www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Нашите дългоочаквани деца => Педиатрични грижи и консултации => Темата е започната от: Dji-djo в Юни 02, 2009, 11:55:58 am
-
През м.12.08г. сина ми беше опериран от доброкачествен тумор-хемангиом или още го наричат хамартом.Пет месеца по-късно горе-долу на същото място отново има образувание,макар и по-различно.Моля ви,ако има и други майки минали през такъв проблем да ми пишат на лични,за да ми помогнете да се ориентирам какво следва и има ли повод за притеснение.
-
Живе,само
ще се моля за вас всичко да е добре.
Ако с нещо друго мога да помагам,насреща съм! :bighug: :bighug: :bighug:
-
Джи -джо и ние имаме отзаде на тила ,третираме го с криотерапия засега .Хемангиомите до 18 месеца растът и след това започват да се смаляват(разграждат) ,ние успяхме да задържим формата и не се увеличи кой знае колко ,даже сега започна и да си сменя цвета .Вече става година и половина го третираме по 1 път на месец ,но си седи все оЩе като топче меко и издуто и все оЩе много внимавам като я сресвам да не го закача с гребена .По принцип хемангиомите са доброкачествени тумори ,мисля като поотрасне малко да пробваме с лазер(много добри резултите дават като гледам) ,тук оперативно не са ми предложили да го махат .Успех
-
И Алекс има на кръста от ляво, прилича на дренка. Аз също съм имала и мислехме, че нещо наследствено. Няколко лекари питам дали ще се наложи да го махаме и как да процедираме, но всички викат, че е рано да се мисли за това. Моето се е уголемявало с разстежа и затова е махнато, но неговото ми се струва, че спря да расте и си промени даже и цвета. Избледня и като чели започва да се обезличава. може и да си въобразявам де.
А кога трябва да се маха, на каква възраст и операцията може ли да е с месна упойка.
-
При моя син е на врата,на кръвоносните съдове и го оперираха 1м. след като се появи.Появи се за една нощ и много бързо порастна и се промени.На първата ехография изглеждаше киста с бистра течност,два дни преди операцията на ехограф изглеждаше като моята ендометриозна киста-пълно с кръв и с големината на половин кайсия,като над повърхността стърчеше "костилката",а останалото беше вътре и явно притискаше нещо,защото детето /тогава на 1г. и 3 м. показваше,че го боли гърлото и започна да кашля.
Шакира,а какво представлява тази криотерапия и къде живеете вие.Нито тук в Б-с,нито в Пирогов споменаха за нея
-
Джи-джо, ние все още не сме стигнали до операция....в момента изчакваме да видим дали ще расте още или не. В момента не се е променял от няколко месеца. При нас е на долният клепач от вътрешната му страна във външният край. Появи се изведнъж към 3тият месец, забелязах синината в края на окото. Ходим на прегледи, защото се опасяват, от нарастването му да не даде отражение на зрението - ако му пречи, това око да стане мързеливо и да натоварва повече другото....за момента няма проблеми. Разбира се не може точно и те да предвидят какво би станало, защото това което се вижда в окото, е една част, а навътре (ако мога така да кажа)има още от хемангиома. Ако се наложи интервенция ни казаха или операция или кортикостероидна терапия - инжектиране направо на мястото, което се прави на няколко пъти защото много боляло. Но ми казаха че има странични ефекти, опасяват се в усилията да оправят хемангиома, да не се навреди на зрението, което било твърде вероятно, също имало и пигментирне на кожата на мястото и т.н. За лазер също стана на въпрос, но за момента всички са на мнение да изчакаме, защото след фазата на бърз растеж, в някакъв процент от случаите след застоя, следва регресия и може напълно да се свие.
Хемангиома бил проблем на съдовата система - оплитане на капилярчета, и оставам с впечатление че е доста срещано.
Разбира се в случай,че започне да пречи на зрението, ще трябва да вземем някакво решение за лечение.....
Надявам се при всички Ви нещата да се развият максимално добре и без проблеми !
