www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Дългоочакваната бременност и раждане след стерилитет => Темата е започната от: tedyto в Май 27, 2009, 13:28:23 pm
-
Притеснявам да родя по естествен път след като забременея, имам панически страх от болките.Какво бихте ме посъветвали? :?
-
М 8O
Теди, ти питаш от позицията на бременна или от позицията на размишляваща по въпроса?
Моето лично мнение е, че ако може е добре да се ражда естествено. А за болките - никой не ги обича, но повечето момичета тук са минали през какви ли не болки за да се сдобият със бебче и мога да те уверя, че всички с усмивка ще посрещнат родилните болки. А и мисля, че някъде тук има тема по въпроса, защото в крайна сметка не става дума и за твой личен избор в някои случаи, а за това, кое е най-добре за детето. Това си е моята гледна точка де - винаги ще направя по-доброто за детето дори с цената на моите нерви и здраве.
-
Аз лично съм за секцио щом не можеш да търпиш болка....според мен избора е личен /ако всичко друго е наред/ и щом така преценяваш значи това е правилния избор! Успех с бебеправенето и след това ще мислим за раждането-като наближи!
-
Вече има достатъчно добри обезболяващи, а и не боли чак толкова - все пак това е най-сладката болка и се компенсира от първата среща с мъника. А и помисли си за болките след секциото - това си е операция. Болка винаги ще има, така че... Това да ти е проблема, как ще раждаш :) Стигни дотам (дано да е по-бързо) и тогава го мисли.
-
И аз съм за естественото раждане, освен ако няма противопоказания. Болките не са непрекъснати и можеш да си почиваш между тях. Не съм раждала със секцио, дори нямам коремна операция, но ми се струва, че болките там траят по-дълго.
Успех!
-
Вече има достатъчно добри обезболяващи, а и не боли чак толкова - все пак това е най-сладката болка и се компенсира от първата среща с мъника. А и помисли си за болките след секциото - това си е операция. Болка винаги ще има, така че... Това да ти е проблема, как ще раждаш :) Стигни дотам (дано да е по-бързо) и тогава го мисли.
:good_post:
-
След толкова операции ,които имах и предстоящо секцио за 09.06 се панирах всеки път за възстановяването .
Родих по естестевен път на 22.05 .Няма такава болка наистина.
Боли .Истина е,но след 2о мин. всичко забравих .На другия ден се смеех и ми идваше да бягам .
А след коремните операциите ходех като пребита по 15 дни.
-
Защо си мислиш, че след секцио не боли! Напротив, боли и то доста дълго време.
По принцип всичко е строго индивидуално. Аз имах четири коремни операции, като едната беше секцио парва и много исках да родя естествено, но нямах избор- инвитро, със скорошно секцио и на всичко отгоре малката беше седалищно-бетон от всякъде./ Аз и на работа исках да ходя, ама лежах цяла бременност./
Независимо какво е раждането, със секцио или нормално, болка все има. Само трябва да се има предвид, че ако оперативната намеса не е наложителна, риска е много по голям.
-
А,след секцио на близнаци е направо ужасно.
-
аз пък да ви кажа често ,не помня колко ме е боляло.При мен раждането започна нормално с изтичане на водите,ползвах епидурална ,вана също - но там не ми хареса хич и даже по не ми беше добре.Накрая след 14 часа получих най-накрая пълно разкритие и започнаха напъните,но бебето не искаше да излиза и се наложи секцио.След сексиото не съм имала кой знае какви болки,но ми сложиха колан още след операцията и ми поддържаха епидуралната 3 дни.По време на сексиото ми беше ужаса на мен,защото ми беше запушен носа(последните месеци от бременността постоянно беше така) и ми пресъхна и гърлото и едва дишах,имах чувството ,че ще пукясам всеки момент.
Иначе аз съм за такова раждане,каквото прецени лекарят ми.
-
Ако наистина те е страх от болка,защо искап да те оперират? Болката след операцията е доста силна, много жени еджа ходят да не говорим че всеки по различен начин понася опойката.Секциото се прави с епидурална опйка и макар да не чувстваш болка по време на самата операция усещаш всяко движение и манипулация на хирурга.А както и да го гледаш операцията си е операция.Просто може да родиш с епидурална опойка след няколко да си се чувстваш щаслива майка, не е нужно да итезаваш тялото си с операция ако не се налага.
-
Ако наистина те е страх от болка,защо искап да те оперират? Болката след операцията е доста силна, много жени еджа ходят да не говорим че всеки по различен начин понася опойката.Секциото се прави с епидурална опйка и макар да не чувстваш болка по време на самата операция усещаш всяко движение и манипулация на хирурга.
това не е съвсем вярно. секциото обикновено се прави със спинална, а не с епидурална упойка и не усещаш нищо от движенията и манипулациите на хирурга.
а болката след операция е различна според личния праг на чувствителност и според това какви обезболяващи са ти дали. аз не съм имала никаква болка след операцията.
-
Изобщо не ме е боляло след секцио при това на близнаци. Дават се обезболяващи.
А и болката винаги ми е била последна грижа - по-важното е да се процедира по най-безопасния и щадящ начин за бебетата.
-
Епидуралната се слага при нормалното раждане, доколкото знам аз.
Аз раждах нормално , без упойка, но не знам дали защото не е имало такива преди 14г , или са ми я спестили.
При всеки е индивидуално - и нормалното раждане , и секциото.
-
аз пък да ви кажа често ,не помня колко ме е боляло.При мен раждането
Иначе аз съм за такова раждане,каквото прецени лекарят ми.
Това е истината. Болка има и в двата случая, поне мен след секциото ме боля като ме пусна упойката. Но има и болкоуспокояващи. Като си видиш детенцето болката излита през прозореца.
-
Трябваше да родя нормално, родих секцио. След операцията си боли и още как, но се търпи. Важно е бебко и мама да са добре.
