www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: Geritta2002 в Декември 08, 2008, 09:39:58 am
-
Имам чувството, че около мен всичките ми приятелки са бременни... като напук на моята безпомощност и мъка. Сякаш някой отгоре се гаври с мен и се наслаждава на мъката ми.
След поредната новина снощи, че 5-та моя приятелка е забременяла ( в рамките на една година) се разревах и не се спрях цяла нощ.
Как да приема с радост такава новина?
Как да бъда бяла и добра в собствената си мъка?
-
Здравей мило момиче!Напълното те разбирам.Омъжих се през 1998г.,а родих своето бебче 2009г.От всичките си приятелки се омъжих първа,а видях първо техните коремчета ,техните бебчета ,някои от тях даже родиха и втори деца.Присъствах на рожденни дни и кръщенета ,и аз като теб плаках и имах чуството ,че бавно умира всичката радост ,която имах в душата си.Затворих се в себе си и не общувах с никой.От работа в къщи.От слънчево момиче се превърнах във вечно мрънкаща жена.Но открих сайта на зачатие благодарение на момичетата възвърнах самочуствието си повярвах ,че и аз мога и ще постигна мечтата си и успях.Сега знам ,че се чустваш много зле ,но бъди силна ,бори се и съм сигурна ,че ще успееш.Прегръщам те силно ,защото имаш нужда от това ,аз получих тази прегрътка от момичетата тук .БЛАГОДАРЯ ИМ МНОГО. :bighug:
-
Напълно те разбирам!
Вече се радвам само на бременни от "Зачатие"-само те знаят колко е трудно да си постигнем мечтата!
-
Здравей мило момиче!Напълното те разбирам.Омъжих се през 1998г.,а родих своето бебче 2009г.От всичките си приятелки се омъжих първа,а видях първо техните коремчета ,техните бебчета ,някои от тях даже родиха и втори деца.Присъствах на рожденни дни и кръщенета ,и аз като теб плаках и имах чуството ,че бавно умира всичката радост ,която имах в душата си.Затворих се в себе си и не общувах с никой.От работа в къщи.От слънчево момиче се превърнах във вечно мрънкаща жена.Но открих сайта на зачатие благодарение на момичетата възвърнах самочуствието си повярвах ,че и аз мога и ще постигна мечтата си и успях.Сега знам ,че се чустваш много зле ,но бъди силна ,бори се и съм сигурна ,че ще успееш.Прегръщам те силно ,защото имаш нужда от това ,аз получих тази прегрътка от момичетата тук .БЛАГОДАРЯ ИМ МНОГО. :bighug:
това все едно аз съм го писала, само дето не съм родила 2009, че още не е дошла, ма знае ли човек може тогава пак да родя. :lol: :lol:
-
Дано това леко объркаване 2009 :D да е добро предзнаменование за всички нас!!!
-
Дано наистина 2009 да донесе много бебчета .Поправям грешката синът ми се роди на 15.04.2008.Дали пък 2009 няма да му донесе братче или сестриче :lol:
-
съдбата проговори 2009 ще е бебешка година за всички нас :balk_46: Geritta2002 ти си писала в моя пост и си ми дала прекрасни съвети на пръв поглед съвсем обикновени но е хубаво когато ти ги каже или напише някой ,който познава пътя по който вървиш.И за теб и за мен и за всяка една от нас чакаща това :bfp: вярвам че един ден ще е реалност.Има хора които приемат нещата по лесно ,но и при мен се получи така че всичките ми приятелки забременяха и родиха ,децата им вече са на по 2-3-4 години а аз още не мога да създам моето и понякога ми е трудно ,дори избягвам да се виждам с тях ,което не е хубаво ,но просто не мога.И все пак... и ние ще сме на тяхно място един ден .ПОстовете в Зачатие много ми помагат ,когато ми е трудно и се чувствам неразбрана и не знам защо различна,просто започвам да чета и в изповедта на всяка една от вас ми дава отново кураж.Защото виждам че има и други(и те ще ме разберат) защото виждам че има и успели ( и те са пример че трябва да имаме сили да продължим)
-
Герита, няма нужда да се радваш,не се чувствай виновна.
Но бременноста на друг не е и повод да бъдеш тъжна. Знай че и твоето детенце ще дойде някой ден.
Ето,още една твоя приятелка е забременяла, може би след това е твой ред.
-
Geritta2002 , ако знаеш само колко ми е познато всичко, което изпитваш....Чета темичката ти и се връщам назад. В момента плача, защото наново изпитвам болката...Защото прекрасно знам какво ти е. Накратко ще ти разкажа при нас какво се случи. Още от студентските години си бяхме неразделна компания от 5 момичета. Винаги сме крояли планове как един ден ще си разхождаме заедно децата.... През 2005 първа се омъжих аз. Бебеправенето започна още преди сватбата. След мен на 31.04.2006 се омъжи втората от нас. През месец Декември 2006 дойде при мен сияеща и каза "Ще си имам бебе?" Аз вече бях влезнала в драмата "всички имат бебета само аз не" и след тези думи на приятелката ми плаках като ненормална от 16ч седобяд до 3ч през нощта. Радвах се за нея и плачех за себе си. Вече бях тръгнала по лекарските кабинети и бях се психясала напълно. През м.Март 2007 за първи път посетих д-р Стаменов. Оттогава някак си започнах д авярвам, че и аз ще бъда мама. На 12.05.2007 се омъжи и третата от компанията. Тя е с толкова нередовен цикъл.....Идва и през 3-4 месеца. И естествено очакваше да се позабавят нещата. На 25.07.2007 ми беше лапароскопията. Прибирам се, отивам да я видя и тя ме посреща с "Бременна съм!". Този път не плаках. Само ми стана кривичко, но реших да съм "МЪЖ" и да приема това което ми отрежда съдбата. Четвъртата от нас не прави сватба. Само официално се събират да живеят заедно и слецд 2 месеца ми се хили насреща с "Бременна съм".... Тук вече ми дойде в повече - плаках у дома като магаре. Изревах си всички сълзи.... 26.10.2007 - сватбата на последната.Края на м.Април започвам първия си опит инвитро и тя на шега ми казва - "Като наближи време за пункцията ми звънни да ме подсетиш и аз да си направя детето, та да си бременнееем заедно." Аз в същия тон и се обаждам в деня на пункцията и я подсещам.....Всеки момент чакаме да се появи един юнак.
Стана доста дългичко май, но исках да видиш, че не си сама. Знам, че е адски тежко и че болката неможе да се опише с думи. Зная, че всеки път е по-труден от предишния, но се постарай да приемаш тези новини като стимуланти. Аз лично така започнах да правя. Сега и четирите ми приятелки се майтапят с емн, че съм ги минала всичките, защото те тепърва ще трябва да мислят за второ, пък аз с един куршум два заека съм уцелила. Никой обаче май не се замисля за цялата емоционална буря през която минах.... Геричка, пожелавам ти най вече вяра и надежда. Това ме крепи толкова време. А в момента в който видях дветет чертички вътрешно си казах "Знаех си аз, че ще стане", а всъщност бях толкова изненадана, че неможах да проговоря доста време. Само гледах теста и сълзите ми се стичаха. Пожелавам ти да успееш да намериш вярата в себе си. Радвай се за всяко чуждо щастие, защото всичко се връща - щом има за другите ще има и за нас!!! Така ни е създала природата....пък ако тя се инати на нейно място застава медицината. :bighug: Постарай се по-бързичко да излезнеш от гадната черна дупйка. Знам, че е трудно, но в момента в който се освободиш от това чувство на безпомощност и безгранична мъка когато поредната ти приятелка, позната или дори комшийката каже, че е бременна ....тогава, когато успееш да се измъкнеш нещата изглеждат по друг начин.
-
За жалост и аз се чувствам така..Непрекъснато се сблъсквам с бременни жени, бебчета и дечица.Дори преди 2 дни разбрах за поредната очакваща моя позната..Започнах да отбягвам срещи с приятелките си, които имат деца - а те май са почти всички.Остана ми само една приятелка, с която като се видим не си говорим за деца,понеже и тя няма, но при нея е повече по нейно желание това..Чувствам се егоистка, че отбягвам тези теми и разговори, но може би е просто вид предпазване на психиката ми от емоционален срив ... Понякога като загубя и последната капчица кураж си казвам, че може би не всички жени са родени да бъдат майки..А как бих искала да не съм права ... :(
-
Мили момичета, а може би трябва да отворите и отпуснете душите си и сърцата си точно за тази радост. Когато видите бременна или майка с дете/деца, дори и насила да е се усмихнете и дори и насила си кажете, че вие скоро ще сте на нейно място. И никой не очаква от вас да стане лесно, или да успеете дори да се зарадвате, но можете да опитате, аз 94% съм сигурна в положителния резултат:)
Не гледайте на тях като на непостигнатата ваша мечта а като на бременна жена и майка с дете/деца.
Минала съм преди доста време през тези усещания и ако тогава някой ме беше хванал за ръка и ми беше показал пътя щеше да е добре, за да не се лутам и сама да го търся:)А връщайки се назад...мога само да ви уверя, че не е трудно да преодолеете тази болка.Сега ви се струват празни думи, но дано опитате за да разберете, че е истина.
Аз не съм от успелите засега:) С всяка частица от тялото и живота си знам, че ще бъда майка, по един или друг начин. Вероятно това е още една причина да не ме боли гледайки радостта и щастието на жените, които ви причиняват мъка несъзнателно.Всъщност...мъката си я причиняваме сами, радостта и щастието също.
Дори в моментите в които допускам, че никога няма да износя децата си или поне не и трите:), не ме боли, защото е толкова хубаво да продължавам да се усмихвам и радвам на живота.
Усмихвайте се, дори и на сила се усмихвайте и ще видите, че е по-леко и лесно да се живее с нещата , които ни е трудно да приемем.
-
Здравейте и от мен момичета.Ще ви разкажа и моята история.С моя съпруг сме заедно то 9 години ,щастливо женени от 2 години и половина и от този момент се стараем да имаме бебе.Понеже съм по -голямата сестра се омъжих с една година по-рано, след една година се омъжи и моята сестричка.На нея бяха и казали ,че няма да има никога деца и колко беше голяма радостта и когато преди 11 месеца разбра ,че е бременна.Само ,че намен тогава не ми беше въобще до радост,тъй като ние се страем а резултат никакъв и аз като вас се затворих в себе си и нямах желаие за нищо.Много тежко понесох го преживах ,но от друга страна се радвах за сестра ми ,че е щастлива.В момента тя е щастлива майка на момиченце, а аз щастлива леля.Искрено се надявам ,че и аз ще зарадвам моя съпруг с добрата новина която с нетърпение очакваме.
Горе главата момичета и дано тази Нова 2009 ни донесе много радост на всичките.
-
Трудно ми е да разбера това как не можете да се радвате на чужди деца и бременни майки. И аз се борих със стерилитета много години, но никога не съм имала проблем с това да се радвам на децата или пък да се подтискам като видя друга бременна.
Не разбирам също как можете да отбягвате приятелките си, защото те имат деца? Трудно ви е да признаете и живеете с чуждия успех? Болезнено ли е чуждото щастие?
Вярно е, че хората са различни и всеки преживява по различен начин проблемите си, но ми е трудно да намеря оправдание за завистта и злобата.
-
Трудно ми е да разбера това как не можете да се радвате на чужди деца и бременни майки. И аз се борих със стерилитета много години, но никога не съм имала проблем с това да се радвам на децата или пък да се подтискам като видя друга бременна.
Не разбирам също как можете да отбягвате приятелките си, защото те имат деца? Трудно ви е да признаете и живеете с чуждия успех? Болезнено ли е чуждото щастие?
Вярно е, че хората са различни и всеки преживява по различен начин проблемите си, но ми е трудно да намеря оправдание за завистта и злобата.
Чак пък завист и злоба-малко е крайно...
-
Съжалявам, ако съм малко афектирана, но моя приятелка, с която вървяхме заедно по този път сега плюе постоянно зад гърба ми, озлобяла е, има отвратително отношение към децата ми, и си позволява да коментира възможностите ми на майка пред други хора. И всичко това е, защото аз успях, а тя не, и въпреки безкрайното ми разбиране и толерантност. Завистта и злобата й са безгранични, и съжалявам, че вярвам прекалено много в добротата на хората.
За съжаление са малко хората, които са истински добри и благородни в сърцата си ...
-
Съжалявам, ако съм малко афектирана, но моя приятелка, с която вървяхме заедно по този път сега плюе постоянно зад гърба ми, озлобяла е, има отвратително отношение към децата ми, и си позволява да коментира възможностите ми на майка пред други хора. И всичко това е, защото аз успях, а тя не, и въпреки безкрайното ми разбиране и толерантност. Завистта и злобата й са безгранични, и съжалявам, че вярвам прекалено много в добротата на хората.
За съжаление са малко хората, които са истински добри и благородни в сърцата си ...
Наистина са малко такива хора,а за приятелката ти съжалявам...хора всякакви :?
-
Благодаря ти. Съжалявам, ако съм обидила някого, но съм наистина много наранена и разочарована, а никоя от вас тук няма вина за това...
-
:grouphug:
-
Не всички понасят добрите новини.Не се чуди на твоята приятелка опитай се да и влезнеш в положение.Всеки го изжиява по различен начин.Аз сега с двоини сили се боря да забременея,защото сестра ми е жив пример ,че това може да се получи когато силно го желаеш.
-
и аз вървя по пътя, по който всичките ни приятели са вече с деца, че и с по 2, но съм убедена, че ще успеем и ние. вярно, че не ми е приятно, но човек трябва да приема съдбата си. вече мисля само позитивно и вярвам в успеха, защото след реките от сълзи ни чака море от любов към нащите деца. силно се надявам следващата година да успеем заедно и вече да няма нещастни двойки. късмет и весели новогодишни празници.
-
:oops:Накратко и моята история,която много прилича на някои по-горе.Омъжих се преди сестрите ми(имам две сестри) през 2002.Оттогава със съпруга ми опитваме за бебе.Направихме изследвания,проблемът се оказа в мъжа ми,но все някак си си давахме кураж,лекувахме се,още ходим и в клиники.Имало е моменти в които съм плакала,отчайвала,изпадала съм в тежки депресий,дори съм мислила за самоубийство!След мен се омъжи едната ми сестра,забременя веднага.2005 година се омъжи и другата,и тя забременя три месеца след сватбата.Беше ми и весело(ставах леля все пак),но въпросът"Защо само аз не мога?" не ми даваше мира.Всичките ми приятелки родиха,а аз продължавах ходенето по мъките.Направих инсеминация и...едната ми сестра забременя отново!Каква ирония!А тя не искаше второ дете засега.Моята инсеминация беше неуспешна.Изпаднах в едно състояние което просто не знам как да определя!НЕ ЗАВИЖДАМ,ОБИЧАМ СЕСТРИТЕ И ПРИЯТЕЛКИТЕ СИ,РАДВАМ СЕ ЗА ТЯХ!НО КАК ДА СЕ ЧУВСТВАМ ИНАЧЕ ДОКАТО ТЕ СА С ДЕЦА ,А АЗ СЕ ЧУВСТВАМ КАТО ИНВАЛИД И ВИЖДАМ,ЧЕ ТЕ СЕ СБЛИЖИХА ПОВЕЧЕ ПОКРАЙ БЕБЕТАТА СИ,А АЗ ОСТАНАХ САМА.ТЕЖКО МИ Е.Това чувствам-ТЕЖЕСТ,а в същото време се правя на силна заради мъжа си,да му вдъхна сили и вяра!Толкова съм объркана,уморена и отчаяна,че на Коледа си останах сама в къщи и се скъсах от рев.Спирам,защото пак се разплаках!
-
Здравей merilin77 ,докато те четях се разплаках.Върнах се съвсем малко назат и си спомних моите коледи преди да родя ,а повярвай ми те не бяха никак малко.Знаеш ли какво правих,пишех на едно листче ,"за мен едно бебче дядо Коледа" и го хвърлях в огъня.Много детско нали.Но ми вдъхваше надежда и чаках,е изглежда дядо коледа прочете писмото ми и моя подарък сега спи в малкото легло.Бори се мила и неспирай да мечтаеш ,бъди до съпруга си ,обичайте се и ще видиш ,че наистина стават чудеса.УСПЕХ :bighug:
-
Благодаря на Господ,че има хора като теб да ми вдъхват кураж,защото понякога наистина имам нужда и аз от малко подкрепа.Понякога се чудя как издържам въобще,но знам и че няма друг начин,не трябва да се предавам,а отделно трябва да вдъхвам вяра и на съпруга си.Само Господ вижда как успокоявам мъжа си и колко уверено му казвам че ЩЕ СТАНЕ,МЕЧТАТА НИ ЩЕ СЕ СБЪДНЕ СКОРО,а после се крия в банята и плача.Бях силно момиче,оптимистка,винаги усмихната,весела,а от години насам се превърнах в друг човек,вечно замислена,напрегната,тъжна.Сякаш играя в някакъв филм.Знам,че със сълзи няма да стане,но едвам ги сдържам.Е,някак си успявам,но остана ли сама се наплаквам на воля.Много се радвам за всички вас,които сте успели и гушкате бебчетата си,знам през какво сте минали и вие.Това ме спасява изглежда.Дано и аз някога си върна усмивката,дано направя моя човек татко.
-
В този форум всички момичета са страшно добрички ,те са до мен винаги,ще видиш ,че когато общуваш с тях,въпреки своите проблеми ще ти помогнат и ще те изслушат те са ПРИЯТЕЛЯ от който имаш нужда винаги.
