www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: meshko106 в Януари 12, 2010, 10:32:48 am
-
Не знам откъде да започна тази тема. Може би оттам, че ми е все по-трудно да открия позитивното и у себе се, а преди време бях спокоен, уравновесен и безкрайно позитивен човек. Сега съм обградена от негативно настроени хора, които ме облъчват много силно с негативизма си и аз сякаш не успявам да се предпазя. Все по-трудно ми става да мисля за хубавата страна на нещата, а винаги има и такава. Никой не се усмихва ей така, просто да бъде мил с някого без причина. Особено ярка е разликата, когато посрещам чужденци. Работя с италианци. Ами, трябва да ви кажа, че с тях всичко става с лекота, те са позитивни, усмихнати и спокойни. Какъвто и проблем да имаме да разрешаваме, успяваме да го разрешим с 3 думи. За съжаление на хората, с които и за които работя се налага да обяснявам с часове, губим дни в решаването и на най-малкия проблем. На моменти имам чувството, че едва ли не говоря по-добре италиански, отколкото български, а това естествено не е така. За себе си съм убедена, че мястото ми не е в тази фирма и не заради естеството на работата, а заради хората и начина, по който се ръководят нещата. Обаче дали ще попадна на по-хубаво място, с позитивна работна атмосфера? При положение, че навсякъде срещам намусени хора, които са безкрайно нелюбезни. Знам, че има хиляди причини в България да се чувстваш нещастен, но сякаш преди време хората се усмихваха много повече и това адски много ми липсва. Дълбоко убедена съм, че щастието е вътрешно усещане и ако го имаш, не би следвало да ти оказва влияние външната среда, но дали тук това е възможно?! Ако външната среда е твърде негативна, какъв е начинът да съхраниш доброто и позитивното в себе си?
-
Ех, Мешко, напълно си права! И аз много пъти съм се чудила какво става.
Освен ние самите да се постараем да останем позитивни и да опитаме да повлияем на хората около нас, друго не си остава май.
Пожелавам ти успех и по-малко негативизъм около теб!
-
Meshko, :bighug:
На мен ми прави впечатление, че когато аз съм негативна, по някакъв начин това провокира неприятности всякакви. И обратното. Нямам рецепта. Ако имах, нямаше да имам лоши дни. Гледам да не се връзвам на битовизми и глупости, понякога успявам, понякога не...
Българите като цяло сме по-мрачни и по-фаталисти от други нации, но всякакви хора има навсякъде. И тук има добри и позитивни, и италианците имат мрънкачи вероятно. Не е само до стандарт на живот, макар че тревогите и кризата неминуемо провокират мрачната страна у хората.
Знам ли, ако всеки от нас се старае да е по-позитивен, може пък да подобрим малко общия енергиен фон :wink: Самият факт, че има "Зачатие" например е израз на много положителна енергия у много хора - знаеш, че никой не взема компенсация за работата си за сдружението, сайтът и овулационния календар са резултат на доброволен безвъзмезден труд... Роман е друго нещо, което правим колкото за децата, толкова и за да балансираме енергиите в себе си. Друг пример - в моята офис сграда има една голяма рекламна агенция, един от техните служители е просто човек, излъчващ положителна енергия; като влезе в асансьора, винаги казва на всички "Добър ден" с усмивка. Не го познавам човека, ама само като го срещна, ми оправя настроението за деня. Понякога толкова е достатъчно. Моят начин е да знам имената на всички хора в кварталните ми магазинчета, в будката до парка, те много се радват, като ги наречеш по име. И спирам да минат пешеходците винаги, когато няма непосредcтвена опасност да ме отнесе този зад мен. Сутринта спрях, за да мине момиче, което чакаше поне 15 коли пред мен, ама никой не спираше. Е, поосвиркаха ме малко, ама тя ми се усмихна и ми махна, а това ни стопли и двете.
Тарикатите и негативистите няма да ги променим веднага, така че аз виждам изхода в малките неща.
-
meshko106, разруши се един мит. Българинът всъщност не е гостоприемен, топъл, благораположен човек. Мога да изброя какъв е, ама не знам как ще се възприеме.
-
meshko106, разруши се един мит. Българинът всъщност не е гостоприемен, топъл, благораположен човек. Мога да изброя какъв е, ама не знам как ще се възприеме.
Беше, но се промени с условията. Някъде все още се намират и такива.
-
О, сигурно се намират, аз все по-трудно срещам благи хора.
Иначе смятам, че винаги си е бил такъв като цяло - неприветлив.
-
О, сигурно се намират, аз все по-трудно срещам благи хора.
Иначе смятам, че винаги си е бил такъв като цяло - неприветлив.
Млада си, Нинка, затова.
-
мислите на meshko106 ги мисля и аз - в редките случаи, когато успявам да се осъзная и погледна отстрани, за да видя до къде съм затънала в блатото на негативизма.
подобно на marmotche съм забелязала, че общуването, макар и бегло, с ведри, спокойни и позитивни хора, ми действа лечебно.
