www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: Melrose в Март 31, 2006, 07:18:39 am
-
Момичета, отчаяна сам вече! Отчаях се от съпруга ми. 4 години опити за дете, резултат никакъв. При мен нияма причина за безплодие. Всичките лекари, които съм посетила ми казват все едно и също 'ъЕла с мъжа си''. Да, ама той не иска и да чуде за лекари, изследвания, спермограми.... Проблемът не бил при него, бил сигурен в това. В неговото семейство всички зачевали и раждали без никакви проблеми. Обичаме се с мъжа ми, живеем от години в чужбина, имаме хубава къща, професии, но липсва детето. Съпругът ми казва, че ако не ни е писано да имаме дете, то никакви лекари и лечения не биха ни помогнали. Не знам какво да правя. Объркана сам. Сигурно и това което ви пиша ви се струва объркано, но така и ми е в душата. Идея нямам какво да правя. Обичам съпругът ми, но искам и дете. не мога да си представя живота ми да продължи по този начин дълго време. Ще се побъркам от мисълта, че трябва да избирам между съпругът ми и това да бъда майка. Не знам как да постъпия. А и съпругът ми не иска и да чуе за осиновяване. Моля ви дайте ми съвет какво да правия. Да се оставя на съдбата или да предприема решителни действия, Ниякоия от вас попадала ли е в подобна ситуация. Горещи благодарности на всички, които са прочели моят проблем и ви желая много късмет и дано скоро да гушкате своите дечица.
-
Мила Melrose, не се притеснявай, голяма част от нас сме били до една или друга степен в тази ситуация. На мъжете им е много трудно в началото да се пречупят - страх от навлизане в много лично пространство предполагам, страх да не изкочи там проблемът и да го понесат тежко, страх да не ни загубят ако се окаже, че не могат да ни дадат това, което най-много желаем. Аз лично моят го подсещах всеки месец в продължение на година и половина, докато отиде да направи спермограма, все отлагаше - казва рано е още, дай да видим сега ако не стане тогава и така всеки месец и след всеки месец измисляше причина и се дърпаше, докато открих "клуб Проблемно забременяване" в Dir пред три години и половина (леле кога мина това време 8O ). Там момичетата ми дадоха импулс да действам сериозно, може би иначе щяхме да загубим още време в напразно чакане, защото именно в спермограмата се оказа проблема при нас и всякакви изследвания на мен при това положение се оказаха безсмислени. В крайна сметка вече така свикна милото ми със спермограмите за толкова години и с тази тема, че ми прави впечатление същия този човек ме кефи като започне да говори за сперматогенеза, морфология, левкоцити и т. н. и изобщо не му пука - приема го като обикновено изследване като измерване на температура и изследване на урина. И докато в началото аз водех война с него за всяко изследване и трябваше да го убеждавам по няколко пъти, то накрая вече той беше тласъка на всичко, а аз се бях предала почти.
Поговори с него, обясни му, че това е елементарно и много мъже го правят и винаги то се прави първо, когато се започнат изследвания, че дори и да има някакъв проблем в по-голямата част от случаите се решава само с хапченца, в много краен случай се стига и до операция или по-сложна асистирана процедура. И така ще е ясно като отидеш ти да правиш изследвания, че проблемът със спермограмата е елиминиран в единия случай, а в другия директно ще пристъпите успоредно с другите изследвания и към лечение и решаването му и няма да губите време.
-
Мелроуз, чела съм и за други подобни истории като твоята. обикновено повечето български мъже упорито се съпротивляват на мисълта да им изследват спермата (нещо, с което в медицината се започва, а не се завършва изследването на стерилната двойка!), защото си мислят, че ако не дай боже се окажат нещо не в ред - о, ужас, не са мъже вече!
обикновено, след активна идейно-възпитателна работа от страна на жената, повечето преодоляват това запъване.
но твоят случай е тежък - 4 години, ти си изръшкала сума доктори, а той вади от 9 кладенеца вода... затова казвам, че съм чувала и за други подобни случаи. обикновено, в такива случаи накрая се оказва, че мъжът ЗНАЕ, че има проблем! знам една потресаваща история за близо 10 годишен стерилитет, когато жената буквално е откраднала сперма от мъжа си (не ме питай как!), за да я занесе на анализ и се оказва, че вътре няма нито един сперматозоид - ни жив, ни умрял!
аз сериозно бих заподозряла такъв мъж, честно...
а твоят мъж е тройно нечестен към теб - 1. те е оставил да преминеш през толкова физически и психически мъки от изследванията, които при жената са мното, тежки, и болезнени; 2. оставил те е да тънеш в неяснота относно причината за вашия стерилитет ; 3. не иска да си осиновите деца, след като е готов с лека ръка да приеме перспективата да нямате свои.
помисли си сериозно доколко държиш да живееш точно с този мъж и да имаш деца точно от него....
ако много държиш - не ни питай нас за акъл, а започни активна психо-обработка. тия глупости с "Съпругът ми казва, че ако не ни е писано да имаме дете, то никакви лекари и лечения не биха ни помогнали", съпругът ти да ходи да ги разправя на кварталните бабички! може да се окаже, че има такъв проблем, който лесно се преодолява с една обикновена и евтина инсеминация дори! хората, като искат деца, успяват дори и при липса на сперматозоиди в еякулата - има методи за вадене на клетки на сперматогенезата от тъканта на тестисите! науката е толкова напреднала, че просто няма какво да коментираме. но явно твоят съпруг просто НЕ ИСКА деца. само дето не разбирам при това положение защо те е оставил 4 години да се мъчиш - сигурно се е надявал просто "да ти мине", а това е доста жестока психоигричка...
честно казано, ако не държиш детето да е точно от тоя мъж, при положение, че на теб ти няма нищо, сещаш ли се какви други алтернативи има? пък после той гък не може да ти каже, нали в неговото семейство всички мъже оплождат с лекота?! не може да каже - не е от мен, аз съм стерилен! :)
и за капак на всичко, много съм любопитна този твой съпруг българин ли е или чужденец?
-
Подзказвам ти вариянт - доносрска инсеминация. Мъжът ти ще си мисли че е супер МъЖ, а ти ще имаш дете. Хубавото при донорската е че можеш да подбираш донора и да прилича физически на съпруга ти. Тупай си топката и това е.
-
Melrose мила,
проблемът ти е много сериозен, чесно да ти кажа и моят мъж се дърпаше в началото. Просто ако мъжът наистина иска да има дете, трябва да положиш малко усилия, разясненния, сълзи - това много помага :oops: и пак разяснения! Кажи му, че Господ може и да иска да имате деца, но може и да иска да му даде урок...Какви са тези приказки : "В моето семейство никога не е имало проблем!" , с една дума видиш ли "Проблемът непременно е в теб!" . Не може така да се разсъждава, защото така или иначе проблемът си е общ и ако не положите и двамата усилия (навреме, защото възрастта е от много голямо значение) просто може и да не стане. Това последното въобще не ти го пожелавам, мила! Така че действай! И съвсем скоро да се похвалиш с новина... :)
-
jam, не е така душата, не са толкова лоши, просто са от друга планета и не можем да ги разберем явно. Сигурна съм, че моят мъж не го е правил нарочно и не е искал да ме нарани през цялото време на отлагане. И за донорска и за осиновяване сме си говорили доста пъти - е не им е лесно да говорят за това, отхвърлят го на първосигнално ниво в първия момент и им трябва много повече време да узреят, отколкото една жена.
-
Мила Melrose, четейки това, което пишеш ми настръхва "козинката"....
