www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: Eille в Април 26, 2010, 22:03:39 pm
-
Здравейте момичета,
работя малко повече от две години в една фирма. Преди да се сблъскам със стерилитета нямах никакви проблеми в отношенията с колегите си. Миналата година направих аборт и ме нямаше около 20 дни на работа /половината от тях лежах за задържане в АГ/. След това декември ми се наложи лапароскопия заради извънматочна бременност и отново ме нямаше около 20 дни, върнах се на работа 2 седмици преди да ми изтече болничния лист. Март месец тази година нова извънматочна - този път опитваме с метотрексат и излизам от работа само за преглед и изследване на чхг. Преди няколко дни едната колежка каза, че искали вече да се планират отпуските - тя щяла да почива една седмица април, две август и една септември, защото имала първокласничка /при нас отпуските се ползват след 15-то число/. Другата колежка също има дете в първи клас, а аз през септември се глася за първи опит ин витро. Казах им, че отпуска лятото няма да ползвам, а евентуално септември или октомври. От там нататък бях обвинена, че не съм била колегиална. Те се чувствали прецакани, заради мен не ги пуснали в отпуска зимата, не можело вечно с мен да се съобразяват. Пак щели да се късат молби за отпуска. Децата им били първокласници един път и не можело да правя ин витро септември. Не избеснях, ами направо излезнах извън нерви - казах им, че въобще не ме интересува, че няма да се съобразявам с никой. Обясних им, че процедурата не мога да е отложа за след 5 или 10 дни, и че ако не мога да си ползвам отпуската тогава ще си взема болничен. В отговор ми се заяви, че те много добре знаели, че в момента всеки можел да си вземе болничен за щяло и нещяло. Тук вече им заявих, че няма сила на този свят дето ще ме спре, камо ли техните отпуски. Вярно е, че ми поеха работа докато отсъствах, но по време на годишното приключване всяка една от техните фирми ми мина през ръцете - и годишни декларации, и финансови отчети.Сега не ми говорят :D сутрин добро утро и вечер довиждане и толкоз, което в крайна сметка не е голяма трагедия за мен. Аз съм доста спокоен човек и рядко се ядосвам, но се чудя дали да не напусна работа преди ин витрото, не ми се иска по време на процедурата да си създавам негативни емоции, но пък честно казано не ми се седи вкъщи без работа, въпреки че сме добре финансово. Вие как се справяте с околните? До колко трябва де се съобразяваме с тях и те с нас и къде е тънката граница?
-
Някои хора наистина не виждат повече от носа си, за съжаление. Странно как щяха да реагират ако имаше първокласник и ти искаше отпуск точно тогава? Просто това е твоят начин да имаш първокласник. Не стига, че ги уведомяваш половин година по рано кога ще отсъстваш ами те обвиняват в неколегиалност, като можеше да ги поставиш пред свършен факт в началото на стимулацията. Неколегиалните са те в случая. Не зная какво да те посъветвам. Точно преди ин витро ако напуснеш - после ще ти трябва този стаж за майчинството, в същото време да се подлагаш на този стрес преди и по време на процедура... Сподели с половинката си на какво мнение е той?
Успех ти пожелавам наесен и после поне 2 г да не се занимаваш с тях, а да си гледаш децата :)
-
В никой случай не напускай - един инвитро опит освен психически и физически си натоварва и финансово. От къде накъде ще напускаш заради някакви овци? Сигнус е права - а ако ти беше на тяхно място? Пак щяха да се заядат за нещо - тогава щеше да е за първокласника, за болничния заради детето (децата все пак боледуват чат-пат, нали?) или за нещо друго. Просто са такива хора, какво да се прави. Имаш ли вариант да си вземеш неплатена отпуска по време на стимулацията и след трансфер - болничен, неплатена отпуска (неплатена май не могат да ти откажат). И най-важното - шефа ти как реагира на всичко това с болничните? Колежките са си колежки, шефа решава! А и като знам какво е годишно приключване и доколкото разбирам сте счетоводна къща с доста фирми...просто не ми се вярва шефа да се лиши от теб заради това.
-
Аз не бих уведомила предварително никой за нищо. Като дойде моментът и процедурата се направи, бих ползвала болничен.
Много неща могат да се случат, които да променят плановете на всички до есента. Вече имаш ядове преди дори да си започнала. Бих си спестила такива притеснения без гузна съвест.
Говорим си тук често колко лични и болезнени са проблемите и процедурите ни. Да споделяме за тях с колеги значи да разчитаме да проявят разбиране и човечност. Аз на тая кълка не ща да лежа - свят шарен, хора всякакви. Може да звучи цинично, но затова му викаме личен живот.
За напускането, не бих напуснала работа, а и по думите ти не съдя, че изборът е всичко или нищо. Дано намериш начин да се разбереш с колегите си или поне да не се ядосваш занапред.
Каквото и да ти се върти в ума, изчакай. Много често всяко чудо е за три дни. И пак ще опрат до теб, и пак ще проговорят.
-
Миличкааааа по една на ум и за двете квачки :x :x и смело напред към твоята мечта силни прегръдки :wink:
-
вие шеф нямате ли? не виждам защо тези въпроси с отсъствията и заместванията трябва да решавате вие помежду си. изобщо не бих коментирала това с колеги - нито им е работа, нито зависи от тях.
-
Напълно те разбирам.При мен даже една прави подмятания,че една жена трябва до 30 г да е родила.Не обръщам внимание.Слава богу имам разбиране от страна на шефката ми.Не им обръщай внимание,ТОВА СА МНОГО ДРЕБНИ ДУШИЦИ. osi_2
-
Напълно те разбирам.При мен даже една прави подмятания,че една жена трябва до 30 г да е родила.
Ужас! Евала, че не им се връзваш, като знам аз каква съм цапната и как мразя такива подхвърляния :oops:
-
Ако шефът ви назначи 3 служителки и не му достигат, просто да си назначи и четвърта (или четвърти, ако въобще успее да намери мъж). Не виждам защо вие трябва да се дърпате помежду си. Освен това няма да е много фатално за една фирма на 15 септември да не работи.
И те си имат своите основания и ти твоите. Аз не бих ги съдила.
Според мен остави нещата сами да се подредят. Недей да напускаш. И ти не си сигурна на коя дата точно ще излезеш в отпуска или болничен. Може и да се разминете с тях или да им дойде друг акъл, или да дойде баба да гледа децата за 1 месец и те да излязат октомвери... За 5 месеца всичко се случва.
И накрая, след като финансово не си зависима от тази работа, първо си пази нервите и после всичко останало. Пускай капаците и толкоз.
При мен даже една прави подмятания,че една жена трябва до 30 г да е родила.
А друга трябва да е поумняла, ама явно не се е получило.
-
Аз не ги съдя, в крайна сметка всеки си гледа неговото семейство. Но не искам да ме съдят и мен и да ми казват какво да правя. Аз не им казвам да не си пускат молбите за отпуска тогава, просто ги уведомявам, че в този период евентуално може да ми се наложи да отсъствам. След като работим на трудов договор, то според кодекса на труда работодателят има право да ни прекъсне отпуските, ако прецени - да се сърдят на него, не на мен.
Иначе относно шефа - някак си не мога да си представя, че ще се застъпи за мен - не съм раждала, очаква се да отсъствам и то по-много, а всички останали са с деца, и то големи вече, не бебета.
-
вие шеф нямате ли? не виждам защо тези въпроси с отсъствията и заместванията трябва да решавате вие помежду си. изобщо не бих коментирала това с колеги - нито им е работа, нито зависи от тях.
От колегиална гледна точка е добре да се информират колегите, но решението взима шефа. От него се иска разрешение. Доколко това се харесва на колегите, си е техен проблем.
-
Vesellie, не се ядосвай предварително. Аз смятах, че щом си взема заповедта през март започвам процедурата още от следващият цикъл. Е, до този момент още не съм започнала. И в следващият месец също няма да е, а съобразих с тези си мечти цялото си време. Дори изпуснахме супер евтина екскурзия до Гърция, която определено щеше да се отрази добре и на мен и на съпруга ми. Изчакай да дойде септември и тогава прави собствените си сметки без да се съобразяваш с никого. Не бих напуснала работа независимо от финансовото положение на семейството ми, защото само на работа мога да спра да мисля за проблема си и да се чувствам спокойна. Пожелавам ти успех, независимо от всички подмятания!
А сега да похваля моите колеги. В моята служба сме само трима тази специалност, но много трудно, а в някои случаи и невъзможно, бихме могли да си прехвърляме работа един на друг. В началото на месеца правихме графика на командировките и на мен се падаше "честта" да отида в трите най-малцинствени села в околията, където са огнищата на морбили. Споделих с колегите какво ми предстои и те веднага ми поеха работата. Единственият коментар беше "Успех!".
-
А друга трябва да е поумняла, ама явно не се е получило.Извинявай,но това не го разбрах!
-
А друга трябва да е поумняла, ама явно не се е получило.Извинявай,но това не го разбрах!
Според мен ставаше дума, че колежката ти не е поумняла и изказва мнението си не на място.
-
А друга трябва да е поумняла, ама явно не се е получило.Извинявай,но това не го разбрах!
:) :) смисъла е ,че жена дето се изказва така /кой до колко трябва да е родил/ не е поумняла
Веселие,мила важната си ти..трябва да си спокойна..
шефовете,колкото и да ти стоят зад гърба,ако колегите ти не ти влизат в положението,пак ще си тровиш нервите..
Немога да ти дам съвет как да постъпиш,ще ти кажа няколко месец преди моя опит как аз постъпих /имах проблеми в работата,макар и не заради процедурите и изследванията/ - напуснах ..за себе си реших,че достатъчен ми е стреса покрай ходенето от кабинета до лабораторията и т.н. и искам да съм максимално съсредоточена в борбата си.Не ми пукаше нито за майчинство,нито за болнични..теглих една на всичко и мислех само за целта.Но всеки е различен,ако работата те разсейва ,не се затваряй вкъщи. /аз имах алтернатива за временни ангажименти на друго място и така хем работех,хем с никой не се съобразявах кога трябва да ида на лекар и пр. ,правех си графиците,както ми е удобно/
Успех,дано се размине и не се терзаеш поне за работата..
-
При последното ин витро не уведомих колегите ,направо си излязох в болничен като ги излъгах , че имам бъбречна криза ,постъпих неколегиално , но в крайна сметка ми омръзна всички преди това да знаят точно кога ще правя процедура.За мен си се бях настроила , че ако процедурата е неуспешна , ще бъда най-вероятно уволнена,и ще трябва да си търся нова работа,но в крайна сметка направо си излязох в болнични по време на цялата бременност.Така че , прави това ,което е най-добре за теб , и не им се обяснявай много , достатъчно сме психически и финансово затормозени.
Пожелавам ти успех!
-
Веселие, мила, послушай съветите на момичетата тук :)
Изобщо да не ти дреме за някакви си колежки. Днес са ти колежки - утре ги няма.
Пък и как ще се разпределят отпуските си е проблемм на шефа. Не е редно вие да се карате заради отпуски. Гледай си живота и собствената изгода и изобщо не давай информация за нищо. Ако ще разказваш на някого, нека това да е шефа. Но най добре си трай и действай по-твърдо :)
В крайна сметка тия кокошки могат да помолят баби и татковци да помагат с първокласниците. А, ти не можеш да си изместиш цикъла или да извикаш таткото да си направи инвитрото вместо теб, яяя .... 8)
А и с този отпуск след 15то число - не знам каква е тази фирма - да не сте счетоводна къща?
Успех
-
Мисля, че проблемът идва от там, че трябва да има график, план или каквото там се казва за отпуските. Излизам малко от темата. И при нас се правят такива графици. Пък после искат и да ги спазваме. А болничен се дава едва след пункцията. Не е възможно да се вземе за друго по време на стимулациите, пък и не е много редно. А сега с гласените промени за болничните пък съвсем. Гадното е, че процедурата не може да се планира точно до ден. Може цикълът да избърза или закъснее с два-три дни. Едно си мислим, а друго става. Случвало се е да се гласим за даден месец, пък после я задържан фоликул, я някой хормон мръднал.
Vesellie, опитай да си пазиш нервите. Трудно е. И все пак нека шефът да се оправя. То все ще има нещо. Ако нямаха първокласници, щяха да имат абитуриенти по едно и също време. Прояви разумен егоизъм и гледай себе си.
-
Прояви разумен егоизъм и гледай себе си.
Точно това смятам да направя. Няма да напускам работа, защото заплатата, която взимам е добра, защо да се лишавам от нея. Ако не ми разрешат платен отпуск, ще излезна в болничен от пункцията нататък. На мен ми е пределно ясно, че ин витрото може да се отложи по определени причини и им го обясних, но на тях явно им тежи мисълта, че може да ме няма, точно когато те са планирали да са в отпуск и се чувстват прецакани. Проблема не е в това, че няма кой да им гледа децата. Ако съм там по-време на отпуските им, ще се ядосват, че трябва да работят и моята работа. Е и аз се чувствам прецакана от факта, че забременявам от раз три пъти, но все неуспешно, но какво да направя :(. Иначе съм сигурна, че ме обсъждат, както някъде някой беше казал "като болна от някаква екзотична болест", която на тях никога няма да им се случи.
-
.. Ако не ми разрешат платен отпуск, ще излезна в болничен от пункцията нататък..
проблемът е,че ако не ти дават да излизаш преди пункцията ,ще е доооста трудна процедурата..ако имаш стимулация-пускането на хормони през ден,гледането на УЗ..ако и клиниката където ходиш е натоварена и се чака доста пред кабинета..става часове наред да си там..няма как да си наработа при такива обстоятелства преди пункцията.
Хубаво обмисли и говори най-добре с шефа си отрано..мился че ще ти влезе в положението.
-
Аз изчетох висички постинги и съм съгласна с мнението на момичета.
От себе си мога само да добавя - гледай себе си, ти си най-важната. Никоя твоя колежка няма да стои с теб будна или да ти бърше сълзите на тъга. Успокой се и планирай нещата си така, сакъш отсъствиейо ти не е проблем на никого.
Не зная какво да те посъветвам (дали да говориш с шефа си), защото аз самата до сега не съм казала на никого в работата. Не съм и не мога да съм сигурна в хората около мен особено в тези изключително трудни времена за бизнеса ни. Старх ме е, че това може да се обърне в един момент срещу мен, като преди това трябва да се боря със себе си - какво да отговарям на постоянните подпитвания на колеги.
ДОколкото зная закона вече защитава жените в ин витро поцедури. Да ме поправят по-запознатите от вас, но мисля че имаш право да ползваш платен отпуск за това, но не повече от 20 дни. Провери го.
Успех, но - не напускай работа и не се връзвай на тези "овци" !!!!
-
Да, в КТ вече са добавени и жените, които са в напреднал етап на лечение ин-витро:
"Отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения (загл. изм. - дв, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.)
Чл. 157. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя:
...
(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Работодателят е длъжен да освобождава от работа бременна работничка или служителка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време. За това време на бременната работничка или служителка както и на работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро се изплаща възнаграждение от работодателя в размера по чл. 177."
Успех
-
По време на стимулацията работодателят може да ти откаже платен отпуск, защото според допълнителните разпоредби на Кодекса на труда "Работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро" са работнички и служителки, които са в етап на лечение чрез методите на асистирана репродукция, включващ периода от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20 дни.
Аз това го разбирам, че не могат да ти откажат платен отпуск и да те уволнят от пункцията до трансфера и толкоз, през останалото време им е разрешено.
-
Искрения ми съвет е да не споделяш за плановете си... Искаш отпуска тогава и точка. Не си длъжна да се съобразяваш с никого на всеки причините са достатъчно важни. Ако тогава си решила да се местиш примерно по-малко мажно ли е за теб... я стига! Аз пък страшно се дразня, когато някой смята, че света се върти около семейните му празници - ега ти соц-а
-
Май така излиза. Ако някой знае повече подробности моля да каже.
Ами, Веселие, не казвай изобщо на шефа в такъв случай. Взимай си отпуск, или болничен от личния лекар и това е.
-
Vesellie,не обращай внимание на колежките си,само не ми е ясно ако бяха те на твое място как ще реагират.Сигурна съм,че нещата ще стоят друго яче.Аз съм от другата страна на нещата.Аз съм си сама шев,работя наравно с тях,даже повече и ми забиха нож в гърба.Сега съм сама и ми е много трудно,но не ми пука.Важното е какво ни предстои,нали за това се борим :babyflips:Успех!
-
Колегите ...
Дори когато показват разбиране, зад гърба ни намират начин да покажат, че се дразнят от честите ни отсъствия.
Днес преживях едно подобно разочарование. :x
Това е може би урок, че наистина трябва да гледаме преди всичко себе си. Наистина !
-
Crow, :hug2:
Изобщо не съм им казала и нямам намерение. Работя в адски клюкарска среда. Половината колеги (колежки) не ги изтрайвам. Обясненията ми пред шефката са с половин уста, че ми се налага лечение синжекции (то си е така, де, :D) и затова трбва да изляза. Пък всъщност излизах за прегледите. И изобщо си мълча като пън и не им се обяснявам. Ами така, де, както казва Сиксенс, няма те да ни вземат болката. Е, гледам все пак да не прекалявам.
-
Колегите...дълга тема и аз да се намеся...
След първото ми инвитро се върнах на работа 2 седмици след трансфера, въпреки че имах още дни болничен... и някъде след 3-4 дни влязох сутринта и те ме попитаха какво става, нали свърши процедурата - а аз току що сутринта направила теста казах "БРЕМЕННА СЪМ", едната СКРЪЦНА СЪС ЗЪБИ, едва ли не се е надявала на точно обратното, и започна "да бе да верно ли, верно ли", така че следващия път няма да им давам никакво обяснение..... Просто дребни бездушни хорица.
-
Да си призная аз гледам да не ги съдя много хората, защото си мисля, че повечето казват неточни/не на място неща от неудобство и незнание как да реагират.
Аз самата съм имала приятелки с подобни проблеми и много се притеснявах, когато сме говорили на тази тема. Не знаех какво е редно да питаш, какво да кажеш, докъде да стигнеш, затова и избягвах темата.
СЕга след като и аз водя същата борба малкото ми близки хора, които знаят също са правили неточни изказвания, но знам и вярвам, че е защото не знаят какво да кажат.Предполагам и те се чудят как да говорят с мен по темата.
Тези теми са много болезнени за нас и само ние си знаем как понасяме неуспехите.Аз ги преживявам, дори тези, които са "без да иска" и точно по тази прична не искам да давам обяснения или да се натоварвам допълнително с подмятанията и подпитванията, които бих имала в работата.
До момента не съм казала на никого. Точно за това ми е много трудно да ходя по прегледи и процедури. Мисля, че шефът ми се усеща, но не ме е попитал директно нищо.
Нашия живот си е нашия живот; нашата болка си е нашата болка - не е нужно да ги правим достояние на всички, както и не мисля, че е реалистично да очакваме разбиране от всички.
Успех момичета!
-
когато тръгвах за 1 -ат опит ин витро колежката ми ми пожела нищо да не стане и да се върнеш по -бързо на работа не се предадох въпреки че опита беше неуспешен с нетърпение чакам да излезе заповедта без да изпитвам някакви угризения тръгвам пак без да ме интересува колко работа ще има :hello:
-
Аз съм казала на работа.Аз работя в много малка фирма всичко на всичко сме 4 човека с шефа и просто няма как, а и колегите са много разбрани.Не съм имала проблем засега за нито един преглед за абсолютно нищо, дано да продължава така.
-
когато тръгвах за 1 -ат опит ин витро колежката ми ми пожела нищо да не стане и да се върнеш по -бързо на работа не се предадох въпреки че опита беше неуспешен с нетърпение чакам да излезе заповедта без да изпитвам някакви угризения тръгвам пак без да ме интересува колко работа ще има :hello:
Боже божееееееее,няма думи,супер колежка мечта направо да и вкараш два шамара :x
-
Малки, дребни душици, изпитващи удоволствие от чуждата мъка и нещастие. Просто не им обръщай внимание, не споделяй, хората са казали "убий глупака с мълчание". Така даже повече ги е яд, че няма какво да клюкарстват.
-
Момичета хайде и аз да си напиша мнението. При мен всичко е ставало по трудния начин,какво да ви кажа,имам много приятелки,колежки,познати,но на никой освен на майка ми не мога да си излея душата. Ходя от 6 месеца да наблюдаваме с моя доктор фоликулите,правя стимулация с клостил.Гледам с колежките да съм по-лаконична ,те естествено слухтят непрекъснато,подпитват ме защо ще отсъствам,но казвам някаква причина и това е! Не очаквам от тях да са до мен когато ми е трудно,просто защото са с две лица,какво да се прави,как да се довериш на някого,почти невъзможно е,кажете вие как го правите.Не искам да губя вяра в хората!
-
Здравейте момичета! :) Искам да споделя какво ми се случи днес на работа-имахме обедна почивка с колежките излязохме на обяд и както си говорехме една от тях се изцепи-" А какво става с вашето бебе,работите ли по въпроса?"- стана ми толкова гадно,толкова болно, :(и в същото време толкова гневно :xтрябва ли да говориш на хората по този начин.Толкова усилия ми коства да се владея в такива ситуации,а тя забива ножа точно в раната ми!Всички около мен родиха по едно,две бебенца,толкова се радвам за тях,никога не съм си позволила да правя такива коментари! :?Но нейсе изправих глава и и отговорих-"Да ,работим и дано скоро да дойде и нашето бебче!"И така като се прибрах ,се наревах за пореден път,радвам се ,че ви има и мога да споделям с вас болките си-благодаря ,че ви има! :bighug: :hug2:
-
имахме обедна почивка с колежките излязохме на обяд и както си говорехме една от тях се изцепи-" А какво става с вашето бебе,работите ли по въпроса?"- стана ми толкова гадно,толкова болно, :(и в същото време толкова гневно :xтрябва ли да говориш на хората по този начин.Толкова усилия ми коства да се владея в такива ситуации,а тя забива ножа точно в раната ми!
Колегите ми са все с деца и покрай редовните разговори за радостите и проблемите покрай тях една колежка все ме подпитваше аз какво мисля по тези въпроси, знаейки добре, че деца нямам. Май беше останала с впечатлението, че нарочно не ща деца, за да пътувам и живея свободно. По принцип я смятам за глупав и ограничен човек.
Един ден толкова я глождеше любопитството, че директно ме попита аз възнамерявам ли изобщо да имам деца. Директно й отговорих в едно изречение, че имаме репродуктивни проблеми. Пролича, че й иде да си прехапе езика - пребледня, после се изчерви, измънка някакво извинение. На следващия ден отново ми се извини насаме. Оттогава не смее дума да каже по въпроса. Не я смятам за по-умна след случката, но поне се оказа възпитана.
Някои хора са просто любопитни и нахални, без да искат целенасочено да те наранят. Като не знае за проблемите ти, колежката си вре гагата без да си дава сметка колко е болезнен въпросът й.
Може и по-зле да е. Комшийка от входа ни в града дойде на погребението на татко на село, там притиснала колежка на майка ми до стената и решително се захванала да я разпитва, понеже е близка на семейството, защо не мога да имам деца. На такъв емоционален урод как се реагира?
-
Благодаря ти Цигу за подкрепата :D,така е хората са такива знам го ,но толкова не мога да разбера защо трябва да знаят всичко ,какво е това любопитство,не бих казала и любопитство,по-скоро простотия :x ли не знам как да го нарека-толкова е грозно,някой може да ме помисли за старомодна и консервативна,но нещата в семейството ми засягат мен и мъжа ми,не мисля ,че дължа обяснение. Не бих си позволила да попитам за такова нещо,просто всеки си има някакво пространсво,което си е само негово-както казваш ти"гагата не и е мястото там"-но това е положениетро,както казва майка ми-свиквай,как да свикна ми кажете-толкова ме боли.Мъжът ми все ми повтаря да не им обръщам внимание,но знаете как е!
-
Аз си взех десет дни отпуска, като беше задължително да информират директора, понеже работя в град на брега на морето и посред лято, не можем да ползваме отпуска. Така, бяха информирани за причината. Прие новината относително спокойно и ми разписа отпуската. Обаче... на 6-ти ден от отпуската ми беше пункцията и ми дадоха 15дни болничен.
Така, първи въпрос: "Мога ли, след болничният да си използвам и останалите 4 дни /през тях ще си правя теста/? И какво е правното основание да ми ги откажат евентуално?"
Втори въпрос: Оказа се, че по време на отпуската е трябвало да се свърши конкретна работа, за която само аз имам права и достъп и съответно се е наложило да се търси външен човек за това. Директора, беше бесен, заяви ми, че не могат да разчитат на мен и след болничният да се считам за уволнена. Според вас, имат ли право на това и при кого евентуално мога да си търся правата? Все пак работя в тази фирма 7 години?
-
Здравей, stoeka71!
Знам за премеждията,които преживя при първия опит и затова много съжалявам за неприятностите,които имаш в работата.Нямам големи компетенции в Трудовото право,но мисля,че си в правото си да си търсиш тези 4 дни.А що се отнася за втория въпрос не мога да повярвам,че може да има такова отношение на работодател към работник.Няма никакво правно основание.Той се е разписал,че те пуска в отпуск,т.е. не си отсъствала самоволно.Освен това всички сме живи хора и може да се случи внезапно да отсъстваш,никой не е незаменим.Той за това е шеф,за да се оправя в такива ситуации.Прекратяването на трудовия договор ако е постоянен,не може да стане толкова лесно.Опитай се да говориш човешки с него.Защото знам,че в тези ситуации не е много в полза на работника да се конфронтираш с работодателя.
Ако не приема разговор и наистина се стигне до драстични мерки от негова страна можеш да подадеш жалба в Районна инспекция по труда в гр.Бургас/знам,че си от региона/.Даже имам един телефон,който съм си записала-056/841452.Може да отидеш направо там и да се консултираш с техните експерти и да подадеш жалба ако те ти кажат,че има нарушение от негова страна.
Още веднъж-съжалявам,за това,което трябва да преживееш.Успех!Стискам палци нещата да се оправят и да имаш скоро радостни новини независимо от тези неприятности.Както се казва-всяко зло за добро. :balk_21:
-
Не могат да те уволнят, защото си била в отпуска и междувременно е трябвало някой друг да върши твоята работа, пък това не се харесало на шефа ти... Т.е. не може поне официално да се ползва такъв мотив. Ако са хитри и гадни и са те нарочили за уволнение, могат да опитат да го направят с друго основание и ако се случи това - просто се консултирай с адвокат. Пожелавам ти късмет и да не се стига до подобна ситуация в работата ти, сега се съсредоточи върху другото, то е по-важно ;) А и е твърде вероятно въпросният шеф просто да е бил афектиран и да е направил такова изказване в яда си, без да го мисли сериозно. Не е правилно подобно поведение естествено, но често се случва когато човек е под напрежение, да дрънка каквото му дойде. От опит го казвам и свекър ми като изпуши нещо, "уволнява" половината фирма по 2-3 пъти на ден :lol: и все се разправям с него, че не трябва така да изпуска нерви и да приказва гьотьоре подобни глупости...
-
Здравей Stoeka 71,не виждам причина да не можеш да си използваш останалите дни,ако е възможно обади се на този директор ,или се срещни с него и му обясни за какво става въпрос.Може и да прояви разбиране-няма незаменими хора,миналият месец аз излязох 5 дни неплатен отпуск,шефката ми като разбра за какво( изследвания)запозната е с моя проблем,ми разписа заповедта за платен отпуск! :)Все пак като сме тръгнали по този път и я водим тази борба нали това е най-важното!Не е лошо да провериш в Кодекса на труда как стой въпроса,все пак не може да се оспори правният аспект на проблема. :)Желая ти успех и дано всичко да е наред! :youwoman:
-
Благодаря момичета! Шефа прекрасно знае защо съм в отпуска, то и на болничният го пише, така че смятам в четвъртък да отида до работата и да си поговорим. Пусто ме е страх да пътувам, аз работя на 25км. от там където живея и тези 50км. са ме стресирали да не направя някоя беля. Но съм решила твърдо да си поговоря с него, на заповедта за отпуска е записан човека които ще ме замества, така че... Благодаря и за телефона, ако трябва него ще ползвам. Нестига едните ни притеснения, ами и другите.
-
:bighug: Стискам палци, миличка, нещата да се наредят и да не се стига до прекратяване на договора /то е ясно, че ако са те нарочили, ще запишат или някакво друго основание или ще ти предложат взаимно съгласие/ Дано не се стига до там и да нямаш повече ядове.
-
Скъпа Stoeka ,всичко ще е наред,не се притеснявай, :Dмисли си за твоите си неща,все пак ти и твоите желания са най-важни,нали така.Пожелавам ти успех и скоро да се похвалиш :D
-
Извинявам се, че не е точно по темата, ама наистина се ядосах на този шеф-идот!!! Бизнеса си е бизнес, но първо сме хора да му се невиди, а после всичко останало. Как може да си наясно с какъв проблем се бори твой служител и вместо да му окажеш морална и всякаква друга подкрепа, да му се зъбиш и да заплашваш с уволнение и да го стресираш допълнително?!! :x Тъпанарска работа, може ли пък да не ти се продъни фирмата за това, че еди кой си отсъствал 20 дни, или ще вземеш да фалираш, като си платил на заместник междувременно пфффф.... То на такива им се връща рано, или късно и на него ще му дойде някой зор до главата и ще съжалява за поведението си сега.
stoeka71 пак ти пожелавам късмет с бебето, а другото са бели кахъри както се казва.
-
Стоека, след последните промени в Кодекса, до теста си защитена от уволнение, тъй като се водиш потенциално бременна! Аз ти пожелавам тестът да е положителен :D Ако това стане, с пръст не може да пипне тоя малоумник :lol:
Не ми се иска да коментирам другия вариант :?, но недай Боже ако се случи, задължително се консултирай с адвокат по трудовоосигурително право и при никакви обстоятелства не подписвай нищо, преди да координираш с адвоката.
Късмет!
-
http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=39105.0
-
Стоека, според мен шефът ти е избухнал в момента и сигурно вече му е минало. Не го мисли сега. Според мен няма законово основание да те уволни и той със сигурност го знае. Повечето работодатели са изнервени в кризата, а в жегите хората още по-трудно се контролират. Ще му мине.
Пожелавам ти в края на болничния да имаш повод да отидеш с кутия бонбони и да го почерпиш за успеха на процедурата!
-
stoeka71, аз като човек от другата страна (работодател) изцяло подкрепям предложението на Меме.
От началото на годината силно зачестиха злоупотребите с фиктивни болнични, а след 01.07. пък служители с високи заплати нарочно излизат на борсата (това става дори при напускане по собствено желание), защото поне 6 месеца държавата ще им плаща 60% от брутното възнаграждение, което е някъде към 85% от нетното, та сега има юруш към този 6 месеца платен отпуск за сметка на държавата. Има вероятност някой твои колеги да са пошмекерували без ти да знаеш, а яда на шефа заради тях да си го отнесла ти.
-
Е, то хубаво покрай другите се ядосал, но тя му е казала за какво й е отпуската и болничния. Кой би лъгал, че прави ин витро, егати. И как може да стресираш човек, че ще го оставиш без работа насред криза и посредата на ин витро процедура.... :x Хайде малко да се съобразяват викам. Всички сме хора.
-
Ами аз в офиса имам 3 жени с проблеми със забременяването, с мен ставаме 4. Няма да повярваш как се злоупотребява и с това...Ако искаш ще ти набълвам и 3 истории на лични, иначе ще излезе че клюкаря...
-
:? Леле, наистина ли и с това злоупотребяват, бе 8O Ужас...
Хора всякакви. Явно се заблуждавам, че щом аз не съм такава и другите не са...
-
Честно казано, аз си мислех, че точно с такива проблеми не трябва да се злоупотребява!. Кошмар! :( Аз лично от колежките, а сме колектив от 30 души, съм чувала и доста гадни реплики от рода, да си направя бебе /знаете моят съпуг е с проблем/, че им били писнало все да са на тръни кога ще забременея, че и те си имали планове за бебе. Това трудно го разбрах, сякаш са се разбрали кога ще забременяват!!! А даже и донор ми намериха!!! Трудно се работи в такава обстановка, но ме осигуряват на пълният размер и това ме устройва.
Благодаря ви за всички съвети, но най-ми хареса за кутията с бонбони :P :P :P Дано!
-
И аз така си мислех,момичета!Но се убедих и в моята бивша шефка!И при мен се получи нещо подобно и си ме нарочиха на 2 пъти!Единият път аз се заинатих и не сметнах че трябва да си подам молбата за напускане!та моята история е следната: бях кандидатствала за работа през интернет,нищо че имах такава!Отидох да проверя условията,обаче след работно време,а предната седмица че и 2 си бях вкъщи и незнаех дали ще съм на работа въобще.Там където ходих да кандидатствам, се обадили на бившата ми сега шефка и станаха едни разпити....след седмица,2 ми се налага да ми вливат интралипид за 2 часа ми трябваше да изляза,даже се обадих на бригадира,после на шефката и тя не рачи да ме пусне!И аз си взех 5 дни болничен!При положение че на последната й обясних за какво идва реч,и че аз ТРябва да отида!Личната лекарка обаче ми писа друго в болничиния и така аз вече съм без работа и то само защото немога да забременея без да отида на лекар,без да отсъствам от работа за 2 часа!
Не че без мене не може,напротив!Но както и да е !сега не съм на рабона но винтерес на истината ми е по добре,по съм спокойна и гледам вбъдещето за бебче!
За съжаление има такива работодатели които не мислят,че ако работника не е добре не само физически но и психически не е пълноценен в работа си
-
Когато отнесох на счетоводитеклата в работата болничният си след лапарото,док беше написал диагнозата-стерилитет :( когато се върнах на работа след 1 месец ме спираха колежки ,които познавам доста бегло(доста голям колектив сме),и ми казваха колко съжаляват,- :witch:прекрасната счет беше разклюкарила навсякъде-а ме гледаше много състрадателно,като на 4 ден след операцията сама си отнехох болничният,естествено ме разпита подробно-боже дай ми сили! :x да ти доставят удоволствие чуждите страдания?
-
И при мен така се получи, след един болничен лист глав.счетоводителка се постарала всички да разберат за проблема на моето семейство. Идваше ми да я убия! А сега само душат да разберат кога ще ми е теста и чакат..........
-
Нека си душат , много съм се молила на господ и се моля да ми помага да преживея всички тези мизерии,трябва да сме силни миличка.Много боли,но ме крепи само мисълта за ангелчетата,които ще ни се усмихват един ден,не ги мисля тези нещастни дущици :)
-
В стандартните трудови договори има клаузи за конфиденциална информация - между другото размерът на заплатите е подобна информация. В случая вашата счетоводителка е нарушила клаузата за конфиденциалност, разгласявайки на всеки ( а не само на шефа, на когото е длъжна да предоставя информация) диагнозата в болничния.
Има обаче едно нещо по отношение на болничните, с което аз съм принципно несъгласна, а именно - вписването на прекалено обща, т.е. неточна диагноза (информация), което дава повод за всякакво тълкуване, вкл. и оспорване реалността на болничния. Не може да се пише диагноза стерилитет и да се дават 30 дена болничен. Тогава е логично всяка една жена, която има проблеми със зачеването да има право на 30 дена болничен, когато си реши (което сумарно е 150 млн. лева годишно, които НОИ би следвало да плати). Трябва да пише - пункция на фоликули, стимулация и т.н., т.е. точната диагноза или точната причина за даване на болнични.
Аз понеже имам проблем с фиктивните болнични, изисквам при предоставяне на болничен да се представи и рецептата и касовата бележка от аптеката за закупеното лекарство. Иначе народа си ходи на море уж болен от ангина и уж на антибиотик, а пък от аптеката фиша няма нищо общо с цената на антибиотика... Знам, звучи круто, но смятам за много по-справедливо парите от медицински и социални осигуровки да отиват за лечение на наистина болни, за Ф.А.Р., но не и да плащат като платен отпуск морските ваканции на глезани и глезанчовци. И понеже не съм политик, и не пиша аз законите, и не мога да вляя директно за опазването на държавния бюджет, мога индиректно, почвайки от малкото, се старая във фирмата, която управлявам, да се ограничат злоупотребите с НОИ.
А delfinche, идея си нямаш колко много хора има, които изпитват удоволствие от това да гледат някой, че се мъчи. Или пък, от скука и скудоумие, защото не четат книги и даже нямат реални проблеми в живота си, одумват другите само и само да си имат тема за разговор. (Аз затова съм "привърженик" на сапунените сериали, които никога не гледам: защото те дават на хората тема за разговор, кого и какво да обсъждат, вместо да се занимават с чаршафите на съседката).
-
:x да ти доставят удоволствие чуждите страдания?
За съжаление наистина има такива хора,които имам чувството,че не само,че изпитват удоволствие ами нещо повече като източник на живот им е чуждото страдание,мъката на хората,проблемите им.Даже мисля,че имаше някакъв термин-"духовни вампири".
Нееднократно съм се сблъсквала с проблема!Трудно се свиква,но добре,че в къщи ми е спокойно и конфортно със съпруга и с годините,като че ли хорското мнение започна да не ме интересува.
-
Момичета, най-често колеги и познати не разпитват и не коментират проблема ни с дългото очакване на бебе от злоба, или пък защото се кефят на чуждите несполуки и неволи. Просто хората, които не са имали такъв проблем, са крайно незапознати и с физиологичните и с емоционалните измерения на ситуацията, поради което и питанията им са неуместни и дразнещи за нас, въпреки че не са злонамерени всъщност. Тъй като ние сме крайно чувствителни на тази тема обаче /съвсем разбираемо/, настръхваме срещу всеки осмелил се да "подпитва", дори и да не го прави с лоши подбуди. Това го казвам от личен опит. Вярно, че този въпрос си е личен, семеен и не е работа на околните, ама в БГ си е такъв манталитета открай време и понятието "лично пространство" си е чиста екзотика за повечето хора. Аз примерно си мислех, че когато най-после забременея, ще секнат тъпите въпроси и дразнещи питания, ама нъц. :lol: Казвам на някой, че чакаме бебе и отсреща: "Еееее честито! Вие пък защо чакахте толкова време?", човекът си мисли че нарочно сме отлагали, за да можем по-дълго "да си живеем живота" и от сорта. Вместо да се дразня от подобен неуместен коментар и да се товаря, взема че обясня на две на три, "защо чак сега" и отсрещната страна ме разбира, а и аз си спестявам ядосването наум и негативните емоции. Случвало се е дори, когато споделя за какво става дума при нас, някой който ме е попитал и хабер си няма от ситуацията, да се сети за приятел, роднина в подобна ситуация и да помоли за съвет, да насоча към изследвания, лекар...
Е, много ясно, че като ни се "пече яйце на дупето", не ни е главна грижа да ограмотяваме някой си и да самарянстваме, но пък и да се нервим само от чуждата нетактичност - няма особена полза си мисля.
Стискам палци на всички очакващи, скоро да видят двете чертички! :D То хорските усти нямат затваряне, просто намерете своя начин да им се дразните минимално и си гледайте себе си и своите цели.
-
То хорските усти нямат затваряне, просто намерете своя начин да им се дразните минимално и си гледайте себе си и своите цели.
В това е истината,макар и трудно да го постигам,да не кажа,че почти не успявам.
-
Sharky43, моят болничен лист издаден от клиника Щерев е с диагноза - стерилитет, пункция на фоликули.
-
Даааа, много гадна ситуация се получава с това неразбиране в колектива и отстрана на работодателя. :x
При предишната ми работодателка имах проблем с отпуските по принцип и когато колежката забременя, тя ми заяви да не си помислям да забременявам и аз. Там бяхме само 2 колежки, което значеше че шефка трябваше да си развали рахата и да се напъне да поработи и тя.
Е, аз така и не можах да забременея, напуснах... А после и колежката след като и свърши майчинството напусна и тя без да се връща там. Така вече бившата шефка и до ден днешен си е сама и никой не иска да работи с нея - от тогава до днес минаха 10 години.
Сега работя в голяма фирма с много подразделения, и конкретно имам 1 колега-пак сме двама. Но до сега не съм имала проблеми нито от негова страна, нито от страна на другите колеги от централния офис, нито от шефовете. Цялата фирма знае какъв ми е проблема и дори при предишните съкращения на мен ми се размина. Е поне за сега де :wink:, а за по-натам ще видим.
Преди съкращенията лично един от биг-босовете ме попита кога планувам да правя процедурата, за да знаят евентуално кого да съкратят. Питането не беше злобно, а приятелски отправено.
Предния месец бях малко бременна, но свърши... :( Похвалих се разбира се на най-близките колеги от един от регионалните офиси и един колега дори каза, че ще ми даде тяхната количка... :lol:
-
Аз лично никога не съм имала проблеми от страна на шефове и колеги. Не съм крила проблема си, именно, за да си спестя подмятанията от рода - Хайде, какво чакате или за да не се чудя какви глупости да измислям, когато искам почивен ден. Дори се получаваше полезен ефект-интересуваха се живо, когато пътувах за преглед, манипулация, операция, ми звъняха да се интересуват, ограмотявах ги на репродуктивна тема, често се шегуваха, че като родя ще се редуват да гледат бебето, за да мога да ходя на море, че съм била много беличка :).
На едно събиране една бивша съученичка се изцепи на висок глас на масата, че вече всички от курса са станали майки, аз какво съм чакала-годините минавали. Вече се бях разделила с мъжа си, но реших, че сега да обяснявам надълго и нашироко за това, няма смисъл, затова на също толкова висок глас отговорих с въпрос "Да ти се намират около 5 бона да ми заемеш за едно ин витро?". Настъпи неловка тишина, тя се изчерви, взе да заеква....Всички се почувстваха ужасно не на място. След това в идните няколко дни почти всички, които ми имаха координатите се изредиха да ме разпитват, мислеха си, че имам нужда да говоря с някого, да си излея душата. Същото това момиче се уби да ми се извинява. Така че наистина няма смисъл от криене.
Напълно съм съгласна с Jbrul, че в повечето случаи колегите не подмятат от злоба, а защото наистина не са запознати с проблема, и най-вече с неговата емоционална страна. При мен злобните подмятания идваха отвътре в семейството и от това болеше много повече, отколкото ако бяха колеги и шефове. Може би голяма част от нас правят голяма грешка като се затварят в себе си с този си проблем, не споделят, крият от близките си дори. Ще останете изненадани колко много подкрепа можете да получите от хора, от които най-малко очаквате.
-
Никога не съм крила, затова много рядко някой си позволява да прави пред мен неуместен коментар.
Имала съм случаи, когато съм усещала, че коментарът е недобронамерен, на такива отговарям така : Ако при вас става с 5 мин. пъшкане, при мен се получава с 5000 лв. Малко грубо, но много ефективно.
-
Не съм крила нищо от шефката си ,държа на това тя да научава причината за отсъствието ми от мен,не от някой друг-Вчера разговор-"Какво става по твоя въпрос,ме пита пред още две от колежките?- Гоним си нещата със съпруга ми?-отговарям ."Ох тези болни поколения-отговор от нейна страна!"Ами само пари да имаш на днешно време и всичко е възможно"-отговарям аз!
-
Наскоро имах възможността да се окажа "от другата страна" един вид и да наблюдавам рекацията на човек с проблем.
Наш служител и супругата му от години се бореха за дете, всички знаехме, интересувахме се как върви, помагахме и подкрепяхме с каквото можем. Първото бебе го загубиха 2 седмици преди термин, така и не се разбра защо. След 4 години мъки им се роди син и пак нещата бяха много на ръба последния месец, но за щастие всичко завърши добре. Минаха 3 месеца - нов проблем. Майката се оказа с тумор на гърдата, при това злокачествен, замина за Сф за операция, лечение... Не врявам уж в такива неща, ама направо си мислех, че някой ги е прокълнал тези хора, то бива бива да не върви, ама чак пък толкова и все едно след друго. :?
Докато майката беше на лечение, този наш служител си остана в къщи да гледа малкия. Нито отпуски, нито болнични сме му пускали, казахме му да си гледа семейството и си му вървеше пълната заплата докато отсъстваше, няма да обеднеем егати за една заплата, първо трябва да сме хора. Всички в офиса се интересуваха какво става, как вървят нещата, звъняха му редовно и разпитваха от чиста проба загриженост не от клюкарщина и съм убедена в това. В един момент срещам въпросния човек случайно на улицата с бебето, говорим едно-друго и в един момент той като избухна... 8O " Тия хора нямат ли си работа?! Какво само ми звънят и ме разпитват, какво си врат носа в семейството ми, аз колкото не искам да мисля за най-лошия вариант те само за това ми напомнят, не мога да мигна вече, какво им влиза в работата на жена ми отстранена ли й е гърдата, или не... Те сега какво, яд ги е, че аз не ходя на работа и си взимам заплатата, а те вършат и моята работа ли? За това ли звънят постоянно, да не би да съм на плаж с любовница някъде...". И 10 минути излива ей такива приказки, очевидно беше под огромен стрес, разбирамо защо и вече параноясваше от чуждото внимание, дори не допускаше, че е добронамерено. Накарх го да седнем на кафе, изчаках да се успокои малко, поговорихме, разплака се човека, беше адски изтощен и физически и емоционално. Уверих го, че никой от колегите му не му звъни и не пита за проблема с такива помисли грозни, че го правят наистина от загриженост. Разделихме се по живо по здраво, обещах, че ще се погрижа да спрат тези позвънявания, щом го стресират и наистина обясних на колегите му, че е под стрес и загрижеността им му идва в повече, да поспрат малко.
След тази случка се замислих за моя си проблем, за моите си реакции като ме подпитват разни хора, за това как аз си въобразявам, че питането е с някаква лоша мисъл или от клюкария. И открих доста общо с реакцията на този човек. Казах си, гледай сега колко е тъпо когато си в положението на питащия, без да имаш никаква лоша мисъл, а се приема по друг начин. И се постарах повече да не реагирам аз самата по подобен начин и да ви кажа - стана по-добре за мен така, а предполагам и за околните. :) За щастие съпругата на този служител се възстанови напълно, няма рецидиви, да са живи и здрави и да си гледат детенцето и да му се радват дълги години!
Последно свекърва ми като ме попита не ходя ли твърде често по лекари и за какво съм се втелясвала, та всяка седмица съм по кабинетите, вместо да я срежа набързо, седнах и половин час спокойно обяснявах какво и защо правя. В резултат, сега обяснява на съседката си, чиято дъщеря също е бременна колко е неграмотно и безотговорно да не се прави БХС и ФМ и как "едно време" добре, че Господ ги пазил с техните деца, като нямало такова модерно проследяване на бременността. Нещо като "новопокръстен католик" е :lol: Ако й се бях троснала с едно: "Аз това бебе съм го чакала почти 5 години, не ми давай акъли, като нищо не разбираш." - нямаше да посмее повече да попита даже, ама каква полза от такова отношение, няма да ми окапе езика, ако човешки обясня, тя на 57г., след две безпроблемно родени деца, не е длъжна да знае пък.
Та пак да кажа, хора всякакви има, било колеги, познати, роднини...в масовия случай никой не пита и не "рови" в проблема ни с лошо, по-скоро не знаят как да попитат, защото не са запознати с материята и това дразни. Ние пък сме супер чувствителни и напрегнати и започва да ни се "зловиди" както казват бабите и избухваме, вместо да обясним разбираемо. А това е излишно натоварване и за двете страни, къде по-лесно е да си поговорим човешки по въпроса :) А за някои екземпляри, които наистина гаднярстват /понеже и такива има/ - слагат се на място с 5 сурови реплики и толкова. Те са си наказани по рождение и не заслужават време и внимание.
Готин ден на всички!
-
E, ве4е честно казано ми писна! Токущо си проведох "много приятен" разговор с шефа, как съм безотговорна, че не се разчитало на мен, и как съм можела на позиция която се заема само от един човек, да ги зарежа така. Бил тръгвал да уведоми главните директори, да ме уволнят след болничният и не ми разреши да си продължа отпуската. Болничният ми свършва на 24.08, а трябва да правя тест на 27.08. Явно в този интервал доколкото изчетох закона, не съм защитена от нищо!!! Ако си пусна кръвен тест на 24.08 /12 ден след трансфер/ дали ще отчете правилен резултат?
И колко месеца имам право на обезщетение на борсата, при условие, че работя почти 7 години в тази фирма без прекъсване?
-
Ееее,stoeka71!Надявах се да не се стигне до тук.Търси си правата,не се оставяй!Потърси незабавно трудовоправна помощ.Ако те уволни дисциплинарно нямаш право на обезщетение от борсата.Защо не говориш с главните директори за конфликта с прекия ти началник.Може пък те да влезнат в положение.Нека знаят и твоята версия.Нямате ли синдикат?А иначе обезщетението зависи от трудовия ти стаж и брутната работна заплата за 6 месеца назад.Теста на 12 ден ще отчете правилно.Не се притеснявай,всичко ще е наред!Пак ще ти кажа-всяко зло за добро. :bighug:
-
А дали по-големите шефове от този хубостник ще са на мнение, че трябва да те уволнят, само защото и ти си човек и ти се НАЛАГА да отсъстваш? А и никой не им е крив на тях, че са си организирали дейността по начин, да е голяма драма отсъствието на даден служител. Когато се работи с хора, а не с машини само, трябва да се мисли, че всеки човек може да се разболее и да е временно нетрудоспособен и въпросният човек не е крив на някого, че е лош мениджър, който няма вариант Б и ако трябва В и Г...
Защо не опиташ да поговориш направо с по-големите шефове от този и да обясниш на тях за какво става дума? Може пък да се окажат по-разбрани и нормални хора.
-
Ами 13 години ми е почти трудовият стаж, преди това 5 години студентски /които не си ги платих за стаж :lol:/ На пълен размер са ме осигурявали, така че да се надявам само теста да е положителен, защото иначе наистина ще ми е още по-гадно. Майка ми се опитва да ме успокой, но май ми дойде в пове4е. Ще се нарева и ще помисля утре на трезва глава.
-
stoeka71, аз с почти 12 г трудов стаж съм в бюрото по труда 9 месеца след съкращение.
Колкото и да те заплашва шефа ти по телефона, не може да те уволни толкова лесно.
-
Първо, не реви, така не помагаш на бебето.
Второ, ако решиш да пропуснеш оплакването до по-висока инстанция (по-големите шефове), можеш спокойно след като имаш черно на бяло заповедите на прекия ти началник да подадеш оплакване в Инспекцията по труда. Вярваш или не, реагират веднага, за "голяма радост" на нарушителя. Те реагират и само на оплакване, без заповеди и т.н., но ако имаш грешката им на хартия за доказателство, е много по-добре, ще ги накажат веднага.
Трето, хубаво помисли дали има смисъл да оставаш на подобно работно място, аз бих сериозно се притеснила за бебето в корема ми, ако ще ме тормозят до раждането. Сега държавата е щедра към съкратените, плаща им 60% от брутото, което е почти 85% от нетната ти заплата. Ако изпълняваш работа, в която няма кой да те замести, вероятно по-лесно ще си намериш подобна работа в друга фирма.
За разликата между дните от болничния до теста - отиваш при ДжиПито, и срам-не срам, си казваш проблема, ще ти даде болничен.
-
Права е Шарки :D Мога само да добавя, в никакъв случай не се съгласявай на "предложение" да се разделите "по взаимно съгласие", независимо колко си ядосана и обидена в момента. Като са толкова "прави" и имат основание да те уволнят - да ти го напишат черно на бяло с подпис и печат, пък гледай тогава как може да им "яде гъза баница". И в най-лошия вариант - ще си получавш хубаво обезщетение за безработица и ще се наслаждаваш на бременността си, без да те тровят такива субекти на работа.
А и не на последно място...то в такава среда наистина има ли смисъл да оставаш да работиш? Не си някоя чистачка с 8-и клас все пак, за кадърни хора работа винаги има. :)
-
Jbrul, благодаря за покрепата, // а сега, ако даваш, виртуално те пипвам по тумбака, да ми лепне и на мен. //
........
stoeka71, //пак офтопик, ама да знаеш че ти стискаме яко палци за положителен резултат другия петък.//
-
Шарки, аз нямам тумбак още, ама етсетвено че давам :) Дано лепне на всички. има момичета които чакат толкова по-дълго от мен, дано им е края чакането вече. :)
-
До Sharky43 - в болничния лист има поле "диагноза по МКБ". Това е код, който отговаря на заболяването, който трябва да знае, го разчита. Аз пък не съм съгласна с подробните диагнози, които се вписват и дават възможности на недоброжелателен персонал да разпространяват лична информация. Въпреки че и в моите два болнични листа от клиника Щерев пишеше стерилитет, пункция на фоликули. Благодарна съм на лекарите, за съкращението: "ст. сек." (вторичен стерилитет).
Стоека, :crossfingers:
Принципно, аз бих си прекъснала отпуската, за да ползвам размера на целия отпуск по болест, след като двата отпуска ми се застъпват.
-
Ами 13 години ми е почти трудовият стаж, преди това 5 години студентски /които не си ги платих за стаж :lol:/ На пълен размер са ме осигурявали, така че да се надявам само теста да е положителен, защото иначе наистина ще ми е още по-гадно. Майка ми се опитва да ме успокой, но май ми дойде в пове4е. Ще се нарева и ще помисля утре на трезва глава.
stoeka71 много неприятна ситуация :( аз, за жалост преди два месеца бях в твоето положение, сега :( вече не съм, т.к успяха да ме освободят от работа, но ... дори и при дисциплинарно уволнение, (което дано не те споходи) имаш право на парично обезщетение. То е в размер на 120.00 лева и е за кратък период от 4 месеца.
В останалите случаи имаш също, право на такова, което е в някакъв процент от РЗ и е за по-дълъг период от време 6м или 9м, което зависи от основанието, с което ти е прекратен ТД.
Дано, съм ти била донякъде полезна с инф. и успех! Дано се разминат нещата при теб!
-
Много съжалявам за неприятностите, но не е вярно, че не си защитена от уволнение. Според поправката в Кодекса на труда от декември миналата година, си защитена точно колкото и бременните (поне до теста).
Ето линк към КТ:
http://www.mlsp.government.bg/bg/law/law/KODEKS_na_truda_103.pdf
(5) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., изм., бр. 46 от 2007 г., доп., бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.)
Бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12, както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6. В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 уволнението може да
стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда
Желая ти положителен тест, след който да последват болнични до раждането и после майчинство!
-
Блу скай ме е изпреварила, но аз още вчера ти казах, че имаш защита от уволнение до теста. Това първо.
Второ - не могат да те уволнят дисциплинарно току-така. Има си процедури. Най-малкото трябва да си направила сериозно нарушение. Това, че не си била на работа в момент, в който си била нужна, не е нарушение, тъй като си била в отпуск, ПОЗВОЛЕН И РАЗПИСАН от шефа ти. Край, точка. Няма какво да се коментира повече! Да не говорим, че има още една поправка в Кодекса, според която, работодател НЯМА ПРАВО ДА ОТКАЗВА ПЛАТЕН ОТПУСК, когато той се ползва за лечение на стерилитет. Не се притеснявай, поне до теста, законът те защитава отвсякъде.
След това, ако недай Боже /категорично не ти го пожелавам/ е отрицателен, винаги могат да намерят начин да те махнат, но не и с дисциплинарно уволнение. Могат да те съкратят поради липса на работа /макар че както разбрахме, ти си незаменима :D, според тях :lol:/ или да поискат по взаимно съгласие. По втория начин могат единствено и само с твое съгласие. Ако ти не разпишеш, не могат да те мръднат :lol: Консултирала съм се с юристи по този въпрос, понеже съм имала подобни проблеми. Съветвам те да идеш в Инспекцията по труда и да направиш една консултация. Едва ли ще ти вземат повече от 20 лв.
Друг е въпросът дали си струва да работиш в такава среда. Но като забременееш, ще ти трябва стаж за майчинство. Защо си плащала 7 години пълен размер осигуровки и данъци? Ей така за бог да прости ли? Не се отказвай. Имаш сериозни права в случая, търси си ги. И в никаъв случай не се поддавай на яда и обидата, да не вземеш да се прецакаш. Разсъждавай и действай хладнокръвно. Ако трябва ще ги разчекнеш от съдилища, законът е на твоя страна, а те си го заслужават. И все пак, говори с баш големите шефове, както казаха момичетата. Може да се изненадаш. Нали знаеш лафа - "царят дава, пъдарят не дава". Дребните шефове често се вживяват повечко....
Стискам палци за теста!
-
sixsens е напълно права-не се отказвай-само напред.И дано скоро да ни се похвалиш с две хубави новини! :crossfingers: :babbycarrage:
-
stoeka71 забравих да те питам на кого е мисълта,кято си написала под поста си,много ми е позната,но не мога да се сетя в момента-много хубави думи!
-
delfinche, когато попаднах на тази мисъл в интернет, беше подписана така както я виждаш Х. Дж, какво ли не направих за да разбера, но все удрям на камък! Ако ти разбереш пиши. Но мисълта е страхотна, изцяло отразява моите разбирания.
Малко късно ти отговарям, но .......
-
stoeka71, успех на теста утре!
-
delfinche, когато попаднах на тази мисъл в интернет, беше подписана така както я виждаш Х. Дж, какво ли не направих за да разбера, но все удрям на камък! Ако ти разбереш пиши. Но мисълта е страхотна, изцяло отразява моите разбирания.
КЪМ РОДИТЕЛИТЕ
Халил Джубран,”Пророкът”
http://zashto-kak-podkrepata.hit.bg/podkrepa.htm (http://zashto-kak-podkrepata.hit.bg/podkrepa.htm)
Дано тестът утре е положителен!
-
цигу osi_9 osi_9 Благодаря, стигнах до името но не бях сигурна, а и като не знаех от кое произведение е...
-
Да благодарим на Цигу :D
-
Днес отново яхнах метлата :witch: една приятелка се обади да ми каже ,че сестра и е родила :)супер ,много се зарадвах ,честитих.Но продължението чуите- "Хайде стига сте се мотали с мъжа ти." Както се бях успокойла и пак.....Знам ,че се дразня без причина ,но издивявам като се изказват така-търпението ми свършва момичета-не знам кога ще ми кипне и така ше се разфуча.Засега мълча,но не мога повече-простотия какво да ви кажа,мислех ,че съм ги прецивяла тези гадни подмятания,но .... :D :D
-
Оф, какво им е на тия хора, не мога да разбера. Не могат ли просто да си затворят устите и да ни оставят на мира. Аман от тоя смотан манталитет да се подпитва и намеква, ей така да си наврат пръста в раната!
Според мен трябваше да й отговориш. Аз още не съм успяла да срежа някой, не ми идва от вътре, но поне след като ми скапаха рождения ден с подобно пожелание, успях поне да си кажа, че ме дразни.
-
Проблема ми е ,че ги изживявам нещата адски :(и ми е толкова кофти-не мога да ги отрежа :oops:просто в такива моменти ми се завръзва езика и край :oops:не ми стига болката,която аз си я знам,ами и тези хорица. Две седмици бях отпуска и се бях успокойла,но... :)сигурно съм слаба,не знам- няма да го мисля повече-да си приказват.Нали някои се хранят с нещастието на другите и са изкусни лицемери :? :balk_144:
-
Ами май ще трябва да се научим да отговаряме на такива!нищо че има хора които не възприемат от намеци и не се усещат.Мисля че при мен проблема е същият, и аз си замълчавам, но не на всички.поне съм благодарна че моите родители и майката на мъжа ми не ни питат айде какво чакате!Просто защото знаят проблема!
-
Гадното е ,че колежките знаят проблема ми-и продължават да не пропускат удобният момент да подпитват какво става и т.н.не съм им разказвала подробно -а и мисля,че няма нужда.Прави ми впечатление,че хората адски са изнагляли-то бива,бива ама има една дума,която се нарича деликатност-но уви,трябва да свиквам :)
-
Ами аз си мисля че е по-добре да се правим че не сме чули техните намеци,ей така все едно имаме тапи за уши!И когато не им се обръща внимание на тези им намеци поне ще спрат да подпитват!
-
Ами аз си мисля че е по-добре да се правим че не сме чули техните намеци,ей така все едно имаме тапи за уши!И когато не им се обръща внимание на тези им намеци поне ще спрат да подпитват!
Хммм, не винаги. Обикновено тогава намеците и подмятанията се засилват, защото се усещат, че има нещо и нарочно си мълчим. Това засилва любопитството. Такива хора не се усещат от намеци. Те не го правят от злоба или умишлено, правят го от простотия и липсва на възпитание. Което категорично не ги оправдава. Но за жалост, с тях начина е един - директен. Запушваш им устите с едно изречение - грубата истина. Става им тъпо, усещат се, че са се изложили и млъкват. Обикновено работи. Друг е въпросът, че вече им се открива една обширна тема да си клюкарят зад гърба ни, но поне не подпитват вече така нагло.
Абе много е трудно. Всички са различни и това изисква различен подход за всеки.
-
Принципно съм съгласна с вас ,но аз продължавам да си страдам.Не знам,много ми е трудно да съм груба,пък и не мисля да обяснявам на никой-просто го изживявам. :D
-
Попитай ги защо питат. Защо се интересуват. Защо искат да разберат подробности за нещо, което изобщо не ги касае - не могат да помогнат, нито да попречат, нито да спечелят или загубят.
Без да обясняваш имаш ли проблем изобщо, без да ги режеш грубо, задай им простия въпрос защо е толкова важно да са наясно с нещо, което изобщо не ги касае.
-
Мдааа, вариантът на Цигу е много добър :lol:
-
Съгласна съм и този вариант май по ми харесва :D
-
Аз пък им казах, че обяснение ще давам само на спонсорите си. Ако имат желание да финансират процедура - ще получат отчет за всичко и касова бележка/фактура дори.
-
Питат,за да имат материал за клюки.Питат ,за да се успокоят,че при тях всичко си е наред.Питат,за да се направят на "съпричастни"- не съм от типа жени,коите ще кажат нещо,само за издразнят някого.А и не умея да лъжа-много ми личи :oops:
-
Абе момичета, кой защо пита няма никакво значение всъщност - и да искаме не можем да превъзпитаме целия свят, винаги ще има "питащи". И за това и за друго, то ако има начин колегите ще ви седят с фенер до семейната спалня, да "светят", да дават акъл и на другия ден да обсъдят кое и как биха направили по-добре... :lol: Такъв ни е манталитета български и то открай време.
Ядосвала съм се на такива питанки в миналото, но когато са идиотски поставени - тогава скастрям грубо за старт, после обяснявам подробно на питащия с препоръката да се ограмоти и да не се излага занапред с подобни тъпи въпроси и рядко някой е питал пак ;)
Сега пък, ако мислите че тъпите въпроси са спряли - нъц. "Аууу бременна си, честито! Ами защо чакахте толкова време пък вие?"...по същество - същата история. И пак трябва да обяснявам, каквото обяснявах и преди.
Мълчанието и избягването на темата - не помагат. Напротив, питанките стават още повече и по-чести, за това според мен не е решението да се мълчи. Ако не умеете да бъдете груби и резки пък - кажете на две на три за какво става въпрос и дотам. Те клюките така или иначе се плетат, поне да ги плетат по същество умниците... Независимо, че сме убедени, че всички ни питат злонамерено и от нездраво любопитство, всъщност доста хора не го правят с такива подбуди. Може много да се изненадате на какво неочаквано място ще срещнете подкрепа и разбиране, или директно споделяне от някого, че всъщност е във вашето положение.
Както и да решите да се справите с тези ситуации, влагайте минимум емоция и си гонете вашите цели...те хорските усти нямат затваряне, ако не е това - друго ще е.
Мен съседите ме "разведоха", че съм ходела по ресторанти без мъжа ми :lol: и пия кафе с лица от мъжки пол. Сега като ми проличи корема живот и здраве, се чудя на кого ще припишат бащинството ;) Предпочитам да се смея, вместо да им се ядосвам на малоумията де. Определено. :)
Хубава вечер!
-
Прекрасно ми е ясно,че хорските уста нямат затваряне-не в това е проблема-проблема си е в мен,че вярвам,че светът ще се оправи :)да ама то става все по-зле.както и да е - аман от злоба,завист и гледане в купичката на другите.Аз си продължавам по пътя,те да си продължат по своя :)
-
Аз днес съвсем изтрещях.
Една колежка, с която по принцип се разбирам, днес започна да си разсъждава, колко добре би било да си родиш детето на 20 и после да си гледаш кариерата и ученето. Няколко пъти се опитах да кажа и покажа, че темата не ми е приятна, но накрая се стигна до извода, че ако не може на 20, поне на 30 вече е краен срок. Тук вече аз не издържах и полу-разплакана казах, че като съм на 30 нямам намерение да се гръмна, че нямам дете и излязох от стаята. Адски ми е тъпо, съзнавам, че преиграх, но просто не издържам вече. Адски ми е напрегнато в работата, но и постоянно да ми се набива тази тема в лицето, не мога просто да издържам. Имаме още една колежка, минала през инвитро, но тя не е омъжена и "някак мина метър" откъм хорските очаквания. В момента аз съм най-"възрастната" омъжена от колектива и просто вече не мога, текат ми сълзите.
-
Зай, пет пари да не даваш!
Присъщо е най-вече на бабички, помнещи младините си, да отсъждат на какви години да се учи, омъжва и да ражда една жена.
Светът е много по-шарен от "колектива" ти и толкова по зле за колежката, която не вижда по-далеч от носа си. Тегли й една или й кажи, че е безнадеждно изостанала от времето си - соцът отдавна си замина.
-
Цигу, не е тя причината. Младо е момичето, не е омъжено. Не й се сърдя на нея, просто изпаднах в някаква жестока дупка и аз не знам вече какво е приемливо и какво не е. Сега тя на мен се сърди, че не съм й разбрала тезата. Как дори да почна да й обяснявам през какво съм минала и какво ме чака. Живеем в някаква отвратителна тесногръда среда, поставят те в някакви гадни стериотипи и не дай си боже да си различен, или да се окажеш различен, не по твоя вина.
Вече не ми пука изобщо кой какво мисли, но има и моменти, в които ми идва в повече както днес.
Добре, че ви има вас да ме изслушвате.
-
Тя е зелена и не разбира, да си говори.
Ти си се намъчила, засягай си се колкото и когато искаш. Човек си, емоциите са си твои. На който не му харесва, само "добър ден" и "довиждане".
Ще дойдат и по-добри дни, няма да си все така. Кураж!
-
Благодаря за разбирането, Цигу!
Щеше ми се да си бях мълчала, но стресът си каза своето. Пък и ми омръзна да ми навират темата в лицето. Аз не съм от тези, които могат да си траят и да си крият емоциите. Просто е крайно време да престанат. Нито ми е забавно, нито нищо вече. Болезнено ми е. Тема, която за повечето хора е весела и лековата, мен ми пуска кръв от сърцето. Как не го разбраха това, не знам.
-
Зай тя няма защо да ти е сърдита!Казала си, че темата не ти е приятна, тя да е спряла, каква и е работата да човърка? Видяла е, че нещо може да те жегне и човърка ли човърка! Младостта й не е причина за извинение на нетактичността. По-скоро утре й обясни, че когато й се каже, че една тема е неприятна за даден слушател е редно да се прекрати. Там сте за да работите, не за да споделяте и никой не е длъжен да слуша нейните "мисли". Като иска да мисли да говори с приятели, да води дневник, да си хване познатия колега за "по цигара" и да си обменят идеи за живота, докато той минава покрай тях. Аз също не крия емоциите си и бих я навряла на кучето там дет слънце не огрява утре! Патка с патка! Поне извини ли се?
-
Да, извини ми се. И аз на нея. Сметнах, че така е редно, понеже се юрнах като подивяла извън стаята... :oops: :oops: :oops: Момичето не е лошо и по принцип се разбираме, изобщо не исках да си разваляме отношенията.
Аз си мислих, че колегите ми се досещат за репродуктивните ми проблеми, но явно не е така. Докато се тресях по дупките на път за вкъщи, ми светна, че тя е помислила, че се сърдя на тема възраст, на на тема "не мога да имам дете". Също така някак си пренесох огорчението от всичките предишни подмятания от колеги към конкретната тема и съвсем изпуших. Дето има една приказка за капката, която прелива чашата - това се случи днес с мен.
Благодаря ви много подкрепата и засега спирам да ви занимавам с душевните си терзания! :bighug:
-
Zai,и ние ги имаме същите терзания и колеги :bighug:По-добре да "изпушиш" стреса,от колкото да трупаш.
-
Аз днес съвсем изтрещях.
Една колежка, с която по принцип се разбирам, днес започна да си разсъждава, колко добре би било да си родиш детето на 20 и после да си гледаш кариерата и ученето. Няколко пъти се опитах да кажа и покажа, че темата не ми е приятна, но накрая се стигна до извода, че ако не може на 20, поне на 30 вече е краен срок. Тук вече аз не издържах и полу-разплакана казах, че като съм на 30 нямам намерение да се гръмна, че нямам дете и излязох от стаята. Адски ми е тъпо, съзнавам, че преиграх, но просто не издържам вече. Адски ми е напрегнато в работата, но и постоянно да ми се набива тази тема в лицето, не мога просто да издържам. Имаме още една колежка, минала през инвитро, но тя не е омъжена и "някак мина метър" откъм хорските очаквания. В момента аз съм най-"възрастната" омъжена от колектива и просто вече не мога, текат ми сълзите.
Здравей Zai и при мен положението е същото - с непрекъснати подмятания и понеже напълнях 5-6 месеца преди сватбата, всички ме питаха бременна ли съм, след като им казвах че просто съм напълняла - ежедневно в продължение на 1 година започнаха директно да ме питат и даже да констатират че съм бременна :wink:. Всъщност на мен ми ставаше отвратително, защото все не става. Тази година лятото бях в отпуск и като се върнах на работа лафчето вече беше заформено " ти нали сега ще излизаш в майчински , твойта лесна" :lol:, аз естествено гледах изумена :? А връх на всичко беше , когато моя колежка каза че ми е намерила подходящ д-р 8O
преди да се оженя хайде кога щесе жениш , след като се ожених - хайде бебе , че няма време / в момента съм на 31 г./
Е какво да ти кажа - на хората устите не можеш да ги затвориш. Просто на тези въпроси им казвам че ние не работим по въпроса и ако стане нещо те ще бъдат първи осведомени :lol: Каквото и да им кажеш тези хора не разбират, аз успявам да си го прикривам с задължителната усмивка и категоричния тон с който им го казвам, естествено това пак не им затваря големите усти и те пак ще продължат . Не им показвай че се засягаш , защото тогава съвсем започват с глупостите особенно ако са под средното интелектуално ниво - чиито живот протича в задоволяване на основните жизнени потребности
-
В интерес на истината, в БГ положението е отвратетелно, но очевидно нездравият интерес на хората към личния ти живот е транснационална черта. Получавала съм въпрос дали нямам все още деца, защото не искам или защото все още не се е случило от колежка от Канада - канадка, не българка. И въпрос - ти като си женена, деца нямаш ли, от колега немец. Но с тях не се виждам ежедневно и ги шкартирах набързо.
Честно, ако знаех, че като се омъжиш започва такъв АД от страна на околните, сигурно щях да изчакам със сватбата. Както казах вече, една колежка си направи спокойно инвитрото без никой да заподозре и без никой да си отвори устата на тема бебе. Но имаш ли халка, ооо, глей кво става. Дай да се направим на много интересни и да те жегнем пред цялата фирма, пред цялата маса или където там сме се събрали. Понеже е много весело да те гледаме как се гърчиш и се чудиш какво да отговориш на въпрос, който на на нас НЕ НИ ВЛИЗА ПО НИКАКАВ НАЧИН в работата.
Спирам, че пак изпуших, а днес денят ми ще е още по-напрегнат от вчера и ще го отнесе пак някой колега! :D
-
В интерес на истината, в БГ положението е отвратетелно, но очевидно нездравият интерес на хората към личния ти живот е транснационална черта. Получавала съм въпрос дали нямам все още деца, защото не искам или защото все още не се е случило от колежка от Канада - канадка, не българка. И въпрос - ти като си женена, деца нямаш ли, от колега немец. Но с тях не се виждам ежедневно и ги шкартирах набързо.
Честно, ако знаех, че като се омъжиш започва такъв АД от страна на околните, сигурно щях да изчакам със сватбата. Както казах вече, една колежка си направи спокойно инвитрото без никой да заподозре и без никой да си отвори устата на тема бебе. Но имаш ли халка, ооо, глей кво става. Дай да се направим на много интересни и да те жегнем пред цялата фирма, пред цялата маса или където там сме се събрали. Понеже е много весело да те гледаме как се гърчиш и се чудиш какво да отговориш на въпрос, който на на нас НЕ НИ ВЛИЗА ПО НИКАКАВ НАЧИН в работата.
Спирам, че пак изпуших, а днес денят ми ще е още по-напрегнат от вчера и ще го отнесе пак някой колега! :D
Заи, не се нервирай, миличка! Понякога хората просто искат да помогнат и не го правят с лошо чувство, но понеже на нас ни е много болезнена тема и търсим "под вола теле".
Убедих се в това, тогава когато колегите ми видяха репортажа на btv, когато взех участие и всички разбраха за репродуктивните ми проблеми.
На следващия ден толкова много колеги ми писаха мейли или лично дойдоха да изкажат съпричастността си към проблема ми - толкова ме трогнаха - не мога да ви опиша. И то хора, които не са ми близки. Всеки искаше да помогне или просто да ме подкрепи и да ми каже, че ми стиска палци, за да успея!
Аз за себе си съм решила - в момента , в който някой ме попита - казвам че имам проблем и взимаме мерки, за да го решим - и край - няма намеци, няма подмятания - нищо!
Лек ден на всички и повече усмивки ви пожелавам!
-
Аз съм слабичка, обаче си имам коремче и не обичам вталени блузи. Туника или с ластиче от долу нагоре по свободни ме карат да се чувствам по добре. Винаги съм се обличала така, но явно някои хора сега го откриват и редовно ми подръбват любопитно блузата. Винаги съм реагирала много остро, не защото ми е болезнено или не, защото мразя любопитството и нахалството. Тогава обяснявам, че всеки има право на поне метър лично пространство. Не обачим да ме пипат и докосват, затова си имам мъж, камо ли по корема. Там работа раката на който и да е няма. Това е навлизане в личното пространство и ми е страшно неприятно. Моля както аз не ги опипвам така и те да не го правят. След този коментар не се повтаря вярвайте ми. Но това става без емоции. Нито позитивни, нито негативни. След това не смеят и да питат. Е винаги има нови, но и те си го получават. :lol:
Месец преди сватбата, братовчетка ми ме видя и ми се накара че пуша 8O Е викам защо пък да не пуша. Отговора беше логичен, нали си бременна 8O. Е как пък е разбрала, ми сетете се. Щом се женя трябва да съм бременна, що ли ми е иначе. Ядоса ме, но с усмивка и отговорих, че хората се женят и по любов osi_4
От тогава не ми е задавала подобен род въпроси :lol:
Поздрави и не се ядосвайте. Здраве да е, нещата ще си дойдат на мястото.
-
При мен положението с колегите също не е много розово. Започнах нова работа преди година и половина в изцяло женски колектив. Като разбраха, че съм омъжена от 3 години веднага започнаха с въпросите защо нямаме още деца, какво чакам, че не забременявам, даже в един момент взеха да ми обясняват как се прави бебе, все едно съм малоумна и незнам. Става въпрос за 3-4 колежки, другите са ок, мълчат си и не задават въпроси, въпреки, че ми е ясно, че после всичко се клюкари и на тях. Накрая ми писна от тях и им казах, че при нас нормално не може да стане, само инвитро и оттам се почнаха едни убеждения колко е опасно инвитрото, включително и, че преди инвитро ти режат тръбите и повече нормално не можело да се забременява, даваха ми и съвети да забременея от друг, да не се мъча. А това за тръбите ми го каза колежка, която е завършила медицина, просто нямам думи.
После като забременях и бях с близнаци пак започнаха да ме съжаляват, че съм била много слаба, нямало да ги износя, какви били тези доктори, които връщат по 2 ембриона, трябвало само по 1, затова имало толкова много недоносени и увредени деца. След това като останах с едно бебе пак ново 20, как съм седяла с мъртъв плод в мен, щяла съм да получа натравяне на кръвта, ей такива простоии само. Преди минавах да ги видя като си носех болничния, вече и това спрях, че не ми се слушат техните глупости. Също много държат да им занеса да видят бебето като се роди, сигурно ще го разглеждат дали не е случайно извънземно.
Та явно нахални и невъзпитани хора винаги ще има, все си мислех, че като им обясня проблема ще спрат, но ето те пак си продължават, явно трябва да ги игнорираме и да не им обръщаме изобщо внимание.
-
Заи, не се нервирай, миличка! Понякога хората просто искат да помогнат и не го правят с лошо чувство, но понеже на нас ни е много болезнена тема и търсим "под вола теле".
Убедих се в това, тогава когато колегите ми видяха репортажа на btv, когато взех участие и всички разбраха за репродуктивните ми проблеми.
На следващия ден толкова много колеги ми писаха мейли или лично дойдоха да изкажат съпричастността си към проблема ми - толкова ме трогнаха - не мога да ви опиша. И то хора, които не са ми близки. Всеки искаше да помогне или просто да ме подкрепи и да ми каже, че ми стиска палци, за да успея!
Аз за себе си съм решила - в момента , в който някой ме попита - казвам че имам проблем и взимаме мерки, за да го решим - и край - няма намеци, няма подмятания - нищо!
Лек ден на всички и повече усмивки ви пожелавам!
Собствената ми сестра съвсем разбирайки ме попита:Вместо да харчите толкова пари,защо не си осиновите?
Не се стърпях и я попитах:защо тя не си остави детето за осиновяване,пък после да не се харчи да си осинови друго,хем по-големичко да си вземе.Много грубо ,наистина,но...Това не било същото....
-
Не знам какво да кажа. При всички е една и съща история. За мен осиновяването не е тема табу, но ме дразни лековатостта, с която хората ти предлагат тази опция. На чужд гръб и сто тояги са малко.
Относно моя случай от оня ден, надявам се поне темата да се приключи. Изключително ме дразни обаче как се смята за редно да се обсъждат неща, които са толкова ЛИЧНИ като това кога и как ще имаш дете. Никой не го засяга това, ама никой, освен мен и мъжа ми. Но хората са нездраво любопитни и ни причиняват болка с непремерените си приказки.
-
Привет момичета и от мен! Знам аз как да ги наредя всички тези любопитни,уж никога не искайки да те наранят колежки,какички,,лелички и т.н.Никога не съм си коментирала личния живот с повечето ми колежки-имам си две приятелки-уж,който знаят какво ми е положението-в момента,в който съм ги молила да не споделят с трети хора казаното между нас,вече знам че все някой ще :x го научи.Имала съм необходимост да споделя и аз -някои неща съм споделяла,до някъде,не всичко.Всеки си има някакви проблеми -някои изпитват необходимост да говорят за себе си.Мълча,мълча-даже ме питат Абе ти да не си болна,защо си толкова сероозна,защо не говориш.Имаме си една стая за почивка,сещате се -всеки си казва болката,пък аз не съм по тези неща ,никога не ме вълнувал личният живот на хората. :)даже когато ми говорят за хора,които познавам ми става толкова неудобно, чудя се накъде да погледна. Та така угодия няма и никога няма да има. Не се ядосвайте момичета-изпростяването е посевместно.Всичко живо е полудяло,по ред причини.Не обръщайте внимание-както съм казвала и преди-гонете си нещата и напред. :D
-
Понякога имам усещането, че част от колежките ми просто не ги изслушват вкъщи. А пък част от другите ми колеги/колежки се чувстват едва ли не задължени, в името на добрия тон, да поддържат разговора. Та днес пак се заформяше подобна дискусия. Този път откровено ги помолих да престанат, защото темата е болезнена за мен. И, о чудо, смениха темата. :D Доволна съм от себе си.
-
Аз понеже съм открит човек и не обичам да държа хората в неведение, в годините си изградих една тактика. Когато има нещо, което виждам, че човърка колегите ми, но им е неудобно да ме попитат, отивам при най-голямата клюкарка (винаги има такъв/такава) и казвам направо как стоят нещата. Много е удобно, защото не ми се налага на всеки по отделно да обяснявам. В този ред на мисли ще споделя една случка. Точно преди да започнем ин витро процедурата офисът ни се премести и отидохме при други колеги, които не познавахме. И там естетвено по-любопитните и дръзките започват да опипват почвата с въпросчета. Една такава дама ме подпитваше един ден от колко години сме женени, имам ли деца. Аз и казах направо:"През септември започваме ин витро, защото съм с две отстранени тръби и не мога да забременея по нормален път". Не мога да ви опиша изражението на лицето и - трябва да се види :))). Разбира се отчитам и факта, че аз не съм суеверна а вярваща и изобщо не се притеснявам някой да знае, че теста ми е положителен или пола на бебето предварително.
-
"През септември започваме ин витро, защото съм с две отстранени тръби и не мога да забременея по нормален път".
Ти си избила рибата. :D :D :D Все повече се убеждавам, че само това е начинът да им се затвори устата на тия.
-
Zai, и аз по пътя на налучкването стигнах до този извод. Всяко едно криене и увъртане създава такива легенди и изкривяване на истината, че...Имам колега с три момиченца ин витро. Той обаче явно не искаше да казва - пък ние естествено вече знаехме :). На мен ми предстоеше процедурата и започнах да го разпитвам направо, защото ми беше супер интересно. Той обаче ме попита: Ама кой ти е казал, че са ин витро? и стана много неловко. На мен много ми помогна и факта, че никога не съм обвинявала себе си за това, че се стигна до там да ми махнат тръбите. Много ми беше трудно да свикна с мисълта, но никога не ми се е искало да крия нещо. Даже когато хората знаят, наистина проявяват съчувствие, разбиране и т.н.
-
Той обаче ме попита: Ама кой ти е казал, че са ин витро? и стана много неловко.
Доста деликатен момент. Естествено, никой не е длъжен да обсъжда с колегите си как са заченати децата му.
Аз също имам колежка, за която съм сигурна, че е била пациентка на Стаменов, но не съм ходила да я разпитвам, защото те са били с друг проблем. Засичала съм се с двама колеги в инвитро клиниките, с един на операцията на мъжа ми. Дори не ме поздравиха, сконфузиха се доста. Както и аз. Няма правилно поведение в такива случаи...
-
Той обаче ме попита: Ама кой ти е казал, че са ин витро? и стана много неловко.
Доста деликатен момент. Естествено, никой не е длъжен да обсъжда с колегите си как са заченати децата му.
Аз също имам колежка, за която съм сигурна, че е била пациентка на Стаменов, но не съм ходила да я разпитвам, защото те са били с друг проблем. Засичала съм се с двама колеги в инвитро клиниките, с един на операцията на мъжа ми. Дори не ме поздравиха, сконфузиха се доста. Както и аз. Няма правилно поведение в такива случаи...
Хем разбирам, хем разсъждавам... А ако се засичахме по време на лечение на дихателни или опорнодвигателни заболявания, кое щеше да е различното?
Медицинският проблем се лекува, срамът няма никакво място тук. Но пък ако хората възприемаха така репродуктивните проблеми, тази тема нямаше да я има.
-
цигу аз съм на абсолютно същото мнение, но като се опитам да се поставя на тяхно място (на криещите и срамуващите се) ми идват на ум доста изказвания дори и на медицински лица (в България) относно бебетата родени след ин витро оплождане и може би тогава ги разбирам донякъде.
-
НИКОГА не споделяйте с КОЛЕГИТЕ и ШЕФА ви.На мен това ми беше най-големия урок в живота ми.Изгониха ме от работа само за две седмици.И то преди да ида за първия си опит.Това беше адска травма за мен и може би и това ми даде влияние за неуспеха.Нямам думи за постъпката им.Има ужасно мръсни хора по-света :ask:
-
Съжалявам, че си изгубила работата си, лошо е, спор няма.
Понякога обаче просто няма друг начин.
Февруари и март са много натоварени месеци за целия ми екип заради проект, който правим всяка година, все по това време. Знаейки какво ме чака, казах на шефа си, за да има предвид, че не мога за пореден път да се нагърбя с всичко и да спя в офиса, защото на всичко отгоре ще взема и доста дни болнични или отпуск. Как да лъжа, мажа и извъртам всеки ден, толкова поредни дни?
Не го направих само от колегиалност, просто не исках всички да се окажем в небрано лозе и да се тормозя излишно по време на процедурите.
-
Мисля, че обяснението за пред шефа: "На мен ми предстои продължително лечение и ще ми се налага да ползвам болнични", без повече обяснения, е добро решение.
-
Мисля, че обяснението за пред шефа: "На мен ми предстои продължително лечение и ще ми се налага да ползвам болнични", без повече обяснения, е добро решение.
На мен това ми допада. Мисля да опитам с това обяснение и се надявам на тактичност от страна на шефа да не влиза в детайли да ме разпитва! Още повече, че първо ми предстои операция. Дай Боже всичко е наред след това ще почна ин витрото и се надявам да си мисли, че лечението ми е свързано с операцията.
УСПЕШНА 2011 момичета!
-
Как се налага човек да се чуди как да се притеснява, заради нечия нетактичност и любопитнсто!
Скоро и аз ще трябва да разчитам на "колегиалността" на колегите си, та направо не знам...