Nina, и аз мисля като Cygnus, че не винаги сме били толкова "черни" като цяло. до голяма степен го отдавам на разпада на обществото и държавата, на който имаме късмет да сме свидетели.
-
"Къде изчезнаха позитивните хора?"
Никога не са изчезвали. :)
От розовите или черните очила зависи, дали ще ги видим.
-
Къде изчезнаха...?
Ми ето ме ... ето ме :lol: :lol:
-
Благодаря ви за подкрепата. Успях, така да се каже да се видя отстрани в дните преди празниците, когато бях вкъщи. Толкова ми беше хубаво, спокойно, приятна атмосфера, хубави филми, общуването с едно прекрасно и усмихнато дете. Това, което мармотче преди казваше, е абсолютно вярно -когато сме по-спокойни, явно и децата ни са по-спокойни. За момент се почувствах отново като себе си -спокойна и ведра. И това се отрази прекрасно и на хората около мен. Тогава истински успях да осъзная колко ме смазва ежедневието и враждебната атмосфера, в която работя, и твърдо съм решила да направя всичко необходимо, за да променя нещата.
Иначе и аз смятам, че българите невинаги са били такива, но напоследък показват най-лошото от себе си.
Fussii :bighug:
-
Стресът, напрежението, проблемите - ето те изядоха положителната енергия на хората.
П.П: Точно днес си мислех по този въпрос. И стигнах до извода, че многото неуредици в държавата ни, вечното чакане някъде, размотаване, бюрокращина и подобни - те ни направиха такива.
-
Стресът, напрежението, проблемите - ето те изядоха положителната енергия на хората.
П.П: Точно днес си мислех по този въпрос. И стигнах до извода, че многото неуредици в държавата ни, вечното чакане някъде, размотаване, бюрокращина и подобни - те ни направиха такива.
И също така и неуспехите, които ни се случват ни правят по-тъжни и обезверени :(
Нещата са комплексни.
-
Честно казано, продължавам да твърдя, че от всичкия "чужд" народ дето съм видяла, българите са най-гостоприемни и готови да помогнат. Е не, че 100% са такива, но като цяло... Това си е мое мнение и се радвам, че все още мисля така :lol:
-
Къде изчезнаха позитивните хора?
Ето ме бе! :D
Трудното време ни прави трудни хора, от нас зависи какво можем да съхраним.
-
Къде ли?
Скриха се в себе си. Затвориха се за да се съхранят. Оставиха си по едно малко прозорче за приятелите, най-близките приятели. Ама и тези приятели започнаха да изчезват един по един май.
Аз се имам за много позитивен човек, чак изглеждам глуповато понякога ходейки усмихната ей така без причина, но и мен ми излизат понякога дяволите.
Днес преди обяд неможах да изляза от входа с количката защото един господин с русенска регистрация редовно спира така, че едва човек минава покрай колата. Да не говорим за количка. Един път му писах бележка, учтива с молба да не спира така защото немога да изляза, недай боже пък да се наложи носилка да се вкара или изкара. Възрастни хора има в кооперацията ни. Е...нямаше полза. Преди поне оставяше повече место. Днес, честно ви казвам ако бях го видяла кой е щях да го изкарам насила от колата му защото трябваше да вдигна конструкцията на количката над главата си ( на рамо) и трите коша да ги сглобя на улицата където направих задръстване. Позитивна ли казах, че съм??? Не бях и още ме държи. Ама и бележката ми този път беше с огромни букви и не беше никак мила. И колата сритах няколко пъти. Не ми помогна де, не ми мина:)Само си изцапах обувките:) И пак се ядосах:)))
Цял ден стомаха ми е на топка заради това? И защо?!
Фуси, Евро...аз се чудя защо имената ви бяха в Червената книга :P То вие сте от защитените видове:)))))
-
Няма да правя обобщения за нацията ни, понеже съм убедена, че като всяка друга нация и при нас е "мешана работа" - има всякакви индивиди и всякакъв тип поведение.
От това, което наблюдавам у себе си съм стигнала до извода, че в повечето случаи - както се държа аз - така се отнасят и към мен. Когато съм ядосана, изнервена, уморена и се вторачвам в това какво не ми е наред - това буквално се изписва на лицето ми и е видимо във всеки мой жест, или дума. И естествено хич не се сещам, че толкова много ми личи, нито си давам сметка винаги, че именно така предизвиквам ответна негативна реакция у околните. Примерно в някаква елементарна житейска ситуация, когато самата аз съм кисела и някой ми каже нещо съвсем не злонамерено или с цел да ме обиди...аз го приемам по точно обратния начин. Просто защото съм негативно настроена точно в този момент и "пришивам" собствената си нагласа към нечии думи, или поведение. Оттам следва верижна реакция - аз реагирам остро и отсрещната страна вдига гарда и минава в "моя тон" от което естествено започвам да "киселея" още повече и цялата ситуация става крайно неприятна. Не само за мен. И какво постигам така? Нищо, освен допълнителен стрес и нерви, както и това да счупя настроението на още някой...
