www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: Миники в Юни 04, 2006, 18:14:26 pm
-
Момичета, нека споделя нещо с вас, от хормоните ли, не ли, но съм станала ужасно ревлива. Ето днес например бях на сватба на моя добра приятелка, близка ми е но не чак толкова, виждаме се сравнително рядко за съжаление. Бях единствена в залата, която плачеше, хората ме гледаха учудено, не аз съм тази която би трябвало да плаче от умиление все пак. После измислиха някакъв обичай, булката да ритнела менче с вода, за да се види момиче или момче ще роди първо. Тя милата преди 6 месеца направи спонтанен аборт, спомних си за това и се разстроих. Аз пак бях единствената, която ревна, и то доста сериозно, добре че познавах малко хора там и на никого не направи впечатление.
Когато отивам на преглед в клиниката по репродуктивно здраве и видя поне две три двойки в чакалнята, такива като нас – „недотам плодовити” – едвам сдържам сълзите си, това че не сме единствените с такъв проблем не ме успокоява, напротив – подтиска ме ужасно. Мога да продължавам до безкрай с разказа за тези мои тегоби… Иначе съм оптимистка съм, но ужасно ревлива :oops: :cry:
-
И аз последно време рева за щяло и нещяло.. ей така, седя си, мисля си за нещо и изведнъж ми става много мъчно и започвам да плача.. в транспорта, по улиите.. навсякъде...
Ето и сега пиша и очите ми се пълнят :cry:
Аз съм оптимист, лъчезарна, добронамерена и усмихната... всъщност бях такава..
Сега съм ревяща и хаплива :oops:
-
Леле Диде, това все едно че съм го писала аз. Особено пък в транспорта - рев голям пада при мен там :lol: Само онова минало време от предпоследното изречение не ми хареса, лъчезарни сме си и сега, само дето сме души - камбани :wink:
-
А аз мислех, че само аз съм ревлата............явно е нормално за нас.
-
Аз съм си доста емоционална по природа та не мога да разбера когато плача хормони ли бушуват в мен,що ли..... :lol:
-
Да ви кажа момичета същата съм като вас!!!!Много лесно се разплаквам,много съм чувствителна.И аз като Дидето как то се сетя за нещо и ми се насълзяват очите!
Но прреди години не съм била такава ревла!Винаги съм си била чуствителна- тя зодията ми е такава но рядко се случвало да заплача!
А сега направо немога да се позная!От 6 години се боря с живота само и само да си имам рожбичка,за жалост за сега нестава.Явно тези години борба много са ме променили.Всичките ми познати казват че съм много лъчезарна и голям оптимист, но аз мисля че бях такава !!!
Тази болка и мъка която изживяваме дава отражение!Не мисля че проблема са хормоните а тази светлинка в живота ни за която мечтаем!
Мили момичета от сърце ви пожелавам на всичките скоро ....много скоро да се поеви и при нас тази светлинка и следващите сълзи да бъдат само от радост!!!!!!!!!!!!! :bighug: :balk_21:
-
Айде да си ревем заедно :bighug:
-
Ами и аз се включвам в отбора :bighug:
-
:laundry: Ма не мога да ви насмогна на носни кърпи бе,що не се редувате :wink:
-
:laundry: Ма не мога да ви насмогна на носни кърпи бе,що не се редувате :wink:
Те кърпите нестигат май трябва кофи!!!
-
Признавам си, и аз - рева ,като магаре /тайно/. :oops: :oops: :oops: Особено преди цикъл - задължително ! Със сигурност хормоните оказват влияние.
Обаче откакто не правя бебе / т.е. откакто съм "single" :wink: / вече не рева толкова,няма го очакването притеснението,разочарованието :cry: . Просто спокойно си чакам М и това си е. Отстрани нещата изглеждат много по-различно. Абсолютно вярно е ,че който не се "пече" на тоя огън и да се скъса не може да разбере ,за какво става въпрос,колкото и да ни обича и да ни желае доброто. А истината е ,че трябва да си пазим нервите,че други няма да имаме в тоя живот. Ама на практика е невъзможно,като има такъв проблем. Поне можем да опитаме,нещо като смирение,знам ли...за наше добро и за доброто на близките ни и бъдещото бебе ,разбира се ! :)
Слава богу,че го има тоя сайт ,където наистина човек може да срещне разбиране ! :grouphug2: Успех,момичета !
-
И аз се включвам в отбора на ревлите, плача си навсякъде вече, в колата, вкъщи, по улиците, в заведение, при това напоследък - все по-често, чак сама не мога да разбера какво ми става. Добре, че са измислили очилата, слагаш ги и се ревеш на спокойствие:). В събота бях при док, отложи се лапарто ми, защото се оказа, че съм задържала таман два фоликула този месец, пък иначе уж си ги пукам без проблем, та като ми каза и първата ми мисъл беше - ето можеше да си имам близначета, а то... и едва се удържах да не се метна със сълзи и сополи на врата на док, чак той се притесни като видя как се разстроих, добре че сигурно не съм единствената. Пък какво стана като си влязох в колата - рев, та рев, как съм се справила с шофирането довкъщи идея нямам. Такива работи при мен:(
-
Аз пък разревавам и майка ми, и свекърва ми, само мъжа ми оЩе не, като стане въпрос за бавно-идващото бебе :)
-
Направо ме разплакахте когато чета колко много мъка има и в вашите душички!На никого непожелавам да испита тази мъка и болка ,дори на най големия си враг защото тя направо съсипва човека!
Само вие разбирате за какво ви говория ..............особенно тези които се борят повече от 5 години!!!! :balk_21:
-
абе и аз съм голяма ревла на моменти, но вече съм се убедила на 100%, че тоя рев е хормоно зависим. ( то е близко до акъла,де, аз просто се убедих как безпроблемно функционира схемата...) Само дето не мога да установя, на кой хормон го дължа ... Даже мислех да пусна едно търсене в гугъла, само дето не знам как да го формулирам ,че да излезе нещо смислено...
не знам защо си мисля, че може естрогенът да е главният виновник, и това хич не ми харесва предвид на поразиите, които се случват при естрогенен излишък.
Айде, ако някой знае нещо по-конкретно да ни осветли... :?
-
и аз се включвам в отбора
-
И аз съм в отбора - рева в клиники, в колата, като сме на гости...
(http://i19.photobucket.com/albums/b160/katyluv/Crying.gif)
-
Рева си по всякави поводи, а често и без поводи.Това ми се случва от година-две, преди никога не съм била такава ревла. Сега като видя някое сладко бебе- рев, като прочета някоя гадна статия във вестника- пак рев, като гледам филми да не говоря, вече и на кино спрях да ходя с компания, че като се разкисна от началото, та докрая все си подсмърчам, хората около мене почват да ме питат какво ми е и да подават носни кърпички, ужас! Незнам хормони ли са, психика ли е , може и да съм станала напоследък по-емоциоанална от разните ми там неуспехи с бебеправенето, ама не се издържа..... :balk_145:
-
А как реагират мъжете ви когато заплачете?
-
А как реагират мъжете ви когато заплачете?
опитва се да ме успокоява, но също така казва, че не енормално това състояние и дори веднъж предложи, ако трябва да се консултираме със психолог :oops:
-
А как реагират мъжете ви когато заплачете?
Моят много се притеснява, не знае какво да напрви, каже, за да ме успокои, ходи напре-назад (ако сме вкъщи) с обезумял поглед, друг път ми казва, че всеки път като ме види да плача - му се къса сърцето от мъка и се чувства безсилен да ми помогне, което още повече го тормози. Понякога просто ме гушва, което ми действа още по-плачостимулиращо, големи драми!!! Напоследък гледам да не се разплаквам пред него, защото знам, че това много му тежи, иска да съм щастлива и се чувства виновен, че неможе да ме направи щастлива. Но все пак - щастието си е вътрешно състояние - то не зависи особено силно от това дали имаш/нямаш дете, пари, любов... Винаги нещо ще липсва на всеки от нас - днес е бебето, утре - нещо друго, във всеки момент от живота ни ще си имаме някаква болка и мъка, въпросът е да се не се чувстваме "ощетени", нещастни заради нея. Аз не съм успяла да достигна до такава душевна нагласа, във вечна борба със себе си съм по този повод, но определено смирението и чисто философският поглед на живота не са силната ми страна.
-
Само дето не мога да установя, на кой хормон го дължа ...
Прогестерона или по-скоро дефицита на прогестерон при умиращо вече жълто тяло. Или може би променящо се съотношение между естрогени и прогестерон.
(Кой къде беше писал, че матката плаче с кървави сълзи за нестаналото бебе...)
-
(Кой къде беше писал, че матката плаче с кървави сълзи за нестаналото бебе...)
Това ме докосна много силно :cry:
-
(Кой къде беше писал, че матката плаче с кървави сълзи за нестаналото бебе...)
Това ме докосна много силно :cry:
Е сега вече ме разплакахте и мен
-
Момичета,а аз си мислех,че нещо не съм добре!И аз започнах да рева за най-малкото.Насълзяват ми се очите,когато гледам филм,когато чета темите тук във форума,когато се случи нещо хубаво,когато видя малко дете,когато се замисля,кога ли най-после ще стана мама, и т.н.Да не говорим пък как се разстройвам ако нещо лошо се случи!Плача,ако не се любим по време на ову,плача като ми дойде,абе направо съм едно ревящо чудовище! :D
-
Аз пък не рева толкова, обаче така съм се изкривила :? незнам кое е по-добре да ревеш или да се заяждаш, обаче на момоменти не мога сама да се понасям :lol:
-
Уффф, успокоихте ме да ви кажа... и аз съм от отбора на ревлите напоследък :cry:
Колкото до милото... И то се чуди и мае какво да направи за мен, и как да ме успокоява... Аз гледам да се крия, и най-често си поплаквам пред РС-то със слушалки на уши, ама и там ме излови... Престана ли да си тананикам нещо, значи съм се разплакала...
-
В плачливи състояния изпадам главно когато съм сама, т.е. тогава сама си търся поводи за плач: някаква тъжна мисъл, връхлетяла ме внезапно най-често. Когато мъжът ми е до мен, по-рядко. Неговото присъствие винаги ме успокоява, а прегръдката му е лечебна винаги. Но един мъж винаги търси причина, винаги съзира проблем: но защо плачеш сега, миличка?? А аз често плача просто от любов към спорта :lol:
-
От години съм се научила да контролирам сълзите си, но както казвате, напоследак нещо не се получава. Сега наскоро бяхме на кръчма с приятели, докато ги чакахме, така се расплаках че чак аз се очудих на себе си. Преди не си позволявах пред съпругът ми да заплача, а сега даже в заведение :oops: . Милото направо испадна в паника, след като толкова години се правих на "силна" сега май вярно ме е ударил някой от хормоните.
-
Само дето не мога да установя, на кой хормон го дължа ...
Прогестерона или по-скоро дефицита на прогестерон при умиращо вече жълто тяло. Или може би променящо се съотношение между естрогени и прогестерон.
(Кой къде беше писал, че матката плаче с кървави сълзи за нестаналото бебе...)
Абе, Зайо, когато е от прогестерона ( обикново преди цикъл) е различно- тогава като цяло съм много нервна, всичко ме дразни, гърдите ми са напрегнати ( за гърдите съм питала ендокринолог и отговорът кой хормон е виновен не е еднозначен, сложна игра на хормони е) и т.н. Абе тогава съм бойна!
А тази ревливост , която усещам през останалото време ( на периоди) е странна- чувствам се много съпричастна с всякакви хорски скърби, много емоционална ставам ( като героиня на сапунка :? ), много добронамерена, интуитивна и хич не съм бойна... :roll:
Уф, не знам, ама ми се струва че или ние много се втелясваме, или наистина сме хормонално "объркани" :evil:
-
А как реагират мъжете ви когато заплачете?
опитва се да ме успокоява, но също така казва, че не енормално това състояние и дори веднъж предложи, ако трябва да се консултираме със психолог :oops:
Съвсем нормално е , мила, даже е за предпочитане. Изпразва се натрупаното напрежение. Така че , милички, ревете си на воля. Особено ако след рева сте по-добре! :bighug:
-
Абе, Зайо, когато е от прогестерона ( обикново преди цикъл) е различно- тогава като цяло съм много нервна, всичко ме дразни, гърдите ми са напрегнати ( за гърдите съм питала ендокринолог и отговорът кой хормон е виновен не е еднозначен, сложна игра на хормони е) и т.н. Абе тогава съм бойна!
А тази ревливост , която усещам през останалото време ( на периоди) е странна- чувствам се много съпричастна с всякакви хорски скърби, много емоционална ставам ( като героиня на сапунка :? ), много добронамерена, интуитивна и хич не съм бойна... :roll:
Уф, не знам, ама ми се струва че или ние много се втелясваме, или наистина сме хормонално "объркани" :evil:
Алфинка, може и от естрогените да е, ама може и от ниското ниво на прогестерона през това време да е (нали и през фоликулярната фаза има някакъв, но нивото му е ниско).
-
И аз винаги съм си била голяма ревла :cry:
:P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P
Тъжни, щастливи мигиве-ВСЕ РЕВ. Понякога се мъча да задържа сълзите, но като ми застане една буца в гърлото, ако не пусна сълзици да ми олекне, ще се задуша.
Като бях тази година на тържество за 8-ми Март в градината на племенника..........РЕВ, РЕВ, няма спиране, чак ме досрамя, но нямаше как да изляза от стаята. Викам си " Боже, аз не съм добре??? "
Всичките дечица бяха толкова милички и сладки. Очичките им светиха, сърчицата тупкат, усмивки греат и всяка втора дума МАМО, МАМО, МИЛА МАМО.
Кога ще дойде времето, когато ще чуя тези топли думи и аз?
Пожелажам го на всички ни в най-скоро време!
-
А как реагират мъжете ви когато заплачете?
Честно казано гледам много да неплача пред половинката защото му става много тежко като ме гледа така............гушва ме и винаги се опитва да ми обесни че нищо неможем да направим ....освен да продължим борбата и да се надяваме на чудотО!!!!!НЕИСКАМ ДА ГО РАЗТРОЙВАМ!
Момичета май много ревли станахме всичките.........
-
Боже олекна ми като ви чета!И аз съм така - рева навсякъде и по всяко време без да мога
да се контролирам,но си мислех,че вече ме хваща критическата или тотално съм
психясала :balk_70: или и двете!По принцип съм доста борбена и винаги съм вярвала в добрия
резултат,но вече започвам да си мисля,че съм била неадекватна и да се отчайвам,но определено
никак не е леко да преживяваш цялото това напрежение и лашкане от надежда към нещастие
месец след месец.
-
И аз напоследък съм много чувствителна. При най-малкото нещо и РЕВ!
От 3 месеца пия противозачатъчни Ясмин (мисля, че са с естроген) и станах такава, преди беше по-добре, но напоследък не се търпи. Според мен е от тях. А аз ги пия, за да си регулирам цикъл след спонтанен аборт.
Незнам от лекарствата ли е или от спонтанния аборт, но много съм разтроена напоследък.
А за мен това, че въобще успях да забраменея със тази спермограма, която имаме, е голям напредък. Но все пак има и голямо разочарование и лична драма, от това че толкова бързо свърши всичко.
Незнам!
-
ААА, Нелка, ние сме смели ревли, няма да се излагаме сега. Даваме твърдо напред!!!
-
И аз бях от отбора на ревливите мацки по времето на моите прословути инсета, когато ме стимулираха с Клостил. Ужас ви казвам непрекъснато ми се плачеше за щяло и за нещяло, бях супер чувствителна по отношение на всичко, даже щом се развиках един много яко на шефа ми ... правете си сметка. :oops: :lol:
От както спрях Клостила нещата се поуталожиха и сега съм си пак старата АЗ.
Мисля, че сме толкова ревливи и заради хормоните и заради това, че бебетата не стават... само трябва да сме силни и упорити момичета!
Много скорошен успех на всички нас!!!
-
Абе, Зайо, когато е от прогестерона ( обикново преди цикъл) е различно- тогава като цяло съм много нервна, всичко ме дразни, гърдите ми са напрегнати ( за гърдите съм питала ендокринолог и отговорът кой хормон е виновен не е еднозначен, сложна игра на хормони е) и т.н. Абе тогава съм бойна!
А тази ревливост , която усещам през останалото време ( на периоди) е странна- чувствам се много съпричастна с всякакви хорски скърби, много емоционална ставам ( като героиня на сапунка :? ), много добронамерена, интуитивна и хич не съм бойна... :roll:
...ми това все едно аз съм го писала... Алфи, мисля, че трябва да поговорим :wink: :D
-
ами нали знаеш, че с теб сме близначки :lol: :wink:
да поговорим, де, айде :D
-
Ман,
при теб е разбираемо, мила, все пак хормоните ти са във "вихъра си", тъй да се каже:)
-
А как реагират мъжете ви когато заплачете?
Честно казано гледам много да неплача пред половинката защото му става много тежко като ме гледа така............гушва ме и винаги се опитва да ми обесни че нищо неможем да направим ....освен да продължим борбата и да се надяваме на чудотО!!!!!НЕИСКАМ ДА ГО РАЗТРОЙВАМ!
Момичета май много ревли станахме всичките.........
И аз така. Толкова безпомощен се чувства горкичкият ми, че даже ми казва, че ще правим Кекс със презервативи - за да не съм се надявала и отчайвала. Не бил уж държал толкова на дете. Ама аз знам, че и той като мен мечтае за дечица. И толкова искам да го направя щастлив и горд ТАТКО :cry:
Ужасно ми се доревава, не толкова като гледам майки с бебета, а като видя някой татко - гордо ходи и бута количката, или гука на бебешочето си ... Виждам го как тайно от мен поглежда към количката... Искам и аз да дам на мъжа си това щастие! Пак ми се насълзиха очите :balk_146:
-
Ралка, аз за преди де. то сега ясно :D
-
А как реагират мъжете ви когато заплачете?
Честно казано гледам много да неплача пред половинката защото му става много тежко като ме гледа така............гушва ме и винаги се опитва да ми обесни че нищо неможем да направим ....освен да продължим борбата и да се надяваме на чудотО!!!!!НЕИСКАМ ДА ГО РАЗТРОЙВАМ!
Момичета май много ревли станахме всичките.........
И аз така. Толкова безпомощен се чувства горкичкият ми, че даже ми казва, че ще правим Кекс със презервативи - за да не съм се надявала и отчайвала. Не бил уж държал толкова на дете. Ама аз знам, че и той като мен мечтае за дечица. И толкова искам да го направя щастлив и горд ТАТКО :cry:
Ужасно ми се доревава, не толкова като гледам майки с бебета, а като видя някой татко - гордо ходи и бута количката, или гука на бебешочето си ... Виждам го как тайно от мен поглежда към количката... Искам и аз да дам на мъжа си това щастие! Пак ми се насълзиха очите :balk_146:
Бебче, не се разстройвай така, все някога и ние ще ощастливим половинките си. Иначе, абсолютно те разбирам как се чувстваш и аз съм така, особено като сме на почивка с приятели с дечица, толкова ми става мъчно, че моето момче няма за кого да се грижи, не се тревожа за себе си толкова, колкото за него. Така например, миналия август бяхме с наши приятели на почивка (др. две семейства имат по едно момченце, едното на 4, др. - на 5 годинки) и ходиха в пустинята по мъжки с някакви четириколки на разходка. После на вечеря като гледах снимките, другите двама татковци с чедата си на количките, а моето сладурче - самичко, толкова мъчно ми стана, направих се, че съм забравила нещо в стаята и като се качих, си поплаках малко сама; ама съдба де, какво да се прави. Та сега твоите мисли ми върнаха картинката в главата:(
-
Рали :balk_21: :bighug: Дай Боже скоро да ощастливим мъжете си, като им родим по едно сладко здраво бебче - момченце, момиченце - няма значение.
-
Ужасно ми се доревава, не толкова като гледам майки с бебета, а като видя някой татко - гордо ходи и бута количката, или гука на бебешочето си ... Виждам го как тайно от мен поглежда към количката... Искам и аз да дам на мъжа си това щастие! Пак ми се насълзиха очите :balk_146:[/quote]
Аааа,бебе_2006,ти тотално ме разрева.
И аз съм си ревла ,като гледам май вси4ки сме си такива,4увствителни и емоционални.Но какво да се прави,важното е 4е сме борбени натури и не се отказваме лесно,мили девойки.
А пък като се 4увстваме добре,като си поплакваме,и ни улеква на ду6ицата,6те си пла4ем.
-
Искам и аз да дам на мъжа си това щастие! :balk_146:
Аз също, и това, че не мога ме смазва :cry:
-
Милички момичета стига сте писали такива тежки думи пълни с толкова много мъка че всеки ден когато чета постоянно рева!!!!!
Особенно сега когато чакам резултата от инсе.
Немога да опиша с думите колко много ви разбирам и колко много ви пожелавам .......всяка от вас да си има поне едно детенце!!!!!!!
Аз обаче вътре в себе си вярвам че всички ние щев си имаме бебета!! :balk_21: :balk_21: :balk_21:
-
Мили момичета, мога да ви кажа от личен опит,че и реването и депресията и дори полип,
който щяхме да оперираме и който се беше получил в следствие на стимулациите
изчезнаха като дим след само една седмица гладна диета и ходене по 4-5км. пеша!
Направо не мога да се позная!Явно организма ми се изчисти от изпитите хормони
и започна да се саморегулира.
Ако ви интересува - 800г. до 1кг. различни плодове разпределени за деня, 3 чая с по
1ч.л. мед и 2 литра вода.Нищо друго не е разрешено.Така3 днирна четвъртия към това
прибавяте и една салата - само зеленчуци без никакви млечни продукти, на 5 ден плюс
това и 200г.сварени картофи или картофена супа и после започвате всичко
отначало и повтаряте до 3 - 4 пъти колкото ви е приятно и издържите.После обаче
захранването става внимателно като първите дни менюто е главно пак плодове и
зеленчуци и се включват останалите продукти внимателно всеки ден по един нов.Явно от
многото жива и витаминозна храна организма се разтовари и регулира.
Ще се радвам ако ви е от полза - кризите и трудностите са до 3 ден, а после се чувстваш чудесно.
-
Мили момичета, мога да ви кажа от личен опит,че и реването и депресията и дори полип,
който щяхме да оперираме и който се беше получил в следствие на стимулациите
изчезнаха като дим след само една седмица гладна диета и ходене по 4-5км. пеша!
Направо не мога да се позная!Явно организма ми се изчисти от изпитите хормони
и започна да се саморегулира.
Ако ви интересува - 800г. до 1кг. различни плодове разпределени за деня, 3 чая с по
1ч.л. мед и 2 литра вода.Нищо друго не е разрешено.Така3 днирна четвъртия към това
прибавяте и една салата - само зеленчуци без никакви млечни продукти, на 5 ден плюс
това и 200г.сварени картофи или картофена супа и после започвате всичко
отначало и повтаряте до 3 - 4 пъти колкото ви е приятно и издържите.После обаче
захранването става внимателно като първите дни менюто е главно пак плодове и
зеленчуци и се включват останалите продукти внимателно всеки ден по един нов.Явно от
многото жива и витаминозна храна организма се разтовари и регулира.
Ще се радвам ако ви е от полза - кризите и трудностите са до 3 ден, а после се чувстваш чудесно.
Мила Алми до колкото знам такива резки диети стресирват организма и често се разбутват хормоните!Не съм сигурна че това е подходящо за всеки!
Но явно за теб да!........радвам се че нещата при теб се нормализираха!
виж ходене по 4-5 км това е много хубаво!!!!Спорта е много полезен за нервна система...................това е походящо за всеки!!!
Алми дано да продължаваш все така и скоро да имаш повод да се похвалиш!!!От все сърце ти го желая!!!! :balk_21:
-
Напротив, Ади нормализират се хормоните и антителата,защото отпадните продукти
от усвояването на белтъчините са точно тези които причиняват повечето
заболявания и на организма се дава време да си почине и да се изчисти.
Разбира се при много дълъг период на недохранване, булимия или анорексия, които са вече
заболявания, естествено че ще се разстроят,но аз съм била на много по-строга диета
от тази 30 дни и хормоните ми са били перфектни. :balk_21:
-
Аз мисля че :balk_146: това със реването го преживях първият месец сега след като разбрах че бременоста ми не е извънматочна, а вътре маточна,немога да спра да се усмихвам и радвам preggo :dance2:
-
Винаги нещо ще липсва на всеки от нас - днес е бебето, утре - нещо друго, във всеки момент от живота ни ще си имаме някаква болка и мъка, въпросът е да се не се чувстваме "ощетени", нещастни заради нея.
По принцип е така, но каквото и да ми е липсвало преди не е била толкова болезнена липсата както сега, когато ми липсва дете. Никога не съм се чувствала така, преди опита изпитвах липса, но някакси не ме болеше, а сега - ще се пръсна. Имам чувството, че като излезна на улицата и всичко ми напомня за моят проблем, бременни, майки с колички, други с по-големи деца, детски кътове, детски магазини на всяка крачка, влизаш в аптеката и там бебешки принадлежности, биберони и т.н....., а ти се бориш със себе си да преодолееш поредната загуба и да погледнеш напред. Сигурно аз съм се побъркала, но днес ми е изключително тъжен и ревлив ден. И аз като повечето от вас момичета плача навсякъде, незнам дали е хормонална депресия, но определено се чувствам много променена относно емоционалното си състояние.
-
Оххх май и аз ще се разпиша тука...... аз по принцип съм доста емоционална и не мога да скривам емоциите си било то радостни или тъжни. Но на последък се улавям, че започвам да плача само от една мисъл пробягала в главата ми( независимо каква е предимно свързана с бебетата, но и не само..). Случвало ми се е да плача както си вървя по улицата. Почти не се притеснявам от това, че може някои да ме гледа. Според мен това е от редица понасъбрали ни се неща и то не само заради невъзможността ни да заченем. Ужасно е мили мои. А както виждам тази тема ще се разширява и повече...... Усещам в себе си една безпомощност, която ме подтиска ужасно и мисля, че на нея се дължи чувствителността ми. Дори мога да кажа че моментите, в които съм се и се смея са значително по малко. Безизразното и тъжно изражение в/у лицето ми е сякаш перманентно и само проблясъци на усмивка чат пат променят картината. Чувствам се неспособна да изпитам щастие или ако се зарадвам на нещо то трае само миг. А най-лошото е, че понякога ми идва да зарежа всичко и това не включва само бебето, включва връзката ми с човека до мен, всичките надежди и планове. Просто да оставя всичко.Не ме разбирайте погрешно аз не съм човек, които се отказва лесно, но като че ли всичкото това напрежение ми идва в повече...........Мисля че е много страшно един човек на 24г да каже- Вече няма смисъл.......и да изгуби пътя си, мечтите си. Едно време можех да мечатя за бременноста си просто да вървя по улицата и да бъда някъде в друго време където съм с корем и съм щастлива( и бях щастлива само от мисълта ) .. сега не мога. Искам да си върна мечтите ....... :cry: Толкова ми липсват..
-
Мила Наха всички преживяваме тези моменти!Болката и мъката в душите ни е прекалено голяма !Аз лично още немога да се справя с второто неуспешно инсе!Сега много се обезверих и паднах духом.
Но това небива!!!Ще почина малко и се надявам скоро да се съвзема и да продължа борбата!ТРЯБВА ДА СЕ БОРИМ!!!!!!!!!
Мила Наха ти си само на 24 .......времето е пред теб!!!!така че стегни се момиче и се бори!На края ще успееш!!Всички ние ще успеем! :balk_21: :bighug:
-
Мила,Наха,ти си една от най-свежите форумки ! Ти имаш цялото време на света пред себе си ! Не се предавай,никоя от вас не бива да се предава ! :balk_77:
Аз откакто зарязах всичко се чувствам сякаш огромен товар е паднал от плещите ми ! Дори мисълта,че няма да имам никога дете не ме плаши вече. Незнам,може да не е нормално,но сега ,за разлика от преди ,съвсем спокойно си говоря за деца,бремености ,радвам се на бебета /с малки изключения- признавам си онзи ден ,преди да ми дойде ревнах ,като видях едно сладурче с биберон,ама то е от хормоните :wink: / Даже сама искам да излизам с приятелки и бебетата им. Сега осъзнавам каква фикс идея ми е било и какъв живот съм живяла - кошмар по-скоро. Не се издържа понякога на това.Не всяка психика може да го понесе,само най-силните успяват ! Вижте Джам,Сигнус,Стефи,Ултра,Манхатън и другите момичета,които успяха. Не спирам да им се възхищавам и да им се радвам от сърце !!! Силни жени-достойни за възхищение ,смели и борбени докрай ! Моля се някой ден и аз да имам истински човек до себи си ,който няма да ме предаде ,дори и да се наложи пак да се боря, Тогава не бих се отказала,но в тази връзка просто нямах шанс. :(
Така ,че ,мили момичета ,ако имате истински мъже,които са с вас ,каквото и да става - нямате право да падате духом ! Опрете се на тях,на приятелите си ,огледайте се колко е прекрасен света - не се затваряйте в себе си - това е голяма грешка ! След всяко падане се изправяйте по-силни от преди ! Каквото и да говорим,отказване няма ,знаете го ,нали ? Няма начин да не успеете по един или друг начин ! Стискам ви палци на всички ! :balk_21:
-
Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?"
„ Защото съм жена?", отговорила му тя
„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш"
По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?"
„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.
Най-накрая попитал Господ:„Господи, защо жените плачат толкова лесно?
Господ отговорил: „ Когато създавах жената, тя трябваше да е специална.Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква. Дадох й чувствителност да обича децата си въпреки каквото и да и въпреки всички обстоятелства, дори когато дете й я е наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро за да защити сърцето му.
Дадох й мъдрост за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.
И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.
„ Виждаш ли, сине.", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.
Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й – мястото, където любовта обитава."
-
КРАСИВО Е
(http://img356.imageshack.us/img356/6548/22931wiy0opl3wp2du.gif) ВОВА
-
Боба, благодаря ти.... Толкова много се нуждая от окуражителни слова... добре, че сте вие момичета...
-
Прекрасно е! :balk_5:
-
Наистина е много красиво !!!! :balk_102:
-
Много е хубаво. 10х
-
От години съм се научила да контролирам сълзите си
Казвай как , защото при мене е страшно....
-
Аз това за жената и сълзите го получих съвсем скоро на меила от една приятелка в Америка явно е доста разпространено , но това не го прави по малко очарователно и истинско. Убедена съм че всяка дума е вярна и се отнася и за нас .
-
А аз мислех, че само аз съм ревлата............явно е нормално!
-
Усещам в себе си една безпомощност, която ме подтиска ужасно и мисля, че на нея се дължи чувствителността ми. Дори мога да кажа че моментите, в които съм се и се смея са значително по малко. Безизразното и тъжно изражение в/у лицето ми е сякаш перманентно и само проблясъци на усмивка чат пат променят картината. Чувствам се неспособна да изпитам щастие или ако се зарадвам на нещо то трае само миг. А най-лошото е, че понякога ми идва да зарежа всичко и това не включва само бебето, включва връзката ми с човека до мен, всичките надежди и планове. Просто да оставя всичко.
Това все едно аз съм го писала :cry:
Също и мислите на Бебе кога ще зарадвам мъжа си, как той гледа чуждите деца, аз се чувствам безпомощна и виновна, че не мога да му дам това щастие :cry: :cry: :cry:
А той милият само казва, че иска пак да види усмивката ми, че много му харесва, а виждам колко много страда и той :cry: :cry: :cry:
Понякога даже си мисля, че за всичко около мен ще е най-добре да ме няма, да изчезна от този свят, да се стопя някак си .... :cry: :cry: Само дето още не съм намерила начин как да стане това ...
-
pkoprinkova,
никакви такива. Стопяване! Ами как ще живее мъжът ти - каква мъка ще е за него представяш ли си?! Ти си важна и за него и за много други хора, които те обичат. Значи сега за мъжът ти е радост, че те има - живей с тази мисъл и никакви депресии. Депресиите ги позволявам само в късна есен и евентуално зимата, но сега с това хубаво слънчице навън, а тука - ред сълзи, ред сополи! Ади - вземайте носните кърпи и на пикник :bighug:!
-
Досега съм ревала само веднъж пред мъжа ми, защото при нас има мъжки фактор и предполагам, че на него му беше още по-гадно отколкото на мен. Та затова когато ми се доплаче, все си представям, че той е до мен и гледам да го преглътна.
-
Досега съм ревала само веднъж пред мъжа ми, защото при нас има мъжки фактор и предполагам, че на него му беше още по-гадно отколкото на мен. Та затова когато ми се доплаче, все си представям, че той е до мен и гледам да го преглътна.
Предполагам, че ако имахме мъжки фактор, щях да приема ситуацията много по-спокойно. Пак щеше да ми е криво, но нямаше да се чувствам толкова виновна и непълноценна. Не че си пожелавам и мъжът ми да има проблем, само това оставаше :?. Но не мога да се оттърва от чувството, че аз съм дефектната, че ако не бях аз, той сигурно щеше да има свои деца :( :( :(
Знам, че съм всичко за него, а от това още повече ме боли, защото той страда заради мен. Знам, че "стопяването" ми няма да реши проблема и само това ме спира за момента да не върша глупости честно казано. Но никога няма да мога да си простя, ако не родя неговото дете :( :( :(
-
Истината , мила, е че и аз съвсем до скоро се чувствах така - непълноценна, не-пълна жена. Лошото е, че когато се чувстваш по определен начин рано или късно и околните започват да те възприемат така - непълноценна. Осъзнах, че освен не мога (за сега :) ) да даря мъжа си дете (за което той мечтае и говори много преди аз да порастна за тази мисъл), провалям малкото ни мигове заедно с цупене, реване, самосъжаление и омърлушеност. Аз и ти не сме виновни за това, че имаме здравословен проблем и най-важното не трябва да се чувстваме виновни. Мъжете са крехки същества и обикновено им трябва малко, за да се чувстват добре - да не им отнемаме това малко! Те не са се оженили за матка, еди какви си кистозни яйчници, миома или пък хормони под/над нормата. Те са се оженили за ЖЕНА - пълноценен човек, който ги подкрепя и обича, а не се самовглъбява в едно заболяване! :bighug:
-
Благодаря Лан
:bighug:
Много си права за всичко. Само дето немалка част от щастието на мъжете ни е и в това да имат дете. Иначе и аз се опитвам да изляза от дупката на депресията и понякога услявам. За съжаление за кратко. Но все си обещавам, че ще гледам поне пред мъжа ми да съм по-усмихната. Понякога успявам, понякога не :?
-
:balk_21:
-
И аз съм си мислила: "Защо ли не бяхме с мъжки фактор", в никакъв случай не, за да се чувства мъжът ми виновен или пък непълноценен, а защото съм сигурна, че аз ще го подкрепя каквото и да се случи. Тогава си помислих "Защо разсъждавам толкова егоистично!? Щом аз съм сигурна, че ще съм до него и ще го подкрепям и обичам ако той има проблем, защо му отказвам правото той е до мен, когато имам проблем." Сега - проблемът ни е общ, старая се да мисля възможно най-малко за него и ОТКАЗВАМ да се чувствам непълноценна! Аз съм ценна, ако не бях, просто нямаше да се родя :D, всичко е в баланс на този свят. :bighug:
-
И аз съм си мислила: "Защо ли не бяхме с мъжки фактор", в никакъв случай не, за да се чувства мъжът ми виновен или пък непълноценен, а защото съм сигурна, че аз ще го подкрепя каквото и да се случи.
Лан, ние сме с мъжки фактор, но това не прави нещата по-лесни за мен. Все ме е страх да не се чувства той виновен и за това и още по-силно искам да стане бебчето - за да се чувства той добре!
Няма значение в кой е проблемът и колко и е сериозен. Важното е да се подкрепяме един друг и да не позволяваме на това да влоши отношенията ни.
Дай Боже, скоро всички да се радваме на растящи коремчета и на по-едно здраво бебе :wink:
-
И аз съм си мислила: "Защо ли не бяхме с мъжки фактор", в никакъв случай не, за да се чувства мъжът ми виновен или пък непълноценен, а защото съм сигурна, че аз ще го подкрепя каквото и да се случи. Тогава си помислих "Защо разсъждавам толкова егоистично!? Щом аз съм сигурна, че ще съм до него и ще го подкрепям и обичам ако той има проблем, защо му отказвам правото той е до мен, когато имам проблем." Сега - проблемът ни е общ, старая се да мисля възможно най-малко за него и ОТКАЗВАМ да се чувствам непълноценна! Аз съм ценна, ако не бях, просто нямаше да се родя :D, всичко е в баланс на този свят. :bighug:
Много добре си го казала Лан :balk_21:
Никога не съм си пожелавала да имаме мъжки фактор, и аз като теб съм си мислела, че е по-лесно да подкрепям, отколкото да имам нужда от такава подкрепа.
Колкото до това колко съм ценна, преди повече от 10 години си мислех, че смисълът на живота ми е да родя поне едно дете и че не искам животът ми да свърши преди това. Сега започвам да си мисля, че сигурно не е имало смисъл да се боря тогава и да живея само с тази надежда - че един ден ще имам дете и това ще оправдае съществуването ми на този свят. А това вече обезсмисля голяма част от това, което съм до момента :(
-
Чудесно! Вече си решила, че е било грешка - не я продължавай :D. Животът е ценен всеки миг :bighug:.
-
Момичета, от позицията вече на доста голям опит в това отношение и на вече отхвърлен проблем зад гърба си - ще ви кажа едно - мъжете ни искат бебета, защото ние ги искаме. Винаги има в тях едно червейче на съмнението ще ги обичаме ли толкова, колкото преди и дали нещата ще са същите. Знам го, защото когато забременях, моя мъж, който много ме обича и не може да диша без мен ме попита - "Ти сега нали няма да спреш да ме обичаш?", а на майка ми е казал - "Аз знам, че за нея вече съм на второ място". Мъжете осъзнават бащинството си много много по-късно от нас. Така както при нас инстинкта е неосъзнат, но много силен и всяко момиченце почва от детска възраст да си играе с кукли и е мама, така момченцата играят на войници, с коли и т.н. или като глави на семейство. Но при тях инстинкта, коийто ние имаме и маичинството, за което се борим с нокти и зъби не е осъзнато, не е силно. Обичат децата ни заради самите нас. Затова не се натоварвайте с излишни мисли, с болката на женския или мъжкия фактор. Просто ги обичайте и ако може да станете майки - наслаждавайте се на това усещане заедно. Защото ако загубите тяхната подкрепа, обич и силно рамо, нещата не са същите. Знам само, че сега за моя съпруг съм по-спокойна, по-ведра, по-усмихната, по-любвеобвилна и нежна... Не съм изнервената, злобна, крива жена, каквато бях. Обичайте ги, не се обвинявайте, не мислете за фактора и какво щеше да бъде. Те ви обичат такива, каквито сте. А не това, което можете или не можете да им дадете... :bighug: :balk_103:
-
Ganka, точно това и аз се опитвах да кажа! :D
-
Много хубаво си го написала Ганка :balk_21:
За всичко си права, само дето понякога не е лесно да се преодолее такъв проблем и да се усмихваш сякаш нищо не се случило :(. Аз лично се опитвам да не ми личи заради мъжа ми, но той ме познава толкова добре, че ми е трудно да скрия настроенията си от него. Само се надявам с годините да не стана по-лоша и досадна и да не разваля отношенията ни.
-
Много хубаво си го написала Ганка :balk_21:
За всичко си права, само дето понякога не е лесно да се преодолее такъв проблем и да се усмихваш сякаш нищо не се случило :(. Аз лично се опитвам да не ми личи заради мъжа ми, но той ме познава толкова добре, че ми е трудно да скрия настроенията си от него. Само се надявам с годините да не стана по-лоша и досадна и да не разваля отношенията ни.
Знам, не е лесно. Aз преживях част от тези усещания сама и благодаря на господ за това. Ревах че съм ялова, че съм негодна, че нищо не става, че няма помощ от никъде, /ние сме комбиниран фактор/, удрях се по безплодната си утроба... молех се на дявол, на господ, бях готова да продам душата си за бебето. И един ден се уморих. Реших, че не мога повече така. Бяхме стигнали до развод с мъжа ми. И се замислих - добре, ще дойде бебето и аз какво ще правя??? Сама ли ще го гледам??? A баща му??? Заслужава ли всичко това??? Починах си, дойдох при мъжа си в Германия. Реших, че ще изчакам месец, ще видя тукашните лекари какво ще кажат, а междувременно ще обичам мъжа си, ще се радвам на природата и забележителностите тук и каквото сабя покаже... В крайна сметка стана. Не знам кой и какво ми помогна, но знам, че борбата за бебето ме изнерви много и сега, оглеждайки се в усмивката и очите на сина си, знам че бих повторила всичко може би, но бих внимавала повече, защото понякога сега нямам търпение с него и се изнервям, не съм тази майка, която бих искала. Помисли и за това - след всичко до тук, което си преживяла, ще имаш ли сили да бъдеш добра, спокойна маика??? Ето това е големия проблем според мен... Защото детето иска много повече от един мъж... на него не можеш да кажеш не, пред него не можеш да плачеш... За него винаги трябва да си силна, любяща, опрощаваща... Стискам ти палци да намериш своя път, какъвто и да е той! :balk_103:
-
Помисли и за това - след всичко до тук, което си преживяла, ще имаш ли сили да бъдеш добра, спокойна маика??? Ето това е големия проблем според мен... Защото детето иска много повече от един мъж... на него не можеш да кажеш не, пред него не можеш да плачеш... За него винаги трябва да си силна, любяща, опрощаваща... Стискам ти палци да намериш своя път, какъвто и да е той! :balk_103:
Благодаря ти Ганка, много добре си ме разбрала :bighug:
Понякога и аз си задавам същите въпроси - ще имам ли сили когато и ако дойде бебето? Само се надявам, че след като съм го чакала толкова дълго, ще се справя с всичко и силите ми ще се върнат.
Сега мога само да се моля все пак да дочакам този момент, защото понякога просто губя надежда :(
-
Гане :balk_21:
Много хубави неща си написала - благодаря ти. Дано скоро и всички ние тук се убедим в правотата на думите ти :)
-
Ганка думите ти много много ме трогнаха!!!!!!От тях се усеща живот,радост,болка,борба и сила на вътрешния дух!
Наистина го написа с душата си!!!!Прекрасно е!Истинско е!!! :balk_5:
-
Знаеш ли и аз си мислех така. Кoгато дойде бебето, бях сама в чужда страна без никаква помощ. На втория ден след операцията се налагаше да стана и да почна да вървя. Детето ми си искаше своето. Ревала съм като магаре в родилния дом, защото нямах кърма, то ревеше и беше гладно, а никоя от сестрите не дойде веднага. Тогава си помислих - каква майка съм аз, след като не мога собственото си дете да нахраня. Мобилизирах се, станах, тръгнах... Мъжа ми не е взел и ден отпуска, не ми е помагал никой тук. За свекърва ми да не говорим като се прибрах как обясняваше тя как си е гледала децата... Там няма да коментирам, че още ми е болно /да си връзваш децата за крака на масата и да го съобщаваш с гордост.../ Както и да е, прибрах се в къщи, тежко ми е, болно ми е, но не съм се отказала нито за минута. Знам, че сега ми предстои наЙ-хубавото, но и най-отговорното. Всички искаме бебе, обаче никога не се замисляме колко е трудно да направиш от няколко клетки добър, умен, разумен, справедлив човек... Много е трудно, повярвайте ми... И сега, след 5 години борба, за да имам моето слънце си мисля - вярно, всяка минута от тая борба си е струвала, защото го има него, но дали нe са ми малко силите... Страх ме е непрекъснато за всяко едно нещо... И докато дела от медицината, свързан с безплодието го знам, то този с педиатрията е такава нова материя..., която всеки ден ме изумява и кара да се съмнявам в силите си. Знам, че всяко едно момиче, регистрирано тук, ще бъде добра майка, независимо дали на собствено или осиновено дете, просто защото всички вие сте добри, борбени, решителни! И знам, че по един или друг начин ще постигнете целта си! Надявам се скоро да ме последвате!!! :bighug: :balk_5:
-
:D Тъй да се каже - заразявай активно! Пък ще видим :D. :bighug:
-
Ми опитвам се от доста време. Като гледам от както съм регистрирана, бая ме последваха, значи скоро ще дойде и вашия ред. :babyflips: preggo :balk_21:
-
Здравейте , от доста време чета във форумите но не се престрашавах да пиша но днес са ме налегнали такива чуства , кото няма с кой да споделя и да ме разбере . Чусвам се безсилна , обезверена и напълно ненужна на този свят . Питам се всеки ден как може да съм най - големия карък . Единсвеното нещо , към което се сремях с цялото си сърце беше да имам семейство и деца , на което да отдам живота си и явно , че единствената мечта , която съм имала никога няма да се збъдне . За какво ми е този живот - нямам отговор . Имам нужда да отдам любовта която е в сърцето ми но няма на кого . Досаждам на партньора ми с любов , която го задушава понякога . Стана много дълго ИЗВИНЯВАМ СЕ . Това ми беше днес поне ще ме разберете .
-
Голди, но защо пишеш, че не можеш да имаш семейство. Сигурна ли си в това? Направила ли си всичко възможно за да го постигнеш? Защо казваш, че няма на кого да отдадеш любовта си, партньорът ти ли не те разбира, той ли счита че го задушаваш, или това са твои опасения?
Добре е че споделяш, тук със сигурност ще намериш хора които те разбират и които са готови да ти помогнат.
От мен - :bighug:, може би всъщност нямаш основания да се чувстваш отчаяна, потърси причини и поводи за обратното :D
-
Според мен семейство ще станем ако имаме дете а сега сме двама , които се обичат . Изглежда аз съм по - емоционалнота натура и липсата на дете ме кара да отдавам цялата любов на , която съм способна на партньора си . Според мен понякога му идва в повече . Годините си вървят и може би и това ме кара да бъда нервна и несигурна изобщо съм изкукала от всякъде . Есента съм решила да започна АРТ процедура дано това ми даде малко успокоение , че правя нещо и не съм безсилна макар , че с този мой късмет почти съм сигурна в изхода . Знаете ли, че се моля да видя двете чертички ако ще и извън маточна да е но поне веднъж да се почуствам и аз жена .
-
Според мен семейство ще станем ако имаме дете а сега сме двама , които се обичат . Изглежда аз съм по - емоционалнота натура и липсата на дете ме кара да отдавам цялата любов на , която съм способна на партньора си . Според мен понякога му идва в повече . Годините си вървят и може би и това ме кара да бъда нервна и несигурна изобщо съм изкукала от всякъде . Есента съм решила да започна АРТ процедура дано това ми даде малко успокоение , че правя нещо и не съм безсилна макар , че с този мой късмет почти съм сигурна в изхода . Знаете ли, че се моля да видя двете чертички ако ще и извън маточна да е но поне веднъж да се почуствам и аз жена .
Goldi, внимавай какво си пожелаваш. Всички тук се молим да станем майки, някои го постигнаха, други още вървят по този път. Трънлив е и не винаги налучкваме пътеката, но си е наш и изстрадан до болка и кръв. Трудно е, нормално е да се чувстваш непълноценна, но пък можеш да загубиш много, ужасно много ако се вторачваш в този проблем. По един или друг начин ще бъдеш майка. Дори и да е по-късно. Просто твоето бебе те чака там някъде и ще дойде. След това ще бъде толкова сладко и така прекрасно. Просто трябва да вярваш! :balk_103:
-
Голди,
не детето прави семейството, за да се отгледа дете е нужно семейството да е вече изградено. Не може да живееш само на "гърба" на детето, това ще се прояви негативно най-силно когато малкото човече се появи (което аз дълбоко и искрено ти пожелавам), защото както сега "задушаваш" мъжа ти, така (предполагам ще се съгласиш) ще се обсебиш и от детето. Какво става тогава? Мъжът ти, който досега е получавал внимание и любов в излишък изведнъж ще се почуства пренебрегнат. Ти си личност, гледай на себе си като на такава, не като придатък на мъжа или като "майка орлица" на детето!
-
Голди,
не детето прави семейството, за да се отгледа дете е нужно семейството да е вече изградено. Не може да живееш само на "гърба" на детето, това ще се прояви негативно най-силно когато малкото човече се появи (което аз дълбоко и искрено ти пожелавам), защото както сега "задушаваш" мъжа ти, така (предполагам ще се съгласиш) ще се обсебиш и от детето. Какво става тогава? Мъжът ти, който досега е получавал внимание и любов в излишък изведнъж ще се почуства пренебрегнат. Ти си личност, гледай на себе си като на такава, не като придатък на мъжа или като "майка орлица" на детето!
:good_post:
Абсолютно те подкрепям Лан :balk_21:
Голди, и аз като тебе все си мисля, че семейство без дете не е пълноценно, но започнах да осъзнавам, че съм щастлива да имам до себе си мъж, който ме обича и аз го обичам, че това е много по-важно, отколкото да имаме 3 деца и да не можем да се понасяме. Осъзнах и че не е необходимо да тормозя съпруга си с моя рев, защото така само развалям отношенията ни. А като не можем да се понасяме, за какво дете става дума?
Знаеш ли, наскоро един колега на моя мъж му казал "такъв проблем като вашия или е причина да се разделите, или да станете още по-сплотено семейство". Ти кой вариант предпочиташ? Знам и за много колеги на моя мъж, които откровенно си казват, че не им е приятно да се прибират от работа при семействата си (става дума все за хора с деца, къде едно, къде две), а той все се хвали, че на него му е приятно и у дома се чувства най-добре. Аз не сикам да загубя мъжа си и затова все повече гледам да мисля в посоката, че имам хубаво семейство, а не че сме семейство без деца. Знам, не е лесно, и аз не винаги успявам, понякога си поплаквам тайничко от половинката, но пред него гледам да се държа (до колкото мога :oops:)
Пожелавам ти съвсем скоро да станете "нормално семейство", а докато чакаш, успокой малко топката, погледни по-ведро на света около тебе.
:bighug:
-
Благодаря за съветите сигурно сте прави но проблемите при мен са доста просто понякога имам нужда да поговоря с някой който ме разбира . Човека до мен е доста ангажиран и аз гледам да не му досаждам с моя проблем , опитвам се да се справям с което мога сама . Вярвате ли ми , че ми е много тежко на моменти просто не искам да досаждам на никой с моите проблеми а само те ми са в главата . Немога дори и от родителите си да поискам помощ защото те треперят над мен / преживяна загуба на любимия ми брат / и не искам да ги тревожа . Изобщо съобразявам се с любимите ми хора и някой ден ще се пръсна от тревоги и черни мисли . Лошо е когато човек няма на кого да сподели тревогите си . Сега когато пиша и сълзите ми капят поне знам , че отсреща има хора , които ще ме разберат .
-
Голди, мила, потърси някого, с когото ти е лесно да споделяш. Тук винаги ще намериш подкрепа, но е друго да се "наоплачеш" на живо. Ето моите двама най-добри приятели вече могат да разкажат повече за кисти и хормони от повечето жени (но пък и аз вече знам за моторите и за плейстейшъните какви проблеми създават :D, пък за жените да не говорим). Приятелите са за това, за те подкрепят и когато имаш нужда от рамо, да ти го подадат! :bighug:
-
Знам , че е така но в днешния забързан свят щастлив е този , който има такива приятели .Нали знаеш , че такива лични неща не се споделят лесно и със всеки . Аз имам много познати но приятели/ки малко и те се пръснаха по света чуваме се по телефона за кратко а това си е дълга тема . А може би и аз съм се изолирала малко незнам . Лошото ми ностроение малко поодмина ще вървя напред пък каквото стане .
-
Благодаря за съветите сигурно сте прави но проблемите при мен са доста просто понякога имам нужда да поговоря с някой който ме разбира . Човека до мен е доста ангажиран и аз гледам да не му досаждам с моя проблем , опитвам се да се справям с което мога сама . Вярвате ли ми , че ми е много тежко на моменти просто не искам да досаждам на никой с моите проблеми а само те ми са в главата . Немога дори и от родителите си да поискам помощ защото те треперят над мен / преживяна загуба на любимия ми брат / и не искам да ги тревожа . Изобщо съобразявам се с любимите ми хора и някой ден ще се пръсна от тревоги и черни мисли . Лошо е когато човек няма на кого да сподели тревогите си . Сега когато пиша и сълзите ми капят поне знам , че отсреща има хора , които ще ме разберат .
