www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: vikinceto в Май 20, 2010, 14:29:30 pm
-
им се е налагало да прибегнат до анти депресантите
-
Аз, но по друг повод.
Имах натрапливост, хипохондрия, страх от смъртта. Взимах ги доста години, но с прекъсване. От както фокусирах вниманието си върху стерилитета в семейството ни - се почуствах по-стабилна.
-
"да си признаЕМ колко от ВАС" :lol:
-
Включвам се и аз! Наложи ми се на няколко пъти да правя едномесечен курс с Ксанакс.
-
"Възползвам" се рядко, дори като се замисля, повече от три години не съм :wink:
Помагали са ми в критични моменти. И аз като Евро, съсредоточих всичките си усилия към стерилитета и нямам нужда от хаповете.
-
Аз, но по друг повод.
Имах натрапливост, хипохондрия, страх от смъртта.
Същата съм и аз , лошото е обаче , че откакто имаме и порблем със стерилитета това усещане някак се засили .....
В момента не пия нищо , но съм пила Атаракс миналата година около 1 месец !
Честно казано обаче , когато започнат стимулации , прегледи и т.н. направо откачам и с чудя какво успокоително е разрешено тогава , предвид ситуацията , защото съм сигурна , че от постоянни притеснения вредя на самата процедура и резултатите от нея съответно !
-
Спрях ги в момента, в който разбрах, че потискат овулацията.
-
Спрях ги в момента, в който разбрах, че потискат овулацията.
Това пък не съм го чувала 8O !!!
Хмммм неприятно , но все пак трябва да има начин за по - безнадеждните случаи ...
-
Ами аз не съм и крила, че след последния ми опит (който завърши без трансфер) изпаднах в дупка и ми се наложи да пия Дианаксид около 6 месеца.Определено се почувствах по добре, спрях ги постепенно и всъщност от 5 месеца не пия нищо.Но си мисля, че ако пак се почувствам зле и не мога да се оправя по друг начин пак бих пила антидепресанти.
-
здравейте,пуснах тази тема неслучайно,защото самата аз съм на антодепресанти,и само заради факта че ги пия се чуствам някак си по различна от останалите,в смисъл не се чуствам добре от този факт.затова написах " да си го признаем''.нямам думи да ви опиша колко зле се чуствам,поне като прочетох отговорите ви се убедих че не съм сама,всмисъл не съм единствената жена с такива проблеми
-
нямам думи да ви опиша колко зле се чуствам,поне като прочетох отговорите ви се убедих че не съм сама,всмисъл не съм единствената жена с такива проблеми
Вики, едни хора вземат антидепресанти през целия си живот - при всяка тревога вадят отнякъде лексотани, при всяко безсъние, при всеки скандал. Други са имали сериозни депресивни моменти и са се лекували с антидепресанти под лекарски контрол и при задължителни терапевтични сеанси. Това, второто, е достойно за уважение лечение и е временно. Антидепресантите се спират също по схема, защото ако човек реши да ги спре на своя глава, ще разбере какво значи абстиненция. На мен сериозен лекар по стерилитет ми каза, че потискали овулацията, но ми го каза постфактум, след като ги бях спряла. Аз отидох с оплакване, че от една година не зачевам и до преди четири месеца съм била на антидепресанти и лекарят тогава обобщи "Значи от четири месеца не зачеваш, защото преди това антидепресантите, са потискали овулацията" - давам ти точен цитат с надеждата да съм полезна. Но е добре депресията да се "изчисти", а и след това да си имаш контакт с психолог или психотерапевт, защото при забременяване тези състояния се обострят и могат да доведат до вземане на неправилни решения за важни неща.
-
Момичета не бъркате класическите антидепресанти и селективните инфибитори с транквилантите и успокояващите.
Антидепресантите се приемат най-малко 3 месеца и е нещо съвсем различно от Ксанакс, Ривотрил, Лексотан... Антидепресантите се приемат под строго определена схема и под бойкото налюдение на психотерапефт.
За успокоение можете да взимате Глог, мента и валерян, жълт кантарион, мента... чайчета на корем, за другото не провеждайте самолечения. Отвличане на вниманието, хоби, разходки... вярата в Бог, това са неща с които ще направите рефреш на "мозъка" си.
Аз лично се радвам че преминах през този етап от живота си, защото си дадох сметка че това са все преодолими неща и с всяка следваща депресийка ставам все по-силна и вярваща!
-
Evro, ще се намеся защото Ривотрил е наистина сериозен препарат и виждам размиване на границите т.е. вижданията що е то антидепресант.
На момичето, което твърди че антидепресантите подтискат овулацията ще кажа, че това не е вярно в пълния смисъл на думата. Тоест, отнася се само за определена група антидепресанти, които се употребяват за съответно заболяване. Така че за всеки конкретен случай трябва да си питате лекарите. Това твърдение не е валидно за всички антидепресанти.
-
Атаракс-а от коя група е тогава и подтиска ли ОВУ-то?А когато по време на стимулация то се контролира с препаратите , дали оказва някакво влияние?
Ще се радвам ако някой запознат ми отговори , може и на ЛС както прецени!
-
Атаракс-а от коя група е тогава и подтиска ли ОВУ-то?А когато по време на стимулация то се контролира с препаратите , дали оказва някакво влияние?
Ще се ако някой запознат ми отговори , може и на ЛС както прецени
...... аз имам същият въпрос за ЛАМИКТАЛ
-
И аз, имах и понякога пак се появява хипохондрия, излъгах все е с мен, умирам от ужас от смъртта ... Но по повод стерилитета не съм пила НИЩО...
-
Млако встрани от темата, можете ли да ми препоръчате добър специалист във Варна, Русе или Шумен?
-
Млако встрани от темата, можете ли да ми препоръчате добър специалист във Варна, Русе или Шумен?
А на родни звезди не разчиташ ли? Имам някого предвид, затова питам.
-
какъв специалист точно търсиш
-
какъв специалист точно търсиш
Предполагам психиатър.
Проблемът е паническо разстройство.
-
Млако встрани от темата, можете ли да ми препоръчате добър специалист във Варна, Русе или Шумен?
http://www.psychology-bg.com/
Дано е полезна тази страница.
-
мерси! :D
-
нямам думи да ви опиша колко зле се чуствам,поне като прочетох отговорите ви се убедих че не съм сама,всмисъл не съм единствената жена с такива проблеми
Вики, едни хора вземат антидепресанти през целия си живот - при всяка тревога вадят отнякъде лексотани, при всяко безсъние, при всеки скандал. Други са имали сериозни депресивни моменти и са се лекували с антидепресанти под лекарски контрол и при задължителни терапевтични сеанси. Това, второто, е достойно за уважение лечение и е временно. Антидепресантите се спират също по схема, защото ако човек реши да ги спре на своя глава, ще разбере какво значи абстиненция. На мен сериозен лекар по стерилитет ми каза, че потискали овулацията, но ми го каза постфактум, след като ги бях спряла. Аз отидох с оплакване, че от една година не зачевам и до преди четири месеца съм била на антидепресанти и лекарят тогава обобщи "Значи от четири месеца не зачеваш, защото преди това антидепресантите, са потискали овулацията" - давам ти точен цитат с надеждата да съм полезна. Но е добре депресията да се "изчисти", а и след това да си имаш контакт с психолог или психотерапевт, защото при забременяване тези състояния се обострят и могат да доведат до вземане на неправилни решения за важни неща.
