www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Нашите дългоочаквани деца => Педиатрични грижи и консултации => Темата е започната от: Ganka в Ноември 20, 2011, 02:04:07 am
-
Оценка на моториката №1 (http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=22516.0)
Предоставено от д-р Бърди
В основата на психо-моторното, речево и двигателно развитие на детето стоят конкретни неврологични дадености, тоест анатомия. Затова когато се оценява едно дете винаги се взима за база конкретният неврологичен статус. Анамнестично се оценяват и всички неблагоприятни фактори, които биха могли да играят роля – недоносеност, неонатална асфиксия, вродени генетични аномалии и други. Ако нямаме неблагоприятна анатомична или анамнестична база, единственото, което можем да направим във възрастта до 1 година е да следим всеки месец критичните milestones (крайъгълни точки) за възрастта, нормалната регресия на архаичните рефлекси, липсата или присъствието на прогресивно развиващи се патологични рефлекси или реакции, както разбира се и скалите на моторното и речево развитие в параметричния им смисъл, в обхвата възраст като динамично разбиране (от – до).
От практическа гледна точка скалите на развитие са винаги периметрични, тоест определят периметъра възраст, в която детето би трябвало да изпълнява определените неща (речеви или моторни например). По-ранното изпълнение не означава обаче задължително, че детето е “свръх надарено” – често може да означава ранен моторен проблем. Например бебе, което повдигаме в опит да седне, стои изправено, може да има нехарактерно за възрастта повишен мускулен тонус на долните крайници.
Трябва особено да се предпазваме от генерални прогнози в развитието при забелязване на изоставане само в една област. Всички скали за оценка дават обхват от възраст, в която детето трябва да изпълни едно или друго изискване. Има много индивидуални различия. Например аз лично не предприемам нищо при едно нормално дете, което изостава в говора до ~ 3 годинки и не попада в групите с висок риск. Единственото, което правя в този случай е проверка адекватността на слуха във възраст около 12-16 месеца. Това разбира се има много индивидуални различия при отделните деца и може да звучи обобщаващо, но спестява много излишни действия.
Давам една примерна таблица на milestones (тоест крайъгълни камъчета, които детето трябва да изпълнява в обхвата от посочената възраст)
I. Познавателни
А. Месеци 3-5 – Внимават за и Посягат към предмети
В. Месеци 4-8 – Издърпват въженце, за да произведат звук
С. Месеци 8-15 – Имитират потупване на кукла
D. Месеци 14-20 – Откриват скрити предмети
Е. Месеци 18-28 – Завършват прости пъзели
II. Езикови
А. Месеци 1.5-3 – Пищене,"крясък"
В. Месеци 3.5-8 – Извръщат се, за да открият глас
С. Месеци 9-13 – Казват мама или татко-обикновено първо казват "татко".
D. Месеци 14-24 – Комбинират две различни думи
Е. Месеци 21-36 – Използват множествено число
III. Социални и Емоционални
А. Месеци 1.5-4 – Усмихват се на другите
В. Месеци 4-9 – Търсят лицето, грижещо се предимно за детето.
С. Месеци 8-15 – Безпокойство от непознати
D. Месеци 10-15 – Изобразяват две или повече разпознаваеми емоции
Е. Месеци 11-20 – Изследователски игри със себе си
F. Месеци 21-36 – Обща игра в малки групи
IV. Големи Моторни Камъчета
А. Месеци 2-4.5 – Преобръщат се
В. Месеци 5-8 – Сядат без подкрепа
С. Месеци 10-14 – Изправят се сами
D. Месеци 14-20 – Правят крачки
Е. Месеци 21-28 – Карат триколка
F. Месеци 30-44 – Балансират на един крак
V. Фини Моторни Камъчета
А. Месеци 2.5-4 – Сграбчва дрънкалка
В. Месеци 4.5-7 – Прехвърля кубче от ръка в ръка
С. Месеци 8-12 – Точно захващане на малък предмет с палец-показалец, а не с цяла длан
D. Месеци 15-20 – Строи кула от 4 кубчета
Е. Месеци 18-24 – Наподобява вертикална линия
F. Месеци 28-36 – Изобразява кръг
VI. Лични Помощни Камъчета
А. Месеци 4.5-8 – Храни се с бисквити
В. Месеци 10-14 – Пие от чаша
С. Месеци 13-19 – Съблича си дрехите
D. Месеци 18-28 – Мие и подсушава ръцете си
Е. Месеци 30-42 – Облича се без надзор
Походката на децата се оценява по количествени и качествени критерии.
Под количествени се разбира възможността да ходи детето без подкрепа."Прохождане" се дефинира като правене на минимум 5 стъпки само.
"Качеството" на една походка е зрелостта на една походка.
Детето прави стъпки, подкрепяно в началото, и използва всички рефлекси на равновесието и запазване позицията на тялото, които са необходими, за да стане изобщо това възможно.
Рефлекс за запазване положението на тялото е например когато седящо дете го бутнете ляво-дясно. Забелязвате, че детето отваря и разперва ръцете си странично, като при това тялото му прави едно-две махаловидни движения, но запазва седящото си положение без да пада настрани (ляво или дясно), а разперените ръце са своеобразна опора.
Вървеж се счита, ако детето прави най-малко 5 стъпки без поддръжка. Това е определението на “прохождане”. Горна граница, за да се счете, че имаме закъсняло прохождане е 15 месец. Закъсняващо. За което има ред причини – от фамилни до болестни. И не всички са за “Войта”. И съвсем не всички са патологични.
Ходенето се разделя на зряло и незряло.
За да може първоначалната незряла походка да стигне до зряла, детето минава през стадии на ходене.
В началото това е ходене на широка основа (с отворени крачка), с малки “дребни” крачки, ръчички защитно повдигнати нагоре, и телце, което се колебае напред-назад.
В последствие – ходене с крачка, успоредни, големи стъпки, телце право и ръце до тялото.
Това са критериите за оценка на ходенето при едно дете.
Основните примитивни рефлекси, които могат да се отбележат са:
1. Рефлекс на Моро
2. Тонично-лабиринтен рефлекс (TLR)
3. Асиметричен тоничен шиен рефлекс (ATNR)
4. Спинален Galant рефлекс
5. Симетричен тоничен шиен рефлекс (STNR)
Последният от този ред рефлекси може условно да се нарече “примитивен”, защото не е представен при раждането. Той се проявява около 4-6 месец и се подтиска (не разгражда, защото няма какво да се разгражда) до към 10-12 месец.
Всеки рефлекс по определение има две компоненти – стимул и отговор.
Всички от горепосочените рефлекси, освен Galant имат като стимул на предизвикване промяна в позицията на главата (или движения в областта на шията), а като отговор промяна в мускулния тонус (TLR) или изпъване на крайник от страната, към която е завъртяна главата (ATNR), или комплекс от движения при STNR.
Galant се стимулира от дразнене по дължината на гръбначният стълб и съответно оттегляне като отговор. Galant с изчезването си осигурява начина на обръщане на тялото на едно кърмаче в последващите месеци.
Тонично-лабиринтен рефлекс (TLR) влияе върху мускулния тонус по време на цялата първа година от живота на детето и поради това, при оценка на неврологичния статус на бебе, главата трябва винаги да е в неутрално положение – нито сгъната, нито разгъната.
От всичко това ясно следва, че няма примитивни рефлекси, които да се “провокират” от движение на горните крайници (с имагинерно влияние върху долните), тъй като стимул за всички примитивни рефлекси освен други външни добавъчни фактори (шум, светлина – при Моро рефлекса) е движението на главата (или движение в областта на шията).
Справка и подробности може да намерите тук:
http://www.indtireland.com/reflexes.htm
-
Оценка на неврологичният статус
Ето една примерна таблица, за т.нар. “червени флагчета” в развитието, сигнализиращи ни за проблеми:
“Червени флагчета” – Раждане до 3 месеца
1.Търкаляне ("Ролинг"), преди 3-ият месец
- Оценка за хипертония
2.Постоянно свита ръка в юмруче до 3 месец, без белези на отваряне
- Оценка за нервно-моторна дисфункция
3.Неуспех да реагира на дължащи се на средата стимули
- Оценка за сензорни разстройства.
“Червени флагчета” – 4 до 6 месеца
1.Слаб контрол на главата
- Оценка за хипотония
2.Невъзможност да достигне предмети до 5 месец
- Оценка за моторен, визуален или познавателен недостиг
3.Отсъстваща усмивка
- Оценка за визуална загуба
- Оценка за допълнителни проблеми
- Оценка за задълбочаваща се майчина депресия
- Показва тормоз над детето или изоставяне на детето в тежки условия
“Червени флагчета” – 6 до 12 месеца
1.Упорито присъствие на рефлексите от групата на примитивни рефлекси след 6-ия месец.
- Оценка за нервно-мускулно смущение
2.Отсъстващо бърборене до 6 месеца
- Оценка за недостиг при чуването
3.Отсъствие на уплаха от непознати до 7 месеца
- Може да бъде свързано с многобройни детегледачи
4.W-начин на сядане към 7 месец
- Оценка за възможна аддукторна спастичност или хипотония
5.Неспособност да локализира звук до 10 месеца
- Оценка за едностранни загуби при чуването
6.Упорито дъвчене на предмети до 12 месеца
- Може да показва отсъствие на интелектуално любопитство
“Червени флагчета” – 12 до 24 месеца
1.Отсъствие на съставяне на съгласни до 15 месеца
- Оценка за умерени загуби при чуването
2.Отсъствие на имитация до 16 месеца
- Оценка за недостиг при чуването
- Оценка за познавателен или социализиращ дефицит
3.Отсъствие на указателно показване към 18 месец
- Проблем в социалният контакт
4.Предшестващо доминиране на ръката до 18 месеца
- Може да е индикация за слабост на противоположната моторна зона с хемипареза.
5.Неспособност да слиза и качва стълби до 24 месеца
- Може да е индикация за липса на възможност отколкото до моторен дефицит
6.Персистираща невъзможност (или лоша) приспособимост 21 до 24 месеца
- Може да е белег на комуникативно разстройство.
7.Предимно не комуникативна реч (напр. Ехолалия (непрекъснато повтаряне на звук или дума))
- Прости команди, които детето не разбра подсказват аномално състояние.
- Оценка за аутизъм
- Оценка за широко разпространени и свързани с развитието дефицити
8.Закъсняло развитие на речта
- Изисква оценка на слуха при всички деца!
Незабавна речева терапия изискват следните признаци:
1.Липса на гукане до 12 месеца
2.Липса на посочване или жестикулиране до и към 12 месец
3.Липса на самостоятелни думи до 16 месец.
4.Липса на спонтанни фрази от по минимум 2 думи до 24 месеца.
5.Говор, който е неразбираем до 24 месеца.
6.Регресия на умения, в която и да е възраст. Например
-Загуба на реч или гукане
-Загуба на социални умения
Интерпретацията на „червените флагчета” е такава, че ако детето прави тези неща (проблемни неща) в посочените възрасти, или не ги прави, а би трябвало да ги, това говори с голяма сигурност за възможен проблем.
-
Следих с интерес първата тема, за това се записвам и сега....
-
не знам дали е по темата, но да попитам (и дано -р Бърди каже своето мнение)подходящо ли е това http://www.ianbibian.com/lindam-bounce-about-plus бънджи за бебче на нашите месеци. Заради времето когато рефлукса и се изостри много и трябваше да я носим по цял ден изправена явно свикна и сега постоянно иска да е права, та решихме че може би това бънджи е вариант поне за известно време да е в него вместо на ръце. Общо взето е много щастлива там и се радва и подскача, но забелязахме че като се оттласква с краче (винаги само с дясното, лявото го свива на горе)всъщност го прави с пръстите на крачето и то се криви надясно а стъпалото се изкривява навътре - оф не знам дали ще разберете какво имам пред вид, но както и да е. Мислите ли, че е още рано и дали може нещо да му се изкриви крачето така?
-
Снимки?
-
Когато България, бе България, а не "днешната", опосканата.
Колко е красиво... тези униформи, достопочтенност.
Снимката е от сватбата на Цар Борис III, 1930, и посрещането им в София.
Клик, за да видите по-добре.
-
Ако погледнете тази снимка, и не знаете че е от Бг, ще помислите че е от Русия- същите лицеви изражения, както в безкрайната страна- неопрятност, развалени зъби, мазни коси, като че ли намазани с "брилянтин", разгърдени "щедро" ризи, със стърчащи от там "гръдни" косми на "юнаци", дама с Рубенсови пропорции на преден план, чукаща се за "наздраве" с бутилка бира, вместо да си сипе в чаша ( то халби за бира имаше ли по соц време??) ...нация в "соц разцвет", с една дума. Интересно- нещата за пиене са 3 пъти повече от нещата за ядене... или това е втори кръг на "подкрепяне"? или липса на храна?
Дотам ни бяха докарали "другарчетата".
Втората снимка е празнуващи в до комунистическа Бг. Няма нужда да обясняваме разликите.
Вижте само окачените габардини, чудни меки шапки с вдлъбнатина по средата, която правите с дланта си, облеклото на хората- те сигурно аристокарати не са- обикновени Българи са.
Както виждате, всички държат чаши в ръце, и не се чукат с бутилки, като чобани.
-
Хехе, докторе, развеселихте ме. Ама сте прав, соц разцвет отвсякъде :lol:
-
Снимката е от сватба в Козлодуй, 1974.
Другите не ги давам- няма да спите вечерта от кошмари, лица, лицеви изражения с изгнили зъбки, и подобни "чаровни" картини.
Но ето още една- ако се съди по размера/обема на този предмет, който държат, и който се нарича - "соц кошница", вероятно щастието им е било доста малко като обем. Младоженецът не изглежда във възраст за пръв брак. Или много шансове са били изпуснати, и последният влак е хванат? Кой знае. Но нищо не излъчва човешко присъствие. По-скоро е някакакъв абсурд на цветове, хора, калейдоскоп някакъв... . Тези жълти ивици на сватбената рокля, която винаги е бяла, дантелена или не изцяло, е връх на нашият соц естетически "вкус".
Жертви бяхме- това е.
-
За съжаление промяната не донесе кой знае колко повече красота, естетически вкус и духовност :( Да, няма ги мазните коси, ужасно потискащата посуда и лошите зъби от снимките по-горе, но има други неща, които макар и различни, аз по същия начин не мога да преглътна. Сега зад вкус и изисканост не се крият онези неща от снимката на Цар Борис III, а някакви техни изкривени разбирания, нелепи и смешно-тъжни.
Ето една снимка, която се върти последните дни в интернет пространството, ако модераторите преценят, че не е удачна, нека я цензурират.
(http://a1.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash4/s320x320/377162_204394732968968_100001953296194_441595_22360459_n.jpg)
-
оле ннеее, ще върна вечерята :) :)
Айде втората снимка я преживявам - виждала съм често подобни...девойки май не е точната дума.
Ама сватбата горе - ужас и безумие! Какви са тези ръкавици на квадратчета, тази тотална липса на вкус и подбор на прическа, рокля и ...кошница? Моля, разяснете ми каква й е била целта?
-
Едно време беше нормално по сватбите, особено в Пловдивския край, да се даряват младоженците - имаше гердани с пари, както и кошници, в които се слагаха парите, като се играе булчинско хоро. Целта е да се съберат средства и да се подпомогне младото семейство. Замества сегашния вариант на белия плик :wink:
-
@jasmin_veni
Вие не сте ли живяли в соца?
Аз точно такива неща помня от моето детство ( среда, края на 60те, и начало на 70-те)- то е пълно с такива картини.
-
Бог да го Прости!
Майка ми много го почиташе...и винаги казваше - "да ме управляват, ама умни хора, а не "тези" ( имаше пред вид комунистите, които тя презираше от дъното на душата си, като плебеи, простаци и невежи. И защото и пречеха да ходи на църква. А тя бе вярваща... и се молеше на малка стъклена иконка у дома, рядко, и винаги го криеше, мислейки си, че, ако някой я види, може на мен да навреди с това молене). За тези, неживели по соц време, да уточним- пред всяка църква, особено по празници, стояха цивилно облечени "другари", които следяха кой влиза и излиза ( последното не толкова- тъй като само от едно място можеше да излезеш- от входа). И пишеха в "тефтерчетата" си "доклади" до висшите си инстанции. Това можеше да Ви донесе големи неприятности, а ако бяхте на възраст- неприятности за децата Ви- например -"вън от Комсомола". С което едва ли можехте да следвате после... .
-
Мдаа, аз съм малка, родена съм 82 година, но имам доста ранни спомени /помня неща, от както съм била на 3-4, при това в големи детайли, чак майка ми се учудва на тия мои ясни спомени :lol:/. Макар и вече в края на комунизма, но се сещам, че не празнувахме Коледа и имаше само Дядо Мраз, майка беше учителка и да я видят в църква беше равносилно на харакири :? А снимките от сватбата на нашите са просто потресаващи, била е около 350 човека 8O, 85% от които даже не са ги познавали, а костюмчетата и причесчиците...нямам думи. Пък за даровете /тогава са дарявали сватовете и гостите с рани неща - нощници, гащи, кърпи, комбинезони :lol:/, там е било оле-мале.
-
Добре,че със снимките не се връщат на 100% възприятията като мирис и звук.
Снимка №1 щеше да е смъртоносна.
Като дете особено ненавиждах да ме мъкнат по сватби, нямаше друга такава гадост.
-
Аз пък обичах, ама аз съм изкарала детството си в ресторант :D Това са ми едни от най-хубавите и щастливи спомени!
-
Едно време беше нормално по сватбите, особено в Пловдивския край, да се даряват младоженците - имаше гердани с пари, както и кошници, в които се слагаха парите, като се играе булчинско хоро. Целта е да се съберат средства и да се подпомогне младото семейство. Замества сегашния вариант на белия плик :wink:
В съзнанието ми се появи една снимка на мама от сватбата с гердан от левчета :lol: Ако я открия ще я споделя с вас.
-
Някои с лекота ще отбележат, че тези коментари са може би малко обидни.
Но въпросът не е в това.
Въпросът е в това, че ние като нация, като хора, като манталитет, бяхме много по-различни, преди да дойдат на власт комунягите, тези плебеи, простаци и примитиви. Каквито си остават и до днес- не е нужно много да се вглеждате в лицата на Масларова, Овчаров, Станишев и подобните им, за да го разберете. Единственото което никога не разбрах, е как Стефан Данаилов е там.
Тези примитиви ни ликвидираха като нация, като хора, като чисто човешки същества, че чак ние самите вече не го забелязваме, не ни прави впечатление, и още по-страшното- не знаем вече, кое е "норма", и кое- не е. Дори и тези затрогващи акции, когато се събират пари за болни деца, човешката част от тях проявяват все същия процент благородни души, чиито процент си е все стабилен, и изобщо не- нарастващ.
Значи, въпросът е за размера на опустошението ни като нация и народ. И това всеки трябва ясно да осъзнава, когато посяга да "пусне глас" за унищожителите на Бг- червената паплач. И въпросът не е политически- той е практически. Без да се оттървем от тези примитиви, от манипулативните им "нашепвания", от демагогските им физиономии, нямаме и най-малък шанс да си възвърнем това национално приличие и достойнство, което бе характерно за нас. Мисля, малко хора разбират това... .
-
Започнах да си мисля, че всеки си гони интереса и всички са еднакви и пропуснах "пускането на глас".Знам че така по-скоро им помагам, но кои са тия честните националисти, които милеят за родината?
От комунизма аз имам един коледен спомен. Живеех на село и коледари са дошли да пеят през нощта, красиво облечени, мама ме събужда да ги видя, но само през прозореца и е тайна че са обикаляли :)
-
Напълно сте прав, Докторе. Макар и млада /малко съм живяла по комунизма/, много добре осъзнавам и виждам последиците. Баща ми е заклет русофил и с него много спорим на тази тема. Като заговорим за политика двамата и се хващаме за гушите :lol: Опитвам да му обясня някои неща, нищо, че той повече е видял от мен, но просто се блъскам в стена. Осъзнавам до каква степен му е промит мозъка, въпреки че е много интелигентен и разумен човек. Винаги като му изтъкна негативните страни на комунизма и на червената паплач, ми се отговаря все с един и същ рефрен - а, ами те сегашните пък са много хубави сигурно, същите са. Ами да, същите са, ама това не променя фактите какви са били другите, нито ги оправдава и оневинява. Ама, все едно споря с радио Ереван :?
Извинете за излиянието :oops:
-
И аз съм Русофил. Но не съм Комунист. Двете са различни неща.
Единственият начин, по-възрастното поколение в Бг да промени възгледите си (ако това изобщо е възможно), е да го вземете със себе си да поживее в добра и уредена държава 1-2 месеца.
Ще се учудите от резултата! и от вътрешната им драма.
-
Мда, така е. Баща ми не е комунист, слава богу! Прав сте, че има разлика между двете, имах предвид по-скоро, че той свързва комунизма с руското влияние /каквото безспорно има/ и понеже наистина си е русофил до мозъка на костите /дори е живял там около 3 години/, някак не може да разграничи нещата. Според него, руснаците са ни направили едно голяяяямо добро и без тях, направо сме за никъде. Аз не съм съвсем съгласна с това. Руската култура няма общо с политиката, а той смесва нещата. Дума не дава да се издума против Русия :lol: Не знам дали успях да обясня какво имам предвид.
Надявам се да имам възможност да изведа някога родителите си от БГ, но не за 1-2 месеца, а за постоянно :?
П.С. Извинявам се, че малко изместих темата, но тези неща винаги са ме вълнували и ми е много интересно и приятно да чета Вашите постове по въпроса.
-
Докторе, много добре разбирам разочарованието Ви, но мисля, че все пак трябва да сме коректни при сравненията. Колко от сватбите в България през 1930 г. са били като тази на Царя? Кога "винаги" булчинската рокля е била дантелена?
И защо периодично повтаряте темата за комунизма? Защо трябва да гледаме непрестанно в миналото и да обвиняваме "детството" за всичко? Защо затваряте очите си (не коментирате) безумни факти от настоящето ни? Толкова болно е времето ни, нашето, сегашното, така деградират всичките ни ценности... Не съм комунист, не искам да живея с миналото, искам да намерим начин да спасим себе си и децата си от деградация 20 години след началото на "демокрацията".
-
Ами, Тик-так, ще си позволя аз да ти отговоря, дано не се обидиш, извини ме!
Настоящето ни, колкото и да е брутално и болно, не променя миналото, нито го оправдава. Всъщност, то е продукт на миналото ни, следствие от всичко онова, за което д-р Бърди говори. "Детството" ни е изключително важно и играе голяма роля в това какво ще бъде бъдещето ни, как ние ще изградим това бъдеще и какво ще бъде детството на децата ни. Наложително е да се гледа в миналото, за да се поучим от грешките си и да знаем какво е било, как е било и най-вече ЗАЩО е било. Не мисля, че някой тук се опитва да живее в миналото. По-скоро се връщаме към него, за да се убедим още по-силно, че трябва да променим нещо в настоящето. Комунизмът буквално заличи нацията ни като същност и самосъзнание. Превърна ни в овце, извинете, ако някой се обиди, но сме си такива - благи овчици и това ме вбесява :oops:
Много е обширна тази тема за мен, мога да говоря още мноооого-много, но ще ви спестя тази мъка :lol:
П.С. Тик-так, за да се спасим, трябва да се променим, трябва да се събудим най-после от тоя сън, дето го спим последните 20-тина години и да си размърдаме задниците. Не масово да ми се скатават и да си трайкат срещу тъпотиите дето стават всеки ден.
Другият вариант - багажчето и някъде мнооого далеч от Балканския полуостров :lol:
-
sixsens, ясно ми е значението на миналото. Много силно казано е това за заличаването на нацията ни. Не искам да влизам в спорове по време на пости, но съм на друго мнение.
Искам просто да призова за по-чест поглед към сегашното, за пробуждане на гражданското мнение и отношение към ставащото сега. Защото когато отивам да гласувам, например, аз отсъждам на база на сегашното за бъдещото, а не се чудя какъв ли товар има от комунизма Х.Х., за да взема некадърни управленски решения.
-
Хехе, ами Тик-так, аз обясних връзката минало-настояще, свързани са, няма как. Никой от съвременните политици не е необременен от миналото, така че това с товара си важи с пълна сила.
Погледа към сегашното е достатъчно чест, просто то е отражение на миналото. Не знам какво ти е ясно на теб в значението на миналото, но явно е нещо различно от това, което аз знам :D Изобщо не смятам да споря, всеки си има мнение и правото да го казва. Не се опитвам да те убеждавам, просто ти отговарям от моята гледна точка. Виж, постите не разбрах какво общо имат 8O Аз не постя, явно не съм запозната с догмите.
Ще се опитам пак да обясня за гражданското мнение - именно това имах предвид в горния си пост в частта със заличаването на нацията - ами точно в това се изразява - няма гражданско общество днес. Не знам как по друг начин да го обясня.
Относно гласуването - ами точно за товара на депутата X.X. трябва да се замислиш, защото той е определящ както за настоящото, така и за бъдещото му управление. Неслучайно историята е важна част от политиката :wink: Много хора си мислят, че комунизма вече го няма :lol:, ама за жалост - грешат. Просто е под друга форма, но ни управляват все същите.
Всъщност, ти коментира едно единствено изречение от поста ми. Не си съгласна - ок, това си е твое право и аз го уважавам. А чете ли останалата част? Там нямаш ли какво да кажеш? Разбери, че няма как да има настояще и бъдеще, без минало. Не можем да си затворим очите и да се правим, че не е било и да гледаме само напред. Това е грешка за мен.
-
@jasmin_veni
Вие не сте ли живяли в соца?
Аз точно такива неща помня от моето детство ( среда, края на 60те, и начало на 70-те)- то е пълно с такива картини.
Малко Докторе, много малко (слава Богу явно), затова и питам. Набор 86 съм и са ми по-ясни и ярки годините на "прехода". Тях си ги спомням прекалено ясно, спомням си и Виденовата зима, за която хич не ми се говори и предполагам изпитвам същите болезнени спомени, както и вие, говорейки за комунизма.
Това с герданите с пари само съм го чувала и то само за Перник (нищо лично, да не се обиди някой). Моите свекъри въпреки, че ненавиждат комунизма, са попили ужасно много "привички" от онова време.
-
...комунягите, тези плебеи, простаци и примитиви... .
Толкова точно описание на комуниста, облечен в дори и малко власт... Редовно се сблъсквам със самодоволни такива тук. :(
Уви, комунизмът не си е отишъл. И под друга форма не е - в същата си е! Особено видно е това в малките общини, в които има червено управление. :?
Хората ги е страх, точно както едно време...
П.П. Настоящата дискусия ми напомня точно за "Задочни репортажи от България" на Георги Марков. Смачкването ни като нация, промяната на манталитета ни са много образно описани с разкази от времето, "когато се наливаха основите".
-
туин, не е въпроса в цвета на управлението, а до манталитета
за съжаление, тук при нас масово важи поговорката "Дай на простака власт и му гледай сеира"
навсякъде цари такава ганювщина, шуробаджанащина и селяндурство, че ми е трудно да си представя, че това скоро ще се изкорени
-
Докторе, в случай, че не сте подпадали на този сайт http://www.lostbulgaria.com/index.php?page_id=1877 Заповядайте!
-
Докторе, много добре разбирам разочарованието Ви, но мисля, че все пак трябва да сме коректни при сравненията. Колко от сватбите в България през 1930 г. са били като тази на Царя? Кога "винаги" булчинската рокля е била дантелена?
И защо периодично повтаряте темата за комунизма? Защо трябва да гледаме непрестанно в миналото и да обвиняваме "детството" за всичко? Защо затваряте очите си (не коментирате) безумни факти от настоящето ни? Толкова болно е времето ни, нашето, сегашното, така деградират всичките ни ценности... Не съм комунист, не искам да живея с миналото, искам да намерим начин да спасим себе си и децата си от деградация 20 години след началото на "демокрацията".
Двете снимки- сватба от 1974 и събиране на хора преди 1944, само като картина, не Ви ли стига в сравнението? Само двете снимки не Ви ли говорят сами по себе си? вгледайте се в хората, в облеклото им, в лицата им... . Това са "две" Бг с "разлика" от 30 години.
"Сегашното" е пряк резултат от периода 1944-1989. Разрухата на тези 45 години докараха държавата ни до тук, а не НЛО. И това не бяха само "грешчици" в управлението. Това бе тотална разруха не от "идейни", а от обикновени престъпници с обикновено криминално досие- те си бяха такива- обикновени криминални престъпници, които сринаха всичко градено с толкова труд и жертви от 1878 до 1944.
Да "забравим"? Кого?
Нашите бащи и майки с по 200Е пенсии?
Нашите бащи и майки, не можещи да си купуват даже лекарствата? и с по 42 години трудов стаж, биещи се за евтини банани, докато бонзовете си товарят мазните тела в поредния нов джип?
Пропиленият им живот, в следване на смешни "идеали" извън всякаква човешка логика? да забравя?
Аз никога не забравям- защото обичам моите. От там почва всичко- защото тях, именно тях, обичам- никога няма да забравя. Ако и вие ги обичате- ще направите същото.
Омразата ни към физиономии като Пирински, Масларова, Овчаров, Лилов, агнет "Гоце", не е "идейна".
Тя е човешка- произлиза от любовта към нашите родители, от яростта ни за техният профукан живот в търсене на нищото.
А те бяха хора, и имаха право да живеят като такива. И имаха мечти и идеали като млади.
-
Докторе, в случай, че не сте подпадали на този сайт http://www.lostbulgaria.com/index.php?page_id=1877 Заповядайте!
О, всеки ден, когато имам време, особено вечер, съм там.
Истинската България, запечатана в лицата на толкова много хора от преди 1944.
Ако познавате авторът на страницата- моля, предайте искрени уважения и благодарност!
-
Смятам, че е грешка да слагате всички, вярвали в идеята на комунизма, под общ знаменател. Сред "комунягите, тези плебеи, простаци и примитиви" беше и моят баща - високо интелигентен и работещ за хората, не по-плебей, простак и примитив от Вашите родители.
Приключих тук.
Бъдете здрав!
-
"...и работещ за хората" това, заедно с понятието "комунист", са две съвършенно несъвместими неща.
Нито аз вярвам че са съвместими изобщо, защото самото понятие "комунист", е несъвместимо с каквито и да са били човешки ценности.
Може да си вярвал в идеали като млад, но в зрялата възраст, ако си продължавал да "вярваш", може да има само две причини- или си имал изгода от това, или не си искал да видиш какво става около теб. Нещо като -"чуваш" белодробното заболяване на едно дете, но казваш на родителите че е "вирусно". И когато детето влезе в болница за това, не можеш да се измъкнеш от ситуацията с обяснението- "аз обичам децата".
Моите родители никога не са били политически/партийно ангажирани.
В това отношение, те са "недосегаеми".
-
Сега разбирам защо се засягаш толкова :wink:
-
и работещ за хората
Това заслужава специален коментар.
Хората в едно здраво общество нямат нужда някой да "работи" за тях. Те сами си се оправят чудесно.
Колкото по-болно е едно общество, толкова повече има нужда от някои ("другари", най-често, поели ролята на месии), които да "работят за хората".
Простичката истина... .
-
......но в зрялата възраст, ако си продължавал да "вярваш", може да има само две причини- или си имал изгода от това......
Ами аз си спомням как ходехме на почивка в едни мизерни бунгала, в които имаше само легла и нищо друго...дори гардероб нямаше, а в същото време съседът ни, който беше от въпросните "другари" се ширеше в двустайно такова, обзаведено с хладилници, печки и прочее и носеха каси с Кока Кола /как жадно гледахме отстрани само :)/
П.С: За моето поколение да пиеш Кока Кола и да ядеш банани си беше направо лукс :lol:
-
Да, веднъж годишно, около Нова година. Живеех срещу магазина за плодове и зеленчуци и още помня какви опашки се виеха, когато пуснеха бананите или мандарините.
-
да...
А аз помня как зимно време съм обикаляла магазините в един малък град, за да купя по 2 кисели и 1 прясно мляко, защото по толкова даваха, а сестра ми беше много малка... аз съм била на 4-5 годинки само... всички на работа, а млякото свършва за норматив и "каката" помага... сега разбирам какво и е било на майка ми...
-
:)А не си ли лепяхте онези кръгли лепенки от бананите някъде по шкафчетата?:)
Божее, и аз имам спомени оттогава.
Баща ми лека му пръст, беше шофьор на местното партийно величие (за Шумен става въпрос) и около Нова година винаги си идваше с едно кашонче банани. С брат ми си лепяхме лепенките от бананите в детската стая.
И колко са ми познати тези снимки:) Пазя му ги в нас.
Мисля си, че винаги е бил комунист, незнам...в нас не се говореше за политика или поне не помня, но 2 години преди да почине (почина преди 7 години) сподели в един разговор колко е разочарован и безпомощен и как животът му е минал като, че напразно.
А колко щастливи бяхме с брат ми когато си купихме НОВ Запорожец:) (за по-"малките" кола ЗАЗ:):):) )
И сега е много зле положението в държавата ни но добре, че е "сега" а не "преди".
Не са много спомените ми от комунизма и се радвам, че е така.
-
И двамата ми дядовци бяха комунисти. Не бяха простаци, нито глупави. Единият беше професор, завършил преди 9-ти в Германия, другият военен пилот. Не сме живеели по-добре от другите, така и никога не можахме да си купим лека кола, нито цветен телевизор. Редяха се като другите по опашките за банани и ги пазеха за мен, те не ядяха. А аз можеше да ям по един на ден, че да ми стигнат за по-дълго...
74-ти набор съм, бях на 16г 1990та.
В САЩ по-образованите хора са леви убеждения. Друг е въпросът, че американското ляво е европейското дясно :-)
-
Моето семейство много е страдало от онзи режим. Хич и не ща да си спомням.
За бананите, киселото мляко и Кока Кола-та също.
-
и работещ за хората
Това заслужава специален коментар.
Хората в едно здраво общество нямат нужда някой да "работи" за тях. Те сами си се оправят чудесно.
Колкото по-болно е едно общество, толкова повече има нужда от някои ("другари", най-често, поели ролята на месии), които да "работят за хората".
Простичката истина... .
Заслепен от злобата и омразата си към определени хора, които са навредили на семейството Ви, или към управляващата комунистическа клика, стигате до крайност и слагате етикети, обиждате хора, за които идея си нямате какви са били. Не Ви прави чест, Бърди! Колкото високо сте в очите ми като лекар, толкова ниско падате по друг показател. Не че това Ви интересува или ще Ви засегне по някакъв начин - боли ме, че се разделям с приятел, както Ви приемах.
Не ми говорете, че не е имало гражданско общество, че сме били съсипани като нация! Аз бях на студентските барикади през зимата на 1996-97-ма, бях по митингите - толкова хора, обединени от една идея сега не могат да се съберат - загубихме се някъде из пътя към светлото бъдеще. СЕГА се умъртвява обществото ни. СЕГА се убива всякакъв порив на децата ни и се закопават в тоталната чалгализация. Колкото са виновни "комунягите" за това, още по-виновен е манталитетът ни! Ваш е Подфорумът, пишете и през ден против комунизма, мразете, оплювайте персонажите от попадналите ви снимки. НО какво печелите с това? Кое е конструктивното? Кога ще поемем ние отговорността за случващото се, без да обвиняваме за всичко миналото? За мръсотията из улиците не са ми виновни комунистите, виновна съм аз, че си хвърлям боклука, където ми падне. За безконтролните напивания и напушвания на 13-14-годишни младежи, неизлизащи от заведения и дискотеки, не са ми виновни комунистите; виновна съм аз като родител. Докато сами не поемем отговорност за ставащото около нас и не работим за това то да се промени, докато прехвърляме отговорността към миналото, ще затъваме все повече. Нека най-накрая идем на психотерапевт, да се измъкнем от "трудното детство" и да бъдем живи, прогресиращи, конструктивни!
-
Всичко, което се случва сега и днес е резултат от миналото и от невъзможността пораженията му да се поправят в рамките на едно, две поколения.
Снимките са образ на това, което е станало- ние често не можем да разберем дълбочината на падението и разрухата, която "червените" оставиха след тях. За това са снимките- както пише в другата страница- те са "Загубената България", и няма друг начин за сравнение, освен този. Всичко, което живеем днес е пряка последица от престъпните действия на тези хора в годините 1944-1989, но е много лесно нещата да се размият и забравят. Нямам и илюзии, че някой иска да помни това гадно минало, освен определени позитивни моменти от него... .
Това да "хвърляте боклука където Ви падне" е продукт на хората, които комунизма създаде. Продукт на мизерията, която остави, обществото, което създаде. Защото И преди, хората не го правеха, не изключително защото смятаха че не е редно, а от страх от "наказания".
"Конструктивното" е в това, да отречем да приемаме дори и една дума, от тези, пряко виновни днес да сме така. И тук сравнението с картини е най-полезно. Отколкото друго.
Не се "обиждайте"- погледнете мнението и на друг.
Комунистите винаги кръщават крайно мразещите ги- "психопати", "за лечение". Когато обаче същите тези комунисти, с тотална тирания изтребиха и извратиха за 45 години цялата нация, това сигурно е "нормално" поведение.
Темата не е "моя". Пиша тук сравнително рядко.
И всеки е свободен да изрази мнение.
-
Ще изразя и аз лично мнение и ще дам личен пример. Моят дядо е бил комунист, но въпреки това аз го уважавам, защото когато са го направили бирник е работил за хората с риск той и семейството му да пострадат - какво означава обидното"работил за хората" когато са претърсвали домовете за скрито зърно той е надничал в тайниците, избите и таваните и е казвал, че няма. Какво е спечелил от това-уважение от някой, но от повечето това, което вие изразявате към комунистите Докторе. Но разберете интелектуалци или не, вишисти или не те са нямали избор или стават комунисти или семействата им страдат, колко са изгнили по затворите, защото са отстоявали тихните принципи. Освен това някой от "комунистите" са вярвали, че правят нещо добро слепи или заслепени са били не знам. Моята баба умря със 68лв пенсия даже 200евро не видя, но парите и стигаха за лекарства, храна и даже подаръци за внуците(а сме 12) :)
Така че не знам колко толкова по лоши са били от сегашните управници. Верно ядяхме банани за нова година ама бяха вкусни :D и ги ядяхме всички нямаше гладен бой за тях.
-
Докторе, имате някакво много романтично виждане за България преди 9ти септември, което предполагам идва от произхода ви. Да ама над 90% от страната ни е била простолюдие, а не са се женели в рокли с дантели. Просто това са фактите - ако България не беше станала комунистическа, ние нямаше да станем Германия, а погледнете латинска Америка - ей това щяхме да сме, с това просто население, което сме имали .
Аз сега никога не бих гласувала за комунисти, но сега има изградени някакви социални придобивки, които навремето не ги е имало - пенсия, безплатно здравеопазване и обучение, отпуска по майчинство. ТЕЛК и т.н. Дивият капитализъм също не е много добра система. Едно време не ги е имало тези неща, когато хората са ставали комунисти заради идеята.
Не знам за тези отгоре, но определено мисля, че ценностната система на тези, които наистина са вярвали в идеята, беше с пъти по-добра, от другите. Всички, които поне аз познавам, чиито деца бях мързеливи и тъпи, се оправдаваха, че децата им не учели, защото децата на комунистите учели. Да, добре... този лаф го знаем, добре че си имат оправдание. На едни от тези хора, чиито деца „не учат заради комунистите“ ( ама никога не са кандидатствали), съм присъствала как внучето откраднало някакъв шоколад от магазина ли от пазара ли. И те се смеят на това- било детска му работа. Ами мога да ви кажа, че ако аз го бях направила, щяха да ме заведат да го върна, да се извиня и да не ми мине през ума друг път да открадна ( не са ме били никога). Свидетел съм от разни общи познати как изнасяха Кремиковци - пак същите тези анти-комунисти. Пред една жена, по-близка, съм правила коментар, да не говори, след като краде, но отговорът беше, че тя си била взела нещо малко ( забравих какво беше) а други колко били откраднали. Ей това ни е манталитета докторе, затова сме на този хал. Още Борис е казал, че на българите им дай да крадат. Та не знам от къде ви идват идеите, че сме били някаква прекасна нация. Не сме и истината е, че мнозинството от нацията ни и сега са същите боклуци каквито са били по времето на комунизма и каквито са били преди това. Андрешко е типичен пример какви сме били и за това не ни е виновен комунизма.
Аз дори за някои неща съм благодарна - като гледам какво е тук, съм им страшно балгодарна за анти-религиозната политика в образованието. Не защото съм против хората да ходят по църкви, аз самата ходя по празници( не съм релгиозна), а защото виждам другата страна, когато религият ръководи политиката.Помните в Сърбия изключиха еволюцията от учебницте, заради натиск от църквата. В САЩ се сменят учебници по биология и география заради натиск от религиозните среди. Не можело разбираш ли да пишело, че ледниците се образували преди милиони години, защото не върви с Библията и го смениха да пише, че се образували преди много години. Не може да се преподава еволюция, без да сме кажели, че имало и друга теория - креативизъм. Слагат стикери на учебниците по биология- Внимание, този учебник съдържа теорията на еволюцията. Това е само теория!. Ми да започнат да слагат и такива на учебниците по физика за теорията за гравитацията, която също е само теория. Та, докторе, когато човек погледне другата страна на монетата, нещата не са толкова черно-бели.
И пак повтарям, никога не съм и няма да гласувам за комунисти. Родителите ми също, въпреки какво са били техните родители. Но се чувствам комфортно с това коя съм от къде идвам и какви са били моите роднини - нито са крали, нито са лъгали, нямам от какво да се срамувам, а още по-малко да смятам, че те са виновни за повсеместната селяндурщина.
Боби
-
Отговарям Ви със снимки...
Забележете, на последната е обикновен треньор по волейбол. Не "аристократ"... .
А на първата са техници, не аристократи. Така ли се обличахме в соца за "представителна снимка"? :wink:
Не говорим за това, колко е лошо по света. Сигурно е.
Говорим какво стана с нас, в нашата държава... :)
Моля, не бъркайте чувството за социална справедливост у един индивид, неговите човешки качества и добродетели с "комунизъм". Комунистите и комунизмът нямат "монопол" върху всичко човешко, върху състраданието и чувството за социална справедливост. С това искам да кажа, че социалната чувстителност на един индивид, едва ли го прави комунист.
Никъде също не съм писал, че до 1944 година Бг е била "рай".
Просто имахме всички дадености, възможности и потенциал, с годините да станем още по-развита и модерна държава. А вместо това- пълната нула с тотална разуха. И понеже всичко се познава в сравнение- когато един индивид е доведен на границата на тоталната мизерия, и дребното подаяние от една власт е "царски подарък". Въпросът е когато бабата с 65 лв пенсия се сравни с пенсионера в Швеция, Германия, Швейцария.
Това имам пред вид.
-
"Другата България".
Имате ли усещането че, бабата и дядото от снимките, желаят "пламенно" да бъдат "спасени" от "мизерията им", точно, и утре, от комунистите? :wink: 8O
Аз нямам такова усещане... .
Или че добре облечената Госпожа "експлоатира" селянина, купувайки чесънът му? "Време да освободим селянинът от омразната буржоазия с красивите шапки и обувки"... .
-
Не съм тръгнала да защитавам режима. Просто изказах мнение, че не са комунистите виновни за простащината и крадливостта и дадох примери.
Тази държава няма да се оправи, докато не започнем да поемаме лична отговорност за това какво правим и как възпитаваме следващото поколение. Това на нас ни е национална черта, миналото да ни е виновно. 20 години минаха, цяло ново поколение израстна, а ние все още гледаме назад. Така няма да се промени нищо.
-
Запис
-
На 86 годишна възраст в САЩ почина дъщерята на Й.В.Сталин- Светлана Алилуева.
Покойната толкова мразеше комунизма и всичко свързано с него, че в САЩ живееше под името "Лара Питерс".
Има един много хубав документален филм с нея и за нея- "Светлана за Светлана" ( р. Лара Паршина) се казва, в две части.
Синът и, живеещ под фамилията "Джугашвили" в Москва, бе известен кардиолог и почина преди известно време също (2008). Другата и дъщеря от първия и брак, Екатерина Жданова, живее отдалечен и самотен живот в ... Петропавловск-Камчатски ( това е на полуостров Камчатка).
Дъщерята от другия и брак ( с Американският Архитект Питерс) е продавачка в магазин за вехтошарии в САЩ, и се казва Олга Питерс.
-
Една от последните му снимки, Мюнхенската жп гара, 1978.
Огромен талант, един от най-големите Български писатели от втората половина на 20 век.
"Един от моите работници полудя. Беше нов човек, не можа да издържи и се опита да се самоубие. По-късно в психиатрията също бе направил опит за самоубийство и заявяваше на всички, че не иска да живее. Когато отидох да го видя, той ме посрещна кротък, полуусмихнат и ме помоли да уредя да го пуснат, за да умре спокойно. Опитах се да го разубедя и между другото го попитах защо не иска да живее. Той ме погледна втренчено и каза с глас, от който настръхвам и сега :
Няма нареждане да се живее, другарю Марков! Няма нареждане да се живее."
-
Моля за разяснение какво означава:
Незабавна речева терапия изискват след ия признак:
-липа на посочване и жестикулиране до и към 12 месец.
Какво да сочи и какви са жестовете?
И от познавателните крайъгълни камъчета какво е това потупване по кукла (8-15 месеца)?
И издърпване на въженце, за да произведат звук (4-8 месец)?
-
Детето се опитва да говори, но понеже не може- жестикулира с всеки опит да изговори нещо и/или гримасничи.
Носене на кукла е всъщност.
Дърпат окачени на въженца предмети, мислейки че произвеждат звук ( а ако наистина произвеждат- се опитват да имитират действието на възрастните, правещи това). Например тези играчки, които ако издърпате въженце- издават звук, или музика.
-
Моят син беше на около пет месеца, когато се сети да си дръпне въженцето на музикалната звезда, която бях окачила на количката. Струваше ми се гениално :lol: :lol: :lol:.
А то си е съвсем в реда на нещата.
-
Моето дете не проявява интерес към обръщане от гръб по корем и обратното.
Има ли краен срок в тази дейност? :oops:
-
6.5-7 м възраст
-
Д-р Birdie, благодаря :)
-
Ники и моята маймунка беше така, в 7 месец се обърна като хората, дотогава само правеше някакви вяли опити, ама малко. Е, моята е недоносена, де, та и това си има значение, но все пак.
-
На преклонна възраст, Артуро Тосканини, видял не едно и друго величие на оперните сцени за повече от 30 години сценична кариера, в разговор със своя зет, известния пианист Владимир Хоровиц, споделя:
"Ако някой ме попита днес, и след толкова години на диригентския подиум, кой е най-великият гении, с когото съм работил за всичките тези години, бих отговорил ясно и кратко- Фьодор Шаляпин".
През 1922, и след случката, когато пияни матроси одират и изяждат любимото куче на неговия близък приятел Максим Горки ( петнист дог) (не е шега това, и епизодът е документиран в спомени), Шаляпин решава че твърде дълго е стоял в комунистическия "рай". Почувствал се ненужен никому, той отплава от Русия през 1922 за да не се върне никога. Злобните и завистливи "другарчета" го лишават от званието "народен артист" няколко години по-късно, но това едва ли вече е касаело великия артист, който само за 1- 2 години с неимоверен труд и гастроли, си възвръща цялото лично състояние, ограбено след 1917 от червените. До Комунистическия преврат през 1917, Шаляпин с право е бил един от най-високо платените артисти в Царска Русия.
Кавалер на Ордена на Почетния Легион, Шаляпин умира в Париж на 12 Април 1938 от левкемия.
-
Епизод Втори- "Жертви на Червените "другари" ".
На снимките е великият Руски пианист Владимир Софроницки ( 25/04/1901-29/08/1961).
В един ден, в края на 40-те години, и непосредствено след края на войната, младият Святослав Рихтер отишъл на гости у Владимир Софроницки.
По думите на самия Рихтер:
" Той бе домошар-непрекъснато седеше в къщи, и много рядко излизаше изобщо. Седнахме, разговорът не вървеше, аз питах неща, той отговаряше механично. После ми предложи брудершафт. Аз приех, но му казах- истински. Наляхме си в две чаши, кръстосахме си ръцете и преди да изпием виното, той неочаквано за мен измълви -"гений". Аз се стъписах, и след секунди отговорих - "Бог". После изпихме виното и се целунахме."
Виртуозен пианист, ненадминат изпълнител на Скрябин, един от най-големите пианисти в хиатуса между залеза на Рахманинов и появата на Святослав Рихтер, Владимир Софроницки бе ненадминат гений на пианото. Комунистическите плебеи от една страна му даваха професури, от друга- преследваха и разпъваха на кръст- на Софроницки бе тотално забранено да излиза в чужбина и фактически поради това, той бе много малко известен извън пределите на б. СССР и кариерата му бе "подрязана" в зародиш. Единственото ,което му оставиха "другарчетата", бяха концерти пред шивачки и металурзи. Даже и не си направиха труда да го извадят от гладния Ленинград по време на блокадата, когато за малко не умря от глад в обсадения град ( както например загина автора на "Човека-Амфибия", Ал. Беляев)-евакуираха го чак в Април 1942.
Това, че не му позволяваха да гастролира навън, не попречи на червените му господари да го доведат като кученце на каишка, за да им "посвири" по време на Потсдамската Конференция през 1945.
Тежък алкохолик още от началото на 1940, Софроницки умира на 60 години през 1961.
Наскоро, редица фирми издадоха серии от негови записи. Което предизвика малък фурор, както и записите на Юдина.
-
Высоцкий. Спасибо, что живой (http://www.avetorrents.com/details.php?id=196627)
-
От почти месец в Гърция се продава и ползва ваксината "Менвео" на "Новартис".
Това е противоменингококова конюгирана ваксина, покриваща 4 щама- A, C, W-135, и Y.
Съгласно новите изисквания:
http://pediatrics.aappublications.org/content/128/6/1213.full
ваксината се слага >>> 1 доза на 11 г възраст и втора- на 16 г възраст. Има разбира се подробности в зависимост от редица детайли...но тази е общата схема.
Целта на ваксината е предпазване на подрастващите от тежък менингококов менингит и инфекции, толкова характерни в тази възраст и с особено висока смъртност и тежка инвалидност от прекаран менингит.
За "Менвео" и "Менактра" бях писал подробно в 1-та част на "Оценка на Моториката".
Ваксината е около 62 Е дозата.
-
Ще бъда офф до след Коледа.
На всички-Весела Коледа!
-
Светли и щастливи Празници, докторе! Бъдете здрав! Благодаря Ви за отзивчивостта! :bighug:
-
Весели празници, докторе!
Ще ни липсвате :)
-
Весели празници Докторе :D
-
Весели празници докторе, бъдете здрав :D
-
Весели празници докторе :D
Здраве, здраве и пак здраве :D
-
Весели празници , Докторе ! Сърдечни поздрави и благодарност и от нас !
-
Усмихната и топла Коледа ви желая!
Весели празници! :)
-
Весела Коледа, доктор Бърди!
-
Прекрасна Коледа, доктор Бърди! :D
-
Ще бъда офф до след Коледа.
На всички-Весела Коледа!
Весела Коледа докторе и приятно изкарване на новата година.
Боби
-
Весело посрещане на Коледа д-р Бърди.
Бъдете здрав и дълбок поклон за всеотдайността Ви.
-
запис
-
Хубави празници, Докторе и бъдете здрав!
-
Весели празници д-р Birdie! Бъдете благословен!
(http://dl9.glitter-graphics.net/pub/1841/1841299kx4pookkxe.gif) (http://www.glitter-graphics.com)
-
Весели Празници на Всички !
Благодаря за добрите думи !
http://www.youtube.com/watch?v=22wEhOdfAfA
5-тата на Лудвиг ван Бетховен.
Диригент- детето-чудо Густаво Дюдамел.
А ето и майсторът- великият Фуртвенглер.
* Лудвиг ван Бетховен- Увертюра "Кориолан", запис от 1943
http://www.youtube.com/watch?v=x0CS4-WYhxU
* Лудвиг ван Бетховен - Увертюра "Егмон"
http://www.youtube.com/watch?v=ONDQHSy7aEs
-
Весели празници докторе и от нас.
Бъдете здрав и успешна нова година.
Безкрайно сме ви признателни за това което правите за нас. :thankyousign: :lovedock:
Наздраве :kaos7: и за много години :flower: :flower: :flower:
-
Весела Коледа и от нас докторе! Благодарим Ви за всяка минута прекарана с нас. Мирна и щастлива нова година.
-
Д-р Бърди, весела Коледа!
БЛАГОДАРИМ ВИ, за всичко което правите за нас! :thankyousign:
-
Докторе, желая Ви прекрасни празнични дни!!!
-
Д-р Бърди, Весела Коледа и щастлива нова година!!!
-
Весели празници Д-р Бърди! Много здраве, късмет и щастие!
Благодарим ви от сърце за помощта!
-
Весела Коледа, Докторе!
Да сте жив и здрав, много усмихнат и топлината от Коледа да бъде в сърцето ви през цялата година :)
-
Благодаря за пожеланията!
"If somebody doesn't like you, fuck 'em, they've got bad taste."
Така напътствала майката на Боб Хоскинс самият него.
Боб Хоскинс- един от най-големите живи Британски актьори днес, има само до 15г официално образование. Което както виждате- нищо не значи. Човек винаги може да успее, ако работи и разчита само на себе си.
Весела Коледа на всички!
-
Благодаря за пожеланията!
"If somebody doesn't like you, fuck 'em, they've got bad taste."
Напълни ми душата това! Утре ще го сложа във ФБ, просто уникално и точно това ми трябваше в момента!
Благодаря Ви Докторе! Освен, че редовно ми показвате красотата в живота, успявате и да ме усмихнете, тогава, когато ми липсва дозата цинизъм и непукизъм, нужна, за да продължа да се усмихвам на живота!
-
Ехоооо, как е Коледното и пред новогодишно настроение сладурки?
Искам да повдигна темата за гърнето /да ме извините, ако е говорено/.
На Коледното парти, на което бяхме, мой приятел, млад анестезиолог, който има три деца, най-малкото е 2,5 месеца по-голямо от Калоян, ме упрекна, че не го слагам на гърне. Тяхната вече почти не цапала памперсите с ако 8O . Щели сме по-късно да имаме големи проблеми.
Това беше в разрив с всичко, което съм прочела, пък и с усещанията ми по въпроса /с неговите схващания, имаме сериозно разминаване и по повод забелването, заспиването-гушкането, и не на последно място, яденето на ръцете :) /
Обаче ме накара да се замисля и реших да споделя с вас. Който има какво да каже по въпроса от личния си опит, нека сподели, ще ми е изключително интересно
ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ НА НОВАТА ГОДИНА!
-
Дидон, на 9 месеца го сложихме за първи път на гърне, свикна си детето, не сме имали проблеми :D Калоянчо е още малък, струва ми се.
-
Ехоооо, как е Коледното и пред новогодишно настроение сладурки?
Искам да повдигна темата за гърнето /да ме извините, ако е говорено/.
На Коледното парти, на което бяхме, мой приятел, млад анестезиолог, който има три деца, най-малкото е 2,5 месеца по-голямо от Калоян, ме упрекна, че не го слагам на гърне. Тяхната вече почти не цапала памперсите с ако 8O . Щели сме по-късно да имаме големи проблеми.
Това беше в разрив с всичко, което съм прочела, пък и с усещанията ми по въпроса /с неговите схващания, имаме сериозно разминаване и по повод забелването, заспиването-гушкането, и не на последно място, яденето на ръцете :) /
Обаче ме накара да се замисля и реших да споделя с вас. Който има какво да каже по въпроса от личния си опит, нека сподели, ще ми е изключително интересно
ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ НА НОВАТА ГОДИНА!
Оставете детето на спокойствие.
На 9м да се слага на гърне е малко необичайно. Не че не е възможно... но не бива насила да стават тези неща.
-
аз пак мисля в скоро време да почвам да ги слагам на гърнето, никой не говори на сила да стават нещата, при моите младежи личи по физиономиите кога ще вършат голямата нужда :D, за това мисля поне покрай това да посвикнат с гърнето и да знаят поне за какво служи.
всеки сам в правото да решава кога и какво, всичко е според детето....така си мисля.
иначе мисля, че детето трябва вече да сяда и да си държи хубаво гърба, че да не се клатушка на това гърне.
-
първо, на мен ми се струва, че на детето трябва да му е интересно и приятно, когато е седнало на гърнето. Дали ще е така, ако все още не може да седи самостоятелно?
После, може би поне акането да стане горе-долу регулярно. Нямам предвид да е в точен час, но поне ориентировъчно, или наистина да дава признаци, че го прави.
Трето, чела съм, че имало пряка зависимост, и то обратно пропорционална, между това детето да ака на гърне, и да проговори, пише...
Абе, много рано ми се струва, да се слага на 6, 7 месеца. Та той едва сега започва да се учи как да се напъва/ използва мускулатурата/ за да свърши работата, а какво остава да го тормозя и с гърне...
-
Дидон, нашите деца са на 2 години и още не искат да стоят на гърнета. Няколко пъти правя опити да ги слагам, ми...не става работата засега. И аз не ги насилвам. От време на време опитвам, когато стане тогава. И аз мисля, че ви е рано.
Маринка, то и на нашите им личи кога какво вършат в памперса но на гърнето е друга работата:) Едва "научих" Дани и Ники, че не е страшно да се изпишат в него. И се съмнявам, че съм ги научила всъщност:) Най вероятно след 30 минути стоене на гърнетата и стискане не са издържали. Да де ама за тези 30 минути няма животно, което да не бях, песен, която да не изпях и всякакви маймунджалъци:) Е, мерси:) Ние ще си ходим още с памперсите:)
Разбира се, че всеки сам решава какво и как да направи. Важното е децата да са щастливи:):):)
-
Дидон, нашите деца са на 2 години и още не искат да стоят на гърнета. Няколко пъти правя опити да ги слагам, ми...не става работата засега. И аз не ги насилвам. От време на време опитвам, когато стане тогава. И аз мисля, че ви е рано.
Маринка, то и на нашите им личи кога какво вършат в памперса но на гърнето е друга работата:) Едва "научих" Дани и Ники, че не е страшно да се изпишат в него. И се съмнявам, че съм ги научила всъщност:) Най вероятно след 30 минути стоене на гърнетата и стискане не са издържали. Да де ама за тези 30 минути няма животно, което да не бях, песен, която да не изпях и всякакви маймунджалъци:) Е, мерси:) Ние ще си ходим още с памперсите:)
Разбира се, че всеки сам решава какво и как да направи. Важното е децата да са щастливи:):):)
Напълно подкрепям.
Когато са готови- 2.5-3 г възраст, децата се научават от 1 ден до следващият. Толкова бързо.
Бг мании с гърнето са срамен соц остатък от времето, когато според някои, децата трябваше да се "дисциплинират". Това за съжаление продължава и до днес, заедно с много други подобни неща. Не са приемливи тези неща, и не е въпрос "всеки сам да си решава". Ако всеки "сам си решава", е ясно накъде ще отидат нещата- към нашето соц подсъзнание, с всичките му жалки атрибути на бездънна духовна и материална мизерия. Живеем в 2011, а не в 1971.
Дете, което не може да качва стълби само, по принцип не е готово за поставяне на гърне.
В доста случаи приставката за тоалетна работи много, много по-добре от гърнето.
-
Лис, пробвай в тоалетната с приставка! Вики беше на 2,4 мес. като станаха нещата без да настоявам, да я държа на гърнето и да се правя на маймуна. Обяснявай, показвай, да свикне, че това е нормално. Пък като му дойде времето стават нещата от раз!
-
аз пак мисля в скоро време да почвам да ги слагам на гърнето, никой не говори на сила да стават нещата, при моите младежи личи по физиономиите кога ще вършат голямата нужда :D, за това мисля поне покрай това да посвикнат с гърнето и да знаят поне за какво служи.
всеки сам в правото да решава кога и какво, всичко е според детето....така си мисля.
иначе мисля, че детето трябва вече да сяда и да си държи хубаво гърба, че да не се клатушка на това гърне.
На 7 месеца? не сме наред, наистина... .
Оставете мъничетата на спокойствие и ги занимайте с нещо по-съществено за тяхната възраст... на 7 м на гърне, за Бога!
-
Трето, чела съм, че имало пряка зависимост, и то обратно пропорционална, между това детето да ака на гърне, и да проговори, пише...
не вярвай на всичко, което прочетеш...
-
е да ме прощавате, ама това сме го дъвкали минимум 30 пъти. Не знам какво се постига като две години дебнете децата и ги тормозите с гърнето, освен да миете нацапани гърнета и да си късате нервите.
Факт и то доказан многократно, че когато детето е готово, наистина се научава от днес за утре.
А това за проговарянето е върха просто :lol: :lol:
Моите деца гърне не са виждали, нямаме такъв уред в къщи, научиха се когато им дойде времето на тоалетната с приставка. Елена проговори на 1.2г. с изречения, е повярвайте не беше виждала и гърне :lol: :lol:
Всичко е въпрос на време и осъзнаване, не си създавайте излишна работа...
-
Щом е говорено, да ме извините, че повдигнах темата. явно тогава съм била много далеч от тези вълнения...
Джам, абсолютно съм съгласна... Благодаря!
Стефич, ми, да де, то точно това е, не си насилвала децата за гърне... няма проблем и с другите неща. Аз точно това казах, че съм чела /да отбележа в книги, а не в интернет/, че зависимостта е обратно пропорционална. Сиреч, колкото повече натискаш детето с гърнето, толкова по-трудно му се получават другите неща...
Благодаря на всички, които се включиха в дискусията. Разбрах това, което ме интересуваше, а именно, не съм закъсняла, нито съм сбъркала с преценката, че е твърде рано...
-
Дидонче, сори, аз разбрах обратното :lol:
Изобщо не си го слагай на сърце, кой каквото иска да ти говори. Деси беше на 2г.и 1м. точно за 1 ден махнахме дневния памперс, за 2 седмици и нощния. Елена на 1.5г. каза - Аз акам там - и посочи тоалетната, на 1.7г. категорично отказа да й бъде сложен памперс след 20 мин. гонитба из къщи. И това беше, не сме имали никакви проблеми.
-
Силно бях изненадана, когато при преглед при доц. Буева (известен детски нефролог) ни посъветва тогава 9 месечния ни син да го слагаме на гърне.
-
Силно бях изненадана, когато при преглед при доц. Буева (известен детски нефролог) ни посъветва тогава 9 месечния ни син да го слагаме на гърне.
Ами- просто е. Съдете за нивото на квалификация в Бг. Ако тя го казва, а тя е все пак познат специалист, какво остава за Бургас... на кого да се довери Перденцето в Бургас, или майката в Козлодуй.
Изгониха всички свестни и способни лекраи от Бг сега се питат и мъдрят, и само за пари говорят в Бг медицина. Ама е късно вече, много късно. И "говорят" за Мангъров туй онуй, а човекът е един от малкото специалисти на европейско ниво в Бг. Но хората в Бг им харесват само Мустаков и Маринова... . Вие избирате кого да платите, и на кого да се доверите. Стига да имате възможност да познаете разликата, и да имате критерии за да сравнявате. Не исках да пиша имена, но тези двамата вече просто са ми станали "нарицателни". Може и да греша разбира се, но е моя лична грешка. А и не мисля че греша в случая... .
Много е просто... .
Но за съжаление се вижда само в сравнение.
-
мен явно ме е рабрала какъв съм темерут и не ме е съветвала подобни неща :lol: :lol:
-
Ето това прочетох в сайта Па-Па. Не знам доколко е вярно:
Когато започнете да учите детето да сяда на гърне може да използвате памперси тип гащи. Те нямат лепенки и се събуват и обуват като гащи.
Приучаването към гърне трябва да започне най-рано след 18-ия, защото преди тази възраст отделителната система не е готова.
Тези памперси тип гащи са много подходящи за детски градини и ясли.
Д-р Бърди, според вас на каква възраст трябва да се приучи детето, ако въобше има някаква определена възраст?
-
Ето това прочетох в сайта Па-Па. Не знам доколко е вярно:
Когато започнете да учите детето да сяда на гърне може да използвате памперси тип гащи. Те нямат лепенки и се събуват и обуват като гащи.
Приучаването към гърне трябва да започне най-рано след 18-ия, защото преди тази възраст отделителната система не е готова.
Тези памперси тип гащи са много подходящи за детски градини и ясли.
Д-р Бърди, според вас на каква възраст трябва да се приучи детето, ако въобше има някаква определена възраст?
Децата сами показват кога са готови- около 2, 2 и нещо.
Може и малко по-рано- от детето зависи.
Не мисля че памперсите играят роля. Детето трябва да е в състояние да разбира какво трябва да напарави и/или какво се иска от него. Освен чисто физическата зрелост... .
-
Стефания беше на около година и половина, когато майка ми, която тогава я гледаше през деня ми заяви лятото- само гледай как ще я отуча от памперса /жената родила и отгледала три деца/
е, не я отучи, само Стефания започна да пищи от гърнето, отказа памперса година по-късно
Пипи никога не съм насилвала, този февруари като дойде детегледачката започна сутрин като дойде да й предлага да сяда на гърне, в почти всички случаи Преслава просто стоеше, макар да виждаше от кака си
един слънчев ден детето каза ;Н'икам патис, гати буям" /не искам памперс, гащи ще си обуя/ и сама си вемаше бикини от шкафа, за да се преобува
просто така, от нищото и детегледачката ми беше безкрайно изненадана от категоричното й решение
така, че- нека нещата стават като им дойде времето, а децата сами ще го покажат кога е то
-
Според мен зависи и от обстановката - в яслата например по-лесно се приучават, от колкото у дома. Там всички ги слагат групово на гърне и като гледат едно от друго, явно схващат по-бързо ( поне аз така си мисля, не знам дали е вярно). Майка ми каза, че за 1 седмица са ме научили да ползвам гърне, а съм тръгнала на година и половина и не съм имала признаци, че разбирам за какво иде реч. Чувала съм, че е така и с децата, които имат по-голямо братче или сестриче, от които да гледат. Ама то така е май с всичко. Дъщеря ми не иска ида чуе за следобеден сън в къщи, а в градината казват, че лягала без да се противи. Сигурно понеже гледа, че и другите лягат, не знам. Това естествено не е същото, но просто пример за това как правят каквото прави и групата.
-
Аз вече не знам как да отговарям на въпроса защо не слагам Йоана на гърне. Всички ме гледат все едно съм престъпник. А малката не иска да седне дори за минута на гърнето, става, вдига го и започва да си играе с него. А аз трябва да я гоня из стаята, за да и сложа памперса. Ами още не е готово детето за гърне и толкова, но трябва непрекъснато да слушам как съм закъсняла, вече трябвало дори сама да си казва.
-
Хахаха, мда, сама ще си казва и сигурно вече трябва да може и да брои поне до 20 :lol:
Кремче, другия път като те питат, отговаряй в стил - "ми щото съм лоша майка и не искам, пък!!!" Надали ще повторят :lol:
Тя и мойта свека онзи ден ми каза, че трябвало вече да я пробвам, ама аз й казах, че когато преценя, тогава ще го направя и въпросът се приключи. Те си ме знаят, че съм безпардонна по въпросите за детето и набезите им се свеждат до един плах опит по дадена тема, след което, бидейки отрязани, не повтарят. Изобщо не възнамерявам да се обяснявам на когото и да било, пък ако ще и на собствената си майка, кога и какво искам и не искам да правя с детето си. То си е мое, аз съм го раждала, аз си го гледам, непоискани съвети и акъли - не ща!!!! Не виждам какво има да се обяснявате и вие на всеки срещнат. Културно отрязвайте с нетърпящ възражения тон и толкоз.
-
Аз започнах да слагам Никол на гърне преди около 2 седмици. Ами стои си детето. Всяка сутрин си го пълни и е особено щастлива след това като погледне съдържанието. :lol: Не съм я насилвала! Слагам я, давам някоя играчка и милото си стои и х10-15мин. без проблем. Като стане задължително поглежда какво е свършила. Много й е интересно. По-скоро го възприема като игра.
През деня е по-трудно защото няма как да ми каже, че й се ходи, а аз не искам да я стресирам като видя, че се напъва, но пък и тя рядко се изхожда 2 пъти. :wink:
-
ileini, много хубаво според мен правиш. Хем не я насилваш, хем опитваш да видиш дали ше стане. Не виждам лошо да се възползваш от това, че детето няма проблем да седи и върши работа. При нас няма такова положение. Ивана си седи и ми се смее и после иска тоалетна хартия и се бърше ( явно от мен е видяла):-). Очевидно и е рано още.
Честно казано, аз не разбирам пък и противниците на слагането на гърне. Какво ще му стане на детето? Предполагам, че някоя много настойчива майка може и да си стресира детето, но просто че си го сложил чат пат да поседи на едно гърне не виждам какво му е толкова стресиращото. Как иначе ще разбереш кога е готово?
sixsens, и аз така отрязвам и вече не ме закачат. Сигурно си говорят зад гърба ми колко съм дръпната, но иначе докато не отрязвах (което беше много кратко време) ми се качваха на главата. Сега ми е мирно и спокойно и само ми се казва как аз съм знаела какво правя :-)
-
Няма "противници".
Просто не сте разбрали нюансите- не сме против изобщо, а против от явно неподходяща възраст- едно дете на 6-7 месеца само в Русия може да го слагат на гърне. Или някъде около "дълбоката" Американска провинция, да разширим малко... :)
-
Моят син беше започнал да ходи по голяма нужда веднага след закуската, но това беше за кратко и сега не иска да види гърнето. Играе си с него, става и прави всичко друго, но не да го ползва по предназначение за това съм го оставила на мира. Въпросът ми е кога да го пробвам пак на гърнето. По принцип никога не го е харесвал, най-напред пищеше и ставаше, след това си седеше и нищо не правеше, сега си играе. При това положение не е ли по-добре да пробвам направо със седалка.
-
Боби, не знам колко се научават в яслата, но е факт, че моят син още е с памперс. Знам, че ги слагат всичките заедно на гърне. Понякога вкъщи може да стои по 15-20 мин. по голо дупе. Казва, ако е гол, че му се прави нещо, слагам го, обикновено го прави.
Когато беше на годинка, започнах да го слагам на гърне. После в един момент отказа и взех да му чета книжки, за да го карам да седи. Сега все още четем книжки, въпреки че понякога си оставаме само с това. Но аз не бързам. Все някога ще се научи. Факт е, че от 20 деца в яслата, само 3 си казват. И трите са момиченца. Не знам дали има връзка това последното.
-
Мда, Боби, ако не отрязвам, ще ми се качат на главата. Просто явно си мислят, че щом сме "млади"/имам предвид пресни :lol:/ майки, не сме наясно какво да ги правим тия деца, както те са били едно време. Но тогава е нямало интернет и много информация, тук-там някоя книжка. И са разчитали основно на съветите на разни баби и стринки. Е, сега нещата не стоят така. Особено пък при жени като нас, които с години се подготвяме да бъдем майки. Та често се дразня като ми се дават акъли или ми се "напомня" какво трябва да правя с детето, сякаш аз съм малоумна и при наличието на толкова информация, не съм се поинтересувала и подготвила по въпроса, видиш ли ти. И като ми изскочат с аргумента - "ама ние по 1-2-3 деца сме изгледали, знаем ги тия работи" и ми причернява. Сякаш това е гаранция, че са ги гледали правилно. Всички знаем някои метОди от едно време :lol: Мерси съм по тях :lol: Просто да ми дава акъл и наклони човек, който за последно е гледал бебе преди 25-30 години поне, ми се вижда малко смешно. Не за друго, ами доста неща са позабравили, макар че се правят на много запознати и вещи. Нали наблюдавам свекито, уж знае това и онова, ама в повечето случаи не се сеща за доста неща как да направи и как да се вслушва в детето. И това е нормално, все пак не е с него постоянно. Аз съм нон-стоп с бебето и си го познавам най-добре, съответно моята преценка по такива въпроси си е най-адекватна, мисля.
Хайде, спирам, че се унесох :lol: :oops:
-
Докторе, аз също не я слагам. От време на време я пробвам и като видя, че не и отбира главата и преставам. Сега от една седмица я слагам за 2-3 минутки преди баня, но ефект няма никакъв. Нямам зор, но и не пречи. Не знам кой слага деца на 6 месеца на гърне - това според мен е губене на време, ама ако ги влече и си нямат друга работа, да правят каквото искат.
blue_sky, не знаех, просто предположох, защото майка ми все повтаряше как се учелит ака, понеже в яслата за една седмица ме научили. Тук пък гърнета въобще няма( от хигиенична гледна точка) - имат само мънички тоалетни и ги започват на 2г.
shanoar , аз купих седалка, понеже и дъшеря ми така си играеше - ставаше и започваше да си пъха крака вътре, голяма веселба падаше. Сега вечер я слагам на седалка, обаче пък откри тоалетната хартия, с която да си играе :-). Въобще като не си е готово детето, не си е готово. Обаче си мисля да взема да го засиля някъде това гърне, че като си опмисля само каква гадост е да се чисти, не знам защо не ми дойде на ум още в началото да купя само седалка и да не се разправям с гърнета и тем подобни. Някой да има идея какво би било предимството ( ако има такова) на гърнето пред седалката? Знам че е по-лесно да го оставиш само, но има ли някакъв ефект от дългото седене там? На един познат детето си седеше на гърнето по цели дни, влачеше си там играчки и книжки и си го ползваше като столче. Имах чувството, че се губи смисълът на това гърне, понеже тя просто забравяше какво трябва да се прави там.
Б.
-
Като стана въпрос за съвети от баби и стринки, да ви питам нещо. Преди 4 дни отбих Йоана. Тя не плаче и не си търси. Стана по най-безболезнения начин за детето.
И... аз да взема да се похваля. :D Като се започна с едни нареждания "Да не си я повторила сега! Щом си спряла веднъж - не се повтаря!". Чух от поне 5 лелки и баби. Обаче не посмях да питам защо. :D Та затова питам вас - знаете ли защо "не се повтаряло", кое му е опасното?:D Питам от чисто любопитство, понеже съм чела съвети на консултанти по кърмене какво да се прави, за да се възстанови кърмата след прекъсване.
-
Кремче и аз съм го чувала, както и още куп глупости,
да не се спира с кърменето лятно време...нямам отговор!
За мен е било важно, този процес да е плавен и да не е стресиращ
за детето, така съм процедирала с всичко гърнета, шишета, памперси....
Последователността в нашите действия правят децата сигурни или не!
-
и на мен са го казвали, детето щяло да има лоши очи и щяло да урочасва :)
-
Да не се отбива бебе лятото идва от едно време, по повод, че в жегата има по - голяма опастност от стомашно - чревни инфекции при изкуствено хранените деца.
-
Моите и двамата не са го знаели това за отбиването лятото. Сами си избраха сезона и стана съвсем безболезнено и леко и за тримата.
-
и на мен са го казвали, детето щяло да има лоши очи и щяло да урочасва :)
Mini, ти направо ме разби! :jump12:
-
Искам от сърце да пожелая на Всички ЧНГ 2012!
За мен, по "исторически" причини, Коледата е по-малко значима, но на НГ винаги съм се радвал от сърце. "Увреден човек" съм, какво да се прави... .
Желая на Всички Вас щастие и здраве, и по малко срещи с "дофтори".
Децата са единственото нещо, което ни свързва с бъдещето, в желание да бъдем там по-често. И по-трайно, въпреки краткостта на живота ни.
Дано един ден Бг се оправи, и стайне достойно място за живеене.
Това на всяка НГ ще го повтаряме с искреност, и като наистина - от сърце пожелание.
И тъй като не обичам много червения цвят, въпреки че брадата на Дядо Мраз е симпатична, ето няколко други снимки от моята колекция на редки снимки... .
На първата е великата Джуди Денч с новородената си дъщеря.
На втората- с внука си.
На третата е един "новоизпечен диктатор", който показа през 2011 че, нищо ново не е научил от историята и затова ще свърши както много други от тази История... .
На последната е дъщерята на Николай Гяуров от първия му брак. Известна актриса в Италия. Детето е взето на около 14г въраст от Гяуров, когато се е установил за постоянно в Италия, и след брака му с Мирела Френи, и е израснало там. Много хора не знаят че, великото сопрано Мирела Френи е от Модена. Майката на Г-ца Френи и майката на Лучано Павароти са работили години в една и съща фабрика, и Френи и Павароти по едно време са ходили заедно на уроци по пеене с колелото на младия Лучано.
-
Честита Година и на вас Д-р Бърди. както и на всички момичета тук.
Нека тя ни донесе най-вече много здраве, щастие, късмет и здрави дечица :-)
Весело изкарване в новогодищната нощ :-)
-
Честита нова година, д-р Бърди! tree2a
Искам да Ви пожелая здраве и по-чести поводи за празник в душата.
Искам да Ви благодаря, че сте част от този форум, и вдъхвате доверие, сигурност и спокойствие, което често ни убягва... Възхищавам се на Вашия професионализъм, и любовта, с която вършите своята работа и говорите за децата...Щастлива съм, че Ви "срещнах" когато се родиха децата ми: вашите съвети относно храненето, ваксините, лекарствата бяха за мен пътеводител, и се уверих, че наистина "работят".
Благодаря Ви, че сте близо до нас и ни помагате!
-
http://www.youtube.com/watch?v=hSQKBvua_38&feature=share
-
Честита Нова година, д-р Бърди! Желая Ви здраве и много късмет! Успешна Нова 2012!
Благодаря Ви за всичко, което правите за нас!
-
Честита Нова Година, Докторе!
Да сте жив и здрав, много обичан и много да обичате!
-
Честита Нова година, д-р Бърди!!!
Много, много здраве Ви пожелаваме, удовлетвореност от усилията, които полагате да ни помагате и да ни давате ценни съвети!
-
Честита нова година д-р Бърди и дано ви се сбъдне пожеланието, че аз смятам да продължавам да живея в България, а дано и други се завърнат. Дано е вие нямате лични срещи с "дофтори".
-
Жив и здрав да сте, Докторе! Честита Нова Година!
-
Честита Нова Година, д-р Бърди! Много здраве Ви желая и се присъединявам към Вашите пожелания и надежди :)
Благодаря Ви, че сте тук и ни помагате!
-
Честита Нова Година, Докторе! Само хубави неща да Ви се случват Ви пожелавам.
Б.
-
Честита Нова Година и от нас, докторе!
Бъдете винаги здрав, щастлив, успешен и.... вечно млад по душа :) Пожелавам Ви най-сериозно болният Ви пациент да е леко настинал ;)
Дано новата 2012 година е по-добра и по-успешна от всички до сега!
-
Честита Нова 2012 година, доктор Бърди :)!
-
Пожелавам Ви най-сериозно болният Ви пациент да е леко настинал ;)
Хе хе хе хе... дано да бъде така... ех.... .
-
Докторе,
дано нямате нищо против да си припомним за един много голям педагог, поне според мен. Чували сме всички за Антон Семенович Макаренко и неговата “Педагогическа поема” (1933-1935).
В колко трудно, сурово и революционно време е работил, и то с още по-трудни, безпризорни деца, а голяма част от тях са станали почтени хора с добри професии, преодолявайки трудното си детство.
Много го уважавам и обичам да я чета тази книга. Според мен тя е илюстрация на това, че на децата са им нужни не толкова психолози, които да се занимават едностранчиво с тях само по пистата на психиката. Но най-вече са им нужни добри педагози, възпитатели, които са съчетавали в себе си и психолога, сърцеведа, и ментора, и по-големия приятел, и личността с качества за подражание, и човека, който е обичал и децата, и работата с тях. Нужен е здрав разум и сърце.
Препоръчвам да се прочете тази книга (предполагам всички разбират руски език), защото тя е вечно актуална, особено във времето, в което живеем и в което моралните ценности не просто са в упадък, но като че ли изгубихме пътя си към тях. А материалното е завладяло и нашите мечти, и целите ни.
Не мисля, че историческият фон в книгата ще пречи даже, защото времето в нашата страна по суровост и морална упадъчност не му отстъпва, макар че няма такава цензура и идеологическа репресия върху хората.
Педагогическите възгледи на Макаренко се основават на понятията: Чест, Дълг, Отговорност, Инициатива, Шевство, Колектив.
Ето и някои цитати от този голям педагог:
1. Я пришёл к тезису, который исповедаю и сейчас, каким бы парадоксальным он ни казался. Нормальные дети, или дети, приведённые в нормальное состояние, являются наиболее трудным объектом воспитания. У них тоньше натуры, сложнее запросы, глубже культура, разнообразнее отношения. Они требуют от вас не широких размахов воли и не бьющей в глаза эмоции, а сложнейшей тактики.
2. В такой семье, где есть несколько избыточный достаток, меньше всего нужно удовлетворять дополнительные потребности самого ребёнка, а расходовать деньги на удовлетворение общих семейных потребностей: лучше купить книги, чем лишний костюм.
3. Режим, как мы уже говорили, - это только средство, а мы вообще знаем, что всякое средство в какой угодно области жизни нужно употреблять только тогда, когда оно соответствует цели, когда оно уместно. Поэтому можно представить себе самую лучшую дисциплину, и к ней мы всегда стремимся, но нельзя представить себе какой-нибудь идеальный, самый лучший режим. В одних случаях один режим будет самым подходящим, в других случаях - другой.
4. К сожалению, меня почему-то считают специалистом по этому вопросу (физических воздействий при воспитании - SG). Основываются на том, что я один раз ударил Задорова. Вы помните, вероятно, этот случай в "Педагогической поэме".
И многие говорят: вот вы треснули Задорова - и все пошло хорошо. Значит, нужно трескать.
Вопрос спорный. Ударить человека иногда, может быть, полезно, даже взрослого. Есть такие люди, которым следует набить морду. Но никто не может сказать заранее, полезно это или нет.
Я противник физических методов воздействия. И раньше был противником. Я ударил Задорова не потому, что своим педагогическим разумом пришёл к тому, что это хороший метод. И не потому так благополучно всё кончилось, что это был хороший метод, а потому, что Задоров был благородным человеком. Я Задорова избил, а он протянул мне руку и сказал - всё будет хорошо. Редкий человек способен на это.
Если бы на его месте был Волохов, он зарезал бы меня. Я в этом не сомневаюсь, я думал, что и Задоров может меня зарезать, но Задоров оказался человеком в высшей степени благородным. Сейчас он работает одним из ведущих инженеров на постройке Куйбышевского узла. Это мой настоящий друг. Когда он приезжает ко мне, у меня семейное торжество.
5. Я всем рекомендую приглашать для клубной работы только Дон-Кихотов. Они умеют в каждой щепке увидеть будущее, они умеют из картона и красок создавать феерии, с ними хлопцы научаются выпускать стенгазеты длиною в сорок метров, в бумажной модели аэроплана различать бомбовоза и разведчика и до последней капли крови отстаивать преимущество металла перед деревом. Такие Дон-Кихоты сообщают клубной работе необходимую для неё страсть, горение талантов и рождение творцов.
6. У меня главным результатом этого чтения была крепкая и почему-то вдруг основательная уверенность, что в моих руках никакой науки нет и никакой теории нет, что теорию нужно извлечь из всей суммы реальных явлений, происходящих на моих глазах. Я сначала даже не понял, а просто увидел, что мне нужны не книжные формулы, которые я все равно не мог привязать к делу, а немедленный анализ и немедленное действие.
7. Родительская помощь не должна быть навязчива, надоедлива, утомительна. В некоторых случаях совершенно необходимо предоставить ребёнку самому выбраться из затруднения, нужно, чтобы он привыкал преодолевать препятствия и разрешать более сложные вопросы. Но нужно всегда видеть, как ребёнок совершает эту операцию, нельзя допускать, чтобы он запутался и пришёл в отчаяние. Иногда даже нужно, чтобы ребёнок видел вашу настороженность, внимание и доверие к его силам.
