www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Асистирани репродуктивни методи (инсеминация, ин витро) => Темата е започната от: renis5rova в Април 20, 2010, 09:32:21 am
-
Здравейте момичета, пиша ви със свито сърце пълно с болка. Вчера на прегледа се установи, че в мен тупкат три сърчица. От много време се опитваме да имаме детенце и най-накрая когато това щастие ни се усмихна и на нас се изправихме пред друг проблем. Не знам колко от вас са преживяли редукцията като процедура и колко след това са имали успешна бременност след нея. С мъжа ми бяхме обсъдили вариянтите за броя деца още преди самото инвитро и преценихме че най-много близначета бихме могли да гледаме и да им осигурим нормален житейски статус. И условията в къщи, в блока и така нататък всички битови, пък и финансиви неща не ни позволяват да гледаме повече от 2 бебета. За това и върнахме 2 бластоцита. Но съдбата изглежда си има други планове за нас и едното се раздели на 2 и сега са еднояйчни близнаци + още един близнак. Сега съм в осма седмица и лекарката ни каза че до 10-11 седмица е възможно организма сам да редуцира едното, но да не разчитаме много на това. Снощи с мъжа ми пак обсъдихме вариантите, но той е категоричен че 3 не можем да гледаме. Толкова ме е страх, че след една такава процедура може да загубим и трите ембриончета. Лекарите са категорични че не мога да износя 3 бебета,защото имам проблеми с гръбнака. Според тях трябва да се редуцират еднояйчните близнаци, за да има по-голям шанс другото да оцелее и да се развие по-добре. То е доста по-едро от тях.
И сега съм със свито сърце пълно с толкова много болка. Как човек може да се справи с това да желае детенце толкова силно и когато това щастие му се усмихне да се налага да взема такова трудно решение. Сега единствената ми надежда е да чакам още две седмици със свито сърце да видим дали организма сам ще редуцира едното.
Моля ви ако има някой преминал през тази процедура да сподели опита си. :balk_144:
-
При теб се е получило като при Lisko.
Незнам какво да те посъветвам. И аз бих била объркана, ако трябваше да избирам в това положение.
Трудно е да се вземе такова решение и то в такъв момент.
Нека и другите момичета се включат, те имат повече опит.
Но каквото и да решите ти желая успех до края и щастлив финал.
:bighug:
-
Много трудно решение трябва да вземеш. По времето когато ми беше пункцията бях с още едно момиче , за което беше 2-ри опит инвитро.Първият и опит е бил успешен , но както при теб с 3 ембриочета и прави редукция и още в същия ден губи останалите и милата много съжаляваше.Така че моя съвет обмисли много добре решението си. Но каквото и да решиш много късмет ти желая.
-
Наистина много трудно решение :( Казваш, че имаш проблеми с гръбнака .. а ако има начин да прекараш бременността си легнала (колкото и да е трудно това) ? Би ли споделила дали на ръст и килограми си дребничка или по-скоро едра, защото това мисля че също има значение за износването на многоплодна бременност. При кой лекар ще бъде редукцията ?
Успех в решението и дано то да бъде най-правилното за твоето семейство !
-
www.zachatie.org/forum/index.php?topic=32882.0 (http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=32882.0)
-
Здравей Рени5рова,дано да те успокоя поне малко със история на моя позната. Аз все още не съм стигнала до процедура Ин Витро , но това което пиша е действителен случай и в момента се случва в една от клиниките по Ин Витро извън София.Доктора при трансфер връща 5 ембриона / момичето не е по фонда/.От тях се захващат 4 и се налага редукция до 12 седмица , извършена е и е отстранен един , като са очаквали че още един е напът да отпадне. Да ама не , сега момичето е в 6-7 лунарен месец и със 3 ембриона , като всички са о.к и чакаме тризнаци. Дай Боже да се родят здравички!Момичето си почива повечко и брои седмиците които отминват. От мен успех и дано всичко е О.К. при теб!Прегръдки :bighug:
-
Аз съм правила успешна редукция. да, решението бе трудно, но го взехме.
Ако те интересува нещо по-конкретно, питай. :)
Моя позната също е правила и си роди живи и здрави близначета.