Разбирам, че на много мъже (включае и моят) им е много трудно да се пречупят и да отидат на изследвания, но това да каже "ние нямаме проблеми и няма да се изследвам" и "не искам да осиновяваме" едновременно е направо ужасно :x
Да си кажа честно, и моят мъж отхвърля идеята за осиновяване (засега), но от друга страна, когато решихме да видим какъв е проблема, и като му дадох да прочете материали от тук, разбра, че първото и най-важното за нас е той да отиде да се изследва. Резултатите ни не са от най-добрите, говорим за инсеминация засега, но той влага всичките си усилия в подобряването на своите показатели, защото знае, че много искам детенце, а и той самия иска да си имаме (ама държи да е момиченце :roll: )
Затова не мога да разбера егоистичната постъпка на мъжа ти! Може би ще бъде добре да го хванеш и да поговорите за това, дали той ИЗОБЩО иска да има деца, дали е готов за това, защото от това, което ти пишеш искренно се съмнявам... Просто седнете, поговорете, изяснете си нещата веднъж за винаги, и от там нататък ти преценяваш сама за себе си какво да правиш - дали да останеш с този мъж и да имате детенце (пък било то и чрез донорска инсеминация) или просто живееш с пълен егоист, с който няма да си щастлива, но още не си го осъзнала (съжалявам, че го пиша, но съм преживяла навремето нещо подобно, и не го пожелавам никому).
Но пак ти казвам - диалогът е в основата на нещата.
Успех миличка и ни пиши как се развиват нещата. Винаги можеш да разчиташ на помощ и подкрепа от нас.
-
jam, не е така душата, не са толкова лоши, просто са от друга планета и не можем да ги разберем явно. Сигурна съм, че моят мъж не го е правил нарочно и не е искал да ме нарани през цялото време на отлагане. И за донорска и за осиновяване сме си говорили доста пъти - е не им е лесно да говорят за това, отхвърлят го на първосигнално ниво в първия момент и им трябва много повече време да узреят, отколкото една жена.
колко години, Сигнусе? 4 години ходене по мъките нима не са достатъчни, за да узрее?
аз не случайно написах, че повечето мъже в началото се дърпат така, но 4 години да се правиш на ударен... не е същото, повярвай ми.
-
Защо така става, че мъжете не искат деца. Много интересно. Моят мъж редовно ми го напомня. Баща ми не е искал да има деца. Е, има две, и много ни обичаше, особено момиченцето на тате. :lol: Но, любовта към децата се е появила мноооого по- късно. Мъжете много лесно приемат факта, че могат да живеят без деца. Егоизъм ли е? Липса на родителски инстинкт?
Но, ако те обича, Мелроуз, тои трябва да направи спермограма. За да те направи спокоина, за да ти докаже, че прави всичко заради теб, за да си щастлива с него,...
Може да нямате свои деца, но за да живееш с този мъж щастливо, ти трябва да направиш всичко за него, но и тои трябва да направи всичко за теб.
Първата крачка е трудна. Обясни му подробно какво значи спермограма. Всички мъже са минали през стаичката. Моят вече няколко пъти. Последният път се оплака, че имало само списания и че били от 70-те години. По прическата ли ги разпозна, незнам! :lol:
Отвори нова тема, "как да обясня на мъжа си, как се прави спермограма". Липсва информация. А мъжете са страхливи.
Момичетата ще помогнат. Сигурна съм. Нали, момичета! :lol:
-
Защо така става, че мъжете не искат деца. Много интересно. Моят мъж редовно ми го напомня. Баща ми не е искал да има деца. Е, има две, и много ни обичаше, особено момиченцето на тате. :lol: Но, любовта към децата се е появила мноооого по- късно. Мъжете много лесно приемат факта, че могат да живеят без деца. Егоизъм ли е? Липса на родителски инстинкт?
Това не е вярно, мъжът ми пръв заговори за деца. Аз малко се притеснявах, защото все още не се чувствам достатъчно материално подсигурена, но той ме убеди. Сега се радвам, че стана така, поне знаем за проблема от рано... :(
-
Защо така става, че мъжете не искат деца. Много интересно.
Каффе от собствени наблюдения - когато заговорихме сериозно за забременяване, и изследвания след Х срок, моето мило в един момент ми изтърси "Ама като си направим бебе, ти нали няма да забравиш, че и аз съществувам????" 8O и другото "Ама ти нали не се омъжи за мен само, за да ти направя дете" 8O 8O 8O Останах като гръмната, честно ви казвам!!! И идея си нямах какви глупави мисли се въртят в милата му главичка...
Та все си мисля, че мъжете са доста несигурни в любовта на жената към тях, и нашето вкопчване понякога в целта да имаме дете ги води до грешни заключения... Много много много трябва да се говори с тях, и да им докажем, че когато имаме дете те няма да са забравени, на втори план и там каквото и да било още....
-
Мелроуз, предлагам ти един компромисен вариант - след секс веднага при лекаря да вземе влагалищен секрет и да го прати на ембриолога за оценка. Ако е по време на овулацията ти, тъкмо след няколко часа ще ти вземе и проба за посткоитален тест.
Малко е една никаква медицина, но е по - добре от нищо. Правила съм го за мои пациентки, на които мъжете са като твоя. Поне ориентировъчно ще ти кажат нещо. А после вече ще го мислиш.
-
Meli,
винаги много внимателно чета и много ценя мненията ти, в този случай обаче не съм съгласна с теб.
Мъжът и трябва да е съпричастен към нейната борба. Това "открадване" на сперма не мога да го приема за нормално в едно обичащо се семейсто, в което и двамта родители искат да имат деца. После мъжът и може да и каже: "Как можа да постъпиш така - ти ме лъжеш!" или "Как можа зад гърба ми - само за това ли правихме секс!" - и ще е прав. Той сам трябва да стигне до извода, че както тя полага усилия, така трябва и той да положи, а не да бяга от проблема. Откровенният разговор между двамата е решението, според мен. Разговор между възрастни , а не с детински доводи : "Тате и мама не са имали проблем, значи и аз нямам!". Все пак любовта и доворието са в основата на връзката.
-
Така е Лан,
съгласна съм с теб и аз съм на мнение, че една връзка се гради на взаимно доверие, любов и уважение. Кажи ми обаче къде в този случай е уважението към жената... Тя 4 г. прави какво ли не, а той не си мърда пръста за една спермограма дори. И тогава идва въпроса дали наистина я уважава, защото ти би ли позволила любимия ти човек да се подлага на всякакви манипулации и то не безболезнени, а ти да гледаш от страни и да си казваш на мен всичко ми е наред щото дядо ми има 6 деца.
не мисля, че е нормално такъв вид поведение в една двойка, която е поне средно интелигентна.
-
Meli,
Мъжът и трябва да е съпричастен към нейната борба. Това "открадване" на сперма не мога да го приема за нормално в едно обичащо се семейсто, в което и двамта родители искат да имат деца. ............. Откровенният разговор между двамата е решението, според мен. Разговор между възрастни , а не с детински доводи : "Тате и мама не са имали проблем, значи и аз нямам!". Все пак любовта и доворието са в основата на връзката.
Мислиш ли, че за тия 4 години не е имало разговори, кандърми, молби, заплахи и какво ли още не. Предполагам, че гласът си е намразила.
Съпричастността в тоя случай ми се струва много едностранна. Съжалявам много, обаче писна ми да гледам и да слушам за разни момичета, дето през огън и вода минават, изваждат им матките през носа да им ги поогледат и се подлагат на какво ли не, щото мъжете им ги е шубе. Аз съм убеден антифеминист, ама ще метна нЕкоя тухла четворка....
Лелеееее как ми се качи кръвта в главата (Лан не от твоя пост :hug2: , от историята ).....
Мила Мелроуз,
остави ме мен аз съм малко кибритлия. Обаче, дай си сметка, кое е важно за теб. Прецени сама, дай си един два месеца. След това си вземи решението варианти много и няма грешен и правилен:
1. Вариант А - "Убеждаването продължава" - разпечатай му статии от тук или откъдето искаш, обясни ме как стоят нещата. Кажи му колко е важно това за теб, даже направо му кажи - без теб мога, без дете не мога, независимо дали е наше или осиновено (щото него може точно от това да го е страх). Кажи му, че така, той просто не ти дава шанс и избор
2. Вариант В - "Спасението на давещите се е връцете на самите давещи се" - направи това което те е посъветвала Мели
3. Вариант С - донорска инсеминация
4. Вариант Д - "Империята отвръща на удара", няма да го обяснявам, макар, че знам, че много от момичетата тук ще ми се карат, ама съм готова да спорим много по тоя въпрос.