8. Мы решительно не рекомендуем применять в области труда какие-либо поощрения или наказания. Трудовая задача и её решение должны сами по себе доставлять ребёнку такое удовлетворение, чтобы он испытывал радость. Признание его работы хорошей работой должно быть лучшей наградой за его труд. Такой же наградой будет для него ваше одобрение его изобретательности, его находчивости, его способов работы. Но даже с таким словесным одобрением никогда не нужно злоупотреблять, в особенности не следует хвалить ребёнка за произведённую работу в присутствии знакомых ваших и друзей. Тем более не нужно ребёнка наказывать за плохую работу или за работу непроизведённую. Самое важное в этом случае - добиться того, чтобы работа была всё-таки выполнена.
9. Главным основанием родительского авторитета только и может быть жизнь и работа родителей, их гражданское лицо, их поведение. Семья есть большое и ответственное дело, родители руководят этим делом и отвечают за него перед обществом, перед своим счастьем и перед жизнью детей. Если родители это дело делают честно, разумно, если перед ними поставлены значительные и прекрасные цели, если они сами всегда дают себе полный отчёт в своих действиях и поступках, это значит, что у них есть и родительский авторитет, и не нужно искать никаких иных оснований, и тем более не нажно придумывать ничего искусственного.
-
Интересно... .
Надявам се не е "дружеска закачка".
-
Не, не е закачка. Не ми се иска да се води разговор за болшевиките и подобни неща, а за уменията на педагога Макаренко.
Не е нужно изобщо да Ви допада нито той, нито подходите му.
-
Добре дошли сте да публикувате каквото пожелаете.
Много се радвам, когато се включвате. И ви чета с удоволствие. Искрено.
п.с. "Редактирам", защото от няколко месеца съм на Мак. И не ми работи в браузъра правописният контрол. И клавиатурата ми губи връзка с компа, и букви изпадат, или се разместват. А не че с "редакция" добавям злокобни думички... . Простете, ако съм Ви засегнал. Нямах такова намерение. Искрено.
-
Ето, че като се тръгне по-меко и деликатно и може и да заблестим полирани и шлифовани! Светски (не съветски!) разговор да водим даже!
Хм! Даже и комплимент можете да направите! Кой знае колко се подсмихвате от другия край - ще се върже ли тази, няма ли да се върже, омръзнаха ми днес тези истерични жени, край няма с претенциите им...
Е, може да и се вържа! Утре ще реша дали да поглеждам пак тези теми.
Ами, то каквото аз харесвам, то Вие не харесвате. Но да мълча одобрително ще се опитам.
Има потенциал за джентълмен във Вас! Не го крийте и заглушавайте! На един джентълмен, пък било то и под прикритие, всичко може да се прости!
И, да, това беше закачка!! :D
П.С. Е, това е отговор на другото Ваше, което беше преди това... :D Нямам толкова бързи реакции... :D
-
Хм... не исках да Ви засегна. Това е всичко.
Не се "подсмихвам", нито Ви мисля за "истерична". Това пък откъде... .
Винаги съм готов да поднеса извинение, ако се чувствате засегнати, и ако аз съм преценил че това е било faux pas.
-
Спокойни сънища! И братски поздрав на Гърция! :D
-
Аз не съм Грък. Нито имам Гръцко гражданство :) .
-
"Комедия на ситуационните форумски грешки" - онлайн предаване. Доста публика ще съберем... :D
Интересна и много полезна информация! Благодаря за нея! :D Не мисля, че някога щях да посмея да попитам, защото страдам от излишна и фалшива маниерност.
Отменям поздрава си за Гърция! Тя изобщо не заслужава, цяла Европа я ненавижда в момента! :D
-
Само фактът, че Ви накарах малко да попишете "неформално", и да Ви поопозная, вече е окуражителен.
Иначе така, само с Джейн Остин ( не греша?) малко трудно... . Sense and Sensibility ми е любим, но с Ема Томпсън ( 1995).
Поздрави на мъгливия Албион... . :D
-
Впечатлена съм! Така се е предполагало, че е изглеждала, но няма истински портрет запазен. Вярвала е и тя в джентълмени...не са заслужавали обаче, така е излязло накрая.
Мистър Дарси - чувал сте за него, нали? Не е комунист, нито пиян британски разбойник. Просто - богат безделник. Ама, тя не е имала късмета да го срещне, а по нейно време жените са били само за украса.
Предполагам Ви дойде множко информацията за джентълмените? :D Но пък мисълта за тях носи радост и вдъхновение... :D
За днес толкова от мен!
И аз благодаря за този разговор! Мир, мир и пак мир да се чува! :D
-
Ако е Дарси- да е Колин Фърт с мократа риза от прочутия сериал... Но това е от "Гордост и Предразсъдъци"... да не се отвличаме.
Джентълмените са красива порода. Но са като расовите коне- с чувствителни крачка/копитца са.
По ми харесва Мр Браун, имащ смелост на Кралица Виктория да каже -" Повдигни се жено, да закопчея каишките на седлото на понито".
"Рул Британия" е май лозунга днес?
Мир.
-
но и мр браун е джентълмен, боледува, умира, но не напуска дамата си и дори не я тревожи (глупави мъже), за да се сбогуват като хората.
надявам се нямате против да се намеся в разговорите, каот не пишете в другата тема днес ви намерих тук, понамерисва на зависимост от форума :D
-
Не. Просто в Гърция вчера бе неработен ден. Богоявление в Гърция е официален празник.
А другите постове са по нощите повечето.
Така че "анализата" не успя... :)
Винаги сте добре дошли!
И с въпроси по професионални теми, ако смятате че имате нужда от моето мнение.
-
Не. Просто в Гърция вчера бе неработен ден. Богоявление в Гърция е официален празник.
Нищо чудно, че са на това дережде. Даже бих казала, че е доста закъсняло.
Имах контаки с гърци, преди да бъда студент в родният ни град и след това когато бях в София. Изключително мързелива и нагла нация.
-
Не. Просто в Гърция вчера бе неработен ден. Богоявление в Гърция е официален празник.
Нищо чудно, че са на това дережде. Даже бих казала, че е доста закъсняло.
Имах контаки с гърци, преди да бъда студент в родният ни град и след това когато бях в София. Изключително мързелива и нагла нация.
Може би да? Може би- не.
Аз живея тук вече 15 години.
И въпреки всичко- обичам Гърция. Всичко, което имам, от тук го имам- и свободата, и удоволствието от живота.Много неща съм научил от Гърците- и в професионален, и в личен план. Благодаря на Бога че имах възможността да направя сравнението.
За мен това е простичката истина. И единствената.
Богоявление е голям Православен празник, и винаги е бил неработен в Гърция.
Както бях писал няколко пъти- България умира в мен с всеки изминал ден. И умира още по-бързо, щом попътувам из Европа.
За мен това е простичката истина. И единствената.
-
Е аз не отричам, че всяка нация си има и предимства. Но докато тук един работещ шофьор се считаше и все още се счита за нискоквалифициран труд и ниско заплаще, то в Гърция на такава позиция са се облагодетелствали с какви ли не привилегии. Просто дадох този пример, защото за него се сетих, сигурна съм има много още. Иначе шапка им свалям колко са единни и колко държат дори и управниците за родината си. Така и трябва да бъде. Иначе прав сте, че България умира с всеки изминал ден и ние го констатирахме това отдавна.
За празниците няма нищо лошо да ги почитаме, особено християнските това ни съхранява, но когато имаш бизнес и срокове тогава ти изглежда малко по различно безкрайните такива. Еле пък сега в тази световна криза. Сега да не си помислите, че съм против празниците ...
-
Гърция има много проблеми, и от всякакво естество.
Аз работя с график 9.30-14 и 17.30-21.30. Това на кабинет.
Събота работя 10-14.
През всичкото останало време телефоните ми са отворени, и ходя по домовете на визити.
Така работят 80-90% от свободно практикуващите.
Ако това наричате "мързел"... . Е, сутрин си поръчвам "голямо" еспресо, и ми го носят в кабинета, но така е в цяла Гърция.
За справка- наем на 30 кв.м. офис - 800 лв. Това не са бараки между блоковете или мизерни държавни дж.п. "кабинети", а офис, обзаведен съвременно, с мои собствени пари.
Ток, вода, телефон ( 2 месеца) -400 лв
Застраховка ( пенсия, здравна) за 6 м- 3000 лв. За 12м - 6000 лв.
Консумативи- 300-400 лв на месец.
С "мързел" е трудно да изкарате тези пари... .
-
Докторе не визирам квалифицираните кадри, дори не осъждам и по ниско такива, какво би било по добре от такива привилегии за всички. Само, че всеки трябва да разполага с това което има и изкарва, нали така. Много проста сметка е това.
Тук разходите са почти същите /пиша почти заради осигуровките, защото имаме вратички да избираме как да се осигуряваме, все още/, но в пъти сме по малко платени от при вас. Факт за мое съжаление.
Когато имах два собствени бизнеса, работех от 8 ч до 20-21 ч., нямах почивни дни, нямах и празнични. на разположение винаги и по всяко време на денонощието. Изкарвах в хубавите години 2005-2006 г. най много 3000 лв. на месец, тоест 1500 Е, това с много, ама много труд при това квалифициран.
Наемът в бизнес сграда от 35 кв.м. беше 10 евро на кв.м. с ДДС, това прави 350 евро или 700 лв..Само, че къде е Атина, къде е Бургас.
-
Гърция никога няма да се превърне в страна, където хората ще се прибират у дома само за да преспят.
И след 2, и след 3 фалита.
Дори и ако трябва всички да тръгнат пак в морето за риболов.
Гърция обаче е богата държава- годишно в Гърция се събират 57 млрд Евро данъци.
Всеки Грък буквално има по 2,3 недвижими имота на свое име.
Само за миналата година, туризмът е с ръст 23%- Гърците никога няма да продадат туризма на чужденци, просто защото болшинството от недвижимостта е в частни ръце на малки собственици, а не в "мутри", или собственост на държавата. Освен това, държавата има огромен потенциал в туризма- Бг ходят на определени места- слезте в Кефалоня, Корфу, Миконос, Санторини и малките Кикладес да видите море и плажове. А не в Халкидики само :) Кой ще им вземе тези места? никой- гърците знаят да освиркват, да държат оръжие и да го ползват при нужда. Това не Ви е Бг... . Ето вчера освиркаха президента Папуляс в Пирея... не минава и ден някой депутат да не "изяде" кисело мляко в лицето. В Бг за една "фишка" пред Парламента вдигнаха ДС на крак, да не си изгубят привилегиите... . Всеки народ си заслужава управниците... .
Много от Вас не знаят, но седмица преди да падне Папандреу, целият Генерален Щаб на Армията бе уволнен заради готвен военен преврат... поне така твърдяха, но е за вярване... те имат традиция в такива неща.
Със заплати от по 600-700 Е повечето държавни служители имат тук и по 200-300 овце на бащините си земелни планински участъци, които овце се пасат от Пакистанци на велосипеди- много е смешно.
Албанците и китайците си заминаха от малките и средни градове... .
Така че, каквото четете за Гърция из Бг печат, 90% са лъжи и инсинуации.
Дори и да фалира, Гърция пак ще изплува сравнително бързо.
Бг приближава вече 25 години агония - и то без край, за съжаление. Това по повод дама, която каза че съм имал "идеи-фикс" по отношение на комунистическите плебеи и простаци... .
Животът е един- и с 200 и с 2000, важното е да го проживееш щастливо и спокойно. На плаж може да отидеш и с автобус, или да те закарат приятели. Не е задължително с Ауди. Стига да има плаж.
В Бг нито плаж има, нито кафе- само Дянков от сутрин до вечер. Мерси, тази супа ми е тежичка... .
-
много се радвам на изобилието от преплитащи се динамично теми в последните дни - обожавам да чета такива четива!
Ели, мислех си, че само аз от познатите ми (изключая специалистите) съм чела "Педагогическа поема", хихи. имам едно старо издание от 50-те години, принадлежало на дядо ми. много ми хареса навремето.
кой каза Колин Фърт? :) чудесен актьор. една авторка натрупа състояние от книга, в която половината текст се върти около обожествяването му.
като бяхме в Гърция тази есен, всяка сутрин си спомнях за думите на доктора по повод умението да се наслаждаваш на живота, което владеят гърците. и го разбирах...
по повод четивата от тип "хиперлинк", в които се преплитат много теми, привидно несвързани, горещо препоръчвам книгата, на която се радвам тези дни: "У дома" от Бил Брайсън. уж е история на викторианската къща, в която живее авторът, но разказът ни разхожда из целия свят и времева линия. множество интересни факти, добре поднесени.
-
Джам, взехте ли Мартинчо?
Как ти се видя Гърция в "криза"? Както в Бг днес, извън кризата?
-
"България умира в мен с всеки изминал ден."
Прилича на красива, романтична поза. Не го повтаряйте по инерция. Опитайте се да смените тези думи със синоними, за да намерите уж същия смисъл, което пък може и да не се получи и ще забравите какво сте искал да кажете.
Вие общувате с нас, нали? Нещо, за което може да сте съжалил вече нееднократно, а даже сме и българи, което означава, че общувате с частици от родината си...
Без никаква връзка да попитам нескромно - забелязахте ли, че липсвах година и нещо? :D
На Ирина после ще отговоря, като имам повече време... :D
-
Джам, взехте ли Мартинчо?
Как ти се видя Гърция в "криза"? Както в Бг днес, извън кризата?
о, Мартин кара вече трето море в Гърция - още на 2 годинки го заведохме за първи път :)
за съжаление, в сегашната си конфигурация можем да си позволим само пътувания до Халкидики, където ходим все на едно и също място и никаква разлика не съм забелязала за последните 3 години. животът си е все същият. по вестниците друго четем, но поне във Вурвуру, Ситония, животът не е променен. освен че все повече се пълни с българи там.
(http://media.snimka.bg/9891/026038009.jpg?r=0)
-
"България умира в мен с всеки изминал ден."
Прилича на красива, романтична поза. Не го повтаряйте по инерция. Опитайте се да смените тези думи със синоними, за да намерите уж същия смисъл, което пък може и да не се получи и ще забравите какво сте искал да кажете.
Вие общувате с нас, нали? Нещо, за което може да сте съжалил вече нееднократно, а даже сме и българи, което означава, че общувате с частици от родината си...
Без никаква връзка да попитам нескромно - забелязахте ли, че липсвах година и нещо? :D
На Ирина после ще отговоря, като имам повече време... :D
Написал съм това, което мисля.
Вие може да си слагате какъвто искате смисъл вътре, но това не променя нещата, които аз искам да кажа. Нито начинът, по който искам да ги кажа.
Така че, "психоанализата"- пак не успя. За кой ли път... . За пореден път.
Сменете обекта.
Колко сте отсъствали, значение за мен няма. Важното е да сте добре дошли като се върнете. :wink:
Нито се занимавам с подобна "статистика".
-
Гърция никога няма да се превърне в страна, където хората ще се прибират у дома само за да преспят.
И след 2, и след 3 фалита.
Поради какво, нрав, мързел, навик или инат?
И аз искам труда ми да бъде оценен подобаващо, не в Гърция, не в Германия, не в Англия, а тук в родината ми. Между другото и българите са мързеливи. Всички искат да са шефове. Всички си мислят, че с кетапа си за висше образование, едва ли не са висш пилотаж мениджъри при това на мига. Да не оплювам само гърците :wink:
Между другото от известно време доста по изгодно е да почиваш в Гърция, Турция от колкото тук в БГ. И много българи така практикуват /който може да си го позволи/, при нас пък идват ОБИКНОВЕНИ англичани, руснаци, румънци. За тях офертите са доста по изгодни от към за нашенци, а същевременно си милеят за българският турист, като най добър такъв.
-
Не... имах пред вид това "роботизиране", както в държави, които обичат цифрите, икономическите "показатели" и други подобни неща. Гърците "Мерцедес" и "Ауди" няма да произведат. Никога.
Това е друга държава, това е друг народ. Но не значи също че тези, произвеждащи тези неща, задължително са "по така" в сравнение със Средиземноморските народи. То и в УК и в Германия се произвежда, ама в Байройт ходят само богатите. И на добри доктори ходат само имащите дебели джобове... .
За останалите има разни "митове" за обща употреба, и 21 дена ваканция.
Май писах- скоро видях немци тук, които ми обясняваха как си слагат децата да спят в 18-19 часа. Една гъркиня, живееща в Мюнхен преди време същото ми каза.
Или англичани, масовите англичани, с тяхната невероятна нещастност, която я разбират само когато сравнят с Гърция- тогава разбират къде живеят, в каква държава... . Като деца са, с едни такива тъжно-искрени изражения. Нищо не получават от държавата си освен некачествено образование, "дж.п" медицина и така... .
Тези неща в Гърция са невъзможни. Това е друг регион на Европа.
За Англичаните...
Преди седмица се видях с едно семейство- жената съпруга на англичанин и сестра на моя майка-пациентка. Бяха дошли с бебето и с едно голямо момче от първия брак на бащата.
Преглеждам бебето (за него бяха дошли) и чувам да кашля някой както туберкулозен. Буквално. Обръщам се- момчето ( на 12-13г) кашляше така.
Поразпитах, какво защо, детето ми казва- "... майка ми не ме обича, и ме има "за нищо"".
Гръцките деца на тази възраст са буйни, подвижни. Това дете стои стъжно изражение, бледо, изпито, не знаещо къде да си сложи ръцете... .
Явно не му обръща много внимание майка му, но въпреки това, не дава детето да живее при баща си, където явно ще има по-добри условия... . Английски работи... :wink: НИКОГА и при никоя друга нация не съм виждал такова, почти физическо изражение на дълбоко лично нещастие, неудволетвореност, безперспективност, безпомощност, както при англичани. И това съчетано с чисто детски черти на характера, нещо като "остатък от славното минало".
Да се втрещиш направо... .
Питам бащата- "да направим изследвания, снимки, ще Ви изпиша всичко на застраховката на сестрата на съпругата Ви". ( това в Гърция става, защото Гърците може да похарчат мъничко повече, но човекът е важен, а не цифрите, нито "икономиката". Нито мазните депутатски мутри (английски, Български и т.н., обясняващи как "нямало")
"Трябва да питам майката, иначе ще ми отнемат правото да го виждам ( момчето)" ( неща, които в Гърция изобщо няма).
Обади се, взе "разрешение". Направихме снимки, дадох му нещо и след два дена спря да кашля детето.
После, когато го видях, ден преди да си заминат, ми каза " ... много ме мъчеше тази кашлица Г-н Докторе... а сега съм много по-добре. Благодаря... ". ( тук Розичка може да почне с "анализите" и скритите намеци и подигравки).
Питам ги после- "защо го оставяте така ? това е Астма...".
"Ами тук казват, че ще е така, и после щяло да му "мине".
"Кога е това "после"? " питам
"О, и аз бях така ама на 18 години ми мина"... .
Дж.п работи, Английски и Бг също. Трагедия... . Не че нямат добра медицина- хората НЯМАТ достъп до "доброто".
-
... Направихме снимки, дадох му нещо и след два дена спря да кашля детето. Питам ги после- "защо го оставяте така ? това е Астма...". Ами тук казват, че ще е така, и после щяло да му "мине". Дж.п работи, Английски и Бг също. Трагедия... . Не че нямат добра медицина- хората НЯМАТ достъп до "доброто".
И ние почти нямаме достъп до доброто, защото отдавна е емигрирало. А малкото останали тук ентусиасти са концентрирани в столицата и съвсем малко в по големите градове /макар, че вече и в това не вярвам/
Повечето родители са също такива апатични днес и у нас, направо изумявам. В такива моменти искам да помогна, но не го правя, насила съвети не давам. Най се ядосвам на родители, които са посещавали и посещават този сайт и въпреки всичко, вярват сляпо и безрезервно на джипитата си. Знаете ли докторе, че когато деца на мои близки приятелки се разболеят или първо ми звънят или веднага след консултацията с лекар, за да чуят и мен. С това не искам да се изтъквам или каквото там може да си помислите, просто аз лекувам детето си само от вашите бележки и коментари и това работи, който ми е послушал съвета също. Преди време ми правеха с насмешка коментари, колко съм се вторачвала в детето си, но когато те изпаднат в трудна ситуация са даже по параноични и от мен. Но както се казва ситият на гладният не вярва.
-
Простете, докторе, имате нещо против немците да слагат да спят децата си в 18.00 часа?
-
В 18 часа да слагате детето да спи?
Това Ви изглежда ок? Нямам нищо "против". Просто ми е необичайно, странно.
Колко деца познавате, които в 18 ще си вземат мечетатата и отидат да спят?
Поне тук, това не е практика.
Иначе- ако стават в 06, е, в 18 ще заспиват. Но тук в Гърция деца в 06 не стават, или поне не стават за ДГ.
Тук работният ден почва в 08-08.30- 09.
Училищата почват в 08.30. Което си е нормално. Не в 06.30, както ние в Бг спяхме по чиновете... . Или пеехме "революционни" песни от 07 до 07.30... с "гимнастики".
-
Попитах Ви, защото имам познати смесен брак немкиня и българин и децата им заспиваха в 18.00 до към 7 им години. И съответно ставаха в 5.00. Обяснението на майката е че така като легнат рано, тя ще има възможност да отдели пълноценно време на мъжа си след заспиването им.
-
Може, не знам да Ви кажа.
Тук няма такива неща- децата са си с родителите до 09-10 вечер, и това не пречи на никого да си обича съпруга/съпругата. Гърците са много семейно ориентирани. Даже премного, и с много тесни връзки в семейството. Децата изобщо не им "пречат" за каквото и да е било.
Единствено ги оставят ( когато са по-големички) на баби и дядовци, когато пътуват в чужбина.
Колкото повече минават годините се убеждавам, че Гърците са едни от най-добрите и "качествени" родители в Европа. Макар че в началото имах известни резерви. Да видите само, как баби и дядовци И ОТ двете страни посещават семейството, грижат се за децата, помагат на родителите, когато работят, за да вземат децата от ДГ, и да ги гледат. Всъщност, едва ли имамладо семейство в Гърция, което да няма собствен дом, или да не планира да строи на родителски парцел или надстроява. Липсата на собствен дом е разрушително нещо. Или невъзможността да го имаш твой, собствен. Още през 2009, когато дойдоха онези "зализаните" от МВФ, гърците направо им заявиха че никакви данъци в повече от договореното няма да приемат върху недвижимата собственост на населението, колкото и тя да е млрд. Ако бе в Бг- и закон за насилствена конфискация щяха да гласуват. И затова Бг е Бг, а Гърция- Гърция.
Тук деца " на улицата" няма. Рядко ще срещнете даже деца на улицата да играят, така, в компания, освен ако родителите не са ги завели на площадка, или друго такова място. Или не е лято- на почивка.
Когато ходя по домове, на визити, вечер и нощем- децата са винаги с родителите си- обикновено или си играят, или гледат нещо. Никога не съм видял деца в друга стая, освен ако не учат. Винаги са с родителите, заедно- или се гушкат, или играят и пак отиват да се гушкат. Е има различни семейства, но общото ми впечатление е такова.
-
Колкото повече минават годините се убеждавам че Гърците са едни от най-добрите и "качествени" родители в Европа. Макар че в началото имах известни резерви. Да видите само, как баби и дядовци И ОТ двете страни посещават семейството, грижат се за децата, помагат на родителите, когато работят, за да вземат децата от ДГ, и да ги гледат. Тук деца " на улицата" няма. Рядко ще срещнете даже деца на улицата да играят, така, в компания, освен ако родителите не са ги завели на площадка, или друго такова място. Или не е лято- на почивка.
Когато ходя по домове, на визити, вечер и нощем- децата са винаги с родителите си- обикновено или си играят, или гледат нещо. Никога не съм видял деца в друга стая, освен ако не учат. Винаги са с родителите, заедно- или се гушкат, или играят и пак отиват да се гушкат. Е има различни семейства, но общото ми впечатление е такова.
Моето е същото за тук в Бг, като има и изключения.
И тук няма деца по улиците, освен в парковете с родителите си. Говоря за по малката възрастова група, не тийнейджъри.
На мен някак нещо ми липсва, когато не съм с детето си. Дори и да отидем без него някъде, което е толкова рядко, чувствам вина. И аз незнам защо и не би трябвало, но ...
-
Ние сме също изключителни родители, и по-строги, и по-взискателни.
Единственото, от което се боя, е тоталното "изпростяване" на населението в Бг... .
Простете за откровението.
-
Това, за което съм чувала, е родители, които казват в яслата да не слагат децата им да спят следобеден сън, за да могат като се приберат, да ги сложат директно да лягат. Вижда ми се нечовешко да не давам на детето си да спи през деня, ако то иска. Май бяха някакви северни националности, но не помня точно кои.
И не, не бих искала детето ми да става в 5 ч. :lol:
За гърците - да, имат южен манталитет. Нищо странно в това. Работила съм 5 г. в гръцка фирма. Има и много работливи, има и много мързеливи. Не може да се правят заключения, че всички са еди-какви си.
Докторе, казвате, че са събрани много данъци миналата година. Истина ли е, че не се плаща ДДС? И ако да, не е ли един от вариантите да се понапълни опразнената хазна, като започне да се плаща методично точно този данък? Всичко това са само мои наблюдения. Ще се радвам на мнение от някого, който е по-навътре в нещата.
За много години! Желая Ви много здраве и Ви благодаря за това, че сте тук и ни помагате!
-
Ние сме също изключителни родители, и по-строги, и по-взискателни.
Единственото, от което се боя, е тоталното "изпростяване" на населението в Бг... .
Простете за откровението.
Да, това е страшното и реалното към момента.
blue_sky и аз съм работила с гръцки фирми, не 5 а 12 години. Интересно, как не пожелаха да се научат на английски тези хора. Има и работливи разбира се, но като цяло моето впечатление го написах.
-
Това, за което съм чувала, е родители, които казват в яслата да не слагат децата им да спят следобеден сън, за да могат като се приберат, да ги сложат директно да лягат. Вижда ми се нечовешко да не давам на детето си да спи през деня, ако то иска. Май бяха някакви северни националности, но не помня точно кои.
И не, не бих искала детето ми да става в 5 ч. :lol:
За гърците - да, имат южен манталитет. Нищо странно в това. Работила съм 5 г. в гръцка фирма. Има и много работливи, има и много мързеливи. Не може да се правят заключения, че всички са еди-какви си.
Докторе, казвате, че са събрани много данъци миналата година. Истина ли е, че не се плаща ДДС? И ако да, не е ли един от вариантите да се понапълни опразнената хазна, като започне да се плаща методично точно този данък? Всичко това са само мои наблюдения. Ще се радвам на мнение от някого, който е по-навътре в нещата.
За много години! Желая Ви много здраве и Ви благодаря за това, че сте тук и ни помагате!
Не е вярно че не плащат ДДС.
Краде се от ДДС толкова, колкото и в Бг.
Причината е че Гръцката държава е нечестна към Гражданите си и ги краде по всякакъв възможен начин.
И гражданите тогава правят същото. Защото в Гърция е важно да живееш ( не обезателно -богато). Но да живееш. Кафенце да имаш, евтино да е- но мераклийски приготвено. И щом някой се опита да посегне дори и на елементарните неща в един живот на гърка- нищо не "взема" като данък. Нищо няма да получи. Това не е в Бг- да гласуват "фашистки" закони, да тъпчат, мажат, унижават и докарват до скотско състояние, пък после да се хвалят в Европа, че в Бг имало 100Е пенсии. Гъркът може да живее със 100Е, но ще окачи още утре на дървото този, посмял да го докара до там. Голяма разлика, огромна разлика.
Гърците на обещания на Дянков не вярват. Гъркът вярва на това, което има днес, в наличност, на масата.
"Утре" е за комунистите и Бг политици. За Гъркът "утре" е "днес". Защото до утре- време много, и както казват >> "Утре- или камилата, или камиляра". Народопсихология. Факт.
Примери:
* в Гърция, всяка нова кола, която купуваш трябва да съответства на дохода ти, деклариран ( т.р. "критерии за покупка"). Колата се купува като първо представиш на дилъра данъчата си декларация за изминалата година. Ако той прецени, че нямаш доход за ТАКАВА кола- не ти я продава. Къде в Бг такова нещо? Същото важи и за недвижима собственост.
* Колко лекари в бг на частна парктика дават разписки? Тук е задължително. Аз имам счетоводител, който ми води книгите, и му плащам за това.
-
Затова и живеят по-добре от българите. Наистина много сме търпеливи, твърде много.
И аз това си мислех вчера - че сме отличник по икономии и не знам какви показатели, но хората наистина мизерстват. Брат ми твърди, че най-зле са пенсионерите и инвалидите и съм сигурна, че е така. В Германия какви грижи се полагат за инвалидите само ... Но това е една друга тема.
перде, аз гръцки не знам. Те знаеха английски. Много от тях бяха следвали във Великобритания. Е, акцентът си е акцент, но истината е, че с всички съм си комуникирала на английски. Някои научиха и български.
-
Затова и живеят по-добре от българите. Наистина много сме търпеливи, твърде много.
И аз това си мислех вчера - че сме отличник по икономии и не знам какви показатели, но хората наистина мизерстват. Брат ми твърди, че най-зле са пенсионерите и инвалидите и съм сигурна, че е така. В Германия какви грижи се полагат за инвалидите само ... Но това е една друга тема.
перде, аз гръцки не знам. Те знаеха английски. Много от тях бяха следвали във Великобритания. Е, акцентът си е акцент, но истината е, че с всички съм си комуникирала на английски. Някои научиха и български.
Гърците като работодатели са може би най-лошите в Европа. И се отнасят лошо с хората. Да, факт е.
Аз нямам опит, защото в работата си, сам съм си Господар. Но е вярно, това, което пишете- вярно е.
Бг политическа каста смята Бг граждани за своя собственост- в буквалния смисъл на думата. Тъпчат, лъжат, мажат както си искат- джунгла, буквално. Никакви права-само задължения, и то робски по характер и проява.
В Гърция няма такова нещо- изобщо. Може да протестираш, има начин да се бориш. Например, може да протестираш пред началник, да поискаш да се промени нещо, да се преразгледа и т.н.
В Бг те имат за боклук. Всичко се върти в порочен кръг- тоест- ако нямаш документ- нищо не става. В Гърция- ако нямаш документ, може да кажеш защо го нямаш, по коя причина. И ще те изслушат, разберат, направят остстъпка. Ако може.
В Бг нищо "не може".
Пример
Вземам си свидетелството за управлние на МПС. В Бг. Карат ме да подписвам, че няма да карам с него в чужбина. Е, как няма да карам, щом е Европейски документ, важи навсякъде, и по Европейска директива, важи навсякъде? Ако не "подпиша"- няма свидетелство. Тоест "или-или".
Това са абсурдни неща на първобитна, ориенталска държава.
В Гърция няма такива неща- ако имаш право на нещо- НИКОЙ не може да ти отнеме това право- то си е твое. И желаещите да ти го отнемат се боят от теб, че ако почне скандал, ще завърши лошо за тях.
В Бг, твоето "право" е "по усмотрение". Може и така, но може и "иначе".
-
На мен ми плащаха малко, но това беше решение на самия собственик, когото бях виждала няколко пъти в живота си. И не беше лично към мен. При повечето ми колеги беше същото положение.
Нещо във връзка с казаното по-горе: http://www.dw-world.de/dw/article/0,,15648607,00.html?maca=bul-bulgarisches_webp
-
Бг политическа каста смята Бг граждани за своя собственост- в буквалния смисъл на думата. Тъпчат, лъжат, мажат както си искат- джунгла, буквално. Никакви права-само задължения, и то робски по характер и проява.
В Гърция няма такова нещо- изобщо. Може да протестираш, има начин да се бориш. Например, може да протестираш пред началник, да поискаш да се промени нещо, да се преразгледа и т.н.
В Бг те имат за боклук. Всичко се върти в порочен кръг- тоест- ако нямаш документ- нищо не става. В Гърция- ако нямаш документ, може да кажеш защо го нямаш, по коя причина. И ще те изслушат, разберат, направят остстъпка. Ако може.
В Бг нищо "не може".
Пример
Вземам си свидетелството за управлние на МПС. В Бг. Карат ме да подписвам, че няма да карам с него в чужбина. Е, как няма да карам, щом е Европейски документ, важи навсякъде, и по Европейска директива, важи навсякъде? Ако не "подпиша"- няма свидетелство. Тоест "или-или".
Това са абсурдни неща на първобитна, ориенталска държава.
В Гърция няма такива неща- ако имаш право на нещо- НИКОЙ не може да ти отнеме това право- то си е твое. И желаещите да ти го отнемат се боят от теб, че ако почне скандал, ще завърши лошо за тях.
В Бг, твоето "право" е "по усмотрение". Може и така, но може и "иначе".
Ей, това най ми харесва у гърците, колкото да са еди какви си, винаги си устояват правата. И до край. Това за МПС и имотите е идеален пример, как в Бг никой от управляващите не иска това да се промени. Нима не го знаят ... просто не желаят, защото няма как да си оправдаят мръсните пари.
-
На мен ми плащаха малко, но това беше решение на самия собственик, когото бях виждала няколко пъти в живота си. И не беше лично към мен. При повечето ми колеги беше същото положение.
Нещо във връзка с казаното по-горе: http://www.dw-world.de/dw/article/0,,15648607,00.html?maca=bul-bulgarisches_webp
Това, което давате, и простотиите, които Плевнелиев там е наговорил, са показател за много неща.
Никой няма да иска пари от Бг- Бг не е в Еврозоната. Това първо.
Второ- винаги може да се договори сума, приемлива за Бг.
Въпросът е да се участва- това е помощ към друга страна, изпаднала в беда. Сега, "защо", ама "как"... без смисъл е всичко това. За Белене имат милиарди за подкупи, но виж за друга държава от ЕС- нямат и лев. Това не изглежда добре в чужди очи.
Късметът се променя- днес е Гърция, утре за минутка ще стане Бг. Виждате какво става с Унгария сега... .
И на кого ще се опре тогава Бг, ако няма добри съседски отношения с единствената държава от ЕС в региона? На Турция??
Това са недалновидни неща, на хора без сферично мислене.
Да се помогне с "нещо", да има желание, е въпросът. А не с "милиарди"... .
Гърция е богата държава- нищо не е още ясно, но Гърция има ресурси, резерви, мощна диаспора в САЩ и Австралия. Бг има само цървули, и то износени. За съжаление.
На Гърция досега дадоха около 110 млрд. Всичко това отиде за обслужване на кредити, не за вътрешна употреба. Ако Гърция би имала възможност да заеме, както преди, едва ли би имала нужда и от половината от тази сума. Освен това, тези пари са с лихва, и не даром. Германците, които най-много викат, досега са взели над 400 млн само лихви, освен че с тези пари си "вързаха" банките, изложени на Гръцки дълг, да не фалират. Не забравяйте че, немските стоки се купуват в бедна Гърция, пък даже и на кредит. Така че ако целият Европейски юг фалира, немците също ще пострадат до известна степен, тъй като са зависими от износа си като икономика. Гърция е зависима само от слънцето си.
Така че, истината има много лица.
-
"България умира в мен с всеки изминал ден."
Прилича на красива, романтична поза. Не го повтаряйте по инерция. Опитайте се да смените тези думи със синоними, за да намерите уж същия смисъл, което пък може и да не се получи и ще забравите какво сте искал да кажете.
Вие общувате с нас, нали? Нещо, за което може да сте съжалил вече нееднократно, а даже сме и българи, което означава, че общувате с частици от родината си...
Без никаква връзка да попитам нескромно - забелязахте ли, че липсвах година и нещо? :D
На Ирина после ще отговоря, като имам повече време... :D
Написал съм това, което мисля.
Вие може да си слагате какъвто искате смисъл вътре, но това не променя нещата, които аз искам да кажа. Нито начинът, по който искам да ги кажа.
Така че, "психоанализата"- пак не успя. За кой ли път... . За пореден път.
Сменете обекта.
Колко сте отсъствали, значение за мен няма. Важното е да сте добре дошли като се върнете. :wink:
Нито се занимавам с подобна "статистика".
Много трудно, Докторе! Много трудно върви! Едно напред, две назад - не знам как се казва този вид танц.
Жив и здрав да сте! Нашите коментари за Вашите мисли нямат никакво значение, разбира се. Те са просто опит да има разговор, но като не става - не става! Важното е Вие да сте в мир и хармония по Вашия си начин.
За статистиката - беше много любезно също така!
Успехи в живота, професията и живота най-сърдечно Ви пожелавам! :D
-
Не ми се коментира министър председателя ни, както и неговото обкръжение.
Както се казва, сами си го избрахме, без мен де. Лошото е, че от както станаха промените никой не ми е вдъхвал доверие, за да гласувам за него. И да не си помислите, че не съм гласувала, гласувала съм, макар и да знаех, че нищо няма да се случи. Просто избирах по мои убеждения по малкото зло, ако мога така да го нарека.
Скоро гледах едно предаване и как тази наша финансова дисциплина сама по себе си нищо не ни носи и няма никакъв смисъл от нея, ако икономиката не работи и това наистина е така. Защото ние икономика сега дефакто нямаме.
-
Докторе, друга ми беше мисълта. Довечера ще ми обясня, че сега бързам. :)
-
Попитах Ви, защото имам познати смесен брак немкиня и българин и децата им заспиваха в 18.00 до към 7 им години. И съответно ставаха в 5.00. Обяснението на майката е че така като легнат рано, тя ще има възможност да отдели пълноценно време на мъжа си след заспиването им.
А кога отделят време за децата?? Хайде майката не работи примерно- добре...а бащата на снимка ли само познават? А не е ли пълноценно времето прекарано заедно с децата...или се има предвид друго.... ;) На мен и сега ми е мъчно, защото нашия татко се прибира в най-добрия случай в 20:00 и остава малко време за игра /не любовна ;)/, защото после следва баня, храна и лягане към 22:00. Според мен е много важно общуването и на двамата родители с децата, а и самото общуване между родителите ПРЕД децата. Нали това е част от възпитанието? Или греша? Странно е, защото моето мнение за германците е че са много добре възпитани.
-
И аз по темата за заспиването. Нашите деца лягат в 8 и стават в 6. Не сме им налагали "казармен режим", просто нашето семейство е устроено така. Години наред сме ставали рано, което е наложило и по- ранното лягане. Допускам, че ако обстоятелствата се променят, ние също ще променим режима. Важното е децата да имат достатъчно сън.
Колкото повече минават годините се убеждавам че Гърците са едни от най-добрите и "качествени" родители в Европа. Макар че в началото имах известни резерви. Да видите само, как баби и дядовци И ОТ двете страни посещават семейството, грижат се за децата, помагат на родителите, когато работят, за да вземат децата от ДГ, и да ги гледат. Тук деца " на улицата" няма. Рядко ще срещнете даже деца на улицата да играят, така, в компания, освен ако родителите не са ги завели на площадка, или друго такова място. Или не е лято- на почивка.
Познавам отблизо само едно семейство, при това смесено - жената е българка, мъжът - грък. Живеят и работят в Америка, гледат децата с помощта на българската баба. По празници 10-ина човека гръцка рода се натоварват на самолета и пристигат у приятелите ни, които живеят в скромен апартамент, престоят им е по месец - 2. Нещата са неописуеми, хваща ме клаустрофобия още като си събувам обувките пред вратата им. Единственото, за което приятелката ми не отговаря, е готвенето. Питам я как издържа, а тя отговаря, че с годините е свикнала...
И не по темите - http://dnes.dir.bg/news/rak-teodora-zaharieva-balgarski-patzientski-forum-10259223?nt=4.
-
"България умира в мен с всеки изминал ден."
Прилича на красива, романтична поза. Не го повтаряйте по инерция. Опитайте се да смените тези думи със синоними, за да намерите уж същия смисъл, което пък може и да не се получи и ще забравите какво сте искал да кажете.
Вие общувате с нас, нали? Нещо, за което може да сте съжалил вече нееднократно, а даже сме и българи, което означава, че общувате с частици от родината си...
Без никаква връзка да попитам нескромно - забелязахте ли, че липсвах година и нещо? :D
На Ирина после ще отговоря, като имам повече време... :D
Написал съм това, което мисля.
Вие може да си слагате какъвто искате смисъл вътре, но това не променя нещата, които аз искам да кажа. Нито начинът, по който искам да ги кажа.
Така че, "психоанализата"- пак не успя. За кой ли път... . За пореден път.
Сменете обекта.
Колко сте отсъствали, значение за мен няма. Важното е да сте добре дошли като се върнете. :wink:
Нито се занимавам с подобна "статистика".
Много трудно, Докторе! Много трудно върви! Едно напред, две назад - не знам как се казва този вид танц.
Жив и здрав да сте! Нашите коментари за Вашите мисли нямат никакво значение, разбира се. Те са просто опит да има разговор, но като не става - не става! Важното е Вие да сте в мир и хармония по Вашия си начин.
За статистиката - беше много любезно също така!
Успехи в живота, професията и живота най-сърдечно Ви пожелавам! :D
Вие сте като Норман Лебрехт - след поредните нонсенси ( опити за психологически портрет, "гарнирани" с "откровения" за характера на Кисин- типично психоаналитични инсинуации и намеци), които написа за Кисин, Евгений Кисин го попита, "откъде ги взе всичките тези неща?" Той му отговорил- " чух ги в пъба от важен източник (нещо като "дълбокото гърло")".
Е, аз предпочитам Руперт Кристиансен oт "Дейли Телеграф".
:)
"...Имам чувството че, зрителите ми връщаха обратно любовта, която аз им давах. Аз наистина съм предан на зрителите си... аз мисля, съм техен слуга, но аз винаги обожавах това. И вероятно, това е причината, поради която публиката ме разбираше, и ми даваше тази своя любов... която, колкото и другите (актьори) да не искат да си признаят, за мен бе кислород."
Лучано Павароти в Интервю пред ББС.
-
Джиджи, бащата общува с тях сутрин като се събудят, доката отиде на работа, а и в събота и неделя.
Поклон пред Теодора Захариева!
-
Простете, че се намесвам, но моята дъщеря ляга в 18:30, сутрин става в 6:30. Сама си наложи този режим, ако си легне в 20 часа ще е съпроводено от прилична доза мрънкане и на сутринта отново ще е на линия в 6:30.
За мен това е добре дошло, не мога да разчитам на баби нито за гледане на дете, нито за домакинска работа, детето ми яде домашна храна. Смея да твърдя, че всички се чувстваме добре така. Тя се е наспала, аз съм си свършила работата, а татко и работи на смени и разполага с половин ден за игра. Събота и неделя играят предимно двамата.
-
Може, щом се харесва на детето.
Стига да не е насила.
Просто в Гърция това е страшна рядкост.
-
"България умира в мен с всеки изминал ден."
Прилича на красива, романтична поза. Не го повтаряйте по инерция. Опитайте се да смените тези думи със синоними, за да намерите уж същия смисъл, което пък може и да не се получи и ще забравите какво сте искал да кажете.
Вие общувате с нас, нали? Нещо, за което може да сте съжалил вече нееднократно, а даже сме и българи, което означава, че общувате с частици от родината си...
Без никаква връзка да попитам нескромно - забелязахте ли, че липсвах година и нещо? :D
На Ирина после ще отговоря, като имам повече време... :D
Написал съм това, което мисля.
Вие може да си слагате какъвто искате смисъл вътре, но това не променя нещата, които аз искам да кажа. Нито начинът, по който искам да ги кажа.
Така че, "психоанализата"- пак не успя. За кой ли път... . За пореден път.
Сменете обекта.
Колко сте отсъствали, значение за мен няма. Важното е да сте добре дошли като се върнете. :wink:
Нито се занимавам с подобна "статистика".
Много трудно, Докторе! Много трудно върви! Едно напред, две назад - не знам как се казва този вид танц.
Жив и здрав да сте! Нашите коментари за Вашите мисли нямат никакво значение, разбира се. Те са просто опит да има разговор, но като не става - не става! Важното е Вие да сте в мир и хармония по Вашия си начин.
За статистиката - беше много любезно също така!
Успехи в живота, професията и живота най-сърдечно Ви пожелавам! :D
Вие сте като Норман Лебрехт - след поредните нонсенси ( опити за психологически портрет, "гарнирани" с "откровения" за характера на Кисин- типично психоаналитични инсинуации и намеци), които написа за Кисин, Евгений Кисин го попита, "откъде ги взе всичките тези неща?" Той му отговорил- " чух ги в пъба от важен източник (нещо като "дълбокото гърло")".
Е, аз предпочитам Руперт Кристиансен oт "Дейли Телеграф".
:)
Не са ми интересни тези хора! А от скучни хора добър хумор и комичен ефект не може да се получи!
Но поощрително Ви поздравявам все пак! :D
-
Джиджи, бащата общува с тях сутрин като се събудят, доката отиде на работа, а и в събота и неделя.
Явно са си изместили хората просто часовниците някак напред :)
При нас обаче и това няма да проработи, защото за да има време за игра сутрин, с таткото трябва да станат поне в 5 :( Той /таткото/ в 7 вече е на линия в банята и от там отново на "плантацията".
-
Това са два съвсем различни манталитета северен и южен. Нормално едните да не могат да разберат другите, особено когато не им се налага. Плюс географската ширина.
-
Скоро гледах едно предаване и как тази наша финансова дисциплина сама по себе си нищо не ни носи и няма никакъв смисъл от нея, ако икономиката не работи и това наистина е така. Защото ние икономика сега дефакто нямаме.
В новогодишното си обръщение норвежкият крал каза: "Стават ли хората по-добри? Аз избирам да вярвам в това. Че войната и насилието в исторически план отстъпват назад. Че погледнато през вековете се държим по-добре едни с други. Че имаме напредък в областта на правата на човека, равнопоставеността между половете и закрилата на децата. И че напредъкът е обвързан с повече образование и повече готовност да се поставяме на мястото на другия."
Така масовият българин избира да вярва в напудрените думички и скоро спасението няма да дебне отникъде.
-
Норвежците са специални... .
-
Докторе, единствено исках да обърна внимание на това, че държавата ни е отличничка, а самите хора мизерстват. За правителството какво да кажа - на мен ми се струва, че малко или много от 20 години животът на хората не се подобрява особено. А нали това е задачата на което и да е правителство. За взаимопомощта съм съгласна. Сигурно знаете как Словакия до последно отказваше да се включи в помощта за Гърция. Прав сте, че това са кредити, но една част ще им ги опростят, защото няма да успеят да ги платят. Поне такива са настроенията в немските политически среди. Никой не очаква да получи всички пари обратно.
адито, нали е важното детето да се чувства добре?! Моят син, когато почна ясла, а тогава беше на 1,5 г., трябваше да е в леглото в 19,30 ч. Толкова беше каталясал. Сега би издържал до 21-21,30 ч., но пък на другата сутрин се събужда след 8 ч. и така закъснявам. Затова го слагаме да спи към 20 ч. И все пак да не забравяме, че само за няколко месеца нещата могат да се променят много. :)
Все пак ми се струва странно дете на 7-8 г. да си ляга в 18-19 ч.
Лека нощ!
-
Ира, с теб наистина ще излезем близначки! :D "Педагогическа поема", Колин Фърт и още едни куп други белези, по които трябва да тръгнем да разплитаме нишката на загадката... :D
Снимката на малкия Мартин обаче обезсмисля изясняването на толкова често случващите се и нормални словесни недоразумения, породени от различен стил на общуване и различно чувство за хумор.
Поздрави на Мартин и на неговата мама! :D
-
... Колин Фърт и още едни куп други белези, по които трябва да тръгнем да разплитаме нишката на загадката... :D
Обречени на неуспех...
Какво ще рече снимката- загадка за психоаналитичната група... . :wink:
Клик за по-добър размер... .
-
... Колин Фърт и още едни куп други белези, по които трябва да тръгнем да разплитаме нишката на загадката... :D
Обречени на неуспех...
Какво ще рече снимката- загадка за психоаналитичната група... . :wink:
Клик за по-добър размер... .
:D Възможно е. Но и чувството ни за хумор е сходно, което е гаранция за поне близначки в духовен план, което е по-важно от другото. Дано не ме объркате с психоаналитичка и този път... :D
-
Снимката може би означава, че и Докторът има чувство за хумор, което оценяваме високо!! :D
-
Ето един специален поздрав за Вас, Докторе:
http://www.youtube.com/watch?v=EUi70-ozG6w&feature=related
Шуберт звучи много приятно в изпълнението на Вашия любимец!
Тръгнала съм като една непослушна Червена Шапчица по допирните точки, дано по този път не дебнат Кумчо Вълчовци, а благородни и всеопрощаващи ловци, които така или иначе се занимават странично и с убийства на вълци, но трябва да се оцелява.
Сещам се и за още една допирна точка, но да остане за друг път, че ще напълня остатъка от деня си с прекалено много елеганция, която не ми е присъща чак в такова количество и на мен. Но умея да се преструвам реалистично...
С най-голямо уважение и любопитство към Вас!! Дано не останете с погрешното впечатление, че репликите ми са самоцелни. Просто харесвам словесната игра, която може и да е опасна понякога, но пък всичко си има риск, а Вие сте един повече от достоен "противник".
И с извинение, ако сте се засегнал за нещо си дотук!!
-
http://www.youtube.com/watch?v=RICGqS2UtmU
http://www.youtube.com/watch?v=ttmJ_psfVSI
http://www.youtube.com/watch?v=6-JIApV1pEw
Всъщност, в Шопен, на Рихтер никой няма равен.
И не само в Шопен... :wink:
-
Изчетох с огромен интерес дискусиите до тук, видях, че коментирате ранното лягане и ставане...
Съвсем наскоро, точно преди празниците, прибирам детето от градина, в 18 ч. вечерта и ме пресрещна една възрастна германка. И докато се любувахме на кучето й, тя се закача с децата и изведнъж каза - дават децата си на градина, слагат ги да спят в 6 вечерта и кой ще ги възпитава тия деца?...
И на мен ми стана леко страшно... Защото е вярно, че не ги възпитават особено по този начин... И пропускат много от живота им...
-
http://www.nme.com/nme-video/youtube/id/8DCwvQsFetw
-
Не знаех че е починал... .
-
Вероятно сте прав, но не предлагам състезание :). Отдавам чест на талантлив човек, който днес ни напусна.
-
О, простете- не знаех... .
Съжалявам.
Да изтрия ли?
-
Не, разбира се. Richter е прекрасен.
-
докторе, като говорех за зависимост от форума, визирах себе си, наистина не се опитвам да ви анализирам, това го правeх в първи курс, втория семестър, сега си говоря с хората, а терапия правя на клиентите си. да, те също са хора :)
много ми е облекчено, че си говорите за късното лягане на децата, беше ме шубе да питам по другите теми, щото и нашето бебе си ляга с нас и спи до обед, та бях започнала да се притеснявам, че родителстването ми е съвсем сбъркано, даже четох книги за особените ползи от сънят рано вечер.
-
Елена, какво прочете като плюс на ранното лягане? Чувала съм мнения, че сънят до полунощ е най - здравословен.
Децата на моите познати не са ходели по цял ден на градина, а почасово за 2-3 часа. Имали са предостатъчно време да общуват с родителите си.
-
Мисля, че би трябвало преди да се "осъждат" родителите, слагащи децата си да спят рано, да се уточни дали в детската градина децата им спят. Не знам как е в Германия, за където конкретно става въпрос, но в Италия в детската градина не се спи следобяд. Така че за мен е съвсем нормално дете, станало в 7,30 ч. (примерно) да иска да спи вечер в 19,30, ако не и по-рано. Все пак на тази възраст децата (по принцип) имат нужда от 11 часа сън сумарно на денонощие.
-
19.30-20 е различно от 18... .
18 е късен следобед. 19.30-20 е вечер.
-
Точна така, Тик - так, децата не спят наобед.
-
19.30-20 е различно от 18... .
18 е късен следобед. 19.30-20 е вечер.
Съгласна съм. Но всичко зависи от самото дете и нуждите му от сън, мисля. Моят опит е различен, детето ми спи по-малко от "норматива", ляга късно и става рано (веднъж спа непробудно 12 часа и я проверявах няколко пъти да не е с температура :lol:). Но имам преки наблюдения върху детето на съседите ни - почти целите първи две години в детската градина заспиваше към 18-18,30 ч и спеше непробудно до 6,30-7 сутринта. Това без те да го приспиват или принуждават да спи - просто се изморяваше, имаше нужда от сън.
Учителката на нашата група специално разговаряше с нас, родителите, за това, че децата сутрин влизат изморени в училището и трудно успяват да се концентрират - да намалим извънучилищните занимания. Нали искаме да отгледаме "гении", децата след училище са на какви ли не спортове, изкуства, езици... и това след 7-часови занимания в градината. Много им е натоварването, няма как да не заспиват рано, след като не спят следобед...
Но ако става дума за съзнателно обръщане на режима от страна на родителя, тогава вече говорим за друг случай.
-
Мисля, че би трябвало преди да се "осъждат" родителите, слагащи децата си да спят рано, да се уточни дали в детската градина децата им спят. Не знам как е в Германия, за където конкретно става въпрос, но в Италия в детската градина не се спи следобяд. Така че за мен е съвсем нормално дете, станало в 7,30 ч. (примерно) да иска да спи вечер в 19,30, ако не и по-рано. Все пак на тази възраст децата (по принцип) имат нужда от 11 часа сън сумарно на денонощие.
Много ми е странно малките групи как издъжат да не заспиват по пода. Дъщеря ми през уикендите се инати да не спи, но сложиш ли я да седне някъде и е откъртила на стола. Тук е задължително да имат следобеден сън ( шефът ми, холандец пък смяташе това за странно), но спят рано - 12:00-14:00.
-
"Вечерна серенада" - романтична, красива, меланхолична музика.
Харесвам Шуберт! За краткия си живот - починал е на 31г. е създал впечатляващи неща!
http://www.youtube.com/watch?v=2vE8qGu99aE
Не съм забравила и за обещаното, за което от Вашите мнения тук-там останах с впечатлението, че Ви харесва също така. Колебанието ми е по-скоро не дали да го спомена, а колко и под каква форма, защото е много старо, много дълбоко и затова много интимно увлечение, чийто свят съм преживявала десетки пъти. А има и елемент на ревност, но по-скоро от това да не го направя прекалено публично, макар да съм сигурна, че и други хора го харесват по свой си начин.
Просто не съм площаден тип човек, който ще излезе и ще крещи за себе си и за интересите си и ще манипулира харесване по този начин. Предпочитам да се крия зад смешното, иронията и хумора. А, когато се налага да се покажа даже и поради някаква нищожна рекламна причина, го преживявам след това. И в случая за мен не е равнозначно като все едно шеговито да спомена Колин Фърт, който е едно увлечение, което носи много повърхностни емоции, защото К.Ф. прилича на красив расов кон, който умее ограничен набор от номера, но пък е красив. С извинение, разбира се, към актуалните му фенки!
Впечатлих се, че и Вие харесвате, очевидно силно, същото нещо. Стана доста загадъчно, но не обещавам, че ще се стигне до разплитане в този случай! Макар че, може и нещичко да спомена някой ден...
Засега - серенада! Ехей, хората какво не биха дали да им предложат серенада! :D
-
Хич не е романтично следващото, но ми напълни душата!
Докторе, на гърците май флашмоб не им трябва, те сами си правят:
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=9crjWG-Y_N8#!
-
флашмоб?
-
Розичке, К.Ф. е удоволствие за сетивата - глас, стойка, мимика... Прекрасни образи, пресъздадени на екрана, невероятен актьор. Повече от расов кон е, бих казала 8)
Личи ли ми, че го харесвам :lol:
-
Докторе :) http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%BC%D0%BE%D0%B1
Ето един много хубав :)
http://www.youtube.com/watch?v=_yXy4YGOyvU
И любимият ми:
http://www.youtube.com/watch?v=EvT1jkvWWWA
-
Ганюшо,
Да, да, съгласна съм с абсолютно всичко, което си изброила за К.Ф като достойнства! Подозирах, че ще го защитиш пламенно, защото знам колко го харесваш, че и повече. Това само една жена може да го разбере. Обаче, ако го погледнеш с по-обективни очи...абе, не е толкова разностранен чак, което не е и задължително, може би само за споменаване става. Точно него обаче е по-добре да го гледаш със субективни очи, сетива и емоции...Прощавам му, че не мога да съм напълно обективна, защото ако беше една идея по-некрасив едва ли щях да съм толкова снизходителна и харесваща го... :D
Но! Възприемането на изкуството е нещо толкова субективно и лично, че не си струва да се спори за това. Едва ли някой може да мине тук за единствено и най-компетентен. :D
Лека нощ!
-
О, Розичке, това беше далеч от пламенно :wink: Гледала съм почти всичко негово, не мисля, че е толкова едностранен, както мислиш - малко романтични актьори биха играли гей :D Талантлив е и невероятен, но съм пристрастна защото ужасно харесвам английската школа. Просто английските актьори са ми в една проекция по-високо от всички останали.
-
Английската школа наистина е невероятна. Имат наистина чудесни актьори... .
Джеръми Айрънс в "Борджийте" или в "Завръщане в Брайдсхед"... .
Но ако човек се замисли мъничко, никой и никога не е задминал Олег Янковски в " Носталгия" и в "Цареубиец" на Карен Шахназаров... . Последният филм е великолепен сам по себе си... .
Англичаните, американците, са наистина великолепни, но го няма това "единство" с ролята- ако гледаш например де Ниро- той е стереотипен.... много рядко го има това наистина "превъплъщение", да забравиш кой играе, тоест. В този смисъл, погледнете "Чувство и Чувствителност", 1995 на Ема Томпсън-това е жива класика- има толкова съвършенство в този филм, толкова Английски добродетели, атмосфера, истински характери... и великолепна игра, наистина ( Хелена-Бонъм Картър има какво да завиди).
Единственото изключение за мен тук е Dame Маги Смит- това е върхът наистина на женското актьорско изкуство- гледах наскоро два много редки неини филма- "Самотната страст на Джудит Хърн" ( с Боб Хоскинс) и "Моят дом в Умбрия"- това е нещо невероятно, наистина... не говорим за "Доутън Абеи" или за популярния "Стая с изглед". Тя е невероятна актриса, наистина, и за мен с класи над всичко Американско, вкл и Мерил Стрийп. Тя наистина е най-великата женска актриса днес измежду живите, за мен, лично.
Младите нямат тази техника според мен... днешните времена са времена на бърза кариера- по-старата генерация почваше от театъра... беше много по-различно. Киаран Хинд от англичаните също е много характерен актьор, Майкъл Гамбон-също. Даниел Дей Люис от по-старите също е великолепен в много роли... и тук едно име, което много харесвам да гледам още от "Оскар и Лусинда"- Ралф Файнс.
От младите- Юън Макгрегор, Колин Фърт, Джуд Лоу... великолепно, но се вижда как липсва театърът като основа. За да стигнем до Клив Оуен, който си е тестостерон в движение, но това малко общо има с актьорство- този агресивен сексапил... в "Closer".
На всички американци пък им липсва тотално този класически английски театрален репертоар- те са като "кукли" пред екрана- хубаво, красиво, но празно някак си... Мат Деймон, например, или ди Каприо, когото аз лично смятам за твърде надценен- вижда се ясно. Може да звучи еретично, но аз не харесвам особено нито Пачино, нито де Ниро.
Ралф Файнс в "Четецът" ги слага и двамата в дълбокия си джоб... и ги довършва в "Оскар и Лусинда".
Даниел Дей Люис в "Непоносимата Лекота на Битието" на Филип Кауфман пък, е роля над почти всичко, което Пачино и де Ниро са изиграли... не знам, не ми харесват особено двамата, не ме "тегли" към тях. Какво струва само диалогът в "Четецът" между Ралф Файнс и Lena Olin.
Понякога, когато си говорим между приятели, са ме питали кой филм ми е направил най-голямо впечатление от всичко гледано досега, потресъл, да кажем... и аз казвам три неща ( хорнологично) и едно, специално, не попадащо никъде.
* Ч.Чаплин в "Мосю Верду" и "Светлините на Рампата"- това са две неща, които ще останат завинаги в историята на киното.
* Кешловски в "Декалог", в трилогията, както и в "Двойният живот на Вероника". Всичко от Кешловски всъщност е невероятно- и "Белег", например. "Декалог" мога да го гледам безкрайно, както и "...Вероника". Кешловски говори пряко на мен. Не знам защо... . Английското е хубаво, приятно... . Но този "Декалог" с доктора, връщаш се с мрежичка мляко и разговорите с жената на умиращия в болницата, или Олбрихски в серията с новогодишните преживявания... . В този смисъл, от Източно-Европейските актьори особено обичам Олбрихски, Богуслав Линда и Йежи Штур.
* Нани Морети в "Тих Хаос" ( Caos Calmo) - великолепно нещо, наистина... . Рядък филм е, но си струва до последно.
Специалното е "Volver" на Алмодовар. Това не влиза никъде, и каквото да се каже тук, ще е без смисъл.
-
дива роза, благодаря ти за серенадата, много добре ми дойде между два работни ангажименти и с чаша кафе.
докторе - имах удоволствието да гледам джеръми айрънс на сцена в малък театър. постановката беше нищо особено, но този човек променя атмосферата само с появата си на сцената. в първата сцена той беше дълбоко заспал болен, който просто си лежеше на едно легло. докато се усетиш че там има човек и той вече играеше. а като се "събуди" ..... но изключително ме впечатли колко аристократичен е извън сцената - изчаках, че приятелка искаше да вземе автограф - слаб, висок, красив, с изтъркано кожено яке и чанта, навъртяла хиляди километри на мотора. взе си малко питие и разписа с усмивка снимките на девойките, които тръпнеха в очакване - истински рицар :)
ето да видите един от най-великите съвременни актьори. не съм го гледала във филми, но съм гледала няколко постановки, в които той си променя ръста на сцената, не зная как го прави, сър оливие вероятно би го нарекъл актьорство. невероятен е, казват, че е направил една от най-добрите дездемони - марк райлънс. а когато не е на сцената много ми напомня чаплин - малък човек, с живо лице и блестящи очи. страхотен е. ако някой от някъде може да намери запис на Джерусалем - постановката е невероятна. за нея бих си оставила детето да отида да го видя още веднъж, но няма билети
ето малко негови снимки
http://www.google.co.uk/search?q=mark+rylance&hl=en&client=safari&rls=en&prmd=imvnslo&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ei=KRUMT5ucN4-K4gSD77CdBg&ved=0CEEQsAQ&biw=1260&bih=637
хубав ден
-
Вие сте в САЩ, или? В Англия?
Гледайте сериала "Борджийте"...
-
Докторе,
споделям Вашите разсъждения и опит да направите за себе си по-обективен преглед на тази школа и не само. И аз така ги виждам нещата. Докъде стигнахме само! :D Нещата ще излязат различни...
Характерното и силната страна на английската школа актьори е, че в основата и от години наред стои методологията и идеите на руския театрал К. Станиславски. Той е разработил цяла система от техники, чрез които актьорът да може да бъде научен да предава по-реалистично и правдоподобно различен и цялостен диапазон от емоции. И в техните драма (театрални) школи системата на Станиславски е водеща. Да не забравяме и това, че в тази страна театърът и като едно много достъпно и народно зрелище идва от Шекспир чак.
Под "добра" - "силна" театрална основа аз лично пък разбирам не общата подготовка, която получават всички актьори, завършили в тази страна. А личните им способности и само те. Дали те самите притежават талант (най-общо казано) да играят и театър с всичките му специфики.
Маги Смит - тази жена е просто фурия!! Тя може всичко. Да се снима в кино, да играе театър. Но най-важната и способност е това, че тя умее, т.е. има личния си талант да преминава от диаметрално противоположни емоции за броено време - от истинска драматичност до комедийност. Синът и Тоби Стивънс също е наследил нейния комедиен талант, а и театрален също така. За мен лично комедийният талант е много по-труден, но това е лично мое виждане.
Ралф Файнс - за мен лично е мъжки вариант на Маги Смит. И двамата имат огромен талант. Могат всичко. А той има и физическа пластичност, гъвкавост, не е "дървен" и не работи предимно с лицевата си част като К.Ф. например. Може да предава дълбоко драматични и даже варианти на екшън състояния (в Хари Потър например).
((((За К.Ф. специално може да се направи списък с нещата, които не може и е доста слаб в тях, това не е само мой субективен списък. Но той не спира да работи и да прави това, което може, което го е типизирало донякъде в една посока само, а и популяризирало също така. Може би последните му два филма, за които получи толкова награди, показват, че може и да не е себе си постоянно и навсякъде. Личният му мъжки чар му помага много. Маниерността и поведението му, като резултат от нея, са го превърнали митологично почти в израз на един тип на английското и т.н. добро, сдържано поведение и емоционалност и т.н., нещо което е дълбоко чуждо и непознато на Балканския тип мъж например...друга култура, манталитет, менталност даже и т.н.:) Гледала съм почти всичко от него, чела съм почти всички негови интервюта; имах и период на обожание, но отмина, защото, съпоставен с други, той просто...Това е личното ми мнение, не задължавам никого да го вижда по този начин. Мога да разера и разбирам еднозначния му прием и не искам да споря с никого, защото е безсмислено, а и невъзможно да виждаме и преценяваме нещата по един и същи начин.))))
Сещам се и за поне няколко имена на руски актьори, които са ужасно разностранни и които заслужават прословутия Оскар. Но никога няма да го получат, а и Слава богу, че това е така. Защото Оскарът е част от една друга култура и манипулация на културните вкусове, превръщайки ги в основно масови и задоволяващи емоции по повърхността, но почти никога не водещи до личностна трасформация и катарзис.. И невинаги тази награда отива наистина при таланта, комплексни са причините.
Това е съвсем накратко моят субективен поглед върху някои неща.
-
Има актьори, които зреят с годините- Хопкинс е такъв, Колин Фърт е такъв.
А има и такива, родени- Дерек Джакоби,например в "Денят на Чакала" или в "Клавдий" си е все Дерек Джакоби.
"Чарът" пречи да се види същественото, защото насочва нещата в чисто емоционална посока на "да-не". И изключва по-дълбоките чувства и мисли, предразполагайки априори. Затова, колкото и да е красива например Ева Грийн, Жулиет Бинш си е Бинош. А как това важи за Депардийо, или за Котийар (Marion Cotillard).
От руснаците бих споменал Джигарханян, Шакуров, Сергей Гармаш, както и Тихонов ( той почина), Евстигнеев, Басилашвили, разбира се. Изпитвам огромна неприязън към Никита Михалков, Говорухин и Кончаловски по принцип. Звягинцев с "Изгнание" бе великолепен ( с глави над Скорсезе и другите там отвъд океана), към Тарковски съм доста безразличен по принцип. Бергман ми е тотално безразличен. Ама тотално... .
За мен лично, Олег Янковски бе най-великият мъжки актьор на изминалият век, след Чаплин, разбира се. А и като човек, Янковски бе нещо изключително. Имах възможността да гледам "Анна Каренина" с Друбич/Янковски... е не се описва това с думи. За Соловев като режисьор не е мястото тук- той е много, много специален за мен, и го обсъждам само в приятелски кръг. :wink: Имам всичките му филми, включително и редки неща като "Спасител" с Друбич/Сергей Шакуров или "Чужая Белая и Рябой". Всъщност, за мен киното започна със "Сто дни после детството" и Лена Ерголина... за да продължи с "Нежна възраст". Истината е че, само Соловев ми "говори пряко и директно", колкото и да обичам 3-те категории, за които писах по-горе. Просто, Сергей Соловев е изворът, началото, нещо като -"възпитание на чувствата". Може би има и връзка със скапаната генерация, от която произхождаме всички ние, родени преди толкова години? не знам... .
Но това вече е твърде лично.
та така...
-
в англия съм, но борджийте не са ми достъпни, защото нямам sky, ще ги чакам на двд
казах ли ви за treme - за ню орлиънс след катрина, страхотна музика, за тези от нас, които обичат истински ритъм енд блус, джаз, далеч е от театъра, но пък е удоволствие.
-
Здравейте д-р Бърди,
Моля за Вашето мнение по следния случай:
става дума за дете на 10 месеца. При нея основната диагноза е персистиращ артериален канал и в допълнение междупредсърден дефект с перфорации на фоса овалис, периферна пулмонална стеноза, лява горна празна вена. Детето е с лош теглови прираст, изоставащо физическо развитие и прогресираща сърдечна недостатъчност, в края на октомври беше извършена операция. В момента детето тежи 5570 при ръст 68 см.
Поради съмнение за хидроцефалия беше направена консултация с детски невролог, който отхвърли съмненията и постави диагноза Hypotrophia gr II (E44). BCM (Q24.8.
Новата находка е липсата на сухожилни рефлекси
Във фиша от прегледа чета още /буквално/: кинезиологичен статус - нормален Ландау. Изплъзва се при аксилиран Вис Войта за 9Невъзможно изследването на останалите проби.
НПР: Г-36с; М-16с; ЕС-28с; СД-36 с;
Това което е обезпокоило родителите е, че неврологът не е бил сигурен дали сухожилната арефлексия не е сигнал за първично мускулно заболяване.
Бърди, считате ли че се налага допълнителна консултация и изследвания за доизясняване на диагнозата? (Взети са проби за генетични изследвания, чакаме резултатите все още)
И още един въпрос: възможно ли е арефлексията да е била временна поради стегнатост на детето, плакала е и е била неспокойна през цялото време на прегледа.Още повече че преди същинския преглед при невролога детето е преминало предварителен преглед при негов сътрудник, който също е проверявал рефлексите и не е установил отклонения.
Сърдечно благодаря за отделеното време, докторе!
-
Простете, но това е много сложна тема за обсъждане тук, още по-малко по Интернет... .
Има две неща:
* търсене на белези за вродени генетични заболявания.
*уточняване дали се каса за "липса на рефлекси" или за хипотония ( понижен мускулен тонус) . Ако се каса за хипотония- това си има протокол за уточняване... .
* хидроцефалията от къде е? от ражданто? причина? калцификати или други белези от УЗ изследванията?
В Бг ли е детето? описанието на сърдечните проблеми (УЗ) е от Велковски?
-
Благодаря Ви за бързата реакция, д-р Бърди.
Съзнаваме, че темата е сложна :oops:, най-тежко е времето на изчакване между два прегледа и лабораторни резултати, а бихме искали да бъдем сигурни че правив всичко възможно. :oops:
Хидроцефалията е отхвърлена като диагноза, визулно главата е доста по-голяма на фона на мъничкото телце, затова и съмненията за такава. Слава богу, хидроцефалия няма!
Детето е в БГ, диагностицирано е от Велковски.
Ако имате време и счетете за нужно, моля разгледайте подробния фиш от прегледа при невролога, ще сме признателни за евентуален коментар от Ваша страна. Ще Ви изпратя сканираните файлове като лично съобщение.
Огромно благодаря!
-
Внимание! обиколката на главата се мери по криви. За възрастта.
Сложете измереното на кривите, за да имате реална оценка.
Диагнозата "хидроцефалия" се поставя с УЗ през предна фонтанела. Ако не е възможно- с МР или "скенер".
Ако е вярно измерването, за 10м възраст, 44.1 е почти идеалното ( 50 персентил)
-
Извинявам се, че се намесвам :oops: Но понеже имахме подобен проблем с обиколката на главата, реших да споделя, пък дано съм полезна. Моята дъщеря се роди с два месеца по-рано, с тегло 1750 гр. Нямаше съпътстващи проблеми, но ни посъветваха да направим трансфонтанелна ехография, предвид недоносеността. Направихме я, когато детето беше на 4 месеца. Установи се голяма обиколка на главата, както и голямо нарастване за един месец /2,5 см при норма 1,5 см/. Също така увеличени вентрикули, по-голямо разстояние между хемисферите, завишено количество течност. Нямаше поставена диагноза, но имаха съмнения за евентуални проблеми и поискаха проследяване. Заключението на невролога беше - мускулна хипотония. Всичко това се случи във Варна. Поискаха скенер, но аз не се съгласих и отидохме в София. Записах час за доц. Ралица Георгиева, която на прегледа отхвърли нуждата от скенер, както и успокои съмненията за проблеми. Наистина имаше отклонения, но според нея нямаше причини за тревога на този етап, тъй като е напълно вероятно да влязат в норми с времето. Правихме проследяване всеки месец и нещата си влязоха в нормални граници. В момента детето е на една година и няма проблеми. Единствено заради хипотонията ходихме на рехабилитация - един курс от 3 месеца. Правиха й масаж по Войта. В момента всичко е наред и нещата се коригираха. Детето е на път да проходи.
Знам, че случаите са различни, но все пак се надявам информацията да даде поне насока на действие. Ако не сте посещавали доц. Георгиева, препоръчвам консулт с нея.
Извинете отново, че се намесих :oops:
-
Внимание! обиколката на главата се мери по криви. За възрастта.
Сложете измереното на кривите, за да имате реална оценка.
Диагнозата "хидроцефалия" се поставя с УЗ през предна фонтанела. Ако не е възможно- с МР или "скенер".
Ако е вярно измерването, за 10м възраст, 44.1 е почти идеалното ( 50 персентил)
Да, но очевидно никой тук не ползва табличката с перцентилите :x, май единственият на когото му хрумна да я погледне бях аз :(
Въпреки че самият доктор Велковски беше гледал главата на УЗ, мнозина от колегите му се суетяха около "голямата глава" и настояваха за преглед с невролог.
-
Ако не сте посещавали доц. Георгиева, препоръчвам консулт с нея.
Извинете отново, че се намесих :oops:
Сиксенс, благодаря!
-
Няма защо, ако искаш координати, пиши ми на лични.
Между другото, доколкото знам, голямата глава сама по себе си, нищо не значи. Те са комплекс от фактори, които се наблюдават, за да се направи заключение, както е отбелязъл и д-р Бърди.
Успех и дано се оправи детенцето :(
-
Благодаря Ви за бързата реакция, д-р Бърди.
Съзнаваме, че темата е сложна :oops:, най-тежко е времето на изчакване между два прегледа и лабораторни резултати, а бихме искали да бъдем сигурни че правив всичко възможно. :oops:
Хидроцефалията е отхвърлена като диагноза, визулно главата е доста по-голяма на фона на мъничкото телце, затова и съмненията за такава. Слава богу, хидроцефалия няма!
Детето е в БГ, диагностицирано е от Велковски.
Ако имате време и счетете за нужно, моля разгледайте подробния фиш от прегледа при невролога, ще сме признателни за евентуален коментар от Ваша страна. Ще Ви изпратя сканираните файлове като лично съобщение.
Огромно благодаря!
Прочетох, това, което сте дали. Това с "попарата" е направо "убийствено"... но какво да се прави... тъжно.
Основното при детето е да се оцени дали се касае за хипотония.
Ако се касае- трябва да се търси по протокол. Има десетки заболявания, причиняващи я... и е много дълга тема това.
Другото е да се огледа детето за малформации/дизморфични белези, извън ССС- ниско окосмяване, странно разположени уши и схема на ушите... въобще белези, насочващи към генетични синдроми, които трябва да се уточняват.
Вероятно детето е слабичко и дистрофично, и на този фон главата изглежда "огромна". Но си има таблици за оценка, и ако по тях обиколката е нормална-значи- нормална е.
На разположение за повече подробности, но без да имам пряк поглед върху детето, ми е трудно.
-
Докторе, съветите Ви са ценни както винаги, огромни благодарности за тях и за загрижеността!
ПП Какво е ССС?
-
Сърдечно съдова система.
-
Специално за А. Тарковски - много харесах "Андрей Рублев". Прилича на една малко тромава притчеобразна приказка, има умерена доза смисленост и интелектуалщина, има лиризъм и поетичност, актьорите си играят и разчитат на себе си, а не на техника. Истински филм е.
Останалите му филми са замислени да са супер интелектуалски, супер смислени, метафорите се развиват и проясняват за зрителя с такава мъчителна липса на динамика, многозначителните паузи и мълчания могат да те подведат, че вече си оглупял от интелектуалност и си пропуснал края, а това, което се точи бавно на екрана са собствените ти нерви и изтощено търпение, на които не им остава нищо друго освен да пукнат накрая колективно и те.
Може би причината е в това, че е живял извън страната си и е искал да каже много неща наведнъж, но да ги каже така, че да мъчи от сложност и засуканост до последно зрителите. Беше много обожаван по едно време. Да, мога да го гледам, но трябва да съм вързана здраво за стола, ако не ми е точно времето за такъв тип послания.
Смешното обаче е велика и много сложна форма на мисълта и по вложен замисъл, и като смисли в него, и технически като пресъздаване чрез което и да е изразно средство и изкуство. А да накараш човек да се усмихне на играта с думи означава, че си вложил напълно съзнателно добри намерения. Виж, да го разплачеш можеш съвсем несъзнателно, а при осъзнати усилия направо ще го направиш трайно нещастен. И тук балансът е важен. Но смешното е като една красива украса, която не е за постоянно консумиране - толкова, колкото да не си въобразиш, че животът е само смях.
Аз не съм чак такъв голям киноман, защото за един филм се искат два часа поне стоене на едно място да се довършите взаимно. Но гледам избирателно. Имам и много периоди, когато ми се гледат просто неща оглупели от красота, безсмислие и романтика. :D
-
Вече се бях навила да ходим на бебешко плуване с една приятелка и пак се умислих.
Док.,смятате ли,че е удачно,като се има впредвид,че в басейна има и други бебета с майки,или бащи?Дали има някакъв риск от кожни проблеми?Много ми се ходи,но не бих рискувала да си навлека някакъв проблем.
Става въпрос за следното: http://vbox7.com/play:7c386242
-
Удачно е. Стига басейнът да е добър.
-
Докторе,
разбрах, че обичате да слушате класическа музика. И аз съм и почитател и списъкът ми с любимци е дълъг – Рахманинов, Шуберт, Шопен, Лист, Дебюси, Вивалди, Чайковски, Прокофиев, Шостакович, Сметана, Дворжак, Равел и много други в зависимост от това как е минал денят ми.
Простете за любопитството, но свирите ли Вие лично на някакъв музикален инструмент? Може и да не отговаряте, ако въпросът ми Ви се стори прекалено лексиконен и напорист.
По мое време родителите бяха обхванати от безумната идея за всестранна развитост на гениалните си деца и масово ги записваха на солфеж, инструменти и други видове жизнерадостни дейности. Ако не талант, то поне със сигурност се е получавало мощно средство за семейно отмъщение на неприятните съседи например. Как да се бориш с шума на фалшивите барабани на обърканото дете на семейство Иванови и да запазиш достойнство и присъствие на духа едновременно?
В моите лични отмъщения аз използвах неудачите си от друг вид родителски амбиции, но не за това беше въпросът ми.
-
Розичке, в днешно време родителите ми се виждат много повече обладани от амбиции отколкото някога. Да, някога се ходеше на инструмент и английски, а днес е и плуване, и танци, и карате и още какво ли не. Децата нямат време да си починат. Събота и неделя са запълнени до дупка. Поне на мен така ми се струва.
-
:DИскам да е здрава,а плуването е по-скоро за развлечение на мама.От както се помня плувам,по два пъти седмично...та ми липсва вече басейна,нищо че ще е бебешки :oops:
-
От както се помните, плувате в Бг два пъти седмично?
Хм... интересно.
-
Аха.И то в басейн.Какъв е проблема?Тренирах от 1-ви клас 8 години,а после само за удоволствие.
-
Чудесно. Просто ми стана интересно... .
-
ние тръгваме на плуване от 27ми този месец. казаха ми, че едно от нещата, което ги учат (след като се понаучат да се държат те във водата) е да лежат на корема или гърба на майката докато тя плува. струва ми се страхотно да мога да поплувам, докато тя се вози. чакам с нетърпение да стигнем да плуваме заедно
-
Така ви завиждам за плуването, момичета :) Сигурна съм, че и на малкия много би му харесало. Трудно се отделя от водата по принцип :)
Надявам се да споделите и снимки тук....да ви се порадваме, а и да помечтаем малко :)
-
Ние пробвахме с басейн, но Тони се страхува от водата. Чак накрая по миналото лято се престраши да влезе в морето. Тази година, реших, че е преодолял страха си, го заведох на басейн. Страааах и викове, беше голямо преживяване. За малко да не ни изгонят. После пожела да отидем втори и трети път, като на четвъртия отказа категорично. Отказа и на море да ходи. Исках да го учи учител, като аз съм в басейна също, но не. Та ви завиждам благородно, че ще плувате заедно с децата си.
-
Перде, може пък друго нещо да му хареса на детето :)
Кристина не ходи още на нищо :) Ни на английски, ни на танци, ни на плуване, ни на ски, ни на инструмент свири :lol:
Дето вика blue_sky много ми се струва натоварващо. Пролетта ще я водя на плуване, като стане по-топло и денят по-дълъг, а другата зима ще я пробвам на ски, но с мен и учител и когато не е на детска.
-
Моето дете ходи само на английски език в градината и му е много забавно. Там играят, танцуват. Това два пъти седмично по 30 минути. Аз не искам да учи от сега език, искам само да свиква със звученето му. Поради това, че този език в днешно време трябва да е редом с майчиният. Това е мое мнение. Плюс това одобрявам разнородните занимавки за деца. Стига да се харесва на детето и да има време и пари. Аз мисля догодина да го запиша на Айкидо, след като не става с плуването. Искам да изразходва енергията, която ни идва в повече. :wink:
-
Перде, на моя много му харесва в басейна, обаче от морето го е страх. Сигурно е заради шума на вълните, когато се плискат. Иначе първия път каза баща му, че и в басейна му било странно, непознато. Добра причина, за да се разреве. Сега е голям фен.
От егоистична гледна точка трябва да споделя, че предпочитам в тези студове да се постопля в басейна отколкото да излизам навън, че иначе два пъти дневно трябва да мръзна. Така поне в неделя го редуцираме до веднъж. Не се учи да плува или нещо подобно. Просто си играе във водата. Иначе от многото амбиции единствено на българския и на някакъв инструмент държим с мъжа ми (и двамата свирим, макар и непрофесионално).
-
мисля, че е прекрасно ако може да свири детенце на нещо, винаги съм искала и съм завиждала на хората, които могат, но мама ми каза, че козата ми е изяла пеенката в първи клас и затова не съм особено музикална :D. дъщеря ми определено харесва музика и се заслушва (даже спорехме с мъжа ми, че ми се струва голям снобизъм да я водя на класическа музика за бебета), вместо да си пусна музика вкъщи когато ми е кеф и да потанцуваме.
мисля, че не е толкова важно на колко неща ходи детето, а дали го прави защото иска или защото мама и баба смятат, че така трябва.
пердето, успех с айкидото (аз все забравям колко е голям, ама ако му е трудно с новите неща - може би да пробваш да гледа филми или да четете нещо за айкидото, за да се "запали" предварително? то историята му е вдъхновяваща - да победиш врага си със собсвената му сила или по нашенски с неговите камъни по неговата градина. ако не бъркам е измислено от жена? сигурна съм, че ще има някой дето да ме поправи ако греша)
ще ви пиша как е с басейна, но по повод на снимките - категорично са забранени, защото има и други деца (и предполагам, че понеже са по бански) но така пишеше в сайта им.
-
:DТо сега имаме предписание да свикне да се облива с по-хладка вода,за да не се стресира и трябва да направи поне 6 месеца,а после ще го мисля.Дано се оправи малко времето,че сега тук е кучи студ и се чудя как ще е като излезем къпани навън...
От друга страна малката няма никакъв страх от водата,и се задържа сама,без моя помощ на повърхността,ама плуваме само в бебешката ваничка,нямаме вана.А те се раждат с умението да плуват,вродено им е,а после го забравят.За това мисля поне няколко пъти да отидем преди да дойде лятото.