-
Благодаря ви за подкрепата момичета. Ние решението сле го взели, ще правим редукция, просто се измъчвам че толкова време искаме детенце а сега трябва да махам. А редукцията ще правим в клиника Щерев при д-р Тимева. Относно професионализма и съм спокойна, дано само да имам и късмет да не се развие инфекция.
crow аз съм вискока 170 и тежа 60 кг.
Много се обнадеждавам като виждам че има момичета които са правили редукция и сега си имат здрави дечица. Благодаря ви.
-
Рени, потърси и второ и трето лекарско мнение, ако трябва. Бъди силна и дано нещата да се развият по най-добрия начин! :bighug:
-
Здравй renis5rova като чета какво ти се е случило знам как се чувстваш и на мен ми се наложи да вземам такова ТРУДНО решение,каквото и да ти кажа Вие вече сте решили.Въпроси има много и на тях никога няма отговори.Сега се питаш дали ще сгрешиш или не,няма да намериш отговор просто не отлагай а го направи,колкото по рано толкова по добре.Аз направих моята редукция късно в 12 сед и 3 дни заради кървене и по медицински причини,тя беше успешна при др Тимева и др Александров.Но бременноста не я докарах до края,сега се готвя за втори опит.
Пожелавам ти МНОГО късмет и дано всичко мине добре :bighug:
-
Всяка от изброените вероятности крие рискове. Наистина помислете добре преди да предприемете нещо. Тризнаците се вадят в по-малки седмици, така че тежестта с тризнаци в 32 седмица би била като тежестта с близнаци в 36-8.
Успех!
-
Така или иначе сами ще се наложи да вземете решение, изборът ще е ваш.
Ако беше мой, не бих направила редукция. Както и не бих разсъждавала в посока, за битови и финансови проблеми, защото живота с нищо от изброените не може да се съпостави.
Пред труден избор сте поставени, изпращам подкрапата си за мъдрост.
-
Ако беше мой, не бих направила редукция. Както и не бих разсъждавала в посока, за битови и финансови проблеми, защото живота с нищо от изброените не може да се съпостави.
Пред труден избор сте поставени, изпращам подкрапата си за мъдрост.
:good_post:
-
Изцяло подкрепям deep !
Въпреки това искрено се надявам всичко да е наред ,щом вече си взела това решение.Успех ,миличка и пиши как е минало всичко!
-
След първия ми опит ИКСИ забременях с тризнаци. Доверих се на лекаря си и направихме редукция в 8 г.с. - бях с тежка хиперстимулация, повръщане, изтощен организъм. Едното близначе се саморедуцира в 10 г.с. и останах с едноплодна бременност, която за жалост приключи в 17 г.с. след вътрематочна инфекция и изтекли води. Не получих категоричен отговор дали редукцията е подтикнала този развой на нещата, но все пак и тя е имала пръст. Заедно с мен редукция правиха още 4-5 момичета, някои дори с по 4 захванати ембриона. Техните бременности бяха с успешен край. Има риск разбира се, но риск има и в триплодната бременност, особено когато две от бебчетата са еднояйчни. Не се наемам да ви дам съвет, просто споделям моята история. Помислете добре. Височината и килограмите не са чак толкова важни колкото структурата - аз бях с твоите габарити, износих близнаци по 2800 гр. до 38 г.с., но бях с корем планина. Една жена, с която бременяхме заедно, износи тризнаци с общо тегло 6 кг до 36 г.с., беше с доста по-малък корем - явно просто е била с по-широк таз от мен. Не знам дали бих успяла да сместя 3 бебета и да ги родя в добър гестационен срок...
-
Рени,
отговарям ти в темата.
Правих я в 11-12 г.с. при д-р Мазнейкова. Когато е в тези седмици вече, се прави отвън през коремната стена. С местна упойка беше. Самата манипулация отне около 2 мин.
Въпросния ден лежах в болницата под наблюдение. Бях на Папаверин, Но шпа и ... честно, не помня какво друго ми даваха. На следващия ден, след визитацията ме изписаха. После точно една седмица пазих леглото, тъй като съществуваше риск от аборт. Но всичко мина успешно.
Успех, Рени!