Ето например тези дни се срещнахме с познати, които не сме виждали отдавна. Не съм в особено цъфтящо настроение, в главата ми се въртят всякакви въпроси, черни мисли и страхове по повод на това "защо нямаме бебе?". Не ми се ходи никъде, не ми се среща с никого, не ми се бъбрят разни леки и весели неща, но се налага да излезем все пак.
Опитвам се да се стегна и да си наложа ведро настроение и мисля, че съм успяла и въобще не ми личи, че имам някакъв проблем. Още със сядането на масата, другата двойка започва някаква оплаквателна тирада от вида на колко са досадни децата им, как им късат нервите и не им оставят време за личен живот...всъщност съвсем типично за повечето родители, които не са имали проблем с правенето на деца. Естествено на мен ми идва да им се развикам, че са пълни кретени и неблагодарници и естествено не го правя, но си представям как се е променило изражението ми. Млъквам, за да не изцепя нещо грубо. Другата двойка започва да се чувства дискомфортно и "разговорът" клони към замръзване. Опитвам да сменя темата - получавам кратки и намусени отговори все едно за какво става въпрос. Без и една лоша дума да съм казала, невербалната ми комуникация - предизвика поведение идентично на моето състояние към момента. За нещастие, последва и въпросът: "Ами вие защо не си направите едно бебе, за кога чакате?" и тук вече аз се тросвам с едно: "Ами просто защото не можем представи си..." - следва тотален конфуз и гробна тишина. Момичето започва да пелтечи някакви извинения, аз съм на ръба да ревна и никак не ми пука, че тя "съжалявала и не била попитала с лошо...". приятелската вечеринка придобива атмосферата на погребение естествено. Следва: успокой се и ще стане и братовчедка ми 10 години нямаше деца, ама сега има три....Аз вече съм с пристъп на бяс, реакцията ми е агресивна, репликите - също. На дамата й писва и с право и ми отвръща с: "Аз не съм длъжна да знам какви проблеми имате, за да ми се караш сега все пак!". Така е. Всъщност аз съм в грешка и е моя вината да стигне разговорът и обстановката до такава фаза. Аз съм намусената, аз съм киселата, аз съм тази която излъчва негативизъм и аз съм тази която освен собствената си вечер, съвсем незаслужено скапа вечерта и на други хора. Имах далеч по-правилен начин за поведение и реакция. Имах вариант да поговоря нормално, да обясня подробно и да се разтоваря от натрупания стрес споделяйки какво ми тежи, вместо да стискам зъби и да товаря и себе си и околните. В крайна сметка се "взех в ръце" и вечерта завърши приятно за всички ни.
Разказвам това, защото е нагледен пример и за други ситуации в ежедневието ни, отнасящи се до какво ли не. Често очкваме някой "позитивен човек" да ни зареди нас самите, без да усещаме как с нервите и негативизма си, провокираме негативна реакция и у най-лъчезарните и сговорчиви хора с които общуваме. Когато на нас ни е криво, често не осъзнаваме, че сами си го правим още по-криво, че несъзнателно предизвикваме някого да ни отвърне с настроение и поведение идентично на нашето такова в даден момент. Естествено, че има и изключения, слагам ги в рубриката "неизбежни щети" :D
За това реших, че трябва първо да положа усилие самата аз. Да се вгледам във всичко това, което ми е наред и да го "метна на везната", за да натежи срещу това, което не ми е наред. Наречете го самонавиване, ако искате. Следващото е, че не трябва да забравям как не съм единствения човек на когото нещо му тежи и да си го припомням възможно най-често. Да се опитам, когато някой ми се намуси първо да му се усмихна, вместо веднага да се намуся и аз. Когато някой ми свири на светофара, вместо да му тегля няколко майни, да му пусна за секунди аварийните за поздрав и да му се усмихна в огледалото, или да направя извинителен жест... Винаги има шанс да оправя и неговото настроение, ако реагирам позитивно, а не негативно. Когато някой съсед за пореден път ме подмине без да каже едно "здравейте" - ще му кажа аз, може пък да ми отвърне със същото, вместо да изпадам за пореден път в мисли що за невъзпитани хора има и да се ядосвам на това половин час... Когато пак някой ме попита защо най-после не си направим бебе - ще взема подробно да обясня "защо", вместо да мълча и да стискам с убеждението, че няма смисъл да товаря някого с личните си грижи. Когато на мен ми е криво и някой ми се усмихне, ще се напъна да се усмихна и аз дори и да не ми е до усмивки наистина, най-малкото защото така няма на мен да ми стане по-зле, нито пък ще разваля нечие чуждо настроение демонстрирайки, че ми е кофти в момента.
И всъщност...както с малки и последователни стъпки извървяваме пътя към това да имаме дете, със същите малки и последователни стъпки градим личното си щастие, настроение и го предаваме на околните без дори да разберем понякога. Да, не винаги се получава, но си струва всеки един път, когато все пак се получи.
Преди да се запитаме къде изчезнаха позитивните хора, първо да се запитаме дали ние сме от тях. ;)
Поздрави :D
-
Сига бе.... :lol:
Какво сте се оклюмали ... аз знам само няколко неща, които ще ме свършат - даже не искам да си ги помислям...
