www.zachatie.org
Семейство, дом и свободно време => На чашка кафе и на халба бира => Темата е започната от: zayak3 в Октомври 31, 2008, 11:14:52 am
-
Дентална фобия или панически страх от зъбари.
Всички си спомняме в онези соц. години, когато ни викаха през часовете за преглед и правене на зъби. Баш от това време си я имам въпросната фобия.
И така от 15 години си търпя болките.
Преди 5 месеца се престраших и си направих два зъба. Първото ми посещение беше с упойка и го изтърпях без проблеми. При второто никой не ме пита искам ли, не искам ли упойка и естествено изпаднах в истерия. То не беше треперене, то не беше прималяване, рев, хълцане,.....срам :oops:
Не потретих.
Днес имам час при нова зъболекарка и познайте как се чувствам от сутринта.
Една топка ми е заседнала в гърлото, една в корема и .....ми се плаче две не виждам... :balk_145:
-
Хей зай, а по-спокойно.
Отиваш, обясняваш си фобията, искаш си упойка и всичко минава леко.
Сато отидеш 1-2 пъти и видиш ,че не е страшно, фобията ще изчезне.
Не е приятно, ама нямам начин.
Усмихни се!
-
Ами Ине и аз такъв сценарий имам, ама няма кой да ме слуша.
Гледат ме ...и смятат, че е лигавщина.
А да не говорим, че има зъбари, които развиват теории, че упойка не винаги можело да се сложи..... Трябвало да се види степента на болката. Може и така да е....незнам, ама мен този вариант не ме устройва :(
-
zayak3, страх от зъболекари имат по-голямата част от хората, но някои имат наистина ужасяващ, панически страх и аз бях един от тях. Преодолях го с времето, благодарение на факта, че открих търпелив и спокоен стоматолог, който прояви разбиране и подходи с голямо внимание. И разбира се, благодарение на упойките, каквито дотогава никой не ми беше предлагал. Имахме да правим доста неща, първите посещения бяха стресиращи, но с всяко следващо се отпуснах.
Смених въпросният стоматолог, тъй като смених и местоживеенето, сега съм при друг, но факт е, че отидох за първи път при новият лекар спокойна. Ходя съвсем редовно на профилактично прегледи.
Стоматологията е толкова напреднала, има варианти за обезболяване и не е нужно да се мъчиш на стола. Ако някой се отнесе с насмешка и подцени страха ти - просто не ходи при него.
Трябва да преодолееш този страх, защото с неходене нещата се влошават.
-
zayak3 днес посещението при зъболекър не може да се сръвни с онези соц. год. за щастие! :lol: :lol:
Първо че има голямо разнообразие на зъболекъри и второ , че ако си готопва да платиш упойка нямат нищо против да ти я сложат :lol:
Много от зъболекърите са готови да успокоят пациента като им обесняват какво точно ще работи по въпросния зъб, което донякъде помага и човек се пристрашава.Но ако зъболекъря е някоя изнереевена пенсионерка тя допълнително напряга обсановката.
-
Мерси за куража момичета!
Отивам да се запознаем с новата зъболекарка. 8O
После ще пиша.
-
хайде нищо страшно няма има само въображение :lol: :lol:
хайде и пиши после колко си доволна :lol:
-
И аз изпитвам паническии страх от зъболекари също. До такава степен, че само при миризмата на стоматологичен кабинет ме побиват тръпки. В никакъв случай не съм пъзла, за много неща съм мъжко момиче и дори не се оплаквам никога, когато нещо ме боли нещо и т.н. - правя сравнение с останалите ми приятели и колеги. Може и да е от липса на опит дълги години - нямах до скоро нито една пломба, но миналата година вече се наложи - първа пломба на 35 г. Е, добре, че ми е позната стоматоложката, но така се изложих, не мога да отворя устата, не й давам да бръкне - голяма жена. Тя каза, че не е виждала такова нещо досега. Е честно на секцио с спинална упойка в пълно съзнание не съм се чувствала така както от вида на тая машинка на зъбара, честно! Предполагам, че при мен е някаква страхова невроза, защото в 5 клас една стоматоложка ми извади здрав вместо млечен зъб без упойка, е такава болка не съм изпитвала досега. После нямах глас от викане имах чувството че ще ми извади главата през зъба. Явно от тогава имам неописуем страх. Пломба с пълна упойка ще й кажа следващия път :)
-
Хихихи, и аз искам такааа.Пълна упойка и като изляза от нея-всички зъби да са готви.Имам сто и осемдесе кариеса , а от две години взех и да помъдрявам-че и то двойно. И сега ме е страх ако се наложи да си вадя мъдреците, че са ми разказвали такива страхотии.