-
Здравей merilin77 ,
Знам как се чувстваш,аз изпадам в това състояние всеки месец когато ми дойде,но в моето семейство е наопъки,смисъл,че моя мъж ме успокоява и ме убеждава,че ще се получи и само трябва да имам вяра.После бъше сълзите ми и ме кара пак да се усмихна и след последния подобен разговор с него така съм се обнадеждила,че наистина вярвам,че скоро ще се получи така желаното от двамани бебче.Така че повярвай го и ти и се усмихни,защото само с много усмивки и вътрешна сила се получават хубавите неща.Ако силно го искаш и силно го вярваш ще стане.Горе главата!!! :bighug: :bighug: :bighug: :bfp1:
-
Здравейте момичета,аз имам едно дете на 6г. и половина вече пета година се опитваме с мъжът ми да имаме второ.И аз и той го искаме много,но все не се получава .Вече имам 6 спонтанни абартоа зад гърба си. След последния си мислех,че ще се откажа,но немога.Сега на темата за това дали ти е гадно когато видиш бременна жена.И през това минах.Имам една съседка нейното 1 дете е на възраст колкото моя син.Миналата година роди второ и се дистанцира,а преди това много се имахме.Дори не ме покани да го видя.Това много ме обиди,все едно ми каза-"Ти неможеш да имаш друго дете."Все не и е удобно да се видим все едно го крие.Аз също спрях да и се обаждам.Надявам се и аз да стана майка още един път,но и да не стане да сме живи и здрави.Успех момичета. :balk_7:
-
Здравей кла,
Може съседката ти просто да не иска да те наранява ако знае колко много искаш бебе. А ти може само да се радваш,че се е отдръпнала и не ти се налага излишно да лицемерничиш . :wink:
-
ЗИмам една съседка нейното 1 дете е на възраст колкото моя син.Миналата година роди второ и се дистанцира,а преди това много се имахме.Дори не ме покани да го видя.Това много ме обиди,все едно ми каза-"Ти неможеш да имаш друго дете."Все не и е удобно да се видим все едно го крие.Аз също спрях да и се обаждам.Надявам се и аз да стана майка още един път,но и да не стане да сме живи и здрави.Успех момичета. :balk_7:
Не мисля, че има връзка това, дали има второ, първо или изобщо дали има деца жената.
Но си права, че този модел на поведение се засилва и става явно точно, когато се появи дете в семейството.
Това е чисто човешко качество на личността.
Поведението на такива хора в най - голяма степен е свързано с егоизма. Може да ти се струва странно но има пряка връзка със среблолюбието и страха, в който живеят. :lol:
Не се измъчвай поради чужди недостатъци.Отговори си на въпроса в края на краищата имаш ли нужда от такива лицемерни оношения!?
Ако много държиш на жената и я цениш, ще трябва да и простиш, да поговориш с нея като и покажеш колко ценен човек е за теб.
Ако това не е така, просто си направи изводите за себе си и си живей твоя живот, изпълнен с твоите мечти. (http://dl.glitter-graphics.net/pub/1107/1107441uvihjd5633.jpg) (http://www.glitter-graphics.com)
-
А може да е била до теб само защото е имало за какво да си говорите и споделяте. Имам предвид - децата ви са били на една възраст, имали сте еднакви проблеми, сходни ситуации и т.н. Сега просто се нуждае от друга жена в нейното положение. Не я оправдавам, но си мисля, че тази съседка никога не ти е била приятелка, а чисто и просто е била "съседката с детенце на възрастта на моето", "жената от скамейката в парка" или нещо подобно. Не мисля, че те отбягва поради факта, че имаш само едно дете. Тя може да не се досеща, че искаш второ дете.
-
На мен вече не ми остана нито една приятелка без корем, бебе или и двете.. :( Направо незнам вече къде да се дяна ,защото темите са все едни и същи ,а аз немога да се включа ,въпреки че се старая да не изглеждам ,като лудата без деца.. Нямам сили вече да прикривам болката, по-добре да не виждам никой. Затворила съм се и все търся някакви тъпи извинения да не излизам ,но истината е ,че когато остана сама със себе си се чувствам най-добре. Миналият месец видях двете черти и се превърнах в съвсем друг човек. Върнах си усмивката, самочувствието и желанието за излизане ,разходки , срещи и т.н. .. направо летях. Нямаше и седмица всичко свърши. Проклинах се ,че съм си позволила да се надявам и изпаднах в още по-дълбока дупка. Отново падна мрак.Без желание за нищо. Дори на почивка не ми се ходи,защото там всички ще са с децата си .. Възможно ли толкова да страда човек ? Може би аз не съм наред нещо ,защото всички около мен изглеждат толкова щастливи. :oops:
-
На мен вече не ми остана нито една приятелка без корем, бебе или и двете.. :( Направо незнам вече къде да се дяна ,защото темите са все едни и същи ,а аз немога да се включа ,въпреки че се старая да не изглеждам ,като лудата без деца..
Нормално си е след определена възраст повечето жени да са с деца или с бебета на път. Нормално е и децата да са най-важното за една майка и разговорите да се въртят около тях - бременностт, раждане, отглеждане. Гадно е като се чувстваме в "небрано лозе" и не можем да се включим. Сякаш сме нещо дефектни. Но още по-гадно е като сме минали първите две стъпки и никога не сме стигнали до третата. С разговорите за бременност и раждане само се връщам към кошмара, от който се опитвам да изляза. Не няма къде да избягаме, къде да се скрием, защото животът си продължава и хората не могат все с нас да се съобразяват, дори и да искат. Надявам се с времето и като говорим за нещата да претръпнем и да не боли толкова много. Или поне психолозите така казват - като говориш за проблемите и ги надживяваш. Дано!
-
" Възможно ли толкова да страда човек ? Може би аз не съм наред нещо ,защото всички около мен изглеждат толкова щастливи. "
Възможно е Eli__ ,и на мен сърцето ми плаче.Онзи ден пътуваме с мъжа ми и по тротоара върви майка с количка и той каза:Виж колко секси сте жените като станете мами .
Каза го съвсем добронамерено но аз се разплаках...душата ми плачеше.
-
" Възможно ли толкова да страда човек ? Може би аз не съм наред нещо ,защото всички около мен изглеждат толкова щастливи. "
Възможно е Eli__ ,и на мен сърцето ми плаче.Онзи ден пътуваме с мъжа ми и по тротоара върви майка с количка и той каза:Виж колко секси сте жените като станете мами .
Каза го съвсем добронамерено но аз се разплаках...душата ми плачеше.
:bighug: Не страдайте милички-и ние скоро ще станем "секси мами"!Вярвайте!
-
An_manisto,сигурна съм че човека до теб те подкрепя напълно и със сигурност не е искал да се почувстваш наранена.Ще си има и той скоро до себе си секси мама :)Дай Боже-желая ти успех!
-
Попаднах на поста на Лиско в тази тема, от преди 8-9 месеца, и тя най-невинно споделя, че иска да има три деца, а ето че само няколко месеца по-късно тя чака тризнаци. Лиско, желая ти лека и безпроблемна бременност и 3 здрави дечица - едва ли износването на тризнаци е лесно, но знам че ти ще се справиш. :bighug:
И аз съм една от тези с един куп бременни и родили приятелки, и аз все още се боря, и продължавам да чувам от устите на мои близки думите "бременна съм". Ще изгрее слънце и на нашите улици, момичета, тогава когато Господ прецени че е най-подходящо. Пожелавам успех на всички!
-
:)Да, дори бях забравила, че съм писала в тази тема:)
Наскоро си мислих нещо: Преди много години (поне 7-8 ) приемах стерилетета си като наказание за нещо, което аз съм направила. Все се питах, "Защо Господи аз?", "Какво толкова лошо съм направила?".
Винаги съм казвала, че незнам в кой точно момент и как преодолях това самопогубване. Но в онзи момент съм осъзнала, че Господ не ме наказва за нищо и, че не винаги съм била и съм добра, наранявала съм и съзнателно и несъзнателно хора около мен, но и заради това не ме е наказвал.
Приех стерилитета си като част от мен, не като ремарке пълно с камъни, което трябва да влача.
Трудно е, никога не съм казвала, че е лесно. Но е лесно да се усмихвате,м защото живота е наистина прекалено кратък за да му позволяваме да отнема радостите ни.
Вероятно мислите, че е лесно сега да говоря, защото вече съм бременна. Напротив, сега ми е по-трудно защото трябва да премервам думите си, настроенията си, емоциите си да не би да нараня без да искам някого.
Мисля си, че човек не се радва само ако не вярва напълно в силите си и в мечтите си.
Не ми се сърдете, не ви упреквам за нищо. Разбирам ви защото съм една от вас, дори и сега. И винаги ще съм. Но спрете да убеждавате себе си, че неможете и наистина повярвайте.
Винаги ще го казвам...усмихвайте се, това лекува както никое друго лекарство.
Семейството ми неведнъж е било на прага да се разпадне, но не съм спирала и за секунда да вярвам, че ще бъда майка. И ще бъда, като всички вас.
Вярвайте и се усмихвайте:):)
Аз вярвам, че ще бъдете майки.Най-добрите за вашите деца:)
Петина
-
И аз мисля, че трябва да се вярва - истински!
Лиско казва, че стерилитета е ремарке пълно с камани ... Бих казала чудесно описание. Ще си го носим и ще изхвърляме камък по камък от него, докато се опразни и гушнем своите дечица. Всеки изхвърлен камък е стъпка напред - направени изследвания, манипулации намерени причини и т.н.
Що се отнася за усещанията, когато сме заобиколени от бременни жени, майки с по 1, 2 даже и 3 дечица - не може да не ни става мъчно, боли, и то много, но аз винаги се радвам на всички деца, и на непознатите даже,по градинките, в трамвая. А бременна жена, като видя ми става много хубаво. Точно ме изписаха от болницата след извънматочната и моята приятелка бе приета по спешност - изтекоха й водите с втората й дъщеричка, в началото на 8 месец. Едва ходех, но всеки ден бях в болницата докато лежеше 3 дни преди да роди. Сядах на стълбите, наревавах се хубаво, та аз току що бях загубила бременността си и после се качвах да й дам кураж. Постоянно й казвах, че всичко ще е наред, че бебка ще е добре ... Знам, че на мен ми се късаше всичко отвътре, но че много й помогнах в онзи безкрайно труден за нея период. Затова сме приятелите - да намерим сили да се усмихнем и да сме един до друг - винаги...
-
Наскоро си мислих нещо: Преди много години (поне 7-8 ) приемах стерилетета си като наказание за нещо, което аз съм направила. Все се питах, "Защо Господи аз?", "Какво толкова лошо съм направила?".
-
...Приех стерилитета си като част от мен...Трудно е, никога не съм казвала, че е лесно...Вероятно мислите, че е лесно сега да говоря, защото вече съм бременна. Напротив, сега ми е по-трудно защото трябва да премервам думите си, настроенията си, емоциите си да не би да нараня без да искам някого...
Не ми се сърдете, не ви упреквам за нищо. Разбирам ви защото съм една от вас, дори и сега. И винаги ще съм. Но спрете да убеждавате себе си, че не можете и наистина повярвайте...Вярвайте и се усмихвайте:):)
Бих добавила и :" Бъдете Упорити ! "
Пети , думите ти сякаш аз съм ги казала...Момичета,не се предавайте !Изпращаме цялата си положителна енергия за вас...за всички НАС!
Поздрави : Фани :)
-
Силно ви прегръщам момичета! :bighug:Ще бъдем упорити,ще се справим!Няма невъзможни неща,нали?Болката ни ще отмине, щом чуем така дълго чакания детски плач,който да осмисля истински живота ни!Дай Боже да е по-скоро! :balk_81:
-
Силно ви прегръщам момичета! :bighug:Ще бъдем упорити,ще се справим!Няма невъзможни неща,нали?Болката ни ще отмине, щом чуем така дълго чакания детски плач,който да осмисля истински живота ни!Дай Боже да е по-скоро! :balk_81:
.. само, че нервите ни се разбиха по този път :(. Понякога стоя гледам дечица и си мисля, че когато имам свое - разбитите ми нерви навярно ще ми пречат много при отглеждането му. Дано Господ ни даде сили да издържим, защото понякога имам чувството, че ще полудея ... а казват, че нервните клетки не се възстановяват...
-
Вярно е,че нервите ни се повреждат,бих казала за себе си,не чак разбиват,защото не си позволявам да се разбият,но като си давам воля да си поплача след поредния срив,си мисля,че така освобождавам натрупания негативизъм(от който нямам никаква нужда)и се отварям за повече положителни мисли и настроения,за да може Вселената да откликне възможно по-скоро на ЖЕЛАНИЕТО ми.След първото ми неуспешно ин-витро през април етърва ми забременя-много се зарадвах за нея и бебчето,съвсем леко ми стана тъжно за мен,но знаех,че в най-скоро време и аз ще забременея,и така децата ни ще растат заедно...След провален трансфер на замразени ембриони(след размразяване не оцеляха),като използвахме и ЕЦ,който се оказа с празен фоликул,и в това време вече и сестричката ми беше забременяла,повярвайте ми-полудях от депресия.Но си я преживях,отдадох се на срива,за да не ме погълне той после,мина ми точно за по-малко от ден,е,от време на време ме спохожда самосъжалението,но мисля,че това е нормално-и аз съм жена.Щастлива съм за сестричката си,която много обичам,за етърва си и знам,че аз ще стана майка в най-добрия момент за нас и децата ни.Вече не се отчайвам,вече живея в бъдещето си,което ще е много скоро с поне 2 сладки обичани бебчета.Момичета,не се предавайте,не си повтаряйте,че нещо сме наказани или дефектни,така само си усложнявате емоционалното положение,вярвайте,че ние ще сме най-добрите майки за децата си,усмихвайте се като си го помисляте,преживявайте това,ще видите колко добре се чувствате след такава "медитация".Така и само с положителни мисли бихме си помогнали МЕчТАТА ни да се придвижи към нас.Много усмивки на всички ви желая!
-
аз по отношение на нервите няма да взема отношение, но по-скоро искам да споделя, че и аз съм, като онези от Вас, които като видят или чуят, че еди кои си чакат бебе ... ами аз незнам как аз да се зарадвам на тяхното щастие като мен това щастие не ме спохожда! Питам се защо? защо точно аз? Какво ли съм направила, с какво съм заслужила тази участ? защо аз господи? Предполагам че тези въпроси си ги задавате и Вие момичета но моля ви помогнете ми, защото така аз неусетно се изолирам от външният свят, не искам да виждам беременни, не искам да чувам как си говорят за дрешки, колички легълца и пр... а аз, не бях такава! Не аз не бях злобна, не бях завистлива аз и сега не съм, просто ми е мъка, нещо ми е залегнало в сърцето и ... боли, много боли ... но няма лек за него всъщност има но то е бебе, нещо за направата на което никога не съм мислила, че ще имам проблем, винаги съм се представяла с две, три дечица, не искам да са близначета, не държа да са ... просто искам да чувам детски смях, искам да гушкам, искам да докосвам бебета, моето/моите бебета но защо е толкова трудно, защо господ ни подлага на това?
Но аз, знам и вярвам, че ще бъда мама просто искам да се радвам като видя или чея, че някой е забременял а не да приемам с усмивка новините им а аз, да нямам такива по отношение на мен искам и аз да кажа гордо, че очаквам своето дете ... Господи помогни ни, дай ни сили да бъдем силни и да издържим!
Помогни ни господи за да си помогнем и ние!
Дано всички имаме късмет! Дано ... извиняма се за дългият пост и може би и малко пообъркан наместа.
-
.. само, че нервите ни се разбиха по този път :(. Понякога стоя гледам дечица и си мисля, че когато имам свое - разбитите ми нерви навярно ще ми пречат много при отглеждането му. Дано Господ ни даде сили да издържим, защото понякога имам чувството, че ще полудея ... а казват, че нервните клетки не се възстановяват...
Това все едно аз съм го писала...Точно така се чувствам всеки път като ме връхлети мъката.
Като цяло по темата мога мнооооого да говоря, но едва ли ще кажа нещо ново. Изпитвала съм и продължавам да изпитвам всички чувства, които описва всяка една от вас...и положителните и отрицателните /особено последните/.
Постоянно се успокояваме една-друга, че като му дойде времето и ние ще станем мами :?,а кой казва, че не му е дошло времето? Смятам, че подходящия момент за дете е тогава, когато човек го пожелае.
Страхувам се, че накрая, когато дай боже и на мен се случи това щастие, няма да съм пълноценен родител...Аз и сега не съм пълноценна съпруга, нали се усещам..станала съм нервна и избухлива, всичко ми е криво, останах без приятели, защото не мога да понеса да ги гледам в щастието им /звучи ужасно, нали/. Не съм същия човек и никога няма да бъда, дори когато успея. Винаги ще усещам горчилката и мъката да си различен....Стерилитета ме беляза по ужасен начин и не мисля, че някога ще се възстановя психически от това...
Извинете ме за тези черни мисли, момичета, имах нужда да ги излея!
Но това не значи, че съм спряла да вярвам и да се боря! Продължаваме напред!
Успех на всички!
-
.....и аз съм белязана...от съдбата може би, да не се радвам на единственото си желание- детенце. разбирам всяка от Вас и само се моля " Господи помогни на всички ни!". Нека продължаваме да се борим, мили момичета!
-
Здравейте,аз бях на вашето място преди една година.След десет годишна борба със стерилитета най-после успях да победя.Станах майка на едно прекрасно момченце,след инвитро.И аз си мислех,че съм "осакатена" психически и няма да бъда пълноценен родител,но не е така.Изцяло съм се отдала на детето и вече не изпитвам чувствата от преди,те отстъпиха място на нови.Вярно,никога няма да забравя болката,самообвиненията,сълзите,мъката и безсилието.Но въпреки всичко човек трябва да се бори докрай,зада сбъдне мечтите си.Пожелавам от сърце на всички,които минават през ада наречен "стерилитет",съвсем скоро да гушкат своите бебчета.
-
Здравейте,аз бях на вашето място преди една година.След десет годишна борба със стерилитета най-после успях да победя.
Светле, Благодаря ти , мила. Вдъхна ми голяма надежда. Дано всяка една от нас достигне, Дай Боже, така желаната мечта.
ПП: Току що разбрах, че и моя близка е бремменна и едва не се разциврих, докато си говорихме. А тя, пак ме пита, а Вие??????? Вече не знам какво да отговарям на такива въпроси. :x :x :x
-
ПП: Току що разбрах, че и моя близка е бремменна и едва не се разциврих, докато си говорихме. А тя, пак ме пита, а Вие??????? Вече не знам какво да отговарям на такива въпроси.
Е, хубаво де ... Щастлива е жената и я разбирам ... Но защо да му се не види, трябва да задава този въпрос "А вие?". Ох, колко ми е писнало да ми го задават и на мен ... Кълна се, че дори преди да узная за собствените си проблеми, никога не съм питала някой на тази деликатна тема ... :x :x :x
-
ПП: Току що разбрах, че и моя близка е бремменна и едва не се разциврих, докато си говорихме. А тя, пак ме пита, а Вие??????? Вече не знам какво да отговарям на такива въпроси.
Е, хубаво де ... Щастлива е жената и я разбирам ... Но защо да му се не види, трябва да задава този въпрос "А вие?". Ох, колко ми е писнало да ми го задават и на мен ... Кълна се, че дори преди да узная за собствените си проблеми, никога не съм питала някой на тази деликатна тема ... :x :x :x
ф...мнооого го мразя този въпрос! На мен след 1 година задавани въпроси ми писна и казах на най-близките ми приятели "Виж какво, може да имаме проблем и като ме питаш постоянно не ме улесняваш а ми причиняваш болка. Млъкни на тази тема и ако аз имам нещо да споделя ще си кажа сама." Приеха го по-добре отколкото очаквах. И сега си мълчат и не ме питат :)
-
"Виж какво, може да имаме проблем и като ме питаш постоянно не ме улесняваш а ми причиняваш болка. Млъкни на тази тема и ако аз имам нещо да споделя ще си кажа сама."
За това не съм се сетила, ще пробвам, но дали ще имам смелост, не знам???????
Аз до сега им казвах "Има време и това ще стане", но кога????????Само се питам. :( :( :(
-
Много хубаво си им казала,jasmin_veni,то хората като не се усещат,е добре да им покажеш,че не трябва да наливат масло в огъня.Наистина този въпрос "А вие?" е доста неделикатен,но доста близки го задават с добри чувства,без да целят обида или дразнене,с очакване за нова радост,без дори и да подозират за евентуални проблеми в семейството ни за зачеване.Но пък ако ни питат "Да не би да имате проблеми със забременяването?",няма ли пак да ни подействат по същия начин?Аз си мисля,че ако въздействието на другите върху нас,като ни задават въпроси,свързани със забременяването,е отрицателно и натоварващо психиката ни,то това е плод на самите нас,на позицията ни на различни и дефектни/а ние сами се поставяме в тази позиция/.Помислете само колко по-добре бихте се чувствали,ако не обръщате внимание на такива въпроси,та дори и намеци,колко врееме на самопогубване бихте си спестили,от което нямате изобщо нужда.Смея да се изолирам от това число на податливите на негативни емоции момичета от нашата "категория",защото наистина не си слагам такива лоши и натоварващи мисли и емоции от доста време насам,и повярвайте,чувствам се чудесно!Пожелавам на всички ни да можем да се отърсим от страха,завистта за чуждото щастие,самосъжалението и депресиите,които ни погубват,защото по този начин никак не си помагаме по пътя към успеха.Извинете за дългия монолог.ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ НИ МЕЧТИТЕ НИ ДА СЕ СБЪДНАТ ПО-СКОРО!И без черни мисли,моля!
-
Колко много общо има във всичките ни истории... Аз имам едно детенце и от пет-шест години се опитваме за второ - проблемите с лопата да ги ринеш... До скоро се справях с успешното подтискане на чувствата когато видя бременна или нервна майка която крещи по детето си... Но все по-трудно се контролирам. Понякога имам чувството че ми е изписано на лицето тъгата която изпитвам... надеждата която си отива всеки месец и вярата която се връща после като бумеранг. Всъщност при мен срива дойде след спонтанния аборт, който по думите на приятелката ми беше "Разбери - така е трябвало да се случи..." Но какво трябваше да каже-разбирам че и за нея е достатъчно сконфузно. По същото време при нея се наложи да й направят кюртаж поради кухо яйце, но психологически тя понесе съвсем леко нещата тъй като не беше убедена че в момента иска бебе... Година по-късно тя си забременя съвсем нормално и има едно прекрасно бебе, което някак си много рядко ми го показва... Скоро пак си говорихме и в откровен разговор тя се ядосваше на мъжа си че не й помага особено много за бебето, а пък тя не е била убедена че иска изобщо бебе и видиш ли сега сама трябва да си го гледа!!! Разбирам я - може би и аз в същата ситуация щях да съм бесна на мъжо, но в главата ми беше летеше единствената мисъл "Господи само да можех да имам отново бебенце, не бих искала
помощ от никого това ще си е лично мое щастие...". Тъй че милички - хора много, съдби всякакви.... За мен най-трудното в момента е да намеря малко търпение и спокойствие в душата си. Подадох документи за фонда, чакам отговор, ще се подготвям за инвитро или може би инсеминация преди това - но кога - неизвестното начало и край ме съсипва и съм половин човек.
п.п. сори за дългия пост.
-
mari-al права си, че както ние решим да го възприемаме. Ако им теглим една дъъълга м..на на ум на всички, които ни подкачат по тази тема изобщо няма и да се засягаме.
Ама какво да се прави - пусто чакане и ОВУ, после на ДЕНЯ, после на изследвания и т.н могат да затормозят всеки.
Вчера една приятелка, която роди скоро каза "Не се бях замисляла какво ти е. Спомням си като чаках изследванията дали всичко е наред с бебето как треперих." И се осъзна. Пак нямаше да се стига до този разговор, ако аз не го правя на проблем сама за себе си.
j_j_ana аз така бих я насолила ако съм на твое място! По принцип съм си цапната в устата, а пък като някой ми каже "ми аз не съм сигурна, че го искам" ми звучи като "ми айде ще родя, ще го дундуркам малко и после на детска и в училище и да не ме занимава много-много".
Абе понякога се чудя дали хората са наясно, че въпросът не е само да родиш, но и да го отгледаш това дете?!
Оффф....емоциите ми дойдоха в повечко и направих един дъъълъг пост.
-
когато видя ... нервна майка която крещи по детето си...
И в тази връзка искам да споделя как вчера от виковете на една майка се събудих и когато погледнах през терасата какво става - какво виждам мислите ? Една майка крещи на детенце на около 1 годинка "Ако не спреш да ревеш, няма да ти дам вода !" 8O 8O 8O
Е, това направо ме хвърли в размисъл и яд ... Може ли да откажеш вода, не какво да е , а вода на плачещо дете ?!?!?! А то не спираше да плаче и с протегнати ръчички да я моли ... Сърцето ми се късаше и незнам как не се провикнах като някаква луда орлица през терасата ..
Наистина хора всякакви. Може би и моите нерви скоро ще се държат само на косъм и ужасно се страхувам да не се превърна в откачалка, в нервна майка, в грубиянка и зъл родител ... Мислите ли, че в нещастието и стремежа си да дадем живот, не загубваме някъде по пътя спокойствието и рационалната си мисъл ? Дано отговорът е "не".
-
момичета, колкото и да ни е тежко, колкото и да ни боли, като слушаме и научаваме, че ... еди кой си и еди кои си ще имат бебенца не се отчайвайте, знайте и ние ще сме мами, е вярно нашият път малко по-трънлив е, и не така утъпкан, като техният но затова пък нашата радост в повечето случаи е двойна и по-желана ... ще успеем, ще видите, няма да се отчайваме а смело напаред!
-
Мислите ли, че в нещастието и стремежа си да дадем живот, не загубваме някъде по пътя спокойствието и рационалната си мисъл ? Дано отговорът е "не".
Не си права, Анмарче! Точно, че спокойствието и разума ни ще са в двойна доза тогава, когато си гушнем по едно, а защо не и по две малчуганчета! Трябва да сме оптимисти.
-
Мислите ли, че в нещастието и стремежа си да дадем живот, не загубваме някъде по пътя спокойствието и рационалната си мисъл ? Дано отговорът е "не".
Не си права, Анмарче! Точно, че спокойствието и разума ни ще са в двойна доза тогава, когато си гушнем по едно, а защо не и по две малчуганчета! Трябва да сме оптимисти.
Това не са мои думи :D
Знам, че когато всички един ден имаме детенце, ще бъдем невероятни майки. Те ще получат всичко, което им е необходимо. Не говоря във финансов аспект.
-
Съжалявам :oops: :oops: :oops:, явно нещо съм си мислила за теб. А думите са на Гарджето.
-
Съжалявам :oops: :oops: :oops:, явно нещо съм си мислила за теб. А думите са на Гарджето.
Всичко е наред, мило! Хайде да стават бебоците, че да си говорим после :lol: :lol: :lol:
Сори за спама! :D
-
Мислите ли, че в нещастието и стремежа си да дадем живот, не загубваме някъде по пътя спокойствието и рационалната си мисъл ? Дано отговорът е "не".
Да,отговорът е НЕ.Дори в момента да ги губим,то после във всеотдайността си към така чаканите ни деца,ще бъдем повече от това,за което сме се надявали да бъдем като майки.
-
Сигурна към че ЩЕ СМЕ НЕВЕРОЯТНИ МАЙКИ! Майки на деца, които са толкова чакани и желани...убедена съм че ще се отдадем изцяло на тази си сбъдната мечта!ЩЕ БЪДЕМ,МИЛИЧКИ,ВЯРВАЙТЕ!
-
... Мислите ли, че в нещастието и стремежа си да дадем живот, не загубваме някъде по пътя спокойствието и рационалната си мисъл ? Дано отговорът е "не".
Аз лично за себе си ще кажа че направо съм загубила някъде по пътя рационалната си мисъл!!! Например - миналата година ме поканиха на екскурзия до Дубровник, а аз отказах - не заради друго а защото трябваше да го реша три месеца по-рано и аз си представих че ако до тогава съм бременна няма да мога да пътувам... Безумие! Тази година пак нещо подобно се получи и аз набързо пресметнах че евентуално ако тогава съм в овулация няма да е редно да пътувам защото пропускам ценен месец. Лудост! Естествено ми се случват всякакви други аномалии които провалят всеки план!!! Например пресмятам ориентировъчно ден за преглед в клиниката10-11-12 най-късно записвам час за след месец и цикълът ми идва по-рано... и естествено отивам на лекар в някакъв супер неподходящ ден 15-16 например. В главата ми дати схеми лекарства и т.н.т. А ако случайно периода от 10-11-12 денот МЦ съвпадне с командировка направо се побърквам от яд. Та сега осъзнавам че направо ми я няма рационалната мисъл, за спокойствие и дума не отварям. Отдавна не мога да спя повече от 6:30 сутринта...Лудост пълна е. Та гардже мисля че отговорът на въпросът ти е ДА. Но няма да се давам повече. Следващия месец отивам на екскурзия без мъжо по време на овулацията ми! (пак го сметнах де :-(
-
... Мислите ли, че в нещастието и стремежа си да дадем живот, не загубваме някъде по пътя спокойствието и рационалната си мисъл ? Дано отговорът е "не".
Аз лично за себе си ще кажа че направо съм загубила някъде по пътя рационалната си мисъл!!! ...... Следващия месец отивам на екскурзия без мъжо по време на овулацията ми! (пак го сметнах де :-(
Мила, всички имаме тези мисли и сметки в главата си постоянно. И аз смятам и пресмятам и т.н. Например стигнахме да ин витро - юни се отложи заради семинар на докторите, юли - не стигне време заради отпуските в клиниката, пропускам септември защото още са в отпуск дните, които могат да ме прегледат и да направим нещо, отиваме на октомври и т.н. Но, всичко ще си дойде на място, когато гушнем дечицата си. Ще бъдем родители, ще ги дарим с обич, ще ги възпитаме да бъдат стойностни хора. Пътят, по който вървим за съжаление е труден. Трябва да не губим Вяра, Надежда и Любов.
Никой не може да ви обещае безоблачни дни.
Никой не може да ви обещае, че няма да заплачете поне веднъж,
нито че няма да познаете тъгата...
Но мога да ви обещая,
че ако запазите любовта в сърцата си силна и пламенна,
че ако сте мъдри и търпеливи,
ако сте заедно с любимите си хора и се поддържате,
ще преодолеете всеки тежък момент,
пред който ви изправи животът.
:D
-
Но мога да ви обещая,
че ако запазите любовта в сърцата си силна и пламенна,
че ако сте мъдри и търпеливи,
ако сте заедно с любимите си хора и се поддържате,
ще преодолеете всеки тежък момент,
пред който ви изправи животът.
Анмарче, е това е просто--------Нямам думи! Благодаря, ще се постараем, нали?
-
Страхотно!Благодаря и аз! :)
-
Не, не мога да се зарадвам, колкото и да се насилвам да го направя.Разбирам сега, че моя близка е бременна втори път, за две години, а се ожени съвсем скоро.
Само ние, единствено ние от всичките ми братовчеди, от всичките ми състуденти, толкова ми е мъчно...
Не мога вече дори в парка да изляза, след това съм съсипана, пълно е с бременни жени, с малки децица, с близначета ...Дори мъжа ми, които се е "държал" така да се каже, вече не иска да ходим в парка, при приятели с бебета, просто не мога да го позная.
Как да се съхраним, не е възможно!!!
-
Ех момичета сега ще ви разкажа за върха на тортата.Завиждам ви защото сте щастливки с подкрепата която имате от любимите ви хора.Омъжих се 91 год.Като се претъркули първата година а бебе нямаше започнах да се притеснявам.И като се започна една...не е за разправяне.Малко след това излезе хита''сине сине ти си ангел мой''Аз рева като магаре а мъжът ми два пъти повече.И така минаха 4 год.и човека реши да си хване любовница.Не му се стояло в къщи при вечните проблеми.За неговите роднини бях яловата снаха.От нерви и скандали с майка му ми се появи гуша.Търпях го още и края на 99год.си събрах парцалките и си тръгнах от там.Новата снаха се нанесла веднага и след 9 месеца оп и бебето.Да ама нещо не било както трябва-бебето с незнам каква болест и изостава с развитието си.То не е виновно милото ама господ се погрижил за чадата си.Между това време имам пет племенички.По две от моите две сестри и една от зълвата.Аз си знам само как им се радвах.Искам да ги оставят при мене а те-ти от деца какво разбираш.Кошмар нали?Добре че едната ми сестра си беше захвърлила първото при нашите та го взимах и при мен.Та в крайна сметка ние го отгледахме.И то магарето му с магаре ме направи вече и баба.Имам си внук на година и половина-да е жив и здрав.Та докато бяха малки викам на сестра ми че едното има проблем с очите да го заведе на док.а тя ми крещи насреща-когато си имаш деца тях си води.Направо се втрещих.Собствената ми сестра да ме забива така.Оооо това още нищо не е.Казвам на другата че много си глези децата угажда им за всичко те я обиждат както и баща си и познайте отговора-ти както си искаш си гледай твойте за моите не бери грижа.Ами тези твоите не са ли ми племенници нямат ли моята кръв.И така...сега да ви поднеса черешката.Сестра ми и зетя се бяха разделили за известно време и тогава той имаше Р.Д.Покани ни със сегашния ми мъж и ние отидохме.Малката ми племеница веднага дала отчет на майкй си по тел.кой е там и получавам съобщение(четете и вярвайте пиша ви го дословно)-проклинам те от дъното на душата ми затова че го подкрепяш дано господ никога не ти даде деца и да те боли толкова колкото мене затова което ми причини.Сигурна съм че проклятието ще се изпълни както се изпълни и за него(има предвит мъжа и и аз не знам за какво става на въпрос)Приятно изкарване на сем.ви празник.-Както виждате голяма съм,,щастливка,,Пази боже от такива близки.И то само защото си уважавам зетя.Сори за дългия пост макар че има още за разказване но друг път сега се разстроих малко повечко.И на инат на моята сестра ще и докажа че клетвите и няма да ме стигнат.
-
(четете и вярвайте пиша ви го дословно)-проклинам те от дъното на душата ми затова че го подкрепяш дано господ никога не ти даде деца и да те боли толкова колкото мене затова което ми причини.Сигурна съм че проклятието ще се изпълни както се изпълни и за него(има предвит мъжа и и аз не знам за какво става на въпрос)Приятно изкарване на сем.ви празник.-
8O 8O 8O 8O 8O 8O 8O 8O 8O 8O Божичко....нямам думи..........
Зузуни, миличка, съжалявам за ужасното отношение на близките ти :? Но щом са такива, те не заслужават твоите сълзи и мъка, игнорирай ги. Колкото и да е трудно това, а знам, че е, все пак са ти сестри....Боже, що за хора са това бе......
Миличка, знай, че тук винаги ще намериш опора и подкрепа, винаги ще има рамо, на което да поплачеш. Ние тук сме като едно голямо семейство, вярно, че не можем да заместим твоето, но определено не сме като него :)
Горе главата и не вярвай на такива глупости като клетви и проклятия. Те се сбъдват, да, но на този който ги е изрекъл...или по-лошо - на децата му....
Убедена съм, че ти ще имаш своите дечица и то много скоро, защото го заслужаваш!
:bighug: :bighug: :bighug:
-
sixsens Благодаря за разбирането от все сърце.Знам че във форума има момичета които ще ме подкрепят но има и такива които ще кажат:гледай я па тая как се излага искарала кирливите ризи на семейството си.Аз не искам съжаление а просто да си излея мъката защото много ми тежи и няма с кого да си споделя.Единствено майка ми страда заедно с мене и не мога да и причиня и това сега.Ако разбере за тея клетви на сестра ми ще се поболее.Ащо се отнася до нея не мисля че някога ще и простя.И както казваш ти господ го връща на най милото това ми тежи защото децата и нямат вина за нейната простотия.Следобед или утре ще ви напиша продължение на сериала.
-
Зузуни, не мисля, че някой ще си помисли, че се излагаш. По-скоро твоите близки се излагат /меко казано/ с глупостта и злобата си. Хич да не ти пука, остави ги да си живеят мизерния животец.
А тук можеш да срещнеш доста истории, накои подобни на твоят, други с не по-малко мъка в тях...за жалост. Не се притеснявай да споделяш какво те мъчи. Тук е нашият оазис, където можем на воля да споделяме нещата, коит ни тежат, чувствата, които ни тормозат, без да се притесняваме, че някой ще ни съди.
-
И така 2002 реших да замина за чужбина.Там се запознах със сегашния ми съпруг.След едногодишна връзка решихме да заживеем заедно.За това време той знаеше вече за болката ми и уговорката ни беше че ако иска да сме семейство аз държа на дете ако не успеем с наше да си осиновим.Естествено съгласи се(между другото той има две деца от първи брак)В началото живеехме с негов братовчед и жена му която забременя.Аз и се радвах и чаках с нетърпение да се появи малката.Но с напредването на бременноста и тя започна да ме избягва.Аз си премълчавах за да не си обтягаме отношенията.И дойде мига в който се появи и кукличката.Голяма радост беше но само за кратко.Това дете се даваше на кой ли не да му се радва само не и на мен.Сякяш бях прокажена.Правех се че незабелязвам но вътрешно се разкъсвах.Изревавах си очите насаме.Идваха следобед др.ни роднини и две приятелки всичките с деца тръгваха на разходка а аз сякаш не съществувах там в тези моменти.И изведнъж нещо в мен се преобърна.Не знам как точно се случи но сякаш ги намразих.Не исках да е така но не можех да си го наложа на волята.Съпругът ми забеляза че нещо не е наред усети се че аз се тормозя и се изнесохме.Година след това забременях но за съжаление извън маточно.Тогава се сринах тотално.Някак си психиката ми не издържа и мина доста време докато се оправя.А мъжът ми в стремежът си да ми помогне взе че изръси-недей да съжаляваш нали беше мъжко а ти винаги си искала момиче.Идеше ми да го удуша.И останах с една тръба.Мина се време и аз все по сериозно започнах да подхващам темата за инвитро.Той или мълчи или ще каже че е мн.скъпо.Един ден не издържах и поведохме решаващия разговор.В крайна сметка му поставих директно въпроса:искаш ли деца.А той ми отговори-за какво се тормозищ нали имаме две(неговите)Гръм ме удари.За секунда си събрах багажа благодарих му че 7 години ми се е подигравал и отидох да си взема билет за Бг.Като се върнах да си взема куфарите той ме извика да си поговорим.Каза ми че не съм му дала възможност да ми обясни защо е отговорил-не.По принцип той не искал,неговите ги отгледал сам и се страхувал да не се повтори историята с бившата му жена.Но щом аз съм искала и това ще ме направило щастлива нямало проблеми.И останах.Миналия месец набързо направих лапаро махнах и др.тръба за да не ми пречи за инвитро и мислех след нова година да започвам.И оня ден като се прибира моя от работа и ме сварва пак пред компютъра ми вика:слушай какво омръзна ми всеки ден да те заварвам да четеш за бебета за мамчета за оплождания и кво ли не.Дигай си чукалата другия месец и да вървим да го правим това бебе.И аз цъфнах естествено.Но най вече затова че разбрах че този човек държи на мен.А може би ме обича.Вече съм сигурна че съм избрала този когото трябва.Виждам вече светлина само ще се моля да изгрее.
-
Зузуни, много успех ти желая,миличка, и мисли само за вас двамата! Изобщо не общувай с негативни хора, пък били те и твои роднини!!!
-
Зизуни, пожелвавам ти успех от сърце, миличка! Ще изгрее слънце и на твоята улица - ще видиш - пожелавам ти съвсем скоро да се сбъднат мечтите ти!;-))))
Много силно те прегръщам!
:balk_21: :bighug:
-
Зизуни, като четях първия ти пост ме стегна за гърлото всичката мъка, която си събрала. Обаче сега, като прочетох и втория, вече си мисля, че ти просто изживяваш своята приказка. Помисли си само - в приказките винаги Принцесата преминава през много мъки и болка, причинени й от лоши хора. Обаче надмогва всичко и накрая среща своя Принц, ражда му много деца и заживяват щастливо... Значи ти сега се приближаваш до щастливия край на своята приказка. Остава ти още съвсем малко и ще стигнеш до "три дни яли, пили и се веселили". Други варианти не се допускат! :balk_77:
От сърце ти желая този щастлив край да е много, много близо!! А малките принцове и принцеси ще те накарат да забравиш всичко лошо, което е останало зад гърба ти. :bighug:
Хей, и улисана в памперси и шишета, да не забравиш да ни разкажеш края на приказката!
-
Зизуни,
като четях историята ти си мислех боже колко мъка има, но не збравяй че и на твойта улица ще изгрее слънце а то май вече е изгряло
ще чакам да довършиш историята ......
-
Много ви благодаря милички за прекрасните думи.Наистина в този момент имах нужда да чуя нещо позитивно.Не си спомням по назад в постовете някой беше казал-боже с какво съм го заслужила.И аз толкова години се измъчвам със същия въпрос.Какво съгреших какво сбърках защо ме наказва по тоя начин.Защо жени които не си поглеждат децата ги имат а ние сме толкова онеправдани.Защо след всичката мъка която съм преживяла в тоя живот ми отнема едничката радост която ще стопли сърцето ми и ще направи смислен живота ми.Връщам си годините назад и не намирам отговор.Неказвам че съм безгрешна но не съм заслужила и това.Знаете ли когато бях около10-12 годишна постояно сънувах един сън.Явяваше ми се някаква жена и все ми казваше че ако искам детето ми да живее трябва да го кръстя Теодорин.А аз все я питах това име за момче или момиче е.А тя ми викаше-каквото и да е това име ще му сложиш.Та на тази възраст какво съм знаела за раждания секс и т.н.Не можех да си обясня що за сън е.И когато забременях казах че бебчо ще носи името на майка ми-Диана.Когато всичко приключи си спомних пак за съня и започнах да се обвинявам дали не предизвиках сама съдбата си.Но вече ще си зная.Вчера една позната ми каза че е бременна и не спираше да се хвали как се е разхубавила и почнала да прави коремче.Желая и успех но я мразя.Не искам повече да се срещам с такива.Толкова ли са тъпи че не се усещат как нараняват другите като мен.Plumeriа и аз се надявам след тоя тридневен пир да си видя слънчицето на моята улица.Между другото нощеска сънувах че инвитрото ми е успешно.Дай боже да е за добро.Целувам ви всички и благодаря че ви има.На всички ви пожелавам :bori_007: :bori_002:да си имат другарче.
-
нали знаеш какво казват важно е да мислиш положително баба бог да я прости казваше не дърпаи дявола за опашката че той си няма работа
всичко ще е наред ще видиш
успех
-
sechi дано от твоята уста влезе в божиите уши.Незнам защо и дано е за добро но от ден на ден все повече си вярвам че ще стане от раз.Не ми се мисли ако е обратното.Успехи и на тебе.
-
Зизуни, докато четох историята ти плаках през цялото време.
На някои места дори спирах, за да осмисля прочетеното. Докато не прочетох твоята история мислех, че аз имам проблеми с майка ми и сестра ми, но сега се поправям. Мисля си, че най-важното е да се обграждаме с хора, които харесваме и с положителни мисли!
Радвам се че при теб лошотиите си отиват! Стискм ти палци да сбъднеш мечтата си и за всяка сълза да имаш пона по десет усмивки!
-
здравейте исках да споделя и да намеря сродни души като си излея мъката пред вас.аз сам една омъжена жена на 28години която и беше казано и то не веднаш че няма да мога да имам деца не мога да опиша колко много ме боли и как не спира тая болко как разкъсва душата ми.не мога вече да гледам бременни и да им се радвам така както трябва всичките ми приятелки са бременни и спрях да се виждам и с тях болиме от това страшно много.знам че не може вечно да ги отбягвам и че без приятели не може но как да преодолея болката от това че те се радват на коремите си и ми казват при всеки разговор колко е хубаво да си бременна а аз като знам че не мога се сривам всеки път със всяка дума. добре че съпругами е до мен и моите близки ме подкрепят ако не са те сигорно ще се побъркам.
-
Милото81, разбирам те напълно (както и всяко момиче в този сайт). Надявам се, че си започнала да се бориш със стерилитета (макар, че може и съвсем малък да е проблема при теб) и знай, че щом си поискала - ще имаш ! Аз също доста се отдалечих от приятелките си с деца. Понякога чак ме дразнят, но не защото имат деца, а просто защото не ме разбират. В този сайт намерих нови приятели. С тях с радост споделям болката си, както и борбата която водя. Знай, че най-важно е да откриеш лекар, на който да имаш доверие - след това просто правиш крачка, след крачка.
Благодарна съм, че открих този сайт. Той наистина помага с информация, с нови приятелства, с много истории, които ми дават сила да вярвам, че и АЗ ще успея !
Както и ти !
-
miloto81,недей така да се отчайваш тотално,не се хаби и не се самосъжалявай,защото по този начин нищо хубаво няма да си допринесеш,за да излезеш от дупката,в която си попаднала(мисля,че всяка от нас е имала някакъв такъв момент-поне аз-да,затова от опит ти казвам-нямаме нужда от кризите,които сами си докарваме-те само още повече ни теглят надолу,трябва да гледаме напред с оптимизъм и вяра,та дори да си представяме чудесата,които искаме да ни се случат,за да можем да преживеем трудностите,които Животът е приготвил за нас)Много е хубаво,че близките ти те подкрепят,остави приятелите-те не разбират нашата драма,но не ги обвинявай-те не са виновни за нищо.Нали затова е този сайт,затова сме тук,за да се подкрепяме,та на кой друг да разкажеш за моментните си чувства и емоции,ако не на нас всички,които ще те разберем?!Хей,вдигни глава,вземи се в ръце и тръгвай напред-ако още не си си намерила Лекаря-крайно време е да го направиш-живеем в 21 век-медицината е толкова напреднала-няма начин да не можеш да имаш собствено дете(какви са тези изказвания,дето са ти ги рекнали-на какво основание?Доколкото разбирам,не си била при специалист?!)А това,че позавиждаш на бременните коремчета-ами завиждай си им,нормално е,само недей злобей.И при теб ще дойде това чудо,тогава ще се смееш какви си си ги мислела!Хайде,миличка,със здраве,и скоро да ни пишеш,че вече си на себе си и си намерила пътя към своето(те)дете(ца)!
-
благодаря ви момичета за подкрепата знаех си че тук ще намеря хора които да ме разберат.когато двамата гинеколози ми казаха че немога да родя не се отказах отидох и в клиника по стерилитет със всичките ми изследвания тои заключи че мога да забременея само с инвитро с донорска яйцеклетка.проблема при мен е много високо fsh и lh правиха ми и стимулация яичниците ми въобще не реагираха.аз не съм се предала но финансово не мога да си позволя повече от един опит а да стане от първия път е много малък процента.аз съм подала и документи за осиновяване и знам че ще стана майка не съм се отчаела съвсем тежи ми само това че няма да изпитам бременноста.
-
когато двамата гинеколози ми казаха че немога да родя не се отказах отидох и в клиника по стерилитет със всичките ми изследвания тои заключи че мога да забременея само с инвитро с донорска яйцеклетка.проблема при мен е много високо fsh и lh правиха ми и стимулация яичниците ми въобще не реагираха.аз не съм се предала но финансово не мога да си позволя повече от един опит а да стане от първия път е много малък процента.
Еее,браво на теб,аз останах с впечатление,че случайни гинеколози са се изказали така.Но понякога и от първи опит ин-витро се получава,защо така се предаваш,преди да си пробвала!?Та дори и с донорска яйцеклетка да забременееш,пак ще е добре в твоя случай-важното е да станеш мама!Кандидатствала ли си по някои от дарителските програми за ин-витро,доколкото си спомням-те нямат ограничение за FSH и LH?На "Роза импекс" изискването беше да имаш поне 1 опит зад гърба си неуспешен,има и друга кампания"И аз ще съм прекрасна майка" за жените с ИЯР(не съм много запозната),порови се малко да видиш как може евентуално да кандидатстваш за финансово подпомагане.Успех ти пожелавам,по-бързичко да вдигнеш глава и действай,момиче!Много позитиви от мен! П.П.Познавам момиче,което дари яйцеклетки,а после разбрах,че донорката е бременна.
-
Снежинка и аз искренно се надявам че лошото вече си е отишло и от тук нататък само хубави моменти и усмивки да има.Милото81 послушай съвета на мари-ал и пробвай с донорски яйцеклетки.Искаме те с коремче!!!Не се предавай толкова лесно.Успехи.
-
Мисля, че тормозът ни идва от моралния предразсъдък, че не е редно да не се радваш на чуждата бременност. Прието е да припадаме от кеф, че хората забременявят. Наистина, при нормални обстоятелства, бихме се радвали, това е естествено, да сме някакви вещици,я. Нещата обаче не стоят така просто защото обстоятелствата не са нормални.
Няколко години поред аз изпитвах не само мъка, но нещо повече - гняв и яд, след като разбера за бремеността на близка приятелка. За човек, незпознат с проблемите ми, това може и да изглежда чудовищно, но след дълги терзания аз си дадох сметка, че аз изпитвам гняв и ярост НЕ ЗАЩОТО ЖЕНАТА Е БРЕМЕННА, А ЗАЩОТО АЗ НЕ СЪМ. Така че - е разликата е огромна. Това, че ни е мъчно, не означава, че сме зли, злобни и завстливи, както бе написано тук, а означава, че страдаме за себе си. На нас ни е мъчно за нас, а не страдаме от чуждото щастие. Така че чувството за вина ние сами си го създаваме. Най-естественото нещо на света е да ти е мъчно.
Още един щрих - не виждам защо трябва да се радвам /това пак е насаден предразсъдък/ на една естествено и безпроблемно забременяла жена. Аз се държа прилично - тя има нужда от почивка, внимание, грижи, но не и от това аз да вдигам банкет в нейна чест. Не виждам защо, при условие, че естествено и безпроблемно забременели жени - близки наши роднини, ни нараняват, ние трябва, братче, да изпитваме световна добрина и да се правим на светици. Това нито е възможно, нито би било искрено. Искреното в случая е да се радваме на хора, които знаят за какво става дума. При мен поне е така-ще вдигна банкет като разбера за бременността на някоя от вас, а не за бремеността на филанкишията.
-
Ванда, много точно си го написала! Аз съм на същото мнение. Не съм длъжна да се радвам на чуждата бременност. Още повече, след като това е естетсвена функция, по принцип, жените си забремеменяват и това е нещо нормално, не виждам какво толкоз трябва да се вживяваме. Истинската радост трябва да е за жените, които години се борят, за да постигнат това, което уж е естествено и лесно....ама за другите.
Оффф, абе много е дълбока тази материя. Много може да се говори и пак много хора няма да разберат и ще ни изкарат злобни вещици :lol: Ами толкова по-зле за тях. Това говори колко бедни и ограничени душици са, за да смятат така и да не могат да разберат болката на една жена, страдаща от стерилитет. Лошото е, обаче, когато подобни квалификации идват от жени, които също се борят с безплодието...ей това вече е страшно....
Аз за себе си угризения нямам. Да, кофти ми е, че се чувствам така, но не зависи от мен. Съжалявам, не съм си избрала аз тази съдба, да се боря за най-святото и най-нормалното и естетсвено нещо - да имам дете. Който не ме разбира, да не се обажда неподготвен и да ръси простотии и обиди, особено в този форум, където сме дошли, за да бъдем разбрани, а не съдени!
Ще вметна само нещо - онзи ден, когато отивах за пункцията си, в АГ-Варна имаше изписване. Разбира се, познайте - цели автобуси с роднини, камери, балони и прочие. Изписваха едно дете - ромче. Предположих, че е момче, щом толкоз се радват, цялата рода беше там. Та си казах - каква ирония. Голяма радост, голямо празнуване, сигурно им е амнайстото дете, само докат се освести малко ще бъде експлоатирано я да проси, я нещо подобно. Раждат като невидели, нека, да са живи и здрави. Аз не съм расистка. Обаче поне да ги гледаха като хората, не да цоцат от държавата помощи, а децата да ходят голи и боси.... Няма справедливост. Е, на тези кажете ми, как да им се радвам????
П.С. Извинявам се, ако съм прозвучала расистки, далеч съм от мисълта, че аз решавам кой да ражда и кой не :D просто ми прави впечатление тази липса на справедливост. Ако някой се е почувствал засегнат, моля за извинение!
-
Много страдах и много плаках на чуждите радости, болеше ме и не го криех, не го крех и тук. Споделяла съм го не веднъж и съм била съдена не веднъж. Болеше ме не от това че някой се радва, а за това че не съм аз.
Има лек за тази болка и знам че всяка от нас ще бъде "изцерена", наистина вярвам и се моля да е така!
-
Много страдах и много плаках на чуждите радости, болеше ме и не го криех, не го крех и тук. Споделяла съм го не веднъж и съм била съдена не веднъж. Болеше ме не от това че някой се радва, а за това че не съм аз.
Има лек за тази болка и знам че всяка от нас ще бъде "изцерена", наистина вярвам и се моля да е така!
:bighug: :bighug: :bighug:
-
Момичета да споделя какво ми се случва напоследък.
Приятелката ми от детските години забременя след като вече се беше замислила много дълбоко да започва изследвания и евентуално лечение- от 2 години живее с мъжа си и й не се пазят, а бебето го няма. Забременя естествено, но не ми се похвали веднага - майка й ми каза при случайна наша среща. Тогава много й се расърдих - как може точно от мен да крие тази добра новина и се накарах със сериозно вдигнат пръст :)
Роди миналият месец, :D първо на мен се обади - аз бях много щастлива за нея, а когато за първи път видях бебето тя ми го даде и го държах почти през цялото време докато бях у тях, а тя не спираше да обяснява на бебето, че аз съм неговата леля и колко много го обичам - бяхме без мъжете и се наплакахме добре - както само ние двете си можем.
Та искам да ви кажа, че приятелката ми се държи много по-добре и по-зряло от собствената ми сестра, която без много планиране е бременна вече с второ дете, а племенника ми го крие от мен и детето не ме познава?!?
Чудя се дали защото и приятелката ми не забременя от раз и знае какво ми е на сърцето... Но честно да си призная май за бременноста на приятелката се зарадвах повече от тази на сестра ми. Срам ме е но е така :oops:
-
sixsens много си права даже и не мисля че дължиш извинение на някого.А който каже че си расист сигурно няма връзка с главния мозък.Побеснявам когато някой ми каже:я па ти какво си се замъчила що не вземеш да си осиновиш едно osi_7 И аз трябва да отърва държавата от поредното захвърлено цигане.Та те раждат само да вземат парите и го "завещават"където трябва.Вярно има и българчета-но колко са те и кой се домогва до тях.(Да не говорим колко години чакат осиновителите).Е та питам-какво да и се радвам на тая от махалата че родила и ни нагърбила с още едно гърло в данъците.Вместо да дават повече пари за нас тя държавата на поднос им ги дава. (***цензурирано от модератор - т. 9 от правилата на форума ***) Е сега ако искате ме укорявайте нападайте ме ама аз си го казах че то това ми беше болна тема.
-
Зузини :lol:
тук все пак има майки, които отглеждаме, обичаме и сме щастливи с осиновените си деца...
Само факта, че съм модератор ме спира да напиша какво мисля по въпроса.
Мери си приказките за в бъдеще. Всичко подобно на горенаписаното ще бъде изтривано от тук нататък
-
Фуси присъединявам се към теб! и понеже не съм модератор ще си кажа, пък да се обижда който ще!
Зузуни и Сиксинс - Професионалният ми път се стече така, че работих 5 години в ДОВДЛРГ, а в момента -от 3 години работя с деца с увреждания, та мога да говоря от личен опит. Момичета, каквато и да е майката, тя винаги преживява невероятен стрес в момента когато се разделя с рожбата си. Не мислете, че ромките като раждат всяка година са безразлични към децата си или че в домовете за деца има само и единствено никому ненужни ромчета на майки-сифилистични, проституиращи или наркоманки... Не бъдете с предрасъдъци, както не желаете и обществото да е с предрасъдъци към стерилитета и не желаете да сте дискриминирани.
Работила съм и майки с цел превенция на изоставането, работила съм с кандидат-осиновители и в последствие осиновители на деца. Няма да забравя думите на директорката на Дома когато изпраща осиновителите винаги им казва "До сега имахте едничка грижа, че нямате деца. Сега ви чакат по 100 грижи на ден!" Но от опита си знам, че осиновителката става МАЙКА още в момента, в който види /усети/ детето си. Много често е любов от пръв поглед.
В момента работя със семействата, в които са най-силните майки! Тези, които носят два кръста към голгота - своя и на децата си. За тези жени мога само едно да сторя - дълбок поклон и ще замълча...
В момента чакам одобрение от фонда, дано живот и здраве да имам собствено дете, но това не значи, че един ден няма да си осиновя, може дори да е ромче с увреждане.
Мили момичета, не зная защо смятате, че ние имаме повече право да се ползваме от финансирането от фонда, а децата, отглеждани в домовете нямат право на социална защита?!?! И дори защо го поставяте на въпрос?!?! И може ли да знам защо правите разлика между ромче, увредено дете, здраво дете, осиновено дете? Хайде кажете ми кое е по-дете?!?!
П.П. "(***цензурирано от модератор - т. 9 от правилата на форума ***) " 8O 8O 8O 8O 8O 8O 8O 8O 8O това е написано от жена, бореща се със стерилитет 8O 8O 8O 8O 8O
Извинявам се за дългият пост, но нямам какво да изтрия!
Ако някой от модераторите смята, че съм нарушила нормите на добрият тон да ме изтрие...
-
Мили момичета!!!
Днес беше един от много кофтите ми дни. Намирам се в края (надявам се горещо) на лош период. Такъв от тези, дето живота пробва докъде можеш да издържиш. В края на деня влезнах в тази тема и прочетох нещо много грозно. Преди година, такова нещо би ме обидило до смърт, би ме наранило, би ме натъжило, заради детето ми. Днес, това би трябвало да бъде върха на л.... . Обаче, точно това грозно нещо, точно на върха на кофтия ми ден ме разсмя съвсем искрено. Почувствах невероятна лекота и облекчение. Осъзнах нещо друго много важно за мен.
Наистина, в нашите тежки състояния, неочаквано осъзнаваме, че сме получили сила, която в бъдеще ще ползва децата ни.
Усмихнете се и вярвайте. Това, през което преминавате в момента, трупа сили и устойчивост за бъдещото ви майчинство.
От сърце ви подарявам моята песен за лоши моменти и тежки мигове, когато душата ми се рони:
http://www.youtube.com/watch?v=dL_1ic9SHBI
-
И вижте кой лети към вас защото рано или късно, бебчета ТРЯБВА има за всеки, койго ги иска :bighug:
http://uhaaa.com/stork
-
От сърце ви подарявам моята песен за лоши моменти и тежки мигове, когато душата ми се рони:
http://www.youtube.com/watch?v=dL_1ic9SHBI
Благодаря ти. Любимата ми е :D
Не дейте с такава злоба за изоставените деца. Дали са ромчета, увредени или българчета, те са ДЕЦА и не са виновни за съдбата си. Не са избрали живота си. Не би трябвало да плащат за грешките на родителите си. И преди съм писала. Минавам през Христо Ботев всеки божи ден за работа и се връщам по същия път. Гледам ги малки, боси , мръсни, псуващи. Дори когато замеряха по колите с камъни пак се усмихнах. Чудя се, ако взема това малко детенце и го изкъпя, облека , възпитам и образовам, дали ще е по малко човек от моята дъщера? Не мисля..
Обаче на онази, дето ги влачи боси и кални и кълне като бабка от 20 век ми идва да и нафукам шамарите. Вместо да ги влачи боси до социалните, може да се хване да поработи малко и да им осигури нормално бъдеще...
Аха познавам момче ромче от Христо Ботев на 18 години с две деца 8O.
Викам млад свърши тая работа. Той вика, ааа има време, до 5-6 деца 8O
-
А моето мнение е че не можем да съдим немайките за това че не изпитват любов към босите циганета. И аз, като немайка ми е било жал за тях, но сега като майка ми е по-жал, така че нека не забравяме че и ние сме били немайки.
Домовете за деца оставени за осиновяване не са пълни само с деца от малцинствата, но са 90% от тях. Не е тайна коя прослойка от обществото ни ражда деца и им отказва исконното им право да бъдат техни рожби, а наистина не всяко семейство е готово да отглежда дете от мацинствен произход и никой не бива да ги съди за това!
-
Искате ли да разделя темата, че се отплесна в друга посока?
Преложения за заглавие на новата тема? Ако се налага де...
Горещо ви моля, не можем да се разделяме на майки и немайки....
Всички тук сме обединени от една и съща болка - майчинството.В някакъв смисъл всички тук сме майки, някой от нас бъдещи, въпрос на време е...
Нека четем точно написаното и да не го преувеличаване и доизмисляме.
Мисля, че някъде в началото на темата бях писала - докато се борех за дете НИКОГА не съм можела да се зарадвам като видя бременна жена. Изключения - три близки мои зачатчета и племенницата ми,за която полудях от радост. Не само че не съм се радвала, ами ме болеше сърцето и ми се пълнеха очите като видех количка ...
Не съм изпитвала никакви угризения, защото не съм завиждала. Просто ми беше тежко, че АЗ нямам и НА МЕН не ми се дава.
Това, за което писах, е че след като премине тежкото, ще видите че освен изхабените нерви, изплаканите сълзи и тормоза, неусетно сте получили невероятна устойчивост и сила. Едва ли сега го усещате, защото болката е прекалено голяма, но ще дойде денят!!!
-
Наистина темата взе др.посока.Момичета или вие не ме разбрахте или може би аз не съм се изказала правилно.Никъде не казвам че съм против осиновяването или децата по домовете.Аз говоря само за ромчетата с които е пълно в тях.Защото българчетата са наистина малко и докато успееш да го вземеш то станало на 4-5 годинки.Никъде не говоря със злоба за тях защото те също имат право да бъдат обичани и да внесат радост в някое семейство.Единствената ми злоба е към циганките коите не са оценили дара си от тоя живот и ги захвърлят едно след друго.Тежи ми това че хората казват:осинови си едно.А би трябвало да кажат-опитай от всичко на което е способна медицината и като виждаш че не става тогава си осинови.Между другото аз от държавата не се възползвам и една стотинка не съм искала.Изказването ми беше че тя трябва да дава пари на вас които чакате от фонда а не на ромите които имат по една камара челяд без да се замислят как се гледат.Никъде не споменавам да не се отпускат средства за домовете.Моля ви четете добре преди да изкривите на човек приказките.
-
...Аз говоря само за ромчетата с които е пълно в тях.Защото българчетата са наистина малко и докато успееш да го вземеш то станало на 4-5 годинки.Никъде не говоря със злоба за тях защото те също имат право да бъдат обичани и да внесат радост в някое семейство.Единствената ми злоба е към циганките коите не са оценили дара си от тоя живот и ги захвърлят едно след друго...
Zuzuni, имам само едно въпросче... Дали имаш същите чувства (злоба) и към майките на изоставените българчета, или на тях трябва да пляскаме, защото при този дефицит (и чакане..) все пак са оставили деца, заслужаващи "да бъдат обичани и да внесат радост в някое семейство"...???
Имах късмета, да нямам възможността да прочета някои от твоите изказвания, тъй като са цензурирани от модераторите, за което сърдечно им благодаря!...
-
Преди да забременея осъждах бременните, които (според мен, щото нали съм вездесъща)не са достатъчно отговорни - не спират цигарите, не пият витамини, не ходят през два дни на преглед и т.н. Осъждах майките, които не обръщат достатъчно (пак по моето многознаещо мнение) внимание на децата си или пък ги разглезват ужасно. Осъждах и майките, които оставят децата си по домовете. Осъждах и тези, които се съсипват физически, емоционално и финансово в опити да си имат "тяхно" си дете, или пък остават сами без дете, вместо "просто" да си осиновят едно. Господ ми даде възможност да разбера на всички тези, които съдех, какво им е. Сега вече се опитвам да се поставя на мястото на тези, които мисля, че постъпват грешно, преди да ги осъдя. Дано съм си научила урока и Господ спре да ми изпраща такива изпитания. Дано никой не научава лично, какво му е на този, когото осъжда.
p.s. извинявам се, ако това е малко off topic, но темата взе друга посока и просто не можах да се сдържа.
-
:balk_144:
нищо не мога да кажа.... имаш от сърце цялата ми подкрепа и молитва! :bighug:
-
Преди да забременея осъждах бременните, които (според мен, щото нали съм вездесъща)не са достатъчно отговорни - не спират цигарите, не пият витамини, не ходят през два дни на преглед и т.н. Осъждах майките, които не обръщат достатъчно (пак по моето многознаещо мнение) внимание на децата си или пък ги разглезват ужасно. Осъждах и майките, които оставят децата си по домовете. Осъждах и тези, които се съсипват физически, емоционално и финансово в опити да си имат "тяхно" си дете, или пък остават сами без дете, вместо "просто" да си осиновят едно. Господ ми даде възможност да разбера на всички тези, които съдех, какво им е. Сега вече се опитвам да се поставя на мястото на тези, които мисля, че постъпват грешно, преди да ги осъдя. Дано съм си научила урока и Господ спре да ми изпраща такива изпитания. Дано никой не научава лично, какво му е на този, когото осъжда.
p.s. извинявам се, ако това е малко off topic, но темата взе друга посока и просто не можах да се сдържа.
Бебе, скоро на бях чела толкова съдържателено, емоционално и нраствено мнение.
Съжалявам, че си стигнала на това това ниво на израстване в следствие на много, много преглътната болка.
Моля се, усмивка да грее на лицето ти отново!
Отностно осъждението на хората...
Да, моето мнение е, че всеки с нокти и зъби се бори за своето щастие така както го вижда, на нивото на собствения си интелект и егоизъм или ако мога по-красиво да се изразя възможност да влага любов.
-
Мила Бебе, прегръдки и от мене... Много ви мисля, особено тебе... и искрено се моля за вас!
(Имате ли някакви новини? Решихте ли се на операцията?)
По темата:
Според мене появата на всяко бебе, без значение колко е чакано и дали изобщо сме се борили за него, си е голямо събитие и вълнение за родителите... Затова, когато моя приятелка (или пък приятел;) сподели че е бременна, се радвам на нейната радост... Някак отдавна успях да се науча, да разграничавам... Разбрах, че подобни радостни събития нямат нищо общо с нашата болка... Че бременните жени около нас нито намаляват, нито увеличават шанса ни за детенце ;)
...
Не, че аз не съм плакала... Спомням си, преди години, когато поредния приятел ми каза (по телефона), че са бременни, аз ревях като магаре и му казах: "Не ми обръщай внимание! Наистина много и от сърце се радвам за вас." ... а той отговори: "Знам!" ... :)
Но с времето разбрах, че Господ не ни предоставя цялата кошница, пълна с всякакви радости... Едни имат едно, други - друго... :) Разбрах, че просто трябва да сме добри,... да умеем да се радваме... Повярвайте ми, винаги има ма какво :wink: ...А и ние също ще изпълним мечтите си...
Що се отнася до осиновяването и до ромчетата... Аз бих осиновила дете, независимо от етноса му. И знаете ли, какво си мислих? Може и да не успея да родя, да нося дете, с което съм ограничена, да... но пък имам свободата, да избера, да не се повлияя от злобата, насаждана в обществото ни - злоба, изграждана на базата на етнически различия... И с това се чувствам свободна, много свободна... (Разбира се, това са много сериозни избори и никога, дори и на ум, не би ми хрумнало да осъдя някого, който е решил по друг начин за себе си!... )
Мили момичета, пожелавам на всяка една от нас по-малко болка, повече усмивки... и нека всички скоро се зарадваме на изпълнената си мечта! :)
-
Радвам се и аз, как да не се радвам-ами то няма по хубаво от новината, че някой чака бебе! Обаче най-горко оплаквам себе си-всеки път, дори и сега! Тази болка, това съжеление към мен самата няма начин да не я изпитвам за жалост!
-
Chandra да ти отговоря на въпросчето.Да-същите чувства имам и към "майките" както ги наричаш ти на българчетата.За мене те не са майки а жени които са дали живот.За мен няма значение каква националност е жената.Щом го е захвърлила (за мен)тя няма право да се нарича майка.
-
За мен няма значение каква националност е жената.Щом го е захвърлила (за мен)тя няма право да се нарича майка.
и аз така мислех. Дано продължиш да мислиш така, а не лично да разбереш, че понякога нямаш избор.
-
bebe искрено се надявам никога да не го изпитам лично.И в случая ще ти дам пример за да ме разбереш защо съм на това мнение.Имам съседка българка е която има 7 деца.Първите две са при нея третото е в дом.Ражда четвърто което е при нея.Следва пето което е в дом.Шестото при нея и последното пак е в дом.На въпроса ми защо ги оставя тя ми отговаря че неможела да ги гледа.Питам я а как решаваш кое да оставиш и отговора е:на мен ми е все тая кое ще е само при мен да не са много.Обяснявам и че има хиляди начини да се предпазват обаче те с мъжът и не искали да ползват нещо което било "изкуствено"както го нарича тя.Иначе си е съвсем нормална не е някой да кажем с психични проблеми.Е тогава аз как да я оправдая че е съвестна майка и и е все тая кое ще зареже.Не отричам че има и такива които имат основателни доводи за тази си постъпка но при повечето е от глупост и наивност които до последно са вярвали в нещо.На пръсти се четат тези за които можем да кажем-наистина не е имала друг избор.
-
Аз мисля, че никой тук не е имал предвид майките, които са принудени да изоставят децата си, поради някаква основателна причина! Малко като че ли се пообъркаха нещата, къде от недочетене, къде от недоизразяване :) Тук напълно подкрепям последния пост на Зузуни - точно за такива жени става въпрос и техния етнос няма ниакво значение.
Абсолютно съм наясно, че има доста случаи, в които за огромно мое съжаление, на майките им се налага да изоставят децата си. Дали поради здравословни причини и произтичащата от тях невъзможност на родителите да отгледат детето си, дали поради някакви други форсмажорни обстоятелства. За жалост, това е факт. Тези жени никога не бих обвинила или съдила. Аз не съм Господ!
Но, нека бъдем реалисти! Една огромна част от изоставените деца, са просто захвърлени, заради глупостта на хората, които са ги създали. Противно на всеобщото схващане, не всички жени притежават майчински инстинкт, за съжаление. Повярвайте ми, на някои жени им е изключително лесно да си изоставят децата. Изобщо даже решението им не е тежко и мъчително. Тъкмо напротив - именно защото твърде лесно се отказват от чадата си, те са толкова много по институциите!
Съжалявам, но някак си не мога да оправдая жена, която забременяла без да иска и после се чуди какво да го прави! В 21 век сме все пак, има толкова много методи за контрацепция. Ами малко трябва да се мисли. След като не искаш дете или мислиш, че не можеш да го гледаш - ами не го създаваш. Защо трябва да го мъчиш и да го обричаш. Смятам, че всички ще се съгласите с мен. Човек, който създаде живот, има отговорност към него. В крайна сметка, станала белята, е чак като го роди ли се усетила, че не го ще? Айде де! Ако се наложи, аборт ще направи, щом е преценила, че не може да се грижи за детето. Моля, само не ме нападайте за аборта! Имам предвид, когато няма друг начин. В крайна сметка, колкто и гадно да е, пак е решение. И по мое лично мнение, по-добро, отколкото да обречеш детето на живот в институция. ПОВТАРЯМ, ТОВА Е ЛИЧНО МНЕНИЕ! Моля, не се хващайте за думата ми.
Надявам се, че никого не съм обидила! Ако все пак съм го сторила, моля за извинение, не е умишлено!
-
Моля, само не ме нападайте за аборта! Имам предвид, когато няма друг начин. В крайна сметка, колкто и гадно да е, пак е решение. И по мое лично мнение, по-добро, отколкото да обречеш детето на живот в институция.
sixsens, не искам да започвам полемика на тема " За и Против аборта " не това е целта ми. Искам да акцентирам и да те насоча да обмислиш, оцветеното в червено!
Да обречеш някой на живот а ако не му дадеш възможност да живее... Какво всъщност правиш, как да го наречеш!? Какво означава за обречеш някой на... живот?
Мислите, които споделяш... Ти, сама за себе си хубаво обмисли!
Признавам, че на мен ми звучи зловещо.
-
Бебе, подкрепям всяка дума на Deep и много мислих върху написаното и от двете ви!
А темата може да има различни измерения, може и разни коментари да провокира.
С една разлика обаче, може 100 истории да се разкажат, чути, преразказани, на наши близки.
Да но те са извън стените на дома ни, на сърцето ни...
Когато всичко онова за което Бебето споделя е разкъсало душата ти,
аз мога само да замълча и да бъда смирена и да се моля онова слънчево момиче
което помня да върне усмивката си.
-
Мислех, че след написаното от Бебето, ще замълчим ... поне за малко.
Освен, че заставам зад всяка дума на Дийп и Мишанта. Съвсем кротко и мило искам и аз да ви кажа нещо с риск да се повторя. Не само тази тема, целия форум е за МАЙЧИНСТВОТО - мили момичета - това е предимно смирение :).
Темата е "душата ми кърви", това не предполага никаква агресия, яд, възмущение към чуждите животи. Само много, много болка и нужда от съпричастност. За момент си затворете очите и вижте какво е написало Бебето. Помислете през какво е минала и чуйте какво ви казва...спрете се и помислете вие какво й отговаряте.
Тръгнали сме и вървим по един и същи път, всички пишещи тук. Всички тук сме майки - настоящи и бъдещи. Съденето на другите и яда към техния живот какво ви помага... Заменяте ли вашия живот за живота на някоя от жените, които съдите...
Ако си даваме подкрепа взаимно, без агресия към когото и да било, ще си помогнем стократно повече
-
А моето мнение е че не можем да съдим немайките за това че не изпитват любов към босите циганета. И аз, като немайка ми е било жал за тях, но сега като майка ми е по-жал, така че нека не забравяме че и ние сме били немайки.
:good_post:
Любов не изпитвам,не крия и не искам да бъда лицемерна.
Това си е социално-битово и пр. явление, част от живота, индиферентна съм.
Изоставени деца е имало преди , ще ги има и в бъдеще.
Никого не съдя и не смятам, че някой тук го прави.
В този подфорум се споделя, което си е вид терапия.
Нравоученията, няма да променят нечие мислене, само ще накарат някои потребители, да не споделят това, което мислят.
Всички тук сме майки - настоящи и бъдещи.
Fussii , с това не мога да се съглася!
Аз ще и аз не съм е едно и също нещо.
А битието, реалността (такава каквато е) ,както е известно се отразяват на съзнанието, себеусещането, емоциите, нагласите.
Няма правилна и неправилна емоция, всички сме човеци. yahoo_33
-
Аз ще и аз не съм е едно и също нещо.
За жалост това е точно така. :( :( :(
-
Fussii май наистина вече трябва да разделиш темата.Та тя съвсем взе друга посока.И само ще кажа за тези които са ме разбрали и за тези които не са:когато прочета из форумите че някое от момичетата е достигнало мечтаната цел сърцето ми започва да подскача душата ми запява цялото ми тяло се радва.Имам чувството че ще се пръсна по шевовете.Но за съжаление към всички останали новината приемам с безразличие.В по преден пост бях писала че ги мразя но май сама се самозалъгвам.Незнам защо искам да е така и сама се самонавивам към тези чувства.А когато се запитам дали е така наистина разбирам че всичко е едно огромно и празно безразличие.(и да не ме разбере пак някой погрешно-говоря само за бремени а не за обрата в темата)Изглежда последно време емоциите са ми дошли малко в повече но да се бориш 17-18 години със стерилитет не са малко и има моменти когато на човек му избиват балансите.Fussii благодаря че ми отряза простотиите но в онзи момент толкова се бях афектирала на етническа основа(поради лични причини)че не се стърпях.
-
Понягока ме връхлитат на куп всички емоции и чувства,които може да изпита човек,а понякога и нищо не изпитвам,само въздишам и се примирявам с положението.
Най -трудно ми е не когато разбера,че някоя моя приятелка или позната е бременна,а когато децата на моите приятели ми зададат въпроса:"А вие кога ще си имате бебе?"Един невинен въпрос,зададен от невинно детенце.....и след това сконфузените погледи на техните майки и обяснението,че така не се пита.
Аз знам,че ще съм добра майка и правя всичко по силите си ,за да постигна своята мечта,минавам,както и вие през нелек път и ме е яд на майките,които захвърлят с лека ръка децата си,яд ме е ,че не искат да се предпазват от нежелана бременност,яд ме е,че не искат да пият противозачатъчни,защото им вредяли на организма,яд ме е и че презервативът им пречи на удоволствието и затова не го ползват.На много неща още ме е яд,просто ме е яд!
И изниква вечният ми въпрос:Защо!!!Защо за едни да е толкова лесно ,а за други да е толкова трудно!
-
Fussii благодаря че ми отряза простотиите но в онзи момент толкова се бях афектирала на етническа основа(поради лични причини)че не се стърпях.
:wink: не съм аз. Друг мод ме изпревари ...ама пак щях да ги клъцна :wink:
-
Момичета - имах приятелка, която на 15г. роди. От страх не каза на родителите си навреме, че е бременна. Цялото общество й се смееше. Много ми е жал за нея. Знам, че не се е пазила добре, че е правила секс твърде рано, но не мога да я виня. Била е дете, подлъгала се е. Мисля, че ако беше казала на родителите си по-рано, щяха да я посъветват да абортира. За нея и нейния живот, егоистично е, но щеше да е по-добре. Нямам представа с каква болка живее сега. Знаейки, че някъде има детенце, което е вече на 16 години. Сигурна съм, че в живота има много ситуации, които ни правят да сме лоши в очите на околните, но нещата се случват понякога без да ги искаме. Не мога да съдя жените, които правят аборти. Не мога да съдя жените, които изоставят децата си. Това не е нещо, което човек може лесно да реши. Знам, че е трудно да се поставим в ситуацията на тези жени, които изоставят деца или правят аборти, но хора - това са неща, които се случват. На мен ми е мъчно за тези жени. Мъчно ми е за жените, които го правят със страх, с болка, а не безразлично и защото свикват с това.
-
Всеки си има право на мнение въз основа на преживяното от няго. Може би аз не реагирам съвсем адекватно, но ми стана гадно от някой изказвания.
Вече сякаш не ми е толкова болно от забременяващите край мен и искрено се надявам за всяка от тях да има безпроблемна бременност, раждане и здраво бебче накрая. Единствено близнашките колички още ми пълнат очите. Много ми е трудно обаче да отговоря на въпроса "Имате ли деца?". Нормален въпрос, често задаван примерно при кандидатстване за работа, запознаване с нови хора. Е, не знам какво смислено да кажа. Абе имам, ама не точно, 'щото никога няма да си го взема у дома. По-лесно ми беше като наистина нямах дете.
-
Иска ми се да взема отношение по темата ама и някак немога...незнам какво да напиша. По скоро нищо не ми идва, защото не ви разбирам:( Не го казвам с лошо, че не ви разбирам а, че немога да усетя какво ви е и как ви боли. Мога да напиша, че ме боли с вас но ще излъжа, защото само и единствено вие знаете какво е в душите ви. За мен остава единствено надеждата, че тази ви болка ще изчезне един ден. В това съм сигурна, в друго немога да бъда.
И както Фуси е написала (цитирам по памет), човек израства всяко едно състояние и в един момент душата му е свободна и лека.
Желая го от сърце на всеки.
-
Гледам, че доста народ се е изказал, та ще го направя и аз, та да обезсмисля темата още повече. Но в последната и част ирационалното и лицемерното взеха връх и направо я скапаха.
Първоначалният семпъл въпрос на Герита2002 беше зададен във връзка с това, че очевидно обществената (и християнска) морална представа за това кой е "добър" човек я кара да се чувства лоша, когато не е съпричастна с радостта на другите. Отговорът е прост за мен - ами, не се радвай, не си длъжна и това не те прави по-малко добра от десетките хора, които правят същото, но горещо декларират колко великодушно и горещо, искрено и от цялото си сърце, разбира се, приемат чуждата радост. Не си длъжна да се радваш, щом това те кара да страдаш. Просто е!
Съгласна съм с написаното в последната част от темата от Евро и Ефирче - реалистично и трезво звучи.
Потенциално в хората са заложени всички роднински видове емоции, родителската най-вече. Но ставаш майка и баща реално, когато имаш дете вече. Дотогава нямаш идея и за частица от шарената гама от чувства и емоции. И не разбирам аз лично с какво им се помага на момичетата, като им се внушава, че и те са майки, като все още не са. Само страдат повече, защото се чувстват майки, но без деца. Те ще станат някой ден майки, разбира се, но не обърквайте душите им с подобни ирационални внушения.
А за оставените ромчета (и от другите етноси също) по домовете и за това как всички много ги обичат, но от разстояние, защото е по-безопасно за репуратицията ни най-вече, ми писна да чета. Лицемерно, фалшиво и нечестно по подъл начин.
Засега тук знам само за една наистина смела жена, която е осиновила ромче - Фоксчето. Останалите все си имат причина и оправдание да не го сторят - я, обществените настройки (колко удобно!), я все още не са готови да са родители и т. н. Всъщност, много ги обичаме и харесваме, но да си седят по домовете, защото с нас ще им е още по-трудно,поради етническите различия.
Моля ви се!
Аз поне си признах преди време, че съм против осиновяването за себе си, предпочитах да си остана без дете. Естествено, защото съм лоша, стисната, тесногръда и нямам грам любов за раздаване. Както мъдро отбелязва и обобщава в такива случаи вечно компетентното обществено мнение. Което на глас и в такива случаи предпочитам да посрещна с усмивка.
Иначе, всеки си избира и си знае живота най-добре!
-
Понякога хората имат убеждения и чувства, различни от нашите... И дори и да не разбираме, как така и защо не мислят като нас, това не означава автоматично, че са лицемерни...
-
Дива Роза, страхотен пост. Напълно отговаря на вижданията ми. Харесва ми прямотата и искреността.
-
Chandra, първоначално написах "немайки (за сега)", но после реших че от скобите едва ли ще боли по-малко. Няма такава дума в речника, но като такава съм се чуствала.
Съжалявам ако с думите или присъствието ми в тази тема е причинило неудобство или пък болка някому. Простете ми, зная от опит че "сития на гладния не вярва". Бог ми е свидетел какво желая за всички ни!
Роза, :hug2:!
-
Евро,аз всъщност освен че намерих думичката за некрасива, нямам никакви проблеми с нея и мисля, че наистина разбирам, за какво говориш... :)
Но... Да ви кажа искрено и прямо :wink:, аз лично никога не съм се чувствала "немайка"... и дори като се замисля, много повече съм се определяла като бъдеща майка... :) Какво лошо има в това?
... Потенциално в хората са заложени всички роднински видове емоции, родителската най-вече. Но ставаш майка и баща реално, когато имаш дете вече. Дотогава нямаш идея и за частица от шарената гама от чувства и емоции. И не разбирам аз лично с какво им се помага на момичетата, като им се внушава, че и те са майки, като все още не са. Само страдат повече, защото се чувстват майки, но без деца. Те ще станат някой ден майки, разбира се, но не обърквайте душите им с подобни ирационални внушения.
Не разбирам, защо така се захванахте за думите на Фуси... Според мене това снизходително отношение дори е леко обидно... Защо така се притесняваш, че някой ще обърка душите ни (съответно моята) с "ирационални внушения" - мислиш ли, че не можем да мислим и преценяваме?...
Да Розичка, чудесно е, че си признала за себе си липсата на готовност да осиновиш... Но защо с този назидателен тон... Кой тук е писал, че решението ти е грешно и тесногръдо?
Твоето решение не означава, че няма и други мнения, нали? Защо тогава да използваме на халос силни думи като: Лицемерно, фалшиво и нечестно по подъл начин(?).
Аз лично не бих осъдила дори и тези жени, които казват, че нямат нищо против другите етноси, но от разстояние... Сигурна съм, че има и такива, които дори и да ги харесват, не са готови да ги вземат при себе си, защото (примерно) не се чувстват достатъчно силни, за да поемат тази отговорност (още повече, като се има в предвид неприязънта към тях в обществото ни)... или по други причини... Това не ги прави лицемерни... Всеки преценява за себе си... Това не означава веднага, че имат нещо против другите етноси...
Това е моето нелицемерно мнение, приемайте го както искате... :wink:
-
Чандра, в края на краищата е важно какво правим, а не в колко красиви словесни дрехи ще го облечем, за да обясним защо няма да го направим.
Няма да коментирам мнението ти дума по дума и ред по ред, нито ще оцветявам и дебело подчертавам;не съм и ничий адвокат и не използвам чуждите мнения, за да генерирам от тях своите, а просто ги създавам.
А по отношение на собствената си персона мога да съм не само назидателна, но и иронична, какъвто и оттенък вложих.
Предполагам обаче съзнавате, че доста жени тук са с крехко душевно равновесие и малко им остава да си заживеят само в света на фантазиите си, илюзиите и бляновете, където са свободни да упражняват всякаква роднинска роля. Оттам до официалните им психични проблеми пътят е много къс, но дълъг за измъкване. Ето в това се крие опасността от красивото иначе внушение, че всички сме майки, бащи, лели..., та даже и без обекта, който ни прави такъв в реалния живот. Предполагам разбираш.
Лека вечер на немска земя!
-
Чандра, мисля че тълкуваш погрешно поста на ДиваРоза. Така го усещам. Според мен ДиваРоза много точно е описала мисленето си и не долавям да се опитва да съди околните. Просто наистина има много хора, които говорят, че не са расисти например (но вътрешно са). Говорят така, примерно защото е модерно (познавам такива хора), но не им идва от вътре да са такива. Всички носим в себе си не само добро. Такива сме. Сега не е хубаво някой да ме линчува, че аз бих или не бих приела определено нещо за себе си. Всички сме много различни. Аз съм една от тези с много крехкото душевно равновесие, за което споменава ДиваРоза. Не бих заживяла с бляновете си, но на моменти си мисля, че може и в лудница да свърша :( Ами не е леко, понякога понасям болка, понякога цивря.
Много целувки и на двечките. Радвам се, че има такива теми. На мен са ми много на душата тези в подфорум "Емоционални". Радвам се и че мога да си споделя с вас виждането си.
Чандра, много ми беше харесало веднъж едно твое изказване "Чувствителните хора са чувствителни най-вече към себе си". Много съм мислила за това. Това последното го вмъкнах, защото сме в тема за емоции и чувства, а моите са доста напоследък.
-
DivaRoza, удебелих онези думички от поста ти, тъй като взех отношение към тях, но нямаше как да ги извадя от контекста и да ги цитирам самостоятелно... Извинявай, ако ти се е сторило като вмешателство!
Права си, че по отношение на собствената си персона можеш да бъдеш и назидателна и иронична... :)
И аз като тебе смятам, че създавам мненията си сама, без да ги генерирам от чуждите :D... освен това защитавам собствената си позиция, без да адвокатствам никому...
Да се обоснова... :) ...Аз лично леко се засегнах от снизходителността ти, с която обясняваш, кое е ирационално и кого може да обърка то... Просто ми се щеше, да оставиш на мене сама да преценя, кои изказвания в темата са рационални и кои не... още повече, ако това се отнася до моята персона (и какво може да ми причинят тези изказвания) ;)... Пък и ми се стори, че това, как "немайките" (използвам израза за по-лесно) нямат и частица идея за гамата от емоции на майките, може да е вярно, но... някак е написано в грешната тема... Не съобразих аргумента за душевното равновесие на "доста жени тук"... (Това са сериозни неща, които си написала... )
...Освен това не ми допадна, че с такъв лек замах си пишем за лицемерни хора и такива, които са прями и честни... Затова и направих реплика... Но!
И сега без да иронизирам - след като Crow е споделила, че има нужда от думите ти, значи е било така, затова съжалявам за коментара си! Сериозно!
И въпреки това ми се иска, да мога да кажа:
Има хора, които не страдат от другите бременни и се радват на децата на роднини и приятели, без да са лицемери.
Има хора, които нямат нищо против чужди етноси, без да са лицемери.
Както Crow е писала, всички сме много различни... и не сме само добри или само лоши... Но понякога наистина си мислим нещо хубаво, и не просто обличаме в красиви думи липсата на такова...