Благодаря ти мила за тези думи.
-
Преди няколко години се сдобих с "паническо разстройство". Голям кошмар, ходих при доста доктори, първоначално при невролози, защото се ужасявах от психиатрите, след това отидох при психотерапевт, който се оказа, че е бивш психиатър ( в БГ май няма психотерапевти или са много малко). Да ви кажа - много ми помогна - пих няколко месеца сероксат, симптомите на паническото растройство намаляха, но в крайна сметка успях с помощта на много четене по форумите и определено на психиатърката да си помогна сама и да захвърля накрая и антидепресантите.
Ако имате проблем - потърсете помощ от квалифициран доктор и не отлагайте.
Али, мога да ти дам координати на докторката - жена е, но е в София.
Ако искаш ми пиши на лични, мога да ти дам доста съвети как да се спасиш от тази гадост, наистина е изключително неприятно изживяване, но е лечимо - споко!
-
Аз май съм се сдобила с "панически страх от репродуктивни проблеми". Тези дни ми закъсня с цели три дни, а на третия почна леко да ми зацапва ... точно по същия начин, като при неуспешната ми бременност. И без никакъв преход изведнъж се оказах в състоянието си от миналото лято, когато два месеца се опитвах да задържа проблемната бременност, само лежах, плачех, страхувах се да отида до тоалетната и деградирах всякак - физически и психически...
Нямах представа, че тези спомени и страхове си стоят в мен абсолютно същите по сила и и интензивност. Аз вече цяла година се лекувам, подадох документи и във фонда, толкова съм мотивирана, мислех, че ако забременея ще съм съвсем нов човек. А то не се оказа така. За "щастие" не се оказах бременна, но спешно се нуждая от терапия, защото бременността рано или късно пак ще настъпи, а аз ако съм толкова увредена от предишния си репродуктивен неуспех, вероятно ще си докарам нов.
Пиша всичко това тук, защото не смеех в друг форум да попитам: какво правите със страха си от неуспех? Как сте превъзмогнали лошите спомени за кървене, несправяне, неуспех при бременност. Имам нужда от вашата помощ, макар че вече съм си записала час за психотерапевт и не смятам да се предавам току-така.
-
Сама трябва да си помогнеш - психотерапевта само ще те помогне сама да излезеш от това състояние - със или без лекарства. Единствения начин да се пребориш със страха е да му се опълчиш - правиш точно това от което те е страх и симптомите отшумяват и изчезват. Нали сте чували - най-голям с страха от самия страх.
Не е лесно, аз съм го изпитала на гърба си, трябва много усилия, но това е начина, не само, че това е начина - това е единствения начин
Успех!
-
Думите: "Стегни се, сама ще си помогнеш!" са същите като: "Успокой се и ще забременееш!" :?. Клинична депресия, паническо разстройство или като при мен натрапливости не се лекуват с думи. Изпитала съм го на гърба си. Една година се лекувах неуспешно, на втората имах късмет. Късмет, защото когато започна подобрение ми казаха, че било като налучкване. Доста видове лекарства изпих - различни видове антидепресанти и антипсихотици. Необходимо е лечение при психиатър, с лекарства, да се следи как действат и при по - тежки състояния в Дневен център.
АД не потискат Овулацията, по - скоро антипсихотиците и то от по - старото поколение. Пак от личен опит казвам.
-
аз лично нямам нужда от терапевти, но усещам, че половинката ми има. Изпада в пристъпи на ревности, песимизъм, все нещо не е разбрал или не е чул.
В борбата със стерилитета съм сама, той все си мисли, че ще стане ей така - мъжка му работа. Обачее почва да ми писва и в главата ми назравя идеята за ПЛАН Б :D
-
Психиката на човека е голямо тайнство, от притеснение или от изживяни стресови ситуации се появяват как ви ли не промени в тялото. Поне на мен ми се случвало примерно от стрес да ми закъснява с месец и нещо. Няма да крия и аз съм пила успокоителни и какво ли не, но какво разбрах в крайна сметка, поне според мен, Трябва сами да си помагаме, ако има проблем, който ни привежда в това състояние просто трябва да бъде решен, заобиколен, защото подчертавам, че според мен, с лекарства просто успокояваш нервната система, незнам едно хапче дали би управило грешки които сме допуснали, или неща който са ни са случили просто по решение на съдбата примерно, заради които ние не се чувстваме добре. Аз примерно в моменти които не се чувствам добре гледам да се занимавам с неща които много обичам, или пък просто много се разработвам. Незнам това е просто моето мнение и моето решение, което предполагам е индивидуално само за мен.
-
аз лично нямам нужда от терапевти, но усещам, че половинката ми има. Изпада в пристъпи на ревности, песимизъм, все нещо не е разбрал или не е чул.
В борбата със стерилитета съм сама, той все си мисли, че ще стане ей така - мъжка му работа. Обачее почва да ми писва и в главата ми назравя идеята за ПЛАН Б :D
Не си мисли, че си сама. Мъжете просто са такива много много уж не си показват. Притесненията им избиват по друг начин. Аз от време на време питам искаш ли да си имам бебче и той да разбира се, но не иска вече лекарства да пие и разни подобни. Но след първия неуспешен опит, който беше преди няколко месеца, просто го видях колко зле се чувстваше. И ние все се надяваме да стане ей така. Не губи кураж просто подходи по някакъв начин, привлечи му вниманието с нещо хубаво.
-
Думите: "Стегни се, сама ще си помогнеш!" са същите като: "Успокой се и ще забременееш!"
В единия случай говорим за психика, а в другия за физиология. Мисля, че разликата е видима. И не съм съм казала, да се стегне, че сама ще си помогне, а че трябва да потърси помощ от лекар, но главната роля в лечението е нейната - за разлика от забременяването, там, ако има физиологични причини - няма как да си помогне. Конкретно от паническото разстройство няма как да излезеш, ако стоиш беучастно и само си гълташ хапчетата, трябва сериозна работа върху собствените си емоции и психика - това имах пред вид.
И разбира се и аз давам този съвет благодарение на собствения си опит.
-
Съгласна съм с Танита! За преодоляване да страховете и депресиите се иска собствена воля и подкрепата на околните. Лекарствата са само помощни средства. Аз преди години имах много сериозна страхова невроза, провокирана от страшни случки с мой близък човек, на които станах свидетел. Трябваше ми много време да се оттърва от нея. Помогнах си сама. Ходих няколко пъти при един много добър психиатър, който ми помогна с това, че ми описа с думи реалността и ми обясни защо нямам причина да се страхувам.
Спрях да ходя при него, защото нямаше смисъл. Проблемът си беше налице и аз трябваше сама да преодолея страха, понеже нямаше как да избягам. Много хора ме съветваха да се махна. Но, се радвам че не го направих, защото начинът не е да спасиш себе си, а да изоставиш близкия.
