www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: Nadejda* в Ноември 17, 2008, 23:30:24 pm
-
"Инстинктът на котките е да драскат, на змиите да хапят, на хората да говорят. Не можете да спрете хорската мълва, но можете да спрете негативната емоция от нея"....
Нещо подообно прочетох в книга, в която се обясняват начините за преодоляване на стреса породен от борбата със стерилитета. Аз питам как да спра мисълта?
И друго съветват "Съберете хората, които ви създават напрежение и им обяснете как се чувствате и през какво минавате. Така ще спрат намеците и неумесните приказки".
Споделих си мъката на човек, който смятах, че ме разбира.
Единственият човек, извън обсега на хора с фертилни проблеми.
Знае за мен почти всичко- процедури, въления, крах и ново изправяне.
Вчера ми каза, че е бременна. С широка усмивка на лице и фокусиращ поглед. Не си мръдна погледа от мен през цялото време. Следеше всяка моя реакция, дума, жест. След което ЕДИН час ми обясняваше за новото си състояние без аз да задавам въпроси.За бъдещите планове, за името за всичко, което я вълнуваше. На изпращане се разкопча, да ми покаже корема си.
В книгите пише друго. Аз се почувствах смазана. Спах на пресекулки през нощта.
По принцип имам бременни приятелки, с които не съм споделяла нищо, но те явно се досещат и не питат нищо, не се и оплакват пред мен. Излизам с тях - на кино, на покупки, дори, за новите си килограми.
Искам да попитам как е възможно умен човек (за такава съм я смятала) да си покаже новите обувки на човек без крака и да обяснява 1 час колко са удобни?! И как да спра негативната мисъл, която убива.
Тежи ми. Много ми тежи.
Възможно е да реагирам бурно. Възможно след ден, два или три да преглътна.
В момента тя е извън списъка ми с приятели.
-
Това го изпитах миналата година. Сега въпросната дама се радва на малък юнак. Знам какво ти е в момента, но повярвай ми, само времето лекува. Сега отново сме заедно и се радвам на малкия, защото не мисля, че това, че имам проблем ще ме дели час след час от приятелите ми. всеки разбира нашите проблеми различно, без да осъзнава психическата страна, финансовото ни положение, дерзанията, мъките и безсънните нощи.заеми се да се занимаваш с нещо различно от обичайните до сега неща, отдай се на предстоящите коледни празници и съм сигурна , че след време ще промениш гледната си точка към ъпросната дама. желая ти късмет и вяра. успеха е пред нас.
-
Благодаря ти,
Аз също много се радвам на дечица. На близки (ходя по магазините купвувам, радвам се)и на не толкова близки.
Дано времето да лекува.
Като, че ли нещо се пречупи в мен този път. Не очаквах очаквах толкова подробности.
-
С широка усмивка на лице и фокусиращ поглед. Не си мръдна погледа от мен през цялото време. Следеше всяка моя реакция, дума, жест. След което ЕДИН час ми обясняваше за новото си състояние без аз да задавам въпроси.За бъдещите планове, за името за всичко, което я вълнуваше. На изпращане се разкопча, да ми покаже корема си.
Заради това и аз бих извадила човек от списъка с приятели. Не може да ми бъде приятел, който демонстрира превъзходство по този начин. Явно няма нищо друго, с което да те превъзхожда за да използва този начин и тази ситуация за да си избие комплексите. Защото ти ще станеш майка, но тя дали ще се промени. Тези неща не се учат в учебниците, те са си в човека.
-
Аз много често съм се питала, защо много хора постъват така с нас. Стигнах до две заключения, които са по-позитивни. Останалите, негативни не ги броя, те са толкова много, ако иска някой да нарани другия. Говоря за тези хора, които са ни приятели, много близки или роднини, тези които най-добре би трябвало да ни разбират. А точно те понякога са твърде жестоки. Та изводите ми са два, ако те не искат умишлено да ни наранят, тагава какво:
1) Ами те не се усещат, запленени в своето щастие, в своята радост, просто като на приятел си изливат всичко пред нас, без да съобразят нашето положение и чувства. Това го наричам аз липса на такт.