-
Успех Рени,ужасно е това пред което си изправена,яд ме е на мъжа ти че е толкова категоричен,ноо се хващам за думите и на лекарите който казваш че са категорични че неможеш да износиш три бебче,ама защо не оставите поне близначетата :(
-
ама защо не оставите поне близначетата
:х
-
Рени, пред труден избор си поставена. Но, явно вече решението си го взела. Килограмите и височината са ти перфектни. Не знам на каква възраст си, но вероятно си и млада. На твое място - не бих правила редукция. Да, но не съм на твое място! Съгласна съм с мнението на deep! Знам повече случаи на загуба на поне едно от бебчетата след направена редукция, от колкото успешни раждания. Примерът на Лиско е пред очите ми всеки ден! Желая ти успех, каквото и да решите!
-
Ами съветват ни, че еднояйчните близнаци имат по-малък шанс да оцелеят след такава манипулация, защото са значително по-дребнички от това което се развива самичко. Д-р Тимева ми каза, че след като ми мине и следващият преглед на 3 май и ако още са си трички, на 5 май имали съвет в клиниката и щяла да се посъветва и с другите лекари кой ембрион е най – безопасно да се редуцира в моя случай.
На всичкото отгоре и те са разположени много кофти един след друг, първо е това което е самичко и зад него са се настанили еднояйчните близначета.
А относо коментара на deep, съм съгласна че живота е най-важен, но не може да не се съобразяваш и с другите критерии около теб. Според мен не може да не мислиш и за тях, защото все пак всеки един родител би желал най-доброто за децата си, а при положение че нямяш такава възможност да им го осигуриш аз лично бих се чувствлала по-зле. Поне нашата цел не е да имаме колкото се може повече деца, а на базата на нашите възможности да успеем да осигурим добър живот на децата ни. А за битовите няма как да не мисля, живея в блок на четръртия етаж и асансьора е само от тези малките, няма втори по-голям. И се чудих как мога да извеждам децата ако са три. Не мога да оставя някое на етажа докато аз сваля другите. Количка за тризнаци със сигурност няма как да ползваме няма никакво пространство дори и по стълбите да ги свалям. И по този начин според мен обричам децата си да страдат точно от тези битови негативизми които ни заливат в българия. Може би ако живеех в къща, ако можех да осигуря на децата си отделни стаи когато пораснат никога не бих се замислила даже да предприема такава крачка, но за съжаление в този момент това също взима отношение за решението ни. И това е един съвсем малък пример който давам. Не казвам че е невъзможно, но аз не искам да чакам всеки ден благоразположението на някой съсед да ми помогне за да изведа децата си на вън на разходка, защото няма да мога да ги сваля всички заедно на един път. Така, че според мен и това е важно и е от значение когато взимаш едно такова решение. Повярвай ми ако имах повече възможности никога не бих го направила.
-
Прости ми Рени за слудващите думи, но за мен наистина нито една от изборените от теб причини не би ме разколебала за редукция. Единствения смислен аргумент за мен е ако се застрашава бременността с останалите ембриончета или моя живот.
-
Многоплодната бременност след стерилитет приемам по-скоро като огромна ирония на съдбата. Тежестта да избираш между много и нищо е огромна. От една страна сърце не ти дава да премахнеш ембрионче, а от друга страха от риска и отговорността, които поемаш с такава бременност е смазващ.
Напълно разбирам как се чувстваш Рени. Бях сигурна, че бременността ми е многоплодна, но докато разбера със сигурност, че са 2 бебчетата, много се бях притеснила. Бих казала, че не бях на себе си няколко дни до прегледа, въпреки че мъжът ми ме успокояваше, че и 3 ще успеем да отгледаме.
И в двата случая - на редукция или без такава риска е голям, въпросът е да направиш избор, кой от двата вида риск си готова да поемеш.
Желая ти от сърце късмет, успех и здраво/и бебче/та!
-
Това, че единият бластоцист се е разделил е чудо. Аз не бих тръгнала срещу това.
Ръстът и теглото са ти перфектни! Високият ръст е голям плюс при износването на многоплодна бременност.
Така както ми описваш нещата, не бих пипнала нито едно.