После записах да уча психология и някои неща ми се поизясниха. Много е важна и ролята на близките хора. Родителите ми се държаха все едно няма проблем и смятаха, че по този начин ми помагат да забравя. Аз обаче имах нужда да говоря за това и тяхното мълчание ме караше да се чувствам изоставена. Помогнаха ми приятелите, с които си говорех, когато ми беше тежко и не ме оставиха да мисля за глупости. Ходехме по купони, концерти и т.н. и това ме спаси. Изключително съм им благодарна за това.
Тогава нямах половинка, понеже бях много млада. Давам си сметка, че ако имах човек до себе си в онзи момент, нямаше изобщо да стигна до тази невроза. Човекът до мен сега винаги ме приземява, когато тръгна да изпадам в крайности т.е. много ми помага.
Колкото до депресията от репродуктивни неуспехи, усетих я на гърба си за тези 4-5 години, но не с пълната и сила. Някак си винаги съм била убедена, че когато човек иска нещо важно, колкото и неудачи да изтърпи, накрая ще го постигне. На съпруга ми му беше по-трудно отколкото на мен. Може би, докато го убеждавах, че всичко ще е наред, не ми е останало време да се отпусна. Според мен в живота няма невъзможни неща. Има изход от всяка ситуация, повярвайте ми!
Ако някоя от вас има нужда да си поговори с някого, аз съм насреща.
-
Раши колко съм съгласна с теб.И аз мисля точно така.Миналата година лятото бях изпаднала в огромна дупка точно заради репрудоктивните ни проблеми, но когато намерих с кой да споделям и говоря, нещата се оправиха.Не казвам, че всичко е както преди пак си мислиш, но и не изпадам в такива депресивни състояния.Просто имах нужда да видя, че не съм сама.Мъжете са странни птици и моя е такава.Сега си говорим споделя на тази тема, миналата година беше по-трудно и той не искаше да говори за това.И за мен лекарствата са помощни средства, а не начин на лечение, ако ти сам не се изправиш пред страха си, пред проблема си няма как нещата да се оправят.
-
Здравейте,
напоследък съм напълно пристрастрена към зачатие и четейки, попаднах на тази подтема. надявам се да не приемете съобщението ми за спам, но аз съм по професия клиничен психолог и психотерапевт. Напълно съм убедена, че и без стерилитет и проблемите, с които ние трябва да се справяме, депресията, тревожността, паническото разстройство и всички останали окраски на психичната болка имат нужда да бъдат разбрани и преработени. те много рядко си "отиват" от само себе си. освен лекарства, психотерапията помага. зная, че е трудно да се отиде на терапевт или на психиатър, но мисля, че е добре да знаем, че има и такава възможност.
Ако някоя от вас мисли, че бих могла да съм й полезна с препоръки за колеги (включително и извън софия), ще се радвам да помогна.
моля, не мислете, че това е лош опит за реклама. от както започнах да посещавам сайта много си мислех къде би било удачно да предложа "моя" си начин и мойте ресурси да помогна на хората във форума, тъй като аз съм получила и получавам помощ, информация и подкрепа от тях.
-
За съжаление все повече хора имат нужда от подкрепа, от терапия, от психолог, но все още ме сме свикнали да си го казваме и да търсим помощ.
Аз бях в доста голяма черна дупка последните 2 години. Загубих две деца, едното от които имаше шанс, но не било писано. После куп семейни проблеми. Изгубих вяра в себе си, в мъжа ми, всички ме дразнеха, всичко ми беше все тая.
Известно време ходих при една психоложка. После ходих на психо анализа, нещо, което много ми помогна да преодолея страха към всичко, което ме заобикаля, да обика отново хората около мен, да повярвам в себе си и в човека който ме подкрепя през всичките тези години. Лекарства не съм взимала. Моя съпруг взима на няколко пъти, но той отказваше да ходи на психолог.
Не трябва да ни е срам. А да търсим помощ на време. Защото така както нервите могат да разбият човешката психика, нищо друго не може да го направи.
-
Елена В., извинявай, може ли да ми постнеш на ЛС линк или служебен е-мейл, на който да те потърся?
Моят проблем е по-нетипичен, установявам, че трудно понасям мързела (несвършената работа) на другите и виждам умисъл в несвършването на работата...знам колко смешно звучи на фона на депресиите от неуспешните опити, но ми се струва, че имам нужда от помощ, за да не се ядосвам. Предполагам, че проблемите са комплексни, а в яда към мързела ми "избиват чивиите"...
-
Привет и от мен! Момичета искам да ви споделя моя проблем- не знам как да го определя- неспирно ме гони фобията, че не съм направила нещата както трябва :(.Правя едно нещо няколко пъти да се уверя,че е направено добре-направо се побърквам ,сама си го правя ,а най-гадното е ,че го осъзнавам перфектно,но го правя отново.сигурно това е признак,че не съм уверена в себе си, в способностите си. Установих, че го правя когато съм много изнервена.Какво да ви кажа ,много се тормозя,мислила съм да отида да направя няколко консултации със специалист! :?
-
Иди. :D
Когато са основателни причините - т.е. не си сигурна дали си изключила ютията или не си заключила вратата - не е проблем, проблем е когато се обръщаш десетки пъти дали не те преследват/наблюдават, да си миеш ръцете по 100 пъти... ей такива странности. А за другото, просто когато си несигурна си повтаряй на глас "изключвам котлона", "заключвам вратата"...
Аз пък имам странното чуство че си губя ключовете, телефона, портфейла..., не ги ли видя в първия момент си викам всеки път "ето на загубила съм ги". Понякога без да са ми нужни ги проверявам дали са в раницата :lol:
-
Аз пък имам странното чуство че си губя ключовете, телефона, портфейла..., не ги ли видя в първия момент си викам всеки път "ето на загубила съм ги". Понякога без да са ми нужни ги проверявам дали са в раницата :lol:
Еврооо :lol:
:music22:" Колко пъти, колко пъти?
Един ли, сто ли "
-
Привет и от мен! Момичета искам да ви споделя моя проблем- не знам как да го определя- неспирно ме гони фобията, че не съм направила нещата както трябва :(.Правя едно нещо няколко пъти да се уверя,че е направено добре-направо се побърквам ,сама си го правя ,а най-гадното е ,че го осъзнавам перфектно,но го правя отново.сигурно това е признак,че не съм уверена в себе си, в способностите си. Установих, че го правя когато съм много изнервена.Какво да ви кажа ,много се тормозя,мислила съм да отида да направя няколко консултации със специалист! :?
Здравей,
мисля, че след като за теб е проблем и "направо се побъркваш" това е достатъчно основание да се срещнеш с колега и да помислите защо се случва това. Кое те кара непрестанно да си мислиш, че не правиш нещата както трябва. Ти най-добре знаеш колко е сериозен проблемът ти и това е напълно достатъчно основание да поговориш с някого. Съгласна съм с Евро, че това не означава, че страдаш от тежко разстройство, но пък и не означава, че от само себе си ще ти мине. Тревогата, както и депресията не минават просто защото "мислим положително" или "спираме да се тревожим", така както и гнева не минава като преброим до 10.
