www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: ollivia в Март 14, 2011, 14:20:22 pm
-
Според скорошно изследване, емоционалният стрес не повлиява успеха от инвитро и други асистирани репродуктивни лечения. Докладът, публикуван от British Medical Journal цели да разсее мита, че стресът пречи на жените да забременяват. В него се разглеждат резултатите от предишни проучвания върху ефикастността на асистираните репродуктивни методи.
Изследователите от Cardiff University са разгледали информация от 14 предишни проучвания върху 3,583 жени.В тези 14 проучвания, на жените им е било измерено нивото на стрес преди да започнат репродуктивна процедура и след това са провели само една такава. Нивата на стрес са измерени по признати психологически техники и включват елементи като тревожност, напрежение и депресия. Във всяко проучване, изследователите са следили дали жените, които са били стресирани преди началото на процедурата са повече или по-малко склонни да забременеят.
Резултатите показват, че стреса НЯМА отношение към това дали жената ще забременее или не. Жените, които са били стресирани показали еднакви % нива на забременяване като тези, които не са били стресирани.
Митове на бремеността
Водещият изследовател от Cardiff University, Professor Jacky Boivin, казва, че „жените, които са стресирани сами възпрепятстват успешна репродуктивна процедура” е често срещан мит. Тя коментира, че „Има много митове за това как се забременява”.
"Жените, които преминават през асистирани репродуктивни процедури, често се самообвиняват, че са прекалено стресирани и затова немогат да забременеят. И колкото по-дълго те продължават да не забременяват, толкова повече се затвърждава митът."
От друга страна тя подчертава, че стреса не бива и да се игнорира напълно: „АРТ са достатъчно стресиращи сами по себе си и жените не би трябвало да игнорират факта, че се чувстват така. Защото ако не друго, те не съумяват да работят упорито в полза на лечението си.” Около 1/3 от двойките с репродуктивни проблеми, прекратяват леченията си предварително поради стреса от самите процедури.
Clare Lewis-Jones, изпълнителен директор на благотворителната организация Infertility Network UK, каза че докладът е окуражаващ и също се съгласи, че въпреки това стреса не е за подценяване.
"Стресът може и да не оказва влияние върху упеха на лечението, но необходимостта от подкрепа и разбиране на пациентите не трябва да се омаловажава. Клиниките трябва да правят всичко необходимо, за да получат пациентите им не само възможно най-доброто лечение, но и подкрепа за техните емоционални и практически нужди.”
Статията е публикувана в:
http://www.bbc.co.uk/news/health-12567103
http://www.bmj.com/content/342/bmj.d223
-
ключово изследване!
-
И сега някой да дойде да ми каже вълшебната фраза... Успокой се и ще стане :witch:
-
И сега някой да дойде да ми каже вълшебната фраза... Успокой се и ще стане :witch:
:jump12: "успокой се и ще стане" ми е фаворита.
-
Е, сега съм вече мога да си се притеснявам на воля по време на процедура :lol: :lol: :lol:
-
И сега някой да дойде да ми каже вълшебната фраза... Успокой се и ще стане :witch:
:jump12: "успокой се и ще стане" ми е фаворита.
Така е права си тази фраза никога не се казва когато има някакъв проблем ,това дори задълбочава напрежението.
Обаче статията е вярна. По скалата за стрес .Се приема загуба на съпруг или съпруга за най- висока степен на стес . После е някакво нелечимо заболяване .После е загуба на дете-дори итова не го поставят на 1-во място. А за АРТ методи никой не е споменавал че предизвиква стрес който може да доведе до неуспех. По-скоро мисълта че нещата не стават правят по-голям стрес .Дори се сещам че определени натоварвания ,действат благоприятно за забременяването . Може би самата идея е да не се мисли постоянно за това дали ще стане или не. Както е при естествено забременелите. Които също са подложени на някакъв стрес я в работа ,нещо с близки и роднини, липса на средства ,неразбирателство и тормоз от страна на мъжа. Чувала съм за доста случеи в които жената е малтретитана от мъжа и пак е забременяла .
-
Аз пък не съм особено съгласна с тази статия.