Битовизмите не ги мисли. С близнаци мислиш ли, че е по-различно? Всички ли тризнаци живеят в къща?
Дано решението, което вземете е най-доброто и ви отведе към мечтаното бебе!
-
Моя позната с близнаци живее на 6-ти етаж, без асансьор в двустаен апартамент. Вярно, че й е трудно, но това е голяма благословия. Аз много исках близнаци или тризнаци, но сега си имам едно съкровище, което ми стига за две.
-
Рени извинявай, но аз лично битовизми те не бих ги и мислила.С мъжът ми сме мислили много над тези въпроси и знам, че колкото и да е трудно и три ще отгледаме.А ние нямаме собствено жилище, евентуално ще се местим при моята баба и дядо, където асансьора също е малък и има стълби от него до площадката.Въобще обграждащата ни среда е достатъчно враждебна и за едно.Та кумата ми живее в блок на 7 етаж и асансьора е толкова малък, че количка за едно бебе не може да побере.
Надявам се да вземете най-правилното решение за вас двамата и за бебчетата и дано всичко е наред.
-
Рзбирам ви че ви е странно решението ни, може би защото инвитрото ни стана още с първия опит и сме по-оптимистични, че дори и да се случи най-лошото имаме шанс да опитаме пак. Документите от фонда трябва да станат готови и те всеки момент. Така че в краен случай сме готови да започнем от ново. В коментарите ви виждам, че все пак мъжете ви са заставали до вас за многоплодната бременност, докато при мен мъжа ми е категоричен че не иска. Не че не иска да са три деца, а не иска да са на една възраст. Така че, надявам се само всичко да мине без проблеми, има толкова много жени които са взели това тежко решение и въпреки всичко си имат прекрасни дечица сега. Нядявам се и ние да сме от тях. Благодаря ви за подкрепата момичета пожелавам успех на всички и ще пиша когато всичко приключи как е минало :)
-
Не че не иска да са три деца, а не иска да са на една възраст.
Е това пък вече е много тъпо!
Извинявай, ама се възмутих!
Аз бих си поговирила на четири очи с мъжа ми и да му обясня какъв ДАР е това - от първо ин витро и то с тризнаци!
Като те слушам - май и ти не искаш да са три, че и да са на една възраст 8O
И за да не ме разбереш погрешно - знам много добре /от опит/, че многоплодната бременност е много рискова - още повече с тризнаци! Но да даваш такива доводи като в горните ти постове е ........ /нямам думи/. Редукция се прави по медицински показания и в името на нормалното износване на бременност, а не защото мъжа ти не иска и трите му деца да са на една възраст!
Пък за това, че номерчето ви от фонда ще излезе скоро и "можете да си направите друго бебе" - ами нямам думи! Има момичета тук, които правят многобройни опити и все не се получава - нито от 4, нито от 5, нито от 8 ми път! Не бих залагала на това, че "готови сме да започнем от ново", при положение, че го имате в момента!
Извинявай за поста ми, но ме възмути!
Помисли си хубаво!
И успех, каквото и да решиш!
-
Рени, пиша в темата не за да те поучавам или сравнявам със себе си а за да ти дам подкрепата си какъвто и да е изборът ви.
Подкрепям напълно думите на Дийп и Евро.
При мен единият ембрион също се раздели на 2 и едните близначета бяха (и са оттатък в стаята си) еднояйчни. Бременноста се водеше рискова и заради триплоднатаа бременност и заради еднояйчните близнаци но аз имах прекрасна и лека бременност слава богу. Родих в 33 седмица бебета почти по 2 кг.
Живеем на 3 етаж в стара кооперация а стълбището е тясно дори и за единична количка.