-
Ели, за мен това нещо с искането е относително за дете на 5-6-7 години, а и особено в пубертета. Според мен, ако детето е възпитано от родителите си да харесва определен спорт, инструмент, език или каквото и да било, в някакъв момент би имало смисъл родителите да настояват детето да продължи със заниманията (дори и да го мързи или да твърди, че не му е интересно). Сигурна съм, че са периоди, които минават. Иначе в Германия съм се нагледала на деца, които свирят една година на пиано, следващата - на китара, след това на барабани и най-накрая престават да се занимават изобщо. Ами, ще настоявам. Ако иска, нека учи два инструмента или поне да продължи с този, който му е по-интересен.
Ако забележа, че наистина става тормоз, ще го обсъдя с мъжа ми и ще видим какво да правим.
И при нас се оказа, че е забранено да се снима в басейна, но тъй като не са сложили никакви обозначителни знаци, мъжът ми беше успял да направи няколко снимки преди да му направят забележка.
-
Ели, за мен това нещо с искането е относително за дете на 5-6-7 години, а и особено в пубертета. Според мен, ако детето е възпитано от родителите си да харесва определен спорт, инструмент, език или каквото и да било, в някакъв момент би имало смисъл родителите да настояват детето да продължи със заниманията (дори и да го мързи или да твърди, че не му е интересно). Сигурна съм, че са периоди, които минават. Иначе в Германия съм се нагледала на деца, които свирят една година на пиано, следващата - на китара, след това на барабани и най-накрая престават да се занимават изобщо. Ами, ще настоявам. Ако иска, нека учи два инструмента или поне да продължи с този, който му е по-интересен.
Ако забележа, че наистина става тормоз, ще го обсъдя с мъжа ми и ще видим какво да правим.
Аз съм малко по средата. Не мисля, че можеш да възпиташ да харесва нещо, но можеш да дадеш възможност да го опита и ако го хареса, да продължи. Иначе съм напълно съгласна с настояването за постоянност. Мен например ме записаха на пиано като малка, докато един ден не се тръшнах, че не искам да ходя, защото ми бяха купили някаква играчка и точно тогава исках да си играя с нея. До ден днешен не проумявам защо ме оставиха и после така и не настояха да продъжа да ходя на уроци. Имахме пиано в къщи и на мен ми харесваше да посвирвам с един пръст, а и уроците ми бяха интересни. После на какво ли не се записвах, нищо не постоянствах.От всичко по малко и нищо не научих като хората. Виж, ако е тормоз, определено съм против. Има родители, които са решили, че детето им ще е нещо и няма мърдане. Ама то детето може да обича да танцува, те са решили, че ще е математик въпреки, че мрази математиката... е, такива хич не ги обичам. Индийците са така. Те дори им решават какво ще работят както порастнат. Не всички, но голяма част от тях. Чувала съм индийка да ми казва, че естествено, че тя щяла да избере какво да следва синнът и в университета.
Аз моите ще гледам да ги запиша на нещо, което да им допълва в каквото по природа са добри и им допада. Ивана мисля да я запиша на танци,защото много обича да танцува, но най-ранните, които намерих са за 2.5г, та има да почака още цяла годинка. До тогава ще си танцува в къщи на всеки звук, който чуе. Андреа е прекалено малка да реша какво би и допаднало. Ама като я гледам как се съсредоточава, май шахматистка ще става :-), за кеф на татко си. Като порастнат ще ги пробвам и на някакъв спорт и на пиано, ако баба им си даде пианото, но ще дам да се разбере, че в момента,в който се отрази на успеха в училище,ще го спрем.
-
на занимания по музика, пеене, танци, рисуване и прочие хобита бих записала детето само, ако виждам, че има интерес и то самото поиска.
но на език и спорт - не го питам дали иска. за мен това са неща, които трябва да се вкарат задължително на малка възраст, за да има доживотна полза.
език се учи най-лесно като малък. това е доказано. там, мисля, спор няма. курсовете за деца са така направени, че на децата им е забавно и обучението е чрез игра.
привикването към редовна физическа активност, подобно на консумацията на полезни храни, е нещо, което се възпитава. ако майка ти и баща ти лежат по цял уикенд на дивана пред телевизора, шансът да правиш и ти така е голям. освен това, умението да се плува е просто задължително, дори не е въпрос на спортни умения, а може да е животоспасяващо.
колко съм съжалявала, че моите родители не са ме запознали като малка със ските, например. опитвах на стари години да се уча, но ми е трудно и честно казано ме мързи вече :)
давам пресен пример със зимните кънки. миналата неделя ходихме за първи път (по-точно за втори, първия опит беше преди 2 години, очевидно му беше рано). сега му беше забавно, справяше се добре. тая събота отиваме за втори път - все едно е друго дете - лигави се, повтаря "не мога", лежи по леда, накрая го изкараха от пързалката предсрочно и той заяви, че повече не иска да идва никога. на следващия ден се спазарихме за шоколадово яйце като награда за ходене на пързалка и детето отново беше в настроение, представи се отлично и вече почти се пързаля. та така с "не искам". един ден ще се радва, че може да кара кънки и ще му е приятно на пързалката. а няма да гледа тъжно отстрани и да се страхува да опита.
п.п. навремето бяха по-малко възможностите за занимания на деца, а и бяха по-скоро за духовно развитие на детето, а не за подпомагане на житейската реализация. имаше музикален инструмент (пиано, цигулка, акордеон), език и някой спорт.
аз много исках да свиря на пиано, ходих на уроци няколко години, видях, че не е за мен това. резултатът е, че сега имам едно пиано в къщи, което се чудя как да разкарам - някой иска ли пиано, апропо? - а не мога да изсвиря нищо друго, освен Котешкия марш. но се образовах добре по солфеж и инструментознание :)
-
един ден ще се радва, че може да кара кънки и ще му е приятно на пързалката. а няма да гледа тъжно отстрани и да се страхува да опита.
Ако още не сте пробвали, нека опита и с ролери. така ще поддържате интереса към кънките и през лятото :)
Моето дете кара ролери с удоволствие и го препоръчвам като занимание - обогатява "нормалната" игра на гоненица :)
-
о да, ролерите се харесват и у нас :)
-
При нас в градината организират най-различни спортни занимания. Тази седмица ще ги запознават със ските, преди това беше кънки, плуване, тенис, футбол, езда, танци, гимнастика. Винаги има по нещо интересно, което се и повтаря през годините, за да може ако е интересно и забавно и на децата, да продължат да спортуват.
-
Напълно се съгласявам с Джам. Пролетта ще пробваме плуване, зимата ски, ако не иска - танци. Или докато не и хареса спорт, но ще спортува. Усъриде ще положим и за езиците.
А ако съзра някакъв талант у детето и то иска, ще насърчавам, но без амбиции.
Движението е ужасно важно.
Аз съм скиорка, сега съм олабила малко, но като детет и тинейджът шансът зимата да ме видите извън пистата бе малък. Надявам се и на Кристина да и харесат ските и зимният сезон да е с удоволствие в планината с приятели, наместо да се чуди къде да се дене. :)
-
Доктор, Бърди!
Бебето ми е на 1 година и няколко дни, не ходи. Изправя се сам и обикаля кошарата хванат с две ръце, също крачи като го държа за дланите.
В написаното от Вас, Големи моторни камъчета 14 - 20 месеца правят крачки какво означава? Че в периода 14 - 20 месеца е прохождането или?
Ако не проходи до 15 месеца се води закъсняващо прохождане. Това какво означава? Че и след 15 месец се води нормалнно прохождане ли? До каква горна граница? 20 месеца ли е горната граница?
Понеже мъжът ми е проходил на 9 месеца, Свекърите ми само ме тормозят и питат защо не е проходило бебето вече. Самата аз съм проходила на 18 месеца.
Бебето ми все в горната граница на нормите се обърна, седна и пропълзя.
-
Не мога да редактирам предния пост, а се сетих нещо да допълня.
Когато детето откаже да се занимава с определен спорт или друго нещо, то може да е не защото не харесва самия спорт, а заради учителя - това е добре да се уточни в разговор. При нас с плуването беше така - първо дъщеря ми беше с учител, който провеждаше заниманията прекалено динамично, бързо сменяше играта и тя не успяваше да го следва с нужното темпо, още повече че искаше да е винаги първа, а не успяваше; после плака, че повече няма да ходи на басейн. Аз първо не виждах проблема в учителя, почти приех, че плуването няма да го бъде. Но точно когато пробвахме за последен път, по заместване дойде една учителка с коренно различна методика - спокойна игра във водата, макар да правеше същите неща като колегата си иначе. И не можах да си позная детето - ухилено правеше с видим кеф каквото показва учителката си. Сега сме при нея и с ходенето на плуване няма проблем :)
Smaraidi, всяко дете има свое темпо на развитие - моето проходи на 10 месеца, съседчето - на 18, но и двете са без проблеми. Щом е в границите на нормалното, не слушай тоз и оня :)
-
Доктор, Бърди!
Бебето ми е на 1 година и няколко дни, не ходи. Изправя се сам и обикаля кошарата хванат с две ръце, също крачи като го държа за дланите.
Smaraidi, не се притеснявай излишно, имаш още доста време, ще проходи. Ивана се изпавяше на 7 месеца и все си мислехме, че ще проходи рано, а изкара така половин година държейки се за неща. Чак на 13 месеца и половина проходи сама. За да те развеселя ще ти кажа какво каза баща ми по въпроса - да не съм я мислела, важното било да проходи преди да тръгне на училище :-). Ти се радвай, че седи в кошарата, защото моято от както започна да може да става, не пожела да седи вътре и ако не я извадиш изпадаше в истерия, така че още на 7 месеца приключихме с кошарата.
Съгласна съм с Джам за спорта, но аз някакси на това не гледам като на спорт, а като на занимания. Карането на кърнки за мен е като карането на колело - може да си го „правиш“, без да го „спортуваш". Та на такива спортове да, но не искам да ги заспивам на нещо, което задъжително се гледа все едно се тренира професионално. Давам пример какво искам да кажа - можеш да си играше футбол с децата, но като се запишеш на футбол вече става дума за по-професионално спортуване или може да си караш колело, не е необходимо да тренираш колоездене.
За езиците също си права. Аз не се замислям за това, защото моята вече разбира и двата езика без дори да може да говори. Направо ме сбърква. Отиваме в градината, аз и говоря на български да си даде шапката, учителката на англйски да си свали якето и тя и двете ги разбира и не и трябва време да превключи.Сега някои учителки и на испански и говорят. Вярно, че ще проговори по-късно, ама това въобще не го виждам като проблем, ако като проговори, знае и двата езика. Тук ме съветват да съм им говорела на английски, че щяла да изостане, но аз нямам и най-малкото намерение да спра да им говоря на български, че после няма от къде да го научат. Да изостават, ако с половин година по-късно научат цветовете, но пък за сметка на това зная два езика, хич не ме притеснява.
-
... ще проговори по-късно, ама това въобще не го виждам като проблем, ако като проговори, знае и двата езика. Тук ме съветват да съм им говорела на английски, че щяла да изостане, но аз нямам и най-малкото намерение да спра да им говоря на български, че после няма от къде да го научат.
Сакън, не слушай такива съвети. Нагледала съм се на семейства, в които родителите говорят български, а децата им отговарят на английски. Жалко и тъжно е... Има време да се интегрират. Кой ако не ти ще има предаде майчиния език!?
-
Тук навсякъде ни съветват да им говорим само на роден език, а в градината и училището ще ги научат на немски. Задължително е даже :D Защото се смята, че така хем няма да научат родния език, хем няма да имат правилно произношение на немски.
-
Доктор, Бърди!
Бебето ми е на 1 година и няколко дни, не ходи. Изправя се сам и обикаля кошарата хванат с две ръце, също крачи като го държа за дланите.
В написаното от Вас, Големи моторни камъчета 14 - 20 месеца правят крачки какво означава? Че в периода 14 - 20 месеца е прохождането или?
Ако не проходи до 15 месеца се води закъсняващо прохождане. Това какво означава? Че и след 15 месец се води нормалнно прохождане ли? До каква горна граница? 20 месеца ли е горната граница?
Понеже мъжът ми е проходил на 9 месеца, Свекърите ми само ме тормозят и питат защо не е проходило бебето вече. Самата аз съм проходила на 18 месеца.
Бебето ми все в горната граница на нормите се обърна, седна и пропълзя.
"Прохождане" е 5 самостоятелни крачки до 15 м възраст. Фактът на това, а не колко зряла е походката.
15 м е горна. Просто ако проходи малко по-късно все пак говори за известни проблеми, които макар и дискретни- са налице.
Това е голяма тема... .
-
Тук навсякъде ни съветват да им говорим само на роден език, а в градината и училището ще ги научат на немски. Задължително е даже :D Защото се смята, че така хем няма да научат родния език, хем няма да имат правилно произношение на немски.
Напълно подкрепям.
-
Внимание! В Бг вероятно има Примперан (Метоклопрамид) на сироп.
Казва се >>> Antiemetin ® (Sopharma AD) – сироп с концентрация 5 mg/5 ml.
Проверете пак тази информация. Ако е вярна- край на "Деган" ампулите за пиене.
-
Ние понеже си нямаме ледена пързалка, купихме за РД, ролери. Голям мерак имаше детето, но до като се качи и видя, че не е толкова лесно, както с лекота карат батковците и какичките в морската градина. Веднага се отказа и захвърли, но на пролет, ще ги борим. Също мисля и велосипеда още дълго ще присъства в занимавките ни.Ще се пробваме отново и на басейн разбира се. Детенце е инатливо, но й майка му също. Няма да го насилвам, когато изпитва трудности и страх, но винаги ще пробвам на по късен етап. А е грехота да сме морски и да не можем да плуваме, нали така :wink:
-
Внимание! В Бг вероятно има Примперан (Метоклопрамид) на сироп.
Казва се >>> Antiemetin ® (Sopharma AD) – сироп с концентрация 5 mg/5 ml.
Проверете пак тази информация. Ако е вярна- край на "Деган" ампулите за пиене.
Докторе, в листовката на пациента има доста притеснителна дозировка за малки деца. Нали само в краен случай и само 1 доза?
-
Каква е тази "притеснителна"?
Само една доза... в рамката на условията, за които писах по-горе, тук, в тази тема.
Исках само да кажа че имаме изход вече, и да се спрат тези ампули Деган... за пиене.
И тук "Примперан" е 5мг/5мл... . Вероятно е същият препарат.
НЯМАТЕ си представа колко деца са спасени от болница с Хидратин-Алфа и Примперан ( обикновени гастрентерити).
И то САМО с една доза Метоклопрамид!
-
За сега в интернет пространството не виждав никъде да има цена, което означава че все още не се търгува. Дано да греша.
-
Само една доза... в рамката на условията, за които писах по-горе, тук, в тази тема.
Сега ми стана ясно. :) Благодаря от сърце за информацията. Ще потърся в аптечната мрежа.
-
Само една доза... в рамката на условията, за които писах по-горе, тук, в тази тема.
Сега ми стана ясно. :) Благодаря от сърце за информацията. Ще потърся в аптечната мрежа.
Питайте Перденцето и Тони-бой за примперан.
Това е един от най-успешните за мен препарати в общата практика.
Мога без всичко, но без Примперан, Хидрасек, Хидратин-Алфа, Зинадол, Аугментин и Азитромицин- не. И Лоракарбеф- като един от най-сигурните и ефективни "бебешки" антибиотици ( когато се налага- досега- 2-3 пъти, за под 12м възраст, за 18 години практика).
-
... ще проговори по-късно, ама това въобще не го виждам като проблем, ако като проговори, знае и двата езика. Тук ме съветват да съм им говорела на английски, че щяла да изостане, но аз нямам и най-малкото намерение да спра да им говоря на български, че после няма от къде да го научат.
Сакън, не слушай такива съвети. Нагледала съм се на семейства, в които родителите говорят български, а децата им отговарят на английски. Жалко и тъжно е... Има време да се интегрират. Кой ако не ти ще има предаде майчиния език!?
Оо, знам. Мен много ме дразнят като им заговорят на английски, че не били разбирали. Ами от кой, ако не от тях ще се научи, че да разбира. Английският е навсякъде около тях, няма къде да ходят да не го научат. Такива хора си намират оправдания - примерно една позната все има причина да му каже нещо на ансглийски, понеже било важно да разбере. Учела го да не тича по паркинга или не знам какво друго го учела- все важни неща. Ами то така като погледенш, каквото и да го учиш, все трябва да го разбере. Ивана, въпреки че е по цял ден на градина, говори ( ако това нейното може да се нарече говорене) на български. Думите, които се опитва да каже на нас, са на български. Ея пи= Андреа спи, папи = пате, казва тати, но явно е чула в градината и не кава мама, а мами. Обшо взето говоренето и се свежда до няколко частични думички, много по-малко от на връстнициете и. Обаче разбира всичко и го разбира на два езика. Сигурно все още и е голяма каша в главата, но ще се оправи. Истина е, че изостават малко с речника, но после си наваксват. Не мога да си представя, че ще си заведа детето в България и то няма да може да си говори с баба си и дядо си, както на едни познати детето.
Ганке, това е добре, че ви съветват така. Обаче няма да имат грешно произношение и иначе. Колко българи знам, които си говорят на децата на един егати лошият английски, а децата им нямат никакъв анцент. Те прозношението и много по-късно да дойдат,пак го научават и нямат акцент.
-
Ех, Тексас, Тексас... това Американското влияние е като попиваща субстанция.
В къщи е добре да говорите на роден език, за да се научат децата да го говорят добре.
Ако пропуснете първите 5-6 години- НИКОГА няма да се научат да говорят Бг добре. И после ще ръкомахат, когато искат да кажат, например- "котка", описвайки опашка и малки уши с ръце.
Вашият пост за разговорите с колежката относно АБ е в златна рамка, заедно с още 2-3 като най-доброто нещо писано тук.
Поздрави и успех желая! :)
И по-малко носталгия.
-
И аз ще си призная за инструментите.
При майка ми все още има една тамбора и една китара. Сестра ми прояви голям интерес към тамбората, напредваше с народните ритми, в един оркестър даже свиреше и заедно обикаляха съборите и печелеха награди. Родителите ни никога нямаха излишни пари и беше събитие, когато баща ми ходи чак до Габрово и оттам донесе тамбората. Само мога да си представям сега колко им е струвала и като спестявания.
Аз специален интерес към пеенето не съм проявявала, освен в момичешките ни сбирки, когато всяка си имаше записани песни и пеехме заедно. Имаше една по-усърдна, която записваше и от "Любопитно петолиние" текстовете на песните, които пускаше Томата. Под "записваше" се разбира - с химикал и лист си седнал до радиото и напрягаш слух да не пропуснеш;но те ги въртяха толкова после че ние допълвахме текста дружно.
После все в някакви хорове хористка се оказвах - никакви специални уроци не съм имала, даже не знаех, че мога да пея извън шлагерите на момичешката ни група. Но ме избираха - може и за масовка да е било, та чак до прословутия хор на Руската гимназия.
Другият ми талант беше да бия момчетата в махалата, голяма побойничка бях. Най обичах да въртя за ръката, унижавайки го пред всички съвсем умишлено, Заро Кифлата, едно слабичко момче от класа, който ми беше и съсед. Нямах милост просто. Той после толкова беше привикнал и обръгнал на грубо отношение от страна на момичетата, че смелостта му стигна дотам, че се ожени за македонка. Мисля обаче, че просто се беше оказал добър ученик и беше научил някои трикове за въртенето, световъртежа, главоболието и честта. А може и реваншистки да са били причините му.
Китарата обаче завърши и някак си обедини всичките ми споменати таланти. Помните какви дъъълги лета имаше някога. Като почне онази ми ти лятна ваканция и няма край - какво да правиш по цял ден освен да експериментираш с прочетеното от книгите.
Ако с талантите някак си можех да прилъжа някого да ми повярва и положението не изглеждаше толкова зле - на любовния фронт си беше направо отчайващо. Почти всички момичета си имаха гаджета и трябваше да предприема нещо, за да не ми се подиграват като на загубенячка. Доброволни смелчаци нямаше - не бях толкова безнадежно дебела, нямах и видими поражения от пубертета, но пак нищо. Славата ми не беше добра. Слава богу, че кака Васка ме научи на няколко акорда на китарата, която не знам как родителите ми повярваха, че истински ме влече, та купиха и нея. Кака Васка знаеше и подходящи песни - най-бързо научих няколко шлагера и стари градски песни. И през онези дълги и горещи лета си правех подходяща прическа, вземах китарата, сядах на външните стълби с лице към улицата, докарвах подходящо романтично изражение на лицето и започвах да свиря и пея..."Червено винце снощи пих и капка не остана...".
Кака Васка е виновна за тази песен, обеща ми гарантиран успех - да си намеря гадже до края на лятото. Седях, фантазирах си романтично за предстоящата среща и пеех за винцето, което все още не бях опитвала.
По едно време гледам се задава на белия си кон/велосипед Цветан (по-големият брат на Заро Кифлата). Знаех, че ме гледа продължително, но не можех да се досетя по онова време за причината, той, слава богу, не се влияше много от това, че унижавах публично брат му. Чувствата му бяха искрени. Той минаваше всеки ден, но не се спираше да не е очебийно каква е причината, а кара колелото и поглежда в моята посока. В интерес на истината нямах фаворит за гадже, а имах списък от няколко човека. След няколко дена мълвата очевидно се беше разнесла и започнаха да минават и 2-3 други момчета, две от тях бяха в списъка ми. Не знам кое ги интригуваше повече - уменията ми с китарата или песента за виното. Но респектът им беше толкова голям, че до края на училището никой не се престраши да ме покани за гадже - твърде много таланти и буйна сила, събрани в едно. Нищо чудно и Заро Кифлата да разпространяваше преувеличени неща за униженията си. :D
-
Това откъс от литературно произведение ли е ? 8O
-
Ще го видим дали ще проходи до 15 месец. Аз съм проходила на 18 месеца, не знам какво да ми е имала, че толкова късно :(.
-
Не, не е. Опитвам се да кажа, че не съм имала талант да свиря на китара. И че е добре да се подрепят децата в желанията им, пък то ще стане ясно дали имат природни дадености, или не. Май трябваше само това да напиша. :D
-
Не, не е. Опитвам се да кажа, че не съм имала талант да свиря на китара. И че е добре да се подрепят децата в желанията им, пък то ще стане ясно дали имат природни дадености, или не. Май трябваше само това да напиша. :D
Няма проблем. Интересно е.
Просто изглежда като откъс от роман... .
-
На едно мнение съм с Jam...и с цигу също...
Смарайди, не се притеснявай за прохождането. Чела съм мнения на Бърди по въпроса и не мисля, че имаш основание да се притесняваш....много сте далече от "горната граница" все още...
Аз пък какво да кажа, като до сега не съм срещала деца като моето... :) Синът ми проходи на 10 месеца без дори да направи опит да лази или да се изправя сам. Обаче пък няма да ви казвам какъв проблем беше това- падаше като талпа всеки път и изпадах в ужас да не би да си удари пак главата някъде. Просто не знаеше какво да прави, нямаше никакъв опит с това- а падне пък да се подпре някъде, пък после и да се опита да се изправи. Хубавото беше, че въпреки силния рев, който винаги следваше след падане, не се плашеше и пак продължаваше да ходи.
Пропълзя към година и половина и започна да се изправя сам горе долу пак тогава, но след като му бяхме обяснили как :) Общо взето всичко се налагаше да му обясняваме как да направи, дори в началото и как да се навежда :) Добре, че поне разбираше какво му се говори, иначе кой знае кога щеше да се научи на всичко това. Единствено ходенето му дойде "отвътре" :lol: Странно дете ми се падна :lol:
-
Аз говоря на децата ми само на български, синът ми разбира, но ми отговаря на английски. Когато дойдат бабите от България, започва да се старае да да комуникира с тях на български, но му е като чужд език. Непрекъснато срещаме упреци от приятели и близки, че "не сме научили детето на родния му език", че мислел на английски, вместо на български. Нужно ли е да се опитвам да му налагам, а дали изобщо е възможно подобно нещо?
Аз съм проговорила на арменски, много се държеше на това. На 4 годишна възраст тръгнах на детска градина, нямах абсолютно никакви проблеми да превключвам от единия на другия език. Но при брат ми нещата не стояха така. В момента, в който вторият език навлезна в ежедневието му, той спря да говори на арменски, беше му като чужд. Въпреки че и двамата сме посещавали еднакви училища, аз говоря 5 езика, брат ми - само един :D. Мога да дам още много примери за това.
-
Аз говоря на децата ми само на български, синът ми разбира, но ми отговаря на английски.
О да, това го има при почти всички, дори и на български да говорят, отсреща се връща на английски. Това не е голям проблем - ако отиде в България, за нула време ще проговори, защотото той знае български, след като само на него му говориш. И при нас сигурно ще стане така, като гледам другите как са.
Докторе, благодаря за комплимента. За носталгията - като поседя по-дълго и изчезва, но всяко идване в България ме връща назад психически като се върна тук. И това не е работа. Вие сте на 2 часа път от вас, а аз на половин земно кълбо растояние. Уж за по-добре го правим, че и децата да имат повече шанс да живеят по-добре. Ако имах работа в България, която да ми осигури нормален живот на децата, утре си стягам багажа и се връщам. Ама няма...
-
Внимание! В Бг вероятно има Примперан (Метоклопрамид) на сироп.
Казва се >>> Antiemetin ® (Sopharma AD) – сироп с концентрация 5 mg/5 ml.
Проверете пак тази информация. Ако е вярна- край на "Деган" ампулите за пиене.
за съжаление го няма, обиколих 5 аптеки, няма такъв сироп, предлагаха ми само деган, цирукал и регал на таблетки и ампули. :(
-
О да, това го има при почти всички, дори и на български да говорят, отсреща се връща на английски. Това не е голям проблем - ако отиде в България, за нула време ще проговори, защотото той знае български, след като само на него му говориш. И при нас сигурно ще стане така, като гледам другите как са.
Сигурно е така, но мисълта ми е, че хората са различни и езиковите им способности не са еднакви.
-
Боби, оказва им влияние акцента и поради тази причина препоръчват да им говорят само немци, за да приемат правилното произношение. Така или иначе, те са в средата, няма къде да ходят, ще го научат. Друг е въпроса как обаче ще го научат.
Децата-билингви проговарят по-късно точно заради средата си, заради различните езици.
-
Аз говоря на децата ми само на български, синът ми разбира, но ми отговаря на английски.
О да, това го има при почти всички, дори и на български да говорят, отсреща се връща на английски. Това не е голям проблем - ако отиде в България, за нула време ще проговори, защотото той знае български, след като само на него му говориш. И при нас сигурно ще стане така, като гледам другите как са.
Докторе, благодаря за комплимента. За носталгията - като поседя по-дълго и изчезва, но всяко идване в България ме връща назад психически като се върна тук. И това не е работа. Вие сте на 2 часа път от вас, а аз на половин земно кълбо растояние. Уж за по-добре го правим, че и децата да имат повече шанс да живеят по-добре. Ако имах работа в България, която да ми осигури нормален живот на децата, утре си стягам багажа и се връщам. Ама няма...
Връщам се на всеки 5 години за паспорт. За 3-4-5 дена.
Страх ме е да пресичам границата- като че ли влизам в затвор.
Имам тежка "травма" за цял живот... . :wink:
-
Ееех докторе, тъжно звучи "травма" за цял живот. :?
-
Да, тъжно е, но за съжаление все повече се убеждавам, че знаещите и мислещи хора в тази държава се мачкат :(
и аз преди 10г. бях непоправим оптимист и си мислех, че можем света да променим, но сега, сега ако намерим прилична работа някъде навън си стягам куфарите и заминавам без да се замисля. Поне ще знам, че децата ще имат шанс.
-
Не е по темите тук, но е по тема, важна за съдбата на българската природа.
Моля, чуйте гo! Поинтересувайте се повече за проблема с добива на шистов газ в Добруджа и изразете позицията си публично - http://www.youtube.com/watch?v=8sJZvjujaDo
https://www.facebook.com/groups/ecobg/?notif_t=group_activity
-
Прилична работа трудно мога да намеря на тези години. Но бях решила, все още не съм се отказала де, да бера гъбки във Великобритания. Не е престижно, но може да се живее нормално. В истинският смисъл на думата, а по Бг стандарти охолно дори.
-
о да, аз също нямам амбиции, както се казва, моите "пет пари" слава съм си ги взела, доказала съм на себе си какво и колко мога, под прилична и аз имах предвид да си осигурим нормален начин на живот :)
-
Връщам се на всеки 5 години за паспорт. За 3-4-5 дена.
Страх ме е да пресичам границата- като че ли влизам в затвор.
Имам тежка "травма" за цял живот... . :wink:
При мен не е така. На мен още с минаването на границата, като ми заговорят всички на български ( та дори и в самолета още) и ми става едно хубаво и приятно, че си отивам у дома. Макар че дом там нямам отдавна и ходим при свекървата,но като кръстосвам улиците на София се чувствам на мястото си, като жабата в нейният си гьол един вид. И това при положение, че аз не съм от хората, окито да не са се интегрирали в чужбина. От 17 години съм тук, тук съм завършила, езикът ми е почти като роден, къщата ми е тук, децата ми са родени тук,социален човек съм, ама от България по-хубаво за мен няма. Дядо ми имаше в наследство къща в с.Скравена и като се пенсионираха отидоха там да живеят. На един час е от София и има магистрала, та си мисля и аз там да се пенсионирам някой ден, но до тогава има още време.
-
Внимание! В Бг вероятно има Примперан (Метоклопрамид) на сироп.
Казва се >>> Antiemetin ® (Sopharma AD) – сироп с концентрация 5 mg/5 ml.
Проверете пак тази информация. Ако е вярна- край на "Деган" ампулите за пиене.
за съжаление го няма, обиколих 5 аптеки, няма такъв сироп, предлагаха ми само деган, цирукал и регал на таблетки и ампули. :(
Може да се пита директно Софарма Ад, предполагам? Не вярвам да откажат информация. :?
-
Хм... Бг е свързана със смъртта на всички най-близки ми хора. Жестока, мъчителна смърт, без лекарства, в мизерия и бедност. Така почина татко, майка, обичани леля и чичо, свако и леля. Всички си отидоха без помощ, адекватно лечение и грижи. Всички до един. Смъртта им- продукт на скапаната, гадна и омразна на мен Бг "Медицина" в соц вариантите и- нвшо много близко до сегашната дж.п идиотия. Нищо адекватно за тези хора не бе направено, никакво съвременно лечение не бе опитано, никаква помощ и съчувствие нямаха.
Бг е свързана с мизерни студенски години на "режими" на тока, невероятна нищета и недоимък и доста проблемно образование като качество.
Няма и ден от миналият ми живот, който да не е бил помрачен от страдания на мой близък, мое собствено, или тъжни и срамни обстоятелства на бедност и недоимък. За справка- с един панталон изкарах всичките години от 8 до 11 клас- бе станал буквално "огледало". И с обувки на баща ми, правени по поръчка за него, 25 години преди това.
Когато бях мъничък и още с ключ на врата, помня вечните "наеми", гадните хазяйни, течащият покрив на дома ни, и това че отоплявахме само една стая поради липса на средства. В неотопляваната, където бе спалнята всъщност, при всеки дъжд се слагаше мушама и корито за да тече в него, а не върху спалнята.
Майка имаше една красива немска тухличка от кахлена печка, и нея слагаше затоплена в легълцето ми за да се стопли, и после ме носеше на ръце там. Изваждайки тухличката, разбира се.
Та така... .
Всеки път, когато се връщам разбирам че най-доброто, което съм направил в този свой кратък живот е че съм заминал. И това се повтаря винаги така, и без край.
Само когато човек излезе навън, и види неща, може да разбере какво направиха с Бг комунистите- плебеи и простаци. Загробиха Родината ни. Без шанс, без надежди.
-
Синът ми общува всеки ден на три езика и такива деца като него са по-скоро правило отколкото изключение. Разбира. Започна да говори, когато стана на 2 г. Всяко дете си е различно. Да, възхищавам се, че детето на една колежка прави огромни изречения на български, но то си седи вкъщи и баба му го гледа. Родителите му също са българи. А аз не се състезавам. И моето дете ще започне да прави дълги изречения. И то на три езика. :)
-
Хм... Бг е свързана със смъртта на всички най-близки ми хора. Жестока, мъчителна смърт, без лекарства в мизерия и бедност.
Бг е свързана с мизерни студенски години на "режими" на тока, невероятна нищета и недоимък и доста проблемно образование като качество.
Няма и ден от миналият ми живот, който да не е бил помрачен от страдания на мой близък, мое собствено, или тъжни и срамни обстоятелства на бедност и недоимък. За справка- с един панталон изкарах всичките години от 8 до 11 клас- бе станал буквално "огледало". И с обувки на баща ми, правени по поръчка за него, 25 години преди това.
Когато бях мъничък и още сключ на врата, помня вечните "наеми", гадните хазяйни, течащият покрив на дома ни, и това че отоплявахме само една стая поради липса на средства. В неотопляваната, където бе спалнята всъщност, при всеки дъжд се слагаше мушама и корито за да тече в него, а не върху спалнята.
Майка имаше една красива немска тухличка от кахлена печка, и нея слагаше затоплена в легълцето ми за да се стопли, и после ме носеше на ръце там. Изваждайки тухличката, разбира се.
Та така... .
Всеки път, когато се връщам разбирам че най-доброто, което съм направил в този свой кратък живот е че съм заминал. И това се повтаря винаги така, и без край.
Ee, доторе и ние отоплявахме една стая, аз имах 4 чифта гащи и толкова фланелки и всяка вечер си ги перях, нямахме дори нормален телевизор, а едно мъничко телевизорче и то до преди да заминем през 94та. А като се правех на голяма и на 16 се изнесох от нас, продавах вестници на снега и съм живяла на квартира с външна тоалетна, без баня и сутрин чаках майката на една приятелка да излезне, че да отида там, да се изкъпя и да си изпера бельото и да го изсуша с ютия. Обаче това не ми правеше впечатление тогава, не съм го и мислела много. И моите близки умряха в България, родителите ми са млади, но баби и дядовци. Един го блъсна някакъв тарикат, дори не го и осъдиха, въпреки че го блъсна в насрещното движение при неправилно изпреварване. Ама не това са спомените, които пазя. За мен България е събиранията с компания до посред нощ, лелките които се карат на политическа тема в тролея ( направо ми пълнят душата), таксиджията, който псува улиците, но като го заговориш е егати веселяка... ей това ми липсва, социалното, което тук не е същото. Обаче съм пределно наясно, че ако имах децата там и не можех да им купя храна или дрехи, нямаше така да мисля. Аз съм била тийнеджърка, но ако бях по-голяма и с ангажименти за друг чоевек, щеше да е много различно. То затова съм и тук,защото ако всичко беше толквоа розово, нямаше сега да пишю от другата страна на света.
-
Точно това, което описвате, прави хората "увредени".
Надявам се го разбирате и осъзнавате добре.
Няма радост в мизерията, нещастието... колкото и да танцуват бабички и таксиметрови шофьори.
Мазохизъм е това- Бг тип.
-
Точно това, което описвате прави хората "увредени".
Надявам се го разбирате и осъзнавате добре.
Няма радост в мизерията, нещастието... колкото и да танцуват бабички и таксиметрови шофьори.
Мазохизъм е това- Бг тип.
Не докторе, важно е човек каксе чувства, а не дали по нечии правила това е правилно или увредено. Аз съм се чувствала щастлива и безгрижна и въобще само хубави спомени имам от онези години. Дори ми лиспва времето, когато бях щастлива с малко, както сега дъшеря ми е щастлива, че съм и светнала елхата ( още я държим заради нея) и се смее с глас. Така съм била и аз. Мога да кажа, че съм имала много щастливо детство и тийнеджърски години, беше постоянна веселба. Като дете ме интересуваше къде ще отида да се пързалям през зимата и да карам коело през лятото, а не дали за да спя трябва да се завия с юрган. Нещастни хора не се смеят и веселят така, както ние го правехме. Много хубаво си беше дори и супер безгрижно, въпреки постоянното мъмрене на баба ми как нямало пари за това или онова и колко струвало олиото и сиренето. Мен някакси тези неща не ме интересуваха тогава. Гладна и жадна не съм останала, нищо че съм яла всеки ден филия със сол и масло. Но пак казвам, за човек с отговорности това се променя.
Да, радост в нещастието няма, но е въпрос на гледна точка кое е нещастие.
-
:) ок.
-
Не, не е. Опитвам се да кажа, че не съм имала талант да свиря на китара. И че е добре да се подрепят децата в желанията им, пък то ще стане ясно дали имат природни дадености, или не. Май трябваше само това да напиша. :D
Няма проблем. Интересно е.
Просто изглежда като откъс от роман... .
DivaRoza е писател, покрай другите си интереси. сега очакваме излизането на втората й книга.
-
О... простете.
Не го знаех.
Правилно съм познал тогава... .
-
На мен пък разказът на Дива роза съвсем реалистично ми прозвуча. :lol:
-
На мен пък разказът на Дива роза съвсем реалистично ми прозвуча. :lol:
най-добрите романи са реалистичните, ако питаш мен.
-
На мен пък разказът на Дива роза съвсем реалистично ми прозвуча. :lol:
най-добрите романи са реалистичните, ако питаш мен.
Съгласна.
-
Мизерията я има навсякъде, има я и в Америка. Години наред нямахме здравни застраховки, а когато детето се разболееше, първо ни питаха колко пари имаме, после "нагласяха" лечението. Здравната система е абсолютно безскрупулна, няма милосърдие, а до качествено здравеопазване без много пари не можеш да се докоснеш. Какъв ми е келипирът /простете за думата/, че болницата е излъскана, има фонтани и фотьойли във фоайето, че разполага с велики специалисти, след като ще ме спрат още на регистратурата?
Не ме разбирайте погрешно: нямам и най - малък сантимент към комунизма, режима на ток, опашките за кисело мляко и пр. Просто осъзнах, че трудностите и нещастието могат да се срещнат навсякъде.
[/quote]Не докторе, важно е човек каксе чувства, а не дали по нечии правила това е правилно или увредено. Аз съм се чувствала щастлива и безгрижна и въобще само хубави спомени имам от онези години. Дори ми лиспва времето, когато бях щастлива с малко, както сега дъшеря ми е щастлива, че съм и светнала елхата ( още я държим заради нея) и се смее с глас.
[/quote]
Младост...
-
Разбира се.
Но едва ли САЩ за мен са били някога, и когато и да е било, обект на желание за емиграция.
Те никога няма да станат както една хуманна Европейска държава, и едва ли са подходящ пример и критерий, за това, кое е нормално, и кое- не е.
А и помислете- един американец, с родители, каквито Вашите в Бг са били, с техните професии, но в САЩ, биха ли живели по същия начин, както в Бг живяха? едва ли.
Просто Вие разсъждавате от Емигрантски позиции- емигрантът е винаги "чужд елемент". Завинаги и безвъзвратно.
А и не забравяйте- родителите дават база и помагат на децата си в повечето случаи да "стъпят" в живота.
Само дето в Бг те вместо да помагат- сами бедстваха.
-
Е, аз съм живяла в тези две страни :), за това ми е интересно какво разказват хората от други кътчета на света.
-
"Щастието е най-рядко срещаното нещо при интелигентните хора." - Хемингуей :wink:
Личи си, че е живял в условията на комунизъм, а и в Щатите също така... разсъждава почти като българин :lol:
-
А и помислете- един американец, с родители, каквито Вашите в Бг са били, с техните професии, но в САЩ, биха ли живели по същия начин, както в Бг живяха? едва ли.
Неоспорим факт.
-
О да, това го има при почти всички, дори и на български да говорят, отсреща се връща на английски. Това не е голям проблем - ако отиде в България, за нула време ще проговори, защотото той знае български, след като само на него му говориш. И при нас сигурно ще стане така, като гледам другите как са.
Сигурно е така, но мисълта ми е, че хората са различни и езиковите им способности не са еднакви.
elle, прощавай, не исках да прозвучи като упрек. На приказки е лесно, но ще видим след няколко години резултата от добрите ми намерения...
Но kонктретно по темата за оценка на моториката, приемам съвети как се удържа фронта на втория (чуждия за страната) език. Като детегледачка в Испания се грижех за две дечица с английски и испански - с майка англичанка и баща
испанец. Бяха съвсем мънички и проговориха пред очите ми еднакво добре и двата езика. Оттогава имам мерак детето ми да научи добре български макар и далеч от България.
Това с ваканциите в България работи, но само временно. Ефектът отшумява бързо, веднага щом почне учебната година.
-
Просто Вие разсъждавате от Емигрантски позиции- емигрантът е винаги "чужд елемент". Завинаги и безвъзвратно.
Така е в Европа, тук емигрантите са толкова много, че не смятам, че е така. Поне аз не се чувствам по този начин. В работното ми място шефът ми е холандец и имам една колежка от Перу и една от Колумбия и само една американка, но с баща мексиканец. Имахме една черна, женена за виетнамец ( баси комбинацията, ама се обичаха хората), кодто всъщност си ми остана добра приятелка. В съседната лаборатория има една чернокожа,индиец, китайка и една бяла американка. Живея в стар квартал, съседът ми от едната страна е норвежец женен за аржентинка и от другата е мексиканец. Че то аз говоря по-добре английски по поне половината ми познати, че и повече. Черни ( слава богу) нямаме, но и от тях говоря по-правилен англиски. Често ме питат дали не съм от Луизиана, защото там има особен акцент, но очевидно не всеки път си личи, че акцентът ми не е американски. ПОонягога да, понекога не. Така че не се чувствам чуж елемент, мъжът ми обаче понякога така се чувства, но то е защото неговият акцент е много по-силен, понеже дойде на много повече години. Иначе и той се е като у дома и дори работи с диви тексасци, на които им викат червените вратове, но него са го приели като един от тях. Иначе в неговата работа черен не вирее, не му помагат и правят така, че сам да си напусне. Само еидн чистач са изтърпяли, проедполагам, защото за това не се иска да обшуваш с другите. А черният е американец, а мъжът ми е чужденец... но бял. Това за тях има по-голямо значение., а не дали е чуденец. За повечето хора оабче е от значение как си вършиш работата и дали си свестен. В работата ми всички излизат заедно по барове, не е като да са отлъчени чужениците. Аз не излизам заради децата, но това е друго - винаги обаче ме канят. В Европа е съвсем различно според мен.
-
По времето на комунизма, аз имах най прекрасното детство и точно както описва Боби изобщо не ме интересуваше какво ще ям и т.н. Спомням си когато трябваше да ми купуват обувки и дрехи, ми те грозни от по грозни и как не исках да ги нося. Не сме яли кой знае какво и винаги се е мрънкало за пари, но бяхме щастливи, чисти и нахранени всички. Това се е запечатало в моята глава. След като дойде демокрацията и ни изгоряха всички спестявания, някак си живота ни тръгна надолу и надолу, в мизерия и още по голяма мизерия. Чужди хора са ни давали храна, защото сме имали само хляб и нищо друго. Баща ми по време на хиперинфлацията се разбоя от рак. Близките дезертираха, а чуждите помагаха, кой с каквото може. Заеми и малкото останали пари бяха за опита да оздравее баща ми, получи се, но пък аз трябваше да прекъсна последната година от образованието си, защото нямахме пари. Та така оцеляхме, но и аз съм "травмирана", но въпреки всичко, се чувствам точно както Боби, когато се прибирам у дома.
П.П. Сега искам обаче, детето ми да не живее тук в България.
-
П.П. Сега искам обаче, детето ми да не живее тук в България.
Точно поради тази причина и ние заминахме. Жалко, че навън ни уважават повече отколкото в собствената ни родина :?
-
Само, когато човек поживее навън, може да разбере истинския мащаб на Бг национална, икономическа и душевна катастрофа.
И никакви сантиментални "спомени", колко миналата мизерия е извор на "приятни спомени", не може да промени нещо. Само един "увреден" Бг индивид, може с радост да приема фактите на унизителното си човешко съществувание в миналото като- "приятни изживявания".
" Мизерията не ме научи на нищо. Не съм съгласен с хората, които смятат, че в нея има нещо привлекателно. Напротив- картините на С. Моъм, където той ме описва, как едва ли не танцувам из бедните Лондонски улички и квартали, ми приличат на наивността на Мария-Антоанета. Мизерията и бедността ме накараха също погрешно да оценявам качествата на богатите и заможните."
Чарлз Чаплин, "Моята Автобиография", 1973
-
Само с първото изречение не съм съгласна. Вярно е, че мизерията не е най-привлекателното нещо, но пък със сигурност го е научила на някои неща. Някой скоро публикува писмо на Чаплин до дъщеря му. Ето само една малка част от него, което показва на какво го е научила мизерията:
".......
Да! Ти си една от тях, моето момиче! Нещо повече! Изкуството, преди да даде на човека крила, за да излети във висините, обикновено му счупва краката. И когато дойде момент, в който ти почувстваш себе си над публиката, веднага напусни сцената. Иди с първото такси в околностите на Париж. Аз много добре ги познавам. Там ще видиш танцьорки като теб – даже и по-красиви от теб, и по-горди от теб. Там от ослепителния блясък на прожекторите на твоя театър няма и следа! За тях прожектор е луната. Погледни! Добре погледни! Не танцуват ли по-добре от теб? Признай си, моето момиче! Винаги има някой, който танцува по-добре, който свири по-добре! И знай – в семейството на Чарли никой не е бил толкова груб, за да може да наругае един файтонджия или да подиграе просяка, седнал край Сена.
Аз ще умра, но ти ще живееш. Искам ти никога да не живееш в бедност. Заедно с това писмо ти изпращам и един празен чек. Колкото искаш пиши на него. Но когато харчиш два франка, не забравяй да си кажеш, че третата монета не е твоя. Тя трябва да принадлежи на непознатия мъж, който се нуждае от един франк. А него ти лесно можеш да го намериш. Поискаш ли да видиш тези непознати бедняци, ти можеш навсякъде да ги откриеш. Ако говоря с теб за пари, правя това, защото познавам измамната сила на тези дяволи.
........"
-
Не мисля че това е писано от Чаплин? и къде? от къде е това?
-
Някой го беше публикувал тук във форума... Мисля, че е взето от нета, но май сте прав. Сега порових малко по-сериозно и като гледам ще се окаже, че писмото е така да се каже "менте".
"...in about 30 years ago Farajollah Saba an Iranian journalist wrote this letter for publishing in an Iranian magazine under the name "Phantasy" but the publisher did forget to the "Phantasy" title above the letter. In a short period the letter became famous as the real letter chaplin has wrote and has translated in many languages! That's all! Chaplin has never wrote this letter."
Извинявам се за това, че публикувах непроверена информация.
Благодаря, докторе!
Простете за въпроса, но вие човек ли сте? :) Имате толкова разнородни интереси и знания. От къде намирате време за всичко?
-
Личният архив на Чаплин е във Вевей ( Швейцария)-в неговият дом ( Маноар дьо Бан). Или поне по-голямата част от него. Последният дом на Чаплин е бил на няколко км ( или много близко) от дома на Полет Годар и нейният съпруг Ерих Мария Ремарк. Годар и Чаплин са били двойка през 30-те години на миналия век ( някои смятат, че са били и женени тайно)... ето и снимка- тя е от пътуването на Чаплин и Годар ( в периода на тяхната близост) до Япония. На кораба случайно са се срещнали с Кокто ( пътуващ със своята мъжка половинка). Та снимката е запечатала и тримата... .
Частната кореспонденция на Чарлз Спенсър Чаплин не е била предоставяна на никого, освен на Д. Робинсън ( за неговата книга " Чаплин-Неговият живот и Изкуство"). И то фрагменти... .
Така че е почти невероятно негови писма да "циркулират" навън.
Андрю Саррис ( фамозен Американски филмов критик) се опита ( говори се, не знам доколко е вярно) да получи достъп до архивите във Вевей за книга, но след изказването му че, "Великият Дикатор" бил филм за това как, "във всеки един от нас се криел по един малък Хитлер" семейство Чаплин го "отряза". В същата вила се намира и целият филмов архив на Чаплин ( оригиналите) на всичките му филми. Може би не знаете, но Чаплин винаги е подписвал договорите си с изричната клауза че, след 5 годишна прожекция на неговите филми ( от разпространителните компании), оригиналът минава в негова собственост за вечни времена.
Преди няколко месеца, стана известно писмо на възрастен човек, които бе писал до Чаплин, уведомявайки го за подробности около неговото ( на Чаплин) раждане (че е бил роден в каруца, съпровождаща местен цирк) . Но това е голяма тема... .
Братът на Чаплин Сидни, е евреин, и роден от друг баща, няколко месеца, преди брака на майката и бащата на Ч.Чаплин. Така че Сидни Чаплин и Чарли Чаплин са "полу-братя". След това, майката на Чаплин е имала връзка с друг мъж ( Лео Драйден) , от когото се ражда Уилер Драйден ( George Wheeler Dryden- 31/08/1892 London – 30/09/1957 Los Angeles)- третият от семейство Чаплин. Детето е било насилствено отнето от Хана Чаплин ( майката на Чаплин) и отгледано в Индия (?).
Сидни и Чарли не са знаели за това ( съществуването на третия им брат) до около 1918, когато Уилер Драйден се събира с братята си, и остава в Америка. След заминаването на братята Чаплин от Америка в началото на 50-те ( тук не съм сигурен дали Сидни още след края на войната не се установява в Европа), Уилер Драйден е бил управляващ студиото на Чаплин на Ла Бриа Булевард до окончателната продажба на същото. Преследван и разпитван многократно от ФБР, У.Драйден изпада в маниакална депресия и почива през 1957.
Виждали сте Ул. Драйден на филм- това е Д-ра от "Светлините на Рампата"...
За студиото- то е било построено на собствен парцел, купен от Чаплин през 1915 (?). След заминаването на Чаплин, студиото е продадено.
Последният му собственик от поредицата собственици, е бил автора на "Мъпет-Шоу"... та затова там се "мъдри" жабока Кермит... .
Снимки на Студиото от моя архив редки снимки... .
И филмче, от Самият Чарли:
http://www.youtube.com/watch?v=xpUl_5MBkE4
-
Въпреки всичко писмото е въздействащо... ;)
-
по повод езиците в семейството - при нас ситуацията е още по-объркваща, тъй като помежду си с баща й си говорим на английски и аз се опитвам да й говоря на нея на англ, когато сме тримата- та ще видим това объркване до къде ще доведе. казвам объркване, защото "правилото" е, че ако се говорят два езика в семейството те се "поделят" между родителите и единия говори само единия език. не виждам напрактика начин това да се случи, но такова е правилото.
д-р бърди, да ви прекръстим на бърдипидия :)
чаплин е невероятен, едно от нещата, с които съм се занимавала най-дълго (и на които попаднах съвсем случайно) беше пантомима и там сме се учили от него - ако някъде съществува лиричен комик, то това е той - смешен, тъжен и политически ангажиран. интересно, че неговите лични особености не изглежда да ви отказват да го харесвате, д-р Бърди? :wink:
-
... "правилото" е, че ако се говорят два езика в семейството те се "поделят" между родителите и единия говори само единия език.
Точно това "правило" следва наш познат, който е женен в Словакия. Имат две деца - на 7 и 5 години, познаваме ги от бебета. Винаги ме е удивлявал свободния и непринуден преход, който правят от единия на другия език.
Още от раждането майката говори само на словашки, а бащата само на български. Приятелят ни е споделял, че дори и да се объркат и да му отговарят на словашки, той се е правил, че не ги разбира, докато не му го кажат на български. На мен ми изглежда невероятно трудно, но явно за децата не е.
-
чаплин е невероятен, едно от нещата, с които съм се занимавала най-дълго (и на които попаднах съвсем случайно) беше пантомима и там сме се учили от него
Ще Ви напиша доста неща... но вечер. Че сега съм на работа... .
-
....интересно, че неговите лични особености не изглежда да ви отказват да го харесвате, д-р Бърди? :wink:
Това май беше пак по повод Фройд и сие ;)
Мисля, че има голяма разлика.... На мен например не би ми попречило да харесвам проститутка, която в същото време свири прекрасно на пиано, но ако тази същата проститутка започне да ме убеждава, че аз съм неморална и непочтена....извинете!!! Ето там намирам аз разликата ;)
-
Не знам наистина, какво има пред вид... или знам... но не мисля каква е връзката с неговото актьорско майсторство и гений.
С една дума- знам подробности за него като личност, но те не ми променят мнението за него ( Чаплин).
Освен това, той не е бил комунист, а хуманист. Ако гледаме политическите "подробности".
-
Гърция е пред фалит.
Водят се преговори с кредиторите за условията на опрощаване/разсрочване на около 100 млрд външен дълг.
Ако всичко стане, най-късно до Понеделник ще има официални изявления. И след това страната официално за 1 до 3 месеца ще бъде в състояние на "фалит" по оценка и на трите рейтингови компании.
Какво ще стане за тези 1-3 месеца- Бог знае. Вероятно цялата банкова система ще фалира... ако не рекапитализират "щедро".
За известно време ще съм оф, че нещата стават сериозни.
Умната, и не правете необмислени неща.
-
Съжалявам, докторе!
Само веднъж съм имала удоволствието да посетя Гърция, но покрай Вас изпитвах симпатии към тази страна. Дано нещата се разминат по възможно най-добрия начин, а Вие бъдете най-вече здрав! Ще ни липсвате истински....
-
докторе, стискаме палци сериозните неща да не ви засегнат сериозно. ще ви чакам за "приятелските похапвания" (както ги нарекохте) и по сериозните неща в другите теми. но дано се намери решение за гърция, че "когато на съседа къщата гори".... :balk_19: :cloud:
-
Докторе, то няма как човек да не е засегнат като е толкво напечено положението, но стискам плаци възможно най-леко да е.
Б.
-
Докторе надявам се, Гърция да преодолее най безболезнено фалита, макар, че това е почти невъзможно. Но все пак дано се размине. И ако нещата наистина са толкова сериозни и излизат от контрол, върнете се у дома в Бг. Ние отдавна сме във фалит /говоря за хората, не официално/ и все още мърдаме, тоест опитваме се да живеем. Мисля, че с тези ваши знания, ще имате доста клиентела. Първа на която се записвам аз.
-
Перде, той вече има поне 1000 пациента сигурни!!! :) Но, от написаното, което чета от него се съмнявам, че ще се върне! :(
-
Знам, но все пак да си го кажа :D
-
Ето на това викат УТОПИЯ :) Иначе и аз мечтая за такъв педиатър наблизо, но май няма да го доживея :(
-
Доктор Бърди, бъдете здрав!
Това е за Вас:
http://www.youtube.com/watch?v=DsRup1iD_ME
-
Докторе, нека късмета бъде с вас. Желая Вашите дела да бъдат успешни, напук на черните краски на гръцката действителност.
И мен ме имате в групата на сигурните пациенти, ако се завърнете в БГ.
П.П. И фирмата ще Ви регистрирам, и ще Ви изкарам разрешителните - безплатно, разбира се. Кабинет също ще намерим. Вие само си елате. :D
-
Д-р Бърди, дано животът продължи ако не по старому, то поне без големи сътресения за Вас, пациентите и приятелите Ви!
-
Докторе, дано не ви засегне сериозно цялата ситуация.
Вие сте изключителен човек и знам, че ще преодолеете всичко.
И аз съм в списъка :D
-
Докторе, с Вас сме! Стискам палци да не бъдете сериозно засегнат, дано нещата се разминат леко. Правилно отбелязва Елена, когато гори къщата на съседа, няма как да не замирише и у нас :( То не че и у нас не дими, де :lol:
И аз много искам да си дойдете в БГ и да откриете практика тук - определено имаме нужда от педиатър от Вашия калибър, така че най-малко още един пациент в наше лице имате :lol:
-
Докторе, с един кабинет няма да минете май, така като гледам ще трябва да отворите цяла болница :D
-
Докторе, с един кабинет няма да минете май, така като гледам ще трябва да отворите цяла болница :D
И да обикаля из градовете :lol:
-
Докторе, с един кабинет няма да минете май, така като гледам ще трябва да отворите цяла болница :D
Аз вече си представям протестиращи педиатри пред парламента с молба да се изгони от страната "извънземния доктор" като кризисна мярка... срещу фалит :lol:
-
Докторе, с един кабинет няма да минете май, така като гледам ще трябва да отворите цяла болница :D
Аз вече си представям протестиращи педиатри пред парламента с молба да се изгони от страната "извънземния доктор" като кризисна мярка... срещу фалит :lol:
Яко :-))
още един пациент се присъединява
-
Докторе, с един кабинет няма да минете май, така като гледам ще трябва да отворите цяла болница :D
Ами това е идея за педиатрична болница, мисля си нямаме такава все още, макар дочух по ТВ, че ще се прави такава. Ама то нали има един лаф, да не го пиша, че звучи грозно, но пък е истина.
-
Попътен вятър д-р Бърди. Дано промените минат възможно най-леко за Вас.
Благодаря Ви за всяка минута отделено време и за това, че децата ни са здрави.
-
Благодаря Ви за всяка минута отделено време и за това, че децата ни са здрави.
Аз също!
-
Докторе, с един кабинет няма да минете май, така като гледам ще трябва да отворите цяла болница :D
Аз вече си представям протестиращи педиатри пред парламента с молба да се изгони от страната "извънземния доктор" като кризисна мярка... срещу фалит :lol:
Ха-ха-ха, може пък "колегите" му да се научат да мислят повече за пациентите си, да четат повече и да се развиват?! :wink:
-
като гледам се размечтахме, дайде да поспрем, че туко-виж сме решили да се вдигнем и да емигрираме в гърция. на педиатричен туризъм :D. туко виж се оказал д-р бърди инструмента за излизане на гърция от кризата - потоци бг майки с децата си идват на преглед - туристическата индустрия процъфтява покрай тях, а така също и транспорта, потреблението на мед консумативи чувствително се увеличава, аптеките в радиус от два км замогват и започват да назначават нови хора.
поради всичките подаръци, които неминуемо получава доктора (стари дертове за консултациите в нета) се отваря постоянно пазарче, което прави чудеса за квартала, завърта се търговията и скоро града се съживява. докторът няма къде да ходи и трябва да назначи още поне 3ма на щат, наема по-голяма къща.... слънце грейва над слънчева гърция. учени идват да изследват икономическата сила на педиатрията; заглавията в международната преса са в стила "педиатър съживява гърция" :wink:
джиджи - не се пали, беше закачка към доктора, пък и не мисля, че някой от хората, за които с него си говорехме е "седнал да те учи на морал"
шегата настрана, лошо е това, което се случва в гърция, пък и не само.
-
след всичко казано аз Ви пожелавам здраве и дух, другото се нарежда ... все някак си
-
като гледам се размечтахме,...
Мечтите са безплатни, но дано се наредят нещата и за Бърди и за Гърция!
-
Не ми се вярва ЕС да остави Гърция да фалира, дано се окажа права.
Докторе, здраве и късмет :) Благодаря за съветите!
-
Не ми се вярва ЕС да остави Гърция да фалира, дано се окажа права.
Докторе, здраве и късмет :) Благодаря за съветите!
Здраве за Жорко!
Има за всичко решение.
Благодаря на всички за добрите думи.
Лошото е че вече 13 месеца не са ни плащали Застрахователните каси за пациентите си.
Такъв хаос е... .
-
Д-р Бърди, както сам казвате има решение за всичко!
Здрав да сте, другото се нарежда, нали?
Обичаме Ви :D
-
И от нас здраве, Докторе!
Аз продължавам тайничко да се надявам да се приберете един ден в България и да станете лекар на детето ми :)
*13 месеца!? И как очакват те да живеете и да преглеждате пациенти...
-
Пазете се, Докторе!
-
Пазете се Докторе! Мислим ви всички тук и ви обичаме!
За Бг знам, че няма да се върнете, ама ако решите да сменята страната на живот (Канада, Финландия или някоя друга по-хладна) да ни известите. Я колко кандидат-емигранти сме се събрали :) Само казвате къде и другно се пренасяме. ще имате практика до живот с нашите деца и внуци.
-
Преди много, много години ( вече 19) в нашата уж "елитна болница" ( където току що бях почнал ) дойде екип от Голяма Американска Болница ( всъщност 2-та в класациите им за премиум здравни заведения).
2-3 Педиатъра от спешното им отделение... мисля имаше една жена... .
Дойдоха да провеждат курс по Спешна Помощ и Реанимация в Педиатрията- седмица, базови неща. Носеха си и манекен за всички упражнения на "практика". Нещо като от сериала "Спешно Отделение", но на живо.
Малко е да кажа, че дори и след толкова изминали години, за съм все още поразен, впечатлен. Има една точна английска дума за това- "dumbfounded". Това бяха не само великолепно подготвени и обучени хора, но хора обикновени, достъпни, взискателни и справедливи. Хора с друг морал. С една дума, цяла седмица се въртях около тях почти по цял ден.
После дойдоха на конгрес други чужденци- големи имена в химеотерпията на деца с онкологични заболявания- немци, един бразилец ( европеец, живеещ там). Елит, с една дума. На научната конференция "съблякоха гол" Бг светило с име "Драган Бобев" ( Бог да го прости! ). Идеше ми да потъна от срам, гледайки как покойният Професор говореше нонсенси, и останалите светила го опонираха открито "от място".
От тези две малки неща, аз за пръв път разбрах в действителност, колко е зле нашата, родната ни Медицина, и Педиатрия в частност, и колко ние сме тъжна картинка като лекари и професионалисти- кой жертва, кой съзнателно извън борда. Разбрах също, че само добри намерения и Бг душа, и състрадание, не СТИГАТ. Че трябва и да можеш, и знаеш, за да "стане". И че само с добрата си душа не можеш да оправдаеш лекарското си безсилие и некомпетентност.
Тези хора, които видях, не само че бяха вдъхновение за всеки един лекар, но и бяха извор на знания и опит. Непосредствени, вътрешно уравновесени и много почтенни, те бяха в пълен контраст с родните ни навици и обичаи на паника, бездушие, тотална некомпетентност и лоши лекарски рефлекси. Всъщност, ако с една дума може да се характеризира огромното болшинство от Бг Медицина днес- то това е или "бодри, недоволни", или "паника поради незнание".
Така че Боби ... "хей Тексас", от тези години и насам, въпреки всичко, аз лично дължа огромна благодарност на всичко Американско ( помагала, учебници, ръководства, статии) което съм прочел по Педиатрия, и което ми е помогнало с работещи решения и разкошни клинични подходи.
И с годините разбирам, защо тези хора станаха елита на световната Медицина и Педиатрия.
Руското, Бг ( по проекция) е задушаващо, догматично, глупаво, НЕРАБОТЕЩО. Ние Бг никога няма да се променим в Педиатрията, ако пряко не дойдат тези хора и да ни "заповядат" какво и как да правим. Поне като за начало, да се научат младите, да имат правилни основи и работещи рефлекси.
Да има на какво да стъпим... . иначе все същите наивници ще си останем, със "сокчетата", "вит Ц и Калциевия глюконат".
-
Ох, Докторе, това е една болна за мен тема... Винаги съм уважавала лекарите и съм се възхищавала какво правят за хората. Моята майка е лекар и смея да твърдя, че е много добър лекар, който също като вас обожава професията си. Малко са хората, които с плам, с желание, с отдаденост вършат работата си.
Лошото е, че можещите и желаещите да се развиват лекари, напускат Бг, също както Вие и моята майка сте направили. Лошото е, че все по-малко стават желаещите да следват медицина. Лошото е, че нивото и качеството на здравеопазването падат все по-надолу и по-надолу.
Казвате "Ние Бг никога няма да се променим в Педиатрията..", аз се опасявам, че никога няма да се промени здравеопазването като цяло в Бг. Надявам се да греша.
Извинете ме, че подхванах такава мрачна тема. Ако сметнете за нужно, можете да изтриете публикацията ми.
-
джиджи - не се пали, беше закачка към доктора, пък и не мисля, че някой от хората, за които с него си говорехме е "седнал да те учи на морал"
Никак не се паля даже. Просто обясних каква е разликата. Къде видя плам ;)
-
Поне като за начало, да се научат младите, да имат правилни основи и работещи рефлекси.
Да има на какво да стъпим... . иначе все същите наивници ще си останем, със "сокчетата", "вит Ц и Калциевия глюконат".
Ох, лошото е докторе, че още там много куцат нещата. Подсетихте ме за една случка, когато малките бяха на 10м. При нашата педиатърка имаше специализантка - млада лекарка, отиваме на консултация и тя започва:"Нали знаеш вече можеш да даваш филия с пастет" и аз 8O "Те са на 10 месеца какъв пастет ми говориш". отговора: "Е, то нали продават детски". Директно и казах, да вземе да прочете малко за захранването и съдържанието на една кутийка с пастет и да не се излага друг път, защото аз не и се вързах, но има майки, които може да и повярват. Предупредих естествено и педиатърката да я консултира малко, защото голяма беля може да направи.
След седмица тази специализантка се отказа от медицината, защото било много трудно...
Написах това, защото забелязвам, че не е единичен случай, а масово.
Захранването започна да прилича на състезание "Бързи, смели, сръчни" - "Ауу, колко си смела, щом на вас ви няма нищо и аз ще го давам по-смело"....
Чак ми е болно, защото потърпевши са децата...
Извинявайте за излиянието, но това много ми тежи и трябваше да го кажа.
-
обаче ...! при моето и твоите деца, които сме захранвали бавно и внимателно с техният алергичен статус отговора е- ти какво направи, като я варди толкова, пак ти прави спазми ... направо си ме обвиняват, че от прекалено вардене детето е станало астматик
а, че като не ходи на градина /ясла/ спазми не прави, всеки вдига рамене- не ставало при всеки
аз пък искам да споделя своята гордост от миналата седмица- обаждат ми се децата от на баща си телефона докато съм на работа и аз питам Стефания какво иска да й купя като се прибирам, а тя- Амиии, бананчета, и червени ябълки, че са много вкусни!
Не мога да ви опиша колко горда съм от факта, че детето ми на 5 години предпочита плодовете пред шоколади, вафли /тя такова не е яла/, чипсове и зрънчовци :D
това, разбира се е благодарение на полезните съвети, почерпени от хората с разумен подход тук
-
Има разни теории че, излагането към алергени в ранна възраст може би е полезно.
Но това няма стабилна база, а и практиката показва друго.
Освен това- не всички деца са еднакви, и не всички биха реагирали "положително" на ранно излагане.
Един разумен и балансиран подход е най-доброто.
-
Миме ето един плюс от това, че сами си гледате децата. Няма баби, дядо лели ... защото те много обичат да се бъркат в изградзените от нас навици и да им подават /купуват/ куп вредни и подкупни изкушения.
-
О те по телефона се опитват да "помагат" ама аз започнах да се шегувам с тях и да не им обръщам внимание. Може ли да се ядосвам на всичко - вчера ми казаха да го храня със сирене и ще му излязат зъбите без да мрънка 8O
-
Един разумен и балансиран подход е най-доброто.
Докторе, към това е истината!
Мини, аз като някой ми каже така - отговарям: "А ако бързах, какво щеше да стане? Щеше да преодолеем наследствената астма и АД ли? Не мисля... Човек от гена си няма как да избяга..."
Перденце, за мен правилния начин е да накараш детето да мисли като теб. Като Стефи :D А ако някой се опита да ми се бърка, просто казвам, че когато е трябвало те са се грижили и са възпитавали деца, сега е мой ред. За да не ги обвинявам после с "виж какво направи", най-добре да става по моя начин, за да знам, че аз съм си виновна, ако има нещо.
Сега в градината като имат рожденник и ги черпят с разни работи, на моите ги слагат в шкафчето. Като се взимаме, първия въпрос е:"Мамо, има ли вътре шоколадово, ако има ще почерпим вас с тати, а ти на нас ще ни дадеш без шоколадово". Повече от това няма какво да искам.
-
Е добре де, ако се дава балансирано и шоколадово, няма проблем, защо тотално да се игнорира , не разбирам. Така като се ограничават от изобщо не вкусващи, в един момент ще се върне като бумеранг и ще грабят и ядат като не видели. Ето сега Тони вече яде много рядко сладки храни, но защото има мотив /да не се развалят зъбките/, обаче забелязвам, че след като повече от 2 седмици не е ял шоколадово, като влезем в магазина граби от единичните бонбони такива.
-
а, Наде- никой не е казвал, че не давам, давам но е по изключение
Стефания например е опитвала и чипс, и зрънчо- признавам си, имахме наскоро и друга случка- в магазин до щендер Зайо Байо и Преслава се спира, а Стеф я дърпа и й казва- Ела тук, остави ги тези неща, и на мен ми се ядат, но знаеш, че мама не ни дава, защото са глупости
купувам й прост шоколад- най-обикновения, 40 грамов своге или 38 гр млечен, бяла милка, или такава с ягода, от десертите пингуи /макар че и към тях съм скептично настроена, но не може от всичко да я лиша, все пак/
общо взето с това се изчерпват шоколадовите й предпочитания :D
-
Е добре де, ако се дава балансирано и шоколадово, няма проблем, защо тотално да се игнорира , не разбирам. Така като се ограничават от изобщо не вкусващи, в един момент ще се върне като бумеранг и ще грабят и ядат като не видели. Ето сега Тони вече яде много рядко сладки храни, но защото има мотив /да не се развалят зъбките/, обаче забелязвам, че след като повече от 2 седмици не е ял шоколадово, като влезем в магазина граби от единичните бонбони такива.
Защото, ако опазите до 2-2.5 години децата да не "познаят" сладкото, децата се приучават към вкуса на плодовете, и им се наслаждават повече отколкото на шоколадените. Същото важи и за зеленчуците.
Просто вероятно не се създава силна "зависимост" към вкуса, ако тези неща не се въвеждат до тази възраст.
Как може да познаете такива деца- пред щанд пълен с торти и шоколад, те вземат едно нещо, или малко се интересуват. Освен това липсва тази "маниакалност" да си напълнят джобовете ( или вземат ексцесивно количество). Шоколадът и сладките вкусове, както и пикантните са "зависимост". Както цигарите и алкохола. И имат много допирни точки от психологическа гледна точка.
Главното до 2 г възраст е да се насърчават вкусовите навици на децата към домашна кухня, балансирана, вкусно сготвена, и от естествени източници. Свинският крак и пачата/шкембето не са детски храни, в този смисъл. Нито английските пудинги, или немските "карначета".
Ако до 2 г възраст развиете вкусовите навици на децата в разумната посока, в късната си възраст детето ще може да ги поддържа само. И така да не дебелее след 30 г възраст със застрашителни темпове. Поддържането на фигурата в разумни граници, за един възрастен, е от решаващо значение за работата и личният му живот.
-
Има проблем, Перденце, защото в момента в който по нова година дадох на Криси малко парченце шоколад му се появиха веднага тъмночервени кръгове под очите, които се разрастваха. Естествено "Ериуса" свърши работа.
И въобще не мисля, че някога ще грабят от тези неща. Напълно ми се припокрива мнението с това на д-р Бърди. В действителност обаче като кажеш, че предпочиташ да готвиш пред детска кухня те обявяват за комплексарка :wink:
За банан може да ми мрънкат да купя, но не и за неща от този род, а вече са достатъчно големи и разбират.
-
Е, не говорим за възраст 2-2.5 г. Аз шоколад съм започнала да давам по често след 3-3.5 г., често, често, по едно киндерблокче на 2-3 дни. Проблема идва от роднините, поне при нас. Още си спомням, едната баба /която обича винаги да ми прави на пук/ разхожда 9-10 м. ми син, връща ми го след 1 час /толкова може време да отдели за него/ и той по устата нещо кафяво. Питам аз, какво му е дала и отговора й беше "Ами аз си купих шоколадче и той ме гледаше и искаше, и за това му дадох. Много му хареса, искаше и още". Моят отговор беше "Той не може да говори и ти ако не му подадеш, той няма да си поиска. И в крайна сметка какво като си поиска, ще му дадеш нещо друго, подходящо за него.". От тогава контактите бяха ограничени и под мой контрол. Но въпросната баба винаги ми се е месила в храненето на детето, в готвенето, простирането, гладеното абе във всичко. И тъй като не е моя майка, я слагам на място, но не за дълго. Тук е друг проблема. Та така, винаги ми се е опонирало и давало нещо забранено. Още ги помня и тез луканки. Ей не разбраха, че това не е храна за малки деца. Думи нямам, ама това е друга тема.
Между другото имаше период когато синът ми не искаше никакъв плод, но след това ги заобича всичките им видове.
П.П. Незнам до колко е психологична зависимостта към сладките храни, визирам шоколада. Но има дни когато изпитвам неупесуем глад към него. Но пък има и седмици, когато мога и да не го погледна. Като цяло цялата рода си обичаме сладките храни.
Докторе невероятно сладкишче сте постнали. Сладурче прекрасно.
-
Главното до 2 г възраст е да се насърчават вкусовите навици на децата към домашна кухня, балансирана, вкусно сготвена, и от естествени източници. Свинският крак и пачата/шкембето не са детски храни, в този смисъл. Нито английските пудинги, или немските "карначета".
Ако до 2 г възраст развиете вкусовите навици на децата в разумната посока, в късната си възраст детето ще може да ги поддържа само. И така да не дебелее след 30 г възраст със застрашителни темпове. Поддържането на фигурата в разумни граници, за един възрастен, е от решаващо значение за работата и личният му живот.
по добре не може да се каже, благодаря докторе, за пореден път. последния абзац ще си го сложа дори в подписа. няма сила която да ме обеди, че затлъстяването в една по зряла възраст се дължи само на ген, а не на неправилно хранене в детска възраст :)
и аз съм почти на 34г. вече, родих две деца, диета през живота си не съм пазила, ям всичко в предостатъчни количества, под всичко имам предвид правилните храни включително и много хляб и нямам нито един излишен грам :wink:
-
......
Защото, ако опазите до 2-2.5 години децата да не "познаят" сладкото, децата се приучават към вкуса на плодовете, и им се наслаждават повече отколкото на шоколадените. Същото важи и за зеленчуците.
Просто вероятно не се създава силна "зависимост" към вкуса, ако тези неща не се въвеждат до тази възраст.
Как може да познаете такива деца- пред щанд пълен с торти и шоколад, те вземат едно нещо, или малко се интересуват. Освен това липсва тази "маниакалност" да си напълнят джобовете ( или вземат ексцесивно количество). Шоколадът и сладките вкусове, както и пикантните са "зависимост". Както цигарите и алкохола. И имат много допирни точки от психологическа гледна точка.
Главното до 2 г възраст е да се насърчават вкусовите навици на децата към домашна кухня, балансирана, вкусно сготвена, и от естествени източници. Свинският крак и пачата/шкембето не са детски храни, в този смисъл. Нито английските пудинги, или немските "карначета".
Ако до 2 г възраст развиете вкусовите навици на децата в разумната посока, в късната си възраст детето ще може да ги поддържа само. И така да не дебелее след 30 г възраст със застрашителни темпове. Поддържането на фигурата в разумни граници, за един възрастен, е от решаващо значение за работата и личният му живот.
Много много искам всичко това да е вярно. Старая се да храня дъщеря ми спазвайки тези принципи. На моменти съм изглеждала фанатичка по темата пред роднини и приятели, и спорове съм имала и подмятания и подигравки, за това какво (не)разрешавам да и се дава, всякакви лакомства и подаръци от роднини винаги са преминавали през моя контрол. Дано съм избегнала грешките, допуснати с нашето хранене в детството ни. Времето ще покаже.
Тази Нова година и дадох да опита детска милка (от онези милкинс, които всяко блокче е в отделна хартийка), тя толкова се зарадва на опаковката, че се разхождаше половин час стискайки шоколадчето в ръка и то разбира се разтопи. Подканих да го лапне най-после парченцето, че да не омаже света :lol:
Наградите у нас са с кодово име 'бомбонки' - така викаме на сушените екзотични плодове 8)
-
Е добре де, ако се дава балансирано и шоколадово, няма проблем, защо тотално да се игнорира , не разбирам. Така като се ограничават от изобщо не вкусващи, в един момент ще се върне като бумеранг и ще грабят и ядат като не видели. Ето сега Тони вече яде много рядко сладки храни, но защото има мотив /да не се развалят зъбките/, обаче забелязвам, че след като повече от 2 седмици не е ял шоколадово, като влезем в магазина граби от единичните бонбони такива.
Защото, ако опазите до 2-2.5 години децата да не "познаят" сладкото, децата се приучават към вкуса на плодовете, и им се наслаждават повече отколкото на шоколадените. Същото важи и за зеленчуците.
Просто вероятно не се създава силна "зависимост" към вкуса, ако тези неща не се въвеждат до тази възраст.
Как може да познаете такива деца- пред щанд пълен с торти и шоколад, те вземат едно нещо, или малко се интересуват. Освен това липсва тази "маниакалност" да си напълнят джобовете ( или вземат ексцесивно количество). Шоколадът и сладките вкусове, както и пикантните са "зависимост". Както цигарите и алкохола. И имат много допирни точки от психологическа гледна точка.
Главното до 2 г възраст е да се насърчават вкусовите навици на децата към домашна кухня, балансирана, вкусно сготвена, и от естествени източници. Свинският крак и пачата/шкембето не са детски храни, в този смисъл. Нито английските пудинги, или немските "карначета".
Ако до 2 г възраст развиете вкусовите навици на децата в разумната посока, в късната си възраст детето ще може да ги поддържа само. И така да не дебелее след 30 г възраст със застрашителни темпове. Поддържането на фигурата в разумни граници, за един възрастен, е от решаващо значение за работата и личният му живот.
Значи докторе не до 2 а до 12-13 години сладко не ядях. Не ми купуваха шоколади и не обичах. Помня в 5ти клас тортата на рождения си ден не си опитах дори каква е на вкус - просто не обичах таквиа неща. Е, елате ме вижте сега само. Умирам за шоколад. Други сладки и бонбони пак много не ям, но шоколад обожавам. Та не знам колкое валидно това. Аз се стремя да спазвам същото с децата си, но аз съм лош пример как тези неща не работят винаги както сме ги планирали.
Има разни теории че, излагането към алергени в ранна възраст може би е полезно.
Да, например деца общували повече с домашни животни по ферми примерно имат по-малко астма. Деца тръгнали на градина на 8 седмици имат по-малко левкемия.
-
.......Деца тръгнали на градина на 8 седмици имат по-малко левкемия.
Първо да кажа- горките деца и горките родители също така...
И второ- странна логика....прилича ми по-скоро на успокоение за родителите на деца, които се е наложило да ги дадат рано на ясла....
И трето- що за статистика :) Понякога се чудя от къде тези пари за подобни статистики... "Учени доказаха, че може да не перете дънките си", "Учени доказаха ползата от моногамията" и не на последно място "Учени доказаха вредата от ученето" :lol:
-
аз пък от малка не съм обичала сладко, шоколадите които са ми купували съм ги вадела от опаковките и съм ги хвърляла в кофата /аз не ям, но и брат ми да не яде, проклетия :P/ и до ден днешен не съм фен на сладкото
да, има неща които ми харесват, но мога и без тях да мина
понякога съм си налагала, точно днес да си купя еди какво си сладко, но после забравям и с дни не се сещам, че ми се е ядяло такова
аз пак се питам, защо детето като ходи на градина прави всеки месец спазми, в нас все по един и същи начин си я гледаме, добре че не е тръгнала на 8 седмици :D
-
:D
.......Деца тръгнали на градина на 8 седмици имат по-малко левкемия.
Първо да кажа- горките деца и горките родители също така...
И второ- странна логика....прилича ми по-скоро на успокоение за родителите на деца, които се е наложило да ги дадат рано на ясла....
И трето- що за статистика :) Понякога се чудя от къде тези пари за подобни статистики... "Учени доказаха, че може да не перете дънките си", "Учени доказаха ползата от моногамията" и не на последно място "Учени доказаха вредата от ученето" :lol:
Абе Джиджи,пословична е американската доверчивост и неосведоменост.Ама щом си вярват,нека са велики
http://www.btv.bg/news/svetut/usa/story/1314631010-Foks_Nyuz_sloji_Bulgaria_na_myastoto_na_bivsha_Yugoslaviya.html
-
.......Деца тръгнали на градина на 8 седмици имат по-малко левкемия.
Първо да кажа- горките деца и горките родители също така...
И второ- странна логика....прилича ми по-скоро на успокоение за родителите на деца, които се е наложило да ги дадат рано на ясла....
И трето- що за статистика :) Понякога се чудя от къде тези пари за подобни статистики... "Учени доказаха, че може да не перете дънките си", "Учени доказаха ползата от моногамията" и не на последно място "Учени доказаха вредата от ученето" :lol:
Хе хе, третата ти точка ме разби. Виж че писах по повод излагането на алергени. Ще е по-лесно ли ако кажа, че деца дъжани в къщи до по-късно са по-болнави в училище да речем? Под ранно тръгване се има предвид, че има ранно смесване с други деца и ранна среща с болестотворни организми. Същото е ако си водиш детето да играе с друг деца от съвсем мъничко. Идеята е, че когато имунната ти система се сблъсква с повече различни вируси, тя се „учи“ и е по-добра от тази на деца, които са гледани под похлупак и всичко им е стерилизирано. А добре обучена имунна система е критично важна за хващането на раковите клетки, които всеки от нас прозивежда. Затова тези деца имат по-малко левкемия.
Аз например не стерилизирам нищо. Няма как да гради имунитет без да се сблъска с нищичко.
Също така има теория, че алергиите са в резултат от липсата на такива сблъсъци в деткса възраст. Особено се смята че е така за разните паразити, че ако не си имал като дете е по-вероятно като голям да имаш някакви алергии.
Между другото, гледайки настроението по темата, изкам да кажа, че не смятам да седна да споря с който и да е по въпроса. Ние може да се чудим ЗАЩО е така, но да седна да споря ДАЛИ е така - ми така е. Това не е мое мнение, това за ФАКТИ. Не смятам да защитавам неща, които нямат нужда от защита - статистиката примерно.
Ето го тук, аз лично не съм го чела, преразказаха ми го, който иска да се информира . Виождам, че не пише възраст, само преди 1 годинка, но така ми казаха. http://www.sciencedaily.com/releases/2008/04/080428084232.htm
-
Главното до 2 г възраст е да се насърчават вкусовите навици на децата към домашна кухня, балансирана, вкусно сготвена, и от естествени източници. Свинският крак и пачата/шкембето не са детски храни, в този смисъл. Нито английските пудинги, или немските "карначета".
Ако до 2 г възраст развиете вкусовите навици на децата в разумната посока, в късната си възраст детето ще може да ги поддържа само. И така да не дебелее след 30 г възраст със застрашителни темпове. Поддържането на фигурата в разумни граници, за един възрастен, е от решаващо значение за работата и личният му живот.
по добре не може да се каже, благодаря докторе, за пореден път. последния абзац ще си го сложа дори в подписа. няма сила която да ме обеди, че затлъстяването в една по зряла възраст се дължи само на ген, а не на неправилно хранене в детска възраст :)
и аз съм почти на 34г. вече, родих две деца, диета през живота си не съм пазила, ям всичко в предостатъчни количества, под всичко имам предвид правилните храни включително и много хляб и нямам нито един излишен грам :wink:
Гени :wink:
-
Аха :D
-
и аз съм почти на 34г. вече, родих две деца, диета през живота си не съм пазила, ям всичко в предостатъчни количества, под всичко имам предвид правилните храни включително и много хляб и нямам нито един излишен грам :wink:
Гени :wink:
абе нека си вярва :)
-
Стеф, наистина са много фактори - и ген, и това, че си спортувала като малка ... Ама вярвай си, де!
Аз си мисля, че някога не е имало и кой знае какво разнообразие, та и възможност нашите родители особено да ни объркат храненето. :lol:
-
Аз си мисля, че някога не е имало и кой знае какво разнообразие, та и възможност нашите родители особено да ни объркат храненето. :lol:
точно това си мислех и аз днес.
по мое време изобщо нямаше масово производство на готови сладки изделия. дори и шоколадите бяха оскъдни, а и нямаше практика да се купуват на децата постоянно. много добре помня, че шоколад съм получавала по поводи - за Нова година, за рожден ден, като дойдат гости и ми донесат подарък.
имало е случай да ми се прияде ужасно нещо сладко, а в къщи да няма нищо такова (което си беше обичайно) и съм гризала бучка захар и я прокарвах с чаша водица. това не е било от семейна бедност, просто така беше нормата. нямаше го това изобилие от вафли, десерти, снаксове, нито навици за постоянното им купуване.
джънк фууд практически нямаше. храната беше много по-качествена от гледна точка на химия и консерванти. нямаше фаст фууд. жените готвеха манджи за семействата си.
може да се каже, че родените преди 30 и повече години са отраснали с правилно хранене.
-
о, джам, освен "глупости" както се казваше в нашето семейство нямаше и много други неща, основно книги за това как да родителстваме(което може и да е доста добра липса), както и този форум. абсолютно съм съгласна, че понякога липсата на избор изглежда като облекчение.
по повод публикуваното от боби. звучи съвсем логично, че ако децата срещат света от рано те придобиват инструментариума да се справят с него. всъщност изследването не казва, че трябва да си даваме децата на детска градина на 8 седмици, а казва, че деца, които имат социален контакт - д градина или групи за игра или други форми на социализация са по-защитени. но също така и че има фактори като гени, инфекция по време на бременността и други, че кърменето и ваксинациите също играят роля. текстът е интересен, може би да спорим по него след като го прочетем?
но в този ред на мисли - трябва ли да се притеснявам, че за 8 месеца детето ми е имало две настинки общо? звучи безумно, но се замислих?
боби доста често нещата, които за нас са факти се налага да бъдат защитавани, защото влизат в директно противоречие с това, което хората мислят и знаят. имам една любима сцена от "Галилео" - отиват при него хора от църквата и му казват, че трябва да спре да говори еретизми, че нещата стават опасни за него, а той им казва, само погледни през телескопа, отговорът е "не ми трябва да поглеждам, аз знам, аристотел пише, в Библията пише", "добре, де - казва галилео- аз знам какво пише, но само погледни", е всички знаем какво става с галилео. та така е за много неща, важното е от време на време да поглеждаме въпреки, че не ни се вярва, въпреки, че мислим, че знаем, или че смятаме човекът, който ни подканя да погледнем за луд, неморален или просто не-заслужаващ. любопитството може да е убило котката, но любознателността движи хората напред.
-
всъщност изследването не казва, че трябва да си даваме децата на детска градина на 8 седмици
Напротив, точно това цели да внуши /не на нас, а на средностатистическия хамериканец ;)/и заглавието го доказва: Daycare Attendance Early In Life Cuts Childhood Leukemia Risk By 30 Percent, Analysis Finds
Защо не написаха: Честите контакти с болестотворни микроорганизми в ранна възраст, намалят с 30%..... или от сорта, а точно това? Сякаш всички, които не си дават децата на ясла едва ли не от родилното директно, подлагат децата си на този огромен риск. За мен подобни "проучвания" имат ясна и конкретна цел, но е вярно, че няма смисъл да се спори, че темата е дълга да не кажа безкрайна :)
-
Сякаш всички, които не си дават децата на ясла едва ли не от родилното директно, подлагат децата си на този огромен риск. За мен подобни "проучвания" имат ясна и конкретна цел, но е вярно, че няма смисъл да се спори, че темата е дълга да не кажа безкрайна :)
Джиджи, няма никакъв смисъл да се пропагандира ранното даване на ясла в Америка, родителите са принудени да го правят по други причини.
-
всъщност изследването не казва, че трябва да си даваме децата на детска градина на 8 седмици
Напротив, точно това цели да внуши /не на нас, а на средностатистическия хамериканец ;)/и заглавието го доказва: Daycare Attendance Early In Life Cuts Childhood Leukemia Risk By 30 Percent, Analysis Finds
Защо не написаха: Честите контакти с болестотворни микроорганизми в ранна възраст, намалят с 30%..... или от сорта, а точно това? Сякаш всички, които не си дават децата на ясла едва ли не от родилното директно, подлагат децата си на този огромен риск. За мен подобни "проучвания" имат ясна и конкретна цел, но е вярно, че няма смисъл да се спори, че темата е дълга да не кажа безкрайна :)
Джиджи, ти не знаеш какво е заглавието на изследването. Аз също не съм го видяла. Това което виждаш е преразказ от някого. Много съм заета днес и утре, но когато имам време ще потърся да видя как точно се казва.
Тук няма закон за платено майчинство. Единственото по закон са длъжни да ти дадат 3 месеца и то неплатени. Така че почти всички деца ходят така на градина и са ходели много преди това изследване. Повечето хора не са и чували за него - виждаш къде се пише, колко хора мислиш, че четат подобни сайтове.
-
....Така че почти всички деца ходят така на градина и са ходели много преди това изследване....
Съгласна съм Боби, но ти наистина ли вярваш, че американските деца са с най-нисък процент заболеваемост когато става въпрос за левкемия, защото почти не знам за друга нация която така масово да си отглежда децата по ясли преди навършване на годинка?
-
....Така че почти всички деца ходят така на градина и са ходели много преди това изследване....
Съгласна съм Боби, но ти наистина ли вярваш, че американските деца са с най-нисък процент заболеваемост когато става въпрос за левкемия, защото почти не знам за друга нация която така масово да си отглежда децата по ясли преди навършване на годинка?
Не разбирам въобще какво казваш.Защо да вярвам това? Напротив, предполагам, че в САЩ има повече левкемия заради нездравословно хранене, пестициди, генетика и кой знае още какво. Обаче какво общо има това с това, за което говорим? Много фактори има за това дали някой ще развие рак и очевидно един от тях е дали си боледувал в ранна възраст.
-
day care е в заглавието защото това е една от променливите, които са изследвали (тъй като е много трудно да се обективизира за целите на изследването изказване от типа ми то мойто дете си е мноого социално ходи на площадката, при баба и дядо, вижда се с братовчедите и съседите под нас имат деца на същата възраст, но то си играе само с едното, например) и защото макар и научен това е популярен сайт.
има страшно много други изследвания, които показват, че даването на деца в детски градини от ранна възраст има негативни последици - повишени нива на кортизол дори и след като са престанали с ревовете когато ги оставят и още други подобни. хайде да използваме науката и помагащите професии, за да ни помагат и информират, а не като ръжен, с който да дамгосваме себе си или другите, че не гледат добре децата си. една голяма част от хората (и особено в америка) просто нямат друг избор, защото пред това да си в детска градина и да имаш майка, която е горе-долу с разума си е доста по-добре от това тя да е абсолютно изтерзана от мисли по типа как ще си плати ипотека и къде да се преместите да живеете, че да е по-евтино.
-
day care е в заглавието защото това е една от променливите, които са изследвали (тъй като е много трудно да се обективизира за целите на изследването изказване от типа ми то мойто дете си е мноого социално ходи на площадката, при баба и дядо, вижда се с братовчедите и съседите под нас имат деца на същата възраст, но то си играе само с едното, например) и защото макар и научен това е популярен сайт.
има страшно много други изследвания, които показват, че даването на деца в детски градини от ранна възраст има негативни последици - повишени нива на кортизол дори и след като са престанали с ревовете когато ги оставят и още други подобни. хайде да използваме науката и помагащите професии, за да ни помагат и информират, а не като ръжен, с който да дамгосваме себе си или другите, че не гледат добре децата си. една голяма част от хората (и особено в америка) просто нямат друг избор, защото пред това да си в детска градина и да имаш майка, която е горе-долу с разума си е доста по-добре от това тя да е абсолютно изтерзана от мисли по типа как ще си плати ипотека и къде да се преместите да живеете, че да е по-евтино.
Аз честно казано не виждам нищо добро в това дете над година, година и половина да си седи в къщи. Аз съм ходила на ясла от година и половина и нашите казват, че като съм видяла децата съм забравила за тях. Помня, че не обичах че ме карат да спя, но иначе си беше хубаво да има с кой да си играеш. С Ивана се тръшках като я оставих, но след няма и 2 седмици разбрах, че съм направила много по-добре за нея, от колкото ако си седеше в къщи. И сега като отивам да я взема, тя първо се радва да ме види и после иска да си остане там да си играе. Сутрин като отидем тя си подава раничката, и хуква към разни играчки и забравя за мен. Значи щом тя е щастлива там с децата, значи е добре за нея. Аз не мога да и дам това, което играта с деца и дава. За Андреа - тя беше мъничка, не е и разбрала къде е и за нея не е имало полза,но не виждам каква е вредата. Честно, който не го е преживял не го разбира и си мисли, че е като приказката с киселото грозде - не е така. Според мен стана ли на възраст да може да си играе с изграчки и окоо други деца, му е време да ходи на градина, не да седи с възрастни хора да го разхождат по паркчета. За това си има следобедите и уикендите. Това си е мое мнение, не казвам, че е правилно, но за моите деца е. Сега дори и да не съм на работа, пак бих я пращала на градина поне по 5-6 часа на ден.
-
И на Стефания уж и беше много добре на ДГ, но откакто си е у нас въобще не й липсва- дори напротив, чувства се прекрасно със сестра си и детегледачката, е брои дните до събота и неделя, за да ги прекара с нас, но това е защото предимно ходим по разходки с двете и това им харесва :D
имат си режим, но не се събразяват с още 20 келеша, не се учат на глупости като плюене /което най-безобидното/ и т.н, растат в семейна среда, с домашно приготвена храна
какво ли повече му е нужно на едно дете?
познавам много хора, чийто деца не са ходили на ДГ, моята сестра например, не мисля че някой от тях се чувства ощетен от това в зряла възраст
-
но не се събразяват с още 20 келеша
:roll:
-
Аз честно казано не виждам нищо добро в това дете над година, година и половина да си седи в къщи.
Боби, май говорим за различни светове :) Тук децата не си стоят в къщи с възрастни хора. Това не е Америка. Живяла съм там 2 години и тогава не съм се замисляла, но сега като се сетя не си спомням да съм виждала детски площадки например и деца играещи навън. Аз пък не виждам нищо добро в това цяла зима детето ми да е затворено между 4 стени, не видяло слънце, сняг и не вдишало чист въздух, какво като си е играло с 20 деца...
Синът ми също се среща с деца ежедневно, играем си и двамата в къщи вечер докато си дойде баща му. Използваме всяка възможност да сме навън освен ако не е станал потоп :) защото за мен е изключително важно това. Причините според мен децата да не боледуват толкова не е в това, че не са се срещали с вируси. И аз не съм боледувала като малка въобще, като голяма също, и сега като по-възрастна :) да чукам на глава нямам проблеми със здравето. Не съм ходила и ден на ДГ, но съм имала постоянни контакти с деца, посещаващи такава, боледуващи често....каква е разликата. Това, че не съм изболедувала вируса, не значи че не съм се "сблъскала" с него. Та нали имунната ни система постоянно го прави, постоянно се бори с разни микроорганизми, но ние даже не разбираме това. Значи "системата" работи и си върши работата добре.
Ти как разбираш кой ще изгради по-добър имунитет? От къде знаеш аз как съм го изградила моя примерно? С колко бацила съм се срещнала? Повече ли са били те от тези с които ти си се срещнала? Как ще обясниш че има хора, които никога не са боледували като деца и продължават да са здрави като възрастни? Имат ли имунитет те или нямат?
Според мен тези въпроси са много сложни и има не един фактор който влияе на отговорът им.
-
Тук децата не си стоят в къщи с възрастни хора. Това не е Америка.
Напълно съм съгласна. На площадките, където водех Тони два пъти дневно, се събираха поне 10-15 "наборчета". Като пристигнахме в Америка, той беше на 2 и половина години. Безплатни паркчета и развлечения за деца под път и над път, но малчугани - няма. Тогава градината беше най - доброто, което можем да му осигурим.
Убедена съм, че Тереза и по - рано ще я пратим на ясла.
но не се събразяват с още 20 келеша
:roll:
И аз така :lol:.
А за това кой колко да боледува, решават гените.
-
elle22, и по българските площадки няма деца през деня. тоест, има, но дребс - бебета. ти си ги посещавала, когато детето е било малко - на площадките има основно деца до 3 годишна възраст. по-големите вече са на градина.
-
Останах впечатление, че точно за тази възрастова група иде реч.
Има и още една подробност: това се случи преди 6 години, та може и да ми е позастаряла информацията :).
-
Джиджи, честно казано не знам какво се опитваш да ми кажеш. Че хората са си го измислили това и не е вярно ли? Ми хубаво де, ако искаш го вярвай. Както вече казах, няма да седна да защитавам статистика.
За игрите - децата в градината са навън по два пъти на ден, имат си градинка с катерушки и си играят там. Не мога да разбера какво те ядоса толкова - на моето дете това му харесва, тя е щастлива там, това за мен е най-важно. Ние също си играем, просто от социална гледна точка според мен играта с мен не е равносилна на играта с връстници. За почти същата цена като за градината на двете, можеха да имат гледачка. Близо до нас има къша, в която гледат 2-3 дечица и срещу заплащане можеше и моята и дори по-евтино щеше да е и домашна обстановка - ми не ми харесва идеята. За съобразяването дето каза мини, за мен това е може би една от най-добрите страни на градината. Не с 20, защото в групата не може да има повече от 10 де, ама пак.
Не съм казала да си пращате децата на градина, казах че за мен това е най-доброто. Така съм отраснала и аз, от съвсем мъничка съм тръгнала и мисля, че е било за добро.
-
джиджи, ще те опровергая. В държавата с най-висок БВП в Европа (http://en.wikipedia.org/wiki/Luxembourg) масово ги пращат на ясла между 4 и 6 месеца. Майчинството е 20 седмици, като са длъжни да си вземат 6 преди раждането. Ние бяхме ветерани в яслата на година и половина. Не е въпрос на финансова невъзможност да си седят вкъщи. Просто искат да си работят и не се замислят дали това е най-доброто за детето, тъй като всички правят така. Или ги пращат на половин ден в продължение на година. За мен беше правилно така както направихме ние. За другите - друго е правилно. Не съдя никого. Просто споделям за практиката. Друг е въпросът, че места има достатъчно, стига да се запишеш сравнително рано (обикновено в 5-6 месец майката се записва за определена ясла).
-
...Не мога да разбера какво те ядоса толкова....
Стига де :) Аз пък не мога да разбера защо напоследък всеки мой опит да изразя мнение различно от на някой друг, се тълкува като "палене", "ядосване" и т.н. Сигурно не мога да се изразявам правилно. Спирам да пиша, че и без това вече стана тука като чат :)
С най-добри чувства към всички ходещи и не ходещи на ясла деца :)
Джиджи :)
-
...Не мога да разбера какво те ядоса толкова....
Стига де :) Аз пък не мога да разбера защо напоследък всеки мой опит да изразя мнение различно от на някой друг, се тълкува като "палене", "ядосване" и т.н. Сигурно не мога да се изразявам правилно. Спирам да пиша, че и без това вече стана тука като чат :)
С най-добри чувства към всички ходещи и не ходещи на ясла деца :)
Джиджи :)
Не знам, аз не съм казвала такова нещо друг път. Ивинявай, ако не е така, така ми изглеждаше. Често в писменото общуване човек се обърква какво е иска да изрази другият и явно така се е получило. Щом не е така, моите изивнения. Не сме се разбрали.
-
Чета ви с пре-пре-голям интерес...
Аз отдавна не работя професията си, а и не ми липсва често казано!
Имам идея като пораснат децата, да си направя една работилница,
но това е проект който търпи развитие и само да сме здрави се надявам да осъществя.
А сега в малкото свободно време което ми остава или когато дойде една от бабите,
помагам на голямото момче и така сме си полезни!
Относно деца у дома или на детска, аз съм на средата,
като мнение и компромисна както винаги,
защото и при нас е неоспорим факт доказан последните две години,
мишоците не боледуват така често в сравнение с деца ходещи на градина!
Когато се роди Калина на всеки 10 дни, Митака беше с висока Т и задълже хрема,
след три дни по системата на скачените съдове и Калина.
И завъртеше ли се колелото нямаше край.
Дори имаше момент на всеки бях направила болничен лист с лекарствата,
за да не сгреша в даването им, а с Калина на косъм отървахме болница!
Издържах 5 месеца и с това се изчерпва ясленско-градинския ни опит!
А и две години вече него все не го приемат в ДДГ, а опита ми с частната
просто беше неоправдан откъм съотношение средства за такса
която болен или здрав си е константа + и за лекарства + седене в къщи болен....
Дори в един момент си дадох сметка, че от пет месеца на ясла
той реално е бил един месец и половина като дни!
Това от една страна, но моята най-голяма болка и тревога е,
да не им се отрази в бъдеще, а именно липсата на социални контакти,
възможността да общуват с повече деца ежедневно,
което се опитваме да компенсираме максимално лятото,
когато се прибираме у дома само да спим!
Както и придобиването на умения които да са им полезни после когато
тръгнат на училище, езици, спорт и т.н!
Това ме мъчи мен, понеже не мога да съм адекватна винаги и на 100%,
но не съм максималист, старая се, правя което е по силите ми,
а дали страховете ми имат почва, ще покаже времето!
-
Тук понеже нали всички деца на работещи родители ходят на градина, та което знам от тях е, че боледуват първата година и после стават най-здравите деца на света. Това от толква различни родители го чувам, че не мисля, че е измислица. Също и лекарката ми го каза в началото да съм готова да боледува и после щяло да отмине. И настина, Ивана след месец ще направи година и в последно време не боледува. Дори и да има нещо и минава буквално за 1 ден. Ето аз сега се тръшнах цяла седмица от някакъв вирус, а Ивана кашля един ден и и мина и не разбрахме да е била болна. Та ще видим дали ще стане така както всички казват, но предполагам, че точно така ще е.
-
Аз съм на мнение за детска градина, не ясла. Много е бил стресиран синът ми от яслата, макар да е посещавал само 2-3 месеца и то преди да навърши 3 год. За да може по плавно да премине към градината. Още след първият месец от посещение на градина детето започна да ми споделя как са ги "дресирали" в яслата. С викове, крясъци, може би и шамарчета, всичко като че ли насила, а в градина играели, пеели, танцували и т.н. Говорим за България и по точно за Бургас. Кто ходеше на ясла плачеше само когато го взимам, причината е било страх да реве пред госпожите.
В градината обратното, имахме по 30-40 минутни сбогувания, но после пък не искаше да си тръгва. Сега даже се сърди, когато почива през уикендите или когато е болен и е наложитело да си е у дома. Верно е, че през първата, даже близо две години, беше ад от към болести, но вече все по добре ги преодолява.
Що се отнася до съобразяването на 20-те келеша, мисля че е това също е част от социализирането. Трябва да се научат да имат търпимост и да бъдат толерантни децата по между си, това ще им помогне в живота. Не мисля, че стоенето у дома играе някаква развиваща роля. Да топла и домашна храна, обгрижване, но за мен това ще се превърне в разглезване. Не искам да засегна никой, това е мое мнение. Има си причини когато деца остават по домовете си вместо градини, но те трябва да бъдат единици.
Е научихме куп идиотизми и просташки думи, но то и обществото ни е такова. Така, че ако не ги научи там, ще ги научи от вън или в училище, за мое съжаление :x това е действителността тук. Сега се водим за първи път предучилищна група в градината и детенце наистина се забавлява да учи. Даже си мисля, че 5 год. е малка възраст, може би от 3 г. трябва да се започне и лека полека, плавно да се учи до тръгването в първи клас. Така мисла, че децата по лесно ще могат да възприемат училищният материал и режим.
-
Аз съм на мнение за детска градина, не ясла....
И аз така :)
За мен е много важно детето да е с майка си поне през първата година. Тя и природата дето се казва така ни е създала.... дори животните са неотлъчно с рожбите си поне в периода на кърмене /сега да не се обиди някой, че го сравнявам с животно само ;)/ Щастлива съм, че имам възможността да се грижа за детето си и не ми се налага да работя. Искрено ми е жал за майките и за децата им, които нямат този късмет. Сигурна съм, че никоя майка няма да изпрати новороденото си дете на ясла, само от прищявка, ясно е че се налага да го стори. Не се опитвам да критикувам някого за решенията които е взел. Живот и здраве и аз се надявам на второ детенце, не се знае тогава как ще ни се подреди живота, но се моля да се разминем с даването на ясла.
П.С: Нека боледува първата година, но тази първа година да не е първата от живота му. Целта на кърменето е точно такава- да се изгради имунитета на детето, пък после да може да се справя по-лесно в "живота" :)
-
Тук понеже нали всички деца на работещи родители ходят на градина, та което знам от тях е, че боледуват първата година и после стават най-здравите деца на света. Това от толква различни родители го чувам, че не мисля, че е измислица. Също и лекарката ми го каза в началото да съм готова да боледува и после щяло да отмине. И настина, Ивана след месец ще направи година и в последно време не боледува. Дори и да има нещо и минава буквално за 1 ден. Ето аз сега се тръшнах цяла седмица от някакъв вирус, а Ивана кашля един ден и и мина и не разбрахме да е била болна. Та ще видим дали ще стане така както всички казват, но предполагам, че точно така ще е.
Да, обаче от ДГ до "ДГ" има разлика. И то огромна.
В Бг, където навсякъде има хронични носителства на Стафилокок, Стрептокок, Мораксела, нещата съвсем не са така розови.
В страна,където няма Стреп-тест, и СРП е "лукс", нещата пак са различни.
-
Аз изивинявам се,но позлван ясла и детска градина както ми падне, защото тук няма различни думи. За ясла говоря явно, след като говоря за дете на година и половина.
Да, обаче от ДГ до "ДГ" има разлика. И то огромна.
В Бг, където навсякъде има хронични носителства на Стафилокок, Стрептокок, Мораксела, нещата съвсем не са така розови.
В страна,където няма Стреп-тест, и СРП е "лукс", нещата пак са различни.
Докторе, нали ще отиде на училище някой ден? Стрептококите и Стафилкоките са и там, просто децата вече имат толерантност и не боледуват от тях.
Джиджи,целта на кърменето е да го държи здраво докато изгражда имунитет. За първата година и аз съм съгласна, макар да клоня повече към някъде 9-10 месеца, но пак там някъде е добре да си е в къщи. След това обаче според мен е здравословно да се отделя от майка си за известно време. Не съм казала като нас по цял ден. Аз ако имах възможност бих я пращала там за по няколко часа и бих си я взимала в 16-16:30, че да имам и аз повече време с нея. Според мен баланса е важен.
Перде, това дето разправяш за яслата е много кофти. Тук от това не се притеснявам, дето викаш играят пеят, танцуват. По-големите на 3-4 годинки правят театрални преставления по Коледа - въобще хубаво е. Лоши думи не им е позволено да употребяват и трябва да се благодарят като им се дава нещо и да си искат учтиво - според мен добре ги учат.
-
Главното до 2 г възраст е да се насърчават вкусовите навици на децата към домашна кухня, балансирана, вкусно сготвена, и от естествени източници. Свинският крак и пачата/шкембето не са детски храни, в този смисъл. Нито английските пудинги, или немските "карначета".
Ако до 2 г възраст развиете вкусовите навици на децата в разумната посока, в късната си възраст детето ще може да ги поддържа само. И така да не дебелее след 30 г възраст със застрашителни темпове. Поддържането на фигурата в разумни граници, за един възрастен, е от решаващо значение за работата и личният му живот.
Това на теория е абсолютно вярно, но на практика зависи и от други неща. моята дъщеря примерно въпреки, че като бебе ядеше всякакви плодови пюрета, по-късно мляко с плодове и пиеше много плодови сокове, същинските плодове ги прояде миналата година -на 4 годишна възраст. И то не всички, и досега не обича ябълка, за сметка на банани и мандарини. А що се отнася до шоколадите, имаше период, в който ядеше по 2 пъти на ден по 1 блокче милка, после този период отмина, хареса сухите пасти. сега шоколад яде много рядко -коледните още стоят като въобще не са скрити. сега е на вълна кроасан -по 1 на ден. Въобще не яде солети и зрънчо, макар, че е опитвала. За мен нещата са по-комплексни, от една страна доброто и балансирано хранене вкъщи е основата за изграждане вкус към добрата храна. Мисля си, че ако майката има отношение към храната и обича да готви, то и детето ще я хапва с удоволствие. От друга страна естествено са гените. Преди да забременея и двамата с баща й бяхме в страхотна спортна форма, така че това й се предаде. тя има много добра мускулатура, хубаво тяло. Освен това израства с примера и от двама ни, че продължаваме да тренираме. В този смисъл аз не се притеснявам, че й давам кроасан или друго нещо сладко. нека опитва, нека да знае какво е и въобще не е сигурен факта, че задължително ще се пристрасти към нещо вредно. Аз запалих първата си цигара на 24 години, пуших 2-3 месеца по 1-2 цигари на купон, но като си възвърнах психическото равновесие спрях. Така и не успях да се пристрастя, но мога да кажа, че опитах и не ми хареса.
-
Да, обаче от ДГ до "ДГ" има разлика. И то огромна.
В Бг, където навсякъде има хронични носителства на Стафилокок, Стрептокок, Мораксела, нещата съвсем не са така розови.
В страна,където няма Стреп-тест, и СРП е "лукс", нещата пак са различни.
Безспорно има разлика. В частната градина ти се обаждат при първия сопол а в държавната не бяха видяли, че има 39 градуса температура. Огромна е разликата. Определено считам, че е добре децата да ходят на градина, но не такава като нашата. в нея всичко е подтискащо, като започнеш от сградата, минеш през празния огромен двор с камъни вместо катерушки и стигнеш до персонала, който няма идея как трябва да се отнасяш към децата. Била съм в детски дом, който изглеждаше 5 пъти по-добре от градината ни. Но съм виждала и други градини, чувала съм и за страхотни учителки, така че разликата е огромна. Сигурно е до късмет, а и до много сметки в България. Ако беше ходила на ясла евентуално, можеше да има шанса да бъде в по-хубава градина. Да, но рискувайки в яслата да попадне на същите безхаберни учителки като в градината, как щеше да й се отрази това?! Както казваше Стив Джобс, можеш да видиш връзката само след време, съединявайки точките на различните събития.
-
Това от една страна, но моята най-голяма болка и тревога е,
да не им се отрази в бъдеще, а именно липсата на социални контакти,
възможността да общуват с повече деца ежедневно,
което се опитваме да компенсираме максимално лятото,
когато се прибираме у дома само да спим!
Както и придобиването на умения които да са им полезни после когато
тръгнат на училище, езици, спорт и т.н!
Това ме мъчи мен, понеже не мога да съм адекватна винаги и на 100%,
но не съм максималист, старая се, правя което е по силите ми,
а дали страховете ми имат почва, ще покаже времето!
Тъй като ще направя още няколко опита с яслата и ако е толкова често боледуването ще го отписвам и мен като Мишето именно това ме тревожи!
-
Джиджи,целта на кърменето е да го държи здраво докато изгражда имунитет.
Тъй де, ама как да изпълним тогава всички условия на задачата- хем да е здраво докато изгражда имунитет, хем да го пращаме на ДГ веднага щом стане на 8 седмици за да може да започне да се разболява, та да изгради имунитет? Нещо се обърках ;)
Шегувам се :)
-
Джиджи,целта на кърменето е да го държи здраво докато изгражда имунитет.
Тъй де, ама как да изпълним тогава всички условия на задачата- хем да е здраво докато изгражда имунитет, хем да го пращаме на ДГ веднага щом стане на 8 седмици за да може да започне да се разболява, та да изгради имунитет? Нещо се обърках ;)
Шегувам се :)
Ми всъщност точно така е :-)- да има съприкосновение с разни болестотворни организми докато още се кърмите и има остатъчи от имунитета на майката от раждането. Андре миан първата си болест преди седмица, з акоято аз и баща и се шашнахме, а тя май не разбра, че е болна въпреки високата температура. Въобще не спря да се усмихва и да е на кеф.
-
точно в момента чета една книга how not to f=== them up където накрая има преглед на изследвания по темата. преди да ме застреляте, само ще кажа, че цитирам каквото съм прочела. до 3 години децата, които са гледани вкъщи сравнително читаво (тук не говорим за семейства, при които например, майката е с депресия, има конфликт, бедност и др рискови за детето фактори) показват най-добри постижения, включително като iq, социални умения и емоционална устойчивост. детската градина е за предпочитане при деца в риск и то само ако покрива изискванията за отлична грижа, само едно от тях ще ви кажа 3 деца на 1 човек от персонала, има и изисквания каква част от персонала да е с ккаво образование, но мисля да не ги пиша, че ще трябва да гръмнем бг детските градини.
колкото повече се сменят варианти за грижа, толкова по-зле е за детето, тоест да смениш три детегледачки, две детски градини и един детски център за една година не е добре за детето
има значение колко време прекарват като часове в дг, както и колкото по-дълго време майката прекарва сутрин докато го оставя, толкова по-добре е за детето (това е във връзка с дисбаланс в нивата на кортизол при децата - ако майката отдели време, за да успокои наистина детето, то има по-ниски нива на кортизол. между другото този дисбаланс се наблюдава месеци след като децата вече спокойно ходят на градина).
що се отнася до социализацията отново логикато изглежда коннтра-интуитивна - децата, които са гледани при добри условия в къщи се оправят по-добре в соц среда. но ако погледнем на децата не само като на поведение а и като емоция това става лесно обяснимо - колкото по-спокоен и сигурен е човек в себе си, толкова по-спокоен е и в отношенията с другите и може, например да си даде играчката безтова да предизвика ожесточен спор.
хапването на сладки пък било свързано с хиперактивност (поради консервантите и другите химикали) и агресия.
ако искате ще цитирам точните изследвания, но дадох заглавието на книгата, тъй като там ги има всички.
не искам да обидя или засегна никого, просто снощи ги четох и си мислех, че ще представляват интерес.
-
Виж тия неща на мен някак ми звучат по-близко до моята логика :)
-
Elena B, аз не съм чела много, но опитът ми с моите деца доказва цитираното от теб.
Не ходиха на ясла, тръгнаха на градина с ентусиазъм и желание, не плачеха изобщо. Адаптираха се много лесно. Всички от персонала като ме срещнеха ми казваха, че са много уверени и спокойни деца. Имаха след около десет дни, няколко дни на тъга, докато се разделяхме,когато осъзнаха, че детската градина е всеки ден. Но си въведохме ритуали при сбогуването и са някак по-спокойни.
За съжаление ДГ, уж нашата е "елитна" е пълно разочарование за мен. Мрънкащи, рошави госпожи, оплакващи се от децата, от ония другите. Цялата им стойка, визия и поведение не всяват респект у децата, а създават усещане за неспособност и нежелание да се справят с досадните им задължения.
Това се компенсира с викове.
А са 30 деца на 3 г. с една госпожа и леля на половин ден.
За боледуването - боледуваха си и без да ходят на ясла и то не малко. Май си е до деца.
-
ако искате ще цитирам точните изследвания, но дадох заглавието на книгата, тъй като там ги има всички.
Не е и необходимо, вярваме ти. Това е в същата идея като деца на възрастни родители са по-умни. Нормално е дете, което прекарва повече време с възрастен имаш желание да се занимава с него, да е с по-високо IQ. Също децата, чиито родителите ги обучават в къщи ( тук е разрешено), често са с повече познания.Е, пак няма да седна да я държа да я уча в нас, въпреки че нямам и най-малкото съмнение, че ще я обуча в пъти по-добре от повечето им учители в началният курс, които са пълна трагедия. Ще трябва да наваксваме познания в къщи и толкова.
За социалните умения - това трябва да го видя и да им видя критериите, че да го повярвам. Честно, дъщеря ми като я заведохме в началото на ясла се плашеше от деца и ако някое се развикаше силно, тя започваше да плаче. Чак не можех да повярвам какво е това дете, което се плаши от деца, но тя други деца като почти не беше виждала,така че нормално. Сега вече е съвсем друго дете, обшително, играе си с другите, не се притеснява като ходим на чуждо място ( преди седеше в мен и не искаше да мръдне), въобше много добре и се отрази.
Относно кортизола - това са някакви стреснати деца, не като моето, което и тази сутрин ме заряза на вратата и се втурна тичайки към играчките и като и викнах за чао, само помаха без дори да се обърне да ме погледне :-). Според учителките, децата се стресирали повече, когато тръгнат по-късно, след година и половина. Ако тръгнат като моята на 8 месеца, няма подобно нещо. А за бебетата да не говорим -Андреа няма и идея, че може да съшествува друг живот. Може да не е добре толкова малка да тръгне ( с това съм съгласна), но определено избягват стреса.
-
Тук понеже нали всички деца на работещи родители ходят на градина, та което знам от тях е, че боледуват първата година и после стават най-здравите деца на света. Това от толква различни родители го чувам, че не мисля, че е измислица. Също и лекарката ми го каза в началото да съм готова да боледува и после щяло да отмине. И настина, Ивана след месец ще направи година и в последно време не боледува. Дори и да има нещо и минава буквално за 1 ден. Ето аз сега се тръшнах цяла седмица от някакъв вирус, а Ивана кашля един ден и и мина и не разбрахме да е била болна. Та ще видим дали ще стане така както всички казват, но предполагам, че точно така ще е.
Да, обаче от ДГ до "ДГ" има разлика. И то огромна.
В Бг, където навсякъде има хронични носителства на Стафилокок, Стрептокок, Мораксела, нещата съвсем не са така розови.
В страна,където няма Стреп-тест, и СРП е "лукс", нещата пак са различни.
Измежду снимките, дадени ми от празненството за Никулден има една на едно детенце , лапнало огромна лъжица. Това е лъжицата за разсипване на яденето. Детето е синът на лелята, която не си взима болничен да си го гледа вкъщи, а го води на работното място, защото както всички знаем, болничните в БГ хептен ти стопяват заплатата. При заплата на лелята от 350 лева, сетете се какво ще вземе на края на месеца. Мога и да ви я кача снимката да я видите, но ... какъв смисъл има.
Боби, честно, кефиш ме с постингите си в стил "на всяка манджа мерудия" и се опитваш от твоя социум да диктуваш правилата на моя.
-
А, на мен като цяло взе да ми се изпарява желанието да пиша и споделям в която и да е тема :-(
-
Майка ми е вече пенсионирана детска учителка и съвета й беше - Детска градина да, ясла не.
-
Боби, честно, кефиш ме с постингите си в стил "на всяка манджа мерудия" и се опитваш от твоя социум да диктуваш правилата на моя.
Темата започна от коментарът на докторът, че има теория... и т.н. и т.н. с което се съгласих и дадох пример. Стигнахме до градините и изрично казах, че за МОЕТО дете това е било полезно и специално написах, че не агитирам нищо. Не знам къде прочете това, което си написала, но ако го намериш, моля покажи ми го да се извиня, защото въобше не съм искала така да звучи. Аз лично ивждам на няколко места да съм казал точно обратното, на това, за което ме обвиняваш.
-
А, на мен като цяло взе да ми се изпарява желанието да пиша и споделям в която и да е тема :-(
Не бива да е така- пишете. Има кой да модерира, ако трябва.
-
Айдееееее, децата станаха келеши... 8O 8O 8O Брех, колко възвишено звучи само - другите са келеши, моите - най-хубавите osi_13
Темата пак се превърна в арена, пак обидени, засегнати, разбрали, не разбрали. Какво ви става, бе хора? Защо все се стига дотук? Толкова ли е трудно всеки да си споделя мнението, без да някой да скача като ужилен, без да критикува, без да съди?
Да опитам да обясня по-просто и нагледно:
Потребителка А - моето мнение е еди-какво.
Потребителка Б - моето мнение се различава по еди-какво.
Потребителка В - моето мнение е трето....
Нито една от трите /четирите, петте и т.н./ потребителки не се опитва да убеди другата в правотата си, не се обижда, не смята, че някой я сочи с пръст, тя самата не размахва пръст, не съди, уважва различните мнения, не натрапва собственото си такова. Просто размяна на информация, опит, виждания. Трудно ли ви се струва? Да опитаме, а?
И само моля, без обидни епитети по адрес на деца :wink:
-
Успокойте се- колкото хора- толкова мнения.
Изказвайте ги без да коментирате другите мнения.
Така ще е по-лесно за всички.
-
Успокойте се- колкото хора- толкова мнения.
Изказвайте ги без да коментирате другите мнения.
Така ще е по-лесно за всички.
Така де, д-р Бърди :D И аз това имах предвид :D
-
Измежду снимките, дадени ми от празненството за Никулден има една на едно детенце , лапнало огромна лъжица. Това е лъжицата за разсипване на яденето. Детето е синът на лелята, която не си взима болничен да си го гледа вкъщи, а го води на работното място, защото както всички знаем, болничните в БГ хептен ти стопяват заплатата. При заплата на лелята от 350 лева, сетете се какво ще вземе на края на месеца. Мога и да ви я кача снимката да я видите, но ... какъв смисъл има.
Не знам какво те шокира от тази ситуация :D. Детето лапнало лъжицата имам предвид. Явно си нямаш идея, че те си разменят храната, чашите от които пият, кихат едно в друго.....
В яслата например всяко дете си имаше шише с вода, е познай дали не пиеха от шишетата на другите, лично съм ги виждала. Няма начин да ги контролират нон стоп
-
А, на мен като цяло взе да ми се изпарява желанието да пиша и споделям в която и да е тема :-(
Не бива да е така- пишете. Има кой да модерира, ако трябва.
Ще пиша, разбира се, щото едва ли има по-заблудена майка от мен :-) и имам нужда от съветите на момичетата.Но понякога ми се струва, че попрекаляват и съветите се превръщат в спор, който не помага на никой.А питанията на някой съфорумки остават "недочути".
Както и да е. Нека бъдем по толерантни и да не се нападаме :-)
-
Измежду снимките, дадени ми от празненството за Никулден има една на едно детенце , лапнало огромна лъжица. Това е лъжицата за разсипване на яденето. Детето е синът на лелята, която не си взима болничен да си го гледа вкъщи, а го води на работното място, защото както всички знаем, болничните в БГ хептен ти стопяват заплатата. При заплата на лелята от 350 лева, сетете се какво ще вземе на края на месеца. Мога и да ви я кача снимката да я видите, но ... какъв смисъл има.
Не знам какво те шокира от тази ситуация :D. Детето лапнало лъжицата имам предвид. Явно си нямаш идея, че те си разменят храната, чашите от които пият, кихат едно в друго.....
В яслата например всяко дете си имаше шише с вода, е познай дали не пиеха от шишетата на другите, лично съм ги виждала. Няма начин да ги контролират нон стоп
Вероятно детето на лелята не е от градината и е болно в момента :D
Аз мисля, че колкото и лоши да са градините е добре за децата да ги посещават за да се научат да общуват, да са толерантни помежду си, да зачитат останалите, да станат по-социални. Добре че ми е далече тоя момент, че хич не ми се разделя още с детето :oops: не знам дали няма да е с мен на работа вместо в градината :?
-
ми няма лошо да е с теб на работа, стига да не е на 16 и още да е с теб на работа. то разликата между детската градина и офиса май е само в размера на посещаващите ги, така че все ще се социализара, няма къде да ходи.
-
Айдееееее, децата станаха келеши... 8O 8O 8O Брех, колко възвишено звучи само - другите са келеши, моите - най-хубавите osi_13
Моята май от келешчетата върви ( моята може да си я наричам нали :-) ). Отидохме вчера на ясла и тя там има една любима количка, ня която се качва и се бута с крака и я „кара“. Значи не си беше свалила якето и раницата още и отиде и измъкна количката от ръцете на едно момченце и седна тя да се вози. Аз естествено отидох, скарах и се, че сега той си игае с нея и тя трябва да си дели играчките с другите деца и я махнах от там. И докато си казах с учителките две думи като се обърнах госпожицата я гледам пак на количката, а момченцето се примирило да си играе с някакви други играчки. Понеже бързах да тръгвам, само им я посочих и им казах какво е направила и тръгнах. Не знам какво са правили, но следобяд пак на тази количка ме посрещна. Май никой друг не може да се дореди до нея. Чудя как да я науча да не прави така. Може би с достатъчно повтаряне ще разбере, може би още е малка ... но не мисля, че е това. Други деца на нейната възраст съм виждала доста по-разбрани от нея. Иначе учителките казват, че била лесен характер и слушала като и направят забележка.
-
боби, за страстта прегради няма :),след като не е набила момченцето, свиркай си, не можем да очакваме да отстъпват толкова лесно от желанията си, нали? в края на крайщата едно от нещата, на което е добре да се научат е да отстояват себе си и желанията си.
-
Боби, малка е още. Това е всеобщо явление, като видят, че някой си играе с нещо, точно това да им се приисква да го имат :D
ююююювДГ на дъщеря ми това не се толерира, т. е. ако видят, че някой го прави спокойно му правят забележка, да върнр въпросната играчка.
Факт е, че децата в ДГ слушат повече, отколкото в къщи, по дисциплинирани са там. Не мога да си обясня на какво точно се дължи
-
Elena, споделяй тук какво си прочела относно гледанео на децата и тяхното възпитание. На мен ми е интересно, защото ти пишеш за начини, които до скоро не се приемаха тук в БГ - кърменето на поискване, привързаното родителство, захранване водено от бебето и т. н.
м - и, за мен точно в повечето бг държавните градини децата не могат да се научат на това за което говориш :wink:.
Относно келешите 8O :?!
-
Elena, споделяй тук какво си прочела относно гледанео на децата и тяхното възпитание. На мен ми е интересно, защото ти пишеш за начини, които до скоро не се приемаха тук в БГ - кърменето на поискване, привързаното родителство, захранване водено от бебето и т. н.
м - и, за мен точно в повечето бг държавните градини децата не могат да се научат на това за което говориш :wink:.
Относно келешите 8O :?!
Подкрепям изцяло....
-
албена, вероятно са по-дисциплинирани от страх, с което не казвам, че ги тероризират в дг, а че като ти я няма майката, с която ти е най-сигурно всичко вече започва да придобива доста по-плашещи окраски, колкото и мили и спокойни да са възрастните. като прибавим към това, че те често не са мили и спокойни, мисля става ясно.
в този ред на мисли, без да се заяждам, боби - за кортизола - когато е измерван дори при деца, които са спокойни като поведение също има повишение, това го обясняват с по дефиниция повишената тревожност когато не са при майките. по същия начин и с интелигентността, не че някой ги е учил на нещо, а просто са имали повече възможност да изследват света в присъствието на възрастен, който да им помага да намират смисъл, а не да ги учи. всъщност колкото по-рано започне академичното учене, толкова по-"слаби" са резултатите на децата после. тъй като академичното учене може да е успешно само ако е насложено над любознателността, изследователската игра и устойчивата връзка с родител.
там, където децата, ходещи на дг показват по-добри резултати е в богатството на речника, трябва няколко години, за да се изравнят.
пп - благодаря ви за интереса, аз съм се заровила в книги (къде поради работата ми, къде сега и покрай бебето (иначе не бих чела изследвания за дг, например), та имам нужда да си кажа и да смелим, прочетеното, така че това е от полза и за мен
-
там, където децата, ходещи на дг показват по-добри резултати е в богатството на речника, трябва няколко години, за да се изравнят.
Оооо тук в дг несъмнено си обогатяват речника от към простотии :lol:
Тъкмо преди няколко дни брат ми разказваше как племенницата /тя късно проговори и сега не и спира устата, но трудно и се разбира/ е започнала да псува. Сега е на 3 и няколко месеца, представям си колко ще е "обогатена" на 6 :wink:
-
Защо децата се държат добре в детската градина, а вкъщи е точно обратното?
А ние защо се се държим добре на работното място? Послушни сме, кротки сме, проявяваме видимо уважение към шефа, макар и да го ненавиждаме, гледаме да изкараме най-блестящите си усмивки, учтиви сме и любезни толкова, колкото вкъщи никога няма да сме. И все за да ни приеме групата, да и се харесаме, да ни одобрат не само като добри работници, но и като готини, не грубияни и диваци.
Същите механизми в поведението движат и децата в детската градина. Те не го осъзнават все още ясно, но човек е социално същество и това е заложено в нас като инстинкти. Навън, в социалното, започва социалната игра и всички участници - малки и големи си имат социални роли, които се стараят да играят добре. Вижте как се държат животните в непозната среда - нащрек са постоянно, защото не знаят откъде ще изскочи опасността, освен това около тях има и много конкуренция от себеподобни, за която те не могат да са сигурни дали е постоянно добронамерена, или пък е коварна.
Много жалко и трудно става, ако примерът, който виждат децата в градините, е лош и проявите на грубости и липса на дисиплина са повече, защото това е техният мини пример за обществото и нашата работа вкъщи после с този лош пример е мното по-трудна, продължителна и изморителна.
Вкъщи децата се държат по-свободно и недисциплинирано, защото тази среда за тях е вече позната. Те са имали време да опознаят родителите си, знаят, че те са на тяхна страна, не им мислят лошото, от тях не ги грози опасност и защитните им механизми не са включени постоянно. Вярно, че родителите им понякога им се карат, че даже понякога крещят доста, че даже и си отнасят по някое шамарче по дупето. Но от това не следва нищо генерално лошо и опасно за тях, защото те продължават да бъдат обичани и обгрижвани и продължават да се възползват от това по свой си начин. И те имат нужда от тази любящо настроена към тях среда, за да релаксират, да свалят напреженето и стреса, натрупани от това, че трябва да се доказват в социалната среда. Те имат нужда да трупат любов, топлина и подкрепа, за да имат сили да издържат на социалното.
Важното е обаче да разберат, че всяко нещо си има граници и че вкъщи също така действат правила и закони, които те трябва да уважават и да им се подчиняват. За да не страда никой член от семейството. Това опитомяване и пречупване на дивто в тях отнема време и усилия.
И няма да спра да повтарям, че на едно психично здраво дете му трябва добра педагогика и възпитание! Специалистът психолог е за случаите, когато има съмнения за някакви извънредни или поне за видими психични отклонения, за случаите, когато детето е преживяло травма и родителите на могат да се сетят какво да го правят, за всички онези "проблемни" и "трудни" деца, които не могат да схванат условностите на социалната игра. Но това е по-скоро да се подскаже на родителите им какво да правят. Но днес хората вече четат и са информирани толкова много, че психологът трябва да е наистина факир и да предложи нещо повече.
За детските градини - абсолютно смятам, че трябва да има педагози, детски учители! Това означава и че в обществото на човек, на индивида се гледа като на личност със всестранни прояви, като на социално същество.
Фактът, че в детските градини липсват педагози, а има само лелки и медицински сестри за мен лично означава, че в това общество човек е преди всичко биологична единица, на която са обслужвани основните физиологични нужди.
Добрият педагог има представа и от детска психология, която се занимава със здрави деца! Психологът предполага наличието на съмнения тревоги и проблеми. Но и най-прекрасният съвет и рецепта трябва да станат работещи и ифективни, т.е. ежедневна работа и усилия са за родителите, за да ги видят като резултати в поведението на децата си.
Това е мое лично виждане и се подразбира, че не спирам никого (а и не бих могла) да ходи всеки ден, ако поиска, при психолог!!
Оф, пак прекалих с размера...
П.С. Съветите за кърмене и захранване не е ли по-добре да са си в съответните подфоруми, не на всички ни са вече интересни все пак, а и по-лесно ще бъдат откривани от тези, които имат нужда от помощ.
-
Важното е обаче да разберат, че всяко нещо си има граници и че вкъщи също така действат правила и закони, които те трябва да уважават и да им се подчиняват. За да не страда никой член от семейството. Това опитомяване и пречупване на дивто в тях отнема време и усилия.
Аз съм сигурна, че децата го разбират, но правят нарочно обратното. Провокирайки и изпитвайки ни.
Може би, ако имаше училища за родители, можеше и по лесно да преодоляваме детските истерии и капризи. Признавам си на мен ми идват в повече понякога, колко и да съм привикнала вече. Не можем всички да сме педагози за да възпитаваме децата си както трябва нали така, за това хората посещават психолог, за съвет, как да се справят с "трудното дете". А педагози не знам дали изобщо има в ДГ, може да се водят на книга, но не са.
-
Дива роза, в детските градини са педагози, в яслата са сестри.
-
в този ред на мисли, без да се заяждам, боби - за кортизола - когато е измерван дори при деца, които са спокойни като поведение също има повишение, това го обясняват с по дефиниция повишената тревожност когато не са при майките.
Глея ся, с мен няма нужда да обясняваш всеки път, че не се заяждаш :-). След като пишеш нещо по темата, което не е насочено лично към някого( примерно аз каква съм или американците какви били ), а е по това, което коментираме, аз не виждам защо да смятам, че е заяждане.
Имам коментар- хубаво де повишен бил, ама аз не знам какво означава това и дали значи, че е лошо. В крайна сметка какво става с деца с повишен и с деца с неповишен кортизол, това ме интересува. Нали уж казват, че малки нива на стрес са хубави за нас. Питам, защото с теб или с някой друг скоро обсъждахме захранването и как променяло микрофлората. И с който го обсъждах ( не помня кой беше) го беше написал, все едно тази промяна е лошо нещо. Та това, че има промяна в нещо не значи задължително, че е лошо. Какво казват за това?
Дива Роза, четох какво беше писала и преди за правилата и много ми хареса. Дори го споделих с мъжа ми и смятаме и ние да приемем подобен подход в къщи, макар че той не е много постоянен и това обърква и детето. Определено има логика всичко, което казваш .
-
боби, аз за да не губим време в обяснения по типа "ти мене уважаваш ли ме" си пиша, че "уважавам тА", пък да караме по същество, но ок, с теб ще съм по-спокойна. :)
с мене си говореше и за микрофлората, всичко дето е "поглед отвътре" е много вероятно да си си го говорила с мен. и в двата случая става дума за промени, които са не-добри, в смисъл вместо както при захранването да има населяване с добри бактерии, имало с не-толкова добри. по повод кортизола - устойчиво завишените нива водели до тревожност, хиперактивност, агресия, имало и друга възможност, която е твърде ниски нива на кортизол - твърде "послушни", конформни деца, които са толкова тревожни около правилата, че се отказват да мислят сами, да отстояват себе си. както и друг ефект поведенчески се наблюдавал - недискриминирано приятелско отношение към всички, без значение дали от семейството или не. това вече си е сериозно разстройство на привързаността и много често се наблюдава при "домски" деца, те за това са толкова отворени и прелъстителни, защото отчаяно искат да се "закачат" за някого. ясно е, че всяко дете има различен набор от поведения, с които да изрази подлежащата тревога, че е оставено само. кортизола е просто "твърд" факт, че за децата има значение, дори и когато са много малки (колкото са по-малки, толкова по-голямо е значението за тях) дали са с майка си (или човек, който я замества по адекватен начин) или не.
"Това опитомяване и пречупване на дивто в тях отнема време и усилия". за кучета ли говорим или за деца. опитомяването е поведенчески акт, то предполага следване на правила, а не приемането им, послушание, а не мислене и сътрудничество и партньорство. разбира се, че децата имат нужда от граници, но не от решетки. нека не забравяме, че има такова нещо като детска душа и да се отместим малко от поведенческата психология. :)
а що се отнася до това как има много литература и хората сами могат да се оправят с емоционалните си проблеми - струва ми се малко твърде строго към хората, които не успяват сами да се справят с или без литературата със себе си или с децата си. то и медицинска литература има много, но продължаваме да ходим на лекари. дали отново не подценяваме сериозността на "душевните проблеми" и конкретността на болката, които хората преживяват?
-
"Това опитомяване и пречупване на дивто в тях отнема време и усилия". за кучета ли говорим или за деца. опитомяването е поведенчески акт, то предполага следване на правила, а не приемането им, послушание, а не мислене и сътрудничество и партньорство. разбира се, че децата имат нужда от граници, но не от решетки. нека не забравяме, че има такова нещо като детска душа и да се отместим малко от поведенческата психология. :)
Предполагам, че DivaRoza има предвид нещо друго. Напоследък чета за едно много важно за децата умение, което трябва да се изгради и поощрява от родителите: emotional regulation. Ако е налице,правилата и границите се вместват съвсем различно в детското битие.
-
ЕленаВ, това, че не разбираш какво имах предвид, за мен лично означава само, че ти продължаваш да си изхождаш от тясно профилирания подход, на който са те обучили. Обяснението ти за разликата в поведението на децата в детската градина и вкъщи - няма да кажа, че е наивно и смехотворно ( Аз обаче съм съгласен и напълно споделям мнението на Елена... ком. мой, Д-р Бърди). Не, защото още веднъж ми показва само, че гледаш фанатизирано и само от камбаната на това, на което са те научили. Не смятам да споря с теб изобщо, защото не виждаш по-далеч от коловоза си ( Човек до 17 годинки си изгражда предразсъдъците, стремейки се да ги контролира. След 17- става техен слуга. бел. моя- Д-р Бърди)
Няколко пъти подчертах, че всеки си преценява дали да ходи на такъв специалист и че само изразявам своята позиция. Също така многократно подчертах, че хората, които не могат да се справят сами - естествено, че ще потърсят помощ. Добре е да четеш по-внимателно. Моята позиция е на мислещ свободно и разумно човек, а твоята на специалист в една тясна област и не е коректно да манипулираш и подвеждаш хората само в тази посока.
Мога и други неща да ти напиша и за душевноболните, но ще ти го спестя, защото с тясно "партийно" мислещи хора няма смисъл. Ти ще си имаш своите пациенти, спокойно! Но съм леко разтревожена за тях, а не искам да ти анализирам публично всичко написано от теб. От уважение към теб!
Поздрави!
-
боби, аз за да не губим време в обяснения по типа "ти мене уважаваш ли ме" си пиша, че "уважавам тА", пък да караме по същество, но ок, с теб ще съм по-спокойна. :)
с мене си говореше и за микрофлората, всичко дето е "поглед отвътре" е много вероятно да си си го говорила с мен. и в двата случая става дума за промени, които са не-добри, в смисъл вместо както при захранването да има населяване с добри бактерии, имало с не-толкова добри. по повод кортизола - устойчиво завишените нива водели до тревожност, хиперактивност, агресия, имало и друга възможност, която е твърде ниски нива на кортизол - твърде "послушни", конформни деца, които са толкова тревожни около правилата, че се отказват да мислят сами, да отстояват себе си. както и друг ефект поведенчески се наблюдавал - недискриминирано приятелско отношение към всички, без значение дали от семейството или не. това вече си е сериозно разстройство на привързаността и много често се наблюдава при "домски" деца, те за това са толкова отворени и прелъстителни, защото отчаяно искат да се "закачат" за някого. ясно е, че всяко дете има различен набор от поведения, с които да изрази подлежащата тревога, че е оставено само. кортизола е просто "твърд" факт, че за децата има значение, дори и когато са много малки (колкото са по-малки, толкова по-голямо е значението за тях) дали са с майка си (или човек, който я замества по адекватен начин) или не.
"Това опитомяване и пречупване на дивто в тях отнема време и усилия". за кучета ли говорим или за деца. опитомяването е поведенчески акт, то предполага следване на правила, а не приемането им, послушание, а не мислене и сътрудничество и партньорство. разбира се, че децата имат нужда от граници, но не от решетки. нека не забравяме, че има такова нещо като детска душа и да се отместим малко от поведенческата психология. :)
а що се отнася до това как има много литература и хората сами могат да се оправят с емоционалните си проблеми - струва ми се малко твърде строго към хората, които не успяват сами да се справят с или без литературата със себе си или с децата си. то и медицинска литература има много, но продължаваме да ходим на лекари. дали отново не подценяваме сериозността на "душевните проблеми" и конкретността на болката, които хората преживяват?
И с този, и с Вашия предишен пост ( за ползата децата да растат с родителите си до 5 г възраст), аз съм напълно съгласен и подкрепям. Писал съм го сам много пъти, и не е нещо ново за нашите съфорумници, мисля, също.
-
с мене си говореше и за микрофлората, всичко дето е "поглед отвътре" е много вероятно да си си го говорила с мен. и в двата случая става дума за промени, които са не-добри, в смисъл вместо както при захранването да има населяване с добри бактерии, имало с не-толкова добри.
Е това който го е написал е много самонадеян, ако твърди, че знае как всички тези бактерии си взаимодействат пък и кои на каква възраст трябва точно да колонизират човека. Те още нямт отговор как едно новородено бебе е колонизирано от бактерии още първият ден, като в корема на майката е стерилно. Пък някой си да твърди, че знае това кои са добри и кои лоши, за мен е малко прекалено, защото това никой не го знае.
-
Докторе, не ми е приятно да се намесвате в мой пост, когато той очевидно той няма нужда от цензуриране!
Слава богу, хората сме различни и с различни избори. Човек е съвкупност от системи, а не е само емоционална система, която е само едно дърво от общата картина на гората.
Идеята за "социална роля" се намира малко встрани от дървото, наречено "емоционална система". И още, и още, разбира се.
-
Няма повече- обещавам.
Не съм цензурирал, защото нищо не съм махнал, така или иначе.
-
боби, ето един линк, който успях да намеря към разговора за микрофлората, погледни го ако имаш интерес - обобщение на статията, за която писах. ще ми е интересно какво мислиш, понеже май това ти е работата, но сигурно в друга тема http://drjaygordon.com/pediatricks/startingout/supplement.html
дива роза, благодаря ти за "уважението" и загрижеността за клиентите ми, но си мисля, че те нямат особена нужда от това. последната ми идея да пиша тук е да манипулирам някого и да си набирам клиенти, няма нужда, наистина, както казах и в другата тема, ако мога да помогна - с удоволствие, никого не карам насила, просто смятам, че е добре да не забравяме, че "дървото "емоционална система" се казва човек и той преживява всякакви неща, някой от които доста болезнени. ако за теб това е тясно-партийност, за мен е уважение и зачитане на хората, ако смяташ, че съм от тази партия, нямам проблем с това си членство. само да кажа, че тревожността играе доста сериозна роля в теорията за социалните системи и роли, но това е вече твърде тесен разговор.
-
Явно не съм на нивото на Дива Роза и определено някои постове не ги разбирам.
-
пердето, извинявай, вероятно предишния ми пост е върде личен, но нямаше как да не отговоря
-
Явно не съм на нивото на Дива Роза и определено някои постове не ги разбирам.
Перде, съжалявам, че не се е разбрало, мислех, че е подразбира. Ето какво имам предвид.
Отговорът е в самото словосъчетание "социална роля". Това е онова, което правим, защото сме длъжни да го правим, защото социалната игра го изисква. Това е онова, което трябва да правим и което го изисква социалната ситуация. И тук се получава раздвояване между емоциите, които изпитваме като личност и тези, които сме длъжни да играем като участници в социалната ситуация, която изиква от нас определен тип поведение, а не лични и свободни интепретации на това поведение.
На работното си място ние играем ролята на служител и подтискаме личностните си емоции.
Детето в детската градина и в училище играе ролята на ученик и обучаващ се и трябва да спазва определен тип поведение, за да бъде прието там и това не зависи дали неговите личностни предпочитания и нагласи пасват с изискваното.
Вкъщи аз играя ролята на майка и на съпруга със съответните им характеристики, отговорности и задължения.
Дъщерята, синът играят ролята на дъщеря и на син със съответните очаквания за това.
Признанието на всички нас, че ние като личности страдаме от некотролируемото поведение на невръстните си деца само означава, че в ситуации, когато нашите личностни емоции са наранени, ни е много трудно да продължим да играем социалната ролята на майка. Но го правим, естествено, защото сме водени от дълга и любовта.
Не мисля да се включвам по темата повече да не обърквам хората само. И с извинение, ако някой се е объркал вече.
Дано някой не е останал с погрешното впечатление, че се опитвам да се изкарам компетентна, защото се включвам рядко и то само в една-две теми.
-
боби, ето един линк, който успях да намеря към разговора за микрофлората, погледни го ако имаш интерес - обобщение на статията, за която писах. ще ми е интересно какво мислиш, понеже май това ти е работата, но сигурно в друга тема http://drjaygordon.com/pediatricks/startingout/supplement.html
Ми какво да кажа - рядко съм чела толкова дълго нещо, което не казва нищо. Да не говорим ,че ми говорят за изследвания на микрофлората,които датират от 1932г - от преди 80 години ! Аз мисля, че това съм го виждала - или аз съм попадала на него или някой ме е пращал да го чета, но тези изследвания от 32ра имам спомени, че и преди са ми правели впечатление.
Прочетеното мога да го обобщя ей така: „като ядеш, микрофлората се променя“ и „ако вашите са алергични и ти може да си алергичен към мляко, което се разбира като ти се даде мляко“ и „възможно е да има връзка с развитието на диабет тип1, ама не сме сигурни“.Нищо друго не ми казва този линк. А дали ще се промени на 5 месеца или на 6 месеца.. това какво значение има не виждам да пише. В крайна сметка всички започваме да се храним и на всички ни се променя микрофлората. Аз няколко пъти казвам, че с моите деца само хубави неща съм видяла от захраването. Дали пък не е именно от тази промяна - мисля, че си струва човек да се замисли, че не винаги промяната е лошо. Аз не смея да правя обобщения кое е добро, защото не знам, но знам, че цяли живот ще си живея с тази флора.
-
Добре де, извинете, обърнахте го на пазар :? Направете си една тема двете и спорете. Всеки път очаквам да прочета нещо от на Д-р Бърди постовете или нещо по-интересно, а не махленски спорове :(
-
боби, мерси за поясненията, аз затова питам, щото е пълно с всякаква информация.
-
Дива Розичке, да поясня не това което ми повтори не разбрах, не разбирам защо така настървено и бих казала грубо, пишеш в няколко свои поста към някои потребители, че и модератор. :wink:
Спора е едно, но личностните нападки и характеристики не би трябвало да имат място тук. Кой какъв е всеки си знае, а всеки потребител си изгражда мнение от постовете на даден потребител. Не е нужно да се порицаваме публично.
Винаги с интерес чета твои постове, но определено понякога ме объркваш, не че е важно за теб де.
А другото което пишеш съм съгласна с теб, време е и ние родителите да тръгнем на училище :wink: Аз не съм педагог и макар, че добре се разбирам с децата, забелязвам, че с времето съм все по безсилна към сина си. И имам нужда от съвети, но компетентни. Признавам си чета избирателно и когато някой попрекали го чета по диагонал.
-
Перденце, наистина последно по темата, но само да дообясня, защо реагирах по-остро, а не грубо, и то не срещу потребител, а за това, което се прокламира.
Щях да реагирам по този начин, независимо от името на потребителя, не ги потбирам съзнателно.
Прокламира се нещо социално опасно за децата, поне според мен. Ние искаме децата, като пораснат, да уважават законите, да са добри ученици и да не хулиганстват, т.е. да спазват правилата в училище. Когато те не го правят, обществото се обръща към родителите и казва, че не са ги научили да са социално пригодни и да уважават правилата в обществото. Е, кога да започнат да ги учат на правила, регулации и ограничения в поведението им, когато това се смята от някои за вредно и опасно, и то в името на някаква абстрактна идеална личност, която трябвало да си изразява свободно емоциите и да не се подтиска в нищо?
Ако едно малко дете, не схване още от малко, че то има и отговорности, а не само лични егоистични претенции, голяма е вероятността да не уважава правилата в обществото и като голямо. Това мисля се подразбира. Да, чудесно е да ги отглежда родетелката им не до 5 г. вкъщи, а до 10 даже. Така ще се оформят като абсолютно спокойни емоционално и неразтревожени от нищо индивиди. Ако родителката се окаже героиня и се наеме да ги и кърми до 2 г. поне - е, тогава закалката им ще е пълна. И те все пак ще се наложи да излязат в социалното някой ден. И ще се оказат тотално непригодни, неадекватни и нещастни, а не просто разтревожени. Това ли искаме от децата?
Вероятно тази идилична и утопична идея е възможно да процъфти в някое племе, откъснато от цивилизацията, където хората си се радват на свободния живот. Но ние живеем в общество и взаимодействаме с други хора. И сме длъжни да научим децата да оцеляват в тази джунгла, а то е и с цената на това да подтискат някои свои егоистични емоции в името на правилата и цивилизоваността. О, ужас! Те няма да могат да ги изразят. Няма страшно - има специалисти, при които ще ходят да лекуват тревожността им. Защо ли? Защото като социално непригодни, ще са нон стоп разтревожени.
Ако искаме децата да уважават законите и правилата на играта на възрастните някой ден - трябва да започнем още сега с това. Защото семейството е мини образец на обществото и отразява случващото се навън. Така ще ги научим да се отстояват, да се борят за себе си, да оцеляват в група. Така ще ги научим раздвоението между техните личностни преживявания и соцалните роли, които трябва да играят, да не е така драматично, а да се случва естествено това преминаване в различните образи. Защото то естествено е заложено в човека - като социално същество, а не само като набор от емоции и проблеми с тях.
Да, вероятно, ако се допитаме до философ, той ще отхвърли това, като още по-безумно, защото се погазват правата на абстрактната личност. Само че нашите деца не са абстракни личности, а реални хора, които растат по-бързо, отколкото ние се научаваме да им покажем и социалната страна на живота, който ги очаква, за да се научат да оцеляват и да са социално пригодни.
Все си мислех, че тези неща се подразбират и са плод на здрав разум, за който не се иска кой знае каква специална подготовка.
А, да, последно вече - когато някой ми предлага безплатна "помощ", и то за неща, които са много субективно по принцип - следя и чета много внимателно всяка дума от уважение към заявената безплатна помощ. И когато свободните съчинения станат повече от разумните - ми става истински тревожно...
Това е личната ми позиция! Вярвам, че не само аз мисля така разумно! Дано да намери и смелост да се включи... Защото аз нямам какво повече да добавя!
А към модератора - той разбра защо недоволствах и симпатиите ми към него си остават непроменени! :D
-
Всъщност, едва ли има връзка межу антисоциалното поведение на децата (и/или липса на социална адекватност) с дългият им престой в семейната среда.
От друга страна, семейството не е "идилична" и утопична среда чак толкова.
Няма раздвоение между личностна и социална роля в едно свястно общество- такова съществува, и го има, само в определени общества ( комунистическо, Руско, краен капитализъм, третия свят). И този факт се дължи на обществен проблем, а не на личен. От което следва че, да поправяте недостатъците на едно дефектно социално общество чрез личностни "нагаждания" е погрешно. Посоката е обратната. Типичен пример за това е УК обществото, където огромното социално разделение и проблеми влияят пряко върху децата, и е въпрос да си оправите обществото и законите, движещи го, а не да нагаждате децата към дефектния модел. И ето- от УК СМИ ден и нощ се чуват морални "проповеди", "напътствия", "беседи", "дискусии", колко била зле "младежта ни". Но това се приказва още от края на 70-те години пък нищо не се променя. И няма да се промени, докато обществото не стане ПО-МАЛКО класово раздвоено и "нацепено". Не семейството е виновно че детето им няма достъп до "живота". Обществото е виновно, че не осигурява такъв. Не всички деца са с максимум IQ че да влизат единици от тях в елитни Университети, или да просперират интелектуално. Но човек може да живее много добре и като автомонтьор или дърводелец, например.
Масовото УК дете вижда как тънката прослойка си урежда децата, "наглася" в скъпи и елитни училища и университети ( от където после безпрепятствено се изстрелва към върха на обществената пирамида) , как огромни средства се дават НЕ ЗА масовото образование, а за елитното такова, с достъп 2-5% от населението там. И виждайки безперспективността, подрастващите реагират по начина, по който видяхме.
Не децата трябва да водите на психолог и поправяте- а обществото, позволяващо такива разделения.
Обратен пример- Дания, Норвегия, Швеция- общества изградени върху манталитета, да има колкото се може по-малко социално и класово разделение със средства насочени към МАСОВОТО училище, а не само към елита. Затова и там са най-добрите училища и Университети. Липсата на фрапантни разделения "бедни-богати" в тези общества, е гаранция за тяхната стабилност. Колкото по "поляризирано" е едно общество ( религия, пари, привилегии), толкова по нестабилно е. От друга страна, тези страни гледат на семейството както никой друг- защото са разбрали че нестабилността на едно семейство на първо място е с парични корени, и после с личностни. Осъзнали са също, че социалният им модел е този, който им осигурява обществено благополучие- мизерният, болен, недоимащ родител, купуващ храна от "детска кухня" оставя у децата си трайни психологични проблеми.
-
ДиваРоза, на базата на какво си направила съответните заключения относно гледането на дете само в семейството или и посещение на детско заведение?
Кой е този, който трябва да набере смелост и да се включи?
-
Това е личната ми позиция! Вярвам, че не само аз мисля така разумно! Дано да намери и смелост да се включи... Защото аз нямам какво повече да добавя!
Аз вече съм споделяла в друга тема, че съм на същото мнение, но да го повторя.
Чела съм най - различни теории, следя какво се пише във форума... Но в крайна сметка достигам отново до там, откъдето започнах, от скромния ми опит на дъщеря и майка.
Всъщност, едва ли има връзка между антисоциалното поведение на децата (и/или липса на социална адекватност) с дългият им престой в семейната среда.
От друга страна, семейството не е "идилична" и утопична среда чак толкова.
Подкрепям.
-
ДиваРоза, на базата на какво си направила съответните заключения относно гледането на дете само в семейството или и посещение на детско заведение?
Кой е този, който трябва да набере смелост и да се включи?
Не си ти! Ти си смела, както се вижда!
Не става въпрос за детските градини. Това всеки си избира дали има възможности да го използва като услуга. А само и единствено за нуждата от правила в семейството, правила и регулации в поведението на детето, които ще го подготвят за живота навън. За това писах. От моя гледна точка.
Иначе, всяко нещо си има изключения и вариации, и културни и социални модели, които могат да се приемат и отхвърлят, че и дискутират. А семействата - различни са, спор няма.
Всеки си избира моделите и на живота, който води, и всичко останало. И разнообразието в разговора също така е важно - защото всеки се разпознава, или пък не в казаното от друг. За това също така става въпрос.
-
Аз пък си мисля, по повод детските градини, че всички изхождаме от собственият си опит. Ето, аз съм ходила и на ясла, и на градина. Почти съм сигурна, че тези които не виждат проблем в градините, самите те са ги посещавали. И обратното - тези, които смятат, че е по-добре за едно дете да е до по-късно в къщи, вероятно не са посещавали. Препдолагам има и изключения, но като цяло колко от вас сега подкрепят модел различен от този, при който са израстнали?
Аз пък хич не съм и разбрала, че някой е пропагандирал липсата на правила. Това ми звучи направо абсурдно, някой да си живее според поривите все едно не трябва с нищо да се съобразява.
Докторе, аз обществото не мисля, че иамм сили да променя, затова ще гледам да нагодя детето си към него, така че да бъде максималко шастливо в него.
-
"Максимално" в дивата джунгла, наречена САЩ е едно. В Швейцария- друго.
В Норвегия-друго.
Разликата е в това,че "ценностите" нагаждащи човек в общество като Американското/УК го правят по-лош.
В другите общества- по-добър. Затова и в първите две общества "аутсайдерите" ( любима дума на Англо-Саксонския естаблишмент, с която обозначават непреодолимото препятствие, простосмъртен да попадне на "добро" място) са повече, защото не могат, или не искат, да "следват" модела, струващ им се нямащ нищо общо с нормалното човешко поведение, познато им от семейната среда.
Семейната среда по принцип е взаимопомагащо се общество. Англо-Саксонското общество е контарпункт на това, с безкрайният си егоцентризъм и егоизъм, които в повечето случаи почиват не на "лошотата" на индивида, а на "необходимостта", както и на липсата на възможности. Една богата майка в УК ще даде по-лесно от тази, нямаща абсолютно нищо за самата себе си. Освен че беднотата сама по себе си прави хората по-лоши и извратени. С едно изключение- крайната бедност, когато от затъпяване, обезчуствяване, безразличие, на индивида му е "все едно", и колкото повече тогава се прави на "Майка Тереза", толкова повече получава вътрешно блаженство и удоволствие. С които замества липсите си.
В останалите посочени общества, общественият модел следва семейния. Затова са и по-хармонични, затворени, продуктивни, благоденстващи. И не избират ( както в САЩ) кой от отрязаните 3 пръста да им пришият, че за останалите нямат пари.
-
... А само и единствено за нуждата от правила в семейството, правила и регулации в поведението на детето, които ще го подготвят за живота навън. За това писах. От моя гледна точка.
И тази нужда се засилва с възрастта на детето.
Имам чувството, че имаме някакъв комплекс и страх към думи като "правила", "режим", "регулация", което ни кара да изопачаваме реалния им смисъл.
Съгласна съм, че трябва да се нагаждаме в обществото, за целта трябва да запознаем детето със съответните "норми" /още една мръсна дума открих :wink:/.
но като цяло колко от вас сега подкрепят модел различен от този, при който са израстнали?
Хвана ме :D! Тръгнала съм на градина на 3 години и горе-долу толкова смятам за "идеалната" възраст /ако има възможност, разбира се/.
-
ДиваРоза, че не съм аз е ясно :lol:. Откъде се вижда, че съм смела? Аз разбрах как отглеждането на децата в домашна обстановка вреди на развитието им според теб. Извинявай, може ли да се изразяваш малко като за по ниско интелектуални, не съм на твоята висота и постовете ти не ги разбирам :oops:. (не се заяждам)
-
но като цяло колко от вас сега подкрепят модел различен от този, при който са израстнали?
Хвана ме :D! Тръгнала съм на градина на 3 години и горе-долу толкова смятам за "идеалната" възраст /ако има възможност, разбира се/.
А аз съм ходила на ясла от съвсем мъничка. Не знам колко точно, но май към година и половина е било най-рано позволено. Дори най-малият номер престилка ми се е влачел до земята :-).
От тази ясла нищо не помня, освен пътят към нея, защото и след това сме го минавали и дядо ми все викаше „помниш ли как те водех на ясла“. Иначе да съм забравила, че съм ходила въобше. Ако ми бяха казали, че не съм ходила, щях да им повярвам.
-
Аз пък си мисля, по повод детските градини, че всички изхождаме от собственият си опит. Ето, аз съм ходила и на ясла, и на градина. Почти съм сигурна, че тези които не виждат проблем в градините, самите те са ги посещавали. И обратното - тези, които смятат, че е по-добре за едно дете да е до по-късно в къщи, вероятно не са посещавали. Препдолагам има и изключения, но като цяло колко от вас сега подкрепят модел различен от този, при който са израстнали?
Явно аз съм от изключенията. Била съм пребита в детската ясла от лелята. Не можеха да ме приближат до детско заведение на по-малко от 100 метра, въпреки че майка ми беше детска учителка. Не виждам нищо лошо детето ми да посещава ДГ, напротив - смятам го отчасти за полезно.
-
Добре де, извинете, обърнахте го на пазар :? Направете си една тема двете и спорете. Всеки път очаквам да прочета нещо от на Д-р Бърди постовете или нещо по-интересно, а не махленски спорове :(
[/quot
:balk_103:
-
А, на мен дискусията ми е изключително интересна.
Търся отговори на мои си въпроси /не свързани с ДГ, по-скоро с общуването у дома/
-
http://www.dnevnik.bg/na_put/2012/01/26/1753054_nai-tochnite_avioprevozvach_i_letishte_v_evropa_sa/
Ето защо семейството е най-важното в едно общество.
Ето защо от него започва това общество, то (обществото) е проекция на семейството в по-широк мащаб. А не обратното.
И ето резултатите... .
Това ,което за Англо-Саксонците се налага чрез "мерки", религия, "убеждаване","морал", за другите е саморазбираемо. Защото обществото е естествено продължение на семейството, а не негова противоположност. И когато детето в тези Скандинавски страни "излезе" от семейството, то вижда ценности, продължение на семейните. А не противоположни, извратени... .
Който дава пари за семейството, децата, образованието, дава много по-малко за затвори, съдии и адвокати.
п.с. За Атинското летище че е в тази класация не се учудвайте- летище "Елефтериос Венизелос" е с немски управителен съвет, и се управлява на практика от немци.
-
Аз пък си мисля, по повод детските градини, че всички изхождаме от собственият си опит. Ето, аз съм ходила и на ясла, и на градина. Почти съм сигурна, че тези които не виждат проблем в градините, самите те са ги посещавали. И обратното - тези, които смятат, че е по-добре за едно дете да е до по-късно в къщи, вероятно не са посещавали. Препдолагам има и изключения, но като цяло колко от вас сега подкрепят модел различен от този, при който са израстнали?
Аз съм помъкната по ясли и градини още след навършване на 1 г. Имаше момент, в който заради липса на места се наложи да ме запишат в градина, която беше на другия край на града и беше седмична. В понеделник сутрин сменяхме два автобуса за да стигнем до градината, а после майка отиваше на работа. Взимаха ме в петък следобед. Никога не съм стъпвала в този квартал, освен в онези няколко месеца от детството ми. Била съм на 3. Наскоро минах покрай тази градина и веднага я познах. Обзе ме едно тягостно чувство, нещо ме стегна за гърлото и дума не можех да продумам, оградата, блока отсреща, тъга, тъга. И чувствата ми ме върнаха назад и си мислих, че не може да е възможно, не може да помня.
Минали са трийсет и повече години оттогава. Разпитах майка ми и наистина това е била същата седмична градина, която аз си спомнях от студените, тъжни сутрини.
Точно за това направих всичко възможно и съм благодарна на Бог, че имах подкрепата на семейството ми да отгледам до по-късна възраст децата си у дома.
Родителите на съпруга ми, дори баба му е категорична, че децата се гледат в къщи. Те самите са били принудени да дадат децата си на ясла и отчитат търчането по работа и градини за грешка и че са ощетили децата си. Дори баба му казва "И за какво - за едната пенсия сега? Гледай ги, това е време, което се отплаща и не може да се връща назад!".
И няма съмнение - детско заведение и колектив са абсолютно необходими според мен за децата. Въпреки всичките й недостатъци ДГ им липсва, когато са в къщи.
-
Нека не забравяме все пак защо са направени ДГ и яслите- не защото децата трябва да има къде да ходят да си играят и да общуват с връстници.../това може да го правят принципно и на други места/, а да има кой да ги гледа докато родителите са на работа.
Върнете се назад във времето на нашите баби- нямало е детски заведения, децата са били отглеждани в къщи, на полето, на мегдана и т.н. и според мен са били много по-социални от нас сега... Да не говорим, че така от малки са били възпитавани да спазват традициите, да са сплотени, единни и т.н. За това никак не ми харесва когато всички започнат да излизат с оправданието, че сега се живее много трудно и хората са в постоянен стрес, за това не можели да обръщат внимание на децата си и те ставали "лоши", защото навремето се е живеело много по-трудно и стреса дори е бил още по-голям /мога да дам много примери за това, но поста ми ще стане още по-дълъг :)/.
-
Върнете се назад във времето на нашите баби- нямало е детски заведения, децата са били отглеждани в къщи, на полето, на мегдана и т.н. и според мен са били много по-социални от нас сега...
по-социални са били, защото всички жени са били домакини и са седели в къщи с децата, освен това, не се е живеело в блокове, а в малки къщи и кооперации. съответно, компанията на улицата пред къщата ("махалата") е била гарантирана. не като сега, когато едно дете, гледано в къщи, има много малък шанс да срещне връстници в близката околност. децата са пръснати надалече едно от друго, масово ходят на градина, защото майките им работят. моделът се е сменил тотално.
апропо, не е вярно, че не е имало детски заведения. имало е и тогава - забавачки. обикновено полудневни и обикновено в градовете. но е имало - по сведения от първа ръка.
-
Баба ми е била доста заблудена да гради комунизма, а и е била принудена финансово, предвид че са живели на квартира, та майка ми и брат й са си отвисяли в ДГ.
При свекърите също.
-
От както "дошъл" комунизмът започват сезонните ясли по селата. Лятото, докато майките са на къра. Не че преди това не са били пак там, но с люлката под крушата.
-
..... масово ходят на градина, защото майките им работят. моделът се е сменил тотално.
Така е, но знаете ли кое най-много ме учудва. Повечето ми приятелки, на които децата им ходят на ДГ постоянно се оплакват, че ако отидат да вземат детето си след 16:30 обикновено е едно от последните 3-4
-
..... масово ходят на градина, защото майките им работят. моделът се е сменил тотално.
Така е, но знаете ли кое най-много ме учудва. Повечето ми приятелки, на които децата им ходят на ДГ постоянно се оплакват, че ако отидат да вземат детето си след 16:30 обикновено е едно от последните 3-4
не е съвсем за учудване. доста майки на деца в ДГ имат второ дете под 3 г. и са в майчинство. други пък ползват услугите на баби и дядовци. съдейки по моите лични наблюдения от групата на сина ми, има 1 безработна майка само. останалите са или работещи (с баби или без) или гледащи по-малки деца. последните 3-4 деца ги вземаме обикновено към 18:30 или малко по-късно.
-
Е, значи не е като да няма кой да ги гледа децата....
В провинцията явно е малко по-различно. В 18:30 ДГ вече е затворена :) Най-малкото е да те гледат на кръв госпожите ако имаш наблагоразумието да си вземеш детето тогава :)
-
..... масово ходят на градина, защото майките им работят. моделът се е сменил тотално.
Така е, но знаете ли кое най-много ме учудва. Повечето ми приятелки, на които децата им ходят на ДГ постоянно се оплакват, че ако отидат да вземат детето си след 16:30 обикновено е едно от последните 3-4
Значи в провинцията има изключения. Майка ми е детска учителка. Работното й време е до 18ч, и може да ви каже, че има 3-4 деца, които си откарват до тогава.Да не говоря, че в една друга детска градина (беше отдавна)майката беше позакъсняла да си вземе детето(била е на изпити в друг град) и учителката му беше наговорило куп глупости - как майка му и баща му са лоши, забравили са го и т.н. Горкото , майка му го прибра стресирано, и след години като срещаше жената се разтреперваше.А тя е била по заместване т.е. замалко.
-
джиджи, не съм съгласна, че стреса и бил по-голям преди. Аз от 4-5 годишна играех цял ден навън с още сурия хлапета, а майка чат пат ме наглеждаше от терасата, моят син е на 7 години и още не е излизал сам. Живота не е бил приказка, но пък и стреса беше в пъти по-малко поне, когато аз растях.
-
Аз лично гледам много високо на две качества - "чувството за дълг" и "чувството за отговорност". Ако успеем да ги възпитаме у децата си, ще успеем да им помогнем да станат по-добри граждани и по-добри дъщери и синове. Защото и любовта към родителите, и благодарноста, и посочените две качества се възпитават. Т.е. ежедневно и нагледно, а и с думи повтаряне и обяснение при всеки удобен случай и ситуация какво означава това, какви са конкретните им прояви.
Децата нямат представа от само себе си какво е да си "добра дъщеря" например. Те не се ражат с това, както например се раждат с усещането за привързаност и любов към родителя. Защото и уважението към родителите, и естественото усещане за благодарност към тях и чувството за дълга и за отговорност - са все част от социалното им осъзнаване. Те са вече част от надстройката над животинското, биологичното, над инстинктите. Те не се възпитават лесно и при всички случаи не е само и единствено доброволно включването на децата в този процес на осъзнаване на тези качества. Това става с точно онова, което нарекох преди "опитомяване" на дивото, асоциалното в тях. (Дано не е припаднал от възмущение вече някой психолог при споменаването отново на тази дума...) Това става със слагането на "юларчето" над асоциалното в децата. Това става с постоянна дисциплина, правила, чувство за ред.
За себе си съм сигурна, че децата ще са ни благодарни някой ден за това. Защото и дисциплината е форма на любов и загриженост към детето, към неговото бъдеще. За целта то ще трябва къде доброволно, къде принудително да се прости и откаже от емоции и реакции, които са плод на неговия егоизъм, на неговия асоциален "Аз" все още.
Имам чувството, че на някогашните поколения чувството за дълг и отговорност са им били по-познати и естествено са ги въприемали като част от възпитанието си.
Днес като че ли всички сме се юрнали да задоволяваме най-напред личните си емоционални прищявки и това ни изключва до известна степен от общото социално.
Следващото да не го четат психолози!
Състояния като "тревожност", "страх" и подобни са естествена и необходима реакция на човек (а и на животните) към неизвестното, непознатото, към промените и подобни. Те отминават от само себе си и в умерена доза са полезни даже, защото са част от защитните реакции и механизми на човешкото тяло, защото ни предупреждават, че нещо предстои да се случи. Не е нужно всеки път, като се почувстваме разтревожени, да ходим на специалист, защото ставаме зависими и отслабваме способностите си да се справяме сами с тях. А, когато са в умерена доза, човек може да се справи с тях, така е създаден. Така, както са се справяли нашите родители с тях. Днешната мода по лечителите на психиката, емоции и подобни прави хората тотално зависими от тях, а и се получава прехвърляне на отговорност към специалиста. Не очаквам той да ме посъветва, че тревожността ми не трябва да се лекува. Не, защото те ни гледат като пациенти. Но не бива да се оставаме да си внушаваме, че сме пациенти. Защото ние не сме пациенти. Освен, когато разбира се, вече не става въпрос за истински случаи на задълбочени състояния, за които трябва да се отиде на специалист. Ама това май го казвах вече доста пъти.
Дано никой не ми поиска линкове за това, което написах, защото нямам линкове за всяка мисъл, която прелети през главата ми...
-
Розичке, напълно съм съгласна с написаното от теб, моите възгледи са същите, въпроса за мен е, как да се приложат, защото за 5 години все си мисля, че не намирам начин да се справя с някои черти от характера на детето ми. Винаги съм си мислила, че да родиш и отгредаш е голяма отговорност, но не съм си и представяла, че е толкова трудна и сложна.
-
джиджи, не съм съгласна, че стреса и бил по-голям преди. Аз от 4-5 годишна играех цял ден навън с още сурия хлапета, а майка чат пат ме наглеждаше от терасата, моят син е на 7 години и още не е излизал сам. Живота не е бил приказка, но пък и стреса беше в пъти по-малко поне, когато аз растях.
Denisa, аз говорех за малко по-далечни времена :) Бабите ни са преживявали войни, бедност, тормоз от чорбаджиите ;) Нямали са сегашните удобства, каквито имаме ние днес /особено що се отнася до отглеждането на децата/
Една от моите баби е отглеждала шестте си деца в изключителна бедност, без ток и ВиК, по цял ден е превивала гръб на къра, но е успяла да възпита и отгледа и шестте си деца като трудолюбиви и отговорни хора.
-
всеки път, когато ми натежи животът и отглеждането на детето, се сещам за разказите на моята баба как е гледала две малки деца в условия на евакуация от бомбардировките, където за храна е имало брашно, сол, вода и малко олио, а е разменяла купони за хляб срещу сапун, за да им изпере дрехите (на ръка, естествено!)... действа много ободряващо.
-
джиджи, не съм съгласна, че стреса и бил по-голям преди. Аз от 4-5 годишна играех цял ден навън с още сурия хлапета, а майка чат пат ме наглеждаше от терасата, моят син е на 7 години и още не е излизал сам. Живота не е бил приказка, но пък и стреса беше в пъти по-малко поне, когато аз растях.
Denisa, аз говорех за малко по-далечни времена :) Бабите ни са преживявали войни, бедност, тормоз от чорбаджиите ;) Нямали са сегашните удобства, каквито имаме ние днес /особено що се отнася до отглеждането на децата/
Една от моите баби е отглеждала шестте си деца в изключителна бедност, без ток и ВиК, по цял ден е превивала гръб на къра, но е успяла да възпита и отгледа и шестте си деца като трудолюбиви и отговорни хора.
Извинявай, не разбрах, че за тогава говориш, права си и моята баба ми е разказвала за ужасите на войната :?
jam, накара ме да се замисля колко сме облагодетелствани в днешно време и пак намираме за какво да мрънкаме :)
-
за да не се тревожи излишно дива роза, че съм припаднала или затрила някого, да се включа и аз :)
напоследък много си мисля за идеята за това как ни е по-лесно сега. да направя уговорката, че лесно няма, но да имаме перални, сушилни, количките ни са по-добри, въобще удобства, но никой не е очаквал от бабите ни да правят кариера, да са успешни, да изкарват достатъчно пари. работили са от сутрин до здрач, че и през нощта, но не са били преследвани от постоянно (открито или не, съзнавано или не-) послание, усещане, че нещо все не се справят. нали ви казах, как сега чета за различни изследвания около родителстването и майчинството - оказва се, че на майките, които стоят и си гледат децата в къщи социалният им статут е под нулата. в същото време, жените, които избират или са принудени да се върнат на работа на пълен работен ден И тези, които остават в къщи да си гледат децата (особено ако са повече от едно и са с малка разлика във възрастта) най-често правят депресии (говорим за клинични състояния на депресия) - едните от изтощение и вина, другите от изтощение, вина и преживяване за това, че на тях се гледа като на втора ръка хора. та в този смисъл, цената, която плащаме за модерния живот никак не е ниска - конфликти, конфликти, от които няма "правилен" изход. че е освобождаващо, така е, но и създава много проблеми.
джиджи, напълно съм съгласна с теб, че децата оглеждани по този "комунален" начин - в общността, с родителите си навсякъде, сред хора от всякаква възраст са много по-социални и разбиращи и приемащи правилата на въпросната общност. всъщност има много доказателства, че децата се раждат не диви и яростни, а с потенциал за любов, благодарност, овладяване на собствената си агресия, но трябва да им се даде възможност да се възползват от тези си способности. това става, не като ги оставяме да плачат, защото така си развиват дробчетата, а напротив, като видят, че са посрещнати от също толкова добронамерен, обичащ и уважаващ ги човек (пример за това е как бебетата се отказват да хапят гърдата на майката - опита показва, че ако се реагира на ухапването наказващо - рязко дърпане от гърдата, вик, някой ги сдрусвали или пляскали децата !??!?!, това естествено се превръщат в битка и децата и резултатите не са особено положителни - понякога се стига до това децата да откажа да сучат; но ако майката не реагира по този начин, а обясни или предложи пръст, детето много бързо спира да хапа или пък има деца, които хапят рамото, не гърдата (т.е. намерили са приемлив начин да си задоволят желанието да хапят).
та, наистина, тревожността не е мръсна дума, но според мен тя е добре да се посрещне с разбиране и да се помогне да децата да се справят с нея, а не да бъдат наказвани за нея (да се сбогуваме дълго с тях пред дг, докато се успокоят, а не да ги оставим и да си тръгнем веднага, "за да се закали волята им/да свикват на правила от малки и тн". всеки има индивидуален праг на поносимост на болка, както физическа, така и емоционална и майката най-добре знае колко може да понесе детето й и кога му идва твърде много. но за да функционира добре майката, необходимо и достатъчно условие е тя да е с детето си, особено когато говорим за деца под 2-3 год.
пп - позволявам си да пиша тук, не на лични, тъй като написаното по-долу касае комуникация, която се е случила публично в темата.
дива роза,
в този форум има само една тема, в която пиша в професионално качество и тя не е тази. моля те, не влагай в думите ми собствен смисъл и страхове и не ми казвай какво да чета и какво не. благодаря ти.
-
Идеализацията на миналото с цел облекаване на настоящето е
чист Руско-комуноиден неприятен и нежелан синдром.
На хора вечно живеещи в недоимък и поради това- вечно живеещи със сладки минали илюзии, с които се залъгваме, осъзнавайки че в "днешното" нямаме нищо. И не можем да го имаме... .
Синдром на всички нас, никога не живяли среден, удобен и понятен живот, а вечно "борещи" се с нещо, за нещо, поради нещо. Никога не живели среден, осигурен, удобен живот на швейцареца, датчанина, финландеца, шведа, норвежеца... .
Всъщност, Българинът от началото на века ( 1900) не е живял в добра, спокойна и осигурена държава, поради един прост факт- тъпотията на управляващите ( с малки изключения) и некадърността им да решат банални, всекидневни битови проблеми. Плюс маниакалната им способност да набутват Бг във всеки възможен конфликт на принципа " на всяко гърне м..." .
Комунистите тук наистина надминаха всички останали, мислейки че появата на кафе, например, в магазина, и/или перална машина, ще им събори скапания "строй". И поради това, държащи народа 45 години да пере със сапун, който сам си стържеше по съботите. Или с "прах" "Верила", от който и 10см одеяло ставаше на дупки само от едно пране.
В този аспект, ние Бг фетишизираме вещите, не свикнали да ги възприемаме само като начин човек да живее по удобно, и като консумативи, разбира се. В кое Бг средно семейство днес не стават "драми" ако се повреди скъп домашен уред, например, или нещо от дома??
В този аспект, нашият минал социален опит с децата и възпитанието им, е тотално извратен и погрешен.
И не може да е никаква "база". За нищо.
Човек, хранещ децата си от "детска кухня" каквато и да е била причината за това, е тъжна картинка.
Ганке, кой в Германия си мъкне храна от "детски кухни"?
Боби? в САЩ кой купува само "food stamps"?
-
Елена В, ти къде видя твоето име да споменавам?
От името на всички психолози ли отговаряш, защото не вярвам да си единствената тук с тази професия! А ти за моите страхове не се грижи изобщо! Всички имаме право да се изкажем, нали така? От шега не разбираш обаче...
-
Боби? в САЩ кой купува само "food stamps"?
Food stamps не се купуват, а се дават на бедните за храна. Противно на вярването, главните получатели са бели жени, най-виско процент от получателите са. Обаче процентно колко от една етническа група получават- май ги е страх да изкарат статистиката, защото нямам съмнение, че ще са черните.
Тук също идеализират миналото, не е комунистичеки патент това. Всъщност много от нещата, които смятах за комунистически патенти, като дойдох тук и разбрах, че ги е имало много преди това.
-
"Потребяват" имах пред вид... .
-
о, разбирам от шега, и мога да правя разлика между шега и заяждане, ок да речем, че сме се разбрали и да прекратим, предлагам аз.
д-р Бърди, много съм съгласна, че вещите приемат стойността на житейски постижения - помня първият касетофон, или като купиха нашите Колата. и така с всичко - да го пренесем към децата - не се въргаляй на пода, че тези дънки са ти единствените, например. е как да се чувства свободно детето да изследва света или да се инстралира страха и вина, което е съвсем различно от уважение и ценене към това да не би да се счупи нещо, не защото ще ни е тъжно като се счупи любимата играчка, а защото е прахосване на пари или просто друга няма. но мизерията е състояние на ума, освен на държавата. да цитираме един велик герой, от един велик филм "спестовността е майка на мизерията" :)
боби, това за пореден път показва, че системата в самата си същност е biased, могат да я ползват само тези, които могат да я "работят", а те обикновено не са най-нуждаещите се. тук има една програма за деца от семейства в неравностойно положение - детски центрове с всякакви играчки и книжки, така че дори и да нямаш пари детето да има стимулация, да има книжки и да си играете заедно с него и с други деца. е да де, носе оказва, че тези центрове се ползват основно от семейства от средната класа, които в къщи си вероятно имат дори и повече играчки. бедните хора или не знаят за това или не могат да се придвижат дотам или .... не знаят защо е важно?
чудех се дали си мислим, че светът е по-страшен, защото нашите деца са много мънички и не можем да си ги представим да карат колело сами пред блока, или наистина е по-страшно, или ние знаем повече за опасностите или е комбинация? не знам, ще ми се да си мисля, че детето ми ще тича засмяно по улицата и на мен това ще ми носи удоволствие, а не паника.
-
Виж, момиче, моля те да не ми внушаваш постоянно неща. Не е добре и коректно, когато един психолог започне да внушава на другите, а когато не прави разлика между тези неща, това не е и професионално. Внушаваш ми измислени страхове, внушаваш заяждане, внушаваш и решаваш покровителствено приключване на нещо си. Ето такъв психолог си търся отдавна - да ми внуши и диагноза с бърз замах. Досега към теб съм се обръщала единствено и само с оглед на темата, лични бележки към теб не съм си позволявала, защото не съм психолог очевидно.
Аз не се заяждам с хората тук! И под "психолог/психолози" в предния си пост нямах предвид твоята особа, колкото и да те разочарова, а го използвах събирателно за професията. Нека да не те ласкае, освен ако личното ти име не е "психолог".
-
боби, това за пореден път показва, че системата в самата си същност е biased, могат да я ползват само тези, които могат да я "работят", а те обикновено не са най-нуждаещите се.
Как пък това репи, че означава? Дават се на бедни хора точно. Има си изсиквания за това колко пари правиш.
Tук обаче е такава простотия с тези помощи, защото малко да си над изискванията и не получаваш и има хора, които получават много повече неща само защото бачкат по-малко. Имам познати българи, които специално внимават да не направят повече пари. За какви ли не програми се квалифицират. Дават им пари за образование, за по евтин телефон, за не знам какви си неща. Последното е, че децата им ходят безплатно на плуване! Значи аз може би не мога да си позволя да си запиша и двете деца на плуване, защото работя и правя повече пари, а те понеже гледат да не се скъсат от работа и могат. И какво ли не още им дават. Имам и други познати - много доволни, че има дали пари за храна и затова купили на децата... ipod-ове. На 2ри и 4ти клас деца. Същите съм ги виждала как в една жега на един панаир децата искаха вода и те им купиха една, че много била скъпа ...и си купиха вино на тях, че има се пиело. Ох, по тази тема за това как трбява да се разпределят тез неща, много мога да изпиша, ама се ядосвам акто започна само.
-
боби, точно това имам предвид, че има хора, които влагат страшно много усилия и интелект да сработи системата за тях, а други, които не могат да направят това (защото са дори по-бедни, дълбоко неграмотни, с психични проблеми или каквото там) не могат да ползват тези неща. а че има- тук я наричат- емиграция за помощи - има, но е тъжно какви приоритети имат понякога хората по повод на децата си особено.
-
Идеализацията на миналото с цел облекаване на настоящето е чист Руско-комуноиден неприятен и нежелан синдром.
докторе, много Ви моля, нека не използваме нелицеприятни квалификации по адрес на участниците в темата. в случая визирате мое мнение и се чувствам засегната. освен това и несъгласна. не желая да споря по въпроса кой каква утеха намира за проблемите си, особено в 2 след полунощ. само казвам, че не съм съгласна с цитираното мнение, нито с използването на негативни квалификации. още повече, правилата на форума не го допускат.
п.п. ще си поясня предния постинг, защото явно се налага.
когато аз, отглеждаща 1 дете в условия на материална обезпеченост, при наличие на всякакви съвременни домакински уреди, качествена храна, облекло, памперси, лекарства, се оплаквам колко ми е трудно да гледам дете (защото съм имала много такива моменти!), не мисля, че отрезвяващото сравнение с моята баба, която е изгледала децата си геройски при несравнимо по-тежки условия, е признак на нещо лошо и неправилно. напротив... помага на човек да се върне към реалността и да осъзнае, че проблемите му са до голяма степен изкуствени.
има една поговорка, че богатите също плачат. българите редовно сме начело в класациите за най-нещастни европейци, но пък скандинавците са начело в класациите по самоубийства.
-
Джам, да трудно е било по време на войната, но ние в момента живеем почти като на "война", само че не е ясно дали някога ще свърши изобщо. Съласна съм, че на фона на тези които са нямали какво да ядат през войната буквално, моите или твоите страхове за изкуствени, но за нас не са, в това настояще време. Не мисля, че е уместно да се сравняват минало с настояще, защото сме поставени в коренно различни ситуации.
-
По въпроса за кухнята - никой, по простата причина, че не съществува тук такова понятие. Но съм убедена, че ако я познаваха, биха се възползвали, тъй като децата тук се хранят изключително неправилно, за мое съжаление. :?
-
Идеализацията на миналото с цел облекаване на настоящето е чист Руско-комуноиден синдром.
докторе, много Ви моля, нека не използваме нелицеприятни квалификации по адрес на участниците в темата. в случая визирате мое мнение и се чувствам засегната. освен това и несъгласна. не желая да споря по въпроса кой каква утеха намира за проблемите си, особено в 2 след полунощ. само казвам, че не съм съгласна с цитираното мнение, нито с използването на негативни квалификации. още повече, правилата на форума не го допускат.
п.п. ще си поясня предния постинг, защото явно се налага.
когато аз, отглеждаща 1 дете в условия на материална обезпеченост, при наличие на всякакви съвременни домакински уреди, качествена храна, облекло, памперси, лекарства, се оплаквам колко ми е трудно да гледам дете (защото съм имала много такива моменти!), не мисля, че отрезвяващото сравнение с моята баба, която е изгледала децата си геройски при несравнимо по-тежки условия, е признак на нещо лошо и неправилно. напротив... помага на човек да се върне към реалността и да осъзнае, че проблемите му са до голяма степен изкуствени.
има една поговорка, че богатите също плачат. българите редовно сме начело в класациите за най-нещастни европейци, но пък скандинавците са начело в класациите по самоубийства.
Изобщо, ама- изобщо нямах пред вид Вас! И другояче не може и да бъде, имайки пред вид уважението и оценката, които храня към Вас.
Имах пред вид не точно "връщането в миналото" като извор на оптимизъм. Което е всеобщо явление.
Имах пред вид идеализирането на неосъзнатите така или иначе, крайно мизерни минали спомени ( които обективно, но неосъзнавано, са си такива) като извор на "оптимизъм". Ние живяхме толкова мизерно в миналото ( по всякакви обективни стандарти) само дето не го разбирахме, нямайки критерии за сравняване. Сега, когато ги имаме, и "прогледнахме", да си идеализираме ужасното минало, само и само защото настоящето ни е още по-проблемно, за мен лично, си е чист мазохизъм.
-
По въпроса за кухнята - никой, по простата причина, че не съществува тук такова понятие. Но съм убедена, че ако я познаваха, биха се възползвали, тъй като децата тук се хранят изключително неправилно, за мое съжаление. :?
М дааа- вюрстчета и карначета. Само дето "пудинг" няма.
Но обичат да дават пастети на деца, бях чувал.
Всяка страна в детското хранене си има своите "прегрешения".
-
По въпроса за кухнята - никой, по простата причина, че не съществува тук такова понятие. Но съм убедена, че ако я познаваха, биха се възползвали, тъй като децата тук се хранят изключително неправилно, за мое съжаление. :?
М дааа- вюрстчета и карначета. Само дето "пудинг" няма.
Но обичат да дават пастети на деца, бях чувал.
Всяка страна в детското хранене си има своите "прегрешения".
Мне, вурстовете и останалите салами са ок, но се хранят с много тестени изделия, което не е особено добре за децата. Също така и кнедли и подобни на кнедлите изделия. Трудно се спазва здравословен режим с това нещо. Закуската им сутрин е брецени, което не е особено добре или пък сандвичи. На обяд винаги имат някакви оризи или макарони. Супите са рядкост, пици и спагети често срещани. Както и прословутия пудинг за десерт, вместо плод :?
От около две седмици моята дъщеря задължително, сама си иска банан след като се прибере от градината, а батко й до скоро не проявяваше никакво желание за плодове. Добре, че тя го научи да яде :)
-
Ганке, кой в Германия си мъкне храна от "детски кухни"?
Докторе, ще си позволя да отговоря и аз. В Германия масово хранят бебетата с фотови храни, това е детската кухня. Питайте и Ганка по въпроса :D :D :D
-
Готови е едно.
Мъкнене от детски "кухни"-друго. Сродно, но изобщо не все същото.
Готовото се купува от магазин и си е пак храна.
В "кухните" има елемент на човешко унижение, мизерия и недоимък.
-
Като знаете как стоят нещата, ако познаваха идеята за детска кухня дали би имало "елемент на човешко унижение, мизерия и недоимък"?
А и готовата храна няма нищо общо с това да е приготвена топла, да е прясна и да е подходяща за тях...
В България ползвах частна кухня, определено съм доста доволна от тях, разнообразие, каквото аз не винаги мога да осигуря, топло, питателно, добре приготвено, съобразено с евентуални алергии. И доста по-добро като вариант от консервираното пюре...
-
Не .... нееее.
Трябва да се готви у дома. За децата поне.
И поне до някоя възраст.
Много важно.
-
Защо? Не винаги родителите успяват, а и всичко зависи от финансовото състояние на семейството. Ако не е възможно?
Недейте така, в представите ви детската кухня е нещо грозно, лошо и противно, а не е така!
-
Приготвянето на храната в семейна обстановка, и храненето на децата с родителите, доколкото и както е възможно, е крайъгълен камък на много неща.
-
И
Човек, хранещ децата си от "детска кухня" каквато и да е била причината за това, е тъжна картинка.
Докторе, извинявам се, Вие лично гледали ли сте 2 деца с по 2-3 години разлика, опитвайки се за времето от сутрешното ставане да им направите закуска, да ги нахраните, да измиете съдовете след нея, да оправитв легла и цялата къща след вечерното купонясване на децата, т. е. разхвърляни играчки и дрехи навсякъде... и същевременно да им сготвите за обяд... и същевременно да ги изведете на сутрешна разходка..... И това всичко до около 12ч, докато дойде времето за обяд
Е, ако сте, и ми дадете идея как сте го правили, защото за не съумявам.... Ще Ви бъда много благодарна.
Иначе да си пишем възвишени неща и правим теоретични анализи, кое общество било най-социално и най0добре възпитава децата..... аз и за това нямам свободно време.
-
Мда, но в детска възраст не мисля, че е толкова поблемно, че не е приготвено заедно с децата. Сега, когато разбират вече, да, правим го заедно. Готвим, режем, слагаме, но това е по-скоро за забавление. Учим се да сервираме масата, да помагаме, да се храним правилно. Но и на децата не им е чак толкова интересно да следят процеса на приготвяне. О, да, кифлички, кроасани, банички, пици, такива неща да, но манджи, супи... Абсурд.
Има толкова много неща, които могат да се правят с децата заедно :)
-
@albenanedelcheva
Ваш проблем. Аз написах това, което смятам че е важно.
Не е задължително всеки да е съгласен.
Това за "теориите" го оставете за други. Не става в конкретният случай.
-
А и пропуснах, та да добавя, да пуснете и някоя прахосмукачка, защото при деца на възраст межу 1 и 5 години няма начин да се пропусне и това удоволствие :D :D :D
Е, ако ми отговорите точно и простичко, чисто практически на въпросите, без обяснения от сорта, "готвенето в къщи е най-доброто", ще е по смислено и полезно
-
Докторе, не сте прав, защото по тоя начин вменявате вина на родителите, които нямат възможност да са 24/7 в къщи и да готвят.
-
Мда, но в детска възраст не мисля, че е толкова поблемно, че не е приготвено заедно с децата. Сега, когато разбират вече, да, правим го заедно. Готвим, режем, слагаме, но това е по-скоро за забавление. Учим се да сервираме масата, да помагаме, да се храним правилно. Но и на децата не им е чак толкова интересно да следят процеса на приготвяне. О, да, кифлички, кроасани, банички, пици, такива неща да, но манджи, супи... Абсурд.
Има толкова много неща, които могат да се правят с децата заедно :)
НЕ става въпрос за тези неща.
Става въпрос да се готви у дома ( с или без детска помощ).
И децата по възможност, и когато е възможно, да се хранят заедно с родителите си.
Пък дори и само събота и неделя.
Мое тясно лично и необвързващо никого мнение е че, детските кухни са символ на човешката мизерия. Символ на това, в което "живуркахме". И че те са лош пример за едно дете, осъзнаващо бедността на своите родители.
-
Докторе, не сте прав, защото по тоя начин вменявате вина на родителите, които нямат възможност да са 24/7 в къщи и да готвят.
Аз? вина? едва ли.
Аз просто пиша неща, в които вярвам.
Не е задължително да се споделят. Даже изобщо не е задължително.
Аз просто вярвам в това, което пиша, и го споделям.
Това е.
-
Докторе, аз не знам Вие кога сте напуснал България.
Простете, но правя една асоциация за една книга, писана от българка и представяща България по доста неприятен и недостоверен начин. Преди малко една потребителка, живееща в чужбина ни я показа.
Следя темата, но се включвам рядко, защото моето дете е доста голямо, но в мен остава горчив вкус от мнението Ви за нас, останалите да живеем тук.
Ами, не е така. Не живеем толкова мизерно. Не сме толкова окаяни и жалки.
Тук пишат и четат доста майки, които ползват детска кухня. Малко е обидно. (Апропо, каква е разликата между детската кухня и готовата храна в чужбина, която родителите купуват за децата си. А, да! Чужбинска е :wink:)
Четат и такива, които не споделят налаганото от Вас мнение, че детето трябва да се гледа до 5 г. вкъщи. Аз също съм от тях.
И споделяйки тези си виждания, четат, че едва ли не тъгуват по комунизма.
п.п. Леле, докато постна, 10 нови отговора :lol:
-
Готови е едно.
Мъкнене от детски "кухни"-друго. Сродно, но изобщо не все същото.
Готовото се купува от магазин и си е пак храна.
В "кухните" има елемент на човешко унижение, мизерия и недоимък.
Готовото често е тъпкано с неща, че да не ни убие докато си седи на щанда по години. Детксата кухня е домашна кухня, в която готвачка готви за повече хора. Как това е по-вредно не разбирам.
Хич не бих се замислила да ползвам детска кухня, ако имаше тук такава.
Децата се хранят с нас, дори Андреа си пие АМ то в столче за хранене сложено до масата. Но това няма нищо общо с това къде е сготвена храната.
-
@albenanedelcheva
Ваш проблем. Аз написах това, което смятам че е важно.
Не е задължително всеки да е съгласен.
Това за "теориите" го оставете за други. Не става в конкретният случай.
Аааа не е мой проблем, проблем е на много майки, които гледат сами децата си и трябва да извършат гореизброените от мен задачи. Аз затова Ви попитах, вършили ли сте ги практически... много е лесно да отсечеш, това е добро, това не е добро.
А на практика? Мислите ли, че след това, което Ви изброих, че трябва да свърша за ок 3 часа сутрин ми остава и много време за готвене? Всичко разбира се гарнирано с непрекъснато пищене от страна на някое от децата, висене по крачолите ми, все няко й се ударил.. А и искам да водя и контакт с тях, т. е. игри, занимания, обучение...
В тази връзка, кое е по-добро според Вас, Да сготвим за децата в къщи и да ги лишим от контакта, играта с тях и обучението, или да използваме същото време за да се познемаем с умственото им развитие и прекия контакт с тях..
Не, нямаме готвачи в къщи :D :D :D
-
Ами да, готви се в къщи, но не нон стоп. Когато съм си в България, вземам детска кухня, защото за мен тя ми дава повече свобода да съм с децата си, да им обърна повече внимание, да не съм забита на печката. И да, когато минат на обща храна, не ми пречи да ядат вечер с нас, тъй като това е единственото време, в което се събираме заедно. И да, събота и неделя готвим, ядем заедно, правим още куп неща заедно. Но това не означава автоматично, че ако имах тази възможност, не бих се лишила от нея. Просто защото предпочитам да съм повече време с децата и да се забавляваме, а не да готвя :)
Детската кухня не е символ на живуркането, моля ви, тя е удобство и облекчение за работещите хора. Освен това е нещо доста добро, тъй като най-малкото дава правилни насоки в храненето на децата. Няколко пъти вече споменавам с какво се хранят тук. Най-честото нещо в менюто е нудли с нещо си - макарони, макарони и пак макарони :? Това по-добре ли е според вас? По-правилно ли е??? Не мисля така!
П.С. Знам, че вярвате в тези неща, но е време според мен да се оттърсите от отживели представи за определени неща. Няма да навреди, повярвайте ми!
-
Докторе, аз не знам Вие кога сте напуснал България.
Простете, но правя една асоциация за една книга, писана от българка и представяща България по доста неприятен и недостоверен начин. Преди малко една потребителка, живееща в чужбина ни я показа.
Следя темата, но се включвам рядко, защото моето дете е доста голямо, но в мен остава горчив вкус от мнението Ви за нас, останалите да живеем тук.
Ами, не е така. Не живеем толкова мизерно. Не сме толкова окаяни и жалки.
Тук пишат и четат доста майки, които ползват детска кухня. Малко е обидно. (Апропо, каква е разликата между детската кухня и готовата храна в чужбина, която родителите купуват за децата си. А, да! Чужбинска е :wink:)
Четат и такива, които не споделят налаганото от Вас мнение, че детето трябва да се гледа до 5 г. вкъщи. Аз също съм от тях.
И споделяйки тези си виждания, четат, че едва ли не тъгуват по комунизма.
п.п. Леле, докато постна, 10 нови отговора :lol:
Не виждам от какво се обиждате. Всеки има право на мнение. Моето не е обвързващо за никого. Ако някой не го харесва, е в правото си да го пренебрегне напълно.
Моите мнения по принцип са доста противоречиви и дискутабилни. Да, така е.
Но пък са си мои, и аз не се срамувам от тях, защото вярвам в тях.
Ако се промени мнението ми по някой въпрос- ще го напиша.
Освен това, възрастово, аз съм доста по-голям от доста от Вас тук, и съм живял в условия, за които Вие и представа си нямате. С това искам да кажа просто, че не съм имал щастието да бъда "под крило" в миналите години. А и познавам неща, с които Вие не се сте срещали, щастливо предпазвани от семейство, близки и познати.
За съжаление САМО и единствено когато човек поживее навън, в друга среда, може да осъзнае и разбере дълбоко редица неща. Ако има късмета да се промени за да ги разбере. Затова не се учудвайте от книги, писани от Бг, живеещи навън. По този въпрос много може да се напише, но няма да ме разберете просто... .
-
Тези времена отдавна минаха, докторе. Разбирам, че са оставили отпечатък върху Вас, съжалявам. Моят баща също доста пострада, заради малките си бунтове.
Ние може и да сме малко по-млади, но усетихме малко, аз съм се интересувала и по-подробно. Има една доста интересна книга на Георги Марков, която ме потресе до дъно. Но както и да е, може и да не сме цъфнали и вързали, но не сме и толкова окаяни.
Аз нямам против Вашето мнение, стига да не е гарнирано с епитети към хората, поддържащи противното. Тогава съм против, и то много.
-
Готови е едно.
Мъкнене от детски "кухни"-друго. Сродно, но изобщо не все същото.
Готовото се купува от магазин и си е пак храна.
В "кухните" има елемент на човешко унижение, мизерия и недоимък.
не съм съгласна.
ако разглеждате въпроса от гледна точка на качествата на храната - за предпочитане е храната да е приготвена прясна, в същия ден, а не да е консервирана в бурканчета със срок на годност 2 години.
ако разглеждате въпроса от гледна точка на социалния елемент - не виждам какво ви навежда на мисълта, че "детската кухня" е признак на унижение, мизерия и недоимък, а купената от магазина храна била ОК.
детските кухни са измислени като средство да облекчат майките - които желаят това - и освен това, държавата подпомага до известна степен финансово, като дотира част от стойността на храната. в държавните детски кухни! вероятно не знаете, но има и много частни детски кухни, в които стойността на дневното меню се заплаща напълно от купувачите и никак не е малка - и надвишава стойността на купената храна в бурканчета от магазина, ако това има значение за допустимостта й. има дори и кухни, които готвят само с биопродукти.
Вие си имате някаква представа за тези неща, която е останала от миналото и очевидно не можем да променим - не е и нужно. но в случая се изпада в логически абсурд.
никой не отрича ползите и необходимостта от съвместното семейно хранене, но ежедневното приготвяне на храна за възрастни плюс бебе може да е трудна задача и със сигурност ще отнеме от качественото време, което майката би могла да прекара с детето си или възстановявайки физическите си сили.
-
Тези времена отдавна минаха, докторе. Разбирам, че са оставили отпечатък върху Вас, съжалявам. Моят баща също доста пострада, заради малките си бунтове.
Ние може и да сме малко по-млади, но усетихме малко, аз съм се интересувала и по-подробно. Има една доста интересна книга на Георги Марков, която ме потресе до дъно. Но както и да е, може и да не сме цъфнали и вързали, но не сме и толкова окаяни.
Аз нямам против Вашето мнение, стига да не е гарнирано с епитети към хората, поддържащи противното. Тогава съм против, и то много.
"Епитетите" не са към хора, а към манталитет.
"Миналото" е в генетичният код на всички Бг. Днес. И от по-младите. И от по-възрастните.
Вие не може да свържете нещата, защото не сте живели в миналото, и не знаете от къде всичко произхожда, кои са му корените. Вие сте чували разкази само, които Ви се струват "далечни".
Но не знаете че именно това минало е основата на Вашето мислене, на мисленето на болшинството хора в Бг. На начина, по който те се "движат" в обществото. А оттам са и всичките ни проблеми.
Странно е хора, живеещи навън, да дават "съвети". Така си е.
Но от тяхното отдалечаване и поглед "отстрани", много неща се виждат кристално ясно.
Затова и Бг, живеещи в чужбина, се изказват толкова негативно за Бг- защото са осъзнали всички "подробности" от разстояние, и от жизнен опит. Без сантименталността на "миналото". Оставям на страна че аз изобщо не я виждам тази... от свой личен опит.
Тези времена изобщо не са "минали"- моя позната тук купува ВСИЧКИТЕ лекарства на майка си и баща си, които живеят с по 200 лв "пенсии". И им ги праща всеки месец. Вие и редица хора тук сте млади, имате финансови възможности и сте на различно ниво. Но едно огромно болшинство от останалите в Бг изобщо не е така.- една огромна част от възрастното население в Бг се "изхранва" от децата си навън.
Но както и да е.
Апропо, книгата е интересна за мен също. Споделете моля... .
-
@albenanedelcheva
Ваш проблем. Аз написах това, което смятам че е важно.
Не е задължително всеки да е съгласен.
Това за "теориите" го оставете за други. Не става в конкретният случай.
Аааа не е мой проблем, проблем е на много майки, които гледат сами децата си и трябва да извършат гореизброените от мен задачи. Аз затова Ви попитах, вършили ли сте ги практически... много е лесно да отсечеш, това е добро, това не е добро.
А на практика? Мислите ли, че след това, което Ви изброих, че трябва да свърша за ок 3 часа сутрин ми остава и много време за готвене? Всичко разбира се гарнирано с непрекъснато пищене от страна на някое от децата, висене по крачолите ми, все няко й се ударил.. А и искам да водя и контакт с тях, т. е. игри, занимания, обучение...
В тази връзка, кое е по-добро според Вас, Да сготвим за децата в къщи и да ги лишим от контакта, играта с тях и обучението, или да използваме същото време за да се познемаем с умственото им развитие и прекия контакт с тях..
Не, нямаме готвачи в къщи :D :D :D
Аз съм разведен. Сам си гледам синчето.
И му готвя всеки божи ден вечер, след като се прибера у дома. И оставям готова храна за следващият ден.
Плащам на жена да го гледа, когато ме няма- тя го храни, когато ме няма, но аз обикновено прекъсвам за обяд, и затова винаги сме заедно в този час. Понеже вечер се връщам късно- давам само млякото вечер.
Събота от обяд до понеделник сутрин сме заедно и се храним заедно.
Нямам претенции да "обучавам" децата си- просто живея всекидневието си с него. Каквото научат мен- ще е от мен, и моят начин на живот.
Често казвам на жената, която го гледа, и е доста възрастна, да извади продуктите само, за да са готови, когато се прибера. Сам си пазарувам... заедно с моят Ян Бибиян.
Имам всички битови удобства, за да мога да си свършвам домашните неща бързо и удобно. Или казано другояче- да е жива и здрава "Фишлер" и чудсените съдове на "ВМФ".
За утре имаме пилешка супичка и за второ- пилаф със сосче отгоре и шницел. Плюс "коктейл" зеленчуци на пара. За десерт- мус и кексче ( то само е от хлебарницата- купешко). Тук в хлебарниците се правят и чудесни сладки.
За вечеря- тортелини. Десертче- плодове в кисело мляко.
Стига ли ?
-
Не сме толкоз по-млади от Вас някои тук, но благодаря :D
Живяла съм в "гореща" точка по време на възродителния процес, но не ми се говори, а и не искам да водя темата в тази посока.
Аз Вашата позиция не се и опитвам да променям. Знам я, не ми пречи.
Но да се обобщава не смятам правилно.
И не, никаква сантименталност няма у мен точно за това минало. Затова не ми е приятно да ме причисляват към една неприятно квалифицирана група от хора, само защото съм останала тук.
За книгата, вижте тук: http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=33524.msg903420#msg903420
-
Апропо, книгата е интересна за мен също. Споделете моля... .
ето тук elle22 разказа за шока си от срещата с тази книга:
http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=33524.msg903420#msg903420
ето и резюме в Амазон:
http://www.amazon.com/Bulgaria-Cultures-Second-Kirilka-Stavreva/dp/0761420789/ref=sr_1_1?ie=UTF8&qid=1327673467&sr=8-1
-
Не сме толкоз по-млади от Вас някои тук, но благодаря :D
Живяла съм в "гореща" точка по време на възродителния процес, но не ми се говори, а и не искам да водя темата в тази посока.
Аз Вашата позиция не се и опитвам да променям. Знам я, не ми пречи.
Но да се обобщава не смятам правилно.
И не, никаква сантименталност няма у мен точно за това минало. Затова не ми е приятно да ме причисляват към една неприятно квалифицирана група от хора, само защото съм останала тук.
За книгата, вижте тук: http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=33524.msg903420#msg903420
И какво толкова Ви впечатлява тази "книжка"? Очаквате в САЩ да прочетат друго за Бг?
Аз не, честно казано. То и в Европа интерес към Бг едва ли има изобщо.
Нямате представа какъв е нашият облик навън... .
Крайно негативен, с една дума. В нашите сили е да променим това, в края на краищата.
За детето, и книгата, която ще прочете за Бг... честно казано аз лично не отдавам на това значение.
Искам детето ми да живее там,където му харесва.
Да живее където му харесва. Не искам да му налагам мнения за каквото и да е било.
За Бг рядко говорим с него, простете.
Водил съм го няколко пъти в Бг... за съжаление в Бг само по гробове ходихме, тъй като живи роднини нямам в Бг. И след като на една опашка му удариха шамар ( нещо немислимо в Гърция, към дете) , нещо му се изпари желанието да идва с мен.
Тъжната истина... надявам се като порасне, да се промени това.
Но дори и да не се- животът е негов. Изобщо не ме вълнува как и кого той иска да обикне- нека е това, към което сърцето му го тегли.
Ако "късно" открие Бг- може би ще ми е приятно? Не знам, да Ви кажа честно. А и може би няма да съм жив, и това да няма вече изобщо значение.
Вече не знам... . Объркан съм просто :wink:
-
Интересни са коментарите в Amazon за книгата....
-
Те са ужасни... една Бг даже пише че е било "Щастие" циганчетата в Бг да били усмихнати... .
"....What is wrong with a picture of smiling children, be they Gypsy or ethnic Bulgarian? Bulgarians must be proud that Gypsy children, a sizable minority in their country, are smiling so happily."
Когато М.Палин мина през Бг, само в циганският квартал в Пловдив се "отби".
Не ми се говори просто за тези неща... .
-
Това ми беше мисълта. Едностранчивото представяне никога не е вярното.
И да, не очаквам в САЩ да четат това за България.
Макар че, като хвърлих много бегъл поглед върху коментарите в Амазон, май текстът е добър, снимките обаче...
-
А снимките са важни... текстът едва ли някого толкова интересува. И в това е и манипулацията... .
А и те свързват снимките с текста- затова за тях всички Бг са "цигани".
-
Ами нали и аз реших, че няма да чета книгата, след като видях снимките...
Много са ми интересни дискусиите ви, но не смогвам да постна :D.
-
Аз ...си гледам синчето.
И му готвя всеки божи ден вечер, след като се прибера у дома. И оставям готова храна за следващият ден.
Сам си пазарувам... заедно с моят Ян Бибиян.
Стоплихте ми сърцето със споделеното. Много се радвам, че и Вие споделяте щастието от родителството, освен че ни съветвате и помагате.
Да Ви е живо и здраво момченцето! И да се научи като Вас да готви! :D
-
И
Човек, хранещ децата си от "детска кухня" каквато и да е била причината за това, е тъжна картинка.
Докторе, извинявам се, Вие лично гледали ли сте 2 деца с по 2-3 години разлика, опитвайки се за времето от сутрешното ставане да им направите закуска, да ги нахраните, да измиете съдовете след нея, да оправитв легла и цялата къща след вечерното купонясване на децата, т. е. разхвърляни играчки и дрехи навсякъде... и същевременно да им сготвите за обяд... и същевременно да ги изведете на сутрешна разходка..... И това всичко до около 12ч, докато дойде времето за обяд
Е, ако сте, и ми дадете идея как сте го правили, защото за не съумявам.... Ще Ви бъда много благодарна.
Иначе да си пишем възвишени неща и правим теоретични анализи, кое общество било най-социално и най0добре възпитава децата..... аз и за това нямам свободно време.
Албена- има и такива хора, моите деца никога не са опитвали детска кухня, винаги имат приготвена домашна храна, за домакинството никой не ми помага, ходя и на работа, детегледачката има отношение само към заниманието на децата през времето когато е с тях, да ги нахрани за закуска и обед. Чистене, подреждане на играчки, пране, готвене,гладене- всичко останало го правя аз. Справям се, мисля. Събота и неделя ги извеждам, в топлите дни също след работа задължително.
Дали е полезно за децата ми- надявам се.
-
И
Човек, хранещ децата си от "детска кухня" каквато и да е била причината за това, е тъжна картинка.
Докторе, извинявам се, Вие лично гледали ли сте 2 деца с по 2-3 години разлика, опитвайки се за времето от сутрешното ставане да им направите закуска, да ги нахраните, да измиете съдовете след нея, да оправитв легла и цялата къща след вечерното купонясване на децата, т. е. разхвърляни играчки и дрехи навсякъде... и същевременно да им сготвите за обяд... и същевременно да ги изведете на сутрешна разходка..... И това всичко до около 12ч, докато дойде времето за обяд
Е, ако сте, и ми дадете идея как сте го правили, защото за не съумявам.... Ще Ви бъда много благодарна.
Иначе да си пишем възвишени неща и правим теоретични анализи, кое общество било най-социално и най0добре възпитава децата..... аз и за това нямам свободно време.
Албена- има и такива хора, моите деца никога не са опитвали детска кухня, винаги имат приготвена домашна храна, за домакинството никой не ми помага, ходя и на работа, детегледачката има отношение само към заниманието на децата през времето когато е с тях, да ги нахрани за закуска и обед. Чистене, подреждане на играчки, пране, готвене,гладене- всичко останало го правя аз. Справям се, мисля. Събота и неделя ги извеждам, в топлите дни също след работа задължително.
Дали е полезно за децата ми- надявам се.
Възможно е разбира се, въпрос на организация и приоритети. Аз лично, при наличие на детска кухня, никога не бих седнала да готвя - не ми е приоритет това, аз да съм го сготвила, а и не обичам да готвя манджи. Ако има ядене, хич не ме интересува от къде е дошло, само да го има. Сигурна съм обаче, че при добро желание, бих намерила време и начин да се организирам така, че да го свърша. Само не знам как успяваш да ги изведеш след работа. На мен много ми се иска и съм го правила през лятото, но тогава ядеше суха храна, защото тя се храни около 30-40 минути след като съм се прибрала и трябва да избера или излзиане, или хранене по това време, или да нося с мен нещо в парка.
-
Аз пък от всичко най-много мразя нещо, което трябва да ме улесни да ме затруднява максимално- приметно ДК- точно между 11:30 и 12:30, та заверявай купони, ами събота и неделя, ами празниците- кво правим, чакай на опашки ... ами в лошото време, ако няма на кого да оставиш децата, кой взема кухнята- сняг, дъжд, мъгли- как да стигнеш ...
ДГ- същата работа, нашата е на 10 км от нас, та водене,вземане, пари за това, за онова, почивни дни по всички празници- ами ако си в частна фирма, в която национални празници не признават кво правим с децата
общо взето го правя от мързел, като ударя чертата плюсовете на домашното отглеждане са повече и по-финансово изгодни даже :)
Боби, лятото излизаме към 6-7 часа и се прибираме в 9-10
-
Аз пък от всичко най-много мразя нещо, което трябва да ме улесни да ме затруднява максимално- приметно ДК- точно между 11:30 и 12:30, та заверявай купони, ами събота и неделя, ами празниците- кво правим, чакай на опашки ... ами в лошото време, ако няма на кого да оставиш децата, кой взема кухнята- сняг, дъжд, мъгли- как да стигнеш ...
ДГ- същата работа, нашата е на 10 км от нас, та водене,вземане, пари за това, за онова, почивни дни по всички празници- ами ако си в частна фирма, в която национални празници не признават кво правим с децата
общо взето го правя от мързел, като ударя чертата плюсовете на домашното отглеждане са повече и по-финансово изгодни даже :)
Боби, лятото излизаме към 6-7 часа и се прибираме в 9-10
А кога вечеряте, преди това ли? При нас Ивана си ляга в 20:30,а лятото сигурно ще е към 21:00, че да не е по светло. Аз се прибирам с тях към 18:00 и в 18:30 яде Андреа, после започва Ивана и докато свърши става към 19:00-19:30. После има половин/един час игра и после от 20:00 се започва едно приготовление - да се приберат играчките и да се изкъпе и то станало време за спане. Слагам я да спи в 20:30 и докато свърша нещо става време да храня Андреа пак в 22:00 и с нея гледам телевизия докато я държа повдигната половин час, заради рефлукса. Обикновено заспивам с нея на дивана и както днес се събудих чак в 01:30 и ето ме тук първа писателка посред нощ. Та като порастнат малко ще трябва и аз да сменя нещо от това разписание, че просто не се издържа всичко така на бързо да се прави непрекъснато. Като стъпя в къщи вечер нямам време до тоалетната да отида първият един час :-). Единственият начин да готвя е да е приготвено частично от предишният ден или да е нещо много на бързо, което аз не квалифицирам като домашна кухня, а е по-скоро нещо приготвено набързо. Ако има някакава по-сериозна манджа, то е защото мъжът ми я е сготвил, защото той обича и обикновено през уикенда готви.Закуски обаче винаги правя и единственото готово ми е една овесена каша, която яде от време на време.
Нашата ДГ е на 10 минути от нас и ми е по път като се прибирам да ги взема.
-
Аз ...си гледам синчето.
И му готвя всеки божи ден вечер, след като се прибера у дома. И оставям готова храна за следващият ден.
Сам си пазарувам... заедно с моят Ян Бибиян.
Стоплихте ми сърцето със споделеното. Много се радвам, че и Вие споделяте щастието от родителството, освен че ни съветвате и помагате.
Да Ви е живо и здраво момченцето! И да се научи като Вас да готви! :D
и аз това си помислих... след споделеното ни ставате още по-близък - вече и като родител.
-
Аз пък от всичко най-много мразя нещо, което трябва да ме улесни да ме затруднява максимално- приметно ДК- точно между 11:30 и 12:30, та заверявай купони, ами събота и неделя, ами празниците- кво правим, чакай на опашки ... ами в лошото време, ако няма на кого да оставиш децата, кой взема кухнята- сняг, дъжд, мъгли- как да стигнеш ...
ДГ- същата работа, нашата е на 10 км от нас, та водене,вземане, пари за това, за онова, почивни дни по всички празници- ами ако си в частна фирма, в която национални празници не признават кво правим с децата
общо взето го правя от мързел, като ударя чертата плюсовете на домашното отглеждане са повече и по-финансово изгодни даже :)
мини, като прочетох горното и се сетих за народната приказка за просяка и орача.
просякът рекъл: ех, твоята е лесна - ори, мели и яж!
а моята е много трудна - проси го, носи го, меси го, печи го, пък чак тогава го яж....
колко плащаш за гледачка на двете деца, ако не е тайна? в София, за целодневно отглеждане на едно дете, тарифите преди 3 години (когато се интересувах) вървяха към 600-700 лв. държавната детска градина е 60 лв. при нас никак не може да се получи домашното отглеждане да е по-евтино от това в градина.
-
Не мисля, че домашното отглеждане е по евтино, даже ми се струва абсурдно това твърдение. Когато Тони беше на 9 месеца търсих усилено детегледачка. Това беше през 2007 г., е не можах да намеря. Или искаха баснословни суми или ми се струваха супер издухани лелички, на които не може да поверя детето си. Искаха ми повече пари, защото като идваха у дома виждаха, едно според тях доста трудно дете. Не ядящо и не спящо, пък отгоре на всичко и инатливо. За това тарифата трябвало да бъде поне 1/2 отгоре, тоест искаха ми 500-600 лв. При условие, че не беше ясно дали ще го бъде бизнеса ми, защото с влизането на ЕС, работата с митницата доста се облекчи и де факто нямаше много работа за такива като нас. Реших да изчакам и намеря хем по сърце, хем по джоба ми жена. Така с търсене навършихме 2 г. и тръгнахме на ясла, една седмица ни стигна да се тръшнем до май месец у дома. Пак не можах да намеря детегледачка. И си останах у дома, да е жив и здрав мъжът ми. С една заплата обаче е труден живота. Казвах си, здравето на детето е по важно за мен и винаги ще намеря работа. Да ама не, дойде кризата и стана още по сложно ...
Дали ще работя и ще си давам заплатата за гледачка или ще си седя у дома и ще си гледам децата, предпочитам второто.
П.П. И все пак, зависи от заплатата и от това, че жена след отглеждане на малко дете не бива за дълго да отсъства от работа, защото губи социални контакти полезни за по нататъшното й развитие в професионален план. Въпрос на приоритети
-
Аз пък от всичко най-много мразя нещо, което трябва да ме улесни да ме затруднява максимално- приметно ДК- точно между 11:30 и 12:30, та заверявай купони, ами събота и неделя, ами празниците- кво правим, чакай на опашки ... ами в лошото време, ако няма на кого да оставиш децата, кой взема кухнята- сняг, дъжд, мъгли- как да стигнеш ...
Мини, все едно моите мисли си писала... За мен беше немислимо да оправя двамата, да излезем, да вземем храната, да се приберем, а те вече да са нервни и гладни. За същото това време спокойно си им приготвях обяда. А и знам какво има вътре, в това което приготвям - най-важното за мен.
Яд ме е все още, че трябваше малките да тръгнат рано на ясла, но финансово нямаше да оцелеем по никакъв начин с великата сума от 240лв майчинство. Само памперсите и млякото ми бяха по 300лв на месец...
Докторе, шапка Ви свалям, вече сте ми не само образец за лекар, а и за родител!
Тъжно ми е единствено,че когато някой друг напише същото като вашите думи, незабавно бива обявен за комплексар и т.н...
-
На мен ми е трудно, както на всички останали.
Но не смятам да променям нещо, защото вярвам в това, което правя.
Френската кухня е за събота-неделя.
През седмицата има много неща, които са вкусни, и може да се правят сравнително бързо.
Всичко може- стига да има желание и добра организация. Е... и пари. Да.
-
Принципно всеки си има своята истина и си я следва.
Мен никога не са ме събаряли мненията на другите за мен,най вече когато виждам че съм права за себе си и околните.
Ето по примера на д-р Бърди пак до стандарт на живот става въпрос, имаши ли парички имаш си и ... куп неща.
Рибата за нашият дожоб, имам в пред вид масовите потребители е скъпа храна, а не би трябвало. Уреди колко щеш, но живеем в малки жилища и не може винаги всички да са ти под ръка на мига и ....
Мими26 не съм прочела обвинения към някой потребител, а това че някой се припознавата като такъв си е негов проблем.
-
Мими26 не съм прочела обвинения към някой потребител, а това че някой се припознавата като такъв си е негов проблем.
Да ти дам линк, ако искаш...
-
Мими26 не съм прочела обвинения към някой потребител, а това че някой се припознавата като такъв си е негов проблем.
Да ти дам линк, ако искаш...
Дай, стана ми интересно, принципно не пропускам да чета тук, люботино ми е.
Да кажа за ДК и моето дете. Започнах захранване с приготвена от мен храна, много трудно се прие. Записах го на кухня, защото времето ми отиваше за готвене и чистене и много малко за разходка. И изненада, детето ядеше храната от кухвята, колкото и на мен да ми се струваше абсурдно. Естествено не съм спирала да готвя, но предимно хвърлях. След 2 годинки лека полека започна да предпочита моята храна.
Сега винаги прави сравнение с ДГ и понякога ми казва, че моята храна е най вкусна, понякога се противи, че не е като на градината. Въпрос на вкусови качества си мисля, че е, но кой знае ...
-
http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=46075.840 (http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=46075.840)
-
http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=46075.840 (http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=46075.840)
А защо не ползвате бутона информирай модератор? Не винаги сме способни да следим всичко. Лесно е да се редактира, а се направи забележка на ЛС и да се избегнат последващите неприятни постове.
Тая тема е направо бойно поле. Вместо да си помагате... :?
-
В Германия има много хора, които хранят малките, че и по-големите си деца със замразени полуфабрикати. :(
-
Шарен свят с похвати разни. В ерата на технологиите, всеки мисля е наясно какво прави и си е изцяло негова отговорността.
Мими26 признавам си тази тема не мога да я чета, тя отдавна ме отегчава.
Доста има изписано още когато захранвах аз, макар че бяхме от първите, та вече не знам какво още се обсъжда и дискутира. Ама нали не чета, може и да греша.
Във всяка една тема, има някой който се обижда от нещо и някой, така е и няма как да е иначе, защото все пак пишем, не разговаряме очи в очи.
Винаги съм завиждала на майки, които децата им са ящни. Моето за първи път го чух да каже мамо гладен съм, едва след 4 годишна възраст и да си иска. Но определено отбира какво да яде, ако не му харесва е склонен да остане гладен дни на ред, но да не яде това което му се предлага.
-
плащам по 3 лева на час за двете деца, не е тайна
като си сметна "даренията" за ДГ, плащането на плодове и минерална вода, отделно ВСЕКИ месец боледуване, през което стартирам от 100-на лева за лекарства, отделно стреса на детето, висянето по кабинетите, инжекциите ... и т.н и т.н за мен е безкрайно по-добре двете да са у нас
а ако това е по две, ако трябваше да правим упражнения и за двете кой да излезе в болничен, по-добре да си платя кредита и останалото на детегледачка, отколкото да се чудя утре защо ме махат от работа
отнесен чисто процентно към заплатите, които се вземат в София, сигурно цифрово и същото
ако искаш Ира, можем да сметнем приходите във вашето семейство и отнесено към тях разход за детегледачка и да направим същото и с нашите, няма проблем
-
Хулиганки такива, не ви е срам така всичките накуп да спорите с Доктора! Е, радвам се, поне няма само аз да се опитвам да се изчервявам! :D
Докторе, да Ви е живо и здраво синчето! Българска снаха да имате някой ден! Както мъдро отбелязва една руска поговорка: "Любовь слепа - полюбишь и козла".
Много лични теми сте започнали - кой както си ги усеща нещата и както може за момента, това прави. Едно е какво искаме, а друго е какво се случи и можем за момента да си позволим.
И аз гледам да готвя да има полезни неща. Нямам нищо против готовата детска кухня и ако съм там, с удоволствие бих ползвала услугите и, защото знам, че се използват истински продукти. На тукашна не бих се доверила, защото модата по замразените храни е отвратителна. На Ема в градината редовно им претоплят замразена готова храна. Познавам и по обривите след това. От мои манджи няма такива екстри. Аз, да се похваля, даже имам и документ за готвач - от УПК едно време. Но понеже е задължение, не го върша с голямо желание, а кексовете толкова накриво ги гледам, че те спадат още при бъркането. Но Ема яде и сурови зелунчеци - моркови, домат, краставица, ябълка всеки ден. Така и ние се храним.
Няма по-отвратително нещо обаче от домакинската работа! Но ще си призная, че и тук вече използвам детски труд - под игрова форма ми помага във всичко. Как иначе да развие отношение към труда? Макаренко, благодаря ти! :D
Аз пък на Ема и говоря постоянно за България! Защото правя разлика между държавата България и родината България. Към държавата изпитвам най-голямо разочарование за всички излъгани надежди вече толкова години. За живота, който води голяма част от населението там. Предполагам, че ако имаш добра заплата, свое жилище, че и бизнес, животът ти не е лош. Но много млади и образовани хора нямат и това, а и няма шанс някога да работят по специалността си. Това наистина е свинство. Дълъг въпрос е това.
Към родината България изпитвам най-мили и нежни чувства. За съжаление, тя страда много от лошата държава, защото има все по-малко читав потенциал за развитие на култура, изкуство, наука и всичко останало, което за мен е родината и което съм аз също така, като част от моята идентичност. От това не само, че никога няма да се откажа, но се старая и да го включвам в нещата, които правя.
На Ема и говоря изключително и само на български език. Баща и също, но той по-често по инерция преминава на другия език. Аз съм твърда обаче и заради себе си също така. Четем книжки на български, казваме азбуката и числата, може да си пише и името вече (съвпада и на двата езика), правихме сурвачка, ще правим и мартеница - не мисля, че е честно да я лишавам от едно голямо културно съкровище, заради мои лични си съображения и желание за реванш примерно. Даже съм намислила и български учебници да и купувам по предметите, които са различни. На другия език върви всичко паралелно, правим същите неща и с него, но неговата експанзия разбираемо е по-силна. Тя разбира всичко на български, говори същите неща и на другия език. Но аз и отговарям само на родния. За мен няма съмнение кой е той. Не се правя, че не я разбирам, когато ми казва нещо на чуждия, защото не искам да я трявмирам да спре да говори изобщо, а когато има време и я карам да повтаря същото на български. В това отношение се държа с нея като учител, а не като родител. И виждам, че има резултати. Окаяното положение надържавата България нея на тази възраст изобщо не я интересува. А пък комунистическото минало още по-малко.
Няма да си простя обаче, ако детето ми не знае за родината тези неща, които за съм знаела и продължавам да поддържам.
Само да уточня, че не съм изобщо амбициозен родител - в смисъл, че трябва да има задължителни и от снобски причини неща, които трябва да знае, че и курсове един куп. Занимавам се с нея, защото това е, което аз мога да правя, а и за да и създавам отношение и интерес към книгите изобщо. Знам прекрасно, че може и без това обаче. Аз не съм ходила на градина някога, научих се да чета в първи клас - и след това четях като луда. Важното е да се създаде отношение към нещата, а не болна амбиция и истерия.
Моето чужбинско "проглеждане" за живота навън чрез тази страна не беше чак толкова драматично, защото винаги съм се занимавала с чужди култури и езици и съм била в доста страни, та ги възприемам като тях си, нещо различно от моето. Като богатство и разнообразие.
Ох, много, много са дълги тези въпроси...И има толкова Българии, колкото и българи! Всеки с живота си и представата си за нея!
Айде, стига толкова за днес, че за тези здравословни зеленчукови манджи много рязане на зеленчук се иска... :D
-
Миме, не става въпрос за честоразболяващи се деца. Толкова пари сме изпотрошили, по лекари, изследвания, илачи ... , но това не ме накара да оставя детето си у дома, а напротив. Виждам колко обича да е сред деца, виждам хъса с който учи нови неща. Когато сме заедно аз винаги имам домашни задължения, чистене, готвене, пране и т.н., понякога се сърди, че не си играя с него достатъчно.
П.П.Докторе в момента гледам филм за кризата в Гърция - "другата страна на европа", не знам дали е манипулация, но повечето неща съм си ги мислила аз самата.
Сега прочетох поста на Розичката и съм напълно съгласна, че не трябва да се забравя от къде си, от къде са твоите корени. Ще дам пример баба ми. Тя е от егейска Тракия, село Еникьой до /Дедеагач-Александрополис/, бягали са на времето от турците. Нейният брат три пъти след това се е връщал и е започвал живота си от начало, като последният път са го убили. Били са заможни. Баба ми, лека й пръст, на която съм кръстена, изобщо не искаше да се споменава за този им живот. Спомням си само, че ме е научи като съвсем малка на 5 год. да броя на 10 на гръцки, като след това ме помоли да не уча други деца на това. Трябва да имаме далечни роднини, но предполагам никой не знае за взаимното ни съществуване. Не мисля, че това е редно, колкото и драматично трагично да са се стекли дадени обстоятелства.
-
А моята дъщеря вече не боледува почти. Не е била болна въобще тази зима, само 1 ден и това и беше. А аз се заразих от нея и бех 10 дена много болна, а тя дори не разбра да и е имало нещо. Антибиотици дори не помня кога е пила последно.
-
DivaRoza, още едно пълно съвпадение :D!
-
"Аз не се чувствам "патриот", за разлика от всички останали. "Патриотизмът" е дом, семейство, уют, къщичка с градинка отпред и материално благополучие. И баща, връщаш се от работа всеки ден.
И тъй като аз никога не съм имал подобни неща, аз не изпитвам "патриотични" чувства към никоя държава. Аз се чувствам гражданин на света."
Чарлз Спенсър Чаплин, " Моята Автобиография", пр. Измирлиев.
"Всъщност, цинизмът ни произлиза от ужасните условия на живот, в които бяхме принудени да живеем."
"Няма нареждане да се живее др.Марков- няма нареждане да се живее... ."
Г.Марков, "Задочните Репортажи".
Хулиганки такива, не ви е срам така всичките накуп да спорите с Доктора! Е, радвам се, поне няма само аз да се опитвам да се изчервявам!
Никой и за нищо не ме е "нападал". Не ми пречи и "цяла рота" да спорят с мен. Подтекстът и намеците са неуместни. Все пак - не страдаме от Алцхаймер.
Нито ми пречи, ако някой има друго мнение.
Просто аз имам друго... това е. Въпросите с "политкоректността" на моите мнения не ме вълнува ни най-малко. От годината, от когато си заминах от затвора, в който живях десетки години, ми е леко и свободно на душата. Колкото и материални несгоди да има... .
"Моят баща бе "твърд". Наивен, но честен. Едва ли имаше по-честен човек от него. Продаде си ранчото малко преди да намерят петрол там. Моята майка бе светица. Само от низината, и най-ниската и точка, можеш да оцениш колко прекрасен е върха."
Ричард Милхауз Никсън ( има чудесна и много обективна биография на Никсън от Ст. Е Амброуз)
-
Докторе, само да уточня: това за "хулиганките" беше абсолютно и само шега!! Мислех, че се разбира! Никакъв подтекст! Никакви намеци! Честна дума!
-
http://www.youtube.com/watch?v=cnBejfpIntk
"Болното сърце лек не намира в самотата,
.....
и търси пак момента да се върне...
...кораба на пристанището ще се появи пак
морска птица в сънищата ни. "
Песен от филма "Пътуване до Китира" ( Китира/Κύθηρα е остров...) на Т.Ангелопулос. Изпълнител- Г. Даларас.
****
http://www.youtube.com/watch?v=fR1MX1Qio6U
Адажио от филма на Ангелопулос- "Пейзаж в мъгла". Музика- Елени Караиндру.
Преди два дена, нещастно загина при пътен инцидент великият гръцки режисьор Теодорос Ангелопулос.
Режисьор на такива филми като "Пчеларят" ( с Марчело Мастрояни), "Пътуване до Китира" (с незабравимият Манос Катракис), "Трупата", "Една вечност, един ден", "Погледът на Одисей". Носител на няколко награди от Канския Филмов Фестивал, Ангелопулос бе живият мит на Гръцкото кино.
Поклон пред светлата му памет!
За да разберете Гърция, хората, манталитета и нравите им, ще са Ви нужни два филма- "Пчеларят" и "Пейзаж в мъглата". Вторият е много тежък за гледане... .
За да разберете защо Гърция стигна до тук- ще Ви е нужен само един филм- " Пътуване до Китира". От този филм ще разберете причините за дълбокото разделение на едно общество породено от комунистическите "идеи", и как това разделение буквално може да разцепе една нация на две. С всичките последици...за десетилетия напред. На лично и обществено ниво.
-
Докторе, единственото, което ще кажа е че вероятно сте извънземен, или че по някакъв начин сте успял да направите денонощието 48 часа. Иначе не си обяснявам как имате време да правите всичко, на което съм свидетелка от няколко години. Консултирате ни денонощно, работите, гледате дете по начин, по който другите могат само да Ви завидят, а и имате време да обогатявате и без това пребогатата Ви обща култура. В интерес на истината не познавам нито един друг човек, който да може да съвместява така добре толкова много ангажименти!
-
По-дългите неща ,които пиша са, или между 14-17.30 или късно вечер.
През другото време работя. Освен ако не са летни месеци,или празници, и/или не е много натоварено.
Така... .
-
С риск да остана неразбрана, че кажа че не разбирам как може едното готвене да е такъв огромен проблем за повечето родители, майки в общия случай..
Никога не съм обичала да готвя, не го правя с велико удоволствие и сега, но готвя на дъщера ми всеки ден, до скоро, съвсем отделно за нея, защото нашата храна не е винаги подходяща. Убедена съм, че това е най-подходящата и полезна храна за нея, защото аз купувам продуктите, аз ги комбинирам и ги приготвям по най-здравословния начин, по който знам.
И ако мислите, че преливам от свободно време - ни най-малко. Домакинстването и разходките са задължителни всеки ден, закуските приготвям на момента, най-често приготвям обяда, докато тя закусва доста протяжно (30-40мин), вечерята е за всички. С всичко свързано с дома, пазаруването, колата, ремонти, майстори, дори с роднините се занимавам аз, защото мъжът ми работи много. Цялото свободно време го прекарва с нас почивайки, не го занимавам с други неща.
Гледам детето ни у дома, не ходи на ДГ, при баба си ходи много рядко, а когато се случва я пращам с приготвена храна.
По отношение на детските градини, не харесвам държавните такива. Записахме я почасово в Монтесори градина, изкара почти 3месеца, но направи пневмония и приключихме за сега с ДГ.
Преди да имам дете бях класическия случай с 'многото теории' и дори вярвах в полезността от ДК и ДГ, но след като станах родител отидох в другия полюс, и радвам се на време.
-
Понеже не мога реално Докторе, виртуално ви поднасям цвете :flower: с усмивка!
За отделеното време и за съветите...и поздрави на Малкия Принц!
Тази тема е книга на опита...и всеки ще почерпи от нея нужното му,
с нещо няма да се съгласи, ще отрече!Хубаво е когато сме различни и шарени!
-
С риск да остана неразбрана, че кажа че не разбирам как може едното готвене да е такъв огромен проблем за повечето родители, майки в общия случай..
Никога не съм обичала да готвя, не го правя с велико удоволствие и сега, но готвя на дъщера ми всеки ден, до скоро, съвсем отделно за нея, защото нашата храна не е винаги подходяща. Убедена съм, че това е най-подходящата и полезна храна за нея, защото аз купувам продуктите, аз ги комбинирам и ги приготвям по най-здравословния начин, по който знам.
И ако мислите, че преливам от свободно време - ни най-малко. Домакинстването и разходките са задължителни всеки ден, закуските приготвям на момента, най-често приготвям обяда, докато тя закусва доста протяжно (30-40мин), вечерята е за всички. С всичко свързано с дома, пазаруването, колата, ремонти, майстори, дори с роднините се занимавам аз, защото мъжът ми работи много. Цялото свободно време го прекарва с нас почивайки, не го занимавам с други неща.
Гледам детето ни у дома, не ходи на ДГ, при баба си ходи много рядко, а когато се случва я пращам с приготвена храна.
По отношение на детските градини, не харесвам държавните такива. Записахме я почасово в Монтесори градина, изкара почти 3месеца, но направи пневмония и приключихме за сега с ДГ.
Преди да имам дете бях класическия случай с 'многото теории' и дори вярвах в полезността от ДК и ДГ, но след като станах родител отидох в другия полюс, и радвам се на време.
Децата ни все пак ядат нещо, не сме ги оставили гладни, нали? Така че колкото и да си мърморим, фактите са, че има приготвена храна в къщи. Така че не мога да разбера какво сте я заобсъждали тази тема толкова. Всеки си има някакво виждане кое е полензо, което в доста случаи не е абсолютно вярно.
Ако ходиш на работа и ги правиш всичките тези неша, които описа, евала. Аз не мога. Дали съм некадърна, дали съм неорганизирана - не мога и това си е. Бях заописвала деня си, ама го изтрих - какво значение има, преценила съм какво мога и какво не мога с времето, което имам и толкова. Не съм легнала да спя и да мързелувам, не съм по кафета, времето ми е заето и така както съм си. Абсурд е да седна да готвя всеки ден. Дори и да имах време, пак нямаше да го направя, а аз и без това нямам. В къщи, който готви, готви поне за 2 дена напред. Аз тази събота сготвих няколко яденета, така че да стигнат поне до сряда. Ми ще яде непресно сготвена храна, да видим дали ще и се случи нещо, че е притопляна. Аз пък, с риск и аз да остана неразбрана, не мога да разбера хора, които готвят всеки ден, дори и да имат възможност. Аз самата бих намерила много други начини да си уползотворя времето .
-
Bobbie, рядко сме напълно на едно мнение, но този път съм съгласна с всяка твоя дума.
-
Като се говори за готвене, все пак трябва да се прави разлика между времеизяждащото приготвяне на ястия и готвене на прясна храна набързо. Въпрос на желание и избор на рецепта е. Не смятам, че времето, отделено за готвене, е недобре оползотворено - то може да се съчетае с други неща.
В крайна сметка - който с каквото иска да се храни, защо трябва да се спори. вкусовете се възпитават...
-
Боби, Джам,
никого не критикувам и на никого не казвам казвам как да си гледа детето. Вярно е, че всекидневното готвене отнема време, но това са минути - 20-30-40, като през това време обикновено правя и още нещо. Не приготвям гурме или фюжън рецепти. Нямам намерение да се изтъквам като 'някаква супер мега организирана' - изобщо не съм, времето не ми стига за поне 4-5 неща всеки ден, и имам вечно нещо висящо..
Включих се по темата, защото смятам, че храненето на децата особено през първите години от живота им е особено важно, и аз за моето дете съм решила да направя каквото е по силите ми. Това не означава, че държа сметка на някого защо си храни детето с ДК или с притоплено от преди 3 дни. Не смятам също, че ежедневното готвене е кой знае какво геройство. Изобщо.
-
Включих се по темата, защото смятам, че храненето на децата особено през първите години от живота им е особено важно
едва ли тук има човек, който да не мисли по същия начин.
-
Има рецепти, които стават за две, има и за 20 има и за 2 часа. Ако седна да готвя лазаня, щото децата я обичат, ще отиде два часа и нагоре. Да живее магазина, има я полуготова, отнема ми само 40 минути...
Сори, ама никой не смята за маловажно храненето, просто всеки си подрежда живота както намери за добре. Няма нужда да му се размахва пръст дали е добра домакиня, дали е добра майка или е извънземно, дето не спи по нощите.
И аз съм човек, не съм придатък на децата си. Имам нужда да седна да почета нещо, да гледам нещо, пък дори и да погледам в една точка само, ей така, за да си почина.... Това не ме прави по-малко майка или по-малко загрижена за децата ми.
-
Има рецепти, които стават за две, има и за 20 има и за 2 часа. Ако седна да готвя лазаня, щото децата я обичат, ще отиде два часа и нагоре. Да живее магазина, има я полуготова, отнема ми само 40 минути...
Не е задължително да се творят кулинарни произведения, отнемащи часове приготовления. Лазаня и аз не правя често.Няма нужда да му се размахва пръст дали е добра домакиня, дали е добра майка или е извънземно, дето не спи по нощите.
И аз съм човек, не съм придатък на децата си. Имам нужда да седна да почета нещо, да гледам нещо, пък дори и да погледам в една точка само, ей така, за да си почина.... Това не ме прави по-малко майка или по-малко загрижена за децата ми.
Никой нищо не размахва, не се вкарвайте в измислени филми. Всеки има нужда от почивка и време за себе си.
Защо трябва да скачате срещу нечие мнение, само защото е различно от вашето?
-
Никой не говори за кулинарни творения. Ама едно е да живееш в София, друго е да живееш в Мюнхен или Манхатън, дето само за да стигна до магазините ми е едно 50 минути.
И да, скачам, защото един да каже, че не готви, се появяват двайсет дето казват - ама как може така. Всеки си е преценил сам за себе си какво може и какво не. Това с отглеждането на децата е като стерилитета, всеки трябва да си прецени колко и какво може да каже на някой отсреща.
-
Dindin, ти пък правиш компромис с вида на храната в името на това да е готвена всеки ден. Аз честно не разбирам какъв е зора да е сготвено всеки ден, ако е нещо набързо забъркано, колкото да се напълни стомаха, а не точно, което ти се яде.
Jam, по мои наблюдения, в повечето случаи мненията ни съвпадат :-).
-
мисля, че се "вкарваме във филми" защото често любовта и храната се свързват - обичам ги затова ще готвя, обичам ги затова няма да губя време в готвене.
-
Никой не говори за кулинарни творения. Ама едно е да живееш в София, друго е да живееш в Мюнхен или Манхатън, дето само за да стигна до магазините ми е едно 50 минути.
И да, скачам, защото един да каже, че не готви, се появяват двайсет дето казват - ама как може така. Всеки си е преценил сам за себе си какво може и какво не. Това с отглеждането на децата е като стерилитета, всеки трябва да си прецени колко и какво може да каже на някой отсреща.
В кръга на шегата: В Мюнхен има и квартални магазинчета, чак пък 50 минути не отива пазаруването. Е ако искаш да пазаруваш от някой определен хипермаркет и то определен продукт - тогава да, ама пак си е организация на време. Тия в Манхатън да не ги мислим, щото на тях и до вратата им доставят продуктите. Просто могат да си позволят стандарта за това. То и в София вече се предлага услуга "Пазарувам вместо вас".мисля, че се "вкарваме във филми" защото често любовта и храната се свързват - обичам ги затова ще готвя, обичам ги затова няма да губя време в готвене.
Според мен е има и един междинен вариант "обичам да готвя, но нямам време, тъй като съм заета с други важни битовизми."
-
наистина ли ви е толкова трудно да повярвате, че има хора на които готвенето им доставя удоволствие, а не е бреме и досадно домакинско задължение :ask:
и изобщо не става въпрос за перфектна майка, жена и т.н ...
-
наистина ли ви е толкова трудно да повярвате, че има хора на които готвенето им доставя удоволствие, а не е бреме и досадно домакинско задължение :ask:
и изобщо не става въпрос за перфектна майка, жена и т.н ...
Шарен свят-мартенички много на вид.
И всичките са си красиви по своему.
-
Лейди, следващия път специално за теб ще засека време. И не, няма квартални магазинчета във вида, в който ги има в България. За съжаление тук магазините затварят точно в 20.00. Няма екстри като денонощен магазин или да работят в неделя. А понеже живея в такъв квартал, че минавам покрай включване от индустриална зона, често ми се случва да седя и в задръстване по 1 час. Та не мисля, че това ми оправдава експеримента с готвенето. Докато се прибера, докато го сготвя и е време да се ляга или прескачам часа за спане на децата. Предпочитам да пазарувам един път в седмицата, когато не е толкова натоварено и да ядат каквото и когато мога да направя.
Мини, лошо няма, но няма нужда да се държите с хора, които не смятат готвенето за върха на удоволствието като с "прегрешили" и да им се карате, че видиш ли ползвали ДК.
-
наистина ли ви е толкова трудно да повярвате, че има хора на които готвенето им доставя удоволствие, а не е бреме и досадно домакинско задължение
Не е това. Аз поне до сега не видях някой да попита друг - абе ти защо си се разготвила. Аз съм единствената, коята само каза, че не го разбирам това „развлечение“ - но това не значи, че не вярвам, че на някои хора им харесва.
На мен въобще не ми е трудно да повярвам, че някой може да обича да готви,защото мъжът ми е от тези хора. Ако има как само в кухнята ще седи и ще готви :-). Аз обичам да правя закуски, обичам да подреждам масата и ей такива неща. Също обичам да правя и разни сладкарски неща, но по ред причини, като липса на време и качване на килца, не го правя често. Обичам да готвя когато ми скимне ( което е доста рядко, признавам), но не по задължение и под час. Както е казал доктора, хората са различни. Не мисля, че детето ми е ощетено от стоплянето на храната, защото ако съм мислела така, да съм се разготвила и аз всеки ден. Не мисля, че е ощетена и когато я мъкнем с нас по ресторанти и и поръчваме храна от там. Чудо голямо, че не съм я сготвила аз. Не виждам как може да объркат сандвич с хляб и кашкавал, плод или салата, че да трябва аз лично да си ги направя. Същото е и с детската кухня, за която толкова съжалявам, че няма при нас.
-
Аз пък искам мини да ми готви, а аз да ям. Ще си купя пола с ластик да си дебелея на воля. :D
Не мисля да се включвам по темата с готвенето. Само да отбележа, Ганка знае със сигурност, немците не вечерят готвено, а ядат филии. Вечерята се казва "вечерен хляб". :lol:
-
Хех, Блу, пускай си молба за осиновяване :D
Мда, така е, винаги ми е странно ако попадна на гости в неподходящо време какво се сервира :)
-
я пак да преговорим- Албена попита доктора как си представя той с две деца тя да успява да ги обслужи, че и да им готви, аз отговорих, че смятам че се справям с това, обясних и защо не предпочитам ДК ... следващите дебати ше ги пропусна, накрая аз казвам, че на мен си ми доставя удоволствие готвенето и от цялото това нещо излиза, че се "карам на някой", че не си готви на детето :ask:
деси, взех те
-
Да, и тук супермаркетите са до 20 ч. От бензиностанцията до 22 ч. може да се вземе нещо за ядене. И да, за почти всичко си трябва кола. Нищо, че е нищо и никакъв град.
И аз пазарувам веднъж седмично и това е. Липсва ми магазинчето в блока в София, където мога да сляза почти по пантофи.
мини, да ти кажа, че в неделя правихме с детето сладкиш по твоя рецепта. Оттогава всеки ден иска да бърка нещо в кухненския робот. Трябва за другия уикенд пак да измисля нещо.
-
Мини, скочиха амнайсе човека тука да защитават готвенето...
И да, Албена пита, щото ареалиите са различни.
-
не бе, стана ми едно такова смешно и странно, що си създаваме някакви филми, тука дразги, фермани, размахват се пръсти
дет се вика, една боб чорба може да се врътне докато четеш и пишеш в темата
някой може гоблена да си довърши, друг пончо да изплете, или шал и ръкавици ... и те така
-
Е, трудно ми е, щото чета и пиша само като спят децата. Пък тепърва по нощите да готвя... Ей виж в петък ще се вихря, торти ще правя :lol:
-
Тук направо замириса на готвено :lol:
-
Да, и тук супермаркетите са до 20 ч. От бензиностанцията до 22 ч. може да се вземе нещо за ядене. И да, за почти всичко си трябва кола. Нищо, че е нищо и никакъв град.
И аз пазарувам веднъж седмично и това е. Липсва ми магазинчето в блока в София, където мога да сляза почти по пантофи.
Леле, ужас. Сега ако кажеш, че и събота и неделя не работят и съвсем ще ме разбиеш. Тук пък е пълно с денонощни супермаркети, а и други магазини работят по цели нощи. Дори колело съм си купувала през нощта в 2:00. Но без кола няма мърдане абсолютно никъде.
-
Ама с голямо удоволствие ви чета докато слагам закуската ....
Мнооого обичам да готвя, половината от експериментите само ги опитвам
иначе снагата ми пак започва на Мис Пиги да заприличва,
но толкова доволни има от кулинарните ми изпълнения,
че само заради това си заслужава!
Много често играем на baby chef като включвам мишоците да помагат
на етап дето няма ножове и кухнята не става минно поле,
за да се налага да чистя после два часа!
За днес имаме такова занимание Митака си е заръчал да му намеря
рецепта за динозавърски кейк!
Миналата седмица искаше Крокодил за следобедна закуска
та правих опашка и зъби от хартия, ей такива мишотевини!
И в крайна сметка какво толкова има да се спори,
всяка къща си има ритъм, кое, как решаваме заедно!
Иначе всички сме за Стара Загора...
...че много ми се иска да се науча да правя торти и да снимам!
-
Ей, това жените сме ... :lol: 8) :lol:
Бенки наскоро ни нападнаха и нас. В първият момент се стъписах, но се сетих за едно питане на Джам и се успокоих. Първата бенка беше точно зад ухото и аз като си помислих, че е кърлеж, ей голям страх :D. Абе сега ми е смешно, но тогава верно се уплаших.
-
дам, и аз обичам да готвя, но не обичам и не мога да правя сладкиши, не обичам да мия прозорци и т.н., та от тези неща пестя време :lol: :lol:
-
Виждам, че темата за готвенето се обсъжда само от редовни потребители на форума и признавам - поколебах се дали да споделя мнението си и аз. Но ще го направя, защото то в голяма степен е повлияно от прочетеното през годините във форума. Да, готвя на детето си. Готвя му и не се питам дали ми доставя удоволствие. Удоволствие ми доставя да го чуя как ме пита „мамико, какво ми готвиш”, да го видя с какво усърдие слага покривката, как сладко яде. От вас момичета, от Доктора, съм се научила колко е важна храната, важно е как се приготвя. Дали защото съм недоверчива, но готовата храна (вкл. ДК) не е добър избор за мен. Не знам какво има в храната, колкото и вкусна да е тя. Готвя веднъж на ден и не ми тежи, не ми отнема много ценно време.До скоро му готвех отделно и ми отнемаше повече време, но интереса към нашата храна е много голям и затова се готви за всички. За обяд и вечеря има различни ястия, като 1 то е от предишния ден. Имах угризения, че 1 е от предишния ден, но скоро прочетох, че Доктора също приготвя вечер храната за другия ден, и се успокоих. Старая се да ползвам качествени продукти (био), спрях да ползвам олио... , не пържа, появиха се в менюто ни зеленчуци, които не използвах често и куп други неща, научени тук. Всъщност исках само да кажа, че съм се убедила в ползата за детето ми (а покрай него и за нас) от домашно приготвената храна, за здравето му, за възпитанието му. И по тази причина не ми тежи, правя го както всяко друго задължение по отглеждането на детето ми.
Много се надявам да не предизвикам вълна на недоволство, исках само да споделя
-
Ей, това жените сме ... :lol: 8) :lol:
Бенки наскоро ни нападнаха и нас. В първият момент се стъписах, но се сетих за едно питане на Джам и се успокоих. Първата бенка беше точно зад ухото и аз като си помислих, че е кърлеж, ей голям страх :D. Абе сега ми е смешно, но тогава верно се уплаших.
Perdeto може ли да успокоиш и мен, че имаме една голяма.
-
Боби, в Германия неделята е свещенна. Нищо не работи. Е, в големите градове сигурно дюнерджийниците са отворени, но нямам наблюдения. В малките градове бомба е паднала.
В моя вилает работят някои супермаркети в неделя от 8 до 13 ч. Вече им свикнах. По-лошото е, че през седмицата, ако имам нещо да купувам от центъра, трябва да търча в обедната почивка. Иначе всичко затваря в 18 ч. Аптеките отварят в 9 ч. и също работят до 18-18,30 ч. максимум. Има една дежурна за целия град. Е, има си и предимства, разбира се. Малко е, всичко е близо. До центъра и магазините съм стигнала с автобуса за най-много десет минути. През обедната почивка не слизам с колата до центъра, че няма къде да се спре. Така с работното време. :lol:
-
"Now I lay me down to Sleep,
I pray the Lord my soul to keep,
If I should die before I wake,
I pray the Lord my soul to take."
-
"If I should live for other days,
I pray the Lord to guide my ways."
:sleeping:
-
Four corners of my bed
Four angels over head
Matthew, Mark, Luke and John
Bless this bed I lay upon
Four corners to my bed,
Four angels ’round my head,
One to watch, one to pray,
And two to bear my soul away.
I go by sea, I go by land,
The Lord made me with his right hand,
If any danger come to me,
Sweet Jesus Christ, deliver me.
For he’s the branch and I’m the flower,
Pray God send me a happy hour,
And if I die before I wake,
I pray the Lord my soul to take.
I lay my head on our Lady’s knee
Jesus come this night to me
Heart of Joseph I adore thee
Heart of Mary I implore thee
Heart of Jesus pure and just
In those three hearts I place my trust.
Teach me to always to say what’s true.
Be willing in each task I do.
Help me to be good each day,
and lead me in thy holy way.
I pray whatever wrongs I’ve done,
You will forgive me every one.
Be near me when I wake again, and
Bless all of those I love. Amen.
:)
-
последните постинги ме присещат, че детето вчера на вечеря ми изрецитира една молитва, като обясни, че госпожата в градината ги е научила.
чудим се с баща му какво да правим...
-
Хм, и двамата с мъжа ми не сме вярващи.
Не знам изобщо как и какво ще обяснявам за Господ един ден, но пък и нямам представа дали ще ми е приятно някой друг да го прави.
-
и ние сме така :(
на Деси в детската градина им бяха обяснявали за Господ, за Йерусалим, чели им откъси от детска библия, та имахме един период в който говореше по цял ден за това. Слава богу отмина, че и аз се чудех какво да обяснявам. Опрделено не съм подготвена по темата.
-
аз обяснявам, че някои хора вярват в..., някои народи смятат, че.., индианците вярват, че...
Наскоро обяснявах по повод "Братът на мечката" за душите на индианците, вселяващи се в животни. Книгата ни е подарък, четохме я без да съм я чела предварително и доста се препотих, докато отговоря на 100тина защо. Моето момче е малко и се задоволява с прости обяснения, при по-големите не знам как е. Опитвам да се придържам най-близо до моята си истина за нещата и да наричам нещата с истинските им имена.
-
Хммм, трудна работа е това. В детските градини имат ли право чак пък на молитви да ги учат? Нали все пак е въпрос на избор в какво да вярваш и дали? То по едно време се говореше за въвеждане на задължителен час по Вероучение в училищата, но не знам дали се прие. Но пък в ДГ...малко прекалено ми се струва. Мисля е редно семейството да реши какво и как да обяснява на детето си по този въпрос първо.
То и аз не съм вярваща много-много, но като дойде време смятам като midge да процедирам.
-
Аз пък не смятам че има нещо лошо да обясняват на децата такива неща. Вярата в Господ учи на смирение, на това да обичаш ближния ;), да си добър и т.н. Какво по- хубаво от това... А и като порасне и стане възрастен човек, сам може да прецени дали да продължава да вярва....
Сикс, те и приказки им четат на децата, това не значи че ги карат да вярват че съществуват триглави змейове да речем :)
-
И, тези дето не вярваме не обичаме ближния си ли? Или не е имало кой да ни научи на тези важни неща.
Предпочитам детето ми да говори за Господ с някой, който го разбира и истински вярва в него. За това и не смятам, че аз ще му бъда особено полезна . Но това са неща в бъдещето, когато започне наистина да разбира. Сега, на въпросите на 4-годишната му главичка ще мога да отговоря, но после... не знам.
-
И, тези дето не вярваме не обичаме ближния си ли? Или не е имало кой да ни научи на тези важни неща.
Не съм написала нищо подобно....
Предпочитам детето ми да говори за Господ с някой, който го разбира и истински вярва в него. ...
За това съм абсолютно съгласна...
-
Аз пък не смятам че има нещо лошо да обясняват на децата такива неща. Вярата в Господ учи на смирение, на това да обичаш ближния ;), да си добър и т.н. Какво по- хубаво от това... А и като порасне и стане възрастен човек, сам може да прецени дали да продължава да вярва....
Сикс, те и приказки им четат на децата, това не значи че ги карат да вярват че съществуват триглави змейове да речем :)
Това е, защото ти така мислиш и за теб не е проблем. Аз имам съвсем различно виждане какво прави вярата в Господ с техните умове и затова гледам на подобни обяснения като на грубо вмешателство в това какво аз искам да науча детето си. Ти казваш, че можело да си реши дали да продължи да вярва, аз пък смятам, че може да си реши дали да започне :-). Мога да ги науча да обичат ближният си и без да включвам Господ, както мен са ме научили.
Тъй като нямам съмнение, че рано или късно и на моите ще им бъде обяснено от някой доброжелател, ще им обясня в къши, че някои хора вярват в това, а някои не и че не се знае къде е истината. По принцип, не за религията, а за всичко, искам да поставят на съмнение всеки общоприет факт и да решават дали да вярват на нещо според фактите които имат, а не според това, че някой авторитет е казал, че е така. Да имат собствено мнение по всеки въпрос, ама собствено, не изградено от това, че другите вярват че нещо е така.
-
.....ще им обясня в къши, че някои хора вярват в това, а някои не и че не се знае къде е истината. По принцип, не за религията, а за всичко, искам да поставят на съмнение всеки общоприет факт и да решават дали да вярват на нещо според фактите които имат, а не според това, че някой авторитет е казал, че е така. Да имат собствено мнение по всеки въпрос, ама собствено, не изградено от това, че другите вярват че нещо е така.
Е, значи няма проблем в това. Децата ще бъдат информирани така да се каже и ще имат право на избор- да повярват на теорията на "доброжелателя" /както ти се изрази/ или ще последват примера на родителите си ;)
-
.....ще им обясня в къши, че някои хора вярват в това, а някои не и че не се знае къде е истината. По принцип, не за религията, а за всичко, искам да поставят на съмнение всеки общоприет факт и да решават дали да вярват на нещо според фактите които имат, а не според това, че някой авторитет е казал, че е така. Да имат собствено мнение по всеки въпрос, ама собствено, не изградено от това, че другите вярват че нещо е така.
Е, значи няма проблем в това. Децата ще бъдат информирани така да се каже и ще имат право на избор- да повярват на теорията на "доброжелателя" /както ти се изрази/ или ще последват примера на родителите си ;)
Ще бъдат информирани за различните вярвания, но не значи, че няма да има влияние от моите разбирания. Все пак при положение, че аз ги уча, няма как да не им предам собствените си разбирания, а и не виждам причина да не го правя. Ще ги науча да бъдат толерантни към другите, защото все пак живеят в общество, в което голяма част от хората са вярващи и не желая моите разбирания да им правят проблем. Но определено не бих била ок, ако отгледам силно религиозни хора и ще направя каквото мога да не са. Не виждам проблем в това. Религиозните хора не биха били ок, ако има дори и малка вероятност децата им да станат атеисти, нали? Е„ същото е и при мен. Религията ще бъде обяснена като „ някои хора вярват, че ..“, както на мен ми беше обяснена като дете. Но това ще е за всяка религия, не само за християнството. Почти съм убедена, че като свърша с тях, няма и да им мине през акъла да станат религиозни, въпреки че ще могат да си решат, защото силно ще съм повлияла на решението им :-).
Да, май се поизсилих за това, че не се знае къде е истината. Това при мен важи само за съшествуването на някаква неизвестна сила, но не важи за разните хорски истории т.е. религията.
Боби
-
Хубаво, де ама аз съм силно вярваща, но не силно религиозна. Кръстихме малката, когато беше на 3 месеца. Взели сме решение, че ще я възпитаваме в християнските ценности. Ако реши да избере друга религия като порасне решението ще е нейно и аз няма да имам право да я спирам (стига да не е някоя секта, която да и навреди сериозно). Аз ще съм човека, който ще я запознае с нашата и другите религии. Искам да е запозната, да знае защо вярвам в тези неща, но да познава и уважава избора на останалите.
Изобщо не съм съгласна обаче било в градина или училище или където и да е да се чете/говори/показва каквото и да е на религиозна тема, което преди това не сме одобрили аз или баща и. Религията е нещо прекалено лично, че да може една учителка (или който там си прецени) да реши вместо нас какво да знаят децата ни в тази област.
-
Аз пък съм за това в големите класове в училище да им се представят различните религии. Другото ми се струва въпрос на личен избор. Ние също сме атеисти и детето не е кръстено. Когато стане на 18, да си избира религия само, ако сметне за нужно.
-
ох, много неприятно. нещата явно не са съвсем невинни и облъчването е било по-масирано.
то зависи от детето, де, но моят е силно впечатлителен и ефектът може да е силен.
вчера му обяснихме, че някои хора вярват в Исус Христос, други вярват в други богове и че всеки, като порастне, сам си решава дали да вярва в някой бог или да не вярва. обяснихме също, че ние с тати не вярваме в богове.
е, днес точно три пъти ни попита с натъртено-хленчещ тон - ама защо ние не вярваме в Исус Христос? явно му е дерт.
с тая учителка се разправяхме миналата година по неприятен повод, после нормализирахме отношенията и сега просто не знам как да реагирам.
за начало споделих с две други майки, да поразпитат децата си. едната е от смесен брак с мюсюлманин и се надявам да вземе присърце въпроса.
-
Споделям мнението на Боби и Адито. Това са неща, които семейството трябва да реши дали и как да обяснява. Подкрепям Боби и в частта с желанието й детето да има собствено мнение, основано на факти по каквито и да е въпроси. Абсолютно нищо лошо няма в това някоя учителка да им обяснява за Господ, съвсем простичко и повърхностно, ако някое дете прояви интерес или покрай някое коледно или великденско тържество. Но, по мое мнение, някой за да тръгне да облъчва деца в детска градина с МОЛИТВИ и разни подробности, значи е малко "по-силно" вярващ. Не искам да използвам друга дума, но вярвам се досещате за коя група хора ми е мисълта. Може и да греша, ама не се сещам друга причина детската учителка да тръгне да чете библията на 5 годишни...
Ето, примера с Марти на Джам ясно говори, че толкова малки деца не са готови за такива неща, особено ако чужд човек им ги обяснява, лесно могат да бъдат изманипулирани. Хубаво е да се внимава по тази тема според мен.
Джиджи, човешките ценности са нещо универсално и не са плод само на религията. Не е нужно да вярваме в Бог, за да учим децата на смирение, уважение, толерантност и т.н. Всъщност, всяка религия проповядва тези неща, не е патент на християнството, та в тази връзка, не е задължително с Христос да даваме примера, като един вид единствен извор на тези ценности.
-
Аз съм вярваща, но абсолютно арелигиозна. Не понасям нищо, което се опитва да ме вкара в стадо. Живеем на място, където всички религии са разрешени. Тези, които в България се определят като секти, тук си имат храмове свободно. Повечето частни училища са църковни - обвързани са с различни религии, пасторите са едни от най - заможните хора.
Преди няколко години ни препоръчаха детска градина за Тони. Отидохме да я разгледаме с мъжа ми и си тръгнахме с увиснали ченета :lol:. Посрещна ни огромна статуя на Исус Христос, при това разпънат на кръст. Докато разговаряхме с директорката, хвърлих едно око на играчките, рисунките по стените, книжките - Исус ни наблюдаваше отвсякъде :lol:. Веднага предпочетохме по-скъпата, но "светска" детска градина. По-късно разбрахме, че карат невръстните възпитаници на въпросното детско заведение да продават шоколади пред хипермаркетите...
Като че ли съм леко раздвоена за това, което се е случило с момченцето на Jam, може би по-скоро съм против. Наистина вярата е нещо прекалено лично и е редно разговорите да се водят в семейството, особено, що се отнася до деца.
Сега прочетох това ох, много неприятно. нещата явно не са съвсем невинни и облъчването е било по-масирано.
и вече нямам никакви колебания, първоначално помислих, че става дума за нещо безобидно...
-
За чувствителни деца и такива с богата фантазия
както е Марти, ще го вземат при сърце и никой не може да предположи
фантазита им как ще моделира чутото!
Против съм това което се е случило, да не съм атеист,
децата са кръстени и толкова, когато пораснат нека сами да изберат!
Искам да са толерантни и добри и ще се опитвам така да ги уча с примера си.
На църква Митака е ходил с баба си веднъж, но повече не пожела
и естествено не го карам, но ако ми зададе религиозен въпрос,
по-скоро ще съм неподготвена...тази дискусия ми е полезна!
-
Преди последният си спазъм в градината Стефания са пяли песничката за Исус /която и да е тя/, Стефания се е разревавала всеки път, защото песента я е натъжавала и я е карала да се чувства зле /така обяснява детето/, а музикалната й се е карала /това е било октомври м.г/
понеже при нея имам чувството, че чисто емоционалните й състояния подпомагат да се стигне до обструкции, вероятно това е подпомогнало тогава да стигне отново до спазъм
и двете ми деца са кръстени, ние също, аз спазвам църковните празници, постя но не фанатично, но на децата си не говоря на тази тема, мисля че са достатъчно малки, за да разберат каквото и да било около Библията и живота на Исус
-
Сега, като ви чета, си мисля, че това с господ бог е залегнало в обучението на 5 годишните. Мда, ще попитам, като мине грипната епидемия. Антоан се беше впечатлил миналото лято от църквата в Черноморец, защото камбанарията се виждаше от плажа. И като започнаха да бият тия ти камбани, детето онемя. Много си говорихме тогава, обясних и тогава къде е дядо му Иван, който не можа да го види.
Мисля скоро беше, много ме разпитваше от нищото за ангелите, за живота, за смъртта. Имаше едни такива силно емоционални изблици. Питаше ме за бог, но повърхностно и аз не обърнах внимание. Като види поп обаче, то по ТВ най вече де и залепва на екрана. Вярваща да съм е силно казано, но обичам традициите. Ходя рядко на храм, но го правя по мое усмотрение, когато почувствам нужда. Нямам нищо против да се обясни на децата за Исус Христос, но не фанатично, както е например е Евангелистката религия.
П.П. Джам, разбери ако е възможно, учителката дали не е Евангелистка, те са много брутални, когато твоето мнение не съвпада с тяхното. Имахме три такива в нашият клас, е вярвай ми, тяхните действие и пропаганда съвсем ме отдалечиха от вярята. Обичат да се налагат. И мен би ме притеснило, ако детето ми е облъчено.
-
Вярваща да съм е силно казано, но обичам традициите. Ходя рядко на храм, но го правя по мое усмотрение, когато почувствам нужда. Нямам нищо против да се обясни на децата за Исус Христос, но не фанатично, както е например е Евангелистката религия.
Аз също държа на някои религиозни ритуали точно заради традициите. Не правя разлика между традиции идващи от религията и такива, които не са - за мен спазването на храните на Коледната трапеза и носенето на мартеница попадат в една категория, все са традиции.
Jam, много кофти това, че сега детето се стресира, че вие не сте вярващи. Нямам съмнения, че онази го е облъчила с нещо от рода на „който не вярва ...“ , че лошо ще му се случи и сега детето се притеснява за вас. Може би трябва да го попитате директно какво го тревожи и да разсеете тези тревоги по-бързо, вместо той да седи да го мсили с малкото си мозъче и да се страхува. Аз бих пуснала и официално оплакване към шефката на тази учителка, в допълнение на разговорите, че да си иммам нещо на хартия, ако пак се случи.
-
Jam, бих говорила с учителката спешно, както и с директора на детското заведение. Сценария на Пердето ме уплаши и не е изключен.
-
Аз съм в една от най-силно католическите части на Германия, обаче такива неща не съм чувала или виждала тук 8O При нас дори и детето да ходи на католическа градина, ако си обяснил преди това, че е православно, че не се интересувате от часове по религия - намират им други занимания, не се натрапват вярванията.
Иначе обясняват в градината за различните празници традициите, но никога не са задълбавали в Библията.
Джам, според мен е най-добре да се говори с директорката и да се наблегне на това, че децата са супер впечатлителни и не трябва да им се налагат такива стереотипи.
Не знам при моя дали проблема е, че наскоро почина вуйчото на мъжа ми и от там той нещо се е стреснал, но се прибира един ден и прегръща ме и ме пита - ти нали няма да умираш :? Нормално е мисля от време на време да ги занимават подобни въпроси, ама чак пък кой е Исус и подобни... не мисля, че са им в приоритетите.
-
Едно е да научиш дете на молитва и да го запознаеш с някаква религия, друго е да му внушиш, че при мама и тати нещо не е наред, щом те не я изповядват. Аз бих се захванала с това. Нямам нищо против религиите до момента, в който се сблъскам с тяхната нетолерантност към изповядващите друго - тези, които не искат да живеят в калъпа им. За щастие, живеем в 21 век и ще ни се размине кладата :lol:
Когато моята дъщеря се увлече по християнството, се взех в ръце и накупих книжки за нейната възраст, но и най-вече й разясних, че в каквото и да вярва човек, не трябва да бъде лош с обкръжаващите го, ако те не вярващи или изповядват друга религия. Че вярата трябва да води към добро. Абе, изобщо, следих под лупа целия процес, за да не се стига до фанатични крайности. На 11 г. я кръстихме по нейно желание дори. Това по никакъв начин не навреди на отношенията ни, въпреки че аз съм атеист и тя е наясно с това. Мисля си, че ако бях категорично отхвърлила това нейно увлечение, щеше да има обратен ефект. Към днешна дата Диана не проявява особен интерес към религията - явно е било временно.
-
Съгласна съм с вас, момичета. Пердето е схванала мисълта ми. Не че имам против Евангелистите, тяхно право е да вярват в каквото и както искат, но и моите наблюдения са, че някои от тях са доста агресивни в проповядването на вярата си.
-
Джам, аз бих се поинтересувала дали това е част от учебната им програма, или е лична приумица на учителката. Ако е второто, бих изразила мнението си. Ако е първото, да му мислят мюсюлманските деца.
Толерантност с предмета "Вероучение" трудно ще се възпита. По-скоро с "История на религиите", където всички човешки религии са представени равноправно. За България това винаги ще е много чувствителен въпрос и поради историческите факти и защото, когато нямаш много други постижения, винаги може да се спекилура и с невидимите, лансирани само и единствено те като "духовни". "Духовен" човек можеш да си и без да си религиозен.
Изворът на нашата лична вяра е много лично и интимно нещо, наистина. Важното е да намираме вяра и упование както за трудните дни, така и за радостните. И няма значение откъде ще я черпим тази вяра и оптимизъм - дали ще е от традиционна религия, дали ще е от книжки за позитивно мислене, дали ще е от езичеството, или от атеизма даже.
Обаче ако едно дете е кръстено като християнче, аз лично не виждам никаква заплаха за това то да бъде и основно грамотно за религията, която са му избрали родителите. Да, възрастта, на която ще се поднесе всичко това също е важна. То няма да разбере нищо от разпятието, а мъченията и страданията ще го травмират по начина, по който ще го травмира фактът, че Кумчо Вълчо изяжда и бабата, и Червената Шапчица. И с оглед на това трябва да се внимава кои факти се поднасят.
Малко преувеличени са според мен лично и тревогите около опасностите, които крие една молитва. Знанието на една молитва няма да го направи монах, сектант още по-малко, а и другите беди са само в главите на родителите и те не трябва да достигат до детето, защото точно те могат да го провокират да върви в нежеланата от тях посока. Внимателно трябва да се подхожда. И всеки си прави своя личен избор, разбира се, а и избор вместо самите деца така или иначе. А за сектите и децата - трябва бдителност, спор няма!
Моята Ема например е кръстена като християнче вече. Това е наш избор, естествено, даже не съм се замисляла, че няма да е кръстена. В рода ни има доста вярващи хора, чиято вяра има за извор християнството. Но никой от тях не е стигнал до манастир или до някакъв фанатизъм, който да вреди на другите. Кротки хора са, които използват християнската вяра за собствени лични цели и успокоения. Не виждам нищо лошо в това.
Аз даже я уча Ема да знае основната молитва на християнството "Отче Наш". Иначе ми изглежда лицемерно да я кръстя, пък да не е изобщо грамотна във вярата си. Е, тя засега е запомнила само "Отче Наш", но даже и само като поезия да го запомни, по моите представи ще съм си изпълнила дълга. А воденето в църквата - това може да е красиво преживяване, без да си християнин, само като театралност и културологичен факт.
За себе си - кръстена съм традиционно православна християнка. Имала съм периоди на абсолютно безразличие към тази религия. Имала съм и периоди, когато ме е било срам, че съм християнка, а съм пълен невежа за религията си и съзнателно се ограмотявах лично и най-общо, след което се появи горещо привличане и харесване на всичко положително, което е заложено в тази религия и е свързано с нея и като театралност - ортодоксалната музика, картини и т.н.
В манастир не ме отведе това ми знание, фанатичка не станах също така. Но цялата тази красива приказка ми е била голяма утеха в трудни дни и с илюзията, и внушението, че някой бди над теб и мисли за теб. Не виждам никаква вреда от това за никого. Никога не съм си и помисляла да се срамувам от това.
В последните няколко години съм наполовина християнка наполовина езичница. Втрото ми се струва по-близо до чистата човешка природа въобще. Но това е един безкраен разговор. А, да, даже в последното нещо, което очаквам да излезе скоро, точно това е основната ми идея - животът е цял и завършен, когато добавя, а не отнема неща, което конкретно означава - бащата на главната героиня е свещеник, който вярва и в езическото. Чудесна комбинация!
Това е личната ми позиция към този момент и тя не задължава никого да е съгласен с мен, то се знае!
Тъжно е, когато нещо толкова лично обаче разделя хората и ги кара да се мразят. Защото разнообразието във всичко е важно!
-
Розичке, добре де, научаваш го на тази молитва, но то я повтаря като папагал. Какво удовлетворение може да ти донесе това? А и какъв е смисъла да го знае като поезия?
Аз и вярата имаме дълга обща история заедно - в началото се харесвахме, да не кажа обичахме и си вярвахме, после имах един период, в който бях сърдита на Бог, сега постигнахме мир с него :D
От както живея тук, вярата я възприемам като нещо съвсем съвсем различно - чисто лично, не свързано с църква /конкретна религия/, а по-скоро като чисто езическо преклонение към нещо, някой, там някъде. В момента приемам чисто художествено всичко - църквите и катедралите тук, възхитена съм какво строителство са имали. Органите, музиката, стъклописите...
Когато забременях, мястото ми за утеха беше една Женска катедрала, даже името й е такова на немски :) Ходех там и се молех за себе си, за приятелките си, но чисто по женски, като жена, към друга жена, за утеха, за помощ и подкрепа. И това ми помогна да вървя напред.
Но не мисля, че на едно малко, впечатлително дете, това би трябвало да му се разказва или набива в главата.
Да, интересно им е, но до паленето на свещите и толкова. Останалото е материял за по-зряла възраст. Когато няма да го плаши кръста...
-
последните постинги ме присещат, че детето вчера на вечеря ми изрецитира една молитва, като обясни, че госпожата в градината ги е научила.
чудим се с баща му какво да правим...
ааааааахахахаааааа ох, извинявай представих си го съвсем ясно :lol: :lol: :lol:
Джам, опитай да олекотиш темата, не задълбавай допълнително. Засмей се и го попитай какво точно означава ... изобщо ако можеш - раглеждай го от смешната страна.
Абсурд е на 5 годишни деца да се обяснява за различните религии и "вярата", просто защото те не могат да "вденат". Аз съм силно вярващ човек, през ум не ми е минало да влизам в детайли и да обяснявам на Никола.
Лошото е ако госпожата им "преподава" това с типичния за ортодоксалния лош учител маниер на внушаване на вина и страх.
-
Джам, опитай да олекотиш темата, не задълбавай допълнително.
абе, ние се плъзнахме много отгоре, нарочно... и може би така щях да го оставя, ако той не повдигна въпроса отново на следващия ден. все пак, искам да разбера дали е просто желание на госпожата да им предаде основни православни ценности или имаме случай на сектантско промиване на мозъци.
и без това, едвам преживяхме цар Ирод и избитите младенци по Коледа...
-
и без това, едвам преживяхме цар Ирод и избитите младенци по Коледа...
Бааа, тва и тука го няма 8O Тая си е сектантка ако ме питаш :?
-
Джам, аз бих се поинтересувала дали това е част от учебната им програма, или е лична приумица на учителката. Ако е второто, бих изразила мнението си. Ако е първото, да му мислят мюсюлманските деца.
В България образованието е светско и това е залегнало в Закона. Познавам добре програмата за предучилищно образование и смело твърдя, че никъде и по никакъв начин няма тема за религия, в никой етап.
Явно с учителката вече сте имали сериозни разговори и по други теми, но това не е довело до желания резултат. А като чувам, че е занимавала децата с историята за цар Ирод, просто побеснявам. И друго прави впечатление - седнала госпожата да ги учи молитва наизуст, но ако се наложи за някое тържество да научат 4 реда стихче, го дават вкъщи с родителите да учат. Джам, аз бих имала лична среща с директорката и ако това няма резултат, бих направила писмено оплакване до РИО.
-
Джам, ако вече е говорено в градината с госпожата или директорката и резултата е никакъв, направо подавай оплакване, че не се знае какво може още да наговори на децата...
-
и без това, едвам преживяхме цар Ирод и избитите младенци по Коледа...
О, това е много жестоко. Аз не мога да се справя с тази история като зрял човек.
Какво остава за дете, което много буквално и цветно си представя всичко?
Още цензурирам приказките, дето майката се разболяла и умряла. Обикновено живели, що щивели и бащата се оженил повторно...
Също в българските приказки подробностите за змейовете и кръвожадните им глави и от къде какво бликало като ги повалил юнака ги смекчавам или подминавам.
-
Джаме, Джаме, Джаме...Цар Ирод и младенците викаш...а на великден ще им обяснява за мъченията на Исус ли?
Баба, дядо и мама са атеисти. Отгледаха ме баба и дядо. Изложиха ми своята позиция по въпросът с вярвата с последвали изречение:
"Ако все пак има Годпод и Рай, не се притеснявай за нас, ние ще отидем в Рая, защото цял живот се опитваме да правим добро и не сме навредили умишлено на никого. Независимо дали има Бог или не, твой избор е дали да вярваш. Но живей като правиш добро и помагаш на хората, когато можеш. Тогава твоят рай ще е на земята, защото ще се чувстваш добре"
Толкова.Точка.
Не съм имала терзания за Рая и Ада и къде ще отидат родителите ми.
Бях на 6 години, когато ми се обясни това.
Кръстиха ме на 10 години по мое желание.
По-късно кръстницата ми стана мормонка и реши, че ще ме води в тяхната църква. Идваха в нас няколко пъти и мормони, обясняваха ми за това, че мога да уча в щата Юта.
Признавам, че ходих от любопитство, защото тогава в училище изучавахме католицизма и различните православни ереси.
В нашето училище изучаването на основните принципи на повечето вероизповедания, сравнението между тях и допирните им точки, историческото им влияние върху световната история беше много силно в 9 и 10 клас.
В 11 и 12 изучавахме по-древните религии и вярвания. Езически ритуали и т.н.
Да ви кажа, когато е правилноподнесено като информация, всичко е мноооого интересно.
-
Е, ама ако детската градина няма някакъв вид автономия по отношение на учебния си план и и запознаването с християнството не е заложено там - учителят няма никакво право да налага своите си възгледи на публика, която не му е равностойна, податлива е на манипулации и внушения и не може да каже "не" на това, което и се поднася. И тя носи отговорност за това!
Мен също би ме подразнило, ако не съм кръстила детето си и съм си избрала да съм "атеист", каквото и да влагам в понятието.
А да им разказва за цар Ирод и всичко около него - трябва да не е вред тази жена. Не съзнавали, че ги плаши? Освен ако това не са и методите да налага дисциплина чрез страх...
Помислих, че е инцидентно и става въпрос само за една молитва. Ако е системно, много ще ме подразни, даже и да е християнче детето, защото училището е за друго - за знания и социализация. Училищните пиески по Рождество Христово са нещо съвсем различно и там културологичният елемент е равен почти на религиозния.
В семейството е друго нещо - да избереш колко, кое и кога да въведеш, ако си избрал детето ти да изповядва някаква религия. Моето решение да и кажа молитвата "Отче Наш" е по-скоро начин да я въведа отчасти, но докато научи целия текст, ще мине мнооого време. А за разбирането му - още повече. Децата все още гледат на всичко като на истинско, реално и действително случило се, а и като на нещо, което може да се случи и с тях, те се съотнасят със страшните истории. Защото не могат да схващат още художествената условност на казаното.
-
Мдаааа, аз затова например не смятам да заплашвам детето си с торбалан, баба меца и от тоя род, с цел послушание, както ни плашеха нас на времето. Ми извинете, до голяма ме беше страх от тъмното :oops: И съответно съм забранила на родите да използват подобно похвати.
Това с цар Ирод ме уби....
-
Аз съм вярваща, източно православна християнка.Струва ми се, обаче, че да налагаш на толкова малки деца, особено без да питаш родителите им, религиозни възгледи е недопустимо. Много се спори дали да се въведе вероучението в училище. Но аз си мисля, че основите на която и да е вяра или религия се поставят само и единствено у дома. В училище би било хубаво да се учи история на религиите, без натрапване и проповядване.
Моето семейство е силно набожно. Когато бях дете ме караха да участвам в различните ритуали и това много ме дразнеше. Открих вярата и религията сама, в тийнейджърските си години. Виж, много мил спомен от ранното ми детство е как любимият ми дядо ми разказваше Стария завет като поредица от приказки.
При нас нещата са още по-сложни с малечко.
Баща му е нерелигиозен, празнуващ всички християнски празници евреин.Разбарли сме се да изчакаме и лека- полека,без задължителност да обясняваме нещата.
Понеже сме обмисляли да го запишем в еврейската детска градина, ходих да видя как се решава този въпрос там. Оказа се, че ги учат единствено на разни обичаи и традиции и им говорят само за разни герои и забавни случки и имат нещо като олекотен, детски и карнавален вариант на всякакви религиозни празници- доста неангажиращо.
А това със заплашването много ме дразни. Една баба си плашеше внучето в парка с Мечката. Що за дивотия? Да му внушаваш страхове, че и от животни или от разни зли сили!Не го разбирам.
-
все пак, искам да разбера дали е просто желание на госпожата да им предаде основни православни ценности или имаме случай на сектантско промиване на мозъци.
Какво значение има това, ако детето ти е стресирано? Дори и да иска да предаде основни православни ценности, ако го прави по неподходящ начин, по-добре нищо да не предава.
-
Леле, гледам за религия говорите :) аз съм християнка, половинката е мюсюлманин. Детето е неопределено, нито е кръстено нито обрязано. Ние и двамата не сме вярващи, оставили сме избора на него, какъвто реши такъв да бъде. Учим го да е добър и толерантен с всички останали и това е.
-
Извинявам се, но тук не става въпрос кой какво изповядва, а какво пропагандира дадена учителка в детска градина. Джам аз си мислих, че е само молитвата, но това което сподели, ми прилича точно на евангелистка работа или подобна. Евангелистите са точно секта. Освен тези, които познавам от ученическите години, познавам и доста други. Преди няколко години мъжът ми работеше във фирма с изцяло евангелистки персонал, плюс собственика. Такова нещо не се забравя, мъжът ми изтърпя точно 2 месеца и напусна. Имах възможността да се сближа неволно разбира се с една съпруга, на работещ във въпросната фирма. Засичахме се по парковете имаме набори деца. След две години, я виждам вече да бута второто, след още една третото. Живеят в студио, не я питах директно защо ги ражда, като няма как да ги отглежда. Но от дума на дума дойде и отговора, религията не позволявала да се правят аборти. На мой въпрос защо не ползват контрацептиви, отговора пак същият. После се оказа, че и другите бивши колеги и те така по същата схема. Шефа имал 6 деца. Аз съм с едно на 5 год., а те с по 3 за такъв период. Това са крайно увредени хора, с промити не, ами измити мозъци. Това давам за пример, че другите няма да ми стигнат символите да опиша.
-
Ние в 9-ти клас имахме една учителка по френски, която ни говореше само за Харе Кришна :lol: Комунягите веднага я натириха нейде, май я изселиха в друг град.
И да знаете, затова ми е лош френския :lol: :lol: :lol:
-
Ние в 9-ти клас имахме една учителка по френски, която ни говореше само за Харе Кришна :lol: Комунягите веднага я натириха нейде, май я изселиха в друг град.
И да знаете, затова ми е лош френския :lol: :lol: :lol:
:jump12:
-
Съжалявам че не мога да пиша.
За да разведрим климата, малко снимки от колекцията. И за да спрем с толкова противоречивите религиозни теми... .
Сергей Рахманинов...правилното изписване на името му с латински букви е Sergei Rachmaninoff. Това е името, стоящо на надгробният му паметник на гробището "Кенсико" (Kensico Cemetery, Valhalla, NY). Следователно, всякакви други "вариации" от типа на " Sergey" или " Rachmaninov" не са на място, разбира се.
"Аз бях много млад, когато собственикът на "Стейнуей" ме помоли като настройчик да се отбивам почти всяка вечер в залата, където бяха изложени нашите пиана, за да бъда "под ръка", ако имаше нужда от настройчик. Там всяка вечер, около 8 часа, дискретно пристигаха двама джентълмени облечени модерно, с осанка и достолепие. Единият- на възраст, но строен, с късо подстригана коса, доста висок, и поради това- изглеждащ леко прегърбен. Другият млад, напорист... . След като си свалиха шапките останах с отворени уста- възрастният достолепен мъж бе Сергей Рахманинов, младият- Владимир Хоровиц. Двамата мъже дискретно се упражняваха около 2-3 часа, като естествено повече свиреше Рахманинов.
Аз тогава разбира се бях млад, а и са минали много, много години от тогава, но единственото, което мога да кажа е че, никога след това не съм чувал пианист, който можеше да се доближи и на сантиметър до Рахманинов. Неговият контрол върху пианото бе изключителен, паметта му- безукорна, техниката му- несравнима. В същото време, Рахманинов свиреше сърцато, честно, с душа. И същевременно с желязна логика. Като композитор, той лепеше формата на това, което свиреше, по свой вкус, но въпреки това, неговият аристократичен вкус никога не го подвеждаше, защото Рахманинов имаше невероятно чувство за мярка и самодисциплина пред инструмента.Рахманинов имаше невероятна памет и невероятен, нечовешки слух. Помня, свиреше нещо два, три дена, след като бях поправял няколко чукчета от рояла. Рахманинов ми каза- "...нещо тук с тази нота не е наред... не звучи добре" . Отваряйки рояла видях, че съответното чукче бе с излязъл пирон.
Рахманинов винаги ме вземаше на турне със себе си, като личен настройчик, и служител на фирмата "Стейнуей", разбира се, която му даваше безплатен вагон, и три рояла за всяка година, за неговите турнета в рамките на контракта, който бяха подписали. Роялът му се доставяше и в Европа за сметка на фирмата, разбира се... . И така прекарахме не една и две години заедно по турнета из Америка. В началото, виждайки ме толкова млад, той попита шефа " А този млад човек, знае ли си добре работата? ". На което моят шеф му отговори " Няма да имате повод за оплакване , Г-н Рахманинов". "Ами добре тогава- нека пътува с мен". Всяка есен Рахманинов идваше в изложбената зала на фирмата, и избираше роял за сезона. Понякога искаше да му запазим роялът от предишната година- тогава ние консервирахме инструмента, и го пазехме специално за него цяло лято.
Рахманинов бе много нещастен в Америка- той бе дърво без корен. Буквално. Не е чудно че за 20 години извън Русия, той не написа почти нищо, и едва щом се сдоби с дом в Швейцария ( става въпрос за вила "Сенар"), вдъхновението му се повъзвърна.
Рахманинов наистина бе невероятен виртуоз... дори и в сравнение с такива имена като Йозеф Левайн или Хофман, които бяха еталони сами по себе си, Рахманинов бе несравним с никого, и с нищо друго. Той беше по принцип необщителен и затворен човек, но в тесен приятелски кръг бе тотално различен. Всъщност, в Америка той имаше няколко познати сънародници и се движеше само в техния кръг. Висок, строен, с късо подстригана коса, Рахманинов бе наистина по своему красив мъж, и фигура, след която, всички се обръщаха щом минаваше. Имаше аристократични обноски и се владееше неимоверно добре в обществото. На всеки концерт го обграждаха почитателки, от които той обаче се стремеше на всяка цена да се оттърве, бягайки през задния вход, Често пийваше мъничка чашка коняк преди всеки концерт. На рояла бе стегнат, никакви излишни движения и гримаси. Ръцете му като че ли "поглъщаха" клавишите.... неговият Шопен бе невероятен- помня редица вечери стоях в един ъгъл, в залата, в една тъмна ниша, направо на пода, и го слушах да се упражнява до 2, 3 часа вечерта. Единственият път, когато изпитах отново подобни чувства, слушайки пианист, бе при първото турне на Рихтер в Америка... . "
Клик... .
-
В този ред на мисли, някакви отзиви за филма „Изкуството на пианото – велики пианисти на 20-ти век”?
-
В този "филм", на Рахманинов бяха отделени 2-3 минутки. На Св.Рихтер- точно 2. С уводни думи моля" От тъмнината на великата страна се родиха двама талантливи пианиста... ( това за Гилелс и Рихтер).
Виж, Даниел Баренбойм из целият филм раздаваше "щедро" мнения като "велико име" в пианото. Че и говореше за Клаудио Арау, че имал "пиетет към всичко тевтонско".
Срам...срам .
Не балансирани, аматьорски неща... . Претупани неща... .
***
На снимката е единственият пряк потомък на Рахманинов жив днес-внукът на Рахманинов.
Живее във вила "Сенар", в Швейцария.
-
Не съм го гледала, четох "отзиви" на различни преподаватели по пиано.
"С вещина и не без чувство за хумор г-н Милков навлезе в подробности за живота и
изпълнителското майсторство на всеки от тях, а представения филм „The Art of the Piano ” -
ИЗКУСТВОТО НА ПИАНОТО, в който са включени документални записи на техни
изпълнения, беше един шедьовър на музикалната документалистика..."
-
Вижте го... интересен, но претупан. Освен това, наративната част е много, много елементарна, на места- направо предубедена и грешна. Има и откровени гафове- като например насмешливите коментари на Адержевски за Хофман, че бил алкохолик и т.н. . Не че не бе вярно това като факт, но не би трябвало да допускат такива неща да се говорят по ТОЧНО този начин, и то от Андержевски.... .
Изобщо Баренбойм, тази дребна душица, там нямаше място... другите коментатори бяха много по умерени и интересни... . Моето уважение към Даниел Баренбойм се изпари щом прочетох книгата "Гений в семейството" и гледах филма по нея - " Хилари и Джаки". Простете.
-
Благодаря!
-
""С вещина и не без чувство за хумор г-н Милков навлезе в подробности за живота и
изпълнителското майсторство на всеки от тях, а представения филм „The Art of the Piano ” -
ИЗКУСТВОТО НА ПИАНОТО, в който са включени документални записи на техни
изпълнения, беше един шедьовър на музикалната документалистика...""
Има една интересна английска дума за тези неща- shallow. Дума, която е с много значения... .
Естествено, никакъв "шедьовър" не е за мен. "Рихтер-Енигма" е шедьовър като документален филм, да.
Или- "Дейвид Ойстрах-народен артист?" , пак на Бруно Монсанжеон за Ойстрах. Или пак на Монсанжеон- за Йехуди Менухин.
Или може би Г-на Милкова трябва да види това:
http://www.youtube.com/watch?v=p-NmQb0HsXM
Григорий Соколов- един от великите "техничари" днес. Термин, който се изпари откъм съдържание,след като Кисин се появи, и буквално "издуха" останалата "публика". И остана само великолепната Марта Аргерих и Нелсън Фрейре в компанията на "избраните".
или да сравни/коментира това:
http://www.youtube.com/watch?v=ibg1plvcnY8
Кисин- Балакирев- "Исламей".
или това:
http://www.youtube.com/watch?v=vj234qqEZ5M
Кисин- Лист, " Див Лов" ( това е 8 етюд от Трансцеденталните Листови Етюди)
-
Вероятно сте използвал думата "shallow" за филма, но на мен ми "дойде", докато четох "отзвука" за него :). Толкова клишета на едно място не бях срещала от ученическите си години насам :wink:.
-
Ето-сравнете двама пианиста- Соколов и Рихтер- един и същ прелюд- Рахманинов, Опус 23, 5.
http://www.youtube.com/watch?v=PbvXiFLBdBE
Рихтер:
http://www.youtube.com/watch?v=_pXFrLj2VvQ
Соколов- около 0:40 и 0:50- тежко замазани участъци. Не кохерентно, разхвърляно, без централна идея.
"Претупано".
А и с това изпълнение, Рихтер поставя точката:
http://www.youtube.com/watch?v=v6_1YvwlFqM
-
Вероятно сте използвал думата "shallow" за филма, но на мен ми "дойде", докато четох "отзвука" за него :). Толкова клишета на едно място не бях срещала от ученическите си години насам :wink:.
Нашата най-голяма трагедия като Бг е че не сме космополитни. Ние сме дребни душици - тук клъвнат, там клъвнат- пък кажат нещо. Ние имаме една представа за себе си като култура, нация, народ, която е смешно непропорционална с истинската ни стойност.
Ние нямаме кръгозор, хоризонт, поглед надалеч. Нямаме сферичност на културата, дълбочина на познанията и интересите. С една дума- ние сме идеалните дилетанти.
Но да не почвам пак с "критиките", че обидени ще подскочат пак " в хор".
За "десерт"- великият Рахманинов свири сам:
http://www.youtube.com/watch?v=qNDz3-Uaf6o
Иначе, днес Кисин е "царят". Няма друг. Просто...
http://www.youtube.com/watch?v=zeUsPHfsW8Y
Послушайте обаче същият валс, но от Рахманинов
http://www.youtube.com/watch?v=aDP5rOTpZBg
и ще разберете колко велик пианист бе Сергей Рахманинов, и как няма равен.
-
[
Нашата най-голяма трагедия като Бг е че не сме космополитни. Ние сме дребни душици - тук клъвнат, там клъвнат- пък кажат нещо. Ние имаме една представа за себе си като култура, нация, народ, която е смешно непропорционална с истинската ни стойност.
Ние нямаме кръгозор, хоризонт, поглед надалеч. Нямаме сферичност на културата, дълбочина на познанията и интересите. С една дума- ние сме идеалните дилетанти.
Разпознавам се в думите Ви. Израстнала съм сред богати душевно, талантливи и интелигентни хора. Но някакси "успях" да потъна в посредствеността, която описвате...
-
Защото " тези богати душевно, талантливи и интелигентни" са по "нашите стандарти".
А не по общо приетите.
И в това е нашата трагедия- разминаването на реалната ни стойност с предствата ни за собствената ни ценност.
-
Защото " тези богати душевно, талантливи и интелигентни" са по "нашите стандарти".
А не по общо приетите.
Не, не бяха по "нашите". А и думата "общоприет" носи същия неприятен "заряд" на клишето :).
Благодаря, че заредихте душата ми днес. Приятен ден!
-
http://www.youtube.com/watch?v=Pqzr4AZB7tY
http://www.youtube.com/watch?v=lUxQLU_eqfU&feature=related
Един изпълнител, който е извън разбирането " общоприет ", каквото и да означава. За силата на човешкия дух и физическа издръжливост.
Жалко, че вече не е сред нас.....
Поздрав за Вас, Докторе! :)
-
в този ред на мисли, но в различен медиум - вчера бяхме на изложбата на леонардо да винчи
http://www.nationalgallery.org.uk/whats-on/exhibitions/leonardo-da-vinci-painter-at-the-court-of-milan
преживяването да видиш гения в процес на работа е несравнимо, за мен рисунките му, които е правил като подготовка или част от изследванията му са по-впечатляващи от "големите", завършени картини. невероятно беше и мисля, че докосването до това изкуство е нещо, което те прави "космополитен", в смисъла на човек, който никога не би си позволил да каже "мисля, че ще оцелеем и без да сме видяли леонардо" - цитирам мой познат (между другото грък, но това няма значение)
-
О, наистина преживяване... .
-
може да звучи странно на някои, но много се радвам, че я заведох и нея, знам, че е на 8 месеца, но зная и, че бебетата имат способност да възприемат красотата и вероятно втори път точно тази изложба няма как да види, но при всички положения ми беше много хубаво да я споделя с най-любимите си - детето и мъжа ми.
-
http://www.youtube.com/watch?v=1U40xBSz6Dc
Gershwin plays Gershwin: Rhapsody in Blue
-
http://www.youtube.com/watch?v=ckKNJtACqfY
Марта Аргерих, Бах.
Piano Partita No 2 C minor BW V826
Святослав Рихтер- Шуман, Пиано Концерт, Оп. 54.
http://www.youtube.com/watch?v=PP6TpBkR25k
-
(https://fbcdn-sphotos-a.akamaihd.net/hphotos-ak-snc7/427112_237069066377561_713063676_n.jpg)
-
джиджи, страхотна снимка, благодаря. аз днес се сетих за един друг графити (така ли се казва? или може би просто "надпис"? ) та "по-добре тения, отколкото пълна липса на вътрешен живот". :)
-
Арх. Йордан Севов (1891-1945) едно от най-близките и доверени лица на последният Цар на България Борис III. Разстрелян от комунистическите плебеи и простаци през 1945 заедно с Принц Кирил и редица други министри и военни.
Севов е ключова фигура от близкото обкръжение на Монарха, влиятелно лице и доверен посланник за "тънки" дипломатически мисии. Лично познаващ се с Кемал Ататюрк от 1925, когато заедно с проф. Янсен е участвал в проектирането на новата турска столица.
Дворецът "Кричим" е негова работа (на Арх.Севов) също... .
Първата снимка е от 1918, от Първата Световна Война.
-
докторе, радвам се да ви видя отново ...
пп на виждам, обаче, нито снимки, нито линкове
-
Докторе, как е положението при Вас?
В последно време (особено, когато отсъствате от форума) като гледам новините и се сещам за Вас. И Ви мислим...
Дано се справяте в създалата се ситуация.
-
Положението е зле.
Държавата потъва, безработицата стигна вече милион.
Особено в двата големи града, положението е тежко.
В провинцията няма много негативни промени засега.
Просто вчера разглеждах снимки от любимата ми "Изгубената България"... та попаднах на няколко на Г-н Севов. Надявам се няма разгневени от политическите ми "пристрастия". :wink: Няма повече... обещавам.
Сега е сезонът на мандарините в Гърция... има такива мандарини- по 5-6 евроцента за кило... толкова вкусно нещо... . Нещо обичайно е да си вземеш по 5-6-7-8 кг и всяка сутрин да имаш свежест за закуска. Освежаващо... странно, пък е зима по принцип. А тук- 10-12 градуса и меко е времето- като за пролет май.
Зимата в Гърция е приказка- уж зима, пък меко, топло. Пада сняг и след ден, два- сякаш никога не е имало сняг.
Та така... .
-
тая картинка с мъжа, дето имал 3 PhD-та, 6 публикации и бил готов да работи за хляба - няма разлика с нашите учени...
не мога да се трогна никак от вопли за невъзможното оцеляване с минимална заплата от 700 евро, при положение, че тук оцеляват хора с по 60 евро. ама за тях никой не плаче и не ги снимат от Ройтерс.
-
тая картинка с мъжа, дето имал 3 PhD-та, 6 публикации и бил готов да работи за хляба - няма разлика с нашите учени...
нито пък с учените навсякъде по света...
П.П. едно PhD, 3 postdoc-a.
-
Докторе, тъжно е това, което разказвате, защото в крайна сметка го отнася обикновения човек...
А иначе за мандарините и зимата - завиждам :D Все още не съм ходила в Гърция, но ми мечта, или по-скоро желание, защото някой ден ще го направя. Но не искам в курортите, а местата от митологията да посетя. Като дете се запалих по гръцка митология и в моята глава Гърция е такава - велика :D
Сега четох "Последната амазонка" за нападението на амазонките над Атина по времето на Тезей. Отново се породи желанието ми да я посетя, но не сега... Не искам май да се разочаровам, явно ще трябва да чакам да се стабилизира страната, а аз знам че ще стане.
П.С.Малко се отклоних от обичайните теми, но това е една моя страст, а и съдба - с мъжа ми станахме гаджета, след като цяла нощ му разказвах гръцки митове и легенди :wink:
-
тая картинка с мъжа, дето имал 3 PhD-та, 6 публикации и бил готов да работи за хляба - няма разлика с нашите учени...
не мога да се трогна никак от вопли за невъзможното оцеляване с минимална заплата от 700 евро, при положение, че тук оцеляват хора с по 60 евро. ама за тях никой не плаче и не ги снимат от Ройтерс.
Много на сериозно, много...
Това са снимчици от "Фейсбук" от преди няколко дена. Имаше акция "Всички ние сме Гърци"... преди няколко дена из цяла Европа и САЩ.
Снимката с учения даже не е от Гърция- виждате зад него сграда, каквато няма в Гърция. А и в Гърция "учените" не са чак толкова много.
-
Жалко наистина, че и Гърция я сполетя и нашата българска участ. Много жалко ... :(
-
Докторе, тъжно е това, което разказвате, защото в крайна сметка го отнася обикновения човек...
А иначе за мандарините и зимата - завиждам :D Все още не съм ходила в Гърция, но ми мечта, или по-скоро желание, защото някой ден ще го направя. Но не искам в курортите, а местата от митологията да посетя. Като дете се запалих по гръцка митология и в моята глава Гърция е такава - велика :D
Сега четох "Последната амазонка" за нападението на амазонките над Атина по времето на Тезей. Отново се породи желанието ми да я посетя, но не сега... Не искам май да се разочаровам, явно ще трябва да чакам да се стабилизира страната, а аз знам че ще стане.
П.С.Малко се отклоних от обичайните теми, но това е една моя страст, а и съдба - с мъжа ми станахме гаджета, след като цяла нощ му разказвах гръцки митове и легенди :wink:
Няма да се разочаровате... просто елате лятото. Островите и Южна Гърция са си същите-топли, знойни, освежаващи. Всичко има... Гърция е богата страна, не слушайте какви глупости приказват в Бг. Е, може да Ви изглежда малко "помръкнало", но по островите е все така свежо.
Не ходете на север, където обикновено ходят всички Българи- посетете Корфу или Санторини, или островите от т.нар. "Кикладес" групата- приказно е. И скъпичко. Или о-в Крит, или Южна Гърция-Месиния, Лакония, Закинтос (о-в).
16 млн туристи дойдоха през 2011 в Гърция. Не е малко... .
-
Жалко наистина, че и Гърция я сполетя и нашата българска участ. Много жалко ... :(
Е, не е чак Бг участ. Трудничко е, но сигурно не е Бг. Това е сигурно.
-
Благодаря :D И аз съм се ориентирала към островите като цел за посещение, когато му дойде времето :D Но и Атина, Атина не мога да я пропусна.
Оле, каква кристална вода...
-
Може и да сте прав докотре, имате пряк поглед от ситуацията там. Дано не става още по сериозно, тогава.
-
Имаше акция "Всички ние сме Гърци"... преди няколко дена из цяла Европа и САЩ.
предполагам, защото у средния европеец е изградена много негативна нагласа към гърците във връзка с последните събития.
вижте, аз безкрайно адмирирам силната обществена чувствителност на гърците. винаги съм се възхищавала колко са ангажирани и как масово и мощно излизат на улиците при всеки повод да си защитават правата или за да протестират срещу обществени неуредици. нещо, което в нашата страна няма да се случи никога и затова ще ни унищожат като народ.
но, бидейки гражданин на най-бедната страна в ЕС и втората най-бедна страна в Европа изобщо (след Албания), не мога да им съчувствам с пълна сила за трудностите на икономическата криза. те твърде дълго бяха галени с перо по много показатели. в сериозната преса се изнесоха шокиращи факти за държавно и всякакво безхаберие - липса на нормативни уредби, неплащането на данъци национален спорт, 250 хиляди починали получават пенсии, защото пенсионният фонд нямал база данни и софтуер, с който да ги засече (?!!) и т.н.
аз не мисля, че немците не знаят какво е dolce vita и са будали - просто са ги
стиснали за гушата и нямат мърдане, за разлика от гърците, които твърде дълго имаха тази възможност.
казвате да дойдем да видим островите. о, да - хубаво е там, чуваме. но е непосилно като разход за средното българско семейство.
-
Моето мнение е абсолютно същото. И все пак хората не са виновни, лошото е че няма безплатен обяд никъде. Рано или късно идва ред да се плаща "сметката", която може да е доста солена.
-
Завидах ви за мандарините!
Как пък цяла зима не попаднахме на сладки портокали и мандарини? Последните, които гледам по пазарите и магазините са чак керемидено червени и ме е страх да ги пипна.
-
Проблема с мандарините е в нас, имам пред вид Бг търговци. Имах с години наблюдение с вноса от Турция и Гърция на плодове и зеленчуци, мисля сега за огромно наше съжаление е още по зле от преди.
-
Да, определено тази година вносът е лош, защото навсякъде са така.
Миналата година купувах от едно определено място, малко по-скъпи портокали, но тежки, сладки и сочни. Сега няма такива.
А така ми липсват... Тези другите децата не ги поглеждат даже, чудя се как да ги прилъгвам.
-
За това правя фрешове и така го прилъгах, иначе много ги обича Тони и портокалите и мандарините, но не струват верно си е.
-
Имаше акция "Всички ние сме Гърци"... преди няколко дена из цяла Европа и САЩ.
предполагам, защото у средния европеец е изградена много негативна нагласа към гърците във връзка с последните събития.
вижте, аз безкрайно адмирирам силната обществена чувствителност на гърците. винаги съм се възхищавала колко са ангажирани и как масово и мощно излизат на улиците при всеки повод да си защитават правата или за да протестират срещу обществени неуредици. нещо, което в нашата страна няма да се случи никога и затова ще ни унищожат като народ.
но, бидейки гражданин на най-бедната страна в ЕС и втората най-бедна страна в Европа изобщо (след Албания), не мога да им съчувствам с пълна сила за трудностите на икономическата криза. те твърде дълго бяха галени с перо по много показатели. в сериозната преса се изнесоха шокиращи факти за държавно и всякакво безхаберие - липса на нормативни уредби, неплащането на данъци национален спорт, 250 хиляди починали получават пенсии, защото пенсионният фонд нямал база данни и софтуер, с който да ги засече (?!!) и т.н.
аз не мисля, че немците не знаят какво е dolce vita и са будали - просто са ги
стиснали за гушата и нямат мърдане, за разлика от гърците, които твърде дълго имаха тази възможност.
казвате да дойдем да видим островите. о, да - хубаво е там, чуваме. но е непосилно като разход за средното българско семейство.
Предполагам не пропагандираме идеята, че мизериятя е вид "добродетел"?
Иначе- от парите в една държава се възползват не само мошениците, но и обикновените хора покрай тях.
Тоест, не е грях всеки човек да има лекарствена застраховка, права, собствено жилище, и да отгледа децата си достойно.
Та в този смисъл мен лично изобщо не ме интересува мнението на икономическите "сили", "банкерите" и т.н. образи. Тях ако ги питаш- само те трябва да папкат, и никой друг. Другите - ако могат да мрат по улиците. Както и става в болшинстовото държави, където първичната здравна помощ ( за Педиатрията да кажем) е чиста проформа и оправдание "нещо там си да има", " да не врякат". Скоро една майка пак търси имена на свестни лекари в Лондон.
Изобщо не ме интересува мнението на Дянков също, дали "имало пари в държавата",например, защото него ако го питаш- винаги няма, пък после си раздават хиляди лева бонуси помежду си. Пък после за децата, фонда за лечение в чужбина бил дефицитен. Аз спрях да вярвам на тези Бг глупости просто- парите за хората и правата им, се воюват. В борба. С бухалките. Иначе нищо не става, никой и никога, нищо и на никому, няма да даде. НИКОГА. Както и става в Бг вече 22 години. Както става в държави като УК, например, където масата я обърнаха на безправно стадо, живеещо от помощи. "Помощи"? замисляли ли сте се че това е най-лесният начин за една държава? това са все пак фиксирани разходи. Тази маса нищо повече от държавата си не иска. Режеш после този обем, както си пожелаеш и им казваш- "търсете си работа". Какво да "търсят" щом работа няма, а и нямат образование за да се наемат на добра? Ще вземат по-малко и от помощите.
Време е мисля да осъзнаете, че с лъжите, които продават в Бг, за >> "това, което можем", "толкова имаме", "няма в бюджета", "пестим и ще възкръснем утре", "в невиждан възход сме, защото пестим" и т.н. до никъде не се стига. Защото са голи лъжи. И защото обслужват само власт-имащите- да крадат народа си до край. И защото в една страна може да има ръст, потребление, възможности, само ако има пари в обръщение, да се харчат. Иначе- мизерия до живот. Вчера ми попадна, че фискалния резерв на Бг е 1.5 млрд евро. Тоест- джобни пари. Още утре ще застанат с протегната ръка пред МВФ, след като изядоха за няколко години целият валутен резерв на държавата. И пак "кризички" ще спретнат" в Бг, и пак- мизерия, и пак оправдания.
Това е простичката истина- само с борба за правата на всеки може да постигнете нещо. Иначе- НИЩО. Ще ги гледате по ТВ всяка вечер с ухилени, мазни и полицейски физиономии да искат от Вас нови "жертви", а самите те да си се разхождат с мутресите по луксозните Европейски курорти, или да папкат обилно с Бг "плосък" данък.
За Гръцките негативи също мога да Ви пиша много.
Но се радвам когато дечицата са добре гледани, с добри дрешки, на топло. Това за мен е от значение.
Икономическите "показатели" изобщо са престанали да ме интересуват. Защото са чисти лъжи. До живот.
-
Ооо докторе отдавна спряхме да вярваме на това което се тиражира в Бг пространството, както и на политици, финансови експерти и т.н.
Но ето и гръцкият народ страда, както и ние. Те се борят ние не, за наше съжаление.
Толкова сме мизерни и жалки, че хората ги е страх да не загубят и малкото, което имат. А и въпрос на манталитет, образованост и мироглед е това.
В сферата която работех признавам си, консултирах фирми и физ.лица, как в закона има вратичка и как може да се заобиколи, за да спечелят те. Защото ако плащаме чинно това което иска от нас държавата, то ние трябва да работим само за чест и слава. Не е редно да така и за това сме на това положение може би, но както се вижда в целият свят "замириса".
"Но се радвам когато дечицата са добре гледани, с добри дрешки, на топло. Това за мен е от значение.
Икономическите "показатели" изобщо са престанали да ме интересуват. Защото са чисти лъжи. До живот."
Това е истината.
"Тоест, не е грях всеки човек да има лекарствена застраховка, права, собствено жилище, и да отгледа децата си достойно."
Към това се стремим и всички ние, друг е въпроса, че не ни се отдава.
-
Благодаря :D И аз съм се ориентирала към островите като цел за посещение, когато му дойде времето :D Но и Атина, Атина не мога да я пропусна.
Оле, каква кристална вода...
Така са плажовете както на втората снимка... няма нито полицейщина, нито "арендатори", нито мутри.
Отиваш, и си правиш баня. На повечето места, даже няма и много хора по тези дълги, дълги плажни ивици.
Стоиш си по цял ден и се препичаш... . Никой и за нищо не те закача, пита, безпокои, говори глупости, иска нещо.
-
Предполагам не пропагандираме идеята, че мизериятя е вид "добродетел"?
мисля, че е ясно какво имам предвид.
-
Благодаря :D И аз съм се ориентирала към островите като цел за посещение, когато му дойде времето :D Но и Атина, Атина не мога да я пропусна.
Оле, каква кристална вода...
Така са плажовете както на втората снимка... няма нито полицейщина, нито "арендатори", нито мутри.
Отиваш, и си правиш баня. На повечето места, даже няма и много хора по тези дълги, дълги плажни ивици.
Стоиш си по цял ден и се препичаш... . Никой и за нищо не те закача, пита, безпокои, говори глупости, иска нещо.
Прекрасно е!
Дано успеем да ги посетим тези места, не някога, а скоро :D
-
Не ходете на север, където обикновено ходят всички Българи- посетете Корфу или Санторини, или островите от т.нар. "Кикладес" групата- приказно е. И скъпичко. Или о-в Крит, или Южна Гърция-Месиния, Лакония, Закинтос (о-в).
16 млн туристи дойдоха през 2011 в Гърция. Не е малко... .
Остров Санторини е прекрасно място, за любители фотографи и за ценители на виното! :D
-
Обръщение към всички майки и четящите тук!
И към всичи "фактори" с влияние в Бг, които четат тази тема ( а знам от няколко източника, че редица "високопоставени" майки често и дълго четат тук като "гости").
Моля да настоявате да се въведат в Бг и използват китове за Стреп-тест.
Моля при всеки възможен случай, на всяко събиране на "Зачатие", или други обществени организации, да наблегнете на значението на Стреп-тестовете за бърза диагноза.
И на нуждата от незабавното им въвеждане поне от частните лаборатории на първо време.
С въвеждането на Стреп-тестовете в Бг Педиатрия, диагнозата на тези заболявание ще стане много по-лесна и бърза.
-
Това е въпрос на финансови интереси на друго ниво,Док.Някой трябва да ги внесе,да минат изпитателен срок и не знам какъв сертификат,че може да се продават тук.После е лесно,но явно интереса е другаде.Не знам дали сте чул,ама и на сегашния здравен министър се клати стола.Този ще е трети за това правителство.
Нищо не е на мястото си в тази България.И шефката на НЗОК си подаде скандално след скандал оставката миналата седмица.Кой да лобира за бедния прост пациент,кажете?Те там си раздават бонуси и премии,а здравеопазване-няма!Станахме по-зле и от Америка.Лошото тук е,че и да платиш-пак не се знае какво ще получиш...
-
На 22/02/2012 във Веве, Швейцария, почина синът на Владимир Набоков- Димитрий. Единственият наследник на Вл. Набоков по пряка линия, не остави наследници. Така се прекъсва рода на един от тримата най-велики писатели на 20 век.
Преди много, много години, в тъмните и хаотични времена на тъпият Бг комунизъм, занимаващ се само със здравето и успехите на Бг такачки и шофьори, имаше едно радио, по което, въпреки че бе много заглушавано, с добрите приемници "Филипс" ( купени от онзи магазин, наречен свенливо от "другарчетата"- "Кореком") можеше да се чуят разкошни литературни обзори, извън всякаква политика. Та в един такъв светъл ден, малкото провинциално дете, допряло ухо до пращящото радио, за пръв път чу името на Вл.Набоков и откъси от "Защитата на Лужин" и "Други брегове". Великолепни неща, които после, след много години, можеше да се прочетат и в оригинал. Успоредно с откъсите от тези романи, по "Свободна Европа" се четяха и разкошни литературни рецензии-обзори на цялостното му творчество, с биографични нотки. Просто- незабравим прозорец към света във време, когато Бг духовна храна бе крайно "постна". От тогава ми е останало уважението и почитта към големият му талант.
1 снимка- семейният дом на Набокови в Санкт-Петербург.
2 снимка- семейното им имение в Рождествено - много от сцените в "Други брегове" са от там.
-
Мъничко снимки на един велик танцьор... просто за настроение. Тук са 3 дена неработни... .
Рудолф Нуреев. Не както сте го виждали на "известните" западни снимки и фотографии.
На последните две е с неговата партньорка от младите му Руски години- Нинел Кургапкина.
На последната е с Карла Фрачи- "Жизел", 1980
-
Рудолф Нуреев, Марго Фонтейн, "Дамата с Камелиите", Париж, Постановка на Френската ТВ, продуцент- Пиер Журдан, Август 1970.
-
Боже, колко са красиви и изящни!
Има ли още?
-
Боже, колко са красиви и изящни!
Има ли още?
Рудолф Нуреев, Марго Фонтейн
* Баядерка
* Ромео и Жулиета на Прокофиев
-
И нещо специално- великият и незабравим Вацлав Нижински...
" Следобед ме поканиха да посетя Балета на Дягилев. Отидох без особен ентусиазъм. Но във второто отделение бе "Следобедът на един фавн" с Нижински. Още от първите му стъпки на сцената, бях като наелектризиран. През живота си съм видял малко гении. Нижински бе един от тях. Неговата игра и настроение бяха отражение на непокоримият му дух, тръгнал към скъсване с настоящето, с реалността на битието. Всеки негов скок бе скок към неизвестното, трагичното. Поканих на другия ден Вацлав в студиото. Тогава снимахме "Лечението". Той дойде, застана срещу мен, и с часове ме наблюдаваше, като лицето му ставаше все по-мрачно и по-мрачно. Поиска да дойде и на следващият ден. Аз разбира се го поканих, но казах на Роли ( Роли Тотеро, Чаплинов оператор повече от 30 години) да не слага филм в камерата- самата Фигура на Нижински дотолкова ме парализираше че имах чувството, че изобщо не съм смешен каквото и да правех. Нижински дойде пак, поседя, и на тръгване каза - " Вие сте поет пред камерата".
Ч.Чаплин
Снимките са специално и само Нижински в ролята на фавн-а в "Следобедът на един Фавн".
Предпоследната е от "Петрушка". Нижински е най-великата "Петрушка" в историята на балета... .
Следва- "Сиамезки Танци" от 1910
Следва- тъжна картина от Нижински в Психиатрична болница, когато изследващи го психиатри го помолват да изиграе нещо "по спомен", и е от 1939. Нижински постъпва в психиатрично заведение през 1918 (9?) и никога не успява да си възвърне психичното здраве... .
-
Нижински... третата снимка е "това, което е останало"... и е от 1947, 3 години преди смъртта му. Със съпругата му- Ромола Нижински.
Предпоследната е Нижински през 1908 при постъпването му в "Руския Балет" на Дягилев.
-
Защо постъпва в психиатрията?
каква е съдбата му накрая?
-
Защо постъпва в психиатрията?
каква е съдбата му накрая?
Поради психично разстройство. Умира през 1950 в Лондон.
Фактически от 1918 (9?) без прекъсване, или с малки такива, не излиза от психиатрични заведение, предимно в Швейцария.
-
Здравейте!
Д-р Бърди, от два дни се ровя в този форум и изчетох доста ваши постове, като ми допадна мисленето и разсъжденията Ви, та ми се искаше да чуя мнението Ви и по нашия въпрос: Синът ми е на 7 месеца, на 4 месеца забелязахме, че едното му тестисче е подуто и ЛЛ веднага даде направление за детски хирург. Заведохме го, д-ра каза хидроцеле и след годинката операция, освен това откри и пъпна херния, която ЛЛ не беше забелязала, бързайки и претупвайки ВИНАГИ консултациите (никога не му погледна под памперса на това дете, ако името му не говореше красноречиво и пола нямаше да му е разбрала). Та и за пъпната херния хирурга каза операция преди първи клас, но което ме потресе в думите му беше "ами то и ние хирурзите трябва да ядем хляб, ще го оперираме и готово" Все пак явно за някои доктори моето дете е само източник на "хляб" и нищо друго. Аз четох доста и чуждоезична информация и доста се обърках, защото там пише, че се прави операция само в краен случай и то много рядко, а не за да си хапнат хирурзите "хляб". Вие какво мислите по въпроса? Интересува ме какво мислите и за забелването.. сигурно сте го коментирали, но ако не ви представлява трудност да кажете пак.
Благодатя Ви предварително за отделеното време!
На майките, които са наясно по тези въпроси и се повтаряме, се извинявам.
-
цвете от орхидея :), имаш ли вариант да си намериш друг, по-малко гладен хирург, това звучи ужасно и дори и да трябва операция не виждам как можеш да му имаш доверие на този човек. кажи в кой град си да видим, може някой във форума да знае добър хирург, в "помагаме си взаимно" пишат повече хора и могат да са ти полезни с инфо за лекари. дано се оправите, че звучи много неприятно ситуацията, в която си.
от едната сцена, на друга - вчера гледахме това http://www.nationaltheatre.org.uk/67249/productions/collaborators.html
ръсел бийл е страхотен, както винаги, за съжаление играе основно театър, но ако си намерите филм с него - гледайте го, невероятно е диапазонът му е страхотен, изигра един сталин, който беше смразяващ, комичен, симпатичен на моменти, страшен. но ви пиша освен заради него и заради едно преживяване докато гледах постановката - тя е замислена като сатира, траги-комедия, но нещата на които публиката се радваше мен ме хвърляха обратно в конкретността на онова сиво време, което често се усещам, че позабравям и си мисля как нямаше никаква надежда, никаква възможност за истинско щастие, радост, колко лесно се забравя пъплещата депресия. хем аз хванах мъничко за щастие, и разбира се, едно е да си в сталинистка русия, друго у нас през 80те, но все пак... духовната мизерия е страшно нещо, като "нищото" в приказка без край, което поглъща по пътя си всичко.
имаше едно момче, което се обръщаше към булкагов и съпругата му с "госпожо, другарке булгаков" и се сетих как и ние в другия край на този режим говорехме на госпожо/другарко, добре е, че поне се мръднахме оттам, каквото ще да си говорим, колкото и да сме зле и тн, не е онова време, в което всяка мисъл и чувство трябваше да бъде ампутирана в зародиш.
-
Moscow, 1938. A dangerous place to have a sense of humour; even more so a sense of freedom. Mikhail Bulgakov, living among dissidents, stalked by secret police, has both. And then he’s offered a poisoned chalice: a commission to write a play about Stalin to celebrate his sixtieth birthday.
Inspired by historical fact, Collaborators embarks on a surreal journey into the fevered imagination of the writer as he loses himself in a macabre and disturbingly funny relationship with the omnipotent subject of his drama.
Killing my enemies is easy. The challenge is to change the way they think, to control their minds. And I think I controlled yours pretty well. In years to come, I’ll be able to say: Bulgakov? Yeah, we even trained him. He gave up. He saw the light. We broke him, we can break anybody. It’s man versus monster, Mikhail. And the monster always wins.
Това е от страницата, която давате. Не знам дали е във връзка със спекаткъла, но е пълно с неточности и произволни "фрази".
Това е някъде в първите години след войната ( не си спомням дали по повод преследванията срещу Зощенко и Ахматова, и е казано, доколкото си спомням, в разговор между Фадеев и Сталин) когато Сталин просто споделя " ... ние пречупихме Булгаков...". Темата с Булгаков е много обширна... страници ще ни отнеме, и не е изобщо толкова просто. Да, поръчвали са му пиеса за Сталин, но понеже Булгаков е искал тя да касае МЛАДИТЕ години на Сталин, нещата моментално са били блокирани, и Булгаков свален от влака още в началото ( бедният Михаил Булгаков бил тръгнал да събира в Грузия материали за ранните години на Джугашвили...). Смелянски в документалната си серия за Булгаков го споменава това... чудесна ТВ серия е... Смелянски е най-големият познавач на Булгаков в Русия, така или иначе.
Това, дето "чудовищата" винаги побеждавали си е чист АНгло-Саксонски комплекс, просто защото те кръщават СТалин "чудовище", но едва ли той самият, и/или обществото тогава, са го възприемали като такъв. Тоест, изпитаният Англо-саксонски трик на психологическите "портрети" по тип "дежа-вю" с "обратни" квалификации може само да обслужи Английската или Американски публики, нямащи си и грам понятие от Руска История и затова склонни към безкрайна сугестия, налагане на "етикети" за исторически личности и манипулация.
Сталин разсипа и унищожи Русия. За столетия напред. Това може да се докаже с факти. Сталин си бе обикновен престъпник, от общото криминално право, каквато си и бе цялата шайка около него от 1919 и насам. Само документите за Катинските разстрели или т.нар. "разстрелни списъци" са достатъчни за да се обоснове такава квалификация. Но за бога, "свещенните крави" на Викторианска или Едуардова Англия бяха по кадърни? Ейч Ейч Аскуит (Herbert Henry Asquith, 1st Earl of Oxford and Asquith), който от заседания на Кабинета пишеше по 10 любовни писма на младата си ( 20-30 години по-млада) любовница, съдържащи държавни тайни, бе по "стока"? месарите от т.нар. Френска "Революция" какво бяха? касапи... . Така че... Сталин не е изобщо екзотична птица в шикарен зоопарк.
Но за Сталин като личност е добре да се говори точно, пак само с факти и документи. А такива няма, защото всичко е укрито или унищожено.... особено за периода 1900-1917.
Апропо, много се бих радвал да направят пиеса за алкохолика Чърчил, за безкрайната му морална нечистоплътност, за стотиците му гафове и престъпления ( Галиполи, например). Известно е че чичко Сталин се е гнусял даже да се ръкува с Чърчил и винаги е предпочитал да разговаря с Рузвелт. Ама няма да дочакам такава пиеса за УК "свещенната крава".
Бележки така, на един дъх... .
-
Здравейте!
Д-р Бърди, от два дни се ровя в този форум и изчетох доста ваши постове, като ми допадна мисленето и разсъжденията Ви, та ми се искаше да чуя мнението Ви и по нашия въпрос: Синът ми е на 7 месеца, на 4 месеца забелязахме, че едното му тестисче е подуто и ЛЛ веднага даде направление за детски хирург. Заведохме го, д-ра каза хидроцеле и след годинката операция, освен това откри и пъпна херния, която ЛЛ не беше забелязала, бързайки и претупвайки ВИНАГИ консултациите (никога не му погледна под памперса на това дете, ако името му не говореше красноречиво и пола нямаше да му е разбрала). Та и за пъпната херния хирурга каза операция преди първи клас, но което ме потресе в думите му беше "ами то и ние хирурзите трябва да ядем хляб, ще го оперираме и готово" Все пак явно за някои доктори моето дете е само източник на "хляб" и нищо друго. Аз четох доста и чуждоезична информация и доста се обърках, защото там пише, че се прави операция само в краен случай и то много рядко, а не за да си хапнат хирурзите "хляб". Вие какво мислите по въпроса? Интересува ме какво мислите и за забелването.. сигурно сте го коментирали, но ако не ви представлява трудност да кажете пак.
Благодатя Ви предварително за отделеното време!
На майките, които са наясно по тези въпроси и се повтаряме, се извинявам.
Това са въпроси за детски хирург ( кога трябва да се оперира).
УЗ направихте ли? на областта... .
-
ама д-р бърди, това е пиеса, художествено произведение, не исторически документ, ясно е, че не черпим знанията си по история от сцената, просто споделих лично преживяване, за много добър актьор и за това как изплува един много конкретен спомен за много конкретна сивота, която убива всичко човешко, красиво и съзидателно
а за чърчил, знаят го какъв е бил (алкохолик, човек с проблеми) но и го обичат, това е така, но мисля, не можем да говорим за сравнение сталин-чърчил колкото и престъпления да е направил, не е избил милиони хора. как са възприемали сталин не можем да знаем, не сме били там и аз лично съм благодарна за това. от друга страна, те германците и хитлер вероятно не са възприемали като чудовище, но пък не можем да кажем, че е бил добър човек, нали - ето не пие, вегетарианец, никак не одобрява лова на животни, не ходи по жени (има моногамни отношения), демек не е неморален, но пък има едно особено отношение към човешкия живот.
погледнете ръсел бийл, докторе, заслужава си
-
ама д-р бърди, това е пиеса, художествено произведение, не исторически документ, ясно е, че не черпим знанията си по история от сцената, просто споделих лично преживяване, за много добър актьор и за това как изплува един много конкретен спомен за много конкретна сивота, която убива всичко човешко, красиво и съзидателно
а за чърчил, знаят го какъв е бил (алкохолик, човек с проблеми) но и го обичат, това е така, но мисля, не можем да говорим за сравнение сталин-чърчил колкото и престъпления да е направил, не е избил милиони хора. как са възприемали сталин не можем да знаем, не сме били там и аз лично съм благодарна за това. от друга страна, те германците и хитлер вероятно не са възприемали като чудовище, но пък не можем да кажем, че е бил добър човек, нали - ето не пие, вегетарианец, никак не одобрява лова на животни, не ходи по жени (има моногамни отношения), демек не е неморален, но пък има едно особено отношение към човешкия живот.
погледнете ръсел бийл, докторе, заслужава си
Скъпа,
Пиесата може да е чудесна, актьорът-също. Не споря... .
Какво значи "художествено" произведение? пък касаещо историческа фактология??
Ще направя пиеса за Елена Б, в която ще я изкарам "чудовище", пък после ще се смея че било "художествен образ"... и че Елена Б в действителност си е чист херувим и снежно-бял ангел. Как стават тези неща? кое остава трайно в съзнанието като "образ"? това, което давам като пиеса, или това, което говоря насаме? английски работи. ДВУЛИЧНИ работи.
Не бива да се правят такива неща... . Размишлявам защо се правят... това е.
но пък не можем да кажем, че е бил добър човек, нали - ето не пие, вегетарианец, никак не одобрява лова на животни, не ходи по жени (има моногамни отношения), демек не е неморален, но пък има едно особено отношение към човешкия живот.
Елена, човек притежаващ абсолютната власт в страна като Русия, няма нужда от пари, жени, или да оставя следи зад себе си с компрометиращи документи или факти. Калинин обичше млади балерини ( които после се хвърляха от прозорците), които сам избираше, Енукидзе бе педераст ( затова го и разстреляха), За Берия се знае малко документално по тези въпроси, Киров обичаше и той балерини от Кировския си театър, но с тези отрепки общо взето се изчерпват "моралните" скандали в Съветската върхушка до 1953. Е, да не забравяме и Илич, който едва не припадна на гроба на Инеса Арманд, докато в същото време имаше жена си за "подметка", или Троцки, пишещ еротични писма на жена си ( наскоро публикувани от Фелщински)... но това са "дреболии". В сравнение с гръмките скандали дори и само на един френски президент, викащ куртизанката си чак в Президентския дворец, и умрял там по време на "срещата". Комунистите такива неща не правеха... бяха много "по-дискретни".
Нямаше по-големи конспиратори в историята на човечеството от болшевиките. Всичко е заметено, унищожено, скрито, забутано, извратено, сочещо на друга страна. Никакво "особено" отношение към човешкият живот Сталин не е имал, ако се говори в смисъл "общество". Това са УК тъпи "шаблони" на хора изобщо не знаещи и грам Руска История. Тук много можем да напишем... Авторханов и неговата "Технология на властта" е добро начало, за да започнем. Намерете я- много хубава книга е.
Нещата са прости- Англичаните обичат да представят Съветска Русия като "абсолютното чудовище", и да насаждат този стереотип на всички в тяхната си страна. Това е известен психологически трик... виждайки какво са уж правели в други страни, УК публиката си въздъхва облекчено " ах, колко сме добре ние, колко сме "демократични" ". Пропаганда, демагогия за обща употреба. Нищо не знаят за Чърчил, защото нищо не им казват. А и каквото им казват, е внимателно "прецедено"... ясно стана след като се видя как подскочиха като ужилени от книгата на Д.Ървинг за Чърчил. Една смела книга, от един смел човек.
-
цвете от орхидея :), имаш ли вариант да си намериш друг, по-малко гладен хирург, това звучи ужасно и дори и да трябва операция не виждам как можеш да му имаш доверие на този човек. кажи в кой град си да видим, може някой във форума да знае добър хирург, в "помагаме си взаимно" пишат повече хора и могат да са ти полезни с инфо за лекари. дано се оправите, че звучи много неприятно ситуацията, в която си.
От Варна сме, ходихме при уж най-добрия детски хирург в града, ама то избора не е голям, те са трима общо, като другите двама са съдени за смъртта на едно дете и макар, че са оправдани не можах да се престраша да отидем при тях. УЗ не е правен, иначе има време според д-ра, но ние заминаваме в чужбина и не се знае кога ще се върнем и дали.
-
виж, като ще пътувате, няма какво да го мислиш, според мен. където и да отиде е вероятно да намерите по-адекватна помощ за детето. след като не е спешна операцията, значи можете да изчакате. моят опит е, че колкото по-назапад отивате, толкова по-рядко се препоръчват хирургични интервенции при деца, освен, разбира се, ако не се животоспасяващи.
д-ре, най-малкото с вас очаквах да водя този разговор - да намеря едва ли не защитник на сталин във ваше лице. в моите морални ценности кой с кого спи не е толкова важно колкото кой колко хора е изтребил. но това е лично мнение, колкото до "пиесата Елена В", тя вече биде написана в една друга тема, така че.... :wink:
-
Едва ли от написаното по-горе може да се заключи че съм "защитник" на когото и да е било.
Просто прочетох линк-а,който дадохте и намерих вътре противоречиви неща... .
А и написаното бе съвсем за друго ( по повод линка)... бе за това, как в УК обичат да "четат" Руската История.
-
Извинете ме за въпроса, ако ви се стори глупав, но колко време детето трябва да седи неподпряно и без да падне, за да се каже, че "седи"? За ходенето, знам, че трябват 5 крачки, ами за седенето?
Наред с другите ми притеснения педиатърката ни "диагностицира", че изоставаме в моториката, защото на 7 месеца не седи. Е, как да седи като аз не съм го слагала? А аз не съм го слагала, защото прочетох, че било по-добре за гръбнака детето първо да се научи да пълзи и след това да седи. (Аз съм с адски радикулитни болки от гръбначно изкривяване и исках да предпаза сина си от подобна участ.) После прочетох, че изобщо не е задължително детето да пълзи, преди да проходи .... и съвсем се обърках. Аман от псевдо педиатри в БГ, които са прочели последната си книга преди 30 години, АМАН!!!!
-
Извинете ме за въпроса, ако ви се стори глупав, но колко време детето трябва да седи неподпряно и без да падне, за да се каже, че "седи"? За ходенето, знам, че трябват 5 крачки, ами за седенето?
Наред с другите ми притеснения педиатърката ни "диагностицира", че изоставаме в моториката, защото на 7 месеца не седи. Е, как да седи като аз не съм го слагала? А аз не съм го слагала, защото прочетох, че било по-добре за гръбнака детето първо да се научи да пълзи и след това да седи. (Аз съм с адски радикулитни болки от гръбначно изкривяване и исках да предпаза сина си от подобна участ.) После прочетох, че изобщо не е задължително детето да пълзи, преди да проходи .... и съвсем се обърках. Аман от псевдо педиатри в БГ, които са прочели последната си книга преди 30 години, АМАН!!!!
Сядането при деца има 3 стадия- ръце напред ( 5м), без опора ( ръце странично, 7м) и трети стадий-може да движи тялото седейки (с ръце назад, 9м). Плюс- възможност за "корекция", ако дестабилизирате от седящо положенив детето в ляво/ или в дясно. Междувпрочем, възможността на детето бързо да връща главичката в средната линия ( когато седи, и го бутате леко в ляво или в дясно) е критерий за пълен контрол на движенията на главата при бебета до 12м възраст.
Седежът е МНОГО индивидуален. МНОГО!
При повечето деца, виждам на около 7-8 месеца да могат да сядат без опора ( на твърда повърхност), и да могат да пазят стабилно равновесие в седящо положение, при опитите за "разклащане" в ляво, или дясно - около 8-9м възраст.
Това за гръбчетата е нонсенс. Глупост. Мускулният тонус на гръбчето е елемент на общото моторно развитие в рамките на първите 6-12 месеца.
Пълзенето не е задължителен стадий в моторното развитие или необходим елемент за да проходи едно дете- може да проходи и без да е пълзяло изобщо.
-
Благодаря Ви, Докторе, за бързия отговор!
Има още какво да учим, но ще се научим ... все някога :(, за сега сме в първия стадий.
-
Цитат: Сядането при деца има 3 стадия- ръце напред ( 5м), без опора ( ръце странично, 7м) и трети стадий-може да движи тялото седейки (с ръце назад, 9м).
А това, че ние сме на 6 месеца и все още не можем да седим, трябва ли да ме притеснява? :? Признавам си :oops: пробвах го да седне и съответно се търколи веднага.
И трябва ли да го "слагам" да седи като го подпирам с възглавници и т.н. Предполагам, че това е грешно, но тогава как трябва да процедирам?
-
Иванита, пробва ли на твърда повърхност да седне, а не на мека?
-
Цитат: Сядането при деца има 3 стадия- ръце напред ( 5м), без опора ( ръце странично, 7м) и трети стадий-може да движи тялото седейки (с ръце назад, 9м).
А това, че ние сме на 6 месеца и все още не можем да седим, трябва ли да ме притеснява? :? Признавам си :oops: пробвах го да седне и съответно се търколи веднага.
в книжките, които аз четях, пишеше до 6-тия месец да не се слага да седи детето.
аз го сложих моето да седи след като стана на 6 месеца. научи се да седи без да тупва настрани едва на 9 месеца. да отбележа, че се научи да пълзи и да обикаля кошарата като се държи за преградата й още на 8 месеца.
-
иванита, аз не съм слагала дъщеря ми специално да седи, започна се от това да ни седи в скутовете и след това не сме правили никакви усилия. нали на 6 мес започваш и захранване, при нас според мен много помогна това, че я носех в слинг още от раждането доста. но мисълта ми е, че седенето, както и другите аспекти от живота на детето се случват "спонтанно", без да е необходимо да го слагаш да седи, или както ми казаха, да й мърдам крачетата и ръчичките, че да види как се пълзи. 8O
успех
-
но мисълта ми е, че седенето, както и другите аспекти от живота на детето се случват "спонтанно", без да е необходимо да го слагаш да седи,
Седежът е СТАДИЙ в моторното развитие.
Липсата, или различните варианти, са в пряка връзка с това развитие и показател за различни проблеми и ранната им диагноза.
Следователно, тези неща за "спонтанното" са неверни.
-
докторе, имам предвид, че децата не е нужно да се "учат" да седат, на ден по 15 мин. че това е стадии в развитието, който в този смисъл се случва спонтанно при всички здрави деца, гледани в среда, която не е увреждаща. тоест ако детето не се усмихва, например, след втория месец, не вокализира, не търси лицето на човека, който се грижи за него, не сяда и тн, тъкмо защото това са нормативни и в този смисъл спонтанни стадии в развитието търсим причините вътре в детето (болест) или вън (проблем в средата - депресия при майката, неглижиране, злоупотреба). дано сега е по-ясно
-
но мисълта ми е, че седенето, както и другите аспекти от живота на детето се случват "спонтанно", без да е необходимо да го слагаш да седи,
Седежът е СТАДИЙ в моторното развитие.
Липсата, или различните варианти, са в пряка връзка с това развитие и показател за различни проблеми и ранната им диагноза.
Следователно, тези неща за "спонтанното" са неверни.
Имах предвид, че не трябва да се притеснявам още, че детето не може да седи. В смисъл - има време.
Ох надявам се, че ме разбрахте
-
А това, че ние сме на 6 месеца и все още не можем да седим, трябва ли да ме притеснява? :? Признавам си :oops: пробвах го да седне и съответно се търколи веднага.
И трябва ли да го "слагам" да седи като го подпирам с възглавници и т.н. Предполагам, че това е грешно, но тогава как трябва да процедирам?
Андреа седи, ама ако е подпряна, иначе и тя тупва настрани, а е на 7 месеца. Не виждам проблем все още, защото ианче е много силна физически, но определено губи баланс, ако не е вързана.
-
ivanita не се притеснявай, ти до сега не си му дала възможност да си "упражнява" мускулите, които ще му помогнат да пази равновесие и затова не стои. На мен педиатъра като ходихме на 6м на консултация и ми каза-"вече го слагай да сяда"-слагам го, но той като никога не е седял и не може и се изхлузваше до легнало или се катурваше настрани, но в последствие като му стана интересно да седи и се стабилизира постепенно.
-
Здравейте, малко се пообърках, но мисля че тук е мястото за моето питане, че като чета какви теми се бистрят, всичко друго но не и на проблема :D
Та да обясня накратко:
Вико се роди на 20-ти декември, т.е. сега е на 2м. и 11дни. Много добре се развива бебо, поне моите наблюдения са такива - храни се, спокоен, активен, когато е буден. При раждането се оказа, че са го дръпнали явно по-рязко или не знам как, но беше разтегнато леко мускулчето което започва от ухото и слиза надолу към ключицата, как да е тоя проблем го оправихме, вече му няма нищо, но заради този проблем ходихме на физиотерапевт два три пъти. Предишния преглед беше преди месец, когато терапевтката беше казала, че все още не вдига главичка, което не беше така, пък и на мен лично ми се вижда рано за тогава да е проблем, все пак на всякъде по книги чета че това е нещо, което децата започват да правят през втория и третия месец, а той тъкмо беше навършил два месеца :? Но така или иначе беше казала на мъжа ми да го заведе пак този месец. Вчера той го заведе и направо ме вкараха в паника първоначално, защото тя поставила въпроса така: "според мен вратните му мускули са по-слаби отколкото би трябвало, затова е добре да му направим една терапия, то не е сериозно и не е за притеснения, ама все пак да му помогнем малко", а също и че можело да си навакса и такива разни. Стигнала до тоя извод като го хванала за ръчички като кукла и очаквала от него да държи стабилно изправена главата, а тя леко му се килва назад, аз също го виждам това нещо, като се опитвам да го вдигна от легнало състояние, като го хващам за ръчичките, но също така пак в дебелите книги прочетох, че започват да си държат главичките наравно с телцето на 4 месеца, а Вико е само на 2. Чухме се веднага с личната лекарка, която го вижда преди два дни, тя каза, че за нея няма проблем и че физиотерапевтката търси под вола теле едва ли не. Сега съм в чудене да се притеснявам или да не се притеснявам, то не че не се шашнах вчера, защото казала да сме идели на невролог, и той дори да прецени, че няма проблем все пак да ни пуснел направление за конкретна клинична пътека и да сме му направели някаква физиотерапия :? И се чудя аз сега аджеба има ли проблем детето ми да го влача ли по други лекари или да изчакам да направи поне 3-4 месеца и да видим тогава има ли или няма проблем. Защото честно казано това което ми предаде мъжа ми от разговора им оставам с убеждението, че по-скоро си търси пациент да си уплътни клиничната пътека, отколкото да има бебо наистина проблем. Да не говорим, че нито гимнастика някаква е препоръчала, която да правим у дома, защото за разтегнатия мускул ми показа гимнастик, нито е казала нещо, с което да се съобразим, за да му подсилим мускулите на тила дефакто се падат.
Апропо - когато лежи по корем си вири много хубаво даже главичката и то доста продължително стои така, а също така доста порасна той откакто се роди - качва по 1,200кг. на месец, т.е. доста наедря и главичката му понатежа и въпреки това, когато го гушкам и държа изправен съвсем стабилно си държи изправена главичката, не я килва насам натам и се пери човечето много добре даже.
Ще съм благодарна за всякакви коментари и съвети :)
Ту да му се не види, никак пък не си спомням с кака Кате как стояха нещата, но тя беше по-дребничка и по-жилава, помня че много рано правеше всичко на 5 месеца вече седеше :oops:
-
оставам с убеждението, че по-скоро си търси пациент да си уплътни клиничната пътека, отколкото да има бебо наистина проблем.
osi_9 и аз.
виж тук : http://www.babycenter.com/0_developmental-milestones-head-control_6579.bc
-
оставам с убеждението, че по-скоро си търси пациент да си уплътни клиничната пътека, отколкото да има бебо наистина проблем.
osi_9 и аз.
виж тук : http://www.babycenter.com/0_developmental-milestones-head-control_6579.bc
Благодаря :)
Същото горе долу чета в една американска книга "Какво да очаквате през първата година на детето" в която всичко е описано по месеци и то доста подробно :) Аз затова и се зачекнах снощи да ровя къде ли не, за да съм сигурна, не че бягам от проблема, ама просто не го виждам за сега. За съжаление, като ти каже доктор че има уж проблем не можеш да не се замислиш и да не потърсиш информация :? все се чудя, ами ако наистина има нещо за притеснение, затова и ровя още, но все повече се убеждавам, че просто трябва да си оставя детето да си се развива спокойно и да не търся под вола теле и аз. Само за докторката ме е яд, че си ги съчиняват само и само да изкарат пари - търгаши станаха :(
-
физиотерапевтът не е нито педиатър, нито невролог. да си гледа физиотерапията и дотам.
-
Докторе, понеже все ми викате, че преувеличавам с това, че антибиотици трябва да се позлват само в краен случай и не било вярно за резистентността, че е голям проблем, освен в САЩ, ето един човек, на който може би ще повярвате: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4653511 Проблемът е огромен и глобален и не е само в САЩ.
-
Леле, Боби, това звучи ужасяващо 8O Дано грешат :?
-
Леле, Боби, това звучи ужасяващо 8O Дано грешат :?
Може да грешат в това колко скоро ще стане, но както е тръгнало е много вероятно да стане. Това е от безразборното взимане на антибиотици за всяка хремичка. Другото е, взимане не за целият срок, вкойто е изписано. Дори и да не беше това, пак щеше да стане, но по-бавно. Прави сметката, че пеницилина ( първият антибиотик ) е открит преди около 90 години. В момента са на мисля вече 5то или 6то поколение пеницилини, понеже всички предишни вече не действат. Значи около 15 години за да стане неизползваем един вид. Става един вид съзтезание между бактериите и хората, дали те ще мутират по-бързо или хората ще измсилят следващо поколение антибиотици по-бързо. В един момент тази битка ще я загубим, ако продълажваме така да позлваме антибиотици както до сега.
В САЩ например има антибиотици, които е забранено да се дават, освен за определни бактерии. Това е понеже има бактерии, които към абсолютно всичко друго са резистентни и това са последните останали лекарства. Затова са запазени само за тях, че да не се създаде резистентност и към тях. Ако лекуват друга бактерия и тя направи резистентност, бактериите тази резистентност си я предават после едни на други, без дори да са от един и същи вид.
П.П. Аз мисля, че ако се промени глобално отношението към антибиотиците, може и да има ефект. И също (шефката на СЗО и това го казва в речта си)просто няма инвестиции в нови антибиотици, понеже не им докарват достатъчно пари,както elle22 е казала по-долу. Според мен ще трябва правителствата да финансират правенето на антибиотици в академична среда, а не в частни компании. Същото важи и за други лекарства, за да не са толкова скъпи, но това е друга тема. Има начин да се избегне тази черна прогноза, но не знам дали хората ще обърнат внимание.
-
И като добавим факта, че патентоването и пускането в употреба на дадено лекарство средно отнема 11 години, картината добива окончателен вид.
-
Боби, Елле, лошо, лошо това с антибиотиците. :( Дано някой обърне внимание на това.
А аз пак с моите "проблеми", ама пусто притеснение. :lol: :? Има ли някъде написано из форума стадиите на моторното развитие и месеците около които трябва да се развият. Аз все с моите притеснения дали бебо може да прави това или онова. :oops: :oops:
Сега съм се притеснила, че преди 3-4 сед, се обърна от корем по гръб 2-3 пъти и повече не повтори, а и ми се струва, че сега стои по-зле по корем отколкото преди. :dontknow: А, бе, сигурно пак са мои болни фантазии, ама osi_2 osi_2
-
Иванита- в първата тема Оценка на моториката на първа страница.
-
Това за АБ се говори от няколко години. Ако обаче има някаква реална заплаха, тя отдавна вече да се е сбъднала в бг. Няма такава държава, в която да се пият толкова много аб. Не стига, че всеки доктор за щяло и не щяло ги изписва... без изследвания и обикновено не най-правилната схема. Практика е на едно лечение да се сменят 2-3 аб.... Да не говорим, че тук масово хората си самоназначават такива, което е най-ужасното според мен.
По едно време се бяха стреснали и уж трябваше да заработи ограничението- да не се продават аб без рецепта, но мога да ви уверя, че почти никъде не се спазва това. Имам приятелка в чужбина, на която редовно и изпращат такива лекарства за "спешни случаи", защото там дори лекарите не се съгласяват да ги изписват.
-
Боби, напълно си права. Считам, че за да се избегне или поне отложи тази прогноза, някои крути мерки, като тези, които ти си дала, трябва да станат държавна политика във всяка една страна. Няма друг начин - контрол, контрол и пак контрол. Не виждам как това ще стане в БГ, обаче, с тия смени на министри през 2 дни... :( И не само това, де..
-
изглежда и с медицината ще се случи това, което се случва в момента с финансовата система, за да се поправят грешки в системата трябва да се мине през катастрофа. естествено едно е да става въпрос за пари, които имат лично измерение, разбира се, но съвсем друго - за здравето и живота на хората. дано поне се светнат малко от малко докторите да не предписват антибиотици за настинки, а и майките де, защото има хора, които си искат антибиотик, защото то детето не се оправя без.
-
и за жалост тези, които не пият АБ за щяло и не щяло, ще понасят последствията от резистентни бактерии.
-
Сикс, манталитета е също проблем. Мен не изядоха с парцалките за това, че не съм си лекувала детето, когато има хреме дълго време, при положение, че разясних, че сме правили микробиология и бактерии няма. Какво да лекувам? Ама, не можело да няма, имало, кава съм такава майка и т.н. Е, сега март започнаха пак сополки със сезона на алергиите. За сега е по-слабо и се надявам да го израсте, но очевидно е, че детето има съвсем друг проблем.
-
И това е така. Много са факторите :wink: Но манталитета определено е доста определящ.
Здравна култура му липсва на българина, здравна култура! И способност малко повече да вярва на специалисти и капацитети, не да си мисли, че той знае най-добре. Абе, не ми се подхваща тая тема :?
-
Абе, манталитета ни такъв, защото има една такава поговорка :Парен, каша духа", за това са си виновни самите лекари тук. Спомям си като бях малка, думата на лекарите беше закон и си бяха авторитет, по късно още от зората на "демокрацията" нещата значително се измениха и промениха.
-
И това е така. Много са факторите :wink: Но манталитета определено е доста определящ.
Здравна култура му липсва на българина, здравна култура! И способност малко повече да вярва на специалисти и капацитети, не да си мисли, че той знае най-добре. Абе, не ми се подхваща тая тема :?
Да това също, ( то и аз не съм от вярващите :-) ) но аз друго имах предвид. Това желание да се лекува нещо, това взиране във всяка дреболийка и това желание да вкарат всички под един калъп и всичко малко различно се смята за проблем и се лекува. Няма значение дали е болест, ние го лекуваме, ако не е точно както при всички други. Например, ако температурата е 37,0, а не 36.6 и има хора, които започват да кършат ръце, а сега какво стана, леле-мале, разболя се детето. Потекъл му носът - давай веднага лекарства. Ама ако го надуха е нормалмо за 24 часа да му потече и без да е болно, ама те това не го мислят. И после 99% от хремите са вирусни - какво лекуват, само да се чустват, че вършат нещо. Свекърва ми примерно пие хапче за кръвно, ако кръвното и е 128/83, защото нормалното било 120 и тя иска да е по учебник, иначе го смята за проблем. Този манталитет е нещо, което трудно ще се изкорени. Затова и ще продължават да си пият антибиотици за вирусни инфекции за всеки случай.
-
сиксенс, ако знаете как търся да си намеря лекар, на който да мога да му се доверя, а не всичко да проверявам по 100 пъти и да трябва да взимам решения, които хич не са ми в компетенцията. няма как да се довериш на некомпетентни хора.
-
както при всяка друга човешка дейност, и тук всичко опира до спазването на закона и до професионална квалификация и морал.
ако лекарите лекуваха професионално, а фармацевтите спазваха закона и не продаваха лекарства без рецепта - нямаше да се самолекуваме, нали?
здравна култура обикновеният човек може да има или да няма, но фармацевтът и лекарят със сигурност я имат. и въпреки това ви изписват антибиотиците без антибиограма, за по-малко от 7 дни лечение, сменят ги, продават ви ги без рецепта.... кой е престъпникът тук?
джиджи, не си мисли, че нещата не отиват натам, само защото ти не си чула за тях. има вече множество щамове, най-често вътреболнични, които са абсолютно резистентни на всички антибиотици. за туберкулозния бацил съм чела отдавна, че вече почти не се повлиява от антибиотици.
страшно е.
-
джиджи, не си мисли, че нещата не отиват натам, само защото ти не си чула за тях. има вече множество щамове, най-често вътреболнични, които са абсолютно резистентни на всички антибиотици. за туберкулозния бацил съм чела отдавна, че вече почти не се повлиява от антибиотици.
страшно е.
Нямах предвид това. Може би не съм се изказала правилно. Имах предвид точно, че в бг най-малко се спазват някакви правила при лечението с аб. И ако в световен мащаб има проблем /въпреки, че знаем, че в чужбина все пак уж не се дават аб масово и без нужда/, то тук положението е направо бедствено.
-
тук като отидеш в джи-пи- клиниката навсякъде има табели за това как при настинка антибиотиците няма да ти помогнат. не можеш да си купиш почти нищо без рецепта - писала съм и преди на мъжа ми му отказаха да му продадат ментолов инхалатор за нос за мен когато бях бременна, защото нямал рецепта, че трябваше да отиде до супера, където се продават до дъвките.
но пък постоянно хора умират в болниците, а напоследък твърде много родилки и бебета измряха. част от тях от инфекции, една, защото се опитали да я обдишат, но апаратът не бил включен.
та така с професионалните стандарти. пак стигаме до това, че търсим читави лекари, но аз лично не съм намерила. добре, че детето е здраво и с настинките се оправяме в къщи със спане и кърмене.
-
та така с професионалните стандарти. пак стигаме до това, че търсим читави лекари, но аз лично не съм намерила. добре, че детето е здраво и с настинките се оправяме в къщи със спане и кърмене.
Твърдо убедена съм, че ако детето ти заболее сериозно от нещо различно от настинка (да не се случва!!!), със сигурност ще намериш читави лекари, които да му помогнат.
А че не всеки квартален педиатър е добър и надежден е различен проблем.
Иначе останалото са приказки наедро, в ущърб и на добрите лекари, и на майките, които действително имат нужда от тях и ги намират, често чрез този форум.
-
та така с професионалните стандарти. пак стигаме до това, че търсим читави лекари, но аз лично не съм намерила. добре, че детето е здраво и с настинките се оправяме в къщи със спане и кърмене.
Твърдо убедена съм, че ако детето ти заболее сериозно от нещо различно от настинка (да не се случва!!!), със сигурност ще намериш читави лекари, които да му помогнат.
А че не всеки квартален педиатър е добър и надежден е различен проблем.
Иначе останалото са приказки наедро, в ущърб и на добрите лекари, и на майките, които действително имат нужда от тях и ги намират, често чрез този форум.
:good_post:
-
Момичета, не сте ме разбрали. Напълно съм съгласна с вас. Читави лекари все по-трудно се намират в БГ вече и е нормално хората да си имат едно наум. Елена Б, аз също трудно се доверявам на лекари, особено пък педиатри и основно разчитам на прочетеното тук, споделено от д-р Бърди и от момичетата, които също от него са черпили информация.
Аз имах предвид нещо друго. Нещо, което Боби много точно описа, давайки примера със свекърва си. Българинът обича да си мисли, че всичко знае и всичко може най-добре. И това не е следствие от загубата на доверие в БГ здравеопазването, защото не се проявява само в тази сфера. Ние като си наумим, че нещо трябва еди как да е, щото някъде нещо си пишело или някой някъде споменал и край - това е закон. Много често съм се сблъсквала с това, особено сред по-възрастното поколение. Обяснявам, че примерно за дадено нещо има нови изследвания, например за захранването на бебетата и т.н. И цитирам разни там организации и капацитети, че не се дава биберон с мед, примерно или сок на 40 дена и от сорта практики, които са си били норма на времето. Отговор - да бе, да, много знаят те, вие само четете някакви нови моди и т.н., ние по 1-2-3 деца сме изгледали така, живи и здрави са, нищо им няма, те сега ще ми казват, че грешно било 8O. И си продължават по старому/ако има кой да им слуша и прилага съветите, де :lol:/ Това е само пример. За много неща са така, не само на здравна тема. Та ей това имах аз предвид, дано сега ме разбрахте :D
На тема БГ здравеопазване, закони и контрол не ми се говори, че бълвам огън и жупел. То вие сте ги казали вече нещата, това е истината. Много хляб имаме да изядем....Дано доживеем..
-
http://www.capital.bg/light/lica/2012/03/15/1788013_istinata_i_samo_istinata/
-
Докторе, как са нещата при Вас? Всички се надяваме да сте добре. Мислим Ви!
-
между другото, вчера ми попадна статия, в която пишеше, че 70% от произведените антибиотици се използват от селското стопанство, така че си ги поемаме без рецепта и без доза. така че докато продължаваме да купуваме евтина храна, а не био/органична или от "щастливи".... ще си папаме и антибиотиците за съжаление.
-
Ще си купуваме био храна, когато стандартът ни на живот започне да ни го позволява и разбира се, дори тогава, следва да сме сигурни, че биото е наистина био, т.е. да има гарантиран и прозрачен контрол. Ехеееее.......
Иначе съм съгласна с теб :D
-
Ако 20 ниви една до друга използват пестициди и др. химикали, а 21-ата е "био", не ви ли прилича на приказката с басейна, разделен на уриниращи и неуриниращи? А кравите кой ги следи какви треви пасат?
Мога много да пиша като жена на ветеринарен лекар, но да не зачекваме тези теми.
-
елле, пак стигаме до стандартите - нали за да е био една продукция около нея на определено разстояние не може да има не-био ниви (в твоя пример). колкото за кравите, ако едно месо е органично това значи, че животното е хранено с такава храна, а ако "щастливо", значи, че е пускано на свобода да пасе, а не е хранено с брашно от риби или пилета или други умрели роднини. наистина става дума доколко може да се вярва на системите по лицензиране, но каква алтернатива имаме - ако не можеш да купуваш направо от производителя се налага да разчитаме на написаното на етикета.
а иначе наистина е по-скъпо - но за себе си съм направила следната схема - месо, яйца и мляко (особено, от както дъщеря ми яде с нас), както и кореноплодни. наскоро прочетох, че гроздето е особено отровено (или по-скоро складира токсините) и най-вече, това, което идва от чили, така че сега като ще й давам грозде ще гледам и то да е органично. другите неща може и да не са. но според мен особено за месото е важно да се следи. естествено е, че в българия като сме това става в пъти по-трудно, защото не зная в кои магазини какво органично се продава, а и не всичко има, пък и като излезем навън е ясно, че в ресторанта не винаги ти сервират органична храна, но правим каквото можем.
-
Накрая стигаме до извода, че дори да се вземат мерки и да се ограничи изписването на АБ "за щяло и нещяло", няма как да спрем "месната индустрия". Ето за това проблема е в световен мащаб, а не само тук в бг, защото всички знаем, че на запад уж не се изписват аб на сляпо, пък там проблема си го има.
-
1.Клик.
-
Надявам се, майката да е болна и просто да предпазва детето, а не е с маска, за да се пази тя от вирусите...
-
Еее мими вероято е първото. За това какви храни ядем и аз съм на мненито на еле, ама сам да причиняваш, съзнателно нещо лошо на детето си.......
-
Мими, на едната снимка се вижда, че и друга жена е с маска... :(
-
може и другата жена да е болна. в япония наистина са изрядни в това отношение и си ходят с маски като са болни.
аз да ви кажа по повод снимките - купих на девойката си слънчеви очила - ето да ги видите
/Users/alberto/Desktop/0000400_600.jpeg или http://www.zoobug.com/shop/sunglasses/110-kids-aviator-sunglasses.aspx?productvariantid=170
единственото, което мога да кажа в моя защита е, че й стоят страхотно и така или иначе трябва да се грижим за очите им от рано, а тя наистина мрази слънцето в очите й 8)
докторе, радвам се, че не сте ни забравили :)
-
Има надежда за месото http://www.globalpost.com/dispatch/news/regions/americas/united-states/120323/fda-must-stop-letting-meat-industry-use-antibiotics-anima-feed-superbug-fear
-
а, дано. макар формулировка "освен ако не са безопасни да хората" да оставя вратичка това си е постижение. хубава ви събота и неделя, отиваме да се радваме на слънцето.
-
между другото, вчера ми попадна статия, в която пишеше, че 70% от произведените антибиотици се използват от селското стопанство, така че си ги поемаме без рецепта и без доза. така че докато продължаваме да купуваме евтина храна, а не био/органична или от "щастливи".... ще си папаме и антибиотиците за съжаление.
Елена,щастлива кокошка не значи,че не е третирана с хормони и антибиотици,а че е гледана "свободно"и хуманно.Между другото тук не съм попадала още на щастливи яйца.Гледам всеки път и твърдя че знам къде да гледам,ама нъцки :)А цените са си като за щастливи яйца.
А био месо е различно.Само от на баба и дядо двора може да се намери.
Иначе всичко е бъкано от пестициди и нитрати,защото се пръска против вредители.Аз не открих БИО картоф дори и при познати,които гледат за себе си.И ми обясниха,че ако не се пръска срещу колорадски бръмбар и други вредители с пестициди няма да получат реколта.
-
Абе кое им е щастливото на кокошките просто клетките са малко по-големи. А за пръскането с пестициди е вярно вредителите унищожават реколтата, но вече има био-препарати(кое им е био не знам, но са одобрени за такива). За чистото месо на село също е мит - и бабите дават лекарства и смеска на животните, но известно време преди да ги заколят ги хранят само със зърно(то колко е био е друг въпрос).
-
Аз пък съм песимистично настроена по "месния и зарзаватчиския въпрос". Как се изхранва тоя народ.... пък знаете, че тенденцията е да се увеличава населението на планетата Земя :) Ако не се дават антибиотици и не се използват разни химии, добитъка ще мре повече от необходимото, а реколтата няма да е толкова богата.
-
вижте, не знам как е в бг, но има различен стандарт - едните кокошки са free range, което значи, че са оставени да щъкат нагоре надолу има изискване поне квадратен метър на кокошка площ и да не са в клетка. има и такива, които са гледани в клетки, но по по-хуманен начин. смисълът да се купува free range е, че вместо да ядат брашно от рибени кости се предполага да ядат храна, която им е естествена.
органични са тези продукти, които не са пръскани или третирани с химикали
ето http://en.wikipedia.org/wiki/Organic_food
специално са споменати антибиотиците и, че това е различно от домашното градинарстване.
а колкото до проблемът с изхранването на населението на земята има такава теза, че ако не се използват химикали и гмо няма да можем да се изхраним, но досегашния опит показва, че по-често те създават проблеми и обедняват почвата и намаляват продуктивността - поради това, че се не се спазват принципи като ротация на реколтите, почивки и тн, а се залага на едни и същи култури. да не говорим за гмо, които всъщност превземат и задушават другите култури, но пък имаш достъп до семаната им само ако си ги купиш от монополния производител. огромна част от фермерите в африка, индиа и сащ са напълно или почти разорени от това.
не зная дали ви е попадал един док филм food Inc има го в нета, ужасяващо е до каква степен химическата промишленост контролира фермерите.
ясно е, че няма идеална ситуация, но не можем просто да стоим в позицията "ми то всички са маскари" и да продължаваме да купуваме от компании с доказани зловредни практики към околната среда, потребителите, служителите си. как искаме да се случи каквото и да е? ясно е, че всеки прави каквото може, а аз мисля, че това има значение.
-
Щом можеш да промениш света-давай.
Обаче ще трябва да се откажеш и от еднократни пелени и носни кърпи.От прахове за пране с фосфати и химии и да се върнеш в по-миналия век да си переш на ръка с неутрален сапун пеленките от бархет и тензух.А,забравих:и от мобилния ще трябва да се откажеш и от куп други неща,дето замърсяват всичко-вода,въздух и почва....и пеша ще си ходиш,и на самолет няма да се качваш....да продължавам ли?
-
кисела, аз малко не разбирам какво точно казваш - че няма смисъл да мислим за това какви продукти потребяваме, защото така или иначе всичко е обречено, че съм наивна или по-скоро, че това е двулично отношение към опазването на околната среда?
за да ти отговоря - пера с перилни препарати, които както в цикъла на производството си, така и при разпада си са щадящи за околната среда. макар да е компромис, един масово достъпен такъв препарат е персил (аз не го ползвам него, само казвам, за да не си говорим как в бг няма такива възможности). не ползвам пелени за многократна употреба, опитах "не ми се получи", основно, защото преди да родя ме достраша да инвестирам в нещо, което не познавам и си купих две, а това прави нещата безсмислени и по-трудни - трябва да помня преди да изпера да й ги сложа, за да не стоят, защото нямам къде да ги съхранявам. всичко това щеше да се реши ако си бях взела цял комплект, но не съм). за сметка на това ползвам био-разградими пелени, тоест вместо за около 400 години пелената се разгражда за доста по-малко от 10, изработена е от дървесина от устойчив източник, тоест засаждат се повече дървета, отколкото се използват. няма белина и хидрогелове (има но малко, както ме поправи боби в другата тема), така че са по-добри и за бебето и за света, в който тя ще живее.
имам мобилен телефон, даже два, пътувам със самолет твърде често, но няма начин, използвам компютър и интернет, хвърлям си боклука разделно и в англия и в българия и си нося торба за пазар в дамската чанта. опитвам се да купувам продукти, които са произведени от отговорен начин и да не купувам от производители, за които се знае, че нарушават етични норми (проблем имам с baby gap, защото им харесвам нещата, а пък се оказа, че част от работната им сила са деца от развиващите се страни).
не смятам, че спасявам каквото и да е, смятам, че упражнявам правото си на избор и, че ако още няколко десетки милиона хора направят това ще се случи промяна. между другото, знаеш ли, че wall mart, от сравнително скоро поради натиск на потребителите е започнал да предлага органични продукти? изключително прозаично е, производителите правят всичко по силите си да продават.
какво общо има всичко това с разговора за качеството на храните
-
Ели продължавай да си ги правиш всички тези неща.
За друго ставаше въпрос.Наистина не можем да се откажем от постиженията на човечеството и да заживеем като маймуни.Нали за това са те,за да улесняват живота ни.
Аз не съм еколог,но наистина всичко е много замърсено в природата и процеса е необратим.
-
Елена, за съжаление, аконяма някаква намеса отгоре т.е. закон, не може да се разчита на добросъвестността на потребителите. Примерът с WalMart е типичен пример как пазарната икономика действа - има търсене и съответно предлагане. В случаят обаче с праховете за пране или памперсите е точно обратното - по-евтиното е по-вредното. За такива се налага да се правят закони, но теиз закони бъркат в джоба на някого ( а и на потребителите) и затова са непопулярни и не се правят.
Дааам, нищо общо няма това с качеството на храните. Но по тази тема - ако им направеха закони да не ги тъпчат така тези животни ( което е отвратително - и аз имам FoodInc) нямаше да има нужда от превантивните антибиотици.
-
*
-
Докторе, Светъл Великден- у дома и в сърцето :) Бъдете здрав!
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4733511
жалка родна картинка
-
Благодаря за пожеланията! И на Вас светли дни и по-малко грижи.
Мда. Както много пъти съм писал, рахитът е "болна тема" на Бг Педиатрия.
-
Докторе, радвам се да Ви "видя". Липсвате ни :)
Надявам се, да сте добре!
-
http://www.roditeli.info/parents/pet/
Някакви мнения по въпроса? Не че мога да отида, но да купувам ли книгите да чета поне?!
-
м-и, аз съм скептично настроена спрямо подход към родителството, който се основава на ефективност. Не познавам метода и книгата, но ми се струва серийната американска продукция на рецепти и програми по калъп. В страницата на автора има цитирани книги за трениране на ефективни лидери, продавачи и прочие.
На твое място бих потърсила книги, написани от педиатри или детски психолози.
В предишни години съфорумки бяха препоръчали Стивън Бидулф и книгата му "Как да отгледаме щастливи момчета" (заглавието на български може и да е различно). Прочетох я и много ми хареса.
Друга добра книга, която още чета, е "Brain rules for babies" на Джон Медина. За нея не съм сигурна преведена ли е на български. Тази книга е отлична, с препратки към стари и нови научни изследвания в много дисциплини, и добре обобщени препоръки за родители.
-
м-и доколкото разбирам това се основава на т.нар. техника на "активното слушане", която наистина се ползва не само при родителстването, а и при продажби, работа в екип и тн. тоест всякакви ситуации, които изискват комуникация между хора. техниката си е чудна и смислена. дали, обаче, е само това или има и други "подправки" не зная. ако имаш възможност да погледнеш книгите преди да ги вземеш? иначе идеята, че и децата са хора, наистина е "революционна". от друга страна неща като отказ от даване на съвети и критики са толкова дълбоко вкоренени у нас (ако са ни част от репертоара), че само с четене на книги няма как да разбереш какво точно правиш, в този смисъл подобна група има смисъл, ако е водена смислено, разбира се.
-
По съвет на вече родилите,започвам да чета полезни неща за отглеждането на бебето,сега когато все още имам време.Изчетох темата,разнообразна и интересна е.
-
Подобни тренинги са ми много интересни и не само свързани с "възпитание" на деца, а и позитивно мислене и т.н., но и аз съм скептична, че нещата стават винаги. Може би хора с отворено съзнание и без предубеждения са по-успешни.
Цигу ще погледна за тия книги. Аз не намирам време за четене в момента, но си нося в количката на бебо и все си казвам, като заспи и ще чета до сега не съм успяла повече от една страница да направя :lol:
-
е, естествено, че ако отидеш на някакво място, защото си сигурен, че е шарлатания и само искаш да докажеш това ще ти е по-трудно да се възползваш от това, което предлагат и ще зависи много от опита на водещия да ти помогне да видиш, че може и да имаш полза. ти каза, че и без това не можеш да ги посетиш, но така или иначе от обучителни групи има много полза, ако човек има нужда от тях. то нищо не става винаги, нали така? :)
теди, колко хубаво е да те видя и в други теми, за съжаление, ще се разминем в 0-12 месеца темата, ама нищо, тук ще се виждаме, надявам се.
-
м-и, чела съм книгата и има полезни за мен неща в нея. Със сигурност няма да е вредно да я прочетеш, дори и да не намериш твоята истина в нея. Д-р Додсън също препоръчвам.
-
Цигу, тази книга ли имаш предвид?
http://www.technopolis.bg/b2c/catalog/productdetailFromOutside/(xcm=bulgarian&carea=DF101A433F2F11F1BA94002481B479E9&cpgsize=0&cpgnum=1&layout=7.0-9_1_70_90_72_6_9_82_91_80_3&uiarea=3)/.do?productarea=DF101A433F2F11F1BA94002481B479E9&detailScenario=&productguid=DF101A433F2F11F1BA94002481B479E99D87C983603F2D459B3AF783745DB59B&scenario=
-
Да, тази е.
-
Благодаря! Поръчах си я по интернет. Ще ми бъде интересно да я прочета...
-
на мен пък ще ми е интересно да кажете какво мислите за нея, и цигу и джиджи, ама като имате време и като джиджи я прочете, разбира се.
-
Ок ;)
Аз по принцип съм леко скептична към подобни книги, но тъй като имам свои наблюдения относно здравия разум на Цигу, а и ми стана любопитно все пак нали имам момче ;) реших да я взема и да я прочета...
-
Последните дни много ме тревожи някои неща около моето дете. osi_10
Значи преди седмица малкото човече най-накрая успя да седи седнало за по 20-30 сек. ако не и повече(дори успявах да отида да взема фотоапарата и да го снимам). Обаче от 2-3 дни упорито отказва да сяда, даже се напъва да легне. :( :? Ако го държа за ръчичките стои малко но пада едно кривене наляво и дясно. Направо се чудя какво му стана. И не иска и не иска.
Другото е, че преди също си стоеше по корем и си държеше главата изправена много добре(като на първата снимка), а сега не иска- пльосва се по корем, разперва ръцете и забива главата.(втората снимка)
За въртене наляво и дясно да не говорим. :balk_144: :dontknow: :dontknow: Чудя се какво му стана на това дете- моя вика, че психясвам и се вкарвам във филми, ама наистина взех много да се притеснявам.
П.П. Втората снимка нещо не мога да я кача. С 2 думи разперва ръцете настрани като самолет и главата забива в чаршафа(или там където е)
-
Втора снимка не виждам, но дай му малко време. Моят син се научи да се обръща доста рано пък после повече от месец не искаше, после се обръщаше само на ляво. Наблюдавай си го.
-
купила съм си няколко книги за възпитание, отглеждане, комуникация и прочие с децата, от които частично съм удовлетворена единствено от книгите на Ф.Додсън.
личното ми мнение е, че е добре родителят да залага на стандартни и общовалидни неща като лична интелигентност, усет, чувствителност, мироглед и морални принципи в търсенето на най-добрия път към собственото дете.
образно казано - ако не притежавате априори разбирането, че детето ви е човек и трябва да се вслушвате и да комуникирате с него, не вярвам да ви помогне която и да било книга, в която пише тази азбучна истина.
абе с две думи - излишни са тия книги.
-
Ivanita, aко наистина смяташ, че има обезпокоителни признаци, можеш да отведеш детето на преглед при детски невролог. Дъщеря ми на 8.5 месеца още не можеше да сяда и личната лекарка ни беше насочила към д-р Христова от Токуда. Тя каза, че детето изглежда здраво, но мускулатурата е много отпусната (не помня точните думи) и препоръча леки упражнения и насърчаване на двигателната активност (в домашни условия). Проходихме на 1г.2м., което си е в норма.
-
Ivanita, aко наистина смяташ, че има обезпокоителни признаци, можеш да отведеш детето на преглед при детски невролог. Дъщеря ми на 8.5 месеца още не можеше да сяда и личната лекарка ни беше насочила към д-р Христова от Токуда. Тя каза, че детето изглежда здраво, но мускулатурата е много отпусната (не помня точните думи) и препоръча леки упражнения и насърчаване на двигателната активност (в домашни условия). Проходихме на 1г.2м., което си е в норма.
Bril, и аз си мисля да го водя на лекар, но мислих, че трябва на детски ортопед. Или пък трябва на невролог. osi_10 :dontknow: Ох, и аз не знам.
Някоя друга мама има ли мнение??
-
Свестен ли ви е ЛЛ? Първо тай да прецени, ако е педиатър и после при невролог.
-
личното ми мнение е, че е добре родителят да залага на стандартни и общовалидни неща като лична интелигентност, усет, чувствителност, мироглед и морални принципи в търсенето на най-добрия път към собственото дете.
образно казано - ако не притежавате априори разбирането, че детето ви е човек и трябва да се вслушвате и да комуникирате с него, не вярвам да ви помогне която и да било книга, в която пише тази азбучна истина.
абе с две думи - излишни са тия книги.
"Понякога седя и си мисля...а понякога просто си седя."
Джам,специален поздрав за теб :D
http://vbox7.com/play:68f9c028
Сложна работа е това.
-
ivanita, аз бих завела детето на невролог, детски. Най-малкото ти ще се успокоиш.
-
купила съм си няколко книги за възпитание, отглеждане, комуникация и прочие с децата, от които частично съм удовлетворена единствено от книгите на Ф.Додсън.
личното ми мнение е, че е добре родителят да залага на стандартни и общовалидни неща като лична интелигентност, усет, чувствителност, мироглед и морални принципи в търсенето на най-добрия път към собственото дете.
образно казано - ако не притежавате априори разбирането, че детето ви е човек и трябва да се вслушвате и да комуникирате с него, не вярвам да ви помогне която и да било книга, в която пише тази азбучна истина.
абе с две думи - излишни са тия книги.
Доколко правилното разбиране за детето и за правилното общуване ги притежава всяка една от нас, трудно ще определим сами. Но това значи ли да не опитваме да станем по-умели в отглеждането и възпитанието?
Дори да са излишни книгите, похвално е стремлението на родителя да се образова и информира с четене на книги, не само коментари и статии в интернет. Всеки сам стига до своята истина и трябва да си извърви пътя. Аз лично, за да се съглася с теб, ще трябва да прочета онова, което ти вече си прегледала. Бих отхвърлила предварително конкретни книги и автори, конкретен тип книги, но не и четенето по принцип.
-
Ivanita, aко наистина смяташ, че има обезпокоителни признаци, можеш да отведеш детето на преглед при детски невролог. Дъщеря ми на 8.5 месеца още не можеше да сяда и личната лекарка ни беше насочила към д-р Христова от Токуда. Тя каза, че детето изглежда здраво, но мускулатурата е много отпусната (не помня точните думи) и препоръча леки упражнения и насърчаване на двигателната активност (в домашни условия). Проходихме на 1г.2м., което си е в норма.
Bril, и аз си мисля да го водя на лекар, но мислих, че трябва на детски ортопед. Или пък трябва на невролог. osi_10 :dontknow: Ох, и аз не знам.
Някоя друга мама има ли мнение??
Гледам минала е седмица от тогава. Какво става, мина ли му на детенце този период или още имаш подобни притеснения?
-
Bobbie, горе долу седи вече стабилно :) обаче това с поставянето по корем и обръщането си е същото. Слагам го, пуска ръцете настрани и кога вдигне леко главата( и то за много малко), кога не. Утре сме на консултация да видим педиатърката какво ще каже. Но като цяло мисля да изчакам и този месец да видим дали ще се промени нещо и ако не, ще отидем на детски невролог. То сигурно нищо му няма ама поне да се успокоя.
Излишно е да казвам, че нито се обръща от корем по гръб и обратно :? :(
-
купила съм си няколко книги за възпитание, отглеждане, комуникация и прочие с децата, от които частично съм удовлетворена единствено от книгите на Ф.Додсън.
личното ми мнение е, че е добре родителят да залага на стандартни и общовалидни неща като лична интелигентност, усет, чувствителност, мироглед и морални принципи в търсенето на най-добрия път към собственото дете.
образно казано - ако не притежавате априори разбирането, че детето ви е човек и трябва да се вслушвате и да комуникирате с него, не вярвам да ви помогне която и да било книга, в която пише тази азбучна истина.
абе с две думи - излишни са тия книги.
Доколко правилното разбиране за детето и за правилното общуване ги притежава всяка една от нас, трудно ще определим сами. Но това значи ли да не опитваме да станем по-умели в отглеждането и възпитанието?
Дори да са излишни книгите, похвално е стремлението на родителя да се образова и информира с четене на книги, не само коментари и статии в интернет. Всеки сам стига до своята истина и трябва да си извърви пътя. Аз лично, за да се съглася с теб, ще трябва да прочета онова, което ти вече си прегледала. Бих отхвърлила предварително конкретни книги и автори, конкретен тип книги, но не и четенето по принцип.
цигу, напълно съм съгласна с написаното от теб
-
Здравейте момичета. Пускам мнение и тук, ако някой е запознат, моля да се включи.
Поведението на Ники в последния месец рязко се промени. Прочетох пак червените флагчета и съм отбелязала тези, които се отнасят към нас.
“Червени флагчета” – 12 до 24 месеца
1.Отсъствие на съставяне на съгласни до 15 месеца
- Оценка за умерени загуби при чуването
2.Отсъствие на имитация до 16 месеца
- Оценка за недостиг при чуването
- Оценка за познавателен или социализиращ дефицит
3.Отсъствие на указателно показване към 18 месец
- Проблем в социалният контакт
4.Предшестващо доминиране на ръката до 18 месеца
- Може да е индикация за слабост на противоположната моторна зона с хемипареза.
5.Неспособност да слиза и качва стълби до 24 месеца
- Може да е индикация за липса на възможност отколкото до моторен дефицит
6.Персистираща невъзможност (или лоша) приспособимост 21 до 24 месеца
- Може да е белег на комуникативно разстройство.
7.Предимно не комуникативна реч (напр. Ехолалия (непрекъснато повтаряне на звук или дума)) (комуникацията липсва при нас, само мучене, напоследък отказва и по бебешки да говори)
- Прости команди, които детето не разбра подсказват аномално състояние.
- Оценка за аутизъм
- Оценка за широко разпространени и свързани с развитието дефицити
8.Закъсняло развитие на речта
- Изисква оценка на слуха при всички деца!
Незабавна речева терапия изискват следните признаци:
1.Липса на гукане до 12 месеца
2.Липса на посочване или жестикулиране до и към 12 месец
3.Липса на самостоятелни думи до 16 месец.
4.Липса на спонтанни фрази от по минимум 2 думи до 24 месеца.
5.Говор, който е неразбираем до 24 месеца.
6.Регресия на умения, в която и да е възраст. Например
-Загуба на реч или гукане
-Загуба на социални умения
В сряда ще го водя на логопед, която се занимава и работи с деца аутисти и после по нейна преценка ще видим дали ще го водя на по-специални изследвания.
Колкото и да не исках да го кажа, поведението му повтаря поведението на племенницата ми на две години (тя е с аутизъм). Към какви лекари би трябвало да се насоча, освен към логопед, разбрах за психиатър и психихолог.
-
jasmin_veni, покрай риалитито Такъв е животът се запознах с майка на близнаци едното, от които е аутист. Може би си спомняте скандала даван по БТВ, че не приемат дете близнак с аутизъм. Възрастта на децата е мисля към 2г., ако имаш интерес мога да те свържа тя е доста навътре в нещата.
-
jasmin_veni, покрай риалитито Такъв е животът се запознах с майка на близнаци едното, от които е аутист. Може би си спомняте скандала даван по БТВ, че не приемат дете близнак с аутизъм. Възрастта на децата е мисля към 2г., ако имаш интерес мога да те свържа тя е доста навътре в нещата.
Благодаря ти, Къди, ще видя в сряда, какво ще каже специалист, защото може аз да си въобразявам, да преувеличавам, нали знаеш, на страха очите са големи. Ще пиша след сряда.
-
jasmin_veni, покрай риалитито Такъв е животът се запознах с майка на близнаци едното, от които е аутист. Може би си спомняте скандала даван по БТВ, че не приемат дете близнак с аутизъм. Възрастта на децата е мисля към 2г., ако имаш интерес мога да те свържа тя е доста навътре в нещата.
Благодаря ти, Къди, ще видя в сряда, какво ще каже специалист, защото може аз да си въобразявам, да преувеличавам, нали знаеш, на страха очите са големи. Ще пиша след сряда.
Дано си въобразяваш!
-
Такаа. Да се отчета и аз. :)
След консултацията, на която Благовест седя малко нестабилно и казаното от мен, че не иска да стои по корем и не се обръща, педиатърът каза, че ще ни даде направление за детски невролог - в Пазарджик, щото тук няма. И каза, че вероятно ще трябва да ходим 10-на дни в една болница(в нея хората ходят на нагревки, възстановяване след травми и т.н.) тук във Велинград за упражнения или рехабилитация-не разбрах. Да го побутнем един вид.Там се ходи по пътека, та ако невролога прецени де ако има нужда.
Аз го приех нормално, но да видите свекитата- нищо му нямало на детето, просто не искало да се обръща, аз какво съм искала-бил малък, на 6 месеца съм почнала да го слагам да сяда, и сега искам да седи стабилно,там с тези меки кости щели да му направят нещо и т.н. в този дух. А аз си трая, и понеже мъника в този момент избърбори нещо от рода "ма-ма-ма-ам", другите деца ако не можели да го кажат, на логопед ли ще ги пратят?
За малко да им тегля майните :lol:
Та така - оплаках се и аз
-
Вени, оценка на слуха да направите, а?
Иванита, направо в София на детски невролог. Не си прави експерименти с лекари в Пазарджик! Не мога да препоръчам лекар в София, питай в седмичната тема на майките, софиянки ще те упътят. marmotche мисля ще те ориентира.
-
Smaraidi,на Bril са й били препоръчали д-р Христова в Токуда. Дано и другите мами се включат. Ако работят със ЗК още по-добре :? обаче София въобще не я познавам :(
-
жасмин-вени, логопед не може да напарви оценка за аутизъм, те гледат речта, тя е само един компонент на аутизма. виж какво ще ти кажат и ще го мислим, но такава оценка се прави от детски психотерапевт или психиатър. проблемът е, че аутизмът е доста "популярна" диагноза. дано са ти напразни опасенията, има ли нещо необичайно в семейството, да се е случило нещо? пиши пак, ако мога да помогна с нещо (колеги, ако искаш да питаш неща, каквото и да е) насреща съм.
-
Smaraidi,на Bril са й били препоръчали д-р Христова в Токуда. Дано и другите мами се включат. Ако работят със ЗК още по-добре :? обаче София въобще не я познавам :(
Чувала съм добри отзиви за д-р Христова. Токуда работят с касата, но часовете с направление са доста ограничени и ти препоръчвам веднага да им се обадиш, за да ти кажат кога е възможен час. Аз съм водила Елиа там на гастро и те самите ми предложиха да е с направление, нито лев не ми взеха и доста обстойно я прегледаха.
Изискването беше направлението да е №7.
-
jasmin_veni, покрай риалитито Такъв е животът се запознах с майка на близнаци едното, от които е аутист. Може би си спомняте скандала даван по БТВ, че не приемат дете близнак с аутизъм. Възрастта на децата е мисля към 2г., ако имаш интерес мога да те свържа тя е доста навътре в нещата.
Благодаря ти, Къди, ще видя в сряда, какво ще каже специалист, защото може аз да си въобразявам, да преувеличавам, нали знаеш, на страха очите са големи. Ще пиша след сряда.
Моето лично мнение (непрофесионално, щото от това не разбирам )е че може би е добре да изчакаш малко още. Не е като да сте назад по всички критерии. Тези списъци за за ориентиране, ама пък не е задължително всичко в тях да е изпъилнено. Освен това аз също не бих го водила на логопед. Скоро на една приятелка синът беше изледван, то бяха наблюдения в детската градина половин ден, пък на няколко пъти ходи да прави тестове, въобще не е толкова просто, дай да видим какво може да казва и да го диагностицираме. Аз въобще дори не знам какво може да му разбира на логопед главата от аутизъм и съм съгласна с Елена за това. Та... мисълта ми беше, че дори и да е аутизъм, няколко месеца едва ли са фатални след като самото му диагностициране отнема толкова дълго време.
Аз много внимавам с тези опити да вкарат всичко в някакъв калъп по някакви критерии, които не е сигурно, че да общовалидни. На мен онзи ден педиатърката ми вика „Ама как така не може да пляска с ръце Аднреа“? Ама трябвало било и да маха за чао. Ми нито за чао маха, нито пляска с ръце. И Ивана не можеше на тази възраст. По техните критерии явно сме бавноразвиващи се :-). А да, каза ми, че трябвало да я уча да пляска с ръце. Въобще и не и обърнах внимание. Понеже си нямам друга работа сега да седна да я дресирам, че да сложат отметка на въпросника, как пък не. Детето си ми изглежда нормално,а че не прави някои от изброените трикове въобще и не ме притеснява, щом като повечето ги прави. Ако има по-голям проблем той ще се види и по-нататък,та гледам за сега да не се шашкам за всичко.
-
jasmin_veni, Аз работя пряко с деца с увреждания, включително с изоставане в нвропсихическото развитие, умствено изоставане, аутизъм. От твоите постове те познавам като изключително внимателна и търсеща майка. Това, което за мен е важно в поста ти е "Поведението на Ники в последния месец рязко се промени" и наблюдението на поведението му, което повтаря поведението на племенницата ти.
Според мен първо трябва да се изследва слуха; паралелно с това консултация с логопеда /специално моите колеги-логопеди НЕ поставят логопедична диагноза, ако няма нещо друго съпътстващо, а при вас няма такова/; Диагноза поставя само и единствено лекар-психиатър. И понеже напоследък е много модерно дасе поставя диагноза "аутизъм", аз вярвам само на такава поставена в УБ "Александровска", ДЮП "Св. Никола", а и те на толкова малко дете изключително рядко си позволяват да поставят такава диагноза.
Бих ти препоръчала да се успокоиш и да си гледаш детето без никакви притеснения, но знам, че това няма да стане ;)
Често такава рязка промяна в речта и поведението е в следствие на друго в живота на детето - смяна на жилище, промяна в начина на живот на семейството, стрес, тръгване на детска градина или тръгване на майката на работа и го гледа друг възрастен... помисли в тази насока.
Опита ми показва, че през лятото когато децата играят и общуват с други деца повече винаги има развитие в познавателната и комуникативната свера. Наблюдавай го и споделяй развитието. Вярвам, че се касае за временна задръжка.
-
jasmin_veni,
от посоченото би ме притеснило само наличието на регрес, ако наистина си установила такъв, и то траен.
тоест - преди е можел да казва думи и е казвал думи, а сега е млъкнал и не говори.
преди е комуникирал, а сега не иска да комуникира (непоказването на жълтата и синята купичка може да се дължи на това, а не на факта, че е забравил цветовете). преди е сочел с пръст, а сега не сочи.
това, че на 2 години не казвал нито дума, не ме тревожи. нито наличието на ехолалия, само за себе си.
-
Smaraidi,на Bril са й били препоръчали д-р Христова в Токуда. Дано и другите мами се включат. Ако работят със ЗК още по-добре :? обаче София въобще не я познавам :(
Ние сме ходили няколко пъти при д-р Христова,доволна съм,скоро ни предстои пак да я посетим.
Може с направление-код 17 или код 54.
Ето тук тел.за записване на час и повече подробности:
http://www.tokudabolnica.bg/bg/page/347/Екип
jasmin_veni ,дано всичките ти притеснения се окажат напразни и всичко да е наред с Ники.
-
Благодаря ви за мненията.
Елена, Боби, Кофи, лекарката при която ще го водя е логопед, да, но работи изцяло с такива деца, та по-скоро разчитам на нейната насока къде да работим и съществува ли реално проблем. Замислих се и аз за оценка на слуха и ще го коментирам утре. Вчера го заведох при брат ми и седнахме с техните обучителни неща и сплеменника ми, който е на 4 г. Никакъв проблем! Вижда, посочва, повтаря първите 15-20 мин. После млъква, рисува и дори "дай" не казва. С брат ми коментирахме, че може бие добре да му сменя програмата, щом не се усеща добре на площадката вече. И сутрин да учим, да редим, да се занимаваме, да работим за финната моторика, после да излизаме за час, не повече и след обед да е голямата игра. И явно има...дърпане от децата на площадката, но няма такова от децата на наши приятели. Пълен шах.
ето, баба му днес го гледа и каза, че при нея нямало проблем. Но вчера му забавих яденето с 10 мин. и изпадна в агресивна истерия. Възможно ли е да ме "работи", виждайки кое най-много ме подлудява и плаши?
Няма промяна в живота ни. Джам, регресията и проблемите започнаха малко след аборта ми, първо с напишкването (маха памперса и се изпишква в кревата), после с удрянето. Може би е усетил моят проблем и от там идва всичко. На дневен ред е и страха от отделянето от мен. Като тръгна да излизам следва рев и "мамаааа, мамааа" с най-големите сълзи, които съм виждала :(
-
купила съм си няколко книги за възпитание, отглеждане, комуникация и прочие с децата, от които частично съм удовлетворена единствено от книгите на Ф.Додсън.
личното ми мнение е, че е добре родителят да залага на стандартни и общовалидни неща като лична интелигентност, усет, чувствителност, мироглед и морални принципи в търсенето на най-добрия път към собственото дете.
образно казано - ако не притежавате априори разбирането, че детето ви е човек и трябва да се вслушвате и да комуникирате с него, не вярвам да ви помогне която и да било книга, в която пише тази азбучна истина.
абе с две думи - излишни са тия книги.
Доколко правилното разбиране за детето и за правилното общуване ги притежава всяка една от нас, трудно ще определим сами. Но това значи ли да не опитваме да станем по-умели в отглеждането и възпитанието?
Дори да са излишни книгите, похвално е стремлението на родителя да се образова и информира с четене на книги, не само коментари и статии в интернет. Всеки сам стига до своята истина и трябва да си извърви пътя. Аз лично, за да се съглася с теб, ще трябва да прочета онова, което ти вече си прегледала. Бих отхвърлила предварително конкретни книги и автори, конкретен тип книги, но не и четенето по принцип.
чак сега виждам отговора ти. напълно си права - както се вижда, и аз така процедирам. първо съм прочела, после съм си съставила мнение. освен това, като човек, поглъщащ по книга на ден, трудно бих могла да отхвърлям "четенето по принцип" - струва ми се, че такова нещо нямаше в постинга ми? отхвърлям принципно типа книги "Как да..." и по-конкретно подраздела им за детско възпитание. но всеки сам си извървява пътя до определени схващания.
-
Благодаря ви за мненията.
Елена, Боби, Кофи, лекарката при която ще го водя е логопед, да, но работи изцяло с такива деца, та по-скоро разчитам на нейната насока къде да работим и съществува ли реално проблем. Замислих се и аз за оценка на слуха и ще го коментирам утре. Вчера го заведох при брат ми и седнахме с техните обучителни неща и сплеменника ми, който е на 4 г. Никакъв проблем! Вижда, посочва, повтаря първите 15-20 мин. После млъква, рисува и дори "дай" не казва. С брат ми коментирахме, че може бие добре да му сменя програмата, щом не се усеща добре на площадката вече. И сутрин да учим, да редим, да се занимаваме, да работим за финната моторика, после да излизаме за час, не повече и след обед да е голямата игра. И явно има...дърпане от децата на площадката, но няма такова от децата на наши приятели. Пълен шах.
ето, баба му днес го гледа и каза, че при нея нямало проблем. Но вчера му забавих яденето с 10 мин. и изпадна в агресивна истерия. Възможно ли е да ме "работи", виждайки кое най-много ме подлудява и плаши?
Няма промяна в живота ни. Джам, регресията и проблемите започнаха малко след аборта ми, първо с напишкването (маха памперса и се изпишква в кревата), после с удрянето. Може би е усетил моят проблем и от там идва всичко. На дневен ред е и страха от отделянето от мен. Като тръгна да излизам следва рев и "мамаааа, мамааа" с най-големите сълзи, които съм виждала :(
след цитирания постинг, като един доморасъл специалист мога да заключа, че проблемът е в майката, а не в детето :D спокойно - това е по-малкото зло.
нямам време сега да се аргументирам подробно.
-
"Възможно ли е да ме "работи", виждайки кое най-много ме подлудява и плаши?"
Напълно е възможно и дано е това!
-
jasmin_veni, детенцето ти е още малко и ми се струва, че 15-20 минути концентрирана игра е добре. Моите са на 4 и пак трудно може да се ангажират за повече от половин час.
А с рисуването и сега се вглъбяват и с това занимание са ни малкото тихи минути в къщи.
На вашата възраст също имахме кратки дневни разходки, защото много се преуморяваха. Но тогава и започнахме да излизаме без количката и на вън изкарваха максимум 70-80 мин. И двамата изпитваха ужас от малки деца, говоря за техни връстници или по-малки, ако ги доближат, но с каките и батковците нямаха проблеми в общуването, търсиха ги и се радваха.
И аз мисля, че на 2 г. вече започват да се осъзнават и да се пробват с манипулациите.
Дано в някаква степен съм помогнала да се успокоиш. Надявам се за добри новини от прегледа!
-
С пожелание за много позитивни мисли поздравявам пишещите тук.
По друг начин не мога да се включа. :oops:
Лек ден!
http://www.youtube.com/watch?v=IDKLXsz5nT0
-
жасмин, разбира се, че най-добрият вариант е ти да се вторачваш твърде много, всички го правим, но с риск да се отклоня от общия тон, бих казала, че ти най-добре си знаеш детето и след като те притеснява поведението му, значи имаш основание да се притесняваш. напълно е възможно да реагира на твоето емоционално състояние, но това не означава, че проблемът е "измислен". вижте се с тази жена, на която явно имаш доверие, аз бих препоръчала ти самата да направиш една две консултации с колега, да помислите за ситуацията, щото така по форумите е едно, а на живо и спокойно - съвсем друго. сепарационната тревожност е адекватна за възрастта, но това, което описваш за нощните напикавания и изискването за точен час и тн е възможно да са поводи за тревога. моля те не мисли, че поставям "диагноза", това може да стане след добра оценка, но мисля,че на никого не помага "мантрата" за свърх-вглеждащата се майка, най-малкото на теб.
ако искаш мога да ти дам координати на колеги, с които да се видиш и да помислите какво да правиш в тази ситуация.
-
Много лично стана, затова прехвърлям ти поста си в лични :)
-
Минахме през консултацията, ще се опитам да преразкажа.
Първо, в действителност има някои тревожни маркери, които обаче сами по себе си не значат нищо. Ники отбягва очен контакт с непознати хора, отговаря на команди, действително речникът му е беден за двегодишно дете, но за това ще работим и след 2-3 месеца може да има промяна. Тревожното е, че в следствие на моята реакция преди два месеца, той приема поведение, което е сметнал за правилно. Ще ми изпрати упражнения, обясни ми модели на поведение, как да променим малки ежедневни неща, да вкараме нови ритуали и най-вече да обяснявам всичко. Например "мама отива до кухнята. Ти ще ме чуеш как ходя" и "туп-туп" ходя по-шумно. После "мама е в кухнята. Тя ще налее вода. Ти ще я чуеш". После постепенно да увеличавам дистанцията.
Когато се изпишка или започне да хвърля, не да го оставя докато подредя, а да му покажа следствието. Тоест взимаме заедно напишканото, слагаме го в пералнята, обясняваме с кратки изречения.
Удрянето е защото той съзнава, че очаквам и искам някои неща, но той не ги изпълнява и не ме радва и се самонаказва или наказва мен, защото вижда, че това ме тревожи още повече.
Поведението му е закъсняло ехо на моето емоционално състояние, но детето не може да види нещо и да го забрави, то реагира продължително и със закъснение.
Емоционален е, даже прекалено, но не показва всичко. Иначе е интелигентен, разбира какво му се казва, влага смисъл във всяка дейност и при него действието е опозиционно. В същото време трябва да поставя граници. Това, че си се изпишкал, не значи, че е хубаво да го правиш на дивана, това се прави в тоалетната. Когато трябва да се направи нещо, то трябва и това е. Храни се на столчето или на масата и само там.
Като цяло, ако не променим поведението в следващите месеци препоръча консултация с психолог и отделно с логопед, ако няма нови думи в речника.
Имате ли препоръки как да го науча на нови думички, защото при нас методът с папагалското повтаряне не действа, а трябва да има и да се обяснява причинно следствена връзка?
-
Нямам опит как трябва да изглеждат подобни консултации, но тази ми изглежда полезна.
Според наблюденията ми най - много думички се учат от... телевизията. Но тъй като е нож с две остриета, а и превъзбужда допълнително децата, бих те посъветвала да опитате с библиотека, в която има кът за деца - на такива места четенето на книжки е коренно различно изживяване, а и детето може само да избере това, което му е интересно.
-
Имате ли препоръки как да го науча на нови думички, защото при нас методът с папагалското повтаряне не действа, а трябва да има и да се обяснява причинно следствена връзка?
просто говориш много. говориш, показваш, обясняваш. вървите на разходка, показваш и обясняваш какво виждате. правиш нещо в къщи, обясняваш и назоваваш.
спонтанно. така се учат нови думи. и постепенно. без норматив за 100 думи на седмица, както възрастните учат чужд език.
-
Жасмин, моята дъщеря не проявяваше никакъв интерес да повтаря думи след мен, дори да ги наподобява. Нито ме е питала "какво е това". Прави го вече на 4 и ме пита как се казва еди какво си.
На 2 тя само попиваше, имаше звуци, казваше прости думи, словосъчетания от 2-3 думи, но нямаше старанието и усърдието на брат й да казва и да повтаря.
Подкрепям Джам за многото говорене и обясняване, също мога да ти препоръчам четене на приказки. Чела съм, че приказката за лека нощ също спомага за развитието на речта.
Сигурно имате и книжки, с прости стихчета и гатанки и римушки, които да повтаряте.
Аз лично песни и приказки по всяко време съм пяла и разказвала, защото това ми помагаше да мога да си свърша нещо в къщи. Така ги ангажирах да слушат и аз си вършех моето. С приказки и стихчета също ги научих да вървим заедно за ръка по улицата, след като махнах количката.
После, след няколко месеца,т.е била е на 2 г. и 2-3 месеца, дъщеря ми говореше думи и казваше сложни думи като ябълка от първия път, без дори да се е пробвала преди това с наподобяващи звуци. Което лично мен много ме изненадваше.
За напишкването си мисля, че е възможно да е манипулация. Не му показвай раздразнение от стореното, спокойно разчиствате и това е. Според книжката на Додсън сърдитата реакция на майката може да затвърди лошото поведение.
Хвали го много когато прави хубави неща. Това върши чудеса!
Споделям и се опитвам да ти помогна, защото аз също съм имала съмнения точно с дъщеря ми. Имаше един момент около 18-24 месеца, когато се изключваше. В смисъл обикаляше из къщи с една тензухена кърпичка / с нея се унасяше да заспива от бебе/ и сякаш не искаше контакт с нас. Като я нямаше кърпичката беше по-лесна комуникацията и яростно се съпротивляваше като я карах да я остави в леглото. При нас има и наслагването на това, че са близнаци и ревността от другото дете. Например никога не реагираше на въпроса "Искате ли да отидем...?", т.е на множествено число. Ако я попитам с име, тогава да, ще ми отговори. Признавам си работих доста по въпроса и още работим с баща й, защото тя е интровертна и по-затворен характер, а брат й е като цирков артист.
Като я заведох за първи път на спортни занимания, отново не реагираше на множественото число, та се наложи да говоря с госпожата. Откакто е на градина, това се промени.
Надявам се на добро развитие и при вас!
-
На 2 тя само попиваше, имаше звуци, казваше прости думи, словосъчетания от 2-3 думи, но нямаше старанието и усърдието на брат й да казва и да повтаря.
при нас проблемът е, че няма дори прости думи като Да и Не. Камо ли словосъчетание. Опитвала съм да чета приказки, но му е крайно скучно и се дразни.
-
Вени, не знам дали това, което ще ти кажа, ще те успокои, но моите деца на 2 години не казваха нищо.Когато ги заведох при личната лекарка на годишния преглед, тя ми показа някаква таблица, по която трябвало да казват много, много повече.Попита ме дали искам да ме изпрати на специалист. Не знам защо отказах, някак не мислех, че всички деца можеш да сложиш в таблица. Големият ми син на две години използваше изречения...Близнаците на 3.5 бяха на това ниво.
Хубаво е, че си обсъждала със специалисти.
Тези насоки, които ти дават, ще ти помогнат.Сигурна съм.
Много целувки на малкия красавец.
-
На 2 тя само попиваше, имаше звуци, казваше прости думи, словосъчетания от 2-3 думи, но нямаше старанието и усърдието на брат й да казва и да повтаря.
при нас проблемът е, че няма дори прости думи като Да и Не. Камо ли словосъчетание. Опитвала съм да чета приказки, но му е крайно скучно и се дразни.
А ти помагаш ли му като изискваш от него да каже?
Защото аз се улових в един момент, че с нея по интуиция и телепатия един вид разбирам какво иска, предугаждам, давам и така пропускам момента с казването.
-
Май и аз съм го изпуснала този момент. Днес се обяснявахме за Дай и започна да го казва като му обясних, че няма бисквитка и аз от мъъъъъъ и жален, син поглед, пълен със сълзи, не разбирам.
-
Браво на детето! :D
-
Жасмин може да показваш картинки и да казваш кое какво е, да искаш да повтаря или поне да ти казва "да", в смисъл като въпрос да му ги даваш отговорите. С детето на една приятелка сме правили много неща на възрастта на сина ми, но тя се интересуваше от всичко, че и говореше, а моят син за сега е на "дадаада", "бабаба" и нищо не иска, ни да чета, ни да обяснявам, изобщо не го уча на неща като колко голям ще стане(ядосвам се) - той направо ме игнорира, пък като дойдат бабите и първите неща са им това да искат да им показва, но аз пък говоря и пея непрестанно. Показва ми часовника и казва, че прави "ти", но с една досада. Иска постоянно внимание и реве ако не е залепен за мен-аз го отдавам на възрастта за сега и само това, че тропа и се ядосва ме притеснява.
-
нищо не иска, ни да чета, ни да обяснявам, изобщо не го уча на неща като колко голям ще стане(ядосвам се) - той направо ме игнорира, пък като дойдат бабите и първите неща са им това да искат да им показва
това винаги ме вбесяваше. ей, ужас! ако на 9 месеца не пляска "бравоооооооо", не сочи "къде е лампата" (що пък точно лампата, да му се не види) и не вдига ръце "колко голям ще пораснеш" - зле е работата, не е работено с детето. или по-лошо - детето е глупаво.
аман. всички българчета по калъп - лампата, бравото, колко голям ще станеш.
и на 3 години им връчваме на тати смартфона да цъкат там, че да не ни пречат на мухабета в кафенето, забравяме за книжки и разговори, и сме спокойни, че децата са научени, възпитани и отгледани. знаещи и можещи :)
-
това винаги ме вбесяваше. ей, ужас! ако на 9 месеца не пляска "бравоооооооо", не сочи "къде е лампата" (що пък точно лампата, да му се не види) и не вдига ръце "колко голям ще пораснеш" - зле е работата, не е работено с детето. или по-лошо - детето е глупаво.
Клюкарките тука сигурно това си викат :D че се мотая вместо да му набивам простотии. А да си призная опитвам да го развличам като иска да реве дори и с такива неща, ама най-много да се ядоса. Виждам, че разбира, но и той като мен не схваща защо да го прави това. Интересно му е да се гоним(той се подпира за леглото и търчи около него пък аз вдигам врява и се правя, че ще го хвана) и да играем с топка.
-
М дааа.
Не трябваше изобщо да давам тези критерии за психо-моторно развитие.
Някои са "излязли" от релси ( и от реалността може би) доста повече отколкото трябва.
Моля да се отбележи че, детето е на 2 годинки.
Моля също да се съобразят всичките ни изисквания с реалната възраст на детето.
Моля също да се внимава с "намесите'- шанса да предизвикате нещо негативно е по-голям от шанса да поправите нещо, което поне аз лично, и по описания само, не виждам да съществува.
Детето съществува във вашия микросвят- а той самият не е много здрав. Поведението на детето всъщност отразява неговата реакция към Вашите проблеми, отколкото да изразява негови собствени.
-
"...всички българчета по калъп - лампата, бравото, колко голям ще станеш. "
Част от генетичното ни наследство след толкова години несвобода и тирания на всеки стадии.
Ние не можем да бъдем истински свободни.
Това го предаваме и на децата си.
Ние живеем в тунел, и бягаме целият ни живот в него, без да виждаме светлината, и само с мисълта, един ден да я видим. Всичките ни събития в този живот са само малки "пътни отклонения" в тунела, за почивка и набиране на сили за ново бягане.
Даже и децата си вземаме в нашите прегръдки и бягаме с тях, докато те сами се научат да бягат в някой "ръкав" на друг, паралелен тунел.
-
липсвахте ни, Докторе... :D
-
Тук съм.
Макар и само мисловно ... .
За друго няма сили и време... .
-
Минахме през консултацията, ще се опитам да преразкажа.
Първо, в действителност има някои тревожни маркери, които обаче сами по себе си не значат нищо. Ники отбягва очен контакт с непознати хора, отговаря на команди, действително речникът му е беден за двегодишно дете, но за това ще работим и след 2-3 месеца може да има промяна. Тревожното е, че в следствие на моята реакция преди два месеца, той приема поведение, което е сметнал за правилно. Ще ми изпрати упражнения, обясни ми модели на поведение, как да променим малки ежедневни неща, да вкараме нови ритуали и най-вече да обяснявам всичко. Например "мама отива до кухнята. Ти ще ме чуеш как ходя" и "туп-туп" ходя по-шумно. После "мама е в кухнята. Тя ще налее вода. Ти ще я чуеш". После постепенно да увеличавам дистанцията.
Когато се изпишка или започне да хвърля, не да го оставя докато подредя, а да му покажа следствието. Тоест взимаме заедно напишканото, слагаме го в пералнята, обясняваме с кратки изречения.
Удрянето е защото той съзнава, че очаквам и искам някои неща, но той не ги изпълнява и не ме радва и се самонаказва или наказва мен, защото вижда, че това ме тревожи още повече.
Поведението му е закъсняло ехо на моето емоционално състояние, но детето не може да види нещо и да го забрави, то реагира продължително и със закъснение.
Емоционален е, даже прекалено, но не показва всичко. Иначе е интелигентен, разбира какво му се казва, влага смисъл във всяка дейност и при него действието е опозиционно. В същото време трябва да поставя граници. Това, че си се изпишкал, не значи, че е хубаво да го правиш на дивана, това се прави в тоалетната. Когато трябва да се направи нещо, то трябва и това е. Храни се на столчето или на масата и само там.
Като цяло, ако не променим поведението в следващите месеци препоръча консултация с психолог и отделно с логопед, ако няма нови думи в речника.
Имате ли препоръки как да го науча на нови думички, защото при нас методът с папагалското повтаряне не действа, а трябва да има и да се обяснява причинно следствена връзка?
А къде другаде би трябвало да се храни?? 8O
-
А къде другаде би трябвало да се храни?? 8O
Докторе мисля, че Вени имаше предвид, че това трябва да са инструкциите към малкият, за да се учи на някакви правила т.е. ударението в „храни“ е на „и“-то.
Тук също онзи ден лекарката ми задаваше точно съшият въпрос - дали Андреа пляскала с ръце, само дето другото тук е не да показва колко е голяма, а трябвало да маха за чао. По тези критерии и двете ми деца на тази възраст бяха назад, добре че не си го слагам на сърцето :-).
Добре дошъл отново докторе.
-
Докторе, радвам се, че отново Ви "виждам". Надявам се сте добре.
Има деца докторе, които ги оставят да ядат из цялата къща, докато играят и т.н. Майките ходят с купите след тях. Или ги оставят да си бъркат във всички чинии на масата, дори и да не е за тях - само да си опитало. За съжаление е масово тук :?
Вени, както са ти казали и другите - говори. Не е необходимо само да четеш, има малки деца, които наистина не искат да седят на едно място. Създай си песнички или приказки за определени ситуации - като се миеете, преобувате и т.н. Дори вкарвай и него в приказката. Децата много се радват (поне съдя по моите), когато са герои в приказка и се чувстват значими - например спасил близка кака, батко, баба от дракон, змей или динозавър (някое познато животно).
Доколкото си спомням ти беше малко в болницата, може тогава да се е уплашил, че те няма. Обяснявай, че винаги ще се върнеш, дори и до тоалетната да отидеш. Ако го мъкнеш с теб, това може да ти изиграе лоша шега занапред, но трябва да е сигурен, че ще се върнеш. Оставяй го в стаята, но на отворена врата - да те вижда. Като свикне, пак на отворено, но примерно да не те вижда минута, после 2. Така той ще свикне, че винаги може да дойде да те види. Говори - да чува гласа ти.
-
Липсвахте ни Докторе, радвам се, че ви виждам :D
За това, че се храни на столчето имам предвид даденият от Мими пример. Баба му го научи, че дава бисквита, солета, банан и се разхожда с тях и гризе. Сега опитвам да отуча от това. Сутринта ми дръпна една бебешка реч, но докато говорих и обяснявах ме заряза и отиде да рисува. При всички положения да рисува му е най-интересно, след това следва музикалната играчка (има една с различни инструменти, DJ пулт и да ви кажа, учудващо хармонично и приятно миксира инструментите и на правилните места пуска аплодисменти :lol:). До към 10 не може да се съсреодоточи.
За калъпа сте прави, тук всички деца се опитват да ги сложат в калъп. Въпросът е да успеем да различим евентуален проблем от излизането от калъпа и да реагираме адекватно.
-
Баба му го научи, че дава бисквита, солета, банан и се разхожда с тях и гризе.
Не знам за теб, но до сега никога в живота си не съм седнала на маса, за да изям една солета или бисквитка. Сядаме за 3те основни хранения - закуска, обяд и вечеря, но не за солетка :-).
-
Винаги ме е било страх от задавяне, докато играят и ядат солети примерно. Затова у нас има забрана да не се яде никъде другаде, освен на масата. И сега знаят може една солета да е, но си подреждат масата и столчетата и сядат. А и така и за мен е по-лесно не вървя да събирам солети и бисквити (особено, ако са размазани) из цялата къща :lol:
-
Аз не съм следила флагове и не съм обръщала внимание на тези неща. Може би защото и двамата растат в двуезична среда. Късно проговориха, вярно проговориха и на двата езика, смесваха ги в началото и двамата, но сега не мога да им затворя устите, освен това винаги разделят езиците и знаят, че у дома се говори на български, в градината на немски. Единствените изключения правим, когато не могат да ми обяснят нещо на български, било то защото не е попадал в такава ситуация, било то защото не е наясно с думите. Обяснява се всичко и на двата езика, като наблягаме на българския. Но да ги мъча да пляскат, да показват лампи и тем подобни - никога не ни се е случвало. Не съм забелязала да им е пострадала интелигентността от това, че не са показвали лампата :lol:
Вени, от самото начало ти следя постовете и притесненията, за мен нямаш причини да се притесняваш. Децата са безумно добри манипулатори и намират начин да подкопаят увереността ни със своите действия. Детето ти е уплашено, отразява твоите страхове. Остави го да свикне, че си тук и че всичко е наред, но не се поддавай на манипулации.
П.С. Аз не разрешавам също да се яде храна из цялата къща, но пък за солетки и бисквитки не съм ги карала да се подреждат на масата. Знаят, че не се тича и се яде всичко седнал.
-
относно съсредоточаването върху една дейност - при 2 годишно дете не може да се очаква повече от няколко минути концентрация.
относно притесненията - все пак, говорът не е единственият източник на притеснения и на оценка на развитието. всяка майка си познава детето и неговите особености, има тънки неща, които външен човек няма да забележи, а на майката правят впечатление. ето, и други майки споделят за наблюдавани при децата им "странности", на които търсят обяснение. трудно е да се описват винаги с думи нещата, понякога просто трябва да се види и понаблюдава известно време...
-
Абе моя е на 6 и повече от 5 минути ако не е телевизия не стои, вие искате на две да не мърда :D
Джам, специално за биенето на главата, както например и скубането на коса - характерни са за тези възрастови групи при силно притеснение. Единствения начин е да се открие източника на притеснение и да се премахне.
-
Моето чедо мило се бие по главата, когато не става на неговото. Не винаги се бие, но се случва.
Преди си ядеше на масата, но от известно време не иска, иска да търчи насам - натам, не иска да седи на масата и да яде. За да яде на масата, е нужна да бъде залисан в нещо- книга, предмет, н о предмет които е позабравил или не е виждал. Става все по - трудно! Как да се справя? Не мисля, че е добре да се правя на маймуна и да се чудя как да го залъгвам.
-
"...всички българчета по калъп - лампата, бравото, колко голям ще станеш. "
Част от генетичното ни наследство след толкова години несвобода и тирания на всеки стадии.
Ние не можем да бъдем истински свободни.
Това го предаваме и на децата си.
Ние живеем в тунел, и бягаме целият ни живот в него, без да виждаме светлината, и само с мисълта, един ден да я видим. Всичките ни събития в този живот са само малки "пътни отклонения" в тунела, за почивка и набиране на сили за ново бягане.
Даже и децата си вземаме в нашите прегръдки и бягаме с тях, докато те сами се научат да бягат в някой "ръкав" на друг, паралелен тунел.
Докторе, съжалявам, не се сърдете, обаче имам чувство, че говорите за собствените си чувства и страхове понякога. Генетичното ни наследство включва много хора, които са виждали светлината (Ботев, Левски) и аз лично въобще не се чувствам угнетена и несвободна, което всъщност повечето гърци ни втълпяват, че сме или би трябвало да сме. Обаче всичко това е съвсем не по темата..
Аз не съм запозната подробно с психомоторното развитие и дай Боже да не се налага, но знам че трите изброени неща са любимите "номера" и почти единствени неща, които малкият прави от около 10-11месечен. Мама не показваше и не следеше с поглед, но лампата е друго нещо :lol:
Жасмин, дано след консултацията намерите верните решения, не се колебай да търсиш професионална помощ дори и за наглед дребни неща. Стискам много палци за Ники!!
-
Не мисля че, Гърците втълпяват каквото и да е било, и на когото и да е било.
Пък и да се опитват нещо да кажат, едва ли някой е длъжен да го вземе пред вид.
Всъщност, едва ли има връзка с Гърците... .
Има връзка с темата, до известна степен.
Сравнението с другите само ни помага да станем по-добри. Не вреди. Нито "насажда" комплекси.
-
Докторе, извън темата е, ама тук и без това се дискутира всичко. Не можах да повярвам какво стана в Гърция на изборите. Гърците не осъзнават ли до какво ще доведе отказът им от строги мерки? Започва да се говори за изключване на Гърция от ЕС. Не може да си банкрутирал и да имаш претенции, че трябва да имаш повече облаги от тези, които те хранят в момента.
-
М дааа. Дълга тема.
Гърция върви към банкрут и излизане от Еврозоната. Гърците просто не искат да бъдат "спасени". Факт.
Защото не знаят какво е банкрут, хиперинфлация, БСП.
Логичен резултат от насаждане на илюзии у народа с десетилетия.
Всичко се плаща в този живот- грехове, фалове, всичко. И идва един Божи ден за разплата.
Гърците са с вродена склонност към саморазрушение, стигане "до края". Те така функционират- ако не стигнат на косъм от пропастта- никакво действие.
Да се случи на човек да преживее два фалита- на собствената си държава, и на държавата където емигрира, е нечувано нещо. Само с мен може да се случи такова нещо... . 8O :?
Надявам се няма да ги изгонят и от ЕС, че току що ( след 16 години) си взех постоянно жителство.
Когато преди време казвах на Българки тук- "Оставете си Бг поданство, ще съжалявате", ми се смееха.
Лоша, добра, Родината ти никога не е мащеха. А и животът понякога си прави странни шеги.
-
особено когато ние си правим планове, поне при мен е така.
-
В четвъртък бях на консултация с Мартин. Първото, което го попита лекарката е "Къде е лампичката?" Казах й, че не съм му показвала лампичката, а тя много се учуди /ха-ха- веднага си помислих за писаното тук/ Но не е само тя, сякаш всички са се разбрали само това да питат - лампичката, колко ще порасне, браво, дай целувка, еее ами нищо от това не знае детето! Но пък знае други маймунджулъци.
А като го видят да си смуче палеца - брей все едно цигара е запалил, такива очи отварят и всеки дава идея за отказването, за сега без успех. Не е по темата, но някой ако има идея за отказването на палеца, моля да казва!
-
cofee lungo, по аптеките имало някакво лекарство, с което се "лакирва" нокътя. Било с екстракт от чесън и много горчало. Една позната с 3-4 лакирвания отказа сина си от този навик. Но не му знам името на това лекарство.
-
Даум Ексол се казва горчивото лекарство, но не на всяко дете помага.
Чувала съм и за слагане на ръкавици и за бинтоване на пръста, но аз лично не съм прилагала.
-
а кому са нужни подобни драконовски мерки. какво като си смуче палеца дете на 1-2 години? това е абсолютно нормално и адекватно за възрастта. някой смучат палец, други са на биберон, трети се кърмят. сега им е времето да си смучат палците. според мен колкото по-малко внимание се обръща на това, толкова по-малко ще се фиксира детето върху него и ще си отмине самостоятелно. иначе е много вероятно да се замести с друг "орален" навик, защото това е потребност, която си търси задоволяването. нищо лошо, срамно или там каквото няма в това.
-
Елена, проблема е, че се изкривяват зъбите, че се уврежда самия палец и че не винаги спира, ако не му обръщаш внимание. Може да продължи дълго време. Аз съм си пъхала палците в устата почти до седем годишна. Нормално е да се притеснява майката, ако детето си смуче палеца.
И чак пък драконовски мерки... с едно намазване...
Кофе, моите родители са ме мазали с пелин :D облизала съм го и съм казала икам очи :lol: Пробвали с всичко, което се сетиш, само люта чушка не са, видяло им се много драстично :lol: Не успели. Надявам се, че при вас е от стреса и промяната и лека полека ще се откаже. Аз на моите деца давах биберона да смучат вместо палци, с биберона по-лесно се отказахме, точно от страх, да не продължи дълго смукането.
-
Това с палчето трябва да се отучи задължително, на една приятелка детенцето и е на 4ри и още не могат да го отучат, няма да ви казвам колко му е изкривена и изпъкнала горната челюст :( В детската градина вече го обиждат децата на какво приличало... :( Момчето само да се притесни нещо и автоматично слага палеца в устата...
Да не говорим, че имам позната която така и не са я отучили като малка от този палец и до 18 годишна още имаше проблеми - когато спеше неволно си слагаше палеца в устата, иначе не можеше да спи. На 18 се запозна със съпруга си и като се влюби в него я беше срам да заспива до него да не я види с палеца в уста, та чак тогава предприе мерки...Зъбите въобще няма да ги коментирам, носеше брекети до 32 годишна...
-
какво като си смуче палеца дете на 1-2 години? това е абсолютно нормално и адекватно за възрастта. някой смучат палец, други са на биберон, трети се кърмят. сега им е времето да си смучат палците. според мен колкото по-малко внимание се обръща на това, толкова по-малко ще се фиксира детето върху него и ще си отмине самостоятелно.
и двете твърдения са погрешни.
-
Не са погрешни.
Смученето на пръста е вид орален автоматизъм.
-
Още когато ходихме в дома да го виждаме имаше мазол и на двата палеца от смукането. Опитах да давам залъгалка, но човека е голям и щом не дава храна този биберон се изплюва.
Веднъж го намазах с Даум-ексол, той се разплака и започна да търка нос, очи, лице и започна да плаче по-силно, мисля че попадна в очите и веднага го измих и вече не смея да го мажа. Слагах лекопласт на пръстчето, пак не помага. За сега съм го оставила и на всички, които са супер впечатлени че си смуче палеца отбивам с репликата че това му е единствения порок. Истината обаче е че предпочитам да спре да смуче пръсти.
-
Не са погрешни.
Смученето на пръста е вид орален автоматизъм.
погрешно е твърдението "какво като си смуче палеца на 1-2 години?" мисля, че знаете какви проблеми води това по отношение на зъби, челюсти, дори и говор.
погрешно е твърдението "колкото по-малко внимание се обръща, толкова по-малко ще се фиксира детето и ще отмине самостоятелно". аз съм личен пример за това. оставили са ме с пръста в устата и съм смукала палец до 7 години активно, а съм се събуждала с палец в устата до много късна възраст. на сестра ми са обърнали внимание, попречили са на смукането и за 3 дни е престанала.
достатъчно практически примери има за това. идеите за фиксациите да ги оставим за други сфери на познанието.
-
Няма практически начин да отучете детето от това с "мерки". Или иначе казано- нищо не работи с достоверна сигурност. Може да "попречите", и това може да проработи, но може и да не.
Въпроса е - какво правите с децата, при които това "не работи"? Ако това е в рамките на орален автоматизъм, и покрива ред други критерии- има начини за намеса.
Едно от най-простите неща в ранна възраст е да слагате постоянно неща в ръцете на детето.
Детето може да има проблеми със захапката и зъбите и по много други поводи.
Има начини тези неща да се оправят чрез навременни намеси от зъболекар.
-
Детето може да има проблеми със захапката и зъбите и по много други поводи.
Има начини тези неща да се оправят чрез навременни намеси от зъболекар.
да, може да има проблеми със захапката и по други поводи. но дълготрайното смучене на биберон е доказан причинител на проблеми със захапка, а също така - и на проблеми с говора, според логопедите.
а това, че може да се оправи изкривената захапка с намеса от зъболекар (шини и прочие) - достатъчно успокоение ли е, за да оставим детето да смуче бибата до 5 години???
колкото до твърдението Ви, че "Няма практически начин да отучете детето от това с "мерки"" - с това заставате срещу опита на стотици хиляди родители. да го кажем така: в 99.9% от случаите работи. можем да направим анализ на извадката, списваща в нашия форум - ако има някоя майка, която не е успяла с активни мерки да отучи детето си от смученето на биберон/палец - нека се обади в темата.
мисля, че в случая спорите заради спора.
-
Севи биберон-залъгалка не прие, не си смуче и пръста, но заспива с пелената или обиколника в уста. Това означава ли, че трябва да я отуча от пелената?! Или пък да я кърмя до по-малка възраст и по-нарядко и да не ползвам гърдата за успокоение, за да не й се изкриви захапката или да не ми изтънеят зърната?!
За Даум Ексол писах, защото ми е пределно ясно, че щом една майка е решила да отучи детето си този "вреден" навик, ще го направи. Но да си призная, аз лично не бих предприела такива мерки.
-
Или пък да я кърмя до по-малка възраст и по-нарядко и да не ползвам гърдата за успокоение, за да не й се изкриви захапката или да не ми изтънеят зърната?!
човек, ако реши да търси под вола теле, всякак ще го намери.
не говорим за сучене от майчината гърда. все пак, никое бебе не виси постоянно на гърдата, нали? говорим за дечица, които са по цял ден с биберон или палец в устата и не могат без него, освен това са на възраст, която вече не предполага такива средства за утеха.
аз лично не съм ползвала никакви "помощни средства", за да отуча детето от биберона. той се ползваше само за заспиване, слава богу. детето ми не е имало нужда да го смуче постоянно. просто не го дадохме няколко дни, заспиваше по-трудно и по-продължително, след 1 седмица свикна. не е имало нито плач, нито драми, нито стрес, нито "драконовски мерки". подобен е и опитът на моите познати.
подчертавам, това са деца, които не са си смукали пръстите- с пръстите е по-трудно, защото са винаги на разположение. майка ми ми е казвала, че при сестра ми са омотали палчето с лейкопласт - достатъчно, за да го направи неатрактивно за смучене. не е имало тогава горчиви мазилки.
-
Джам, виждала съм човек с доста "дефектирал" палец, който ми е казвал че това се е случило от навика му да го смуче почти до 3-и клас. Не съм била свидетел, не мога да знам дали това е точно причината, но единият му палец беше доста странен, другият ОК. Зъби, захапка - перфектни.
Дани си смуче залъгалки от "Селена" още, по мое настояване му дадоха т.е. питаха ме дали съм ЗА, или не съм.... До 6 месеца я дъвчеше почти постоянно, после сам отказа да я смуче, освен когато заспива. Сега иска залъгалка преди заспиване, сам си я взима и намества в правилна позиция /тия на НУК са с особена форма/ и като заспи - плюе и не търси повече. Ако ще не до 5, до 15-годишен да заспива така - негова си работа, нямам никакво намерение да го "отказвам" от този навик точно. Виж, ако беше пръст /или език, защото и това го има/ - бих се постарала, от шубе за въпросните органи.
Аз не съм смукала залъгалки, носих скоби от онези соц-версията /с небцето/ няколко години, то тогава брекети нямаше у нас. Имам четка за зъби за 300 кинта и няма ТИ обЕснявам какви поддръжки на зъби са при мен и все развален до развален... :( Гадно генче и това е.
Г-н Павлов си го виждала все пак, не че си му оглеждала зъбите, ама...хубава "наредена" усмивка има, с две пломбички само, а е на 37. Смукал е биберони до 5-годишен от онези каучуковите, с които на село хранят малките агънца и теленца...
Еми и Господ да слезе да ме убеждава сега - не мисля, че на сина ми зъбките, захапката и "качеството на усмивката" зависят от това дали смучел залъгалки, или не смучел. Ако му се изкривят - все ми е едно по каква причина ще е - има си брекети за тия неща. Ако не са здрави генетично - с нищо не мога да му помогна, за мое огромно съжаление - все ще е по зъболекари като майка си. А дано пък от баща си е закачил зъбите, както от мен взе безпроблемна кожа. :)
krasi(ahiito) , пробвала ли си с играчките за мачкане за бебета? Дани като стана на 3 месеца някъде взе да мачка пелената си и му дадох такава играчка. До ден днешен заспива с такава. Действието наподобява на възрастен човек с броеница :lol:, Може и да пропусна нещо в багажа му при път, но въпросните парцаля - никога. Не ги смуче де, сега си бърше устата с тях понякога, ама затова мама има пералня все пак. ;)
-
Моето дете не е смукало изобщо залъгалка или пръст, а второто дясно долно зъбче излезе накриво.
-
Зълва ми пък си е смукала само десния палец и майка й го облепила с лепенка и я отучила. Ние за сега използваме биберона за приспиване, но пък сега като се замисля май от време на време и за успокоение го ползваме. Но не му е постоянно в устата.
Мисля след годинката да се пробвам да го отучвам лека полека, пък да видим.
-
Иванита, моето дете спря да ползва биба само просто в количката му я давам, той я вади и стиска в ръка и така заспиваше. От около месец почти винаги я отказва, той преди само като му се приспи я приемаше де. Аз много упорито давах залъгалка в първите 3м, защото ръчичката все успяваше да стигне устата.
За смукането на палец, особено като е когато детето се притесни нещо и се чувства по-сигурно така, не е ли по-добре да си я има тая сигурност и когато постигнем известно спокойствие и увереност да го убедим да не го прави.
-
Трудно може да убедиш някой да не си смуче палеца.
Казвам го от опит :wink:
-
Даааам, и ние от няколко месеца опитваме....с убеждаване :) Признавам, че на баба му обясненията хващат декиш донякъде, ама явно моите не ги бива :) Когато е у баба си на гости, твърдят че не си смучел пръста като заспива. При нас обаче много рядко се получава.
-
За смукането на палец, особено като е когато детето се притесни нещо и се чувства по-сигурно така, не е ли по-добре да си я има тая сигурност и когато постигнем известно спокойствие и увереност да го убедим да не го прави.
абе ти добий условния рефлекс, па после се отучвай с убеждение от него....
моля ви се...
-
Jbrul, не съм пробвала и идеята не е лоша :)
-
Едната от дъщерите ми никога не поиска биберон - смучеше си палеца когато заспиваше, когато беше притеснена, през нощта и т.н. Когато стана на 1,8 г. и вече разбираше и говорих около 2 дена, че само бебетата си смучат пръстите и тя спря да го прави. Иначе всички около мен цъкаха и се възмущаваха, как така ще си смуче пръста. И аз малко се притеснявах, честно казано.
Но детето просто спря като му дойде времето.
-
Когато стана на 1,8 г. и вече разбираше и говорих около 2 дена, че само бебетата си смучат пръстите и тя спря да го прави.
и аз всеки ден говоря на моя да пуска водата в тоалетната, ама не я пуска. на почти 6 години е. :D
и много други работи говоря, но не става. описаният от теб пример съм склонна да туря в графата "изключения". и пак да напомня за себе си - смукане на палец до училищна възраст. сигурно са ми говорили, но рефлексът вече беше налице.
-
и аз всеки ден говоря на моя да пуска водата в тоалетната, ама не я пуска. на почти 6 години е. :D
и аз всеки ден говоря на моя големия да затваря плътно външната врата, ама не я затваря. на почти 40 години е. :wink:
За почти 6 годишния все още имам надежди, но повтаряне до безсъзнание - това му е цаката
-
jam, деформиран ли ти е палеца или захапката? Аз съм си смукала палеца до същата възраст, но не е драстично деформиран, зъбите ми изобщо.
-
може ли мнения по въпроса за зъбната хигиена - мисля , че е време да правя опити да му мия зъбите . Мия - силно казано , защото знам , че ще опита да изгризе четката и изяде пастата :wink:
Та за това - с какъв накрайник за пръст и паста да действам.Линкове с препоръки за марки/ модели са добре дошли.
Благодаря.
оф. май в седмичната тема трябваше да питам .Моля модератор да го премести , ако трябва.
-
може ли мнения по въпроса за зъбната хигиена - мисля , че е време да правя опити да му мия зъбите . Мия - силно казано , защото знам , че ще опита да изгризе четката и изяде пастата :wink:
Та за това - с какъв накрайник за пръст и паста да действам.Линкове с препоръки за марки/ модели са добре дошли.
Благодаря.
От началото миех с накрайник за пръст, без паста, като изби зъб номер 8, купихме четка на Gum и паста ненедент, до сега сме със същите марки. Като пастата е от тези, които не са опасни за поглъщане. Туй по препоръка на семейния стоматолог, аз съм с "изключително здрави" зъби, надявам се малката да е с татините. А пастата първоначално слагах мноого мъничко, сега приблизително колкото грахово зърно. Към днешна дата вече прави опити да ги мие сама и си търси четката сутрин и вечер.
Само да вметна, че сестра ми е на 23, смучеше десен показалец до 7 г, по зъбите няма поражение, но пръста още му личи и то доста. Опити за отказване непрестанни от 2 годишната и възраст. Абсолютно споделям мнението на Джам.
-
Nimika, продават комплекти на Ненадент паста и накрайник.
http://apteka.framar.bg/30007501/%D0%BF%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B7%D1%8A%D0%B1%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8 (http://apteka.framar.bg/30007501/%D0%BF%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B7%D1%8A%D0%B1%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8)
Аз бях много доволна от тях. После купувах само паста на Ненадент без флуор http://apteka.framar.bg/30007502/%D0%BF%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B7%D1%8A%D0%B1%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D1%84%D0%BB%D1%83%D0%BE%D1%80-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0 (http://apteka.framar.bg/30007502/%D0%BF%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B7%D1%8A%D0%B1%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D1%84%D0%BB%D1%83%D0%BE%D1%80-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0). Слага се количество, колкото грахово зърно.
-
писах, но нещо не се публикува. точно на ненедент й взех паста и накрайник за пръст, голям кеф й е, много обича, държи ми пръста и сама си мие зъбите :wink:
-
Много благодаря момичета :)
Да видим ще даде ли да му бъркам в устата и няма ли да опита да изяде накрайника :)
-
jam, деформиран ли ти е палеца или захапката? Аз съм си смукала палеца до същата възраст, но не е драстично деформиран, зъбите ми изобщо.
ами палецът ми беше дълго време по-различен от другия. за захапката не мога да кажа категорично. зъболекар нищо не ми е казвал, но аз като съм се гледала, от тая страна има една кривина.
-
Здравейте! Искам да ви споделя нашия проблем, може някой да се е сблъсквал, чувал или чел за нещо подобно.
Нашата госпожица (1г.8м.) казва малко думички и първата (преди около 6 месеца), естествено, беше "дай". :) Но тя винаги казваше "дай-дай" (ехолалия?)... Преди време започна вместо "дай" да казва "до"... Бяхме на "до-до" или "ду-ду", но се оправи за около седмица...
Сега пък, от известно време отказа да произнася звука "м" и вместо "мама" казва "уауа", вместо "мяу-мяу" нещо като "лулу"... Преди наричаше някак "Мини маус", а сега като я посоча, казва че е "Баю баю" (т.е., зайо байо)- може би, за да не произнася "м"... Сутрин като се събуди и е забравила, че не произнася "м" и казва по някое "мама", но като се разсъни, пак започва... Какво да правя? И защо се получава така? Знае ли някой нещо?...
-
чандра, това което описваш (дай, дай) не е ехолалия. ехолалия се нарича механичното повтаряне на думи, чути от другия вместо отговор, тоест липса на отговор на твоята реч и липса на спонтанна реч. това си е просто повторение :).
колкото до отказа да казва определени звуци, аз не бих се притеснявала, защото очевидно е отказ, а не невъзможност, така че бих опитала да не му обръщам внимание и да видиш дали спонтанно няма да премине. ако се задълбочи и мине и на други звуци или започнат да се появяват и други неща, които те тревожат, тогава да го мисилиш и може би да поговориш с логопед. но засега ми изглежда, че детето експериментира с езика. аз бих й говорила нормално, в смисъл ти да не си променяш езика, така че да се нагаждаш към нейния, за да чува тя "правилната" версия.
-
Elena B, много ти благодаря за отговора! Звучи успокояващо... :) Забравих да спомена, че госпожицата живее в двуезична среда и от два месеца ходи на градинка по два часа дневно. Доста е приказлива, мноооого и се разказва, опитва да повтаря думички, но не може да ги произнася правилно (което не ме е притеснявало)... И така, сега всичко, което завършва на "-че" е "та-ти" или "ти-ти" (слонче, копче, краче и подобни). Водичката е "пля-пля" (от "пляс пляс"), но си прави изречение от рода на "дай дай пля пля"...
Благодаря ти и за достъпното обяснение, какво е "ехолалия"... :)
-
Чандра, от опит - моите и двамата растат в такава среда, в началото мълчаха. Както говореха различни неща, даже не и изречения, просто спряха. Алекс не искаше да говори с никой извън къщи, даже и на нас ни правеше бойкот от време на време. Мила не искаше да говори до 2 годишна. Проговори в България, сега обаче меси езиците здраво. Батко й ги разделя от много малък. Вероятно при вас се дължи на стреса от градината - нова обстановка, нов език, нови хора. Не е толкова страшно, а и тя е все още малка. Нещата при двуезичните деца се поизчистват към 2-2.5 години.
-
Чандра, забелязала съм (при моите) че когато нучеха нов звук - буква, го слагаха навсякъде. Въпреки, че казваха хубаво "мама" всичко друго с "м" беше "п" - Печо Пух примерно, после стана Мечо Мух :lol: След време като научиха "р", то заместваше във всички думи "л" - самоРет, коРело, Римон. Просто ги поправях винаги, все още имаме бебешки думи. Не мисля, че трябва да се притесняваш за момента, ще свикне детето, малко е още, но независимо от това, че си я разбрала какво иска и казвай правилната думичка като и подаваш предмета.
-
И аз да си кажа, Чандра, според мен това е игра, която я забавлява. Това може детето, това прави, сега открива тези си умения.
Моите даже имаха броени думи, които си бяха техен език.
Подобно на твоята дъщеря, у нас водата както беше буда, изведнъж стана бюля-бюля, бюличка. Девойката пък съвсем съкретено го караше - от бюля, бюля, казваше само ля-ля. Икам ля-ля.
Имаше и момент, в който всичко беше с Х, такива комбинации правиха :D :хльок, хлюпа, хльон, хляпа /сок, супа, слон, шапка/.
Сега вече имам амбицията постепенно да изчистваме бебешките думи, които все още са останали. Допреди това само си говорих както трябва, не слизах на техния език, не съм повтаряла отчетливо да чуят думата и да натъртвам.
Вече са съвсем малко думичките, които казват неправилно, като при девойката имам едно разместване на сричките /валяк -лявак, магазин - гамазин/. Казвам им, че вече са големи и е важно като общуват да могат хората да ги разбират, трябва да казват думите по определен начин за да е ясно за всички.
Но не задълбавам в тази посока, че предпочитам да са спонтанни в изказа и да вземат думата без притеснения, че ще сбъркат, оформянето ще дойде в по-късен етап.
-
Ние бяхме на детски невролог. Каза, че няма никаква патология, повече упражнения, но и ни прати на кинезитерапия.И другия месец пак на преглед. Ето това пише на амб. лист, който ми даде:
Липсват общомозъчна с-ка, нормален психоемоционален тонус, следи и захваща движещ се предмет, мускулен тонус и рефлекси;
неврокинезиологичен статус-липсва симетрична лакътна опора, при седеж тенденция да шпицира ляв крак
да се насочи за специализирана кинезитерапия с оглед хармонизиране на двигателното развитие.
Това е, ще ставаме гимнастици
-
това са добри новини :D
-
Радвам се за вас! :D
-
И аз се поуспокоих :-)
-
Ние бяхме на детски невролог. Каза, че няма никаква патология, повече упражнения, но и ни прати на кинезитерапия.И другия месец пак на преглед. Ето това пише на амб. лист, който ми даде:
Липсват общомозъчна с-ка, нормален психоемоционален тонус, следи и захваща движещ се предмет, мускулен тонус и рефлекси;
неврокинезиологичен статус-липсва симетрична лакътна опора, при седеж тенденция да шпицира ляв крак
да се насочи за специализирана кинезитерапия с оглед хармонизиране на двигателното развитие.
Това е, ще ставаме гимнастици
Това отива в колекцията с "бисери", отразяващи трагичното състояние на нещата, манталитета на хората, упражняващи тази професия, безкрайното дъно, което вече няма как да се стигне просто, защото в Бг не остана "дъно" за стигане... то е безкрайно падане надолу.
За дете на 8 месеца... .
Какво ще му "хармонизирате" простете... . Вие ме хвърляте в оркестъра. Направо.
Няма такива "симетрични" лакътни опори бе хора. НЯМА. Няма и "асиметрични". Или детето може по коремче да се държи на дланите си, и да поддържа добър контрол на главата, или не може.
Сега, дали пълзяло, поставено по коремче, са тясно Бг схващания, с ограничено световно значение.
Какви "шпицирания" ... що за глупости пък са тези... .
Прочетете внимателно червените флагчета за възрастта. Сравнете с Вашето развитие.
ОТЧЕТЕТЕ възрастта на детето!
Моля, прочетете тук.
http://library.med.utah.edu/pedineurologicexam/html/06month.html#d_help
"следи изахваща движещ се предмет"
Тοва са поредните Руски глупости, цитирани безкрай.
Всъщност, що се отнася до тази част, детето на 6м трябва да прави:
*стига и донася ( обикновено до средната линия, най-често-устата) предмет.
*постига това еднакво добре и с двете ръце. Всякакво предпочитание САМО на едната ръка е белег на моторен дефицит що се отнася до "слабата" ръка.
*може да премества обект от ръка в ръка. Хващането в тази възраст е все още с длан ( пръсти към длан, а не т.нар. " хващане тип клещи" [ A thumb-finger pincer grasp ] с палец и показалец).
Що се отнся до седежа на детето в тази възраст, е от значение не дали "шпицира" ( това е някакъв нонсенс, характерен само за "школата" на Г-на Чавдаров-а), а дали може да "балансира" седежа си напред-назад ( 1 стадий) и после ляво-дясно ( има се пред вид, да запазва неутралното си седящо положение при опит за разбалансиране в описаните посоки). Тези две неща са от ключово значение за да може детето да седи независимо.
Всичко това, което пишете, е отчайващо, абсурдно, не е за вярване в 2012.
-
Докторе, трагедията е пълна и повсеместна! :( И вече даже не ми се ще да се изкажа любезно за колегите ви от уважение, заради нелекия им /признавам/ напън, да завършат медицина. Явно като излязат от университета - повечето спират дотам. Да мислят, да учат, да четат и така изкарват до пенсия.
И съответно - панират майки като ivanita , която чинно си води детето където трябва, прави каквото й кажат, мислейки че прави най-доброто за него. Ами тя не е длъжна да знае, че някой в бяла престилка й говори глупости, защото уж той трябва да е компетентен... мЪ не е. Най-често.
На мен ми се караха, че детето ми проходило твърде рано и не трябвало да го допускам това 8O Същата "компетенция" за дете с ДЦП, което на година и три месеца не може и право да стои - уверява майката, че щяло да си проходи и дума не й обелва да търси консултация със специалист и помощ за сина си...
Знаех, че нещата са зле при нас, но не мислех, че чак толкова зле. Е, сгрешила съм!
-
Д-р Бърди, относно публикуваното от вас. Прочетох го и според моите наблюдения това е "състоянието" при нас:
Motor – Sitting
Independent sitting is accomplished by 6 to 8 months. This baby has good sitting posture (head erect and spine straight) and has enough stability to reach for objects with both hands. He even stretches to obtain an object without loosing his balance
Синът ми седи, ако мога така да се изразя, почти стабилно. Гръбначният му стълб все още не е напълно изправен; виждам опити да запазва равновесие при опит да го наруша.
Motor - Hand
The baby is able to reach out and pick up an object and bring it to the midline, usually to his mouth. He reaches equally well with either hand. Hand preference before one year of age is always abnormal and indicates a motor deficit in the non-preferred hand.
Хваща предмети с двете ръце, но мисля, че повече набляга на лявата ръка. С нея държи в повечето време и играчките.(Самата аз съм левичарка, ако това има някакво знаячение).
Position - Prone
In the prone position, the baby brings his chest all the way off the mat and supports his weight on his hands, not his forearms. He works for toys out of his reach. He is close to crawling. He can roll over from front to back and back to front.
Не се преобръща от корем по гръб и обратно. Като е по гръб при поставени играчки над главата му протяга ръце да ги вземе, стигаме до обръщане на една страна. При поставяне по корем ръцете ги поставя разтворени настрани(като „самолет”), главата лежи на една страна на постелката, рядко я повдига леко.
Postural Reflexes - Positive Support Reflex
.....The positive support reflex is the first postural reflex to develop and is present by 3 to 4 months of age. When the baby is placed in vertical suspension with the feet touching the mat, the baby will extend the legs and attempts to support his weight while being balanced by the examiner. By 5 to 6 months of age the baby fully supports his weight while standing and by 7 months enjoys bouncing.
Когато стъпалата му докоснат земята изправя краката си, като го придържам. При опит да издържа изцяло теглото си свива колената. Не подскача.
Postural Reflexes - Parachute
The parachute reflex is the last of the postural reflexes to develop. It usually appears at 8 to 9 months of age. When the baby is turned face down towards the mat, the arms will extend as if the baby is trying to catch himself. Prior to developing this reflex, the baby will actually bring the arms back to the plane of the body and away from the mat.
Този рефлекс още не се е развил- ръцете му са до тялото. След поставянето му върху постелката отиват в поза „самолет”.
С другите неща мисля, че сме ок. За тези е възможно да съм направила и грешна интерпретация все пак.
Относно "крайъгълните камъчета" написани в първата тема за моториката:
IV. Големи Моторни Камъчета
А. Месеци 2-4.5 – Преобръщат се
В. Месеци 5-8 – Сядат без подкрепа
С. Месеци 10-14 – Изправят се сами
D. Месеци 14-20 – Правят крачки
Е. Месеци 21-28 – Карат триколка
F. Месеци 30-44 – Балансират на един крак
Както обясних не се преобръща. За седенето без подкрепа аз го разбирам като както легнали, да седнат сами ??? Ако е така, не го прави.
А това: VI. Лични Помощни Камъчета
А. Месеци 4.5-8 – Храни се с бисквити - ами хваща бисквита, но не я яде. По принцип той и нищо не слага в устата си, било дрънкалки, чесалки, храна и т.н.
Да добавя- роден е 4 дни след термин, секцио, ако това има някакво значение.
-
2-3-4 снимки на детето?
Как седи, как е когато е по коремче... когато го поставите по коречме "оправете" му двете ръце леко разтворени, обрънете дланите към леглото и после оставете така. Снимайте... .
Няма изискване за "изправено гръбче" при сядане... както виждате и от линк-а, който дадох. Това са Бг "патенти", простете. От значение е стабилността на седежа и възможността да се запази седящото положение при опит да се "разбалансира". Също след известо време, от значение е, дали детето се опитва да достигне предмети в ляво, в дясно, напред, запазвайки седящото си положение.
След 9-10 м възраст може и да се полуобърне ( седящ ) за да достигне предмет.
-
Снимките по корем не са много ясни, но ми се счупи фотоапарата. Като цяло след вашите "инструкции" въобще не пожела да си държи ръцете пред него, и беше рев. Утре ще опитам пак.(ако ми проработи фотоапарата :-( )
Друго, което се сещам е, че в повечето случаи като седи, особено в количката главата му е килната на една и съща страна- лявата.
-
Колко е обиколката на главата на детето?
Простете, кое "шпицира", когато детето седи? не ми е ясно това... .
То си седи чудесно за възрастта, ако забелязвате, седи на мека повърхност и въпреки това си е абсолютно стабилно- даже на ръце не се подпира ( нито напред, нито назад) че и предмет в ръка държи... .
-
Колко е обиколката на главата на детето?
Простете, кое "шпицира", когато детето седи? не ми е ясно това... .
То си седи чудесно за възрастта, ако забелязвате, седи на мека повърхност и въпреки това си е абсолютно стабилно- даже на ръце не се подпира ( нито напред, нито назад) че и предмет в ръка държи... .
Обиколката на главата е 46см. Ако има значение тежи около 7600/ 74см.
Мен не ме притесняваше седенето( той взе да стои така преди около седмица), а това, че преди стоеше по корем, ето така: http://www.zachatie.org/forum/index.php?action=dlattach;topic=45179.0;attach=11278;image (http://www.zachatie.org/forum/index.php?action=dlattach;topic=45179.0;attach=11278;image),дори се обърна по гръб 3-4 пъти, а сега не може ли, не иска ли, и не се обръща- пълен отказ! В 99% от случаите поставянето по корем е съпроводено с мрънкане и рев :(
-
аз не съм специалист, но не може ли на човека просто да не му харесва да стои по корем? ако в другите аспекти от развитието си е наред, може би си е наред детето?
да питам нещо, по-маловажно, но ако на някого му се е случвало, ще съм благодарна.
моята девойка тръгва да прохожда - с помощ, като се държи за някого или нещо. но забелязахме днес, че като я държиш за ръцете и е с обувки (те са хубави, произведени от фирма с огромен опит в детските обувки) си криви едното краче навътре. аз мисля, че не е проблем, но ми препоръчаха да не й слагам обувките, да не свиква да ходи така. на някого да се е случвало подобно нещо?
иванита, стискам палци за добър развой
-
@ ivanita
Време е да оставите детето си на спокойствие... .
-
аз не съм специалист, но не може ли на човека просто да не му харесва да стои по корем? ако в другите аспекти от развитието си е наред, може би си е наред детето?
да питам нещо, по-маловажно, но ако на някого му се е случвало, ще съм благодарна.
моята девойка тръгва да прохожда - с помощ, като се държи за някого или нещо. но забелязахме днес, че като я държиш за ръцете и е с обувки (те са хубави, произведени от фирма с огромен опит в детските обувки) си криви едното краче навътре. аз мисля, че не е проблем, но ми препоръчаха да не й слагам обувките, да не свиква да ходи така. на някого да се е случвало подобно нещо?
иванита, стискам палци за добър развой
Не знам дали има връзка с това коеот питаш, но да си кажа по повод прохождането и обувките. Навсякъде, където аз съм чела, е пишело, че е по-добре да прохождат боси, защото си чувстват по-добре какво правят. Онзи ден една лелка се опита да ми продаде обувки за прохождане, което явно е много популярно в Бългаиря и като и казах, че ще прохождаме боси, беше изумена. Аз на Ивана започнах да слагам обувки чак след като проходи, а на Андреа понеже още не ходи, а само се изправя, още не слагам.
-
@ ivanita
Време е да оставите детето си на спокойствие... .
Добре докторе :-), ама ме притеснява това "нестоене" по корем и необръщане. :? Възможно ли е просто да не иска???
-
Вие дадохте по-горе снимка, където детето си седи спокойно по коремче.
Къде е проблема тогава?
Регресия, без никакви други белези на регресия?
"Шпицирайте" нещо във фурната, охладете подходяща напитка и се отпуснете. Надявам се тараторите са все още на мода в Бг- с орехи и зехтин... . :wink:
Порадвайте се на детенцето без тази непрекъсната хм... как да кажа... гонитба на вятърни мелници.
Ако НЕЩО друго Ви притеснява- обсъждаме.
-
Мда и тук препоръчват да прохождат боси. Аз обувки съм слагала чак като тръгнахме да излизаме навън да ходим. А и трябва много да се внимава, понеже може да останат плоски стъпълата. Трябва да се оставят да свикват с грапави повърхности, даже има специални упражнения за това.
-
Навсякъде децата си прохождат боси.
Тук през лятото са боси цяло лято.
Ех... Гръцкото лято... .
-
Ми тук малко трудно, с тия дъждове :lol: Не че не ги пускат да шляпат и със сополите до пъпа и по боси крака и ... и...
Направи ми впечатление при един от фестовете имаше специално трасе с различни участъци - настъргани дървени парчета, дървета, кестени, различна пътна настилка ... изобщо интересни видове и можеш да се разходиш бос, за да се насладиш на усещането.
-
ivanita , аз казах ли тииии? :lol: Бягай за таратора сега.
Елена, наистина най-добре боса да си прохожда Ади. Аз също компромис с обувки - не правя, дори за себе си, за дребния - дума да не става. Но за прохождащо дете - най-добре е босо. Така се учи и да балансира с пръстчетата, има идеално усещане къде стъпва, което дори с най-прекрасната обувка - няма как да стане.
Дани проходи в най-върлата зима тук, края на януари месец, бос. Опитвах поне с чорапи до стои, ама ги събуваше и не и не, така че просто увеличих климатика и го оставих да прави каквото си иска. Естествено, който минеше през нас и видеше тази "потресаваща гледка" - кършеше пръсти, вайкаше се и беше възмутен от мен и как може такова безобразие... :lol: Доколкото съм те чела - едва ли ти пука от подобни неща.
Обувки взех да слагам за разходките навън вече, защото няма опция да го пусна да тича бос /поне в нашите паркове и градинки/, или ако е мокро и студено. Но и досега, когато не е на "градска разходка" - бос си ходи, в къщи - винаги. Като го заведа на село, при хубаво време - също.
-
Аз слагам едни бебешки буйки(много смешно,ама така)От плат едни...и Бузана се пързаля с тях .Започва все едно шпагат ще прави и се хили.Събух ги и така си е супер!Ама се каня да и взема някакви като и порасне крачето още малко.14-ката и е още голяма.Стелката е 10 и не знам дали има толкова мънички.
-
а тя в къщи е постоянно или боса или по чорапи, обувките ги взехме за навън, че беше и студено да я извеждам само по чорапи. не я държа с обувки в къщи. ще ви държа в течение. иначе много ми се иска да идем на морето да джапа боса във водата и пясъка, ама май няма да ни се отвори парашута тази година.
иванита, дано за всичките си притеснения оттук нататък да получаваш подобни отговори :)
-
Нещо обърках темите, в които писах, но да напиша и тук, че получих доклад от 6 страници след прегледа на Ники с анализ и препоръчки :) Много съм доволна и не съжалявам грам за прегледа :)
-
Велик тенесист, човек, спортист.
Джентълмен-навсякъде, и във всичко.
Когато имаш щастието да се родиш на "подходящото" място.
Може би имаш по-големи шансове да станеш "подходящ" човек.
Щастливите детски години са път за "някъде".
-
Така е, докторе, най-малкото щастливите деца израстват уверени и смели хора в бъдеше :)
Не знам дали имате наблюдения от практиката, но все си мисля, че щастливите дечица са и по-здрави.
-
Не знам дали имате наблюдения от практиката, но все си мисля, че щастливите дечица са и по-здрави.
Ех, Стефи, дано да не си права, защото по тази логика излиза, че моите са много нещастни :(
-
Така е, докторе, най-малкото щастливите деца израстват уверени и смели хора в бъдеше :)
Не знам дали имате наблюдения от практиката, но все си мисля, че щастливите дечица са и по-здрави.
За децата - не знам, но за себе си мога да кажа категорично, че когато съм щастлива и споко - с години не ме налягат разни болежки. Имам ли в живота си период на ядове и нерви - започва се с главоболията, играта на кръвното ми, невралгии, обажда се дископатията, всичките му там изтръпвания на крайници и пр. гадУсти накуп. И то само заради стрес и работа на мозъка ми в "кофти режим". Предполагам, че при децата има подобна зависимост, все пак и те са хора ;)
mimi26 Има се предвид средата, която децата обитават, отношения в семейството и дали децата са под някакъв вид стрес, или не, че оттам и физиологични прояви, ако изживяват такъв... Поне аз така разбирам изказването на StefiZ Ако е до вродени заболявания, сезонни вируси и пр. - те всички деца са "нещастни" значи, не само твоите. :lol:
-
mimi26 Има се предвид средата, която децата обитават, отношения в семейството и дали децата са под някакъв вид стрес, или не, че оттам и физиологични прояви, ако изживяват такъв... Поне аз така разбирам изказването на StefiZ Ако е до вродени заболявания, сезонни вируси и пр. - те всички деца са "нещастни" значи, не само твоите. :lol:
оф, мимс, това имах предвид да, при вас няма как да избягаш от гените на тати :wink:
забелязала съм, че дечицата които плачат с месеци тръгвайки на градина, например, боледуват през седмица, образно казано. За такива наблюдения относно щастливи деца говорех, иначе е ясно, че в домашни условия всички тук се стремим да осигурим едно щастливо детство на принцовете и принцесите си :lol:
-
ivanita,при Жорето беше същото със стоенето по корем ,но грам не ми е идвало на ум да се притеснявам.Ми не обичаше да е така детето и плачеше и просто не го тормозех.От корем по гръб се обръщаше ,но от гръб по корем не желаеше и той на вашата възраст.Той първо проходи - на 10м. и после започна да лази - на 11 и половина м. и според мен,точно защото не му харесваше позата по корем.
-
Моето хлапе също не пожела да стои по корем. Няколко пъти го сложих така като бебе - скъса се от мрънкоч и сърдене и повече не съм го слагала принудително в каква да е поза, защото "така трябвало". Когато започна да се обръща - същата история, никога не е заставал по корем, освен по невнимание :lol: И до ден днешен няма хабер "къде е лампата", но от много малък знае "къде е котката", оглеждаше се за нея, посочваше я, в момента направо хуква да я търси и да я гушка като го питам за нея. Не може да показва "колко голям ще стане" и "на колко е годинки"...просто защото никога не съм го учила да го прави.
В общи линии - не седя да търся проблеми там където такива няма, нито за детето, нито за нещо друго. Достатъчно ми е сложен живота и без подобни "кахъри".
-
да, децата, които са "глезени" с носене на ръце, гушкане и други "порочни" практики стават уверени, успешни и здрави хора. а децата на щастливи и способни на обич майки и бащи са най-добре :)
-
z22, мен ме притесни това, че стоеше по корем -спря, обърна се от корем по гръб-спря, обратното-също. :? Но предполагам, че просто не иска това дете и ме шашка така :-)
П.П. Тараторът стана стрАхотен :-)
-
z22, мен ме притесни това, че стоеше по корем -спря, обърна се от корем по гръб-спря, обратното-също. :? Но предполагам, че просто не иска това дете и ме шашка така :-)
П.П. Тараторът стана стрАхотен :-)
И при нас имаше такъв период на необръщане, който продължи повече от 2м, после пък се обръщаше само на едната страна.
-
Ооо, и ние минахме такъв период - обърна се веднъж от гръб на корем и веднъж от корем на гръб и после повече от 3м не се обърна. Ама аз се радвах на този период, защото сега не смея да я изтърва от поглед.
Иванита, да разбирам ли, че малкия не пълзи и не се опитва да върви?! Направо ужас, да знаеш, че много изостава детето :lol:
Аз съм подложена сега на натиск, че трябвало да уча вече малката да върви 8O Аз обяснявам, че тя като има желание ще си покаже и че има цял живот после да върви, и че няма здраво непроходило дете, пък те ми разправят, че й било време вече. И то защото техния син на нейната възраст вече го държали за ръце, за да се учи да ходи.
Малееее, сега се сетих, че не съм им казала, че малката още не е започнала да се изправя, ужас! :lol:
-
краси, кои са ТЕ? аман от авторитети, сега понеже по-често други хора се занимават с ади, на няколко пъти ми се е налагало да кажа, че тя не обича да я държат за ръцете "за да се учи да ходи", а на всичкото отгоре детето си "казва" - сяда, даже вика и се разплака веднъж. естествено е повече да й харесва да лази, това го може по-добре. друг е въпросът, че като й е кеф хваща табуретката и си я бута по паркета с голям успех, но пусто не е в "правилното време", когато някой си е решил "да я учи".
да са ни живи, здрави и щастливи, другото се преживява
-
Краси, освен да се научи да пълзи като змия за друг вид пълзене не виждам мегдан в скоро време :-)Очевидно главата и дупето мнооого му тежат. :-)
-
Краси, кажи на ТЕЗИ да си гледат тяхната работа, а ти ще си гледаш твоята :D
Моето дете се обърна на 6м. и 9 дни по корем. Изправи се на 10 месеца, като успоредно с изправянето пролази и започна да прави крачки водена за ръка и по мебелите. Последните три дейности се случиха на навършени 10 месеца и в рамките на седмица :wink:
Преди това и на мен ми се казваше да я уча да прави крачки и дрън дрън.
Аман от състезание, слагане децата под калъп и всякакви такива :x
-
Когато Тереза направи първите си самостоятелни крачки на 9 м, получих поне 5 коментара от България, че не бивало, много съм била бързала :lol: и т.н. Сигурно се очакваше да си вържа детето в количката, да не би да му се огънели кълките :wink:. Вие обръщате ли внимание на подобни подмятания? Аз ги отминавам с усмивка. Генетично ни е заложено да имаме мнение по всеки въпрос и да даваме акъл там, където не са ни го поискали.
Елена, дъщеря ти е самостоятелно човече, което вече намира начин за комуникация с околния свят и показва какво и е приятно и какво не. Смее ли някой да ги накара да направят нещо, което не искат :lol:?
За връзката между щастието и здравето съм убедена. Навремето, когато с брат ми се разболеехме, ни водеха на Цигов чарк да побягаме из поляните на воля, вместо илачи :D.
-
elle аз не обръщам внимание на такива "капацитети" като е един път, усмихвам се или кимам и подминавам, но една баба в магазина като ми каза 3 пъти да дам лъжичка захар на ревящото си дете я питах с кюфте дали няма да стане.
Как ще го караш да върви то като не ще- вдига си краката или се тръшка и как ще го спреш като иска да ходи? Луди хора на всичкото отгоре на едните им се струва, че развитието закъснява, на другите, че избързва, ми те децата ни им е първа мисъл да угодят на бабите :D
-
Интересно.
-
Има много какво да научим от японците.
-
Когато Тереза направи първите си самостоятелни крачки на 9 м, получих поне 5 коментара от България, че не бивало, много съм била бързала :lol: и т.н. Сигурно се очакваше да си вържа детето в количката, да не би да му се огънели кълките :wink:. Вие обръщате ли внимание на подобни подмятания? Аз ги отминавам с усмивка. Генетично ни е заложено да имаме мнение по всеки въпрос и да даваме акъл там, където не са ни го поискали.
Елена, дъщеря ти е самостоятелно човече, което вече намира начин за комуникация с околния свят и показва какво и е приятно и какво не. Смее ли някой да ги накара да направят нещо, което не искат :lol:?
За връзката между щастието и здравето съм убедена. Навремето, когато с брат ми се разболеехме, ни водеха на Цигов чарк да побягаме из поляните на воля, вместо илачи :D.
Когато на 9 месеца на редовна консултация споделих с ЛЛ на детето, че тя се опитва да ходи /от осем месечна обикаляше мебелите, пропълзя на 6/ и тя ми каза- рано ви е да ходите, къде е то ПОНЕ 11 месеца, не го тормози детето 8O
след което прегледа продължи с "къде е лампичката", пляс пляс ръчички и подобни глупости, на което Стефания просто гледаше безучастно, при което ми се каза- ето, тя не може тези неща да прави, ти искаш да ходи 8O
-
мини, моля те, още не мога да спра да се смея :lol:
Ужас, ужас, ние направо много изоставаме - нашето пълзене е като настъпан червей, не посочва лампичката, не прави пляс-пляс с ръчички при "команда" ...
Ама тези педиатри могат само да вкарат някоя по-притеснителна майка във филм, друго няма да направят!
-
Мда, трагедия голяма с тази лампа...
Нашата пък въобще не ме е питала дали могат това или онова, пита само добре ли са и ги преглеждаше. Единствено в началото каза:"Има доста информация какво трябва да могат на определена възраст, знам че ще четеш, аз няма да те тормозя, ако нещо те притеснява - казвай". Май това е по-добрия вариант.
А камъчетата описани от доктора ги бях научила наизуст от препрочитане :lol: Благодаря, Докторе!
-
Ама наистина къде ги намирате тези доктори с лампите, пляскането и тем подобни. Водила съм децата при двама педиатри, ами честно никой никога не им е задавал такива безумни въпроси, или да ми е обяснявал колко им е рано да ходят... Напротив, винаги са им се радвали :lol:
Споделям това, защото съм абсолютно убедена че 80% от педиатрите не питат за подобни глупости, но майките които посещават такива не го пишат и читателя остава с впечатлението, че тук децата се лекуват от супер непрофесионалисти. :wink:
-
Е, нас не са ни питали такива неща като лампи и тем подобни, но на един от редовните прегледи на баткото сестрата беше възмутена, как на картинка на къща с кръст малкия не казал, че това е църква, а къща и ние защо не сме го научили видиш ли... При което аз й казах, че изобщо не ме интересува кръста отгоре, а че е показал, че това е сграда. Който иска католици - да си ги учи у тях, аз нямам нужда от такива. Ама не... забавяла съм му развитието...Да ми е жив и здрав, приказва и знае повече от половината католически деца :D Та има и по-лошо от лампата :lol:
-
Религията е доминираща в тези общества.
Ще ни гледат "на криво"... и ще коментират "произхода" ни с пренебрежението на "по-висшата" раса.
;)
-
Аа, ще гледат накриво, ама мама не мълчи :lol: А и по-висша раса не са, много се пазят милите от рамката нацисти... Но е нормално за района тук, все пак е най-голямата католическа провинция :?
-
http://www.metronews.ru/metro-plus/vyzhat-maksimum/Tpoleu---DRz2tf6RcIyQ/
Кой, как и от кога въвежда "сокчета".
От 2 месец, моля. Че ги и рекламират с хъс и с "уверенност".
Става ясно на всички вече, на кого прилича Бг Педиатрия.
Ако изобщо нещо е останало от нея в Бг.
-
добре, аз едно нещо не мога да разбера - да оставим всички останали източници, достъпни за майките, но СВЕТОВНАТА ЗДРАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ дава еднозначни препоръки, защо барем тях не четат. а после децата били "трудни", пищяли по цял ден и цяла нощ и кърмата на майките била нехранителна. мисля, да подема кампания - образовай едно джи пи- да изпечатаме препоръките на сзо и да ги дадем на поне един лекар, да се запознаят хората, явно трудно стигат до тази информация
-
хаха, Ели, и аз съм си го мислила същото, че много им се вбесявам вече на нашите лекари. Ама аз съм си мислела, да ги залепя направо на вратите на кабинетите, че и майките да ги четат.
-
Та има и по-лошо от лампата :lol:
Убеждавам се все повече, че тепърва още много компетентни мнения по отношение развитието на децата ни ще ни изумяват.
В бг мама има теми, където майки в деца в градинска възраст споделят, че педагогическия персонал им е обърнал внимание какво детето им не умее да прави добре - не става въпрос за никакви червени флагчета, а за деца на по 4-5 години и неща, които се правят в училище. Масово майките съветват какви мерки да се предприемат, за да се наваксат "пропуските". От кога основното занимание на деца в тази възраст не трябва да е играта?
Предтсавям си какво следва в у-ще. Гласихме се за едно от уж добрите у-ща, има дати за подаване на документи за предучилищната и събеседване. След събеседването, се оказва, че "не сме класирани", Симона не се е справила добре. Не че детето нещо било неспособно, ама си личало, че не сме я подготвили за събеседването. Дори не ми беше хрумнало да подготвям 5 годишно дете. То още докато ни обясняваше директорката как смело можела да каже, че техните деца в края на подготвителния клас, знаят значително повече от останалите деца, вече се чувствах дискомфортно там. Събеседването с детето беше под формата на тест, изготвен от не помня кой доцент на не ппмня кой Институт по психология, две комисии от психолози го разглеждали и тълкували. Много грешки направила Мончето - подали й ръка, тя не я стиснала силно, уверено. Казали й да нарисува къща, но да няма небе и птички, тя обаче ги нарисувала, казали й, че е сгрешила, питали я защо така е направила - казала им, че така картината станала по-хубава. Като броила отзад напред от 10 до 1, се забавила. Но другата година можело пак да опитаме, да я подготвим повече. Аз ли нещо пропускам в развитието на детето си?...
-
5 Концерта на Бетховен.
Лондонски Симфоничен Оркестър ( ЛСО) под диригенството на Сър Колин Дейвис.
Евгени Кисин на пианото.
Незабравимо изживяване... .
-
Цветенце, не пропускаш ти. Това е като нашата църква за жалост :?
-
Та има и по-лошо от лампата :lol:
Убеждавам се все повече, че тепърва още много компетентни мнения по отношение развитието на децата ни ще ни изумяват.
В бг мама има теми, където майки в деца в градинска възраст споделят, че педагогическия персонал им е обърнал внимание какво детето им не умее да прави добре - не става въпрос за никакви червени флагчета, а за деца на по 4-5 години и неща, които се правят в училище. Масово майките съветват какви мерки да се предприемат, за да се наваксат "пропуските". От кога основното занимание на деца в тази възраст не трябва да е играта?
Предтсавям си какво следва в у-ще. Гласихме се за едно от уж добрите у-ща, има дати за подаване на документи за предучилищната и събеседване. След събеседването, се оказва, че "не сме класирани", Симона не се е справила добре. Не че детето нещо било неспособно, ама си личало, че не сме я подготвили за събеседването. Дори не ми беше хрумнало да подготвям 5 годишно дете. То още докато ни обясняваше директорката как смело можела да каже, че техните деца в края на подготвителния клас, знаят значително повече от останалите деца, вече се чувствах дискомфортно там. Събеседването с детето беше под формата на тест, изготвен от не помня кой доцент на не ппмня кой Институт по психология, две комисии от психолози го разглеждали и тълкували. Много грешки направила Мончето - подали й ръка, тя не я стиснала силно, уверено. Казали й да нарисува къща, но да няма небе и птички, тя обаче ги нарисувала, казали й, че е сгрешила, питали я защо така е направила - казала им, че така картината станала по-хубава. Като броила отзад напред от 10 до 1, се забавила. Но другата година можело пак да опитаме, да я подготвим повече. Аз ли нещо пропускам в развитието на детето си?...
Оставете детето да си изживее щастливо детските години.
Запишете в добро, нормално училище, и помагайте с уроци у дома.
Не се занимавайте с комплексирани, непълноценни, "съвременни", поамериканчили се Българи, из "високите"етажи на собствената им нищожност.
Не е важно как си подаваш ръката, а на кого смяташ че може да я подадеш.
Децата ни са за нас "най, най" във всяко отношени. Част от нас. Жива част.
Никой не може да ни унижи, ако самите ние не се самоунижим.
Не е важното да си "успял". Важното е да си щастлив.
-
Точно така смятам да направя. Още, докато течеше събеседването, започнах да осъзнавам глупостта, която сме проявили, да поискаме да бъдем част от това. С прибирането си вкъщи го бях осъзнала окончателно - категорично се отказваме да се напъваме за това у-ще. Мисълта ми беше, че някак много се измени идеята за детството сякаш...
-
Оставете детето да си изживее щастливо детските години.
Запишете в добро, нормално училище и помагайте с уроци у дома.
Не се занимавайте с комплексирани, непълноценни, "съвременни", поамериканчили се [sic], из "високите"етажи на собствената им нищожност.
Не е важно как си подаваш ръката, а на кого смяташ че може да я подадеш.
Децата ни са за нас "най, най" във всяко отношени. Част от нас. Жива част.
Никой не може да ни унижи, ако самите ние не се самоунижим.
Не е важното да си "успял". Важното е да си щастлив.
Докоснахте ми душата. Това си повтарям откакто забременях и така се опитвам да си отглеждам детето - да умее да се радва и да е щастливо.
Преди седмица купихме къща с адрес на една пряка от района с най-елитни училища. И в нашия район са добри, но нормално добри. Всеки честити и веднага бърза да се увери дали сме в елитния район, нали, а аз отговарям, че не сме и надали това е най-важно. Аз съм далеч от училищните проблеми засега, но все си мисля, че умното и обргижвано с време, внимание и обич дете ще постигне успехи според собствените си амбиции във всякаква обстановка.
-
Цялата тази Бг терминология "на успеха" е като американската high-school mythology.
Същите тези кухи фрази, същата тази религиозна подоплека, същите тези морални "нашепвания".
От тези неща се родиха морални чудовища като Никсън например, отраснал в иначе богоязна атмосфера на морални "ценности" и "страх от Бога".
От атмосферата на щастливо детство и нормални родители се роди другата противоположност- велик мъж като Дуайт Айзенхауер-балансиран, човешки, морален без да е морализатор, политик с усет инстинкт и рефлекс.
-
Както казваше братовчедка ми по повод това, че малката и дъщеричка отговаряше винаги на въпроса "Каква ще станеш като пораснеш" с "Багеристка"-"Важното е да е щастлива. Пък тъкмо няма да давам пари и за колеж" :lol:
-
Елена и по 3 пъти да им го разпечаташ на педиатрите те нямат време да четат, само гледат да набират максимален брой.
За училищата нямам думи, какво ли ще е след 6г като ще имаме пряк контакт не знам :( и учебниците ни все се пренаписват, накрая така ще са обяснени простите неща, че и ние няма да ги разбираме.
Цветенце ми как да стисне уверено ръка детето, то се е притеснило ще го одобряват, само тия на които не им пука на първа среща са уверени си мисля аз(на мен на 30 и кусур години ми става стомаха на топка от предния ден като ми предстои нещо важно).
-
А, притеснило се - то детето хич и не знаеше, че някой за нещо ще го одобрява :)
Казали му да не рисува небе и птици, ама то си решило детето, че така картината няма да е хубава и си ги нарисувало :lol: Детето си беше спокойно и в настроение.
Ама да му подаде насреща един голям и едър човек ръка два пъти по-голяма от неговата и при положение, че в ежедневието на 5годишно дете едва ли присъства ръкостискане - ами едва ли ще се метне да ръкостиска твърдо и уверено. Но щом група видни психолози са го измислили, явно аз нещо не разбирам.
-
Точно така смятам да направя. Още, докато течеше събеседването, започнах да осъзнавам глупостта, която сме проявили, да поискаме да бъдем част от това. С прибирането си вкъщи го бях осъзнала окончателно - категорично се отказваме да се напъваме за това у-ще. Мисълта ми беше, че някак много се измени идеята за детството сякаш...
Цвете, да не сте ходили на изпит в "Шилер"? те ги правят тия работи.
целият проблем идва от там, че сме бедна и затъваща страна. поради което, всеки си е навил на пръста, че единственият начин да си спаси децата от тук, е да ги прати да учат в чужбина и там да артисат. а ученето в чужбина минава през добрата подготовка в училище. и тъй като сме прекалено много маймуните на клона - цяла България дойде да живее в София, а училища нови няма - започва наплива за "елитни" училища, спане по 2 дни пред училището, за да се запишеш и т.н. започва и истерията за "добро образование". не че образованието не е силно занемарено, де...
утешавам се с това, че у нас все още се тръгва на училище на 7. я си помислете за горките европейчета и американчета, дето тръгват на 5.
-
цветенце, това е толкова далеч от психологията, колкото лампата като диагностичен критерии в педиатрията. да е живо и здраво детето, пък някой ден и видните "-изи" ще се сетят, че всъщност най-много се учи чрез опита - чрез играта, преживяването, общуването. проблемът за образованието ми е много наболял. на нас ни казаха, преди 4 месеца, че сме закъсняли (дъщеря ми прави една година след два дни) да избираме училище. при нас дилемата е частно или държавно - ужасно е скъпо, според мен неморално, но пък в частните училища има неща, които са твърде важни - музика, театър, изкуства, говорене, творене, не е само образователните предмети, спорт. ще го мислим, но трудно човек взима такова решение, изглежда много съдбовно.
пп джам, а горките англичанчета на 3.5 тръгват, но наистина от 5 е задължително
между другото има изследвания, че колкото по-късно тръгват на училище, толкова по-добри академични постижения имат децата.
-
Цвете, да не сте ходили на изпит в "Шилер"?
Там :)
Племенниците учат там, удобно ни е като местоположение. Но естествено, вече категорично се отказахме.
Това може би е било едно добро начинание навремето при създаването си.
Сега обаче явно деградира - доста от съучениците на племенника се изнасят в други у-ща. Дядо му, като му помага с домашните по немски, е споделял впечатления, че учебниците не са особено добри.
И без това ми беше неприятно, че ако я запишем в Шилер, ще й се скъси периодът в прекрасната ни селска градина в Лозен, съв впокойния и приветлив персонал и с огромния двор в полите на планината - за да отиде да кара предучилищна в 145 СОУ в Младост, където в двора няма дори една пейка, дори един баскетболен кош в двора - гол цимент, един лост и изглед към Метро. Но пък в края на предучилищния клас щяла да знае мнооого повече неща :wink:
То нашата глупост не свършва до тук - ние нещо тотално се бяхме заблудили, че тя тази есен е предучилищна и после първи клас. Подадохме молба, приеха молбата и чак при класирането аз виждам, че сме кандидатсвали с набор 2006, т.е. деца от 3-та градинска група, а Мона е 2007г. Изобщо къде го заведохме детето... :)
-
http://www.youtube.com/watch?v=muYb5HMG9tc
-
http://www.youtube.com/watch?v=muYb5HMG9tc
Красиво!
-
:)
-
Цветенце, филма с прехвалена детска градина го играхме преди няколко години ... уж да развиват интелекта на децата уж не знам си какво ... не ми се говори даже. Тогава осъзнах,че ако искаш детето ти да е щастливо, здраво и с търсещ ум просто трябва да играеш с него колкото се може повече. На ДГ не разчитам въобще от ден първи. Никола рисуваше прекрасно преди да го вкарат в матрицата ...после се почна едно - къща, дърво, слънце ... докато преди година седнахме и си поговорихме хубаво с него - казах му, ако ти виждаш ябълките сини, значи са сини, ако мислиш, че къщата трябва да намира на морско дъно, нарисувай я там. Просто развитието на децата ни си е наше дело ... училището само помага.
ПС
Специален поздрав за доктора :) Освен изпълнението и публиката е забележитлна ...ех
http://www.youtube.com/watch?v=EgvSYHu7rfE
-
ПС
Специален поздрав за доктора :) Освен изпълнението и публиката е забележитлна ...ех
http://www.youtube.com/watch?v=EgvSYHu7rfE
Много любимо. Напомня ми за едни други времена, в които майка ми все ми правеше забележка да забавя темпото...
-
От сега казвам,че не съм прочела цялата тема(не,че това ме оправдава),но ще питам,ако вече е коментирано само кажете :P
Криси съм забелязала(ха та нали са две веднага сравнявам),че като сяда си сяда на крачетата и по често само на едното.Слага си крачето и дупето отгоре не мисля,че му е неудобно,но почти постоянно когато е седнал поне едното е от долу.Винаги го вадя,проблем ли е това,че сяда така :ask:
-
От сега казвам,че не съм прочела цялата тема(не,че това ме оправдава),но ще питам,ако вече е коментирано само кажете :P
Криси съм забелязала(ха та нали са две веднага сравнявам),че като сяда си сяда на крачетата и по често само на едното.Слага си крачето и дупето отгоре не мисля,че му е неудобно,но почти постоянно когато е седнал поне едното е от долу.Винаги го вадя,проблем ли е това,че сяда така :ask:
Като водихме децата на ортопед по повод плоскостъпие, той настоя да не позволявам на дъщеря ми да сяда така. Не мога да обясня логиката, но проблем също беше и спането по корем и извъртането на крачетата навътре.
-
Не се препоръчва седенето като жаба и спането по корем, заради опастността от изкривяване стъпалата навътре, и така да ходят-с пръстите навътре.
-
Не се препоръчва седенето като жаба и спането по корем, заради опастността от изкривяване стъпалата навътре, и така да ходят-с пръстите навътре.
Това твърдение, извинявам се, изобщо не ми се вижда издържано.
Седенето като жаба, ако имаш педвид това на W , краката да са навън - така седят масово децата /вкл. моите/. Питала съм ортопед /тук в Германия/ няма проблеми. Дъщеря ми е на 5 год почти и досега така седи, не съм забелязала да са й изкривени стъпалата.
Другото е абсурдно, масово бебетата и малките деца спят по корем, цяла нощ ще дежурим да ги обръщаме ли?
-
Моите и двете от както могат сами да се въртят, спят по корем. Запърви път чувам, че това можело да ги изкриви и въобще не го вярвам. Интересно мие какво предлага ортопеда против спане по корем. :-)
-
... Интересно мие какво предлага ортопеда против спане по корем. :-)
Виден столичен ортопед е посъветвал братовчедка ми да слага на дъщеричката си възглавница с височина равна на разстоянието от главата до рамото 8O На мен пък ми е интересно как ще го закотвя детето да спи върху въпросната възглавница като всяка сутрин го намирам в незнайни пози с главата надолу :lol:
-
От сега казвам,че не съм прочела цялата тема(не,че това ме оправдава),но ще питам,ако вече е коментирано само кажете :P
Криси съм забелязала(ха та нали са две веднага сравнявам),че като сяда си сяда на крачетата и по често само на едното.Слага си крачето и дупето отгоре не мисля,че му е неудобно,но почти постоянно когато е седнал поне едното е от долу.Винаги го вадя,проблем ли е това,че сяда така :ask:
Като водихме децата на ортопед по повод плоскостъпие, той настоя да не позволявам на дъщеря ми да сяда така. Не мога да обясня логиката, но проблем също беше и спането по корем и извъртането на крачетата навътре.
и аз съм чела за това нещо - вредно е да си седят на крачетата.
-
От седене на W вместо плоскостъпие имам страшно висок голям свод и трудно намирам обувки, на мен явно обратно ми действа :D
-
Водили сме ги на ортопед,но там ни посъветваха за прохождането,за каишките и проходилките,но за това как стоят не е ставало на въпрос.
А за спането по корем ми се струва мисия невъзможна да ги отуча,ако е вредно ето така се спи от как са се научили сами да се обръщат е не е винаги так но през повечето спящо време:
-
Това е по-добрият вариант :) Все пак позата на краката продължава да е жабешката :) Синът ми спи надупен на коленете си....по- скоро си мисля, че това би било проблем, тъй като стъпалата отново са насочени навътре, както при стоежа на W
-
Аз имах предвид не сядане по жабешки, а когато крачетата са просто прибрани под дупето. Така стъпалото под дупето е изкривено навътре. Откакто започнаха да ходят на детска градина, започнаха да сядат по този начин.
-
W седежа е позиция, която позволява на детето да играе с предмети, разположени фронтално, но не позволява ротация на телцето нито отклонения в ляво и в дясно ( спомнете си за балансирания откат в ляво и в дясно на току що научилото се да седи дете).
W седежа, ако не е "научен", се смята за класическа изява на лека хипотония на долни крайници.
Иначе е просто начин тялото да "се заключи" стабилно при игра с предмети във фронталната равнина ( пред детето). Всеки опит за обръщане силно в ляво и/или в дясно, без разместване на крачката е невъзможно ( или силно ограничено).
Някои смятат също че, W седежа не позволява правилното развитие на предпочитаемата ръка, но аз лично се съмнявам в това.
Темата е големичка... .
-
Темата е големичка... .
Ще имате ли време за подробности :) аз съм просто любопитна?
-
Докторе, нали при висока Т (39-39.3) се даваше комбинация от Хексалгин+Нурофен (някъде тук съм го чела)?
След това нужно ли е да се дава през 4 часа антипериптик, като се редува Панадол, Нурофен, Хексалгин?
-
Докторе, нали при висока Т (39-39.3) се даваше комбинация от Хексалгин+Нурофен (някъде тук съм го чела)?
След това нужно ли е да се дава през 4 часа антипериптик, като се редува Панадол, Нурофен, Хексалгин?
Не е нужна комбинация, освен ако няма данни за температурни гърчове.
-
Темата е големичка... .
Ще имате ли време за подробности :) аз съм просто любопитна?
Кое по-точно Ви интересува?
http://www.learninglinks.org.au/pdf/infosheets/LLIS%2025_W-Sit.pdf
Под hamstrings се подразбират един от трите мускула от задната част на бедрото- семитендинозус, семимебранозус или бицепс фемори (дълга и къса глава).
-
Докторе, нали при висока Т (39-39.3) се даваше комбинация от Хексалгин+Нурофен (някъде тук съм го чела)?
След това нужно ли е да се дава през 4 часа антипериптик, като се редува Панадол, Нурофен, Хексалгин?
Не е нужна комбинация, освен ако няма данни за температурни гърчове.
Благодаря!
-
Няколко идеи за корекция, освен горепосочените са:
* за пълзящо дете- насърчавайте или алтернативна смяна на ръцете/крачка при пълзене, или първо ръка, после краче (диагонална). Или като "динозавър"- първо лява страна (крак, ръка), след това-дясната страна.
* за по-големи деца- насърчавайте седежа, както посоченият тук.
-
Кое по-точно Ви интересува?
http://www.learninglinks.org.au/pdf/infosheets/LLIS%2025_W-Sit.pdf
Под hamstrings се подразбират един от трите мускула от задната част на бедрото- семитендинозус, семимебранозус или бицепс фемори (дълга и къса глава).
Интересуваше ме какъв точно е проблема и тук е описан просто и разбираемо, упражненията при по-големите и начина за корекция седежа на по-малките също са възможни :)
Не ми е достатъчно да знам, че е "неправилно" и трябва да го "забранявам".
Благодаря ви!
-
Освен изключване възможността за хипотония, В-седежа се смята че има негативно влияние предимно върху позата в по-късна възраст, както и предразполагащото му влияние за ходене с пета навътре.
Освен че В-седежа показва известни неща за корекция ( ако няма хипотония).
Кога В-седежа е в рамките на нормалното:
*когато детето сменя такъв седеж с нормален, често, и в рамките на игра, или когато е преходен от пълзене в сядане. Временното разширяване на опората при седеж, дава на децата чувство за стабилност и баланс при игра ( седейки).
Кога не е:
*Когато такава поза има склонност да се поддържа дълго време, или стане навик за седеж при игра на земята. Като проблема тук се центрира върху недостатъчната възможност (тренинг) на мускулите на гърба
да позволяват преместване на тежестта при ротация на тялото или при странично ( ляво-дясно) движение на тялото.
Проблеми, можещи да се развият при навик за В-седеж:
* Неправилна походка ( положение на тялото при ходене). Снимките... . Първата в ляво на първата снимка, крайната в дясно- на втората ( т.нар.>>sway back posture)
* Ходене и стоене с пети, обърнати навътре ( виждали сте това по особения вид износване на обувките при възрастни).
* Слаба мускулатура на гърба, проблеми "с кръста".
* Обтегнати, стегнати, опънати долна група мускули на гърба, и посочените три мускула от задната група на бедрото.
-
Благодаря ви ето за този сядане става въпрос и е не постоянно,може би по причините който е описал доктора по горе при игра,а за спането понякога е така но много рядко.
*vera за сега не сяда така,но щом твоите са започнали в детската,значи не е изключено на по късен етап.
Интересуваше ме дали е притеснително
-
Бедна Гърция, разпъната на кръст от всички. И готвещи се леви боклуци отново да "управляват", яхнали недоволството на една цяла нация от онези, управляващи нашия свят.
Но... Гърците не се "предават", и духа е все още жив. Даже- много жив.
Лятото е "на прага", и красиво, както всяко Гръцко лято.
И тези хубави и весели гръцки кръщенета, в малките църквички, под кипарисите. И винаги в 12.30 по обяд. Д-р Бърди е често канен... Но какво "официално" да сложиш при 38-40 градуса " на сянка"?
След ритуала в църквата се раздават малки сладки и много красиви мънички нещица за спомен- кръстчета на безопасна игла или малки сини оченца от стъкло, които тук се смятата "за късмет", и се слагат на много бебета, на дрешките, на рамото отзад, с малка безопасна игла.
http://www.youtube.com/watch?v=CvHKIlrghYU
http://www.youtube.com/watch?v=9FG5oEyIiao
-
Те и тук са много популярно тези сини оченца, само дето е символ на окото на Мохамед и си се тачи от мюсюлманите, но явно и не само.
-
Докторе, наскоро срещнах моя позната, която току-що се беше завърнала от Гърция /не живее там, били са просто за няколко дни/. Думите и бяха буквално: "Няма криза в Гърция, каква криза... Гърците продължават да си живеят живота, да се усмихват, да пазаруват. Магазините са им пълни с хубава стока....животът за тях продължава да е прекрасен. А Бойко Борисов не го е срам да говори в ефир как Гърците трябвало да се учат от нас....да се справят с кризата."
-
Те бисерите на Бойко някой ще ги събере в книга :D аз съм чувала, че за уроки го слагат тия сините, даже и просто синичко, а не само като око.
-
Те и тук са много популярно тези сини оченца, само дето е символ на окото на Мохамед и си се тачи от мюсюлманите, но явно и не само.
Мюсюлмани? не вярвам. Гърците едва ли биха и докоснали нещо, имащо връзка/напомнящо турци ( не че само те са мюсююлмани, но асоциацията в Гърция е болезнена и едностранна).
Учудвам се на злобата и хъса с който в Бг "коментират" Гръцките новини. Това отразява националните ни черти на завист, злоба, комплексарщина и мизерия. Докога така? кой знае... . Как болезнено се вижда всичко това отстрани... .
Бях вчера на едно кръщене, и гледах с радост как се събират далечни и близки роднини... в Гърция семействата са големи- обикновено 3 деца са минимум, а старите семейства- 5-6.
Като ме видя, седнал на пейката, под един кипарис ( след свършване на ритуала) , майката ( те са ми пациенти) седна до мен с детенцето (за да се поуспокои малко след плача в църквата), и обменихме две, три фрази. Започнаха да идват познати, и да се ръкуват с нея (майката) на отиване... и във всичко това имаше толкова искреност, добронамереност, позитивност. Такива неща в Бг са невъзможни. Аз никога не съм виждал подобно нещо. Не знам- понякога съм много раздвоен в оценките си за Гърците, но колкото повече време минава, разбирането надделява. А и спомените ми от Бг ме карат да приемам всичко с оптимизъм, спомняйки си че има лошо, много по-лошо. Има абсолютната "дупка" на опресия, насилие, демагогия, лъжа, безвремие, безперспективност.
Бг никога няма да стане Гърция.
Гърция може да падне (икономически) на Бг ниво, но за останалия свят ( за съжаление), Бг винаги ще си е Бг, а Гърция- Гърция. Поне докато Бг я управляват тези кретени.
Мислех си че новия Президент на Бг ще е нещо "по-така", но и той се разприказва непропроционално на интелекта си... и наговори глупости (куп)- как е възможно Президент на Бг да говори такива глупости за съседна държава, и то в Брюксел, на официални срещи? Каква е ползата от това да се злобее по адрес на други? вместо да си гледа вътрешните проблеми? Когато човек пътува в Бг провинция, мизериятя и запуснатостта са обратно пропорционални на красотата. Но дори и в Бг, в красотата и има нещо запуснато, мизерно, неприбрано, неподредено... .
В Гръцката красота има спокойствие, топлина, уют, позитивизъм.
Да умееш да живееш е важно. Това остава.
Всеки миг от живота... .
-
Те и тук са много популярно тези сини оченца, само дето е символ на окото на Мохамед и си се тачи от мюсюлманите, но явно и не само.
Мюсюлмани? не вярвам. Гърците едва ли биха и докоснали нещо, имащо връзка/напомнящо турци ( не че само те са мюсююлмани, но асоциацията в Гърция е болезнена и едностранна).
Eто откъде произлиза : http://en.wikipedia.org/wiki/Evil_eye
-
Окото на Мохамед съм го виждала изрисувано даже върху луксозна кутия турско кафе, като капакът на кутията е фес с пискюл.
-
днес четох в един вестник нещо, което за пореден път ме потресе с това колко са ни се преобърнали на 180 градуса моралните ценности като нация.
става дума за случка по време на земетресението в Перник. репортажът разказва за родилното отделение на местната болница, което се намира на последня етаж на болницата.
като започнало да тресе, всички майки-родилки, барабар с дежурните акушерки, хукнали надолу. едва като излезли навън, се усетили, че горе са останали 7 новородени бебета в креватчета и едно в кувьоз. новоизлюпените майчета взели да пищят за децата си (сетили се!), а "смелите" акушерки се върнали и започнали да изнасят бебетата навън, увити в одеала. добре, но онова в кувьоза не може да се изнася. него оставили на санитарката - явно тя, като най-нисш персонал не е смеела да напусне работното си място, "но често ходели да го наглежда", според автора на репортажа.
та тези жени - акушерките, вместо да бъдат уволнени дисциплинарно затова, че са напуснали работното си място без разрешение и са застрашили живота на пациентите си - новородени и безпомощни бебета, като са ги оставили без надзор... дръжте се да не паднете! та тези жени били предложени за почетни гражданки на Перник, за проявен героизъм!!! защото все пак се върнали за горките бебета и защото все пак оставили онова, нещастното в кувьоза, на грижите на санитарката, а не го заебали напълно...
просто нямам думи да изразя възмущението си от това морално падение и от това скудоумие - не само на майките и акушерките, но и на общината на Перник, която - аналогично на цялата останала българска управа - е напълно ненормална и неадекватна.
-
Пиша сякаш "не на място", но моля да ме извините. Преди време мои думи публично обидиха д-р Birdie, най-малкото заслужава и публично да получи извинение за това. Много ми е помагал, и за двете ми деца, много надежда ми е давал в трудни моменти, много практически съвети.И освен тази чисто "ежедневна" помощ ми даде нещо много важно - помогна ми да израсна душевно, чисто човешки, накара ме да се замисля и преосмисля много неща. Със сигурност имам още много дълъг път и тепърва имам да уча...
Съжалявам!
Благодаря, Докторе!
Ако д-р Birdie, реши може да изтрие написаното от мен!
Лека вечер на всички.
-
Благодаря за добрите думи!
Аз никога не трия тук. Освен ако не се пишат глупости около ваксинациите... това се случи 1-2 пъти за 4-5 години.
Сега съм просто много зает... и съм с много ограничено време.
Просто днес тук е официален празник и неработен ден, та затова пописах малко.
Около 7 години съм във форумите.
Тъй като съм анонимен, единствената ми цел е да се помогне с нещо.
Без да искам нищо в замяна.
Е, ако се спомене моето име с добро- само мога да се зарадвам.
Нищо друго не ми е нужно- имам си признание и средства... повече не са ми нужни.
Правя всичко това и поради факта, че в Бг, положението с нашата специалност е трагично.
Но децата не са виновни за това.
Следователно-трябва да има изход.
-
Докторе, просълзихте ме...
Имах нужда да прочета нещо такова, че сме влезли в серия и аз вече съм в една черна дупка....
Благодаря Ви за всичко и че все още сте сред нас и ни "търпите"!
-
....Е, ако се спомене моето име с добро- само мога да се зарадвам.
....
Бъдете сигурен, докторе :) Няколко пъти вече ми се случва да разказвам на майки /далечни на този форум/ за Вас и да се окаже, че славата Ви се носи от много отдавна :) и те всъщност знаят за Вас и това, което правите за децата :)
Радвам се, че Ви познавам, макар и виртуално. Често ми се случва благородно да завидя на хората, които имат възможност да Ви познават лично...
-
Но децата не са виновни за това.
Следователно-трябва да има изход.
:bighug:
-
Благодаря за добрите думи!
Аз никога не трия тук. Освен ако не се пишат глупости около ваксинациите... това се случи 1-2 пъти за 4-5 години.
Сега съм просто много зает... и съм с много ограничено време.
Просто днес тук е официален празник и неработен ден, та затова пописах малко.
Около 7 години съм във форумите.
Тъй като съм анонимен, единствената ми цел е да се помогне с нещо.
Без да искам нищо в замяна.
Е, ако се спомене моето име с добро- само мога да се зарадвам.
Нищо друго не ми е нужно- имам си признание и средства... повече не са ми нужни.
Правя всичко това и поради факта, че в Бг, положението с нашата специалност е трагично.
Но децата не са виновни за това.
Следователно-трябва да има изход.
Колко силни и верни думи,сълзите ми се стекоха преди да стигна края
:bighug: Благодаря за търпението и съветите
-
Докторе, огромно благодаря и знайте ,че Ви споменаваме с добро и уважение .
Излъчвате с постовете си толкова спокойствие,хармония, Любов към децата !Вие работите със сърце !!!Бъдете здрав !
Пп.бих искала да имах и аз такъв лекар,с който с открито и доверено сърце да поседнем под ухаещите липи в парка или пред блока, Калоян да му се усмихва и прави бръм-бръм ...а аз да знам ,че мога да се доверя изцяло и безусловно на лекарската му преценка.
Понятието семеен лекар у нас ,а и за лекар въобще , е доста изкривено от представата ми за такъв,за съжаление .
-
Докторе, аз също съм Ви досаждала доста с проблеми около моите деца, още веднъж благодаря за проявеното търпение, разбиране и себераздаване. :)
Всичко, което пишете е толкова вярно, всичко за "милата" ни родина...
Не съм от най-добрите текстописци тук за това няма да навлизам в подробности, но днес за пореден път се убедих в невежеството и некомпетентността на управляващите ни, за съжаление :( И още по-лошото е че няма изход..., трябва да има, но според мен няма :(
-
Има Стефи, има и за доброто на децата ни и за нашия по-добър живот трябва да го намерим.
На доктора Огромни благодарности и от мен!
-
И още по-лошото е че няма изход..., трябва да има, но според мен няма :(
Има Стефи, има... на летище София е. Самолет за някъде далече.
Д-р Бърди, Благодаря Ви от сърце, че ни учите как да бъдем по-добри родители.
Бъдете здрав.
-
Започнаха да идват познати, и да се ръкуват с нея (майката) на отиване... и във всичко това имаше толкова искреност, добронамереност, позитивност. Такива неща в Бг са невъзможни.
Не е така. Вчера се върнах от България, детето беше болно и толкова разбиране срещнах за всичко, че съм възхитена от отношението на дори чужди хора.
Между другото, лекарката, при която я водих, беше много отзивчива и обянсяваше всичко и се аргументираше. Много добро впечатление ми направи като човек,много внимателна и подробна. Не съм я избирала отидох при първият дежурен педиатър, който бешще най-близко до нас.
Не знам- понякога съм много раздвоен в оценките си за Гърците, но колкото повече време минава, разбирането надделява.
Докторе, така става с годините. И аз съм така с американците. Тук като чета някои мнения и се сещам преди време, че и аз съм писала подобни неща и съм си ги вярвала, пък сега съвсем различно и с повече рабиране гледам на тях.
-
Започнаха да идват познати, и да се ръкуват с нея (майката) на отиване... и във всичко това имаше толкова искреност, добронамереност, позитивност. Такива неща в Бг са невъзможни.
Не е така. Вчера се върнах от България, детето беше болно и толкова разбиране срещнах за всичко, че съм възхитена от отношението на дори чужди хора.
ако беше изцяло и напълно така, нямаша да го има и това място вече 7 години...
-
Аз бих желала да Ви откъсна един трендафил Докторе,
от храста до бащината си къща, където съм сега!
Да ви го подаря с Благодарност и както друг някой написа,
с малко тъга, че не сте до нас и реално!
:flower: Бъдете здрав!
-
Започнаха да идват познати, и да се ръкуват с нея (майката) на отиване... и във всичко това имаше толкова искреност, добронамереност, позитивност. Такива неща в Бг са невъзможни.
Не е така. Вчера се върнах от България, детето беше болно и толкова разбиране срещнах за всичко, че съм възхитена от отношението на дори чужди хора.
ако беше изцяло и напълно така, нямаша да го има и това място вече 7 години...
Никъде не е изцяло и напълно по един или друг начин. За мен отношението в България е предимно добро, може би защото избирам това да виждам, а може би и защотосъм се променила така, че нищо не очаквам и съответно и малкото ми прави добро впечатление. При всяко положение, няма абсолютна истина,а нещата са такива, каквито ни се струват на нас самите.
-
За мен отношението в България е предимно добро, може би защото избирам това да виждам, а може би и защотосъм се променила така, че нищо не очаквам и съответно и малкото ми прави добро впечатление. При всяко положение, няма абсолютна истина,а нещата са такива, каквито ни се струват на нас самите.
Боби, по време на ваканция винаги е розово. Ако живееш там, и очакванията, и преживяванията ти ще са други. Не пренебрегвай фактора "оттук съм, но съм дошла за малко". Аз все рева като си тръгвам от България, но споделеното от съфорумки ме вразумява.
Много наедро заобобщавахме, но категорично не съм привъженичка на абсолютния релативизъм - обективна реалност има, и тя се преживява ежедневно от мнозинството тук.
-
За мен отношението в България е предимно добро, може би защото избирам това да виждам, а може би и защотосъм се променила така, че нищо не очаквам и съответно и малкото ми прави добро впечатление. При всяко положение, няма абсолютна истина,а нещата са такива, каквито ни се струват на нас самите.
Боби, по време на ваканция винаги е розово. Ако живееш там, и очакванията, и преживяванията ти ще са други. Не пренебрегвай фактора "оттук съм, но съм дошла за малко". Аз все рева като си тръгвам от България, но споделеното от съфорумки ме вразумява.
Много наедро заобобщавахме, но категорично не съм привъженичка на абсолютния релативизъм - обективна реалност има, и тя се преживява ежедневно от мнозинството тук.
Всеки път, когато се връщам в Бг, разбирам, че най-доброто нещо, което съм направил в живота си е, че съм напуснал Бг.
И това се повтаря с всяко мое завръщане ( за 15 години -2).
-
В малките градове е различно, живота е друг. От близо 20г. живея в СФ, но тази година заради детето повечето време съм извън столицата.
Съвсем друго е, някак си лошотията я няма, усмивките са повече, не съм имала случай да се размина с човек на нашата улица без да се поздравим и да разменим 2-3 приказки.
Възрастните жени вечер присядат на групички пред къщите, винаги питат как е детето и изпадат в спомени от едно време.
Хубаво ми е, свежо е, усмихнато и горчивината която чета в постовете ви ме натъжава.
-
Мислите ли че бих написал толкова лични неща, без да ги мисля?
А и защо? ако не ги мисля? къде е логиката?
-
Цигу, не съм напуснала заради отношението. Ако не беше финансовият фактор, не бих живяла на друго място.
П.П. Преди 10 години време напуснах работа и се върнах за 2 години - преживяванията ми бяха същите
-
[Учудвам се на злобата и хъса с който в Бг "коментират" Гръцките новини. Това отразява националните ни черти на завист, злоба, комплексарщина и мизерия. Докога така? кой знае... . Как болезнено се вижда всичко това отстрани... .
Бях вчера на едно кръщене, и гледах с радост как се събират далечни и близки роднини... в Гърция семействата са големи- обикновено 3 деца са минимум, а старите семейства- 5-6.
Като ме видя, седнал на пейката, под един кипарис ( след свършване на ритуала) , майката ( те са ми пациенти) седна до мен с детенцето (за да се поуспокои малко след плача в църквата), и обменихме две, три фрази. Започнаха да идват познати, и да се ръкуват с нея (майката) на отиване... и във всичко това имаше толкова искреност, добронамереност, позитивност. Такива неща в Бг са невъзможни. Аз никога не съм виждал подобно нещо. Не знам- понякога съм много раздвоен в оценките си за Гърците, но колкото повече време минава, разбирането надделява. А и спомените ми от Бг ме карат да приемам всичко с оптимизъм, спомняйки си че има лошо, много по-лошо. Има абсолютната "дупка" на опресия, насилие, демагогия, лъжа, безвремие, безперспективност.
Въпреки че заглавието на тази тема е доста подвеждащо за съдържанието :wink: реших да споделя и аз по това, което коментира доктора, защото ми звучи доста тъжен.
Докторе, аз съвсем не винаги съм била съгласна с някои ваши крайни мнения (изтрихте един мой пост с линк статия за ваксините, което е друга гледна точка), но въпреки това искам да ви кажа- вие отново проектирате собствените си преживявания, лични разочарования и лош опит в миналото върху цялата Бг действитерност, както я наричате. Нима, наистина смятате, че тук никой не се радва искрано на бебе, дори да не е на кръщенето му и пр. истории, които са реалност за почти всички нас. Отърсете се от миналото и погледнете на нещата непредубедено и ще се уверите колко нещо сте пропуснали.
Абсолютно съм съгласна с Боби, че абсолютна истина няма- не може да се каже тук е грозно и хората са лоши, а навън -идеални, или пък обротното. Дори напротив- все повече близки и познати, които се връщат в Бг за малко, казват че мечтаят да се върнат завинаги и споделят за трудностите навън. Което също е нормално и нещата, както често се случва в живота са на кантар, за всеки е инвидуално.
Относно гърците- смея да ги познавам отчасти, имам приятели, които са супер, но фактите са факти. едно ще ви кажа- не заслужават да са в Европа изобщо и не защото злобея, а защото са харчели години наред пари, които не са техни, лъгали са години всички, дори ни се подиграваха и са оставили сега децата им да им плащат непосилните дългове и да живеят в бедност, което никой друг не би напрвил..! Повярвайте, положението ще става все по-трудно там, дори да останат в еврозоната, но изход винаги има за кадърните. Успех ви желая, и то съвсем искрено!
-
Заповядайте в Новата тема (http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=48230.new#new)