www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: vikinceto в Юни 05, 2011, 16:17:17 pm
-
как се справяте със свекървата си когато ви налага мнението си и ви се бърка в семейният живот
-
Според мен трябва да се справиш единствено с мъжа си :) Ако с него нямате проблеми, свекървата спокойно можеш да си я отсвириш.
-
разделното живеене много помага.
-
С моята живеем разделено и нямаме проблеми!Виждаме се често-събота и неделя, но тя знае, че не може някой да ми се налага и не го прави.Естествено, понякога сме имали спор за нещо, но всичко е в рамките на добрият тон и аз си правя както си знам!
-
Говоря и обяснявам и говоря и пак обяснявам...
-
разделното живеене много помага.
Определено! А когато помежду ни има цял океан - още по-добре :lol:!
-
разделното живеене много помага.
Определено! А когато помежду ни има цял океан - още по-добре :lol:!
Е това вече са екстри! :wink: :lol: :lol: :lol:
-
Говоря и обяснявам и говоря и пак обяснявам...
И аз опитвам така вече близо 7 години - нищо не помага... При все, че живеем на "голямо" разстояние от цели 9 стъпала :? и на мен ще са ми полезни идеи.
-
Свеждам комуникацията с нея до минимум - и най-често чрез мъжа ми. Колкото по-малко знае какво мисля, толкова по-малко поводи има да критикува. А детето си рядко критикува :) Преди да споделим нещо, винаги го обсъждаме с мъжа ми, за да има консенсус - защото усеща когато има разделение и се възползва. Така че - винаги единен фронт! Но, и дистанцията наистина помага.
-
Ако съпругът ви допуска мама да се меси в семейните ви отношения, разстояния, ако ще и океани да са, няма да ви помогнат. Аз не съм живяла със свекърва, но съм снаха на много обсебваща такава, която не се спира пред нищо. На друга планета да бЕхме отишли, пак щеше да ми звънне да ми иска отчет за какво ли не :lol:
Зная, че няма да се промени - не съм се и опитвала да го правя, не го правете и вие. Пробвах с дипломация, много време изгубих в такива усилия - не става. Раздадох червените картони, мъжът ми ме подкрепи и сега на фронта е тихо. Разбира се, не позволявам на тези ни отношения да влияят на общуването на свеки с детето ни - тя е нейна баба, обичат си се много, а аз никога не съм си позволявала да попреча на това.
Тук не трябва да подценяваме и фигурата на тъщата, защото нещата могат да са идентични и в обратния вариант :lol: Никога не съм позволявала на моята майка да си въобрази, че може да свири първа цигулка в семейството ми ( аз, мъжът ми и детето) - тя се радва, че е в оркестъра :lol: и така трябва да е.
-
Ако съпругът ви допуска мама да се меси в семейните ви отношения, разстояния, ако ще и океани да са, няма да ви помогнат. Аз не съм живяла със свекърва, но съм снаха на много обсебваща такава, която не се спира пред нищо. На друга планета да бЕхме отишли, пак щеше да ми звънне да ми иска отчет за какво ли не :lol:
Зная, че няма да се промени - не съм се и опитвала да го правя, не го правете и вие. Пробвах с дипломация, много време изгубих в такива усилия - не става. Раздадох червените картони, мъжът ми ме подкрепи и сега на фронта е тихо. Разбира се, не позволявам на тези ни отношения да влияят на общуването на свеки с детето ни - тя е нейна баба, обичат си се много, а аз никога не съм си позволявала да попреча на това.
Тук не трябва да подценяваме и фигурата на тъщата, защото нещата могат да са идентични и в обратния вариант :lol: Никога не съм позволявала на моята майка да си въобрази, че може да свири първа цигулка в семейството ми ( аз, мъжът ми и детето) - тя се радва, че е в оркестъра :lol: и така трябва да е.
Подкрепям и последователсвам!Ще си го сложа в подписа...
Бяла, красива и умна жена е :flower: Елфа!
-
Точно когато се оженихме реши,че ще започне да си налага мнението за всичко.Имахме много дълъг и сериозен разговор и...о,чудо-взе че се получи.Оттогава и досега сме по-близки отколкото сме с майка ми :).
-
:lol: най-добрата свекърва е умрялата! това е в рамките на шегата, но и на истината.
моят опит е около 8 годишен... отпърво и аз мислех, че като се отделиме нещата ще се оправят. и разговори съм водила, :? и съм се свивала понеже тя си е в къщи жената, а аз така и не се почувствах така там. после като се отделихме, това е вече 3 години и малко госпожата почна нервно всеки ден да звъни, да се моли на сина си да идеме, да се върнеме... къде бяха молби, къде бяха разправии и закани, че ще му отнемат апартамента и разни други... :? опитвах се да не го притискам и него, родители са му все пак, но аз не издържах. може да е било грешка, че понякога е ходел сам при тях. каквито и разговори да сме имали все аз е трябвало с нещо и с някой да се съобразя. :x сега все още ме ядосва като отидеме и като почне да разпитва - какво сме си готвели, къде сме ходили... разни е такива битови въпроси, които не я касаят, защото не споделяме вече едно домакинство, но :lol: тя се тревожи за детето си, малкото момченце... :oops: ох да не говоря така, че незнам утре и аз каква ще стана.
стигнах обаче до няколко извода: ние, жените към свекървите донякъде трябва да сме лицемерни, поздравяваш я на празници, но като й идеш в къщата /в случай, че не живеете заедно/ се дръж като гостенка :wink: а не сервитьорка или готвачка. моята е с диагноза "свекърва", т.е. майка само на мъжки създания. ние за такива майки не сме хора, и те са най-измъчените и добри същества, а нас никога нищо не трябва да ни боли. в никакъв случай не трябва нищо да се споделя с такива майки - дори и зъб да те заболи, няма да те разбере, винаги има едно - айде не се превземай... :( колко глупости съм се наслушала, защото съм астматичка, но вместо да се съобразяват с това, получавах само - хайде да не те мързи, не се превземай... ако с нещо не си съгласна, или те дразни - по-добре веднага реагирай, дори и с остър тон, за да стане ясно на другата страна, че не трябва да се качват на главата ти, защото и ти си личност. ако чакаш мъжа ти да се оправя с майка си :wink: това е само в 20-30% от случаите. моят мечок не може да се пребори с госпожата в повечето случаи :x и затова се случва да се скараме, знам че е грешка, в повечето случаи гледам да мине бързо, само казвам, че не съм съгласна, или го санкционирам по някакъв начин. но каквото и да кажа или направя пак аз съм лошата :lol: нейното дете не е.
:lol: колко съм й била насъбрала на моето свеки та изписах цял роман.
-
http://www.book.store.bg/p27559/snahi-i-svekyrvi-edna-trudna-liubov-regine-shnajder-klemens-fon-luk.html
http://www.book.store.bg/p30137/kak-da-pobedim-prostaka-anna-braginec-anastasia-gricaj.html
-
Ох и аз да ви излея мъката си ...
Моята свеки "уж" беше на ниво, казвам уж, защото от както загря на тема ФБ и нещо и стана 8Oдо такава степен, че си науми, че ние двамата с мъжа ми страшно завиждаме на другият и син (ама имат и сестра с две деца, но на нея странно, но не завиждаме 8O),по този повод, че имат дете, а ние, все още се борим със зъби и нокти да си го направим, ама иди и обяснявай 8O :x
Та всичко започна в един прекрасен ден в който свеки ни обвини, че сме писали гнусотии във ФБ по адрес на нейната снаха 8O
Най-странното в цялата тази история е всъщност, че по него време ние не си бяхме във Варна и нямахме съответно и достъп до нет! :?
Ей, как ли, не се опитвахме да и обясним, еееее не и не! НИЕ сме и това е! Та много ми е мъчно и болно, че една жена, която приемах като 2 майка (втора защото аз си имам моя си)изведнъж така се обърна и ни взе здравето ...
Оттогава :oops: не съм на себе си :oops:и старите проблеми с ЩЗ изскочиха, та сега и нея оправям, а бях тръгнала да правя 3 си опит ...
-
Dess-dess, раздавай червените картони и не се занимавай с простотии. Хич не ти и трябва да си докарваш допълнително здравословни и емоционални проблеми, твоите си ти стигат. Да се спасява женицата като й е толкова акъла. И това ми било майка...
Аз проблеми със свекървата нямам, слава богу. Де да можех да кажа същото и за свекъра, обаче :? Отвратително същество е тоя човек, по-зле и от две дърти свекърви накуп. След поредната му простотия, просто казах стоп! От този момент нататък с него няма да комуникирам по никакъв повод и начин. Не желая нито да ми се меси в семейството, нито в живота. Не искам ни да го виждам, ни да го чувам. И възнамерявам да си стоя на позицията, който иска - да ходи да му търпи идиотиите.
Извинете, че се намесих в темата :oops: То дали свекърви или свекъри - все тая. Ама му бях насъбрала и .....
-
Преди два три дни загледах една серия на филма: сексът и града.
Тази с черната коса и мъжа и Трей май беше, се преместиха в един апартамент, обзаведен по вкуса на мама. Девойката търпя и реши най-накрая да попромени малко интериора, та да се почувства в свои води. Обаче последва сблъсък. Беше смешно, но за съжаление ужасно реално. Докато един ден майка му не го хвана един върху друг в спалнята и така приключиха посещенията без предупреждение...Чудя се обаче, трябва ли да яхнем мъжете си, когато влизат и дали това би ги накарало да почукат следващия път. :lol: Шегувам се, разбира се.
-
Преди два три дни загледах една серия на филма: сексът и града.
Тази с черната коса и мъжа и Трей май беше, се преместиха в един апартамент, обзаведен по вкуса на мама. Девойката търпя и реши най-накрая да попромени малко интериора, та да се почувства в свои води. Обаче последва сблъсък. Беше смешно, но за съжаление ужасно реално. Докато един ден майка му не го хвана един върху друг в спалнята и така приключиха посещенията без предупреждение...Чудя се обаче, трябва ли да яхнем мъжете си, когато влизат и дали това би ги накарало да почукат следващия път. :lol: Шегувам се, разбира се.
И аз я гледах и помислих, че това е супер вариант за да се отървеш от нежелани посещения :lol:
-
И аз в момента съм в конфликт със свеки. Откакто родих няма отърване. Само акъл се дава как се гледа дете osi_7 То какви ли реплики не бяха, намеци, разправии е знае си своето и това е! Казах й че скоро ще вижда малката само на снимка, но не виждам особен ефект!
И аз май ще раздавам червени картони като Елфи, кофтито в случая е че от цялата работа мъжа ми се чувства най-зле :?
-
как се справяте със свекървата си когато ви налага мнението си и ви се бърка в семейният живот
Налагам си моето мнение. :) Безпрекословно. :lol: Понякога, като не става с културен диалог и обяснения цивилизовани и човешки - става само с "мерене на рога". Важното е аз и МОЕТО семейство да сме ОК, пък какво и защо не изнасяло на тъщи, свекърви и пр. рода - много им здраве.
Съжалявам единствено, че като доста по-млада - не ми е стискало да скръцна със зъби, както сега го правя, ами с години съм трошила нерви за хора, които не разбират от дума. Ако се бях светнала по-рано, че в някои ситуаци "с лошото е по-добре", сега щях да съм с доста по-малък разход за боя за коса ;)
-
Ние решихме проблема ,първо отидоха да живеят на вилата ,от която за да хване автобус се върви 2 км пеш,тя не кара автомобил,така придвижването до дома ни е затруднено :D,свекър ми е на наша страна и когато е със него той не и позволява да ни безпокои без да ни се обадят.Второ тя се опита да звъни на моята майка та двете да решават нашите проблеми ,майка ми беше скастрена точно веднъж ,след което и се наложи да я отреже и най накрая ,като последно аз не и спестявам моите мисли и чувства ,но не пропускам и че мъжа ми е на моето мнение,което доста ме улеснява.През годините разбра до къде може и до къде не може да се намесва,сега вече сме в добри отношения и нямам проблеми,но най уплашена е от факта ,че до няколко години ще се местим в друга държава, от както и казахме съвсем няма проблеми,по ниска е от тревата . :D
-
Аз пък да се похваля, че моята е златна жена. :P
Е разбира се за мене де. :wink: Не ми се меси, не ми дава акъл, не обработва мъжът ми, но и той си има собствено мнение и не слуша техните.
Каня я на гости, но тя не идва. Живеем отделно в различни населени места, но сравнително близо като разтояние.
И тук куриозното е може би, че по-скоро аз се опитвам да и се налагам :lol:, като я карам да ходи на лекар, да пие хапчета за разните болежки, защото не си обръща внимание на здравето, а има проблем. Е не че прави това, което и казвам де...
Иначе етърва ми си има проблем с нея. :( Все нещо се дрънкат двете, защото живеят заедно. Свеки и се налага при гледането на децата и не дава на етърва ми да си ходи при майка си с децата сама. Тук обаче и девер ми за разлика от мъжът ми слуша майка си дословно и не смее да и противоречи. Не е приятно наистина. :x
-
Омъжена съм 11г.,свекърва ми живее 10 стъпала под нас,а от 7-8м.сестрата на съпруга ми напусна мъжа си и е при мама...!!Настъпи пълен ад,непрекъснато 3-мата "заседават" долу с часове..!!!Нали съм чужда,семейното положение на кака се обсъжда без мен..!Не,че много ме интересува..,но финансовата подкрепа е от нашия бюджет!!Нямам братя и сестри и НИЩО НЕ РАЗБИРАМ..според тях!Но някой по-горе бе писал важното е половинката да може да отстоява пред родители,братя и сестри нашия суверенитет,мнение,интереси ,емоции и...т.н.,а в моя случай не е така!Той е обработен с години,че трябва 1 да мисли за тях,защото са самотни,слаби,финансово притеснени..,а на нас в нужда ще ни помагат мойте родители..,нали имат една дъщеря...Но...трябва да сложа точка,а не многоточие!!! 8O
-
Омъжена съм 11г.,свекърва ми живее 10 стъпала под нас,а от 7-8м.сестрата на съпруга ми напусна мъжа си и е при мама...!!Настъпи пълен ад,непрекъснато 3-мата "заседават" долу с часове..!!!Нали съм чужда,семейното положение на кака се обсъжда без мен..!Не,че много ме интересува..,но финансовата подкрепа е от нашия бюджет!!Нямам братя и сестри и НИЩО НЕ РАЗБИРАМ..според тях!Но някой по-горе бе писал важното е половинката да може да отстоява пред родители,братя и сестри нашия суверенитет,мнение,интереси ,емоции и...т.н.,а в моя случай не е така!Той е обработен с години,че трябва 1 да мисли за тях,защото са самотни,слаби,финансово притеснени..,а на нас в нужда ще ни помагат мойте родители..,нали имат една дъщеря...Но...трябва да сложа точка,а не многоточие!!! 8O
Познавам едно момче, с едно такова мислене и едни такива родители. Вече трета жена бяга от живота му, поради тази причина. Тази година прави 40... Последния път в който ми се оплака, само го попитах докога...до 60? Или за цял живот...?
Сега не знам изобщо какви ги върши, знам че мама и тате отново са на квартира при него в София и приятелка дори и да е завъртял, нещата ще са си същите...
Узо, Цигарки и спокоен живот на гърба на сина си...какво ли друго му трябва на човек! Мен ако питате, една тояжка така по-дебеличка!
-
Омъжена съм 11г.,свекърва ми живее 10 стъпала под нас,а от 7-8м.сестрата на съпруга ми напусна мъжа си и е при мама...!!Настъпи пълен ад,непрекъснато 3-мата "заседават" долу с часове..!!!Нали съм чужда,семейното положение на кака се обсъжда без мен..!Не,че много ме интересува..,но финансовата подкрепа е от нашия бюджет!!Нямам братя и сестри и НИЩО НЕ РАЗБИРАМ..според тях!Но някой по-горе бе писал важното е половинката да може да отстоява пред родители,братя и сестри нашия суверенитет,мнение,интереси ,емоции и...т.н.,а в моя случай не е така!Той е обработен с години,че трябва 1 да мисли за тях,защото са самотни,слаби,финансово притеснени..,а на нас в нужда ще ни помагат мойте родители..,нали имат една дъщеря...Но...трябва да сложа точка,а не многоточие!!! 8O
Разбирам те напълно - аз съм в подобна "семейна ситуация", с тази разлика, че мъжа ми се научи с времето че вече има друго семейство (нашето) и то е на първо място - вярно е, дистанцията спомогна, както и "контролираните" телефонни разгорови до вкъщи, преди и след които винаги сме обсъждали какво и как, за да няма объркали се. Неговите родители издържат сестра му и нейното семейство цял живот, очаквайки от нас финансова помощ ако им се наложи (и се е налагало). Когато повдигам аргумента че моите родители никога не са ни молили за нищо, ми се е отговаряло - ти си едно дете, по малко разходи. А за това че на след университета си станах независима и си се издържах, и че нашите 15 години на море не са ходили, щото са спестявали, за черни дни, ни дума. За това пък свекърите и една година ваканция не са изпуснали, че някога и две на година, с внуците.
Според мен нещата трябва ясно да се поставят на масата - коректно и с уважение, но без недомлъвки. Всеки си има родители и никой не трябва да ги загърбва, грехота е, но според мен винаги семейството е на първо място, и самите родители трябва да го разберат това. Ако не, трябва да им се обясни. Иначе не функционират нещата.
-
Винаги съм се разбирала прекрасно със свекърва ми, дори и когато сме живеели у тях, но от както се роди детето и тя дойде да помага, кръстосахме шпаги много яко. Е то не бяхя съвети, критики и не знам какво си - от обличането, до как трябвало да се полива с вода като се къпело, как било вредно да спи в люлката и тем подобни щуротии. Кой каквото прави, ние все нещо грешно правехме с детето. Аз обаче не съм била толерантна нито един път, въпреки молбите на мъжа ми, ако не било толкова важно да не съм го правела на въпрос. Ами за мен всичко е важно, щом ми прави на въпреки, когато става дума за отглеждането на детето. А най ме хващаше яд, когато започне са „пази“ детето от моето гледане. Примено зад гърба ми изнася повече дрехи като я разхожда, за да я облече като ми се махме от погледа. Ей такива неща , които ме вбесяваха. Все едно аз съм толкова опасна за детето си, че има нужда тя да го предпази, че кой знае какво ще стане, ако аз го гледам, както аз преценя.
Според мен единственият начин да се справи човек е да не отстъпва за абослютно нищо. Започнеш ли до отстъпваш, спукана ти е работата - ще ти се качат на главата. А това, че прави нещо от добри чувства( както в случая с детето), по никакъв начин не трябва да променя подхода. Поне аз така мисля.
Б.
-
аз на моята свекърва такова коснко съм подготвилааа. Казала на мъжът ми, че тя гледала детето по-добре от нас!!!!!
-
Тръпки ме побиват като чета някои коментари.като се сетя,че зимата ще сме заедно със свекито.Дано да не ми се бърка,макар да не мога да си го представя...най-малкото ще има висене на главата..
-
Може да ви прозвучи малко крайно и вероятно ще сметнете, че не съм съвсем права, но от собствен опит ще ви кажа: гледайте си децата сами, с повече помощ от бащите им, разбира се, и няма да имате такива проблеми. Ние разчитаме на бабите много рядко и то в случаи, които бих определила като изключителни /постъпването ми в болница, работа през ваканцията на детската градина/. Аз много-много не търпя чуждо мнение, особено относн грижите за детето ми, и така ми е по-спокойно. Иначе неминуемо би имало подобни на описваните от вас конфликти.
-
аз на моята свекърва такова коснко съм подготвилааа. Казала на мъжът ми, че тя гледала детето по-добре от нас!!!!!
Това определено мъжа ти е трябвало да ти го спести :lol:
Не си заслужава разправиите съм се убедила отдавна :lol:
Може и да го гледа по-добре за нея от нас, но детенцето си е наше и ще се съобразява с мнението ни :lol: Ако не и изнася, през вратата :wink: Никой не я е вързал насила...
-
ЕЕ Вени то е ясно, че ги гледат по-добре децата :lol:
Според моята държа детето гладно защото не му правя попара с хляб и сирене. А вчера ме убеждава колко вкусна супа е направила, да пасирам на детето със сухарче 8O
-
А вчера ме убеждава колко вкусна супа е направила, да пасирам на детето със сухарче 8O
Кажи й, че ако няма люта чушка и чесън в супата, детето направо ще откаже да я яде. :wink:
-
Леле,леле момичетаааа 8O , явно е много страшно.Мен тръпки ме побиват,защото винаги съм си мислела,че бебо като се появи вече ще сме си сами в къщи,както ни бяха обещали,но уви ... не им харесва вече на къщата зимно време,искат в апартамент...А като си представя,че и моята майка,милата , е на нисък старт,тя от кога го чака това внуче...ще се побъркам ако идва и ми се държи като на гости заради свекървата...
Ще трябва да ходя на курс за "показване на рога и строяване на свекърва"...аз съм много зле в това отношение...мека Мария... :oops:... но си мисля,че малкото човече ще ме промени / а дано/
-
didon, най-лошо е в началото, когато все още ти самата не си толкова уверена, защото те като започнат да настояват за нещо и ти започваш да се съмняваш, ако направиш твоето, дали пък на финала няма да се окаже, че си сбъркала и да ти кажат „-видя ли сега“. Ако този период успееш да ги научиш, че ще е както ти прецениш и да дават акъл само като им поискаш, после ще е по-лесно. На мен дори майка ми ми скъса нервите дето никога не се е мешала за нищо, но за Ивана изведнъж започна да дава мнения какво да се прави. Беше тук една седмица и като си замина се разправяхме по телефона, че се стигна до там няколко дена да не и вдигам телефона и да кажа на мъжа ми той да разговаря с нея. Имай предвид, че аз съм отгледана от баба ми и майка ми не знае как се гледат деца, не е дори един памперс сменила на Ивана, а като тръгна да я сменям излиза от стаята. И този човек има наглостта да дава съвети като се роди бебето. А и явно тогава съм била по-чувствителна, защото ме докарваше до рев. Ако сега ми се случи, щяхд апобяснея и да се развикам, а тогава не знам какво ми имаше, ама се разревах след няколко разговора с нея( затова и престанах да отговарям).
-
Оф,аз за това съм казала на мъжа ми...като родя и съм в болницата, да каже на майка си, че не искам да си идва ... защото тя спомена, че щяла да дойде първите 10 дни да ми помага. Искам да сме си самички. Като има проблем, има и телефони, винаги мога да се обадя и да питам или помоля за помощ, ама да ме гледат в ръцете и да искат да ми го вземат, защото знаят по-добрееее 8O ...
а това много ми допадна ‒ "През последните 10-тина години възрастовата граница за раждане на първо дете се измести нагоре. По-скоро добре ли е това, или обратното?
‒ Погледнато от ъгъла на отглеждането и възпитанието в по-добра социална среда и по-доброто образование, което получават децата на вече утвърдили се в обществото родители, това изместване нагоре е позитивна тенденция. Обикновенно такива родители са отдадени на детето си, тъй като е дълго чакано, отглеждат го в една стабилна семейна среда, в която разводите са по-редки и му дават добър личен пример за подражание. "
д-р Сигридов в интервю.
Според мен именно и от там идват проблемите с намесите на възрастните, третират ни като неопитни деца, а това не е така, дори и при факта, че едва сега ще имаме бебета
-
Оф,аз за това съм казала на мъжа ми...като родя и съм в болницата, да каже на майка си, че не искам да си идва ... защото тя спомена, че щяла да дойде първите 10 дни да ми помага.
Това по-добре го уреди от сега, защото тя като настои, мъжа ти ще клекне и ще си каже „е какво толкова сега, иска да помогне, ние не знаем..“ и т.н. И аз съм убедена, че тя наистина иска да помогне, както че и на теб би ти било добре да има кой да поеме бебето, за да си починеш. За мен обаче стреса, който ми създадоха, беше по-лош от всяко недоспиване. Ако все пак мислиш, че може да се разберете, допълнителна помощ няма да ти е излишна, защото ще си много изморена. Не знам до колко можеш да разчиташ на мъжа си за това да става посред нощ да сменя памперси.
Как се разбрахте коя да е стаята на бебето? Помня, че имаше и там някакви неразбирателства? Свекървата наложи ли си своето?
Б.
-
Да ви разкажа на кратко как се справих без да искам с моята :lol:...
Когато се оженихме преди 10 години, тя постепенно се настани в къщата, в която живеехме /да поясня, че жилището е дадено на съпруга ми, но е на името на родителите му, които живеят в друга къща/. Дойде уж за няколко дни и постепенно си пренесе целия багаж - много й хареса да живее с нас, явно. Роди ни се детенце, тя ни "помагаше", особено за пред хората. Мъжът ми, отначало деликатно, се опитваше да я накара да си отиде в нейния дом. След всеки такъв разговор тя или получаваше тежък астматичен пристъп, или припадаше, или си намираше бучки в гърдите... Минаха 4 години.
Един ден мъжът ми получи добро предложение за работа в Америка и замина без нас. Планът беше, ако успее да си стъпи на краката, да ни прибере след 6 месеца. Аз останах под един покрив с нея и детето. Беше пролет и реших да мина на диетка, започнах да агитирам и нея /тогава беше към 110 кила :lol:/. Тя започна тайно да яде, а аз - да я гоня :D, беше си скрила дори салам под леглото 8O. Не ме издържа много, след 2 седмици ми донесе пари за самолетни билети, щото "не можела да ни гледа как се измъчваме далеч един от друг" :lol:. Тя още си живее в онова жилище и по последна информация е над 120 килца :lol:.
-
Ще трябва да ходя на курс за "показване на рога и строяване на свекърва"...аз съм много зле в това отношение...мека Мария... :oops:... но си мисля,че малкото човече ще ме промени / а дано/
Да аз изпуснах първите уроци и много сбърках, а сега ми се видя сметката покрай детето... Тя жената ми помагала и ме учела, а аз съм била неблагодарна и не съм го оценявала :lol: 'Щото нали искала момиченце, а двама сина има, че и сам аги ги е отгледала, та да съм се държала приятелски... Е, мила Мамо опитах, но не се получи, благодаря ти за съвета, но аз на моята дъщеря ще кажа един ден да започне обратно - с рогата напред, да е лошата снаха, да тегли една ... и да си гледа живота спокойно, а не да троши нерви като мен. Ама така ми се пада, че послушах майка си... да не съм била като нея, да съм имала добри отношения със свекървата, е не се получи.
-
Имах много големи проблеми с моята свекърва в началото и когато се родиха децата. Ама много, много сериозни. Не разбираше ни с добро, ни с лошо, ни с молби, ни със закани. Един ден, преди около половин година съвсем с леден и спокоен глас и поговорих малко. без да повишавам тон, без да влагам емоции (то не ми бяха останали такива) но бях абсолютно откровена за всичко откакто се познаваме с нея. Не, че преди не съм била но все спестявах най-гадните работи, които съм мислила. Не ги спестих сега и и казах, че оттук нататък може да мисли за мен и да говори в кйвартала каквото пожелае. Децата имат нужда и от двете си баби и искам да живеят спокойно а аз да съм здрава за да ги гледам в нормална обстановка.
И много още неща и казах.
Оттогава, свекърва ми е друг, нов и различен човек. След 7 години най-после мога да кажа, че стомаха ми не се свива на топка и не започват да ми треперят ръцете когато я видя или звънне по телефона. Пак има неща за които понякога спорим но като големи и нормални хора. В момента тя е човекът който ми помага най-много, всеки ден идва за да мога аз да взема храната на децата, когато я помоля за нещо не си търси причина за да се измъкне а децата я обичат много защото им измисля много и забавни игри. Живеем на 7 мин. разстояние една от друга и съм спокойна, че във всеки момент има на кого да разчитам.
Търпение му е майката. Ако не бях такъв дебил, досега имах 300 причини да не я погледна никога повече но не би било добре нито за мъжа ми, нито за децата (най-вече за децата).
-
Боби,наложиха се. Странното беше, че осъзнах, те единствено виждаха в стаята, нейния размер... Оставих ги и сега се опитвам да гледам положителната страна на нещата. То сега са такива жеги при нас, че се чудя как щях да се справя с охлаждането на стаята... Пък и мъжлето оправя терасата, тя е към нашия хол, също южен и ще можем да си стоим там на спокойствие :)
Аз съм сигурна, че ще съм гроги, обаче си имам майка, която живее на 15 минути с метрото. Е, предпочитам нея да викна да помага...