Силният стрес и прекалената тревожност се отразяват пагубно на организма, в този смисъл определено влияе и на репродуктивните възможности на жената.
Да не говорим, че при силен стрес се повишава нивото на хормона Кортизол, а с повишени нива на този хормон зачеването е по-трудно.
-
Да ,обаче зависи какво предизвиква силния стрес а в статията точно това пише. Разбира се при всеки човек вероятно е различно . Но щом има световни иследвания в тази насока значи трябва малко да им повярваме.
Понякога невидимия стрес ,като начин на хранене ,което в първия момент човек въобще не обръща внимание на това защото няма мигновенни видими последствия е много по пагубен от нещо което за момент те е напрегнало или за няколко дни.
Аз не казвам въобще че АРТ процедурата е безобидна но не тя е първоизточника на стреса и напрежението тя идва отгоре на всичко което сме преживели като неуспехи в това начинание . И понеже предполагам повечето от нас са с над 3 неуспешни опита ни изчерпва допълнително търпението и вярата което още повече засилва вътрешното ни напрежение от провал. Това обаче никой не го е описал ката стрес N1.
Предполагам има и много допълнителни фактори които могат да утежнят психическото ни състояние. Като продължителност на стерилитета ,бр неуспешни опити, невъзможност бързо да се открие причината , дълги лечения и т.н. Може би мултиплицирано в годините и неуспехите това вече ще се равнява като стрес предизвикан еднократно от загубата на съпруг или съпруга .
-
И сега някой да дойде да ми каже вълшебната фраза... Успокой се и ще стане :witch:
Все съм се чудила на това, как почти всеки мой познат има по една леля, вуйна или братовчедка, която е имала дългогодишен проблем със зачеването, който се е решил когато се е успокоила :lol: Тази история съм я срещала в много вариации, но любимата ми е тази, в която леля (вуйна, кака и т.н.) си осиновява дете и чак тогава, вече спокойна, взима че забременява :wink:
-
Тази история съм я срещала в много вариации, но любимата ми е тази, в която леля (вуйна, кака и т.н.) си осиновява дете и чак тогава, вече спокойна, взима че забременява :wink:
Тоя довод се пръква под път и над път, като методът със зелката. Кулминацията по темата за мен достигна една потребителка, която посочи 6 (шест) двойки, все нейни роднини и познати, при които това е проработило. Не се задържа дълго във форума.
-
Да има някаква мистерия в тези забременявания след осиновяване или след някакво лечение и тя взела че забременяла .Е да ама е факт .Има нещо вярно ,защото за какво и е на една жена след като е осиновила едно дете и второ да осиновява ,най-вероятно второто е заченато естествено. В моя живот аз имам само един такъв пример ,обаче без да съм видяла че жената е БР . Но тази мистерия няма как да я разгадаем така или иначе това им се е случило на другите дано и на нас да ни споходи нещо мистериозно. :)
По-скоро колко повече човек мисли за нещо и наистина го превръща във фикс идея ,не говоря само за репродуктивните проблеми ,то толкова повече не се или не иска да се случи.
-
По-скоро колко повече човек мисли за нещо и наистина го превръща във фикс идея ,не говоря само за репродуктивните проблеми ,то толкова повече не се или не иска да се случи.
8O 8O 8O
И какво трябва да направим -да се успокойм и да чакаме да стане ли? :)
-
Ами просто да не мислим за него натрапчиво .Какво ще стане или какво няма да стане по време на стимулацията. Защо като го мислим и се притесняваме да не би да е станало
-
Според мен си зависи от човека (съответно неговата психика и организъм). Аз при стрес вдигам андрогените, така че при мен стресът директно ми влияе на хормоналните нива. Върви после обяснявай как тестостерон от 2 пъти над горна граница сам е паднал в референтни стойности без лечение. Индивидуално е просто.
-
Ами просто да не мислим за него натрапчиво .Какво ще стане или какво няма да стане по време на стимулацията. Защо като го мислим и се притесняваме да не би да е станало
Според мен това е просто невъзможно :)Няма как да не мислиш за нещо за което милееш и в което си вложил много средства и надежди. :) Израза: Оспокой се и ще стане! ми е любим. Вече се питам ако взема, че се успокоя, дали тая кола няма сама да се измие? :lol: Или проблемите с щитовидната жлеза или хормоните ще се стопят? Или ще се отпушат нечии тръби? Смешно ми е, защото обикновенно израза е средство за оспокоение, а така дразни :) И да си кажа, освен ние тука, едва ли някой е прочел статията :lol:. Така, че ще слушаме колко трябва да сме спокойни дълго време...
Иначе от мен едно голямо Благодаря на екипа за труда :)
-
Да има някаква мистерия в тези забременявания след осиновяване или след някакво лечение и тя взела че забременяла .Е да ама е факт
за статистиката - факт е при около 4% от осиновителите. просто тези примери по-се запомнят, защото са малко като разкази с неочакван край. помнят ги особено добре тези, които обичат да дават съвети да се успокоим
-
Близките хора около нас за съжаление не са психоаналитици за да знаят че думата "Успокой се" ще има обратен ефект върху нас.Просто тези хора се опитват да ни помогнат по този начин и давайки ни тези примери .Те откъде да знаят какво ни е точно на нас.Така че аз вече необръщам внимание на тези думи.И гледам да отклонявам темата.
Дори вече не споделям с никого за това не защото неискам а защото знам че и да го направя освен да получа "успокоителните примери" ,това споделяне нама да ми помогне .
За това сме тук в този форум с индентичен общ проблем където това може да се сподели и знаещ че човекът отсреща те е разбрал.
-
Момичета,
знам, че е трудно да бъдеш спокоен и да запазваш самообладание в миговете, когато за пореден път надеждите ти са разбити.
Знам, че обикалянето по лекари, купищата изследвания, финансовото обременение, времето, което вече виждаш като пясъчен часовник, малко или много се отразяват на психиката. Трябва да си голям кон с капаци, за да останеш равнодушен, оптимистичен и ведър. Съвсем нормално е човек да стане изнервен и да го дразнят и най-малките неща, особено пък хората, които без да знаят какво точно става в изстрадалата му душа, с лека усмивка просто казват "Трябва да си спокойна.."
Но погледнете реално, тези хора не са виновни. Какво да ви кажат?! Нима да ви прегърнат страдалчески и да направят заключението, че запушените тръби наистина могат да ви лишат от щастието да бъдете майка? Или пък да ви кажат, че щом имате три неуспешни опита Ин витро, значи може би ви е писано да нямате деца..?!
Хората, които ви казват да се успокоите и че всичко ще бъде наред, ви обичат. Това не е незаинтересованост, липса на здравна култура или наивност. Просто човешкото отношение, от което имате нужда, колкото и да ви дразни всъщност, когато го чувате.
Заключенията на лекарите, поредните лоши резултати от изследванията, отново отрицателният тест и самото чувство "защо точно на мен?!" са достатъчно безкомпромисни и страшни. Нека поне има хора, които искат да ви дадат спокойствие и надежда в целия този хаос. Не им се сърдете.
-
Да има някаква мистерия в тези забременявания след осиновяване или след някакво лечение и тя взела че забременяла .Е да ама е факт
за статистиката - факт е при около 4% от осиновителите. просто тези примери по-се запомнят, защото са малко като разкази с неочакван край. помнят ги особено добре тези, които обичат да дават съвети да се успокоим
И за тези 4% не съм убедена, че е свършило работа самото успокоение...
-
Благодаря на ollivia, че ни държи в течение на нови тенденции.
Според мен изследване върху 3583 жени е твърде малка извадка, за да можем ние да си направим категоричен извод влияе или не стреса. Реакцията на всеки човек към стрес е твърде индивидуална. Има жени с психологически бариери пред зачеването и за тях стреса е сериозен фактор.
Авторите също не се ангажират с категорично заключение. Фразата
"... докладът е окуражаващ и въпреки това стреса не е за подценяване" е ключовата за мен в това изследване. Харесва ми тая посока на разсъждение, че стреса не е чак такова страшилище, за каквото до сега и аз самата го смятах.
-
Факт е, че при мен първият път стана, когато бях под особено голямо напрежение.