Но , момичета, наистина трябва да си търсите внимателни зъбари. Тези , които не вярват и подценяват фобията ви, ги забикаляйте.Аз се вкочанявам направо от ужас.И без упойка никой не може да ми бръкне в устата.Никой!Да не говорим че и с упойка трябва време да ме убедят, че е подействала.Добре че ми е млад зъболекаря и много внимателен.И всеки път ми обещава че е хванала вече упойката :lol:
-
И мен ме е страх, обаче проблемът по-скоро е друг. Аз пък не давам да ми бръкнат в устата, защото започва да ми се повдига и повръщам :balk_145: Абсолютно невъзможно става да се работи!!!
За последно ходих на зъболекар преди 4 години. Първо ми направиха 2 зъбчета и след една година реших да отида на профилактичен преглед. Зъболекарката ме помнеше и освен това почти подскочи от радост, че нямам зъб за правене :)
В моя случай мисля, че и упойка няма да свърши работа, освен пълна, разбира се :oops:
Много е неприятно, неудобно и притеснително!
-
И аз изпитвам паническии страх от зъболекари също. До такава степен, че само при миризмата на стоматологичен кабинет ме побиват тръпки. В никакъв случай не съм пъзла, за много неща съм мъжко момиче и дори не се оплаквам никога, когато нещо ме боли нещо и т.н. - правя сравнение с останалите ми приятели и колеги.
Абсолютно, паническия страх от зъболекари е наистина проблем, а не треперене и глезене за щяло и не щяло. При мен се изрзяваше с много силно сърцебиене и прималяване, и абсолютно вцепеняване. Като си сменях стоматолога, първия път, сядайки на стола, като ме попита дали ме е страх, му казах, че предпочитам сега веднага пак да отида и родя (нормално, без упойка), отколкото да бъда при него и изобщо, ама изобщо не се шегувах.
Това е както някои имат панически страх да им вземат кръв.
-
Здравейте на всички тук. Случайно попаднах на темата. Аз лично нямам фобия от зъболекари, но познавам зъболекар, който работи с хипноза и при когото пациентите ходят без страх след първото посещение. Запознах се с него докато се обучавах в хипноза. Той ни чете лекции за хипнозата в медицината. Член е на българската асоциация по хипноза и практикува в София. Препоръчвам ви да пробвате при него. Името му е д-р Георги Милошев. За съжаление нямам никакви координати, но можете да пишете на председателя на асоцияцията (tzanov_kalin@abv.bg), който да ви свърже с него.
-
и аз да се запиша в тази група.мога да припадна пред кабинета само докато чакам.не съм глезла, преминала съм през далеч по силни болки, но със зъболекарите не мога да се разбера.Та, както е казала и Цветенце - решението е да се намери търпелив зъболекар.Поне така разреших проблема аз.Бях в 8 месец бременна,когато ми се наложи отново посещение.изпотих се на стола, треперех цялата.наложи се да отворят прозореца да глътна чист въздух.срам.още не беше почнала даже да работи. :oops:
Заек напълно те разбирам.Дано да попаднеш на човек и специалист.
-
Ей момичета благодаря Ви, мислех, че съм единствената. Друго си е да знаея, че има и други на моята планета :)
Понеже още не съм се дипломирала, все си мисля, че ще взема да напиша дипломна по темата.
Относно паническите пристъпи, tzvetenze за всеки те могат да се изразяват в различни симптоми. По дефиниция са следните :
Усещанията, които парализират страдащите от паническо разстройство са:
Затруднения при дишане
Прескачане на сърцето или учестен пулс
Усещане на определени части от тялото си като гума и желе
Пристъп на изпотяване
Задушаване или задавяне, усещане за засядане в гърлото.
