мен ми е изключително интересно.
Какво значи "Къде е най-добре?"? Това е много индивидуално и относително.
От всички постове до тук само последния не разбрах.
-
В коя държава как е, хората питаха вече, но никой не дава конкретна информация за държавата, в която живее. Колко време му е било нужно за да си стъпи на краката, заплати, детски градини, училища, наеми, здравни права и т.н. От излив на емоции освен да се депресираме, друго няма да стане.
-
В коя държава как е, хората питаха вече, но никой не дава конкретна информация за държавата, в която живее. Колко време му е било нужно за да си стъпи на краката, заплати, детски градини, училища, наеми, здравни права и т.н. От излив на емоции освен да се депресираме, друго няма да стане.
Искаш да си разкажа житието-битието в подробности и с уговорки, и после пак да прочета, че все пак съм втора ръка човек, слаба и изобщо не знам как стоят нещата с емиграцията? Мне, мерси. :lol: Който наистина има нужда от информация, знае как да я поиска и намери.
-
Цигу каза, че който се интересува нещо по-конкретно, е на разположение.
Блу скай също каза, че може да предостави информация, но че нейния мъж все пак е чужденец и нещата при тях са малко по-различни.
В съседната тема /Оценка на моториката/ има доста интересна информация за Великобритания. Джам е дала линк по-нагоре.
От хората, които се включиха и, които живеят в чужбина, никой не е отказал информация. Каквито въпроси бяха зададени, беше отговорено.
Cristal, според мен няма кой да ти каже ясно и точно колко време ще ти отнеме на теб да си стъпиш на краката и т.н. Точна формула няма.
Иначе форумът, който посочи Вени за Канада е с много информация. Там има всичко. Но това е един цял отделен форум. Няма как тук в една тема да получим абсолютно пълна информация за всички държави по света.
Темата е изключително емоционално натоварена, няма как. А иначе скоро някъде някой беше написал, че някои се депресират и от това, че трябва да станат до хладилника и да си вземат нова бира :lol:.
-
В коя държава как е, хората питаха вече, но никой не дава конкретна информация за държавата, в която живее. Колко време му е било нужно за да си стъпи на краката, заплати, детски градини, училища, наеми, здравни права и т.н. От излив на емоции освен да се депресираме, друго няма да стане.
Искаш да си разкажа житието-битието в подробности и с уговорки, и после пак да прочета, че все пак съм втора ръка човек, слаба и изобщо не знам как стоят нещата с емиграцията? Мне, мерси. :lol: Който наистина има нужда от информация, знае как да я поиска и намери.
Не, искам ориентировъчни числа. Някой питаше какви здравни права имаш като отидеш-според мен никакви, ама да кажат тези дето са там. Колко време какви застраховки трябва да плащаш за да имаш някакви здравни права. И такива неща. А аз не съм казвала НИКОГА, че ти или който и да е, независимо дали е емигрант, е втора ръка и слаб. Така че не към мен този упрек. А и не прочетох никой до сега да го е казал в тази тема. Все пак темата е и за информация за живота в чужбина.
-
Питаше някой, но без да уточни нищо повече. Аз ако ти задам същия въпрос за България, колко време ще ти отнеме да опишеш възможните ситуации? И ще знаеш ли пълната информация?
Отговорът не е еднозначен и зависи от статута на пристигащия - студентска виза, работна виза, виза за изследователска работа чрез фондация или компания, виза за обучение, зелена карта. Зависи от възрастта на всеки член от семейството. Зависи от щата и общината, в която ще живеят. Зависи от размера, дохода и разходите на семейството. Зависи от размера на спестяванията на семейството.
И отговорът не е "никакви". Но информацията по-горе дава ли ти нещо конкретно? Не, и ти много добре знаеш защо.
Твоите мотиви да ги задаваш тези въпроси са най-дразнещите. Ти не искаш да емигрираш, нито действително се интересуваш от конкретна страна, област, или град за себе си и своето семейство. Но държиш да получиш конкретна информация и недоволстваш, че не ти я дават. И вече имаш мнение и собствен отговор, само искаш да се увериш, че си права. Защо изобщо да се хабя да пиша? Защото си попитала? Затова не го играя това хоро.
И темата изобщо не е за живота в чужбина, объркала си се.
-
И кой ти каза, че не искам да емигрирам? Това, че сега не е момента, нищо не значи. Не виждам защо трябва да се противопоставяме и делим на вие и ние. Защото това е много показателно. Аз съм живяла с родителите си в чужбина, не в Европа, и се нагледах на мръсотии, които българите си правят един на друг.Знам какво е чуството да си далече от родината, макар че беше друго, защото ме издържаха. И наистина не виждам защо ме нападаш по този начин. И защо ми слагаш думи в устата. А аз не питах само заради себе си, а и заради другите, които вече попитаха, но отговор не получиха.
-
Точно коментари и хора с нагласа като твоята рано или късно се появяват в активно дискутирани и оживени теми, за да пуснат бомба, а после да се кълнат, че на саботират диалога и са жертви.
Кой с кого се дели? И как точно те нападам? Дадох ти конкретна информация. Ако ти не ми подадеш обратно конкретен въпрос, а ми се оплакваш, че съм лоша с теб, много си права, доникъде няма да стигнем. ТОВА е показателно.
-
На въпроси с тон като твоя няма да отговарям. Нека всеки сам си направи изводите.
-
Момичета, няма нужда от излишно напрежение по темата. Тя не е за и против емиграцията, а защо бих и защо не бих емигрирал - всеки има лично мнение и те са толкова различни, както са различни хората, опитът им и виждането им. Не може да се сравняват различните причини за емиграция. Нито пък това, че някой е емигрирал прави някого по-добър или по-лош само за това, че единия е емигрирал, а другия не. Просто адресна регистрация. Темата е много полезна, според мен и има какво да се научи от нея - и за заминаващите и за оставащите.
-
Ние живеем в Германия от близо три години. Дойдохме когато детето беше на 6,5 години без грам да знаем немски език, но имаше кой да ни помага в началото за документите, училището и т.н.т. Смело мога да твърдя, че изобщо не съжалявам за решението ни дори напротив. Не искам да се връщам в България, много я обичам, но предпочитам да си идвам всяка година на почивка и толкова.
За чистотата няма никаква база за сравнение само ще кажа, че в нашия град, който не е голям есента всяка седмица се почистват падналите листа по улиците и тротоарите включително под паркираните коли, а в центъра и по-често. И между другото никой в никакъв момент не се е отнасял с нас като с втора ръка хора.
За нас да заминем беше правилното решение. Късмет желая на всички и заминаващи и оставащи.
-
след всичко, което съм написала по-горе, вероятно съм оставила повечето хора с впечатление, че аз не бих емигрирала. но това би било невярно впечатление.
напротив! бих, но не на всяка цена. а и си имам "котви", дето ме държат тук и няма кой друг да си ги закачи, освен мен.
denisa, помня, че заминахте преди време с дете в предучилишна възраст. точно от човек като теб би ми било много интересно да науча как се случва емиграцията в Германия без да знаеш езика. по ред очевидни причини, Германия е една от най-атрактивните за емиграция страни, но винаги съм мислила, че без добър немски би било много трудно и не особено ефективно. ако искаш, разкажи малко повече за това - какво могат да работят чужденците без немски език в Германия, как се общува с местната администрация без да знаеш език, как се справи детето в училище?
-
Нека Дениска да отговори, че имам идея как е успяла без език, но за други ще е интересно.
Кристъл, здравните осигуровки са според конкретната държава, наемите, детските градини с таксите също и не всяка държава има опция за реимбурсване.
Но от сега ти казвам - с тон като твоя, не един или двама кандидат емигранти останаха на сухо с информация в имигрантския форум, а който все пак замина сега мрънка да се връща. Цигу ти обясни защо точно не иска да обяснява, на мен как тя, как Боби не са ми отказали информация никога? Просто никога не съм подхождала с твоята нагласа, че някой е длъжен да ми даде информация. Тя е ценност, която трябва да бъде оценявана (прощавайте тавтологията)
-
Никой не трябва да се сърди и да се обижда от мнението на другия. Всеки вижда нещата по своя си начин. Никой не напада някой, защото е избрал да замине или да остане.
Както бях писала и преди, една от причините аз да не искам да емигрирам е, че нас източно-европейците често ни третират като „втора ръка”. Това не означава, че сме „втора ръка”, а че ТЕ, развитите европейски държави ни смятат за такива. Изключвам Италия и Испания, където хората са по-широко скроени.
Това съм го изпитала на гърба си и не може да ме убедите в обратното.
Едно лято бях в Англия да уча английски за няколко месеца. Посещавах училище и живеех в английско семейство, на което училището плащаше да спя у тях, да ме хранят и да си говорим на английски, за да усвоявам по-бързо и добре езика. Нямаше такова изкуствено и лицемерно отношение. Усмихваха се и бяха любезни, но с действията си показваха само пренебрежение. За тях си готвеха например пиле с картофи, а на мен ми сервираха полуфабрикат от кутия, притоплен в микровълновата. След като веднъж повръщах от храната (понеже съм алергична към гъби) и те разбраха, че е от храната и разбраха за алергията ми, ми сервираха след два дни същото. Останките от моята храна, не ми даваха дори да давам на кучето им.
И за да не си мислите, че съм била куцуз, като съм попаднала на семейство-изключение, отношението към другите българи, настанени в други семейства, беше същото. Моя колежка пушачка пушеше на двора на къщата на нейното семейство като тръскаше пепелта в кутийка от кока кола. Чак след като се появила друга пушачка, обаче забележете германка, по същата програма в нейното семейство, чак тогава домакините извадили и предложили пепелник.
Единствено една колежка, която попадна при емигрантка туркиня се радваше на добро гостоприемство.
Нима не си спомняте всичко, което се изписа и изговори от англичаните по наш адрес по повод на отварянето на пазара на труда от началото на тази година? Как да си мисля нещо различно?
За Щатите и Канада не знам, вероятно нещата стоят по друг начин. За там нямам наблюдение. Това, което не ми харесва обаче в тези дестинации, са големите разстояния – от вкъщи до работа, до детската градина, до центъра. Моите познати са си купили хубави къщи, но една голяма част от деня им минава в пътуване.
-
Хех, 47 Smilies :)
Сетих се за нещо. Преди години по някаква програма идваха чехчета на лагер в училището ни и трябваше всяко дете да поеме по едно чешко дете за обяд и вечеря. При нас бяха 2-3. Такова готвене и приготовления бяха в къщи за гостенчетата :) Пък сме били лоши българите, лоши друг път ...
-
Хех, 47 Smilies :)
Сетих се за нещо. Преди години по някаква програма идваха чехчета на лагер в училището ни и трябваше всяко дете да поеме по едно чешко дете за обяд и вечеря. При нас бяха 2-3. Такова готвене и приготовления бяха в къщи за гостенчетата :) Пък сме били лоши българите, лоши друг път ...
Да Cygnus, точно така е.
Само да допълня историята. Мои приятели българи, които живееха на 200 км от там, където се намирах аз в Англия, дойдоха да ме вземат с колата си и да ме закарат у тях на гости за уикенда. Съответно после ме и върнаха. Въпросното английско семейство не можа да повярва, че въпросните ми приятели са пътували 400 км., за да ме вземат, а не са ме оставили сама да се оправям и съответно после още 400, за да ме върнат.
-
Изключвам Италия и Испания, където хората са по-широко скроени.
Моят гръб е изпитал пренебрежително отношение от испанците, независимо дали работех детегледачка, чистачка или административна работа в транспортна фирма. От тях очаквам високомерие към българите по презумпция. Връщала съм се като турист, сядала съм в кафе на централен площад, и сервитьор ми е правил забележка да говоря испански, защото съм в Испания.
Испанците се големеят помежду си на основа произход (класа, фамилия, град/квартал), работа, образование и облекло по начин, който не съм виждала в Щатите. Отношението към ближния в Америка по принцип е егалитарно, а надувковците със синя кръв са рядкост. Едно от първите правила за продавачки в скъпи бутици е да не се мусят на небрежно облечени хора, защото не се знае кой милионер по джапанки ще намине да си купи нещо.
Сестрата на мъжа ми започна работа в една от четирите големи одиторски фирми в Германия с отлично образование от Германия и опит от три практики, значи, съвсем в крак с немските си връстници. И още първата седмица на обяд в ресторант се разположили всички нейни колеги с порцийките си около една маса, без да й оставят място. Само един младеж се смилил и седнал при нея на друга маса, за да не яде сама. Това никога не би се случило в Щатите нито с човек от "образования" персонал, нито със секретарка или стажант - хората биха умрели от срам, ако се пренебрегне колега по този начин. Колкото пъти сме излизали в екип, сме чакали и последният да се довлече, преди да се разположим и поръчаме. И това изобщо не се влияе от политиката на Човешки ресурси, просто е неписан закон във взаимоотношенията.
С тези примери не твърдя, че са показателни за приобщаването на имигранти и шансовете на чужденци да се впишат в обществото. Но за мен те са знак за нагласите и нормите в отношенията между хората.
На съвсем друга плоскост стои въпросът как човек може да се приобщи в конкретна среда покрай работата си, адреса си и училището на децата си, а не в обществото по принцип.
В квартала сме собственици на къща от две години и от самото начало ни приеха открито и без резерви: гостуваме си всеки месец с четири семейства на различни възрасти, канени сме на квартални партита в две къщи по Коледа и Халоуин, познаваме всички на улицата по име и си бъбрим при всяка среща. В компанията, където работя, поддържам близки приятелски отношения с няколко души и семействата им. Във всяка група хората си знаят проблемите и радостите. Големи и малки началници са ми правили огромни отстъпки по време на боледуването на баща ми, честите ми отсъствия и пътувания до България и работата оттам. Чувала съм от българи, че американците били студени хора. От тринайсет години съм тук, живяла съм и в бедни, и в богати квартали, работилал съм това и онова, и още не съм изпитала такава студенина.
И ако сега някой ми каже, че тези отношения със съседите и колегите също не означават много, само ще питам колко от вас имат такива у дома, в България.
-
Казвам за здравните осигуровки в Германия.
Когато мъжът или жената в едно семейство работят, другите членове на семейството му са вързани безплатно към неговата застраховка. Прегледите не се заплащат. Лекарствата за деца са безплатни. Това е за задължително застрахованите. За частните нещата са други. Не знам тично колко е вноската, но със сигурност е по-голяма. В замяна се поемат повече изследвания, зъболекарски услуги, специализирани прегледи. Говори се, че получават по-бързо час и лекарите се държат по-любезно. Кой трябва да се застрахова частно - собственици на фирми например. Студентите също трябва да се застраховат, но не частно. Държавата не поема здравните осигуровки за времето на следване.
Питайте, ако нещо не ви е ясно, че го обясних набързо. Като мога, ще пиша и за градината и яслата.
Моля, ако някой има повече информация, да ме допълва, поправя и т.н.
Сикс, преди много години заминах и аз заради парите. Дори и да звучи прозаично.
Но тогава бях мома и с осигурена работа. Имах късмет.
Смайл, споменах, че разликата е, че има правила, които се спазват. Иначе не всичко е цветя и рози.
-
Цигу, САЩ и Канада са емигрантски държави, включвам и Австралия и Нова Зеландия в кюпа, поради зачестилите миграционни процеси към тях последните години. Но в стара Европа ще го има такова отношение, докато не ги натиснеш ти.
Мой приятел, близък, живее вече 12 години в Германия и до четвъртата година са се опитвали да ги третират различно в ежедневнието, докато не са се научили да ръмжат и да натискат за правата си в отговор.
П.С. Сериозно, може да продължим да говорим защо и къде бихме емигрирали, но това изниква ли ви в главата като гледахте днешните новини? Защото аз за пореден път съм в потрес.
-
По отношение на Англия, Испания, Португалия, Франция това са стари държави със завидно колониално минало. На тях "генетично" им е заложено да бъдат владетели на света и да се смятат за преки роднини на Уилям Завоевателя, Васко Да Гама, Христофор Колумб или Наполеон. Германците имат сходно поведение на база на самочувствието си на крепител на съвременна Европа (напълно основателно) ... а и някъде още тлеят идеите за чистата раса. Аз не бих ги съдила за това. Ако се бяхме оказали малко по на запад и на един друг кръстопът и ние щяхме да бъдем като тях. Работя с англичани и колкото и да се стараят да се държат учтиво специалното отношение се усеща. Моя бивша колежка се омъжи за англичанин и заживя в едно провинциално градче в истинската Англия и там ако не проговориш с тяхното специфично произношение и диалект няма да ти обърнат внимание. Въпреки това и аз се бях запътила натам и все още не съм се отказала, но не на всяка цена. Бих търсила работа в интернационална среда поне да мерят с 1 аршин по-малко.
-
... Бих търсила работа в интернационална среда поне да мерят с 1 аршин по-малко.
В Европа май това е начина или да работиш за себе си и да ползваш техните похвати.
-
За мен поне е по-лесно да контактувам с другите емигранти отколкото с местните. Зависи от човека все пак, но като цяло е така.
-
Както писах в предния си пост в началото имаше кой да ни помага, братът на съпруга ми живее в Германия от много години. Другото първо замина съпруга ми, започна работа взе квартира и чак тогава ни взе нас с детето. Много ни помогна и факта, че съпруга ми говори турски език, тук почти няма място където да не работят турци. Аз знам малко английски и руски и така не беше лесно, но се оправяхме. Аз веднага започнах да уча немски по интернет, а по-късно записах курс. Забравих да спомена, че съпруга ми не работи на договор, а като самоосигуряващ се, отвори си фирма. Относно детето аз много се притеснявах как ще му се отрази всичко това, нова среда нов език и т.н.т. но се оказа, че притесненията ми са били неоснователни. Две седмици след като пристигнахме той започна училище първи клас и за няколко месеца говореше и общуваше много добре. Мисля, че му помогна и факта, че е голям непокист. Предполагам, че ако едно дете е по-притеснително ще му е малко по-трудно да се отпусне. Беше му по трудно с писането и учителката ни посъветва да повтори втори клас, така и направихме и сега се справя чудесно. Ми в общи линии това е. Ако се сещате нещо питайте.
-
Да се включа и аз в темата .Бих ли емигрирала ?Оооо дааа ,още днес бих си стегнала багажа .Когато преди 12 години сестра ми спечели зелена карта за САЩ много исках да отида и да видя този различен за нас свят ,е отидох всички се изумиха когато на 3 ден ,рекох и отсякох ,че аз трябва да живея там на всяка цена ,просто когато се разхождах се чувствах у дома си .За мое огромно съжаление ,не е толкова лесно да емигрираш легално там ,още по вече ,че след хиляда курса така и не успях да го проговоря тоя език.Разбирам почти 80-85% когато ми говорят ,но аз така и не проговорих .Сестра ми много мразеше тази държава в началото ,но сама си призна че това което са постигнали в България за 10 години ,са направили в САЩ за 1.
Пари ами да те са първа и основна причина ,макар да ми се къса сърцето ,като си помисля ,че ще оставя родителите ни тук.Но ако съм в България не мога да им помагам със нищо освен да им съчувствам .Свекър ми със 160 лв пенсия .свекърва ми безработна .Някой има ли идея как се живее със 160 лв?
Никой не иска да взема работник на 60 години.А питам аз как тогава да преживеят тези хора?Отговор няма но депутатите си вдигнаха заплатката .Как да искам да остана в държава ,която вместо да е майка за нас тя е мащеха.
Работя на две места ,отделно работя и в къщи ,мъжа ми е инженер ,работи си по специалността .Работи е силно казано ,използват знанията и уменията му.И двамата сме със образование и със занаят и смея да твърдя със златни ръце.Не ни мързи и не се плашим от каквато и да е работа.Но тук нямаш ли познат,който дето се казва да ти удари едно рамо стоиш и само виждаш ,как живота ти се изнизва а ти само преживяваш от заплата до заплата.
Тъй като не съм от тези дето стоят и оплакват собствения си живот се хванах и направих собствена фирма, започнах в началото вървеше добре за съжаление ни удари кризата а помощ нямаше от никъде ,даже напротив .Еми колелото пак се завъртя пак чакам заплата която взимам ,плащам си сметките и се чудя от къде да взема пари за данъци ,за поредния опит за следващото пътуване до мечтата ни.Как да не искам да емигрирам ми кажете?
Крепи ме само факта ,че сестра ми кандидатства за зелена карта за мен ,като роднина имам право на такава ,но нещата стават много бавно ,но все пак е сигурно ,че след 5-10 години ще се случи .Еми казвам си хубавите работи стават бавно.
-
Нямам собствени наблюдения за САЩ, но имах колега, който е учил там и две много добри приятелки, които живеят от десетина години там. Та от новините, които слушам и от разказите на колегата, оставам с впечатление, че там не е особено безопасно, поне не навсякъде. Имало квартали, където е немислимо да премине бял човек.А поне веднъжж годишно слушаме за психопати, открили огън я в някое училище, я в университет. Ами нещо не ми се връзва с представите ми за добро място за отглеждане на деца. Ще кажете, че то и в Бг е така, ама мисля че чак така не е.
-
Не бе въобще не е така ,през ден или прострелват някой на улицата или изнасилват някоя баба в собствения и дом .Само и разликата понеже преди 5 месеца пребиха по същия начин собствения ми дядо в дома му,е че там вадиш пушката ако е в дома ти и го убиваш защото е самозащита а тук ще си лежиш вероятно и доживот.А я се пробвайте да минете през някое гето ?
У нас е заКОН !
А там законите са за ХОРАТА !
-
Не съм чула някой да е открил огън по деца в училище в Бг. Тези новини направо ме потрисаха. А там все едно няма убийства и изнасилвания и обири. Ако целта ни е да се върнем към Дивия Запад - ок, ама нали към Европа сме се запътили...
-
Опазил господ ,някой да убива деца където и да е .Исках да кажа ,че убийства има навсякъде .Аз бях потресена когато попаднах на полицейска извадка със изчезналите хора в България ,сред тях имаше страшно много деца ,почти всеки ден .Така ,че това го има по един или друг начин навсякъде за жалост .
А и аз съм на мнение ,че ако на някой му е писано да не живее ,където и да е и каквото и да прави ще се случи.
Това е само мое лично мнение ,като цяло по тази тема не ангажирам никой с него.Всеки сам избира какъв живот иска да живее.
-
Кръстъл, има доза истина в това, което казваш. Живея в щата Илинойс и в действителност са ни предупреждавали да не минаваме по тъмно с колата през определени райони. Но! Нима в България няма такива места?! Би ли се разхождала свободно с децата си в Столипиново вечер? Какво да говорим за малките градчета и села, в които дори няма полиция?
Разликата е в това, че тук има полиция, законите се прилагат строго. Ненормалници и бандити има по цял свят.
-
На мен ми се е запечатала последно стрелбата в училище, убитите деца и плачещите им родители. Обама беше обявил и траур. Какви закони могат да спрат тези психопати? Там има всякакви хора, логично е да има повече психопати и престъпници. И никой не знае кога на някой от тях ще му изгърми бушона и какво ще направи. На мен това не ми е ОК, давам лично мнение. И друго съм забелязала-филмите им, в по-голямата си част, са адски психарски. Слушала съм също, че в щатите когато детето навърши 18 или трябва да напусне дома си и да се самоиздържа, или ако остане да живее в дома си, трябва да плаща наем на родителите си. Това съвсем не ми се връзва. Не знам дали е вярно, разбира се, но подозирам, че е.
-
Абе да ти кажа за психарите, за 8 години как един не срещнах на улицата. Обаче виж, докато бях ученичка /в България/, два пъти се опитаха да ме изнасилят на връщане от училище, а полицията не направи нищо, освен да ме предупреди, че е опасно да вървя пеш от едната спирка до другата близо до гимназията ми. Посред бял ден.
Посред бял ден до РПУ в Пловдив едва не ме обесиха на синджира ми, а като отидох в полицията ми казаха да си държа накитите вкъщи и така приключи поредната ни среща. Да си ги държа в къщата, значи, същата, която разбиваха 2 пъти. Не успяха да проникнат по щастливо стечение на обстоятелствата и отново нямаше никаква адекватна реакция. Разбити мазета, тавански помещения, джебчийски кражби. Тук не ми се е случвало нищо подобно за 8 години.
Спирам, че много разводнихме темата. Всеки си преценява как да тълкува нещата, върху какво да се фокусира.
-
Джам, явно не си даваш сметка колко хора живеят на ръба на оцеляването и какво значи за тях да живеят достойно. Не, не е къща 200 м2, две нови коли от магазина и почивка на Хаваи 2 пъти годишно, примерно.... Аз илюзии за нищо нямам, от тоя живот вече /независимо къде/ очаквания кой знае какви - нямам. Ако стане по-добре - добре дошло. Подготвям се повече за зазляване, честно казано.
Недей да гледаш от собствената си камбанария, на база твоя доход, примерно
чакай малко! изобщо не говорим за моя доход, нито нещо мъдрувам въз основа на него.
говорим за твоя доход ТУК и очаквания твой доход ТАМ. сравнени, разбира се, с твоите разходи ТУК и твоите разходи ТАМ.
тоест, сравняваме твоя краен баланс ТУК и ТАМ. с твоята професия, квалификация, опит и възможности.
казано простичко: ако ти си една административна помощничка във фирма тук и изкарваш пари Х, които ти позволяват да поддържаш някакво жилище, храна и облекло (изобщо не говорим за почивки на Хаваите), какво те кара да се надяваш, че ако успееш да си намериш работа на същата длъжност в Германия, Великобритания или Франция, примерно, ще имаш възможност за нещо повече? аз твърдя, че положението ти няма да е много по-различно.
Ами ето тук ти е грешката. Аз не бих тръгнала да емигрирам с идеята да стоя на същото ниво, на което съм тук. То трябва да съм малоумна да си мисля, че ако работя същото, някъде другаде ще съм по-добре. Тънката разлика е, че тук работя това, поради липса на особен избор. В една нормална държава, нямаше 8 години да тъпча все на едно място и да няма изглед да мръдна. Сега сигурно ще кажеш, че той човек като иска - има начини или ако има потенциал, не седи на едно място. Аз не се смятам за гений, но и не мисля, че акъла ми стига само колкото за секретарка, примерно, мога и повече. Но няма къде, разбери, София не е България. Дори в град като Бургас, реалните шансове за развитие и израстване са нищожни. Не защото хората не искат да се развиват, а защото рядко им се дава тази възможност реално. Отделно фимрите масово са с такава структура, че чисто технически няма как да мръднеш от нивото, щото то следващото ниво е примерно шефа на фирмата, често - самия собственик. Схващаш ли?
Не казвам, че има гаранция в чужбина това да не е така за мен. Но все пак, да бъдем реалисти. Шансовете в една нормална държава, където има истински работеща икономика и истински мениджърски елит, ако мога така да се изразя /в БГ почти няма, тук цари ориенталско мислене, тип пре*би другарче/, човек ако се докаже - има реални шансове да се развива и да се издига, а не да тъпче цял живо на едно място. Тук и да си скъсаш дупето да се доказваш, все тая. Да, ще забележат, че си кадърен и можеш повече, но вместо да те повишат и да те ползват рационално и оптимално и за двете страни, просто ти възлагат повече задължения, товарят те с работа, съответно повиишават очакванията си от теб, но нито заплатата ти мърда, нито длъжността. И не, не говоря на изуст. Гледала съм го няколко пъти тоя филм и сега пак играя в него и вече ми писна.
-
Не казвам, че има гаранция в чужбина това да не е така за мен. Но все пак, да бъдем реалисти. Шансовете в една нормална държава, където има истински работеща икономика и истински мениджърски елит, ако мога така да се изразя /в БГ почти няма, тук цари ориенталско мислене, тип пре*би другарче/, човек ако се докаже - има реални шансове да се развива и да се издига, а не да тъпче цял живо на едно място. Тук и да си скъсаш дупето да се доказваш, все тая. Да, ще забележат, че си кадърен и можеш повече, но вместо да те повишат и да те ползват рационално и оптимално и за двете страни, просто ти възлагат повече задължения, товарят те с работа, съответно повиишават очакванията си от теб, но нито заплатата ти мърда, нито длъжността. И не, не говоря на изуст. Гледала съм го няколко пъти тоя филм и сега пак играя в него и вече ми писна.
това ти е грешката, според мен. но нека аз да съм в грешка, а не ти - така би било най-добре.
пожелавам ти да ми го докажеш след няколко години :)
-
Крепи ме само факта ,че сестра ми кандидатства за зелена карта за мен ,като роднина имам право на такава ,но нещата стават много бавно ,но все пак е сигурно ,че след 5-10 години ще се случи .Еми казвам си хубавите работи стават бавно.
Валерия, моят свекър така получи зелената си карта през 2002 г - по линия сестра-брат. Навремето чака за нея 12г. Сега е доста по-бързо. Мисля, че срокът за получаване на зелена карта по тази линия е под 10г. Ти си имаш номерче и следите как се движи. Пожелавам ти бързо да го получиш :)
-
Джам, прощавай, но не те разбрах. Къде ми е грешката? И ако съм в грешка за чужбина, как да променя нещата в БГ, за да не е такова положението?
Моля те наистина да ми разясниш къде греша, всяко мнение е важно и полезно. Винаги допускам, че може да се заблуждавам за много неща, не твърдя на 100%, че това, коеето написах в предния си пост е реалност. Надявам се да е, затова и събирам информация, търся мнения, опит и т.н. То ако бях сигурна във всичко, вече да съм някъде другаде. Щом съм още тук, значи имам своте съмнения, страхове и несигурност.
-
П.С. Сериозно, може да продължим да говорим защо и къде бихме емигрирали, но това изниква ли ви в главата като гледахте днешните новини? Защото аз за пореден път съм в потрес.
Гледах го, и сега гледах BTV документите филма за световната криза. На друга планета искам да емигрирам.
-
мхм и аз Дони, на друга планета. Ей така да се върнем преди има няма няколко хилядолетия, да си произвеждаме храната, да си учим децата и т.н. :wink:
-
Не съм гледала нищо. Какво е станало.
Ако няма връзка с темата, можем да го обсъдим в моториката.
-
Нищо, което да не знаем, просто много добре обяснено защо се е стигнало до световната финансова криза. Да, може да се обсъди в темата за моториката.
-
малко официална статистика за българската икономическа емиграция:
http://www.segabg.com/article.php?id=686357
-
Нищо, което да не знаем, просто много добре обяснено защо се е стигнало до световната финансова криза. Да, може да се обсъди в темата за моториката.
Абе имам опасения, че ако я подхванем ще спечелим предсрочно приза "война на световете".
-
По отношение на Англия, Испания, Португалия, Франция това са стари държави със завидно колониално минало. На тях "генетично" им е заложено да бъдат владетели на света и да се смятат за преки роднини на Уилям Завоевателя, Васко Да Гама, Христофор Колумб или Наполеон.
Може да е така из провинцията, но Лондон е друга бира. И предлага много възможности за тези, които имат желание и хъс. Живея тук от 5 години, наложи ми се да се преместя от Ню Йорк, със същата фирма, която е с главен офис в Лондон. Ами за двете години през които работих тук (след което излязох в майчинство), не съм видяла по-различно отношение, заради факта, че съм чужденка, още по-малко - българка. Напротив. Колегите ми се впечатляваха от факта, че съм живяла в 3 различни държави за последните 4 години, че говоря 4 езика, че имам магистратура от чужд университет, и тн. За англичаните (като мнозинство) този тип "дайвърсити" е добре дошъл. Техните профили са толкова по-скучни и еднообразни. Не се отличават един от друг. В добра фирма мнозинството са завършили Кембридж или Оксфорд. Е, да, ама са мнозинството, никой не се отличава от другия. След завършване на колеж те пътуват една година ей така, просто за да добият опит и впечатления, едва ли не насила. Това което искам да кажа е, че те приемат хората, които са различни, и могат да го докажат, а не обратното.
-
Vaci, пишеш, че преди това си живяла в Ню Йорк. Би ли споделила впечатлението си от там?
-
С удоволствие. Преживяванията ми бяха смесени, но като цяло позитивни. Преместих се в Ню Йорк след прехвърляне и завършване на магистратура в Щатите (мъжът ми учеше също там). Но понеже не бях изкарала цялата магистратура там (а само половината), не ми се полагаше 1-годишна "студентска работна виза", тн Optional Practical Training Visa на база на която те наемат и по време на която ти изкарват работната виза. Това бе моят проблем. Минавах интервютата на база знания, опит и тн. но когато се стигнеше до документи, понеже случаят ми не бе "праволинеен", работодателите не бяха склонни да завършат процеса. Което идва да подкрепи това което бе споменала Цигу - има възможности, когато документите са в изрядност (не че моите не бяха, но когато не са "стандартни", малко фирми биха се наели да доведат процеса докрай, просто не им се занимава).
НО, една от фирмите беше! Моята бъдеща шефка ме хареса, и бе готова да бъде креативна, за да може да ме наеме. Нае адвокат, по съвет на който ми издадоха тн трейнинг виза (както споменах фирмата ми е с централен офис в Лондон, оттам ме наеха, дефакто, и Ню Йоркският офис ме нае все едно съм на стаж, с идеята да се върна в един момент в Лондон, което стана след време, просто ми подновяваха визата когато изтичаше).
Хората в Щатите (от опита ми - в Ню Йорк) може да са праволинейни като цяло, което донякъде може и да е добре дошло (не беше в моята ситуация :)) но в никакъв случай не те считат за втора ръка или не те ценят. Имах същите впечатления както сега в Лондон - ценят опита ти, това че си различен - за тях е добре дошло това дайвърсити, това разнообразие - те гледат с какво си различен и как това е хубаво.
Например, във фирмата на мъжа ми, Ситигруп, имат ежегодни награди, ей така, за шоуто. Него го наградиха за това, че знае най-много чужди езици! Всяка втора от нас говори повече от 1 чужд език, уверена съм.
Ню Йорк е доста скъп град (по-скоро Манхатън). Ние живеехме в Ню Джърси - от другата страна на Хъдзън ривър, което бе 20 минути път с метрото. От нашия прозорец се виждаше целия Манхатън. А цените бяха наполовина (наем имам предвид).
Много хора живеят и работят в Бруклин и Куинс, и не излизат оттам. Колкото по се отдалечаваш от Манхатън, толкова по-евтино става. Едно лято живеехме в Куинс. Много ми хареса. Като отделен град е. Има много местни пазарчета, магазини, ресторанти. Цели енклави от източноевропейци и други националности. Хората са много приятни, спокойно е. Има и лоши части, разбира се, но това е навсякъде.
Мецани, какво те интересува по-специално?
-
днес проведох традиционния си едночасов разговор с моята приятелка отвъд океана. разказах й някои от нещата, които се обсъждат тук и тя искрено се развесели. знам, светът е шарен, всеки вижда само малко парченце от него, но нейното мнение относно живота, намирането на работа и просперитета в кариерно и всякакво друго отношение в САЩ доста съвпадаше с моята представа, която изложих тук.
каза, че преди 15-20 години положението е било друго, но сега примката около шията на хората е доста позатегната. разбира се, за топ квалифицираните специалисти от определени бизнес-ниши винаги ще има работа.
-
каза, че преди 15-20 години положението е било друго, но сега примката около шията на хората е доста позатегната. разбира се, за топ квалифицираните специалисти от определени бизнес-ниши винаги ще има работа.
И аз съм на това мнение. Достатъчно ми е да направя сравнение с преди 8 години, когато доходите ни бяха 2,5 пъти по - ниски и живеехме по същия начин. Разбира се, бяхме и с човек по - малко. Но все пак...
От друга страна, има голяма разлика между щатите. Илинойс привлече много хора на социални помощи, което срина просперитета в училищата и кварталите, а повиши данъците, защото "безплатния обяд" трябва да бъде платен от някого.
-
Предполагам, в щатите още търсят програмисти. Познавам няколко, които заминаха и веднага си намериха добре платена работа. Но те и тук са много добре платени. Единия затова се върна, не му понасял живота там. Човекът си пада леко купонджия и му идвало в повече, че на плажа не можело да пиеш бира, например, или че ако направиш купон в къщи и след това изхвърлиш празните бутилки, ще те обявят за алкохолик :wink: и ще сигнализират съответните служби :D И изобщо ти броели колко празни бутилки от алкохол изхвърляш :D И други нещица, които не му пасват на душевността... Сега си живее прекрасно тук, ако не му харесва нещо в работата, я напуска и веднага си намира друга, защото специалисти като него са търсени и тук.
А иначе, не всички имат магистратура от САЩ или Оксфорд и хич не съм убедена, че всеки втори българин знае по повече от един чужд език. За висококвалифицираните и търсени специалности наистина сигурно е добре, но мисла, че те са една шепа на фона на общия брой. Не мисля, че икономист, завършил УНСС ще го глътнат като топъл хляб. Ако има желание да мие чинии, е друго нещо. Най-добрата ми приятелка от училище замина преди 19 години след като беше завършила медицина тук. Само че в щатите не признават дипломите на нашите медици. Отне и около 10 и повече години да издържи всичките нужни изпити, после със специалността е още по-сложно. Сега мога да кажа, че вече е добре там. Но тя си знае през какво е минала. Аз си признавам, че нямам сили да издържа подобно нещо. Тя замина сама, не беше семейна тогава, момиче на 24 (спечели зелена карта). Сега все още не е семейна и няма деца-просто не и остава време...
-
Vaci, благодаря :)
След като заспи детето, ще задам конкретни въпроси, че сега ми е направо невъзможно да пиша през телефона.
-
Никой не е коментирал за емиграция в "по-екзотични" държави.
На моя мъж му бяха предложили работа в Африка, и по-точно в Нигерия, с къща с прислужница и готвачка, с кола с шофьор. Там белите живеят като бейове, въпреки околната мизерия. За тях има частни плажове и клубове.
Околната мизерия обаче е наистина голяма - липса на канализация и смрад.
Мъжът ми се беше запознал с българи, които си живеят там от 25 години и нямат никакво намерение да се прибират...
-
47 Smiles, баща ми работи 15 години в Нигерия. Отврат е там. Разболя се от малария няколко пъти. Аз стоях 1 година там и се опазих, но се мажех непрекъснато с репеленти. Хигиената-ти си написала каква е. Вода всеки си вади с помпа от земята, преварява се. Всички плодове,зеленчуци, яйца се дезинфекцират в разтвори, защото има такива страшни болести, че просто не ми се мисли. На мен от тогава психиката ми се изкриви откъм хигиена и получих мания за дезинфекциране :? Каквито и лъскави хотели и клубове да има, навън излезеш ли, те затиска смрад, жега и висока влажност, която аз на 20 години трудно понасях, а ако бях на повече, не знам. Ако си и с дете-абсурд. Нито има къде да ходи на училище, лекарите за нищо не стават, не можеш го опази от маларията, а лекарствата са не съвсем безобидни. Баща ми получи анемия от тях.Той замина,защото наистина нямаше на къде през 91г.
-
Да се включа и аз/ късно видях тази интересна тема,но я изчетох цялата/.На основния въпрос - не се двоумя даже :lol: :lol: Набивам си камшика на секундата,както се казва. Няма нищо което да ме спре,освен ситуацията с детето. Няма как навън да започнем веднага с опити,а времето е важен фактор.Не винаги съм мислел така,не визирам времета на зараждане на демокрацията,когато всички бяхме оптимистични опиянени и болно амбицирани. По времето на царя, с така наречения "бум на строителството",по-скоро,порочно мафиотското зарстрояване на крайбрежието ми се появи един 1-2 годишен проблясък. Все пак строителният бранш е локомотив за много други индустрии и услуги и пред вид района , в който живеем всичко това се отразяваше положително и на начина и качеството ни на живот.Тогава единствено си позволих да си кажа- ее ,то капитализма било хубаво нещо!!! Дочакахме го най-накрая това време!! Е,ама не би :(
Та ,защо бих емигрирал ли ? Ами заради перспективата пред нас ,очертаваща се тук. Погледнете 90% от учащите в гимназиалния курс, завършващите университета, ходещите по улиците,хората около вас. парламента, политическия ни елит....... Дали имам сили да се боря за промяна? Както е казал Пеньо Пенев /не съм сигурен/ " Не,благодаря.Ресто.Не струва"
За мен вече не си струва,защото не виждам смисъла. Навън поне,това ,което ще се опитваме да установим тук и в следващите 23 години,го има поне от 130. Е????? :wink:
-
Отдавна я чета темата и все не се канех да пиша, защото вече съм емигрирала. До скоро, все още имаше някакви нишки, които ме свързваха с България и все още се надявах, за моето семейство нещата да се променят. И в понеделник, след един емоционален клип на Пласидо Доминго, ревейки тръгнах към летището, с тъга в сърцето, че си заминавам от България. В рамките на 5 часа и последната нишка, която ме свързваше с България се скъса... Вечерта, слизайки от самолета на летището в Берлин, исках да целуна земята под стълбичката и почуствах едно силно стягане в гърдите, защото усетих за пръв път, че се прибирам у дома. Като си събера акъла и главата след двудневния стрес, ще напиша защо аз вече официално не желая да съм българка :?
-
Гане, много трябва да си разстроена, за да излезе това от твоята клавиатура! :hug2:
-
Оливче, права си, от три дена не мога да си събера акъла и за пръв път не знам от къде и как да я подхвана. Толкова омерзена и нещастна не съм се чувствала от години. Все си казвах, че ще се оправят нещата, ще се промени нещо... За пръв път в живота си се почувствах като най-долния престъпник, буквално ме сравниха с трафикант на наркотици и жива плът. А се оказва, че в България законите са така направени, че даже и не можеш да протестираш. Някакъв абсолютен параграф 22 :(
-
Пиши, ще помагаме с каквото можем!
-
Аз пък искам да се върна заради децата си. В момента те израстват на задната ми седалка и това определено не ми харесва. Аз съм свикнала, от много години съм тук, но за тях някакси не е честно да им ограбвам детството. В Западна Европа е различно, но яз нямам нито намерение да уча друг език, нито да ходя някъде, където знам, че ще бъда гледана накриво от местните.
-
Боби, успех в начинанието!
Не си искала съвет, но ще си кажа: Организирай го като временна мярка и остави възможно повече врати и мостове за връщане. Например, стовари покъщнината на склад, поддържай връзка с колеги и шефове в Щатите, ако имате къща, дай я под наем...
Как се спогодихте с мъжа ти за връщането?
-
Боби, успех в начинанието!
Не си искала съвет, но ще си кажа: Организирай го като временна мярка и остави възможно повече врати и мостове за връщане. Например, стовари покъщнината на склад, поддържай връзка с колеги и шефове в Щатите, ако имате къща, дай я под наем...
Как се спогодихте с мъжа ти за връщането?
С мъжа ми се разбрахме, ако въобще стане нещо да замина само аз с децата, а той да не напуска работа и да остане тук поне няколко месеца. Като мине време, ако наиситна искам да си седя в България ще се разберем да дойде, а ако не ще се върна.
Утре имам интервю тук и ако ме вземат позицията е такава, че мога да кажа, че ще започна след 5 месеца примерно, не е спешно(макар вече да кязах 3, но и това се сменя :-) ) и мога да напусна тук и да го направя в периода от времето между двете работи. Поне така ги виждам аз нещата.
Къщата не бих дала под наем, голяма разправия е и ще я съсипят. Ако ни няма по-добре да се продаде. Знаеш, че апартамент се взима за една седмица така че няма да останем на улицата, а после вече къща лесно се купува.
-
Боби, как ти се стори българското интервю? Питаха ли те за семейно положение и кой ще ти гледа децата? А в Америка въобще ли не задават такива въпроси? Въобще интересно ми е впечатлението ти, от гледна точка на човек, който не е живял тук последните 15-на години.
Ема2, когато имаш възможност, и на мен ще ми е интересно да разкажеш какво най-много те е разочаровало тук. А децата какво мислят за Бг, след като са родени и живели до този момент в Канада?
-
Врабчо, интервюто беше общо взето много професионално. Основно ме питаха подробности от моята работа и какво точно съм правила и също надълго и нашироко ми разясниха какво бих правила, ако ме вземат на работа. Самомемнта с въпросът за възрастта и децата ми бяха различни от тук. Всъщност първият въпрос беше именно на колко години съм и имам ли деца. Не останах с впечатление, че това, че имам две деца имаше голямо значение, дори не ме попитаха на каква възраст. Реално на моята възраст може да имам вече доста голями деца. Освен това аз вчера открих, че таиз компания преди е спонсорирала фондацията „Искам бебе‟ с 30 хил. лв, с което много ми се исдгнаха в очите.
Оказа се, че интевюиращата е с 2 години по-млада от мен и има едно дете. Не е задавала въпроси кой ми гледа моите и други лични други подробности. Изкарахме да си бъбрим цели 50 минути. Не ми е правила тестове колко знам, не ми е задавала тъпи въпроси или ролеви въпроси , общо взето си беше малко като приятелски разговор, така бих го определила.
Лошото( за мен) е, че тя смята, че ако си дойда до една година ще ми писне и ще е върна, а след като смята така може би не съм много напред в листата на кандидатите. Това го каза в началото, но после към края се разбрахме, че тя поради същите причини като мен ( детето и) е останала да живее в България, а е живяла навън, някъде в З. Европа.
-
Лошото( за мен) е, че тя смята, че ако си дойда до една година ще ми писне и ще е върна, а след като смята така може би не съм много напред в листата на кандидатите. Това го каза в началото, но после към края се разбрахме, че тя поради същите причини като мен ( детето и) е останала да живее в България, а е живяла навън, някъде в З. Европа.
Да, и аз така си мисля, че ще ти писне, но все пак ти си решаваш. А и както казваш, винаги може да се върнеш в Америка.
Иначе друго ми прави впечатление. Ние тук, които искаме да опитаме в чужбина, искаме да заминем заради децата си, да имат по-добър живот един ден. Ти пък искаш да се върнеш, пак заради децата си. Не знам къде е истината. Явно всеки трябва да опита и от двете неща, за да може да е обективен един ден.
-
Аз пък искам да се върна заради децата си. В момента те израстват на задната ми седалка и това определено не ми харесва. ... някакси не е честно да им ограбвам детството.
Боби, това за задната седалка ме провокира да се замисля.
С мъжа ми целенасочено, години наред, си подреждаме живота така, че да намалим шофирането и да увеличим ходенето и времето, прекарано сред природата и приятели. Аз писах по-напред в темата няколко коментара за честите срещи с прятели (българи и американци) и съседи и децата им, които живеят ако не на минути ходене, то 5-10 минути път с кола. Имаме три детски площадки в радиус от 200-500 метра от къщата. Имаме огромен двор със стари дървета, храсти, трева, кал, пясък и дори река, която ни дели от парк. Равносметката ми е, че моето дете прекарва повече време по-близо до гората, реката и пръстта от мен на тая възраст. Аз си ходех на село, но растях в града, между блоковете.
Съветвам те да разпиташ подробно момичетата в София колко време прекарват в пътуване от къщи до работа, до училището, до големи търговски центрове, шофирайки или с градски транспорт. И в София вече се троши много време за придвижване.
-
Цигу,не знам при вас как е но тук поради разделянето на бизнесите от квартлите за живеене и кварталите ( според мен) са много скучни места. Ние също имаме много голам двор и в квартала близо има парк с катерушки, но не е същото някакси, когатo се движиш по празните улици, на които дори и тротоари няма. В Хюстън има само един квартaл, където няма подобно райониране и там наиситна ми е много приятно. Обаче навсякъде другаде е типичната американска събърбия, въпреки, че не сме извън града, то май голяма ралзиака няма. Иначе колкото до близост, ние сме близо до доста неща, голям мол, отделно друг шопинг център , болници и т.н. са все на по около 5 минути растояние с кола,въобще хубаво ни е мястото. Но това райониране е което скапва пейзажа и води до липсата на социализиране между хората. И до колкто чувам, това си е общо взето навсякъде в САЩ.
-
Както писах в другата тема, ние сме в България от Юни 2013. Дойдохме с идеята да сменим обстановката и децата да научат български. Не сме имали идея да останем постоянно. Всичко ни е опаковано и прибрано при приятели, и колата ни е там.
Петте години след катастрофата на големия ни син и последващите перипетии от съдебно естество, които за щастие приключиха добре, просто имахме нужда да бъдем в по-близка и сърдечна обстановка.
В Канада сме от 97 година и сме се интегрирали. Напълно. Харесваме страната, обичаме хората, имаме много приятели от всякаква религия, цвят и националност.
На съпруга ми обаче роднините много му липсват и приятелите в Петрич. Аз не съм съвсем така. Още повече след като майка почина през 2001 се отчуждих значително от България.
И така дойдохме тук
Не сме очаквали кой знае какво щастие да се сипе около нас, ние сме реални хора. И през годините често сме си идвали и не сме очаквали чудеса. Децата обаче изкараха страхотно лято.
Това, което в Канада ми тежи понякога, е че не мога да си пусна децата без придружител в близкия парк. Знам, че ако бяхме в София, нямаше да е точно така, защото нещата не са толкова спокойно, както едно време. Но в Петрич все още е така. Децата играят на улицата почтиии като едно време. :)
Това, което ме разбива в България : здравеопазване, образователна система, корупция . Има ли смисъл да давам примери, на всички е ясно за какво става дума.
Училищата са в трагично състояние - с една дума мизерия. Не знам как са в София, но като сравнявам с това училище, в което учеха децата ми в Канада, съвсем нормално държавно/не е Монтесори/ и ми се плаче. В големия град може би е по-добре...но тук :(
Учителките викат на децата, направо им крещят- моите бяха седмици в стрес, защото учителката постоянно им викаше. А Антъни и Боби са много дисциплинирани в клас, не че са мои, но това е факт..но тя така иска да всява респект и крещи и показва ръката и вика пляс пляс, ако не слушат 8O. Децата свикнаха, но всеки ден ми казват, че училището е ужасно, децата са ужасни - груби, арогантни, бият гие /на игра разбира се, но ..../. Един приятел ме посъветва да давам подаръчета на госпожата , еми няма да дам. Не искам да дам- мразя да се подмазвам и т.н.
Материалната база е под всякаква критика - В Канада за децата се правят толкова много неща - от библиотеки до спорт и изкуство, до извън класни прояви- ... наистина е хубаво от тази гледна точка.
МОга да пиша толкова много, но надали има смисъл. Знаете за какво става въпрос.
На малките им харесва в България, но да идват на ваканция- за живеене категорично го отхвърлят като идея.
Като бяхме в Канада си мислех как ще хапвам хубава храна в Петрич - ами и храната е скапана вече - домашните животни явно се хранят с лоши смески и не са вкусни. Млякото, яйцата, месото - вече не са изобщо това, което беше. Вярно плодовете и зеленчуците все още са добре - но местните производители не могат да се преборят с гръцките конкуренти, които внасят на безценицата също хубави и много вкусни земеделски продукти.
И така.
По отношение на това, което каза Боби за децата на задната седалка на колата - всичко е въпрос на това в какъв град се живее и как се организира семейството. В Канада също много се кара - но ние живеем в малко градче и така сме се организирали, че прекарваме много време по парковете и градините, събираме децата с други деца , правим пикници, екскурзии и т.н Въпрос на организация е. И малко дисциплина - събота и неделя не се спи до обяд - ами се става рано и се действа.
Ох, много мога да пиша. Но не бих съветвала никога да емигрира, защото не знам как ще се развият нещата при всеки - много индивидуално е. Мога да давам съвети за хората, които отиват в Канада и вече са взели решение. Но да проповядвам емиграция - абсолютно никога!!!!!
За Боби, която вече живее в САЩ и има хубава работа и се е установила, смятам, че ще се разочарова, ако се върне.Наистина. Идеализирахме България, защото ни е Родина.
Но животът тук не е хубав, поне за нас.
Ако някой има въпроси за Канада или България, ще пиша повече.
:)
-
Ема, благодаря за споделеното.
Сещам се за нещо, което ми направи впечатление преди няколко години в Белград. Има един голям парк Калемегдан, беше пълно с тийнейджъри, може би това е тяхното място, където се събират. Не видях нито едно дете да пуши или да пие. И въобще се държаха коренно различно, от това, което наблюдавам всеки ден тук в нашата градинка.
-
Много мога да пиша за българското училище и изобщо за системата на образованието ни.
Обаче не искам. Само ще кажа - избутахме го!
Ако имах възможност, щях да си изпратя детето да учи навън по-нататък.
-
Ема е напълно права. Да се проповядва емиграция "по принцип" не е добра идея, защото хората са различни и страните са различни. Всеки търси нещо различно и се мотивира от различни ценности.
От това, което знам за Канада, съм останала с едни от най-добрите впечатления като страна за установяване за живот. Независимо от всичко, наш добър приятел, който беше емигрирал там преди 20 години, установи се, роди му се дете, създаде си научна позиция в университет, направи всичко възможно да се махне от Канада и казваше - "аз не желая моето дете да расте в онова бездушна и консуматорско общество". Премести се в скандинавска страна и е щастлив там. Знам пък други хора, които са нещастни в скандинавските страни и им намират ужасно много кусури.
И в България някой ще види много добри неща, а друг няма да ги види - било защото му липсва тоя мироглед, било защото не е попаднал на правилното място. По постинга на Ема може много да се коментира, сигурна съм, че можеха да попаднат и в друго училище, при друга учителка, която щеше да е мила и лъчезарна, но така се случило... Питайте нашата бивша съфорумка Marie, която живее и отглежда дете в Обединеното Кралство, например, да видите как плюе по английското училище и образователна система, а пък възхвалява българските програми и се е снабдила с бг учебници за дъщеря си...
Абе толкова е шарено, че няма накъде... Важното е като избираш къде да ходиш, да избираш конкретно и да имаш конкретната информация
п.п. аз лично никога не бих отишла да живея в Щатите - дори и на екскурзия не бих отишла. не ме интересуват просто. това, което описва Боби, за празните улици, които нямат дори и тротоар, съм го гледала по доста филми, чела съм го в доста книги, не е моят начин на живот. не е европейският начин на живот. да, чувала съм, че в някои градове на САЩ имало кътчета, дето приличат на европейски град, но то и у нас има такива :)
чела съм една книга на Бил Брайсън, който сравнява градчетата и живота на Америка от своето детство (1950-те години) и сега - човекът и той стига до извода, че вече не става за нормален живот. всичко, което е било човешко и нормално като размер и инфраструктура в живота на хората, е поизчезнало. той самият е емигрирал в UK, де... :) и пак, това си е моята нагласа. на някой друг може това да ходи по тротоар с дървета да не му е изобщо в ценностната система. та на Боби може да й хареса София :)
-
Ема, и аз благодаря за споделеното.
Ще ви кажа за София, дано да съм полезна и на Боби при взимане на окончателното решение. Моите деца не израснаха на задната седалка, но с цената на изключително много хвърлени сили от наша страна на баща им и мен. Нямаме баби които да помагат. За разлика от малкия град тук има възможност за спорт, език и каквото пожелаеш, но логиситката е изключително трудна за работещите хора. Поради тази причина от миналата година имаме жена, която да ги взима от градина и училище и да ги води на английски 2 пъти седмично, след което ние ги прибираме от там. А тази година всеки ден взима Деси от училище, защото са до 5 часа. Нито аз нито баща й можем да стигнем до училището до 5 часа. Моето работно време е до 5.30, най-рано в 6 мога да бъда там. Баща им работи в другия край на града, абсолютно невъзможно.
По принцип работното време в Бг е такова, много са малко работодателите които биха се съгласи на гъвкаво такова. Но дори и да се съгласят в повечето случаи пак не става, ето в нашия случай, например Деси трябва да е в училище в 8.15, започват в 8.30, т.е. аз по рано не мога я оставя, защото няма какво да прави там сама, следователно аз стига до работа в 8.30-40, което не предполага да си тръгна по-рано от 5-5.30 и пак стигаме до невъзможността да я взема от училище.
За образованието наблюдението ми е от един учебен срок, не се оплаквам. Към момента съм доволна от госпожата, от децата в класа и от училището като цяло. Госпожата им е съвестна, не преподава само учебния материал и до там. Водила ги е вече 4-5 пъти на театръ, изгледаха всички детски постановки, вчера ги е водила във военния музей на специална експозиция по случай 3 март. Опитва се да им създава и някаква обща култура все пак. :wink:
Пак казвам, в София логистиката е много трудна, ако не работиш, живееш и учиш на едно място.
-
Важното е като избираш къде да ходиш, да избираш конкретно и да имаш конкретната информация.
Така е. Също така има голяма разлика дали емигрираш на 20 или на 40 години, сам или с приятел/съпруг с или без деца. Има значение дали имаш някаква подкрепа на новото място, някой, който вече да е утъпкал пътеката или сам тепърва ще прокарваш.
И не на последно място е важно колко си мотивиран и колко ти е висок прага на търпение/издържливост.
Освен това никога няма да имаш пълната информация. Винаги има плюсове и минуси. И нови неща които откриваш. Например специално за Англия мога да кажа, че е по-лесно от гледна точка на добиване документи за работа и установяване от Щатите, където емиграционната политика е много по-строга. Но пък в Англия е по-скъп живота. Училищата не ме интересуваха, когато се преместих тук - други неща бяха по-важни, но и те идват на дневен ред. Училищната система е проблем и в други държави. Хубавите училища са или 1) скъпи или 2) трябва да живееш в квартал, който ти осигурява достъп до такова хубаво училище, и в който съответно цените на имотите са много високи, най-често.
Мисля, че тази тема е създадена с цел обмяна на информация, не агитация.
-
Момичета, предполагам, че в целия Петрич училищата са такива, бях в няколко и базата е ужасяваща. Учителката не е лоша като цяло, но другите не са по-добри,като съдя от коментари на другите майки в квартала. Защо дават толкова много домашни? Както и да е.
Можехме да бъдем в София, но пък тогава нямаше лятото да бъде толкова хубаво, защото в София животът ми се видя много напрегнат и движението по улиците е ужасно.
Джаме, твоят приятел е прав за консуматорското общество,в Северна Америка като цяло е така. Но вече навсякъде стана така, всичко е пари, пари, пари, вещи, вещи и т.н. Важно е да се намери баланса. Никъде няма идеално. Ние заминахме млади и с европейския си бегграунд, сме успяли да намерим някакво средно положение и да не се увличаме по това консуматорство.
:)
-
За няколко дни успях да изчета цялата тема. Интересно е да се чуят двете гледни точки.
Ние живеем в Австрия и мога да дам информация от там (някой в предните постове се интересуваше от осигурителната система, здравеопазване и детски градини). Ако човек е назначен съвсем легално на работа и му се плащат здравни осигуровки, има достъп до цялата здравна система. Децата си имат задължително личен лекар - педиатър, а за възрастните е желателно да имат семеен лекар, но не и задължително. Не се издават направления за специалист, както в България, а сам можеш да си запишеш час за такъв. Това е виенската здравна каса, за другите нямам информация ( в Австрия има общо 30 здравни каси, като почти всяка област си има своя и отделно браншовете и те си имат свои). По-различна е обстановката в здравната каса на самоосигуряващите се (това е касата на еднолични търговци, лица на граждански договор, съдружници във фирми. Лекарите си имат тяхна си здравна каса.). Там вноските се определят по таблици в зависимост от декларираните доходи от предходната година. При ползване на здравни услуги от касата се поемат 80%, а самоосигуряващият поема 20%, което е доста неизгодно. Ако съпругата, съпругът, партньор(в Австрия съвместното съжителство е официално признато. Лица, които живеят най-малко 2г. на семейни начала, единият от партньорите може да е осигурен към другият в случай че е безработен) са безработни, могат да са осигурени към работещата половинка в случай че са безработни.
В Австрия има автономност на областите и всяка за себе си си определя какви да са правилата в детските градини. Във Виена например държавните детски градини са почти безплатни (плащат се по € 60 само за храна на месец). Частните се спонсорират от общината, като веригите от детски градини-говоря за частни, получават по-крупни месечни субсидии и таксите там варират между € 70 и € 130 за цял ден престой. Най-необлагодетелствани са т.нар. детски групи, които са с най-високи такси - т.к. те получават много малка субсидия таксите достигат до € 250 на месец за цял ден. Има и още един вид, ако мога да го нарека детска градина, което се нарича дневна майка или баща. Тези хора в повечето случаи изкарват курс, в момента имат малки деца и според квадратурата на жилищата си могат да гледат до около 5 деца. Но не съм запозната с таксите там, знам само че и те получават субсидия от общината за всяко гледано дете. Тази субсидия детските градини я получават само ако детето има адресна регистрация във Виена.
Ако някой се интересува от още нещо, ще се радвам да бъда полезна.
-
Исках само да допълня, за детските градини. Не са субсидирани, ужасно скъпи са. От 650 до 850 на дете. Само за хора с ниски доходи има субсидии, но никой от нашите приятели няма такива и всички плащахме луди пари за детски градини
Знам, че в Монтреал са доста по евтини/ може би 250 , по бегли спомени от наши приятели/, защото провинцията ги финансира здраво, но при нас в Онтарио не може да стане, поне за сега. Има домашни детски градини, някоя жена си гледа децата в къщи и взима по още 2-3. Не е толкова скъпо, но не е малка сумата.
Така че, ако се замине с едно или две деца до 6 години, това не е малко перо за един бюджет, по-късно първи клас и нататък, пък за след училище също трябва да има кой да взима децата, тъй като нямат право да стоят сами. Това са допълнително суми на месец.
Допълвам само , че на 4 години почват предучилищна, и тя се покрива от държавата
А да коментирам ли наемите и цени на къщи... там навлизаме в големите цифри.
:)
-
Да, може би било полезно, както и ние ако искате за София.
за ориентация :)
-
Като казахте наеми, да си кажа :) Живея в с. Бистрица (10 км от Околовръстното в София). Има няколко нови къщи, тип кооперации, където наемите са от порядъка на 300лв за обзаведен двустаен апартамент. Имам колеги, които живеят там и са доволни. За хора с автомобили е идеално. Ако някой се интересува ще разпитам за цената на останалите разходи (локално парно, тоци и тнт)
-
От около 4 години не спирам да мисля за емигриране.
Мислех да е в САЩ защото там имам най-много приятели, които биха ми помогнали когато имам нужда.
Така се стекоха нещата около мен, че вече няма съмнения, че ще е САЩ но ще е най-малко след 3 години.
Все казввах, че не искам децата ми да живеят в държава без морал и правила но истината е, че мисля може би основно и за себе си, колкото и егоистично да е. Изморих се да махвам с ръка и да става все по-сложно и лошо.
Не очаквам да е лесно, не че досега и в България е било.
От няколко години съжалявам, че навремето не послушах разума и не заминах а останах тук заради сърцето си.
Категорично не искам да живея в тази България. Много е красива, много я обичам но не мога да се примиря с емоционалното обедняване на хората, с деградацията в две поколенията след моето.
Не си правя илюзии, че "навън" всички са гении, че няма престъпност, че ще ходя по червен килим.
Искам само да имам шанс да остарея спокойно:):):). В България, лично за мен това е невъзможно.
Затова и следващите години ще организирам всичко, което мога около преместването ни и ще посрещна изненадите които ни очакват готова да се преборя с тях.
От 18 години живея основно "сама" и разчитам основно на себе си. Да, близките ми бяха на една ръка разстояние, но носталгията няма да е това, което ще ме мъчи когато си тръгна от тук. Може би съм свикнала или може би винаги съм била такава.
-
Лисе, носталгията не е това, което мъчи, липсата на близките е. Особено ако сте в по-близки отношения. След последните премеждия, аз вече знам, че това, което ме държи са родителите ми и брат ми, племениците, снаха ми... Не е държавата. Природа може да намериш навсякъде, че и по-красива, правила, невероятни неща... Светът е пълен с чудеса, стига човек да може да ги открие и да ги види. Аз в тази държава, която видях последно, не искам да живея.
Влизаш някъде, то са сърдити хора, то са хора, които се държат с теб, все едно ги крадеш... Абе хора, аз влизам в магазина хляб да ви дам, не да го открадна... Така и не разбраха, че ако си приветлив, ако се държиш добре, любезно, хората ще дойдат и пак ще купят от теб...
Отиваш някъде, да свършиш нещо, то се държат с теб, все едно се опитваш да ги окрадеш, не да им дадеш пари или да си изряден.
Навсякъде осрано от кучета и котки, боклуците преливат... Няма една кола, дето да е спряна както трябва, знаците не се спазват... Като направиш забележка, на очевидно нарушение, ти викат - бе я си гледай работата, няма знак...
На пешеходна пътека, човек с джип, имащ вид на мутра спря да ни изчака с майка ми да минем. Любезно благодарихме и в следващия момент почти бяхме отнесени от жена, която изобщо не спря на пешеходната пътека... Че и на всичкото отгоре бибиткаше на този, който ни спря 8O
Оох, това се преглъща, как да е...
Обаче, тълкуването на законови положения, опита за гавра и лошото отношение някак ми е трудно да преглътна :(
Летим от летище София, никъде няма написани промените в законите за пътуване на семейства, които пътуват с деца и са само по един родител, не в комплект. Преди имаше условие във всички наредби, че може да не се изисква декларация, ако живееш повече от 183 дни в чужбина. Сега обаче било променено. Трябва да имаш стикер или печат в паспорта 8O, който удостоверява, че си навън. Нито една държава в европейския съюз не слага такива печати. Нито една! Да не говорим, че нито една държава, не издава документ, че живееш там. Има си адресна регистрация и на излизане, граничната й полиция го вижда и отбелязва, че живееш там. Независимо, че си с чужд паспорт. Две изключително "любезни" служителки ми заявиха, че аз няма да изляза в тяхната смяна, независимо, че живея навън. Попитах на какво основание - нямате декларация и не може да удостоверите, че живеете в Германия. Попитах, при положение, че са гранична полиция, не се ли вижда моето движение през годините? И не се ли вижда адреса, на който живея? Изключително арогантно ми заявиха, че трябвало в паспорта ми да пише, че съм с друга адресна регистрация. Питам - аз ли съм контролния орган, който прави задгранични паспорти? Аз ли вписвам атрибутите по паспортите си? Аз съм подала документи, написала съм каквото се е изисквало, това, че не е отразено, не е мой проблем. На въпрос - виждали ли са български задграничен паспорт с вписан друг чуждестранен адрес, получих мълчание от тяхна страна. И следваща реплика - вие в нашата смяна няма да се качите на самолета. Извикаха началника си, който при разговор с мъжа ми, му заявил - ако ще и чудо да направите в следващите 15 мин, аз няма да ги пусна да летят. В този закон, по който изискват документа, пише, че се изисква по преценка на служителя 8O Съответно може да си представите картинката - от едната страна реве едното дете, че не се прибирам при него, от другата реве другото, защото не може да отиде при баща си. Добре де, питам аз, като влязох в тая държава, що не ме попитахте като съм сама, къде е декларацията и какво мисли мъжа ми по въпроса? И защо се изнасят деца, обаче никой не ги спира на границата?
Благодарна съм на българското консулство тук, че реагира в рамките на 15 мин - да направи документите и да ги изпрати по факса на летище София. Благодарна съм за това, че те излязоха хора!
И се чудя, след като тръбим толкова много, че защитаваме децата и ги предпазваме, как предпазиха моето, от това, да спи на летището? По какъв начин те му направиха добро?
Не ми се споменава за излишните разходи по декларация, изтърван полет и купуването на нов билет...
За пръв път в живота си, като слязох на немското летище, имах желание да целуна земята под стълбицата и за пръв път в живота си, дишах с усещането, че съм у дома...
Толкова обидена и омерзена от държанието на служителите, никога, за 40годишния си живот не съм се чувствала... А като сравних отношението на служителите в Берлин... съвсем болно ми стана - усмихнати, ведри, шегуват се, помогнаха ми с детето... Една лоша дума не чух...Тъжно и жалко е...
Съжалявам за дългия пост, много е емоционален, но просто ми е все още обидно...
И след като се обадих на журналистка, да разкажа, защото има хиляди българи в моето положение, които са подложени на същото унизително отношение, тя каза - ще проверя дали има интерес към материала и ще ви де обадя... Е, обаждане нямаше, все пак не съм бареков или сидеров...
-
Влизаш някъде, то са сърдити хора, то са хора, които се държат с теб, все едно ги крадеш... Абе хора, аз влизам в магазина хляб да ви дам, не да го открадна... Така и не разбраха, че ако си приветлив, ако се държиш добре, любезно, хората ще дойдат и пак ще купят от теб...
Навсякъде осрано от кучета и котки, боклуците преливат...
Всяка сутрин като водя детето на ясла двете дружно поздравяваме всеки срещнат в двора, познат и непознат с "Добро утро". Някои ме гледат тъпо, други ми отговарят и им става приятно. Не се отказвам аз, независимо, че често получавам сърдити погледи от продавачки и служители в институции.
За кучетата и котките, направиха няколко "кучешки" градинки в квартала, но никой не ги посещава. Когато съм в градинката с детето и пристигне някой да си разходи кучето любезно го моля да отиде в обозначените градинки. Не им харесва, но го правят.
Опитвам се да променя нещо в тази държавица, на малки стъпки казвате, така и го правя. пък дано има резултат...
Извинете за отклонението, за емигрирането ще пиша по-късно :wink:
-
Преди имаше условие във всички наредби, че може да не се изисква декларация, ако живееш повече от 183 дни в чужбина.
а преди как го доказвахте това обстоятелство?
-
Джам, не съм го доказвала, по паспорта си гледаха. Аз до сега не съм показвала декларация, а живея от 10 години навън.
Ники, преди седем години, една дама отвори на майка ми и на Алекс вратата на блока, при което детето й казва - данке, все още не говореше български. При което тя се обръща и казва - той пък що ми говори на немски... При което майка й отговорила - ми щото е роден в Германия :? По въпроса за боклуците - моите деца се е случвало да си носят километри боклуците или да си ги прибират у дома, за да си ги хвърлят. Да, ама напоследък като ходят насам натам и като видят как другите хвърлят и все ми се сърдят, че ги карам да си ги прибират.
-
Лиско, как смяташ да емигрираш в САЩ, много трудно се вземат документи там? И с три деца, таткото как ще ви пусне?Канада не е ли по-добър вариант.
Гане, съжалявам за случката. Много неприятно е да.
Всички тези неща са много верни за България, но да емигрираш не е шега работа.
За авантюристи хора става. Консервативните по-трудно приемат промените.
Цените на наемите - за Торонто ерията - $1200-1500 за апартамент с две спални и хол с кухня. Е, при небостъргачите - са двойно повече $3000.
Самостоятелна къща, двуетажна, с малък двор, ново строителство, 220 кв, в хубав, среден по доходи квартал - 450 - 500 К като долна граница/ не в Торонто център/. Има и по евтини - 350 400К - но те са залепени една за друга или по-двойки. Апартаменти - $180к - 250К и нагоре
както става видно - стандарта е висок, много висок
-
Гане, и нас ни задържаха миналото лято на митница независимо, че бяхме тримата! и с британски паспорти!, защото детето ни още не е регистрирано в БГ. Държаха ни 20-30мин, за да проверяли дали бебето имало ЕГН 8O и въобще блещиха някакви безумни доводи за това безмислено задържане, което за малко да ни коства полета. Почти съм се разубедила да подавам нейните документи за българско гражданство, не виждам ползи!
-
Оливче, аз затова в най-скоро време смятам да ги лиша моите от българските паспорти :?
Ема, при нас е същата работа с апартаментите, цените са неописуемо високи :?
-
Гане, и нас ни задържаха миналото лято на митница независимо, че бяхме тримата! и с британски паспорти!, защото детето ни още не е регистрирано в БГ. Държаха ни 20-30мин, за да проверяли дали бебето имало ЕГН
само с британски паспорти ли бяхте? ако да - на какво основание ще ви искат детето да е регистрирано в БГ? отде знаят изобщо, че сте "българи" (по паспорт, де)
-
Хех, вероятно по имената са си решили, че трябва да ги спрат.
-
е те по тая логика и Дилма Русеф ще спрат да й проверят егенето :lol:
просто ми е чудно, ти си влизаш с чужд паспорт, кво ги брига?
-
Миналото лято тримата с мъжа ми и детето излизахме с три американски паспорта. Мотаха ни 10 минути, защото фамилията на детето и мъжа е една, моята друга. Мислиха, чесаха глави, накрая ни пуснаха. Не бяха сигурни аз ли съм аджеба майката и този мъж има ли право да изведе това дете сам, пък бил американец. Няма угодия.
-
Kude e tozi KREDOR?
I nie minaloto liato doidohme, az i muja mi sme s razlichni familii sushto, no ne ni napraviha nikakvi problemi. Amerikantzite imat pravo sami da si izvejdat detzata koito sushto sa amerikanski grajdani.
-
Гане, и нас ни задържаха миналото лято на митница независимо, че бяхме тримата! и с британски паспорти!, защото детето ни още не е регистрирано в БГ. Държаха ни 20-30мин, за да проверяли дали бебето имало ЕГН
само с британски паспорти ли бяхте? ако да - на какво основание ще ви искат детето да е регистрирано в БГ? отде знаят изобщо, че сте "българи" (по паспорт, де)
Да, влязохме и излязохме само с британските паспорти, заради детето. Мислих да подавам документи за гражданство за нея, но си бяхме само за 10-ина дни и не ми се губеше време по институции. В паспортите има място на раждане :wink:
-
излизаме от темата, но Bobbie, аз лично одобрявам това, че се изисква съгласие от двамата родители за извеждането на детето от страната. това е направено само за добро! друг е въпросът дали винаги го спазват и на всички граници.
американците като имат право сами да извеждат, затова четем постоянно драми за отвлечени деца от бивши съпрузи.
-
Джам, то хубаво, и аз нямам нищо против и не ме бърка да изискват съгласие, обаче може ли да ми обясниш логиката да си внеса детето в България, пък после да го изнасям и да го крада???
Пък да не говорим що народ има дето е продал децата и в Гърция, ама тях не ги спират... щото са цигани сигурно и не им пука на граничарите...
-
Джам, то хубаво, и аз нямам нищо против и не ме бърка да изискват съгласие, обаче може ли да ми обясниш логиката да си внеса детето в България, пък после да го изнасям и да го крада???
веднага ти я обяснявам логиката. държавата носи отговорност да не се извеждат децата на гражданите й от държавата - да не биват отвличани на територията на друга държава. когато влизате на наша територия, опасност няма, държавата може да си приложи законите и да защити децата.
но предлагам да се върнем към основната тема, все пак.
-
Хубаво, ама за мен не е логично да го внеса, пък после да го изнасям, ако ще го крада. Особено ако се очаква да имам главоболия :? Като носи отговорност, що я носи само за определени индивиди?
-
Джаме, и немските деца могат да пътуват само с единия си родител без да е нужно каквото и да било от другия. При подаването на заявлението за паспорта искат да присъстват и двамата.
Моите са с немски паспорти. Той има и бг гражданство, тя - още не. Не съм правила и нямам и намерение да давам грешни пари и за бг паспорти. Питах в моето МВР дали съм длъжна. Отговорът беше, че ако искам. Ами, не искам.
Гане, разкажи за немските градини и училищата при вас, че някой се интересуваше (ако не те затруднява).
-
Да имаме един път и ние нещо по-добро от немското и американското. Също одобрявам да има такъв закон. Там сигурно има други закони, които ние нямаме, но ги спазваме и не търсим каква е логиката, след като България няма такъв. Гане, съжалявам, че са ви причинили нерви и неудобства, но хората са си вършили работата и това е за добро. Това, че са се държали грубо и са разплакали детето не ми се коментира :(
-
Джам и аз го одобрявам, просто казвам как е. Но не е домислено, защото има случаи, когато единият изчезне и го няма години, а те пак не ти дават да си изведеш детето. Тук се иска съгласие само при вадене на паспорт, но паспорта важи цели 5 години за децата и много неща се променят междувременно. За България - в случя с Ганка те са си свършили правилно работата. Тя казва, че преди е можело за хора пътуващи до ЕС. Обаче от тук със сигурност никога не е било позволено само с един родител да пътува дете, без декларация от другите.
Ганке, детето ти е българкси гражданин, може да си влезе в родината, когато си пожелае и само на границата да е, България пак трябва да го пусне да влезне и после да се погрижи за него. Но когато излиза, естествено че българската държава трбява да е сигурна, че не се отвличат гражданите и, според законите си. Според мен това не би трябвало да те разочарова, а да те радва, че си вършат работата. Виж, грубото отношение по границата е пословично, ама то не е нещо ново. Мен ме направиха на нищо, защото съм заксъняла за самолета след като се чекирахме и влезнахме зад паспортна проверка, въпреки, че им обясних, че детето ми е имало астма и е трябвало да спра в коридора да му направя инхалацията. Ми може би трябваше да я оставя да спре да диша според тях. Пълни идиоти.
-
Да допълня обаче нашите служители, не само на границата, а и навсякъде не считат за редно да уважат и да се погрижат за комфорта на човека, когото обслужват. Не казвам, че са много интелигентни и възпитани тамошните просто това им влиза в длъжностната характеристика, може да те върнат, но ще го направят учтиво, с усмивка, без да те унижат. Това прави вепчатление веднага при пътуване се усеща. Ако бяха подходили по-цивилзовано може би нямаше толкова да те ядосат и разстроят.
-
Да се вмъкна леко и аз в дискусията. :)В последните няколко лета ми се отдаде възможност да поработя на нашето летище и то точно в контакт с пасажерите./и не само/ Имам поне по 3-4 случая близки до това ,което обсъждате.Много е неприятно,защото обикновено са много трагични и с много сълзи.Майката с две те деца, ама с разлика в годините- пускат едното, другото не можело...? 8Или един родител с дете, уж подготвени документите,но се чака за допълнителна проверка или пък -изискват се две оригинални декларации,не само една/промяната е от преди три дена. и т.н. нелепи .но и много травмиращи ситуации. Гранична полиция които са на Паспорт контрола, нямат нищо общо с Митницата нито с Chek-in на летището или на авиокомпанията.И Гранична и Митница могат да те направят на маймуна ако поискат,при това въобще не ги интересува ,че самолета ще излети,че следващия е след два дена и ти трябва да си закупишнов билет,защото авиокомпанията няма касателство в случая :(.исках само да кажа,че в много от случаите наредбите и техните си вътрешни правила се сменят в движение,без нужната информираност за пасажерите и това води до проблемите. Толкова ли не може,поне в това отношение да с приемат едни трайни,устойчиви правила и да приключим :?
-
Доне, има промяна в закона, която никъде не е отразена. И има значение дали живееш постоянно в чужбина или не. Особено когато семейството живее зад граница, има различни условия за извеждане на дете в чужбина. И не, не съм нарушила закона. Защото вътре пише, че аз съм длъжна да удостоверя, че живея в чужбина за повече от 183 дни. Аз съм го направила. И въпреки това ми заявиха, че не мога да изляза. Просто защото така реши служителя. Вътре е написано - по преценка на служителя, дори и да представиш документите, които ти искат, пак е по преценка на служител. Така че не ми обяснявай как точно си е свършил работата, в случай, в който преднамерено се заяде. Изискване за стикер и адрес в паспорта - аз ли си пиша паспорта или МВР? Немците не издават стикери, отдавна не сме с визи. Той просто нямаше работа в неделя и реши, че аз съм великия престъпник...
Рачо, благодаря за вметката - ето за това говоря.
-
Гане,
Преди да получим канадските паспорти, имахме permanent residence card, и с тях удостоверявахме факта, че живеем постоянно в Канада. Пускали са ме с големия син сами, но са ми искали картата на излизане за удостоверяване.
Служителите явно са взели присърце твоя случай, но ако се замислим, били са в правото си, съгласно изискванията. Ако сте минавали досега без проблеми, просто сте имали късмет, някой не го е било грижа толкова. Изпадала съм в случай на Виенско летище, но хората си бяха в правото си да не ни пуснат да влезем в Канада и не съм обвинявала никого. После разбрахм, че хора в подобно положение са били пускани. Грешката ми струваше около 2000 евро и 7 дневна ексукрзия във Виена :D
Не искам да оправдавам служителите, можеха да си затворят очите и да ви пуснат. Но понеже съм патила с гранични институции, имам си едно на ум винаги, преди пътуване си проверявам какво, кое и как. Обаждаш се и питаш - има ли промени в наредбите или няма.
Не се настройвай толкова срещу България, има много по страшни проблеми тук.
-
Мисля, че не всеки може да емигрира...дори да е гладен..Да емигрираш изискват се други качества и на първо място смелост.Също така има значение на коя възраст и дали си сам или не. Със сигурност когато си сам и под 30г решението се взима по-лесно :) Бях на почти 25г когато емигрирах в България :lol:.Българите казват,че в родната ми държава животът е бил по-добър, но всъщност те не емигрират много насам :lol:Моята емиграция била от "трън на глог" , но зависи от човека дали ще се интегрира и ще върви напред или дали ще оцелее и ще тъпчи на едно място кдето и да емигрира....това е моето мнение. А дали искам да емигрирам още ? Да,но да имам 10 г. по-малко. За една жена е трудно да се реализира след 40г и с малко дете още :lol:Но, бях на крачка да емигирам преди 2г. Просто животът е непредвидим и винаги може да ти писне и да ти се иска да емигрираш. Борих се 5г.да раждам дете в БГ.,но не бих попречила на детето си да емигрира ,ако така ще му е по-добре.Със сигурност бих помогнала с каквото мога. Друг е въпроса, дали ако той пожелава да съм до него в емиграция, бих могла да емигрирам на старини? А вие?
И още нещо. Със сигурност се живее по-лесно там кдето има правила. Номера е да идва англичанина или германеца тук в Бг. без готови пари и да оцелее :lol:
А , и последно , също така мисля че има значение дали си жена ....просто жените имат много по-малко време да се реализират и да раждат деца....докато един мъж може и на 50 г.:?