Здрави ли сте, слънце навън грее ли (е не точно сега, ама утре гат му дойде времето), имаме ли си премиер дето ни разсмива всяка вечер, а?????
яяяяяяя моля, малко по-така:
http://www.youtube.com/watch?v=BSKKLROWgOI&feature=related
-
Lisko Сигурна съм, че въпросният господин е паркирал принуждавайки те да "летиш", като е нарушил всички възможни закони, което всъщност е много в твоя полза. Бих те посъветвала следното. Следващия път, когато решиш да излизаш, провери как е спрял, още преди да помъкнеш количка и бебета. Звъниш в полицията първо и казваш какъв е проблемът. Те ще пратят хора и ще напишат акт на господина, като "предястие". След това самите полицаи ще извикат паяка, за да му вдигне колата. В резултат на това, ще му се наложи освен да плаща акт, да се разходи до наказателния паркинг и да си плати за това, че автомобилът му е вдигнат. Неудобството за теб самата е, че вероятно цялото упражнение ще ти отнеме доста време (в зависимост от това в колко голям град живееш), но повярвай ми резултатът ще си заслужава. След такова приключение, няма да му хрумне повече да спира така, а и бързо ще се разчуе какво му се е случило, което е превантивна мярка срещу други мераклии склонни да паркират "тарикатската". :wink: Ако сама извикаш паяк - дължиш 15лв., ако извикаш полицията първо - не дължиш нищо, а и за този господин - ядовете стават двойни.
И аз писах бележки и си изографисвах вратите на гаража дълго време - полза никаква. Веднъж направих това, което съветвам и теб...ами 3-и месец никой не ми е пракирал пред гаража. Даже персоналът на отсрещното заведение, търчал да предупреждава мераклиите какво ги чака, ако спрат там :lol:
Успех в начинанието! Това, че имаме права само по себе си не е достатъчно, трябва и да си ги търсим, при това упорито.
-
аз с радост ще споделя, че познавам истинска позитивна дама и се радвам, че благодарение на нея откривам все повече приятни неща от живота. :D
рядко срещано явление са за мен позитивните хора, но работата ми е такава-иначе гледам да се обкръжавам от приятни приятли и познати.
-
Ох, трудна тема :?
Аз бях от тези хора.
После за едно известно време спрях да бъда, просто ми омръзна. Ти се усмихваш, стараеш се на човека срещу теб да му е хубаво и... нищо.
Сега пак се усмихвам, не че има на какво отгоре :lol:, ама май ми е по-добре.
Но, си запазвам възможността в ситуации, като тази на Лиско, да съм лоша и да беснея.
Търся златната среда дето се вика. Ако някой я намери преди мен да каже, моля :?
-
Здравейте,
вчера ми се случи...
Будка, в която заплащаме ел енергия и ВиК, нормално неработещи каси(все пак са монополисти) Плащайки ставам свидетел на обичаен скандал...кой е наред... Започна от мъж и жена на средна възраст и прерасна в житейски проблем на цялата опашка. Тежки дуъми от леки хора, според мен. Не издържах и попитах, защо сме толкова лоши хората и ако щете ми вярвайте те се смутиха и спряха да се карат. После си тръгнах и съжалявах, че не им казах всичко, което мисля, но сега осъзнавам, че просто ги съжалявам.
-
Още един позитивен, моляяяяяя :hello:
Я не така!
Тук май важи на 100% поговорката: Каквото повикало, такова се обадило!"
Ами като си позитивен, ти се случват само хубави неща, обграждат те весели, положителни хора ........ и т.н. Но ако ти се е случило нещо нетолкова добро - най-добре не търси виновен, а гледай по-ведро на нещата! И ще видиш, че лошото ще те загърби!
Примери около мен - колкото щеш! Един фрапиращ случай - ТЪП, ама ..... помня го като че ли беше вчера: Откраднаха ни една вечер нафтата от камиона. Отивам при нашите и те ме посрещат със следния въпрос: Какво е пострадал Милчо /мъжа ми/? При което аз изтръпнах! /меко казано/ И питам какво? А те - Източили ви нафтата на камиона!!!!! А аз - с усмивка на уста казвам: Ами те /крадците/ пак няма да имат, пък ние........ ще наваксаме - няма начин! При което баща ми направо полудя, че толкова леко съм го приела и ме нарече с една думичка, която се пострах доста да забравя, но в момента ме обиди много яко! И си тръгнах ядосана и обидена!
Е добре - кажете ми какво трябваше да направя - да бълвам обиди, псувни и пр. Ами какво ще ми помогне това?!?!?! Нищо! Само ще ми навреди - ще ми е черен целия ден! Е, те нашите се постараха да ми го направят, ама пак не успяха :lol:
И от всичко това да не остане някой с впечатление, че съм с лоши чувства към нашите - не, напротив - обичкам си ги до безобразие! Те просто се грижат прекалено много за нас, но това тяхното, дето им е набивано едно време........ Не мога да го разбера! И не искам!
