www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: Jbrul в Януари 18, 2010, 05:46:54 am
-
Имаме ли правото да се чувстваме изтормозени в дългото си "очакване на щъркела"? Разбира се. Имаме ли право да сме уморени и изнервени от всички изследвания и процедури, от цялото време и мисли, които сме отдали на една едничка цел..., а мечтаният резултат все не идва и не идва? Имаме. Трябва ли да сме ядосани на държавата, която (напоследък) осигурява "санитарния минимум" на хората с репродуктивни проблеми? Трябва и още как. Трябва ли обаче, да сме почти безкритични към самите себе си, защото сме хора с проблем, колкото опиращ до физиология, дваж по-опиращ до емоции, от които зависи нашият малък свят, хората които обичаме, личното ни щастие...? И имаме ли това право "по подразбиране".? Тук вече отговор нямам. Наистина.
Момичета, коя от нас не се е подразнила от въпроса : "Ами вие вече няма ли да си направите едно бебе?". Аз съм се дразнила, че дори съм се ядосвала. Едва ли в този форум има някой, който да не е бил възмутен от хорската нетактичност, от това как другите нахално си врат носа в чужди работи и пр. Всички ние обаче, преди да се сблъскаме с простичкия факт, че да си имаме бебе, не е като да си поръчаме кафе - "щрак и готово" какви сме били? Как сме мислили и как сме реагирали в същите ситуации, които сега ни вбесяват, приемаме като лична обида и едва ли не дискриминация спрямо нас. Не говоря в случая за умишлени, злобни нападки от хора запознати с проблема, не говоря за изостаналото обществено възприятие по отношение на хората с репродуктивни проблеми - "тая е ялова", "ох горките, наложи им се да си осиновят" и за това, че "цялата тази работа" е едва ли не срамна и трябва да се действа тихо и тайно, когато решаваш подобен проблем. Не. За съвсем друго ми е думата в тази тема.
От една страна, всяка една от нас (предполагам) иска за всичко това да се говори открито, точно и ясно, да има информация от всякакъв вид по въпроса, темата да не е табу, да не ни гледат другите както някакви непълноценни хора, които в най-добрия случай трябва да бъдат съжалявани... Аз лично не се чувствам като човек, който трябва да бъде съжален, а като човек който има нужда да бъде разбран и да му бъде помогнато с конкретни мерки, за да се сдобие с дете. Нищо повече и нищо по-малко. Да, голямата част от обществото не разбира проблема ни и няма правилна реакция на него. Това ни разстройва и обижда понякога, чувстваме се отхвърлени и неразбрани. Така е.
Ние самите, всяка една от нас поотделно обаче, какво правим и как реагираме на собствения си проблем с очакването и борбата за дете? Колко често си правим труда да обясним на незапознатите с него за какво всъщност става въпрос? Колко пъти вместо да се засегнем от нечие неуместно питане към нас, вместо да сменим темата и да си кажем наум "баси тъпака/тъпачката", сме си овладели емоциите и сме започнали с: "Знаеш ли, щом ме питаш това нека ти обясня какво е репродуктивен проблем. Нека ти кажа, че има и мъжки стерилитет и не е редно да ме питаш дали съм "ялова", защото...така и така". Колко човека нямащи такъв проблем персонално ограмотихте вие по въпроса (слагам и себе си в това число естествено)? Обикновено не го правим, ако
го правим не е достатъчно често, подбираме хората на които да споделим какво ни е, като с това сами се "дамгосваме" без дори да го осъзнаем в дадения момент. Тежко ни е, трудно ни е, емоционално сме нестабилни понякога - нормално е да се чувстваме така, но околните от къде и как да го знаят?!! Не изпадаме ли в положение да изискваме от другите (нямащи нашите грижи) отношение и разбиране за неща, които са им съвсем чужди лично на тях? Да, лесно е да упрекнеш другите, че не са запознати и не се интересуват и това не е редно и глупавите им реакции са по тяхна вина, заради личната им неграмотност по въпроса и пр. Колко от нас, ако бяха забременели "от раз" щяха да са днес в този форум? Колко от нас щяха да проявят тази чувствителност и разбиране по въпроса, ако не бяха минали през това? Колко от нас биха го приели "лично", ако не беше наистина лично? В ученическите си години за какво мислехме, за отношението към хората с репродуктивни проблеми, или за това кои са най-качествените противозачатъчни таблетки и най-хубавите презервативи? Аз лично - за второто, признавам си без бой :)
Четох много мнения и реакции в този форум, четох и в други форуми. Ще ви споделя какво ми прави впечатление. Реагираме като "ощипани". Не е редно да питаш това, или да казваш онова, не се съобразяваш с това, че тук всички сме изстрадали и се борим за дете, не ти е тук мястото на теб , или твоята тема...не виждаш ли какво пише като зареждаш сайта... Да, има случаи в които тези реакции са съвсем на място, но повечето от тях (мое мнение) не са такива. Така сами се "затваряме". "Това е нашия свят, а онова там е вашия, присъствието ви е нежелано". Става някак парадоксално.
Уж искаме всички да ни чуят, видят и разберат, а в същото време сами "пускаме бариерата" - ти нямаш такъв проблем, така ни обиждаш и нараняваш, не се съобразяваш с чувствата ни... Малко звучи като едни партии и малцинства, които все имат права и изисквания, ама нямат задължения и желание за приобщаване. Наблягам на ТАКА ЗВУЧИ.
Преди дни споделих на приятелка за форума, за съветите които съм получила, за това че съм си намерила лекар най-после...бях ентусиазирана много. Реакцията - "абе чети там за координати на доктори и не се занимавай повече, тези са като секта, ще луднеш накрая покрай тях". Момичето е интелигентно, добре възпитано, майка на момченце, един от най-близките ми хора на този свят. Попитах я защо така мисли. Преразказвам отговора й, но беше нещо такова... тези жени са наистина компетентни, но вторачени в проблема си, ако нямаш такъв проблем - автоматично си враг, груб си и ги обиждаш. Видях се самата аз в това определение и се замислих, наистина ли така правя? Отговорът не беше много радостен - не точно така, ама за сега...
Какво правя аз всъщност? Имам проблем, но не искам да го обсъждам с хора, които нямат такъв. Защо? Защото тъпите им реакции по темата ме дразнят и нямам нерви да им обяснявам къде грешат, а и за какво да им обяснявам, като те нямат такъв проблем - следователно не им пука. Те не ми съчувстват, те не ме разбират, те ме обиждат така с въпросите си... Ами ОК, ама аз какво предприех, за да променя нещата? Почти нищо. Това е лична равносметка. Вярвам, че вашата такава е с повече "бонус-точки". Ако не се бях взряла толкова в проблемите си, ако бях помислила как за 15 минути (в общи линии) мога да обясня на някой незапознат с темата за какво всъщност става въпрос...вместо да ме обижда неговата "нетактичност" и питане...
Не са ми правилни реакциите. Поне до сега не бяха, но това ще се промени малко по малко. От това, което чета и виждам - не само аз реагирам така. Това беше и повод да напиша този пост. Ако искаме обществото да ни обърне внимание, не трябва ли и ние да му обърнем внимание? Не трябва ли да си наложим някак да спрем да се държим, като "по-специални хора", ако не искаме и околните да ни приемат като различни от тях? Ние не сме различни, просто едно нещо в този живот ни е по-трудно постижимо. Не се ли слагаме сами в "стъклена витрина", която околните да гледат отдалеч и само да предполагат какво е това нещо в нея? ИЗИСКВАЙКИ безусловно разбиране и деликатно отношение, не си ли слагаме сами "диагноза"? Ще минат не години, а поколения след нас, докато отношението като цяло по тези въпроси се промени, да не си правим илюзии. Но ако самите ние, които изживяваме "проблема безплодие", се цупим, обиждаме и гоним всеки опитал се да влезе в личния ни и болезнен свят...какво постигаме? Някаква "масонска ложа" на "посветените" с репродуктивни проблеми? И понеже сме раними и изстрадали някой е длъжен да ни ходи "на пръсти", а ние само да го поучаваме кога и как точно се е отнесъл обидно и ни е наранил в нашето деликатно положение...най-често несъзнателно. Ако искаме разбиране, трябва и ние да разбираме, че околните не са наясно и нашето състояние не им е личен приоритет. Да си напомним,че ако ние не бяхме в това положение - щяхме да сме също толкова ненаясно, като всички които ни засягат сега с отношението и незнанието си.
P.S. Всичко което написах, са МОИ ЛИЧНИ мисли по тези въпроси и не ги отнасям до нито една от вас конкретно. Отнасям ги единствено към себе си, личния си опит и характер. Споделям ги, само защото ми е интересно вашето мнение и усещане по темата.
Правя това уточнение, за да не излезе, че се опитвам някого да поучавам и да давам тон. Употребата на първо лице, мн. число (ние) в текста, моля да не бъде тълкувано като причисляване на някоя от вас към това, което казвам по-горе.
-
Дано си готова да изчетеш всичко онова, което ще предизвика този ти пост :) От сега ми се ще да призова за спазване на добрия тон - профилактично...
Лично аз смятам, че до известна степен си права - да, някои теми и реакции тук наистина се доближават до представата ми за секта. Затова и на всеки, на когото съм препоръчала да влезе във форума, съм казала да подбира внимателно източниците си и да проверява два пъти информацията, която решава да ползва. Да, някои момичета са свръх чувствителни и обидчиви, приемат всичко на нож и изглежда като че се разплакват от въздуха, изпадат в обширни и понякога почти налудни тълкувания на чуждите изказвания... Но, според мен, това не е "стандартът" тук.
За мен този форум освен източник на информация е бил също така и източник на емоционална подкрепа. Имаше момент, в който най-близките ми, с претенции за интелигентни и начетени, приятелки, ме заклеймиха като "фиксирала се в проблема", и аз просто не можех да говоря с тях на тази тема. Всяка дума, която отварях по въпроса, се превръщаше в повод да се спогледат и да присвият устни, след което мъдро да заключат, че - видиш ли - щото не съм се успокоила, затова не стават нещата и е крайно време да разбера, че "всичко е в главата", сиреч - сама си го правя. Не можем да разделим тази емоционална страна от чисто информативната, тук е мястото, където момичетата очакват, че са в безопасност, където няма грешни изказвания по невнимание и обикновена човешка несъобразителност. Затова и реакциите са по-силни.