-
Предния път раждах нормално с епидурална упойка. Сега отново съм решила при липса на медицински показания за операция, да раждам естествено. Каквото и да си говорим, секциото е операция и според мен би трябвало да се прилага единствено, когато обстоятелствата го изискват. При епидурална упойка болка няма (аз самата имам много нисък праг на болка). След секцио възстановяването нормално е по-продължително. Освен това не винаги е по-добрият вариант дори за бебето. Разговарях с републикански неонатолог по този въпрос във връзка с първото ми раждане, тя ми обясни, че разликата в налягането в утробата на майката и навън е голяма и при нормално раждане бебето има време да свикне с промяната, докато тази промяна при секцио е по-рязка и понякога води до неприятни последствия. Затова тя самата ми препоръча също при липса на показания за секцио, да избера естественото раждане. Същото ми препоръча и д-р Сигридов, с когото се консултирах по тази тема - тоест бременност след АРТ не е задължително да приключи със секцио. При всички случаи мисля, че лекарите, водещи раждането, са най-компетентни да преценят кое е най-добре за бебето и майката.
-
:D Аз мисля, че е добре да ги караш едно по едно :DИначе става малко като нероден Петко...
Първо забременей (дано няма проблем и това се случи толкова скоро, колкото искаш и очакваш) и тогава мисли по темата "за или против".
Както се вижда от постовете на момичетата, не винаги това е въпрос на избор. Понякога колкото и да искаш да родиш нормално, е в интерес на бебето и/или майката да се предприеме оперативно родоразрешение.
Или пък при планирано секцио бебето се ражда по-рано нормално(и такива случаи има).
Та, нека нещата се подреждат едно по едно - забременяване, бременност, раждане - не се знае когато усетиш в себе се новия живот дали няма да забравиш всичките се страхове от болка и да си готова на всичко само и само то да е добре.
А пък и лекарят ти ще ти даде най-компетентното мнение в зависимост от състоянието!
Късмет и не мисли отсега - за всичко си има време и място! :goodluck:
-
Аз не мога да разбера защо мине не мине и се пусне тази тема. Има ли някой тук, който е родил едно и също дете и по единя и по другия начин да дойде да каже и за болките и за възстановяването. А ако този някой е успял да го направи и при 30-тина различни екипи тогава ще му повярвам на анализа.
Аз 2 пъти съм рждала по един и същи начин при един и същи лекар и разликата е огромна във всеки един етап от раждането.
-
Аз съм за.
-
Абе каквото и да ми говорят аз имам 2 коремни операции и една лапароскопия. Е усещането след операция (колкото и обезболяващи да ти дават) че ще ти се изсипят червата на пода е неповторимо гадно, болката че неможеш да се изправиш и да ходиш нормално и то в продължение (поне при мен беше така на 15-20 дена също е неповторимо. При първото изправяне хем бях натъпкана с обезболяващи чак хлъцнах и в продължение на няколко секунди неможех да си поема дъх от болка и безпомощност. Аз съм за естественото раждане. Всъщност както четох някъде из форумите секциото не е раждане то си е операция и за вадене на бебето, няма абсолютно нищо общо с раждането. Разбибра се ако има показания за секцио и то е необходимо и животоспасяващо то трябва да се направи, но винаги съм се ядосвала на хора които казват мен ме е страх от болката при раждането, а от болката след операцията и влаченето и чувството за непълноценност не ги ли е страх след като не са раждали как правят разликата коя болка е по-голяма и по-силна. Години наред усещах последствията и от двете операции. До това лято когато се подложих на лапаро при д-р Александров за да отстраним тези последствия. Колкото и да е добър хирурга последствия от коремна операция винаги има и те са болезнени и неприятни.
-
Като прясно родила със секцио, трябва да кажа че лапаро или секцио, болклата е съвсем като ПМС, има много фактори де, кой го прави, как го прави. Аз съм за и двете раждания, всяко едно си има своите предимства, но... както каже лекаря. Бях готова да ставам още вечерта, но реално станах да ходя към 9.00 сутринта по-малко от 20 часа след операцията. Освен лекото подърпване и ПМС друго не съм усетила.
-
Ами да си кажа и при мен как беше. Много ме беше страх от раждането, какви ли не варианти мислих секцио, епидурална упойка..само и само да не ме боли. Сега осъзнавам голямата си грешка - видях в болницата за какво става на въпрос при момичетата след секцио, боли и още как! А нашата бебка сама си избра как да се появи като реши да дойде на бял свят 3 седмици преди термин. Тъкмо се уговорихме същия ден с доктора /беше четвъртък/ в понеделник да отида да направим тестове за упойка / спряхме се на естествено раждане със спинална или епидурална упойка, тъй като нямаше предпоставки да е секцио/, прибрах се вкъщи към 19,00 часа и ми почнаха контракциите, преди това д-ра ме беше прегледал и ми каза, че нямам никакво разкритие и няма да раждам скоро 8O Ама аз си имах контракции и преди това и докато се чудя това истински контракции ли са или лъжливи отидох в болницата в 0,20 часа с пълно разкритие, родих в 0,50 часа! Немога да кажа, че не ме е боляло, ама нямаше време за никакви упойка, за което съм много щастлива, че така се случи. На другия ден си ходех без проблем и всичко останало.. Не съм раждала секцио, нямам коремна операция затова не мога да го сравня. Имам само една лапароскопия и мога да кажа, че раждането болеше повече, но то е само един миг..щастието после е ОГРОМНО!!!
-
Верно бе, тази тема мине не мине и пак се почва...
Въпреки, че разбирам момичето, защото и аз като бях бременна непрекъснато четях за.. и против.. :oops:
Бях страшно уплашена от естественото раждане, и не толкова от болката, колкото от епизиотомията, но по-големият ми страх беше от секциото. Всъщност имам фобия от рязане. Остана варианта естествено раждане, като непрекъснато си правих някакви масажи на перинеума с разни масла, за да не се наложи епизиотомия.В крайна сметка се оказа, че не мога да родя нормално.
След секциото на 6-тия час започнах да се раздвижвам,по съвет на една възрастна сестра от реанимацията/след като ме успокои, че няма как да ми се порне шева :oops:/
На другата сутрин, се изправих от раз, без особена болка. Момичето до мен припадна 2 пъти докато стане, защото отказа изобщо да се движи.
От другия ден, стиснах зъби и започнах да се изправям директно на коремна преса.
На изписването вече нищо не болеше. Още около месец само придърпване сутрин след дългото лежане за около месец.
Изпитвала съм много по - силни болки от ПМС отколкото от секциото.
Неприятни са ограниченията след секциото- за носенето на тежко, невъзможността за правене на коремни преси/пробвах на 3тия месец-после не можех да кихна от болка/ и т. н. Сега 6 месеца след раждането корема още е леко увиснал и направо съм ужасена дали ще си върне предишната форма.
-
:D Аз мисля, че е добре да ги караш едно по едно :DИначе става малко като нероден Петко...
Както се вижда от постовете на момичетата, не винаги това е въпрос на избор. Понякога колкото и да искаш да родиш нормално, е в интерес на бебето и/или майката да се предприеме оперативно родоразрешение.
Абсплютно съм съгласна.
Аз преносих бебката с 4 дни, бях на преглед на 27-ми ноември и установихме че имам вече някакво разкритие и родова дейност, преибрах се вкъщи, на 28-ми към 11 сутринте ми текнаха водите и бегом в болницата. Сложиха ми система за ускоряване на разкритието, изведнъж както си нямах почти никакви контракции така се сгъстиха, че от време на време дъх неможех да си поема. Аз исках да си родя естествено и докато получих 5см. разкритие си изпитах всички болки на естественото раждане, само че тогава започнаха да се губят тоновете на бебка и веднага ме вкараха в операционната/оперираха при пълна упойка, така че нищо не съм разбрала/, иначе тъкмо ми бяха сложили епидуралната и вече не чуствах болка-само натиск.
Родих накрая секцио-прекрасната си принцеса, след това боли, все пак си е операция, но мисля си, че всичко се забравя. Даже и сега чат пат ме опъват шевовете, но резултата е налице. Добре че решиха така, беше се омотала беба в пъпна връв, като в калбо прежда, така че в нашия случай решението е било най-доброто възможно.
На теб желая успех с бебеправенето и дано бързо да стигнеш до момента на избор как и къде да раждаш :)
-
На мен темата ми е много полезна, въпреки че както се оказва, не сме ние тези които решаваме :lol:
Fifa, отново да ти благодаря! Ти си знаеш защо :D
-
Да и добре че на места лекарите ценят новосъздадения живот и не се церемонят да чаката като едно време докато се роди естествено. Моята сестра се е родила морава и за малко да я изгубим точно заради пъпна връв, така че традициите са много страшно нещо когато от това зависи човешки живот.
-
Аз съм за секциото
Родих секцио /по спешност/ и зная какво е. :D
Но имам и доста познати, които си раждат безпроблемно,бързо и сравнително безболезнено.
Зависи от бременността и тялото на жената.
-
По принцип съм ЗА нормалното раждане, въпреки че родих с планово секцио.
След секциото се възстанових изключително бързо, болеше първите два дни, болката беше търпима /както по време на менструация/, 8 часа след операцията вече не исках обезболяваща инжекция. Детето от 5-ия си ден след раждането спеше върху корема ми. Усещането от операцията обаче остана доста дълго, но не като болка.
Според мен е най-добре раждането да протече според медицински показания и преценка на лекаря ти, но без крайности.
Има жени, които раждат нормално и след това по 3 месеца не могат да ходят и да седят нормално.
Има и такива, които раждат безкръвно с два напъна.
Прага на търпимост на болка също е важен фактор.
Много зависи и кой как ще си свърши работата.
-
Има ли някой тук, който е родил едно и също дете и по единя и по другия начин да дойде да каже и за болките и за възстановяването.
Има. Аз. Или поне така реши лекарят, който водеше раждането ми, понеже накрая ми връчиха сметката - двойно - 900 за "нормално" и 1200 за секцио. Т.е., връчили я на баща ми, който платил без да възрази, но му обяснили, че понеже съм раждала нормално, са ме чакали дълго с пълно разкритие, а после и "двойна работа" около секциото. Уви, в момента не мога да го докажа и да осъдя проклетниците, защото нямам документи за второто плащане, а баща ми бил толкова шокиран от факта, че съм се разминала на косъм, та не спорил. :BangHead:
Та, понесох си контракциите, стоях около 5 часа с пълно разкритие, а последните 2 - и с напъни. Боли като нищо друго на света, а не е да не съм свикнала с какви ли не болки. Като не се получи, ме срязаха. Ако имах избор, пет пъти щях да понеса болките от контракциите и напъните, само и само да се откача от секциото, възстановителния период и т.н. Поне според мен е несравнимо по-ужасно.
Но всичко е толкова индивидуално, а и при факта, че синът ми се роди здрав и отлично екипиран, не усещам порив за истинско мрънкане :D
-
Аз родих с планово секцио по медицински причини-имам доста тежка операция на единия бъбрек и така решиха лекарите.Единственото за което съжелявам е че не видях детети си веднага а след 2 дена.Такава беше тогава организацията в АГ-Русе майката в реанимация на 2 етаж а бебето на 4 етаж.И да искаш не можеш да отидеш да го видиш,а в реанимация бебетата не се носят.Възстановяването ми мина много леко-забравях всички болки като си видях детето.