През 8 месеца в годината съм сама (съпругът ми е моряк). Излизам на разходки сама и се прибирам сама. Харесва ми много да си гледам децата сама и да не ми се бърка никой. Трудно...ами трудно е и с 1 и с 2 деца. За всичко се намира начин и никак ама никак не е страшно. Притеснявах се за финансовата страна на въпроса по време на бременноста и все си мислех дали ще успеем да им осигурим "добър живот". После се сетих, че моите родители не са имали дори и нашите възможности със съпруга ми но имах най-прекрасното и астливо детство заровена в калта по селата ни и играеща по поляните около блока. Аз не съм кърмила и един ден и разходите ни са свързани с мляко, памперси, дрехи. Приятели (дори такива от Зачатие, които никога не съм виждала) ни изпратиха много дрехи, подариха ни кошници, легълца. В един момент се оказа, че дори не успявахме да износим новите които им бях купувала и все пазех:))))))
С най-искрени пожелания за хубав край на бременноста, каквото и да е решението ви и бих помагала с цяло сърце ако все пак оставите и трите бебета:)
Висока съм колкото теб и от години имам проблем с гърба, кръста и вратните прешлени. По време на бременноста не мисля, че съм имала повече проблеми от жени с едноплодни бременности. Желая ти сили и спокойствие за правилно решение.
Петина
Писали сме по едно и също време и сега виждам твоя и на Барбарон постовете.
Ами...и ние със съпруга ми бяхме пред раздяла по време на процедурата, дори и разделени бяхме но и за момент не съм си помислила да направя редукция заради това.
Странно нещо е живота...
Съгласна съм с голяма част от написаното от Барбарон но в крайна сметка всеки знае себе си и носи последствията от решенията си.
Успех и дано всичко мине наред.
-
Рени, не съм аз човекът, който ще те съди или пък има право да ти каже какво да решиш.Просто доводите ти не ми прозвучаха сериозно, може би търсиш начин на оправдаеш собственото си решение.Според мен всако дете се ражда с късмета си и едва ли това, че няма да имат отделни стаи ще е решаващо, за да растат щастливи.Не забравяй, че животът е едно колело и никога не знаеш какво ще ти поднесе в следващия момент, не изпускай шанса, който ти се дава.Пожелавам ти мъдрост при взамането на решението.
-
Ето и една вече майка на три прекрасни момиченца, които са на 11 месеца вече - искам да ти кажа, че и аз нямах подкрепата на мъжа си след като разбрахме, че са три - той беше категоричен, че трябва да се направи редукция, но аз твърдо отказах и така, сега вече и той е щастлив, че си имаме три съкровища. Решението си е лично ваше и аз го подкрепям и ви пожелавам от все сърце късмет!
-
Lisko, възхищавам се на смелостта ти и ти пожелавам цялото щастие на света и да са ви живи и здрави дечицата. Радвам се че всичко с бременноста ти е минало леко и не си имала проблеми. Надявам се повече майки да имат смелостта да вземат твоето решение. Всичко най-хубаво :)
-
Аз повече няма да чета темата, защото ми става мъчно, и си мисля за хилядите жени, които копнеят да чуят думата "мамо".
Lisko :youwoman:
-
Рени, да се включа и аз.
При нас като се разбра,че ембрионите са три и бях като в шок. Но при мен си имаше друга причина - бях 2 седмици в Пирогов и там лекарите ми казваха, че не съм бременна, въпреки положителния кръвен тест. Та, затова ни дойде като гръм от ясно небе.
След това, не сме се и замисляли да правим редукция, знаейки с цената на колко време, нерви и не на последно място пари сме благословени с цели три бъдещи дечица.
Знаех какви са рисковете при евентуална редукция и това изобщо отпадна като вариант.
Относно справянето с финансовата страна на нещата - изобщо не си правя илюзии, че ще ни бъде лесно. Но в интерес на истината много малко са семействата в България, които могат да осигурят лукс и абсолютна задоволеност на децата си.
Ще се справим - сигурна съм.
Пък и както Лиско е писала - отсега приятели започнаха да ни помагат кой с каквото може - легълца, кошчета, дрешки....
Иначе моя мъж работи на смени и понякога ще оставам сама. Много съм го мислила и това, но човек свивква на всичко.
Относно количките и асансьорите - ние живеем на 8ми етаж и при нас също ще е трудно придвижването , но и за това ще му намерим цаката. :)
Сега, от гледна точка на изминалите месеци мога да кажа, че изкарах една безоблачна бременност /като изключа хиперстимулацията/. До настоящия момент не съм имала никакви оплаквания -нито гадене, повръщане, оттоци, киселини, проблеми с ходенето до тоалетната, болки в гърба, кръста и всякакви от сорта. Висока съм 165 и като започнах стимулацията бях между 55-57 кг. Сега съм 73 кг. всички ми казват, че всичко се е "лепнало" на бебетата, т.е. раста само на корем.
