www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: eganeva в Януари 15, 2009, 13:38:35 pm
-
Тръгна се от тук:
Аз все още събирам смелост за разговор, но уви.... нещо не ми се получава.
Преди около 2 седмици имах неочаквано предложение, не от съпруга ми, разбира се.
Много се обърках и не знам какво да правя.
Дано скоро се осмеля да говоря с него за осиновяване или за раздяла.
Категорична съм, че повече опити няма да правим.
Какво да избера все още се чудя!?
Жеки, благодаря ти, че ме провокира!!!
Много съм объркана.
Момиченцето от аватара ми е детето на брат ми.
Те се разделиха. Той замина извън страната, а снаха ми не я иска.
На 30 декември тя ми се обади, постави ми срок 1 седмица да говоря
със съпруга си и да я вземем.
За това и дума не може да става?
Сигурна съм, защото той един път ми каза:
"Като ти е жал за нея, осинови Я."
В единствено число, което ще рече, че той не желае.
Това много ме нарани, а той дори и не разбра, че ме засегна.
И аз си замълчах де и преглътнах....
Може би грешката е моя, че не реагирах.
Сега обмислям няколко варианта:
1. Да си останем без дете.
2. Да се реша на разговор за осиновяване.
3. Да се разделим и да търся друг мъж склонен да осинови.
4. Да приема предложението на снаха си.
Много ще съм ви благодарна ако ми помогнете със съвети!
-
Понякога , когато човек говори бърка. Това, че мъжа ти е казал осинови Я , може и да е неволно. Моя мъж също прави понякога разни такива изказвания , а и не само моя мъж. Нали помниш изказването на Филип от биг брадър "да направи инвитро на жена ми" Моя съвет е да поговориш с него както за осиновяване по принцип , така и за детето на брат ти. Аз също съм в период на мислене какво да правим и кой път да избера/ем. Но първо според мен седни и поговори с него. Успех и нали знаеш, че каквото и да решиш тук ще намериш подкрепа :bighug:
-
Успех и нали знаеш, че каквото и да решиш тук ще намериш подкрепа :bighug:
Да, знам и затова споделих!
Мисля, че ще ми е по-трудно да говоря за Никол.
Нали казват: Кръвта вода не става.
Ако се стигне дотам, няма да се колебая да избера нея.
-
Жени, не си преглъщай, бе мила :( Говори, за тези работи не може да не говорите. Това е важно за вас, за бъдещето ви. Питай го какво го смущава, какви са му притесненията и т.н. по отношение на осиновяването. Все пак човек и да не е съгласен с нещо, има мотиви и може да ги обясни на другия до него.
Детенцето е страхотно. Снаха ти наистина ли иска да го даде за осиновяване? Ако това не е временно решение, което тя би променила скоро, на тове място бих се замислила определено.
-
Жени, ти си много силна жена.
Много, ама много, съжалявам че всичко това ти се случва.
Чувала съм те да говориш за Никол (извинявай, дано не бъркам името). Много я обичаш, нали?
Трудно решение трябва да вземеш, но съм сигурна че ще е правилното.
Не знам какво друго да ти кажа, ако имаш нужда да поговориш - насреща съм.
П.П. И още нещо - много съжалявам, че загубихме контакт :(
-
Снаха ти наистина ли иска да го даде за осиновяване?
Аз не искам да се отказва от нея.
Тя не за първи път ми я предлага.
Още като беше на 6-7 месеца ми каза:
"Вземи Никол, ние ще си родим друго."
Тогава мислех, че се шегува за моя сметка.
Но сега нещата са доста сериозни.
П.П. И още нещо - много съжалявам, че загубихме контакт :(
Аааааа, аз редовно те чета. Може и да се видим скоро.
:D
-
Жени, от няколко дни си мисля какво и къде да ти го напиша.Още не съм съвсем готова защото се опитвам да го разбера за себе си но подкрепям казаното от Коки.
Насреща съм във всеки един момент и ме боли.
По късно ще пиша в темата отново.
-
Жени, това е много ужасно-да се налага да избираш!
Според мен, ти си познаваш мъжа и знаеш, кой подход действа най-добре.
Дали да му поставиш ултиматум, дали всеки ден да му говориш докато му писне, дали да спреш да му говориш, или просто да седнете и да поговорите без заобикалки.
От друга страна, помисли, да не стане после- "ама детето си е мое, дай си ми го".
Тогава ще стане много тежко!
-
Говори със съпруга си! Може да се окаже, че не си го разбрала правилно.
Вариант 1: Той е съгласен вие да отглеждате малката сладурана. По-хубаво от това няма!
Вариант 2: Не е съгласен да я вземете, но е съгласен да осиновите друго детенце. Нормално, притеснява се за бъдещето. Какво ще му обяснявате на детето - кои са мама и тати, леля и свако ... Обсъдете го.
Вариант 3: Не е съгласен на осиновяване. Когато ти го каже директно, ще прецениш как се чувстваш. Ще разбереш дали го обичаш толкова и си съгласна да нямате дете, но да остане заедно, или да търсиш щастието си на друго място.
Стискам палци да вземете най-правилното решение, което и да е то!
-
От друга страна, помисли, да не стане после- "ама детето си е мое, дай си ми го".
Това е неизбежно. Все някога ще осъзнае какво е направила.
Тя има друга връзка.
Казах й: "Ако имаш второ дете и с него ли така ще постъпиш?"
Отговор: "Не се чувствам готова за друго дете. И с това избързахме.
Нямам сили да я гледам. Не мога вече да се оправям с нея."
-
Виж сега, хубаво е, че си толкова структурирана: :D
Сега обмислям няколко варианта:
1. Да си останем без дете.
2. Да се реша на разговор за осиновяване.
3. Да се разделим и да търся друг мъж склонен да осинови.
4. Да приема предложението на снаха си.
Какво си мисля аз - точка 1 явно въобще още не е дошла на дневен ред при теб, така че, според мен, тя трябва да стане веднага точка 4.
Точка 2 е задължителна - естествено, че трябва да говориш с него. Кой знае какъв мензис го е бил налегнал в момента, в който ти е отговарял, кой знае какво му е било в главата и какви мисли са го вълнували. Може да не е преценил как се изказва. Освен това, хората си сменят мнението - и това се случва доста често. Провери дали не е настъпило някакво развитие, виж как са нещата.
Точка 3 принципно винаги е възможна, но нали се сещаш, че мъжът не е необходимо условие за осиновяването? Имам предвид, че със или без мъж, това е възможен вариант за теб. Интересно ми е дали като казваш в точка 4 "Да приема предложението на снаха си" имаш предвид да осиновиш само ти (без мъжът ти да осиновява). Това също е възможен вариант, ако той е съгласен, защото така официално само ти ще си ангажирана, а и няма да ти се налага да осъществяваш точка 3.
В кратце: говори с него и виж а) дали е склонен да осинови и б) ако не - дали е склонен ти да осиновиш, но да останете заедно - което винаги създава предпоставка на по-късен етап и той да осинови детето (мисля, че процедурата е значително улеснена за съпруг на осиновителката).
Поздрави!
-
Сега обмислям няколко варианта:
1. Да си останем без дете.
2. Да се реша на разговор за осиновяване.
3. Да се разделим и да търся друг мъж склонен да осинови.
4. Да приема предложението на снаха си.
1. Това е най-лесно ... но не е решение на проблема, ако искаш дете.
2. Задължителен е този разговор. Колкото и тежък да е. Може да се наложи и серия разговори да проведеш, накъсани със скандали и раздели, ти си знаеш човека.
3. Възможно следствие от т. 2 или т. 4. Когато му дойде времето ще го мислиш.
4. Ти си знаеш най-добре. Какви са ти възможностите, всякакви, включително и финансови. Отделно какви са ти взаимоотношенията с майката ...
Аз ако бях щях да започна с това и вече да пиша с Никол на скута ... Тя ти е племенница ... Дали ще я осиновиш или не са технически подробности, но ако снахата не го иска това детенце :? Има ли кой друг да я гледа?
-
А, дали т4 изобщо е вариант?
Има много въпроси около нея.
Какво мисли брат ти за предложението на снаха ти?
Снаха ти ми се струва доста нестабилна (щях да пиша непостоянна, ама не е това думата). Колко време ще и отнеме да си промени решението отново?
Какво ще правиш когато тя се сети за Никол?
Всъщност дали тя не иска да ти я даде просто да я гледаш, не да я осиновиш
-
Това, което ще напиша не съм го мислила дни, месеци, години, както е при теб и възможностите които си написала, но ти питаш - как да постъпя? Ще ти кажа аз как бих постъпила, но това е предвид ситуацията в моето семейство;
- бих се борила със съпруга си, по какъв начин ти ще решиш, познавайки го най-дибре; - не бих си тръгнала, защото за мен това е човека, който искам да е баща на децата ми.
- бих приела предложението на снаха си (аз също имам брат с прекрасна дъщеря, нядявам се да не се стига до там, но ако някога стои този избор пред мен, не бих мислила и ден.)НО, тук идва голямото НО, ще искам да осиновя детето, както си е по закон, пълно осиновяване, без компромиси. Тя ще знае кой са й биологичните родители, но аз искам да й бъда законен такъв.
Това е, започвай да говориш, говориш и така докато постигнеш това което искаш, по начина, по който искаш :wink: :D
-
Вариант 3: Не е съгласен на осиновяване.
От такъв отговор се страхувам най-много.
Животът ми ще се завърти на 360°.
Дори обмислям да се върна в Разград.
Виж сега, хубаво е, че си толкова структурирана: :D
Нали?
Точка 3 принципно винаги е възможна, но нали се сещаш, че мъжът не е необходимо условие за осиновяването?
Това значи ли, че мога да подам молба сама?
Интересно ми е дали като казваш в точка 4 "Да приема предложението на снаха си" имаш предвид да осиновиш само ти (без мъжът ти да осиновява).
Имам предвид да сме само аз и Никол.
Без да я осиновявам.
-
Жени, моето мнение е, че не трябва да осиновявате Никол.
Може би звучи доста жестоко но ти сама казваш, че снаха ти някой ден ще се осъзнае , че е сгрешила...Тогава какво ще се склучи????