-
Според мен изследване върху 3583 жени е твърде малка извадка, за да можем ние да си направим категоричен извод влияе или не стреса.
Обаче според критериите на медицинската статистика това е не просто голяма, а огромна извадка. Сериозен труд, поздравления за авторите.
Да има някаква мистерия в тези забременявания след осиновяване или след някакво лечение и тя взела че забременяла .Е да ама е факт
за статистиката - факт е при около 4% от осиновителите. просто тези примери по-се запомнят, защото са малко като разкази с неочакван край. помнят ги особено добре тези, които обичат да дават съвети да се успокоим
И за тези 4% не съм убедена, че е свършило работа самото успокоение...
Точно така, освен успокоението често има и други фактори, като отказ от тютюнопушене, смяна на рисковата работа, лечение на високо кръвно налягане, корекция на телесното тегло, прием на антибиотик по друг повод и т.н. Лично аз познавам съвсем малко такива двойки, мисля 3 или 4, а знаете, че познавам много хора с репродуктивни проблеми.
Но погледнете реално, тези хора не са виновни. Какво да ви кажат?! Нима да ви прегърнат страдалчески и да направят заключението, че запушените тръби наистина могат да ви лишат от щастието да бъдете майка? Или пък да ви кажат, че щом имате три неуспешни опита Ин витро, значи може би ви е писано да нямате деца..?!
Хората, които ви казват да се успокоите и че всичко ще бъде наред, ви обичат. Това не е незаинтересованост, липса на здравна култура или наивност. Просто човешкото отношение, от което имате нужда, колкото и да ви дразни всъщност, когато го чувате.
За мене е точно липса на здравна култура. Ако си счупите крак, това ли ви казват близките хора - успокой се и ще ти мине? Не, защото знаят каква е причината да ви боли и как се лекува. Същото е и с безплодието - има причини, те трябва да се търсят и да се лекуват или отстраняват, а понякога и да се приемат като нелечим проблем. В такива случаи си има начини за справяне, има и начини за изразяване на съпричастност много различни от "успокой се и ще стане".
Преди време бяхме качили няколко статии по темата, не е лошо от време на време да ги препрочитаме. Помагат.
-
Според мен изследване върху 3583 жени е твърде малка извадка, за да можем ние да си направим категоричен извод влияе или не стреса.
Обаче според критериите на медицинската статистика това е не просто голяма, а огромна извадка.
Извинете, ако неправилно съм се изразила. Идеята ми е че, колкото и голяма да е извадката, ако тълкуламе изследването в двете крайности: ДА стреса има значение или НЕ няма такова - и двете биха били еднакво неверни.
-
Но погледнете реално, тези хора не са виновни. Какво да ви кажат?! Нима да ви прегърнат страдалчески и да направят заключението, че запушените тръби наистина могат да ви лишат от щастието да бъдете майка? Или пък да ви кажат, че щом имате три неуспешни опита Ин витро, значи може би ви е писано да нямате деца..?!
Хората, които ви казват да се успокоите и че всичко ще бъде наред, ви обичат. Това не е незаинтересованост, липса на здравна култура или наивност. Просто човешкото отношение, от което имате нужда, колкото и да ви дразни всъщност, когато го чувате.
..... Нека поне има хора, които искат да ви дадат спокойствие и надежда в целия този хаос. Не им се сърдете.
Вчера мислих върху тези неща и днес Мели сякаш каза точно моите мисли.Значи ако съм болна от пневмония, знаят какво ми е и какъв съвет да ми дадат, но ако е безплодие трябва да ги извиня?!Не!Ако ме обичат и държат на мен, то те ще се поинтересуват, ще ме попитат, ще почетат и ще разберат кое дразни и как да говорят с нас.Замислих се и стигнах до заключението, че наистина близките ми хора не са ми казвали великата фраза.Чувала съм я от "доброжелатели", но не и от хората който държат на мен и аз на тях.
-
Мели, благодаря ти за този пост! Продължавам да се учудвам, че все още има хора точно в този форум, които да оправдават подобно поведение спрямо хората със стерилитет. Разберете веднъж завинаги, че това е заболяване или съвкупност от заболявания, като всички други и те си имат лечения. Това не е някаква абстракция, че да си повтаряме мантри и "успокояващи" фрази. На един онкоболен например, дали ако му кажете - "успокой се и ще ти мине" ще му помогнете и ще го успокоите наистина? Или ще го посъветвате да търси лекарска помощ и всякакво лечение, за което сте чули или чели? Защо със стерилитета да е различно?
Напълно подкрепям казаното от Маги, че ако хората около нас наистина ни обичат и искат да ни помогнат, ще се поинтересуват малко повече за проблема и как да се държат. Не е трудно човек да се досети, че безплодието е психически натоварващо и темата е доста деликатна, за да прибягваме до клишета....Винаги съм смятала, че когато човек не знае какво да каже, клишето е възможно най-лошия избор! Ужасно дразни и още повече бърка в раната....
-
Мисля, че хората около нас нямат реална представа за какво става въпрос като психическо натоварване, като борба, като падания и ставания. Дори и най-близките ни хора, уж които са съпричастни, в тежки моменти могат да реагират напълно неадекватно, без капка деликатност, с егоистични /в смисъл центрирани само върху техния опит и представа/ разсъждения от сорта - защо не си осиновиш или защо не се успокоиш. И затова вече си мисля, че наистина няма никакъв смисъл да се споделя с никого. Ако все пак напрежението е в повече и имаш необходимост да споделиш, по-добре да е с човек, дори и не толкова близък, може и напълно непознат, който е преживял или преживява подобни проблеми. Всеки, който не е минал по този път въобще не може да си представи как цялото ти ежедневие, плановете ти - дългосрочни и краткосрочни, елементарни действия - като кога да отида на зъболекар /зашото съм в процедура/, да пазя ли една диета и да отида ли на концерта през май, до не толкова елементарни - като смяна на работа са малко или много подчинени на борбата ти със стерлитета. Не мисля, че ние ставаме прекалено чувствителни, просто хората, които се предполага,че изпитват емпатия и съчувствие много трябва да внимават какви съвети дават, по-добре една прегръдка, отколкото заучени фрази.
А за това дали стреса влияе при хора, които имат репродуктивни проблеми -не мога да отговоря еднозначно. Смятам, че скритото напрежение, което съпътства всяка процедура не оказва кой знае какво влияние. Но един сериозен стрес няма как да не окаже някакво влияние върху резуллтата от процедурата, а и в последствие върху проблемите при бременноста. Затова не е зле и се препоръчва всеки да намери някакви техники за релакс, йога или нещо друго. Аз за себе си не съм намерила все още такава :wink:
-
Когато имаш счупен крак или си болен от пневмония казват посъщия начин -:Е хайде лекувай се и ще ти мине" Заинтересовани са толкова колкото натях самите им се е налгало да пеболедуват нещо или не .Освен това това са често срещани болести а Стерилитета е болест и на ДУШАТА а тя в повечето случей остава скрита . Да неговорим че в миналото това си е било срамно казвали са на тези жени "ялови".Това е народния израз на стерилна няма значение каква е причината.
Та аз неупреквам близките които ни казват това защото те не са наясно че душата ни е болна повече от колкото тялото.Освен това не всички около нас са еднакво наясно стози проблем едни знаят повече с които можеш да коментираш този проблем .Други ти казват това Успокой се ,от което разбираш че те не стават за споделяне на този проблем и така сам си решаваш с кой да говориш и с кой не.
-
Факт е, че при стрес( психически, физиологичен, напр.причинен от диета или изтощителни тренировки, безсъние и прочие) се синтезират хормони, наречени стресови. Един от тях е кортизолът, който според източниците, които съм чела, подтиска синтезирането на прогестерон. При стрес, се повишава нивото на пролактина, който също въздейства в/у нивата на репродуктивните хормони. Повишава се и натоварването на щитовидната жлеза.
Изобщо стресът е състояние, което има физиологичен отговор.
Смятам, че не може да се говори с общата дума стрес, без да се прецизира степента, защото понякога силният стрес може да доведе до пълен блокаж на репродуктивните функции.
При лечение на стерилитет, има различни фази, хората са в различна социална, финансова, географска, здравословна ситуация и реагират различно.
Да смятаме, че единственият стрес на подложените на ин витро процедура само нетърпението и притеснението след трансфер, ми се струва несериозно.
-
Стресът предизвиква отделяне на адреналин,който от своя страна потиска половата система...
Фразата "успокой се и ще стане" и на мен ми е любима . Друг е въпроса , говорейки конкретно за себе си ,че се почуствах преродена,когато открих и друг смисъл на живота ми,освен клиниката и процедурата мина много по-леко и резултата е мноооого по-хубав от всички останали опити
-
Е, аз три години и половина след осиновяване още не съм забременяла. Може би трябва да спадне и стреса от отгеждането на малко дете. То не е една беля :)Но мисля, че е хубаво човек да се стреми към спокойствие и постигане на вътрешна хармония. По един или друг начин. Вярвам, че по-спокойния и уверен човек има по-голям шанс за успех при ин-витро процедурите, от колкото тревожния и притеснения. За естественото забременяване вече, незнам...Там е по-сложно.
-
Така се върнах ме в началото че ,няма стрес който АРТ процедурите да предизвикват ,което аз подкрепям.Това си е само в нашите глави свързано с несигорност ,безпокойство,напрегнатост.На някой от вас вдигал ли се е адреналина и знаете ли какво е усещането когато това се случи .Но това не става повреме на процедури.
Това предизвиква пълна мобилизация на организма свързано с сухота в устата ,еуфорично поведение ,ставате хипер активни ,повишава се и се учестява пулса ,изчезва всякакъв болков синдром. Не може да стоите в това състояние нон-стоп.
Адреналинът както може да се повищи той и много бързо спада веднага след излизане от дадена критична ситуация и тогава следва мощно изпотяване и втрисане,виене на свят
Арт процедурите са неприятни така е предизвикват напрежение но не такова че да повлияе на зачеването.
Смятате ли че ако ви бъркат с ендоскоп през гърлото за да ви иследват стомашночревния тракт е по-приятно нещо .Не е ама не предизвиква стрес т.е. не се стига до покачване на адреналин
-
Мисля, че хората около нас нямат реална представа за какво става въпрос като психическо натоварване, като борба, като падания и ставания. Дори и най-близките ни хора, уж които са съпричастни, в тежки моменти могат да реагират напълно неадекватно, без капка деликатност, с егоистични /в смисъл центрирани само върху техния опит и представа/ разсъждения от сорта - защо не си осиновиш или защо не се успокоиш. И затова вече си мисля, че наистина няма никакъв смисъл да се споделя с никого.
Интересно, попаднах на темата, и то точно след един "разговор" със свекърва ми. Която след два опита инвитро , и предстоящ трети, ми звъни по телефона да ми каже, как еди коя си МАГ....., била казала, че имаме негативна енергия, и докато не се премахне, и десет опита инвитро да направим ....нямало да стане 8O 8O 8O 8OДумите не ми стигат да изразя какво чувствам и изобщо тези хора добре е да си мълчат, или да помислят какво биха предизвикали определени фрази.....Офффф, наистина вече съжалявам, че изобщо съм споделила с някой от близките си, но пък и не мисля, че това би помогнало.
Пак идва на дневен ред казаното от Мели:
За мене е точно липса на здравна култура. Ако си счупите крак, това ли ви казват близките хора - успокой се и ще ти мине? Не, защото знаят каква е причината да ви боли и как се лекува. Същото е и с безплодието - има причини, те трябва да се търсят и да се лекуват или отстраняват, а понякога и да се приемат като нелечим проблем. В такива случаи си има начини за справяне, има и начини за изразяване на съпричастност много различни от "успокой се и ще стане".
или....отиди си махни лошата енергия, иначе няма да стане....
-
За съжаление няма как да накараме хората /близки и познати/ да се научат как да контактуват с нас.Много са болезнени тези успокоителни действия и думи от тяхна страна ,за тези от нас при които все още нещата не са загубени и има макар и мъничка надежда .За това сме ние тук ,да си споделим да си дадем съвет и да си дадем кураж