Но пък донякъде успявам да ги убедя, че "белите с пари" /както казва една моя дружка/, не са повод за ядосване! И успяваааааааааам :lol:
А пък голяма част от песимистичните мисли са свързани с пари!
Лелееееее, който ме познава лично, пак ще каже: То не е добре това момиче, след всичко, което и мина през главата, пак си мисли, че всичко ще се оправи! Тук вече не визирам "белите с пари" :lol:
Така че, мацки, гледайте с усмивка на всичко и ще видите колко леко ще ви върви във всяко начинание! :lol: :lol: :lol:
-
Аз определено мисля, че съм позитивен човек. За съжаление все по-често изпадам в черни мисли и тревоги, загубих вяра в близките хора.
Но гледам да съм максимално позитивна, да съм благодарна, че съм жива и здрава. Да се виждам с позитивни хора, усмихнати приятели. Но за съжаление това става все по-трудно.
Нека се усмихваме повече :D
-
Къде изчезнаха...?
Ми ето ме ... ето ме :lol: :lol:
станахме двамаааа... двамааа :lol:
по природа съм много позитивен човек, от всичко най-мразя да мрънкам и да се оплаквам, но понякога живота ни поднася едни такива на вид малки изненадки, които обаче ни смачкват и колкото да ми се иска да съм позитивна се налага да съм реалист :?
Обаче, съм сигурна, че всяка от нас има поне по 3 причини заради които може да се усмихне и да бъде щастлива :wink:
-
То май вече сме трима :lol: :lol: :lol: ,определено не съм от негативните,ами обратното :lol: :lol:,все още има останали екземпляри като нас,но за жалост сме много малко,дано бройката нараства :wink:
-
Ей, Стефи, Маймун, ще ви връщам в първи клас - я бройте по-добре :lol: :lol: :lol:
Не че ще се броим де ....... :lol:
-
хахаахахахах :oops:,ама то сме били цяла дружинка бре,малеййй браво :lol:
-
хахаахахахах :oops:,ама то сме били цяла дружинка бре,малеййй браво :lol:
Хахахах, ама то и аз съм от позитивните, брееее хора!
Винаги си повтарям, че може и да стане и по-лошо! :D :D :D
-
хахаахахахах :oops:,ама то сме били цяла дружинка бре,малеййй браво :lol:
Даааааааа! И това си ме радва мене :lol:
Та, на въпроса от заглавието - тука смеееееееее :lol: :lol: :lol:
-
Няма ги, това е... Имам критерий.
В България как веднъж не видях усмихнат продавач или служител или един от хилядите случайни минувачи, който да погледне през нечии чужди очи и да види.
Такива ситуации ме нараняват, могат да ме изкарат извън нерви но ми "минава" след време.
Болката оставя следи, когато някой, който обичаш, се промени и загуби отношението си. Грешки се случват, никой не е в перфектно състояние на духа на 100 процента всеки един ден но... има хора, които се променят завинаги.
-
Много станаха позитивните, ако направим една лека представителна извадка, ми че то не останаха негативни.
Кво се оплаквате тогава? :wink:
"Аз не съм от тях, како Сийке"
Както дойде....
-
Аз лично, ве4е не мога да мисля позитивно. След всичко което преживях и след неуспешното ИКСИ съм се скапала тотално,целият свят и всички около мен са ми криви. С мъжът ми сме пред идеята за развод, временно се разделихме и така. Честно казано не виждам и смисъл да мисля позитивно. Ето, сестрата на моят мъж роди дете, захвърли го на свекърва ми и замина за чужбина. Ние я гледаме общо със свекито, от бебе и ето, че стана на 7 години. Майка й на малката не я виждала близо две години. В същото време аз искам дете и не мога да имам. Само ми кажете къде е справедливостта в този свят - ние искаме а не става, а другите и братята роми (без да засягам някого) се плодят и ги зарязват по домове! Затова не мога да мисля позитивно, сърдита съм на целия свят и на себе си дори. Особено на мъжът ми - все пак негова е вината да стигне до ИКСИ. Не, че е виновен, че имама проблем, но...
Аз ве4е съм на 38 години и не мога да се надявам на нищо пове4е. Не, че няма двойки които остават без деца до края на живота си, но аз усещам огромна празнота в душата си и ми се иска да не е така. И след скапаната Коледа и Нова година, настроението ми се развали още пове4е. Защото аз искам да бъда нормална и да престанат да ми задават въпроса - зашо нямаме бебе и като разберат, че мъжът ми е с проблеми, да ми казват със съжаление - ами ти си загубена, защо не го направиш с друг, той няма да се усети!. Ето това сме ние, хората, злобни и гадни. Съжалявам момичета, не искам да звуча толкова не позитивно, но така се чувствам.
-
Стоека, мила, това което си написала за хорските думи по отношение на мъжа ти е ужасно, направо нямам думи. Но, не всички хора са такива. Горе главата! Ще видиш, че след време ще си по-добре.. Времето наистина лекува - уверявам те. Стискам ти палци и ти пожелавам с мъжа ти да намерите отново пътя един към друг. :bighug:
-
Къде изчезнаха...?
Ми ето ме ... ето ме :lol: :lol:
станахме двамаааа... двамааа :lol:
Ако до всяко добро същество, застане поне още едно... тогава, тогава...
Айде и аз в кюпа на позитивноусмихнатите :lol: :lol: :lol:
Така де, оти да се косим, като ще ми мине :lol: :lol: :lol: Е, случват се гадости, ама то това си е чара на живота, не може винаги всичко да е на шест, и винаги да си усмихнат, но е важно да гледаш позитивно, и да си убеден, че нещата винаги ще се наредят. Пък и както всички знаем - всяко зло за добро :lol:
deep, по повод продавачите - пробвай се да се умихнеш на продавачката, да й кажеш добър ден и довиждане / лек ден. Отношението им се променя коренно :lol: Щом в супермаркетите, в които пазарувам касиерките ме помнят и ми се усмихват (а човекопотока хич не е малък), значи има ефект :lol: :lol: :lol:
-
Изкарах една доста крива година...трудна и сатурнова, от тези, в които липсват сериозни плутонови сътресения, ама буташ едвам, едвам ... ден за ден. Едвам ставаш сутрин, треперят ти душата и ръцете , абе крива работа... С титанични усилия, насила се карах да си играя с Никола, да чета приказки, да се разхождаме и междувременно да не му извия врата, като се разглезоти. Гледах малко хора да разберат (Джам беше един от потърпевшите :bighug:) Забелязах обаче, че ако се сопна на продавачката в магазина, ако се скарам със съседката, ако раздам правосъдие в офиса ми става 3 пъти по-гадно ...
Ся, всеки знае клишетата за това дето от нас зависи и пр. ама като се събудиш с топка в стомаха, не ти помагат много ... Преди, изпаднала вподобни депресивни състояния, ме нараняваха най-различни неща ... Сега, ама това не е плод на съзнателна автотерапия, просто ме разсмиват ... преди няколко дни, в разговор, някой подметна нещо за осиновяването и че щял да ме види като ми секне ентусиазма ... :lol: :lol: Ами така не се бях смяла отдавна ... такава откровена и афиширана глупост ме държа весела цял ден (не съм пушила трева честно :wink:) Миналата година щях ужасно да се засегна и да си правя автоаналаиз към две седмици.
Мисълта ми е, че аз лично май се уморявам да съм тъжна и депресирана ... затова като ми дойде много, ей така без нищо - става ихуууууу
Напоследък, много странно, в главата ми е снимката на Лиса с трите лисугерчета, ама не толкоз те, колкото усмихнатата муцуна на мама :lol: :lol: Е, няма такова зареждане... усмихвам се несъзнателно по цял ден... :D Да са ни живи и здрави :lol: :lol:
-
Мисълта ми е, че аз лично май се уморявам да съм тъжна и депресирана ... затова като ми дойде много, ей така без нищо - става ихуууууу
Ето така се чувствам и аз много често :) Просто когато водата ми стигне до устата - нещо ме изпушва на смях :P
-
А това някаква нова категория хора ли е "позитивни хора"?!
Постоянно нон стоп "позитивен човек" на мен ми звучи като нон стоп "неадекватен" на реалността и на случващото се около него човек.
Това може би е по силите на пример от учебник и на въображението на автора му да го изрисува така постоянно положително, че да подтиска обикновените хора, че са така неспособни да го приложат в реалния живот.
Все повече си мисля (от личен опит), че най-светлите и най-положителните книги по позитивно мислене се раждат в главите на най-депресираните и мрачни хора, и то като резултат да приложат теоретичните си измислици и обещания за генерална промяна в живота като автотерапия най-напред. Няма да се изненадам изобщо, ако се окаже, че самите автори се депресират най-много и още повече, след като напишат книгата си.
Иначе, аз правя разлика за себе си между това:
1. Да съм усмихната през деня и да имам причина и повод да се усмихвам;
2. Да имам настроение;
3. Да съм оптимистично настроена за изхода на живота ми и за изхода на света като цяло;
4. Да искам да съм добра, т.е. да реализирам добри постъпки (не ми се е случвало повече от едно добро дело на ден досега, няма какво да се изхвърлям), а има дни, когато съм си направо зле настроена към света, имайки предвид някои негови представители и себе си най-вече;
5. Да се държа колегиално с хората, с които работя;
6. Да спазвам етикецията, правилата за поведение в обществото и законите;
7. Да се мъча да си внушавам позитивна нагласа към света, т.е. философията ми за
живота да има и екзалтирано светли нотки, нещо като религиозен автотренинг напук на всичко случващо се.
Всъщност, като тегля чертата, и излиза, че не знам каква съм през повечето време!
Определено не съм постоянно позитивна, защото за мен това е нещо различно, което не стои между точка 1 и 6 и по-скоро стои в точка 7, на която се бунтувам поради неправдоподобието и.
-
Мисълта ми е, че аз лично май се уморявам да съм тъжна и депресирана ... затова като ми дойде много, ей така без нищо - става ихуууууу
Ето така се чувствам и аз много често :) Просто когато водата ми стигне до устата - нещо ме изпушва на смях :P
Същата работа съм и аз :lol: Явно е нормално, да не се шашкам, че са ми изгоряли бушоните :lol:
Относно позитивизма - амиииии, понякога колкото и да искаш да си позитивен, някак не се получава. Но това не значи, разбира се, че не трябва да продължаваме да опитваме :D Но е факт, че хората стават все по-затворени в себе си, вглъбени в собствените си проблеми и затова всички изглеждат намусени. И нормално, на какво да се усмихват - на поредния луд шофьор, който за малко не ги е отнесъл на пешеходната пътека? На постоянно растящите цени и безработицата? Изобщооо, колкото неща има, за които да се усмихваме, толкова има и за които да сме нещастни...за жалост.
Остава ни само надеждата, че все още не сме загубили способността си да се самоиронизираме и да се надсмиваме над гадостите в живота. А че позитивните хора не са изчезнали, то е ясно. Почти всички сме позитивни, просто тази ни природа е скрита някъде в нас, там където би оцеляла под ударите на живота.
П.С. Ауууу, как се отплеснааааах, леле, леле, какви откровения :lol: Извинете ме :D
П.С.2 Розичке, отново право в целта!
-
Особено на мъжът ми - все пак негова е вината да стигне до ИКСИ. Не, че е виновен, че имама проблем, но...
Защото аз искам да бъда нормална и да престанат да ми задават въпроса - зашо нямаме бебе и като разберат, че мъжът ми е с проблеми, да ми казват със съжаление - ами ти си загубена, защо не го направиш с друг, той няма да се усети!
Това не мога да го повярвам - наистина ли казваш на хората, че мъжът ти е с проблеми? 8O 8O 8O И ние сме на вашето диридже и вече 20 години се борим за дете. Но никога в разговор или на въпроси от този род, не съм си позволила да кажа, че мъжът ми има проблем и за това нямаме деца. Винаги казвам, че имаме общ семеен проблем. Най-вероятно и за това отношенията ни са се съхранили във времето! :lol:
И за да не спамя темата, ще напиша и нещо по нея. Аз съм един от малкото позитивни хора, които познавам. Не, не съм, а по-скоро бях. Сега мога да кажа, че съм по-скоро реалист. :( Колкото и криво и болно да ми е, гледам да не го показвам и да съм винаги усмихната и любезна с хората. Понякога и аз не успявам, особено напоследък, когато неприятностите са повече от хубавите новини, когато безпаричието, злобата, завистта, болестите и смъртта ни дебнат на всяка крачка. :( Имаше период, обаче, когато усмивката не слизаше от лицето ми, даже получавах въпроси защо се хиля толкова, какво се е случило? А аз само се усмихвах и им казвах и те да се усмихнат. :lol: Понякога се насилвам да се усмихвам и да бъда вежлива и любезна. Но все пак - по-добре да направя това усилие, може пък да заразя някого с него. Обожавам работата си, въпреки гадния шеф, обичам съпруга си, заради когото живея, благодарна съм, че сме живи и все още мога да мечтая!
-
Напоследък, много странно, в главата ми е снимката на Лиса с трите лисугерчета, ама не толкоз те, колкото усмихнатата муцуна на мама :lol: :lol: Е, няма такова зареждане... усмихвам се несъзнателно по цял ден... :D Да са ни живи и здрави :lol: :lol:
Фани, искаш явно да ме вкараш в онази ВАША ревлива категория:))))
На позитивните ревли:)))))
:bighug:Благодаря ти и се радвам, че успявам да те усмихна:)
Извинете за спама, само прелетях набързо:)
-
Права е Душето. И аз никога не казвам в кого от двамата е проблемът. Казвам имаме си проблем и толкова - отбивам всякакви атаки и опити на сульо и пульо да ми казват как да си лекувам стерелитета.
Ама, Лисе, ти наистина си супер позитивна и усмихната една такава :)
То не е лошо да сме си позитивни ревли ;) По-добре е отколкото негативни ревли :)
-
Аз викам да не съдим никого...
-
Това не мога да го повярвам - наистина ли казваш на хората, че мъжът ти е с проблеми? 8O 8O 8O И ние сме на вашето диридже и вече 20 години се борим за дете. Но никога в разговор или на въпроси от този род, не съм си позволила да кажа, че мъжът ми има проблем и за това нямаме деца. Винаги казвам, че имаме общ семеен проблем. Най-вероятно и за това отношенията ни са се съхранили във времето!
Не искам да се оправдавам, но не аз съм тази която коментира, че мъжът ми има проблем!. Това беше решение което той взе и държеше да се знае от приятелите и близките! Аз също смятам, че проблемът е общ, но все пак всеки има право на мнение
-
"Негативни ревли" е крайно интересна категория и звучи почти като оксиморон.
Въобще, пред непознати е супер лесно да минем за всякакви, щом е номерът в това да се самоназовем и илюстрираме после с един ред емотикони.