-
Вътре е написано - по преценка на служителя, дори и да представиш документите, които ти искат, пак е по преценка на служител. Така че не ми обяснявай как точно си е свършил работата, в случай, в който преднамерено се заяде.
Това за преценката мисля че е навсякъде. Например тук изрично пише, че дори и да ти е дадена зелена карта, служителят може да прецени и да не те пусне в САЩ.
-
Добро утро.Боби, тук става въпрос за някакви правила,които се променят често,без да има информация за това, за норми,които трябва да са ясни,за бюрокрация,която колкото и да е досадна,цели да улеснява и властите и гражданите. Не говорим за преценка за първо посещение в страната,където властите си имат право кой да пуснат и кой да не пуснат по техни си критерии. да не забравяме ,че "Зелена карта " е на лотариен принцип и възможността да я получат и :опасни: хора е голяма. :o Помня мои познати как се оплакваха от субективното отношение при кандидатстване за Американски визи в тяхното посолство, но това въобще не е същото.
Ваня, права си много за възрастта. Много е трудно вече,но ако човек се реши,отчаян и разочарован, виждайки какво се получи в последните 23 години и какво ни очаква,мисля че може да пренебрегне този фактор. Особено ако не таи големи амбиции за професионално израстване. и все пак ,всичко си е строго индивидуално.За мен също тази мисъл е много трудна, но все повече се усещам,че все повече я засичам в главата си... :(
-
В Щатите пускат, ако имаш обратен билет, а в случая дори и да имаш, пак не можеш да излезеш. И не става въпрос за преценка в случай, че виждаш някой, тепърва влизащ в една държава, а за това, че човек, който има вече някаква гранична история не го пускат. И за това, че правилата се менят в рамките на дни, а никъде не е оповестено какво точно е променено. Не вярвам в Щатите правилата да се менят с часове?
-
Познавам хора, които доидоха в Канада на 50 години. Оправиха се, бяха бивши спортисти учители по тенис на маса в България.
Всичко е въпрос на мотивация и характер. И разбира се доза късмет. Ако се свържеш с правилните хора, шансът да успееш е по-голям.
:)
Когати ни спряха на летището във Виена ни казаха, че няма да ни пуснат да летим за Канада, бяхме с близнаците. Техните документи бяха наред, нашите не- промяна в наредбата ;). Не ни пуснаха. Бяхме пътували много пъти напред назад, това не ги интересуваше.
В друга страна, без куфарите, без дрехи, без храна за децата, добре че имахме кредитни карти - но пък изкарахме добре, разгледахме Виена.
:D
Не знам къде би следвало да се публикуват промените - и кой трябва да уведоми пътуващите....
Когато си поръчвам билети онлине, винаги има съобщение да си проверим документите и да сме сигурни, че всичко е наред.
-
Рачо, специално за хора живеещи в Щатите тези правила не са се сменили в последните 20 години, в това съм убедена, понеже имаме не един подобен случай през годините. Вероятно за случя на Ганка, понеже живеят в ЕС и може затова да е било разрешено след като сме влезнали в ЕС, не знам. Но аз лично през годините знам за няколко случая спряни точно по тази причина. Миналото лято близък мой приятел не можа да си доведе децата навреме, за да за почнат училище, по абсолютно същите причини. Абсолютно аналогиче случай, той го вди с него, майката остава в САЩ, вкарва ги в България и не може да ги изкара. Преди няколко години пак имахме подобен случай. България винаги е имала много строги закони за изкарването на деца и аз както вече казах ги подкрепям. По-скоро съм възмутена, че някога въобще са ги пускали. Аз лично съм по-склонна да вярвам, че те винаги са имали това право, но не са го упражнявали за ЕС. За тук знам, че винаги са изисквали декларация от другия родител..
-
Боби, за случаите, когато единият се покрие с години, че и издръжка не плаща, има си съд, който отнема родителски права. Имам една такава приятелка, която по този начин отне правата на бившия си мъж. Иначе живее в чужбина с детето и такава декларация й беше необходима.
-
За да се върнем към темата, има ли някоя от вас, освен Вени, с активна процедура за емиграция за Канада?
За Европа няма процедура, нали?
Как смятат тези от вас, които искат да заминат за Европа, да се узаконят в стария континент?
Знам че вече може да се работи свободно там...
-
За да се върнем към темата, има ли някоя от вас, освен Вени, с активна процедура за емиграция за Канада?
За Европа няма процедура, нали?
Как смятат тези от вас, които искат да заминат за Европа, да се узаконят в стария континент?
Знам че вече може да се работи свободно там...
Да се вмъкна тихичко и аз в темата ;) След това, което се случи тук с мама нямам и намерения повече да остана в БГ ... не ме нападайте моля, не скачайте срещу мен, до преди 20 дни бях най-върл защитник на родината си ..вече не съм, изгубиха ме ... Всичко ще направя дори и това, което не ми е по силите и възможностите но децата ми няма да живеят тук ... Ориентирали сме се към Европа, по-точно Белгия имаме роднини там и щяхна помощи къде, къде с наши си знания и възможности смятаме до края на тази година или лятото на следващата най-късно там да се установим :x
-
За Европа няма процедура, нали?
Как смятат тези от вас, които искат да заминат за Европа, да се узаконят в стария континент?
Знам че вече може да се работи свободно там...
няма какво да се узаконяваме :)
от началото на тази година отпаднаха ограниченията за работа на българи в абсолютно всички страни от ЕС. като гражданин на ЕС, можеш да работиш и живееш в която искаш страна, стига да си намериш работа.
въпросът с пребиваването в друга страна на социални помощи не ми е известен - той е различен за всяка страна.
на мен най-интересно ми е как става намирането на подходяща работа. под "работа" не разбирам каква да е ниско платена работа, която не изисква особено владеене на език и е предвидена най-вече да спечелиш малко пари, които да изпратиш у дома на близките (т.н. гурбетчийска). нито живота на бенефити ("социал", "каф" и прочие нарицателни според страната)
говоря за стабилна работа, която да позволи да се установиш в държавата за дълго, да се издържаш на нормално ниво, да издържаш и децата си, да се чувстваш добре и да се интегрираш.
какви са според вас възможностите за такова нещо, ако не си IT специалист с търсена квалификация и не знаеш местния език?
-
какви са според вас възможностите за такова нещо, ако не си IT специалист с търсена квалификация и не знаеш местния език?
Изключително трудни, да не кажа невъзможни. Има определени професии, които се търсят, но без език е ужасяващо трудно и невъзможно.
-
За да се върнем към темата, има ли някоя от вас, освен Вени, с активна процедура за емиграция за Канада?
За Европа няма процедура, нали?
Как смятат тези от вас, които искат да заминат за Европа, да се узаконят в стария континент?
Знам че вече може да се работи свободно там...
В страните от евросъюза вече българите имат право да бъда наемани на работа на трудов договор. Друг е въпросът, че ако нямаш UK опит в дадената професия, шансът да те наемат е малък. Също могат да са и самоенаети, както беше досега.
Не знам как е за другите страни, но за Великобритания трябва да имаш NIN за работещите (national insurance number) и друго узаконяване няма, ако не греша.
За да се регистрираш при личен лекар, трябва да имаш адрес, на който живееш.
За да тръгнат децата на училище се кандидатства чрез система, подобна на нашата за детските градини в София, а извън сроковете за кандидатстване, чрез общината по местоживеене.
В повече училища има учители, които в допълнителни часове помагат на чуждоезичните деца да научат по-бързо езика.
Детски градини безплатни няма. Там сумите са около 1000 паунда в зависимост от района. 1 000 паунда най-малко е и двустайно ( с две спални) жилище в Лондон. Като искат или препоръки от предишен наемодател, или гаранции от приятел и 6 месеца предплата. Това са и причината повечето емигранти в началото да делят къщи с други семейства.
Ако имам някъде грешка, нека живеещите там да ме поправят. Моята информация е само от четене засега.
говоря за стабилна работа, която да позволи да се установиш в държавата за дълго, да се издържаш на нормално ниво, да издържаш и децата си, да се чувстваш добре и да се интегрираш.
какви са според вас възможностите за такова нещо, ако не си IT специалист с търсена квалификация и не знаеш местния език?
Много е трудно. Да не кажа, невъзможно.
Аз съм юрист и въобще не си правя илюзията, че ще намеря подобна работа. Затова и идеята ни е мъжът ми да си намери работа дори и като фрии лансър по поне тримесечен проект, за да си струва преместването.
Кандидатствал е по няколко позиции и в Германия. Но без резултат. Без език ще е много трудно да го наемат, според мен.
-
Сиа, за фрий лансъри, при големи мултинационални компании, понякога е по-лесно. Обаче трябва да знаеш определени неща. От мъжа ми знам, че се търсят определен тип програмисти - например в момента е често търсен човек, който може да работи оракъл. Бази данни също във всякакъв вид.
Тук също можеш да дойдеш като самонаето лице, прави се нещо като фирма и така да работиш. Обаче ако се провалиш, много боли - парите, които дължат са невероятни :? Затова и е най-добре да се търси позиция в голяма компания.
Наскоро търсеха педиатри, обаче искат език, защото се полагат допълнителни изпити.
-
Без език никъде не може да се намери работа. Дори и към обща работа да се насочиш, трябва да имаш познания по местния език.
Иначе всички наши приятели с образование в България, учиха в Канада допълнително. Аз също имам изкарани 7 курса и ми трябват още 4 за да взема този съртефикат, който искам.
Несериозно е да се мисли, че ето някой си идва в Канада и веднага намира точно работа по спецялността си.
Всеки е започнал с обща работа, по-тежка, за по-малко пари и после с времето е добил опит, завършил е това -онова и нещата са с подредили.
Мисля, че с подходящата мотивация, много труд, за 5 години може едно семейство да си стъпи на краката в Канада.
За Европа ми се вижда много по трудно, защото е много пренаселено.
-
Jam
определено ще е трудно, на първо място трявба да се знае техния език и на 2-ро място си мисля, че макар и вече отворили официално трудовия си пазар ще е необходимо да се изкарват разни приравнителни за там курсове, разбира се зависи от образованието и профейстя .. Аз с моето образование, също като sia :lol: едва ли, ще мога да работя, разчитам на мъжа си, като ел инженер някак си, да пробие там :?
-
Зависи, тук изхода е да се намери място в кантора, която обслужва емигранти. Трябва да се изкарат приравнителни курсове със сигурност, но има организации, в които търсят хора с правни познания, за да помогнат да се подготвят документите на емигрантите. Въпроса пак опира обаче до езика.
-
Зависи, тук изхода е да се намери място в кантора, която обслужва емигранти. Трябва да се изкарат приравнителни курсове със сигурност, но има организации, в които търсят хора с правни познания, за да помогнат да се подготвят документите на емигрантите. Въпроса пак опира обаче до езика.
А това е чудесно, не го предвиждах като възможност ... езика си е важен да. Ganka вие в Germany ли сте?
-
Да, затова и ти го споделям като вариант, ако случайно решите да идвате насам.
Другото, което е проблемно - в градове, като Мюнхен, Франкфурт, има големи общности, проблема в Мюнхен обаче е скъпите жилища. В райони като Хамбург, Берлин, по принцип се намира по-лесно работа, а и по-евтино жилище.
-
Сиа, за фрий лансъри, при големи мултинационални компании, понякога е по-лесно. Обаче трябва да знаеш определени неща. От мъжа ми знам, че се търсят определен тип програмисти - например в момента е често търсен човек, който може да работи оракъл. Бази данни също във всякакъв вид.
Тук също можеш да дойдеш като самонаето лице, прави се нещо като фирма и така да работиш. Обаче ако се провалиш, много боли - парите, които дължат са невероятни :? Затова и е най-добре да се търси позиция в голяма компания.
Това е и неговото желание. Първоначално да е нает, заради сигурността, която дава това, но после да си работи като фрии лансър и сам да си печели поръчките. Той не е баш програмист, въпреки че е правил няколко софтуера за телевизионни предавания. Самоук програмист е.
Иначе е Motion graphic designer, като напоследък работи предимно по телевизионни продукции. Преди взимаше и реклами, и телевизионни опаковки правеше, но откак настъпи кризата, големите фирми се намесиха и в тези поръчки и той като самостоятелна бойна единица отпадна от битката.
Принципно държи връзка с две фирми в Лондон и миналото лято бяха обещали да почне от януари, но нещо и на тях им спаднаха поръчките и пасуват засега.
Ние не искаме емиграция на всяка цена. Но се надяваме на късмет да попадне на подходящи хора и да потеглят нещата.
И ей така за спорта, чакаме и тегленето на зелената карта на 1 май :lol:
-
При нас имаше хора, които започнаха работа като доброволци, без заплащане, в последствие фирмите им ги наеха и до днес тези хора си работят там.
В Канада определено има работа,знам за недостиг на химици, фармацефти, учители, мед. сестри. Винаги можеш да си намериш и допълнително работа, ако не си мързелив.
Тук въпросът опира и с какви цели е емирацията - някои хора идват, за да спестият пари, живеят скромно, работят много и спестяват, чакат за пенсия, изучават си децата и т.н. Други просто си живеят, по-охолно, с почивки екскурзии, купуват си къщи, една, после друга, все още лихвите са много ниски и т.н.
Sia, това вашето не ми прилича на емиграция, а работа в чужбина. :)
-
ema2, искаме да работим и живеем в чужбина трайно, като там да израстне детето ни. Но не на всяка цена. Например, не сме склонни да се делим задълго, още повече пък да сме далече от детето и тук да го отглеждат баби.
Той направи опит да търси на място. Миналото лято изкара 3 месеца в Лондон, но се върна, защото си счупих крака, а и тук го искаха за сигурен 3 месечен проект.
Иначе за себе си съм решила, като отидем, че ще почна именно с доброволен труд и курсове, за да имам шанс да намеря някаква работа, макар и далеч от моята специалност.
Искам да съм някъде, където има контрол дали правилата се спазват. Щото то и тук имаме правила и закони, друг е въпросът кого обслужват те. Парите, които плащам за данъци да ги виждам къде отиват. А не да се плащат луди пари за почистване, Вълкът да си кара скъпата кола, някакви мургави типове във ветровито време да премитат улицата с метлички, а аз да съм цялата в прахоляк и кал.
Малки неща, но много дразнят.
-
аз не случайно питах за работа без език и особено ценна квалификация, щото всички като ни стегне шапката и викаме - край, махам се, ама къде и как се махаш, това е въпросът? особено, като си с дете и тук си достигнал все пак някакво кариерно и материално ниво, та не ти отърва да започваш от нулата...
и се оказва, че трудноооооо, на места до невъзможно.
лекар, IT от търсена специалност (и то най-често фрилансер или чрез агенция за наемане на кадри за проекти на парче), работещ в сферата на чистотата, строителството, селското стопанство - физическия труд с две думи - ОК. те ще се оправят.
а останалите какво правят?
затова ми е интересно да науча за реални истории и случаи. много хора се изнесоха, но почти не съм разбрала за никой от тях КАКВО точно работят, с какво си изкарват хляба? да, разбрахме за детските градини, за осигуровките, за чистите улици, но какво реално работите?
п.п. Ема, в Канада ситуацията е друга - вие сте емигрантска страна и като отиде там човек с емигрантската виза, той вече е тамошен, дето се вика. отвореността на работодателя е различна от тази на работодателя в Европа, където изведнъж му пристига някакъв мургавичък от България и на развален немски/френски/холандски/датски иска да работи на бюро в неговата фирма... :)
-
Според мен в Европа е почти немислимо някой да се реализира/ ах как мразя тази дума/ по някоя хубава спецiaлност за момента , просто много, много хора се запътиха натам, а и кризата дойде и всичко се промени.
По-добре тези, които мислят за емиграция да прегледат за Канада и Австралия. Освен, ако нямат солидни основи за някоя страна от ЕС, другото ще бъде чудо.
-
какви са според вас възможностите за такова нещо, ако не си IT специалист с търсена квалификация и не знаеш местния език?
Според мен за повечето хора са никакви. Знам че има изключения за сферата на науката, но пак трябва поне английски. но това са позиции, които са планирани и са уговорени преди да заминеш и знаеш, че там ще те посрещнат.
-
Ако е както казва sia, с две деца в Лондон само ДГ и наема излизат 3000 паунда. А средната заплата каква ли е?
-
Не съм точно в тематиката на последните постове, но пък съм по темата :-)
Преди една година и понятие си нямах, че ще стана емигрант. Кълнях се във всичко свято, че аз в чужбина НИКОГА няма да отида да живея. Сега съм именно там. Решението взех за по-малко от 3 секунди и нямаща никаква сигурност. Ако ви кажа как точно го направих, ще ме помислите за луда.
От началото на юли.2013 живея в Англия (от август в Лондон). Все още работя за българска фирма от вкъщи. Не мога да кажа, че положението ни е розово, но не се и оплаквам. След месеци без работа, моята половинка най-накрая си намери позиция на договор. Не си позволяваме всичко, но живея в пъти по-добре от България, въпреки че за пределите на родината, заплатата ми не е никак малка.
Тук разбрах какво е спокойствие, какво е да мечтаеш и да знаеш, че мечтите ти могат да бъдат реалност. Отворих живота си за неща, които не съм и предполагала че ще бъдат част от него.
Тъй като сигурно част от хората ги интересуват и малко сухи данни, ето и това с което разполагам аз:
- живеем в shared house с други българи. Наема ни е 130 паунда на седмица, като в него са включени всички сметки. Докато нямаме дете ще продължим така, защото не виждаме никакъв смисъл да плащаме по-високи наеми. Къщата, в която живеем е в 4 зона, което е доста добре - на 30-40 минути с метро сме от центъра.
- аз в последните два месеца се спуках да ходя по лекари, като затова не плащам нищо. Да чакам по 3-4 седмици за един преглед, но е безплатно. Опитах се да разбера дали наистина няма да ми се наложи на по-късен етап да платя, след като разберат че не работя, но това което ми отговориха всички е че щом имам номер от здравната им система, ползвам безплатно здравеопазване. Лекарствата за деца също са безплатни. Доколкото знам и за пенсионери.
- разходите за двама ни за храна (като ядем каквото поискаме, и вкъщи винаги има свежи плодова и зеленчуци в неограничени количества) възлизат на около 300-400 паунда. Не пием и не пушим.
Не ходим по ресторанти, но пък за сметка на това ходим по музеи и на разходки (транспорта не е от евтините неща). Аз взимам частни уроци по английски, купувам си само качествена козметика и хубави дрехи. Не знам дали има нещо, което да съм поискала (в рамките на нормалното) и да не съм си взела.
В крайна сметка за всичко това месечно даваме около 1100 паунда. Заплатата на половинката е около 2000 паунда. Моята (1700 лв.) остава на сметка в България. Не сме решили какво още ще правим с нея.
Относно последните разисквани неща - за работата. Аз искам и смятам да работя тук. Без значение, че ще загубя позицията, която с много кръв и пот съм извоювала. Обаче ми трябва език и го уча упорито за разлика от 80% от българите живеещи тук. Повярвайте ми, познавам не малък брой хора, които са тук от 5, 10, 15 години и упорито отказват да научат езика, но в същото време се оплакват, че ги дескриминират. Те дори и в магазина не могат да проведат свестен разговор. Аз когато дойдох тук не знаех и дума английски, а вече говоря свободно, макар и все още с много грешки. Но затова положих много усилия и продължавам да полагам.
Преди 2 седмици си бях в България за една седмица. Още на ден 5-ти исках да се прибера у дома и когато кацнах на летището в Лондон, наистина знаех че съм вкъщи.
Ще направя и невъзможното, но ще остана тук (или където и да било извън България), за да могат децата ми да живеят спокойно, така както аз го правя в момента.
Извинете ме за дългият пост, но нямаше как да го напиша по-кратко.
-
yanicka, благодаря за дългия и интересен разказ! а какво те накара да вземеш така набързо решение за преместване (ако не е тайна)?
споменаваш на няколко пъти думата "спокойно", каго описваш живота си в Лондон. в какво най-вече виждаш разликата между живота си преди (предполагам, че си била в София) и сега по отношение на спокойствието?
-
yanicka, благодаря за дългия и интересен разказ! а какво те накара да вземеш така набързо решение за преместване (ако не е тайна)?
споменаваш на няколко пъти думата "спокойно", каго описваш живота си в Лондон. в какво най-вече виждаш разликата между живота си преди (предполагам, че си била в София) и сега по отношение на спокойствието?