-
Хм, много пъти съм се чудела дали ако успея да закарам мъжа ми на консултация с психолог би могло да залепим счупеното между нас и да предложа на сина си далеч по-здравословна семейна среда от тази в която живее сега. И как да накарам мъж, който отказа да си направи генетични изследвания когато все още се борехме по-точно борех /неговото участие включваше единствено и само пътуване до София, престой в стаичката със списанията и ... май няма друго/ да забременея, да отиде на психолог. Не ме подкрепи дори след неуспешното инвитро, изостави ни с бебето в родилния дом за да ме притиска да угодим на баща му, обиди и мен, и сина ни, като сключи сделка - че ще му бъде баща и ще живее с него само ако се съглася да му сменя името и още, и още ... Искам да дам живот на това псевдо семейство заради детето, и да, искам да дам на сина си братче или сестричка и се чудя как да забременея отново без изследвания и консултации със специалисти /мъжа ми не би дал и стотинка за такива след като вече има дете/. Е, къде в Бургас мога да намеря такъв специалист, Елена В, който да ми помогне да изградя нормални семейни отношения с човек, който когато преди 3г. изброяваше по някакъв повод членовете на семейството си, след майка си и баща си постави брат си, снаха си, племенниците си, а мен и нероденото ни тогава дете дори не ни включи в списъка.
-
Dji-djo, има ли нещо в поведението на съпруга ти досега, което те кара да мислиш, че за него психологът ще е достатъчно силен авторитет, че да го накара да промени радикално поведението/отношението си към теб и детето/децата?
И на второ място, кое те кара да вярваш, че при толкова неравностойни позиции в семейството, твоите деца ще растат наистина щастливи? Ами те децата усещат какво става между мама и татко...
-
Dji-djo, а въобще има ли смисъл да продължаваш напред с този мъж.
Вярно мнението ми е малко крайно, но все пак след като не те уважава и зачита като човек, защо трябва да се напъваш да крепиш нещо, което може би е обречено предварително.
И едва ли второто дете ще промени положението.
Това негово отношение после може да се прехвърли и върху децата, особенно върху второто, ако той не го желае по принцип.
Незнам..., аз така мисля... :?
-
kartiche и Sharky43 и двете сте правии все пак... На практика дали ще съм с него или не засяга най-много сина ми. А той вече познава баща си, свикнал е с него и се е привързал. Убедена съм че при евентуална раздяла съпругът ми ще създава много проблеми. Второ дете искаме и двамата. Той говори за това, а аз тихичко си мечтая. Не искам той да разбира колко много го искам, за да не се опитва да ме манипулира с това. щом навремето си позволи да ме заплашва, че няма да дойде да даде материал за инвитро при започната от мен стимулация, ако не направя еди какво си май мога да очаквам от него всичко. За съжаление е вярно че любовта е сляпа. Когато бяхме при адвокатката за да подадем иск до съда за смяна на името осъзнах че любовта я няма, прогледнах и много ме заболя от това което видях, но вече не можех да взимам решения само от моя гледна точка. Трябваше да се съобразявам с интересите на детето и тогава, а сега смятам че едно чувствително дете, каквото е той много ще страда ако живее без баща, а наблюдава връзката на друите деца с бащите им. Толкова съм разочарована от мъжа си, че друг мъж и не искам да погледна, а детето ще се нуждае от баща и заради него умуват над различни варианти и решения с които да подобря микроклимата в къщи
-
Джи джо ,малко подценяваш детето.. Баща ми е много гаден човечец с дребна душица.От както се помня съм го разбрала и все се чудех как мама може да търпи такова нещо ,а тя е търпяла заради нас,докато не отраснахме със сестра ми и не и казахме ,че ако не го напусне ,ние ще ги напуснем.. За съжаление прекалено много години бяха минали и ние сме си увредени от семейните отношения и до ден днешен.
Та за темата за антидепресантите.. Никога нищо не съм пила ,а имам такава нужда ,че не е истина ... Като спомена на мъжа ми че имам нужда от специалист,той ми казва,че съм откачила и аз му отговарям,че точно затова ми трябва лекар :).. Бих направила всичко ,за да се почувствам пак силна и да повярвам в себе си !
-
Dji-djo, ще си позволя да се намеся и аз темата.
Защо не седнеш да поговориш спокойно и откровено с мъжи си, какво място заемаш ти, сина ти, изобщо неговото семейство в живота му, кой е важен и кой не, какво иска той, какво претенции има той към теб - според мен за проблемите между партньорите трябва да се говори и да се изясняват.
Не може да живееш с него, ако е истина това което ти си мислиш за него - само заради детето. Но най-напред трябва да седнете, да поговорите откровенно и да разбереш дали това е истина и на какво се дължи? Може би има някакви причини, може и ти да бъркаш някъде в отношението си към него. Детето наистина усеща нешата и няма да бъде щастливо - повярвай ми. Аз съм дете на разведени родители и ней-щастливия ден беше когато баща ми се изнесе от нас.
Баща винаги ми е липсвал и съм искала да имам, но не такъв. Никога не съм съжалявала за това, че родителите ми са се разделили.
-
Dji-djo
За връзки и семейни отношения – избягвам да давам съвети и „акъли”, от личен опит знам, че нищо не е черно-бяло, няма универсален проблем и универсално решение за него, отстрани изглежда едно, ама отвътре е по-друго...
За едно нещо обаче, смея да взема отношение. Страхотна глупост е да крепиш една ужасна връзка/брак с мотива: „ама аз заради детето, ама да си има баща/майка”. Или пък още по-голямото безумие – когато виждаш, че категорично нещата между вас не вървят и не само нямат оправяне, ами стават и по-зле, да решиш че като имате още едно дете и всичко ще се оправи. Няма да се оправи - просто ще тормозите още едно дете с безумните си отношения, нищо че това не ви е целта, просто така се получава. Хайде, ако в една иначе хармонична двойка с репродуктивен проблем е настъпило охлаждане в отношенията, има изпуснати нерви заради цялото чакане на дете, тежките процедури, ако ще и разходите по тях – тогава да, появата на мечтаното бебе, твърде вероятно ще върне нещата в нормалното им русло. Но като те чета, за теб твоят съпруг е еманация на „антисъпруг” и то до такава степен, че чак всички мъже вече ти се виждат отвратителни. Е, как наистина си представяш, че ако имаш още едно дете от този мъж и нещо ще се промени към по-добро? Ами то ако в това е било разковничето при вас – вече имате едно дете и ако с дете се оправяли нещата - сега нямаше да имате проблеми.
Също като дете на разведни /за съжаление твърде късно/ родители, подкрепям изказани по-горе мнения, че за самото дете е по-добре да живее само с единия си родител, но в спокойна среда, в която не витае скрито напрежение и неудовлетвореност, отколкото във формално „нормално семейство”...в което всъщност нищо не е нормално. Децата растат, тръгват на училище, ходят на гости у приятели и щат не щат виждат наистина „нормалните” семейства с хубавите отношения между родителите там и веднага, неволно сравняват „как е у нас”. И много бързо им става ясно, че „у нас” не е хубаво и нещо никак не е по реда си и повярвай ми констатцията на този факт тежи много повече, отколкото, че примерно татко не живее в една къща с нас. Другата неизбежна щета е, че всъщност изграждаш у детето си много сбъркани представи за това, как трябва да седят и да се случват нещата в една родителска двойка. Детето копира модели – това всички го знаем. И когато в по-зряла възраст, все пак осъзнава, че „това между мама и татко дето го гледам цял живот не трябва да е така”, идва един огромен вакуум и въпросът: „Ок де, ама как трябва да е?!” – и отговор нямаш. Има и по-лош вариант, вече като зрял индивид, синът/дъщерята, да счита, че „щом при нашите е било така – няма проблем, значи е ОК” и да копира всички грешки в поведението и отношенията между родителите си в собствената си връзка/семейство с убедеността, че това е съвсем правилно и редно. Имам приятелка която счита, че мъжа й я побийва от много любов и защото „ревнува и това е нормално и израз на любовта му”. Когато ми е споделяла за такива случки и все пак съм опитвала да я убедя, че не, това никак не е нормално, особено да се върши пред очите на децата им и ми се каже: „Абе той и татко бие мама понякога, ама ето вече 30 години са женени и имат хубаво семейство, то навсякъде е така”...какво мога да отговоря? На тази жена от дете й е набито в съзнанието, че така стоят нещата и това си е нормално и дотам. Твърде вероятно и баща й е гледал как бият майка му и майка й е гледала как нейната майка яде шамарите – щом това виждаме значи е нормално и толкова. Утре някой хубостник и на собствената й дъщеря ще набие шамарите и като й дойде насинена, тази въпросната какво ще каже? „Нищо бе мами, сигурно нещо си го ядосала, той защото те обича, трай там заради децата...” и нищо чудно щерка й да се съгласи с това.
Давам примера с домашното насилие, просто като най-популярен и често срещан проблем, не защото при вас е точно така. Но психическият тормоз не е никак по-малко и страшно насилие от физическото такова, както и постоянното емоционално изнудване за което споделяш. А и в крайна сметка ти си човек – не машина. Къде е твоят предел? Колко време още ще можеш да издържиш и да бъдеш пълноценна и адекватна майка на детето си, когато ежедневно си подложена на подобно отношение от мъжа си? Нито на себе си, нито на детето си правиш услуга, решавайки стоически да търпиш всичко това. Рано, или късно „ще ти изтърват амортисьорите”, ще дойде хроничната депресия и хапчетата и тогава тормозът не само няма да спре, ами точно напротив.
С това, което ти пиша в момента, въобще не си й помислям да ти давам „наклони” от вида на: „разведи се”, „взимай си детето и се изнасяй”, „не си раждайте второ”. Не. Просто си помисли , дали ако единственият ти мотив да останеш в тази връзка и с този човек е добруването на детето ви, наистина това е най-доброто за него. Не се и съмнявам, че точно това искаш, но за съжаление невинаги е възможно да постигнем желаното по начина, по който ни се иска.
Както и да постъпиш, желая ти много щастие и късмет!
-
цялата история ме накара да си направя една асоцияция на една наскоро разказана случка от една моя неомъжена приятелка на над 30г.
На скоро била на една среща от нета :lol:(по-принцип не е фен на тези срещи)и се видя с един господин на около 40г добре облечен и подържан или"консервиран",както го нарече тя :lol:
След 2ч разговор на кафе, онзи и сподели, че е "rara avis",защото той на доста срещи от нета е отишъл,но така и не можа да намери що-годе лабилна и с естествено държание жена :lol:
ами без да съм женомразец,но тоя май си е прав и неговите наблюдения не са никак недостоверни :lol:....
лично аз не мога да разбера много видове жени и мъже и в такива случаи се отказвам и бягам :lol:...
не мога да разбера и какви са тия глупости с дай да пием хапчета и да ходим на психолог при щяло и нещяло :?...явно всеки сам си знае :?
успех от мен и умната!
-
цялата история ме накара да си направя една асоцияция на една наскоро разказана случка от една моя неомъжена приятелка на над 30г.
На скоро била на една среща от нета :lol:(по-принцип не е фен на тези срещи)и се видя с един господин на около 40г добре облечен и подържан или"консервиран",както го нарече тя :lol:
След 2ч разговор на кафе, онзи и сподели, че е "rara avis",защото той на доста срещи от нета е отишъл,но така и не можа да намери що-годе лабилна и с естествено държание жена :lol:
ами без да съм женомразец,но тоя май си е прав и неговите наблюдения не са никак недостоверни :lol:....
лично аз не мога да разбера много видове жени и мъже и в такива случаи се отказвам и бягам :lol:...
не мога да разбера и какви са тия глупости с дай да пием хапчета и да ходим на психолог при щяло и нещяло :?...явно всеки сам си знае :?
успех от мен и умната!
Ваня, аз нещо не можах да ти разбера поста.
Може би имаш пред вид, че проблема на мъжа на Dji-Djo не е за психоаналитик?
Така или иначе психоаналитиците се занимават с всякакви емоционални проблеми, включително и със семейно консултиране.
КОлкото до въпросния 40 годишен и консервиран господин, бих му казала, че жените се държат така както мъжете ги предразположат, обикновенно някой не се държи естественно, тогава когато от другата страна седи някой бастун с претенции за неповторимост :lol:
И изобщо аналогията ми се струва малко неудачна.
-
Аз малко не по темата искам да се обърна към Jbrul.
Jbrul-и, много харесвам твоите постове от всички теми и ги чета с голям интерес, но искам да те помоля ако може да използваш при писането нов ред.
Иначе съдържанието се слива някак си и ми изтичат очите докато го прочета.
Вярвам, че и другите потребители ще се съгласят с мен.
Не се обиждай, просто така е по-прегледно.
:balk_119: :balk_122: :balk_103:
-
Благодаря на всички за мненията, които са много точни и верни, но.. Винаги има едно НО. Детето вече е на 3г. познава татко си и е привързано към него. И е трудно да се вземе решение което иначе е правилно и след десетина години и детето може би ще прецени като правилно, но сега и кой знае колко време след това ще му причинява болка. Второто дете го искам не за да закрепя брака, а защото винаги съм искала много деца. Аз съм без братя и сестри и винаги съм се чувствала безкрайно самотна и тъжна в това отношение. По никакъв начин желанието за второ дете не го свързвам с мъжа ми, а единствено с моя собствен копнеж за още едно слънчице и с детето което вече имам и искам да не е само като мен. Защо той иска второ дете не знам. С него вече не мога да разговарям за нищо. В стремежа си да угажда на баща си почти е заприличал на него и се е превърнал в различен за мен човек от човека за който се омъжих. Именно раждането на детето и по-точно името му станаха причина така да се развият отношенията ни. Куриоз голям - особено след борбата със стерилитета. Мисля че психоаналитик би могъл да помогне много стига да успея да заведа мъжа ми на такъв, защото той много поддава на чуждо влиание. Готов е да приеме като меродавно мнението и на случайна циганка по пътя стига това мнение да е различно от моето. Ако аз кажа нещо то е глупост, ако брат му каже същото нещо то вече е велико. Проблемите между нас са пряко следствие от силното влиание на баща му и незадоволимото му его и самолюбие /на свекър ми ... всъщност вече и на двамата/. В това се убеди и баща ми, който до сега смяташе че съм несправедлива в мнението си за свекър ми. Надявам се при разговор с психолог да проумее че не е нужно да подчинява живота си на това баща му да е доволен от него, а той е доволен само когато всички му изпълняват желанията, прищевките, няма да сгреша ако кажа и нарежданията. Аз се опитах и опитвам да се опълчвам и резултатите са налице - озлобен и тираничен мъж и разбито семейство. Мъжа ми е на 41г., а поведението и разсъжденията му много напомнят на тинейджърски. давам пример от който ще се възмутите, но е един от многото. На 1г. и 3м. детето беше в Пирогов за операция. В деня на операцията мъжа ми не беше на работа, но не дойде, за да не харчел пари за пътни /Бургас - София с влак щеше да е около 40 лв. в двете посоки/, а това е типично разсъждение в стила на свекъра. Едно че аз имах нужда от подкрепа докато чаках там 2-3 часа да ми върнат детето, ами операцията беше на тумор на кръвоносните съдове и ако беше станала беля и трябваше да търся кръводарители какво щях да правя сама. А той просто си е седял в къщи на компютъра и е висял в скайпа цял ден. Така че според мен определено има нещо ненормално в начина му на разсъждение.
-
Така че според мен определено има нещо ненормално в начина му на разсъждение.
Съответно и в твоя.
Джиджо, извинявай, попадала съм на твои мнения тук и в БГмама за отношенията ти с този мъж, за перипетиите ти около името на детето, и след всичко прочетено не мога да те разбера.
Ти не си тръгна в началото, не си тръгваш и сега, защото детето било на 3 и познавало татко си. Че и второ дете искаш. Ти хубаво искаш, ама това второто дете го направи с мъж, който те обича и уважава - и теб и детето ти. Такъв, който няма да спести 40лв пътни :?
Успех ти желая от сърце!
-
Права си к(Р)оки. Това че търпя е ненормално. Сбърках, че приех да сменя името на детето и се върнах. Мислех, че големия компромис, който направих, въпреки протеста на сърцето ми, ще бъде оценен и няма да има повече гафове. Но явно те решиха че така са ме покорили и гафовете продължиха. Детето е силно стресирано от преживяното в Пирогов и опита на един луд да измъкне количката, заедно с него вътре от ръцете ми преди по-малко от година и има проблеми, с които не можах да се справя - страхува се от децата вкл. и доста по-малките от него, почти всяка вечер сънува кошмари и плаче на сън, и по принцип много плаче често без причина, затова се притеснявам че на този етап такава промяна ще задълбочи проблемите. Е, има и още нещо. Няма къде да отида с детето, ако си тръгна сега. Баща ми започна основен ремонт в тяхното жилище отдавна /повече от година и половина/ и от двустаен апартамент има само една стая която може да се обитава. Търси всякакви оправдания за да не довърши ремонта, но и не дава да извикаме майстори. За ден-два става там да живеят четирима души, но ако занеса и нашия багаж няма да има място и за един човек. С моята заплата, дори и с помощ от пенсиите на нашите не мога да плащам наем за квартира, режийни разходи и от там нататък останалото. Няма къде да отидем, трябва да търпя този мъж или да търся алтернатива която да промени отношенията ни към по-добро. И единственото което ми се струва възможно да проработи е консултация с психоаналитик - семеен консултант. Разбира се остава проблема да намеря този специалист и още по-големия проблем да заведа мъжа ми там. Търсих в интернет инфо за налични такива специалисти в Бургас още преди година, но не намерих, а Елена В предложи помощ в тази посока - информация, координати. За всичко сте прави, само едно не разбирам. Защо проблемите с мъжа ми правят толкова трудно разбираемо желанието ми да имам второ дете, независимо че ще е от него. За мен това няма значение и не искам дете за да го "даря" с него или да го "вържа" с лъжовно усещане че брака ще се закрепи. Искам дете за да го обичам, така като обичам сина си и за да си има той близък човек - брат или сестра, с които да се обичат и подкрепят. На 38г. съм, а през 2006г. вследствие не достатъчно бързата реакция на "нашата" лекарка, ендометриозата ме остави с един яйчник и още през 2006г. доц. Конова се усъмни в яйчниковия ми резерв, а сега и аз се съмнявам в него. Развода, адапционния период след него и евентулно създаване на нова интимна връзка /каквато всъщност не желая - ако този брак приключи не искам нов мъж около себе си, стига ми толкова/, която да доведе до желание за общо дете би отнело време, много време, а не се знае колко време имам и дали все още имам някакво репродуктивно време. Ако съответния специалист съумее да влезе под кожата на мъжа ми и той осъзнае че неговото семейство сме ние може да успеем да започнем отначало - с уважение, разбирателство и подкрепа. Благодаря на всички за мненията. Важни са за мен.
-
да си дойдем на думата :lol:-и тук става въпрос изцяло за пари :lol:...
Някой спестява 40лв.пътни , а някой 350лв за донорски материял :lol:
аз съм блондинка, и не разбрах защо ти трябва второ дете от този мъж?!? :lol:
-
Dji-djo
Разбираемо е желанието ти да имаш второ дете. Нe е разбираемо /поне за мен/, че си готова да го имаш от този „сладур”, за когото 40лв. за билет за влак, докато детето му е в „Пирогов” били „излишен разход”. Че кой разход тогава не е излишен бре?!!!
За съжаление – всички живеем в реалността, не в някаква приказка, или сън и решенията ни, особено пък такива – трябва да са съпроводени и с някаква отговорност, не е достатъчно само да имаме желание за нещо.
Ти в чисто битов план, не си в състояние сама да отглеждаш дори едно дете /според собствените ти думи/. Живееш с мъж когото не понасяш и не искам да съм лош пророк, ама едва ли занапред ще стане по-поносим този човек. Ако имате още едно дете...направо не мога да те мисля, както се казва. Ами на него му е пределно ясно, че ти си зависима, че сама с дете трудно би се справила и едва ли ще го напуснеш сега, независимо как се отнася с теб, пък какво остава с две деца?! Ако сега има все още някакви „задръжки” в поведението му спрямо теб, като родиш още едно - той направо ще се олее , облягайки се на факта, че „щеш не щеш – ще търпиш”.
Ти хубаво се надяваш по някакъв начин, по някое време, дали с помощта на психолог или по друг начин, мъжа ти „да се осъзнае” и да се попромени поне толкова, че семейният ви живот да не е някаква постоянна мъка и кошмар за теб. А дали това изобщо е възможно? Човек на тези години, формиран отдавна като личност, начин на мислене и поведение...ами не се променя кардинално. Съжалявам, но това сочи практиката.
Времето те притиска, природата, ти „гониш последния влак” за мечтаното второ дете. Съгласна съм, че рационално погледнато, ако сега се разделиш с него, ще минат няколко години докато имаш реален шанс за нова връзка и то такава, че да имаш второ дете от друг мъж. Абе то всъщност никога не се знае оня горе какво ни е подготвил, може и за месеци да случиш на свестен човек , странно нещо е животът, но по принцип се мисли за възможно най-лошия вариант в такива случаи, а ако стане друго – добре дошло.
В крайна сметка пък, щом за теб лично от двата „избора” е по-приемливо да имаш второ дете дори с мъж като този и осакатено семейство, вместо да си хванеш пътя и /твърде вероятно/ да останеш с едно дете - никой няма правото и компетенциите, да преценя дали си права, или не си в това си решение. Достатъчно е, че си права за себе си, твърде лични неща са това, за да ти дава някой съвет за тях.
Моето лично неразбиране в случая /а предполагам и на други момичета/ идва от там, че всяка една изхожда от себе си, когато преценя подобна ситуация и взима такива решения. Това, че аз примерно, не само не бих родила второ дете от такъв човек, ами отдавна да съм си тръгнала от него - не означава изобщо, че моята гледна точка по въпроса е най-правилна. Тя просто си е моя и толкова.
И аз искам три деца по ред причини, но ми е важно от кого ще ги имам, в каква среда ще ги отглеждам, какъв баща ще им осигуря, дали ще растат в щастливо, или поне нормално семейство и пр. Ако по някакви причини не са налице горните условия и вече имам едно дете, с огромно неудоволствие бих направила избора да си остана само с него, вместо да обричам още едно на подобен живот с „майка-невротичка” и „баща-кретен”, че да не бъдело първото само. Ами в крайна сметка пък, по-голяма отговорност от децата за мен няма и се чувствам задължена, поне да направя всичко възможно, за да им осигуря най-доброто в живота /не само финансово, но и емоционално/. Да тръгна да раждам второ при връзка като твоята, е безотговорно към самото дете от МОЯ гледна точка и пак подчертавам, че тя не е непременно правилната, а просто моята.
Щом ти, за да имаш второ дете си готова да изтърпиш всичко и да поемеш риска, да отглеждаш и двете си деца в такава обстановка – това си е твое право, за което никой няма право да те осъжда, да те разубеждава, да те навива да не го правиш и т.н.т. Не те разбира този, който не би постъпил като теб и има други виждания за живота като цяло. Ама другите си имат свой живот, в който да си решават какво и как да правят.
-
Jbrul много ти благодаря за всички мнения. Както някой беше писал по-горе те са изключително точни и приятни за четени. Непрекъснато мисля върху това което казваш и безспорно си права за всичко. Ти си прекрасен човек и не знам дали по професия или по природа, но си и добър психолог. Ето такива разговори няма с кой да водя от реалното, не виртуално обкръжение, а те са нужни. Още веднъж благодаря на всички за помощта. Не знам какво ще стане за в бъдеще, но ми се иска да вярвам че интуицията ми на майка ще ми помогне да взема най-доброто решение за детето, защото ако то в крайна сметка е добре и аз ще съм добре. Вече имам някакви координати на психолог и ще го "прослушам". Предполагам ще мога да се ориентирам доколко реални са надеждите ми за промяна към по-добро след консултация със съответен специалист. Далеч съм от мисълта да очаквам такова нещо от самосебе си да се случи. Още веднъж ви благодаря за всички мнения и от сърце стискам палци на всички скоро да видите двете чертички, а няколко месеца по-късно да гушкате своята мечта и да сте много щастливи. :bighug:
-
Детето е силно стресирано от преживяното в Пирогов и опита на един луд да измъкне количката, заедно с него вътре от ръцете ми преди по-малко от година и има проблеми, с които не можах да се справя - страхува се от децата вкл. и доста по-малките от него, почти всяка вечер сънува кошмари и плаче на сън, и по принцип много плаче често без причина, затова се притеснявам че на този етап такава промяна ще задълбочи проблемите.
Dji-Djo, не знам дали ще успееш да заведеш мъжа си на психоаналитик, но според мен на всяка цена трябва да заведеш детето си на такъв. Проблемите му не са за подценяване и нищо чудно да се дължат в голяма степет на нездравата обстановка в семейството ви, както казах и преди децата винаги много точно и безпогрешно усещат точно какво се случва.
Успех ти желая в сложния казус!
-
Танита и аз мислех да го заведа на психолог и няколко пъти питах педиатърката за такъв детски в Бургас. Тя все ми казваше че е много малък за такъв преглед. Миналата година попаднах на някаква асоциация ли беше и аз не знам, където споделих какво ме тревожи. Обещаха да потърсят подходящ специалист и да се обадят, но си останаха с обещанието. Наскоро една приятелка от форума, също бургазлийка ми спомена, че нашия зам. кмет е най-добрия детски психолог в града и аз веднага намерих имейла й и й писах. Тя отговори че й било неловко да пише по този въпрос и предложи да се видим в приемния й ден. В четвъртък бях при нея. Тя в момента не практикува тази професия, впредвид настоящата й длъжност, но ми отдели 1 час и разговаряхме много. Каза засега да изчакаме тръгването на детето на градина, защото можело да окаже някакъв положителен ефект, в което аз обаче дълбоко се съмнявам. Тя каза че имало случаи в които противно на очакванията деца с подобни проблеми реагирали добре и положителния ефект се усещал в поведението им и извън градината. Не съм се отказала да търся помощ, защото положението стана още по-тежко след посещението ни в дежурен кабинет преди около 10 дни. Хирурга при който ни пратиха беше със съответното облекло за хирурзи и детето изживя този преглед много тежко. Всъщност прегледа не се състоя, защото той се беше впил в мен, пищеше, плачеше, притискаше се в мен и не можах да го сложа на кушетката, за да го прегледат. После стана още по-зле. Ежедневни разговори за лекари, кабинети, педиатри, инициирани от него,На рождения си ден се кри 3 часа от гостите - бабите, дядовците, чичо, чинка, леля, братовчеди и едно момиченце на неговата възраст, което познава от много време. На детските площадки се крие зад мен и се катери да го гушна /скрия/ и от деца на 1г. и половина. Не мога да го закарам да му меря обувки. Влезе ли някой в магазина и той започва да плаче и да се крие.
-
Dji-djo до сега не съм писала и само четях, но сега единственото което мога да кажа, че вместо да се съсредоточаваш върху мъжът си и евентуално бъдещо дете трябва да обърнеш огромно внимание на това което имаш.Не съм майка, но това което казваш не ми звучи нормално.Детето изпада в паника само като види човек, това е страшно.Според мен си трябва специалист и то още от сега.Аз се съмнявам да тръгне на градина.
-
Dji-djo, а баща му какво казва за проблема?
Не ти е лесна ситуациата в която си попаднала. Трябва да намериш много добър специалист, който да поеме детето. Доколкото разбрах си в Бургас, аз познавам една психоаналитичка, която според моето скромно мнение е много добра, но тя е в София.