Голди мила, напълно те разбирам :bighug:
И аз съм в много отношения като тебе, и на мен най-много ми помага писането тук. И аз щадя всички близки около мен, а пък май не останаха приятелки, с които да мога да споделя проблема си без да се чувствам уязвима. Друго е да има на чие рамо да поплачеш, но и четенето и писането тук също помага. Поне на мен. А и къде, ако не тук ще намериш хора, които наистина те разбират. Аз поне не съм намерила такива около мен. Убедена съм, че само човек преживял тези неща може да ни разбере. И затова само тук мога да напиша какво чувствам наистина. Тук разбрах, че не съм сама в проблемите, мислите и чувствата си, че не съм ненормална да се чувствам така, щом и други изпитват същите чувства.
Хубаво е, че лошото ти настроение е поотминало. Стискам ти палци и пиши, когато имаш нужда :balk_21:
-
Хммм, темата си е лична - да и аз така си мислех, че не бива да занимавам другите с моите проблеми. Обаче преди няколко месеца един от приятелите ми каза: "Виж какво - знам, че имаш проблем и е време да споделиш. Не ми казвай, че темата е лична, по-скоро си мислиш, че е срамна, а това не е вярно!" и беше точно така - срамувах се. Споделих и ми олекна, все едно цял тон се стовари от мен. Не мисля, че сега ме приема по-различно от преди, като изключим това, че и той и другите ми приятели, които знаят, са много внимателни, чак трогателни в никакъв случай да не засягат темата "бременност и стерилитет". Не се изолирай, грижите и тежестта и без това са ни много, не ни трябва и самотност плюс депресийка! :bighug:
-
Права си Лан, но ако "приятелите" са ти истински приятели :? Ти си щастлива, че имаш такива приятели!
За съжаление в такъв момент човек най-добре разбира кой какъв е. А най-много боли, когато се разочароваш от човек, който си имал за приятел. Изпитвала съм го не само във връзка с този проблем и вече ми е станало навик да се пазя от такива "приятели".
-
pkoprinkova, така е, остави си само хората, които те разбират и подкрепят, но и изолирането не е работа. Човекът е социално животно, за добро или за лошо. Самотата е основата на депресивните състояния! :blowingdust: Човек, който те е изоставил в такъв момент или още по-лошо се забавлява на твой гръб, изобщо няма място в графа "приятели"!
-
Така е Лан, ама за съжаление рядко се срещат истински приятели, както съм се убедила. Колкото до депресията, ще я борим, няма да се даваме :)
-
Темата е лична и е много трудно да те разбере някой който не го е изпитал на гърбът си - съчустват ти но не те разбират . ПРИЯТЕЛИТЕ , който ги има е щастливец аз съм се разочаровала доста затова даже съм загубила способността да споделям тук поне биха ме разбрали . Ето днес Koprinkova ме разбра все едно , че се познаваме от дълго време .
-
Ами да права си, че докато не се изпита на собствен гръб не може да бъде разбрана тази болка. Всеки човек е преживявал разочарование, депресии, чувство за малоценност - ето това е, което другите могат да разберат, защото и те са преживели нещо подобно и това е, за което могат да помогнат. Точно конкретната твоята болка, само ти можеш да си я усетиш, дори и друга жена, която има същия проблем не може да усети, точно твоята болка, тя усеща нейната си. Съчувствите нито търся, нито ми дават, получавам разбиране и подкрепа и точно това и търся.
-
Темата е лична и е много трудно да те разбере някой който не го е изпитал на гърбът си - съчустват ти но не те разбират .
Напълно съм съгласна с Голди!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!Само този кой то минава по нашия път само този ще ни разбере!
На скоро една приятелка ме попита какво чакаме толкова години...защо няма бебе!Аз отговорих....БОЖА РАБОТА!На нея обаче това нестигаше и почна да чувърка в раните ми!!!!!!......казах че за сега просто не се получава!
И накрая тя каза .......ами сигурно неправите достатъчно СЕКС......почвате всеки ден и ще стане!!или вече нямате желание??????(за секс)
Точно в този момент аз държах една ваза .....и едвам се здържах да не й строша вазата на главата!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! :bonk: :bonk: :bonk:
Реших че просто не си заслужава да се хабя за това просто момиче!
-
adi, много си добричка! Казваш и да не дава съвети, по които си няма понятие какво говори. Ако има желание да ти е приятелка, да не се старае да те изкара тъпа (това с недостатъчното секс точно така ми прозвуча) и да не те наранява. Това е, ако ти е добра приятелка - ще се "поправи", ще почете по темата и ще се постарае да се реваншира. Всеки заслужава втори шанс, може през цялото време да си е мислила, че ти помага...Ако не е, казваш и "сбогом" и напред!
-
Съчувствите нито търся, нито ми дават, получавам разбиране и подкрепа и точно това и търся.
много са точни тези думи, що се отнася до мен.
Онзи ден един "приятел",чиято жена всеки момент ще ражда, по повод обяснението ми, кои модели детски колички Аз харесвам, ми каза: Ти докато родиш такива вече няма да има. 8O 8O 8O
-
Ти докато родиш такива вече няма да има. 8O 8O 8O
'баси кретена :evil: :evil: :evil: :balk_149: :balk_150:
-
Ти докато родиш такива вече няма да има. 8O 8O 8O
'баси кретена :evil: :evil: :evil: :balk_149: :balk_150:
Абсолютен кретен :twisted:
Ама не е само той на този свят за съжаление. Преди няколко месеца с колежките пак се обсъжда темата кое с колко поскъпнало и аз вземам участие в разговора. Една колежка се обръща и ми казва "ти какво се оплакваш, нали нямаш дете" :x Идеше ми да я удуша, защото знам, че го казва съвсем целенасочено, да ме уязви, защото има нещо против мен. Само се обърнах и й казах "не ти пожелавам да разбереш колко струва да нямаш дете". Не знам стигна ли до съзнанието й, но просто вече не искам да разговарям с нея :x :x :x. А иначе е много любопитна да разбере какво става, какво правим и въобще каква е причината да нямам дете. И явно много се ядосва като не й давам информация, която не я касае.
-
Хората са или несъобразителни, или нарочно някои го правят.Спрях да се ядосвам на подмятания в стил-много си напълняла, да няма нещо?И като кажа,че няма ме контрират веднага-е хайде де-какво чакате?В повечето случаи към мен са от любопитство.Имаме една две майки в градинката дето не спират да ме ръчкат,че и пророкуват-ти сега като искаш-то няма да стане-къде дрема до сега... :?да си родила и забравила вече...ей такива.
Аз реших -всичко, което съм си запазила от първото ми детенце с мисълта,че някога ще си помогна за второ-всичко ще раздам.Аз не спирам да раздавам де, но все пазя по нещо.Вчера пак прибирах разни работи, но идеята се загнезди в главата ми-махам всичко!Всичко!Няма смисъл да пазя вещи, които на мен може да не ми влезнат повече в употреба, а ще подпомогна някоя майка.
Иначе се заглеждам в количките, наум си казвам-ето, ако бях бременна-на този модел щях да се спра.Добре, че влизам все по повод-подаръци да купувам, но се улавям, че гледам. :?
И на финала-да-много рева напоследък.И за хубаво и за лошо.Станала съм тънка струна.
-
Да ви кажа честно хора които ме нараняват така....просто спирам да контактувам с тях....не им предоставям друга възможност!!!!!!
Не се карам с тях ...или нещо друго ....просто неискам да падна толкова ниско колкото са те!!! :balk_104: