www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Осиновяване на дете => Темата е започната от: bigben в Януари 17, 2005, 11:57:12 am
-
Ами аз като все още НЕ-БАЩА (,но искащ) бих искал да задам следния въпрос: (изключвайки факта, че собственото дете е най-добрия избор)
- какво е по добре да се бориш с медицината до край (вкючително инвитро), изтощавайки се емоционално, психически и т.н
- или виждайли, че шансовете са МАЛКИ да се откажеш и да тръгнеш по другия път - ОСИНОВЯВАНЕТО???
Моля да сте откровени и искрени в отговорите и коментарите си.
-
.Ами аз бих се борила до като наистина всички възможности се изчерпят.Ако след всички опити не се получи,бих си осиновила дете без изобщо да му мисля.Осиновено или не,аз ще имам дете!!!!!Да вярно,че борбата е свързана с много нерви,сълзи,средства,но мисля ,че всичко това си заслужава.
-
това е много трудно решение! При положение, че медицината все пак дава някакви шансове, ще опитаме всичко възможно - все пак ще бъде много хубаво борбата ни да има успех! Ако след всичко това не стане - ще мислим!
-
много трудно е това като избор особенно когато единият от партньорите е напълно в ред...аз ако гледах само мене си бих осиновила ама за да усиновя ще предпочета всичко да сме пробвали и освен че сме пробвали ще поискам да се разведа чак тогава бих усиновила
-
Първо бих опитала всичко възможно и тогава със сигурност бих осиновила дете.
Мисля че, за да осинови едни семейство дете, трябва и двамата родители да са готови и да го искат.
Обачемалко ме натъжава мнението на L_R , че едва след развода ще се реши на подобна стъпка.
-
L_R , сложи си наново аватарчето! От профила ти във форума!
-
Мисля си,
какво ми пречи да продължа да изчерпвам всички възможности на медицината, докато първото ми /осиновено/ дете расте пред очите ми и ме държи здраво стъпила на земята?
Защото, момичета и момчета, проблемите ни толкова ни обсебват, че, каква файда да си родим дете, като няма да можем да му дадем спокойствие и щастливо детство, защото сме тотално изчерпани и преобразени от борбата? М?
-
Мисля си,
какво ми пречи да продължа да изчерпвам всички възможности на медицината, докато първото ми /осиновено/ дете расте пред очите ми и ме държи здраво стъпила на земята?
Защото, момичета и момчета, проблемите ни толкова ни обсебват, че, каква файда да си родим дете, като няма да можем да му дадем спокойствие и щастливо детство, защото сме тотално изчерпани и преобразени от борбата? М?
Мойте ПОЗДРАВЛЕНИЯ за това което си направила.
Аз лично смятам, си постъпила НАЙ-ДОБРЕ от всички, които са писали по-горе... ПОЗДРАВЛЕНИЯ за куража да го направите ТИ СЪПРУГА ти и ДЕТЕТО което расте около вас...
УСПЕХ....
-
Тук роля обаче играят и годините според мен.Аз съм на 23г. и мисля,че е твърде рано да предприемам стъпката осиновяване-имам толкова години пред мен,през които да опитам всичко.
-
Обсъждали сме това със съпруга ми и двамата сме на мнение, че ще опитаме и дадем всичко от нас за собствено детенце и едва, когато сме поставени пред 100% факт, че няма да стане ще осиновим. Но също така сме обсъждали и говорили, че дори и да имаме наше си дете ще осиновим(е за съжаление това зависи и от други фактори). Но някак ми се вижда нечестно да осиновим дете преди да сме изчерпали всички възможни варианти. Душичката ще има нужда от цялото ни внимание, обич и грижи.... А това за съжаление е несъвместимо с борбата за собствено дете. Ух, малко объркано стана :oops: :oops: :oops: , но се надявам, разбрахте какво искам да кажа :?
-
Bigben,
Сигурно на всички тук ни е минал през ума и този вариант...
Аз също съм мислила по този въпрос, говорили сме със съпруга ми, но сме решили, че още е рано. И аз като останалите момичета смятам да пробваме докато се изчерпят възможностите ни - тези на медицината, финансовите ни и емоционални сили за опити за наше биологично дете и чак тогава да осиновим. Има някои моменти, които всички тук копнеем да преживеем - положителен тест за бременност, усещанията на растящия живот, ритането на бебето, раждането, кърменето ... Знам, че човек може да бъде родител и то достатъчно добър и на осиновено дете, да го обича като свое, но според мен за да отвориш една нова страница първоя трябва да затвориш старата. И двете процедури са еднакво стресиращи и емоционално обременяващи, че е почти невъзможно да се съвместят. Освен това за да осинови дете двойката трябва да е готова за това. Понякога за това е нужно време.
-
...Но някак ми се вижда нечестно да осиновим дете преди да сме изчерпали всички възможни варианти. Душичката ще има нужда от цялото ни внимание, обич и грижи....
Дали се опитваш да кажеш, че би правила разлика ако да речем имаш първо осиновено и след това родено дете - и би правиюла разлика кое кое е???
ТРЯБВА ЛИ ДА ПОСТЪПВАМЕ ТАКА??????????
-
мисля,че не си я разбрал.Аз смятам,че не можеш да се отдадеш напълно на осиновеното детенце,докато не си сигурен ,че наистиня нямаш шанс за собствено-т.е. докато не си пробвал всичко.А иначе за разлика мъжду децата-не не мисля,че ще правя някаква разлика.Но мисля,че даже за осиновеното по-ще треперя-да не се чувства по-различно,по-малко обичано и т.н.Собственото дете пък ще внесе нови прекрасни емоции-преживяването на 2-те чертички,бременност,раждане,кърмене....
-
реалното казвам не тъгувайте за мене...така си е мъжа като е екстра и причината е само в мен даже и да усиновим след време ще съжалява че си няма негово дете от плът и кръв ...
-
L_R не бива да мислиш така,вие за това сте семейство,защото се обичате,приятели сте ,едно цяло сте.Не сте се оженили единствено,за да имате дете-то дете от всеки може да има човек.Ти ако нямаше проблем,а проблема е в мъжа ти-ти би ли го изоставила?Аз мисля,че той ако те обича не би позволил това да ви раздели.
-
реалното казвам не тъгувайте за мене...така си е мъжа като е екстра и причината е само в мен даже и да усиновим след време ще съжалява че си няма негово дете от плът и кръв ...
... ами да ти кажа честно аз като мъж ДА НАИСТИНА бих се почувствал така и бих искал да си имам МОЕ ДЕТЕ. Да не говорим, че това ако е в жената причината, че ще е винаги поне една от причините за поредната караница, НО АКО НАИСТИНА ОБИЧАМ ЖЕНА СИ НЯМА ДА ГО НАПРАВЯ НИКОГА
-
...Ти ако нямаше проблем,а проблема е в мъжа ти-ти би ли го изоставила?Аз мисля,че той ако те обича не би позволил това да ви раздели...
АЗ лично смятам, че ако двама се женят, то е защото ИСКАТ да са заедно, и е на заден план ДЕТЕТО, и ако се женят само заради детето, то тогава да не се женят май ще е по-добре.
Да не говорим, че наистина е възможно една здрава жена да нанесе такива психологически травми на мъжа си каквито ме можете да си представите.
ИЗПИТАЛ СЪМ ГО НА ГЪРБА СИ И ЗНАМ КАКВО Е. Резултата е, че повече и да искаш не можеш да правиш секс с нея, както и да се насилваш...
-
За себе си лично мога да кажа,че бих опитвала до край,че и след това.А ако все пак нищо не се получи,винаги може да се осинови дете и това е един прекрасен вариянт.Лощото обаче е,когато започнем да се самообвиняваме когатото вината е в нас.Това ни прави нервни,раздразнителни и много мнителни.И определено мисля,че травмира човека до нас.А щом той ни е избрал знаейки за проблема и ни обича и разбира-е,какво по-хубаво оттова:)Не е нужно да го отблъскваме,а да приемем протегнатата ръка и да продължим напред заедно в борбата:)
-
...Но някак ми се вижда нечестно да осиновим дете преди да сме изчерпали всички възможни варианти. Душичката ще има нужда от цялото ни внимание, обич и грижи....
Дали се опитваш да кажеш, че би правила разлика ако да речем имаш първо осиновено и след това родено дете - и би правиюла разлика кое кое е???
ТРЯБВА ЛИ ДА ПОСТЪПВАМЕ ТАКА??????????
Дааааа - не си ме разбрал! То и постинга ми е доста объркан. Но да отговоря - НЕ няма да правя разлика между осиновеното и мое детенце. Точно в това е въпроса- искам да съм приключила напълно с опитите и да съм приела факта че няма да имаме наше биологично дете, преди да осиновим. Искам да му дам ЦЯЛАТА любов на света, а това ще стане трудно ако мисълта ми е обременена!!!!
Надявям се разбра какво искам да кажа този път!!!!
-
Дааааа - не си ме разбрал! То и постинга ми е доста объркан. Но да отговоря - НЕ няма да правя разлика между осиновеното и мое детенце. Точно в това е въпроса- искам да съм приключила напълно с опитите и да съм приела факта че няма да имаме наше биологично дете, преди да осиновим. Искам да му дам ЦЯЛАТА любов на света, а това ще стане трудно ако мисълта ми е обременена!!!!
Надявям се разбра какво искам да кажа този път!!!!
Да мерси за пояснението...
-
ти си противоречиш малко...
от една страна признаваш, че ако причината е в жената, ще се чувстваш кофти с осиновено и ще искаш свое дете.
от друга страна се оплакваш, че здрава жена може да нанесе жестоки психически травми на стерилния си мъж.
аз не вижда разликата между двата случая, но ти явно я правиш!
опитай се първо да намериш разбирателство със себе си, а след това анализирай и поучавай другите...
-
работата е там че човек се променя и все нанякъде го избива а мен ме избива натам че мога и сама да си страдам няма нужда мъжа да ме търпи и да понася всички отия приказки безсолни които и сега ги слушаме от почти всички роднини приятели и познати а що се отнася до мен бех гледала чуждо дете и бих му далла всичко което мога
-
Познато семейство - с двама синове.
Големият - осиновен, малкият - родил се късно естествено, както често се случва.
Добри синове.
Бащата - с голям бизнес, но вече много възрастен.
Остави всичко на осиновения - защото е по-голям, по-уравновесен, по-отговорен, защото ще издържа и ще изучи малкия в чужбина. Ще му даде образование и професия.
Добри синове - много се обичат.
Как ли този баща е взел това решение?
Колко безсънни нощи...
-
Когато лежах за задържане преди години в "Патологична бременост" -имаше една жена от Разград - с девет спонтанни аборта.
Начална бременност.
Та тя казваше: "Аз от София ще си тръгна този път с бебе". А аз и говоря, че човек нищо не знае, всичко е божа работа, дано, ама...хък...мък...
А тя се смее: "Аз съм си уредила всички документи за осиновяване, ще стоя в София до термина и в Разград ще се върна с бебе".
Роди живо и здраво момиченце. :lol:
-
ти си противоречиш малко...
от една страна признаваш, че ако причината е в жената, ще се чувстваш кофти с осиновено и ще искаш свое дете.
от друга страна се оплакваш, че здрава жена може да нанесе жестоки психически травми на стерилния си мъж.
аз не вижда разликата между двата случая, но ти явно я правиш!
опитай се първо да намериш разбирателство със себе си, а след това анализирай и поучавай другите...
Ами не бих казал, че си противореча, защото (за това съм написал и ДВЕ ОТДЕЛНИ МНЕНИЯ) съм отговорил ако съм в едната или в другата ситуация какво бих направил.
Извинявам се ако не е било ясно на всички които са го прочели...
-
И така близо 1 месец Ви питах, и сега да оточним:
-100% сте за МОЕ ДЕТЕ, но изглежда след като сте отхвърлили идеята за ЧУЖДОТО май отново не сте наясно какво искате - 100% да е ваше или просто ще се предадете на СЪВЕТИТЕ НА МАМА И БАБА...
Как ще коментирате???
-
какви са съветите на мама и баба и т. н.
питам щото моите такива се отказаха от мен....
-
какви са съветите на мама и баба и т. н.
питам щото моите такива се отказаха от мен....
ами не знам конкретно какво биха казали, но предполагам нещо от типа НЕ СЕ БЕЗПОКОЙ НЕЩАТА ЩЕ СЕ ОПРАВЯТ НЯКАК СИ - ХОДИ ТУК... ТАМ... ИМА НАДЕЖДА...
-
Мисля си,
какво ми пречи да продължа да изчерпвам всички възможности на медицината, докато първото ми /осиновено/ дете расте пред очите ми и ме държи здраво стъпила на земята?
Защото, момичета и момчета, проблемите ни толкова ни обсебват, че, каква файда да си родим дете, като няма да можем да му дадем спокойствие и щастливо детство, защото сме тотално изчерпани и преобразени от борбата? М?
Това,все едно аз съм го писала.Много преди да разберем,че ще е толкова трудно,искахме след като си имаме детенце да си осиновим още едно.Не разбирам защо да не се случат нещата в обратен ред.
А колкото до близките,не мислите ли,че страдат повече от това,че детето им се измъчва,отколкото от това,че нямат внуче :?:
-
А колкото до близките,не мислите ли,че страдат повече от това,че детето им се измъчва,от колкото от това,че нямат внуче :?:
Абсолютно съм съгласна. :balk_145:
-
Аз бих си осиновила детенце. Изпитвам страх, огромен страх. След всички мъки, сълзи, болници - кой ще дойде при мен? Искам здраво дете - физически и психически... Разбирате ли ме? Няма да издържим ако след тези мъки се наложи да гледаме дете със здравословни проблеми... Много ли егоистично ви звуча? Искам да отгледам пълноценен живот - искам да видя как детето ще полети, как ще си създаде семейство, искам внуци...
Не си представям да взема болен човек и тъй като ще сме доста стари, няма да можем нищо да направим за него... Нищо, защото ще сме изцедени финансово от инвитро опити, от болници...
Искам да осиновя здраво дете.