Предполагам колко ти е болно и тежко и как не намираш и 1 минута спокойствие за да решиш кое е правилно:(
Не мисля, че е правилно да поставяш брака си по средата в тази тежка ситуация. Така както ти не разбираш защо съпруга ти е реагирал така, може би той също страда и не разбира как да ти помогне да не се измъчваш...незнам...само предположения.
Вие сте семейство и се опитайте да го запазите. Не е твоя , нито на съпруга ти вината за случващото се, опитай да го разбереш. Вероятно много го е страх.
Относно Никол...наистина е едно прекрасно малко същество, което не заслужава и частица от случващото се. Тя има майка и баща които носят отговорност за нея.Първо те. Убедена съм в огромното ти сърце и любов към нея и съм сигурна, че никога не би я оставила, но мисля ще е грешка ако я осиновиТЕ/Ш защото няма да имаш ден спокойствие кога ще си я поискат обратно (като че ли е чанта с багаж:( ). Това ще те убива.Страхът да не си я вземат е лош спътник...много лош.
Аз не мога да си обясня напълно случващото се не защото на мен ми е трудно да имам деца а от чисто човешка гледна точка и макар да не познавам Никол страдам защото тя няма никаква вина и и е нужна любов.
Вероятно не всичко от написаното е хубаво но това е само моето виждане като страничен човек.
Моля се нещата да имат добър край за всички ви.
Не забравяй, че и през това можеш да минеш и да оцелееш.Силна си много повече отколкото предполагаш.
Петина
-
Това значи ли, че мога да подам молба сама?
Интересно ми е дали като казваш в точка 4 "Да приема предложението на снаха си" имаш предвид да осиновиш само ти (без мъжът ти да осиновява).
Имам предвид да сме само аз и Никол.
Без да я осиновявам.
Доколкото си спомням, да, можеш да подадеш молба сама, иска се съгласието на съпруга ти обаче.
При всички положения те съветвам да НЕ приемаш неуредени отношения - рискуваш да бъдеш наранена сериозно впоследствие. Подкрепям СтефиЗ с две ръце. В допълнение - това е сериозно решение, има опции за пълно, не пълно осиновяване, които могат да се обмислят и трябва да направиш задълбочена консултация със специалист по семейно право, за да вземеш най-адекватното решение в светлината на проведените разговори със съпруга ти.
-
Май трябваше да пусна анкета. :D
-
Вариант 3: Не е съгласен на осиновяване.
От такъв отговор се страхувам най-много.
Животът ми ще се завърти на 360°.
Дори обмислям да се върна в Разград.
Твоето притеснение само отлага развръзката във времето. И двамата таите нещо в себе си. Думите на Лиско са много мъдри. Има ли нещо, което да ти дава основание да си мислиш, че не е съгласен на осиновяване?
Аз на твое място бих приела преложението на снаха си, и бих осиновила още едно дете. Разбира се половинката ми ще е напълно съгласна с мен. Но това се отнася за нас.
-
Има ли кой друг да я гледа?
Живее с родителите си.
Те доста се грижат за детето.
Разпределят си задълженията.
Всъщност дали тя не иска да ти я даде просто да я гледаш, не да я осиновиш
Всъщност и тя самата едва ли знае какво иска.
Искаше дете от брат ми - постигна го.
Поиска приятелят му - с него е.
-
Тя има майка и баща които носят отговорност за нея.
Тя има майка и баща, които ТРЯБВА да носят отговорност, но не го правят.
Брат ми направо избяга, което не одобрявам.
И той е виновен донякъде.
Не го оправдавам в никакъв случай.
-
Какво мисли брат ти за предложението на снаха ти?
Снаха ти ми се струва доста нестабилна
Коки, не си далеч от истината.
Има си проблеми, най-вече с чашката.
Брат ми каза, че ще вземе детето при него,
а снаха ми е съгласна да го даде.
Аз се чудя какво сърце има, за да я дава така лесно,
пък дори и на баща й.
- не бих си тръгнала, защото за мен това е човека, който искам да е баща на децата ми.
Аз вече се съмнявам, че това е Човека за мен.
StefiZ, благодаря!!!
-
Жени, много е несправедливо, че животът поставя някои хора (и връзки) на толкова сериозни изпитания.
Понякога, раздялата е решение, понякога е грешка.
Рецепти няма.
Дано да успееш да изведеш ситуацията в положителна посока.
-
Жени, защо си мисля че нищо хубаво няма да излезе ако се съгласиш да вземеш Никол :(
Нека да я вземе брат ти, нека я гледат родителите и...
Ако я вземеш ти, тази жена ще нарани и двете ви един ден :(
-
Жени, защо си мисля че нищо хубаво няма да излезе ако се съгласиш да вземеш Никол :(
Дали? :(
Внимателно чета всички мнения.
Ще ви държа в течение.
-
Май трябваше да пусна анкета. :D
ако може да се включи и съпруга ти :)
Забелязвам, че никога не губиш чувството си за хумор в трудни и дори тежки за теб моменти. Това е страхотно качество!
Не ти е лесна задачата, която си поставила пред себе си.
Предстоят ти сложни решения и действия.
Така или иначе, човек трябва да се заеме със страха си и да понесе последствията. Обичайно те са доста по-незначителни от опасенията ни.
Начертай си приоритетите и когато събереш достатъчно кураж - започни.
П.П. След последващите ти разяснения давам заден ход по отношение на племенницата ти. Останах с впечатление, че няма кой да се грижи за нея. Но ако детето е щастливо от това, което получава, и бабата и дядото са свестни хора, способни да я отгледат? Прекалено много неизвестни с доста непоследователни участници. Редно е при крайното решение да се изхожда от интереса на детето. Кой може да прецени това? Може пък мъжът ти да е негативно настроен към цялата история около семейството на брат ти и затова да ти е отговорил по онзи начин ...
-
аз, общо взето, бих написала това, което е написала СтефиЗ.
вярно, че е сложен казусът, когато биологичните родители и осиновителите се познават и контактуват. но навремето се е практикувало това доста често.
не знам това дете доколко ще расте щастливо, ако остане на сегашното дередже. от прочетеното, аз видях баща-беглец (направо го е изоставил), майка-беглец (не иска детето, готова да го хариже на кого ли не) със склонност към алкохола.
да, бабата и дядото го гледали, ама то е още малко и това му е достатъчно. като поотрасне, ще иска мама и татко, ще знае за какво става дума. ще бъде нещастно в тази конфигурация.
-
НЕ бих осиновила.през тези години докато е малка не ,но занапред може да възникнат огромни проблеми.ще страдаш най вече ти.разбирасе това е лично мое мнение.много съжалявам,че си изправена пред такъв избор.
-
Жени, знаеш мнението ми по въпроса. Говорили сме доста.
Радвам се , че сподели тук. Знам, че си мислила много дни, преди да го направиш. Като се има предвид как обичаш да си таиш проблемите...
Следващата крачка, която трябва да направиш (даже това трябваше да е първата ти крачка), е да споделиш с мъжа си. Кажи му как се чувстваш, той не може да ти чете мислите, трябва да говорите. Обещала си ми. Ако трябва, ще го напиша тук още 10 пъти, и по телефона ще ти звъня, но си държа на обещанието.
Обеща ми , че ще говориш с него за осиновяване, но не на Никол.
Майката на Никол е от типа хора, които идват на този свят, само да създават големи бъркотии. В момента е създала такава бъркотия в твоята тревожна глава, че дори и ти не можеш да го осъзнаеш. Знам, че си рисуваш картини как сте само ти и Никол, живеете щастливи, но...животът не е толкова прост.
Защото след няколко години, когато мъжът, заради когото тази жена се отказва от детето си, я напусне (или се разделят по някаква причина), тя ще сътвори следващата си бъркотия - ще реши , че си иска детето. Повярвай ми, точно така ще стане. И тогава не ми се мисли какво ще се случи с теб. Ще рухнеш.
Никол не е твоя отговорност, тя си има родители.
Които в момента се чудят какво да я правят, всеки си е грабнал шапката нанякъде и по леко неприятен (да не кажа друга дума) начин се опитват да ти вменят вина, затова , че се колебаеш.
Но решението да я осиновиш, не е правилното решение.
Може да не съм права, но това е моето мнение.
Знам, че ще четеш внимателно всеки пост. Бъди разумна, и не забравяй, че днес ти може да гледаш мъжа си с други очи, но той е човекът, който е извървял трудния път с теб. Не малко години.
Прегръщам те!
-
Обеща ми , че ще говориш с него за осиновяване, но не на Никол.
Надявам се да изпълня обещанието си.
-
eganeva,
какво е мнението на мъжа ти за историите в семейството на брат ти?
-
Това, което ще напиша не съм го мислила дни, месеци, години, както е при теб и възможностите които си написала, но ти питаш - как да постъпя? Ще ти кажа аз как бих постъпила, но това е предвид ситуацията в моето семейство;
- бих се борила със съпруга си, по какъв начин ти ще решиш, познавайки го най-дибре; - не бих си тръгнала, защото за мен това е човека, който искам да е баща на децата ми.
- бих приела предложението на снаха си (аз също имам брат с прекрасна дъщеря, нядявам се да не се стига до там, но ако някога стои този избор пред мен, не бих мислила и ден.)НО, тук идва голямото НО, ще искам да осиновя детето, както си е по закон, пълно осиновяване, без компромиси. Тя ще знае кой са й биологичните родители, но аз искам да й бъда законен такъв.
Това е, започвай да говориш, говориш и така докато постигнеш това което искаш, по начина, по който искаш :wink: :D
Поста на Стефи покрива на 100% моето мнение. ( Чудно е съвпадението, че моя брат също има сладуранка. :D )
Мнението ми отностно законното осиновяване е такова, защото бих направила всичко, за да предпазя детето от бъдещи травми, който биологичните родители е възможно да нанесат.
Пожелавам ти от тази заплетена ситуация да излезеш щастлива. Очевидна е любовта, която изпитваш към детето. :bighug:
Жалко е, че родителите не осъзнават колко безценно богатство е живота.
-
eganeva,
какво е мнението на мъжа ти за историите в семейството на брат ти?
Не коментира.
-
Жени на мнениета на Жекова съм на 100%.