Иначе, всички плачем, най-много и най-вече за себе си. Аз поне заради световния глад не плача. Защото не съм позитивна, предполагам.
-
Наскоро чух коментар по радиото относно позитивното мислене и прекомерния му ефект във всяко измерение от живота ни. Барбара Еренрайх е написала много интересна книга за позитивното мислене - произхода му, превръщането му в стереотип и самоопределение за американците, прилагането и ефектите му в бизнеса и политиката.
Тук има чудесно обобщение от авторката (на английски) http://www.npr.org/templates/story/story.php?storyId=113758696 (http://www.npr.org/templates/story/story.php?storyId=113758696)
Положителното мислене не лекува болести. Американците са пословични с позитивизма си, но далеч не са най-щастливите хора на света, според изследване сред множество нации. За сметка на това са най-големите консуматори на антидепресанти.
За себе си извлякох поуката, че положителната нагласа с мярка е хубаво нещо. Но когато се превърне във водещ принцип за всичко и на всяка цена, позитивното мислене е опасен инструмент, който:
- насърчава консуматорството и очакването, че заслужаваме и се нуждаем от какви ли не вещи
- превръща хората от жертви на мащабни и независещи от тях процеси и събития във "виновници" за неволите им, и прави от социално значими проблеми "лични" беди
- налага оптимизъм, който е съзнателна нагласа, но не замества надеждата, която е необходима емоция за щастливо съществуване.
-
Цигуларче, напълно съм съгласна с теб.
Точно затова и написах първия си постинг в този дух. Понятието "позитивен=положителен" днес е на път да измести всички останали понятия като "щастлив, усмихнат, оптимистичен, доброта, добри обноски" и др., които сами по себе си са много по-богати на реално съдържание и нюанси, да не говорим за това, че по-лесно се визуализират и прилагат.
То е магическата дума, която уж казва всичко необходимо за това какъв да е животът ти, но в повечето случаи не казва нищо конкретно и е просто изпразнена от съдържание. "Позитивизмът" е новата религия на доволните от живота си хора. Какво по-изгодно за правителствата им.
Въобще, да си "положителен човек" днес е не просто модерно, направо си е изкушение да се назовеш като такъв.
Как обаче се разбира, че останалите не са такива?! Защото не е нужно да си постоянно усмихнат и с добри обноски, за да си "положителен=добър" човек в очите на останалите. Твърде семпло е като обяснение за нещо, което е преди всичко вътрешно състояние, за да има само външни маркери.
-
Като ходя отвреме навреме за по десетина дни в Лондон на гости, всеки път ми се случва едно и също:
Като се кача в метрото, потънала в собствени мисли, по някое време се оглеждам и ми става много неудобно, изглеждам толкова намусена и угрижена, а около мен всички си гледат ведро. Разсъждавам си, добре де, сигурно и тия хора страдат от стерилитет, имат болни близки, нямат партньор до себе си, имат здравословни проблеми ... Това явление много ме впечатлява. Следващият път - пак същото. Сякаш само напоследък, откато имаме Марти, вече е по-добре. А в България си изглеждам като всички останали :lol:
-
"Негативни ревли" е крайно интересна категория и звучи почти като оксиморон.
Въобще, пред непознати е супер лесно да минем за всякакви, щом е номерът в това да се самоназовем и илюстрираме после с един ред емотикони.
Иначе, всички плачем, най-много и най-вече за себе си. Аз поне заради световния глад не плача. Защото не съм позитивна, предполагам.
:))))Вероятно трябваше да поясня когато написах спама за Фани:)
Под категория ревла, позитивна или негативна, имах предвид годишните номинации на Зачатие "Форумна ревла":)
-
Лиско, схванах те бе, дарлинг! :D
Просто си разсъждаваме за понятията, съдържанието им и новото словотворчество...
-
Лиско, схванах те бе, дарлинг! :D
Просто си разсъждаваме за понятията, съдържанието им и новото словотворчество...
Ами, знам аз, че не си от обидчивите, особено за такива глупости ама викам да поясня за по-сигурно:))))
Лека и спокойна вечер:))))))
-
deep, по повод продавачите - пробвай се да се умихнеш на продавачката, да й кажеш добър ден и довиждане / лек ден. Отношението им се променя коренно :lol: Щом в супермаркетите, в които пазарувам касиерките ме помнят и ми се усмихват (а човекопотока хич не е малък), значи има ефект :lol: :lol: :lol:
Права си Рали, така е, ама и туй съм пробвала по някога се получава и наистина си променят отношението ама по-често аз изглеждам неадекватно.
Но както казах никой не може да е на 100 процента в най-доброто състоятние на духа
и за това все по-малко се замислям в ежедневието си.
Фани е права, че дори и да си прав и си устоиш правото, после не се чувстваш добре а по-зле.
В края на краищата очевидно е, че най-важно е всеки да се чувства добре и щастлив в собственната си представа за своя живот.
А позитивността не е константна величина, както и негативизма, всичко зависи от обстоятелствата в живота на отделния човек.