А мислех, че ще стана търкаляща се топка.
-
Рзбирам ви че ви е странно решението ни, може би защото инвитрото ни стана още с първия опит и сме по-оптимистични, че дори и да се случи най-лошото имаме шанс да опитаме пак. Документите от фонда трябва да станат готови и те всеки момент. Така че в краен случай сме готови да започнем от ново.
В живота не винаги нещата се нареждат така както си мислим... най-вече от крайния резултат.
На мен също ми идва болезнено да чета темата.
Успех!
-
Мила Рени, първо изчетох всички мнения по темата ти, чак си поплаках, защото е станала доста тъжна. Сега искам да ти кажа какво мисля аз като няма да ти давам никакви съвети- решението си е изцяло ваше, дори си мисля- по- малко на мъжа ти, отколкото твое. За мен това е дар Божий, също така не е късно същият този дар да се саморедуцира и не е изключено това. Всичко, що си изброила с битовите негативизми и пречки не ми се струва основателно, но не аз съм Ти. А мотивът на мъжа ти за неедновременното отглеждане на децата е глупав- сама знаеш как сме искали бебетата си и че не се получават по поръчка когато ги поискаме. На мен също ми споменаха за редукция още в 5-та, 6-та седмица, но д-р Стаменов се надяваше едното да се саморедуцира, тъй като тогава то нямаше още сърдечна дейност. И ме повикаха на следващ преглед в 9- та седмица, когато се видяха 3- те тупкащи сърчица, и когато бях толкова притеснена преди прегледа, колкото на никоя пункция или друга процедура- заради резултата от УЗИ- то. Докторите и двамата казаха, че е малко късничко за редукция и че защо да не мога да си ги износя, с повечко почивка... Аз бях притеснена дали имам параметрите да ги износя- единствено това ме тормозеше, но и двамата бяха категорични, че имало и други като мен(мънички), които са си родили тризнаците здрави и износени. По- скоро ми се струва, че Док не искаше да влиза в съдбата да се бърка. Аз съм 156 см и нормалното ми тегло беше 51 кг, а като гледам ти си далеч по- удобна за тризнашка бременност. До преди 1 седмица карах на крака и в голямо движение, не спирах като за бременна с тризнаци, не слизах от колата по нашите дупчести пътища, почти цял ден имах работа на крак- не че не се уморявах. Сега вече се налага да лежа доста, но го правя с удоволствие заради децата си. Това е единствения негатив от бременността ми досега. Пишеш, че сте взели вече решението за редукция. Каквото и да решиш, докато дойде момента, ако изобщо си смениш решението, пожелавам ти всичко да е безпроблемно, бремеността ти да е лека и да родиш здрави(о) бебчета (бебче)! Ще мисля за теб с цялата си положителна мисъл!
-
Рзбирам ви че ви е странно решението ни, може би защото инвитрото ни стана още с първия опит и сме по-оптимистични, че дори и да се случи най-лошото имаме шанс да опитаме пак. Документите от фонда трябва да станат готови и те всеки момент. Така че в краен случай сме готови да започнем от ново.
В живота не винаги нещата се нареждат така както си мислим... най-вече от крайния резултат.
На мен също ми идва болезнено да чета темата.
Успех!
Четейки цитатът, който е избарала Deep направо не можах да повярвам, че жена, която е чакала да забременее може да размишлява по този начин.
То и при нас се получи от първи опит икси, но никога не сме мислили така.
Освен това съм съгласна и с Мари-ал - това си е дар Божий.
Все пак вие си решавате. Ние само изказваме мнения.