Този път ще се опитам да съм по-кратка :-)))
След много несполуки в живота ми, в това число един брак и един развод - в началото на март миналата година срещнах ЧОВЕКА. Още от самото начало знаех, че е той. Всичко беше перфектно, като в приказките. Около седмица след нашето запознанство той ме викна една вечер и каза, че има нещо за споделяне. Изтръпнах - какви филми си направих в главата само ако знаете... Той ми каза, че в началото на годината е решил, че няма какво вече да търси в България и седмица преди нашето запознанство си е купил билет. Аз естествено си казах - това беше. Той заминава, а аз оставам тук. Но той ми каза, че ако нещата между нас вървят така, ще ме вземе при себе си. Ето тук бяха моите 3 секунди мислене. След тях аз просто казах: Идвам!
Спокойствието за мен е:
- разхождаме се в центъра на Лондон. Бъркам в чантата да извадя пътеводителя. В момента, в който го отварям до мен вече има усмихнат човек, който ме пита дали може да помогне с нещо. Да, на тези хора им плащат затова, обаче десетки пъти ми се е случвало подобно нещо по кварталите. Оглеждам се аз, за да видя накъде да тръгна докато търся даден адрес и все някой пешеходец се обръща към мен и ме пита дали може да ми помогне с нещо, да ме упъти.
- в магазина касиерките са усмихнати, питат ме как съм, говорят с мен - например какво ще готвя довечера. Може и да не им пука какво точно ще им отговоря, но на мен това че не са намръщени и не говорят за секс с някоя колежка докато аз си пазарувам, ми е напълно достатъчно.
- мога да върна всяка стока от която не съм доволна. Повярвайте ми, това е супер хубаво нещо, чак тук го осъзнах.
- когато някой те блъсне на улицата ти се извинява поне 100 пъти, а не вика "Оп!". Даже и аз да го блъсна, той пак се извинява. Ето с това свикнах много трудно. Тук всяка втора дума е Благодаря или Съжалявам. Даже имах специален урок по английски за използването на тези две думи.
- навън е тихо, зелено, цветно, небето е безумно синьо, хората не бързат, усмихват се, забавляват се. Не си мислете погрешни неща, и те имат проблеми, но мястото да ги показват е вкъщи, а не в работата или на улицата.
- в София (правилно предположи Джам) работех от ранна сутрин до късна вечер. От време на време намирах час-два, за да изляза да се забавлявам. Работех дори и събота и неделя. Сега... работя от 9 до 6. Във същата фирма съм. През останалото време се занимавам с фотография, шиене на пачуърк калъфки и седалки за столове (смятам да ги продавам в e-bay), играем бордори игри и т.н. За нито едно от тези неща не се бях замисляла в България. Просто начина на живот тук те предразполага да откриеш тези свои скрити желания.
Само ще спомена, че за да започна да шия ми бяха необходими 100 паунда. В това число е включено всичко - машина, конци, игли, помощни материали, платове. Писах ви горе каква е заплатата на половинката, сметнете колко процента от нея е това.
Ох, мога да пиша и да пиша, да давам още много примери. Но когато сега седя тук и се опитвам да ви предам моята емоция, от време на време поглеждам през прозореца и благодаря, че ми бе дадена възможност да видя какво е "навън".
Ще се радвам, ако мога да бъда полезна. Това че сега сме тук се дължи на подадена ръка от много непознати хора. Една от подадените ръце дори е на човек от форума.
-
И на мен ми беше интересно, Яничка. Би ли споделила най-общо сферата, в която работиш ти и съпругът ти.
Успех ви желая
Това за английския е много вярно и за Канада, хора живеещи тук по 10 години и повече едвам свързват две изречения, и все се оплакват колко лошо е в Канада.
Канадците, като бивши английски поданици, са пословични с учтивостта си, даже някои им казват, че били фалшиви. Е по-добре фалшиви, отколкото тази арогантност, която виждам в България
-
И на мен ми беше интересно, Яничка. Би ли споделила най-общо сферата, в която работиш ти и съпругът ти.
Той е програмист, но за съжаление това май няма да му свърши много работа. Не иска да работи по направленията, които до момента владееше, затова в момента се учи да програмира за iPhone и iPad. Тук iOS е най-разпространена като ползваемост, и именно заради това разчитаме на високи доходи в бъдеще.
Аз в България съм софтуерен разработчик. Пиша задания на програмистите как да правят софтуери, но няма изобщо как да се надявам, че това ще мога да работя и тук. Самоука съм и мога да разчитам само на препоръки, от фирмата в която работя от 7 години.
И с оглед на горното - тук изключително много държат на препоръки от английски работодател. Има някакво значение какво си работил в родината си, но препоръките от Англия са друго нещо. Това важи за всичко - наемане на апартамент, отпускане на заем, записване на детето в детска градина. Също така и много вярват на казана дума, нещо което за мен е абсолютно непонятно... но все пак идвам от България.
-
Здравейте момичета!
Чета темата от първия постинг изкъсо и също оттогава всеки ден се каня да пиша. Но някак все не си събирам мислите..... Сега обаче намерих начина да обясня мисля: Ние сме точно от тези хора, които искат да се махнат от България, но нямаме решителността и мотивацията. Причините са социални - просто ни се живее в по-различно общество. Това по-различното не за всеки е добро, но ние така сме преценили. Материално не сме цъфнали и вързали в БГ, но мисля че се оправяме по-добре от повечето хора, т.ч. не смятам че това е голямата задвижваща сила за емиграция при нас. Нямаме конкретно виждане къде и как и явно там ни е проблема... Иначе и двамата сме с добри професии и образование, с отлични възможности да се реализираме и навън, аз знам три езика, а той учи английски в момента и при нужда вярвам, че ще го проговори за 0 време....и все пак не е лесно за нас. Възхищавам се на всички, които писаха как са успяли, как са тръгнали от нулата и с езика и с всичко, защото това единствено ми потвърждава, че единственото, което ни спира е ние самите. И дано успея да го променя.
-
Джам, аз съм казвала, аз лично не работя, но това, което изкарва мъжа ми е достатъчно да живеем хубав и спокоен живот. До скоро не знаех какво искам, бях съсредоточена върху това, да науча езика - държавата тук поема курсовете, има забавачка към всеки курс, ако детето не ходи на градина. Задължен си да посещаваш определен брой часове, за да ти се заплати сумата от държавата. Моята диплома се признава тук, така че ако реша, мога да си намеря работа. Аз реших да развивам креативното в себе си. Работя в събота, в българското училище, през останалото време правя различни неща. Сега откривам, че имам въображение и мога да сътворя интересни неща :lol: Тепърва ми остава време за мен, да чета, да се развивам в различни посоки.
Харесва ми това, че във всеки един момент мога да намеря подкрепа, че навсякъде ми се усмихват, че разговарят внимателно с мен, без да ме тормозят или притискат, че са любезни и дори това, че съм чужденка, не е повод за мобинг.
-
Действително да се емигрира без деца, в по-ранна възраст и с опит в търсен занаят или професия е за предпочитане.
Но твърде често старите кучета емигранти или песимистите повтарят, че вече не е като едно време, че е много по-трудно, и нещата не ставали като преди. Аз съм се наслушала на такива приказки. И по-често са се оказвали неверни. И в Испания, и в Щатите, и по време на икономически просперитет, и в криза.
Давам примери:
(1) - Няма да получиш разрешително за работа чрез тази програма, защото правителството промени правилата и вече не прави а, б, в като едно време. (Вече не важи, българите вече имат право да работят.) Тогава взех прословутото разрешително за една година.
(2) - Макар че имаш разрешително за работа, нямаш никакъв опит с работа в офис/на бюро, нито образование, няма да те вземат никъде, освен ако не продължиш да чистиш и да гледаш деца(та ни). Намерих си работа в транспортна фирма точно за 2 месеца - с моя обява във вестник, споменавайки български и английски. Фирмата продаваше и транспортираше говеждо месо от испански ферми в България. Паснах идеално и когато напуснах, собственикът ми даде щедър бонус, за да започна отначало в Щатите, и ако размисля, да се върна пак.
(3а) - Имаш зелена карта и говориш английски, но нямаш образование и току що си слязла от самолета; бъди благодарна на каквато и да било работа - ще те наемем да ни гледаш бебето, нали това си правила в Испания, а аз ще се върна аз на работа като професор в университета.
(3б) - Имаш зелена карта и говориш английски, но нямаш образование и имаш много малко незначителен опит; ставаш за касиерка в супермаркет в предградие, където живеят белите и богатите. За 3 седмици намерих работа в книжарницата на престижен университет, на щанда за чуждоезична литература.
Но работих там само 2 седмици, защото намерих друга, по-добра работа. Навремето компютрите и достъпът до интернет бяха кът, та с мъжа ми ходехме в университетски библиотеки, за да си направим скромни CV-та. (И затова ни се присмиваха емигретата...) После с телефонния указател, голямата жълта книга от филмите, си направих списък на всички преводачески агенции и школи за чужди езици в града, и тръгнах от врата на врата. На втория адрес ме поканиха за разговор, после за интервю (в бар, жената беше малко ексцентрична), и ме наеха като административен координатор на курсовете за чужди езици. Два месеца по-късно се прехвърлих в отдела за преводи, където работих 6 години и се доизучих.
(4) - Имаш магистратура, но не от престижен университет, нито пък опитът ти е свързан с онова, което си учила. Стой си тука и стани управител на офиса, и бъди доволна; не мисли, че в големите корпорации премитат за такива като теб.
Дипломирах се през май, края на юни започнах работа във фирмата, където съм вече 7 години.
Ако оставате с впечатление, че съм честолюбива и злопаметна, няма да сбъркате. Всички тези коментари бяха добронамерени и самата истина от гледна точка на хората, които ми отваряха очите. Но точно защото ми теглеха чертата и предричаха тавана, ми бъркаха в здравето така, както малко други неща са ме разстройвали.
Няма как да се захаросва емиграцията - горчив хап е и не се преглъща лесно. Но трябва на човек да му прекипи по много параграфи, за да направи крачката и да тръгне по пътеката. А и сега има лесен достъп до толкова много информация за всичко. Не като за нас навремето... :lol:
-
Цигу, ако не е тайна, в кой щат сте започнали и къде сте сега? В САЩ има прекрасни места за живеене и не е съвсем лошо, както се описва от някои
-
Описаното от Цигу и аз го наблюдавам и е много странно за мен. Всеки обяснява колко трудно било, а (да чукам на дърво) на нас нещата ни се получават сравнително лесно. Та съвет - не вярвайте на никого, а проверете и направете всичко сами. Всеки гледа от различна камбанария и ако за един черното е черно, то за друг е бяло.
-
Много голямо значение има дали ще ти помогне някой, дали си законно или не, дали говориш поне малко езика... Иначе ако имаш желание - справяш се. Обаче в пъти е по-лесна емиграцията без деца или с много малки деца.
-
Ема, в Пенсилвания сме, конкретно във Филаделфия.
Чувала съм, че в други краища на Америка хората живеят по-лежерно (на юг), по-екологично и прогресивно (в Калифорния), по-интелектуално (Ню Йорк), или по-иновативно (Бостън, части от Калифорния). Но пък нямаме скъпотията (Калифорния, Ню Йорк), беднотията (югоизточните щати) или бюрокрацията (Вашингтон). Много зелено е с гори, гори и пак гори, и имаме четири сезона.
Дописвам нещо: Тази тема е зададена за емиграцията, но много хора тук всъщност искат да мигрират. Още не съм сигурна може ли да се дефинира точно разликата в понятията. Емигрантът е като бедния - жив дявол, готов на всичко, основно гладен. Мигрантът е добре, но иска по-добре. Затова толкова се преплитат нишките в разговора.
-
Ема, в Пенсилвания сме, конкретно във Филаделфия.
Чувала съм, че в други краища на Америка хората живеят по-лежерно (на юг), по-екологично и прогресивно (в Калифорния), по-интелектуално (Ню Йорк), или по-иновативно (Бостън, части от Калифорния). Но пък нямаме скъпотията (Калифорния, Ню Йорк), беднотията (югоизточните щати) или бюрокрацията (Вашингтон). Много зелено е с гори, гори и пак гори, и имаме четири сезона.
Ей това бяха моите 3 секунди! Идвам! :lol:
Шегувам се:)
Момичета, много интересни разкази, чета с удоволствие и си мечтая някой ден да разказвам като вас... А дано...
-
Момичета, много интересни разкази, чета с удоволствие и си мечтая някой ден да разказвам като вас... А дано...
Sixsens, ти си първият човек, който ми писа когато се регистрирах в Зачатие и това те прави някак специална за мен. Та... вярвам, че някой ден мечтата ти ще се сбъдне и ще стискам палци това да стане. Ти само го пожелай :-)
-
Още един диалог. Ще тръгвам за Америка със зелената карта, отивам да се сбогувам с децата и родителите в богаташкия квартал на Мадрид, и испанчовците цъкат с език:
- Какво!? Отиваш в Америка, este desierto cultural?! Сиреч, тази културна пустиня.
Поживях тук, гладните и трудните години отминаха, дойдоха по-добри времена и със свободното време открих, че и тук се твори изкуство и не е съвсем като да съм попаднала в Намибия (да ме прощават хоратата там, ако греша, сигурно и те си имат културен живот).
Градът има симфоничен оркестър, един от петте най-добри в страната, покрай него и камерен оркестър, отделно един от най-престижните музикални институти след Джулиард, академия за вокални изкуства, отделни компании за класически балет и модерен балет, оперна компания, поне пет театъра, огромен музей на изкуствата с емблематични изложби всяка година, отделно най-богатата колекция-музей с творби на импресионисти след тази на Лувъра, музей пълен изцяло със скулптури на Роден. И това на достъпни цени, на ниски цени за студенти и възрастни хора, и много евтино, ако човек чака и се вреди в последния момент.
Всеки първи петък от месеца художествените галерии отварят врати до късно вечер. За стиловете музика, които съм търсила - джаз и традиционна ирландска музика - има барове с дългогодишни традиции, където добри музиканти свирят на живо определени дни всяда седмица.
И това само във Филаделфия, която бледнее пред културния живот в Ню Йорк, Лос Анджелис и Чикаго. Питам се от време на време на колко изкуство мога да се изложа в ежедневието си и си отговарям, че имам предостатъчно избор. Не ми е под ръка виенската филхармония, ама и да беше, надали щях да ходя всяка седмица.
Заведох веднъж една позната българка да гледаме "Лешникотрошачката" по Коледа, традиционно събитие в града всяка година. Бях ходила три години по ред и много ми харесва, защото включват малки деца. Тази жена просто ми отрови преживяването с безспирни коментари колко били посредствени балерините и какви грешки правели, а софийският балет колко бил по-добър. Дори да е права, аз лично пет пари не давам дали ми играе Мая Плисецкая, и дори не толкова блестящото представление за мен беше прекрасно. Но има хора, на които просто не може да им се угоди.
На бъдещите емигранти пожелавам да не си затварят очите пред фактите, но да търсят своята истина във всичко.
-
Цигу, да вярно е има изкуства, каквито искаш такива има и все на ниво. Обаче не е досптъпно за всеки. Проблема не е в това какво има, а че за което и да е изкуство ти вероятно можеш да проведеш разговор само с членове на клуба по това изкуство. Общата култура като цяло е на много ниско ниво. Хората са обикновено много знаеши по една, максимум 2 теми и абсолютно нищо не знаещи за нищо в страни. Няма баланс някакси. Това с липсата на баланс е може би най-отличителната черта на това общество, поне според мен.
А иначе съм напълно съгласна, че е до нагласа.
-
цигу, някаква нагласа има у теб, сигурно има защо, от това което си преживяла се е получила. Ти си си намерила твоето място под слънцето, това е прекрасно! Все пак, аз мисля, че и в Бг има хора, които се чустват щастливи и те не са тъпанари, простаци и гадняри. А простаци има навсякъде. Двете ми най-добри приятелки са в щатите. За всяка от тях животът се разви по различен начин, едната е утвърдена вече, другата още се бори. Обичам ги и приемам техният избор къде да живеят. Мъчно ми е само, че не им остава време за личен живот-те заминаха без мъже и още са си без мъже на по 40 и кусур години. Просто борбата е жестока.
Лично на теб ти завиждам за това, че в Филаделфия се намира Curtis Institute of Music. Може би някога, когато някое от децата ми порастне, ще го изпратя да учи там. Ако е рекъл Господ, разбира се. Аз ценя много музиката и съжалявам, че не учих музика. Ако Господ е дал дар на някоя от дъщерите ми, ще направя всичко да го развия. Голямата на 4 години пее фалшиво, та в малката ми е надеждата. Познавам изключителни музиканти, които живеят тук и са избрали да останат, за което им благодаря, защото имаме нужда от тях! И не само музиканти, има много стойностни хора.
-
Кристал, малко встрани от темата, но и правилното пеене се научава (според мен). Защо не запишеш детето да свири на нещо, щом толкова ти харесва? Ако не стане музикант, няма да му навреди в никакъв случай.
Който се интересува, мога да препоръчам учителка по пиано в София от "старата школа". Не бие, не вика, но е достатъчно настоятелна, така че децата наистина да научат нещо, а не просто да си губят времето и парите на родителите си.
-
Благодаря ти, Блу! Учителка по пиано съм намерила, тя е пианистка, а аз съм ходила на уроци при нейната майка. Въпросът е,че щерката не ще. Тя сама щяла да се учи да свири :? Иначе аз и пея непрекъснато, но да и свиря не ми дава. Реве, тъжно и ставало 8O
Аз все си мисля, че вярното пеене е вродено и не можеш да научиш някой, дето пее фалшиво да пее вярно. Въпрос на слух е. Но ще видим, има време.
-
По въпроса за това какво се работи извън сферата на ИТ и физическия труд (ако това е правилно определение).
Когато още работех в София преди да замина през 2005, паралелно започнах работа за английска фирма за маркетингови изследвания и доклади. Парите бяха символични, работата беше точно фрийланс и се състоеше в това да събирам информация за пазара (моят фокус бе парфюмерия и козметика, детски стоки, но след време разширих фокуса) и да я систематизирам в доклади, които след това се одобряваха и публикуваха от фирмата, и се продаваха на клиенти на запад. Работата не бе лесна, но пък бе нещо което можех след време да сложа на резюмето си, когато заминах и започнах да си търся работа. В Щатите, когато все още си оправях документите за работа в Ню Йорк, отново работих за тази фирма, този път за местния пазар, като фрийлансър отново. Когато се преместих в Лондон имах опцията да работя постоянно на договор с тях, но вече работех за най-големия им конкурент (те ме наеха в Ню Йорк).
Има много фирми извън ИТ, които наемат квалифицирани хора. Разбира се, езикът е важен, но той се научава, нали. Фирмите за маркетингови изследвания особено са доста гъвкави и тъй като покриват много пазари, като Източна Европа, които изискват специфични знания за пазара, които хората тук (в Лондон например) не винаги могат да дадат. Така че това е ниша. Моя колежка от БГ фирмата в която работех в София и която се занимаваше с маркетинговите изследвания, се премести тук в Лондон и сега работи за една от най-големите такива фирми. Преди работеше за други, по малки такива. Започна като фрийлансър, за отделни проекти.
Начини да се стигне до такива фирми:
1) ако имате познати, винаги помага разбира се
2) фирми за наемане на персонал, които се фокусират в тази конкретна сфера, тн headhunters
3) сайтове като LinkedIn
4) директен контакт с Отдел Човешки ресурси на фирмите (никак не е за пренебрегване - така намерих работа в НЙ)
По-специално за 2) и 3) - аз считам LinkedIn за много полезен. Не само защото мога да публикувам моята професионална информация и да следя какво се случва с мои познати, приятели и колеги, но и защото други хора могат да я видят, като например фирмите за наемане на персонал. Неведнъж са ми се обаждали и писали такива headhunters - с конкретни позиции или просто с идеята да съберат повече инфо за мен и да ме имат впредвид ако нещо се отвори. Не подценявайте тези сайтове и ако можете бъдете активни в ползването им.
Едно научих от живота ми извън България - навън никой няма да ти даде нищо наготово, дори да имаш най-прекрасното резюме и опит. И обратното - дори да си мислиш (или да ти казват) че не ти достига нещо, това не значи, че нещата няма да се получат ако не опиташ. Хората тук ценят хъса, упоритостта и готовността за работа въпреки трудностите. Това е важна черта, която говори много на местните хора тук за това какъв човек ще си ти на работното място.
По повод документите в Англия - преди важеше точковата система (като в Канада), ако събереш необходимия брой точки, получаваш документа за работа, оттам тн NIN (национален застрахователен номер, с който ти удържат съответните данъци). Предполагам сега е по-лесно, след като махнаха ограниченията.
-
Vaci, аз мисля, че въпросът беше какво се работи , ако не знаеш местният език. Разбира, се, че ако говориш езика, ситуацията е съвсем различна.
-
Аз пък разбрах, че джам пита какво работят хората по принцип (не става въпрос за невладеещите езика).
Кристал, малка е още. Може би ще й дойде музата. На 5-6 г. не е късно да започне да свири на пиано. А за по-нататък има и други инструменти. Духовите например са по-късно.
-
Vaci, аз мисля, че въпросът беше какво се работи , ако не знаеш местният език. Разбира, се, че ако говориш езика, ситуацията е съвсем различна.
Bobbie, въпросът беше така зададен, но визирах предимно страни, където местният език не е английски. Защото английски всеки поназнайва малко или много, а и се научава по-лесно от един френски или немски.
също така, питам какво работят хората по принцип, да. дори и да знаеш добре местния език, какво работиш, ако не си ИТ, лекар или работник на физическия труд.
-
визирах предимно страни, където местният език не е английски. Защото английски всеки поназнайва малко или много, а и се научава по-лесно от един френски или немски.
също така, питам какво работят хората по принцип, да. дори и да знаеш добре местния език, какво работиш, ако не си ИТ, лекар или работник на физическия труд.
В Германия снаха ми работи като одитор, а приятелят й прави модели с иконометрия (но и учиха там). Пак там замина съученичка с вътрешен трансфер от Метро да закупува козметика, но дали ще остане трайно предстои да се види.
В Австрия мой съученик е ски инструктор по големите курорти, а друга съученичка във Виена търгува с метали за голяма немска фирма. И двамата учиха английски в гимназията, немския са го учили после.
В Испания една позната преподава частни уроци по английски на началници в големи компании. Мой братовчед там е барман, брат ми караше паяк за пътна помощ.
Във Франиця съученичка работи като археолог (това учи в НБУ), замина там и по любов.
Общото между всички тези хора с изключение на един е, че заминаха преди да навършат 30 и без деца.
-
благодаря, цигу!
(завършилите местен университет можем да не ги броим, те са друга губерния)
-
също така, питам какво работят хората по принцип, да. дори и да знаеш добре местния език, какво работиш, ако не си ИТ, лекар или работник на физическия труд.
Е как какво, ми каквото работиш и в България, продавачка в магазин,финансист, фризьор, инженер.... С език и образование си работиш каквото си си работил и преди,ако си намериш такава работа. За някои неща може да трябва местен сертификат, но като цяло си е същото. Поради смяна на средата ( и нуждата от сетификати) може да се наложи първоначално да вземеш каквато и да е работа, за да се издържащ все пак, но евентуално всеки се оправя. Да, връщаш се няколко години назад, но идеята е, че е с по-добра перспектива. Естествено, ако си историк или си завършил българска филология, няма да има такава работа, но факта, че имаш бакалавърска степен може да ти помогне пак. Например майка ми е е електро инженер. Тук учи програмиране, но само курсове, не е взимала ново образование. Когато започна работа това, че имаше инежнерно образования натежа, въпреки че кандидатства за компютърна работа. Та така вероятно е и с историците и филолозите. То аз за тях и в България не знам каква работа има, освен учител. И тук могат д астанат учители,но не по специалнсотта си. Но пак това, че имат бакалавърска степен ще им е необходимо.
Казваш, че можело лекар. Аз не знам как лекари работят в ЕС, но тук специално лекар е много по-трудно да си, защото дори и да си бил в България неврохируг пак трбява да минеш изпита и да правиш специализация няколко години на местна почва, ако искаш да практикуваш.
В моето обкръжение, който е дошъл с образования не е останал на някаква нископлатена работа, ако не го е мързяло. Познавам химически инженери, геолози, компютърен чертожник.Познавам и такива, които ги мързи да научат езика или да вземат сертификат и затова не работят по специалността си.
-
Боби,
първо, нещата в САЩ и в ЕС са много различни. може би трябваше да уточня изрично, но аз питах основно за Европа. в САЩ е страната на неограничените възможности, за там всичко е възможно, знаем :) моята приятелка с началната си училищна педагогика в момента прави поддръжка и тестове на уебсайтове и ми обяснява колко била трудна и сложна тая наука :)
второ, не е така просто - "каквото си работил в България". продавачка и чистачка е ясно, за тях не говорим. ако си бил учител - кой ще те вземе да учителстваш? никой. финансист, казваш? не знам каква е тая професия финансист, но ако си мислиш за счетоводител, просто забрави. трябва да го учиш наново. инженер, казваш? най-вероятно години пренастройка. то инженери вече няма у нас.
трето, казваш, че не знаеш каква работа имало за завършилите филология и история, освен учителска? ами каквато има и за завършилите десетките измислени дисциплини в икономическите и новосъздаденит висши училища, каквито ги имаме десетки тука. ако имаш връзки и късмет - "работа на бюро", аз така му викам. пълно е с чиновници, дето седят на бюро с компютър и работата им е такава, че всеки с основно образование ще я върши след 3 месеца обучение най-много. ако нямаш връзки и късмет - продавач, фризьор, детегледач, чистач, и прочие.
та тия всичките, какво биха могли да работят в ЕС?
-
Точно за лекарите е най-трудно в щатите,според мен. Изобщо не им признават образованието, да не говорим за специалността. И държат не един, а няколко тежки изпита, за да може да карат стаж в болница след това и евентуално да специализират. Специализацията е 3 години и за нея се кандидатства - където те приемат, там. Поне 7 години отнема докато получат право да практикуват. А и с визите е много сложно. Едната ми приятелка няколко години се бори да и дадат виза, за да отиде в щатите да се яви на изпит. Сега специализира и пак е с някаква гадна виза, та като изтече специализацията или трябва да се върне в Бг, или да отиде на някое гадно място в щатите, където нормален човек не иска да стъпи. Да не говорим, че и самата и специализация е на такова място...В ЕС също не са розови нещата за докторите, признават им дипломите, но има други спънки. Медицински сестри и санитари се търсят за работа, която местните не искат да вършат.
-
В ЕС също не са розови нещата за докторите, признават им дипломите, но има други спънки. Медицински сестри и санитари се търсят за работа, която местните не искат да вършат.
интересно защо нашата преса тогава постоянно тръби, как до 10 години ще останем без лекари, защото всичко живо стягало куфарите или вече било заминало за ЕС? :?
не мисля, че има проблем за лекарите в Европа.
-
В Германия има глад за лекари. Моя приятелка е там от 5-6 години. Тези дни ми спомена, че са назначили сърбин без немски и без никакъв стаж като лекар. Има договор и му плащат курсовете по немски.
Отделно младите лекари масово са се запътили натам.
Моята приятелка започна без стаж като лекар (работеше в РЗИ) и я взеха, закрепи се и т.н. В клиниката са само чужденци-лекари.
-
За Германия не знам, но в Англия има определен брой практики, които могат да работят в даден район. Или трябва да работиш за някой друг и да получаваш колкото той прецени, или да купиш практика, което е съвсем непосилно. А не знам как ще практикуваш медицина без да знаеш перфектно езика. А немският не е от най-лесните :? То и за бачкатор е добре да поназнайваш език, а не да ти нарисуват кръстчета на стената, където да пробиеш дупки, а ти да събориш цялата стена :D
-
Общата култура като цяло е на много ниско ниво. Хората са обикновено много знаеши по една, максимум 2 теми и абсолютно нищо не знаещи за нищо в страни. Няма баланс някакси. Това с липсата на баланс е може би най-отличителната черта на това общество, поне според мен.
Откакто пиша в темата, май само хвалебствия за САЩ пускам, но е било по конкретни въпроси и според моите преживявания. За моето светоусещане, най-големият грях на американците поголовно е консуматорството.
mini го има в подписа си като цитат от Уил Смит, но за мен проблемът е много по-сериозен от неговата формулировка. Повечето хора харчат пари не заради обективни нужди, а като емоционален рефлекс. Пазаруването се възприема едва ли не като основна човешка потребност. Да ходя по магазини за мен е травмиращо. Цветовете, изобилието, шумовете и навалицата са просто смазващи. Количеството стока е неимоверно и абсурдно, а хората с торби, кутии и чанти безброй. Толкова време и усилия се пропиляват за едните парцали в нова цветова гама или последния модел на някоя марка, да не говорим за парите.
Молът е социално средище. Много деца растат в моловете по колички, докато са малки, после като тийнейджъри се събират там да бият лаф, защото е "безопасно".
Порциите храна навсякъде са огромни. Яде се прекалено много. От няколко дни започнах да водя дневник за храната си и да се ограничавам откъм калории, и почувствах дълбок срам. Толкова хора гладуват и тук, и в България, и по света, а Гаргантюа, Пантагрюел и аз в Америка се тъпчем като за последно.
Попадна ми блог на майка и дъщеря, които си наложили една година да не купуват никакви дрехи, обувки, чанти и аксесоари. Очаквали да погледнат на света с нови очи, но накрая били разочаровани, защото емоцията изобщо не била нова и различна. Много циничен ми се стори епилогът на експеримента и ми дожаля за тези хора.
За детето купувам дрехи и обувки, за майка ми също, но аз износвам всичко и купувам само, когато нещо се скъса или избелее. Оправям при обущар едни боти вече пета година. Не ме разбирайте погрешно, не ходя парцалива, имам пари за най-престижните марки, но съм отвратена от безумното търсене и предлагане. Така ми е по-лесно.
-
Точно за лекарите е най-трудно в щатите,според мен. Изобщо не им признават образованието, да не говорим за специалността. И държат не един, а няколко тежки изпита, за да може да карат стаж в болница след това и евентуално да специализират. Специализацията е 3 години и за нея се кандидатства - където те приемат, там. Поне 7 години отнема докато получат право да практикуват. А и с визите е много сложно. Едната ми приятелка няколко години се бори да и дадат виза, за да отиде в щатите да се яви на изпит. Сега специализира и пак е с някаква гадна виза, та като изтече специализацията или трябва да се върне в Бг, или да отиде на някое гадно място в щатите, където нормален човек не иска да стъпи. Да не говорим, че и самата и специализация е на такова място...В ЕС също не са розови нещата за докторите, признават им дипломите, но има други спънки. Медицински сестри и санитари се търсят за работа, която местните не искат да вършат.
Признава им се образованието на лекарите ( не ги карат пак да учат), но се иска то тях да вземат същият изпит, който завършилите тук взимат и да специализират тук. Специализациите са различна продължителност. 3 години са най-късите, за педиатри , Джи Пи та или вътрешни боелсти. Хирургията например е 5 години. Това важи не само за чужди лекари, а за тяхните също. Аз знам поне 3ма лекари, кооито го минаха това и сега практикуват. 2ма от България и една близка позната мексиканка женена за българин, която е педиатър в момента. Минеш ли изпита, след това реално вече имаш работа, защото за специализацията си се плаща ( макар и малко в сравенние с пълната лекаска запалта). Икзлючително трудни са тези изпити, особено когато не са учили тук.
За мед. сестри- за САЩ няма може би по-добра работа от мед. сеста каот комбинаиця от заплащане и сигурност. Може би в ЕС да не искат да го вършат, но тук няма такова положение. Трудно се влиза да го учиш, самото училище е доста трудно и после работата въобще няма нищо общо с това, което сестрите правят в България. На българските сестри им признават образованието, но им искат да минат теста, който местните минават, като и тест по английски.Имам позната, която е учила в България и която вече доста години работи като сестра. Имам друга, която 3 пъти не можа да го мине и се отказа. Шарен свят, всичко зависи от мотивацията на човека.
цигу, някъде четох, че близо 40% от произведеното месо се изхвърля.
-
Цигу, свалям ти шапка за пазаруването, особено на дрехи.
Аз не обичам вещите и имам фобия от това да се затрупам в дома си с излишни неща.
Много често изхвърлям или подарявам или дарявам.
Но и за мен, като за 99% от жените, пазаруването на дрехи и бижута е "необходима" емоция :oops:
-
Vaci, аз мисля, че въпросът беше какво се работи , ако не знаеш местният език. Разбира, се, че ако говориш езика, ситуацията е съвсем различна.
Bobbie, въпросът беше така зададен, но визирах предимно страни, където местният език не е английски. Защото английски всеки поназнайва малко или много, а и се научава по-лесно от един френски или немски.
също така, питам какво работят хората по принцип, да. дори и да знаеш добре местния език, какво работиш, ако не си ИТ, лекар или работник на физическия труд.
Братовчедката на моя мъж работи в Париж като продавач-консултант във веригата Сефора.
Моя приятелка работи във фирма за недвижими имоти в Холандия.
Съученичка от университета в България списва за руско списание от Норвегия (списанието се издава онлайн).
По повод медицинските лица - за 5-те години в които живея в Лондон, не съм видяла лекар българин. Само веднъж засякох акушерка българка в една от големите държавни болници.
Но например позицията рецепционист (receptionist) в лекарските практики често се заема от чужденки (друг вариант за работа, който не изисква специализация в конкретната област).
та тия всичките, какво биха могли да работят в ЕС?
Вариант е да се започне собствен бизнес. Момичетата, които живеят в Германия и други страни от ЕС може би знаят по-добре, но тук вече не един или двама мои познати имат собствен бизнес (не са българи), но ако имаш занаят или ти се удава нещо добре - да шиеш, да правиш нещо креативно, дори да внасяш български стоки, или просто да създадеш фирма за чистене или каквото там, можеш да опиташ да вземеш кредит и да се реализираш. Не е най-лесният вариант, не е гаранция за успех, но не е невъзможно, стига да намериш ниша и търсене.
За съжаление не винаги е възможно да се намери работа по специалността, но това не означава, че автоматично човекът трябва да започне работа като детегледач или чистач...
-
В Канада има една верига с кафе Tim Hortons. Тя е нещо като запазена марка за канадците. Всеки ден поничките, пастичките, кроасани и т.н, които остават неизкупени, се изхвърлят. Една позната в нашия квартал беше разбрала и имаше уговорка с мениджъра да взима за конете си. Поне животните си хапваха с кеф боровинкови мъфини.
И не е само тази верига, много други има.
Цигу, и аз нося дълго ботуши, има една марка, която просто не се късат. :)Дори не трябва и да се поправят. Накрая ги хвърлям, защото ми омръзват
-
Vaci, а братовчедката на мъжа ти успява ли да се издържа със заплатата от Сефора? В Париж наемите са безумни.
-
Блу, справяше се (в момента е вече семейна). Когато бе сама, живееше със съквартирантки, деляха. Зависи къде живееш (в кой район на Париж), и как живееш, разбира се.
-
но ако имаш занаят или ти се удава нещо добре - да шиеш, да правиш нещо креативно,
Моя приятелка от Варна, завършила е някакъв техникум по облекло там, 90-те години. Много способона, не само да шие, но и да измисля модели. .. В България работи за шивашки фирми, опита със собствен бизнес, така и не успя да й потръгне.
Замина със семейството си (мъж и дете на 7) в Англия, подаде документи за работа при някакъв дизайнер. Поканиха я на интервю и я наеха. Занимава се с това, което най-добре може и изкарва добри пари :D Засега само тя работи в семейството.
-
yanicka,
много ми е познато това, което описваш за спокойствието. аз самата съм се забелязала, че когато отивам в чужбина (разбирай, Европа, аз другаде не съм ходила и не искам) - се чувствам значително по-спокойна, релаксирана, доволна - точно поради нещата, които описваш.
Аз в България съм софтуерен разработчик. Пиша задания на програмистите как да правят софтуери, но няма изобщо как да се надявам, че това ще мога да работя и тук.
разкажи ми малко повече за това, което правиш. в какво се състои по-точно работата ти и как успяваш да я вършиш сега дистанционно? може и на ЛС, щото едва ли е интересно на всички.
-
разкажи ми малко повече за това, което правиш. в какво се състои по-точно работата ти и как успяваш да я вършиш сега дистанционно? може и на ЛС, щото едва ли е интересно на всички.
Ще пиша на лични. Ако и на някой друг му е интересно, нека каже - ще разкажа и на него :-)
-
Аз мисля, а и такива са ми наблюденията, че административна работа лесно се намира. Но езика е задължителен!!! Друг е въпроса, че дори да си го учил в БГ, на място е необходим известен период, за да ти се "адаптира ухото" и реално да можеш да комуникираш.
-
Но езика е задължителен!!! Друг е въпроса, че дори да си го учил в БГ, на място е необходим известен период, за да ти се "адаптира ухото" и реално да можеш да комуникираш.
Напълно съм съгласна.
Не че знаех някакъв език де. Обаче сега имам малки проблеми, тъй като учителя ми е англичанин на 70 години. Цял живот е преподавал английски на чужденци и говори изключително изчистено. Когато комуникирам с него, разбирам всичко. Но като ми кажат нещо в магазина и се блещя по 2-3 минути докато разбера. Но например с личната ми лекарка нямам никакъв проблем в разбирането, въпреки че говори ужасно бързо.
-
Яничка, ако ти говорят на диалект, може и филология да си завършил и пак ще се облещиш.
Записала съм се на курс да си пооправя произношението (не че е чак толкова лошо, не ми се е случвало да не ме разберат, но си мислех, че би ми било полезно, като тръгна да си търся работа). Та в курса има и двама местни, от други райони са на страната. Те говорят диалект и искат да овладеят правилното произношение. :D
-
Много ми е забавно колко държат англичаните на тяхното си произношение. Още не съм се пречупила да проговоря с бритиш акцент, държа на американския и си го поддържам, но ме напушва смях когато в магазина питам примерно за домати, произнасяйки "томейтоус", и не ме разберат докато не кажа "томатоус", с британски акцент :)
-
А как казваш на апартамент и кино ? Коя версия използваш?
:D
-
Малко "аут" от темата,но когато гледам америакански филм и английски филм,направо умирам от кеф на традиционното английско звучене. :lol: Да ме прощават "американците" ама много ми се слуша тоя инглиш :wink:
-
Ема, темата за думите с различно значение в "американския" и "британски английски" е болна тема и повод за много усмивки :) Вече не се и замислям тук - пълна капитулация :lol:, защото са доста тези думички: ако се замислям всеки път дали да кажа apartment или flat, holiday или vacation, movies или cinema и още бол такива, ще си докарам главоболие :)
Рачо, някъде бях чула/чела, че англичаните изглеждали много интелигентни в очите на американците заради акцента си :lol: Не ме цитирайте.
-
Знам, така е, просто се пощегувах. Англичаните разбират ли като кажеш нещо на ''американски"?
-
Изобщо не харесвам британския акцент. Много ми е префърцунен и тежък. То са едни напъни, ще рече човек, че всички са потомци на баба Елизабет :lol:
-
Mалко са екстремни случаите като този с доматите, разбират като цяло :) Но и англичаните са много тактични и рядко ще направят забележка, дори да си в "грешка" 8)
-
Знам, така е, просто се пощегувах. Англичаните разбират ли като кажеш нещо на ''американски"?
Разбират разбира се. Някои обаче много си държат да си говорят по тяхному независимо колко години са били тук. Имах познат, чият майка продълажвае да употребява английската дума за фас ( faggot), която на американски английски е обидна дума за гей :-). Тази жена беше живяла 20г в САЩ. Също английската дума за гума на американски се използва за презерватив. Това са най-фрапиращите примери, които е направо тъпо да настояваш да си ги позлваш, при положение, че знаеш как звучат на околните.
Аз лично за англичаните си мисля, че голяма част са нато нашите шопи - от Дунаво по хубаво нема. Нямам особено високо мнение за хора, които от инат не желаят да позлват смесители за вода. И много обичам като ми кажат, че било понеже били традиционалисти. Традициите са хубаво нещо, но да си държиш ти на мърсотията няма нищо общо с традиоционализма според мен. В Лондон съм попадала в кафе, чията чешма в тоалетната нямаше смесител. И аз как да си измия ръцете - да си я напълня и да бръкна където всеки излезнал то тоалетната бърка ли? Естествено измих си ги с ледена вода, но това остави много неприятно впечатление в мен. После чух, че така им били и баните, направо паднах. Нека живеещите там кажат колко е разпространено, но за мен беше много неприятна изненада.
-
В Лондон съм попадала в кафе, чията чешма в тоалетната нямаше смесител. И аз как да си измия ръцете - да си я напълня и да бръкна където всеки излезнал то тоалетната бърка ли? Естествено измих си ги с ледена вода, но това остави много неприятно впечатление в мен. После чух, че така им били и баните, направо паднах. Нека живеещите там кажат колко е разпространено, но за мен беше много неприятна изненада.
О, да. И се гордеят с притежанието на такива чешми без смесител. Когато се нанесохме в нашия апартамент, който не бе обновяван от 80те, чешмата в банята бе без смесител. Можете да си представите как се мият зъби с ледена вода при минусови температури :) А горещата вода беше неизползваема сама по себе си.
Самата мивка бе внушителна и красива, здрав фаянс с позлатени краища, но файда малка. Освен това чучурчетата бяха много ниски - абсурд даже чаша вода да налееш.
Когато забременях решихме да сменим най-сетне тази реликва от миналото, и наемодателят ни само където не ни изнесе лекция как едва ли не сме били склонни да пренебрегнем такъв символ на традицията и естетиката, за сметка на прагматизма 8O Беше много разочарован от нашето неуважение към местните традиции едва ли не :)
-
на любителите на темата за англичаните горещо препоръчвам книгите на Джордж Майкс (George Mikes) - "Как да бъдеш чужденец" (How to be an Alien) и Как да бъдеш упадъчен" (How to be decadent)
Има ги и на български. Класика в жанра.
-
какви професии се търсят навън?
http://www.monitor.bg/article?id=420608
-
По повод липсата на смесители - аз досега съм попадала само на едно-две места със смесител (от къщите, в които сме живяли и които сме ходили на гости). Но честно да си призная свикнах и в момента дори когато има смесител се мия със студената вода и ми е много приятно. А топлата наистина не може да се ползва по никакъв начин.
-
По повод липсата на смесители - аз досега съм попадала само на едно-две места със смесител (от къщите, в които сме живяли и които сме ходили на гости). Но честно да си призная свикнах и в момента дори когато има смесител се мия със студената вода и ми е много приятно. А топлата наистина не може да се ползва по никакъв начин.
о, има начин, ама той на нас ни е неприемлив :)
идеята на тия кранове е да запушиш мивката, да пуснеш двата крана и водата да се смеси в коритото на мивката. после се миеш, загребвайки от тая вода с шепи. съответно, ако е вана, се плацикаш и къпеш в тая вода безотточна.
нецивилизованите и прости българи от векове се мият на течаща вода, но имперските поданици едва наскоро разбраха какви са нейните предимства...
-
Мен това винаги ме е учудвали и възмущавало :lol:Голям са майтап с тия кранове,но съвсем сериозно си ги ползват още. То хубаво да си пазиш традициите,ама тяхното вече си е имперски инатлък,май... :lol: То по -добре с каните и в легените да си наливат :wink:
-
Освен липсата на смесители, другото което ме беше изумило е начинът, по който мият съдовете.
Слагат леген с вода в мивката с някакъв препарат. Пускат съдовете вътре. С гъба събарят мръсното. Изваждат съдовете и ги слагат да се оцеждат, демек готови са за следващо ползване osi_12
Аз като махнах легена и като почнах да ги изплаквам на течаща вода, те пък мен гледаха като полезно изкопаемо :lol:
-
И в Германия така се мият. Дори не ги плакнат. Майка ми се чудеше дали не се натравяли от верото. В Испания в два легена се мият и изплакват поне. :-) немците са спестовни. Колко много вода ще се изхаби, ако ги миеш под течаща вода.:-)
-
Еми, защо ги мият въобще...? :lol: :lol: Хем вода ще пестят, хем няма да тровят природата с разни препарати :wink:
-
Слава богу, не са ми се падали такива приятели немци - или мият както трябва чиниите, или ги слагат в миялна :D
Иначе да, тук се търсят много лекари, даже последно беше, че се търсят педиатри повече, от всеки друг тип лекари.
-
Момичета,
най-после имам и аз достъп до компа и се включвам, като емигрант от 12 год :)
Поизчетох темата, ще взема отошение по някой въпроси :).
Джаме, беше задала въпрос как и какво може да се работи в Де с английски... Вие не сте ли сем. програмисти? Ако е така, предполагам знаеш, спокойно можете да си търсите и работа онлайн, с английски,. В тая област е напълно възможно само с англ., немския се учи в движение.
Ако искаш, ще ти изпратя няколко линка джоб роботи за Германия, както и на всеки който се интерисува, разбира се.
Детето ще свикне и аклиматизира много бързо, бъди сигурна, В класа на Дара дойде в началото някакво чужденче, което според нея изобщо не можело да говори немски. Ходи разбира се на немски курс, сега Дара казва, че говори добре :D, децата учат много лесно.
Някой, мисля, сикссенс, беше изразила мнение, че в чужбина ще бъде оценена по достойнство и ще може да се издига в служеното си положение. Това за германия НЕ важи. Или аз поне не познавам от обкръжението си /което е доста голямо и преди всичко високо квалифицирани ИТ специалисти/, някой като служител да се е издигнал в йерархията. Като едноличен - да, там се печелят луди пари, но ако чакаш шеф да те оцени, забрави.
Нещо не си падат немците по издигане на чужденци по високите етажи :D
Аз съм доволна от това, че емигрирахме през 2001, най-вече заради децата ми. Тук живота е в пъти по-спокоен и уреден от този в Бг /гледам нещата там не вървят към добро/
Здравното осигуряване в Де е доста по-добро от това в БГ. Ние в момента се осигуряваме семейно, т. е. само мъжа ми работи и неговата здравна осигуровка покрива посещението на лекари, лечението и лекарствата за всички ни.
А моето в момента изобщо не е евтино и касата ми покрива неща, за които в БГ изобщо не може и да се помисли. Да не се случва на никого е най-добре разбира се, но неведоми са пътищата Божий.. :)
Разбира се, зависи от положението и стандарта на живот на всеки,... емиграцията има и своите отрицателни неща, така че добре трябва да се обмисли...
Ако някой, от нещо конкретно се интерисува, насреща съм.
Поздрави
-
Албенче, аз бях, която го написа това за оценяването :D Имах предвид, че шанса да те оценят е по-голям, а не че е 100% гаранция. И отделно, нямах предвид Европа, още по-малко Германия :lol: Може би не съм се изразила правилно. Аз като цяло гледам към САЩ, колкото и да има неща там, които да не ми допадат. Просто за емиграция ми се струват по-благоприятни откъм възможности за адаптация и устройване. Стара Европа е твърде шовинистична за моя вкус.
Комплексни са нещата, няма как да сравняваме несравними неща. Няма как и всички да сме IT специалисти и топ професионалисти в редки сфери. Но смятам, че всеки човек има право да живее достойно и да може с труда си, независимо какъв е той, да успява да си покрива поне екзистенц минимума. Което в БГ за нещастие, изобщо не се случва. Това че масово хората още не са започнали да измират от глад, не означава, че не са на прага на мизерията. Отделно определения минимален праг на живот и доход в БГ е нереален, откъдето и да го погледнеш. Тя статистиката жива стъкмистика, както знаем. Ако може някой да ми обясни как с 350 лв на човек може да се живее нормално, поне да си покрива ежемесечните нужди, ще му ги дам тия 350 лв, да им се радва и да си ги харчи :lol: Средната класа в една страна е индекса за среден стандарт на живот. Къде е средната класа в БГ? Няма такава, не и по официалните критерии. Сбъркано ни е всичко в нашата държава, генерално. И като понятия, и като реално състояние. Ако гледаме статистиката и минималния праг, нашето 3-членно семейство направо е в средната класа, ахаххаах. Да се чудиш тогава, защо мъжа ми бачка като гламав на втора работа, при това тежък физически труд до нощите, за да се оправяме точно колкото за екзистенц минимума? Караме 18 годишна кола, не ходим на почивка дори веднъж годишно някъде наблизо /добре че поне живеем на море :lol:/, не мога да си позволя дори на един концерт да отида, ако щете /това сигурно спада към лукса/. Иначе заплатата на мъжа ми е над средната за страната, моята е под нея, но пак се "води" читава, по не знам чии стандарти. Обикновено ми се казва - ееее, ами като за жена ти е много добра заплатата 8O" Явно жените са нещо малоумни, та трябва да се радват ако работят за малко над 450 лв 8O Живея в голям град...уж. Мога да пиша още мноооого , но няма смисъл, повечето от нас сме в това положение.
П.С. А забравих, не съм седнала да се оплаквам и да чакам да ми падне от небето. Реших да бъда предприемчива и започнах собствен бизнес :? Грууууба грешка. След 2 години фалирах и сега в следващите 7 години ще си плащам заемите за бизнеса... мдам. Отделно кредитите за ин витро и т.н. не ги смятам. Добре че поне ипотека нямаме, осъзнавам, че това е огромен плюс.
-
Сенс, защо не опитате легалната процедура за Канада, щом към Северна Америка се насочвате?
-
Ема, забавното е, че аз съм с Френска гимназия и френският ми е основен език, така да се каже, английският ми е втори :lol: Навремето като завърших, имах възможността да кандидатствам за Канада /френско-говорящата част//2001г/, беше мисля доста по-лесно от сега. Но по една или друга причина - не го направих.
13 години след това, вече френският ми е доооста в пасивния речник, ако мога така да се изразя. Поради липса на редовна практика /така и не успях да го използвам активно в работата си, въпреки че образованието ми го предполага уж/, доста съм го позабравила, а бях сред първенците на випуска и в гимназията, и в университета /учих МИО с френски и англисйки/. Дори имам сертификат издаден от Френските власти за владеене на езика. Гимназията ни беше свързана с тамошни университети и от Посолството мисля, ни издадоха сертификатите след положен изпит последната година. Бях приета и в тамошни университети, но по финансови причини/и не само/ се отказах да следвам във Франция. Тогава мислех по различен начин, исках да завърша и да се реализирам в България, имах мечти, амбиции.... вече нямам. И вече съжалявам, че когато имах възможност, не си вдигнах чукалата. Равносметаката ми е - години учене, работа труд, надежди и т.н. - на вятъра. Нито си ползвам езиците и ги поддържам на нужното ниво, нито образованието. на това най-много ме е яд. Може би са ми били нереални очакванията, може би съм се надценявала. Може би ставам само за.... как го каза Джам - административна помощничка :lol: Трудно ми е да се примиря с това, но май ще трябва.
Мъжът ми все още не е напълно убеден, че иска да емигрираме, по-скоро не му се поема този риск. Да си призная и аз все повече се разубеждавам, къде заради него, къде по други причини. Иначе сме обмисляли и Канада, да. В общи линии, ситуацията е "иска ни се, но не ни стиска" :wink:
Много ме притеснява мен лично огромните разстояния. От тази гледна точка, Европа е по-добрия вариант. Но аз пък не искам в Европа. Накрая ще си кретаме в БГ, така като гледам, пък ще се мъчим да успеем да подсигурим детето някъде навън да учи и да се реализира.
В последните години рязко спадна качеството на образованието в БГ, което мен много ме притеснява. По мое време все още биваше, макар аз лично да имам много забележки и към собственото си образование. Само едни сухи теории и никаква практика. После се чудиш откъде да започнеш, никой не те взима на работа, защото нямаш опит. Някакъв омагьосан кръг се получава. Но темата е много обширна и се отклоних от дискусията, извинявам се.
Може би трябва да проучим по-подробно как стоят нещата за Канада. Мен френския не ме притеснява, ще си го припомня, нивото ми беше доста високо, не е като да почвам от нулата. Но мъжът ми - думичка не знае, а френският е доста труден език.
-
Така, както описваш, вие сте много добри кандидати за Квебек.
И в Монтреал не са чак толкова големи растоянията, както в Торонто и предградията. И градът е страхотен и хората са много приветливи.
Има един вид емиграция, аз я наричам временна :
Познавам такива хора.
Доидоха в Канада, детето записаха на училище, те си намериха работа - не е обща , но не и точно по тяхната спецiaлност. Изучиха дъщеря си, тя научи два езика, завърши гимназия, те спестиха пари и се прибраха в България. Дъщеря им записа в Европа университет. Това за период - 8 години.
Така че - емиграция не значи непременно - завинаги напускане на България. Има и други варiaнти.
-
.....
Има един вид емиграция, аз я наричам временна :
Познавам такива хора.
Доидоха в Канада, детето записаха на училище, те си намериха работа - не е обща , но не и точно по тяхната спецiaлност. Изучиха дъщеря си, тя научи два езика, завърши гимназия, те спестиха пари и се прибраха в България. Дъщеря им записа в Европа университет. Това за период - 8 години.
Така че - емиграция не значи непременно - завинаги напускане на България. Има и други варiaнти.
ей това някак се доближава най-много до моите мисли :)
-
. Но мъжът ми - думичка не знае, а френският е доста труден език.
А може в английско говоряща част да отидете. Много канадци не знаят френски.
-
Ема, имах предвид разстоянията БГ-САЩ/Канада :lol:
Не знам дали искам временна емиграция, по-скоро не. Искам постоянна, сега. Ако емигрирам някого, може и да ми се прииска временна, зависи как ще се развият нещата.
Боби, мъжът ми и английски не знае :wink: Много са въпросителните при нас, рисковете са големи, той е военен и ако си напусне работата и заминем за нейде, а после по някаква причина се наложи да се върнем, той не може да отиде пак в армията. Сложно е, откъдето и да го погледнеш. Това не се отнася само за нас, разбира се. Както казах и назад, съжалявам, че когато бяхме по-млади, без дете, не опитахме. Давам си сметка, че с дете е в пъти по-трудна емиграцията.
-
Сиксе, да те разведря малко душата :)
Първо след 31.03 ще има промени в процедурата и може да се класирате ти или мъжът ти в рамките на търсените професии. Сертификат за език изискват ТСФ и Иелтс за водещ кандидат, за придружаващ само ТСФ. Може и да улеснят нещата, ако на 7 април Паулин Мароа загуби, за което силно се надяваме (Волен Сидероя в женски дрехи).
Ние ще летим през Истанбул, тримата, с допълнителен багаж за под 2000лв. И то взимаме билети сега за май - тоест скъпите билети.
ЗАтова душата, говорете, решавайте и ако сметнете, че това е вашата дестинация сядайте и учете езика, минете процедурата и издрапайте още 3 години тук. ПОсле ще ви чакам там и ще ви помогна в устройването, това ти го казвам съвсем сериозно.
-
Вени, към кой квартал сте се ориентирали за квартира?
-
колебая се между няколко, на място ще обикалям даа видя и разгледам. Розмонт, Сен Лоран, Сен Леонар, и на първо място - Кот сейнт Люк.
-
Вени, много ти благодаря за форума, за който даде инфо тук. От тогава малко по малко чета там. Имам много въпроси, но искам още да чета, за да ми се избистрят в главата. Ако нямаш нищо против, ще те питам по-натам :D. Ема, теб също :D. Но сега е още рано.
И все пак, на първо четене - защо избрахте Квебек, а не федералната процедура? По-лесно ли е одобрението или има друга причина?
-
Тогава, когато подавахме изискванията бяха по-леки, а и социалната сигурност в Квебек е много голяма.
Сега федералната процедура е по-бърза, ако успееш да се класираш навреме за квотата търсени професии.
За Квебекската се очакват промени и ще видим.
-
Да, четох, че след 31.03 ще е ясна новата процедура.
Гледах и изискваните професии за федералната, но нашите ги нямаше. Но и тя е до края на април или май, не съм сигурна, така че и там ще има промени, доколкото съм разбрала правилно.
Успех и много късмет на новото място!
-
Ние също сме по процедурата за Квебек, но беше през 1999 -2000 и моят мъж имаше заверена и легално осигурена работа за Монтреал. После дойдохме в Торонто - през 2001.
Квебек имат по-добра социална политика.
Кот Сеинт Люк е добър избор, според мен
-
Вени, много благодаря! То не останало при вас, скоро заминавате! Желая ви успех и щастие на новото място!
За издрапването, ще издрапаме, няма как. Истината е, че решение за емиграция така и не сме взели окончателно, независимо дали става дума за сега или за обозримото бъдеще по принцип. Уж искаме, обмисляме, но реално - не сме решили категорично. Може би, все още се надяваме, че и тук все някак ще се наредим или поне за детето да подготвим почвата.
Аз искам да емигрирам и заради себе си, не съм се отписала още, все пак съм на 31, животът все още е пред мен и ми се иска да го живея малко по-качествено, ако може :wink: Желанието ми за емиграция не е само по финансови причини. И сега не сме умрели от глад, справяме се сравнително добре. Но на мен това не ми стига, искам да живея, не да преживявам. Искам и детето ми да има избор, да има път пред себе си. Ще видим.
-
Сикс, искам да те окуража и да ти кажа, че емигрирането с деца не е чаааак толкова по-сложно, отколкото без. Ние емигрирахме поради същите причини, които те мъчат теб, не толкова заради хляба, ами заради другото. Детето беше на 10 месеца. И сега, почти две години по-късно, не съжаляваме. Наложи се да научим много неща, но пък и възможностите са безкрайни. Има и хубави и лоши страни емигрантски живот, но няма как. Някакси е хубаво да знаеш, че правилата важат за абсолютно всички, че можеш да купиш каквито и колкото пожелаеш играчки на детето си, че можеш да си позволиш органик храна, да отидеш на почивка (не сме го правили, но по-скоро, защото с мъжът ми не можем да вземем решение къде), да ходиш на концерти и музеи (за 10 години живот във Варна, така и не отидох в Историческия музей, защото 10 лева за билет винаги са ми били много). И винаги си мисля, че го правим заради детето си. Често си мисля, какъв ли би бил живота ми, ако родителите ми бяха взели решение за емиграция преди 24-25 години. Ами отговорът е, че нямаше сега да се налага ние да минава през това, щеше да е много по-лено за нас. Същото е и за децата ни. Едва ли някой вярва, че нещата в БГ отиват към по-добро. Да, за нас ще е трудно, но за тях ще е океан от възможности. И те евентуално няма да се чувстват така зашеметени и вцепеннени от многобройните възможности, които имат, така както ние се чувстваме понякога.
-
И те евентуално няма да се чувстват така зашеметени и вцепеннени от многобройните възможности, които имат, така както ние се чувстваме понякога.
Това ми дава най-много надежда в чужбина - децата ми няма да се чувстват така, както аз понякога. Имам усещането, че съм живяла в джунглата. Онзи ден се возим във влака и батерията на телефона ми пада. Аз съм супер притеснена защото резервацията за хотела ни е в телефона и в един момент виждам, че във влака има контакт. Радвала съм се като малко дете. А тук всички смятат това за най-нормалното нещо. Така искам да стане и за мен, но да видим кога :-)
-
Здравейте момичета!
По-рано в темата се обсъждаше надълго пътуването с деца в чужбина и новите разпоредби, при които дори с паспорт от чужда държава стават проблеми. Разрових се по темата и намерих документ, в който са описани отделните положения и какви документи да се използват. Надявам се да бъде от полза на някого. Давам линк и прикачам и документа :)
http://www.nsgp.mvr.bg/Guide/tr_persons.htm (http://www.nsgp.mvr.bg/Guide/tr_persons.htm)
-
Orchidblossom, благодаря за куража! Детето като фактор не би ме спряло да емигрирам, напротив!
Права си за всичко, за което си писала. Такива са и моите мисли по въпроса.
-
http://www.nsgp.mvr.bg/Guide/tr_persons.htm (http://www.nsgp.mvr.bg/Guide/tr_persons.htm)
мерси, тук всичко е описано подробно и детайлно.
аз имам питане относно влизането в UK на деца с чуждо гражданство, придружени само от единия родител - има ли някакви специални изисквания (като нашата нотариална декларация от липсващия родител)?
-
аз имам питане относно влизането в UK на деца с чуждо гражданство, придружени само от единия родител - има ли някакви специални изисквания (като нашата нотариална декларация от липсващия родител)?
Когато съм пътувала сама с детето, само на БГ границата са ми искали декларация. При обратно влизане в UK не са ми искали (дори нямам превод на английски на декларацията).
-
от 11 години сме навън. Купихме си къща и си мислехме че сме намерили нашето място. Сега гледаме за смяна на страната и сме се насочили към Германия. Дума немски не знаем. Имаме перфектен английски, западно образование и двойно граждантсво.
Силно се надявам да успеем в Германия за начало само с английски.
Сестра ми е там и ще ни помогне като за начало. Знам, че ще бъде трудно, но....
Имаме варианти за по лесна емиграция с втория ни паспорт на Австралия, САЩ или Канада. Но ми е много далеч. Нашите вече са стари и болни и е по добре да сме в Европа.
-
А от къде ще се местите? Къщата за продажба ли е ?
-
От Ирландия в Германия.
Къщата за начало ще е под наем. Цените са много паднали в момента, няма смисъл да се дава за без пари.
-
Е, 8O в Ирландия толкова ли са зле нещата. Нали уж бяхя и те "икономически тигър" :wink:?
-
не са толкова зле. Просто на нас не ни харесва вече тук.
бяха някога икономически тигър. Сега не са, но е по добре от България. Факт е, че идват много българи насам.