Това е мнението ми... може би леко излишно... Но нали който се е хванал на хорото, го играе докрай... ;)
Може би темата вече наистина трябва да се раздели... та тя стана офтопик и на офтопика... :lol: Може да се нарече: "Лицемерно или прямо" :lol:
Моля модераторите за извинение... :oops:
Нямам против и да изтриете коментарите ми, които не са по тази тема...
Желая ви лека вечер (по което и кътче на Света :))
Между другото, DivaRoza,, в момента не съм на немска земя, а съм в България с цел осиновяване... Подробностите ще ги спестя... :)
-
Момичета, от всичко изчетено до тук ще се огранича само с това, но ще е малко дългичко -
много сме тези, които желаем да имаме детенце, много сме тези, които сме страдали с години, много сме тези, на които семейството ни е било разклатено от тези проблеми, много сме тези, чиито близки и приятели са ни огорчавали и обществото не ни е разбирало, много са децата, които са изоставени, много е болката в живота!
Лично решение е кой как ще се бори с живота, как ще приеме този живот и какво ще направи. Какво ще го направи щастлив, какво решение ще вземе! Тук, във всяко изказване намирам частица искреност и истина! Живота е на всяка от нас - всяка от нас ще реши какъв път ще следва и дано Бог да ни помага!
-
Съгласна :)
Само да добавя, винаги, във всеки разговор, виртуален или не ще има случаи, в които някой ще каже копче, друг ще чуе кубче, трети ще го тълкува като куче.
Никога няма да има пълно разбирателство и обединение на сто процента, ще има хора, които каквото и да напишат ще ни дразнят и такива, които са нашата кръвна група.
Това, което искам да кажа, че във форум, в който сме обединени от една тема - майчинството (продължавам да го твърдя :wink:) е пълен абсурд (да не кажа друга дума) да се делим на майки/немайки. Майките - на осиновителки и биологични. Осиновителките на смели и несмели/лицемерни. Немайките(не е мое определението) на такива, които се радват на бременни, и онакива, които не се радват, на такива, които са ядосани и на такива, които са смирени.
Кого храни това...
-
Да разделям ли темата? Сериозно
-
Ами... след този много добър и точен завършек... :) (както с постинга на Фуси, така и с този на Анмар) аз нямам какво повече да добавя...
Така че, нека другите (които ще пишат в темата) да кажат, дали тя да се раздели или не...
Желая ви хубав ден, изпълнен с много усмивки! :)
-
Аз не виждам смисъл от това, но щом казвате... Как ще кръстим другата тема "не ми кърви душата от други бременни" ли?
п.п. Бях съм немайка, а сега съм майка - разлика има, повярвайте ми!
-
Чандра, понякога най-важното нещо е да преценим кога точно да спрем да се излагаме и изкривяваме! Иначе виждам, че за думите можеш да се хващаш много добре и да се криеш зад тях и да си доизмисляш неща.Но ставаш досадна! Подигравателният ти тон ще се направя, че не го чувам. Не се прави интересен разговор, като всеки е хванал по едно борче от гората и се крие зад него, и копае, копае, та дано види надолу общата картина, но се пръска с кал най-често.
Ти обаче имаш удивителната досадна способност да нищиш анатомично изказването на хората до безкрай и да виниш другите в собствените си слабости. Но не разбрах само ти в момента ромче ли ще осиновяваш?!
-
DivaRoza, приемам забележката ти (въпреки, че не разбрах, в какво конкретно ме обвиняваш)... Приемам мнението ти за мене... (но в интерес на истината.... подигравателен тон не съм влагала!...)
...Но не разбрах само ти в момента ромче ли ще осиновяваш?!
Не знам, дали и за кого е важно... В момента сме в процедура по влизане в списъците за осиновители и не сме поставили ограничение за етнос (при което изхода е почти ясен)...
-
Току-що разбрах, че една позната е бременна. Честно казано подозирах за това още преди няколко седмици, сега се оказа че съм била права. Мъжът ми очакваше, че ще се зарадвам. Как обаче да се радвам като всичко е толкова несправедливо. При едни хора се получава "от раз" както се казва, а аз трябва със зъби и нокти да се боря, за да осъществя мечтата си.
Искат да ни почерпят за събитието, но кажете ми как да отида?
Момичета, много се натъжих. :( :(
Че и си поплаках малко, да отпусна напрежението
-
Момичета, много се натъжих. :( :(
Че и си поплаках малко, да отпусна напрежението
Кристи, точно преди девет месеца в един и същи ден разбрах, че са бременни три от моите приятелки. Почти целия ден изкарах в тоалетната на офиса - влизам, плача, бърша сълзи, излизам...Както повечето момичета по-нагоре са казали, не защото изпитвам злоба към това, което им се случва, а защото аз от три години се боря и нищо... Разбирам те, не се очудвам че си плакала. По-скоро бих се очудила, ако не беше.
-
Кого храни това...
...разнообразието, богатството на общуването... Какво лошо има в това, да сме различни? и да споделяме различни мнения, по различни начини... Дори когато спорим, пак знаем, че сме заедно тук и се подкрепяме. Нали това му е хубавото?!
Fussii, много добре си го казала това за кубчето и кучето и за много други неща съм съгласна с тебе, само дето аз съм толкова голям фен на личната свобода, във всичките й измерения, че дори нямам против свободата да се делим и събираме и да се категоризираме, както си искаме и както се чувстваме или дори, както ни се е приискало в момента...
и... за да изясня какво предизвика горното словоизлияние...
Аз самата понякога съм в категорията на тези, които се радват на всички бременни. Друг път сменям категорията - става ми смачкано и не успявам да се зарадвам...
Запазвам си правото да съм непостоянна, без да се чувствам виновна за това. Имам си и оправдание - не е друго, ами всичките хапове, които гълтам, тотално ми омотават настроенията... да не си помислите, че просто ми се реве или се смея ей така, без причина. Само от хапчетата е :balk_600: - и затова се надявам момичетата да ме приемат в която и да е категория, според случая, в който ме е налегнала Музата и ужасно ми се е приискало да си изкажа насъбраното в мене... както сега например... :balk_600: и да не ме съдят много строго, каквото и да напиша.
Както се пееше в една песен "... Нека, нека сме различни/ бели, сиви, нека сме различни/ раци, риби...." ... от къде ли пък се сетих сега за това.... :balk_48:
-
Аз съм повече от четящите, зачетох се в тази тема отскоро. Да споделя и моя опит. Когато бях прясно омъжена, за около 5 години, най-много се радвах като видя бременна на улицата или разбера за моя позната. И само си представях как ще е при мен независимо, че не ставаше. В следващите около 5 години, вече почна да ми става мъчно като видех бременна и изливах океани от сълзи, защо и аз не съм. А след още 5 години, когато вероятността за бременност е отрицателна, а за осиновяване на нулата, пак страшно много се радвам на всички бременни. Обаче, по-добре е да не се стига до третата ми фаза, до втората и хоп с бебе.
Скоро четях, че хората, които имат проблеми с производството на полови хормони, като съпътстващ проблем са и раздразнителни. А в пулс.бг че освен промени в емоционалното състояние, ендокринните заболявания могат да доведат и до психични разстройства. С това искам да кажа, че според мен е нормално това, дето някой не се радва на други бременни като душата му кърви и не трябва да се срамува от себе си. То било физиологично.
-
Много ме натъжи тази тема, по-скоро развоя и.
Аз съм едно обикновенно момиче, с обикновенни мисли и чувства, така и пиша.
Винаги съм се чувствала майка, това ме съхрани и ме запази от тихото полудяване!
Изпитвала съм такива чувства дори и към неудошевени предмети.
Но така съм приела нещата аз, друг има своите мотиви и емоции, всеки има своето право.
Никой не е виновен, че с нас нещата са се развили така,
кръста си е мой, носила съм го с чест и вдигната глава!
И ако мога с две добри думи да помогна на някого да повярва в себе си,
ще го правя винаги колкото и инфнтилно да го правя!
-
...
И ако мога с две добри думи да помогна на някого да повярва в себе си,
ще го правя винаги колкото и инфнтилно да го правя![/color][/b]
Дааа, а понякога човек колко много има нужда точно от това! :D
-
Мила Мишантичка, не бива да се вълнуваш в това си състояние!
Включвам се отново в темата, защото почти се почувствах отговорна за състоянието ти, като очевидно “прегрешението” ми е, че се включих в последната и част, с което внесох ненужния реализъм и трезви нотки.
Но, както тук нееднократно прозорливо се отчете, всички сме различни и по различен начин усещаме и чувстваме живота си. И всеки е прав за себе си, щом ги усеща по неговия си определен начин нещата от живота.
Защо това трябва теб да те натъжава?! И кое по-точно те натъжава?! Това, че сме богати в разнообразието си ли?! И точно това разнообразие ни обединява (а не ни дели)като споделен чужд опит, който само може да помогне на друг да погледне на живота си и от дру ъгъл, който пък може да е спасителен за него в този момент.
Богатството на темата (и не само на нея) е в различията ни (опит, живот, страдание, радости, очаквания, надежди), преодолявайки ги да открием и нови свои лица и усещания, които не сме познавали досега и които могат да ни помогнат в труден момент. Т.е. това е едно пътуване към себе си, но, минавайки през душите и сърцата на другите. Защо това трябва да те натъжава?!
Ако теб те е спасило да си “играеш” на майка, и даже, когато не си имала деца, то това за друг човек е мъчително, адски болезнено, душевно травмиращо, убиващо всичко в теб, водещо те към вечно щастливото и безгрижно състояние на умопобъркания, който не е в състояние да различи фантазиите си от реалността. Такъв човек има нужда от помощ вече.
Много са жените като теб (сигурно), но още повече са и тези от втория тип. И за всички ни има място, не само в тази тема, но и в живота.
Това е пък нещичко от друго съвсем обикновено момиче.
-
... И точно това разнообразие ни обединява (а не ни дели)като споделен чужд опит, който само може да помогне на друг да погледне на живота си и от дру ъгъл, който пък може да е спасителен за него в този момент.
...да открием и нови свои лица и усещания, които не сме познавали досега и които могат да ни помогнат в труден момент.
osi_9
не го осъзнавах така, но наистина (и) това търся в тези теми
-
Знаеш ли, Розита, натъжи ме по-скоро друго, явно не се изказах докрай...
Писането ей така, да кажем нещо.
А иначе си права света е пъстър, защото хората го правят такъв.
Такава съм си, но намирам за ценно свое качество да се поствавям в кожата на инакомислещия от мен.
Това ме кара да не съдя никога и никого.
Но не може да знаеш или не, историята на човек преминал през изпепеляването
и да му обясняваш после с чуто недочуто своя поглед върху нещата.
Това ме натъжи най-много, а дали съм изпитвала завист,
е не съм така бяла и добра, случвало ми се е, но съм действала мазохистично към себе си.
-
Нюансите на човешката душевност са безкрайни...
Колкото си по-далеч от обсъжданото душевно и физическо състояние на някой независимо от личността, толкова по-малко го разбираш.
Респективно, по-добре да се прави адекватна спирачка, за да не се нараняваме. И особено да внимаваме с изрази като " майки " и " аз съм била немайка " и " немайка ". Нишката е много тънка а някои от нас вече са загубили реална самопреценка.
Отдавна съм разбрала, че майките с нищо не пръвъзхождат немайките, дори като, че ли обикновено немайките като се превърнат в майки, се променят в негативен аспект. Това последното е лично мнение и не категоризира майките на 100%, свързано е, ще се самоцитирам...
...собствения си интелект и егоизъм или ако мога по-красиво да се изразя възможност да влага любов.
... Нюансите на човешката душевност са безкрайни...
-
Дари, кога сгреших...
-
Да ви кажа, момичета, зарадвах се днес на скъпата ми колежка, че е бременна за втори път (има си едно малко сладко момченце), зарадвах се и то искрено!
Не знам защо, може би защото много обичам, много ми е помагала.А може би защото веднъж е преживяла спонтанен аборт, въпреки че беше съвсем в началото това.Не е от нашата група, на "проблемно забременяващи" , но толкова се радвам за нея!!!
-
Ели, обяснение няма да пиша. Щом стигнахме до ...
Дари, кога сгреших...
...са излишни... Ти, специално ме познаваше доста добре, би трябвало да прецениш.
Да ви кажа, момичета, зарадвах се днес на скъпата ми колежка, че е бременна за втори път (има си едно малко сладко момченце), зарадвах се и то искрено!
Не знам защо, може би защото много обичам, много ми е помагала.А може би защото веднъж е преживяла спонтанен аборт, въпреки че беше съвсем в началото това.Не е от нашата група, на "проблемно забременяващи" , но толкова се радвам за нея!!!
Този пост на Силванче е като слънчев лъч след буря...
Колкото и да ни е трудно винаги можем да намерим и капчица сила да се усмихнем на нечие щастие... Така ще се самосъжаляваме по-малко и ще изградим достоен характер.
-
...
И ако мога с две добри думи да помогна на някого да повярва в себе си, ще го правя винаги колкото и инфнтилно да го правя!
Дааа, а понякога човек колко много има нужда точно от това! :D
И аз така мисля... :)
Мишанта, много ти благодаря за хубавите думи!... Сигурна съм, че с тях вЕче си стоплила и много други сърца... :)
(http://s17.rimg.info/d97adb8d1f1e6586f77c8c3a45813d18.gif)
Често не ни е лесно... Но е толкова хубаво, че го има Зачатие и че можем да се подкрепяме... :) Благодаря на всички момичета тук!
Аз също много се зарадвах на споделеното от Силванченце... :D Както казва Дийп, този пост беше като светъл лъч... Абе, направо хубава дъгичка... :) :rainbow: - така заразява с доброто си настроение... :)
-
Колкото и да ни е трудно винаги можем да намерим и капчица сила да се усмихнем на нечие щастие... Така ще се самосъжаляваме по-малко и ще изградим достоен характер.
цитирам горното, защото то ме подтикна да се включа в дискусията.
ще кажа няколко неща.
1. темата не може да се раздели, защото се преплита, усуква, криволичи и би загубила половината си смисъл и в двете части, ако се раздели. а и защо?
2. изписали сте 8 страници и продължават, за нещо, което е адски просто, ако погледнем на нещата честно.
когато имаш здрави и прави крака, лесно се радваш на чуждите такива. когато нямаш крака, доста е трудно да се възторгнеш, че някой си пробягал 100 метра под 9 секунди...
и това няма нищо общо с достойноствата или недостойнствата на характера. категорично отказвам да се съглася с това. също така, няма общо със самосъжалението.
никой не бива да се чувства длъжен да се радва на чуждото щастие, защото "така е правилно". не е правилно. радваме се на своето щастие и на щастието на онези, които са ни много близки по един или друг начин.
това е.
-
jam, абсолютно съм съгласна с всяка дума от поста ти! Адски си права!
-
Колкото и да ни е трудно винаги можем да намерим и капчица сила да се усмихнем на нечие щастие... Така ще се самосъжаляваме по-малко и ще изградим достоен характер.
Стоя зад думите си ...
цитирам горното, защото то ме подтикна да се включа в дискусията.
Радвам се, че се включи.
когато имаш здрави и прави крака, лесно се радваш на чуждите такива. когато нямаш крака, доста е трудно да се възторгнеш, че някой си пробягал 100 метра под 9 секунди...
Тук си в голяма грешка... Точно такива постижения стимулират хората в инвалидни колички да имат Олимпиада, например.
и това няма нищо общо с достойноствата или недостойнствата на характера. категорично отказвам да се съглася с това. също така, няма общо със самосъжалението.
Достойнство на моя характер е да разгранича, радостта на някой от моя живот и това да не ме натъжава. Да не съм емоционален егоист и да искам да е хубаво на всички само, когато на мен ми е така. Да успея да радвам на живота на другите хора, осъзнавайки, че това е техния живот и техните успехи.
А отностно самосъжалението явно за теб е така но не и за повечето потребители, които споделят, че не тъжат за радостта а съжаляват за това, че те не са в това щастливо състояние.
никой не бива да се чувства длъжен да се радва на чуждото щастие, защото "така е правилно". не е правилно.
Тук никой не създава правила а споделя мисли.
радваме се на своето щастие и на щастието на онези, които са ни много близки по един или друг начин.
Изпитвайки тези чувства ще ни помогнат да се научим да живеем в общност. Защото личността определя обществото.
-
Аз лично съм съгласна с мнението на Deep - от първото до последното изречение... (много е deep :D) :good_post:
Исках само да добавя, че затова преди време предложих, да си стъкнем примерно "Топ 10" на изреченията (да речем) или начините, с които можем да си помогнем, да не "кървят душите ни"...
За какво ни е да си правим "Топ 10" на твърденията, които доказват, че имаме "право" да ни боли от чуждите радости и успехи?
Да, човешко е, да ни боли... (Не знам, дали имаме или нямаме право)... Но не си помагаме казвайки си, колко е нормално да се скапваме, да затъваме повече,... да сме нещастни... (когато други се радват)...
Никой не би обвинил някоя от нас, която страда (заради бременна приятелка, например)... но може да и помогне, да се измъкне от това настроение...
-
изписали сте 8 страници и продължават, за нещо, което е адски просто, ако погледнем на нещата честно.
Просто е за теб. За мен не е ... наистина, колкото и честно да гледам :lol:
Но тъй като вече май всичко се каза по основната тема, аз няма какво да добавя, но ми се ще да кажа нещо за споделянето и отреагирането по принцип...
Поздравявам ви със следното нещо на Х.Букай:
Искам да ми изслушваш, без да ме съдиш.
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш … че днес можеш да разчиташ на мен …
Безусловно.
-
А, Хорхе Букай...велик! :D
Та като заговорихме за него.....
Хорхе Букай из "Приказки за размисъл":
ОСЪЗНАВАНЕ
Ставам сутринта.
Излизам от къщи.
На тротоара има яма.
Не я виждам
и падам в нея
На следващия ден
излизам от къщи,
забравям, че на тротоара има яма,
и отново падам в нея.
На третия ден
излизам от къщи и опитвам да си спомня,
че има яма на тротоара.
Въпреки това,
забравям
и падам в нея.
На четвъртия ден
излизам от къщи и опитвам да си спомня
за ямата на тротоара.
Спомням си и
въпреки това,
не виждам трапа и падам в него.
На петия ден
излизам от къщи.
Спомням си, че трябва да внимавам
за ямата на тротоара,
и вървя, гледайки надолу.
Виждам я и
въпреки това
падам в нея.
На шестия ден
излизам от къщи.
Спомням си за ямата на тротоара.
Търся я с поглед,
Опитвам се да я прескоча,
но падам в нея.
На седмия ден
излизам от къщи.
Виждам ямата.
Засилвам се,
скачам,
с върха на крака си докосвам отсрещния ръб,
но не е достатъчно и падам в нея.
На осмия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се
скачам,
стигам до другата страна!
Толкова съм горд от постижението,
че празнувам с радостни подскоци...
И докато подскачам,
отново падам в рова.
На деветия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се,
прескачам
и продължавам пътя си.
На десетия ден,
точно днес,
разбирам,
че е по-удобно
да вървя...
по отсрещния тротоар.
Нека оставим онези хора, които падат, да изпитат цялата съпровождаща гама от чувства, това не е тяхно право , а тяхната свобода.
Нека бъдат свободни в изразяването им.
Нека не ги заблуждаваме, че утре ще е ден десети, а той да бъде втори.
Нека не им вменяваме вина , за липсата на възторг у тях, към ходещите "по отсрещния тротоар".
Нека осъзнаем, че дните са "десет", а пътя до там минава през още "девет" ( в живота няма скокове).
Нека не забравяме как сме се чувствали всеки един от тези дни.
-
изписали сте 8 страници и продължават, за нещо, което е адски просто, ако погледнем на нещата честно.
Просто е за теб. За мен не е ... наистина, колкото и честно да гледам :lol:
какво му е сложното при теб, не разбрах? не можеш да решиш за себе си дали трябва да се радваш на чуждото щастие, когато ти си нещастна или не? дали си грешна ако не го се радваш или не?
туй беше поставената дилема. аз по нея умувам.
-
Как да приема с радост такава новина?
Как да бъда бяла и добра в собствената си мъка?
- това за протокола е от първия пост :wink:
Макар на рационално ниво да съм напълно съгласна с теб Джам, писала съм и аз подобно нещо, рационалния отговор не ми дава покой. Да знам, че не съм длъжна да се радвам, да знам, че не съм лош човек ако се натъжавам от чуждата радост, но това не ме кара да се чувствам нито спокойна нито добре...
За това казвам, че за мен не е просто, нито лесно. За това постнах и ХБ, защото според мен момичето иска мнения и изслушване ... и две хубави думи. Нищо повече
-
Тъкмо да се включа и това Фуси дето го изпрати обезмисли поста ми.
Страхотно е , попадало ми е и преди.
И все пак да кажа и аз :D Смятам ,че съм добър и свестен човек , радвам се на щастливите хора наоколо спонтанно и естествено , но това със стерилитета ми показа , че не съм толкова извисена колкото си мислех :D Бременностите и бебета около мен предизвикват свиване под лъжичката , буца в гърлото , абе горчилка. Това са все неща , които не мога да контролирам но се опитвам , ама нещо не ми се получава..... Приемам и двете позиции с доверие , живота е суров учител , просто едните , по-добрите , тези които честно и открито заявяват , че се радват на чуждото щастие са малко по-напред с учебния материал - нека им го признаем , какво толкова , ама момичета внимавайте че да не вземат да ви канонизират , шегата настрана търсете баланса , аз поне смятам че там е разковничето . Живи хора сме , нека не бягаме от природата си , въпроса е ексзистенциален ама нека да не се вземаме толкова насериозно. :bighug: :bighug:
-
Тази тема не беше моя - по един или друг начин се оправям с чувствата си, НО с оглед развоя
Силно и искрено искам да благодаря на Evro, Diva Roza и Jam -
МАЙКИТЕ, които се включиха в тази, вече не тяхна тема, но помнят ...
Бях наясно със себе си какво точно ме жегна, когато тия дни видях своя съученичка, бременна с третото си дете ... по една или друга причина знам, че не е от безкрайната ми лошотия или липса на позитивно мислене.
Не коментирам дали това жегване щеше да е толкова краткотрайно, ако на въпроса какво ново при мен, бях й отговорила че съм майка, но бъдеща ...
та това е - благодаря на майките, които разбират ...
-
Мери, Мери, Мери!!!
Така се радвам, че и ти се появи в темата! Също и за Ефирчето!
Не изчезвайте за дълго, момичета! Много ми е приятно приъствието ви, защото внасяте емоционална уравновесеност и духовно спокойствие, което на мен лично много ми допада. Пазете се да сте здрави физически и душевно!
Не ми е удобно да питам как вървят нещата, но за всичко има време, така че и вашето ще дойде! А дотогава се радвайте на живота си такъв, какъвто го имате, защото вие и семействата ви живеете сега и днес и не бива да пропускате радостите на живота. Всичко останало ще си дойде на мястото! Но пуснете душите си да летят свободно и да пият от живота във всички останали негови измерения! А те не се малко! Мен поне това ме спасяваше преди (че и сега по други поводи).
Вярвам във вашата звезда!
А на Евро и благодаря, че внесе една много интересна нишка в разговора. Очевидно има неща, които трябва да бъдат изговорени, колкото и да боли от тях.
Всеки обаче си носи отговорност за неговата си психика и си знае колко тя може да понесе.
Хубав ден на всички!
-
Приемам иронията и шегата с (http://dl9.glitter-graphics.net/pub/498/498419jia2yluze7.png) (http://www.glitter-graphics.com)
Явно такива вълнения предизвиква едно по-различно състояние на духа на фона на душевното многообразие. :lol:
Живи хора сме, нека не бягаме от природата си...
Е, аз се опитвам да направя точно това. Какво да направя кат окритерия ми е по-различен. И...не се вълнувам от канони и светци.
Да, наистина е трудно да го постигнем това бягане, ама нали точно това обсъждаме и търсим разковничето на това как да се почувстваме по-добре в една неизбежна обстановка, защото очевидно е, че ни боли.
Разбрала съм, че всяко нещо изисква усилия а не просто да приемем факта от природата си. Не, че няма да работи и това но ние нямаме полза, защото още по-зле се чувстваме.
Аз като вас съм преживяла всички тези борби... Но в момент, в който картината ( за мен )не изглеждаше вече като крив образ в огледало, намерих своята свобода.
...въпроса е ексзистенциален ама нека да не се вземаме толкова насериозно.
[/b]
Наистина модерен израз но би вървял в едно риалити шоу а не в реалния живот.
Достатъчно сериозна е темата, за да говорим с клишета.
Фуси, Ефирче, много ми харесват цитатите!
-
Приемам и двете позиции с доверие , живота е суров учител , просто едните , по-добрите , тези които честно и открито заявяват , че се радват на чуждото щастие са малко по-напред с учебния материал - нека им го признаем , какво толкова , ама момичета внимавайте че да не вземат да ви канонизират , шегата настрана търсете баланса , аз поне смятам че там е разковничето . Живи хора сме , нека не бягаме от природата си , въпроса е ексзистенциален ама нека да не се вземаме толкова насериозно. :bighug: :bighug:
Исед, приемаш ги с доверие но дали и аз "неправилно" разбирам иронията към тези вторите "по-добрите" към които сама се причислявам.
Няма нужда от такова снизхождение, а и както вече стана ясно, никой не очаква всички да сме еднакви. И няма нужда някой който не ме познава да се опитва да ме определя само защото немога да почувствам същото като него.
Чувствам се свободна и лека и напълно в мир със себе си още преди 7-те ми последни месеца, без да претендирам да съм напред с материала или да търся канонизиране. И ей така от нямане какво да правя ще споделя, че със сигурност не съм по-добра от тези , които ги боли когато видят бременни жени или с деца. Не се стремя и да бъда. Аз съм такава каквато се виждам в огледалото. Понякога се харесвам, друг път не, но съм аз и не съдя различните от мен, напротив уча се понякога от тях.
Лек ден.
-
Тази тема стана дебела като "Война и мир". :lol:
Съзнателно ли търсим поводи да да се разграничаваме и "дракаме"?
Нормално е да сме чувствителни, но с това задълбаване в тематиката, какво се опитваме да направим? Да се изпокараме ли? Да намерим отговора на Големия въпрос ли? Нали знаете - отговорът е 42.(Справка "Пътеводител на галактическия стопаджия") :wink:
Сега, да не остана единствената, която не се е записал ав темата, та да си кажа и аз.
Нормално е някой да го боли, друг да се радва, а трети да е безразличен към дадена житейска ситуация.
Всички сме хора и реагираме според конкретното си емоционално състояние и според обекта, на който реагираме.
С риск да ме приемете за буца лед - аз нито се радвам особено, когато разбера или видя някоя бременна(изключвам най-близкото си обкръжение, защото те или са малки за деца или вече децата им са в прогимназията), нито ми идва да плача.
Ми, това е животът - едни се раждат, други умират, всеки има грижи и радости.
Околните дали се замислят за моите проблеми и радости, ако не си търсят повод за клюки?
Сигурно е имало моменти, когато ми е било драго да видя коремчетата на познатите ми, /друг е въпросът, дали съм намирала адекватни теми за разговор с тях/, или съм се дразнела от бременните по улиците, но това е било отдавна.
-
Така се радвам, че и ти се появи в темата! Също и за Ефирчето! ...
А на Евро и благодаря ...
Рози :D заради теб, цитираните, и други сърцати момичета си струва ежедневното надникване в любимия форум :wink:
Понякога и писане, но при мен муза не вирее :D
alia_alia,
приятно ми е :D, втора буца лед, готови сме за коктейл ...
Не мога да си кривя душата, че никога не съм се прехласвала по бременни, намирам го за част от пейзажа ... виж на бебета се радвам :D
-
Ще се включа и аз в това словоизлияние!
Сигурно започвам да затъпявам с годините, но наистина не мога да разбера защо се изписаха толкова страници и за какво все още продължава да се къдри тази тема.
За това, че едните се радват на бременни, а другите не...или просто се бориме да спечелим престижната форумска награда "Чукчи писател" :lol:
Аз понякога се радвам на бременни, понякога не - всичко зависи от състоянието ми в момента, което така или иначе не е константна величина. И да ви кажа честно изобщо не се замислям дали съм грешна или колко точно орела имам над главата си - просто съм това, което съм.
По ирония на съдбата една от моите колежки ( на която аз съм шеф ) забременя. В интерес на истината не ми стана особено приятно, но си помислих, че така или иначе живота не е поемал ангажимент към нас да ни направи щастливи, така че ще го преглътна някакси. Въпросната колежката спазваше стриктно всички суеверия включително и ревностното пазене на тайната, че е бременна. Поне така аз си мислех! Оказа се, че всъщност пази тайната главно от мен – бездетната, явно от суеверие да не попреча дори и имагинерно на бремеността и, независимо, че аз като неин шеф е задължително да бъда информирана, най-малкото, за да и намеря навреме заместник, реорганизирам работата и т.н... Е, тука вече побеснях, без да ме интересува изобщо дали е бременна или не и как точно изглеждам в очите на колегите си ( бездетната злобна шефка погнала горкото бременно момиче ) и теглих едно словоизлияние, което можеше да разплаче и дете във майка...Със сигурност в гамата от чувства и мисли тогава водещ едва ли е бил интереса на фирмата и загрижеността към работата на колегите. Били са моите чувства, наранена бях и не го скрих, не ме интересуваше как точно съм изглеждала в очите на всички....никой не е идеален, защо точно аз трябвше да бъда? Както се казваше в един малко тъп филм – нищо друго вече не ми остана в този живот освен да бъда bitch…Мина време, тя дойде да ми се извини – незнам колко искренна е била, но така или иначе на мен вече ми беше преминал пороя от чувства, завладял тогава душата ми и от този момент до края на бремеността и искрено и се радвах (факт). Сега я чакаме да роди и наистина чакам с нетърпение този момент, колкото и невероятно да ви звучи, аз дори самата не мога да се позная.
Сложно нещо е човешката душа, особено наранената женска...
Обичам ви момичета – всички :bighug:
-
Стоя пред компютъра с отворена уста и не мога да повярвам , че няколкото реда, които написах предизвикаха такава реакция.
Скъпи , обични момичета не , че винаги съм била правилно разбирана ама къде видяхте иронията и кога доловихте снисхождението..........
Исках само да споделя как се чувствам и аз , и че за мен пътя е да гледам по леко и философски на въпроса "добра ли съм или не ако не се радвам на чуждото щастие"
Бях напълно добронамерена ,вярвям че сте добри и искренни, та аз понякога направо ви обожествявам.
Не знам дали трябва да се извиня за нещо ...ама май да , от вашите редове струят накърнени чувства а пък последното нещо , което съм целяла е това.
Простете ми ако неволно съм ви засегнала!!!
Не случайно ми допада сентенцията "пътя към ада е осеян с добри намерения"
п.с
Дари и за клишетата ме извини!
-
Деси, разбира се не тая лоши чувства към никой писал тук.
Всичко изписано тече в хода на виртуалия ни разговор. Вероятно доста на сериозно изтълкувах поста ти и не съм доловила правилното послание.
Не се чувствай наранена, не това е била и моята цел.
-
Геритта2002, къде си бе, чедо?! Кискаш ли се отстрани?! :D
-
А не , не се чувствам наранена , стана ми малко криво , то няма как да ти стане хубаво ако не си правилно разбран.
Шегичката с канонозирането май беше малко недодялана ама единственото нещо , което имах предвид е да не изпадаме в крайности.
Карай да върви...... това са рисковете на живото предаване :D
п.с
Хубу само си чета , къде намерих да се обадя :D
-
Момичета, момичета.... много от вас започват с въпроса "защо се изписаха толкова страници?", "какво толкова има да се каже?"..... и веднага след това, сами те споделят нещо (мнение, опит, чувство) което си заслужава да бъде написано и прочетено. Ето, това е отговорът. :D
Не случайно темата стана толкова страници - ако беше скучна, щеше сама да е "увяхнала" отдавна. Няма идея да се разделя или променя и се надявам да не секва скоро, защото аз лично ви чета с много голям интерес (и очевидно още поне 1000 човека като мен :wink: ).
Затова искам да се обявя най-официално против всякакви призиви "всичко е казано, дайте да не пишем повече", които прозират тук-там из постовете! :balk_77:
Е, това беше повече на шега. А ако трябва да съм по-сериозна.... Мисля, че разбирам защо точно тази тема продължава да ни задържа интереса.
По някое време се появиха внушения, че ние се делим на две категории - "радващи се" и "нерадващи се". Просто и ясно... А всъщност има толкова много нюанси. Всяка лична история носи различно усещане за нещата, почти всеки пост дава различен поглед към темата. Реална граница и категории няма.
Опитите да се сложат категории се оказаха нещо полезно, защото май точно те провокираха толкова много различни мнения - някои намериха себе си в двете крайни "да" и "не", други не успяха да се поберат в дадената схема и решиха да изразят своята различност. Това направи темата така интересна.
Накрая ще кажа само, че завиждам на тези, които са намерили за себе си баланса (какъвто и да е той), защото аз все още се лутам и понякога не разбирам собствените си чувства. Успокоява ме това, че сред вас (точно в теми като тази) откривам и други такива, като мен. :flower:
-
Исед, аз също не съм целяла да те обидя и явно не съм разбрала правилно "тона" на написаното от теб за което се извинявам:)
Лека вечер:)
-
Лиско всичко е O.K , поздрави компанията :D
-
Аз нещо се поизгубих тея дни а и вие съвсем насериозно сте навлезли в нападки и спорове.То иначе май няма да е интересно четивото.Да ви споделя какво ми се случи вчера.Съвсем неочаквано ми се изтъпанчва напреде ми един семеен познат и не знам как е научил че вече нямям никакви тръби и с цялата си наглост(поне на мен така ми прозвуча)ми казва:Е сега как се чувстваш като вече те тресе критическата :bonk: Поне каза ще си правите спокойно кекса и няма да имате притеснения от изненади.Боже боже докъде водело човешкото невежество.А аз такива очи ококорих че не успях да му отговоря нещо.Вдруги случаи винаги съм отреагирвала но този път и за мен беше изненада че ме е настигнала"критическата".И си блъскам главата и не мога да схвана защо се обаждат там където не им е мястото и най-вече по компетенцията.А лично неговата жена я оперираха от рак на матката точно след раждането та детето им и той толкова се кахъреше че си остават с едничко.И си мислех че е запознат с това нещо.А и той много добре ни знае болното място.Вече май нищо няма да ме учуди на тоя свят.
-
Zuzuni, аз мисля, че такива истории е по-добре да се забравят възможно най-бързо... (даже ако е постижимо, на секундата ;)), да не се концентрираме върху тях, да не им обръщаме особено внимание... Няма смисъл - ти не можеш да носиш отговорност за невежеството на някои други около нас... Ако казаното не е от близки хора, просто това не са важни неща..
На мене за щастие досега не ми се е случвало, да попадна в такава ситуация... и не знам, как бих реагирала... Но предполагам че дали ще подмина зависи от това, от кого точно получавам подобна изненада... Така или иначе едно е сигурно - не си заслужава, да занимаваш мислите си дълго време с подобни неща... Те нищо не ни носят...
А ако ни се иска, да не получаваме неуместни коментари за едно или друго, винаги има начин, да покажем, колко е излишно... ;)