А що се отнася до образоването на непросветените щастливци, забременяващи планирано и непланирано - въобще не възнамерявам да говоря с всеки и да им се обяснявам. Подбирам хората, с които общувам, и, откровено казано, смятам, че никой възпитан човек няма да си позволи да ти задава въпроса "Айде, до кога ще чакате, няма ли да си направите бебе?". Колко нахален трябва да си, за да питаш колежката / съседката си подобно нещо? Дали е това или "Айде, кога ще се жените?", или нещо друго от сорта - извинявай, ама кръгът от хора, с които човек обсъжда подобни лични проблеми, обикновено е тесен и някакси не всеки има място в него. Няма значение дали имаш репродуктивен или някакъв друг проблем - аз не разпитвам хората за подобни неща, смятам, че е грубо нахлуване в личното пространство. И (може и да съм късметлийка), но за 10-годишното ми съжителство с моята половинка, само двама души са си позволили да ми зададат въпроса за бебето по този начин - това идва да ми каже, че повечето хора все пак са достатъчно съобразителни и тактични, така че в това отношение, напълно разбирам всички, които се дразнят.
Успех, мила! Щади се все пак, наистина има простаци, на които колкото повече обясняваш, толкова по-луда ще изглеждаш :)
-
Jbrul, ако не изпитваш необходимост да се присъединиш към дадена група от обществото, просто не го правиш.
-
Jbrul Изобщо никога не ме е притеснявало до говоря за проблема си. Всеки който е дръзнал, по един или друг начин да нахлуе с взлом в личният ми ад, съм заливала с цялата помия която ми се е насъбрала тези три години. Има хора, сепват се ... млъкват. Има и не толкова човечни същества, продължават да чоплят и да сипват сол. За мен това не е някаква тема "табу". Но все повече се убеждавам, че няма смисъл да се казва истината на хората. Няма угодия за дребният човечец... Ако си добре, те одумват и те хулят, ако не си добре - пак същото. Наскоро започнах нова работа. Изумих се, от факта, че някаква мърла има наглостта да му уведоми, че знае за проблема ми от друга мърла, която пък знае от трета мърла, която за жалост ми е в къщата и няма начин да не знае през какво съм минала. Но нейното маменце .... какво и е влезнало в работа да разправя на хора които дори не ме познават, аджеба, за адът през който минавам. Това висша форма на садизъм ли е или какво??? Та ... от тази гледна точка, разсъждавам си аз ... ами по-добре да съм "ялова" за хората, от колкото от два града в трети да чувам разкази за мен...
-
Секта сме. И болните от рак са секта. И тези с множествена склероза. И вегетарианците.
Всички, които са намерили сродни души в нета. А преди това, просто бяхме самотни души.
-
Но все повече се убеждавам, че няма смисъл да се казва истината на хората. Няма угодия за дребният човечец... Ако си добре, те одумват и те хулят, ако не си добре - пак същото.
:good_post:
П.П: Според мен е въпрос на личен избор пред кого да разкрия проблемите си. Често са ми подхвърляли "Хайде, няма ли да раждаш", но изобщо не смятам да обяснявам на хора, които не са ми близки. Дразнят ме. Без съмнение ми нахлува кръв в главата. Опитвам се да се усмихна и да смотолевя нещичко, но изобщо не смятам че трябва да им обяснявам. Все едно да питаш някой инвалид защо живее. И да му ровиш в раната, ако вземе да ти обясни какво му е - дали ще го разбереш? Ще му съчустваш, но като не го разбираш, ще забравиш след ден. Ето затова за мен да споделям с хора в моето положение е свързано и с разбиране.
Може би не всички разпитват от злоба, но дори добронамерените - пак трябва да усетят кога прекрачват границата.
-
От личен опит знам, че колкото и да обяснявам за това как се чувствам, за проблема ми, ако човека срещу мен не го е изпитал, той идея си няма за какво му говоря, да, ако ми е по близък и по тактичен ще замълчи и ще се направи, че ме разбира, но има и по прости хора, които веднага почват да ти дават съвети от рода на "врялото мляко и тухлата", затова знам, че просто няма смисъл.
Още преди 11 години когато почина майка ми от рак, разбрах, че който не го е преживял не може да те разбере как се чувстваш,колкото и голямо желание да има,просто смърта на родител не се обяснява, със стерилитета е същото- не може да се обясни на някой който забременява от "въздуха".
-
Jbrul, постът ти ме върна към една любима приказка - Новите дрехи на царя. :D
Колкото до тази силна сегрегация, която се усеща тук - това за мен е защитен механизъм, начин да си създадеш правила, които да те карат да се чувстваш комфортно и каквито правила "навън" няма. Затова и много от момичетата прекарват голяма част от времето си тук на "топло, комфортно и уютно" място. Аз лично искам да се чувствам комфортно навсякъде и съм работила дълги години върху себе си, за да го постигна. За да спра да възприемам като обида всяка казана дума за бебе. Чела съм много емоционални и вълнуващи постове в този форум и съм на мнение, че ако по този начин се общува с хората, които нямат представа за проблемите ни, много от тях ще ни разбират какво преживяваме. Но това е въпрос на промяна на обществените нагласи, който ще отнеме време - за едни по-малко, за други - повече.
speranza sempre, моят опит показва, че хора с идентичен проблем също са в състояние да проявят неразбиране и обратното, приятели, които никога не са имали репродуктивен проблем са ме подкрепяли и разбирали безрезервно. Емпатичността на човек не зависи от това, дали е минал през даден проблем. Това е личностна черта, която се развива от ранно детство.
Всеки е прав за себе си и има право да възприема света около себе си по различен начин. Да умееш да приемеш различния от теб е въпрос на лично израстване.
-
Всяка от нас е срещала неразбиране от страна на близки и познати, шарен свят и всеки е с различни възпирятия.
И мен са ме отъждествявали като член на "секта", но защо ли това не ме е обиждало?! Това е целта на живота ни, с нея живяхме изминалите 10-12 години, нашата планина! Не сме спирали да живеем зиме-лете на почивки, кино, казино, ресторанти..., въпреки че последните години когато интензивно се "лекувахме" бях по-тъжна и не бях добра компания, а и пренасочвахме средствата си към репродукцията. :wink:
Сега вече напълно убедена че изход от тази борба винаги има, се радвам и моля на Бог това да е нашата планина!
п.п. Jbrul, съвсем добронамерен съвет: опитай се да синтезираш постовете си в по-кратък вид, във форумните пространства дългите постове отгечават, по-добре да се развие интересна дискусия, отколкото потенциално интересна тема да потъне недочетена.
-
Тази събота и неделя и аз си задавах същите въпроси.Поводът беше един доста остър мой пост в един друг форум, ставаше въпрос за подобни проблеми и правилно изказване на момичетата там.Осъзнах, че не съм права и осъзнавам, че се затварям вътре в себе си и не споделям на околните.Споделям много силна дума.За проблема ни значт само двама човека, дори на родителите не сме изяснили всичко.Майка ми при положение, че и казах, че има ппроблем ми заяви, че трябвало да се успокоя и всичко ще стане, а тя е умна жена.Вътрешно се изяждам от хиляди въпроси и проблеми.Сама не знам накъде да се завъртя и какво да мисля, за да ми се изчисти съзнанието, адски ми е трудно и наистина съм много критична към околните.Както един иска разбиране затова, че не е получил навреме заплатата си, аз искам разбиране затова че имаме проблем и идеята за дете е недостижима на този етап.Когато разбрах, че имаме проблем аз бях принципно много отворена и нямах проблем да споделя, но една реакция на човек който е близък, образован и т.н. ме приземи тотално.Когато обясних, че стерилитета не е клеймо, а е нещо с което можеш да се бориш ме изгледаха все едно съм луда, станах различната там яловата, а повярвайте тези категоризации ги ненавиждам.Съжалявам, но много от хората са ограничени с разбирания от преди 100 г. и не искат да се променят, особенно в по-малките градове.И дори да сме като секта, то всеки с даден проблем търсещ сродни души е секта.
-
Jbrul, да си призная - не ми стигнаха сили да прочета всичко. Много дълго, много разтеглено. Ясно е, че си разсъждаваш на глас, но наистина е по-добре да бъдеш по-синтезирана и ясна, ако разбира се искаш да стане добра дискусия. Иначе рискуваш доста хора просто да подминат този "роман".
Аз лично не мога на всеки срещнат да обяснявам какво ми е и какво правя по въпроса. Има хора, на които казвам: "Имаме проблем" и толкова. На други обяснявам подробно. Сама преценявам на кого, какво да кажа. Това разбира се става с времето. В началото просто свеждах глава и мълчах. Сега не че не се притеснявам, но и директно моля да не ме засипват с информация от сорта: "Видях вчера еди коя си(за която знам, че е бременна), знаеш ли колко хубав й е станал корема." Това ми го каза един много близък човек, който знае за проблема, но явно не знае колко може да заболи от тези думи. Надълго и нашироко, специално на нея съм й обяснила всичко - с какво и как се борим. И след това изявление й казах, че ако в бъдеще ми спестява тази информация и то поднесена по този начин, ще й бъда много благодарна.
Така, че не очаквай, че дори и да разкажеш и обясниш какво точно ти се случва, отсреща ще те разберат. Голяма вероятност има това да не се случи.
Публикувана от: alia_alia
Секта сме. И болните от рак са секта. И тези с множествена склероза. И вегетарианците.
Всички, които са намерили сродни души в нета. А преди това, просто бяхме самотни души.
alia_alia, много съм съгласна с теб.
-
speranza sempre, моят опит показва, че хора с идентичен проблем също са в състояние да проявят неразбиране и обратното, приятели, които никога не са имали репродуктивен проблем са ме подкрепяли и разбирали безрезервно. Емпатичността на човек не зависи от това, дали е минал през даден проблем. Това е личностна черта, която се развива от ранно детство.
Съвсем различно е когато човека срещу теб лично се е борил със стерилитет, и мен много близки хора са ме подкрепяли безрезервно, но е друго, те не могат да го почувстват.
Това е моето лично мнение, не се отнася само за стерилитет, а и за смъртта, за раково болни и др.
За мен не е личностна черта, а нещо което се формира на базата на изживяно и почувствано.
-
Ех, изчетох всичко прилежно :wink:
По въпросите, които си задаваш - и аз съм си ги създавала, и аз съм се терзала така, но това е нещо, за което българина конкретно трябва да узрее. Навън - няма да срещнеш такива проблеми.
Аз винаги съм говорила открито за проблемите си, не съм се крила. В моето семейство от родителите си и брат си получих изцяло и пълна подкрепа за всяко едно нещо, което съм искала да направя и през което съм минала. Те знаят всичко от самото начало. Проблемите бяха и при двамата, само че първо ги установиха при мъжа ми, после при мен. А от неговите родители чух - ето ви телефона на тази баячка, тя да ви помогне :x И двете семейства са образовани, свекърва ми е зъболекар, а свекър ми инжинер... Няма да коментирам... Сама си направи изводите...
Повечето ми приятели са така подбрани, от преди, че нито един не ми е задал неудобен въпрос, помагат с каквото могат и винаги са се включвали адекватно, даже ако ми се наложи някаква помощ.
Аз не съм се капсулирала и изолирала в мой си свят. Винаги съм ходила с високо вдигната глава, но хората отсреща не можеш да очакваш да проявяват винаги емпатия или да са запознати с това, което ти искаш да им покажеш като емоция. И успокой се, ще стане съм чувала, и не го мисли, и смени мъжа...И още хиляди, хиляди други глупости. А дори и да се опиташ да промениш мисленето им, една дребнава мизерна част, винаги ръчка... Тогава човек се опитва да се предпази, защото е достатъчно това, че те боли заради невъзможността да имаш дете, няма нужда да те боли и от несъобразителни коментари. Човек е избирателно същество и винаги се опитва да избегне болката. Разбираемо е.
Така че колкото и да се опитваш да ограмотиш хората около теб, трябва генерално да се промени мисленето... За жалост... трудна задача...
П.С. Благодарение на сектата тук - имам две деца, преминах по-леко през депресията от загубата на една бременност и се преборих за следващата. Благодарение на тях, намерих невероятни хора, които са ми рамо и опора. Така че какво по-хубаво от тази секта - вече не съм самотна душа...
-
Човешката грубост има различни измерения - дали ще е
"Видях вчера еди коя си(за която знам, че е бременна), знаеш ли колко хубав й е станал корема."
или реакцията на една друга моя "приятелка" - престана да ми се обажда в момента, в който разбра, че е бременна (детето й вече е на 3 годинки). Не ми е казала и дума от тогава, не ми е честитила рожден ден или Коледа. Не знам защо - дали да не й урочасам детето, дали защото си мисли, че няма начин да й се радвам, щом аз самата не мога да имам дете... Права ли съм да си мисля, че постъпва тъпо? Не знам. Засегната ли съм - със сигурност, да! Ще й се обяснявам ли? О, Боже - не! И т.н.
Кой разбира пръв (след половинката, а понякога и преди него), че поредният опит е успешен? Сектантките :grouphug2: На кой Бог се кланяме? На Удвояващото се ЧХГ :)
Ами, това е положението - всеки си има сачма в главата.
Поздрави!
-
Независимо от това,че постът на Jbrul е по-дълъг, аз харесах начина по който е изложила темата си, понякога онова което мислим не може да се синтезира в няколко реда.
По отношение на това как очакваме другите да се отнасят към нас - ами никак. За себе си приех,че никой не ми дължи специално отношение нито пък е длъжен да е запознат с проблема ми и да се съобразява с мен. Приемам хората такива каквито са и не им се сърдя ако кажат нещо,от което да ми се свие сърцето. Понякога хората казват "успокой се и ще стане" просто за да кажат нещо и да прекратят темата , а понякога защото наистина искат да ни успокоят,но не знаят точно как и това е всичко,което могат да кажат. Докъде ще стигнат в коментарите си зависи от вроденото им чувство за такт и усета им за това как реагира събеседника им на темата предмет на разтовора. Ако не разберат,че не ми е комфортно си казвам директно ,че не искам повече съвети или да говоря за това. Стигнала съм до извода , че ако кажеш истината на любопитните ще си в устата им 2-3 дни докато ако увърташ и говориш с недомлъвки все има за какво да чоплят, поне аз така правя.
Мисля,че докато човек не е попаднал в ситуацията не може да е наясно нито как би се чувствал,нито как би реагирал. Приех,че това е моя живот и моята съдба,трябва да мина по пътя си и да преодолея препятствията по него независимо от мнението и поведението на останалите. Нека всеки мисли и казва каквото си иска. Ако аз имам този проблем то другите имат друг ,който им се струва по-знчим от моя /например съседката смята,че ние нямаме проблеми защото уважаваме родителите си,а нейната дъщеря не я е потърсвала от две години/. Въпроса е не как другите се държат с нас,а как ние го приемаме и им отвръщаме.Казват "ако гледката не се променя дълго време е време да се промени гледащия".По въпроса за "яловите" май ние си го налагаме това повече отколкото другите го мислят просто защото сме прекалено чувствителни. Ето,че и моят пост стана дълъг :wink:
-
Първо да благодаря на всички за мненията, които споделят. :D
Относно "сектата", отново искам да напомня, че това не е нито мое изказване, нито мое определение за този форум и за някоя от нас. Предположих естествено, че цитираните думи ще подразнят, просто защото лично мен ме втрещиха, но съвсем умишлено, все пак ги споделих с вас.
Аз лично съм на "другата позиция" - че това е общност от хора, които имат еднакъв проблем, взаимно се разбират и подкрепят и това е хубаво, а не нещо вредно, лошо и налудничево. Ако не мислех така...все пак какво бих правила тук?
Зададох си обаче и въпроса, аз самата така ли изглеждам в очите на околните - като човек с проблем, който се е затворил в тесен и защитен кръг от други хора със същия проблем и всъщност има ли нещо странно и ненормално в това? И ако поведението ми изглежда странно и неприемливо за хората забременяващи "от въздуха", къде и каква е моята лична отговорност за това, че те не ме разбират, или поне че не ме разбират правилно? Мога ли да го променя някак, поне за себе си, не за целия свят?
Попитах вас, защото вие знаете отговорите по-добре от всеки друг, който бих могла да попитам същите неща, по съвсем обясними причини. И всъщност ми помогнахте много с всеки един пост, за да престана да се упреквам, че аз не правя нужните усилия, за да не изглеждам, като "сектантка" за някого. Че не в мен и моето поведение и недобра комуникация е вината, на последното семейно събиране да бъдем поканени отделно от другите, защото братовчедката е доста бременна и това ще ме разстрои видите ли... Разстрои ме наистина. Не бремеността на момичето обаче, а отношението "да не дразним лудата с надутото коремче на друга жена" и да си призная хич не ми пука, че го направили от добри чувства и "загриженост" към мен. Трудно можеха да ме обидят с нещо повече от това. Сложили са ми "печатчето" вече и толкова.
Явно трябва просто да се примиря, че оправия няма и няма да има никога, ако ще и да се счупя от обяснения за какво става въпрос всъщност. :?
-
Че не в мен и моето поведение и недобра комуникация е вината, на последното семейно събиране да бъдем поканени отделно от другите, защото братовчедката е доста бременна и това ще ме разстрои видите ли... Разстрои ме наистина. Не бремеността на момичето обаче, а отношението "да не дразним лудата с надутото коремче на друга жена" и да си призная хич не ми пука, че го направили от добри чувства и "загриженост" към мен. Трудно можеха да ме обидят с нещо повече от това. Сложили са ми "печатчето" вече и толкова.
Всъщност това дразни много като ти сложат клеймото и хайде да я предпазим.А предпазват ли ни така наистина?Покрай мен е пълно с бременни жени, забременели след първия или втория месец опити и какво от това аз им се редвам.Да чуствам се зле вечер на моменти защото те са бременни, а аз не съм, но какво да правя такъв е живота.Аз знам че ще дойде и моя час ;)И сега какво аз като не мога да не се виждам с тях?!Затова аз предпочетох да не казвам, всеки да си мисли каквото иска.
-
А, на комуникацията ти нищо не й куца. Просто хората не са научени да слушат. А понякога дори и да те чуят, на разбират това, което им казваш.
Така че не е в теб проблема.
-
Има и друга гледна точка. Близките ти не ти поставят етикет, а просто са загрижени за твоето емоционално състояние и смятат,че това им решение е по-добро за теб. Може би в друга ситуация са видели,че се натъжаваш като става въпрос за бременни или,че ти е тежко като се говори за това, а неизменно на сбирката ще се отвори дума за бебето и т.н. Ако това те е подразнило кажи си го направо , просто хората откъде да знаят какво ще ни нарани и какво не.
-
Jbrul,
И аз, както останалите тук съм мислила доста по тези въпроси :lol:
Моето скромно мнение е, че хората, които не са запознати с този проблем не, че не разбират, просто ни разбират "погрешно", защото ние очакваме от тях те да ни разберат по определен начин...
Истината е, че ако не си го изпитал, не че не разбираш, че даден човек има някакъв проблем и не му съчувстваш, просто "не знаеш какво е", т.е не можеш да реагираш по адекватен начин. Аз лчино даже понякога им помагам на хората да реагират по нормален начин, за да не стане конфуз :lol:. Примерно като заговорят за деца , раждания и се усетят, че аз съм там и вземат че млъкнат...Казвам им момичета, продължавайте, факта, че аз нямам деца не означава, че не трябва да говорите за деца в мое присъствие :lol:
И това примерно за сектата мен лично не ме обижда, то не че е секта, а просто група по интереси;-)))
-
Има една приказка, която много точно приляга за случая - "Ситият на гладния не вярва".
Колкото и да обясняваш на някого как се чувстваш, какво те наранява, той няма да те разбере, защото не е изпитал твоите чувства и твоята болка.
И това примерно за сектата мен лично не ме обижда...
Мен пък ме обижда. Защото никой не влага положителен смисъл, употребявайки думата секта. Ние тука си го перафразираме по наш си начин, но факт е, че хората так мислят за нас. Уви, нашето общество трудно приема различните - в каквото и да се изразява това различие.
Много се чудя, дали ако твоята приятелка имаше наполовина твоите проблеми, би тълкувала нещата по този начин!?
-
twin Не мога да знам кой как би реагирал, ако има даден проблем естествено. И за тази приятелка, ами не знам как щеше да приема нещата, но познавайки характера й смея да допусна, че да, пак така щеше да реагира. Тя е човек изгубил близнаци при спонтанен аборт преди няколко години и в същия ден загуби таткото на децата, при ужасна автомобилна катастрофа, докато пътуваше към нея...и това след една 11-годишна драматична връзка от ученичка още... Определено, лично аз не се чувствам по-изстрадала от нея, ако сравнявам лични преживявания и премеждия. Не я мисля за безчувствена и нетактична, а за рационална и борбена, въпрос на гледна точка е всичко, но това е друга тема.
Всеки реагира различно в една и съща ситуация, видно е дори в този форум. Всички имаме еднакъв проблем и цел (отчитам разликата във времето, което всяка една чака естествено), но пак приемаме ситуацията различно и реагираме на нея различно. Съдя и по себе си. Колкото и да е безсмислено "упражнението", аз продължавам да си обяснявам и някой път пък ме разбират да ти кажа :D, стига да не побързам да се обидя и да се подразня първо, ами да преброя до 10, 100....в зависимост от тъпотата на зададения въпрос. ;) Някои хора са достатъчно изтормозени и нямат нерви да търпят такива неща и тях разбирам и те са прави. Еднаквият проблем не ни прави еднакви, а безпроблемността на "другия лагер" - и тях не ги прави еднакви. Ако все пак си говорим, естествено с полагане на усилия и от двете страни, възможно е и да се разберем понякога. :)
P.S. Да, "секта" се употребява обикновено в негативен смисъл, което мен не ме обиди само по себе си, защото някой го е казала на глас. То когато някой си го мисли, а не го казва - няма голяма разлика. Притесни ме само и ме накара да се погледна отстрани просто и да си дръпна един "бърз анализ". :lol:
-
Дали ще го наречеш "секта" или "затворено общество" или нещо подобно - разликата ще е само в политическата коректност на изказа. Всъщност ние имаме нужда да е така. Всяка група хора, обединена от някакъв проблем, има нужда от място, където да разбират проблема им, да им дадат практичен съвет, да им избършат сълзите, да им дадат сили и да не ги нараняват излишно. За нас това е форума и "Зачатие" като пациентска организация, за хора с други проблеми има дневни центрове, терпевтични групи и т.н. Това е нормалното състояние на нещата. Хората сме различни, някои прекарват времето си само в тази защитена среда, други не. И с промените в психическото и физическото ни състояние това също се променя.
Предполагам, че може да възникне проблем с околните (изключвам умишлено злонамерените околни, това е съвсем друга тема), когато прекалено се фиксираме върху себе си и проблема си и ние самите загубим способността си за емпатия, когато спрем да отчитаме, че другите имат друг проблем или просто им се говори за мача вчера. Имала съм такива моменти, тогава просто спирах да излизам с приятели, докато не постигна поне относителем мир със себе си.
Няма как всички навън да ни разбират и всеки си преценява как да се защити от волни и неволни обиди. Аз не споделях за проблема. Необходимата информация намирах тук и при моя лекар, останалото не смятах, че е работа на когото и да било освен съпруга ми. Сега, когато вече имам деца, споделям как съм стигнала до тях, но само ако с това ще помогна на други хора. Преди, признавам си, нямах сили за това. И преди, и сега, правя забележка, ако чуя някоя нетактична простотия, но не задълбавам - който има желание, ще чуе, който не, ще търси пикантерии, каквито не желая да поднасям.
-
:youwoman: Стефи
-
По света му викат support groups и е понятие много преди да се появи интернет. Коректно може да се нарече "групи за взаимопомощ".
Щото пък една колежка на сестра ми не искала да чете тук и да се стресира, вече 6 години, въпреки насоките да влезе и да посети форума и попада на всякакви случайни лекуващи я - резултата загубено време и пари - сега се сетила, че искала да се видим.
-
Jbrul, много съжалявам за всичко, което е трябвало да преживее твоята приятелка. Ужасно е, разбирам болката и мъката й.
Всеки си има своята болка и всеки я изживява по свой си начин. Не казвам, че моята е най-голяма или че твоята е по-малка от моята. Далеч съм от тази мисъл. Но все си мисля, че трябва да уважаваме чувствата на другия, колкото и неприсъщи да са те за нас. Искам и моята болка да разберат. А не да ме категоризират в групата на "яловите" (както ти се изрази), на такива "със залепнал за гърба им корем" (както съм чувала по мой адрес) и на още куп подобни.
Уви, стереотипа е дълбоко вкоренен и трудно бихме променили отношението на хората към двойката с репродуктивен проблем. Както самата ти казваш - трябва да говорим, но трябва да има разбирателство и желание за този разговор и от двете страни. А не ние да си пеем колко ни е тежко, а отсрещната страна да ни гледа съжалително. Ние сме като всяка една друга двойка, желаеща да има дете, просто при нас по-трудно се получават нещата.
-
Аз си мисля, че зависи донякъде и до човек :?
Имам позната, добро и умно момиче е, с което се запознах през 2007 год. докато лежах за извънматочната. Тя беше за диагностична лапароскопия. Чуваме се, виждаме се. За нейна зла участ има вече 3 опита ин витро, единият завършил с извънматочна. Предстои й нов опит. Като се заговорихме, и й споделих какво богатство (във информационен и емоционален аспект) съм намерила във форума ми каза категорично, че не пише, дори не чете такива форуми и ме посъветва да не си губя времето и да си пълня главата със страхове и проблеми. Не нарече форума "секта", но отношението, което усетих определено не беше положително.
Исках отново да кажа, че според мен зависи от човека - може да те разбере, или поне доколкото му е възможно, да те подкрепи и помогне и без да се е сблъсквал със стерилитета.
-
Аз не крия ,че искам дете ,а не се получава. Не ме е срам ,че искам да съм майка.Все пак това не е престъпление. Слава богу,че хората около мен са свестни и интелигентни. Дори родителите ми и тези на половинката също не ни притискат и проявяват разбиране.
Правим всичко ,което е по силите ни ,за да станем родители ,това е най-важното. Искаме да създадем живот, още един гражданин на България , искаме да поемем отговорност за едно живо същество , да се грижим , да сме полезни и да има смисъл от нас.. ако това е лошо нека някой ме обвини , обиди или се опита да е на мое място поне за малко .. Не се крия и не се извинявам за това ,което ми се случва ,нямам вина за това..А тези ,който раждат в тоалетната на влака по-добри ли са от нас ?
Преди два дни срещах една стара позната пред кабинета ,докато чаках.. питахме се как си що си .. аз веднага си казвам "искаме бебе ,но не става" ,а тя започна да се оглежда с пръст на устата все едно искам да обера банка.. Кога хората най-после ще разберат ,че всички сме еднакви и се борим за едно и също ?
Още нещо .. понякога забравяме,че нашият проблем не е най-важното на света и хората около нас са много важни .Ето тове най-лошото според мен. Докато аз слушах само собствения си глас оплаквайки се , едната ми приятелка каза " а на мен ми откриха бучка в гърдата " , другата : " аз оставам на улицата - без работа и с ипотечен кредит..съответно най-вероятно и без къща .." Едва тогава осъзнах,че не съм центъра на вселената.. Досега си мислех,те са майки ,имат най-хубавото на света , прекрасни малки слънчица, следователно нямат право да се оплакват..ех само да бях на тяхно място.. и т.н. Другото ,което лично за мен е най-трудно .. да запазя любовта на човека до себе си и отношенията ни ..И друг път съм писала тук за това. Постоянно мисля и говоря само за това как искам бебе ,не мога да се спра и незнам как. А съм зает човек ,работя ,спортувам, водя активен социален живот ,чета и т.н. .. но уви лек няма. И няма да има. Има само едно нещо ,което ще ми даде покой. Вие го знаете. Извинявам се за дългия пост. Сигурна съм,че не сте прочели нищо ново,но на мен малко ми поолекна. Успех и кураж, момичета !
-
Няма как всички навън да ни разбират и всеки си преценява как да се защити от волни и неволни обиди. Аз не споделях за проблема. Необходимата информация намирах тук и при моя лекар, останалото не смятах, че е работа на когото и да било освен съпруга ми. Сега, когато вече имам деца, споделям как съм стигнала до тях, но само ако с това ще помогна на други хора. Преди, признавам си, нямах сили за това. И преди, и сега, правя забележка, ако чуя някоя нетактична простотия, но не задълбавам - който има желание, ще чуе, който не, ще търси пикантерии, каквито не желая да поднасям.
Аз споделях за проблема, без подробности и пикантерии, едва ли на другите им се слушат моите проблеми, всеки си има някакви, защо да ги затормозвам с моите емоции, а и няма как да ми помогнат. Може би защото повечето от приятелките ми са ме натоварвали емоционално като са се изливали пред мен с проблемите си знам, че не е приятно да те заливат с отрицателен емоционален заряд, какъвто се получава като станеш изповедник и слушател на нечие страдание в какъвто и да е размер, не съм го правила аз спрямо останалите. Дори и майка си не натоварвах. Сега, когато вече съм бременна, също не споделям радостта и щастието си с приятелите ми такива, каквито ги изпитвам след 5 годишен стерилитет- няма да ме разберат със сигурност защо е толкова силно чувството, затова не влизам в подробности- едва ли ги интересува хората. Само най- най- близките ми хора(майка и сестра) ме виждат в истинската светлина. Естествено и съпругът ми, който всъщност повече от мене се разголва пред приятелите като чувства. За мен това е правилният начин на поведение- нито като ощипана и обидена, дръпната от останалите, защото е ялова и не е като тях, нито сега вече като "видите ли ме- вие как ме гледахте и възприемахте, ама ето ви на вас". Мисля, че наистина сами се вкарваме в ненужни ни ситуации и наранената ни психика пресилва отношението на другите спрямо нас- ние сами се виждаме като различни. А това за сектата е хубаво, нямам против- нали все пак в нея се чувстваме добре :wink:
-
Мисля, че наистина сами се вкарваме в ненужни ни ситуации и наранената ни психика пресилва отношението на другите спрямо нас- ние сами се виждаме като различни.
mari-al Подобно усещане имам и аз, лично за себе си естествено. Невъзможно е когато имаш такъв проблем (особено пък такъв) да не ти се изострят емоциите, а оттам и реакциите и да ти се промени малко, или много световъзприятието. Имам моменти, в които сама себе си не разбирам както се казва, пък очаквам другите да ме разбират...ами няма как да стане, ако сама не кажа какво ми е, защо се чувствам така и пр. За да знаят околните как най-правилно да се отнесат в подобни случаи, някой трябва да ги научи на това, да им обясни какво и защо, понеже границата е много тънка и неясно очертана. Имам предвид границата между двата основни типа реакции - в едната крайност е задаването на неуместни въпроси по неуместен начин, в другата пък е
"ходенето на пръсти" и престараването да не бъде засегнат някой, което кара въпросния някой да се чувства като болен, много различен и т.н.т. И в двата случая, все се чувствам неприятно, аз поне. Но не мисля, че моето мълчание е най-добрият начин да се защитя и съхраня в този момент... За щастие винаги мога да си се гушна при "сектата" :wink:, където няма нужда нищо да обяснявам и разяснявам на никого, а просто ще бъда разбрана и ще се почувствам спокойно. Не мога обаче и едва ли някоя от нас може да си позволи, да се изолира от света извън този форум, да спре да контактува с приятели, познати, с хора с които има работа...Искам, или не искам, все ще се налага и за в бъдеще да се справя именно в подобни ситуации, къде с неуместно питане, къде с пресилено съчувствие, няма да се размине. :? Няма и от утре да започне да се провежда целенасочена държаван политика (примерно), която да цели промяната на отношението по разни въпроси, което е създавано и затвърждавано десетилетия. А и големите промени в мисленето на едно общество, освен че се случват бавно, не се случват по административен път...те започват в самото общество и "в главата" на всеки негов член. Въобще, ама въобще не си въобразявам, че "откривам топлата вода и пържените кюфтета", че аз сама ще взема да променя нечие отношение и поведение спрямо хората с репродуктивни проблеми, камо ли пък на цял народ. Луда, луда...чак толкова луда не съм :lol: Ако надмогна собствената си уязвимост и прескоча издигнатите от мен самата защитни стени, може би в един момент няма да се нуждая от защитни стени. Е, може и да не се получи, ама не пречи да опитам. То и това е като борбата за дете, като нямаме гаранции за успех - никоя от нас не е спряла да опитва, няма и да спре. :D Важното е да вярваме в добрия край, все едно с какво сме се захванали. Поне аз така го усещам, което не значи непременно, че съм права... Както и в първия си (километричен) :lol: пост написах, само споделям своите мисли и чувства.
Искрено желая успех на всички ви момичета!
-
Аз не съм се засягала от въпроси на околните. Първо, не съм критично настроена към любопитството към живота на другите, защото аз самата съм любопитна към живота, семейството, развитието на чоевка по принцип. С близките ми приятели съм се чувствала по-неуютно, ако не питат нищо, отколкото ако питат. Второ, понеже съм екстровертен човек, споделяла съм свободно проблема си с околните и като се замисля, не съм оставила много поле за въпроси.
-
Кой разбира пръв (след половинката, а понякога и преди него), че поредният опит е успешен? Сектантките :grouphug2: На кой Бог се кланяме? На Удвояващото се ЧХГ :)
Ами, това е положението - всеки си има сачма в главата.
Ами, това е положението :wink:
А отношението на другите към теб и "проблема" ти ще бъде 1:1 като твоето отношение към всичко това.
Т.е. ние диктуваме и ние преценяваме, ние слагаме бариерите, ние определяме отношението. Всичко е в наши ръце, но е много трудно да се поеме тази отговорност. Светът е огледало, ние просто се оглеждаме в него - от нас зависи какво ще видим ...
-
А от неговите родители чух - ето ви телефона на тази баячка, тя да ви помогне :x И двете семейства са образовани, свекърва ми е зъболекар, а свекър ми инжинер...
П.С. Благодарение на сектата тук - имам две деца, преминах по-леко през депресията от загубата на една бременност и се преборих за следващата. Благодарение на тях, намерих невероятни хора, които са ми рамо и опора. Така че какво по-хубаво от тази секта - вече не съм самотна душа...
Ганка - много ми хареса написаното от теб! Радвам се че ви има момичета :bighug:
-
Момичета аз също спрях да обяснявам,но не спрях да се обиждам от тези вечни въпроси и то от жени чакали също доста време, за да имат дечица "Айде какво чакате" и т.н.Дори собствената ми снаха скри ,че е правила аборт преди 1 месец,за да не ме разстройвала.Ами аз не съм болна бе хора....ми се иска да им кажа на всички.Не сме извадка някаква.Аз вярвам ,че всички ще успеем ,просто при някои става веднага.А за форума-тук намерих сродни души,с които си пиша свободно ,на тема ,която и за приятелките ми вече е табу и не говорят ,за да не ме дразнели...Радвам се ,че Ви има момичета и намираме подкрепа и съвети тук :bighug:
-
Казвала съм го много пъти- хората са злобни и когато видят ,че има проблем идват и започват да дълбаят в раната.В противоположния случай ,когато ти се е случило нещо хубаво-на тях им се променя физиономията от завист.За мен не е срамно,че дъщеря ми е зачената ин витро,напротив радвам се,че с мъжа ми сме се преборили с проблема и сме съумели да се съхраним,но вече избирам на кого да го казвам,защото освен злобни са и прости.Дали физиологически можеш да имаш деца, не те прави добър родител.Един път споделих с една клиентка,че при нас е по- трудно детеправенето и тя ми каза -радвай се.Подминах всичко с усмивка,понеже господ я ощитил с това,че тя не може да осъзнае какво всъщност притежава.Рано или късно,по един или друг начин всяка една от нас ще има дете-в това съм абсолютно сигурна,но когато се сдобием с него ние сме по-щастливи,защото прегръщайки го вечер ние знаем какво в действителност притежаваме и това прави нас и нашите деца наистина щастливи хора
-
Един път споделих с една клиентка,че при нас е по- трудно детеправенето и тя ми каза -радвай се.
Уфффф ... ама как може бе ... нямам думи !
-
Един път споделих с една клиентка,че при нас е по- трудно детеправенето и тя ми каза -радвай се.
Уфффф ... ама как може бе ... нямам думи !
Има, има думи ;)....ами е невъзпитано да се изписват. :lol:
-
Незнам колко е невъзпитано да се изписва,просто споделям част от това,което ми е минало през ушите.Много се радвам,че когато за пръв път се срешнах лице в лице с проблема и разбрах,че е реалност, насреща ми беше един много добър доктор,но и нещо повече -преди всичко човек,колкото и клиширано да звучи.Тя ми каза ,че какъвто и да е проблема,колкото и дълъг път да се измине това не е най-страшното .Стига да имаш желание- ще се сдобиеш с дете ,лошо е когато престанеш да се бориш.Доктора и човека е Мариела Даскалова.Та тя хем ми поднесе достатъчно лошата информация(диагноза),хем ме амбицира.От там нататък не съм позволявала в главата си мисълта,че няма да имам дете.
-
Един път споделих с една клиентка,че при нас е по- трудно детеправенето и тя ми каза -радвай се.
Тази жена си няма напредстава колко е мъдра.
Да, аз се радвам и приемам това като привилегия и късмет.
Момичета кажете не трябва ли да се радваме, че този проблем ни помага да намерим самите себе си, да изстрадаме мечтите си, да опознаем половинките си, да отсеем приятелите си, да намерим нови .... и когато със сетни сили допълзим до финала да бъдем ... най-щастливи!
-
Мисля, че това е твърде висока цена, за да достигна до истините, за които говориш. Като гледам хората и без да са достигнали до тях, са си много добре :lol:
Не, аз ни най-малко не се радвам, защото аз ЗАГУБИХ себе си. Превърнах се в една мрачна и депресирана личност.
А половинката си и приятелите си мога да оценя и по други начини.
Честно казано, не мисля, че тази жена е мъдра, защото тя вероятно изобщо не влага смисъла, който виждаш ти. Най-вероятно е имала предвид следното - "радвай се, че си нямаш представа колко трудно се гледат деца" и т.н. оплаквания от жени, които идея си нямат какъв дар имат!
Аз имам една приятелка, която често ми обяснява как нямала време да се наспи и да се погледне, пък аз давам всичко на света, за да мога някой ден да се "оплача" от същото. Щото и аз не мога да спя, ама по друга причина...... :(
Междувпрочем, никога не съм имала наивна представа относно децата, дори когато не съм имала намерение още да имам такива, съм знаела какъв дар и отговорност са те. Нямам нужда от стерилитета, за да го знам! Така че, стоп! благодаря :lol: не ща такава "радост".
Искам тази разкъсваща болка някой ден да спре, защото искам когато стигна до финала, да бъда здрава психически, пълноценна за детето си, а не някаква невротизирана, депресирана и преждевременно състарена женица.....каквато се чувствам в момента :?
-
.... искам когато стигна до финала, да бъда здрава психически, пълноценна за детето си ...
Пожелавам ти го от сърце :cuddle:
Знам, че е ужасно трудно. Всичко написано по-горе беше продиктувано от единствената мисъл, че колкото и да казваме "стоп", "не ща", това са фактите. Но изборът е наш - дали да ги приемем или не, какво да бъде нашето отношение, как да се погледнем от страни. Предпочитам да ги приема като част от своя път. Е, истината е, че колкото и да стискам зъби, не зная кога и как някоя недомислена реплика ще ме изкара от равновесие ... Важно е да се съхраним. Дано успеем.
-
Не знам ,но за болката ,за която говори я чувсвтвам и аз много силно.Особено когато прегърна малкия си племенник....защо винаги ми се пълнят очите със сълзи...защо имилото е винаги с тях и си го представям с нашето дете какъв татко ще е ....да дано се съхраним и аз вярвам ,че ще бъдем невероятни родители на нашите чакани слънчица дано е така.... :(
-
Изчетох коментарите и не мога да не се включа и аз .От скоро съм тук . Страшно се радвам ,че ви намерих и ви благодаря.Верно не пиша много ,но пък постоянно ви чета . Аз явно съм от малкото щастливи жени ,които винаги са срещали разбиране у околните. Работя само с мъже и всички са наясно с моето "положение".Никога не съм криела какво правя и когато почнах ин витрото си всички бяха наясно .Шефа ми не ми прави проблеми .. и се надявам да не ми.Даже заплатата ми увеличи :D. Винаги ,когато са ме питали -имам ли дете,казвам-не ,но скоро ще имам . Винаги получавам усмивка и се отговоря- разбира се ,че ще имаш . Да,имало е моменти в който се отчайвам и не го вярвам, ноооо моичкият бързо ме оправя ..хаха. Така,че момичета ,супер е че има този сайт и винаги мога да влезна и излея мъката си.Макар и да са настроени положително към мен ,само ВИЕ знаете какво е .
-
Мисля, че това е твърде висока цена, за да достигна до истините, за които говориш. Като гледам хората и без да са достигнали до тях, са си много добре :lol:
Не, аз ни най-малко не се радвам, защото аз ЗАГУБИХ себе си. Превърнах се в една мрачна и депресирана личност.
А половинката си и приятелите си мога да оценя и по други начини.
Честно казано, не мисля, че тази жена е мъдра, защото тя вероятно изобщо не влага смисъла, който виждаш ти. Най-вероятно е имала предвид следното - "радвай се, че си нямаш представа колко трудно се гледат деца" и т.н. оплаквания от жени, които идея си нямат какъв дар имат!
Аз имам една приятелка, която често ми обяснява как нямала време да се наспи и да се погледне, пък аз давам всичко на света, за да мога някой ден да се "оплача" от същото. Щото и аз не мога да спя, ама по друга причина...... :(
Междувпрочем, никога не съм имала наивна представа относно децата, дори когато не съм имала намерение още да имам такива, съм знаела какъв дар и отговорност са те. Нямам нужда от стерилитета, за да го знам! Така че, стоп! благодаря :lol: не ща такава "радост".
Искам тази разкъсваща болка някой ден да спре, защото искам когато стигна до финала, да бъда здрава психически, пълноценна за детето си, а не някаква невротизирана, депресирана и преждевременно състарена женица.....каквато се чувствам в момента :?
SIXSENS Мила като чета това все едно аз съм го писала, и да напълно съм съгласна с теб!
МОМИЧЕТА БЛАГОДАРЯ ВИ ЧЕ ВИ ИМА! И СТИСКАМ ПАЛЦИ НА ВСИЧКИ И ВЯРВАМ ЧЕ И НИЕ ЩЕ ИМАМЕ НАШИТЕ ЖЕЛАНИ РОЖБИЧКИ, НА КОИТО ЩЕ ДАДЕМ ЦЯЛАТА СИ ЛЮБОВ! :bighug:
-
Не съм съгласна с авторката. Естествено съм чувала въпроси като "Ами вие вече няма ли да си направите едно бебе?", дори много пъти. Не съм ги приемала като дискриминация, защото според моите възгледи и възпитание са били задавани от крайно ограничени хора. Но няма да лъжа, че не са ме ядосвали до краен предел. По простата причина, че за да нямаме бебе очевидно или не искме, или не можем. И в двата случая подобни въпроси или подканяния не виждам какво точно целят. Или по скоро виждам - поне в моя опит питащите са целяли да изкопчат информация за "яловостта" ми, над която по-късно да злорадстват и да коментират. Подобни въпроси за мен винаги са били признак на лошо възпитание и много пъти ми е идвало да им отговоря и аз с въпрос - в същия дух, директен и бъркащ в личините отношения в семейството и в здравословните проблеми.
Като например "Имаш ли сексуален живот, имайки предвид, че мъжът ти е на инсулин?";
"Кога ще отидеш на зъболекар, устата ти мирише ужасно? Да не говорим за жълтия цвят на зъбите ти. Зъболекарят ми предлага нова процеура по отсраняване на зъбния камък с лазер".
Или пък "Няма ли най-накрая да обърнете внимание на детето си, което на 4 години псува като каруцар?"
Само че зная, че нямам право да задавам тези въпроси и че не е моя работа. Следователно последното нещо, което бих направила е да ограмотявам някой относно стерилитета в моето семейство. Защото ако някой наистина се интересува има интелигентни начини да се ограмоти, между които определено не е наглия въпрос "Какво чакате?". Друг е въпросът, че дори и след провеждне на "ограмотяване" подобни индивиди не гледат много по-различно на нас. Отново го казвам от личен опит и от опита на жените, с които се запознах напоследък. Пак уточнявам, че не ме обиждат ни най-малко, просто много ме дразнят. Споделих го и в съседна тема.
А на въпроса как сме мислили и как сме реагирали в същите ситуации, които сега ни вбесяват отговорът ми е - НИКАК. Преди да се сблъскам със стерилитета в семейството ми познавах две семейства, които очевидно са имали такъв проблем. И двете приятелски. Едните бяха осиновили две деца, а другите нямаха. Идвали са ни на гости, били сме близки. За това, че децата на едните са осиновени знаех не от тях, а от загрижен клюкар. Никога не съм повдигала темата, защото ако някой иска или трябва да я започне, то това не съм аз. Не съм ги и съжалявала, защото не виждах разлика в техните деца и родните на други мои приятелски семейства. И към другото семейство без деца не съм имала по-различно отношение и не съм задавала тъпи въпроси. По простата причина, с риск да се повтарям - хората или не са желали или не са могли да имат деца и не виждам с какво точно би им помогнал въпросът ми. Очевидно не ме е изгаряло и любопитство какво се случва под завивките им и в какво състояние са репродуктивните им органи.
И накрая, за заключение, аз лично смятам, че отговорът на въпроса "До кога/къде ние сме прави?" е, че не се смятам за "крива" за това, че не желая да давам обяснения за личният си живот, камо ли на хора, които нагло се опитват да ровят в него.
-
Знаете ли, за мен всичко това е борба с вятърни мелници. Човек минава през различни етапи от живота си и през тези етапи се чувства и реагира различно. Всеки има тежки дни и не ми казвайте, че винаги сте безгрешни, знаете какво и как да отговорите и не сте сгафили нито ведбъж. За мен не е толкова важно какво е казъл човека отсреща, а какво виждам вътре в него. В сърцето му. В душата му. Дори в момента да ме е наранил. Темата хиляди пъти е обсъждана, хиляди пъти е заключвана, всеки според настроението си и реакцията си. Тук едно мнение няма и няма как да има. Няма как да се отсъди кое е правилно и кое не. Всеки е прав за себе си.
-
Четох, но позволете ми да не се съглася, пък вие ме съдете ако искате. Принципно и аз съм си задавала много въпроси и аз се боря като вас и винаги съм се опитвала да бъда реалистка, въпреки че този проблем ни изкривява психиката, но аз съм на тази позиция от няколко години и си мисля че това е вярната посока.
Ние сме си много прави. Да започна от осиновяването - значи от оная тъпа статията, която прочетох едно ми стана ясно - "ако всяка 6 двойка осинови дете, то няма да има деца в домове". Сега да питам ми другите хиляди по 5 двойки какво ще правят? Ако искат да си направим търг с явно наддаване за тези деца и който има пари да си купи е късметлия? И сега решихме проблема на всяка 6 двойка, ам другите на списък да чакат да се родят още такива деца и кой когато му дойде времето да си осинови. Така ли според обществото се решават проблемите? Така ли и ние трябва да мислим?
Понеже в последните години се налага тенденция, че именно сред интелигентните хора се появява проблема с репродуктивността, та значи в обществото явно няма нужда от здрава и умна нация, която да се бори за проблемите въобще и да тласка развитието на народа ни. С това ли и ние ще се съгласим - умни, интелигентни хора да стоят, да не се борят и да остават без деца?
Ние сме били секта. Ами аз да питам тая майка, защото преподавах на малки деца, че като се съберат майките такива си ги говорят и такава секта е, та да не ви разправям сега какво е ставало в училище, пък и на практика извън него. Спомням си пресен случай как една майка нахлува в учителеската стая - бледа като платно и цялата трепери и крещи детото изчезна. Докато разберем, какво е станало не питайте какво беше, защото това стана по време на час и ние носим отговорност. И накрая се разбра, че едното дете избягало от последния час прибрало се вкъщи и майката се обадила на другата майка и оттам са тръгнали нещата. Това не е ли секта? Ами като започнат да си дават едни съвети, ама да им имам съветите, последния случай една майка ми се прави на доктор и да взема да каже, на моя близка, че бебето и има тумор в устата? Та съм сигурна, че и вие имате хиляди примери.
Другия пример - как може една жена родила дете, да ме пита защо не съм осиновила. Ми осинови си ти, аз питам ли защо е първо родила ми нека да отиде да осинови, пък после да мисли да роди. Защо трябва така да ни принизяват на втора ръка хора.
Пресен пример- вчера моя близка - "Защо не си осиновите дете, ето в шоуто по БТВ". И след като казах, че това са деца с увреждания, - "Олелее, Данче не ти трябва такова дете". Добре де нали преди минута ми предложи да осиновя, пък сега какво стана.
"Радвай се, че си нямаш представа колко трудно се гледат деца"- Много ме ядосва това, понеже и аз съм го чувала. Добре де да питам ли аз защо е родила? И по същата изкривена логика трябва да й кажа - "Ми остави го в дом, тя държавата ще се погрижи, пък има и хора, които чакат и с радост биха осиновили здраво и българско дете."
Та "компетентните" много лесно решават проблеми на хората.
С тези примери искам да подчертая, че не ние гледаме едностранно на проблема, а хората около нас гледат едностранно на този проблем. Именно защото обществото ни не е дорасло да знае как се решават проблемите на хората и когато се научи да вижда по далеч и от носа си тогава ще разберат какво означава демокрация и как ние всички заедно трябва да си помагаме и да бъдем съпричастни към хората с най-различни проблеми.
Вярно е че винаги твоят проблем е най-голяма и аз живях с тази мисъл дълго време. Но вече разбирам, че в действителност има проблеми и проблеми. Това да нямаш дете и да се бориш за рожба, наистина е проблем, да си болен от тежко заболяване - това също е проблем, да загубиш най-близките си хора, насилието в семейството също и да не ги изброявам всичките.
Крайно време е обществото да направи разликата от дребните неща, до наистина реалните проблеми и начините им за решаване.
Та много сме си прави и всичко, което правим може само хората от страни да ни се поклонят за силната воля и борбеността ни. Ние сме тези, които сме бъдещето на нацията и ние сме тези, които можем, знаем и ще вървим напред.
Ние сме родени свободни, а не роби. И не трябва да се оприличаваме и да заприличваме на всички онези, които имат проблем, че нямат пари за памперси.
Всеки заслужава най-доброто на този свят. Всеки иска да се събужда с усмивка и с голямо и обичано семейство.
Пожелавам на всички нас да се сбъдне най-съкровената ни мечта!
-
Та много сме си прави и всичко, което правим може само хората от страни да ни се поклонят за силната воля и борбеността ни.
......
И не трябва да се оприличаваме и да заприличваме на всички онези, които имат проблем, че нямат пари за памперси.
Ох, аз не желая никой да ми се прекланя. В никакъв случай дори... Достатъчно би ми било разни неграмотни хора да бяха въздържали порива си да ми поставят диагнози. Това е едно от нещата, които са ме изкарвали извън равновесие. Щеше да бъде добре и да не ми бяха давали съвети, изхождайки от собствения си ограчниен свят. Като напр. "трябва да си родиш, че да вържеш мъжа си здраво, нали знаеш за зелката". Последното изречено с толкова многозначителен тон и задоволсвто, да се сещам, че вече съм го изпуснала osi_4 osi_4 osi_4.
Естествено и черешката на тортата "ама какво чакате, няма ли вече да имате дете". Теб пък каво те интересува какво чакам 8O? Аз питам ли те какво чакаш та още нямаш къща? Питам ли те какво чакаш, та още не си изгонила подобието на мъж, което си вързала здраво? И като ми даваш съвети с разни зелки, питам ли те кога за последно си направи профилактичен гинекологичен преглед? Доста неща ми се струват странни, но кой ми дава право да се бъркам в личния живот на хората? И какво вобще ме интересува? Но с оглед на опита на всяка от нас очевидно сме били и ще продължаваме да бъдем обект на голям интерес. Дори и след като забременеем и родим. Пак ще се шушука зад гърба ни "тая беше ялова, ама и правиха нещо и взе та прихвана; сигурно е от много аборти; със сигурност е к...а; а нищо чудно да лъже, че детето е нейно; виж ние сме друга работа - я колко сме значителни, дори в собсвените си очи със заслужената си плодовитост"
Относно тези, които нямат пари за памперси съм на същото мнение като теб. Не бих заменила ходенето си по доктори за "геройството" да забременея във фертилните си 20 год. например от татко на същата възраст и да не спираме да ревем колко е несправедлива държавата, че не ни осигурява място в детска градина за месечна такса, която в пари се равнява на една вечеря. В един друг женски форум дори прочетох възмущението на една майка. Тя твърдеше, че държавата буквално е вързала бебето й за нея. Мотива - в яслата записвали бебета само на работещи родители, а тя не могла да си намери работа, защото нямало кой да гледа бебето й, докато тя ходи на евентуални интервюта за работа. Междувременно май не били платили и една вноска от ипотеката и нейното мнение е, че за всичко има един единствен виновник - ДЪРЖВАТА, която както вече цитирах дословно била "вързала" бебето й за нея....
-
Eми то трябва да има някой виновен, защо да си е виновна тя самата, като може да е държавата :)
В нашата група има две близначета. Майка им търси работа трета година. И за продавачка не я искали. Е викам как за 3 години и работа като продавачка не намери 8O. Отговора беше: И да търся то няма, в тая скапана държава :lol:
То не е смешно, ама... Прилича ми на един виц: Един все ходил и молил господ за шестица от тотото, най-накрая на Господ му писнало и му казал да пусне фиш поне, пък тогава да иска.
И в тази връзка, аз пък много се ядосвам, като седне някой да ми реве, че 3 години опитват, ама не става. Питам аз какво направихте. Ами нищо, щото ни е страх, че ще излезе нещо сериозно 8O :x. Ммммм е тва повече ме ядосва от кифлата с бюста в бгмамата. Плюс тва говорим за зряли хора, които искат дете нали..
-
Ще си позволя да не се съглася с нещо от поста на teodor...
Напълно съм съгласна, че на хората не им е работа да се бъркат в живота на другите и още повече в техните решения. Въпросите от сорта „Кога ще се омъжиш?”, „Няма ли нещо?” в смисъл „не си ли бременна”, „благородното” подхвърляне „Той/тя не е за тебе”, „Няма ли да има скоро братче/сестриче?” (когато вече има едно дете) и т.н. и т.н. всеки ги е слушал или ще слуша, предполагам. Хората говорят често просто за да кажат нещо и/или за да се подсигурят самите те, че са взели правилните решения – оженили са се, направили са си деца и т.н. Всяко „кривване” от установеното ги дестабилизира и те търсят потвърждение на собствените си решения и виждания.
Съгласна съм, че призивите за осиновяване, правени в разни предавания или от познати и непознати, спадат към по-горе цитираните и не са никак на място. Съгласна съм, че всеки има право свободно да избира в живота си. Но се съм съгласна, че даване на идеята за осиновяване е принизяване към хора втора категория! (teodor: „Защо трябва така да ни принизяват на втора ръка хора..”) Никой няма право да се бърка в живота ни. Но осиновяването е вид родителство, също както биологичното, нито повече, нито по-малко. Не винаги е и не би следвало да се приема като последен влак или второ качество! Всеки има право на избор: да осинови без да има репродуктивни проблеми, да осинови след като има свои биологични деца (всички знаем, че има такива случаи), да осинови циганче (има български семейства, които избират това), да ипотекира имота си и да плати 20-30 000 евро на украинка да му износи плода, да износи ембрион от двама донори, т.е. без биологична връзка с родителите, да направи 2-3 опита АРТ и да се откаже в полза на осиновяване или на двойка без деца (които двойки не са второ качество и мисля, двойките, борещи се с репродуктивни проблеми много добре го знаят), да се бори за биологично дете с много, много усилия и постоянство, до последна надежда, дори и тя да е 0,1 %. Смятам, че всеки избор е достоен и заслужава уважение. Важното е да отговаря на собствения ни път. И мисля, че ако искаме да уважават избора ни, би следвало да уважаваме избора на другите. Не да се връзваме на тези, които се чудят как да ни клъвнат, за да се почувстват по-сигурни в техния път, а просто да приемем, че няма първа, втора и трета категория, а само различни пътища.
-
Момичета, ще кажа нещо встрани от обсъжданите от вас въпроси в темата в момента. Взимам отношение, просто защото аз пуснах тази тема преди доста време и още в началото на дискусията тук, нещата много се изместиха от въпроса, който исках да поставя. Това разбира се е моя грешка - аз не формулирах ясно и добре мислите си и определено ги разпрострях много и стана мармаладено.
Това, което се питах тогава и на което исках да наблегна е, че въпросът с разбирането на какъвто и да е проблем и въпрос в дадено общество, е процес и то двупосочен. Че усилия трябва да се полагат и от двете страни, да се търси и създава диалог, въпреки, че нито става лесно, нито става бързо. Поне моето лично мнение /с което никого не ангажирам/ беше и все още е такова.
По последните мнения тук, бих казала, че няма втора, трета и пета категория хора, нито някаква по-висша и по-нисша категория родителство. Това е елементаризиране на сложни въпроси, при това свързани с много емоции, лични решения и световъзприятие.
Естествено и аз се вбесявам от "призиви" по разни комерсиални ТВ формати, от вида на: "дайте да осиновиТЕ"... Ми осиновете бе! Като имате желание, готовност и е толкова лесно като процедура - моля, заповядайте. Абсурдни са почините в последно време - да закрием домовете за сираци, като хората с репродуктивни проблеми си осиновят, ако пък няма деца за всички - имаме си милион и нещо цигани - те ще ни родят до необходимата бройка, та всички да сме щастливи и доволни видите ли :?
Както и когато пуснах тази тема обаче и сега се чудя - този тип "мислене" как да го променим, ако не да го изкореним? Като всяко семейство сблъскало се с проблема стерилитет под една, или друга форма, просто се затвори в болката си, не коментира проблема си, защото е личен и не е работа на другите и се оставя цялото възможно обществено пространство на разни тъпанари да гракат по темата разбрали - недоразбрали ли?
-
Налага се да уточня.
anitza, не си ме разбрала правилно. Аз не искам да кажа, че осиновяването е за хора втора ръка. Напротив, за мен семействата, които са решили да осиновят дете са доста смели и заслужават нашето уважение. Аз искам да кажа, че трябва да се говори на обществото, че осиновяването е въпрос на личен избор и трябва да става независимо дали имаш или нямаш свои собствени деца. Нарочно дадох този пример с всяка шеста двойка, ако осинови или пък наскоро прочетох пак тук, че пак от БТВ са казал - 10 000 двойки чакали за инвитро и те да осиновяват. Не мога да разбера защо в обществото се приема като знак за равенство нямаш деца отиваш да осиновяваш, нима аз съм с нещо по различна от другите или пък съм в друга категория. Дразня се много от това, защото повечето от тези хора има свои биологични деца, даже не са си направили труда да отидат и да видят как се осиновява дете, а пък да не говорим че дори не са си помислили за такова нещо. Не мога да разбера защо никой от тях не ти казва - Бори се докрай, използвай всички методи, намери най-добрия доктор и ще успееш. Надявам се разбираш разликата. За мен така не се решават проблемите от каквото и да е естество.
Наскоро какво разбрах от генетичната катедра. Какво чуха моите уши - "идват тук и като чуят, че генетичните изследвания са 80 лев., казват - "НЯМАМ ПАРИ" и кръгом обратно. После се раждат деца с доста тежки увреждания и държавата тогава налива хиляди левове, въпреки че повечето от тях не оживяват или пък ако останат живи съдбата им е да отидат в един от многото домове". А пък имаше май един период, в които бяха спрели дори и да правят генетични изследвания. Според вас това нормално ли е? Не е ли редно държавата да направи една сериозна превенция. Наскоро гледах Гала и точно там се каза, че май в Италия тези изследвания са задължителни и ако не ги направиш, държавата ти казва ако детето се роди с увреждане, поемаш си грижата за него ние нищо няма да направим. Това искам да кажа, че вече е време да започнем да мислим по друг начин - да се справяме директно с проблема не със следствието и БТВ да започнат да се кълчат именно за такива неща - превенция.
И като искат да правят шоу програми и да събират пари от хората, то аз съм съгласна и ще дам, но за модерно направени центрове, където тези деца да могат да живеят нормално, да бъдат хранени правилно, да получават всички необходими медицински грижи и възпитание.
Jbrul,за това ги дадох всички тези примери. Именно твоите въпроси трябва да намерят отговор в обществото. Нещата трябва да се казват с истинските им имена и ние ги казваме, но обществото е това, което гледа със закостеняло разбиране и каквото му кажат това е вярното. Наскоро какво ме втрещи - "А, щом са го казали по телевизията, няма начин да не е вярно, така е". Та как ще промениш мението на хората, като те какво слушат от екрана - ония с многото аборти, венерически болести, генетични проблеми и други подобни. Колко пъти момичетата са заставали пред камерите и са разказвали за нашите проблеми и колко пъти са се опитвали да обяснят, че ние не сме от ония. Тази погрешна представа на хората за нас, много трудно ще се промени, докато истината се изкривява, как мислиш че ще успеем да променим точно това мислене. Докато има такива предавания, в които се казва че ние сме еди какви си и щом нямаме деца трябва да осиновяваме, до тогава ще си ги задаваме тези въпроси и ще си пишем и те ще остават може би без отговор.
Не знам може би ако започнем да пишем протесни писма, след всяко подобно изказване и ако ни дават възможност да говорим повече. Винаги има начин да променим нещата, въпросът е че това може да продължи с години и ние трябва сами да се изправим и да се борим, както го и правим.
-
.....
Това, което се питах тогава и на което исках да наблегна е, че въпросът с разбирането на какъвто и да е проблем и въпрос в дадено общество, е процес и то двупосочен. Че усилия трябва да се полагат и от двете страни, да се търси и създава диалог, въпреки, че нито става лесно, нито става бързо. Поне моето лично мнение /с което никого не ангажирам/ беше и все още е такова.
Да, права си, че в един диалог усилия трябва да се полагат и от двете страни. Само че всеки един от нас преценява дали си струва да влиза вобще в диалог с даден събеседник. И дали му е приятно. На мен не ми е приятно и не желая да полагам усилия да контактувам, камо ли да ограмотявам хора, които по моите критерии са ограничени. Избягвам вобще да контактувам с такива хора в ежедневието си. А ако се наложи се ограничавам до "добър ден, как си и довиждане". Що се отнася до стерилитета подобни хора сами знаят, че не са доктори и не са запознати с него. Следователно нахалните им заключения и съвети не се дължат на това, че са лаици в медицината, че не разбират, а само и единствено на това, че явно им доставя удоволствие да ме квалифициарат.
Разбира се в обкръжението си имам и доста интелигенти хора без репродуктивни проблеми, с които съм разговаряла на драго сърце за стерилитета в семейството ми. Предполагам, че няма нужда да уточнявам, че разговорите ни не са били иницирани от подмятания "айде бе, няма ли да раждаш вече". Това обаче е мой избор - с кой да общувам и с кой да коментирам проблемите си от каквото и да било естество, не само здравословно. Следователно няма сила, която да ме накара да седна да обяснявам какво е качеството на яйцеклетките и сперматозоидите ни и на какви фактори се дължи това качество на познатата ми, която идва и започва да ми обяснява как трябвало да клеча в/у зеле. Няма и сила, която да ме накара да се почувствам виновна, че не желая да водя диалог със същата личност.
Както и когато пуснах тази тема обаче и сега се чудя - този тип "мислене" как да го променим, ако не да го изкореним? Като всяко семейство сблъскало се с проблема стерилитет под една, или друга форма, просто се затвори в болката си, не коментира проблема си, защото е личен и не е работа на другите и се оставя цялото възможно обществено пространство на разни тъпанари да гракат по темата разбрали - недоразбрали ли?
Сигурно ще прозвучи доста песимистично, но що се отнася до един определен тип хора смятам, че е късно да им бъде изкоренено или променено "мисленето". Страхувам се, че културата на общуване и възпитанието в такт и добри нрави се учат в първите седем години. Респективно е твърде тежка, да не кажа непосилна задача да се наемеш да превъзпитаваш значителна обществена група зрели хора, които дори не разбират значението на използваните от теб изразни средства, т.е. говорите на различни езици, живеете в различни светове. Да разясниш нещо на някой интелигентен човек е съвсем различно.
Що се отнася до затваряне в болката, аз лично никога не съм го допускала да се случва. Заедно с мъжът ми сме говорили и достигнали до извода, че ще направим всичко възможно, но ако не се получи - пак ще продължаваме да се обичаме и да имаме същият динамичен и вълнуващ живот, както досега. Изхождайки от тази наша нагласа не виждам как точно би ни помогнала презупцията да се отдадем на диалози и обяснения за състоянието на репродуктивните ни органи. И то, както казваш ти, да се обясняваме на разни тъпанари.
-
Според мене която и да е "промяна в обществените нагласи" трябва да започва от самите нас. Преди да опитваме/или не, да "превъзпитаваме" когото и да било, е необходимо да сме наясно със себе си и да сме убедени в собствените си виждания... Аз поне така разбрах предмета на темата тук...
Ако искаме да не ни третират като различни, тогава защо самите ние се държим като такива? Ако искаме да проявяват разбиране към нас, ние готови ли сме да дадем същото?
Много хора са ни питали, мислим ли за деца. Но ми се струва, че не са любопитствали относно подробностите, а по-скоро са искали да знаят, дали е по собствен избор или не... (в днешно време много хора нямат деца, защото така искат)... На тези хора обикновено казвам директно: "Бихме искали да имаме, но при нас става трудно, затова...". Не се засягам изобщо. Този отговор давам на всички, които попитат - все едно с какъв коефициент на интелигентност са ;)...Било е конфузно понякога... в смисъл, че ми се е случвало, след такъв отговор да ми се извинят за нахалството... Обяснявам, че за мене няма никакъв проблем, че са питали... По-конфузно ми е да знам, че някой иска да ме попита, така или иначе му се въртят разни мисли в главата, но от възпитание не смее...
Защото няма какво да се лъжем, от една възраст нататък (или от една брачна годишнина нататък) ако нямаме деца е нормално да направи впечатление на хората... - тогава защо да им се сърдя? За кое точно?
А какво да кажем за онези, с които тепърва се запознаваме и ни попитат, дали имаме деца - точно както ни питат, какво работим? И те ли искат да ни изнервят или да ни наранят?
За "вдигнати крака" и "зелки" говорят обикновено приятелки, които искат да помогнат. Те вярват в тези неща и вместо да се гневя, мога да пропусна... Ако усетя, че има смисъл, мога да споделя аргументи защо не го правя... Ако са добронамерени, не мога да им се сърдя, че са имали късмета да не се налага да получат моето "полу-медицинско" образование... ;)
На реплики от рода на: "Хайде, какво чакате" какво да се засягам - има хора, при които говора изпреварва мисълта, защо да им се обиждам, че са такива... ;)
Нетактични хора ще има, независимо от зрелостта на обществото по един или друг въпрос. И те ще са такива, все едно дали става дума за репродуктивни проблеми или за други житейски ситуации... Утре като имаме деца, с нещо друго ще ни дразнят... Ние трябва да си намерим формулата, как да общуваме с тях... Но най-важното е, да не се натоварваме излишно...
Мъчно ми е ставало единствено, ако много близки хора (майка, сестра) не са разбирали проблема ми, но това е съвсем друг въпрос...
Ех, и аз допринесох с един дълъг пост... :D
П.П. Jbrul, като си започвала темичката още не си била бременна и много се радвам да ти гледам линийката в подписа... :D Пожелавам ти само хубави, безпроблемни мигове до термина и здраво бебче!
-
Чандри, osi_9
:bighug:
-
Сега,да ви кажа,последните няколко поста не прочетох,много сте пислаи мацки,а е вече 1ч...не виждам мн добре :D
На мене,днес ми хрумна нещо...Добре,значи преди когато нямахме намерение да имаме все още деца,пак са ни разпитвали и подхвърляли "айде кога","какво още чакате","искаме вече внуче..." и тем подобни,знаете ги...Та никога не съм се връзвала и никога не съм го взимала навътре,даже не обръщах внимание.Едно "когато му дойде времето" стигаше и се фръцвах...Защо когато разбрах,че не можем стана друго?Защо тогава всяко подмятане се забиваше като кол в сърцето?Защо ме болеше,а преди това не?
-
Защото преди това не ти е минавало през ум, че може да стигнеш дотук.
Между другото, винаги съм смятала, че въпроси от сорта " айде какво чакате, няма ли да се жените, да раждате" и т.н. са изключително нетактични. Дори когато не съм възнамерявала още да имам деца, съм се дразнела на подобни просташки подмятания, ако ще да са били подхвърляни съвсем добронамерено. Ми моя работа си е кога какво ще правя с личния си живот, пък. Не мога да рзбера защо тук в България се смята за съвсем нормално и в реда на нещата, да си вреш носа в хорските работи. Че и се очаква от този, в чийто живот се врат любопитните носове, да не се сърди, ми напротив, радушно да приема вскякви подобни вмешателства. Няма такава простотия, честно. Аз лично не съм задавала подобни въпроси на хората, особено за раждания и прочее, нито преди, нито сега, особено сега. Просто смятам, че не е моя работа. Преди не съм допускала, че аз ще стигна дотук, но знаех, че проблемът стерилитет съществува. Винаги ми е било едно наум, че някой от познатите ми може да има проблем и не ми е и хрумвало да задам така "небрежния" въпрос - "айде, какво чакате". Те хората, ако искат да имат деца и ако могат, ще имат и аз рано или късно ще разбера, няма какво да ги подканям.
А има и нещо друго. Когато след определен период от време една двойка няма деца, причините могат да бъдат само две - не искат или не могат. И в двата случая това е изключително лично и не влиза в работата на никого. Не е толкова трудно да се досети човек. С риск да прозвуча високомерно и надменно, ще кажа, че за мен липсата на информация не оправдава човешката простотия и нетактичност.
-
Боже момичета не мога да ви изчета.Аз няма да влизам в подробности, но искам да кажа нещо на Хермина.Всеки има свой начин на преодоляване на проблема и при всеки времето нужно за това е различно.Всеки един от нас е изпадал в бездънни дупки, отчаянието и черногледството не са ни никак чужди.Има моменти в който те дразни дори снимката на бременните и тогава когато се чустваш щастлив и жив именно когато контактуваш с такива жени.Всеки е различна личност така че слагането под общ знаменател на хора с еднакъв проблем, но различни като личност е неправилно според мен.И не те нападам, а ти показвам, че има и друг ъгъл от който е хубаво да погледнеш.Мога да дам пример с мен как аз минавам през различни етапи, но мисля, че не е нужно в този раздел на форума има достатъчно примери.
Колкото до самата тема, аз не знам какво да кажа.Не знам къде свършва възпитанието и започва любопитството.Къде е болката и отчаянието при всеки един от нас.Преди половин година се дразнех на всичко ама всичко, сега не ми пука.Какво се промени, ами не знам, май Зачатие ме промени.Това, че има хора с мойте проблеми с който мога да споделя.Това че виждам хубавия край, макар и труден, ей тия неща ме карат да вярвам и затова като ме попитам "хайде няма ли бебе, време ви е вече" аз само се усмихвам и казвам "Има време"Дано по-дълго се задържа в това си състояние, че се харесвам такава :)
-
Момичета, понеже първоначално поставената тема доста се измести, помолихме модератор да отдели постовете, които бяха по другата заформила се дискусия в нова тема. Ето я и нея - http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=44201.0
Моля, който иска да продължим дискусията по другия въпрос, да заповяда в новата тема, а тук да си обсъждаме първоначалната :D
-
Не мога да рзбера защо тук в България се смята за съвсем нормално и в реда на нещата, да си вреш носа в хорските работи. Че и се очаква от този, в чийто живот се врат любопитните носове, да не се сърди, ми напротив, радушно да приема вскякви подобни вмешателства. Няма такава простотия, честно.
Абсолютно съм съгласна