Едно мога да ти кажа - след четири години самотна борба - не може да изпитваш никакво чувство на вина за "открадване на сперма" или каквото и да е спасяване по единично. Също е много важно да не трупаш негативна енергия и омраза към съпруга си. Просто човека е труден, тежък, но съм убедена, че има и прекрасни качества, заради които го обичаш и искаш да си с него.
Приеми фактите, оцени ситуацията и действай. Успех каквото и да решиш
-
Lan-че, ако момичето постъпи както го съветва Мели и се окаже, че спермограмата(доколкото така може да се установи) е наред?? Тогава момичето ще има основания да задълбочи изследванията, защото невиждам да е написала какви точно изследвания е парвила. Ако се окаже, че спермограмата не е наред има и един термин "благородна лъжа" :) и аз се осланям на него понякога. Би могла да каже на мъжа си, че сперматозоидите оцеляват два-три дни и тя е отишла на лекар тъкмо тогава, установили са, че ще трябва той да пиине хапчета и ако всичко след това се орави и се появи чаканото бебче :) мисля че мъжът и ще е достатъчно щастлив, за да може да преглътне това, че тя е отишла на лекар и е направила всичко това в името на бебето и общото щастие, аз поне съм малко наивна и така виждам нещата. Иначе съм напълно съгласна с теб за доверието и любовта :)
-
И моята история е подобна, с тази разлика, че той отиде още на втория месец да си направи спермограма без да знам. От там вече решението е -ако е дал господ. Той се бил примирил и за осиновяване не е съгласен.
Дори и след намесата на майка му, която много иска да си осиновим.
Моя приятелка ме опреква, че аз не съм успяла да го мотивирам. Само , че то отстрани много лесно.
-
:D Може би прекалено "отпечатвам" моето разбиране за брак върху мнението ми. Факт е обаче, че мъжът постъпва егоистично и безотговорно. Ако тя зад гърба му "открадне" сперма, той пак нищо дефакто не е направил за това дете и ще продължи да си постъпва егоистично и безотговорно (и според мен не само по въпроса за детето). Понеже аз не мога да живея с подобен мъж, а си мисля че никоя жена не заслужава 4-годишни мъки и безизвестност, за това съветвам Мелроуз да разреши проблема, не да го заобикаля! Сега си мисля, че ако видят сперматозоиди, той ще продължи да казва: "Всичко е в божиите ръце" Ако пък се установи проблем пак си трябва спермограма, за да се назначи лечение - и какво, кръгът се затваря, пак ще е в настоящото положение, дори по-зле, защото ще я обвинява, че е действала зад гърба му!
-
Ами незнам, аз съм оптмист и мисля по-добрия вариант, пък и смятам ,че всички мъже, както и хора са различни. Немога да не допусна, че той не го изживява вътрешно и сигурно си дава сметка,страхува се, мисли го, но на някои хора им е нужно много време и труд и усилие, за да го признят и се справят с даден пробле. Не го защитавам, нито го упреквам, защото не го познавам, но се поставям и на негово място.
Абе сложно нещо е живота, а мъжете още повече :(
-
аз някак си неразбирам как уж много те обича а няма да си направи труда за 4 години за елементарно изследване.Защо винаги ние да се опитваме да ги разбираме и оправдаваме,защо великите мъже да не занесат сперма за анализ,а ние да правим всички сложни изследваниа.Дори при проблем от тяхна страна за ин витро,всички стимулации са на наш гръб.Аз не го разбирам и може и да са силни думи но ако ми прави номера 4 години го зарязвам без да ми мигне окото и то не защото може би плоблема е в него а защото е егоист.
-
Nina,
точно на това и аз се надявам. Може би се страхува, че може би проблемът е в него и дали ако (не дай се боже) има проблем, жена му би останала с него. Мъжествеността е в основата на увереността у мъжа. И тогава заявление от жената :"Без мъж мога, без дете не". Ще го разсипе напълно, за това съм за откровен разговор, максимална любов и взаимно подкрепяне...и дано съм права! Логото "На всеки проблем има решение" може да стои в основата на този разговор.
-
когато заговорихме сериозно за забременяване, и изследвания след Х срок, моето мило в един момент ми изтърси "Ама като си направим бебе, ти нали няма да забравиш, че и аз съществувам????" 8O и другото "Ама ти нали не се омъжи за мен само, за да ти направя дете" 8O 8O 8O Останах като гръмната, честно ви казвам!!! И идея си нямах какви глупави мисли се въртят в милата му главичка...
...
Явно така мислят почти всички мъже....
Рали, не се учудвай мила.... това май е "масово" явление...
Диалог между нас...: "НИе като си имаме бебе, ти нали пак ще ме обичаш толкова много?"
или пък в друг разговор
"Като дойде бебето, ти сигурно него ще обичаш много повече от мен."
Такива диалози се въртяха в началото на опитите ни, държа да подчертая. Сега не е така. Казвала съм и съм ПОКАЗВАЛА колко държа на него... и че искам в щастието да сме ДВАМАТА. Заедно.
Ех, мъже.... какво да ги правиш..... страхуват се че ще делят любовта ни между тях и детето...
И хич не си дават сметка как всъщност обича женското сърце
Да не би майките които имат 2 деца, да не обичат първото си, защото вече имат второ...
Риторичен въпрос.... Ама върви го обясни на някой мъж...
Просто се СТРАХУВАТ....
Мелроуз, моя съвет също е за ОТКРОВЕН ДИАЛОГ. Така както са казали и другите момичета.
Но в този разговор, като седнете да си говорите, дебело....ама много дебело му подчертай ... и го повтаряй дори да ти омръзне на теб самата, че какъвто и да е резултата от изследването му, това в никакъв случай няма да означава Край на нещо си. А това само ще ви посочи пътя за вашата Борба.
Избрала си го за да живееш с него. И искаш ЗАЕДНО да се борите за щастието си. Кажи му го. Защото мъжете ги е страх точно от това.
Че ако се открие проблема при тях.... това в техните очи значи "ПРОВАЛ". А те не обичат да се провалят.
ОБясни му, че дори да се открие някой малък проблем, това В НИКАКЪВ случай не значи, че няма да може да имате ваше дете. Може да стане малко ПО-трудно и малко ПО-бавно... Но му го кажи, че ти ще си до него, каквото и да бъде.
От това което си написала, разбирам, че ти не би се отказала от човека до теб, дори да се окаже че при него е проблема, нали?
Остава само да му го обясниш на него... (понякога обаче трябва да им се обяснява дълго и обстоятелствено, като на малко дете)
Къкъвто и проблем да има, начини да се преодолее ИМА.
Кажи му че имаш нужда от неговата ПОДКРЕПА.
Такъв един диалог няма да стане само с 1 единстен разовор. Трябва време, упоритост и настойчивост. Понякога дори и тактиката... говориш, говориш... после за известен период спираш с говоренето, сякъш тоя въпрос е приключен за теб. На мъжете им трябва врема да си преосмислят нещата. Не трябва да "пилиш" само на тази тема... говориш, казваш, оставаш време за размисъл, като изтече, пак повдигаш темата.
* Идеята на Мели, да отидеш по овулационно време да ти вземат секрет, след като сте кексвали, я намирам за много разумна, като на първо време. ВСе е нещо, пред нищото.
Мериш си овулацията, например с тестове, както и по фертилната слуз може да предположиш кога е. Разбира се най-добре е с УЗИ, ама и другите средства вършат горе-долу работа.
Доколкото знам, най-добре е да се прави пост-коиталния тест от 6 до 9 часа след акта.
Поне ще се види има ли живи сперматозоиди. Докато успееш да го убедиш да се изследва.
И като правите спермограмата, пускайте и миробиологията заедно, да не дава 2пъти матерал. И ако може да е с морфологията по Кюгер.
Проучи ги предварително как точно са изледванята във важта "чужбина".
* Варианта с донорската инсеменация, без той да знае ... някак си ми се струва... Нечестна ... бих казала.