Другото е, че и си представям, понеже нали знаете, че имам куче. Казвам имам, защото никой не ми помага с него...то си ми е от преди да срещна мъжа ми... Тааааа, представям си как ще ми казват, точно на мен, недоспалата, я иди разходи кучето, а аз ще гледам момчето. Така че май предпочитам помощ на "повикване", поне до зимата. Тогава ще съм се окопитила и много, много няма да могат да ми се бъркат ;)
Да, точно като Лиско, не искам да имам конфронтации с тях. Все пак зимата живеем заедно и не ми се иска да се разминаваме като пътни знаци. За мен, това може и да е от зодията, дома е моята "крепост". Обичам да ми е приятно и спокойно, когато съм си в къщи... Пък съвсем скоро ще мога да ви кажа как стоят нещата при нас вече и от другата страна
-
Още преди да родя се разбрах със свекърва ми И майка ми, че искам да съм сама с мъжа си и детето. Не искам отпуски, гости и т.н. Свекърва ми все пак си взе отпуск и беше на стенд бай у тях си, но аз така и не я повиках. Майка ми си ме познава и си ходеше на работа.
Три години и половина по-късно, свекърва ми ми призна, че дълго време си е мислила, че не я викам, защото ми е свекърва :lol: Но ми се извини, когато видя че без притеснение оставям детето и при нея.
-
Ами явно при мен си е изключение май.Разбирам си се със свекито / да не ме чуе дявола де/, е да тя е надалеч,не живеем заедно, но когато си отидем на село си правя нещата както знам.Отначалото й се връзвах,но добре че беше милото да ми каже да си правя нещата както знам и на мен това и ми трябваше :D. Тя не е лош човек и най вече не е злопаметна.Вярно опитва се да се налага най-вече да ям/ в момента съм бременна/ и то за двама,макар че й говоря и говоря че не ми харесва. Но това да е :D
Ще видим сега като дойде малчо, не иска да се бърка по нейните думи,като станело на 40 дни да и го заведем :), опасна е,но си я обичаме :lol:
-
Може да ви прозвучи малко крайно и вероятно ще сметнете, че не съм съвсем права, но от собствен опит ще ви кажа: гледайте си децата сами, с повече помощ от бащите им, разбира се, и няма да имате такива проблеми. Ние разчитаме на бабите много рядко и то в случаи, които бих определила като изключителни /постъпването ми в болница, работа през ваканцията на детската градина/. Аз много-много не търпя чуждо мнение, особено относн грижите за детето ми, и така ми е по-спокойно. Иначе неминуемо би имало подобни на описваните от вас конфликти.
абсолютно подкрепям.
гледаме си сами детето. съпругът ми много ми помага. мога да кажа, че той може да ме замести напълно във всички функции по обслужване на детето. не разчитаме на баби, а бихме могли да се възползваме. отначало напираха леко за "помощ", но ние дипломатично отклонявахме "помощта" за по-натам...уж когато ще има наистина нужда. дават съвети, но кой ги слуша?!? съобразяваме се изцяло с режима на детето и излизаме вечер когато деня е по-голям, като сега. иначе през зимата сме на работа-градина-вкъщи. само уикендите излизаме като най-често се виждаме с родителите.
ние живеем на вилата, а всички родители в града и това до някъде допринася за нашата автономност. не минават през къщи просто защото им е напът или нещо подобно. идват с предварително обаждане и когато ги очаквам. това е много удобно и за двете страни и срещите не продължават безкрайно. нямат много време за "мъдри съвети" защото бързат да се нарадват на малката. не е лесно, но е спокойно и няма драми в отношенията. при добра организация има време за всичко.
-
И аз ще повторя мнението на момичетата преди мен, но и моят съвет е гледайте си децата сами! Когато малчо се роди свекъра отсече, че свекървата ще е при мен, не можело иначе :D И кой каза, че не може? Още в същия момент възразих и казах, че ако имам нужда ще звънна Е, оправих се и сама с помощта на съпруга ми, разбира се :) Сега разбирам, че съм си спестила много нерви :) В момента бабите идват веднъж в седмицата да видят детето, обикновено в събота за 2 часа, но дори и тогава има неща, които ме дразнят (свекървата се обръща към детето с маминко :x, редовно казва папкане, въпреки че съм обяснила, че ние ядем, храним се, обядваме и тн, но не папкаме и пак същата история) Премълчавам ги, защото е за кратко и в името на добрите отношения Съветите дори не ги чувам :wink: Но се замислям колко ли щяхме да си развалим отношенията, ако беше у нас да ми помага за детето, защото аз не съм от мълчаливите Казвам си ги нещата в прав текст, в началото ни беше трудно, но вече свикнаха и сега не смеят да ми се налагат! В общи линии формулата е кратко, хладно и любезно :D това бяха думи на момиче от форума, но аз ги използвам с пълна сила и вършат работа! Естествено има и свекърви, при които и това няма да проработи, но дано са по-малко :D
-
Здравейте! Моята свекърва пък всеки път говори на майка ми зад гърба ми - не съм оригвала малката и тя затова повръщала, синът й не можел да се наспива, понеже детето спяло на нашето легло, но чашата преля, когато казала, че вече "едва стиска зъби". Майка ми по природа е кротък човек и се е направила, че не е чула, която реакция меко казано ме ядоса. Онзи ден говорих на детето, че ако не си стои в кошчето за кола (пътувахме за селото на свеки) повече няма да я возим в колата и оная изведнъж ми се тросна и започна да говори злобно, че не съм знаела как да забавлявам детето. Радвам се, че мъжът ми беше в колата и чу с каква злоба ми се говореше. Така поне не ми се налага да обяснявам защо не отговарям на обажданията на майка му вече пети ден.
-
Ох, свекитата като станат баби май полудяват :)
Аз все едно си ги имам 3 :) - истинското свеки, втората жена на свекъра ми и бабата на мъжа ми :lol: И трите са ми големи доброжелателки и съветнички :? Добре, че не са много от помагащите. Съвсем сами се справяме от както се е родило бебето, за добро или зло, виждаме се рядко със семейството на мъжа ми. Но като се видим, то няма спиране 8O свекито ми грабва бебето от ръцете все едно е нейно, даже веднъж му каза "ела при мама" искайки да го вземе от ръцете ми :( Или пък като почнат да ми казват дали на бебо му е толпо или студено полудявам...Да ви кажа добре е, че не живеят много близо и че ги виждаме рядко. То не е помощ да ти седят и да ти обясняват постоянно как се гледа дете, все едно аз съм малоумна и до сега не съм го гледала :?
-
Loraine, късметлийка си, че се виждате рядко. Моята живее на 5-6 мин пеша от нас. Преди да се скараме всеки ден ми досаждаше, но сега се надявам да приеме, че щом не вдигам телефона значи не искам да контактувам с нея. Спомних си, че един ден й споделих, че кърмата ми се е увеличила доста по непонятни за мен причини, но тя компетентно заяви, че всъщност не се е увеличила, ами ставала по-рядка и затова течала повече. :D
-
И аз съм на мнение, че всичко зависи от мъжа, той е този който трябва да и подрязва крилцата. Аз лично не мога да си представя, да допусна моята майка да се кара с мъжа ми. Когато мъжа и жената се подкрепят, всичко е ОК, все пак и тъщите са криви, не само свекървите.
-
И аз съм на мнението че всичко си зависи от мъжът и от самата свекърва .Ако човек позволява да се държат така с половинката му, то ще си продължи така цял живот.Аз нямам такива проблеми(или поне за момента), никога не се опитвала дори да се налага свекърва ми , разбираме се и се уважаваме , стои на страна и дори има неща за които ако не решим да и кажем , няма да седне да разпитва.Трудно е когато няма разбирателство и особено ако ти се налага да живееш с този човек, ние не живеем заедно , но живеем с нашите ,като в случая също не се налагат или месят .
-
С малко усмивка ;)
"Свикървата ма пудриди така
Нъ чис бългЪрски
Ни съ уплаквам. Има дзверове,
пък моята по на чувек дукарва.
Ама да земи да ми дунисе
тос гоблен - Мона Лиза - да ма радвал?!
Дън мислите дунеси гу ушит -
напротив - чака ас да гу дукосна.
Било дубре за нерви, за артрит,
за ишиас и за мира във Босна.
На болести съм свикнала, ма на -
мира във Босна малку ма разчуства,
ма не чак толкус, чи да уткача
да фана туй будливуту изкуство.
Виж кво - й викам - водих съ пует,
и на сина ти кът такваз пристанах.
Сига плита, прискачам даже плет,
ма Мона Лиза няма да пудхвана.
Ни е за мен, ни съм такъв чувек.
Дай лози декар - ши гу изкупая,
ма гоблена ши гу брудирам век,
а можи два-три века - ни съ знае.
Закучи съ уж кротката жина
и даже тропна с крак/що не я снимах!/:
Въпрос на чест било идна снаха
субственоръчен гоблен да си има.
На чест кът ма засегна и...успя.
Запретнах са и бод пу бод гу метнах.
Дукът и стигна кривата уста -
тя Мона Лиза можи да пуметни.
Ни знам дали й за нервите дубре,
ма скърцам с зъби и на лай избива.
Мъжъ ми съ й завил с идно пирде -
излиза да пикай и пак съ скрива.
Дицата са разбягаха навън
и съ прибират саму в краен случай.
Ина ниделя саму нямам сън -
и вечи нямам мясту неубучено.
Бинтовах си ръцети, шия с крак -
със левия, чи по ми се удава.
Ни знам ни ден, ни нош - мен се мий мрак.
Ма чест е туй и тряа са спасява.
Питрана /многустрадална/"
Камелия Кондова
http://www.sharebg.org/view/2826-Svikarvata_ma_pudridi_taka.html
-
Тва е много яко :jump12: :jump12: :jump12:
-
Ей Джиджи изкривих си очите и мозъка докато го прочета ама е много яко
:balk_46:
-
М да :lol:
-
ахаххаах, със сълзи се смея. БРАВО!!!
-
Ха ха , Джиджи, това е супер. Много се смях.
То ние се смеем, ама това не от лесно е написано. Преди мноого години имах сериозно гадже, с което обявихме, че ще се женим. Аз бях малка - на 17 години- и дори се изнесох у тях. Пристига майка му няколко дена след като отидох там ( естествено , изчака го да излезне за работа) и ми носи някакво си парцалче да съм бродирала. Не знам от къде и дойде на акъла, че аз, 17 годишна хеви метълка ще седна да си бродирам някакви каренца. Какъв вой настана само като отказах, не е истина - бях обявена за мързелива и не знам каква още. Тя си беше решила, че трябва да бродирам, за да си запълня врмеето и толквоа. Как пък баш бродиране измисли, не знам. Тази жена ми съсипа живота в следващата година. Само чакаше синът и да излезне и идваше да прави скандали за всякакви просотии.
-
:( мда... ако изпадна в подробности мога да ви дам много подобни примери... 8O и моята решаваше, че скучая... и ми измисляше разни занимания... най-грозният и фрапантен коментар обаче е - колко пъти съм ходила до тоалетната 8O 8O 8O съответно колко пъти съм пуснала водата и колко от безценната хартия съм изхарчила! 8O
-
Все си мислех, че няма вече какво да ме изненада в отношенията между свекърви и снахи, толкова много истории съм чувала.... но уви 8O
-
Като ви чета все повече се убеждавам, че има ужасни жени - и тъщи, и свекърви... Не мога да проумея обаче на какво се дължи това - на ревност към скъпото чадо, на критическата или просто са си злобни. Имам късмета да случа на прекрасна свекърва и като човек и като майка. Никога не ми се е месила, само пита дали имам нужда от помощ, като дойде гледа да изчисти всичко, естествено не защото е мръсно, а за да не чистя аз, да ме отмени. Няма нещо за което да не съм я помолила и да не го направи, дори за ДРЗ понеже мъжа ми беше на работа, дойде за да гледа децата. А как ги гледа, има толкова сили и енергия да ги забавлява. Не прави нищо без да ме пита преди това, на всеки час горе долу ми звъни да ми да де отчет (ако съм излязла някъде или като ги гледа веднъж докато бяха болни, а аз бях на работа). Мога още да се хваля, но няма да го направя :lol: Просто желая на всяка жена такава свекърва.
А не ми се мисли каква ще стана аз... като се знам каква съм лоша, след двайсетина години снахите ми може да реват от мен в тази тема :lol:
Но съм на мнение, че ако има проблем, нещата трябва да се казват директно. От намеци и заобиколки най-много още недоразумения да стават, а като е директно освен да не се погледнете повече, няма какв одруго да стане. Пък тогава тъкмо спокойствие ще има :lol:
-
:( мда... ако изпадна в подробности мога да ви дам много подобни примери... 8O и моята решаваше, че скучая... и ми измисляше разни занимания... най-грозният и фрапантен коментар обаче е - колко пъти съм ходила до тоалетната 8O 8O 8O съответно колко пъти съм пуснала водата и колко от безценната хартия съм изхарчила! 8O
Ха ха ха - ми ще стискаш бе човек, какво е това да харчиш хартия така своеволно :-). Това явно е доста проста жена, друг за подобно нещо няма как да ти направи забележка. На мен ми се караше, че съм харчела много вода като съм се къпела всеки ден. А това беше в Люлин, където тогава водомери нямаше и се плащаше на човек и аз не бях регистрирана при тях. Идваше да чука по вратата, когато се къпех ( все тогава и се дохождаше до тоалетната), та започнах да се къпя когато сина и е там. Леле сега като се сетя - бях го забравила този период от живота си...
Сегашната ми свекърва е свестен човек. Да, имахме неразбирателства за как се гледа бебе, но иначе преди да се роди Ивана никога не бяхме имали проблеми. Та при нея не е от ревност, докато при онова чудовище беше именно от ревност комбинирана с простотия ( тя беше ходила до 4ти клас на училище). Какви хора има само..
Боби
-
:lol: :lol: :lol: ха ха ха да не би всички свекърви от люлин да са такива :wink: че и ние сме там
-
Хахахха, знаеш ли, че не си много далеч от истината?
Бях кандидат снаха на една люлинска Маминка :)))) Избягах навреме само заради нея. Достатъчно време прекарахме заедно, но ровенето в нещата и парите на сина й, така и не можах да преживея. И вечер като чуя "....., ела да видиш мамо какво си ми купил?", а нашия си събира за компютър, понеже му трябваше. Направо полудявах! Казах си, че на тая овца утре няма аз да й "купувам" това и онова....и си бих шута след година и нещо.
-
:( ...и колко от безценната хартия съм изхарчила! 8O...
Ми тя си е скъпа.Почвай с вестници :lol:.
-
Здравейте момичета.
Реших да се включа и аз защото съм ветеран с една бивша и една настояща свекърва. Живях заедно с първата свекърва 12 г. Чудна идилия, защото бившият ми отказа да напусне маминка. Жената се оказа доста свястна след известно преобразуване от моя страна. Престана да влиза в стаята ни и да реди дрехите на детето си, когато една седмица по ред всеки ден закачвах на огледалото използван презерватив. Даже се преборих да заменим изкуствените цветя с естествени :D, което беше още по-голяма война. Установихме правило: Когато имаме проблем по между си за изясняване, една от двете / :) тази с проблема/ прави кафе, излизаме на терасата да го изпием, обсъждаме цивилизовано нещата и като влезем в апартамента, край по въпроса; само прилагаме това, което сме решили. Няма да казвам, че когато не и изнасяше нещо със седмици не ми говореше ... мъжа и и сина и - също, от солидарност с нея.
Настоящата ми свекърва е от скоро и не живеем заедно с нея. Ако си мислите, че това е по-добрият вариант значи не я познавате. Тя е най-доброто за сина си, а аз съм брадавица, която трябва да бъде отстранена. Лошото /или доброто/ е, че обичам сина и и ми е все едно какво мисли за мен. :D А и ... просто не знае колко съм препатила и колко не ми пука.
Много се отнесох и сигурно съм станала досадна... но се радвам, че тази тема...
-
Няма да казвам, че когато не и изнасяше нещо със седмици не ми говореше ... мъжа и и сина и - също, от солидарност с нея.
Това напълно обняснява защо е бивш.
-
Здравейте! И аз дълго мислех че проблемите са основно от свекървата, после имаше едно изпълнение, което ме наведе на мисълта, че свекъра е най-голямата бъркачка в това семейство. Едва наскоро във връзка със сериозни проблеми около здравето на детето и случайно дочути разговори между мъжа ми и по-големия му брат, както и някои други издънки от страна на брата, който е поставен на пиедестал от всички без мен, осъзнах че положението е много по-сложно от свекърва, която се налага. Осъзнах, че живота на мъжа ми е подчинен на интересите, мнението и желанията на семейството на брат му вкл. и в момент когато трябва да се сплотим около проблемите на сина ни. Осъзнах че около нас има цяла армия егоисти "доброжелатели". Ще спомена само, че в момент в който търся къде да консултирам детето за рецидивирал тумор с малък риск да се изроди в злокачествен процес всички те вкл. и децата им на 14г. и 19г. разправяли на детето ми, че не го обичам, че не съм добра и няма да живее с мен, а с баба си и дядо си в тяхната къща. Детето беше много стресирано от това и се настрои срещу тях и вече цяла седмица твърди, че не иска да вижда никого от тях никога вече. Малкия е и много обиден и защото го наричали Костадин, както се казва дядото, а той се казва Константин. Питах бащата какво е станало, за да чуя и неговата версия, но той отрича нещо да е станало, но поведението на детето подтвърждава думите му.
-
Ей, прости хора. Нима не знаят, че така могат само да навредят на здравето на детето. А уж внуците били най-мили.....
-
:( тъжна картинка сме в българия с това патриархално мислене... детето най-вече страда от това. дали свекървата или свекъра, няма значение. "родители". :x и никак не ми харесва обръщението "мамо" и "татко" към родителите на половинката, както и "кака" и "батко", това малко криво разбиране за уважение :x доста изкривява мисленето на някои, че да не те зачитат за човек... :( /най-малко дете съм от 3, и все слушах как трябва да слушам кака си и батко си/
-
Боже Джи-Джо , махни си детето от тази обстановка, че ще го травмират. Аз ако съм няма да го видят повече, как не ги е срам. Родителите ми, хем са разведени и съм живяла при баба и дядо, никога не са ми казали една дума един срешу друг, Чак като порастнах и станах самостоятелен човек разбрах колко много не обичат баща ми и колко много баща ми има против майка ми. Тези хора трябва да разберат, че майката си е майка и дали на тях им харесва или не, за детето тя трябва да е идеалната, а не да му говорят подобно простотии, че не си го обичала.
-
То в цялата ситуация детето излезе най-умно и мъдро и каза че си знае че аз го обичам най-много от всички, а тези които са го обидили и са му говорили лошо за майка му не ще да ги види никога повече. Но въпреки това много се е натоварило от приказките им и все още споменава случилото се, макар че мина седмица от тогава. Още тогава категорично демонстрира неприязън към баба си, дядо си, чичо и чинка, пред баща си не ми каза защо е толкова сърдит. Изчака да останем насаме и тогава си сподели какво му се е случило. С изумление разбрах, че и децата на 14г. и 19г. също са говорили срещу мен и той се разсърди и на тях и иска да върне играчката която взе от батко си и вече изобщо не играе с нея, а я е приготвил до вратата.Сигурно знаят че може да травмират детето, но едва ли ги интересува. За тях беше важно да повтаря името на дядото буква по буква и да не се дърпа когато искат да го понамачкат и целуват и др. от сорта. Имам чувството че го възприемат като играчка, която трябва да ги забавлява. Ако зависи от мойто желание изобщо няма да има допирни точки с тях, но не исках заради моите негативни чувства да го лишавам от баща му и роднините по бащина линия и направих най-голямата грешка в живота си като се съгласих да му сменим името, за да угодим на егото на дядото. Бащата ме заплаши, че ако не се съглася ще се разведем и няма да има никакви допирни точки между него и детето. Реших, че ако можеше да избира детето би избрало да има баща и се съгласих. Обаче те вместо да уважат жеста който направих съвсем се оляха. Преди година открих, че са казали на комшиите си че детето се казва Костадин. На едно събиране, роднини от страната на етърва ми питаха малкия как се казва и мойта свекърва побърза преди него да отговори, че се казвал Костадин, и то при положение че аз съм там. Оня ден пък бях на метър от брата на мъжа ми, а той пита баща си къде е Костадин. А после детето каза че така са го нарекли същия ден в мое отсъствие. Явно се заяждат с мен и не се интересуват какво причиняват на детето. Иначе на думи му обясняват колко много го обичали. Детето не иска да стъпи повече там, аз също не искам.
-
В някой друг случай, бих те посъветвала да поговориш с тях, но след всичко описано съм сигурна, че няма никакъв смисъл.
Само не ми е ясно, тия хора наистина ли не осъзнават, че в цялата ситуация те могат да загубят много повече от теб. Дреме ти на шапката за някакви безмозъчни безкръвни роднини, които днес са ти роднини утре може да не са ти повече. Но пък те може да се лишат от обичта на собственото си внуче, и най-вероятно ще го направят. Жалко за детенцето само. Дано по-скоро оздравее, пък другото ще го преживее някак си. Любовта на мама е най-важна от всичко...
-
Джиджо, на колко годинки е синчето ти? Струва ми се доста зряло дете, което може само да те радва. Не мисля, че ще го лишиш от кой знае какво, ако го отделиш от тях. Баща му си му е баща, ама разните стринки и чичовци може и да ги няма и не е кой знае какво. Дори мисля, че ще се чувства по-добре, защото те в момента с това поведение само го натоварват психически. Просто мозъкът ми не го побира защо ще му казват, че ще живее с тях, а не с теб.
И аз споделям мнението на Джиджи, че няма смисъл от разговори, а и сега най-важното е зравословното му състояние да се оправи, пък на другите им тегли една... наум и просто гледай той и ти да не сте около тях колкото е възможно.
-
Здр. Джиджо... мислех, че аз имам проблем... Имам позната, която за да запази детето си /мъжа и опита насила да го отвлече/ се скри в едно село за 3 месеца докато му минат мераците. Не казвам, че трябва да направиш същото. Но както си преценила и когато си го родила - най-важното е детето. Нямам дете и сигурно всеки съвет би звучал кухо, но ако имаш възможност заминете със сина ти за някъде, дори и за седмица... Според мен ти трябва малко време да се дръпнеш от ситуацията и да измислиш как точно да се справиш с тези хора. Другото, което ми направи впечатление е, че сина ти явно си е изградил правилна преценка за нещата и просто те е информирал защо е разстроен. Не знам колко е голям, но ... защо не го оставиш той да решава иска ли да ходи при тях или не. И кога, ако иска... А за баща му, аз мисля че трябва двамата да си поговорят или поне да опитат.
-
Здравейте, момичета! Медуна не мисля, че това че нямаш дете прави мнението ти по-малко ценно от това на хората с деца. Но от сърце ти желая скоро да имаш и такава гледна точка. Синът ми ще навърши 4г. след 35 дни, но наистина реакцията му в ситуацията е някак зряла за възрастта му на фона на поведението на възрастните. Наистина ще се съобразя с желанието му да ги види или не, но вероятно след 20 дена няма да имаме избор, защото ще цъфнат у нас на море и не знам как ще се чувства детето. Когато казах на мъжа ми че тази година не сме за гости в предвид проблема който имаме с детето той ми отговори че хората си били в правото си ?!?!!!. Ядосах се казах че изобщо не са в правото си и че аз на тяхно място никога не бих си помислила да ходя на гости при хора които са в ситуация като нашата, защото гостите малко или много са ангажимент, а в такива моменти на никой не му е до гости. Съответно той каза че няма да им каже нищо, така че очаквам включване през август, освен ако междувременно не се осъзнаят. Детето категорично заяви, че не иска да вижда никой от тях, защото говорят лоши неща и посочи с кои хора иска да общува и смята за свое семейство, като подчерта че тези хора не му говорят лоши неща за никого и затова му е приятно с тях. Иначе когато уточним в коя клиника ще се консултираме и съответно съберем сумата действително ще има период от време в който с детето ще сме сами и надалеч от всички. сега се сещам, че когато детето беше на около 2г. ме попита нещо странно, но тогава една приятелка ми каза че децата си измислят разни неща....Пита ме: "Мамо, ако нещо се случи с теб и те няма кой ще се грижи за мен?". Сега виждам въпроса му в нова светлина и се питам дали някой в случая обаче трябва да е бил баща му не му е разправял и тогава някакви глупости. А уж всички на думи мнооого го обичат. Желая на всички, които имат проблеми с роднините на половинките си, да имат свестни половинки, които да са наясно кой е човека до тях и какво да правят с "доброжелателите".
-
Боже, каква наглост! Направо съм безмълвна....сега и на гости ще трябва да ги търпиш! 8O
-
Накрая няма да се учудя, ако обвинят теб за нежеланието на детето да ги вижда. Ще кажат "тя го настройва". Подготви се и за такъв сценарий....
-
Боже, божееее какви хора, жени, майки ... Не ги разбирам тези жени! Нали и те са майки, нали и те са хора, какво искат от нас? Защо го правят, на кого?!Исках отново да се оплача и аз, но пред това, което сподели Dji-djo моето е направо бебешко оплакване :oops: Съчувствам ти
-
Dji-djo не е лесно да се дават съвети. А и знам, този съвет, който ще ти дам колко е труден за изпълнение. Една приятелка, според мен страхотна, усмихната, лъчезарна, мила и внимателна, с две деца убеди мъжа си да се преместят в друг град да живеят. От този момент свекърва и започна атаки по целия фронт: тя каква е лоша майка, каква е лоша съпруга ... и всякакви такива. Естествено сина и се подведе по нея. Приятелката ми обаче твърдо заяви, че има мъж и деца и с тях няма да се разделя, а свекървата била бонус към сделката :D , а не тежест, защото тежести в тези сделка не и трябвали. Стана скандал, разбира се, но приятелката ми не отстъпи. :) Сега е това, което тя поиска - живеят в друг град и идват на гости при свекървата. И двете пазят благопристойно поведение. Аз я попитах как издържа ... а тя ми отговори: Трябва да си артистка, важното е да постигнеш своето. Така че съвета ми е: така и така ще ти дойдат на гости, спомени на мъжа си, че ви е нужна всякаква подкрепа... И, ако можеш ги оставяй по-рядко с детето. Убедена съм, че си напрегната и направо ти идва да ги убиеш. Мъжа ти едва ли му е безразлично, сигурна съм, че и той се притеснява за детето - може би има нужда от подкрепа. Но, ако вие сте нервни, детето също ще е притеснено. Така че направи се на артистка, изтърпи ги ... и не забравяй, че си много по-добре от онези жени, на които им се налага да търпят такива неща постоянно. :D
-
За съжаление тук май наистина този съвет няма да помогне. Проблема не е в това, че майката трябва да ги изтърпи. Проблема е че те говорят на детето неща, които го разстройват и то не иска да контактува с тях. Как да обясниш на едно дете, че трябва да се направи на артист и да не обръща внимание?
-
О, аз говорех за теб ... ти не се ядосвай. Явно детето си има собствено мнение - и то правилно...
Трудно е да се дават правилни съвети - особено от неспециалист. :( Може би семеен консултант ... но това изисква много пари. :D за това и преди време не потърсих такъв.
Все пак продължавай да пишеш - може да има някой, който се е преборил с такъв проблем. Стискам палци да намерите разрешение на проблема заедно с мъжа ти ... Въпреки, че съдейки по моя опит - това е мисия невъзможна.
-
Медуна, преди 2г. наистина търсих мнение от специалист. Препращаха ме тук там до вратата на някаква организация която уж решаваше такива случаи и уж щяха да се обадят, ама не се обадиха. Тогава пък детето ме попита: "Мамо когато се случи нещо с теб мен кой ще ме гледа". Беше само на 2г. и реших че такъв въпрос не е присъщ на въображението на 2г. дете. Освен това съм чувала как мъжа ми му говореше колко мрази моите родители и не иска да ходи при тях, говорил е и за мен. Освен това е забранил майка ми да гледа детето в къщи, дори когато е болно и не ходи на градина, дори да е студена зима. А когато правихме ремонт, живяхме 4м. у нашите, на тяхна издръжка и те работеха по апартамента, хранеха и пояха майстора, баща ми купуваше някои от материалите, дадоха ни 600 лв за бои, 100-на за контакти, още толкова за батериата на мивката в кухнята, стъргаха от старата боя и варта стени и тавани, лакираха врати и прозорци, баща ми изнасуще строителните боклуци, майка ми чистеше мръсотията /заради алергията аз не можех да участвам в това/, а в почивните си дни той ходеше при неговите родители, моите родители не му пречеха. Сега толкова открито и гадно е заявил неприязънта си, че преди около 7-8 м. детето хнана майка ми за ръка, когата седеше на стол в кухнята, тъй като мъжа ми беше в хола, заведе я при него и каза: Тате запознай се с баба. А веднъж когато тя мина през къщи само за да остави нещо и стоеше до вратата, мъжа ми се върна внезапно от работа, а детенцето побърза да го успокои, че баба току-що е дошла само да остави нещо на мама, не е влизала в къщи и си тръгва. Толкова ми стана болно за това което причиняваме на детенцето. Но в същото време когато бях с пневмония през зимата и бяхме у нашите /защото мъжа ми каза че ако искам да се лекувам в смисъл да имам възможност да си почивам повече да отидем там/ след една седмица детето вече много тъгуваше за баща си, за дома си, плачеше обуто и облечено пред вратата, ядосваше се на баба си и дядо си и едвам издържа да ми приключи лечението. Тази година заради проблемите с детската градина пробвах да го заведа при детски психолог, защото детето на приятелката ми - приятелче на Кике също с проблема "детска градина" всъщност се повлия добре от психолога, но за Константин двата пъти когато ходихме това беше допълнителен стрес и се отказах. Хем да давам пари, хем да травмирам детето - не беше добра идея в нашия случай. Решение на проблема едва ли ще намерим още по-малко заедно с мъжа ми, защото той е част от проблема. Ако си тежеше на мястото, вече е на 42г. щеше да осъзнае че има две семейства - това в което е израстнал и това което е създал и че не трябва да допуска първото да се намесва в живота на второто, но е тъкмо обратното. Доколкото разбирам и ти се сблъскваш с подобен мъжки фактор. В моя случай след 7г. брак и почти 4г. откакто смених името на детето, за да му дам възможност да живее с баща си, да го познава изобщо /защото мъжа ми постави така ситуацията с името/, да познава близките на баща си и въобще да му дам шанс да живее в "нормално" семейство, разбрах че някой хора са до такава степен обвързани с модела на живот и отношения от детството, че няма нещо на света, което да ги извади от това състояние подобно на зомби. на теб обаче от сърце ти пожелавам да се пребориш с проблема какъвто и да е.