-
Рзбирам ви че ви е странно решението ни, може би защото инвитрото ни стана още с първия опит и сме по-оптимистични, че дори и да се случи най-лошото имаме шанс да опитаме пак. Документите от фонда трябва да станат готови и те всеки момент. Така че в краен случай сме готови да започнем от ново. В коментарите ви виждам, че все пак мъжете ви са заставали до вас за многоплодната бременност, докато при мен мъжа ми е категоричен че не иска. Не че не иска да са три деца, а не иска да са на една възраст. Така че, надявам се само всичко да мине без проблеми, има толкова много жени които са взели това тежко решение и въпреки всичко си имат прекрасни дечица сега. Нядявам се и ние да сме от тях. Благодаря ви за подкрепата момичета пожелавам успех на всички и ще пиша когато всичко приключи как е минало :)
8OНе мога да повярвам на ушите си 8O
За Бога момиче,как може при положение че си дарена със щастието и късмета от първи опит да успееш и да забременееш,можеш така лесно да кажеш това......
Не разбирам също,при положение че явно вече си взела твоето решение,защо изобщо пусна тая тема :ask:Това е меко казано обидно за момичетата в тоя форум,които с години се борят за детенце.
Моля те,нека прекратим дискусията и някой модератор да заключи темата,че лично на мене ми стана много болно :(
Все пак ти желая успех,но пак премисли нещата и дано един ден да не съжаляваш за нищо.
-
Рени това с различната възраст на децата меко казано ме шашна.И имам въпрос към вас - мислили ли сте ако при второто ин-витро не стане?Ако се наложи трето или четвърто не дай си боже?Мисли ли ли сте ако нещата от тук нататък не се развият както трябва?Ако започнат проблеми?Осъзнавате ли какво щастие е това?
Не пожелавам неуспех на никой започнал процедура, на теб още по-малко та ти си бременна ще имаш дете(деца) това е прекрасно.Дано нещата ви се развият добре, дано вземете правилно решение е не съжалявате за него.
За мен това което ти се е случило е дар, толкова голям дар, за който повечето от нас само мечтаят и е много болезнено това което се дискутира тук.
-
Много смесени чуства бушуват в мен-първо реших да не пиша, после да пиша, после пак се разколебах :( Стегна ми се гърлото. Мислех да споделя моята история - за един кратък период от време и аз за малко писах в близнашката тема. Не сме правили инвитро - при нас се случи чудо. Докато не вярвах че може да съм бременна на един преглед видяхме не една а две точки, но едното не се разви, даже и пулс не се чу за него. Най-тежкия ми Великден беше преди 2 години, когато тъкмо бяхме разбрали че ще имаме бебе и прокървих. Няма да забравя отчаянието и ужаса, които ме обзеха, за щастие се оказа, че всичко е наред и бебка е на мястото си. Пих през първите месеци Но шпа, Утрогестан, треперила съм като над яйце(че то си е такова). Немога да повярвам, че битовите проблеми те карат да вземеш такова решение, ние живеем в две стаи - ново строителство - дневна с трапезария и спалня. Асансьора побира количката, но едва едва с придружител. Живеем на 3-ти етаж и какво от това и две деца да се бяха родили щях да намеря начин да изляза на разходка. НАскоро кумат ани избираше количка и тя все гледаше размера, дали ще се побере в асансьора, помня че когато аз избирах, изобщо не съм го мислила, а всъщност в последствие се оказа изключително важно, но при мен надделяваше еуфорията и радостта от това което ми предстои.
Един братовчед казваше едно време - когато срещнеш затруднения не трябва да мислиш как да намаляваш разходите, а по-скоро как да увеличиш приходите. И още една мъдрост: дупе знае и две и двеста - с две ще преживее, двеста ще ги профука.
Ако се случи недай боже най-лошото(не ти го пожелавам) и след това не се получи, мислиш ли че ще гледаш мъжа си с добро? Мислиш ли, че отношенията ви ще се запазят такива, а сянката на обвиненията и съмненията няма да надвисне над семейството ви?