Мелроуз непрекъснато би се терзала че има тайна, коята само тя си знае...това ще й тежи, и дори би засенчило радостта й от това да бъде майка. Аз поне така бих се чувствала, и за това така предполагам...
* Ако избере варианта да бъде сама и да бъде майка.... бащи много ще се намерят (предполагам).
Мелроуз, сигурна съм че ще успееш да го убедиш. Просто ако трябва СМЕНИ подхода.
Имаш подкрепата на всички нас в клуба.
Успех, миличка .... и пиши. :)
-
Аз не го разбирам и може и да са силни думи но ако ми прави номера 4 години го зарязвам без да ми мигне окото и то не защото може би плоблема е в него а защото е егоист.
Аха - много е лесно нали? Особено ако живееш в чужбина и предполага се, че нямате много близки хора наоколо. Нещата не са черни и бели, има толкова много нюанси на сивото.... За другите цветове пък да не говорим.
Човека явно го е страх от много неща.... дане го оставиш, да не разделиш вниманието си, да не чуе лош резултат....
-
Защо винаги ние да се опитваме да ги разбираме и оправдаваме,защо великите мъже да не занесат сперма за анализ,а ние да правим всички сложни изследваниа.
Според мен проблема не е в самия акт на даване на материал.
Проблема идва след това.
"Ами ако от изследването се окаже че ми има нещо".
Според мен така разсъждават мъжете.
И за това отлагат и се дърпат.
Не че не обичат жените си, не че не ги уважават.
Просто ги е страх.
Мъжете са сигурни когато Владеят ситуацията.
Ако има проблем в сермограмата им.... за тях това е "шах с пешката".
Не знаят как да "излязат" от тази ситуация.
Не знаят какво трябва да направят.
И за това си заравят главата в пясъка. По щраусовски.
Грешен подход. Ама вече казахме че те расъждават различно от нас жените.
За това трябва ние да им кажем и покажем че изход има от ситуацията.
Статий, мнения, истории на успели момичета, които са преодолели подобен проблем.
Просто мъжете са си от друга планета.
Трябва ние да се научим да им говорим на МАрс-ианския им език. :book:
-
Мили момичета, как въобще можете да съветвате жената да направи зад гърба на съпруга си донорска спермограма (това е сходно на идеята да кръшне, та да хване), направо съм потресена!!! напълно съм съгласна с мнението на Сигнус и Лан, за една истински пълноценна връзка трябват отношения, основаващи се на любов, взаиморазбиране, съпричастност, откровеност и доверие. Не споделям и идеята за "открадване на сперма". Най-добре е да говориш с мъжа си, да му дадеш да разбере, че ти искаш да бъдеш майка по един или друг начин и че ако той не приема това може действително да те загуби, това ще го вразуми. На някои мъже им трябва повече време, за да осъзнаят заблудата и грешката си, това че 4 год. се е правил на разсеян е много неприятно, обидно, недостойно и т.н., но това не ти дава основания да слизаш на подобно низко ниво, недей да лъжеш и да градиш връзка на лоша основа, това ще я срине, рано или късно, по-добре си тръгни от него, ако друго решение няма, отколкото да вършиш нещо толкова гнусно зад гърба му. Освен това всеки човек греши, не съм съгласна с мнението на Джами, че е почти задължително, заради периода от време, той да знае, че има проблем. Това далеч НЕ Е задължително; на някои мъже им трябва година и половина да преодолеят несигурността и страха си, че нещо няма да им е наред, на други - по-дълго време; има всякакви случаи - може пък човекът да е дълбоко религиозен.
Във всеки случай, каквото и решение да вземеш, ти пожелавам успех. Но все си мисля, че искреността и откритостта в междуличностните отношения в дългосрочна перспектива се оказва по-добрият вариант, поне за себе си съм го разбрала.
-
По тази логика и жените трябва да неправят нищо,че кой не се притеснява дали проблема не е в него.След като той не разбира жена му през какво преминава за тези 4 години изобщо не го оправдавам.На нея да и се трупат болести от нерви, защото щяло да му се нарани мъжкото достойнство.Ако в най трудниа момент немога да разчитам на него че то закакво ми е.
-
понякога проблем е и самият акт на даване на материал. никои не ни обясни как се дава материал. аз разбрах от вас. мъжът ми като дете е бил много слаб (тои и сега е слаб) и са го водели почти непрекъснато на лекар, навсякъде са му бъркали и какво ли не не са му изследвали. За него проблем беше как точно ще му вземат сперма за изследване. Къде ще му бръкнат и колко ще го боли. Звучи абсурдно, но е факт.
Има и друг момент - маструбация на обществено место. Ние също ходим на преглед, но никои не ме е карал да изпитвам удоволствие.
Не го оправдам съпруга и, но с написаното, искам да и помогна при бъдещия разговор.
-
Meli,
винаги много внимателно чета и много ценя мненията ти, в този случай обаче не съм съгласна с теб.
Мъжът и трябва да е съпричастен към нейната борба. Това "открадване" на сперма не мога да го приема за нормално в едно обичащо се семейсто, в което и двамта родители искат да имат деца.
Само да поясня, че когато се взима влагалищен или цервикален секрет по друг повод - за микробиология, дори и за цитонамазка, пак се виждат сперматозоидите. В този смисъл не виждам да има кражба. Няма никаква злоупотреба, нито с генетичния материал, нито с емоциите на човека.
-
tochica,
подкрепата трябва да е двустранна, знам че звучи абсурдно, но напълно е възможно той да не съзнава, че постъпва егоистично и да си мисли, че отдава цялата подкрепа, която е нужна. Няма да се учудя ако и той си живее в неговия ад, още след първите изследвания, които тя си е направила: "Не е проблемът при нея значи е при МЕН", "Тя може и да не остане с мен ако разбере!","Стерилитетът при мъжа е неличим" - о да, много мъже си мислят дори това! "Не съм истински мъж.", "Тя постоянно за това говори значи за нея е важно и аз не мога да и го дам" и всякакви глупости! Ако жената иска до себе си партньор, трябва да го "излекува" от всякакви страхове и да застанат рамо до рамо в борбата!
-
Малката подробност е, че времето за жените и мъжете тече по малко по-различен начин. Докато един мъж може да има дете и на 70, жените доколкото ми е известно могат докъм 50 в най-добрия случай.
И тогава ко прайм......
Не е честно спрямо нея ... съжалявам, да не кажа, че е жестоко. Не мога да осъждам никого за това, че мисли за себе си. Склонна съм да се съглася, че тайното донорско инсе е ултра краен вариант. Това не е за всеки, за мен например едва ли е възможно, но пък не го осъждам – за каквато щете ме мислете
А това, което Мели предлага ми се струва съвършено разумно и адекватно, каква кражба, какви 5 лева – не мога да го разбера
-
Meli,
идеята ми е, че това е просто частично решение и дори тя не може да сподели резултата с мъжа си, защото дори да не е нарочно, той пак ще го приеме като "зад гърба му". И най-вече защото смятам, че тай пак няма да направи никакво усилие, а според мен бягането то проблема му е по-големия проблем и следователно това не е решението.
-
И какво предлагаш да направи Лан?
Приемаме, че са говорили 388956048436 пъти и той не ще.
-
И аз мисля като Лан, това не е решението. Дори, ако реши да отиде, за да вземат от нея сперматозоиди за анализ, поне да му каже за решението си, за да не срещне обвинения, че го е използвала и т.н. По този начин само ще се влошат нещата и несигурността на половинката ще се засили; ако действа открито и го информира за решението си, той вероятно дори ще я разбере, ще си даде сметка докъде я е накарал да стигне (сънателно или не), заради това, че той не си мърда д-то да отиде да даде материал за спермограма.
Използването на определението "открадване на сперма" е много условно и неточно, разбира се; Фуси, извини ме:)
-
Фуси, там е въпросът - те може да са говорили, но КАК?
Защото едно е да кажеш "Искам бебе на всяка цена!!!" (със заповеднически тон)
Друго е да кажеш "Мило мое, на мен много ми се иска да си направим бебе, то да бъде нашето съкровище и т.н. "
-
rally_g
Ето какво предложих аз и подкрепям Мели напълно, въпеки, че се повтарям. Ако момичето постъпи както го съветва Мели и се окаже, че спермограмата(доколкото така може да се установи) е наред?? Тогава момичето ще има основания да задълбочи изследванията, защото невиждам да е написала какви точно изследвания е парвила. Ако се окаже, че спермограмата не е наред има и един термин "благородна лъжа" и аз се осланям на него понякога. Би могла да каже на мъжа си, че сперматозоидите оцеляват два-три дни и тя е отишла на лекар тъкмо тогава, установили са, че ще трябва той да пиине хапчета и ако всичко след това се орави и се появи чаканото бебче мисля че мъжът и ще е достатъчно щастлив, за да може да преглътне това, че тя е отишла на лекар и е направила всичко това в името на бебето и общото щастие.
-
точно така е, адаш:). От всяка ситуация има изход, както и към всеки човек - подход, който стига до душата му, оголва я и изкарва най-доброто от него наяве. Важното е този подход да бъде открит, не се отказвай да го търсиш Мелроуз.
-
Нинка,
това, което предлагаш като вариант, разбира се, ми се струва по-малкото лошо. Аз лично обаче, се опитвам да се придържам към максимата "не лъжи, освен ако наистина, ама наистина няма начин последиците от истината да са много по-лоши от тези на лъжата, която ще изречеш". В конкретния случай, не мисля, че е така. А принципно, да излъжеш - винаги е по-лесно. Що се отнася до пример за благородна лъжа, това е По жицата на Йовков и историята с бялата лястовичка, колкото и клиширано да звучи, за по-добра илюстрация не се сещам. Това, разбира се, е само моето мнение.
-
Лан, така е, никакво решение е. Но все пак е отправна точка.
И за моя мироглед не е най - доброто решение, но пък най - доброто е да отиде и да направи спермограма. След като не иска, и то в продължение на години, това частично решение, което предлагам, е някакъв разумен компромис.
-
Merlose, напълно те разбирам. Голяма доза егоизъм е от негова страна как и да си говорим. Щом не иска да се изследва, не знам за другите стъпки как ще е настроен. Послушай Мели и мислещите като нея. Ти имаш мечта, а този мъж изопщо не иска да те разбере. Моите проблеми са следващите след твоя но както при теб са свързани с егоизма на мъжа и никакви възвишени думи не могат да променят мнението ми.
-
А опитвала ли си да го убедиш да даде материал в къщи, така часта с ходенето на лекар и т.н. неприятни асосиации да му бъдат "спестени" поне на първо време.
Другото за което се сещам е да се консултираш с психолог, та дори да се консултирате двамата - явно нещата са сериозни. Поне психолога винаги може да ви посети в къщи, без той да знае предварително. Ако не друго, то съпруга ти ще разбере твоето отчаяние и да реши да те подкрепи, най-накрая!
-
ебаси мъжа :evil:
извинявай, Мелроуз, знам, че така не ти помагам, обаче не мога да се въздържа. кво значи, мъжете били такива, жените онакива. хората като имат проблем, колкото и да ги е страх се изправят и го решават или пък не го решават, но го поглеждат другото е....... направо побеснявам като чета за такива мъже, една ч***я ще ги караш и молиш, пък жените през какви "спа процедури" минават, ама ние сме други бе, кучета ни яли :evil:
Мелроуз, извинявай, мила, не искам да те огорчавам, ама я малко му се ядосай на твоя мъж
то и мнението ми е такова по принцип, не само в конкретния случай.
извинявам се и на другите, ама освен, че оглупявам съм и :witch: напоследък
-
Mili momicheta, neshto Kredor - a otkazva da raboti, a niamam kirilica na komputara si. Iskah da vi napisha niakoi drugi neshta, no taka kato ne moga da izpolzvam Kredor-a, sega samo shte vi BLAGODARIA za savetite, koito ste mi dali. Blagodaria che vi ima i vie ste edinstvenite, koito razbrahte makata mi. Vapreki, che i na vas ne vi e leko, vie ste gotovi da se vslushate v problemite na drugite i da dadete saveti, da podadete raka na nujdaeshtia se. Radvam se, che vapreki prepiatstviata,koito sme prinudeni da pretarpim zaradi taka zavetnoto malko choveche, u nas vse osthe e ostanal chovekat i sastradanieto!!! Priemete moite blagodarnosti oshte vednaj, a az po - kasno pak shte vi pisha! Priaten den na vsichki!
-
Fussii написа
4. Вариант Д - "Империята отвръща на удара", няма да го обяснявам, макар, че знам, че много от момичетата тук ще ми се карат, ама съм готова да спорим много по тоя въпрос.
Много ми хареса.
В кръга на шегата разбира се.Обаче преди време четох някаква статистика- в световен мащаб в около 15% от семействата доколкото си спомням цифрата се отглеждат деца, които не са от бащата ама той не знае.
И да ви развеселя ще ви напиша една история, която ми я разказа собствената ми свекърва.Преди доста време имала една колежка и те така доста години нямали деца а мъжа й не искал да ходи на лекар.И тя какво предприела имайки впредвид, че действието се развива преди много години когато не са били развити АРТ.Имала си много добър приятел мъж- семеен не били любовници.Тя го убедила по някакъв начин да й направи бебе.И така родила и мъжа й не разбрал истината или пък така му е било удобно.
Пиша това само за майтап!
-
Аз съм госта. Извинявайте!
-
Здравейте момичета. Благодаря ви за съветите, които са много ценни за мен. Провела сам хиляди разговори за нашата ситуация. Уверявала сам съпруга си, че дори и проблемът да е при него, то ние ще се борим заедно за заветната цел, и нито за миг няма да започна да го обичам по - малко! А напротив! Ще го ценя още повече, защото заедно ще се борим да станем родители. Какво ли не съм правила за да го накарам да отиде на един обикновен преглед. Показах му сайта. Той не прояви интерес към него пред мен, обаче забелязах, че той е влизал в него няколко пъти, докато е бил сам в къщи. Той е наясно, че за да се разбере къде е проблема първата крачка е да се направи спермограма. Но не иска. Това би било все едно да прави ч***И на публично място! Щял да потъне в дън земя от срам! Срам от кого и защо го питах аз!!! Какво ли не съм направила през последните 2 години за да го убедя да отидем заедно на лекар. Не ми се слушат съветите от негова страна ''Как да стане бебето като все за това мислиш?Успокои се и ще стане".
Колко да чакам повече? Дори вече и приятелки нямам. Всичките ми приятелки са или бременни или имат детца. Миналото лято помолих една позната позволи на 5 годишния си син да прекара с нас веекенда. Мислих, че мажат ми като бъде в компанията на детето 2 дни ще му хареса и ще се навие за преглед. Той се забавлиява много с него - играха футбол, караха колело в парка, пускаха хвърчила. Но и това не помогна ''Търпението и спокойствието били ключът към бебето". Е, не знам още колко мога да чакам. На 28 години съм. А той е на 33. Чувствам се ужасно. Нямам сили и възможности да се боря сама във войната. И най - лошото е, че няма и битки в тази война
Cама на фронта, Чакам врагът, а него го няма. ДОри не знам кой е врага!
-
Може би проблемът при мъжа ми е, че все се съобразиява какво ще кажат хората, какво ще си помислят за него или семейството му. Дава вид, че всичко е наред с нас, когато не е. Оня ден го чух да говори по телефона със сестра си и изглежда че тя го е питала, кога ще смятаме да имаме дете, защото го чух да казва, че имало време и за сега не мислим за бебe. 8O . Не мога да проумея как не му трепна гласа, как моя да излайе така хладнокръвно, при това че само за това са дразгите между нас.
Jam, съпругът ми е българин. Мислиш че това е характерно в повечето случаи за българските мъже??
-
Мила Melrose,
Невероятно е, че има мъж който може да понесе 4 год. молбите и сълзите на една жена, която обича. Аз идвам от семейство, в което ината е наследствен и почти неопреодолим/особено мъжете/. Те иначе са добри, интелигентни и забавни хора, и е трудно да не ги обичаш. За съжаление не осъзват болката и вредата, която причиняват на семейството и себе си. МЪЖЕТЕ СА ЕГОИСТИ! Един ден той ще иска дете, но дали ти ще можеш да му го дадеш !? Не е ли време да удариш с юмрук по масата!? Не го оставяй да те мисли за даденост, напомни му, че може да те загуби!
Искрено се надявам, че най-накрая ще спечелиш войната. :balk_198:
-
Jam, съпругът ми е българин. Мислиш че това е характерно в повечето случаи за българските мъже??
да, Мелроуз, бях сигурна, че съпругът ти е българин или ако не българин - то поне мъж от близкия Изток.
извинявай, но основно за българските мъже е типична тази мухлясала ориенталска представа, че щом си вдига пишката и щом дедо му я е вдигал, значи може да опложда; че да отиде за изследване означава да си бие чекия на публично място, че ще умре от срам от това, че е потърсил лекар...
само за българския мъж и събратята му от близкия Изток е характерен този егоизъм и пренебрежение към чувствата, проблемите и желанията на съпругата, който демонстрира твоя мъж!
обичай си го колкото искаш, за мен това е отвратително поведение и манталитет. аз лично такъв човек не бих могла да обичам.
както и да е, темата не е за мен, а за теб. от това, което пишеш, усещам, че има надежда, но ще е необходима много борба, много копане от твоя страна, много усилия, които явно ще отнемат повече от обичайното време. така че, щом си решила от него да са ти децата - не губи повече време, а заеми активна настъпателно-възпитателна позиция.
щом е влизал мъж ти тук, ето какво пише на този сайт по неговия въпрос (и дано го прочетеш, човече!):
1. изследването при наличие на проблем със зачеването ЗАПОЧВА ОТ МЪЖА, не от жената!
2. в над 50% от случаите причината за безплодие е у мъжа. ако жената се е изследвала из основи (както теб) - то причината е 85% у мъжа. останалите 15% са у Господ.
3. това, че ти става пишката, не означава автоматично, че можеш да оплождаш!
4. чекията може да се бие и в къщи, стига материалът да се отдели в стерилен съд и да се занесе в лабораторията топъл до 1 час.
и най-важното:
5. когато човек има някакви намерения за бъдещето си в семейната двойка, той ги обявава открито пред половинката си, за да няма грешки! ако мъж ти не иска да има деца, редно е да ти го каже направо, за да знаеш ти как да си планираш живота оттук нататък!
-
Мила , Melrose,
всичките ми съвети досега се основаваха на факта, че мъжът ти иска да има деца. След последния ти пост, почнах да се съмнявам, че това действително е така. На собствената си сестра е казал без да му трепне гласа, че в момента не мисли за това! Аз ако съм на твое място, ще му кажа, че щом не иска да даде материал дори и в къщи, значи той просто не иска да има деца. Ще гледам реакцията му , за толкова години, трябва да си разбрала кога те лъже...Пожелавам ти той да ИСКА деца, пък всичкият му инат да се дължи само на предрасъдъци и притеснения! Те са преодолими, но мироглед "не искам деца" за съжаление според мен е непреодолим! Пожелавам ти успех и ти стискам палци!
-
Гостът съм аз. :oops:
-
з дравеи, мили4ка и моя в на4алото се опаваше :x но даде материал в кашти с моя помошт и даЖе аз сама до занесах в клиниката.УСПЕХ И ДАНО ДА ГО ПРОУМЕИ направо егоистична постапка :balk_149:
-
Мелроуз,
аз също започвам да изпитвам съмнения доколко мъжът ти желае да бъде баща (на основата на това, което споделяш). Такива мъже има и то не малко, те искат единствени да са в центъра на ласките, грижите, суетенето в къщата и семейството, никой не им е нужен, 100%-ви егоисти. Изясни дали случаят ви не е такъв. Моят миличък в началото също се дърпаше, първият материал го занесох аз, даден от вкъщи, а следващите два пъти - вече явно претръпна и да видиш как дава, при това сам настоява - последният път, като му казах, че са открили бактерии в еякулата САМ изяви желание да повтори излседването. Та, мисълта ми е, че при мъжете винаги е трудно и дискомфортно докато започнат, а после - без проблем.
Не си позволявай да губиш още време, а изясни ситуацията - кой какво иска и какво е готов да даде за постигане на желаното.Успех.
-
Той е наясно, че за да се разбере къде е проблема първата крачка е да се направи спермограма. Но не иска. Това би било все едно да прави ч***И на публично място!
1. Ако има на света мъж, който никога не е бил ч*** (чекии), моля да ми се обади или да ми пише на лични!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
2. Там където живеете, прегледите на площада ли се правят? Щото нали не ще мястото да е публично. Ако става за въпрос, твоите прегледи са много по-публични, защото в кабинета сте ти, докторът, пък може и някоя сестра. А докато дава материал са спермограма са си само той и списанието/телевизора. Абе мааааа му стара, извинявай, ама как мъжът ти се представя един гинекологичен преглед - като пиене на чай в китайски порцелан, на двата края на петнайсетметрова маса ли?
Лелееее пак се ядосах! Даже се амбицирах малко от твое име :wink:
Я не с оказвай! Ако искаш - прати го малко тук във форума на психотерапия.
-
Мелроуз,
Мила, хич ама хич няма да ти е лесно.....ама си мисля че проблема идва не от неискането на деца, а от предразсъдъците .....
Според мен - ще успееш да го убедиш,
но ти трябва ДА СМЕНИШ И СТРАТЕГИЯТА И ОРЪЖИЯТА.
4год. са ПРекалено достатъчно време да уври главата му за идеята.
Трябват действия от твоя страна и то сериозни.
не се наемам да казвам какви... ти си познаваш човека най-добре...
(пък и ако сега дам идея, пък той ги прочете.... ще се обезмили тактиката... щото туку виж предприел Контра-атака. :wink: )
Казваш че много сте говорили.... ама зависи и от това КАК... монолозите от твоя страна явно не са довели до успех.
Казваш.... изискваш.... и питаш и искаш ПОЗИЦИЯ от негова страна... както и да спазва това което казва и обещава.
Открит диалог, без назидателни изречения, ... ще трябва да се бориш с предразсъдъци все пак.
Сигурана съм че ще успееш.
Момичета, нека не го съдим момчето за това, че като го е питала сестра му, той е казал че още не мислят за бебе.
Това че е казал че още не мислят.. по никакъв начин не означава че той не иска бебе.
Я сега нека всеки от нас да си признае - не е ли давал същия отговор, когато е усещал че тези въпроси навлизат прекалено много в личното му пространство.
Аз съм отговаряла по подобен начин. И продължавам да го правя, не влиза на всеки в работата (било то братя и сестри) ... да се ровят под юргана...
За това пак призовавам - открит диалог между тях двамата.
-
Той е наясно, че за да се разбере къде е проблема първата крачка е да се направи спермограма. Но не иска. Това би било все едно да прави ч***И на публично място!
Ако искаш - прати го малко тук във форума на психотерапия.
Мелроуз аз съм за по-агресивният метод който по-нагоре някой ти беше предложил. Досега не писах защото момичетата доста добре са ти отговорили. Та значи заставаш срещу този твой господин и го питаш искаш ли да живееш с мен и да ме обичаш, ако искаш отиваш на лекар. Ако ли не обявяваш стачка докато не поиска. :evil: Какви са тези глупости да си прави ч***и на публично място. Както казва Фуси ако има мъж който не си е правил ч***и бих искала и аз да знам.
Фусинка той щом е взел да влиза тайно сигурно и е попрочел тази темичка. Дано само да си вземе бележка и да се заеме да помогне на жена си в борбата!!! :evil:
-
Мила Мелроуз,щом не иска да отиде на един най-обикновен преглед,как ли ще постъпи ако проблема се окаже в него-други изследвания,лекарства...Не искам да ти давам съвети,ти най-добре си познаваш мъжа.Пожелавам ти единствено дори да изгубиш битката,да спе4елиш войната...Успех
-
Мелроуз, прочетох постингите ти внимателно и съм напълно съгласна с До. Моето мнение е абсолютно същото. Съпругът ти все накога ще поиска дете НАИСТИНА /а не както сега ако стане, стане, ако не, здраве да е.../ - само че, Мелроуз, кога ще е това? Ами ако тогава ти вече си в по-напреднала възраст и нещата ще са още по-трудни? Дали тогава той ще е готов да се съобрази с теб, както сега ти с него, или ще потърси други, неприятни за теб варианти?