2) Те си мислят че ако споделят това с нас, ние ще се радваме, ще се радваме на тяхното щастие, защото са ни приятели, защото ние след като нямаме свои, би трябвало да се радваме на техните. Би трябвало да се радваме за тях, за това че са щастливи, за това че не са "болни" или "ялови" като нас. Това го наричам - егоистично поведение.
До този извод съм стигнала, без да се хваля, че мога да правя психологични портрети на хората.
Ние сами трябва да изберем нашето поведение спрямо такива хора, така че да не боли като общуваме с тях. Има и други начини - не се замисляш много какво говорят, не го приемаш на дълбоко, забравяш. Или спираш да дружиш с тях. Но с това последното, те знаят че са победили.
За всички други, които умишлено искат да ни наранят, не си струва дори да споменавам за тях в този форум.
-
Радва ли се твоята близка (на бременоста си), или злорадства (на проблема ти)?
Обича ли те , или изпитва неприязън?
Ако е второто , поднасям й моите съжаления (низостта е привилигия на комплексираните хора)!
А ти бъди благодарна на мига , в който си прозряла истината, заключи вратата към нея и й пожелай цялото щастие на света!
Не отдавай нито квант енергия , на тези отношения , вземи си само поуката от тях и дерзай , пречистена! :D
-
Докато ние се борехме за дете, моя приятелка беше забременяла с трето. Дни, след като ми се похвали с новината, дойде да ми се извини, ако ме е наранила по някакъв начин, защото й е станало много мъчно.
-
забелязала съм, че има хора, които се нуждаят постоянно да натрапват успеха и щастието си на околните. някак си, като че ли няма да е пълен успехът им или няма да са сигурни, че са наистина щастливи и доволни, ако не се "изфукат" пред другите за него. това е егоистична реакция и е техен проблем, не твой. действително, това дразни, дори и когато няма за какво да се чувстваш непълноценен пред тях. но когато осъзнаеш, че ТЕ имат проблем, а не ти - нещата с отреагирането се подобряват.
не става дума за злоба или нетактичност. просто за форма на егоизъм.
махаш с ръка и отминаваш.
-
Хайде и аз да споделя - дълго време мълчах. И една от мойте най-близки приятелки ми сподели за бременността си в деня когато на мен ми прекратиха стимулацията, тъй като не бях произвела нито един фоликул, когато след супер силна стимулация бях стигнала до никъде в нищото,........същия този ден в който се бях сринала тотално, как можа даже да не изчака 1 седмица, 1 месец....незнам кое ме заболя повече...дойде ми много в повече...дори самата аз се обвинявах, че съм егоистка защото толкова ме заболя от новината.
Тя всеки ден виждаше торбата с инжекции, които си слагах, всеки ден ми съчувстваше безкрайно, но това не и попречи и за минута да се замисли преди да ми каже...или по скоро - кога да ми каже!
Все още ми е приятелка, сега започвам да се замислям дали е така....
-
Танита,по-добре ли щеше да ти стане ако приятелката ти не беше споделила с теб?
Аз лично се почувствах страшно засегната,когато преди няколко месеца сестра ми изчакваше да сподели с мен,защото съм щяла да се разстроя.Кой момент е подходящ според вас да се сподели тази радостна новина?Или да изчака докато и аз стана мама и тогава да ми го покаже?Това е събитие,което трябва да бъде споделено!Чакам деня,в който ще мога да тръгна по улицата и да изкрещя на всички че съм бременна!
И няма да ме води нищо друго освен щастието...
-
Аз пък, ако случайно забременея някога няма да крещя от радост пред света, не смятам че с това щастието ми ще стане по-голямо,то така или иначе ще бъде прекалено голямо, ще ми стига да се радвам с най-близките си хора, а към всички мои приятелки, които не са имали щастието да станат майки ще бъде много много тактична....
Това, разбира се е моето мнение, не го натрапвам на никого!!!
-
И аз съм преживявала същото.И на мен най-добрата ми приятелка ми каза ,че е бременна с второ дете точно след като видях и й казах за нулите на кръвния си тест след 3-то ми неуспешно ИКСИ.
Такива са хората-егоисити.И наистина като че ли мислят че ни превъзхождат само защото не са ималли проблеми със забременяването.
Колкото и гадно да звучи-аз вече се радвам само на забременели момичета от форума,за които знам какво значи това.
-
Ох не знам,мисля, че въпросната приятелка е от така наречения садистичет тип.няма кво да си кривим душите има хора, които се хранят с болката на другите.ако трябва да бъда напълно откровенна и на мен се е случвало да изпитам тази отвратителна себична радост от неуспеха на някой друг.това беше отдавна но мисълта, че злобата ходи по хората не ме е напускала.от тогва не сам изпитвала подобни чувства щото съм ги осъзнала но колко са такива като мен......?В стермежа си да бъда над "тези неща" допусаках дълги години една "приятелка" да ми трови душата/след споделянето на проблема,след като напипа слабото ми място/.Няколко приммера , от най-невинните-
при тридневно закъснение на цикъла споделям, че може би съм забременяла-от кого бе Деси/с учудване,недоумение-ние сме с мъжки фактор/ или пък "ти не можеш да разбереш ти нямаш деца".Ново жилище-наше"добре че го взехте това апартаментче , че тъй като глдем това ще е единственото нещо което ще оставите след себе си".Разкарах въпросната персона от живота си но да си кажа правичката заслужавах медал за канско търпение, но нали съм над "тези неща"......Не съм светица , човек съм,всичко хубаво и лошо ходи по-мен.Хич не си падам по определението"те са жалки и по-нещастни от нас,пълни са с комплекси"Ако почувствате, че някой иска умишлено да ви нарани-по надалеко от тях.Аз лично ги наричам кучки и ми става по добре :D
-
Аз поради тази причина,мили момичета,не споделям с никой когото познавам или смятам за приятел - за да не могат да ме наранят,па било то и неумешлено.На подмятанията от сорта "Какво става,няма ли да правите вече второ дете?" отговарям,че още не съм решила дали искам.А те и идея си нямат,че само за това мисля и вече съм тръгнала по мъките,защото то все още не става и не става...А го желая повече от вичко!!!Не знаят и не могат да ме наранят!Споделям само тук във форума,защото съм сигурна,че тук ще срешна само разбиране и съпричастност и няма да бъда наранена.Всички ние най-малко от това имаме нужда-да бъдем наранявани и нападани.НЕ!!!
Желая много сили и кураж на всички Ви и всяка от вас да гушне скоро своето бебе!
-
Ised, миличка.... :hug2: :bighug:
-
ЕЕЕЕЕЕххххх какво да ви кажа милички... незнам защо е така. В смисъл защо хората са такива.
Баба и мама казват за такива хора... майка раждала ли ги е...
Аз честно си казвам не за първи път - имаше период, в който изобщо не се радвах нито на бременни, нито на малки деца. Не само че не се радвах, ами ужасно ме болеше...след това се чувствах звяр... ама това е положението. Не съм добър човек явно.
Толкова боли от такива неща.... толкова боли. Винаги когато прочета такава тема си спомням за всичко, сякаш е било вчера. Нищо не мога да ви кажа, което да ви утеши. Мога само да ви прегърна за кураж и да ви кажа, че жена, която иска да има дете с цялата си душа е обречена да бъде майка. Убедена съм в това. Някои от нас обаче трябва да минат през ада за да постигнат мечтата си. И това не знам защо е така..
-
Има доза истина във всяка дума, която сте написали. Всички възможности, които сте изброили ми минаха през главата- навързах ги със ситуации. Това момиче няма много приятели тук и аз се опасявам, че няма как по друг начин да обяви за радостта си - вече 4 месеца.
За съжаление първоначалната ми реакциия е това.
Мислех си даже да 'и се обадя и да 'и кажа, че ме е заболяло и ако тя се замисли е възможно да не нарани и друг човек в моето положение. Фактът, че тя знаеше за моите процедури ме кара да се спра, защото мисля, че тя все пак не е глупава. От нея съм чувала успокоителни думи.
Съпругът ми казва "забрави - ние имаме планове и правим всичко, което трябва да се направи. Игнорирай ако трябва и без това се виждахте рядко напоследък".
....
Хапливка, ами аз си мисля, че не става въпрос за криене, ами за такт, когато се споменава подобна новина. Думи като "Деси/Надя/Ваня.... виж сега, знам, че с Иван/ Петко/Стоян се борите отдавна за дете, не искам да те нараня, но искам да споделя с теб, че при нас се получи. Искам да знаеш, че те разбирам и че можеш да продължаваш да споделяш с мен. С теб съм." Или нещо такова. Ама кореми, признаци, болки в гърдите... как да кажа. Пази ги за себе си. Не е нужно.
....
Благодаря ви много и от сърце. Уроците, които ще научим ще са много и незабравими -видно е.
Прегръщам ви силно. И борещите се и незабравилите.
-
И аз съм преживявала същото.И на мен най-добрата ми приятелка ми каза ,че е бременна с второ дете точно след като видях и й казах за нулите на кръвния си тест след 3-то ми неуспешно ИКСИ.
Такива са хората-егоисити.И наистина като че ли мислят че ни превъзхождат само защото не са ималли проблеми със забременяването.
Колкото и гадно да звучи-аз вече се радвам само на забременели момичета от форума,за които знам какво значи това.
Толкова познато ми звучи. Миналата събота разбрах за поредния си неуспех. Не мога да опиша какво ми беше. В същия ден нашите съседи, по точно майката на съседчето ни се похвали, че ще става баба. Аз не реагирах, защото бях още в шок на моя негативен тест. Тя знае за нашите ходения по София и за двегодишната борба, на продължи да говори за това как дъщеря и успявала мнаго бързо в живота - миналата година завършила училище, сега ще става майка, а такива като нас на по повече от 30 години нека се помайвали. Отвратително беше. Истината е че изобщо не се зарадвах на тяхната радост, колкото и да си давам сметка че това се описва като егоистично поведение, това е...не мога да си променя емоциите...иначе би било лицемерно от моя страна...А като си помисля през последните дни има толкова бременни момичета от инвитро и толкова им се радвам, просто знам какво означава това за тях...
-
Наистина най-боли, когато те нарани човек, който знае за проблема, с когото си споделил. Опитвам се да не обръщам внимание на тези, които уж не са се усетили и по някакъв начин са ме засегнали. Но хора, които знаят и хоп, ей така неволно си подхвърлят неуместните приказки, е няма как да не си помисля какво изобщо ме свързва още с тях. Личи си, когато някой постоянно и целенасочено ти говори за нещо, което знае, че на теб години просто не ти се случва...Или пък понякога си мисля, че аз прекалено драматизирам, защото съм чувствителна. Факт е обаче, че в събота, когато разбрах, че поредната ми приятелка е бременна, очите ми се насълзиха, но не от радост, че тя е бременна...И сега докато пиша се замислям колко абсурдно е всичко това, но се случва на определен етап на всяка една от нас.
-
Толкова познато ми звучи. Миналата събота разбрах за поредния си неуспех. Не мога да опиша какво ми беше. В същия ден нашите съседи, по точно майката на съседчето ни се похвали, че ще става баба. Аз не реагирах, защото бях още в шок на моя негативен тест. Тя знае за нашите ходения по София и за двегодишната борба, на продължи да говори за това как дъщеря и успявала мнаго бързо в живота - миналата година завършила училище, сега ще става майка, а такива като нас на по повече от 30 години нека се помайвали. Отвратително беше. Истината е че изобщо не се зарадвах на тяхната радост, колкото и да си давам сметка че това се описва като егоистично поведение, това е...не мога да си променя емоциите...иначе би било лицемерно от моя страна...А като си помисля през последните дни има толкова бременни момичета от инвитро и толкова им се радвам, просто знам какво означава това за тях...
Е как да се зарадваш на така поднесена новина и то обилно гарнирана с откровенно злобни забележки. Не е в тебе проблемът, а в нея (повтарям някой, който писа вече).
Смятам, че в това е ключът - как ще ти го поднесе съответната приятелка - дали ще е добронамерено, тактично или ще ти даде да разбереш, че за нея всяко човешко същество се редуцира до това дали ще успее да бъде родител.
-
Забременях през юли 2006, 4 ин витро процедура.
През септември, брат ми и половинката му казаха на семейството, че очакват рожба, беше забременяла в края на август, след " пазене " и непланирано.
Всички бяхме невероятно щастливи. Смятах, че е голяма милостта за нашето семейство да имаме две бебета.
Щастието за мен и съпруга ми беше твърде кратко.
В 22 седм. аборт по медицински причини. Болката беше невъзможна, толкова чаканото и желано бебе ...
Не зная дали някой е преживявал такова решение, не е минал ден, в който да не мисля.
Няколко месеца след това заминахме за Норвегия, музиканти сме, тогава бяхме с още едно момиче (тя знаеше с подробности за всичко, което се случи с бременността ми. Не съм и споделяла, стана свидетел по стечения на обстоятелствата ). Непрекъснато ми повтаряше колко аборта е направила и, че не може да понася деца. Иронията е , че и тя е майка, че и тя е забременяла " по грешка" и разбрала чак в 5 месец на бременността си.
Напуснахме групата по средата на турнето. Разбира се проблемите между нас се задълбочиха и със съпруга ми решихме, че тези хора не ни заслужават.
2008год. септември за поредната ин витро процедура, отседнахме у дома брат ми, за да не пътуваме 450 км. Те ни поканиха.
За мой ужас един ден ми се каза колко нежелано дете е племенницата ми и как ако е имало възможност да се избира, щяло да се предпочете да не е родена.Разбира се коментара не беше на брат ми. 8O
Не е необходимо да си много интелигентен, за да видиш, че аз и съпруга ми обожаваме детето.
Не е необходимо да си интелигентен да разбереш колко болезнена тема е за нас, още повече ако си свидетел на цялата болка а също си свидетел и на болката на собствената си леля, която също " Не може да има деца. "
Превъзмогнахме цялата обсурдна ситуация и реших, че ще забравя а тя се извини.
Взех решение за себе си, че ще " пропусна " поканите за гостуване дори, и когато ще ни е необходимо. Добре, че има хотели на тая земя. :D
Но...
Дойдоха на гости у майка ми и... Чух същия коментар, само, че вече казан на майка ми... Е това вече не успях да преглътна...
От двете абсурни ситуации направих извод за себе си, че хората използват " предимството си ", за да манипулират.
Дони е права, че няма друт начина да те превъзхождат и те нараняват абсолютно съзнателно и целенасочено но винаги има някаква цел зад това решение. А именно да наложат своя контрол.
Не ми се изпада в подробности на фона на какви размишления стигнах до тоя извод но и при двете ситуации стигнах да два абсолютно еднакви извода.
Хората, които не ни обичат но са лицемери и ни повтарят точно обратното ни нараняват, за да могат по някакъв начин да се наложат в живота ни и да ни контролират.
Добрата новина е, че всичко зависи от нас и ние определяме границата на тези взаимоотношения.
-
Deep, напълно подкрепям мнението ти! :balk_602: :hug2:
-
Deep... понякога се чудя дали уроците ни не са прекалено жестоки.
Съгласна съм с теб, че ние сме хората, които определяме границите на тези взаимоотношения. Моето решение вече е взето.
Не искам да бъркам в раната ти, но каза ли нещо на тази "майка"?
-
Не искам да бъркам в раната ти, но каза ли нещо на тази "майка"?
Nadejda*, думи, думи... колко са важни и силни, когато градим човешки взаимоотношения с любими хора, приятели и колко са слаби и нелепи, когато трябва да обясняваш на някой една такава ситуация.
Каквото и да кажа няма да има стойност и смисъл за нея до момента, в който живота не я научи на своите безкромпромисни уроци.
Моля се, това да и се случи по най-безболезния начин, защото " шамарите " на живота болят по някога... непоносимо.
Разбира се не съм от хората - " мъченици " ( имаше период от време, в който много усърдо работих по този въпрос и имах известни успехи, но накрая осъзнах, че това не съм аз и не е в характера ми. ) и безкрайно дълго не позволявам на някой да се гаври с чувствата ми.
Но както ти казах... Дано съм била разбрана.
Според брат ми: " Совите не са това, което са. " Дано е прав, той я познава повече!
Използвах тази метафора от любим мой филм от преди доста години, пасва прекрасно на ситуацията.
-
Deep, аз мисля да говоря с нея. В прав текст ще изразя неодобрение по повод създалата се ситуация и ясно ще дам да се разбере, че подобно поведение няма да толерирам.
Възможно е да се замисли, твърде възможно е и да не се.
Аз, при всички случаи, желая да си спестя негативни емоции от тази посока.
-
Nadejda* , мисля, че си взела правилно решение. Все пак ви свързва приятелство, което предполагам сте градили с години.
При нас ситуацията е различна, аз не съм длъжна да харесвам хората, които споменах по-горе. :)
Успех и се надявам твоята приятелка да оцени жеста, който и правиш с този разговор!
-
Deep, съвсем не ми е най- добрата приятелка. Аз споделих с нея, защото смятах, че е разумна и ме разбира.
Правя компромиси, защото смятам, че моето мнение не е задължително да бъде вярното, нооо тя прекали.
Миналата година ме изпързаля много неприятно на един концерт и аз почти затворих вратата към нея. После реших, че не си струва.
Ако се наложи този път ще я затворя окончателно.
-
Мили момичета, темата е безкрайно тежка и болезнена. Споделям с вас аз от какво се почувствах наранена. Моите най-близки приятелки не ме поканиха на святите празници на децата си - 40 дни и прощъпулник. Веднага ги оневиних с мисълта, че са го направили, за да не ме нараняват, знаейки за борбата ми за детенце. После си казах - ами ако не е така? Ако страдат от някакви глупави суеверия да не им бъде погледнато детето с лошо око и т.н...Най-накрая ми се усмихна най-голямото щастие - дългогодишната ми борба за дете се увенча с успех и...вече не ги оправдавам! Защото аз имам близки жени с дългогодишен стерилитет и не ги изключвам от никакви празници на детето! Целенасочено, умишлено. За да не ги наранявам. Не искам да е така, но ми става все по-болно...
-
мисля, че на всяка от нас и се случи някоя нетактична или просто злобна жена да и се исфука с "големият успех" на случайната и бременност....дори и тогава когато знаят за нашия проблем или просто могат да се досещат ,че след толкоз години брак нещо не е наред при нас и затова бебето закъснява :oops:
Да, но на земята има какви ли не екземпляри и някоя може да те наранява с нетактични коментари съзнателно както и несъзнателно :?
В описания случай от Надежда става въпрос за чисто злобна по природа жена от горе на всичко с големи комплекси :(...аз ги наричам ТРЪТКИ такива екземпляри неспособни да се реализират по друг начин и хитри жалки същества....крайнасметка е по-леко да седиш с краката нагоре и да се реализираш като гестанционна.....не бих я наричала жена или майка :oops:,защото на мой ред ми писна от такива ексемпляри способни само да обиждат нарочно другите, на които съдбата им резервирала трудния път към мечтата да станат майки :oops:писна ми от такива и въобще не давам вече обяснения защо съм спряла да им отговарям на "добър ден", телефони или е-майли....а когато настояват просто им отговарям,че освен че не заслужават,ама и си го просят и без да ми мръдна окото им обяснявам, че не желая повече да общувам с безмозъчнни трътки и нека сама да се досети защо не желая :oops:....да са живи и здрави и да родят здрави и хубави дечица,които да си ги оглеждат тъка както могат....защото да си родител не означава само да раждаш, а трудното после идва и аз не знам дали всяка трътка е способна да оглежда едно човече тъка ,че после той да стане личност :?.....
Има и други жени или бабички :lol:,които се усеща ,че не искат съзнателно да те нараняват ,но просто са нетактични или любопитни :lol:На тези не им сърдя,даже са м симпатични,но винаги отговарям стандартно: Божа работа е :lol:
пожелавам ви здраве и късмет ,както и да не се наранявате толкоз лесно от такива същества...нещо не мога да ги наричам жени :oops:
нека всяка от вас да осъществи мечтите си! yahoo_17
-
За мой ужас един ден ми се каза колко нежелано дете е племенницата ми и как ако е имало възможност да се избира, щяло да се предпочете да не е родена.Разбира се коментара не беше на брат ми. 8O
Не е необходимо да си много интелигентен, за да видиш, че аз и съпруга ми обожаваме детето.
Не е необходимо да си интелигентен да разбереш колко болезнена тема е за нас, още повече ако си свидетел на цялата болка а също си свидетел и на болката на собствената си леля, която също " Не може да има деца. "
Превъзмогнахме цялата обсурдна ситуация и реших, че ще забравя а тя се извини.
Взех решение за себе си, че ще " пропусна " поканите за гостуване дори, и когато ще ни е необходимо. Добре, че има хотели на тая земя. :D
Но...
Дойдоха на гости у майка ми и... Чух същия коментар, само, че вече казан на майка ми... Е това вече не успях да преглътна...
deep, прости ми, но не мога да не взема отношение, ти очевидно си много уравновесен и разумен човек... Но тази жена, снаха ти, направо ме изпълни с възмущение... Как може да говори така за детето си, сигурно и пред него, дори и да не е планирано! Да говори такова нещо пред близките на баща му? И едновременно с това да наранява поне 5 човека. Не завиждам на брат ти, мъчно ми е за това дете. Аз сигурно бих и отворила вратата, особено ако бях на мястото на майка ти, нека ми остави детето и да ходи да си гледа жалкия си живот!
deep, съчувствам ти на болката и ти пожелавам да бъдеш силна. Надявам се можеш да запазиш топлите си чувства и отношение към брат си и горкото детенце... А госпожата, естествено, не заслужава вниманието ти.
-
А какво ще кажете за това? Колежка на мъжа ми съвсем случайно се запознава пред лекарски кабинет с майката на моя приятелка. И от дума на дума правят връзката. Първият въпрос на "въпросната" колежка бил: "Те защо нямат деца?" 8O Представяте ли си?! Майката на приятелката ми, която знаеше, че имаме проблем, се възмутила и казала: "Имат много време пред тях, те ще си решат!" Значи няма да каже добра дума, а с нездраво любопитство бърка в раните на другите!
-
deep, прости ми, но не мога да не взема отношение, ти очевидно си много уравновесен и разумен човек... Но тази жена, снаха ти, направо ме изпълни с възмущение... Как може да говори така за детето си, сигурно и пред него, дори и да не е планирано! Да говори такова нещо пред близките на баща му? И едновременно с това да наранява поне 5 човека. Не завиждам на брат ти, мъчно ми е за това дете. Аз сигурно бих и отворила вратата, особено ако бях на мястото на майка ти, нека ми остави детето и да ходи да си гледа жалкия си живот!
deep, съчувствам ти на болката и ти пожелавам да бъдеш силна. Надявам се можеш да запазиш топлите си чувства и отношение към брат си и горкото детенце... А госпожата, естествено, не заслужава вниманието ти.
Оги, съгласна съм с теб.
По всяка вероятност си права какво би трябвало да е отношението ми към нея и то не само моето но и на цялото семейство но ако и ние реагираме така, тя няма никога да усети и разбере какво всъщност представлява истинската любов. Явно тя има нужда да се научи да обича, истински не егоистично.
Иронично е, че става дума за детето и въпреки очевидното, отхвърлям възможността да не го обича, някак ми се струва абсурдно.
Болно ми е, много лесно мога да приключа с взаимоотношенията ни и да и покажа
" Кой прав, кой крив " но това ще рефлектира първо върху брат ми и после най-вече на детето.
Ако си права, че съм разумен човек би трябвало да постъпя като такъв и намеря тънката линия, при която да не позволя да бъдем наранени отново а също и да запазя душевния комфорт на брат ми. Зная какво е да си между чука и наковалнята.
На първо време и казах тези думи да не ги чувам отново!
Също, взехме решение да запазим своята самостоятелност а не да остава с впечетление, че зависим от нейния дом. При следващата процедура сме на хотел.
-
На първо време и казах тези думи да не ги чувам отново!
...Болно ми е, много лесно мога да приключа с взаимоотношенията ни и да и покажа
" Кой прав, кой крив " но това ще рефлектира първо върху брат ми и после най-вече на детето.
Ако си права, че съм разумен човек би трябвало да постъпя като такъв и намеря тънката линия, при която да не позволя да бъдем наранени отново а също и да запазя душевния комфорт на брат ми. Зная какво е да си между чука и наковалнята.
Не знам как по друг начин може да се постъпи разумно! Свестен човек си, deep . Предполагам си наясно и с затова, че някои хора никога не успяват да се научат да обичат... Успех ти желая,deep !
-
Исам и аз да споделя в тази темичка. Ние сме сигурно фирмата с рекорден брой майки и бременни - вече са над 25 и това е 20% от персонала. Голяма успеваемост - няма две мнения (може би защото внасаме и презервативи :lol:). На някои се радвам, дразнят ме работещите, на които тъкмо изтича изпитателния срок и излизат в безкраен болничен.
Иначе в личен план най-близката ми приятелка роди и и беше трудно да ми каже. В крайна сметка и обясних, че много се радвах на щастието и. Роди се бебе и на сестрата на съпруга ми - второ момченце. Зарадвах му се, но още нямам сили да го видя. И още едно бебе се пръкна - първо за нашия приятел и трето за жена му. Заради подкани да и пипна корема и "колко много е пораснала" напоследък и с тях не се виждаме. Да са им живи и здрави обаче радостите. Мен по-скоро ме разтрои историята пред цяла българия на Тошко (филип) и от тогава предаването ми влезе в категория "негледаеми на всяка цена". Иначе най-близките ни знаят за проблема, но не ни притесняват. Но държат да знаят кога-какво за жокер.
Да се радваме на бебетата, които ни радват, а и на успелите мами. Нека се раждат българчета и да се възпитават от грамотни хора.
Малко дълго стана, но дано ме разберете.
-
Предполагам си наясно и с затова, че някои хора никога не успяват да се научат да обичат... Успех ти желая,deep !
Оги, така е, трябва да призная, че точно от това се опасявам. Но пък точно този факт ме стимулира да запазя себе си.
Само времето ще покаже.
-
За чука и наковалнята много можем да си говорим. deep ако брат ти разбира жеста, но е безсилен да просветли полвинката си, тогава всичко си заслужава повярвай ми.
Това е, докато съдбата не ги подхлъзне да паднат в нащата дупка и не изкатерят стълбичките самички с болката си, просто няма да разберат. Думите са си думи и колкото и часове човек да отдели за да просветли даден индивид, нямат стойност.
А за първите седем години и манията на хората да избиват комплексите си като нараняват и с усмивка гледат болката в очите на близките си просто няма какво да си говорим :( Незнам как могат да си го позволят. Малко срам трябва да има човек. Понякога може неволно да нараниш, но умишлено, не мога да разбера. :(
-
За чука и наковалнята много можем да си говорим. deep ако брат ти разбира жеста, но е безсилен да просветли полвинката си, тогава всичко си заслужава повярвай ми.
Това е, докато съдбата не ги подхлъзне да паднат в нащата дупка и не изкатерят стълбичките самички с болката си, просто няма да разберат. Думите са си думи и колкото и часове човек да отдели за да просветли даден индивид, нямат стойност.
А за първите седем години и манията на хората да избиват комплексите си като нараняват и с усмивка гледат болката в очите на близките си просто няма какво да си говорим :( Незнам как могат да си го позволят. Малко срам трябва да има човек. Понякога може неволно да нараниш, но умишлено, не мога да разбера. :(
Лиди, всички тези чувства и мисли преливат в душата ми. Аз не бих могла да го опиша толкова добре.
Вярвам, че един ден тя ще разбере.