-
Вземи детето!
Но изясни категорично бъдещето му. Това не е топка, за да се подхвърля, знаеш го и съм сигурна, че искап най-доброто за милата душица. Много си симпатична, личи си, че си отговорна, съм сигурна, че ще направиш горното. Иначе за взаимоотношенията....сложно е, но съм сигурна и че ще го възпиташ добре.
-
Докато четях темата се опитвах да се поставя на мястото на Жени.Как бих постъпила аз в този момент.В началото на темата си помислих-взимам детето без да ми мигне окото пък да става каквото ще.В последствие като се позамислих по задълбочено нещата не стоят така.Човек не трябва да действа воден от инстинктите си.
Ако съм аз ще искам осиновяването да е напълно законно за да не може майката някой ден да ми хлопне на вратата и да ми каже-аз размислих дай си ми детето вече го искам.
Мила,Жени най-добре седни и поговори със съпруга си много сериозно на тази тема.Все си мисля че ще ти е по-лесно ако осиновиш друго дете,а не детето на брат си.Каквото и да решиш с теб сме :bighug:
-
Жени, много съжалявам за това което ти се случва.
Не искам да давам съвети, дори не мога да си представя какво бих направила на твое място. Не мога много да мисля, имам доста грижи в момента...
Искам само да знаеш, че съм с теб и те подкрепям. Каквото и да решиш, дано да е за добро и да е най-правилното решение.
-
Все си мисля че ще ти е по-лесно ако осиновиш друго дете,а не детето на брат си.
Определено.
Аз на Никол съм леля(кака-както казва тя :D, може би мисли, че съм на 20 год.)
и ще си остана такава.
Тя си има майка.
Благодаря ви за приземяването.
Реших тази вечер да говоря с него.
Дано не сгреша.
-
Все си мисля че ще ти е по-лесно ако осиновиш друго дете,а не детето на брат си.
Определено.
Аз на Никол съм леля(кака-както казва тя :D) и ще си остана такава.
Тя си има майка.
Благодаря ви за приземяването.
Ще ти бъде по-лесно в смисъл, че ще си спестиш евентуални проблеми от страна на снаха ти а за брат ти се надявам да не се стигне до там.
Но ще можеш ли да живееш с мисълта, че племенницата ти ще расте като нежелано дете, което си имала възможност да дариш си цялата си любов?
Тя е твоето семейство, част и от теб.
-
Вземи детето!
Но изясни категорично бъдещето му. Това не е топка, за да се подхвърля, знаеш го и съм сигурна, че искап най-доброто за милата душица. Много си симпатична, личи си, че си отговорна, съм сигурна, че ще направиш горното. Иначе за взаимоотношенията....сложно е, но съм сигурна и че ще го възпиташ добре.
Нина , хващам твоето мнение, защото е последно в тази посока.
Да, детето примерно може да се осинови чрез пълно осиновяване (да кажем, че е възможно, отдавна не съм чела семейния кодекс, не помня как е точно).
Но...в този случай майката знае къде е детето, и пълното осиновяване няма да е пречка тя да създава неприятности.
Достатъчно е да се върне и да обърка невинната главица на детето.
Психиката на детето не може да бъде защитена в този случай от нито един закон.
Не случайно жените, които дават децата си за осиновяване, не знаят в кое семейство ще отиде то.
Да не говорим какво ще преживее жената, която е приела да му бъде майка. В случая Жени.
-
Реших тази вечер да говоря с него.
Дано не сгреша.
Няма да сгрешиш. Радвам се, че се реши да го направиш!
-
Реших тази вечер да говоря с него.
Дано не сгреша.
Няма да сгрешиш. Радвам се, че се реши да го направиш!
За да се реши един проблем трябва да се говори за него.Няма смисъл да милчиш,да се измъчваш.Успех,миличка!
-
Първата ми реакция,като прочетох поста беше " ама какво ще му мислиш,взимай го.." Ноо ,детето не е плюшена играчка... :balk_159: Опитвам се да се поставя твое място и си мисля,че е най-добре да се вземе някакво решение, така че и вълка да е сит и агнето цяло. В тази цялата история има ли думата понякакъв начин "новия мъж" на бившата жена на брат ти ? Защото той също би трябвало да участва ,като човек ,който се е обвързал с тази жена /майка,все пак/ . Да не би той да не иска детето и затова тя да се опитва да се отърве от него. Защото ако е така,в момента ,в който любовта отлети "майката" ще запее друга песен. :(
Смятам ,че е най-добре да дадеш на това дете,това което идва от сърцето ти и да бъдеш негова подкрепа и приятел. Мисля,че не е нужно да се осиновява, може да се грижите за него ,като леля и чичо. Има и други такива случаи.
А сега за раздялата. Дали е изход? Зависи от ситуацията и конкретния човек. При мен беше изход преди около две години. Радвам се ,че взех това решение тогава,защото сега нямаше да съм намерила верния човек. Тогава много си задавах въпроса "причина ли е за раздяла това ,че той не иска деца толкова ,колкото и аз?" .Обвинявах се ,че съм егоист и т.н... Но сега съм сигурна ,че ДА причина е за раздяла,когато мъжа до теб не разбира нуждата ти да станеш майка.
Пожелавам ти скоро да намериш твоя верен път и да вземеш правилното решение. :flower:
-
Благодаря на всички!
Няма да изброявам поименно, за да не пропусна някого.
:bighug:
Какво ли щях да правя без вас?
Но ще можеш ли да живееш с мисълта, че племенницата ти ще расте като нежелано дете, което си имала възможност да дариш си цялата си любов?
То още нищо не се знае.
Може все още да имам тази възможност.
Довечера е часа на истината.
В тази цялата история има ли думата понякакъв начин "новия мъж" на бившата жена на брат ти ?
Не знам неговото мнение.
А тя все още не е бивша. :wink:
-
стискам всички палци "часът на истината" е с най-добрия резултат :D
-
Нина , хващам твоето мнение, защото е последно в тази посока.
Достатъчно е да се върне и да обърка невинната главица на детето.
Психиката на детето не може да бъде защитена в този случай от нито един закон.
Не случайно жените, които дават децата си за осиновяване, не знаят в кое семейство ще отиде то.
Да не говорим какво ще преживее жената, която е приела да му бъде майка. В случая Жени.
Права си, Елфи, напълно. Но не знам дали ако остане в това положение детето няма да е още по-объркано и без контрол. Ако не дай Боже един ден се наложи някой да поеме по-сериозна отговорност, но този някой го няма.... Може би съм малко емоционална като гледам душичката...
Успех довечера, ганева. Дано тази ситуация, която провокира разговора накрая да се оправи и всички да са добре.
Кураж!
-
Но ще можеш ли да живееш с мисълта, че племенницата ти ще расте като нежелано дете, което си имала възможност да дариш си цялата си любов?
То още нищо не се знае.
Може все още да имам тази възможност.
Довечера е часът на истината.
Разбира се мила eganeva, въпросът ми беше по-скоро риторичен, с цел да те насочи да помислиш в тази посока.
Успех довечера! Дано разговора мине така както ти желаеш! :bighug:
-
Мисля че трябва да направиш всичко възможно да го вземете детенцето и да го отгледате.Поради този факт задължително говори със съпруга си и направи всичко което зависи от теб да постигнете едногласие.То ти е кръвчица това дете и щом майката не иска да го гледа ти ще си тази която ще го отгледа и ще у даде топлина на това хубаво детенце.Ако случайно не дай си боже съпруга ти не се съгласи и нещо нещата минат границите което в никакъв случай не ти пожелавам и вземете решение за раздяла го помоли да подадете молбата заедно за да може да го осиновите детето.И друго задължтелно каквото и решение да вземете оформете документите до край че снаха ти май е непредвидима.Пожелавам ти успех и с интерес ще следя нещата.А сетих се и нещо друго неискам да съм неправилно разбрана но щом снаха ти го предлага това детенце и ако ти не се съгласиш може и на чужди хора да го даде.Ако извършиш тази постъпка ще направиш наистина нещо голямо в живота си и то ще бъде значимо и мисля че ще се оцени до някое време.Дай боже нещата да се наредят във вашия дом и защо не след доброто дело да се роди и едно ваше биологично бебче.Успех.
-
Успех! Желая ти ползотворен разговор с възможно най-хубавия финал!
И се вслушай в Елфи :) (а и другите които познаваш)!
Личното познанство си казва своето що се отнася до съвети от такъв характер! Думите й са на приятел, силно загрижен за теб.
-
Напълно поткрепям написаното от Жекова в първия и пост.Друг е въпроса,ако и двамата родители категорично се откажат от Никол,но доколкото разбирам в случая не е точно така.
Жени,разговора със съпруга ти е най-добрия вариант.
Успех и дано да намерите най-доброто за вас решение!
-
Жени, аз по-скоро си мисля, че съпругът ти ще се съгласи. Но това, от което ме е страх, е, че майката може някой ден да се сети, че иска детето обратно и дори да няма права над него, може да ви направи живота черен (освен ако не сте достатъчно далече). Не съм толкова красноречива като Елфи, но я подкрепям напълно. А и мисля, че в момента майката просто гледа да прехвърли на някого отговорността, защото така й изнася. Не вярвам, че наистина ще го даде за осиновяване. Може би ти го предлага на теб, защото знае, че го обичаш и ще се грижиш добре за него, но не смятам, че ще го даде на непознати. Детето има родители, които трябва да поемат отговорност за него. Ти пак ще го виждаш и ще си любимата леля. И то много, много ще те обича. Така както го обичаш и ти. По-скоро се опитай да убедиш брат си да поеме своята отговорност! И поговори със съпруга си за осиновяване на друго дете!
Желая ти да вземеш правилното решение, което да те направи щастлива! :bighug:
-
Жени, изчетох внимателно темата ти...Съжалявам за това, което преживяваш... :( Усещах някаква тъга или меланхолия или нещо друго в теб, което ме навеждаше на мисълта, че имате някакви проблеми... Благодаря ти, че сподели! Моето мнение по проблема.
Първо, не си навивай на пръста, че мъжът ти е казал точно това. Може да не сте се разбрали, може да не си чула добре, може да го е изтърсил, без да мисли и без дори да разбере, че те е наранил. Даже си мисля, че е последното. Ама и ти си си виновна - че защо веднага не го репликира?!
Второ, не мисли за това, което ще стане после. Няма смисъл да тормозиш хубавата си главица с лоши мисли. Прави нещата едно по едно!
Трето, каквото има да става, ще стане! Най-важното е, обаче да следващ начертания си път. Говори, веднага с мъжа си!(надявам се, че ще го направиш тази вечер) Поговорете си хубаво, кажи му как се чувстваш, попитай го какво чувства той. Тези разговори са много трудни и за двамата и мисля, че ако ти започнеш разговора, той ще изпита облекчение и безкрайна благодарност. Както и ти, ако той подхване въпроса.(Давам го като съвет, а самата аз не мога да подхвана този разговор). Но ти си по-смела от мен, а и обстоятелствата те притискат, така че ще го направиш! Дано резултатът е такъв, какъвто искаш!
Четвърто, не знам дали бих осиновила дете, но знам, че ако трябва да избирам между това да имам дете и това да е съпругът ми с мен - знам отговора със сигурност! Съпругът ми има здравословни проблеми и аз се моля единствено за неговото здраве, за нищо друго! Той е най-важния човек в моя живот! Както и аз в неговия! Живота, който живеем и борбата, която водим е трудна, но нашите мъжа са били винаги зад нас! Не забравяй това!
Пето, ще ти разкажа нещо и с това свършвам, че ти превзех темата! :lol: Преди десетина години, съпругът на зълва ми катастрофира с мотор, връщайки се от любовницата си. Цяла година беше в кома, множество операции, безпаричие, нерви... Зълва ми не работеше, помагаше им семейството на мъжа и. Имаха две малки момиченца. Тя ни помоли за помощ. Те са от Стара Загора. Доведоха децата в нас. Няма да се разпростирам в много приказки, защото на моменти изпадахме в размисли за едно или друго.... Гледахме децата цяла година, обградихме ги с любов, но знаехме, че каквото и да стане с баща им, зълва ми ще си ги вземе обратно, когато е готова. Тя е родена да бъде майка. Тогава ме обичаха и ми бяха благодарни....Сега е малко по-различно...но няма да продължавам...
Стискам палци за благоприятен развой на разговора! Прегръщам те!
:bighug: :crossfingers: :bighug:
-
Жени,не смея да ти давам съвет в тази меко казно заплетена ситуация - докато обмислях нещата бях ту ЗА осиновяването,ту против...но все още не мога да преценя кой от двата варианта(да осиновиш или не детето) би бил най-добрия...
От това,което прочетох за снаха ти,честно казано се притеснявам - както някои момичета са споделили вече,аз също усещам,че е способна да обърка нещата отново някой ден и да те нарани адски много - като например да реши изведнъж да си взима детето обратно или знам ли аз какво още.. :?
Изглежда ми доста нестабилен и не особено отговорен човек,а такива хора най-много ме притесняват - защото са непредвидими (и нелогични) в действията си и в този смисъл все трябва да си "на тръни" какво ли ще сътворят в бъдеще... :?
Имаш всичката подкрепа,на която съм способна и стискам палци разговорът с твоя човек довечера да ви доведе до най-разумното решение!
Прегръщам те много силно:
Таня
:bighug:
-
Момичета, :balk_146: :balk_146: :balk_146: :bighug: :hug2:
-
Жени,всичко ще се оправи!Вярвам,че ще се разберете със половинката си.Толкова години сте заедно,много добре знае че неистово искаш да станеш мама.Говорете,ГОВОРИ,не преглъщай нито една дума.Не вярвам да е толкова бездушен,просто го е страх от осиновяването,защото това ще доведе до изключителен обрат в живота му.Говори му,всички проблеми се решават след един "качествен" разговор.Но категорично считам идеята да осиновиш племенницата си за много-лоша.Ще има кофти последствия,ще има много разбити души след време.Могат да се намерят по-добри решения за бъдещето на това детенце.Знам колко я обичаш,но не се самоунищожавай със порива си да я осиновиш!Жени,стягай се,отново бъди силна!Стискам палци за резултатът от разговора с мъжа ти.Силно те прегръщам.
-
Започна се.
-
Чета и не вярвам, че някой би могъл да си даде детето така с лека ръка. Това лъчезарно детенце...Извиках и мъжа ми да прочете темата. И двамата казахме в един глас: Трябва да го вземат!
Говори със съпруга си,Еганева. Тази жена не обича детето си.
Ние преди да подадем документи за осиновяване, се питах дали ще го обичам, какво ще почувствам като го видя. А ти сега можеш да вземеш детето, което съм убедена че обичаш повече от всичко друго.Ти можеш да бъдеш майката, която това ангелче заслужава!
В момента, в който Никол започне да разбира, и разкажи историята.
Вярвам, че каквото и да решиш, ще е правилно!
-
Започна се.
:crossfingers: :crossfingers: :crossfingers:
-
Женя, :bighug:
Немога да коментирам.
Хората така се променят,че чак поговорките се сменят.
Обещала си ми среща.Чакам.
-
Една мааааалка крачица напред.
Каза, че ще си помисли.
Не съм очаквала отговор веднага.
За Никол дори не споменах.
Отново ви благодаря за подкрепата.
Много ми помогнахте.
:bighug: :grouphug2:
-
Жени, това е страхотно!
Това трябва да е голямата крачка към вашето щастие.
Може да не разбирам какво ти е, защото не съм го изпитала, но искрено ти желая нещата да се развият по най-добрия начин за вас ДВАМАТА.
-
eganeva, поздравявам те. Дано оптимизмът и капчицата станат твоя сбъдната мечта!
-
:)Стъпка по стъпка:):)
Радвам се Жени.Не е малка крачка:)
-
Вир вода станах докато си кажа. :wink:
-
Вир вода станах докато си кажа. :wink:
И таванът падна ли, като си каза?
Прегръщам те, мила приятелко!
Всичко ще е наред!
-
Браво, Жени! :) И аз ти стискам палци!
Чета темичката, но досега не посмях да пиша, защото подобно решение е доста деликатно... Първоначално бях сигурна, че трябва да вземеш Никол (все едно осиновена, или не)... Но както и други вече са писали, постепенно и аз започнах да се лушкам между За и Против...
Никол е тооолкова сладка! :) Имам чувството, че снимчицата и понякога ни пречи, да даваме обективни съвети :wink: :wink:
Моите въпроси:
Какво мисли брат ти за идеята, да осиновиш детенцето? Писала си, че той иска да я вземе при себе си, но ми се струва, че не сте говорили сериозно за тези неща (ти да се грижиш за Никол...или пък за това, той да я вземе (кога, как ще я гледа?!?...конкретно...))
Звучи леко ужасно, но си мислех... след като снаха ти има проблеми с чашката, и се отказва от детенцето, може би могат да и се отнемат родителските права...
Въпреки, че според мене няма нищо по-хубаво от това, дечицата да са отгледани от родните си майки...
Прегръщам те и мисленно съм с тебе! :bighug: :bighug: :bighug:
Спокойна нощ!
-
Жени, :bighug:
адски трудна ситуация... за съжаление, отговорът го знаете само ти и мъжа ти. дано вземете правилното решение, дано мъжа ти се съгласи на осиновяване и задействате възможно най- скоро процедурата. дано, макар понякога близките ни да са страшно и объркващо непредсказуеми... много години сте заедно, струва ли си да сложиш край на този брак заради моментното изкушение - предлагат ти дете, но само така, като че ли назаем, да го погледаш, докато родителите решат какво да правят. детето не е коте, за което да се грижиш, докато стопаните са на ваканция нейде по света. Никол сега ти вика кака, но ако се грижиш за нея като майка тя ще те има за майка. и когато един прекрасен ден биологичната й майка се появи, носена от нов вятър, и си поиска детето, какво ще се случи? ще страдате и двете с Никол.
надявам се думите на мъжа ти да са истински казани и той наистина ще помисли над осиновяване, а не да го е казал просто така, за да сложи край на мъчителен за него разговор, а в себе си да има друго решение. не го оставяй да мисли дълго, говорете, не спирай да се бориш за мечтата си.
прегръщам те
-
хайде сега, вир вода, щом не е паднал блока, няма страшно :wink:
Знаеш ли, при мъжете, при повечето де, е хайде, поне върху тези дето имам наблюдение действа начина да си твърда. Започваш смело, непоколебимо и уверено да говориш, казваш точно и ясно мнението си с тон, който почти не търпи възражение... :wink:
прегръдки и от мен :D
-
Жени, дано да успееш да го убедиш!
-
Браво, Жени !
Радвам се, че поговорихте.....вир не вир, важното е че
си каза каквото искаше.
Чудех се и аз като други момичета, какво да те посъветвам...
Ситуацията е доста деликатна и решението не е лесно.
Както и да се развият нещата се надявам да е по
най-добрият възможен начин за Вас !
Знам, че ти е трудно да ставаш свидетел на това,
което става с Никол, но и аз мисля, че има вероятност
да си наранена в последствие, ако я вземете...
Прегръщам те и чакам следващите "мокри" новини.
Стъпка по стъпка и постепенно мисля че ще се разберете
със съпруга ти. Това не е лесно решение и трябва време
да се обмисли..... (http://www.zachatie.org/forum/Smileys/default/bighug.gif)
-
Хубаво, че си започнала темата - най-трудното си свършила!
Сега можеш да го оставиш ден-два да поосмисли и после пак започни да го подсещаш...
А, за Никол - обичай я, грижи се за нея, давай и всичко, от което има нужда и ти можеш да и предложиш, но засега не бързай с тея идеи за осиновяване.
:bighug:
-
Жени, миличка, чак сега виждам темата ти!
Толкова много съжалявам, че и тази ситуация ти се стовари на главата, като те знам каво си преживяла досега, но живота понякога си прави с нас странни шеги.
1. Моето мнение е, че не трябва да осиновяваш Никол, миличка, колкото и да я обичаш, тя ти е племеница и това трябва да си остане така.
2. Много се радвам, че си поговорила с мъжа си, аз съм сигурна, че той ще се сгласи на осиновяване, мъжете, знаеш са трудни във взимането на такъв тип решебня, просто му дай време!
:bighug: :bighug: :balk_21:
-
Дано краят е успешен и се чувстваш щастлива от решението
стискам палци
не се предавай :)
-
Да се включа и аз :)
Успех с разговорите с мъжа ти, и аз съм на мнение да не го оставяш дълго да мисли, ако е съгласен да казва своевременно и да действате по-нататък, ако не е пак да си каже, за да знаеш къде сте. Сложна ти е ситуацията пред такива проблеми често се чустваме малко безсилни и също така под влиянието на емоциите доста чест прибързваме с решенията. Вие се обичате, може той наистина да не е бил подготвен, макар че си мисля също, че щом толкова дълго се борите няма как да не е мислил по въпроса дори и да не го е коментирал с теб, така че все трябва да има някакво мнение. Продължавайте да говорите, само така се решават проблемите. Стискам палци.
А относно сладката душичка Никол за съжаление и моето мнение е да осиновяваш друго дете, а на нея си и бъди леля. Щом толкова я обичаш дай и всичко което можеш, за да бъдете щастливи, до колкото това е възможно с такива родители :(
Немога да се начудя на такива хора. Коментирай нещата и с брат си, това все пак е и негово дете, трябва да си запозната с мнението му по въпроса. Ако иска и може да се грижи за нея най-добре за нея ще е да е при него. А що се отнася до снаха ти, изглежда ми адски несериозна и безотговорна на такива хора никакво доверие, един Господ знае кога ще и скимне че си иска детето обратно, това не е играчка или коте, това е живо същество и ако тя наистина иска да ти го даде, то трябва да оправите нещата по такъв начи, че тя НИКОГА да няма право да се бърка в живота ви, което незнам как ще стане. България е твърде малка, за да успеете да се загубите тотално. И все пак винаги ще живееш с мисълта и страха ако тя се появи.
Желая ти успех и дано нещата се подредят най-добре за теб :)
-
сега виждам темата мнението ми е, че след като мъжът ти вземе положителни за теб решение, а то ще стане, просто по някога мъжете повече време им трябва да мислят (все пак той е мъжът, който те обича и е човекът който е извървял този труден път вече толкова години, а и това е много важно режение), е по-добре да си осиновите друго детенце, именно от тая гледна точка, че на майката може да й дойде друго на акъла след време.
всичко, което мисля по-този въпрос, момичетата преди мен са го написали и няма смисъл да се повтарям.
все пак си направила 1-та крачка и това е добре и за теб и за развитието на семейстото ви.
с теб съм :bighug:
-
Жени, браво :D Сега не го оставяй дълго време да мисли. Колкото по-често говорите за това, толкова и по-нормални и безболезнени ще стават разговорите :D И един ден ще постигнете съгласие :D
-
Жени, приветствам това, че си намерила сили и си говорила със съпруга си по въпроса за осиновяването. След като те е подкрепял години наред, не го изключвай лесно от плановeте си.
Въпроса по който обаче вчера е вървяла дискусията е изключително деликатен и за теб ще е трудно всяко едно решение което касае детето на брат ти.
Моето мнение е, че снаха ти иска по най лесния начин да се отърве от грижите за детето като тя самата не е наясно как да го направи, но знае, че ти обичаш детето и е решила да ти обърка главата. От това което прочетох останах с впечатление, че не става въпрос за осиновяване, защото не виждам становището на брат ти да е в тази насока. Осиновяването е сложна процедура, но като начало е необходимо съгласието и на двамата родители на осиновявания. Не съм сигурна дали, ако има съгласие за осиновяване от двамата родители, роднините имат някакво предимство при осиновяването. Лично аз ако съм превързана към детето и знам че може да го осиновят други хора бих го осиновила, защото мисълта, че ще го осиновят други ще ме съсипе. Но бих работила упорито това мое становище да се споделя и от съпруга ми.
Закона за закрила на детето предвижда когато и двамата родители не полагат грижи за детето, то да бъде настанено в семейството на роднини или близки или настанено за отглеждане в приемно семейство или специализирана институция. Може би снаха ти иска точно това – ти да отглеждаш детето. Имаш тази възможност, но естествено полагаш грижи и си като родител за детето, но в документите пише друго. Вероятността един слънчев ден да дойдат неговите родители и да си го вземат съществува и трябва всеки ден да си наясно с това. Просто не ставаш родител на това дете, макар че то сигурно след години ще те чувства като такъв. Най често децата се настаняват в семействата на бабите и дядовците,а ако няма роднини които да искат да се грижат за тях се настаняват в институция.
Стана много дълго за което се извинявам. Пожелавам ти да вземеш правилното решение.
-
Ганева,
надявам се цялата тази ситуация да се развие така,че само времето и бъдещето да покажат,че е правилно.В смисъл,каквото и да решите с мъжът ти ,решете го заедно и вървете по пътя си заедно,ако и двамата го искате.Това са взаимоотношения,по които не искам да давам съвети,защото не ви познавам.
Това което ми се върти в главата е съдбата на малката Никол.Тя ще расте,ще започне да разбира,ще мрази и ще обича,но още много дълги години животът и ще зависи от хората около нея.Ти познаваш всичките и близки,майката ,брат ти,бабата и дядото.Мислиш ли,че всеки един от тях би могъл самостоятелно и притиснат от обстоятелствата(с известна доза нежелание и направо насила)да се грижи за детето така,че то да е не само добре обгрижвано,но и щастливо?!?
Мислите ми са малко объркани,затова и пиша така неясно.Извинявам се,за което.
Но мисълта ми е,ча аз ако бях бих взела детето и бих се грижила за него.Колкото се наложи.Дали ще е 2 дни или 20 години-няма значение.Някой ден ще има болка и ще има огромна рана в сърцето ти,но нима то няма да кърви ,ако виждаш че детето расте заобиколено с пренебрежение,омраза и обвинявано за нечие нещастие.Нима тогава ще можеш да си простиш,че не си му дала по-добър живот и много любов?!?
Исках да насоча мислите ви върху съдбата на малката нежелана и беззащитна душичка,която в началото на своя живот заслужава най-доброто.
Ти познаваш всички главни и второстепенни герои в този сапун сериал,и само ти можеш да вземеш решението за себе си и семейството ви.Аз ти казах в каква насока се развиват мислите ми и как най-вероятно бих постъпила аз.Дано само да не съм те объркала още повече.
Желая ти ДОСТАТЪЧНО...
-
Жени мила, труден избор, труден момент.
Излишно е да казвам, че от два дни мисля за теб, за вас, за Никол!
Деликатена и болезнена е ситуацията.
Поставих себе си в тези обстоятелства и аз бих избрала приемна грижа,
със всичките условности която тя дава.
Виж, Никол има "Майка" и Баща, независимо от техните действия.
Снаха ти днес ти я предлага, уф как звучи, а утре идва и казва- много моля, но детето е мое и си я искам!
И твоето и сърцето на детето, и на човека до теб ще бъдат разбити!
Грижата прави една жена МАЙКА, раждането е физиологичен процес които просто се е случил на жената на брат ти!
Пожелавам ви да намерите златната среда в този труден момент!
Късмет!Прегърни тази слънчева Дама в профила си и и кажи, че усмивката и е заразителна!
:balk_21: за теб!
-
Браво,Жени!Радвам се че все пак сте стигнали до някъде.Дано нещата да се развият възможно най-добре за всички!
Силно те срегръщам :bighug:
Днес на работа цят ден мислих какво е станало снощи на масата за преговори.Първата ми работа като се прибрах беше да пусна компа и да вляза в темичката ти.
-
Жени, според мен, мъжът ти те позава най-добре и неговото решение ще е най-трезво.
Според мен не е правилно да се разделяш с него заради Никол.
Съвети всякакви и всеки ще ти даде, ама един ден ти ще си носиш последствията, а тези които дават съвети ще си седят вкъщи с мъжете и децата. Затова е важно да си убедена в това, което правиш, да вземеш решение мислейки единствено за себе си...
Имам позната, която е отгледана от леля си, без да е осиновена и отношенията там са си съвсем нормални. Вече порасналото дете приема леля си като много по-близка от майка си. Имам и позната, която е осиновена от леля си, знае коя е майка й и познава сестрите си. Пак всичко си е наред в семейството.
Предполагам, че ако мъжът ти не иска осиновеното дете да е Никол, то няма да е защото е дете на брат ти, а защото картинката в онова семейство е просто покъртителна и тези емоции ще ви дойдат вповече.
-
Благодаря ви много, момичета!!!
Обичам ви!
Радвам се, че сте до мен в този момент.
Извинявам се, че ви занимавам с този проблем.
Жени, :bighug:
дано мъжа ти се съгласи на осиновяване и задействате възможно най- скоро процедурата. дано,
На това се надявам и аз.
Препрочетох си мненията.
Никъде не съм казала, че искам да осиновя Никол.
И не бих причинила това на брат си, никога.
Предлагат ми да я взема да я гледам, само това.
Според мен не е правилно да се разделяш с него заради Никол.
Днес и аз стигнах до този извод. :(
Хубаво, че си започнала темата - най-трудното си свършила!
Сега можеш да го оставиш ден-два да поосмисли и после пак започни да го подсещаш...
Казах да си помисли - месец, два, три. :D
Не посмях да кажа седмица, две, три. :(
-
Скъпа Жени,
Не мога и да си представя как се чувстваш в момента!Малката е толкова невероятно хубава,прилича на порцеланова кукла,но не е такава :( Дори и съпругът ти да се съгласи да живеете заедно с нежното създание,представи си след време,когато сте болезнено привързани към нея,в брат ти или снаха ти да се събудят заспалите родителски чувства и да си я поискат обратно.Готова ли си на такъв риск?
От друга страна това дете трябва да расте щастливо,а съм сигурна,че това ще го има само във Вашето семейство. :wink:
Аз не искам да давам съвет, а само да пожелая на теб и съпругът ти да сте много силни,много да се обичате и да споделяте топлината и за напред.Имате ли това-ще постигнете всичко останало!Късмет и безкрайно щастие! :balk_81:
-
Мила Жени, ще си позволя да ти кажа мнението си.
Ако обичаш Никол и имаш съгласието на майка й и баща й, не виждам никаква причина да не се грижиш за нея.
Риск да я загубиш един ден винаги има, но докато е жива и здрава, не би трябвало да ти причинява болка, ако не е при тебе.Говоря в случай, че жената на брат ти реши да си я вземе обратно.
Или брат ти.
По този въпрос мисля всичко е ясно вече.
По отношение на главния въпрос за осиновяването по принцип, стискам палци съпругът ти да е съгласен.
:)
А какво по хубаво да отглеждаш Никол и да си имате и друго детенце.
поздрави от мен
-
Радвам се,че сте направили първата стъпка.Успех занапред!
-
Моето мнение е, че ще е най-добре да вземеш детенцето и да се грижите за него (ти и съпругът ти), но без да го осиновявате, без да криете че вие не сте неговите родители и всичко да е ясно от самото начало. Никой никога няма да може да ти открадне това да й бъдеш леля, както и да я накара да спре да те обича. Мисля, че е хубаво да знаете че просто помагате на брат ти в труден за него момент да се грижи за малката си дъщеричка, докато стъпи на краката си работейки в чужбина. Познавам хора с подобен случай, в който майката имаше вече 4-5 деца и понеже винаги е имала цветна бременност, поредното дете даде на отглеждане на сестра си. Днес 20 години по-късно, няма наранени и всички са като едно голямо семейство. Силно стискам палци, да вземете най-правилното решение, но това малко слънчице заслужава добра грижа, каквато ти зная - можеш да й дадеш, без да отнемаш правото на майка й да й бъде такава ! Мисля обаче, че трябва освен със съпруга си, да си поговориш много искрено и с майката.
-
Мила Еганева, съжалявам за бъркотията при вас и ето и моето скромно мнение:
1. Живот без деца не струва;
2. Имаш два отделни проблема: как да станеш майка и как да помогнеш на малката Никол. Гледай да си ги решиш и двата, поотделно;
3. Учудвам се, че имаш притеснения да говориш с мъжа си на каквато и да е тема. Нали затова сме семейство и сме си най-близките хора, да си споделяме най-съкровените мисли.
В заключение да ти пожелая скоро у вас да стане весело и оживено - едно ваше детенце и малката Никол, ако тя има нужда от по-адекватна грижа от тази, която получава в момента.
Прегръщам те и кураж! :D
-
2. Имаш два отделни проблема: как да станеш майка и как да помогнеш на малката Никол. Гледай да си ги решиш и двата, поотделно;
О, да, определено са 2.
Единият няма нищо общо с другият.
Времето ще покаже какво ще стане.
-
Здравей eganeva,късничко видях темата ,но накратко аз имам приятели в твоето положение.
И така по систематично,ще пробвам че е дълго:Приятелите ми са вече семейство 20-тина години,нямат деца,богати са.Жената има брат пройдоха,алкохолик беше и доста пъти в затвора вече.Женил се е два пъти от първата има две момичета а втората му обявява,че 3 деца са от него малко съмнително де а тя има и още.
Приятелите ми от бебе са гледали едното момиче от първият брак другата сестра е при майката на снахата.Снахата е в Кипър.Бащата няма пари и време дори за това дете дето остава при него и сестра му го взима да го гледа и така 14 години без законно попечителство.Докато един ден не се връща майката от Кипър бащата е излязъл от затвора едни ниви са продадени и той се вижда с някой лев,дето е яко в пубертета и мойте приятели чуват думите вие не сте ми майка и баща.
Малката покрай пубертете е станала много своенравна,баща и налива масло в огъня като почва да и купува подаръци и да и разрешава срещи с момчета и ходене по дискотеки(в това време момичето живее все още в къщата на леля си и тези неща не са и позволени),майката се притуря от Кипър и казва детето ми ще прави каквото иска и така,моите приятели 14 години гледат това дете като свое а в един момент се оказва че не е така.Малката за един ден си събра нещата от къщата на леля си и се премести при бащат си, защото тате дава всичко а леля не дава.Бързо забрави тези хора какво са направили за нея толкова години.
И така дано не ви досадих но това е един от вариантите.
-
Ганева,
не бих могла да те посъветвам дали да вземете племенницата ти или - не.
От опит знам, че понякога ни се налага да вземаме много трудни решения. Знай, че няма правилно решение. но каквото и да е то, нека бъдеш в хармония със себе си.
С теб съм, каквото и да решите.
Трябва заедно да го решите - ти и половинката ти, ти и човекът, с когото дълги години споделяш живота си.
УСПЕХ! горе главата! :)
П.П. Познавам момиченце Никол от Варна на същата възраст. Дали не е същото? Майка Виктория и баща Слави.
-
П.П. Познавам момиченце Никол от Варна на същата възраст. Дали не е същото? Майка Виктория и баща Слави.
Не е. :wink:
-
Жени, това дете ти е в подписа, на аватара на снимката ти ...
Мислех си и за детето. Какво ли му е в душичката (моля ви спестете си думите, че е малка и не разбира)- майка му не го иска, това кой ще се грижи за него, в дом ли иска да го остави. Такива периоди остават страхотни травми в душите на децата - що литература изчетох по тоя въпрос... гледам и сина ми сега, а той е живял 7 месеца непрегърнат. Ти ще можеш ли да живееш с мисълта за това дете в институция?
Мислех си и за реакцията на съпругът ти - той вероятно иска да ви съхрани, да ви предпази от бъдещи тежки травми, но ако все се пазехме....ако можехме да имаме застраховка "сълзи"...Представих си, че мъжът ми не иска детето на брат ми... всяка история е различна и братята са различни, но си представих моя брат и моя съпруг и да ти кажа ли чии куфари до вратата също си представих :wink: (понеже съм го правила по друг по-невинен повод, та се познавам)...
Жени, говори с всички и с мъжа ти и със снаха ти. Застраховка никой за нищо няма Имаш вариант за непълно осиновяване, което напрактика ти дава ПЪЛНИ права над детето.
-
Не мога да те посъветвам нищо, зависи от хората, зависи от теб самата колко си силна, зависи от съпруга ти колко би понесъл, от хиляди неща, който аз изобщо не познавам. Затова само ти можеш да прецениш как да постъпиш. Аз само мога да те прегърна и да ти пожелая скоро да бъдеш щастлива. :bighug:
-
Жени, това дете ти е в подписа, на аватара на снимката ти ...
Да.
И в душата ми.
Сутрин като стана, първата ми мисъл е за нея.
На снимката е на 10 месеца.
Но така хубаво ми се усмихваше тогава.
Ти ще можеш ли да живееш с мисълта за това дете в институция?
Не бих могла.
Надявам се да не се стига до там.
:(
но си представих моя брат и моя съпруг и да ти кажа ли чии куфари до вратата също си представих :wink: (понеже съм го правила по друг по-невинен повод, та се познавам)...
Кажи ми. :wink:
Друг мъж мога да имам, но друг брат не.
-
Ох, Жени тежко ти е сигурно :(
Дано намериш решението, което ще бъде в хармония с твоята душа.
Пожелавам ти го от все сърце :D
-
Жени,
много е сложна дилемата ти.
Аз не можах да изчета всички отговори, съжалявам, но за мен ЕДИНСТВЕНОТО ТИ РЕШЕНИЕ Е ДА ГОВОРИШ СЪС СЪПРУГА СИ. ТОВА Е. Извинявай за големите букви.
Не мисля, че нещо можеш да предприемеш преди това, а да размищляваш предварително, е напълно безмислено.
Простичко е ката за начална стъпка. За каквато ти искаш съвет. Говори с него. По всички въпроси, които те измъчват, които си описала и тук.
Мисля, че резултата от разговора ви, ще ти помогне да разрешиш дилемата и да вземеш някакво решение.
Поздрави
-
Абе аз всеки ден повече се възпалявам :wink: по тази тема, затова, за да не ми се подсмихва Мишанта :P после ще си замълча.
Ама толкова ми е мъчно за това детенце.... ей, големи изроди сме това възрастните.
Жени давай!!!
-
Жени, не знаех, че до там са стигнали вече нещата :( Съжалявам много. Не мога да ти дам съвет, мога само да ти стискам палци, че ще се справиш с този проблем. Много деликатна темата и трудна за решаване :( Прегръщам те силно, каквото и да решиш :bighug:
-
Моля те не разбивай семейството си с лека ръка. Като един ден брат ти ти каже мерси, ми много важно. Говорете, времето само ще покаже. Не избързвай. Те куфарите ясно, това е най-лесно. :(
-
Те куфарите ясно, това е най-лесно. :(
освен че е най-лесно, не е маловажно чии ще са куфарите ...
-
Момичета има братя и братя, и мъже и мъже!
Това е моята лична болка...не ми се споделя!
В годините каквото и да се е сличило, разчитам на човека до мен!
И каквото и да сме си казали през деня, вечер си лягам пак до него...
Неговите длани ме спасяваха години наред, а други не искаха и да ме изслушат!
"Сега не ми се слуша за това"......Разминахме се.....
Жени каквото и да решите с теб съм!
-
Те куфарите ясно, това е най-лесно. :(
освен че е най-лесно, не е маловажно чии ще са куфарите ...
Лидия, моля ти се - никой не говори за разваляне на семейство, хеле пък с лека ръка...
но аз лично колкото повече си мисля незнам дали бих могла да живея в уютното си семейство, знаейки че детето на брат ми е изоставено, а съм можела да направя живота му по-добър. Жени едва ли очаква благодарност...абе дете на две години е това ... аз като погледна сина ми и се сетя за тая история сърцето ми се свива...
Освен това снощи аз пак мислих... :lol: ... ами ние всъщност не знаем какво мисли съпругът на Жени - само гадаем...
Жениииииииииии, говори с него, душице, не се мъчи, мисля, че много се наказваш
-
Здравей,eganeva
Аз не бих оставила това детенце и бих се грижила за него.щЩе го взема и в дома си без значение за дни , седмици или месеци. Не бих го осиновила обаче.Защото то ще знае , че аз съм му леля, а не майка - ако не друг, аз ще му го кажа в случай , че живее с нас докато порасне.
Мисля, мисля и все повече стигам до заключението, че просто НЯМА НУЖДА да осиновявате това детенце. Вие и без това можете да се грижите за него.
А колкото до съпругът ти- не познавам нито теб, нито него , но ще си позволя да предположа, че щом е казал , че ще мисли има два варианта.Или избягва темата, или все някога ще каже да.Мислиш, ако ти ука за другия и те интересува неговото усещане , емоции и чувства. Иначе няма смисъл.
Желая ви добър изход от тази ситуация на всички..
-
Мери не е толкова лесно... Аз лично бих мислила за:
1. Един ден снаха ми ще се появи и ще каже - дай си ми я - моя си е - а моето сърце тогава, а сърцето на детето ...
2. Един ден брат ми ще ми каже - ти не си й майка...
3. Един ден детето ми, което съм приела за свое ще ми каже - искам си моята майка - ти не си ми никаква (и това може да се случи дори Жени да я осинови непълно, какъвто е варианта в нашия случай)
4. Един ден ще се появи снаха ми, ще си я вземе, детето ще иска мен, аз ще си искам детето, но правата ще са на снаха ми...
5. Ще се появява снаха ми периодично да ми дава съвети и акъл, да ми се меси и да травмира и детето и мен
Според мен приемлив вариант е непълно осиновяване... пак ги има рисковете, но юридически - всички права ще са твои
-
Именно затова няма нужда от осиновяване.
eganeva очевидно обича това дете, и може да се грижи за него просто като роднина.. Има начин да влезеш под кожата на едно дете и да не се стига до такива заявления от негова страна, а дори и да се стигне, да не прераства във война с детето. eganeva мисля, че е от този тип хора, които ще се справят в такава ситуация.
Не знам, така мисля аз, познавам доста осиновени деца. Котио са отглеждани по различен начин и са станали съвсем различни като хора и отношение към приемните си родители.
Твърде емционална е темата за мен и не мога да си запиша мисълта толкова бързо.
-
Момичета има братя и братя, и мъже и мъже!
Това е моята лична болка...не ми се споделя!
Боже, колко си праеМише ако знаеш...
-
Не бих го осиновила обаче.Защото то ще знае , че аз съм му леля, а не майка - ако не друг, аз ще му го кажа в случай , че живее с нас докато порасне.
Всеки родител рано или късно осъзнава, че родителството в голяма степен означава да осъзнаеш, независимостта и правото на детето да бъде свободна от теб личност, да избира само и често този избор да не ти харесва. Адски е трудно и болезнено. На теоритично първосигнално ниво - всички майки ще кажат - ами аз така съм го приела от самото начало... ама не е съвсем така...
Много съм мислела върху отношенията между мен - сина ми и биологичната му майка.
Първо АДСКИ трудно ми беше да я наричам майка. Нали майката съм аз... нали искам да съм единствена. Първата половин година я наричах "жената, която го е родила", като с това отричах правото и на връзка с Никола...после осъзнах, че ако аз отрека връзката на детето ми с биологичната му майка, вредя много, ама много на самия него. Раждането не е нищо (реплика чувана често от осиновените деца), то е важен, съкровен миг и ние не можем да го пренебрегнем.
Девет месеца биологичните майки са носили децата под сърцето си - това нищо ли е...
Биологичните майки са важни за децата ни, нека това не ни плаши, да боли, от собствен опит го казвам, но не можем да си го изкарваме на децата ни и да изискваме благодарност и вярност до гроб.
В този смисъл всяко осиновено дете, знае, че жената, която го прегръща за лека нощ е втората му майка и че някъде другаде живее биологичната му майка. Това е един от проблемите при осиновените деца - две реалности, два свята... Как ще ни наричат децата ни - това е техен избор... тежко е за преглъщане, но ако искаш.... Никола от време на време ми вика Фани, поне 5 души досега са ме питали - ама ти не се ли засягаш.... Ами, не, честно казано.... един ден може всичко да чуя и да ме боли, но предпочитам така, отколкото сама и нищо никога да не ме е боляло.
А ако искам непременно да чувам думата мамо, мога да си купя папагал...
Аз съветвам Жени да осинови непълно защото така ще си осигури пълни права над детето, а това е важно за негово добро.
-
Разсъждавам като Фуси. И когато казах на ганева да осинови детенцето, за да е законно всичко имах предвид, че ако в бъдеще се наложи някой да отговаря за него, в смисъл ако има проблеми не дай Боже, да има сериозен човек, който да каже пред закона - аз отговарям за детето! Щото има и варианти това да се случи. Много е лошо да имаш майка/баща, но да не могат да откликнат и при живи родители да няма кой да поеме някаква отговорност. А за мен човек винаги трябва да предвижда неблагоприятни неща. За хубавите винаги сме готово, но лошите винаги ни изненадват.
И нямах предвид да стяга куфарите на мъжа си. За това се надявам двамата да се разберат.
Иначе съм сигурна, че ганева ще възпита детето, то ще знае коя е майка му, кой баща му.
А в живота всичко се случва. Има деца, на които е дадена много обич и надежди и пак забравят кои са техните роднини, тяхната кръв.
И си позволявам да пиша това, защото ганева ни пита публично, не защото смятам, че съм права, все пак не познавам от близо нещата. Само си изказвам мнението.
-
Именно затова няма нужда от осиновяване.
eganeva очевидно обича това дете, и може да се грижи за него просто като роднина.. Има начин да влезеш под кожата на едно дете и да не се стига до такива заявления от негова страна, а дори и да се стигне, да не прераства във война с детето. eganeva мисля, че е от този тип хора, които ще се справят в такава ситуация.
Не знам, така мисля аз, познавам доста осиновени деца. Котио са отглеждани по различен начин и са станали съвсем различни като хора и отношение към приемните си родители.
Твърде емционална е темата за мен и не мога да си запиша мисълта толкова бързо.
[/quote
Аз обаче си мисля,че е много важно за правилното отглеждане на детето,то да знае кой командва парада а именно кой разрешава и забранява,в противен случай нещата излизат от контрол.Детенцето няма да е винаги това което е сега едно сладко ангелче с годините всички се променяме, не казавм нещо лошо.При приятелите ми за които на кратко споменах по напред в темата се получи така.Момиченцето беше злато дете,добричко,вежливо,наричаше леля си мамо,до момента в който порасна и вече трябваше някой да наложи новите правила а те не се харесаха на малката и при положение,че родителите и са живи и с права над нея,логично беше малката да избере да се върне при баща си който и предлагаше свобода която за половин година се превърна в свободия.Приятелите ми много ги боли от всичко това но са безсилни.Момичето учеше в най престижните училища до този момент в града,ходеше на уроци а сега баща и няма пари да и даде за билет на автобуса а и не го интересува особенно дали дъщеря му ще завърши или не ,лошото е че и детето тотално се повлия от него и не и пука за нищо.
-
Delica, това може да се случи и ако детето со живее отначало при биологичните родители. Дано да се върне в правия път момиченцето на приятелите ти, все пак има основата. Но едно детенце, ако бъде без контрол от самото начало...и има не добър пример?
Много е трудно репението, знам.
Ганева, продължавам да стискам плаци за най-доброто.
-
И си позволявам да пиша това, защото ганева ни пита публично, не защото смятам, че съм права, все пак не познавам от близо нещата. Само си изказвам мнението.
В този смисъл всичките ни постинги са спекулация по темата ...
Точно поради оскъдната фактология, темата зави към проекция на наши мисли и чувства по подобни теми изобщо. Лошо няма, винаги има полза ... Дано eganeva я открие за себе си.
Моето лично мнение за отглеждането на Никола, съвпада изцяло с това на ema2 ...
Отделни рефренът от абсолютно всички постинги е, че за да настъпи промяна в живота на eganeva трябва да се проведе онзи разговор, от който да излязат едни ясни отговори.
За мен отговор /пак спекулирам, защото не познавам човека/ "ще си помисля" е отрицателен отговор ... Което значи, че ще работя по този сценарий като най-възможен ...
П.П. Прави ми впечатление, че тези които познават историята отблизо съветват eganeva да не се захваща с брат, снаха и компания ... сигурно има защо
-
Права си, mmery и по тая причина смятам, че тук единствено можем да сме полезни като даваме алтернативи, над които е възможно ганева да не е мисила. Верно е, че понякога звучат като съвети, но ганева е доста време във форума, чела съм и постинги и смятам, че способна и достатъчно ителигентна, за да отсее важното и да вземе решение, но малко, съвсем малко по-късно, преодоляла емоционалния момент, които и ние вкарваме.
-
В нашето семейство преживяхме това,моята майка да гледа детето на брат си около 5 години. Всъщност според разбиранията им беше помощ ,а не отглеждане ,но аз си я приех като сестричка и само да ми кажеха ,че нещо трябва да и се купи или да помогна с нещо за уроците реагирах все едно е мое дете. Не ме питайте за после ,не искам да разказвам ,ще споделя ,че сега това дете вече на 11год,незнае как да общува с майка си ,затвори се в себе си ,чак аз не мога да я позная.И се налага аз да казвам на майка и как да се държи и да приобщи детето си към нея. Така ,че варианти много ,но решението е лично твое ,направи това от което най-малко ще се съсипеш ти и семейството ти. Мъчно ми е много за такива душички!
-
Те куфарите ясно, това е най-лесно. :(
освен че е най-лесно, не е маловажно чии ще са куфарите ...
Лидия, моля ти се - никой не говори за разваляне на семейство, хеле пък с лека ръка...
но аз лично колкото повече си мисля незнам дали бих могла да живея в уютното си семейство, знаейки че детето на брат ми е изоставено, а съм можела да направя живота му по-добър. Жени едва ли очаква благодарност...абе дете на две години е това ... аз като погледна сина ми и се сетя за тая история сърцето ми се свива...
Освен това снощи аз пак мислих... :lol: ... ами ние всъщност не знаем какво мисли съпругът на Жени - само гадаем...
Жениииииииииии, говори с него, душице, не се мъчи, мисля, че много се наказваш
Фани детето е на брат и, това дете има и баби и дядовци. Колкото и красиво и симпатично да ми е, колкото и да ми е жал, историята като Ганева осиновила и заживяли щастливо не ми се вярва. Незнам защо, дано съм идиот който ама изобщо не е прав. Както и да е, аз пак ще напиша, не познаваме хората, не знам какви характери са, какво им е на душата, как ще постъпят та да коментираме и разискваме. Момичето загатна за куфарите, аз също съм събирала мойте, варянта е най-лесен, но най-неправилен. Такова решение не се взима ей така, щото сме ядосани и искаме нещо.
Говори се, изслушва се и другата гледна точка, стига се до компромисно решение. Пък и жената написа, че не е ставало дума за осиновяване, само да го погледка за малко нали.
-
Всеки родител рано или късно осъзнава, че родителството в голяма степен означава да осъзнаеш, независимостта и правото на детето да бъде свободна от теб личност, да избира само и често този избор да не ти харесва.
За жалост, моята майка все още не е осъзнала, че съм независима личност. :( Сега тя е на 61, а аз - на 31. Но майка ми не би го осъзнала и след 30 години. Винаги се е опитва да ми влияе. Постоянно, макар че го прави неосъзнато. Лошото е, че по някой път е успявала да ми повлияе и да предизвика скандали в семейството ми. опита се да ме убеди да си събера багажа и да напусна мъжа си. Изцепките и са безброй.
Винаги съм се заричала да не бъда майка като нея. Дано успея! Разчитам и на мъжа ми да "ме завръща", щом усети, че ставам много властна към детето.
Вярвам, че Ганева ще вземе правилното решение. Ако реши, Никол да е при нея в семейството и, Никол ще расте независимо и щастливо дете.
Подкрепям написаното от Фуси и Нина.
-
Благодаря на всички загрижени.
Накратко новините през изминалите 2-3 дни:
Имах доста неприятно преживяване.
За него изобщо не искам да си спомням.
Има и хубаво.
Вчера прекарах почти цял ден с Ники.
Тръгна с мен без проблем, купихме разни неща,
гушкаше се в мен, държахме си ръчичките,
но като се сети за майка си
се разплака, нормално е предполагам.
Прибрах се със свито сърце.
-
eganeva :bighug:
Плаче ми се....и ми е жал.
Моля се за щастие и за хармония, и топлина в душичките ви, на теб и Ники.
-
eganeva, и аз ти бях написала нещичко преди няколко дена, но нещо не го виждам...както и да е, защото сега ще ти напиша нещо различно.
Не се съмнявам, че обичаш това дете. Но! Дотук аз лично не разбрах (може и да не съм чела внимателно) дали брат ти знае за намеренията ти да осиновиш неговото дете и дали е съгласен с това. Това за мен е същественият момент и после съгласието на съпруга ти. Аз лично не бих осиновила детето на сестра си, макар че бих го обичала и бих се грижила за него, ако се налага и цял живот. При живи родители, и то роднини, нещата стоят много заплетено и деликатно, а и ролите в роднинския кръг са си строго разпределени, и то за цял живот.
Ти си знаеш, разбира се. Но не смесвай желанието си за твое дете с обичта си към Никол. Не се съмнявам, че и твоето дете (осиновено или родено) ще дойде, но не съм сигурна дали това е племенницата ти...Предполагам колко те измъчва осъзнаването на това положение...Просто се опитвам да се поставя на твое място и само мога да предполагам колко ти е трудно в момента...
Смелост и трезва мисъл ти пожелавам! А това момиченце е щастливо, че има леля, която го обича толкова много!
-
Жени :sunshine:, една голяма и мечешка прегръдка от мен!
-
Всеки си има свое мнение.Аз също и то може би се различава от на другите.Просто защото аз съм много импулсивна, а и защото съм имала удоволствието да се порадвам на Ники наживо няколко пъти.
Искам да ми отговори някой, който е наясно с нещата.Според закона какви са правата на майката.Т.е. ако се откаже от родителските си права и Жени осинови Ники.Ако един ден тя се върне 'осъзната' и каже-Аз съм нов човек, искам си детето, по какъв начин закона би защитил Жени.А това дали детето ще потърси майка си, мисля, че не касае само нейния случай, винаги го има този риск.При все, че майката сама се откаже от родителските си права, има ли вероятност те да и бъдат възтановени?
-
Дотук аз лично не разбрах (може и да не съм чела внимателно) дали брат ти знае за намеренията ти да осиновиш неговото дете и дали е съгласен с това.
Розичке, нямам такива намерения.
Препрочетох си мненията.
Никъде не съм казала, че искам да осиновя Никол.
И не бих причинила това на брат си, никога.
-
Темата ми е отключена по моя молба.
С 2 думи, подадохме документи за осиновяване.
-
Ами честито! И дано скоро има и друго продължение..... :wink:
-
Честито и от мен, дано всичко от тук нататък е безпроблемно и за теб и за детето!
-
Детето на брат ми е добре.
И аз малко се успокоих.
-
С 2 думи, подадохме документи за осиновяване.
прочетох цялата тема, която представлява много труден момент, трудни и тежки решения.....
през цялото време, докато стигна до тук се молех, всичко да се е развило в положителна посока...
приятно ми стана, когато прочетох този пост, защото всичко се е развило в желаната от теб посока!!! а аз се убедих, че .... когато силно желаеш нещо, то наистина става!!!
Дано от тук нататък всичко върви гладко и безпроблемно!!!!!!!!!!!
-
Попътен вятър, eganeva. И нека този вятър да довее най-голямото щастие в живота ви.
-
Късмет,Жени!
Дано нещата се развият по най-добрия начин!
-
Аз се радвам, че сте постигнали консенсус по въпроса и сте решили да осиновите сладката Ники.. Дано сте много щастливи заедно и домът ви скоро бъде огласен от още детски гласчета :) Вярвам, че скоро ще бъдете голямо, шумно семейство !
-
Гарга, не четеш ;) Те са подали документи за осиновяване, няма да осиновяват Ники ;)
Жени, успех мацко! Скоро да идваш в Рз с компания за Ники! :P
-
Благодаря за пожеланията!!!
-
Упс, сори ... не съм разбрала :oops: :oops: :oops:
Все пак - радвам се за крачката напред и дано скоро гушнете мечтаната рожбичка.
От тук нататък само поводи за радост и усмивки !
-
Жени, много се радвам. :bighug: Дано скоро гушнете вашето съкровище!
-
Мила Жени, стискам палци за много кратък до срещата с Твоето дете!
Прегръщам те!
Дано късметът ти да е в осиновяването.
А може и на двата фронта!:bighug:
-
Жени, много, страшно много се радвам за това твое решение!
Пътя, който си извървяла е много дълъг и труден, искренно се надявам най-сетне да немериш своето детенце и да сте много щастливи.
Стискам палци това да стане скоро!
yahoo_17 yahoo_17 yahoo_17 :crossfingers: :crossfingers:
-
Ганева,звъниш ми и ми говориш и разпитваш за Георги,а тя наща.........
Виж ти какви сте ги сътворили.
Хайде сега успех и си чакаме компания за Детския кът в Морската.
-
Ганева,звъниш ми и ми говориш и разпитваш за Георги,а тя наща.........
Виж ти какви сте ги сътворили.
Хайде сега успех и си чакаме компания за Детския кът в Морската.
Ха-ха, че то да не е тайна бе.
-
Късмет и успех в начинанието, Жени! Скорошна среща с вашето детенце!
-
Много се радвам за теб! Надявам се да откриеш едно прекрасно слънчице, което да стопли душата ти! Казат, че когато Господ не може да ти даде нещо по един начин, ти го дава по друг. Децата са наистина най-прекрасното нещо на земята и те правят истински щастлив. Моля се ти и твоето семейство да откриете вашето истинско щастие! Успех!
-
С 2 думи, подадохме документи за осиновяване.[/color]
Много се радвам за вас и дано скоро къщата ви се напълни с дечица! :D
-
Много се радвам, Жени!
Успех ви желая!
-
Искрено се радвам, Жени, и дано скоро да ви се обадят за едно малко сладко съкровище :D
А кака Ники пак ще е първа в сърцето ти, сигурна съм в това :wink:
-
Успех Жени :bighug:
-
А кака Ники пак ще е първа в сърцето ти, сигурна съм в това :wink:
О, да, тя е моето първо детенце.
-
Жени,успех! :goodluck:
-
Успех и късмет!
-
Жени, желая ти много късмет. :bighug: yahoo_17
-
(http://img81.imageshack.us/img81/2620/abonnechance2.gif)
-
Жени поздравления! Ще бъдеш страхотна мама. Успех мила! :bighug: :blowingdust:
-
:D Страхотно. Успех и от нас :D
-
Това е много хубаво!Успех!
-
Браво, Жени.Много се радвам! :bighug:
-
Жени, успех! Дано скоро ви зарадват!
-
Благодаря ви!
В сряда беше първата среща със социалния ни работник.
Много мила жена.
Мисля, че мина добре.
Другата седмица ще е втората.
-
:bighug: :goodluck:Само така,Жени!
-
Жени, много се радвам за вас! :bighug:
И затова, че си изпълняваш обещанията. :wink:
-
Чудесно нивини!
Много се радвам за вас! :bighug: :goodluck:
-
Попътен вятър и по-скоро да сте заедно с детенцето.
-
Ехаааааааааааа, Жени, успех.
Супер, дано всичко приключи бързо.
Поздрави.
-
Жени, много много късмет!!!
-
(http://www.desicomments.com/dc/11/28561/28561.jpg)
Желая ви много щастие и късмет!Дано съвсем скоро ви се обади Вашето бебе!
-
Отново ви благодаря!
:bighug:
Днес мина и втората среща.
Чувствам се повече от добре. :wink:
-
Еganeva късмет и бързо чакане. :D
И ние от 23.05.09г сме вписани в регистрите и започна голямото чакане. :wink:Дано и за двете ни е кратко и скоро да гушнем сладки дечица.
-
Жени, страхотни новини:))))))))))
Една голяма прегръдка от мен:)
-
Жени, желая ти скоро да гушнете вашето детенце! :bighug:
-
Жени,дано съвсем скоро семейството ви се увеличи :bighug:
-
Стиснати палци имаш и от мен Жени :bighug: Вярвам че детска усмивка ще огрее скоро и вашия дом :balk_46:
-
Жени, много се радвам за теб , :balk_46:, леко чакане до незабравимата среща !