Да, аз не бих чакала нито секунда повече и бих възприела неговото държание като нежелание да има дете от мен. Бих му поставила ребром въпроса, бих му дала срок, в който да преосмисли поведението си, и ако и тогава не направи спермограма, бих се замислила сериозно за други алтернативи, включително и такива, които напълно го изключват.
-
Здравей,миличка ! :D Виждам ,че момичетата са ,както винаги много готини и веднага са взели присърце проблема ти...наистина е страхотно,че го има този сайт ! А сега приеми и моят коментар на ситуацията от позицията на човек,който повярвай ми ЗНАЕ какво значи да се бориш с мъжа до себе си... :cry: Дълго време споделях подобни неща тук и момичетата ми даваха подобни съвети...направо срам ме хвана по едно време. :oops: Чуствах се ,като "оная бе...дето все мрънка,че мъжа и не я разбира... :oops: ",мислех,че проблема е в мен,че аз нямам нито капка женска хитрост в себе си,не умея да го накарам да иска дете колкото мен. Опитах ВСИЧКО молби,заплахи,дори го напуснах /няколко пъти/ ...отслабнах до неузнаваемост,станах ,като луда...и накрая един ден осъзнах,че бих се чуствала много по-добре сама. След всичко,което изтърпях,времето ,което никой няма да ми върне...тежките думи ,на които се наслушах и всичката помия,която се изля върху мен ,разбрах,че вече неискам дете от този човек,не и по тоя начин ,не и насила...любовта ми вече я нямаше. Сега съм сама и готова да срещна някой ,който да иска същото ,като мен ...ако ли не - животът е толкова хубав и шарен - нещо,което не бях забелязвала в последните шест години...С всичко това искам да ти кажа,че изход винаги има ,но ти за себе си трябва да решиш дали си готова на компромиса да не станеш майка ,но да запазиш мъжа до себе си . Е аз не можах да се примиря... Успех ,миличка ,надявам се да не съм те огорчила...знай,че те разбирам прекрасно и ти стискам палци,каквото и да решиш . :balk_21:
-
Оф. Ели! Много те харесвам, да знаеш. Много искам да си щастлива.
-
Благодаря ти,Кафенце ! Да ти се връща ...на теб всички останали прекрасни момичета във форума ! Въпреки всичко немога да се разделя с вас ! :wave:
-
Ели, приветствам те за решението ти. Желая ти късмет. Ще ти пиша на лични. Напълно те разбирам.
-
Eli_,
Много смела жена си ти. Възхищавам ти се и те поздравявам за силите, които си имала да вземеш такова трудно решение!
Melrose,
След прочетеното, аз не съм сигурна, че съпругът ти не иска деца. На мен по-скоро ми се струва, че по някакви негови си патриархално-архаични причини не иска да се меси в работите на дядо Боже и не иска да прави нищо, което прадядо му не би направил. Тъжно и жалко е, че все още има хора, които не могат въздух да си поемат без съгласието на родата си до 9 коляно, но явно е факт. Напълно възможно е и със сестра си да е говорил така, защото се срамува, че имате такъв проблем, не защото не иска деца. Само че, ако той не направи минимално усилие сега да бъде твой истински партньор, това ще прави комуникацията с роднините му в бъдеще още по-трудна. Защото точно по този патриархален аршин вие вече сте на възраст, когато е мнооого подозрително да нямате деца. Няма как да го крие вечно, а като излезе наяве, каква според теб ще бъде семейната присъда? Че "виновната" си ти, щото в българския език от преди 100 години има грозната и унизителна дума "ялова", но мъжки аналог няма. Е, питам те сега, ако този човек те обича и държи на теб, ще позволи ли такова нещо да се стовари на главата на съпругата му? Особено пък ако е било предотвратимо с най-елементарно изследване, което ще отнеме 10 мин и което правят милиони мъже по света, без от това да страда мъжкото им достойнство. Така ли поема отговорност един глава на семейство? Според мен трябва да го помолиш да почете точно тук, пък после ти ще знаеш, че си направила всичко възможно и ще можеш да прецениш какво да правиш оттук нататък.
Не е срамно да нямаш деца, както не е срамно да си болен от диабет. Просто такива неща се случват на хората и понякога точно на нас от всички хора на света. Но е много наистина срамно за едни съвременни хора да погубват любовта, доверието и младостта си заради такива архаични предразсъдъци.
-
А сега приеми и моят коментар на ситуацията от позицията на човек,който повярвай ми ЗНАЕ какво значи да се бориш с мъжа до себе си...
-
Melrosе, аз мисля, че съвета на Мели е много уместен. Да съгласна съм, че е добре и той да те подкрепя в борбата, но сугурно му е необходимо повече време. "Тук някой ще реагират остро", но не е ли така, взимаме важни решения, въпреки че сме на били на различни мнения. А всичко останало /какво казал на сестра си или на някого другиго/ - това е от страх или някакъв срам, който също е безпочвен, но човек не си програмира чуствата и емоциите. Щом го обичаш и искаш да живееш с него - бори се, рано или късно и той ще се влючи в борбата!
А може да се окаже, че проблем няма /това ти го желая от все сърце/!
-
Еличка, :bighug:
Всичко ще се подреди, ще видиш :D Наистина няма смисъл човек да влага толкова много във връзка, която не може да му донесе щастието, което заслужава.
Ей, аз колко партньори съм сменила, но ето, дочаках си сегашния :D
Merlose, съжалявам за неприятностите ти. Мисля си, че има голям проблем в обществото - трябва да има малко образователна кампания и по тоя въпрос - спомням си, че в час по биология ни каза учителката, когато така и така, по-добре момчето да излезе, да потича крос, да му мине 8O
Маструбацията е много естествена част от сексуалния живот на всеки човек и сега да ми се явят тези даскалици от това поколение да ми обяснят как да накараме мъж ти да отиде да даде сперма за изследване чрез маструбация, без да се чувства неудобно!!!
Добре де, на него не му ли се е случвало да маструбира (едва ли!!! но сигурно се чувства неудобно :evil: ), не ви ли се е случвало да гледате порно заедно и въобще други освобождаващи мероприятия?
Иначе момичетата са ти дали много добри съвети. Да добавя някой друг и аз: кажи му, че в 50% (даже вече над) от случаите проблемите са при мъжа, тези проблеми нямат никакви външни проявления и нямат много връзка с това как е било в семейството. Тези проблеми се преодоляват по един или друг начин. Мисля, че при маструбацията можеш и ти да присъстваш, ако така ще се чувства по-добре - т.е. не само да присъстваш, сещаш се де :D Май съм чувала, че има и някакви специални презервативи, в които може да се вземе материала при полов акт?
Освен това, ако хич не го убедиш, защо не започне да приема витамини и антиоксиданти - няма да му навредят и може да му подобрят показателите, независимо какви са те.
Или пък защо не му кажеш, че поради "неизяснен стерилитет" лекарите горещо ви препоръчват инсеминация - надявам се няма да се дърпа, а и резултатите ще станат ясни?
Щом гледа, когато е сам, този сайт, не е безнадежден случай. Просто му кажи да се стегне, че това е медицински въпрос и няма нищо общо с ничия сексуалност. Милиони мъже по света правят това изследване и не се притесняват.
Сигурно знае, че в стаичката няма да го безпокоят, чисто е, има списания, видео, може да си носи от вкъщи и т.н. Може да си мисли за теб :D Моят любим така ми прави вятър, че си мисли за мен :D :D
Само за информация моята половинка отиде да си направи сп-ма почти в началото, и понеже има доста проблеми, досега е дал материал за изследване над 20 пъти, но и двамата го приемаме за напълно нормално и въобще не се е наложило да го убеждавам. Това за мен е подходът на интелигентния човек.