П.П. Деси много съжалявам, че си се отказала да споделиш проблема си. Не би трябвало да смяташ че това което изживяваш ти е по-маловажно от моите проблеми например, защото заслужава точно толкова внимание, колкото всеки друг проблем.
Желая на всички по-разумни свекърви и мъже, които могат да си подредят приоритетите правилно и в крайна сметка да подкрепят вас и децата които вече са родени и тези, за които все още се борите, но със сигурност ще дойде денят в който ще им сменяте памперсите.
-
ДжиДжо, помня историята с името и всичко, което си писала.Още тогава се възмутих и се зачудих как ще продължат тези отношения. Съжалявам, ако ти звуча като песимист, но съм живяла с родители, които имаха проблеми с родителските тела.Баща ми с тъщата и тъста си, майка ми със свекърва й и сестрата на мъжа й. Е бях свидетел на много грозни гледки и знаеш ли, не минават с годините. Ясно е, че няма да се подобрят нещата със свекърите ти, ти за тях си никой, инкубатор, намесил се в избора на име. Скоро ще започнат яка атака срещу теб и ще бъдеш виновна за световния глад.
Моля да не ме съди никой за моето мнение, но мисля, че трябва да се разведеш с мъжа ти. Казваш искаш детето да има баща. Какъв баща щом позволява такава психологическа атака срещу детенцето му. Представи си за секунда следващите 5 години. Ще получиш ли помощ и разбиране от тези хора, ще се променят ли те? А ти? Освен че ще те смачкат в един момент, ще разбият самочувствието ти, как ще се справиш ти след 5 години, когато детето ти вече ще попадне в една много манипулативна възраст.
Знаеш ли, има организации, към които може ТИ да се обърнеш за да помогнеш на СЕБЕ СИ. Защото щом си още с тези хора и търпиш такова отношение имаш дълбоко скрит проблем, който те спира да се махнеш от там. И докато не го разрешиш ще бъдеш мачкана от тях.Да не мислиш, че е не усещат, че няма да се възползват от всяка твоя слабост? Взимай се в ръце, намери най-добрия вариант за себе си и детето си и скорострелно се изнасяй от това семейство. Ясно е, че мъжът ти не ви е поставил на първо място. Утре може той да ви зареже, но тогава болката ти и на детето ще е по-голяма, защото отново ще сте жертвите в тази ситуация.
Пак казвам, съжалявам ако поста ми ти причинява болка, но ти говоря от позицията на дете, което желае родителите му никога да не са се събирали и всеки път когато чуе трясък от съседите й се свива сърцето. Не се забравят нито думите нито делата, децата не забравят.
-
Жаси, браво! Много точно казано. Това е абсолютно и моето мнение!
Джиджо, надявам се да не се обидиш от думите ми, но в момента ти си тази, която си уврежда детето! Ти си тази, която взима решенията, които ще повлияят на живота му. Човек не трябва да има майка или баща на всяка цена. Не и такива като мъжа ти.....Един ден ще съжаляваш, но ще е късно. Колкото по-бързо се махнеш от това семейство, толкова по-добре за теб и за ДЕТЕТО ТИ! Наистина не си представям как е възможно да изтърпиш всичко това. И не вярвам, че е заради детето, именно заради него не бива да го търпиш. И аз като Вени смятам, че имаш някакъв друг проблем, който те спира. Не целя да те обиждам с този си пост, моля извини ме, ако това е ефекта. Опитвам се да ти обясня, че в момента единствено и само вредиш на детето си с пасивността си. И говоря за трайно емоционално увреждане, вярвай ми! Раздялата с бащата не би била толкова пагубна за сина ти, колкото присъствието и въздействието му! Много хора са деца на разведени родители, но от това не следват чак такива драми. Виж, при тези, чиито родители са останали заедно, за жалост рядко нещата са добре. В едно или друго отношение, тези хора са емоционално и подсъзнателно увредени....
Защо не се консултираш с Ваня Савова? Мисля, че може да ти помогне!
-
Здравейте! Благодаря за загрижеността и съветите. Ваня Савова сигурно е психолог който консултира във форума. Ще й пиша, но по-нататък. Сега имаме друг много спешен проблем за решаване свързан с физическото здраве на детето. И, да има и други проблеми, който ми пречат още сега да си взема детето и да се махна. От една страна имам голям проблем с баща ми, тъй като тръгвайки от тук трябва да отидем при нашите. От друга се страхувам от тези задължителни срещи с тати, които са му гарантирани при развод, когато той ще взима детето и ще го води при близките си, а аз ще съм далеч за ден или два /не знам как точно съдът регламентира уикендите с татко/ и няма да съм с него ако пак му говорят разни работи, а те ще му говорят. Сега поне когато го води там ходя с тях. Един път го оставих съвсем насаме с тези хора и резултата го знаете. Виждала съм при детето на моя приятелка резултатите от уикенда с татко. Връщаше се надъхано, озлобено, мразещо майка си и напълно отказващо да комуникира нормално с нея и тъкмо що-годе започнат да се връщат към нормалните отношения и идва новият уикенд с татко и роднините му. Работата е там, че с такива хора проблемите няма да свършат с развод и раздяла. Тогава даже в известен смисъл имат по-голяма свобода да влияят на детето. Когато ходихме двата пъти при психоложката споделих с нея и за проблемите в къщи, но тя каза че не сме единствени и че Кике е много емоционален и една такава промяна не е ясно как ще му се отрази и не ме съветва да предприема такава стъпка. Тя по-скоро смята че трябва да се поработи с бащата и с нас двамата като двойка, но точно това е проблема. Не виждам начин по който бих могла да го заведа при такъв специалист, а като добавим и финансовия момент. Всъщност той не знае, че съм водила детето на психолог. Сигурно щеше да реагира остро че давам пари за такова нещо. Що се отнася до мен, аз стискам зъби - засега. Тъжно е защото без тези проблеми с бабите и дядовците можеше да имаме хубаво семейство. А че съм виновна аз си го знам, но и тогава когато сменяхме името всички, които бяха на моя страна ме съветваха в полза на това да сменя името и да върна детето при бащата. Както и да е. За съжаление уви, такива ситуации са много натоварващи за децата. А и не само за децата. Затова моля не правете като мен. Моята история е много лош пример за това как могат да се развият тези отношения. И определено откакто детето има сериозни проблеми - първата поява на туморчето и операцията, лудия който ни нападна, втората поява на туморчето, проблемите с учителката в детската градина все си спомням за силното майчино чувство докато бях бременна, че трябва да му дам другото име, за да има късмет в живота и че със новото име и самата смяна на имената го обричаме на труден живот. Не знам как гледате на такива неща, но стигам до извода че майчиното чувство наистина е много силно и жената която очаква или вече има дете трябва да го следва. Между другото следвайки интуицията си и прочетеното във форумите на Зачатие и Проблемно забременяване в БГ-мама успях да си реша проблема със стерилитета сама. Желая на всички вас прекрасни отношения с близките - вашите и на партньорите ви.
-
Здравей Джо!
В трудна систуация си попаднала и тук каквото и да те посъветваме едва ли ще можем да ти помогнем!
Нещата никога не са само черни или само бели, винаги са сиви, просто зависи кой нюанс.
Наистина те съветвам да се консултираш с Ваня Славова, а другото, което те съветвам е да се опиташ да говориш с мъжа ти - за всяко едно нещо - защо го прави и какъв точно му е проблема на този човек?
Говоренето и изясняването на отношенията, според мен само може да помогне, опитай се да го направиш.
Сядате и говорите - според мен това е ключът.
И в крайна сметка заедно да стигнете до извода, че вашето семейство е най-важното.
Прегръщам те :cuddle:
-
Танита, за съжаление с някои хора е невъзможно да се водят такива разговори, по една или друга причина. Поне не и от половинките им. А да ги заведеш при специалист е още по-трудна мисия :? Иначе напълно споделям мнението ти!
Джиджо, може и да прозвучи гадно и крайно, но не е задължително да има уикенд с татко...Можеш да пробваш да му отнемеш родителските права, по принцип! Говоря по принцип, в твоята ситуация, ти си знаеш! Имам приятелка със сходни проблеми с бащата. В началото след развода и той имаше права, но в един момент нещата излязоха извън контрол и тя се принуди да заведе дело за отнемане на правата му и спечели! В момента живее с детето в друг град, с друг мъж и нещата са супер. Детето приема новия "татко" много добре, защото той се държи наистина като баща, за разлика от биологичния! Повярвай, децата усещат, когато са обичани и когато биват манипулирани.
-
Джо, подкрепям мнението на Сикссенс. Но все пак решението си е твое. Каквото и да решиш ти желая от се сърце ти и сина ти да сте щастливи :hug2:
-
Аз до колкото знам решенията на съда са обикновено за определни часове през уикенда, не за двата дена. Поне така е било по времето, когато аз съм била дете. На решението при развода на моите родители пише през уикенд от еди колко си до еди колко си часа и 2 седмица през лятото, които да не съвпадат с отпуската на майката. Питай ме дали е е взимал всичките тези дни и почивки.. Баба ми дядо ми ме взимаха, него се е случвало с месеци да не го виждам. Но и не сме имали подобни драми да се стига да ме дават само когато е позволено. Искат ли ме, са ме взимали, не е гледано решение на съда и тем подобни. При вас, ако се стигне до там, това решение ще е важно, но при положение, че живеят в друг град, сигурно няма да го виждат по доста дълго време.
Спред мен,ако не го откъснеш рискуваш да го отгледаш с отношение, каквото има мъжа ти. След като за това дете от сега е нормално да се обяснява защо баба му е дошла... просто нямам думи. Той се е научил вече кой коли и кой беси в къщи и това е модела на подражание. Утре ще порастне и ще има татковото отношение към жените и майка си. Поне това е моето мнение, надявам се да греша.
Пожелавам ти да намериш най-доброто решение за вас и всичко да се нагласи възможно най-добре.
Б.
-
Боби, аз също се опасявам че ще бъде трудно да го науча на друг модел на поведение, различен от това което вижда като пример. Засега реагира с неодобрение на татковото си държание и на моменти става агресивен, което веднага се интерпретира от мъжа ми като знак, че ние настройваме детето и той се озлобява още повече. Малкият реагира на ситуациите които го дразнят когато вижда че съм наблизо, но когато не ме вижда се съгласява с неща които иначе не са му по сърце, което вероятно означава, че изпитва някакъв страх или респект - не знам какво точно. Когато роднините по бащина линия са го притеснили с приказките, че ще ни разделят, баща му го хванал за ръка, тръгнали двамата напред и му казал че е тайна, но ние сме семейство, обичаме се и няма да се разделяме. Предполагам че е някаква интерпретация на това което детето е искало да чуе и показва, че има нужда и от двама ни около себе си, за да се чувства сигурно. Трудно решение е кое е най-добро за него. Но за да се изнеса трябва да има и къде да го заведа. Собствено жилище нямам. Доходи, с които да покривам наем и оттам всичко останало - също. Жилището на родителите ми се състои от 2 стаи и кухня, но от 2г. едната стая е негодна за обитаване. За около 20 дни се сместваме, но за постоянно с всичкия наш багаж за нас няма място. Баща ми 2г. си намира оправдания за да не предприема нищо. А с него са ни много обтегнати отношенията. Той се намесва когато говоря със сина си, оспорва думите ми и омаловажава всичките ми опити да го респектирам когато е направил беля или се е държал лошо. Позволява си пред детето да критикува мнението ми за постъпките му и опитите ми да го уча да не лъже и да се държи добре. Проблемите са навсякъде и ситуацията е много сложна за мен. В момента съм се съсредоточила върху това да намерим подходяща клиника и да разберем от какво естество е туморчето около ключицата му. Когато решим този проблем ще мисля за другите. Но каквото и решение да взема, докато е малко детето все ще се чувства ощетено. Да, вината е моя, но не мога да върна времето назад и да не правя компромис с името. Тогава те не разбраха че го направих за детето си и решиха че са център и на моя свят, а ние не сме важни и не е нужно да се съобразяват с нас. Компромисите могат да оценят само хора, които също могат да направят компромис. Тези другите, които се смятат за център на света не могат да оценят нищо и за тях дори и децата са средство за задоволяване потребностите на собственото его. А такива хора като мъжа ми всъщност са жертви, още от детството си, но ако не го осъзнаят сами никой не може да ги спаси от този "плен". Желая на всички да решите проблемите с роднините на половинката зряло и интелигентно и да се уважавате взаимно - и двата рода.
-
В момента съм се съсредоточила върху това да намерим подходяща клиника и да разберем от какво естество е туморчето около ключицата му. Когато решим този проблем ще мисля за другите.
Това ти е най-важното сега, права си. Дано всичко да се оправи и да мине възможно най-леко.
Боби
-
Джо, искам да ти кажа, че те разбирам прекрасно и ти пожелавам да успееш да се справиш с всички предизивикателства, които живота ти поднася, а те наистина не са малко!
Пожелавам ти също и независимо от всички проблеми да намериш време и да помислиш и за себе си, защото ако ти не го направиш - няма кой. :)
Успех и късмет! :hug2:
-
Джи-Джо, а семейното жилище не се ли дава на майката и детето, при развод?
-
Мари, сигурно дават семейното жилище, но ако е придобито по време на брака. В случая мъжа ми много държеше да купи апартамента преди сключване на брака и макар че заедно по-скоро аз ходех по агенции и адреси, живеехме заедно 2 г. преди да го купи все пак апартамента е негова собственост и не пропуска да го подчертава и да ме плаши че ще ме изгони ако нещо не му изнасу от това което казвам. Дори и на детето го натяква когато малкия му е ядосан и му казва че не иска да живее с него. В ремонта и в обзавеждането съм участвала и аз с мои средства отпреди връзката ми с него и родителите ми са участвали с труд и средства в ремонта, но това е без значение. Апартамента си е негов откъдето и да го погледнеш. Когато се консултирах преди време с адвокат по разводите ме попита за жилището на нашите и за жилището на бащата, от което разбрех че и това явно има значение. А една такава съпоставка в този случай е в полза на апартамента в който живеем с мъжа ми.
-
Dji-djo това, че е придобито преди сватбата от съпруга ти няма значение, ако когато сте сключили брак не сте подписали брачен договор, по който то да остава за него при развод, няма значение кога е придобито.Ако ти имаш друга недвижима собственост тогава става сложно, но ако апартамента на вашите не е на твое има то имаш шансове с общия.
-
Маги, мисля, че има значение дали е придобито имуществото преди или след брака. Нямам познания върху нормативната база, но когато преди 2 години купих апартамент на свое име подписах документ, че съм неомъжена и ми обясниха, че ако сключа брак бъдещият ми съпруг не може да претендира за право на собственост.
-
Маги, мисля, че има значение дали е придобито имуществото преди или след брака. Нямам познания върху нормативната база, но когато преди 2 години купих апартамент на свое име подписах документ, че съм неомъжена и ми обясниха, че ако сключа брак бъдещият ми съпруг не може да претендира за право на собственост.
То ако е след брака половината е нейно и без това. А за това,за което ти говориш -пак се дава на който ще гледа детето. То не си сменя собственика, но се дава за позлване на майката и детето докато детето навърши пълнолетие. Поне едно време беше така, ако сега не са сменили нещо.
Б.
-
Маги, мисля, че има значение дали е придобито имуществото преди или след брака. Нямам познания върху нормативната база, но когато преди 2 години купих апартамент на свое име подписах документ, че съм неомъжена и ми обясниха, че ако сключа брак бъдещият ми съпруг не може да претендира за право на собственост.
То ако е след брака половината е нейно и без това. А за това,за което ти говориш -пак се дава на който ще гледа детето. То не си сменя собственика, но се дава за позлване на майката и детето докато детето навърши пълнолетие. Поне едно време беше така, ако сега не са сменили нещо.
Б.
Момичета, тези въпроси се уреждат в съда, зависят от много фактори и определено не са предопределени.
Водят се едни дълги и тежки дела, включително и по доказване на вина.
Най-добре е всички спорове да се уредят извънсъдебно и доброволно, но в случая явно това е доста трудно.
Влезнат ли в съда и започне ли да се търси и вина - нещата стават много, много сложни!
-
Аз пък имам новина по моят въпрос и наболял проблем със свеки :))
Емиииии обади се жената да каже, че на всичко била готова, но да си оправим "отношенията" 8O. Слагам ги в кавички, защото не сме сядали на една маса да ги изясним 8O а вс започна оттам, откъдето беше спряло, все едно, никога нищо не се е случвало, но с едно голямо НО ...Нищо не е същото и няма и да бъде, както преди!
Не, че аз нещо се опъвам, а така го виждам, усещам, чувствам ... Сякаш насила са я накарали да се оправим,виждам една злоба в очите и ииии не са честни тези очи, а аз съм мека Мария :oops: само да ми подадат ръка или да я поискат и съм простила всичко!
Сега се замислям и си мисля, правилно ли постъпих, като отидох там и оправихме, "уж" всичко, че съм забравила ...?!? Ама не съм и няма да , забравя! Питам се, дали е правилно, че се съгласих уж да си оправим отношенията, като аз не виждан никакво оправяне в тях, вс си продължава така, както и досега, като бяхме скарани!?!
-
Отговаря ти жена, която не е стигнала и до това, до което ти си стигнала. При мен даже няма предложение за оправяне на отношенията. Но те съветвам да опиташ да се дистанцираш, когато те поканят - ходи, но за кратко. Опитай се да не обръщаш внимание на всичко, което казва и което прави. Мисля, че е сложно за изпълнение, но само така ще спреш да се ядосваш. Просто не се вторачвай в нея и си живей живота както ти смяташ за правилно. :D Пожелавам ти здрави нерви и огромен непукизъм.
-
Dji-djo моят съвет е в друга посока. Ние бяхме със страхотни проблеми. Бяхме пред развод. Потърсих и бях на лечение, защото не се издържаше и щяхме да се разведем. А се обичахме. Но да не казвам голяма дума, нещата са коренно различни. По скоро те съветвам, да поддържаш добри отношения с тях, а не лоши. Аз съм директен човек. Казвам това което мисля и чувствам директно в очите. Бих им казала как се чувствам аз, така и те ще разкажат и току виж излязъл някакъв компромисен вариант. И както хиляди пъти казвам, да не забравяме, че свекървата е майка на мъжа ни. И колкото и да е досадна, преди всичко тя е неговата МАЙКА. Мама е мама, той не я е избрал и я обича такава каквато е. и на него му досажда и на него му е тежко, че не е мадона с милионите, ама си я търпи. Та и на мен не би ми било приятно да слушам всеки ден каква е майка ми. ми тя си е тя. аз си я обичам. Всички вършим глупости, тя също не е безгрешна. И на мъжа си казвам всеки ден, да не тровим живота си с идиотии. Нека бъдем леко над тези неща. Те вече са пенсионери, няма какво да правят всеки ден. В тази възраст са бетер децата, дано и ние я достигнем, но бъдем с една идея по разумни. На свекър ми и свекърва ми, след всичко което се опитаха да направят им казах, че няма как да се обикнем или да се уважаваме, защото ние реално сме коренно различни. Но аз няма да си съсипя брака заради тях и ще премахна всеки който се опитва да го опропасти. Те да си изберат, врагове ли ще са или приятели...Засега, въпреки, че им е ужасно трудно, се пишат от приятелския лагер :lol: Така де, опитайте се да направите компросмис и да поддържате нормални отношения. Така ще е най-добре за всички. При нас свекърва ми винаги е носена на ръце. Мъж и двама сина, едно останало живо дете на мама и тате. В един момент се появи друга жена и тя ме прие ужасно, с чувството, че ме уважават и слушат повече от нея, че я измествам. За мен това е лудост и е за психиятър и лечение, но преди да я поставя на мястото и аз отидох на лечение. Просто ни побъркваше. Сега седи в ъгъла и много не я оставям да излиза от там, защото пак ще ми се качи на главата, но от 4-5 години дава всичко от себе си да се държи нормално. Оценявам го.
-
знам, че няма да повярвате, но аз лично съм уцелила 10-та с моята свекърва. колкото и смешно да звучи има и готини свекърви. казвам го с чиста съвест и благодаря на бога, че имам човек до мене и мога да разчитам аккто на него, така и на майка му със същата сила и вяра. тя ме подкрепя, както ни напътства и двамата. много ми е болно и мъчно да чета през какво минават много от вас, но всичко е до човек и до това да си знае мястото и правата. пожелавам ви от сърце спорни и щастливи мигове с вашите близки и дано се намери поне още една от вас с прекрасна свеки, като моята. още преди време съм дала обет, че ако имам момиченце ще носи нейното име. :D
-
МИНА, много се радвам за теб! Но моята свекърва беше същата, като твоята ...една супер жена ... една майка, на която можехме да разчитаме също така, както и на своята родна майчица! Нооо в един момент нещо се счупи и ТЯ, се обърна срещу нас ... Аз, по-напред из темата споделих, как и защо започна вс при нас :? Иска ми се много това да се окаже един сън и вс да е както преди, но едва ли е възможно! meduna1 Благодаря ти за съвета, аз точно и това поведение се опитвам да спазвам! ;)
Пожелавам ти, да получиш такова предложение и ти, защото знам, за тези 9 месеца, какво и как го преживях и как вс това се отрази на мен и моят съпруг и на здравето ми ...
-
Мина, не звучи смешно никак. Моята свекърва също е чудесна жена, много тактична, съобразителна и деликатна. Много помага и никога не се меси, държи се с мен като с дъщеря. Страшно я уважавам и обичам. За жалост, не мога да кажа същото за свекър ми. Той е абсолютна противоположност, имаме ужасни проблеми с него - всички. След последната му простотия вече теглих чертата и казах - стига, аз излишни нерви за трошене нямам. От тук нататък аз с този човек не желая да комуникирам по никакъв начин. От близо 4 месеца не разговарям с него, ако се случи да се видим изобщо не го отразявам и ми е мноооого добре. Той се усети, че прекрачи всички граници и е като напикано мушкато, гък не казва, по-нисък от тревата. Обаче на мен хич не ми пука и не смятам да променям отношението си на този етап. Защото знам, че подам ли пръст, всичко ще започне отначало, с нова сила и ще е още по-зле, защото ще разбере, че за пореден път му се е разминало и ще му се разминава и занапред. Случвало се е нееднократно и вече сме му яли попарата, та смятам да прекратя тази практика. Време е да разбере, че действията му си имат последици. С такива хора няма друг начин на действие. Видят ли, че им се разминава, всеки следващ път отиват още по-далеч. Предупредих, че ако не се вземат мерки, ще стане зле, не ме послушаха, продължиха да го толерират и дондуркат. Е, стана по-зле, сега да си сърба попарата и да се благодари, че поне му давам да вижда единственото си внуче /мъжът ми е единствено дете/. Ако пак си позволи някоя простотия и този достъп ще му отрежа, не желая детето ми да има такива "примери" около себе си. Може и да звуча крайно, но повярвайте, имам абсолютно основание. Не ми се навлиза в подробности, но този човек е отровил живота на свекърва ми и мъжа ми, не желая аз да съм следващата, а още по-малко - детето ми.
-
все още не мога да разбера защо тези жени -свекървите не приемат,че жената до техния син е там да кажем завинаги и е по-добре да са в добри отношения.аз също имам проблеми с моята свекърва,тя иска всичко да става по нейната и така е научила мъжа ми,че ,ако не и се угоди му се сърди и се муси и той се чувства зле .много пъти сме си казвали с нея доста остри неща и е имало периоди да не си говорим.проблем е обаче и това,че тя има двама сина и единия и е любимец,а другия-моя мъж е излишен .от каккто я познавам тя се опитва да ни дресира да изпълняваме заповедите на нея на любимеца и, на жена му ,а сега и да отглеждаме детето им.от всичко това произлезе една омраза между синовете и и ние не обичаме тяхното разглезено дете
правила съм много опити да и обясня ,че така няма да стане ,а според нея или ще сме такива кавито тя иска ,или да ни няма
не знам какво да направя 8O
-
Какво значи, че "ви няма"?! 8O Вие при нея ли живеете?
-
Да се оплача и аз от моето свеки. Само да уточня, че с мъжо нямаме сключен брак, но живеем заедно от много години. Тази жена се преобрази сто пъти. В началото се държеше прекрасно, казваше, че ме приема като своя дъщеря. От както й казах, че ако сключим брак аз не мога да я наричам " майко", тя се назъби срещу мен и за всичко съм виновна аз. Както бях " моята снаха", така станах " приятелката на детето ми!" Толкова лицемерен човек, нямам думи!
А мъжа ми винаги застава на нейна страна, просто сам си гори мостовете osi_7
Ако има несемейни момичета тук, един съвет : когато избирате мъжа си, проучете първо майка му.
-
oф,тия свекърви. Нашата края на месеца идва при нас за зимата. До сега три, четири пъти е идвала да ни види и някак я респектирам, но зимъска ще е страшно. Ей, непрекъснато ми се повтаря, как ръчичките и крачетата са студено на Калоян.Аз съответно отговарям, че нищо му няма, но мине се не мине, метва му одеялце отгоре. Как да и обясня, че да и стане ясно, че не желая да изнежва детето и най-вече, че ръцете не са критерия, по който се решава дали му е студено или топло на детето
-
все още не мога да разбера защо тези жени -свекървите не приемат,че жената до техния син е там да кажем завинаги и е по-добре да са в добри отношения.аз също имам проблеми с моята свекърва,тя иска всичко да става по нейната и така е научила мъжа ми,че ,ако не и се угоди му се сърди и се муси и той се чувства зле .много пъти сме си казвали с нея доста остри неща и е имало периоди да не си говорим.проблем е обаче и това,че тя има двама сина и единия и е любимец,а другия-моя мъж е излишен .от каккто я познавам тя се опитва да ни дресира да изпълняваме заповедите на нея на любимеца и, на жена му ,а сега и да отглеждаме детето им.от всичко това произлезе една омраза между синовете и и ние не обичаме тяхното разглезено дете
правила съм много опити да и обясня ,че така няма да стане ,а според нея или ще сме такива кавито тя иска ,или да ни няма
не знам какво да направя 8O
:bighug: :bonk: :lol: ох незнам да се смея ли, да плача ли... и ние сме същите... майка на две мъжки създания... другият любимец... и детето ако ми кажеш, че е момче 8O ще падна, точно в същата ситуация сме... нямам думи... въпреки, че не живеем вече 4 години почти заедно :lol:
-
да детето е момче ,а и за второ се готвят ,то е едва на 2 . не не живеем заедно ,това беше едно от основните ми условия за да остана с моя мъж .
да ви кажа момичета и тя се надяваше да и викам майко,но така си остана с голи надежди :lol:,сега си прави устата да си кръстим детето на нея,понеже златната снахичка си го кръсти на себе си :P
аз обаче не и оставам длъжна и често и казвам нещата в очите,поне това ми остава :lol:
-
Недоумявам как една майка може да има любимец сред децата си 8O
-
:lol: може, може... за съжаление :x
-
Недоумявам как една майка може да има любимец сред децата си 8O
Ще се изненадаш в колко семейства ги има тези емоции.
Мъжът ми открай време е по-малко любимото дете, наблюдавам го и при много приятели в отношенията им с родителите. Дори баща ми имаше предпочитание спрямо брат ми. Но това ми се вижда нормално и съм го приела.
Най-грозно обаче е да се очаква и изисква едното дете да помага, издържа и тика другото, сякаш е длъжно да поеме ролята, която родителят предава като щафета. Любимецът винаги да е обгрижван и да добрува, а другият вечно да се жертва и да бъхти и заради брата или сестрата, защото по-може, по има и прочие. Ето това не го приемам.
-
Недоумявам как една майка може да има любимец сред децата си 8O
Ще се изненадаш в колко семейства ги има тези емоции.