-
против ако няма медицински причини
-
За секциото поне при мен мина леко до колкото може да се каже за операция.Не съм имала проблеми вървях си на другия ден, боли си но то кое не боли. :wink:Важното е бебчето да е живо и здраво
-
Всеки сам да си решава.Аз мисля,че не е добра идея.За това има Природа и щом така е решила,значи го можем.Моето раждане продължи 31часа,като родилните напъни траеха около 2ч.Буквално контракциите ми започнаха във вторник през ноща около 3ч и родих в четвъртък сутринта в 9и20ч.Болки си имах от начало до край,просто разкритието ми не вървеше.Накрая бях на ръба на изтощението,но повярвайте имах страхотно раждане.В мига в който ти дадат малкото същество в ръцете,забравяш що е болка и всичко което току си преживяла :D Адреналинът и еуфотията те заливат с такава сила,че се чувстваш в безтегловност от щастие... :D Пък и час след раждането вече щъках из стаята... :D
пп При нас секциото не е по избор,а по мед показания и преценка на следящия гинеколог.Лично мисля,че немедицинско лице не може само да взима решение за или не да расжда със секцио.Това е операция,и за плода също е неподготвена емоция...
-
Против, освен по медицински показания.
Но, ще видим когато дойде и моя момент :lol:
-
Аз съм за.
-
При мен раждането беше с планово секцио, защото с тризнаци няма как да е по друг начин.
Имаше болка, но не мога да кажа че е била толкова силна, че да не мога да стана или да ходя. Най-неприятно беше първите 3 дни, след това с всеки изминал ден нещата ставаха все по-добре. След 6я ден вече бях ОК. На мен лично по-неприятно ми беше непрекъснатото кръвотечение след секциото. Гадна работа...
Сега, ако трябва да раждам отново, пак бих избрала да е със секцио. Докато бях в реанимация и чувах как пищят раждащите по нормален начин и след това на шиенето...косите ми настръхнаха. Освен това не се знае като родиш нормално дали няма да имаш някакви големи разкъсвания, които кой знае как ще бъдат зашити. Защото знаем че има доктори, и доктори.
Така че, аз съм "за" секциото!
-
Аз съм твърдо за нормално раждане, освен ако няма предпоставка за секцио. Има ли такава, спорът е излишен, важна е безопасността. Аз преносих сина си и бях под наблюдение. Слагаха ме на системи, но контракциите ми бяха неефективни. Когато водите ми изтекоха, родих след 4 часа без епидурална. В родилна зала прекарах не повече от 10 мин. За съжаление имах други усложнения, но това е друга тема. Сега /ако го докарам дотам/ бих предпочела да родя нормално.
Между другото, в Америка се практикува при най - малкото нещо секцио. Мои познати дори ги убеждаваха преди да започне раждането.
-
Аз съм за секцито. Стигнах до това решение след две кошмарни лапароскопии преди около 10 -11г. Такъв ужас преживях, че ми се искаше само да не ме боли като раждам. Нямах медицински показатели, решението си беше мое. Секциото мина много леко, възстанових се много бързо. Фактор за бързото възстановяване може би бяха малкото качени килограми. Вече дори белега не се забелязва.
Възхищавам се на всички които раждат нормално, ясно е, че това е най-добрият вариант.
Важно е да се чувстваме сигурни в решението си за да можем да сме спокойни и да се насладим на толкова дългоочаквания момент :wink:
Успех!
-
Аз все още не съм раждала , но съм с две ръце за нормалното раждане освен ако не се наложи секцио но там преценят лекарите.Смятам че каквато и да е болката се забравя веднага щом видиш малкото човече а и след нормално раждане се възтановяваш по-лесно.След секцио може дори да не можеш да се радваш и грижиш пълноценно за детенцето си защото все пак това е операция и трябва да се пазиш много след това.Това емоето мнение.
-
Аз мисля, че гинеколога е лицето което ще каже как е най добре да се роди едно бебе. На мен ми предстои планово секцио към края на месеца поради медиц. проблеми, също така и бебето ми е седалицно. Но да не бързам още - когато всичко приключи пак ще споделя трепетите си.
-
Аз все още не съм раждала , но съм с две ръце за нормалното раждане освен ако не се наложи секцио но там преценят лекарите.Смятам че каквато и да е болката се забравя веднага щом видиш малкото човече а и след нормално раждане се възтановяваш по-лесно.След секцио може дори да не можеш да се радваш и грижиш пълноценно за детенцето си защото все пак това е операция и трябва да се пазиш много след това.Това емоето мнение.
Аз искам да те питам ти имаш ли коремни операции до сега, та толкова убедено да говориш, защото аз имам 2 коремни и при двете на третия ден се разхождах напълно изправена, а на махането на конците вече не си спомнях, че съм оперирана, а знам за нормално раждали жени със страшни усложнения, затова всичко си зависи от жената и от лекаря разбира се, затова да не правим генерални изводи, че някоя бъдеща мама може много да се травмира от прочетеното.
По темата: за мен всяка бъдеща родилка трябва да си обсъди с лекаря нормално или секцио да роди, и как ще е най-добре за нея и бебето, аз лично ще раждам секцио по медицински причини живот и здраве.
-
Аз все още не съм раждала , но съм с две ръце за нормалното раждане освен ако не се наложи секцио но там преценят лекарите.Смятам че каквато и да е болката се забравя веднага щом видиш малкото човече а и след нормално раждане се възтановяваш по-лесно.След секцио може дори да не можеш да се радваш и грижиш пълноценно за детенцето си защото все пак това е операция и трябва да се пазиш много след това.Това емоето мнение.
Аз искам да те питам ти имаш ли коремни операции до сега, та толкова убедено да говориш, защото аз имам 2 коремни и при двете на третия ден се разхождах напълно изправена, а на махането на конците вече не си спомнях, че съм оперирана, а знам за нормално раждали жени със страшни усложнения, затова всичко си зависи от жената и от лекаря разбира се, затова да не правим генерални изводи, че някоя бъдеща мама може много да се травмира от прочетеното.
По темата: за мен всяка бъдеща родилка трябва да си обсъди с лекаря нормално или секцио да роди, и как ще е най-добре за нея и бебето, аз лично ще раждам секцио по медицински причини живот и здраве.
А аз да допълня, като родила един път вече секцио. Още на следващия ден бях способна да се грижа за детето си, На 5 ден бях забравила, че съм имала операция, след 2 седмици можех да карам колело.
Второто си дете, живот и здраве, също ще родя секцио, този път по желание :D,
Ясно ти е, че ако беше толкова страшно, нямаше да имам желание за 2ри път такова раждане. :)
-
Айде,айде да не скачаме с кофите!!! Последните две съфорумки моля да бъдат по -толеранти към чуждите мнения.Темата е "за или против" и всеки да си изказва мнението.Не сме седнали да чоплим семки и да коладим кой прав,кой крив! Всеки си има мнение,нека го уважаваме!!!
Така както вие имате добри спомени от секцио и коремни операции,така има и други със лоши! И така както на момичето мнението не е миродавно и под общ знаменател,то така и вашето.
Аз съм имала коремна операция,и се възтанових много трудно!Повече от седмица!А родих естествено,в продължение на 31 часа,и скачах на крака час след като измъкнаха мъника.
Всеки е различен! Нека всеки сам да си решава,какво и що! Тук се събират мнения,не се съдим! И не спорим!
Лек ден
-
Айде,айде да не скачаме с кофите!!! Последните две съфорумки моля да бъдат по -толеранти към чуждите мнения.Темата е "за или против" и всеки да си изказва мнението.Не сме седнали да чоплим семки и да коладим кой прав,кой крив!
fibo, извинявам се, аз ли не съм редовна... но, къде видя в моя пост някаква нетолерантност???? Не целя да създавам конфликти, но помисли
Аз съм се изказала, като човек претърпял интервенцията, не говоря празни приказки. Целта ми е да успокоя момичетата и да им кажа, че няма нищо страшно.
Не можеш да пише неща, които НЕ си преживял, нали, звучи меко казано несериозно.
Поздрави
-
Напълно подкрепям Албена и Сперанца :)
Моето секцио беше заради седалищно предлежание. Два часа след операцията бях изведена от реанимация, а още час по-късно и детето вече беше в стаята до леглото ми. Вечерта ме раздвижиха, а на другата сутрин оставихме децата при сестрата и неонатолога и слезохме да пием кафе на слънчице. :lol: След изписването сама съм си гледала детето. Не ми е представлявало проблем.
То както след операция, така и след естествено раждане могат да възникнат проблеми. Дано да са рядкост.
И пак ще напиша, меродавно е мнението на наблюдаващия лекар, а не нашите мераци и въжделения. Споделяш си желанието с лекаря, а той решава кое как - това е правилното за мен.
Едно е искаш, друго е да можеш, трето и четвърто да го направиш ...
-
Албена,темата е "за или против" ,а не да се обеждаваме кой прав и кой крив.Ти си имала положителен опит и нека,пак така да бъде,пожелавам ти го!Но,има и други с лош,много лош опит!Ако вземат и те да пишат колко е страшно,тежко и опасно...Тогава на какво ще се обърне темата?
Нека се придържаме към мнението си,без да се опитваме да обеждаваме другите в него...
:D
-
И мен ме вълнува темата. Тепърва ми предстои да придобия опит по нея.
Намерих 2 статии на д-р неонатолог и педиатър по въпроса.
http://drmaneva.com/?p=125
http://drmaneva.com/?p=14
Накратко мнението на специалиста е, че ако няма медицински показания за секцио, нормалното раждане е най-доброто за физическото и психическо здраве на бебето.
Аз съм се настроила, че болка ще има независимо от начина на раждане.
Бих избрала варианта, който е най-добър за детето. Болката се забpавя.
-
Fibo, много те моля да ми напишеш с какво съм била нетолерантна аз, прочетох:"След секцио може дори да не можеш да се радваш и грижиш пълноценно за детенцето си защото все пак това е операция и трябва да се пазиш много след това , и попитах това мнение дали е от собствен опит и след това споделих моето мнение, защото след като прочетеш едно такова изказване и ти предстои секцио може и да си помислиш,че задължително след секцио ще имаш проблем защото това е операция, никъде не съм споменала, че съм против нормалното раждане за да бъда нетолерантна, написала съм, че зависи от организма на жената и от лекаря който прави секциото дали след това ще се възстановиш за 2 дена или ще ти е нужен месец и повече, също съм написала: за мен всяка бъдеща родилка трябва да си обсъди с лекаря нормално или секцио да роди, и как ще е най-добре за нея и бебето, и никъде не съм убеждавала, че секциото е за предпочитане пред нормалното раждане
-
Аз съм рязана два пъти по медицински причини, за съжаление и двата пъти се наложи да е секцио. Не съм го искала, не съм се молила, но пред алтернативата да стане нещо с децата, много бързо взех решение какво искам и какво трябва да се направи.
Първото секцио беше определено по-трудно за мен, от гледна точка на това, че се отваря коремната кухина, влиза въздух, после се чувства натиск и тежест вътре. Това ми беше най-големия проблем. Чувствах се все едно са ме ударили с голям парен чук. Болка има, нормално е да я има, все пак не сте излезли на разходка, но се понася. Трудно ми беше само в самото начало, когато станах да се раздвижа. На 6-тия ден ми махнаха конците, на 8-мия разхождах в преспите бебето.
Второто секцио почти не го усетих, оперираха ме в 15 часа, в 7 часа на другата сутрин вече трамбовах болницата. На втория ден преминавах през различните отделения, без инвалидната количка, за да видя бебето, което беше в кувьоз. Даже майка ми, която дойде на 10ия ден след операцията каза - Абе ти сигурна ли си, че са те оперирали.
Боли, но всичко зависи от прага на търпимост, който имаш. Бебето си го обслужвах сама още след като ми разрешиха да стана.
Единственото важно нещо е, какво ще прецени лекарят ви и това, колко силно искате да се справите бързо. Ако имате желание да се глезите, да ви глезят и да го карате по-леко, то тогава и възстановяването е по-бавно. Обаче ако сте борбена личност и няма баби и дядовци около вас, то възстановяването и грижите за бебето стават бързо и безпроблемно.
-
По принцип /и по думите на гинеколога ми/:
- При нормално раждане има по-голям риск за бабето и по малък за майката
и обратно
- При секцио е по-голям риска за родилката и по-малък за бебето.
П. П. Фибо, никого не съм убеждавала как трябва да роди /ако греша цитирай моля, кой мои думи навеждат на такава мисъл/, посочих моя собствен опит /в противоположност на безпочвено твърдение, т. е. без личен опит/
-
И мен ме вълнува темата. Тепърва ми предстои да придобия опит по нея.
Намерих 2 статии на д-р неонатолог и педиатър по въпроса.
http://drmaneva.com/?p=125
http://drmaneva.com/?p=14
Накратко мнението на специалиста е, че ако няма медицински показания за секцио, нормалното раждане е най-доброто за физическото и психическо здраве на бебето.
Аз съм се настроила, че болка ще има независимо от начина на раждане.
Бих избрала варианта, който е най-добър за детето. Болката се забpавя.
:good_post:
-
:D Момичета,нещата се изкривяват така както и предположих,че ще стане.Нека не разваляме темата със безкрайни дискусии "дали или".За това ви помолих да не убеждавате във мнението си,а просто да го изразите и толкова.Не ме разбирайте погрешно,уважавам мнението ви!
пп.А да цитираш някого с думите Аз искам да те питам ти имаш ли коремни операции до сега, та толкова убедено да говориш, защото аз имам 2 коремни...
ми може и да е имало момичето,знаем ли???А може да има познати с лош опит,знаем ли? А,дори да няма - това е нейно мнение.Не е нужно да си имал операция за да знаеш,че носи рискове и ще трябва да се внимава след това...Сперанза писала си по темата едва в послеписа си...
Албена,извинявай.Останах с впечатление че подкрепяш коментара Сперанза.Може би си имала впредвид послеписа ѝ...
Нека не я обръщаме на женски пазар...пак ви моля...
-
Fibo, много те моля, първо прочети какво съм написала, и след това ме цитирай, един път ти го обясних, явно червените букви не ги виждаш или се правиш, че не разбираш какво съм написала:
затова всичко си зависи от жената и от лекаря разбира се, затова да не правим генерални изводи, че някоя бъдеща мама може много да се травмира от прочетенот., това не е в послеписа ми,
А нейното мнение е по скоро убеждение, че след секцио не можеш да си гледаш бебето, просто исках да успокоя някоя бъдеща майка, че не всяко секцио непременно ще завърши с проблем, а има и много леко протекли коремни операциии.
Повече няма да се обяснявам,, надявам се повече хора наистина да са ме разбрали какво искам да кажа.
-
Боли, но всичко зависи от прага на търпимост, който имаш. Бебето си го обслужвах сама още след като ми разрешиха да стана.
Единственото важно нещо е, какво ще прецени лекарят ви и това, колко силно искате да се справите бързо. Ако имате желание да се глезите, да ви глезят и да го карате по-леко, то тогава и възстановяването е по-бавно. Обаче ако сте борбена личност и няма баби и дядовци около вас, то възстановяването и грижите за бебето стават бързо и безпроблемно.
Точно по същия начин мисля и аз.
Всичко е до предварителна настройка и до човек.
За мен лично, нищо друго нямаше значение, освен това бебчето ми да е добре.
-
Олееееееееее, голям спор сте завихрили тук, момичета, че ми идва веднага да въздам правосъдие ... успокойте се, моля ви.
Ето, да кажа и аз за своите предпочитания и опит, че да не остана по-назад де ... ами природата е отредила как да стават тези неща и съответно как да се раждат децата по принцип, но на човека същата тази природа е дала и нещо повече, а имено да се развива в тази област, да въвежда иновации и да предприема други мерки при проблеми с раждането, ако те са наложителни, разбира се.
Аз родих секцио и не съжалявам, защото беше направено по всички правила и изисквания на медицината, но ако ме питаха как искам да раждам, винаги бих предпочела естественото раждане, защото поначало това е заложено в природата ни ...
Все пак съм наясно със здравословното си състояние и знам, че никога не бих могла да раждам по естествен път и това не ме прави по-малко или по-различна майка, както и другите като мен, не мислите ли ... Затова спрете този спор и простичко споделете своя опит и мнение без да искате да налагате своята теза ... благодаря предварително ...
-
Мда, присъединявам се към последния пост. Моля, споделяйте само опит, ако може без излишен патос и драматизъм.
Аз самата също искам да родя нормално, но може и да се наложи секцио, не само по медицински причини. Е, ами щом трябва ще се съглася. Сега да се тръшна да се оплаквам жива ли, горката аз, ще ме режат. Брех, голяма драма, сякаш ще съм първата...
Мен ако питате, темата дори не е зададена правилно. Какво значи "за или против секцио"? Ако се налага по мед. показания, какво има против? Ако някой иска да роди естествено, дори и да го боли, какво може да има против. Когато не е изрично упоменато от доктора, начинът на раждане е въпрос на личен избор. Всеки има право на него и тук няма прави и криви. Не разбирам защо във всяка подобна тема трябва да си ги мерите 8O Кой е по-по-най...Това е абсолютно ненужно и неуместно. Да не говорим, че подобни спорове са безполезни, че и дори вредни за четящите. Не дават ясна и безпристрастна информация, от която се нуждаят читателките.
Моля ви, въздържайте се от крайности и оценки, особено пък да изразявате мнение, за неща, които не сте преживели.
Успешно раждане на всички, на които им предстои.
-
Мда, присъединявам се към последния пост. Моля, споделяйте само опит, ако може без излишен патос и драматизъм.
Аз самата също искам да родя нормално, но може и да се наложи секцио, не само по медицински причини. Е, ами щом трябва ще се съглася. Сега да се тръшна да се оплаквам жива ли, горката аз, ще ме режат. Брех, голяма драма, сякаш ще съм първата...
Мен ако питате, темата дори не е зададена правилно. Какво значи "за или против секцио"? Ако се налага по мед. показания, какво има против? Ако някой иска да роди естествено, дори и да го боли, какво може да има против. Когато не е изрично упоменато от доктора, начинът на раждане е въпрос на личен избор. Всеки има право на него и тук няма прави и криви. Не разбирам защо във всяка подобна тема трябва да си ги мерите 8O Кой е по-по-най...Това е абсолютно ненужно и неуместно. Да не говорим, че подобни спорове са безполезни, че и дори вредни за четящите. Не дават ясна и безпристрастна информация, от която се нуждаят читателките.
Моля ви, въздържайте се от крайности и оценки, особено пък да изразявате мнение, за неща, които не сте преживели.
Успешно раждане на всички, на които им предстои.
:good_post:
-
Аз досега не съм се изказвала по въпроса точно защото, темата е доста грешно зададена, да не кажа безмислена, защото в крайна сметка всички стигат до извода, че каквото каже лекаря това ще е и за мен е равносилна, на тема със заглавие "как е по-добре да забременея, естествено или след АРТ процедура". Никога не можеш да знаеш какво точно ще се случи, може да имаш дата за секцио и бебето да се роди по естествен начин и обратно, да тръгнеш за нормално раждане и да се наложи секцио. Както се казва "човек предполага, Господ разполага".
И за да не спамя, аз и двата пъти съм раждала секцио по медицински причини, първия път мина по леко, втория дори ме дошиваха на полеви условия, но и в двата случая, не съм имала проблем да си гледам бебетата, а втория път на шестия ден си вдигах и 10 килограмовата дъщеря.
Успешно раждане на всички, на които им предстои и от мен, и живи и здрави бебета!
-
Вижте сега, раждането си е раждане. Лошото е, че е болезнено. Хубавото е, че е за няколко часа и после цял живот се радваш на прекрасно човече.
Дали е секцио или нормално, за това си има лекари. И двата варянта са свързани с болка. Зависи си от човек и организъм. И аз искам да заспя и да се събудя с бебе без болка ама няма :)
Все пак е веднъж, два пъти, дай боже и трети път да има и пети за желаещите и не е болка за умиране. Аз незнам какво има да си избирате, според мен това не избираме ние. Дали е секцио или нормално, ми има си лекари за това.
Все едно да обяснявам на фризъорката как се подстригва или тя на мен за проектиране и схемотехника да ми говори. Та така де, не мисля да обяснявам на лекаря как трябва да протече раждането ми, той е затова, да реши кое е най добро за мен и да го направи. И 30 страници да изпишем, при всеки е строго индивидуално и това, че Пена след секцио припка по коридора на втория ден, не значи че Станка ще припка след нея.
Пак казвам, това е период, който трябва да се изтърпи. Болезнен е, но кратък и си заслужава на сто процента.
Аз родих нормално, за лекаря нямах показания за секцио и никой дори не го е споменавал. На следващия ден детето ми беше много зле и вярвайте ми последващите 10 дни изобщо не усещах какво, къде и как ме боли. Болеше ме сърцето..
Сега ако господ ми даде шанса да имам още едно детенце, болката, секцио или нормално ще е последното нещо за което ще мисля. Биха ме интересували лекаря да е с опит и детето ми да е живо и здраво.
Дразгите са абсолютно излишни. Незнам защо хабите нерви и време. Всеки си има мнение и го споделя. Това цитиране и хващане за дума и изречение, не го разбирам.
Времето и енергията изхабена за това, може да изхабите за една разходка и един хубав сладолед например :)
Поздрави.
-
Абсолютно съм съгласна с Лидия и Гери. Най-важното е всяка от нас да роди бебето/бебетата си живи и здрави, без усложнения и перипетии и съответно ние да сме живи и здрави, за да се грижим за тях и да им се радваме :D
-
Лидия,толкова хубаво си го казала! :D
-
Родих секцио и двата пъти.
Независимо, че не е имало показания за това през бременнпстта ми,
бях решила да е така, чисто егоистично, страхувах се да не объркам нещо!
Казвах си, чаках го това момче да се появи така дълго
и ако объркам нещо, няма да си го простя!Наивно нали?
Да но и да бях решила раждане по естствен път, нямаше как да стане
защото родих непланувано спешно секцио в началото на 9 месец!
Възстановявих се много бързо!
Родих в 20 часа вечерта, и за да поспя защото раждането бе тежко нито съпруга ми който знаеше,
нито лекарите ми казаха, че е в кувиоз.
На другата сутрин в 7.30 когато научих станах и отидох в интензивното сама.
Второто раждане бе планувано, мина спокойно, без пълна упойка,
възстанових се отново много бързо, просто защото знаех, че те се нуждаят от мен.
Мотивацията е голяма сила и независимо какъв път за родоразрешение ви се случи,
ако няма усложнения възстановяването зависи и от вас!
-
Колкото и да съм за нормално раждане, току що докторът ми каза, че нямам шансове. Живот и здраве ще имам по едно раждане и от двете :)
-
некоректно си задала заглавие на темата си! ЗА живота, ПРОТИВ невежеството. родих секцио (за късмет живея в 21в и има болници и лекари!), живот и здраве второто ми дете пак така ще се появи на белия свят. няма да се изненадам скоро на тема за и против адаптираните млека :)
-
Все едно сме на женския пазар. Едно и също нещо се предъвква :lol:
Викето, използваш главни букви некоректно...Слагат се не само когато искаш да извикаш нещо, но и в началото на изречението...
-
Ей неизчерпаеми са някои "теми" наистина... :lol: Тази конкретно, можеше да бъде прилежно "статистическа" и полезна, пълно е в нета с информация за всички евентуални ползи и негативи от едното и другото. Ето едно обобщение на прима виста, писано от лекар, ако на някой му се рови - може да качи и по-подробно и добро.
ПРЕИМУЩЕСТВА НА ПЛАНОВОТО ЦЕЗАРОВО СЕЧЕНИЕ В СРАВНЕНИЕ С ВАГИНАЛНОТО РАЖДАНЕ
1. Избягва се травмата на естествените родови пътища.