Надявам се и твоята половинка да узрее най-сетне, че няма нищо по-естествено от поредното медицинско изследване, а даже е и приятно - не като при нас жените.
От сърце ви желая успех :D
-
Момичета, вече съм сама! Снощи си събрах багажа и го напуснах... Не мога да обичам мъж, който мен не обича, които гледа как всеки месец живея с мисълта и надеждата, че този път е станало, а след това да ме гледа как страдам и как плача. Не мога да продължа да живея по този начин. Разбрах, че не мога да го накарам насила да отиде да си направи спермограма. Не мога вече да търпия роднините му, които постоянно ни подпитват за бебе. За съжаление той не ме разбира, че го напуснах не за това, че не мога да забременея от него, а за това, че не иска да направи най - елементарните изследвания! Сега вече наистина не знам какво да правя. Много ми е тежко, но трябваше да предприема тази крачка. И аз я предприех благодариение на подкрепата ви. За мен тия значи много. Сега плача и съм още по - объркана от преди, НО вътрешно в себе си чувствам като че ли е паднал ниякакъв товар от мен... но в същото време много боли.
-
Поздравления, добре дошла в клуба на разделилите се с половинките.
От личен опит ти казвам - много често мъжете не вдяват за какво става въпрос. Все пак живота продължава... аз лично почвам да се осъзнавам вече коя съм и каква съм...Все едно , че досега живях в кошмар и се събуждам стресната, уплашена , но и облекчена, че е свършил.
-
Мила Мелроуз,
надявам се, че си взела решението обмислено. Важното е, че си направила това, което си преценила за правилно. А също така е важно, че си имала силите и възможността да го направиш.
На морална подкрепа винаг иможеш да разчиташ от жените в този форум, единствено съжалявам, че си далече и не можем да ти помогнем с друго, освен с писани думи. Но и това никак не е малко!
От сърце ти желая щастие и късмет в живота оттук нататък! Пиши винаги, когато имаш нужда!
-
Май съм чувала, че има и някакви специални презервативи, в които може да се вземе материала при полов акт?
Точно така е, има специални презервативи, които могат да се купят от център по репродуктивно здраве, да се прави секс в къщи и след това да се занесе съдържанието на презерватива в лабораторията за анализ.
Освен това спокойно може да се каже на мъжа, че жената ще направи посткоитален тест, това е стандартно и рутинно изследване в хода на изясняване на причините за липса на деца.
-
Мила Мелроуз, следя темата и искам да те уверя, че тук във форума има прекрасни момичета, които ако не лице в лице, поне виртуално могат да помогнат за ВСИЧКО.
Направила си важна крачка, сълзите са си включени принципно в подобен развой на нещата. Не унивай, не се закопавай и не пускай филма отново и отново, ти си правила хиляди компромиси,а не може целият ти съзнателен живот да е само репетиции...
Като изпуснеш едно такси, зад ъгъла чака друго. Желая ти късметът да е Карлсон, който живее точно на твоя покрив!! :wink:
-
Мила Мелроуз,
може би това, че си си тръгнала ще го накара да се замисли, да прецени нещата за себе си и ако истински те обича и желае да бъде с теб, сам ще те потърси. Ако ли пък не, приеми нещата така, че нищо от случилото се не е случайно и че не е било писано той да е баща на дечицата, които, съм сигурна, рано или късно ще имаш (както и всяка от нас). Всички сме преживявали раздели, без болка и сълзи не се минава, но времето лекува всяка мъка от раздяла и загуба. Ти си една прекрасна и силна жена, защото за твоята постъпка (както и за тези на Ели и Лейди Илевън) се иска много смелост, твърдост и себеуважение. Възхищавам ви се.
Пожелавам ти всичко при теб скоро да си дойде на мястото:)
-
При мен ми трябваха 3 години да го накарам да се изследва.Не че нямаше желание но явно страха от резултата и неудобство от изследването го спираха.По принцип е добър човек и държи на мен!
Просто му трябваше много време да пречупи достойството си.За нашия късмет спермограмата е добра ,но имаше бактерии които излекувахме!по голям проблема е при мен.
Сега обаче трябва да кажа ,че е станал различен човек!!!От всичко се интересува ,чете форумите повече от мен и с много нешта е по наясно !
Мила МЕЛРОУЗ мисля че трябва сериозно да поговориш с него и да понатиснеш нештата.Ако този човек наистина държи на теб ще се пречупи и ще си направи изследвания.Ние изгубихме много време и вие правите в момента същото!!!!!Това е грешка.!!!!!!!!!!!!
Накарай го да прочете полезни статии по тази тема.Може би трябва да да е понаясно с нештата за да спре да се страхува.И трябва да му кажеш ,че какъвто и да е резултата ти пак ще го обичаш по същия начин как то до сега,
Но трябва да знае че често има дребни проблеми които са лесно поправими..,медицина много е напреднала.Кажи му че сте дължни да опитате всичко!!!!!!!
Стискам палци да се получи!!!Бори се!
-
Мелроуз, дано си го обмислила добре, вече 8 години със съпруга ми се опитваме да имаме дете, но не става. И на мен ми е идвало до гуша, но после минава. Ако ти чустваш, че това ти е "последната капка", значи имаш право и те подкрепям, но ако си го напуснала единствено поради тази причина ... та по света има толкова много двойки които се обичат и живеят добре, но поради една или друга причина не са се сдобили с дете.
А относно роднините - хм, че те винаги питат и любопитстват - просто не им спестявай нищо, кажи им истината - та това не е престъпление, още повече от това което си написала - причината не е в теб. А може и да няма категорична такава както е при нас /според мнозина лекари/.
И все пак, ако след тази кардинална крачка която си предприела, се съгласи на изследвания, стискам палци всичко да е наред.
-
Merlose, хубаво си направила. Това е един катализатор - явно е, че няма какво да чакате и да се успокоявате и пр. Сега, надявам се, той ще осмисли ситуацията, след като нещо се е променило драстично между вас. Понякога мъжете имат нужда от такъв шок, да осъзнаят какво всъщност искат. Ако след известно време не стигне сам до изводите, че е бил голям егоист и невежа, то тогава наистина може би това не е твоят човек. Не е въпросът точно в детето и в изследването, а как действате заедно в кризисни ситуации и какво е съгласен да направи човек заради партньора си, и колко мъка и огорчение може да му донесе, гледайки безучастно.
Наистина много мъже в тези нови условия би трябвало да преосмислят ситуацията, дано и твоят го направи. Ти си направила най-смелата крачка, така че продължавай да искаш отношението, което заслужаваш.
Нека нещата се подредят по най-най-добрия начин за теб!!!
:bighug:
-
Несе отчаиваи миличка добре си направила ,че си го напуснала ако тои те обича и даржи на теб ште те потарси мисли позитивно на нештата можеби садбата нете сварзва с този човек.дано да те потавси и да си направи спермограмата.УСПЕХ ЗА НАПРЕД :balk_103: :balk_95: :balk_96:
-
Мила,Мелроуз,виждам че е минал повече от месец,но когато на човек му е трудно всяка подкрепа е от полза - радвам се за самоуважението което си проявила и съм сигурна,че каквото и да стане той също ще започне да те уважава повече независимо дали някога ще го признае.Живота е странен и понякога след такъв момент когато ти се струва,че всичко се е сгромолясало върху главата ти идват неочаквано най-истинските и хубави неща.
Не разбирам жените,които остават с някого само от удобство,страх или по финансови причини.Някъде те чака най-невероятното и хубаво нещо,което не си и посмяла да си пожелаеш.
Само за сведение в скоби ще ти кажа,че имам приятелка,която след 8 годишен неизяснен стерилитет и брак,който в очите на страничните изглеждаше идеален се разведе защото така и подсказа сърцето...и сега има прекрасен съпруг,който я обича и носи на ръце и 2 годишно момченце.Забременя на 2 месец.Понякога някои неща (дори това,че няма бебе)не са случайни,когато човека не е точния...
Успех и на Ели и Лейди !:balk_21: