www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Нашите дългоочаквани деца => Обучение, игри и развитие => Темата е започната от: cofee lungo в Февруари 08, 2012, 23:50:38 pm
-
Поезията посветена на татковците е значително по-малко, но можем да я обогатим! Помагайте с допълнения...
Кой е по-голям
Аз съм по-голям от татко -
хвали се пред всички Владко -
стига да ме вдигне само
на високото си рамо!
Г. Братанов
-
На татко
Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
Не зная дали съм добра дъщеря.
Но помня как босичка тичах във парка -
усмихнато гледаше мойта игра.
Мечтаеше с мен - макар да бях малка
ти беше до мен и в смеха, и в плача.
И помня, когато през сълзи премигвах
как нежно поглеждаше в мойте очи.
Във твойта прегръдка утеха намирах,
заспивах щастлива - без страх, без сълзи.
Ти дал си ми много - не искаше нищо,
мечтаеше само да стана Човек.
И знам, че понякога плакал си скришно
за моите болки - и търсел си лек.
Научи ме всички до мен да обичам,
научи ме силна да бъда - дори
когато душата на болка обричам
да не показвам на никого мойте сълзи.
Незная дали добра дъщеря съм,
незная дали се превърнах в Човек,
но знам, че съм още дете във душата
и искам във парка да тичам със теб.
Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
Обичам те, татко, дори и когато мълча...
Пепа Николова
-
Татко, татко ти бодеш -
също като таралеж!
Я вземи се обръсни ,
та тогава ме грабни,
та по двете ти страни-
ух, че гладко
ух, че сладко ,
да си те целуна татко!
Андрей Германов
Вчера бяхме в планината,
на върха качих се чак.
Дъжд ме пра и през мъглата,
пухкав като тежък влак.
Но не съм се изморил,
ха, познай къде съм бил!
- Ясно е, че бил си Владко,
на гърба на своя татко!
Иван Жеглов
-
РЪКАТА НА ТАТКО
Все със нощна лампа да заспива
вече срамота е за мъжа.
Затова гасим, но предвидливо
татко за ръката аз държа.
Приказка, за да заспя, не искам.
Просто ще си помълчим така.
Но ще зная, че до мен е близко
татко ми с голямата ръка.
Панчо Панчев
-
Моят татко всичко може
Няма нищо да отложи,
Пазарува,чисти и помага,
Ах,това е истинска отмяна.
Мама казва:мъж-мечта
баба казва- син скала,
а за мене татко е герой,
всичко може той.
-
Татко, ти работиш много,
уморен си, татко,
почини си, каза Гого,
аз ще карам влака.
Най-напред ще си намажа
с сажди двете бузи,
а след туй ще сложа важен
синята ти блуза.
Видят ли ме там на влака,
още отдалече
да си кажат: „Тоз юнак е
машинист изпечен!“
............
Има и продължение, но много дълго става. Знаехте ли, че е от Никола Вапцаров? Аз току-що научих, мислех че от някой детски поет.