-
Бащата не смята че има проблем. Упреква ме че не го дадох на ясла преди година. Всъщност баща му ми подхвърли да съм го дадяла на ясла и да почвам работа да печеля пари около 2 месеца след връщането ни от Пирогов. С други думи за мъжа ми аз съм виновна за проблемите на детето. Даже говорих с психоложката тайно от него, а после когато се опитах да разкажа за разговора ни имах чувството че си говоря сама. Днес говорих и с директорката на градината и се разбрахме като се върне от отпуска да ми отдели време да поговорим и евентуално ако може от практиката си с децата да ми даде съвет. Всички обаче смятат че задължително трябва да почне градина. Особено баща му, защото много се дразни от привързаността на детето към майка ми, която го гледаше докато бях на работа.
-
Маги, нали точно заради проблемите на детето искам да потърся помощ и за отношенията ни с мъжа ми. То е много чувствително и еднакво зле му се отразява когато има напрежение в отношенията в къщи и когато за по-дълго не е виждало баща си. Приемам всякакви съвети и идеи как да помогна на детето да се справи. Не съм спирала да опитвам, но имам нужда от помощ. А за второто дете ме наведе на мисълта първото. В един магазин за детски дрешки имаше кукла манекен - бебе но с размер на около 1г. дете. Синът ми прояви голям интерес към куклата и продавачката му я подаде в ръцете. Той неочаквано и за двете ни гушна куклата, галеше бузките, очичките, а лицето му сияеше, очичките блестяха, а той така силно гушкаше куклата, че изпитах нещо странно и очите ми се насълзиха от умиление. Тогава продавачката, която няма как да знае как са нещата в семейството го попита иска ли братче или сестриче и той толкова възторжено каза, че иска и че ще помага на мама да се грижи за него. В този момент ме завладя стария копнеж за много деца. От дете съм мечтала за пълна къща с деца /минимум 3/. Впредвид обстоятелствата орязах мечтите си до две. А малкия по едно време си имаше едно въображаемо бебе за което се грижеше - хранеше го, готвеше му, къпеше го, обличаше го и водеше с количката на разходка. И все на уж.
-
Dji-Djo, успех ти желая в трудната ситуация, но моя съвет отново е да се седнете и да говорите с мъжа ти. Бъди максимално откровенна и искай от него същото, изяснете ситуацията в къщи, това ще бъде от голяма полза за детето!
Винаги можеш да ми пишеш на лични, ако мога с нещо друго да ти помогна.
-
Джи-джо,
извивнявай, че се намесвам, но не мислиш ли, че не е отговорност на детето да казва дали и колко деца да имаш. Очевидно е, че детето ти е тревожно и се чувства застрашено да се разделя с най-близките си, дали е поради травмите, които той самият е преживял или поради тревогите какво става с мама и татко (сигурна съм, че се тревожи и че усеща, че ти не си щастлива) или и от двете, но ако за теб е проблем да го пуснеш на градина, второ дете в семейството е още по-голяма промяна и травма за детето, независимо как си играе с куклите. може би интересът му към бебетата е провокиран от тревога и желание да знае дали няма да има ново бебе в къщи. Както неговото любопитство не е причина ти да забременяваш отново, ако смяташ, че обстоятелствата са не подходящи, така и неговата тревога не е основание да се отказваш от желанията си, но ми се струва, че в момента приоритетът е да си изясниш какво ще правиш с живота си, а не да се подлагаш на допълнително трудности.
Извинявай отново ако звуча твърде директна, дано намериш помощ за себе си и за детето.
-
Dji-Djo, извинявай, че измествам темата ти. Надявам се да подредиш нещата си по най-добрия начин, за теб и детето ти.
Но, да кажа за антидепресантите. Тежки медикаменти, несъмнено, но има случаи, в които не могат да бъдат избегнати. Аз избрах да вземам медикамент известно време и ужасно се радвам, че направих така.
Психиатърът, към когото се обърнах, ми обясни, че състоянието ми има не само психологически, но и физиологични корени. Когато, в рамките на 10 месеца, загубиш 3 бременности, организмът ти просто се побърква. Отначало хормонално се наглася за бременност, после тя внезапно прекъсва и той изпада в хормонален шок. И така три пъти за кратко време. Отделно, според него, медицинските манипулации, свързани със стерилитета, са доста травматични и нерядко водят до посттравматични стресови разстройства.
Благодарение на антидепресантите, днес успях съвсем спокойно да изслушам, как "ами то, милото, си е отишло, за да ти спаси живота" (Предисторията на това изказване от роднина е, че след спешно секцио имах 2 години бан върху повторна бременност, с мъжа ми проявихме всичката отговорност на света, но скъсан презерватив и ескапел все пак завършиха с извънматочна, а бременността аз на своя глава щях да я оставя, но нямах този късмет да оцелее.) Пак благодарение на тях, ми е възможно да слушам как "трябва да спра да се ям отвътре, нали имам едно дете, какво ми пука за трите загубени бременности след това", без да започна да стрелям. Мога да работя двойно и тройно на това, на което бях способна преди две седмици. Мога да се усмихна на мъжа си. Мога да се надявам, че не всичко е загубено и "неизяснен стерилитет" не е доживотна присъда.
Понякога болката е конструктивна, но когато се превърне в депресия и човек започне да губи контакт с реалността, малко помощ отвън никак не е излишна. Дано на никого от нас не се налага да я търси повече, обаче!
-
Black_Hole_Sun съгласна съм с теб.
Трябва да се знае, че това не е бонбон за оправяне на настроението, но когато има нужда, човек трябва да се лекува.
-
За сега не съм ползвала. Първото икси свърши с МЦ преди какъвто и да било тест. Голям рев му дръпнах същия ден. Никога преди това не бях плакала за каквото и да било, мислех, че имам желязна душа да се справя с всичко. Е да, ама не. Но явно ми помагаше да си изкарвам по този начин емоциите или просто се изтощавах от рев и накрая стигах до някакво спокойствие. Имало е много малко пъти да взема мента, глог, валериан, ако се чувствам напрегната. Или чашка-две алкохол, но не повече. Тогава минах през всичко - надежда, приятни емоции, нетърпение по време на процедурата и съответно обратните неща след нея. Това за около 6 месеца. Сега вече съм добре, а и идва нов първичен преглед в друга клиника. Само че сега нямам емоции, никакви, нито хубави, нито лоши! Имам чувтството, че съм изревала всичко от себе си и нищо не усещам. Нямам си на идея дали това е хубаво или лошо? А как ли ще се справя, ако втория път не е успешен? Не зная, а си мислех, че се познавам!
-
не мисля, че нещо в живота ни преди проблема инфертилност и ин витро може да ни "подготви" за това, което преживяваме. едва ли има ненормални реакции. ако, обаче, видим, че започваме да си вредим - на останалата част от живота, на нас самите, на отношенията с близките ни, нека не забравяме, че има помощ - психотерапевти, с които да говорим, а ако се налага психиатри, които да помогнат с хапчета. да, разбира се, че не са бонбони за оправяне на настроението, но и депресията не е просто "кофти настроение", а сериозно и мъчително емоционално състояние, което ако не се лекува се влошава.
успех smilesearching, а разбира се и на останалите.