2. Операцията е безболезнена, но след излизане от упойката може да има болка, която налага допълнително обезболяване.
3. Избягват се някои травматични за Вас и плода оперативни вагинални раждания – форцепс, вакуум и др.
4. ЦС се извършва в работно време, когато са налице максималните възможности на здравното заведение.
5. Плановото ЦС е улеснение за лекаря, тъй като той може да планира своята служебна заетост.
6. ЦС продължава средно от 30 до 90 мин.
7. Предната коремна стена остава по-стегната след ЦС.
8. Рискът за плода е минимален.
9. ЦС предпазва плода от допълнително инфектиране от мекия родилен канал.
НЕДОСТАТЪЦИ НА ПЛАНОВОТО ЦЕЗАРОВО СЕЧЕНИЕ В СРАВНЕНИЕ С ВАГИНАЛНОТО РАЖДАНЕ
1. ЦС е коремна операция, при която през разрез на кожата и матката се изважда бебето. След ЦС остава кожен белег и се променя анатомията на предната коремна стена, което затруднява евентуална в бъдеще коремна хирургическа интервенция.
2. След цезарово сечение последващата бременност протича с повече рискове.
3. След цезарово сечение се наблюдава по-често стерилитет.
4. Цезаровото сечение е коремна операция от средна сложност и тежест и носи рискове като:
- по-голяма кръвозагуба в сравнение с вагиналното раждане при която (много рядко!) може да се наложи дори и да се отстрани матката
- възпаление на коремната кухина (перитонит) или на матката (ендометрит), на пикочните пътища (уроинфекция).
- нараняване на съседни на матката органи в коремната кухина (пикучен мехур и др.)
- профилактично прилагане на антибиотици
- по-бавно обратно развитие на матката (възвръщане към нормалните размери)
- възможно развитие на хематом (събиране на кръв) в коремната стена или кухина, което налага повторно отваряне на корема
- възможно е инфектиране на коремния разрез, налагащо лечение, а понякога и вторично зашиване
5. Цезаровото сечение налага задължително обезболяване, което има рискове.
6. Цезаровото сечение по желание изисква внимателна преценка на датата за раждането, когато плодът е достигнал достатъчна зрялост. Ако плода се извади по-рано може да има проблеми с дишането и да се наложи отглеждане за известно време в кувьоз.
7. След Цезарово сечение е желателно да се изчака поне 1 година преди да се забременее отново.
ПРЕИМУЩЕСТВА НА ВАГИНАЛНОТО РАЖДАНЕ В СРАВНЕНИЕ С ПЛАНОВОТО ЦЕЗАРОВО СЕЧЕНИЕ
1. Възстановяването от раждането е по-бързо и по-рано и по-качествено можете да се грижите за Вашето бебе.
2. Престоят в болница е по-малък.
3. Кръвозагубата е по-малка.
4. След вагинално раждане плода се приспособява по-добре и по-бързо за извънутробен живот.
НЕДОСТАТЬЦИ НА ВАГИНАЛНОТО РАЖДАНЕ ПРЕД ПЛАНОВОТО ЦЕЗАРОВО СЕЧЕНИЕ
1. При вагинално раждане могат да настъпят разскъсвания на мекия родилен канал, които налагат тяхното зашиване под анестезия.
2. Години след вагинално раждане може да има отпускане на тазовото дъно с незадържане на урина или газове или някои смущения в сексуалния живот.
3. По време на вагинално раждане може да възникне ситуация, налагаща извършване на някои манипулации, необходими за успешното раждане на плода като:
- епизиотомия (разрез на кожа и подкожие с цел разширяване на естествения отвор на родовия канал)
- вакуум-екстрактор или форцепс (при неефикасни напъни от Ваша страна по време на раждането и опастност за плода се налага лекарят по спешност да извади плода по инструментален начин)
- инструментална ревизия на маточната кухина – манипулацията представлява "остъргване" на останали в маточната кухина части от плацентата или околоплодните ципи. Ако те останат в матката Вие носите риск от развитие на тежки инфекциозни смущения, които могат да доведат дори до отстраняване на матката Ви.
- маточно-влагалищна тампонада – при недобре контрахирана (отпусната) матка и силно кръвотечение лекарят може да прецени, че е необходимо поставяне на марлено руло в матката, за да се спре кървенето и да се подпомогне контрахирането на матката.
4. По време на вагиналното раждане може да се наложи плода да бъде изваден чрез цезарово сечение, когато има опастност за него или лекарят прецени, че той не може да се роди през естествените родилни пътища.
5. След раждане може да имате болки в местата на вътрешните и външни шевове на влегалището.
б. Оперативната рана на влагалището може да се инфектира, което налага лечение, включително и вторично зашиване.
Нека не забравяме, че както няма значение дали сме забременели спонтанно, или чрез АРТ - не е най-важното как ще се появи детето/децата ни на бял свят - важен е само крайният резултат! На финала да сме живи и здрави и да се чувстават добре и мама и бебе, другото са подробности, личен избор, шанс, обстоятелства... Все пак, правете информиран избор когато избирате, а не само емоционален.
Иначе от подобна тема, има полза точно колкото от тема от вида: "София срещу провинцията" и пр. достойни за предаването "Сблъсък" чесанки на пръсти и езици. По дифолт е ясно, че половината ще са ЗА, другата половина ПРОТИВ.
Желая на всички леко раждане, все едно по какъв начин и здрави усмихнати бебета :)
-
Наистина се надявам да престанат глупавите спорове след тази пълна и поучителна лекция :)
-
Вие голям спор сте заформили заради мен , съжалявам че е станало така ама аз просто изразих мнение - нали форумите са за това.А по тази тема няма криви и прави всеки си има мнение и избор до някаква степен и не трябва да съди мненията на другите , пък и в крайна сметка крайния изход се решава от лекарите , защото те знаят най-добре кое е най-доброто за майката и бебето .
-
Тъй като темата се изчерпа и всяка полезна информация вече беше споделена, заключвам темата.