-
Розичке,на мен някой от лекарите ми каза,че е много рядко срещано заболяване,но може да е имал впредвид конкретно за мястото на което излезе при моя син.Но сред децата заченати след стерилитет явно е често срещано и това ми напомня за думите на аптекарката,която навремето ме снабдяваше с прегнил и мерионал,че от вагиналния утрогестан ставало натрупване,което води до вродена предразположеност към хемангиом. Макар че аз винаги съм била на дуфастон,освен при неуспешното инвитро месец и половина преди да забременея. Тогава го слагах още преди пункцията до 2-3 дена след първия отрицателен тест 3Х2.Така че аз не съм го ползвала системно, но ако е вярно че той е причината значи трябва да се преразгледа ползата от прилагането му и да се предписва основно дуфастон или ако има и други добри прогестеронови препарати.
Малкото го водихме на лекар,но още от вратата при вида на зелената хирургична дреха на лекаря изпадна в ужас, вкопчи се в мен и не даваше нито да го пипне, нито да го види на ехограф. Плачеше,пищеше,тръгна сам да си облича блузата за да си ходим. Доктора /хирург-онколог, първия път той го прегледа най-напред/ опита да го прегледа така както е заврян в мен, но пипаше на сляпо, а с ехографа беше ужасна мъка и не знам къде успя да погледне, но каза, че от това което е успял да пипне и да улови на ехографа смята, че новото образувание е различно от първото и според него е реакция на организма от операцията /която беше преди почти 6 месеца/ и с растежа на детето ще се оправи. Каза да го наблюдаваме. Само че детето продължава да си хваща гърлото и да казва че раната го боли, даже сам каза да го водим на доктор. Смятам в понеделник пак да опитаме, при друг лекар, който надявам се ще е поне с бяла престилка. Не че не се плаши от тях, но поне не е изпадал в такова шоково състояние. Толкова се беше уплашил, че цялото му телце беше вир вода, не можеше да поема въздух от рев и писъци. Едвам се удържах да не заплача и аз.
Искренно се надявам да не стигнете до операция, защото освен физически, децата го изживяват и много тежко психически. Да не говорим за безмилостното бих казала жестоко отношение на старшата и още 1-2 сестри в детското отделение на Пирогов. 3 месеца след като се прибрахме още разказваше как сестрите му дупчили ръчичките и крачетата и че има рана на вратлето. Ако има макар и малка надежда от лечение без операция опитайте, защото и във вашия случай мястото на което се намира хемангиома е много рисково. Ще се моля за всички вас децата да оздравеят, като хемангиомите претърпят обратно развитие и никога да не стигате до операция.
-
Когато търсех в интернет нещо по въпроса, намерих доста информация и снимки, но снимките бяха основно на хемангиоми, по главата, лицето, тялото.....никъде не срещнах информация, мнение или снимка за такъв в окото. При вас също може мястото да е рядко срещано. Но просто от прочетените теми и мнения, от срещани хора и деца по улиците, затова ми изглежда че е доста разпространено. Честно казано не мисля че има връзка с ин витрото, но може и да греша. Аз и това питах де, дали е резултат от начина на зачеване...лекарката отрече и ми обясни това, което вече бях чела като информация в разни сайтове и статии. Питах и дали е наследствено, не че знам да имаме такова проявление някъде из роднините....
Дано наистина с времето се облекчи състоянието на детето и преодолее стреса...Дано не се налага нова интервенция и всичко свърши час по-скоро.
-
Наистина често се срещат. Дъщеря ми имаше много малък, който се появи като беше на 1 месец и нарастваше до максимум 2 см, като след известно време се скри. Дъщерята на братовчедка ми обаче се роди с много. На главата, на крака, на врата, на дланта - къде ли не. Даже я гледаха на ехограф да видят дали няма вътрешни. Този на главата беше като огромна цицина, но за година и половина стана почти плосък. При нея слава богу регресират. Надявам се и при вашите дечица да е така.
п.п. Аз бях на утрогестан близо 4 месеца 3х2, не мисля че има връзка. А моята братовчедка не е вземала нито 1.