Изтръпване или вцепеняване на определени части от тялото
Усещане, че заобикалящата среда е странна, нереална, замъглена и отдалечена
Изключване на ситуации и места, които предизвикват страха
На мен ми се е случвало следното: при силен стрес започват да ми изтръпват краката, ръцете и устата. Последните пъти това се случи в клиниката, където правя процедурите си. И припаданах. Добре, че мъж ми беше в кабинета, а и Владимиров реагира страшно бързо. Страшно съм емоционална и не самото събитие провокира всичко това, а мисълта за него, сценария , който разигравам в главата си.
Осъзнавам, че има ситуации, в които не мога да контролирам това и това ме побърква.
За глезенето, не смятам , че съм от най - коравите жени, но знам къде ми е прага на чисто физическата болка. Ми не е много нисък :)
Но пустото му бъркане в устата...... :(
Eterna относно хипнозата, подлагала съм се на такава за спиране на цигарите - безуспешно.Не мисля, че съм от хората, които са хипнобилни. Виж относно автохипнозата мога много да говоря, но са малко лекарите, на които мога да кажа: "чакай сега 5 минути да подишам и да се вкарам във филм" :)
Та по същество за вчерашното ми посещение. Умишлено отидох по-рано, за да се запозная с обстановката, да послушам малко машинките :)
Зъболекраката се оказа изключително сладка мацка, доста младичка, сладурка.
Излуша ми цялата плеяда, беше изключително мила и емпатична към преживяванията ми.
Направихме план за действие и от другата седмица съм "в джаза" :)
И ще разказвам.
Първата крачка е направена.
-
Та по същество за вчерашното ми посещение. Умишлено отидох по-рано, за да се запозная с обстановката, да послушам малко машинките :)
:jump12:
и аз съм го правила веднъж, така и не бях стигнала до запознанството ми с заболекаря
-
Ох,аз само докато ви чятях и ме сви стомаха от страх!Само като стане въпрос за зъбари и направо настръхвам! :rockon:
-
Така, така....:) Влизам да се похваля. Сега се връщам от зъбар и вече си имам две ремонтирани зъбчета.
Много съм доволна и щастлива. Не ме боля въобще. Сложиха ми упойка. Самото слагане хич не ме притесни, ама това е защото си имам тренинг с иглите от процедурите. След упойката не усетих нищичко.
Вече с ръка на сърцето мога да кажа, че и аз си имам зъболекар. И много държа да отбележа, че ако тази жена не се държеше през цялото време толкова мило, успокоително, сигурно щях в даден момент да се паникьосам.
Вече ми предстоят по-леки процедури, но най-важното е, че изпитвам огромно удоволствие от това, че се погрижих за зъбите си :)
-
Поздравления! Ти си най-бързо преодолялата своята дентална фобия! Радвам се за теб!!!
-
Бързо...не съвсем - повече от 10 години не бях стъпвала на зъбоелар :oops: :)
-
Бързо...не съвсем - повече от 10 години не бях стъпвала на зъбоелар :oops: :)
аз пък от 5, но и това е доста...... Браво на теб, че успя да превъзмогнеш фобията!!! :balk_46:
-
Да се включа и аз в отбора на тези които ги е страх от стоматолозите.
Фобията ми е породена от училищната зъболекарка която ме зашлеви когато се дръпнах от болка/бях 1клас/, преди това в ДГ ни водеха в стоматологията с автобус :lol: и досега си спомням добрия зъболекар с мустаците.
След случката ми в училище всеки следващ път като ме викаха започвах да се тръшкам и да изпадам в истерия, родителите ми говориха със въпросната стоматоложка и престанаха да ме викат. Започнаха да ме водят на други зъболекари, но положението не беше много по-добро и досега само при миризмата на зъболекарски кабинет получавам сърцебиене и започвам да треперя неконтролируемо, като ми бъркат в устата започва да ми се гади, въобще циркът е пълен.