Спирам да пиша - натежа ми :(
-
да не дава Господ на никой да е изправен пред такава дилема, всеки има различно светоусещане и възприятия
аз не мога да зная как бих реагирала на нейно място, ако попадна в такава ситуация
каквото и да стане ти пожелавам всичко да се развие така, че да е най-добре за теб и неродените ви дечица
-
Когато правих първото си ИКСИ доктора настояваше да ми върне три ембриона,мъжа ми беше категоричен,че иска максимум две. В крайна сметка аз послушах доктора и ми върнаха трички.През дните на очакване до теста бях изпаднала в паника какво ще правя с три бебета... Теста ми беше отрицателен и в един момент осъзнах ,че важното е да съм бременна ,а не дали са 2 или 3,защото това е дар Божи и не можем да се месим в работите му.Сега пак чакам след трансфер ... ако са три ,ще ги запазя и тричките.Просто човек не винаги има втори шанс .Успех в решението и като му дойде времето да се похвалиш за крайния ревящ резултат!
-
Прости ми Рени за слудващите думи, но за мен наистина нито една от изборените от теб причини не би ме разколебала за редукция. Единствения смислен аргумент за мен е ако се застрашава бременността с останалите ембриончета или моя живот.
Абсолютно съм съгласна с тези думи!
Момичета, най-вероятно, Рени е млада жена и не копнее от дълго време за деца. На всичко от горе е имала страхотния късмет, да успее от първи опит, а не е изпитала огорчението и болката след отрицателен тест, след аборт или след извънматочна бременност...
Не пожелавам на никого да е изправен пред такава дилема, но по-важното е в случая, просто да стигнем до бременност...
Рени, ти решението си го взела вече. Дано имаш силата да го изпълниш! Дано не съжаляваш никога за това си решение! И дано си износиш и родиш толкова бебчета, колкото сама си пожелала!
-
Аз прелагам да спрем вече с обвиненията и соченето с пръст! Както каза Мини, да не дава Господ на никого да се налага да взима такова решение. От постовете на Рени стана ясно, че й е достатъчно тежко и трудно и без нашите обвинения и назидания. Тази жена е писла тук, за да намери утеха и подкрепа. И няма значение дали от дълго време копнее за деца или не, дали е преживала неуспех или не. Този форум е за взаимопомощ, нека не се превръща в съд!
Замислете се до какво емоционално състояние могат да я докарат думите ви, имайки предвид положението й! А на който му става криво и се разстройва просто да не чете. Щом такива теми ви дразнят, не ги четете. Не съдете хората, всеки си знае какво му е на главата. Нямаме право да съдим в такава ситуация. Всеки сам взима решение за себе си.
Моля ви, спрете да я назидавате, моля ви!
Рени, пожелавам ти всичкия късмет на света, дано не се стигне до редукция, а ако все пак се наложи и я направиш, ти пожелавам всичко да е наред с другите бебета и да си ги отгледаш със здраве и радост!
-
Знаете ли смятам, че наистина трябва да приключим с тази тема, защото стана много болезнена както за много от вас така и за мен. Не смятам че които и да е има право да ме напада по-такъв начин и едва ли не да казва че не заслужавам да чуя думата „мама” . Смятам да добавя само едно, премисляйте добре коментарите си преди да ги напишете защото не познавате живота на човека който стой от другата страна на монитора и не знаете какво е преживял. Всяка една от нас страда, да се нараняваме с такива думи, според мен е излишно.
Не мога да разбера зашо се хващате за битовизмите, и така смело обвинявате, а никой не дава някакъв съвет от неговия опит за това как се е справил стях. Да питам за тях защото ме интерисуват и смятах че някоя от вас може да ми помогне да си отговоря на тези въпроси, на които не успях сама.
Да здравословни проблеми имам и то доста големи. Не случайно бях написала още в началото че лекарите са категорични че не мога да износя триплодна бременност. Но въпреки всичко се опитвах да намеря сили и доводи да избегна редукцията. Не смятам че трябва да давам обяснение за здравословните си проблеми защото смятам че тези въпроси трябва да се задават на лекаря, а не тук.
Да съпруга ми е категоричен че не иска да оставя трите ембриончета, защото само той си знае какво е преживял когато бях в реанимация и се борех за живота си, след първата ми неуспешна бременност. За него е по-важен моя живот и за това смята че е по-безопасно ако децата са от различни бременности, а не от една. Защото живота е пред нас и ние имаме вяра че можем да започнем от начало ако се наложи, зашото вече веднъж го направихме.
Благодаря на всички и ви пожелавам с цялото си сърце мечтите ви да сбъднат. Аз повече няма да пиша в тази тема.