Мъжът ми открай време е по-малко любимото дете, наблюдавам го и при много приятели в отношенията им с родителите. Дори баща ми имаше предпочитание спрямо брат ми. Но това ми се вижда нормално и съм го приела.
Най-грозно обаче е да се очаква и изисква едното дете да помага, издържа и тика другото, сякаш е длъжно да поеме ролята, която родителят предава като щафета. Любимецът винаги да е обгрижван и да добрува, а другият вечно да се жертва и да бъхти и заради брата или сестрата, защото по-може, по има и прочие. Ето това не го приемам.
Съгласна съм с Цигу,че на много места го има това "деление" на децата.При нас със брат ми например той е любимеца и до ден днешен.Вече не ми прави впечатление,но едно време като дете много страдах.Макар че майка ми никога не би си признала :?.
При мъжа ми е същото-те са двама братя близнаци и трето момче.Другият близнак е помазаният 8O.
-
мнението на цигу ми хареса
според мен любимците един ден си понасят последствията,когато техните благодетели са вече слаби или даже не са живи
такива деца не са научини да се справят с нищо в живота и техните родители не осъзнават,че им правят много лоша услуга
-
Недоумявам как една майка може да има любимец сред децата си 8O
Скоро четох изследване, че всички родители имат едно любимо дете. Просто за определени неща или в определени периоди от живота, това се сменя т.е. не винаги същото е любимо. Но това не значи, че ги делят, а и ставаше дума за съвсем малки разлики в отношението, не това, която е описано тук, коетo ми се струва доста крайно. Моята свекърва например любимецът и е мъжът ми, но никога не си е делила децата за едното повече, а за другото по-малко. Но иначе си личи, че и е слабост, въпреки че тя се кълне, че няма такова нещо.
Дидон, на мен в един момент ми дойде до гуша да обяснявам и простo казах, че нещата ще се правят както аз искам и няма да споря с никого за това. Тя обаче ме чакаше да тръгна за работа, за да сложи на Ивана чорапи:-). Разбрах го, когато един ден се върнах след 5 минути, защото бях забравила нещо .
-
Най-грозно обаче е да се очаква и изисква едното дете да помага, издържа и тика другото, сякаш е длъжно да поеме ролята, която родителят предава като щафета. Любимецът винаги да е обгрижван и да добрува, а другият вечно да се жертва и да бъхти и заради брата или сестрата, защото по-може, по има и прочие. Ето това не го приемам.
Абсолютно съм съгласна!
на мен в един момент ми дойде до гуша да обяснявам и простo казах, че нещата ще се правят както аз искам и няма да споря с никого за това. Тя обаче ме чакаше да тръгна за работа, за да сложи на Ивана чорапи:-). Разбрах го, когато един ден се върнах след 5 минути, защото бях забравила нещо .
Повтори ли се случката, или разреши въпроса веднъж завинаги?
-
Повтори ли се случката, или разреши въпроса веднъж завинаги?
Хе хе - усещам лека ирония :-). Имаше ефект с това, че на мен престана да ми прави забележки. Иначе вероятно като е сама си е правела каквото си иска, но поне мен остави на мира. До толкова съм я стеснала, че сега по Скайп като се видим и свекъра каже нещо от сорта „-На това дете не му ли е студено на тези плочки?“ и тя го потбутва да не ни правел забележки, че ние много добре сме знаели как да си гледаме детето :-).
-
Хе хе - усещам лека ирония :-). На мен престана да ми прави забележки, а иначе вероятно като е сама си е правела каквото си иска, но поне мен остави на мира.
Ирония никаква :) Съвсем сериозно приемам изпитани методи, за да парирам подобни опити за в бъдеще :)
-
Етърва ми живее при свеки и в момента е ад под небето там.
Следят я къде ходи, с кого се среща, вадят и разпечатка на телефона за разговирите - с кого говори и т.н.
Тоя народ нещо изтрещя.Тя ако иска да кръшне ще го направи и без те да разберат, ама те на.
Защо се обличала с бодита, защо с тесни дънки та и се видел г...а, защо и е толкова голямо диколтето(това лятото)...
Абе тя като си е надарена и е млада да се замонаши ли?
Оффффф яд ме хваща като гледам какво става там, ама не мога с нищо да и помогна...
Да кажа, че в момента мъжът и е в Германия и тя е сама там и няма кой да я защити.
Оооооо дори не и разрешават да ходи да се види със сестра си от съседен град и с майка си!
Но пък тя оставила едното дете и взела другото и напук беше отишла за няколко дни.
Колко помия се изля по нейн адрес като отиде, прото не е истина...
Спирам, че нямам думи просто... :x
-
Мъжа, мъжа е за бой...
-
Мъжа, мъжа е за бой...
Даааа и аз мисля така.
Ама забравих да кажа, че той е мамино детенце и каквото каже мама и тати това е. Той не взима отношение по никакъв въпрос. :x
Дори при последната разправия защо се е лензила с някого по телефона, свекитата са се нахвърлили върху етърва ми с обидни думи и ругатни наричайки я к...а, а той си е стоял най-безучастно и не се е обадил въобще. Дори майка и са нарекли така!
После когато са останали на саме и се е карал и и счупил телефона. :x
Като тръгнал за чужбина и взел всичките пари и и оставил колкото за 3 месеца докато се върне за Коледа. :x
Горкото момиче се сцепи да реве и да ми се оплаква...А е само на 26.
-
Добре де, при това положение тя какво прави там?
Не го разбирам аз това...
-
Оооооо дори не и разрешават да ходи да се види със сестра си от съседен град и с майка си!
Как така на голям човек някой ще му разрешава да прави каквото и да е?
-
Добре де, при това положение тя какво прави там?
Не го разбирам аз това...
Ами няма къде да отиде. Тя е от многодетно семейство и у тях не могат да се поберат всички + децата.
Мъжът и я заплашва, че няма да и даде децата ако тя иска да си тръгне.
Тя предлага да се изнесат отделно от неговите родители, но пък той не иска и да чуе за такъв вариянт.
Работата намирисва на развод, макар че на този етап все още не се коментира този вариянт, но като гледам май е неизбежно.
Аз тайничко и помогам с каквото мога, защото и моят мъж е на страната на брат си и дето се казва влизаме в конфликт на интереси.
-
Няма как мъжа и да не и даде децата при положение, че той въобще не е в страната. А и стигне ли се до заплахи...
Всеки си има предел на търпимост, но това което описваш, не мисля че нормален човек може да го търпи.
-
Боби за съжаление е така.
Ето аз си ходя и си правя каквото си искам, но тя понеже е при тях и не може да мръдне на 2 крачки сама извън населеното място.
Аргумента им е, че децата се стресирали. 8O 8O 8O
Ами те дори не пускаха децата да идват у нас с етърва ми. Аргумент- щели да ни пречат. 8O
Лятото с триста зора извоювахме по-голямото дете , което е на 5г. да дойде САМО без майка си у нас.
Ние сме в друг град! Свекито мрънкаше, че няма да се спрява, защото нямам деца и не знам как се гледат 8O 8O 8O. Та аз съм на 39г.!!!
Свекървата до последно мрънкаше, но мъжът ми така я отряза, че повече не се обади. :lol:
Той за разлика от брат си е пълна противоположност и винаги е опозиция на родителите си, затова те не ни се бъркат.
-
На това момиче спешно му трябва помощ!
Лошо е, че няма къде да се изнесе, лошо е, че цялото семейство оствен теб са против нея, обаче това не е живот!
Ще има развод, тя е млада и каквато и любов да е имало, вече е погребана от това следене.
Прощавай, че ще го кажа,ама това твоето свеки когато и да я osi_7 osi_7, все ще е късно.
Обаче и мъжа на момичето заедно с нея!
-
Права си Вени.
Но всичко идва от мъжа и, защото той си мълчи и няма смелост да се противопостави на родителите си.
А свеки още от едно време не я харесваше за снаха, защото проучила семейството и чула лоши работи за майка и. И едва ли не то и момичето такова. Но дълго време си мълчаха, не се обаждаха.
Но сега като че ли нещо ги взриви така да се каже. И вече открито си казват, че не я искат в къщата си.
Като ходим при свеки внимавам да не се издам, на коя страна съм, че да не ме подберат и мене.
Макар че ако се стигне до там знам как да се отдумам. То пък нали проблема при нас е, че нямаме деца, ама гледам за сега нищо не ми подмята.
-
а защо не отиде с децата при мъжа си в Германия?
-
Добре, де. Може ли децата да са отговорни за деянията на родителите си? :x
-
а защо не отиде с децата при мъжа си в Германия?
И аз тъкмо това си мислех да попитам.... Никога не съм разбирала подобни връзки, особено когато има и деца. Винаги съм си мислела, че ако някой ден се наложи /дано не се налага/ половинката да работи в друго населено място /особено пък далече в чужбина/, ако трябва хляб и сол ще ядем, но ще сме всички заедно.
Колкото до свекървата и свекъра, мисля че за по-възрастното поколение е нормално да се държат така и да имат други разбирания. Не че ги оправдавам, но се поставете на тяхно място. Любимото синче опъва каиша в чужбина, пък изгората се кипри по разни кафенца с циците отвънка :lol: :lol: :lol:
-
8O :( ау къртиче, тая история е направо за филм на алфред хичкок... :? етърва ти е млада :( ... пак стигам до извода, че всичко в българската народопсихология опира до криворазбраното уважение :x да майкосваш и таткосваш, какосваш и баткосваш родата... в някои семейства родата тровят (даже е меко казано) другите около себе си. да, старите поколения така биха приели нещата, мъжът е за бой и за лекар :x
-
като чета тази история и си мисля,че на тази жена и е взет страха ,обаче тя трябва да напусне това семейство и така наречения и мъж с една главна цел да спаси децата си !
а това за дрехите аз го реших сравнително лесно -купих си боди с мрежа отпред 8O,а моята свеки ми купила някакъв блузн-поло :lol: за въпросното боди,аз в отговор нося този "блузон" като рокля :wink:,а бодито си го нося както си му е реда :witch:
-
Добре, че моята няма мераци да ми избира дрехите. :lol:
Аз не останах с впечатлението, че мъжът много държи жена му и децата да са с него, докато той е в чужбина. Друго си мисля аз за свекъра и свекървата. Добре, де, не искат момичето, ама то им е родило две внучета. Какво ще правят с тях, дори и тя да си тръгне? Друг е въпросът, че никой съд няма да даде децата на мъжа. Имам една приятелка, която има две деца. Когато напусна мъжа си, той просто не й върна едното дете след едно посещение при него. Отне й няколко месеца, докато съдът постанови, че децата трябва да са при нея и тя си го взе. Дано тази случка не му остави траен белег! Все пак бабите и дядовците не мислят, че като искат да тормозят родителите, така тормозят и собствените си внуци. А и не вярвам, че хора на по 60-65 г. изгарят от желание тепърва да гледат и възпитават малки деца, при положение, че тези деца си имат живи и нормални родители.
-
8O :( ау къртиче, тая история е направо за филм на алфред хичкок... :? етърва ти е млада :( ... пак стигам до извода, че всичко в българската народопсихология опира до криворазбраното уважение :x да майкосваш и таткосваш, какосваш и баткосваш родата...
забрави криворазбраната и слугинска роля на жената, която за съжаление много жени в България си я смятат за нещо нормално. Няма как да те уважават другите, ако сам не се уважаваш.
Б.
-
8O :( ау къртиче, тая история е направо за филм на алфред хичкок... :? етърва ти е млада :( ... пак стигам до извода, че всичко в българската народопсихология опира до криворазбраното уважение :x да майкосваш и таткосваш, какосваш и баткосваш родата...
забрави криворазбраната и слугинска роля на жената, която за съжаление много жени в България си я смятат за нещо нормално. Няма как да те уважават другите, ако сам не се уважаваш.
Б.
освен това - мъжът може да ходи... (ще се сетите къде, но той може и не е лош), жената не може, мъжът може да пие, да бие...
това, което сам си прави човек друг не може да му стори... :?
в някои градове и села времето все едно е спряло от векове 8O
-
Къртиче, тия твои свекъри нещо много са се увлекли по турските сериали май :lol: Майтапът настрана, но етърва ти не трябва да позволява този тормоз да продължава.
Деси, на простия и злобен човек му е все тая дали натоварва и тормози собствените си внуци.
Не знам дали сте чели в нета, но наскоро ме ужаси една история. Възрастна жена ( българка, живееща във Франция, ако не се лъжа)се е опитала да отрови собствения си внук, тъй като много мразела снаха си 8O 8O 8O Какво ще кажете, колко ли злоба трябва да има човек в себе си, за да се опита да направи това нещо!
-
Къртиче, имай едно на ум, защото ще им писне снахата след година - две и теб ще те погнат. Тая порода ми е ясна - ако няма кой да тормози ще умре.
-
Оф чета и направо се хващам за главата 8O. То тя и моята не е цвете за мерисане ама поне сега е в друга държава и просто не и вдигам скайпа когато искам. Ние с мъжа ми също нямаме сключен брак но сме заедно вече от 8 години. В началото и моята се държа изключително добре, даже се хвалех на майка ми "колко е мила и добричка", а майка ми все ме препупреждаваше и ми казваше "имай си едно на ум, българските свекърви са си еднакви всичките, а пък ако са от Македонския край, още по-зле " :D И то така и стана естествено, само дето първо изяде дървото момичето което се омъжи за брата на мъжа ми...то не бяха скандали, простотии, ревове, сълзи докато не ги разведе и не остави 6 месечно бебе без баща и то горкото още не говори, а се чуди къде го влачат уикенда и при кой ходи...да не говорим то самото колко е нервно и истерясяло от всичките тези простотии. Та от както се почнаха истериите покрай брат му, тя не спря да звъни на мъжа ми по телефона и да му реве колко е зле, колко е болна, колко е нещастна и как никой не я обича. Опита се да се присламчва по празниците при нас, аз директно отказах и тя съвсем истеряса. Още ми е пресен спомена от миналата нова година когато отидохме на романтична почивка двамата в Италия и тя 2ч преди нова година реши да звънне да пореве малко колко е самотна и отчаяна, а да не говорим че тя е толкова истерясала, че ако и кажеш нещо на въпреки и тряска телефона и обидено не ти говори със седмици. Та мъжа ми и се скара и и каза че не може така да ни звъни за глупости и тя само това чакаше за да си разиграе драматичния спектакъл...Естествено си изпълни мислията и мъжа ми прекара нова година на телефона от притеснения че е сама и реве и как "щяла да се самоубива"....И така..с две дума, моята е най-голямата DRAMA QUEEN която някъде може да същесвува....Заболи я сърцето, веднага вика линейка, сподели на всички че тръгва за болиница (нито в коя нито нищо) и не вдига 2 дена докато не започнеш да звъниш по моргите...оказва се че нищо и е нямало, дали и 1 успокоително и я пуснали, ама тя не може да не ни скъса нервите и звъни след 2 дена и разказва как имала масивен инфаркт...Абе ненормална работа, на мен мъжа ми не дава да ни се меси, ама и той горкия нищо не може да направи като почне да му реве по телефона...
Стана малко дълго :oops:
-
Моята свекърва обича така да преувеличава и все да е зле, като малко дете е.Веднъж след като ни направи на луди двамата с мъжът ми преди години седнах и поговорих с нея доста сериозно.Не съм викала и не съм се карала макар че тон повишавам много лесно, но и казах, че ако иска децата и да са здрави и да гледа внуци, трябва да се съобразява с тях, да не прави драми и да звъни само когато нещата наистина отиват на зле.Не знам дали заради разговора или заради бившето гадже на девер ми, но тя се промени от тогава.За глупости не звъни, обажда ми се предимно на мен ако нещо не е наред от там аз вече я свързвам с лекари и говоря с моя мъж и девер ми.Сега да чукна на дърво ми е спокойно и с нея си говорим и се разбираме добре.Но ми е ясно, че това се дължи най-вече на факта, че сме отделно и че моя мъж е толкова отвеян, че може да не и се обади 2-3 седмици и тя оценява това, че аз я търся и си приказваме.
До сега сме имали два сериозни разговора помежду си и е имало резултат, дано да продължаваме в същия дух, макар че един ден като имаме дете всичко ще се промени повече от ясно ми е това.
-
Къртиче, здравей!
Оставам с впечатление, че ти пука за момичето и искаш да й помогнеш. Единственият начин нещо в живота й да се подобри в тази ситуация е да убедиш твоя мъж да говори с родителите си като ясно заяви позицията си в нейна полза, а след това да говори и с брат си. Но много е важно да разбереш преди това какво всъщност мисли твоя мъж за тази ситуация. Ако ти сама застанеш на нейна страна директно може да ги постресне в началото, но после да ви подберат и двете, затова ако не се намеси някой от синовете нищо няма да се промени. Желая ви късмет и чудо което да промени отношенията ви и да живеете спокойно в разбирателство и трите семейства.
-
Да споделя и аз. Живея със свекърва малко повече от година. Знам, че не е кой знае какво, но все пак какво разбрах за тази една година. В началото нищо не ми правеше впечатление, защото бях твърде заета да се карам с мъжа ми :D докато си напаснем характерите беше много трудно, все пак два остри камъка брашно не мелят. Пък и бях финансово зависима (за жалост все още съм), така че нямах право да настоявам нещата да стават по моята. Отпосле разбрах, че може би така е трябвало. Сигурно щяхме да се изпокараме на първата минута, а това не е добре. Все пак трябва да се съгласим, че различни хора сме. Нужни са търпимост и толерантност. Тя е била домакинята на този дом 30 години и не е толкова лесно да се оттеглиш в първия миг, в който влезе снаха в къщата. Напълно я разбирам. Много си говорим с нея, тя е изключително разбрана, не се меси в отношенията ни. Естествено има си и кусури. Но кой няма? И аз имам, даже моите сигурно са повече, но в името на обичта ни към един мъж, сядаме и разговаряме винаги когато нещо не не допада. Например имахме голям проблем с викането на "майко". Е все още не сме го преодолели напълно, но се надявам с времето да стане. Малко дългичко стана, но това е към момичетата, които живеят със свекърви и няма изгледи това да се промени. Разговорите са му майката. Говорете с тях, колкото се може повече, споделяйте, станете приятелки. Все пак тези жени са родили мъжете ни :) :balk_128:
-
greenlady ще говориш когато насреща ти човека чува поне една дума на ден и е склонен на поне един компромис на месец. Когато все ти се натяква, че си чужд, нежелан и пречиш на тях и синът им да живеят, тогава е друго. Да превъзпиташ подобен народ викат било трудна работа. Така е, но не и непостижива. Не се отказах, превъзпитах. Сега си знаят мястото, аз си знам на каква цена! И колкото и да не вярвах до сега, има хора които ако ги уважаваш, те тъпчат и мислят за буклук. Ако настъпиш и срежеш жестоко, започват много да те уважават. 8O Не съм вярвала ама ей на. Сега не ми пука и кастря и за най-малкото пък съм най-добрата снаха...преди им се кланях и треперех всичко да е наред, правеха ни луди. Компромиси има и от двете страни, нооо се живее нормално.
-
lidia съгласна съм - все пак свят като цвят. Не исках да слагам всички под един знаменател, има хора и хора. Говорех за конкретния случай и такива близки до него. Понякога се получава, понякога не. Нужен е късмет за да попаднеш на свекърва като моята. Аз също имам кофти случай със зла жена, която не ми стана свекърва СЛАВА НА БОГ! Но тази жена, с която съжителствам днес ме вдъхнови и ми показа, че можело и иначе.
-
:) грийнлейди, явно и свекито ти е младичка като теб, моята е от по-дъртото поколение, там разбиранията са други :lol: аз ще подкрепя лидия, :lol: взехме да се уважаваме откакто не живеем заедно, и шич не ми пука колко съм добра :lol: родила сина си не значи да го кърми до гроб, ще ме извините за грубия израз, но е така.
-
Момичета, моля ви...Недейте... Трудно е съжителството, нека бъдем добри, та животът е толкова кратък ! Не си струва за дребни битовизми да си тровим взаимоотношенията ! Говорете, споделяйте, търсете в разговора истината, настроението, скритите помисли !Всички сме грешни, и всички търсим правдата, но тя е различна за всеки от нас. Гледните ни точки са различни... И все пак нещата са поправими, ако искаме и търсим добронамерено решенията. И не забравяйте, сега може да сте майки, но в следващия момент...свекърви !!! Бъдете здрави !
-
Е сега вече я оплескахме! Това горенаписаното е от мен "майката по закон" на greenlady. Тя милата ми сподели, че е чела и писала по темата за свекървите и къде го е правила и аз, ах аз... увлякох се и започнах да пиша, и публикувах...леле,леле, леле. Гаф !!! Но все пак, държа на думите си ! Трудно е, деликатно е, сложно е, но... решимо е с добро.
-
8O свекърва ти влиза от твое име?!?!? :o
хайде ще си говорим след някоя друга година, дали ще имаш търпение за преговори :lol:
-
8O свекърва ти влиза от твое име?!?!? :o
хайде ще си говорим след някоя друга година, дали ще имаш търпение за преговори :lol:
:good_post:
-
greenlady, смени си паролата при първа възможност и не ползвай (ако ползваш) автоматично запаметяване на пароли от браузъра.
-
Здравейте момичета, по въпроса как да се справим със свекървата...Да ви кажа честно аз преди да се задомим с половинката ходихме 7 години до сватбата бях убедена,че съм опознала семейството му и бях 100% сигурна,че отношенията ни ще са на 6 ама още около сватбата свекървата взе да си показва рогата,дигнахме сватба и изведнъж тази жена се промени коренно де да знам реши че вече няма връщане назад ли? Аз обаче проявявах желязно търпение бях твърдо решила - няма да я приемам като свекърва,а като майка и знаете ли какво стана?Всички покрай мен ми се чудеха от къде го вадя това безкрайно разбиране и търпение само един човек не го оцени и това беше свекървата ама то всичко си има граници и аз издържах до 2-рата година и накрая ми падна пердето дръпнах я насреща и и обясних крайно спокойно и на разбран за нея език,че нито тя нито някой друг има право да демонстрира това отношение към мен особено ако преглъщам това и това и това и ако проявявам разбиране за всичко и и намекнах че хората както се женят тъй и могат да се разведат,че както за синчето и жените са бол така и за мен мъжете са бол и едно време е било табу темата за разводите а сега е нещо нормално...обясних и на мъжа ми,че трябва да се вземе в ръце и да покаже, че е мъж който си тежи на мястото и ако държи на съпругата си да го покаже по цивилизован начин...И да ви кажа честно всичко се промени и отношението и държанието и сега като и отидем на гости ме посреща все едно сам царска дъщеря, целувки милувки разликата не може в думи да се побере. Та момичета моя съвет е(от опит знам) първо известно време проявете търпение опитайте се да се разберете цивилизовано за да може нещата като загрубеят,той да е видял,че все пак сте вложили някакви усилия,така той ще може да ви подкрепи с чиста съвест,нали знаете,когато доказателствата говорят и боговете мълчат.Ако почнете както се казва с рогата напред и вие да сте прави повярвайте ми вие ще оберете пешкира и никой няма да ви жали.
-
8O свекърва ти влиза от твое име?!?!? :o
хайде ще си говорим след някоя друга година, дали ще имаш търпение за преговори :lol:
:good_post:
:good_post: :good_post:
-
8O свекърва ти влиза от твое име?!?!? :o
хайде ще си говорим след някоя друга година, дали ще имаш търпение за преговори :lol:
:good_post:
:good_post: :good_post:
Момичета, дайте по-спокойно. Ако ползват един компютър, сигурно не е разбрала, че е включена с нейното име и след като е написала да е видяла, че е от чуждо име, а не гост примерно. Момичето сама и е казала къде да ходи да прочете какво е писала и жената е решила да направи коментар. Очевидно е, че не се е опитала да се представи за нея. Аз също съм запаметила Зачатие и ако някой дойде тук от моят компютър, ще пише от мое име и може и да не разбере.
-
Подкрепям Боби. Жената нищо лошо не е казала, дори напротив. Жалко, че повече свекърви не мислят по този начин.
-
8O свекърва ти влиза от твое име?!?!? :o
хайде ще си говорим след някоя друга година, дали ще имаш търпение за преговори :lol:
:good_post:
:good_post: :good_post:
Момичета, дайте по-спокойно. Ако ползват един компютър, сигурно не е разбрала, че е включена с нейното име и след като е написала да е видяла, че е от чуждо име, а не гост примерно. Момичето сама и е казала къде да ходи да прочете какво е писала и жената е решила да направи коментар. Очевидно е, че не се е опитала да се представи за нея. Аз също съм запаметила Зачатие и ако някой дойде тук от моят компютър, ще пише от мое име и може и да не разбере.
:lol: вярваш ли го наистина
-
8O свекърва ти влиза от твое име?!?!? :o
хайде ще си говорим след някоя друга година, дали ще имаш търпение за преговори :lol:
:good_post:
:good_post: :good_post:
Момичета, дайте по-спокойно. Ако ползват един компютър, сигурно не е разбрала, че е включена с нейното име и след като е написала да е видяла, че е от чуждо име, а не гост примерно. Момичето сама и е казала къде да ходи да прочете какво е писала и жената е решила да направи коментар. Очевидно е, че не се е опитала да се представи за нея. Аз също съм запаметила Зачатие и ако някой дойде тук от моят компютър, ще пише от мое име и може и да не разбере.
:lol: вярваш ли го наистина
Разбира се, че го вярвам. Това тук не е електронна поща,а свободен форум, всеки може да влезне и да прочете какво е писано. Единственото различно е, че е писала под чуждо име, което сама си е казала иначе нямаше да го знаем. Няма сега какво да измисляме нови теории на конспирацията.
-
Разбира се, че го вярвам. Това тук не е електронна поща,а свободен форум, всеки може да влезне и да прочете какво е писано. Единственото различно е, че е писала под чуждо име, което сама си е казала иначе нямаше да го знаем. Няма сега какво да измисляме нови теории на конспирацията.
Така де.
-
Аз преди време ви разказах историята на моята етърва.
Ами от 11 дни са вече разведени с мъжа си.
Ама да ви кажа то каква била работата. Накрая се оказа, че в цялата тази работа е замесен друг мъж - тя си имала така да се каже "увлечение"...
Още не мога да повярвам.
Отначало тя твърдо искаше развод, но след 2 седмици смени плочата и вече искаше да се сдобряват с мъжа си. Но тогава той беше непреклонен.
Децата останаха при мъжа и.
Сега се чуваме от време на време, но като че ли няма какво да си кажем.
И аз се чувствам малко използвана, защото се оказа, че го познавам този човек с когото си е имала работа, дори тримата сме били заедно на кафе... Аз още първият път си помислих да не би да има нещо между тях, но категорично отхвърлих тази мисъл в себе си и не казах на никой а то се оказа, че наистина си е било така...
Сега като стана така я питах да ми каже лично на мен, но тя все още отрича.
но аз си мисля че когато тя категорично искаше развод явно той и е обещал закрила може би, но сигурно после се е отдръпнал, защото тя искаше пак са се сдобрят с мъжа си...
Абе странна работа...
-
Аз преди време ви разказах историята на моята етърва.
Ами от 11 дни са вече разведени с мъжа си.
Ама да ви кажа то каква била работата. Накрая се оказа, че в цялата тази работа е замесен друг мъж - тя си имала така да се каже "увлечение"...
Още не мога да повярвам.
Отначало тя твърдо искаше развод, но след 2 седмици смени плочата и вече искаше да се сдобряват с мъжа си. Но тогава той беше непреклонен.
Децата останаха при мъжа и.
Сега се чуваме от време на време, но като че ли няма какво да си кажем.
И аз се чувствам малко използвана, защото се оказа, че го познавам този човек с когото си е имала работа, дори тримата сме били заедно на кафе... Аз още първият път си помислих да не би да има нещо между тях, но категорично отхвърлих тази мисъл в себе си и не казах на никой а то се оказа, че наистина си е било така...
Сега като стана така я питах да ми каже лично на мен, но тя все още отрича.
но аз си мисля че когато тя категорично искаше развод явно той и е обещал закрила може би, но сигурно после се е отдръпнал, защото тя искаше пак са се сдобрят с мъжа си...
Абе странна работа...
Странна и супер неприятна, от която най-страдат децата за жалост ...
-
с риск да ме изядете с парцалите - браво на момичето, че се разведе.
Страничната връзка, в случая за мен няма значение.
Ако не е бил този, друг щеше да изплува.
Млада е, хубавка, доколкото разбрах, ще си намери истински мъж.
Къртиче, извинявай, ама тоя лигльо мамин, отдавна да съм го разкарала, ако бях на нейно място.
Не я изоставяй обаче, моля те. Ще има нужда от приятел сега, докато си изграи живота.
Дечицата как са?
-
Къртиче, извинявай, ама тоя лигльо мамин, отдавна да съм го разкарала, ако бях на нейно място.
Жаси, съгласна съм с теб. Само не разбирам как се е съгласила да си остави децата :?
-
Къртиче, извинявай, ама тоя лигльо мамин, отдавна да съм го разкарала, ако бях на нейно място.
Жаси, съгласна съм с теб. Само не разбирам как се е съгласила да си остави децата :?
Аз също.
-
Децата са добре. Малко трудно им идва на свекитата сега да се справят сами с тях...
Просто така са се споразумяли при развода.
-
Да не повярвам, че аз ще го напиша...предвид колко скачах в една друга тема преди месеци, но...
Вижте сега, докато не поносиш обувките на някого, ама така, че мазоли да ти излезат, да усетиш колко са неудобни и до къде и колко можеш да ходиш с тях, няма защо да се чудиме, защо децата са при мъжа й.
Според мен майката в момента е смазана от психическото бреме на последните години. Трябва да се вземе в ръце, да си намери работа, да се възстанови самата тя. Тогава ще ги вземе. Мисля, че тя знае, че в момента е по-скоро развалина и не може да поеме отговорност за тях. Сигурна съм, че до лятото ще ги вземе при нея.
Съдът какво е постановил ми е интересно? Децата да останат при баща си?
-
Ами, Жаси, знам ли, мен лично това би ме съсипало още повече.
-
В интерес на истината малко ми е странно, че си е изоставила децата...
Как така ще се съгласиш при развода децата да останат при мъжа ти???
Освен това, ако беше толкова смазана психически, едва ли щеше да иска да се връща отново при стария си мъж.
Ние тук типично по женски защитаваме главно жената.
Моето лично мнение, че има твърде много неизвестни в тази история и не можем никой да съдим! Истината си я знаят само лично засегнатите.
-
Много си права Танита!
А за децата...аз имам друга една теория, ама е гадничка и ще си я запазя.
-
Да тя в момента няма собствено жилище и живее под наем в един апартамент самостоятелно без хазяи. Започна работа. Но едва ли ще вземе децата при себе си не че не иска, но както казах понеже развода е по взаимно съгласие мъжът и и родителите му се тръшнаха да остави децата при тях(упрекнаха я ,че е неспособна да ги гледа) и тя се съгласи само мир да е, като в съдебното споразумение е посочено , че може да ги вижда когато пожелае, ама това май е само на книга, защото на практика, не и ги дават - чат пат, когато им е кеф.
Имам чувството, че децата са като разменна монета.
Аз и бях казала, че никога няма да се съглася на такова нещо ако се стигне до там, но тя се примири със всяко едно условие, което и поставиха. Дори се отказа от всякакъв дял от семейната имуществена общност така да се каже, пак по желание на сещате се кого. Едно от нещата, което мен много ме издразни е , че нейните пари бяха на влог на името на мъжа и и сега той не и ги дава. Казва, че тя няма пари и , че те (разбирай тяхното семейство)са я гледали и обличали... Абе не е за приказка... Дай си ми куклите на ти си парцалите...
Навремето я предупредих да не се съгласява нейните пари да са на чуждо име, защото живота крие всякакви изненади и така ставаш зависим от мъжа си(аз съм феминистка и съм за финансовата независимост :P, поне при нас е така всеки си има свои пари и не държи сметка на другия къде, колко и за какво харчи). Премести се в друго населено място близо до предишното, за да е близо да децата и да може все пак когато благоволят да и ги доведат да ги взема.
Оххх извинете за словоизлиянието , но имах нужда да споделя...
-
Къртиче, как така тази жена се съгласи да си даде децата, бре?
Доброволно и без бой?
Ние в кой век живеем, да не сме в каменната ера? Децата обикновенно и почти винаги ги дават на майката. В изключително редки случай децата се присъждат на бащата ( ако примерно докажат, че майката е невменяема или алкохоличка или нещо подобно..)
Как така тази майка доброволно се съгласи да си даде децата? Как така ще се тръшнат бе родителите му бе?? Нея какво я интересува това? Ми да правят каквото си искат...
Децата обикновенно се присъждат на майката, а заедно с това и правото да ползват семейното жилище до навършване пълнолетие на децата, а бащата го осъждат да плаща издръжка!
Ей, думи нямам!!!
Тази жена според мен не си иска децата! Или и е все едно!
Не мога да стигна до друг извод за съжаление!
Не исках да съм толкова крайна, но не се сдържах...
-
На мен също не ми е ясно как майка се отказва от децата си, но Танче, съгласи се, че много неща не знаем в тази история. Не адвокатствам на жената, но допусни, че може да е уморена, изтормозена, физически и психически неспособна да се грижи за децата си в момента.
-
Да де, но при развода децата се присъждат или на единия, или на другия родител и това не е моментно състояние, а е за постоянно.
-
Ами, Жаси, знам ли, мен лично това би ме съсипало още повече.
Моята психика е същата... Да чукаме на дърво все пак. Знае ли човек какво ще му дойде на главата...
-
Егати грозната история. И на мен някакси ми е странно, че тя се съгласила да си даде децата, само мир да имало. Мисля, че има нещо, за което не знаем, не е просто ей така от добра душа, ха на ти децата ми.
-
Егати грозната история. И на мен някакси ми е странно, че тя се съгласила да си даде децата, само мир да имало. Мисля, че има нещо, за което не знаем, не е просто ей така от добра душа, ха на ти децата ми.
И аз така мисля. Също ми е непонятно как така ще си остави децата, само и само мир да има 8O Ако е нормална, здравомислеща жена, трябва да има сериозна причина, за да го направи. Нека не съдим, без да знаем всички факти.
-
Да де, но при развода децата се присъждат или на единия, или на другия родител и това не е моментно състояние, а е за постоянно.
Ще приемете ли един съвет, съвсем добронамерен...Моля не казвайте "децата се присъждат" - звучи сякаш са вещи. По добре е "родителските права се предоставят" или съвсем разговорния и ясен израз "децата остават да живеят при майката /бащата". Надявам се да ме разберете правилно. :)
-
хоуп-лов, в случая става въпрос за правен термин.
-
Правният термин е "предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата", а не "децата се присъждат". Като и да е... Може би не трябваше да се намесвам.
-
Не разбирам как така "Мир да има, ще си оставя децата" Има много причини, поради които една жена да води битки в живота си. Първата за която се сещам е не битката, а войната да останеш майка на децата си. Няма причина която да отдели доброволно майката от децата й, та си мисля, че и тази жена има някаква причина, която ние няма да разберем.
И понеже темата е за свекървите :wink: да ви разкажа за битките на моята свекърва. Преди много години съпруга ми се разболява от вирусен полиомиелит. Той е едно от последните деца, страдащи от тази много тежка болест, една година по-късно вече има ваксина и децата масово се имунизират. След като той се разболява и става ясно, че последствията са тежка инвалидизация за цял живот, всички техни роднини и приятели започват да ги уговарят да оставят детето в детски дом и без това си имали здраво по-голямо момиче... Първата й битка била да се пребори за живота на детето си, втората по-трудната да се пребори за правото си да е майка на детето си през целия му живот; после се борила за правото му на образование; после борбата била за правото му на работа, през това време се борила да възпита сина си като пълноправен гражданин с права, но и много задължения. В момента е на 87 години, вече с добре изразена старческа деменция и "изкристализирани" особено ярко основни качества на характера - тя продължава да е на първо място борец. Тропа с бастуна и ходи да търси от земеделската кооперация каквото там им се полага. Когато селото възстана срещу циганските набези нашата беше първа на площада да протестира. Изобщо силно изградена гражданска позиция, интересува се от новини, политика, миналата седмица ни пита какъв е този газ и защо хората не го искат, наложи се да обясняваме, сигурна съм че ако отиде в селото им човек с петиция срещу шистовия газ тя ще е първата подписала се бабичка.
Разбира се този й характер често ни създава лични неудобства, но за момента предпочитам да я наблюдавам и да се уча от нея, отколкото да й търся за какво да й се сърдя. Разбира се основен плюс е и факта, че не живеем заедно :D :wink:
-
Cofee lungo, за разказът ти за свекървата направо нямам думи,права си че е голям плюс че не живеете заедно, убедена съм че ако живеехте заедно твоята история щеше да е къде къде по - различна, ама да ти кажа честно четейки думите ти си помислих дай боже на всички ни свекървите на 87 г. да са като твоята в смисъл да имат гражданска позиция, да имат хъс за живот както се казва.
Аз още се водя за младоженка тъй да се каже нямаме още деца и кой знае какви сложни проблеми и да ви кажа честно момичета научавам много неща от вас и ако трябва да се обобщи темата : Проблеми имало е има и ще има,но истината е една няма неразрешими проблеми важното е да се проявява търпение и да се дава тъй да се каже малко време, всичко с времето се нарежда нека да сме ,знам за някой от вас нещата вече с нетърпими,ама ако се замислим колко много други неща има по - тежки и непреодолими...
А относно тази майка...Ама моляви се стига с тия розови филми в които ни хвърля тази дама...Аз не съм майка ама съм човек с извинение за израза ама и кучетата не си оставят без сериозна причина децата, за вас не знам ама аз съм обедена,че това момиче крие нещо, да може да и е трудно и т.н. не твърдя че лъже, но не ми се вярва и на мен,че си е оставила децата "за да има мир" за мир човек може да дари нещо или да направи нещо ама да си даде децата?!?
-
Рени може би си права, че има неясноти в тази история, но явно и аз не и знам откровените тайни.
Разказах това, което знам и видях с очите си.
И аз се чудя как така се съгласи и примири с всички условия безропотно?!?! 8O но е факт, колкото и да е трудно да го повярвате.
Хора всякакви.
Дано не ни се налага да попадаме в такава ситуация.
-
kartiche, да ти кажа честно и през ум не ми е минавало да твърдя,че изопачаваш нещата или ги представяш погрешно напротив аз мисля, че и ти усещаш, че някак нещата не се връзват логично, аз от малкият ми житейски опит едно от нещата които научих е че не можеш истински да опознаеш един човек докато не си живял с него под един покрив и дето викат стариде докато не изядеш с него един чувал сол , не се познавате. Не ме разбирай погрешно ама аз си мисля,че свекърва ти премълчава някой неща...примерно излезе права че е кръшкала колкото и да не ти се вярва това е факт, за парите си права човек трябва да си има една и малка да е сигурност и самочувствие, ай де разбирам за мир и за децата ти да се откажеш от дялове,пари и т.н. ама защо оставяш децата си на хора, които не са ти разрешавали да видиш родителите си, как човек би се доверил на такива хора? не казвам,че свекърва ти е звяр, ама все пак между тях е имало известни дрязги как след всичко това ей така се оставяш на тяхната воля? ето това е момента в който се убеждавам това момиче крие нещо и това нещо свекърва ти го знае и именно с това нещо и дърпа конците и да ти кажа аз си мисля, че това нещо е свързано с децата или едното дете е от друг мъж и е обещала че ще си седне на задника и ще бъде добра съпруга и майка па пак се е издънила... има нещо ама с времето ще излезе на яве...
-
И аз не мога да разбера по никакъв начин как ще си оставиш децата...Просто колкото и пъти да си се представям в тази ситуация, не намирам нито един вариант в който да оправдая себе си, че е номрално да си оставя децата!
-
Рени да ти кажа честно това че едното дете може да е от друг мъж и аз си го помислих още като разбрах че е бременна, защото всичко стана много бързо и неочаквано и непредвидено...
Но наскоро ходихме на гроба на прабабата и нейната усмивка от снимката много ми заприлича на усмивката на детето.
-
Може би няма финансова възможност да се грижи за тях. Дори и с издръжка, пак не са достатъчно парите, ако си сам или ако нямаш изплатено жилище. Може да е преценила, че така е по-добре за тях. Майка ми е дадена за осиновяване почити на 4 годинки, след като баща и напуска майка и и я оставя с 3 деца, за които тя не е можела да се грижи. Дава двете по-мънички за осиновяване и задъжа най-голямото, което моеж да си спомня. Не е да не и е пукало, защото е ходела да я гледа как свири на пиано до поне средното училище... но явно след това е претръпнала. Ние не го разбираме това, но ето че хората го правят. По телевизията даваха в Хаити като стана земетресението хората как си давали децата на чужденци с надеждата да им се осигури по-добър живот. Може би си жертваш своите чувства към тези деца, в името на това те да са добре. Това е дори по-висша обич, от тази на която аз бих била способна. Аз съм егостка, искам си децата при мен, независимо какво съм способна. Колкото мога, толкова. Ама не всеки мисли така.
-
karitche учените са доказали,че човешкият мозък е така устроен,че да търси във всичко прилики с нещо познато, пък и хората по някакъв начин имат допирни точки в облика си примерно какво се случи в нас , аз имам брат млад още подържа се момчето хубавец лепят му се мадамите и следователно си има самочувствие и все повтаря - хората може да си приличат и да имат двойници ама аз съм уникален от мен господ не може да създаде още един , да ама не в един хубав слънчев ден неговата приятелка му се обажда и го пита за една негова снимка, която е плъзнала във facebook, снимката е направена във спалня той е в леглото и е прегърнал някакво мече, сега ти ще ме питаш къде е уловката ::lol:: уловката е там че това на снимката не е брат ми е Бога ми вкъщи и до ден днешен с,е в шок как е възможно двама души от 2 континента да си приличат толкова много,че и майка му и баща му да се усъмнят в детето си всички почнахме да го притискаме ако се притеснява от приятелката си поне на нас да ни каже, а той милия беше най - шокиран, разбира се разбрахме на кой е снимката, а за брата остана факта,че господ може да създаде дори и негов двойник, та сега вече не смее да се фръцка с това изречение :)
-
Здравейте момичета, понеже темата е за свекърви, бих искала да споделя тук моя проблем, защото честно казано няма с кой. Нещата стояят така:
Бащата на сьпруга ми е починал - Бог да го прости - и той се е преместил от по-голям град, в нашия, за да не е майка му сама. Дотук добре, но откакто сме женени и аз живея при него, защото към момента нямаме наше си жилище, пък и къщата все пак е на мъжа ми, нещата са повече от зле.
Жената не готви, не чисти, не пере и не си почиства банята, но недай си Боже аз да го направя - о чудо, вьрви след мен и минава от горе с нейните си препарати и тем подобни. Нямаше проблем и затова, все пак аз съм млада и нито едно от това не ми тежи, но в един прекрасен момента мечтата ни за дете започна да става реалност и аз забременях. За съжаление в 8г.с. имах отлепване на плацентата, а от 12г.с. получавам доста болезнени контракции, освен това съм със синозит. По препоръка на лекаря, на когото имам огромно доверие - аз трябва да лежа, да не вдишвам прах и препарати и много други препоръки. И сега си представете мойта ''прекрасна'' свекърва, която както споменах не прави нищо от домакинските задължения, се вайка и пъшка как всичко е на нея, как тя отгледала прекрасен син и ходи на работа, не можела да се справя със всичко, как трябвало да и се помага, как не знам си още какво. Понеже ми писна, си отидох в нас при моите родители, мъжа ми дойде с мен, но и това беше прието много остро. Е добре, прибрахме се и отново същото - нищо не наготвено, нищо не изчистено. За мой кьсмет м\у 18та и 20 г.с. контракциите ми спряха и аз започнах лека по лека да си правя сама нещата и забележете, че като си наготвя и предвидя яденето все пак да ми стигне на мен и за следващия ден, тя сутринта си го взима за работа и ме оставя без нищо. не сьм умряла от глад, но все пак съм бременна и апетита ми колкото и да не е се е изострил и все по често се събуждам гладна и когато знам че съм си оставила нещо за закуска и не го намеря, няма да ви казвам какво ми става. в следстие на моето висене права и т.н. отново получи много силни контракции в 22г.с. и сега съм в болница на системи и хапчета, като изрично ми се каза като ме изпишат да внимавам колко се натоварвам - е кажете ми как да не си събера багажа от тук и да не си ида направо при наще? Забравих да кажа, че мъжа ми няколко пьти и каза, че за нас сега най-важното е да си износя нормално бебето и да не очаква нищо от мен и да се стегне малко, а тя отговори само едно ''хъм'' и всичко си продължи по старумо. Офф май бая изписах, но да си кажа, че това е малка част от проблемите ми с нея.
-
iana_86 след това което прочетох си мисля дано нервите ти и за напред да са толкова здрави, а затова какво да правиш - и аз съм почти твой набор и те разбирам, че си имаш енергия и нямаш против да правиш всичко ти, но да знаеш не си правиш добро аз от опит знам, разбери хората не те озеняват докато не те изгубят...От думите ти останах с впечатлението,че съпругът ти разбира сериозността на ситуацията и не ти прави проблем ако отидеш при твоите родители и дори идва с теб, защо тогава се двоумиш дали да не го направиш? Както и доки ти е казъл в момента най-важното е ти и бебока да сте добре следователно събери си чантичката и от болницата си иди направо при ваще, сигурна съм че майка ти по сякакъв начин ще се постарае да ти е удобно и да сте добре, а за свекървата не мисли, не се притеснявай тя ще се оправи не е дете, знам че може би звучи егоистичо,но това не е егоизъм ти сега трябва да мислиш като една майка която иска най-доброто за детето си,ако си мислиш-какво ще кажат хората, остави ги и тях на една страна да не ти пука хората винаги си търсят с какво да си чешат езиците и все има за кво да си говорят това са хората които нямат друга работа, а ако нещо стане с теб или бебенцето някой от хората от коите се притесняваш ще те жали ли?Не!!...Абе ако те притеснява нещо сподели , но ако няма сериозна причина с 2 думи момиче успокой се захвърли на една страна всички негативни мисли и мисли(положително) само за теб и бебока и за таткото който определено много е загрижен за вас...
-
Предлагам ти в този случай да помолиш мъжа ти да ти помага. Ти наистина трябва да лежиш, явно със свекърва ти няма да се разберете, а и няма смисъл да си късаш нервите с нея - просто говориш с мъжа ти и той започва да върши по-голямата част от работата. А ти ще си почиваш повече. В готвенето е ясно, че няма да може да те отмени напълно - но може и там да помага - нареже, обели, измие и т.н.
Така ги виждам аз нещата в твоя случай.
А свекърва ти, като види, че сина и работи - може да си сигурна, че ще се включи и тя.
Гледай си здравето, почивай си - пък ако ще и на сандвичи да минете!
Ако мъжът ти не може да поеме по-голямата част от домакинството - си отиваш при вашите!
-
Проблема с мъжа ми е, че той дали не може - дали не иска, не се хваща да сготви и наистина караме на сандвичи в повечето случаи или чакаме на свекьрва ми да сготви - което се случва на 10 дена - веднъж. А проблема с моите родители е следния - хората живеят в двустаен апартамен и за 10-15 дена да си седя в нас няма проблем, но после ми става неудобно, не че те ще ме изгонят или нещо такова, а защото сме и аз и мъжа ми и те двамата и може да си представите какво става понякога.
Относно разгорите с мъжа ми и свекито - той понякога я защитава и може и това да ме дразни... но не смятам за правилно тя да си седи в събота със скрьстени ръце и да не прави нищо или да ходи по улиците, а като станем и мъжа ми попита какво ще обядваме - тя да отговаря, че ей сега видиш ли ще сготви... е да ама ако сме станали в 10ч и тя в 12 ти каже че ей сега ще го направи - познайте дали ми е до нея или дали вообще ми се чака. Да не говорим, че също се сеща да чисти също в събота или неделя, точно ние като станем и само мрънка че видиш ли ние правим стъпки като се рахождаме из къщата. Да не говорим, че сме на парно и тя вместо през почивните дни да се сети да го запали, чака мъжа ми да се стане и той да го запали. Е представете си колко съм очарована аз като се събудя сутрин. А недай си Боже да направя забележка... ставам най-черната.
Мили мои не очаквам да ми кажете какво да правя, просто искам да споделя, защото няистина нямам на кого да си кажа всичко, а като споделям малко или много ми олеква.
За сега обмислям варианта, сериозно да го обсьдя с мъжа ми и ако той не направи нищо или не успее да се разбере с нея, да се заема аз, но с грубия тон, а повярвайте ми колкото и да съм Т'рпелива - мога да съм и толкова зла :)
-
Аз бих пък направила следното:лежане, цял ден с една книга.Колкото и да е мръсно и не подредено в един момент ще тръгне да оправя, ще и писне или директно говори с нея или си ирайте кой има по-силни нерви.
-
Аз само си представям, ако съм в твоята ситуация и майка ми е някъде в друга къща, какво ще я направи тази женица или по телефона, или на живо....
А като се роди бебето? Тя ще помага или ще продължава да утежнява положението? :x
-
Маги мила ние в момента точно на нерви играем :)
Мишле - честно ти казвам - едвали ще помогне с нещо, освен с това да се меси не на място и да дава акъл, а относно моята майка- не би се намесила, не че не и е мило за мен, а просто не е такъв човек. Излушва ме, дава ми съвети, но не се меси
-
Дотук добре, но откакто сме женени и аз живея при него, защото към момента нямаме наше си жилище, пък и къщата все пак е на мъжа ми, нещата са повече от зле.
Жената не готви, не чисти, не пере и не си почиства банята, но недай си Боже аз да го направя - о чудо, вьрви след мен и минава от горе с нейните си препарати и тем подобни...
Така започна моята история. Завърши тогава, когато се преместихме надалече. Само тогава се оправят нещата.
Бабичка продава ябълки на пазара. От време на време подвиква:
- Ябълки от Чернобил! Ябълки от Чернобил...
Един човек я пита:
- Абе, бабе, ти луда ли си с тия ябълки от Чернобил? Кой ще ти ги купи?
- А-а-а, купуват, чедо, купуват. Я за тъща, я за свекърва…
-
яна, аз съм на мнение, че трябва да се изнесете на неутрален терен стига да можете финансово да си го позволите сега. незнам за кой град става дума, потърсете нещо под наем щом ти е неудобно да идете при твоите родители. :) определено обаче ще ти кажа, че това не трябва да те притеснява, защото твоето здраве и това на бъдещото ви дете е застрашено. в такъв случай за мен не съществува неудобство. :lol: колкото до свекито - оставете я сама, не й се обаждайте, не й обръщайте внимание и поне малко тя ще се промени с времето, но трябва да сте единни (ти и съпруга ти). тя се възползва точно от това :? знам го от личен опит много добре. :? за съжаление не може да се разчита на мъжете ни да се оправят с майките си, затова ти поеми инициативата и взимай решения. успех
-
Благодаря ти Мецинка. Няма да се впускам в подробности, просто ще каже, че в близките 2год за съжаления няма как да се изнесем. И с единството имам малък проблем, защото когато се заговори, че ще се местим мъжа ми попита дали наще не биха се преместили в къщата при нея, че да не била сама - Моляяяяяяя как пък НЕ!!!!! Та следващата год и половина ще сме си така, после се махаме :))))))))))))) а аз лично още с пробирането си този път почвам с картоните!
-
:bighug: пази се, защото общо взето само ние се грижим за себе си. :lol: надали ще успееш да я строиш свекито, гледай да не й се връзваш и да се ядосваш в това състояние излишно.
-
iana_86, все едно за моята свекърва си писала. Аз бях бременна и едва ходех с болки в крака и контракции, готвех и почиствах, а тя си взимаше остатъка от храната за работа на следващата сутрин, спеше през целия си и единствен почивен ден, в коъто може да ми помогне с нещо и още хиляди неща мога да напиша....аз обаче чистех и готвех и на 20 годишния брат на мъжа ми и на свекър ми...После ли?.....ами по- добре няма да стане.... след раждането ( пожелавам ти здраво и щастливо бебе ) тя изпадна в истерия, влизаше винаги крещейки в стаята на бебето " Ой на бабаааа" и то милото плачеше винаги и дълго след това...събужда го нарочно, за да го гушнела, пак крещейки и знаейки , че детето ще се уплаши......и т.н, никога не е сменила и един памперс ( детето е на 1,4 г), никога не му е давала с лъжичка нищо в устата, да не говорим да му направи нещо за ядене...сега как е ?... ами оставя го на дивана и решава, че и се пуши и го зарязва така и той пада ( аз не ги оставям сами заедно вече, имам повече доверие на котката); последното, което помня от тези гадости е, че бях оставила детето в кошарата заспал, когато беше болен и с кашлица и бях отишла до банята. Детето уж се било събидило и плачело (аз не го чух от съседната стая и знам , че лъже, това и е най- любимото нещо - да лъже), тя го взела и го пуснала да ходи по плочките и отворила вратата на терасата, за да му покаже снежинките, как падали........и как се топели на крачетата му....Решила да мине с прахосмукачката веднъж, а аз гледам, че прашно и я питам дали е минала и стаята на дететои тя ми казва " ами кабела не стигаше до средата на стаята и аз минах само малко..... Вие си направете заключенията, това е много малка част от това, което е направила за мен и моето дете......Аз не мога да нерека това човек, достоен за уважение......Извинявам се, че се включвам с такива факти, но мило момиче, твоя случай ми се стори много познат и с болка изживян...тези хора не се променят, аз съм пробвала с какво ли не, в рамките на закона......, за това ако можеш БЯГАЙ НА ДАЛЕЧ, заради себе си, бебето си и семейството си...
-
Изивнявам се Яна, но аз пък не съм на същото мнение.
Съжалявам, но аз смятам, че проблемите при вас не са само от една страна. Кой човек живее с други и си готви така, че да му стигне на него само на следващият ден? И смятам, че е малко прекалено да се оплакваш в кой ден от седмицата си почиствала къщата, та трябвало да се съобразявате.
Ако не трябва да ставаш, няма да ставаш и толкова.Бебето ти е по-важно. Обаче никъде не видях да се оплачеш, че ти еди какво си, пък мъжът ти не иска да готви, защото май там е проблемът. Само видях че дали не можел или не искал.... Много се извинявам, че ще го кажа направо, но ти си с отлепена плацента и той не иска да помага,а какво ще стане като се роди детето и вече няма нужда да се мисли за твоето здраве? Свекървата си е свекърва - по какви причини не помага не е важно. Важното е, че ти като нямаш друга помощ, от него също не я получаваш. Като се отделите това няма да се промени.
Не разбрах какво означава, че не пере - ти ли и переш дрехите?
-
naniha - Благодаря ти за споделеното. Определено не очаквам нещата да се променят, по-скоро ние ще се махнем.
Bobbie - Говорим за едене което е стигнало за обяд и за вечеря за 3ма души и е останало малко за следващия ден, но следващото готвене - това имах в предвид.
Отностно чистенето, да чисти когато иска, ама да не мьрмори, че видиш ли ние сега сме станали и правим стьпки, при положение, че не чисти докато спим или ни няма, а чака да станем и тогава почва.
Отностно прането - да аз пускам пералня всеки ден или през ден, като неоставям да се натрупа мрьсно пране. Ако го оставя на нея, пералня ще се пусне на 10 дена ведньж след напомняне.
Отностно мьжа ми - може би и той е проблем, но когато му кажа, че искам нещо да се направи - той ми отговаря, че видиш ли майка му щяла да го свьрши и след като тя не го направи, а аз се скарам с него, че не е направено, той отива и се кара с нея и тя го прави тогава.
Предполагам,че може би основния проблем е в него и аз много пьти сьм го питала, ако сме сами какво щеше да прави, а той ми отговаря, че тогава щяло да е друго и той щял да го направи независимо какво е.
-
Предполагам,че може би основния проблем е в него и аз много пьти сьм го питала, ако сме сами какво щеше да прави, а той ми отговаря, че тогава щяло да е друго и той щял да го направи независимо какво е.
Янче, извинявай, ама недей леж на таз кълка, аз нямам проблеми със свекървата, сами сме на етаж, тя не се качва да чисти, ама го взима малкия и го гледа. :-)
То така или иначе пък можем да намерим кусури на свекитата как правят нещата ;-)
АМА мъжо си пада малко мързел и колкото и да му казвам да свърши нещо, или не го прави или става след много повторения. :-(
Ама и аз се изтарикатих де - например хвърля си дрехите и чорапите наляво и надясно, на това отгоре всички чорапи са му черни, почти еднакви, а и като ги събуе, събува ги наобратно. Е, аз пък му казах че няма да му ги събирам, обръщам и сортирам по 5 часа и както си ги събуе така ги и пера и си му ги слагам в шкафа - да си ги търси чифтовете сам :-D Казала съм също че само това, което е в коша за пране, това ще бъде изпрано. Аз не стига че тичам след детето,ми трябва и след него. Както иска, така да ходи на работа. Ох ,не много по темата, ама си се оплаках :-)
-
Ми не знам, мен през ум не ми е минало да пусна прането на свекърва ми :-). Живях при нея известно време и бях забранила да пипа моето - не мога да си представя, че свекърва ми ще ми пере гащите :-). Мъжът ми и казал веднъж да ни пусне прането, повече не повтори. Дръж си прането отделно и ще си го переш само него.
Въобще не мисля, че ще е друго. Мъжът ти и сега вижда, че в крайна сметка казва или не казва,като теглиш чертата резултата е, че се налага ти да правиш неща... с отлепената плацента.
Иванита, аз пък въведох ред малко различно. Един ден ми беше казано какво толкова съм вършела... по повод, че поисках да измие пода в кухнята. Е тогава му отговорих, че вече ше си върша каквото си върша за себе си и да си отделя прането и да си го пере. Две седмици събира и чака да види дали няма да си сменя решението, пък аз се правех на луда. Накрая остана с последният си чифт гащи и го гледам носи пране и пуска в пералнята. От тогава, вече близо 10 години, всеки се пере сам. Извинявам се за спама.
-
това е българският мъж, балканец, така е възпитан, че това е "женска работа" :x
и моят викаше, че баща му никога не бил простирал, но откакто живеем сами :lol: ооо сам пуска пералнята и не простира ли :lol: мъжете трябва да се тренират. ясно е обаче, че докато има кой да го върши те се ослушват :x
-
Здравейте момичета,
аз вече сьм си в нас (при моите родители) - мъжа ми дойде да ме види и понеже наще ги нямаше, а седнахме да ядем че бях доста гладна, той сложи масата, сипа ми и даже накрая изми чиниите. После оправи леглото без нищо да му казвам и накрая прибра всички мои дрехи. Направо не можах да повярвам. Свекьрва ми разбира се сьщо се ''донесе'' вьпреки че не сме я канили уж под претекст да ме видела как сьм и като видя, че мьжа ми прави всичко това + моята похвала, веднага се изказа, че видиш ли в кьщата нищо не бил помегал тия дни на нея, ама като било за мен нямало проблем да го свьрши. За пьрви пьт видях как мьжа ми побесня - каза и че не е само за мен, а и е за детето което чакаме и че аз имам нужда от помощ и нали уж била дошла да ме види, какво веднага почнала да коментира той какво прави за мен и че от сега нататьк не само той ама и тя трябвало да правят всичко, а не тя да се услушва само и да се чуди кьде да иде вместо да си гледа нещата в кьщи.
Наистина ви казвам не можах да повярвам. Може и да е само временно явление което ще отшуми, но все пак на този етам и на това не сьм се надявала без аз да се скарам с някой.
Та просто исках да си споделя :)
-
Браво Яна, много хубаво. Дано да си продължавате така. Явно като сте отделно нещата са различни и това може само да ме радва.
-
Браво на мъжа ти че е помогнал и че се е строснал на майка си.Значи има надежда ако заживеете отделно от всички някой ден!Пожелавам да не е временно явление Яна! :D
-
Ох Момичета...и аз съм в същия филм.Живеем в една къща,но на различни етажи(ние сме на приземния).Тя много "мила " женичка,ама само в началото,а и само да Ви кажа със съпруга ми се намерихме късничко,той беше на 44 .Та засега съм я сложила на мястото и,ама много го настройва(така лекичко и из далеко)Оффф толкова се развълнувах,че немога да си събера мислите,аз не говоря с нея и като се срещнем по-стъпалата я поздравявам "служебно"
-
И аз живучкам с свеки и нямаме много проблеми само в кухнята и затова гледам да готвя когато я няма .Иначе си е готина,но явно всяка свеки си има лоши моменти.Вчера ми вика когато те взехме беше на 23 сега на 27 колко време имаше да забременееш сега ли ще стане,аз излезнах от стаята и се разревах и така ми мина без караници.
-
Малко ще оспамя темата,но не можах да се сдържа!
Халичка, аз на твое място щях да поговоря с мъжа си и бих го помолила да поговори с майка си.Защото такива теми за деца и по точно защо нямаме ме дразнят много. Те такива хора за мен са супер не тактични.
Добре че моята пред мен не ми намекваше когато имах проблем със забременяване и дете, казала е на моя мъж и той й обяснил и от тогава не е споменавала нищо. Не че сега не ми се бърка и не дава съвети за малкия, но знае че само ми дава съвет а азц си правя каквото реша.А и мога винаги да й кажа какво ми е и какво ме притеснява.
Извинявам се че се намесвам и не искам да се бъркам в на никоя от вас семейните отношения.
-
Няма проблем нали сме тук зада си помагаме :)Лошото при нас е че той е едно дете на Мама и не иска да я разочарова като и каже ,че той има проблем и аз го разбирам и не се сърдя, иначе когато имаме проблеми в други отношения той винаги е на моя страна и много ме подкрепя,затова и все още живеем всички заедно.
-
Искаш да кажеш, че проблемът е в него, но миличкият, подкрепящ съпруг няма нищо против само ти да го отнасяш от майка му (и не само от нея), затова, че не си забременяла досега?
-
Няма проблем нали сме тук зада си помагаме :)Лошото при нас е че той е едно дете на Мама и не иска да я разочарова като и каже ,че той има проблем и аз го разбирам и не се сърдя, иначе когато имаме проблеми в други отношения той винаги е на моя страна и много ме подкрепя,затова и все още живеем всички заедно.
Според мен не е нейна работа кой има проблем, ама като се е стигнало до там, аз бих и казала, че да ме остави на мира.
-
Поговори сериозно с мъжа си да сложи майка си на мястото й!
-
Халичка,и аз съм на това мнение, постави свекито на мястото й.Имах една позната,чийто мъж също е 1 дете, живеят в различни блокове, но тя седна и си поговори с нея/вярно не става въпрос за трудно забременяване, но си изясниха нещата/.
Та като не може мъжа ти да я разочарова, поговори с нея без да се караш и й кажи това което на теб ти тежи спрямо отношението ти към теб.Защото така ти си го таиш в себе си и ти пречи.Повярвай ми ще ти олекне.
-
Мерси много още тази вечер ще седнем на кръглата маса и ще се разберем и няма вече да стиска само зъби ще избухна- osi_7
-
Искаш да кажеш, че проблемът е в него, но миличкият, подкрепящ съпруг няма нищо против само ти да го отнасяш от майка му (и не само от нея), затова, че не си забременяла досега?
И аз това щях да напиша 8O 8O 8O Откъде накъде? Не че има значение в кого е проблема, той все пак е на двамата, но да го отнасяш ти по този грозен начин, аз не бих търпяла! Че това си е брутално, бе? на колко години те били взели, пък сега на колко си, пък за кога ще раждаш 8O Те за разплод ли са те взели? И всъщност тя ли те е взела или мъжа ти? Абе, направо изумявам какви екземпляри има....
Извинявай, Халичка, дано не ми се обидиш нещо :oops:
-
За разплод, ама нали трябва и оплодителят да даде своя дан ... :lol:
-
Не настройвате така момичето към свекърва си. Все пак ще продължават да живеят заедно и трябва поне да се понасят взаимно. По-добре да седнат да си поговорят спокойно и всеки "да си каже мъката". Едва ли е чак такава вещица, че да не разбира от дума. Ако всеки си мълчи и само трупа нерви, ще стане още по-зле.
Това си е мое мнение все пак. Никого не задължавам да се съобразява с него.
-
Разбира се, че става въпрос за разговор. Не виждам някой да я настройва да ходи на война :lol:
Лично аз съм на мнение, че свекърви с разговори не се променят, пък и не трябва. Това, което трябва да се направи, е да се живее отделно от тях.
Ами, да, взели са я hali4ka85 - живее в дома им - отглеждат и мъжа й, и нея (сори, ама си е така).
Като не искаш свекърва (тъща) да ти се бърка и мърмори, ще се оправяш сам в живота. Което си е редно, де, според моите разбирания.
Познавам хора, които, не стига, че са навряни при родителите си, не плащат тоци, води и пр., една лютеница не се сещат да купят, ама плюят по възрастните - свекървата (тъщата) това, онова. Пък ако не иска и детето да гледа...
-
Джиджи, то няма нужда ние да я настройваме, тя свекървата съвсем успешно и сама се справя с това :lol:
Елфи, права си. Аз имах предвид, че все пак тя не е крава, която са купили/взели за разплод. Малко гадничко звучи това - взехме те, па дори и в дома им да живееш :? Сигурно има и по-деликатни начини да се каже, особено пък в смисъла, който е вложен в случая :wink:
-
Не знам, на мен така ми "прозвучаха" някои постове.
Но си много права, че на който не му изнася трябва да се стегне малко и да се устройва както му харесва. Ясно е че две поколения трудно ще мелят брашно на едно място. Те на две едва успяват :lol:
П.С: Ама не си права за разговорите със свекървите :) Не че моята е била някаква непоносима, но имаше неща които ме дразнеха и си ги казах право в очите. Жената от първия път ме разбра :)
-
Ами, Джиджи, жива и здрава да си и все такава късметлийка!
Моята, при все, че не живеем заедно и не сме зависими материално от тях, не живеем дори в жилище, осигурено от тях, ако има чалъм, ше ми изскочи изпод завивката, когато вечер си лягаме с мъжа. Най-малкото да провери дали го завивам добре.
Срещу това се борих с безброй разговори, а аз не съм човек, който не се изразява ясно и никога не тръгвам първа с рогата напред. Нищо! Никакъв ефект.
Пробвах с караници - макар и не в пълния смисъл - аз не обичам скандали. Но по-категорично, така да се каже я резнах. Пак никакъв ефект.
Върхът на всичко беше, че от безсилие, започна да лъже (ей от това аз много се страхувам) и за малко да ме забърка в нейните филми, добре че мъжът ми не й се връзва. Е, дадох й червен картон. Това е положението.
-
Джиджи, едно е когато нещо просто те дразни и това са дребни битови неща /всеки си има трески за дялане/ и съвсем друго е, когато става дума за характер. Лошия нрав с разговори не можеш да го промениш, с нищо не можеш да го промениш.
Аз съм споделяла преди, че с моята свекърва нямам проблеми, златна ми е. Обаче свекъра компенсира за 3 свекърви :lol: При него е точно характер - е, ами никакви разговори не помагат там и това е. Обаче, след последния път, когато го поставих на мястото му безапелационно, без много-много да разговарям и да се обяснявам - ела да го видиш сега. Поуплаши се човечеца, видя, че мога да бъда и лоша и знаеш ли как си сви перките :lol: По-нисък е от тревата. С месеци не му говорех и го подминавах буквално, все едно не съм го видяла. Не смееше да гъкне. И когато най-накрая реших да отпусна малко, все пак празници идваха, внучка има, направо лазеше...ахахаахх. И още лази, в очите ме гледа и не смее да каже думичка, без да премисли 100 пъти какво да каже и как да го каже. Направо е станал неузнаваем, помага на свеки вкъщи, чисти, готви, пере 8O 8O 8O Всички са изумени. Викат - не знам какво си му казала или направила, обаче тоя човек стана друг :D Може и да е чудо за три дни, ама колкото продължи - толкова. Ако пак кривне, набързо ще бъде върнат в пътя.
Всъщност, далеч съм от мисълта, че се е променил. Просто е схванал картинката и е разбрал, че ако иска да е добре, да се разбира и вижда със сина си и единствената си внучка, просто трябва да смени поведението, това е. Трябва малко побутване.
-
Моята, при все, че не живеем заедно и не сме зависими материално от тях, не живеем дори в жилище, осигурено от тях, ако има чалъм, ше ми изскочи изпод завивката, когато вечер си лягаме с мъжа. Най-малкото да провери дали го завивам добре.
Ха ха - баба ми е влизала да завива баща ми :-)
-
Според мен пък е работа на мъжа да не позволи да се държат така с жена му. И да, всичко трябва да се реши с разговор между тримата, но все пак мъжът да е готов да защити жена си.
-
Според мен пък е работа на мъжа да не позволи да се държат така с жена му. И да, всичко трябва да се реши с разговор между тримата, но все пак мъжът да е готов да защити жена си.
Абсолютно! Мъжът е свързващото звено и главно действащо лице! Ако той се прави на луд и си трае - забрави нещо да се постигне :wink:
-
Но и между чука и наковалнята :lol:
Въпросът е да е ясно, мъжът е оженен, а не цялата рода за момата. ( и обратният вариант съм го виждала. Тва вицовете за тъщите не са се появили от нищото :lol:)
Другите трябва да стоят настрана - да се радват на внучета и да ни приемат на празници и разни други семейни мероприятия. А също и да си имат личен живот, а не да живеят чрез децата си.
Моята, при все, че не живеем заедно и не сме зависими материално от тях, не живеем дори в жилище, осигурено от тях, ако има чалъм, ше ми изскочи изпод завивката, когато вечер си лягаме с мъжа. Най-малкото да провери дали го завивам добре.
Ха ха - баба ми е влизала да завива баща ми :-)
Бях потресена, когато моя приятелка ми разказа как майка й е влизала нощем в спалнята им, без да почука, колчем проплаче бебето. Обаче твоята баба я бие :lol:
-
Всъщност, като се замисля може и мен да не ме бива. Дето се казва малко съм си чешит :) Дразнеше ме, че като се роди детето почти всеки ден идваха да го виждат с дядото. Свекървата постоянно си предлагаше услугите да помага, даже като се прибрахме с бебето от болницата пожела да спи в къщи с него, ние да сме си почивали :) Тия работи на мен хич не ми се нравят, не че на сина и са му по сърце де. То добре, че беше така, поне с него да не се разправям.
-
Бели кахъри са това. И от една дума са разбрали... ех, мечти :lol:
-
... добре че мъжът ми не й се връзва......
Тук е чалъма в любовния триъгълник снаха, свекърва, мамин Убавец!
Всичко със знак + или - зависи от безучастието или не на сина...
Ако той седне и поговори с майка си независимо от темата - стерилитет,
домакинство или друго, без конфликтно има шанс...
Казвам има защото познавам и себе си....и аз не обичам
някой да ми се мота в кухнята. Почти три години живя с нас
и оценявам на 100% подкрепата и и това, че никога не направи
и не даде на децата нещо без да ни попита, а е с тежък мАкедонски нрав.
Не съм искала да ми помага в кухнята приготвяла е само шкембе...
защото аз не искам да го готвя, просто не го обичам!
Имали сме спорове, на много теми, но до крайности
не сме стигали и ако съм я помолила за нещо винаги ми е помагала!
-
Така е, мъжът е между чука и наковалнята. В аналогична ситуация - жената! Има ужасни тъщи. Майка ми не е сред тях, слава богу :mrgreen: Но пък и аз не й цепя басма и на нея. Ако нещо се унесе или ме издразни, директно си й казвам, че да няма после майка ти това, пък онова и т.н. Ама си е трудно, когато някой от родата е с чепат характер :(
-
Преди си мислех, че тези ми проблеми с нея са най-големите. Сега направо ми се вие от болка и незнам какво ми идва да направя... Не вярвах, но я признах за цар на и аз незнам на какво, на егоизма може би. Ужасно ми е мъчно, че човек може да постъпва така. Не към мен чуждата, ами към най-милото.
-
Какво стана, бе Лиде? Нали уж беше влязла в пътя? Помня, че разказваше, че сте пооправили отношенията и сте добре. Много неприятно, ама явно - всяко чудо за три дни. Като видят малко добро отношение и решават, че могат пак да си разиграват коня :? И се пробват, на всичко отгоре..
-
Какво стана, бе Лиде? Нали уж беше влязла в пътя? Помня, че разказваше, че сте пооправили отношенията и сте добре. Много неприятно, ама явно - всяко чудо за три дни. Като видят малко добро отношение и решават, че могат пак да си разиграват коня :? И се пробват, на всичко отгоре..
на 100% е така, аз се ''изнесох'' така да се каже за малко и не искам да се впускам какво намерих като се прибрах, но бях потресена. Няма да се обяснавам, ще кажа само едно - НЕ МОже да ми ползваш личните тоалетни принадлежности.... Не Може и още много други неща, но от това бях потресена!
-
мисля,че споделям напълно чувствата ти към "НЕЯ"(АЗ Я НАРИЧАМ КОМШИИКАТА ОТ ГОРНИЯ ЕТАЖ)...Аз засега туширах нещата с една мълчалива завеса...просто е поздравявам само служебно и това е.Милото му е мъчно,но си мълчи.За капак на първи март като ни донесе мартениците уж случайно,без да иска донесе три мартеници?!? и ми обърка името....с удоволствие бих в удавила в капка вода...хайде сега Приятен Ден
-
Незнам какво да ви кажа момичета.Имам удоволствието да не живея със свекърва.Не че е лош човек, ама гледа да даде съвет какво да давам на малкия.Бях получила и шок на изписването като дойде в къщи и да ми съобщи че нямам кърма,че щяло да ми стане мастит и т.н.И както тогава си бях спокойна, така изведнъж кърмата можеше и да спре.Все тя е правата - малкия ми син е на вече 7 месеца, но непрекъснато ми се дават съвети по телефона какво трябва да му дам, мъжа ми да отидел на лекар и т.н.
Добре че за тези неща им намерих цаката - за малкия доктора така казва, за мъжа ми че той си знае. Не мога да си представя какво ще е ако живеем при нея. Не че не й казвам това което мисля директно, и някак си сме успели да не вярваме на хората ако някой каже нещо за едната.
Пожелавам ви по малко ядове със роднини-независимо дали е свекърва, майка, баща, етърви, и други.Усмихнат ден от мен и успешна седмица
-
Не ме разбирайте погрешно, тя с нас се държи добре. Не ми се бърка вече. Майка си не иска да гледа. Вярно, че е на легло жената и 90 гони, ама... Аз се чудя как да облекча състоянието и, защото една 90 годишна жена има много здравословни проблеми и е мъка да я гледаш как се мъчи, тя ми обяснява, че от хапчетата дето и предписва доктора било по зле. Ще и ударя един шамар, честно. От хапчета за кръвно и оросяване, корем боли ли? Не е лоша жена и не иска да умори майка си. Тя си е такава, чака всичко да премине от самосебе си. Звъняла ми е през нощта да ме пита какво да даде на сина си, който беше към 30 годишен, защото е с висока температура. Просто си е такава. Но не мога да гледам 90 годишна жена да стене и реве от корем, а тя да ми обяснява че са и настинали яйчниците и и е направила чай и представете си, щяло да и мине. Онази вечер 1 час по блуза чаках линейка навън, детето ми също по неволя става свидетел на бабешките неволи. Баща и се чудеше през това време при баба си ли да седи или с детето в другата стая. А тя дори не пожела да дойде да види майка си. Коментара беше: То така и става, ще и размине, така ще е! Утре ще съм цял ден при нея. А бабата пита къде е, че не и е добре. Жива и здрава да е жената, тя ме прие с широко отворени ръце в дома си, събра си нещицата в една стайчка и за 6-7 години не видях един път да ме погледне с лошо. Аз много я обичам и съм и много благодарна. Отдавна да съм изгонила дъщеря и и да съм назначила човек да я гледа и разхожда, но това ще я съсипе. Дотегна ми да водя политика и да наливам разум. Много ми дотегна.
-
За капак на първи март като ни донесе мартениците уж случайно,без да иска донесе три мартеници?!?
Дааа,нещо подобно се случва и при нас.Опитва се да прави намеци,но в моя случай иска да ми покаже,че не ме брои мен за човек.Така например,когото носи нещо за ядене,което много рядко се случва или както скоро за Задушница донесе "подавка" или както се казва там винаги носи само 1 брой,за сина си.
-
мерилин, мен това много ще ме обиди. Сигурно няма да й дам да види детето, ако не ме смята за човек. :x
-
За капак на първи март като ни донесе мартениците уж случайно,без да иска донесе три мартеници?!?
Дааа,нещо подобно се случва и при нас.Опитва се да прави намеци,но в моя случай иска да ми покаже,че не ме брои мен за човек.Така например,когото носи нещо за ядене,което много рядко се случва или както скоро за Задушница донесе "подавка" или както се казва там винаги носи само 1 брой,за сина си.
Много грозна история.
-
Здравейте, момичета! От неудобство не писах сигурно 2 месеца, толкова ме беше срам :( Все пак благодаря, че не ме линчувахте :D :D :D На свекито й беше адски неудобно след това, сама ми призна, и през половин час ме питаше "Сърдиш ли ми се?". Естествено, че не й се сърдя. Не ми стана приятно, но какво да направя. Тя просто вярва безусловно, че всички хора са добри и не може да съществуват толкова зли същества, каквито доста от вас са описали :lol: За това е и цялата работа. Истината е, че още преди аз да започна да пиша из този форум, тя беше попадала на тази тема и беше много възмутена, не искаше да повярва, че свекървите могат да бъдат и мнооооого лоши. И аз се пошегувах тогава " И аз ще вляза да напиша нещо за тебе". И от тогава мина много време, и аз в действителност писах, но доста след този разговор. И така... Много съжалявам. Гарантирам, че това повече няма да се случи. Дори не съм казала на мъжа си какви ги свърши майка му :) Малко се олях в писането, просто исках да обясня. Ако има нещо, извинявайте! :?
-
Лидия моята свекърва е нещо подобно.Не ни се бърка за сега, проблеми не съм имала, но не ходенето на доктор, страха от белите престилки, отлагането на всичко ни кара до тиха лудост.Брат му на мъжът ми живее с нея.Натравя се с водка, не се звъни на бърза помощ звъни се на нас.В 2-3 часа през ноща.Моя мъж се качва на колата и заминава към тях да види какво става.Вика той бърза помощ.Той му дава активен въглен и седи до него докато се оправи.Сега свекърва ми се преби и си счупи жестоко ръката и аз съм в паника, жива паника как ще се оправи и възстанови.Как да и обясня да не вдига тежко, да не се напряга, като седмица след операцията реши да мие стълбището на блока.И още мога да пиша, как я завлякохме с мъжът ми почти на сила на кардиолог, след като едва не умря на работа, тя има проблеми със сърцето, събира граници, подскача и т.н. Сега на сила ще трябва да я водя и на гинеколог, защото има свличане на матката или нещо подобно по обясненията и.Е та тя е на 50 и кусур години.Аз с нея ли да се разправям, нас ли да гледам?И това цял живот.
Искам само да е отговорна към себе си и здравето си нищо повече, нищо.
-
Според мен пък е работа на мъжа да не позволи да се държат така с жена му. И да, всичко трябва да се реши с разговор между тримата, но все пак мъжът да е готов да защити жена си.
И аз мисля че си права. Мъжа трябва да намери баланс между майка му и жена му.
-
Боооже, какви неща чета.....
Да си кажа моя опит със свекървите.
Първата беше малко повече от кошмар. Нейни реплики са - "Внимавайте каква снаха си избирате (сякаш комшийките избират снахите си, а не синовете им), да не излезе ялова като моята" и култовото (предисторията-събиране на цялата рода на селото им, около 20 човека на масата, тя разсипва салтата от една тава) "Да ти сипвам ли в чиния или направо от тавата ще ядеш?" (към мен..) и подобни. Няма смисъл да продължавам. Тя е минало.
Настоящата. Тя пък е отделен индивид. Израснала съм с нея, в ръцете и както се вика. Докато не и влязох в къщата я обожавах. Като влязох обаче вече започнах да гледам с очите на снаха, а не на "сестричката" на сина и. Тя още и още не може да проумее, че синовете и са на 31, 35 и 40 години, мъже по 100 кила, най-ниския е 1.80, най-високия 1.95. За нея те са малките деца, които не могат да си избършат дупетата без нея. Тя им звъни по 5-6 пъти на ден и винаги почва с "Ко прайти ма маааммоооооо". Веднъж в мола в Русе бяхме с техните, ние с Митко се набутахме в интересни за нас магазини и в един миг чуваме вик от другия край на коридора - "Еееехооо, тук съм ма мааамоооо". Аз умрях от срам, за него не знам. Но той казва, че никога няма да може да и се отблагодари за всичко, което е направила за семейството им (отгледала е трима сина, не ги е лишила от нищо, което абсолютно и го признавам и аз, ако не е това пълно обсебване) и няма смисъл да се мъчи да я превъзпитава на 60 години. Не и обръща внимание, но умее да слага границата, когато опре до обсебването и спрямо мен.
Друга случка-докато живеехме още при нея (бяхме там около 4 месеца докато направим ремонта тук) се прибирам от работа, той казва, че се е уговорил с колеги да ходим в парка на цаца с бира и тръгваме. Тя звъни по пътя - Ко прайти ма мааамоо, кога ще се прибирате? Той казва - не ни чакай, отиваме в парка с колеги. Тя- ааааа, добре. Качваме се, сядаме и след 15 минути тя идва! - Аз нямаше какво да правя затова реших и аз да дойда. Колегите му започнаха да мигат умно, той се ядоса и вика-Абе майко, няма място тук при нас, иди с някоя комшийка някъде....
Вечер на масата, ние не сме се виждали цял ден с него, искаме да си кажем две думи, но не можем, просто не може да вземеш думата от нея. И ако случайно успея да я взема и почна нещо да говоря на Митко, тя ме прекъсва на всяка дума с "Аууу", "Ама да!", "Ама верно ли?", "Гледай!!!", "Меалииии", "Въйй", "Ауууу" и т.н.....А за редовното миене на плочките пред нашата спалня веднага щом си легнем в продължение на 40 минути (слухтене какво правим), няма да споменавам....
Той, за разлика от брат си умее да слага границата без да я обижда, но само когато види, че аз излизам от нерви.
И тук се дръжте да не паднете.
Брат му живеят в чужбина. Всяка Божа вечер сценария е един и същ. Мама звъни по Скайпа към 18 часа. Етървата се прави на ударена, че не вижда. Мама звъни на девера да се оплаче, той звъни на етървата - Майка иска да види малката (племенницата), вдигни! Тя вдига (с камерата и микрофона, разбира се) и мама гледа като в Биг Брадър. Как етървата готви, как девера се прибира, как сядат да вечерят, как си приказват (лаптопа е на масата), как се приготвят за лягане, като легнат девера е с лаптопа в леглото...Етървата е пред нервна криза. Опитва се да обясни на мъжа си, че те нямат личен живот по този начин, но за него щом мама иска, значи трябва! "Тя вижда малката веднъж в годината" му е отговора/ Да, наживо веднъж в годината, но на практика те кажи речи живеят заедно...С камерите.
Тя това се опита да го направи и на нас. Като се нанесохме тук звъня една вечер, аз вдигнах (знам ли какво иска..). Тя се усмихва - И какво правите? И мълчи и се усмихва. Чакахме, чакахме да каже нещо, ама тя само седи и гледа какво правим. Накрая Митко вика - Ще казваш ли нещо, че сядаме да вечеряме? Тя - А, аз ей тъй да ви видя какво правите, то все едно съм с вас така. Той - Е да, ама ние имаме да си приказваме. И до там...
По отношение на гледане на децата - за нея е нормално допреди седмица да пуска радиатора като ходи да къпе бебето на най-големия девер (вчера навърши месец) и да зарежда шкафа с кроасани, чипсове, вафли, сухи пастички и подобни като ще идват брат му от чужбина (за малката). За нея е нормално зверското повиване, което се е правило преди 30 години (ръцете, краката на бебето плътно стегнати и вързани към тялото) и всякакви такива неща. И най-лошото е, че не подлежи на дресировка. Голямата племенница е родена на 24 май, в Италия температурите са над нашите и с етървата са си играли на "Аз ще завия детето, ти прави каквото искаш' Резултатът -обрив на бебката от претопляне. Но това било по-добре отколкото да настине...При нея го няма "Детето се гледа от майката, бабата само и помага", при нея е "Детето се гледа само от бабата, майката нищо не разбира"
Иначе лично нито ме е нагрубила, нито е казала нещо по мой адрес (поне аз не съм чула), държи се супер мило с мен, но наистина е адски обсебваща и това ме влудява...И наистина не подлежи на дресировка...
Лелеее, колко дълго стана, ще ме прощавате, ама ми е интересна темата ..... :oops: :oops: :oops:
-
наистина интересна тема. аз и преди съм писала, че съм родена под щастлива звезда по отношиние на тема "свекърва". и при първата ми сериозна връзка и сега не мога да се оплача. даже има моменти, в които моят ме дразни, че не ни дава да сме заедно. първите 2 години живеехме заедно и ни раздели за да не сме две на едно :lol: в момента свекърва ми прави всичко за нас, и в буквален и преносен смисъл и единственото, което съм си обещала в тоя живат е да кръстя детето си на нея с ръка на сърцето. някои ще кажат, че преувеличавам, но с течение на годините и майка ми си го призна, брат ми вече е без думи, а всичките ни познати не сядат на масата при семейни тържества без нея. :D
пожелавам от сърце на всички такива свекърви, наистина има и изключения. :wink:
-
Мимс, най-вероятно след известно време етървата ще бие шута на девер ти, заради маминка. И най-търпеливата жена не би издържала.
-
Мимс, най-вероятно след известно време етървата ще бие шута на девер ти, заради маминка. И най-търпеливата жена не би издържала.
Не Вени, грешиш...няма да е заради маминка шута. Нали знаеш приказката, че не е виновен тоя дето яде баницата :) Девера е за трепане :)
-
наистина интересна тема. аз и преди съм писала, че съм родена под щастлива звезда по отношиние на тема "свекърва". и при първата ми сериозна връзка и сега не мога да се оплача. даже има моменти, в които моят ме дразни, че не ни дава да сме заедно. първите 2 години живеехме заедно и ни раздели за да не сме две на едно :lol: в момента свекърва ми прави всичко за нас, и в буквален и преносен смисъл и единственото, което съм си обещала в тоя живат е да кръстя детето си на нея с ръка на сърцето. някои ще кажат, че преувеличавам, но с течение на годините и майка ми си го призна, брат ми вече е без думи, а всичките ни познати не сядат на масата при семейни тържества без нея. :D
пожелавам от сърце на всички такива свекърви, наистина има и изключения. :wink:
Радвам се за теб и ти пожелавам и след като родиш да е така. При нас имаше подобни отношение докато не родих ине започна много да се меша. Сега вече си знае мястото и пак се разбираме, но предишните ни отношения вече не са същите, имаме си едно наум.
-
Слонче, имам чувство че говориш за моята. Радвам се, че са повече такива свекърви. И моя мъж се чуват всяка вечер с нея, но аз нямам нищо против, дори и аз си говоря с нея доста. Надявам се след години да чуя същите думи и от моите снахи, но едва ли като се знам какъв звяр съм :lol:
Още като се женихме с моя мъж им казах и на двамата (свекъра и свекървата), че каквото и да става занапред, дали ще се караме или обичаме, те трябва да знаят, че ще съм благодарна цял живот, защото са отгледали прекрасен син. Мъжете ни са добри, защото са възпитани от добри майки, които цял живот ще са такива...
Ако имате проблем със свекървата, сина и е в основата на нещата винаги, той трябва да и покаже границите, не вие. Мисля, че така е по-правилно.
-
Мими26, взимай пример сега и стягай кръста и устата за в бъдеще :lol: :lol: :lol:
няма да се представяш, като лоша свекърва, а ще си най-добрата, сигурна съм.
Боби винаги съм го мислела това за промяната след поява на дете, но се надявам да няма проблем иначе ще скъсяваме дистанцията, но не ми се вярва. при нас има в основата нещо много лично в семейството им /тежка драма/ и тя винаги избягва повторенията с цел да не се завърти омагьосания кръг, но човек не е застрахован.
наистина всички заслужават добро отношение и разбирателство в семействата е дай боже да няма скандали и проблеми никъде. :wink:
-
Мимс, да сте живи и здрави - това да ти е проблема с таз жена :lol:
Со кротце со благо ще й сложиш границата. Важното е, че отношението й е добро, а енергията позитивна
Безценно е да имаш помощ под ръка - никак не е за подценяване!!!
-
Слонче, имам чувство че говориш за моята.
И за моята! Имам невероятното - явно, щастие свекърва ми да е прекрасен човек.
Даже на себе си се ядосвам, че поради собствените си странности в характера, едва ли й показвам достъчно благодарността си...
-
Но той казва, че никога няма да може да и се отблагодари за всичко, което е направила за семейството им и няма смисъл да се мъчи да я превъзпитава на 60 години.
мъжете инстинктивно са по-умни и по-практични от нас по тези въпроси. правилно ти е казал мъжът ти. моят мъж казва и мисли същото. с времето се уверих, че е прав. това е отношението на мъжете към майките им и се надявам и моят син един ден така да мисли за мен.
прочетете внимателно цитата, драги снахи, и си го набийте в главите. доброто му осъзнаване много помага за запазване на душевното равновесие и отношенията в семейството.
-
Да но не всички свекърви са такива.Аз не се оплаквам от моята, не.Свикнах и със странностите и тя с моите, но нещото което няма да и простя е че когато почина баща им, тя не беше до тях, не физически, а психически.Тя потъна в скръбта си и ги забрави, забрави, че има деца, защото те бяха деца(моя мъж на 18, брат му на 15).Тя не беше адекватна за нищо и се наложи моя мъж да порасне за една нощ.Да това го направи много отговорен човек, но му и взе много.Ние я извадихме от скръбта, ние и помогнахме на нея.Слаб характер просто, знам го и си имам винаги едно на ум с нея.
Имам пример, малко преди да почине техния баща, почина мой чичо, остави три сирачета, най-малкото на три годинки, е леля ми се счупи, но направи страхотни хора от тях.Беше и адски трудно и и е, но те вече са големи единия има и свое семейство.Лошото е че е много обсебваща, но снаха и мисля първо трябва да се постави в нейната ситуация и тогава да я съди.
-
Джам, съгласна съм с теб, но това важи с пълна сила и за тъщите. Те също са майки, също са родили и възпитали страхонти деца, за които мъжете трябва да са им благодарни. Има един друг много тънък момент обаче - защо тъщата винаги е по-дискретна, по-дипломатична, не се натрапва, докато свекървата е тази, която смята, че нещо й се полага - уважение, право на присъствие, право на мнение ?! Нали и двете са майки! Моите наблюдения са такива, което автоматично поставя тази порода в графа "каквото почукало- такова се обадило".
-
Има един друг много тънък момент обаче - защо тъщата винаги е по-дискретна, по-дипломатична, не се натрапва, докато свекървата е тази, която смята, че нещо й се полага - уважение, право на присъствие, право на мнение ?!
няма такова нещо. я си спомни колко вицове има за тъщи :) даже преобладават, като че ли.
то си е до човек - свекърва, тъща, свекър, тъст, роднина, случаен непознат - или си възпитан, деликатен, умен, отговорен, отзивчив, или не си такъв. наличието на роднински връзки не променя човека, не...
-
Аз покрай мен виждам как има ли проблем в семейството, свекървата стои в основата, а не тъщата, пък...
Истината е някъде по средата, разбира се, че всичко зависи от възпитанието на човек. Уважавам мнението ти.
Мисълта ми беше, че чак толкова да се прехласваме и да си затваряме очите за някои неща, щото трябвало да сме "благодарни" няма нужда. От другата страна също стои друга майка, която също има заслуги. Благодарността и отношението се заслужават, а не са по подразбиране с раждането на синковеца ;)
-
Съгласна съм с jam. Всичко си е до човека. И с риск да ме анатемосат смятам че нито разговори , нито скандали, нито сръдни, номера или каквото и да е там не би променило нещата, ако не вървят (ефекта е временен). Това, което за нас е "както трябва" за тях не е "както трябва" - това е разлика от поколение, възпитание, начин на живот дори образование, ... и какво ли още не. Не може един характер изграждан поне 50 години ние снахите да променяме - не става. Според мен свекървите стават като роднините, а роднините са (пак за мен) като обувки, които стягат - или ги хвърляш или ги търпиш. От личен опит мога да споделя, че моята повече от 10 години не можа да се примири и приеме, че й откраднах сина. От известно време по необясними причини нещата са на 6 и не мога и грам да се оплача. Какво стана? Единственото нещо , което си мисля е че просто ме прие такава каквато съм и че ще бъда аз. И през ум не ми е минавало да се опитвам да се налагам, и преди и сега дума на въпреки не съм казала. Нито пък тя, но преди онази й неприязън я усещах с кожата си. Един възпитан и ерудиран човек намира границата рано или късно.
-
Мишле, мисля, че не ме разбра напълно.
нямам предвид ние, снахите, да сме благодарни на свекитата - особено пък по подразбиране. :)
имах предвид, че мъжете са благодарни и си обичат майките такива, каквито са. съзнават им недостатъците, но няма да си променят отношението към тях, въпреки всичко. и така трябва да бъде. аз поне това бих се надявала да получа от сина си.
затова няма смисъл жените да се опитват да променят това.
такова беше и изказването, което цитирах от Змимка.
-
... защо тъщата винаги е по-дискретна, по-дипломатична, не се натрапва, докато свекървата е тази, която смята, че нещо й се полага - уважение, право на присъствие, право на мнение ?! Нали и двете са майки!
... свекървата стои в основата, а не тъщата...
Истината е някъде по средата, разбира се, че всичко зависи от възпитанието на човек.
... чак толкова да се прехласваме и да си затваряме очите за някои неща, щото трябвало да сме "благодарни" няма нужда. От другата страна също стои друга майка, която също има заслуги. Благодарността и отношението се заслужават, а не са по подразбиране с раждането на синковеца ;)
:? и моят опит е подобен, на някои мъжки майка съм им сложила диагноза "свекърва", това са тези само с мъжки чада, най-зле са тези с едничко. моята майка си го котка зетя все едно той й е дете 8O, докато неговата ме брои само за слугиня :x, но както можеше да се досетите аз не се давам лесно :lol: :wink: както казва меци - моят македонски инат върши работа.
-
Мишле, мисля, че не ме разбра напълно.
........
такова беше и изказването, което цитирах от Змимка.
Така е, да :oops:
-
Четох и се смях през сълзи :lol: :lol: :lol: Представих си как на Мимка свекито пуска в 18 часа лаптопа, със специално инсталиран софтуер - екранът разделен на три прозореца и във всеки се излъчва картина от дома на един от синовете й. Тя "гледа малките", а на снахите им е едно такова мииило на душиците... Да живеят модерните баби, ползващи модерни технологии :D
Обаче у Мимката ще трябва да бъдат инсталирани повече камери, защото обектите ще станат много и все по-шавливи и трудни за улавяне. :D
-
нещото което няма да и простя е че когато почина баща им, тя не беше до тях, не физически, а психически.Тя потъна в скръбта си и ги забрави, забрави, че има деца, защото те бяха деца(моя мъж на 18, брат му на 15).Тя не беше адекватна за нищо и се наложи моя мъж да порасне за една нощ.Да това го направи много отговорен човек, но му и взе много.Ние я извадихме от скръбта, ние и помогнахме на нея.Слаб характер просто, знам го и си имам винаги едно на ум с нея.
оооо Маги недей така ... Когато моя баща почина, това извади мама от равновесие напълно. Беше много страшно. Майка ми ИЗОБЩО не е слаб характер, напротив, винаги тя е била стълба на семейството, но смъртта на баща ми я съсипа за дълго време.
За свекървите ще кажа само едно - плюйте с в пазвите какви ще бъдем ние на тяхната възраст. И никога не забравяйте, че добра, лоша, луда, нормална тя е възпитала мъжа който обичате.
Към моята не само, че нямам забележки, но съм и вечно благодарна за много неща. Да ми е жива и здрава!
-
Фуси, когато имаш подрастващ тийн, който се възползва на 100% от смърта на баща си, когато големия ти син трябва да се откаже от всичките си мечти, а да започне да работи и то като идиот нанископлатена работа, защото ти не можеш да си стъпиш на краката.
Не сикам да се връщам в тогава и там.Беше адски трудно, само се моля никога да не съм на нейното място, защото не искам децата ми да са без баща.
-
прочетете внимателно цитата, драги снахи, и си го набийте в главите. доброто му осъзнаване много помага за запазване на душевното равновесие и отношенията в семейството.
Зарежи ти тая работа. Не става дума за превъзпитаване, става дума да се сложи чертата до къде може да се меси. Не мисля, че е редно жената да се примири с всичко, понеже видиш ли свеки си била такава, отгледала го била и сега вече е късно за превъзпитаване. Да, обича си я, тя му е майка, но не значи да я остави да си прави каквото си иска.
-
Четох и се смях през сълзи :lol: :lol: :lol: Представих си как на Мимка свекито пуска в 18 часа лаптопа, със специално инсталиран софтуер - екранът разделен на три прозореца и във всеки се излъчва картина от дома на един от синовете й. Тя "гледа малките", а на снахите им е едно такова мииило на душиците... Да живеят модерните баби, ползващи модерни технологии :D
Обаче у Мимката ще трябва да бъдат инсталирани повече камери, защото обектите ще станат много и все по-шавливи и трудни за улавяне. :D
А на тия камери не може ли да върви стар запис? Толкова филми сме изгледали за обир на банки... :wink:
-
прочетете внимателно цитата, драги снахи, и си го набийте в главите. доброто му осъзнаване много помага за запазване на душевното равновесие и отношенията в семейството.
Зарежи ти тая работа. Не става дума за превъзпитаване, става дума да се сложи чертата до къде може да се меси. Не мисля, че е редно жената да се примири с всичко, понеже видиш ли свеки си била такава, отгледала го била и сега вече е късно за превъзпитаване. Да, обича си я, тя му е майка, но не значи да я остави да си прави каквото си иска.
ооооо, отново не се разбираме. аз съм последният човек, дето ще толерира описаното от теб поведение. ставаше дума да не опитваме да превъзпитаваме мъжа си в отношението му към мама и да не му натякваме постоянно каква е мама - той това много добре го вижда. също така - и да не се тюхкаме ние защо тя е такава, а просто да я турим на игнор, както се казваше едно време в чатовете.
-
прочетете внимателно цитата, драги снахи, и си го набийте в главите. доброто му осъзнаване много помага за запазване на душевното равновесие и отношенията в семейството.
Зарежи ти тая работа. Не става дума за превъзпитаване, става дума да се сложи чертата до къде може да се меси. Не мисля, че е редно жената да се примири с всичко, понеже видиш ли свеки си била такава, отгледала го била и сега вече е късно за превъзпитаване. Да, обича си я, тя му е майка, но не значи да я остави да си прави каквото си иска.
ооооо, отново не се разбираме. аз съм последният човек, дето ще толерира описаното от теб поведение. ставаше дума да не опитваме да превъзпитаваме мъжа си в отношението му към мама и да не му натякваме постоянно каква е мама - той това много добре го вижда. също така - и да не се тюхкаме ние защо тя е такава, а просто да я турим на игнор, както се казваше едно време в чатовете.
А да, той ако не дава да им се качва на главата, тогава естествено няма смисъл да се повтаря.
-
Оооо, аз в това отношение съм случила на мъж. Умее да слага чертата, но когато види, че аз се дразня. Друг е въпросът, че мен ми писва да го показвам всеки път. Но си му е майка. Ако не беше тя, аз нямаше да го срещна. Не искам да превъзпитавам него, нито нея. Искам да превъзпитам себе си, че да се науча да "пускам покрай ушите" :lol: :lol: :lol: Говорили сме, той ми обеща нито веднъж тя да не дойде у дома без аз изрично да съм я поканила (това като се родят децата) и му вярвам. Каквото е обещал го е изпълнил.
А камера така или иначе ще сложим, хаха, в леглото на децата, а ние в другата стая ще вечеряме и ще ги гледаме на компа :)) Но ние, не тя :) Моят мъж не е брат си :)
-
Я, каква хубава темичка за свекърви имало тук! :D Историята с камерите е направо потресаваща! :lol: Но при нея са за бой трима души - свекървата, че нахалства; деверът, защото я подкрепя; но и етървата, защото го допуска изобщо! Я да видим какво ще стане, ако мъжът ми каже, че компютърът трябва да е включен, докато сме в леглото, за да може майка му да ни гледа! 8O Това никога няма да го допусна!
Иначе по темата, аз засега проблеми с моята свекърва не съм имала. Като цяло е свястна жена и е доста разбрана. Старае се да не ни се меси и помага с каквото може. Преди няколко дни обаче доста се издразних от нещо, което каза. Предисторията - с мъжа ми от няколко години опитваме да имаме дете. С мъжки фактор сме. Повечето показатели на мъжа ми са под нормата, за съжаление и с голям процент на ДНК фрагментация, която засега почти не се е повлияла от опитите ни за лечение. Имаме и две неуспешни инсеминации зад гърба си, а трета не правихме, защото ни беше директно казано, че с тези показатели няма почти никакъв шанс да стане с инсеминация. И така, мъжът ми бил споделил по телефона с майка си, че ни предстои инвитро. Онзи ден бяхме при нея на гости и тя започна: "Разбрах, че ще правите инвитро. Аз, да ви кажа, мисля че след инвитрото вие и по естествен път ще си имате детенце. Ти (тук се обърна към мен) доста мислиш по въпроса и не се получава, но мисля, че нямате нужда от ивитро. Можеше да почакате още малко. Като се поуспокоиш и ще забременееш. Но като сте решили... лошото е само, че може две наведнъж да станат" :BangHead: Направо се ококорих насреща й, но нищо не казах! Какво можеш да кажеш на такова нещо! В какви илюзии и заблуди живее тази жена! Слага розовите очила и всичко със сина й става перфектно, разбира се снахата е виновна за липсата на внуци, понеже има наглостта да мисли по въпроса. Идеше ми да й кажа "Да, така е. Даже от фонда ни отпускат финансиране до 5 хил. лв. за да направим инвитро, като диагнозата не е мъжки фактор, а много мислене от страна на жената!" А докато аз се моля поне едничко да стане и се притеснявам, че е много вероятно и нито едно да не се получи, тя се затюхкала, че може да имаме близнаци! Затраях си, защото не искам да си влошаваме взаимоотношенията, а и както споменах, по принцип не е лоша жената и си е направо златна свекърва, в сравнение с други.
-
Pamela5, повечето хора от поколението на свекърва ти са неграмотни по темата ин витро. Не се ядосвай, а се опитай да й обясниш всичко по темата или поне общите неща.
Моята свекърва също знаеше, че щом се прави ин витро, то задължително се раждат близнаци, даже се чудеше как така бях бременна с 1 дете :lol: Е, аз й разказах вкратце какво представлява процедурата - за стимулациите, пункциите, трансфера. На жената й стана интересно и поне се запозна що е туй ин витро :wink:
-
Мимка, и майка ми и свекърва ми постоянно ни търсят по скайп, за да ни видят и да се порадват на Жорко. Първоначално се дразнех, но след това си дадох сметка, че не е правилно. Нека не забравяме, че това са бабите и дядовците на нашите деца, които са далече и които искат по някакъв начин да са близо до нас.
Когато станем и ние баби, ще ни е много мъчно и болно, ако младите ни дистанцират от внуците.
-
Ооо, въобще не ме интересува на кой ще му е мъчно, нямам намерение да превръщам живота си в някакъв Биг Брадър. Един-два пъти седмично, ок, ще го преживея, но всяка вечер да живея живота си от 18 до 24 часа пред камерата, няма как да стане, пък нека съм най-лошата и злобна снаха!
Етървата не е за бой. Тя много пъти се кара с девера за това. Просто той си е такъв, супер е твърд като стане въпрос за жена му и мек като масло като стане въпрос за мама....
Слава на Бога, моят мъж си е друг тертип - аз за такова обсебване, протичащо с пълното одобрение на мъжа си, сигурно бих си развалила и семейството, не знам (заради напрежението, което щеше да се натрупа с годините). Дребния шрифт "в комплект с мама' не минава в моя договор...
-
Моята свекърва също знаеше, че щом се прави ин витро, то задължително се раждат близнаци, даже се чудеше как така бях бременна с 1 дете :lol:
:lol: Да, изглежда в масовото съзнание инвитрото се свързва само с близнаците! Мецани, аз разбирам, че свекърва ми не е запозната задълбочено с тези методи. Дори не е само въпрос на поколение. Предполагам, че и аз нямаше да съм наясно с подробностите, ако бях забременяла през първите няколко месеца опити. Аз и не очаквам от нея да знае какви медикаменти се използват за стимулация или как точно се извършва пункцията на яйцеклетки. Но тя знае, че сме с мъжки фактор, знае колко време вече правим безуспешни опити и въпреки това се намесва компетентно да казва имаме ли нужда от инвитро или нямаме, да ни съветва да сме чакали още, както и да изтъква, че причината да не ставало бебето е в това, че съм била мислела по въпроса. Най-малкото, дори и да не знае много, може да потърси информация или да попита. Не си я представяй като баба, която излиза единствено да си побъбри със съседките на пейката - напротив, тя е модерна и интелигентна жена с доста добро обществено положение, която ползва Интернет ежедневно. Ако не е сигурна за нещо, може да прочете или поне да не се намесва със съвети по въпроси, по които не е информирана. Тя звучеше убедена, че инвитрото ще е успешно, изглежда защото искрено си вярва, че проблем при сина й няма. Още повече, че по този начин с нищо не помага да имаме по-скоро деца, а даже вреди. Аз говоря на мъжа ми, че трябва да не пуши, да не употребява алкохол, да пие антиоксиданти и витамини, да живее здравословно. В същото време тя му обяснява, как на мама любимото синче си е съвсем здраво и нищо му няма, а единствената причина да не става бебето е в жена му, която много мисли по въпроса. И той, въпреки че теоретично знае, че не е така, вътрешно предпочита да вярва на майка си. Кой мъж не би предпочел да е здрав и да не се налага да се ограничава в нищо? И очевидно тя често му ги говори тези неща по телефона, когато аз не мога да чуя, защото още миналата година той каза на няколко пъти, че аз съм виновна за липсата на дете, защото само за това съм мислела. Стана ми болно, защото аз никога не съм търсила вина у него. Можеше при мен да има проблем, а при него не. Така или иначе, ние двамата имаме проблем, защото двамата нямаме дете. Но когато ми каза така, се ядосах, защото по-лесно му е да ме набеди мен еднолично за проблема. После ми стана смешно и отговорих "Добре, само не ми е ясно как става така, че от това, че аз мисля твърде много, на теб ти се влоши спермограмата?" Хората много се влияят от това, което им говорят майките им. Това е нормално, защото майката винаги си остава авторитет в техните очи.
Мимка, аз също това имах предвид като казах за етърва ти, че е също за бой - така, както ти не би го допуснала, така и аз не бих. Тя се кара с него, но ефект няма. Трябва да му постави някакъв ултиматум. Все пак тя му е жена, трябва да се съобрази с нея. Иначе да си събира багажа и да си ходи при мама, след като тя е по-важна. Няма нищо лошо бабата да вижда внучето, дори и всяка вечер за 10-15 минутки може да си говорят по скайп. Но да нямат личен живот и свекърва им да им наднича под чаршафите - това е прекалено!
-
Pamela5, аз затова поставих ултиматум на мъжа ми- не искам никой да знае какво ще правим, не искам да се коментира. Това са си наши проблеми в нашето семейство.
Той първо се опитваше да ми обясни как това са ни най-близките хора (родителите от двете страни), но по този въпрос не отстъпих. Хора, които не са наясно с много неща по темата не желая да коментират и да разсъждават върху моето здравословно състояние САМО И ЕДИНСТВЕНО. Защото въпреки, че бяхме поделили "вината" да нямаме дете по естествен път, бях сигурна, че по-голямата вина щеше да се стовари върху мен именно защото на синчетата никога нищо им няма, и защото не са им ясни никак нещата. Пък майка ми просто я пожалих да не се притеснява излишно, защото нейния коментар по темата се изчерпва с "това много боли и не е нужно, трябва да се успокоиш" . Тя така и не разбра, че ме "боля".
Аз това с камерата не бих могла да изтърпя. Мен телефона ме влудява, камо ли камера.
-
Никой не казва, че животът ви трябва да минава пред камерата. Казвам, че не е редно да се ограничават бабите и по-точно свекървите да виждат внуците си.
Мимка, скоро ще станеш майка и като пораснат трите ти момичета и се задомят, дали няма да искаш да ги виждаш и да се радваш на децата им? И дали няма да ти е болно ако зетьовете кажат - йок, бабата да не се обажда по телефон и скайп?
Трябва толерантност и от двете страни, това е истината.
-
Чаааакай сега! За ограничаване не става въпрос! Аз съм расла без баби и дядовци, само и единствено с майка ми (а и съм само дете)- знам какво е. Тук не говорим за ограничаване, става въпрос за това обсебване и липса на личен живот. Това аз никога няма да го причиня на дъщерите си! Майка ми винаги ме е учила, че 'майка, баща - до време'. Създадеш ли семейство, ти се отдаваш на 100% на него, така, както са направили твоите родители. Това е естествения ход на нещата. Не можеш да си 100% част от живота на децата си след като си хванат пътя....
-
Аз не виждам проблем всеки ден да се чуват. Защо само 1-2 пъти в седмицата? Но наистина това дето местят компютъра навсякъде с тях, това и аз не бих го издържала. Аз моя лаптоп го слагам на масата и закусват заедно с баба си. Това си е моя идея, не на мъжа ми, а и той почти никога не е там и без това. Но това е един път в седмицата и като кажа, че отивам някъде и приключваме.
-
Ние сме с противоположен "проблем" :lol:. Ако госпожа Баба благоволи да звънне, казва: "Чакай баба да пусне камерата да ви види!" след което я пуска и започва да наблюдава собствения си образ :lol:. Пускам нашта, за да покажа децата /все пак Тереза дори не са я виждали още/, а тя :"Ама я спри камерата, че нещо не те чувам!" :mrgreen:...
-
И мен ме дразни мълчаливото наблюдение през скайп. Мъжът ми отдавна жонглира сам с бебе и таблет, аз категорично отказах да участвам в схемата. Не разбирам защо не можем да си говорим, докато се гледаме. Значи щом изчерпим разговора, и видео наблюдението е редно да спре.
Да не говорим, че това са моментите, когато свекърите се вдъхновяват да съветват как да храним и отглеждаме детето, или да измислят животозастрашаващи ситуации и да питат как ги предотвратяваме. Мерси за такова радване.
-
elle22, оправи ми настроението! :lol: :lol: :lol:
За мамите в чужбина вероятно мога да го разбера, но в България да се включва камерата.... все повече чета какво пишете и се опитвам да си го представя и леко започвам да припалвам сама :lol: Но всичко трябва да е умерено и да е приятно за всички. Има ли някой, който се дразни, това трябва да спре, независимо от мама, синко и пр.
-
Цигу, как така не си говорите? Само се гледате тъпо ли?
-
Така. Ние говорим на детето, храним го, преобличаме го, играем с него, а те мълчат и гледат с часове, ако ги оставим.
На тоя феномен ще му туря име Биг бабас енд дядос.
Оф и онлайн все са ни били трудни разговорите, но скайп конференциите заради бебето съвсем затормозиха общуването. Просто трябва да умеем да кажем стига на видеото, когато раговорът се изчерпи.
-
На тоя феномен ще му туря име Биг бабас енд дядос.
:lol:
Къде ги намирате такива "грижовни" люде :lol:... Наште не могат ни изтраят и 5 минутки. Не знаят кога са празниците на децата, но пък редовно се обаждат да рапортуват какво са купили и направили за другите си внуци... Колкото и да ми е криво, че никак не са загрижени, толкова им се радвам, като чета вашите оплаквания :D.
-
Така. Ние говорим на детето, храним го, преобличаме го, играем с него, а те мълчат и гледат с часове, ако ги оставим.
Долу горе за това иде реч ..Седи ухилена и гледа, слуша, девера и етървата си говорят на италиански (етървата не е българка), тя седи, слуша умно и ако започнат да се смеят и тя почва да се хили и вика- "Какво, какво, мамо?" (на това съм ставала свидетел докато бяхме в Италия на гости). Съжалявам, но за мен не е нормално! Нито звъненето по 5-6 пъти на ден (живееем на 300 м, но сега като се замисля предпочитам 5-6 пъти звънене по телефона, отколкото на вратата, тогава вече показвам червения картон). Забравих да спомена и фикс идеята децата и на тримата братя да са кръстени на тях. Племенницата е кръстена с нейното име (изцяло), доста тежко приеха, че големия девер кръсти бебето Божидара (чакаха го почти 10 години все пак, за тях си е Божи дар), при мен удариха на камък - аз категорично заявих, че нито едно от децата ми няма да е кръстено на баби и дядовци (в интерес на истината мислех едното на майка ми, едното на баща му, едното на мъжа ми, но тази тяхна фикс идея ми идва в повече и заради това вдигнах червените картони) и сега тормозят средната етърва второто (което ще се роди август) да е кръстено на баща му...Моят мъж каза, че за него не е проблем, ще ги кръстим както решим ние, но девера е категоричен, че бебето ще носи буквата на свекъра....въпреки категоричния отказ на етървата. Абе като цяло, съжалявам, нека съм лошата снаха, но за мен семейството е на първо място, родителите остават на заден план. Евала на майка ми в това отношение. Просто тях е нямало кой да научи.
Забравих да кажа, че по отношение разговорите по Скайп, аз съм на принципа - вдигам, говорим нещо конкретно и айде чао. Случвало се е често с приятели, с брат му. Дори се е случвало етървата да звъни на нас и да иска да ни държи пред камерата по-дълго, за да намали после времето на свекървата. И въпреки, че знам причината, в един момент вече за почвам да имам нужда да говоря с мъжа ми или да свърша нещо друго и ... :?
-
Тея баби много напред с компютърните технологии... :lol:
Шегувам се, важно е това когато са в различни държави,
но не е нормален такъв дългосрочен видео обмен!
-
Змимка, твоя девер е егати парчето. Как така ще кръстят детето срещу желанието на майка му?
В нашето семейство никога никой не е натискал децата да са кръстени на някого, обаче на девера първородният син като се роди и майката на жена му искаше да го кръстили на нея. Е да, ама тя беше Ели . Намало било проблем, че бил момче, пак можели да го кръстят Ели...тя била чувала 8O. И си настояваше нашата и това си е. В крайна сметка го кръстиха на дядото.
А майка ми имаше колежка, чийто мъж не я беше взел от родилния дом, понеже не кръстила детето там на когото той искал. Баси хората.
-
Боби, сега ще ти кажа откъде съм намразила аз това параноично кръщаване.
Родила съм се в 8мия месец, когато за 80-та година, провинциална болница без нужната апаратура и специалисти - сещай се. 8 (осем!) дни не са давали на майка ми да ме запише, защото не се е знаело дали ще оживея. Тя е била 18 годишна, никой не и е давал обяснение - защо аджеба??? Вика - цялата беше надупчена от системи, накрая започнали в главичката да ми слагат, защото петичките и ръчичките вече нямали здраво място. Когато дръзнала да попита какво ми е, някаква се е обърнала и казала "Млада си, ще си родиш друго". И тогава е имало сцена с 18 годишно побесняло момиче, което е прескочило две легла и е започнало да души медицинска сестра, но няма да навлизам в повече подробности. И на целия този фон, свекървата на майка ми (не желая дори да я наричам 'баба') всеки Божи ден е ходила под прозореца да пита дали са ме кръстили вече! Не е питала как съм, ще оживея ли, а само дали са ме кръстили (защото първо дете се кръщавало на свекърва...) Името ми е дословно нейното, за съжаление и трите ми имена са буквално като нейните... Затова съм противник на това досаждане с цел да се кръсти бебето на някой. Ако е човек и аз преценя САМА, няма проблем - както бях решила преди. Но да ми се натяква и да ми се подхвърля постоянно. ..... сори, нема начин. Така и моята майка го отнася, но тя по принцип винаги ми е казвала, че името не прави човека и че тя няма да обича детето ми по-малко ако се казва Мехмед примерно...
-
При нас е доста по различно - говорим си около 30 мин. Свекърите са с голямо чувство за хумор и се получават весели и непринудени разговори. Радват се на детето, а той като ги види надава боен вик и изпада във възторг. Когато ми писне, просто ставам и отивам да си върша нещо.
Като си идваха миналата година да видят Жорко, плакаха на тръгване, особено свекъра. Просто им липсваме.
За мен е нормално да виждат детето няколко пъти в седмицата и това не ми пречи.
Намесата как да кръстиш детето си е просто отвратителна. Слава Богу на нас никой не ни се е налагал и никой не е правил физиономии.
-
Мицани, ако ставаше въпрос за такъв вид общуване, приятно и за двете страни и най-вече за детето, супер. Аз в началото се чудех защо етървата се нерви като това си е вид занималня - тя оставя малката пред камерата и те я занимават докато тя си върши работата из дома. Когато обаче отидохме в Италия и видях с очите си за какво иде реч доста се изумих...Малката се сърди, нарочно започва да плаче и да се крие под масата, а ТЯ решава, че детето играе на криеница с баба...Абе какво да ти говоря....
-
Това вече е патологично.
Като стана дума на кого си кръстена, познай и аз на кого съм кръстена :lol: Скандали, удари по масата, делегации до родилния дом, заявления... и майка ми се пречупва и ме кръщава на баба ми Мичка(лека й пръст). Дълги години си мразех името( не обичах баба си, а и тя мен) и си казах, че един ден като имам дете ще се боря със зъби и нокти, за да го кръстя така, както на нас с баща му ни харесва.
-
OFF ние със сестра ми сме взели само първите букви.Слава болу и на двете ни имената са хубави, но е учудващо как дядо ми на който е кръстена сестра ми я слушаше повече от мен и и даваше повече глупости да прави.За сметка на това двете баби(все Марии), ме обожават и глезят и до ден днешен.А сме сестри бе, една кръв 8O
-
Е не.... италиянката е за бой! :x А и как може малко дете да го принуждаваш да стои толкова време пред компютъра? 8O Никой няма глава на раменете се май там...извинявай змимка, че така се изказвам, ама освен досадно е и вредно.
-
Ох, това с имената, наистина е голяма БГ идиотия.
Родителите сами трябва да решат, всички пределно добре знаем какви са традициите в тази област, няма никаква нужда от намеци и натърти, всеки трябва да си прецени.
Да не говорим, че понякога кръщаването на някой носи и съответната енергия (положителна или отрицателна) и това си е вид обременяване за детето.
Дет се вика, ако е готин човек - си заслужава да го кръстиш, ама е някой катил, откъде на къде?
Понякога и самото дете си идва с името и е добре родителите да се съобразят с това.
(примерно на Димитровден за Змимс...;-)))))
Не е хубаво и на въпреки да се върви, заради нещо си, добре е обективно да се преценят нещата без излишни емоции;-)
Бъдете по-мъдри от свекървите си и не им позволявайте да ви тровят живота, не че аз съм го постигнала, но се стремя всячески!
Както каза и Jam, дайте ги на "игнор", усмихвайте им се и си правете каквото си знаете.
-
Това с наблюдението през камера граничи с извратеност, без извинение.
Един път бих обсъдила с мъжа ми, на следващия път камерата се спира без предупреждение, а той ако иска да си избере опция да се жалва на мама - през скайпа или на живо, барабар с багажа.
Това е, което бих направила аз, де. Никой не е длъжен да се съгласява с мен.
Иначе, децата имат нужда да си общуват с бабите - това е неоспорим факт. Аз, въпреки че съм дала на моята червен картон, никога не съм ограничавала общуването с внучето ѝ. Но да ме следи с камера... просто няма начин да ѝ прожектирам такива филми :lol:
На всичко отгоре през лятото ходя по гащи из къщи, може да се гътне от възмущение. Да, да, загрижена съм за здравето ѝ :lol:
-
Майка ми винаги ме е учила, че 'майка, баща - до време'. Създадеш ли семейство, ти се отдаваш на 100% на него, така, както са направили твоите родители. Това е естествения ход на нещата. Не можеш да си 100% част от живота на децата си след като си хванат пътя....
много стотици има в постинга ти, Мимке. надявам се, че годините ще поомекотят цифрите...
в реалния живот стотици няма.
-
Всеки има мнение и собствено разбиране на нещата :) Аз заставам за точно това, което си цитирала - пак със стотици - на 100% :lol: Ако няма да се отдам на 100% на семейството си, за какво да го създавам изобщо?
-
Мимс, аз те разбирам, но тези 100% са твърде категорични, в смисъл, в живота има всякакви ситуации и тези 100% може и да се наложи да се променят.
Примерно - разболява се (недай си Боже) родител. Трябва някой да го гледа, а ти понеже си отдадена 100% на семейството няма да отидеш да го гледаш ли?
Има разбира се и много други примери, смятам, че това имаше пред вид Джам.
Или друг пример - имате спешна работа в офиса, няма кой да я свърши, освен теб, пренебрегваш семейството си и оставаш извънредно, няма как...
Въобще свят шарен, ситуации всякакви, аз съм на принципа - никога не казвай НИКОГА;-)
Пък и изобщо, каквоп означава 100% отдаден на семеството, човек има и собствени нужди, примерно да отделиш време за себе си, за собсвеното си усъвършенстване, та дори и удоволствия..., в крайна сметка семейство, семейство, но всеки си е индивидуална личност и има собствени потребности, които ако ти самата не го направиш, няма кой друг;-)
Моето мнение, че нещата трябва да са балансирани в едни нормални граници, без крайности.;-)
Ние като по-улегнали с Джам ;-) вече сме го осъзнали.
-
Така. Ние говорим на детето, храним го, преобличаме го, играем с него, а те мълчат и гледат с часове, ако ги оставим.
На тоя феномен ще му туря име Биг бабас енд дядос.
Оф и онлайн все са ни били трудни разговорите, но скайп конференциите заради бебето съвсем затормозиха общуването. Просто трябва да умеем да кажем стига на видеото, когато раговорът се изчерпи.
И ние сме така за съжаление :? Разговорите обикновено се свеждат до "защо е бос ? обуй му чорапи" "защо хълца ? много го тъпчеш, издул му се е корема" или коментар "тц, тц, тц това дете пак кашля, не може така, все е болно" и така...Обикновено затварям скайпа след максимум 15 мин. гледане от този вид. Налага ми се често да му сменям памперса, да го къпя, да го слагам да ляга и т.н. все извинения да затворя. То малко извън темата се получи, защото това се случва с майка ми, а не със свекито. Свекървата е на 200 км и вижда детето веднъж на 2-3 месеца. Майка ми е на 2000 км и звъни през ден по скайпа 8O
-
По този повод точно вчера етървата бесня пак, защото оставила лаптопа до 'игралното поле' на малката да я гледат, а тя готвела, когато нещо се задавила и се закашляла. ТЯ веднага почнала да я вика по име и като се показала викала - ама ти защо кашляш? Ауу, не е хубаво така, пий нещо, пий еди какво си, аз сега ще пратя по камиона еди какво си... (етървата не е българка, но води свободен разговор и разбира. Иначе с девера и с малката си говорят на италиански). Помня малката нещо я беше лепнал някакъв вирус и ТЯ беше откачила, само даваше акъли и през деня понеже няма как на Скайпа беше напълнила стената на девера във Фейса с ОТДЕЛНИ постове - Дай на Нинка компот, Дай на Нинка вода от преварен ориз, Дай на Нинка еди какво си... Накрая моя мъж не издържа и и резна крилцата, вика-Абе не са малоумници, знаят какво да дават на малката, имат и в Италия доктори, представи си, а също и аптеки! Спри да дразниш само жената!
Нормално е бабите да се притесняват, то и аз се притеснявам, дето ми е племенничка, но чак патологичното държание и даване на акъли нон стоп....Моят беше прав - брат му и етървата не падат от Марс, минали са стотици заболявания на малката за тези 4 години, знаят кога какво да дават....
-
много стотици има в постинга ти, Мимке. надявам се, че годините ще поомекотят цифрите...
в реалния живот стотици няма.
:balk_21: така е Джам ... ама това е прозрението на 40те :wink:, а Мимс е още в началото на 30те
Аз поне го осъзнах ей сега, малко преди 40тия ми РД
-
:balk_21: така е Джам ... ама това е прозрението на 40те :wink:, а Мимс е още в началото на 30те
Аз също, но прекрасно разбрах чудесния смисъл в думите на Джам и напълно ги подкрепям :wink:
-
Майка ми винаги ме е учила, че 'майка, баща - до време'. Създадеш ли семейство, ти се отдаваш на 100% на него, така, както са направили твоите родители. Това е естествения ход на нещата. Не можеш да си 100% част от живота на децата си след като си хванат пътя....
Странно е Мимс, и моята майка това казва. Абсолютно съм съгласна. И оттам идват проблемите - когато мъжът (в случая, тъй като става въпрос за свекърви) не го е осъзнал и не е направил този избор. Защото, колкото и да не ни харесва, настъпва такъв момент - в който мъжът (или жената) трябва да изберат - своето семейство и щастие, или това на родителите.
-
Пък и изобщо, каквоп означава 100% отдаден на семеството, човек има и собствени нужди, примерно да отделиш време за себе си, за собсвеното си усъвършенстване, та дори и удоволствия..., в крайна сметка семейство, семейство, но всеки си е индивидуална личност и има собствени потребности, които ако ти самата не го направиш, няма кой друг;-)
Божеее, досега вече няколко месеца се чувствах като тотално чудовище, дори само помечтавайки за време за мен си, без съпруг и малчо! Много самотно чудовище при това; хубаво е да се види, че може би не си толкова зелен, колкото си си мислел..... Благодаря за което!
-
много стотици има в постинга ти, Мимке. надявам се, че годините ще поомекотят цифрите...
в реалния живот стотици няма.
Мисля, че в това е чарът на живота и различните му периоди. Та кога ако не на млади години сме пламенни идеалисти, решени да построим бъдещето си според мечтите си?! Времето е неумолим коректив, но без младостта и стремежа й всичко да е различно, няма революции, няма промяна.
Аз лично вече се забавлявам наблюдавайки как сама доброволно опровергавам и нарушавам предишните си обети. На 17 бях знаех абсолютно всичко за живота и хората. Колкото повече одъртявам, толкова по-малко знам. :lol:
-
Извинете, но не ме изкарвайте някакво малоумно 17 годишно, което витае из облаците...На 31 съм, много неща са минали през главата, имам поглед над адски много неща.
Относно 'реалния живот' - не помня някога да съм живяла в Страната на Чудесата...
-
Прощавай, много криво си ме разбрала. Дори не ми е хрумнало, че може така да изтълкуваш думите ми.
Не е редно jam да се надява цифрите ти да се променят.
Напротив, всеки така трябва да започва, а времето да покаже кой каква математика смята после. Аз ти пожелавам твоята да не се промени!
-
Извинете, но не ме изкарвайте някакво малоумно 17 годишно, което витае из облаците...На 31 съм
точно туй си мислех, де. макар че лично аз на 31 си бех точно толкова незряла, колкото и на 21, а в много отношения и сега съм така, но това е частен случай.
ти, на 31 годии, нали не предполагаш, че човек изхвърля от живота си своите роднини, когато се ожени/омъжи и си роди деца? няма такова нещо като "майка и баща до време, а после 100% само семейството"!
семейството включва и други хора, освен партньора и децата. може да са в разширения кръг, но ги включва. и чувството, и ангажиментите към този разширен кръг не изчезват, нито отпадат. лошо мисля аз за всеки, койго ще загърби "на 100%" майка си и баща си в полза на партньора си.
разбира се, тия неща, които описваш с видеонаблюдението, за мен са някакви малоумни абсурди и моят мироглед изобщо не проумява как е възможно някой да допусне такова нещо. но разликата между такива екстремни случаи и поддържането на връзка със семейството и роднините е от земята до небето.
-
Разбирам те Мимс, просто на 31 бих написала абсолютно същото като теб, а днес на 40 вече не . Спирам, да не стане безмислено
-
точно туй си мислех, де. макар че лично аз на 31 си бех точно толкова незряла, колкото и на 21, а в много отношения и сега съм така, но това е частен случай.
ти, на 31 годии, нали не предполагаш, че човек изхвърля от живота си своите роднини, когато се ожени/омъжи и си роди деца? няма такова нещо като "майка и баща до време, а после 100% само семейството"!
семейството включва и други хора, освен партньора и децата. може да са в разширения кръг, но ги включва. и чувството, и ангажиментите към този разширен кръг не изчезват, нито отпадат. лошо мисля аз за всеки, койго ще загърби "на 100%" майка си и баща си в полза на партньора си.
разбира се, тия неща, които описваш с видеонаблюдението, за мен са някакви малоумни абсурди и моят мироглед изобщо не проумява как е възможно някой да допусне такова нещо. но разликата между такива екстремни случаи и поддържането на връзка със семейството и роднините е от земята до небето.
Точно това исках да напиша и аз одеве... :)Семейството не се състои само от двама партньори и децата им. Семейството е общност, чиято функция освен всичко друго е да предава опита и мъдростта си на последващото поколение. Понякога, те ни дразнят. Не винаги постъпват както на НАС ни се иска. Но малко или повече толерантност, търпение, дипломация дори не е навредила никому..
С много малки разлики, Мимка и се надявам да не подксочиш пак, аз лично не виждам нищо толкова противоестествено в поведението на свекърва ти. Идея си нямаш, на какво можеше да попаднеш..И ако ми скочиш веднага, че веднага би прекратила такова семейство, то помисли, дали това не е в противовес със 100 ти процента :)В някой отношения си прекалено темпераментна и крайна, струва ми се ,че е много важно за теб, да наложиш волята си... :wink: Абсолютно приятелски го казвам, без да искам да те обидя или поучавам. Просто така ми изглежда отстрани. И повярвай ми, наборки сме, но съм научила едно /тъй като ми приличаш на мене преди няколко години/ - не си ли ошлайфаш малко ръбовете....няма начин, да не задереш стената :wink: :bighug:
-
Не става въпрос за тотално прекратяване на взаимоотношения – аз лично не мисля че мога да направя това с моите родители, не мога и да изискам това от съпруга си.
Но трябва да има някакви граници - особено когато отношенията между роднини не са нормални – като например примерът с камерата. Има и родители, които считат, че притежават монопол над решенията на децата си (например свекървата ☺), и се възползват от насаденото у сина си чувство за дълг, за да се месят в личния му живот. Стигало се е до стресови ситуации, в които нуждите на нашето дете не са взимани под внимание. (Подобна намеса доведе семейството на дъщерята до развод.)
Тогава, се питам аз, къде е границата на разумното и кога мъжът решава, че на първо място е баща, а после син?
-
Преди време водих категоричен спор с Танита и й скачах на веждите да й доказвам, че не е права. Два месеца по-късно й се извиних, защото видях, че е е права.
Много мъдрост има в думите й, ама да не се почувства сега дърта :lol:
Относно 100% - затова пуснах тук тема за Какво направих за себе си днес :) Не съм се записвала от време, но гледам да си обръщам внимание.
Не скачайте на Мимка сега, има време, ще говорим пак. Сега най-многода й се разбеснеят бременните хормони.
Но съм съгласна, че трябва да има ИНТИМНОСТ в семейството. Мама няма място под чаршафите и етървата в скоро време я виждам как си тръгва, въпреки, че италианките са силно религиозни.
Я по-умните да дадат съвет, как да отуча бабата от лигавото говорене, че Ники прихваща?
-
точно туй си мислех, де.
Ирина, прощавай, но това, че съм на мнение, различно от твоето не ме прави луда пуберка! Прави ме човек с различно мнение, това е!
Да си отдаден на семейството си не значи да прекратиш връзка с околните - абсурд! Но семейството е преди всичко. Свекървата (майката) остава вече на заден план. Против съм тоталното ограничаване на бабите (както казах аз съм расла без, но не по вина на майка ми, а защото и двете ми 'баби' бяха млади и предпочитаха да си гледат живота вместо бебето - едната е била на 37, другата на 40...). Но те са допълнение към живота, а не основна част от него. Така съм възпитавана и за мен това е правилното. Не знам как ще мисля след 10 години, но днес мисля така и заставам зад мнението си. И ако трябва да реша с кого да се съобразя - себе си, свободното си време и като цяло себе си, определено ще бъде семейството ми. Всички останали са на заден план.
Както казах - ние сме различни, нормално е мненията ни да са различни. С малката разлика, че аз не се опитвам да променя вашето мнение и да ви казвам - "нищо не разбирате" - приемам го. Защо ви е толкова трудно да приемете моето? Напомня ми темата за месото - ние с мъжа ми не ядем от години, почти всички наши приятели ядат и за нас не е проблем. Събираме се, ние си ядем постното, те си ядат блажното - ок, обичат го, ядат си го. Не си налагаме мнението. Но почти всички се чувстват длъжни да ни убеждават колко голяма грешка правим с това... И сега същата работа!
Спирам с този глупав спор и повече няма да отговарям на постове от типа - оо, млада си, нищо не разбираш!
Вени, защо не и обясниш, че детето няма нужда от това? В повечето случаи (изключаю моята свеки) говоренето по интелигентен начин има ефект :)
-
Ирина, прощавай, но това, че съм на мнение, различно от твоето не ме прави луда пуберка! Прави ме човек с различно мнение, това е!
Мария, прощавай и ти, но не виждам някъде да съм написала такова нещо. Друго съм написала, но нейсе. То и умението да разбираме думите отсреща също се развива.
-
За мен пък родителите не могат да бъдат до време,това са ми най-близките хора.Те мислят само най-доброто за мен.Мъже има много,но родителите ми са едни.Аз поне не мога да сложа мъжа ми ,пред родителите ми .
Аз с майка ми се чувам поне по 3 пъти на ден и все за по поне половин час,а живеем при нашите в момента.Тя самата се чува всеки ден с баба ми ,вуйчо ми също така.За нас това са супер нормални неща.Когато бяхме в Белгия и аз всяка вечер бях на скайпа с камерата и бебето.Виж чак с часове някой да ме наблюдава си е луда работа и не бих го допуснала ,независимо майка или свекърва.
Много често свекървите и тъщите са си много добри даже,но младите си мислят,че света се вътри около тях,да не говорим,че нямат угодия.
Моите родители са слънца направо.Свекърите пък никога не са ни се месили.Живяли сме с тях ,когато Жоро беше бебе и веднъж не са ми казали "защо не давам вода ,сок ,попара и т.н.Не са ми се месили за нищо.Ама аз пак намерих да се подразня - Жоро се будеше доста рано и свекървата всеки ден в продължение на поне 2 месеца(после явно осъзна,че няма да го бъде) ме питаше да го вземе,че да се наспя и аз все отказвах.Ей направо със свито сърце ходех да правя млякото,защото знаех,че ще ме пита.Тя жената просто искаше да ми помогне,да си почина,а мен това в здравето ми бъркаше направо,все едно някой иска да ме отдели от детето ми.
Моята приятека пък,едва чакаше да дойде я майка и ,я свекървата,че да им остави бебето и да и го носят само да го кърми.Тя пък се дразнеше,че нейната свеки не се сещала веднъж да го вземе ,за да вечерят нормално с мъжа и.Та така -угодия нямаме и ние. :lol:
-
Зори, ти си за завиждане тогава :)
А че мъже много - вярно е. Но децата и те ли са под път и над път? След като се съобразявате наполовина с децата, наполовина с родителите - колко от вас са отишли на рожденния ден на майка си, когато детето им е болно и има нужда от тях? Аз съм расла с баща-изрод (буквално) и съм имала само майка си. Адски близки сме. Не можех да си представя, че един ден ще си хвана пътя и ще има нещо по-важно в живота ми от нея. Виждах от какво се лишаваше тя заради мен. Тя все ми казваше, че един ден контактът ни ще е веднъж дневно по телефона, аз обаче... Един ден, вече бях започнала опитите за бебе, т.е. милеех за свое дете и пак говорихме на тази тема. Тя ми каза - Всичко е в реда на нещата. Ако аз падна на единия тротоар, а детето на другия - при кого ще отидеш? Това е смисълът на 'майка-баща до време'. Появят ли се децата - няма по-важно нещо от тях (като дете на разведени родители и преживяла един развод съм далеч от мисълта, че мъжът е неразделна част от семейството - децата!Децата имам предвид!). Но всеки го разбира по различен начин. Майка ми не живее в града, чуваме се по веднъж на ден (някой път и през ден), ходим да ги видим когато можем....Но майка ми НИКОГА няма да ме подложи на такъв Биг Брадър тормоз, няма да ми звъни по 5-6 пъти на ден, няма да ме излага на центъра с викове - ехооо, тук съм ма мамооо, нито пък ще ми се меси в отглеждането на децата.
-
Зори, ти си за завиждане тогава :)
А че мъже много - вярно е. Но децата и те ли са под път и над път? След като се съобразявате наполовина с децата, наполовина с родителите - колко от вас са отишли на рожденния ден на майка си, когато детето им е болно и има нужда от тях? Аз съм расла с баща-изрод (буквално) и съм имала само майка си. Адски близки сме. Не можех да си представя, че един ден ще си хвана пътя и ще има нещо по-важно в живота ми от нея. Виждах от какво се лишаваше тя заради мен. Тя все ми казваше, че един ден контактът ни ще е веднъж дневно по телефона, аз обаче...
Горката ти и жална майчица, ако един ден се нуждае от обслужващи грижи, ама дечицата ти няма къде да се ширят... :? Ще се наложи да минаваш по другия тротоар! :? Да сме се съобразявали наполовина с родителите си и наполовина с децата.... 8O 8O А какво, да отрежа жената, която ми е дала живот напълно ли? Тази, която при същия като твоя баща изрод, работеше на 2 места за да учим със сестра ми..Лъжеше, че не е гладна, за да има за нас...Айде моля ти се! Твоята я прави каквото искаш, с моята ще се съобразявам до живот! Винаги ще е неразделна част от моето семейство, ще участва активно в него, ще бъде обичана!
А ти...тя историята се повтаря казват...тези си съждения ще предадеш и на децата си. Така ,че те ще разсъждават по същия начин някой ден... :wink:
-
Вени, няма да се обидя за "дъртост", споко!;-)
Хайде и аз да пак да се изкажа.
Аз също съм израстнала само с майка, много сме близки, нямам деца, но не мога да си представя, че един ден ще ми се налага да избирам кое е по-важно - ми и двете предполагам, че ще са ми еднакво важни.
Лек ден на всички!;-)
-
Не се сдържах да не се включа, но донякъде подкрепям Мимс, защото когато имаме свое семейство - съпруг и деца, ние се ангажирани с техните грижи, проблеми, болести и т.н., но връзската с родителите не се разрушава, просто те остават вече само родители. Не може да се срежи с ножица отношенията с родните родители и да се започне на чисто с новия човек. Все пак сме социални животни, които имат ценности и приоритети. Това са напълно нормални неща. Майка ми, например, беше свикнала всяка събота да сме на кафепиене със сестра ми, но откакто се отделих с мъжа ми кафепиенето се разреди доста :lol:
-
Хм, аз съм била горе-долу в ситуацията на Мимка, обаче мен майка ми каза, че не може да ме гледа и ме остави на баба и дядо. Чуваме се рядко, кактои с баща ми. Връзка дълбока нямаме, но когато имаме нужда една от друга се чуваме и по няколко пъти на ден.
Аз лично ще градя модел на семейство различен от моя.
-
Връзка дълбока нямаме, но когато имаме нужда една от друга се чуваме и по няколко пъти на ден.
При нас е обратното, имаме силна връзска както със сетра ми, така и с майка. Винаги усещаме ако има нещо станало с другата. Всеки ден се чуваме и си приказваме, но рядко се виждаме. С брат ми се чуваме около 2-пъти в седмица, както и с татко. Държа да се поддържа тази връзска, това е семейна ценност.
-
Може, ама не е възпитана в мен. Беше само към хората които бяха за мен майка и баща.
-
Бубулина - много се палиш, моето момиче, пази бременността си повече, тези емоции не са в твоя полза.
Ти искаш да ми кажеш сега, че майка ти, която е работела на две места, за да ви отгледа ви е поставяла на заден план заради своите родители? Защото моята, за да ме отгледа ме беше поставила на първо място в живота си. И се съобраяваше винаги първо с мен, а след това с останалите. Така ме е учила и мен - децата са на първо място - нейната майка е поставяла нея, тя мен, аз децата ми, те своите....нормалния ритъм на живота. Това не значи, че не я обичам, що за глупости. Обичам я повече от всеки друг човек в живота си. Бях с нея през годините и аз знам през какво сме минали двете. Сега обаче работя, имам мъж и не мога вече да пътувам всеки ден, за да я видя, дай да ида да се обеся заради този факт. И за нея не е проблем, аз не познавам хора, които като си 'поемат пътя' да се отдават на родителите си както преди. Разбира се, че когато имаме нужда се чуваме повече от 1 път на ден. Просто майка ми не е от тертипа на свекървата, и слава Богу.
Но все още децата ми ги няма. Като се родят (дай Боже) вече приоритетите ми ще са други. Никой не говори за тотално отрязване на родителите, що за глупост. Но вече приоритет са децата, а не родителите, както е докато си още млад и без ангажименти. Но както казах - има хора, които не търпят мнение, различно от своето. Проблемът си е техен. И този спор е излишен. Аз нямам проблем с вашите мнения, но вие нещо много се палите от моето. Явно майките ви така са ви учили :)
Хубав ден и край от мен по темата като цяло.
(няма смисъл да отговарям на глупавата теория на Бубулина за 'предаването' на разводите и подобни неща от родители на деца...Това може да го каже само крайно незапознат човек)
-
Бубулина , Змимка, хайде де се успокоите и двете и да си изясните различията на лични съобщения.
Темата отдавна се отклони и не е тепих, на който да се мерят на коя майката е по-добра.
Всяка публикация не по темата ще бъде изтривана!
-
Никой не говори за тотално отрязване на родителите, що за глупост.
ето кой говори - 1 ден по-рано:
Майка ми винаги ме е учила, че 'майка, баща - до време'. Създадеш ли семейство, ти се отдаваш на 100% на него, така, както са направили твоите родители.
радвам се, че вече си разбрала къде беше насочена забележката. към стоте процента.
сега нещо друго - в последния ти постинг точно 3 пъти използваш израза "глупост" по адрес на писаното от другите потребители. това, съгласно правилата на форума, т.9, не е приемливо. въздържай се занапред.
-
трудно се постига диалог там, където наставническият тон присъства. вероятно затова и в този случай не се получава.
не самото ЕГН е отговорно за промяната или липсата на промяна във възгледите, а по-скоро преживените препятствия и радости и капацитета да ги осмислиш - ако такъв е наличен, разбира се.
както днес може човек да каже "така мислех и аз на 30", така може и на него да му кажат "така смятах и аз, когато бях на 50". и в двата случая, това не е валиден аргумент към другата страна и не носи смисъл, според мен.
"малоумни абсурди" също е една доста цветна квалификация, която вероятно също противоречи с някои правила някъде.
а да се разискват 100те процента на змимка в толкова буквален аспект, е несъстоятелно.
поздрави! :bighug:
-
Можем да се обясняваме до безкрай кой крив, кой прав, кой какво казал и защо.
Един път помолих за успокояване на страстите и за придържане към темата. Явно молбата ми не е достатъчна. И за да не продължават безсмислените спорове, заключвам темата.
Който желае може да направи нова тема, в която да се обсъждат свекървите.
Ако имате оплаквания към мен, моля пишете ми на лични.
Хубав ден!